Търсене в текстове за 'Живо злато'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1576 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха: правда и мир ся целунаха. Истина от земята ще прозябне: Иправда от небето ще надникне.“ Част 1
към текста >>

На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен.
Иправда от небето ще надникне.“ Част 1 Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
към текста >>

То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
към текста >>

Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.
Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен.
към текста >>

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
“ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило.
към текста >>

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>

Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство.
Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
към текста >>

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието?
към текста >>

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>

От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
към текста >>

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.
Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
към текста >>

Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
към текста >>

Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро.
към текста >>

Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота.
Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
към текста >>

въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.
По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях.
към текста >>

Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
към текста >>

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
към текста >>

Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума.
Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава.
към текста >>

Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот.
Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.
към текста >>

За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
към текста >>

Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.
Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
към текста >>

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата.
към текста >>

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
към текста >>

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
към текста >>

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
към текста >>

Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете.
към текста >>

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към текста >>

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
към текста >>

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У.
към текста >>

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят.
към текста >>

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
към текста >>

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
към текста >>

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
към текста >>

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
към текста >>

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>

От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
към текста >>

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
към текста >>

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>

Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.
към текста >>

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.
с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
към текста >>

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
към текста >>

Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
към текста >>

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
към текста >>

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове.
към текста >>

Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
към текста >>

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>

То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.
Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.
към текста >>

2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
към текста >>

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
към текста >>

Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
към текста >>

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
към текста >>

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило.
към текста >>

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
към текста >>

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>

По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>

Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.
Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини. Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
към текста >>

В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.
Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
към текста >>

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>

От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
към текста >>

1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.
към текста >>

3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
към текста >>

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата;
към текста >>

Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.
Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
към текста >>

Главни подтици в живота и днес още са:
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.
към текста >>

Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23]
– илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.
към текста >>

6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
„Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката. 5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение;
към текста >>

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.
– благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
към текста >>

1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>

4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!
8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>

Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта.
към текста >>

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени.
към текста >>

Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.
към текста >>

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
към текста >>

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
към текста >>

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
към текста >>

Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>

8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
към текста >>

2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
към текста >>

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
към текста >>

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа;
към текста >>

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа.
към текста >>

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
към текста >>

Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
към текста >>

– започва с физическия живот като основа;
2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
към текста >>

1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак;
към текста >>

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>

Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен.
към текста >>

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
към текста >>

Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона
към текста >>

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят
към текста >>

– душата е животът (смисълът).
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата.
към текста >>

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
към текста >>

1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
към текста >>

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
към текста >>

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
към текста >>

7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>

Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато.
[7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж.
към текста >>

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>

Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000).
към текста >>

Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото.
V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
към текста >>

и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев.
В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1. и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1.
към текста >>

Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І.
През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе.
към текста >>

До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности.
към текста >>

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.
дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
към текста >>

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
към текста >>

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
към текста >>

Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни.
Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята.
към текста >>

Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.”
към текста >>

Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.
Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.” [31] Вж.
към текста >>

Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни.
Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.” [31] Вж. дял втори – ІІ.1.
към текста >>

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел.
към текста >>

Повече за умствено-душевния живот – вж.
Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение.
към текста >>

[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж.
Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов.
към текста >>

[57] Биос (гр.) – живот.
Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат.
към текста >>

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр.
към текста >>

Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
към текста >>

се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си.
Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
към текста >>

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
към текста >>

Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.
Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции.
към текста >>

Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор.
Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области.
към текста >>

А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.
Защо тогава книга като Науката и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки? Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора. А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот. Декември 2006 г.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
към текста >>

Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
към текста >>

И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.
Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
към текста >>

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
към текста >>

Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.
към текста >>

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
към текста >>

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.
Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите?
към текста >>

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
към текста >>

То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни.
Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя.
към текста >>

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний.
към текста >>

– Трябва да се избягва злото в живота.“
– Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
към текста >>

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
– Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
към текста >>

Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.
Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>

Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
към текста >>

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
към текста >>

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
към текста >>

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>

Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
към текста >>

Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.
към текста >>

Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.
“ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
към текста >>

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
към текста >>

В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.
Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
към текста >>

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
към текста >>

От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
към текста >>

От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
към текста >>

От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.
Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
към текста >>

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.
към текста >>

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки.
към текста >>

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
към текста >>

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
към текста >>

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.
Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята.
към текста >>

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.
към текста >>

Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>

„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
към текста >>

Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.
А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
към текста >>

Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна.
И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.
към текста >>

С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
към текста >>

А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.
към текста >>

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
към текста >>

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.
към текста >>

И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е.
към текста >>

Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.
Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност.
към текста >>

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
към текста >>

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
към текста >>

Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
към текста >>

В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
към текста >>

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
към текста >>

Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
към текста >>

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.
към текста >>

Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум.
към текста >>

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
към текста >>

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
към текста >>

За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
към текста >>

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
към текста >>

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.
към текста >>

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
към текста >>

изгубена халка, която го е свързала с долните животни.
В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>

Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
към текста >>

Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки?
към текста >>

Но за жалост в ежедневния живот това не е така.
Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един.
към текста >>

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?
към текста >>

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
към текста >>

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой.
към текста >>

Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
към текста >>

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време.
към текста >>

Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна.
към текста >>

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.
Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига.
към текста >>

Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
към текста >>

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.
Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования.
към текста >>

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>

Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
към текста >>

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем.
към текста >>

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>

„Животът е най-голямата важност“, казва един философ.
Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.
към текста >>

Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.
към текста >>

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>

Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот.
Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката.
към текста >>

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
към текста >>

Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
към текста >>

Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди.
към текста >>

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
към текста >>

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
към текста >>

Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
към текста >>

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.
към текста >>

Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства.
към текста >>

Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
към текста >>

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание.
към текста >>

Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).
към текста >>

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
към текста >>

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>

Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.
към текста >>

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
към текста >>

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>

Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.
Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли.
към текста >>

В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
към текста >>

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
към текста >>

Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата.
към текста >>

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско?
към текста >>

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.
Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.
към текста >>

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.
Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.
към текста >>

Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот.
Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
към текста >>

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>

от чувството на разумния Живот.
Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
към текста >>

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори .
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
5. Егоизмът – майка на всички пороци 6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото
към текста >>

6. Живот за Цялото
1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82]
към текста >>

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
към текста >>

Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.
Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
към текста >>

5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
към текста >>

6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
към текста >>

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!
– добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение.
към текста >>

3. Същото се отнася и за нравствения живот.
Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.
към текста >>

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция?
към текста >>

Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни.
И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
към текста >>

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота. 9. – Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже аз живея във вас, вашата участ е също и моя участ. – Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво?
към текста >>

10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота.
– Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
към текста >>

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.
– Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
към текста >>

Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
– се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
към текста >>

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
към текста >>

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
към текста >>

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
към текста >>

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>

3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.
5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
към текста >>

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
към текста >>

7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
към текста >>

Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал.
2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
към текста >>

5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност.
към текста >>

В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.
4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
към текста >>

В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
към текста >>

От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност.
Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва.
към текста >>

7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите.
Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата.
към текста >>

8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.
Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
към текста >>

Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
към текста >>

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието.
към текста >>

10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви.
Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж.
към текста >>

12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим.
към текста >>

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
към текста >>

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
към текста >>

Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.
18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение
към текста >>

19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия.
казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
към текста >>

Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен.
С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна;
към текста >>

Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”
Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна.
към текста >>

1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
към текста >>

3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
към текста >>

Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
– образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
към текста >>

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
към текста >>

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове.
към текста >>

Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове.
към текста >>

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
към текста >>

Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род.
към текста >>

12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
към текста >>

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
към текста >>

Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
към текста >>

Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
към текста >>

Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
към текста >>

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум.
към текста >>

Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.
За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
към текста >>

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?
1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.
към текста >>

Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.
2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум.
към текста >>

Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
към текста >>

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
към текста >>

Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му:
към текста >>

– нов живот;
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
към текста >>

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>

2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
– истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
към текста >>

3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>

5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
към текста >>

Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило.
към текста >>

– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така.
към текста >>

За жалост във всекидневния живот това не е така.
– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
към текста >>

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
към текста >>

8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
към текста >>

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
към текста >>

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>

Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
към текста >>

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм.
към текста >>

единствено за задоволяване на животинските си нужди.
Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата
към текста >>

За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.
Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
към текста >>

Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
към текста >>

2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>

Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това?
към текста >>

Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там!
към текста >>

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].
Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
към текста >>

Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.
И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
към текста >>

Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят
към текста >>

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.
7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
към текста >>

11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме.
към текста >>

3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота.
9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота.
към текста >>

„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.”
2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
към текста >>

Човекът е една велика лаборатория на живота.
3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
към текста >>

В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел.
към текста >>

7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
към текста >>

– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>

В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена.
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
към текста >>

7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
към текста >>

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>

То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.
В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му.
към текста >>

Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
към текста >>

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35)
към текста >>

Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.
В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
към текста >>

И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали.
към текста >>

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

В него не живее вече човешки дух, а животински.
„Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.
към текста >>

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
към текста >>

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание.
към текста >>

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>

То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
към текста >>

7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.
Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
към текста >>

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен?
към текста >>

1. В живота има два центъра на деятелност:
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
към текста >>

2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи. Трябва да знаем кои са причините за: – лъжата; – подлостта; – безчестието; – грабителството;
към текста >>

3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот.
– безчестието; – грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
към текста >>

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв.
към текста >>

10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?!
към текста >>

6. Живот за Цялото[128]
Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга.
към текста >>

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.
Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло.
към текста >>

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
към текста >>

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.
А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.
към текста >>

Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>

Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
към текста >>

17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.
Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот.
към текста >>

18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.
Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието
към текста >>

от разумния живот.
17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки.
към текста >>

1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
към текста >>

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
към текста >>

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
към текста >>

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6.
към текста >>

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
[82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
към текста >>

подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат.
към текста >>

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104. [106] Homo sapiens (лат.) – разумно, мислещо същество. [107] Т.е. като първообраз.
към текста >>

След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.
също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
към текста >>

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>

За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.
Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж.
към текста >>

3. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“
към текста >>

Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня.
Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“ Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение.
към текста >>

А славата на отца е истинската слава на живота.
То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа.
към текста >>

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т.
към текста >>

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.
Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува. Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.
към текста >>

Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ. Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ. Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда. Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. Колко сѫ
към текста >>

Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?
Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това.
към текста >>

Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?
Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу.
към текста >>

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.
Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.
към текста >>

Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?
Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
към текста >>

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.
Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви. Мой Боже!
към текста >>

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.
Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ. Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: — Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме.
към текста >>

Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь.
Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ.
към текста >>

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.
Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си.
към текста >>

Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота.
Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.
към текста >>

Азъ съмъ пѫтя и Живота.
Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
към текста >>

Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.
Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва.
към текста >>

Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ.
Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
към текста >>

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
към текста >>

Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.
И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ. Защото Богъ ме направи поругание и звиздание на всички. Съ поношенията и прѣстѫпленията имъ ме натовари. Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ. Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ. Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма.
към текста >>

Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си?
рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него.
към текста >>

Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ.
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него. Който оре ще приготви почва за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира. Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого.
към текста >>

Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него. Който оре ще приготви почва за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира. Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого. Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо.
към текста >>

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.
Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ?
към текста >>

И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ?
Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
към текста >>

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Любовта е извор; тя живота ражда.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ Глас Божий Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.
към текста >>

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.
към текста >>

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.
Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение.
към текста >>

А Славата на Отца е истинската Слава на Живота.
То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа.
към текста >>

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
към текста >>

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни!
към текста >>

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?
Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това.
към текста >>

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
към текста >>

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
към текста >>

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?
към текста >>

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите доброто съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.
Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме.
към текста >>

От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.
Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
към текста >>

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът.
към текста >>

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.
към текста >>

Аз съм Пътят и Животът.
Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон?
към текста >>

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
към текста >>

Твоите думи са Живот Вечен.
Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
към текста >>

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
към текста >>

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си.
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?
Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него.
към текста >>

Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого.
към текста >>

Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо.
към текста >>

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил?
към текста >>

И размисли за живота си: от где иде?
Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г.
към текста >>

5. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим.
ноември 1899 година Ефесяном 5:1, 5, 21 Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го погълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в живота ни Господ често ги изпраща, за да осветли положението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят. Духът на Господа Исуса, нашият спасител, постоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни озарява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъпките му. Неговото Слово е светилник на техните нозе. Те са ръководени от неговия дух, който ги освещава и просвещава в пътя на Истината, за да ходят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.
към текста >>

И ще ги опитам, както се опитва златото.
Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни освободил от силата на греха и веригите на ада. Благословен си ти, Господи, Боже наш. Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш. Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дълбочината на сърцето си, за да ми помогнеш.
към текста >>

Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене".
Господ ще ми даде мъдрост и знание, против които никой не ще може да устои. Какво желание имам за духа и благодатта на Господа моего. Иди, казва Господ на Анания, защото той ми е съсъд избран. Благословен е всякой, когото Господ избира. Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на лозето си да му работи. Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене". Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим.
към текста >>

Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си.
Благословен е всякой, когото Господ избира. Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на лозето си да му работи. Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене". Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спасението. С търпение придобивайте душите си. Неща, които сме намислили да ги изкажем, е по-добре да почакаме, т. е.
към текста >>

Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27).
Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всичко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, казва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасението е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Христа (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27). И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат. Защото на друго място се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие. Минутите на смъртта могат да ни поставят далеч от това блаженство.
към текста >>

Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие.
Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28). Действително само Христос е сигурното пристанище, безопасния кораб, с който можем да преминем безопасно бурите на тоя живот през развълнуваното, разярено море (Деяния 27). И това ние като съдействуваме с него, казва Павел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно приемането на Божията благодат. Защото на друго място се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие. Минутите на смъртта могат да ни поставят далеч от това блаженство. И ако чуем гласа на думите Божии и ги приемем, ние ще се изпълним с всяка благодат отгоре. Не ще бъдем лишени от нищо. Според както е писано: „Който събира много, нему се преумножава, а който малко събира, не му достига". А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II Коринтяни 8:15).
към текста >>

След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас.
И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа. Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци. Но аз те познавам. Ти си благ всякога.
към текста >>

„Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
Защото е казано, Господи Исусе, че чистосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на неговото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава размишленията на сърцето ни и помислите на желанията ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа. Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъда подобен на другите лъжци. Но аз те познавам. Ти си благ всякога. Господи, научи ме, крепи ме с твоя Дух.
към текста >>

Веселието на живота ми се състои в познание на Истината.
Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината. „Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се обещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със своето знание. Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като великолепен свой кон в бой" (Зах. 10:3). И казва пророкът, защото денят Господен е близо връз всичките народи и бъдещето пророкът описва в тия краски: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10). И защо? Защото те се обръщат към Господа Бога своего и какво ще стори? Ще стъпче и ще съкруши?
към текста >>

Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот.
„Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тези, които уповават на него" (Притчи 30:5). Кои трябва да се веселят в Господа? Да се радват и веселят в тебе всичките, които те търсят, и онези, които обичат спасението ти, да думат винаги: да се възвесели Бог. У кого стои мъдростта? Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот. В него е мъдростта и силата. Той има съвест и разум. 25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21).
към текста >>

В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога.
Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни.
към текста >>

Защото животът стои в познаването му.
Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно.
към текста >>

Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели.
Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.
към текста >>

Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота.
Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2). 27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене.
към текста >>

Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови.
27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5). Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми.
към текста >>

Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота.
Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5). Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената.
към текста >>

Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот.
Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие. Господ царува.
към текста >>

Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден.
Аз ти благодаря за твоята грижливост, с която си ме заобиколил. Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49.
към текста >>

То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов винаги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във веки, за да те славя. О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".
към текста >>

Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин.
О, Господи Боже мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пребъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разпръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и человека, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му. Колко са многочислени твоите наредби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем своята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с които си ни обгърнал, о, Господи, благословен от века, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49. Божията грижливост се изявява в това: „Написах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля". Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й. Р 13:14; 9 XI - 1904 г.
към текста >>

Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува.
И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвършенство се постига само чрез нея. То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
към текста >>

Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно.
То е плод на съвършения Дух на любовта. Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
към текста >>

За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота.
Защото наистина „който пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник.
към текста >>

Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
Вътрешното разбиране смисъла на християнския живот се проумява само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8).
към текста >>

Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.
Ясно е за всеки християнин, посветен в тайните на царството Божие, че израстването ни в Духовния живот се дължи на тия три сили, които действат взаимно. За да ни убеди словото, че наистина вън от вярата, надеждата и любовта, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъдат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в страната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всички, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бягат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие. 10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, надали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8). Господ обръща нашето внимание в тоя случай, за да разсъдим и направим едно сравнение.
към текста >>

Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той.
Ето словото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите велики мисли и сърцето ми се радва в неговите дела. В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови наредби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Господа. Духът му ходи в заповедите му. Законът му е светилник на нозете ми. Господ ме крепи всеки ден. Благословенията му, които изпраща, са като утрешната роса върху жадната земя.
към текста >>

6. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.
Неговата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно.
към текста >>

О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми.
Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъде от Господа. Тази Божия милост чакам. Излиянието на светия му Дух да ме ободри, да ме укрепи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него. О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми. Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно. Еврейският проповедник говори за человеците изобщо.
към текста >>

Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.
За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
към текста >>

Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е изворът на всички злини, които се криеха в тези плодове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в него. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произвежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щастлив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните плодове.
към текста >>

да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека.
Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е. в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойствено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да изкупи това сърце, т.е. да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на человека. Възражданието от Духа е новото пресъздаване на това сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда. Както казва пророкът: „Ще им дам нови сърца." Това е новото царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, Царството на виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Исуса. * * * Да се не бои твоето сърце.
към текста >>

Той беше дървото на живота.
Средствата ще се дават отвътре. Братя и приятели отгоре ще дойдат, за да подкрепят делото. УРОК ВТОРИ „Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло. В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога.
към текста >>

Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот.
„Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото начало Адам пожела да е като Бога, да познава добро и зло. В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание.
към текста >>

„Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий.
В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената заповед, трябваше по същия начин да познае и доброто, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Божие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това царство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода.
към текста >>

Ето новата основа на нашия живот.
Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето падение, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, негово Слово и да се възродим в него, като се очистим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления.
към текста >>

Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни.
Ние можем вече да слушаме неговия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус.
към текста >>

Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини.
Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му общение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението.
към текста >>

„Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус.
Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всичките лъжи и измами на дявола, който постоянно гледа да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царството Божие и да ни направи съучастници на всичките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от начало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си.
към текста >>

И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си.
„Който вярва в мен, има живот вечен", казва Господ Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е смирението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си. 20 септември. След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33). Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях. Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух. Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си.
към текста >>

Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това.
Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, която вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Евангелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръщането е почнало и ние очакваме неговите резултати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озарила, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа.
към текста >>

Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания.
Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освободим, делото е извършено. Ето защо ние трябва да се приближим при Господа, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва своите деца. В какво има да се съмняваме повече? Съмнението, двоумението са присъщи на слабите и на тъмнината, която все още владее. Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление.
към текста >>

За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност.
Макар и зората да е тъмна и мрачна, макар и нощта да се е надвесила над тях, техните ближни ще ги намерят и спасят. Няма ли хора, които така да са изгубени в този свят? Има. Светът е пълен с такива нещастници. Но Господ е дошъл да подири изгубените, да спаси погиващите. Те имат нужда. За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност. Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот. 26. Да, опасно е, когато виждаме явната смърт да виси над нас и да ни застрашава и да ни лиши от това, което имаме. Но има и надежда. Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си.
към текста >>

Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот.
Няма ли хора, които така да са изгубени в този свят? Има. Светът е пълен с такива нещастници. Но Господ е дошъл да подири изгубените, да спаси погиващите. Те имат нужда. За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност. Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот. 26. Да, опасно е, когато виждаме явната смърт да виси над нас и да ни застрашава и да ни лиши от това, което имаме. Но има и надежда. Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си. Колко сладки и утешителни са тия думи.
към текста >>

Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни.
Те имат нужда. За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност. Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот. 26. Да, опасно е, когато виждаме явната смърт да виси над нас и да ни застрашава и да ни лиши от това, което имаме. Но има и надежда. Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си. Колко сладки и утешителни са тия думи. Да, законът е емблема на порядък и безопасност. Там, гдето Той царува, има ред и тишина и всички живеят в безопасност. Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава.
към текста >>

Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот.
Няма вече да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък. Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15). Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов.
към текста >>

Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини.
Да свързва този велик закон душите ни в хармония, във вечна Божия хармония, във вечен небесен порядък. Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15). Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си.
към текста >>

Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот.
Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15). Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска.
към текста >>

Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов.
Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога.
към текста >>

Всяко нещо в живота се познава от плодовете си.
Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в нашия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от страната на всекиго да знае тия лостове, които повдигат или понижават душевния живот. Измерванията за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и сиромашията. За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога. За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир.
към текста >>

Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина.
За да има човек весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов. Всяко нещо в живота се познава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога. За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето.
към текста >>

Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса.
Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога. За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство. Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите. Затова и не могат да произвеждат онзи благ резултат, както добрите могат.
към текста >>

Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето.
Когато той влезе и царува в нас, тогава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога. За такъв един дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, той я е заобиколил и обградил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мисли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство. Това е, което Светият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите. Затова и не могат да произвеждат онзи благ резултат, както добрите могат. Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло. Сега, докато е време, обърни се към Бога.
към текста >>

Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов.
Спасението е от Господа и е дело на благодат. Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане.
към текста >>

Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота.
Ако искаш да имаш весел дух и мислите ти да бъдат благословени, помни това, което Бог е определил. 1 октомври Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов.
към текста >>

Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота.
Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби.
към текста >>

Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане.
Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, а доброто мислене е неговата любов. Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти?
към текста >>

Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов.
Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живеем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание?
към текста >>

И какво ти е нужно за живота?
Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдростта за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
към текста >>

Що са тревогите и смущенията на този живот?
Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е такава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко? Според посоката на мисълта и според стремлението и настроението.
към текста >>

Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди.
Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум.
към текста >>

Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.
Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, което има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твоето сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание.
2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи съдбините в ръцете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите.
към текста >>

Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.
Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност.
към текста >>

Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия.
Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб. Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш.
към текста >>

Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб. Ето, в това предверие на Божия дом те очаква онова, което желаеш. Бог те чака и небето те призовава в своето общение. Лицето на Господа е повече от всичко видимо.
към текста >>

В това, което ще чуеш и прочетеш, стои животът.
Пред теб лежи обетованата земя, в която влизаш. Господ е сам, който те въвежда и ще бъде с теб винаги. Ти не ще бъдеш лишаван от неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ще ти говори. Стой и чети това, което той ще ти пише. В това, което ще чуеш и прочетеш, стои животът. Блаженството е и в това, което ще видиш. 4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25). „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение.
към текста >>

Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота.
„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12). Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да можеш да си ги обясниш за какво стават, но във всяка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката.
към текста >>

Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват.
Всяко училище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не може да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е нищо друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката. Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами.
към текста >>

Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия.
Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами. „Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби? Усети се, че беше гол. Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си духовна обвивка.
към текста >>

Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.
И какво придобиват? - Изгубили са от своята предишна тишина и радост. И за да прикрият своето унижение и нещастие, те почват да се обличат с хубави и скъпи дрехи, като влагат всичкото си достойнство в тях, понеже им липсва главното - духовна чистота и възвишеност. Техният дух е неспокоен, всичко им е противно и отвратително. Приятелю, една добра мисъл може да се спечели и с три гроша. Да изучаваш Божиите пътища, да съзерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това. Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива.
към текста >>

Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси.
Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат. Нека слушаме гласа на този, който говори всеки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй както той сам ни разкрива. Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови. 26. Господните мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума. Богатството на живота е той и неговата любов е извор непрестанен за всекиго, който го търси. На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, които го чакат, той ще им даде подкрепа. 5 ноември Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си. Осветил е вътрешността ми и е турил печата на своя дух.
към текста >>

Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си.
Ще пея от сега на Господа и ще се веселя в неговото присъствие. „Когато нечестивите се превъзнасят, человек се крие, но когато те погинват, праведните се умножават. Спаси, Господи, людете си и благослови ги с наследието си. Помилвал си ти, Господи, помилвал си ни. Жертва за нас себе си си дал. Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си. В твоя дом ще стоим и ще ти служим, с теб наедно ще се веселим. Слава на Господа, хвала на неговото велико име. Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване.
към текста >>

Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост.
Слава на Господа, хвала на неговото велико име. Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на него.
към текста >>

Бъди свидетел, краят на всеки грешен живот ще е печален.
Ето аз те призовавам, за да им въздам според беззаконните им дела, за да се осветя всред земята. И няма да пощадя нечестивите отрасли. И ето, иде дело велико в тази земя, която ще разклатя. Нека се радват от нине всички, които ме чакат. Ето, аз ще утвърдя думите си и небето и земята ще предидат, но не и моите думи. Бъди свидетел, краят на всеки грешен живот ще е печален. А краят на всеки праведен, ще е благословение. Според както съм говорил, тъй ще бъде. Затвори тия думи и ме чакай. Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти. Вложи тия мои думи в сърцето си и нека прорастат и дадат плод благоугоден.
към текста >>

(Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея.
Знае Господ всичките помисли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости. Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората.
към текста >>

Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание.
Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10).
към текста >>

Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии.
Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово. Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се претегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>

Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости.
към текста >>

И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето.
Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със своите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай волята му. Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му. Мъдростта му да ти бъде огърлие, истината като облекло и правдата като дреха (Лука 24:51) и така ще бъде с всеки, който възприема думите ми, ще бъде благословен. Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 12:07
към текста >>

7. 13.Червено тефтерче

Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот.
" Ей, Господи мой, ти чу моя ответ, бележки вземам от твоите слова. Твоите дела са велики и славата ти неизказуема. Слушай, ето моето дихание като ветрец милва твоето лице. Аз те милвам с присъствието на Духа си. Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот. Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен. А ето там отгоре, над тебе моите ангели бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед. Те бодърстват постоянно на своята длъжност. Ето, те се приготовляват, за да те подкрепят в едно с моя Дух. Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря.
към текста >>

Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец.
Блажен си ти, който чуваш това, що ти говоря. Блажен си ти, който разумяваш моите слова. Истина ти казвам, в теб благоволявам, защото обичаш моята правда и любиш моята истина повече от всичко друго. Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене. Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо. Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец. В мен е всегдашната истина и вечна правда. Слушай вече моите думи, що ти говоря, положи ги за своя основа, те са думи на живота. Винаги съм говорил чрез Духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам в тебе от начало. Великият ми Дух ще ти дойде на помощ и то скоро ще чуеш моята заповед и ще приемеш моето слово, което ще внесе у тебе все, що е потребно, да станеш раб мой избран, в когото имам своето благоволение и своето присъствие. Да бъдат благословени всички, които те любят.
към текста >>

Слушай вече моите думи, що ти говоря, положи ги за своя основа, те са думи на живота.
Истина ти казвам, в теб благоволявам, защото обичаш моята правда и любиш моята истина повече от всичко друго. Твоите пътища са пред моето лице и размишленията на твоето сърце възлизат към мене. Радвай се и весели се, аз съм с теб, твоята душа за мен е драгоценна и сърцето ти ми е скъпо. Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой единни Бог и Отец. В мен е всегдашната истина и вечна правда. Слушай вече моите думи, що ти говоря, положи ги за своя основа, те са думи на живота. Винаги съм говорил чрез Духа си и сега пак говоря, защото съм всякога жив и пребъдвам в тебе от начало. Великият ми Дух ще ти дойде на помощ и то скоро ще чуеш моята заповед и ще приемеш моето слово, което ще внесе у тебе все, що е потребно, да станеш раб мой избран, в когото имам своето благоволение и своето присъствие. Да бъдат благословени всички, които те любят. Аз съм този от начало и винаги ще бъда същии Бог, един, който обемам и свързвам всичко. Вън от моята воля няма друга, вън от моя Дух не съществува друг.
към текста >>

Ти си живота, силата и държавието всякога.
Отче праведни и благи, който търпиш престъпленията ни и заличаваш прегрешенията ни, помилвай ни, защото сме изгубени без тебе. 20.М. Към тебе обръщат всички погледа си. Послушай молитвата на твоите чада, които викат към тебе. Господи, заради твоите избрани, ела ни на помощ, забрави греховете ни и ни стани избавител, заради името си. О, Благи и Свят Баща наш, ти, който си благ и добър към всички и си ме слушал винаги, ти и сега ще ме чуеш пак верни и истинен Отче, в който няма тъмнина, Твоето име е благословено от веки. Ти си живота, силата и държавието всякога. 5.ю. Днес ще има да станат велики променения. Този народ ще стане като от мъртвите. Духът на Господа ще му дойде на помощ, за да се възстанови правдата. Положението на всички водители, учители, ще стане пълно с отговорност. Бог на силите ще постави душите им в тревога и ще накара всички да пожънат това, което са сели от много време.
към текста >>

Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти.
Мой народ, колко си нещастен, че си лишен от добри водители и учители. Но дано Бог ти дойде на помощ, да те избави и ти даде добри водители и учители според волята си. Ето где е твоето спасение от нине. И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух. Ето твоето избавление где стои. Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти. Огледай се и виж где стои твоят велик Дух, защото не остава вече време за чакане. Часът е близо и твоят страшен изпит ще дойде, без обаче да те пита. Затова слушай думите ми и дай внимание на съветите ми, да не би да се намериш неприготвен, когато настане денят, когато удари часът за твоето призвание. 8. Исус Христос от Назарет г.р. е цар и Господ на света.
към текста >>

Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
Нека твоята чиста и свята любов ни съживи от мъртвостта и нека твоят чист и свят Дух ни научи твоя път, в който ходим всеки ден. Дай ни да видим твоето лице. Молим ти се, преобърни нашата немощ в духовна сила. Избави ни от лукаваго и от всички негови ухищрения, не допущай да ни изкушава, защото е твое и царството, и силата, и славата. 18. Молитва за българския народ Към тебе отправям гласа си, Отче святи и праведни, към теб, който си надарител на всяка благост и милост, който даваш живот и радост на твоите деца, ти, който ги утешаваш на всяко време, ти, който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода. Подари и на мене днес твоята благодат и ми дай твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото си. Отче мой и Господи мой, всяко добро даване идва от тебе, ти, който си виделина на всички, ти знаеш, че имам нужда от теб. Благослови ме, просвети ме, освети ме. Дай да се събуди духа на този народ. Да се обърне към тебе и да потърси твоята помощ.
към текста >>

Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух.
„Опитайте Господа и вижте в себе си, че е благ." Опитайте го в мъчнотиите си, и ще познаете от опит, че е благ. Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете. Търсете го на всяко време.Търсете го, докато е близо и докато може да се намери. Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим.
към текста >>

Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука.
Потърсете го в деня на скърбите си и ще ви отговори и ще го познаете. Търсете го на всяко време.Търсете го, докато е близо и докато може да се намери. Призовавайте го, докато не се е отдалечил. Дайте му място в сърцето си, докато всецяло не се е развалило и отпаднало от всяко добро подбуждение. Постави страж на сърцето си, докато е рано, и учител на ума си, докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Пази ни от лукаваго, който винаги ухищрява против твоите раби. Просвещавай ни с виделината на Духа си, за да ходим в твоите светли и прави пътища. Господи, Спасителю наш, извор на всяка мъдрост и знание. Ти, който имаш разумението на всички неща, научи ни да ти се боим. 30. За Господа няма неща невъзможни.
към текста >>

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.
И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля. За него няма неща невъзможни. Той предвижда всичките мъчнотии. Пред него коравите сърца ще се строшат и жестокосърдечните ще се стопят като восък. Знае Господ безумството на света и неговата суета.
към текста >>

Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота.
Не бой се от мъчнотиите. Не се плаши от трудностите, които те посрещат всеки ден. Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани. Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух. А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание.
към текста >>

Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение.
Знай, че в тях се изявява Божията воля към своите избрани. Господ е Баща и Спасител на всички, които са приели неговия Дух. А когато нашият Баща говори, ние, неговите чада, трябва да слушаме неговия глас. Всяка трудност в живота си има своето предназначение да постигне някаква цел в живота. Бог, който изработва нашето спасение и който работи навсякъде чрез великия си Дух, знае най-добре всичките потребни неща за нашето вечно добро. Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя.
към текста >>

И тъй, възложете нему да подобри вашия живот.
Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш. Не казва ли Спасителят: „Кой от вас, като се тревожи или грижи, може да предаде една педя на ръстта си? " - Никой, - е моят отговор. Затова, доволно е на деня неговото зло. И тъй, възложете нему да подобри вашия живот. Защото Господ знае как да стори това, което вам е невъзможно. Всичко просете от него и вярвайте, че той винаги ще ви се притече на помощ. Ей времена усилни и трудни от всяка страна. Господ ще бди за вас ден и нощ и ръката му ще ви крепи постоянно. Той ще отвори вашите изходи и ще бъде ваша задна стража, всякога и на всяко време.
към текста >>

I. Вярвам от сърце и душа в единния, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил.
Той ще ви научи всички и ще ви припомни всичко, що съм ви рекъл. „Освети ме чрез своята истина, твоето слово е истина. Отче, ти, който си ме възлюбил преди създанието на мира. 28 ав. Моето свидетелство I. Вярвам от сърце и душа в единния, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил. Господ, Бог и Отец. II. Вярвам в Господа - Спасителят Емануила, който ми говори сега. III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи. IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в неговите страдания. V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание.
към текста >>

VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост.
III. Вярвам в Божия вечен Дух, който изработва спасението ми: Утешителят Дух Святи. IV. Вярвам в приятеля си Господа Исус Христос и във всички мои братя, и в неговите страдания. V. Святата Божия воля ще изпълнявам всякога без колебание. Словото му ще ми е закон. VI. Ще се отричам всякога от себе си и от света за неговата пълна любов. VII. Ще посвещавам живот и здраве и все що имам за неговата слава, спасението му ще е моята радост. VIII. Неговият глас, когато ми говори, ще слушам всякога. 2-ри ноември 1897 година ДУХЪТ БОЖИЙ ГОВОРИ И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай. Аз ще извърша онова, което говорих с тебе.
към текста >>

Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят.
И говори Духът Божий с мен и рече ми: Дерзай. Аз ще извърша онова, което говорих с тебе. Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си към моя Единороден Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва. Моето око е над тебе, силата на Духа ми и любовта ми те следват. Ти ще видиш славата ми и великата ми любов и ще се възрадва сърцето ти, защото аз съм истинен, днес и утре. Вярвай и предай се в моите ръце, като мое чадо, и животът и душата ти ще се променят. Ето аз съм с тебе, приготвил съм всичко за тебе. Пази се от лукавия, бди и моли се. Ето, времето наближава и се раздаде силата и духът ми и моята любов. Ти ще видиш моята слава духом и тогава духът ти напълно ще обе- ме и изпълни душата ти, и ще почнеш делото ми, за което те провождам помежду развратен род. Духът ми ще говори чрез устата ти, не бой се вече, нито косъм ще падне от главата ти.
към текста >>

Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.")
На 13 март 1888 година имахме в село Тетово един разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата. Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.") Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>

Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Исайя 54 глава. („Ла Елохим хахарец" — (земя на Бога). Онзи, който стои, ще устои, и твърдият в Истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте се със закона на благостта Господня, готови да служите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца нашего, който е горе в небето, затова препашете чреслата си, пригответе сърцата си в святост, да сте готови да служите в свято дело. Това Слово е верно, неизменно по своята същина, понеже произтича от начала, водещи при същ- ните събития в цялостта на человеческия живот.") Изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успеха на душевния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият път за въздигането на душата и нейния ум, сърце и дух към небето, понеже знанието за истините на този висш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват. В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>

Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота.
Чуйте и разберете що говори Господ. Не постави ли завета на своето царство, за да се въдвори мир и любов помежду синовете человечески. Но ето, те са се усъмнили в сърцата си, че постановленията и пътищата Господни са суетни. Нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав. Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота. Вашите размишления са суета пред мене и постановленията ви са беззаконие против благия дух. Няма вечно да търпи произвола ви, да се повдигате и охулвате святото ми име, чрез което съм защищавал и крепил. Дано да се върнете от гнусните си пътища и да познаете Господа и да го призовете в сърцето си. Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си? Ей, той е повече от това.
към текста >>

Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си?
Род блуден и глупав. Кой е велик, който действа във вид или който действа чрез дух и сила, за да произведе реда, да въдвори мира, да въведе любовта и да покаже славата на живота. Вашите размишления са суета пред мене и постановленията ви са беззаконие против благия дух. Няма вечно да търпи произвола ви, да се повдигате и охулвате святото ми име, чрез което съм защищавал и крепил. Дано да се върнете от гнусните си пътища и да познаете Господа и да го призовете в сърцето си. Има ли други, освен него, който може да благославя и дава живот, както е слънцето за земята, не е ли Господ такъв за людете си? Ей, той е повече от това. Защо търсите Господа там, където не е? И защо го призовавате от там, от където няма да дойде? Ето, той е посред вас и чака да го познаете. Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му.
към текста >>

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат.
Ето заветното обещание, което отдавна е очаквано: възвестяването на синовете Божии, синове на вечната любов, мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на изкуплението. Денят на жертвоприношение за омилостивление и примирение с Бога Отец на всичките векове. Ида пак не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка правда да посетя земята с жезъл железен да съкруша всякой горделив, що се надига и измета и промета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в мое име? Това ли ще наречете почит, това ли ще наречете благодарност, това ли ще наречете любов за брата ви за вашия небесен и благ Отец? Жив съм аз, ще поям и ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите ми, защото празността и голословието на думите ви станаха ми отегчителни. Иеремия 25:1,38.
към текста >>

Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота!
А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро, на себе си ли да слугувате или на мене? Ако слугувате на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до кости в порок и беззаконие: Истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знание ще ви пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой от помежду вас, който внимава на моите думи и на мен слугува, ще има живот изобилно, защото не съм ли аз сам живота! Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз единният Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да осуетят моите пътища, за да заблудят своите братя, да им турят тежко иго на душата, да го носят. Те постоянно се трудят моето име от душата, която съм родил, да изтласкат. Но, глупци, какво очаквате да придобиете за своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?
към текста >>

Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си.
Не знаете ли, че на мисленето, говоренето и доброто, друга им е целта? Но мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм аз? Не разбирате, че съм близо и далеч. Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро, то съм аз, Бог велики. Всеки ден идвам при вас рано и по начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя добра и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вие постоянно ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действам с благост, мислите, че това е моя слабост. Ако действам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас и се оправдавате с мъдростта си. Но знаете ли, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви? Ето, Господ не ще да се бави от сега задълго, но ще извърши добрата си воля към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем.
към текста >>

Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13.
Всякой угнетен ще бъде освободен и всякой изнасилван ще бъде подкрепен. Огорченият духом ще бъде утешен. И както майка милва своите деца, така и Господ ще помилва онези, които го чакат. От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, ще ви напоя, и няма да ожаднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13. Мизраим, Мизраим, Халел, Халел ве бихар хашамаим хенени, хени фенах, финим. Хаберим кошет ви Хадони. Второзаконие 7:8, Матея 11:5 А7 - 27А Защото сам Бог на Силите е вече, който изпълва своята вехтозаветна воля.
към текста >>

Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.
Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не него? Защото той е красив и благ по дух, един, който винаги люби и никога не престава, един неизменен в своята душа. Един, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото. Отче мой, твоите пътища са вечни и неизменни. Ти си един, в когото всичко съществува и се обединява. Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото твое е царството, силата и славата във веки. Амин. A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви.
към текста >>

Любовта е извор, тя живота ражда.
Ти си един, в когото всичко съществува и се обединява. Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото твое е царството, силата и славата във веки. Амин. A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини.
към текста >>

А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини.
Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
към текста >>

Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив.
към текста >>

Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си.
3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще.
към текста >>

Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане.
Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони?
към текста >>

Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се облащавайте в помислите си, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живота, за жилище, не ще ли да потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вие към мене, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойде като крадец в нощта. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на живота, защото ето малко и ще престана да викам да се обърнете към мене, защото денят на моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и на истински съд ще настане. Престанете да мислите за себе си, защото аз съм пътя, истината и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдеще. Ето колко пъти идвам при тебе и още не си ме познал. Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите.
към текста >>

Той бди над твоя живот ден и нощ.
Святият ми Дух в тебе съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби. Той в теб се весели. Колко са благи неговите мисли за теб. Той бди над твоя живот ден и нощ. Полива душата ти с небесна роса, озарява те, просвещава те и ръководи всякой ден. Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против теб, се бори против Святия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки. Да бъде волята Твоя.
към текста >>

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Той те люби. Той в теб се весели. Колко са благи неговите мисли за теб. Той бди над твоя живот ден и нощ. Полива душата ти с небесна роса, озарява те, просвещава те и ръководи всякой ден. Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против теб, се бори против Святия Дух. Ти си Бог мой, помазан от веки. Да бъде волята Твоя. Ти знаеш всичко. Ето, няма скрито-покрито пред твоите очи.
към текста >>

Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен.
Това говори Господ сам и трябва да е истина непоколебима. Кой може да следи неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение, защото няма правда, освен неговата и не обитава святост без неговия Дух. Желае душата ми мир, но Господ не е дошъл още в пълнотата си, за да имам мир. Боже мой, дано твоята благодат преодолее в сърцето. Ето, говориш ми и ти повярвах, защото думите ти са живот вечен. Исайя 48;16;49;23. Ще те чакам докато превъзмогнеш и докато се превъзнесеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и ти се възцариш на веки. Когато всяка твар горе на небето или долу в ада преклони коляно пред твоя престол, защото си свят и праведен. Боже, да дойде твоето царство. Отче, да бъде твоята воля, както горе в небето, така и на земята. Амин.
към текста >>

* Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота
И правдата им е от мене, говори Господ. Аз съм Бог Йехова, крепки, който говоря. Бог благоутробни и милосърд, дълготърпелив и много милостив и истинен, който пази милост и съхранява завет. Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух. В дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци. * Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота 10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему. Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах обединени в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми.
към текста >>

Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот.
Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш, Отец наш от веки. 4Ю 23Ю Ю22 Ю22 4Ю (това са дати написани вертикално от страни на текста) Затова онзи, към когото е словото Божие, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата му. Но моят дух е в смущение. Няма друг изход, освен да приема пътя на новия живот. Защото Бог ме направи поругание на всички, с поношенията и с престъпленията им ме натовари, нарани, смаза душата ми за техния мир. Скри лицето си от мен и когато усилих моленията си, отдалечи се от мене, като че се отежнил от моя вик. Станах за присмех на своите си. Чакам за виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа?
към текста >>

Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът.
Уповавай на Господа от всичкото си сърце и не се облягай на твоя разум. Във всичките си пътища познавай него и той ще оправи стъпките. Не мисли за себе си, че си мъдър. Бой се от Господа и уклонявай се от зло. (Притчи 3:4,7). Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът. (Притчи 22:4,1). 1. По-добре е да не се обречеш, нежели да се обречеш и да не изпълниш. (Притчи 5:5,2). 2. Възвръща душата ми, води ме през пътеки на правда заради името си. (Псалом 23:3).
към текста >>

11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти левийните синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3).
9. Тогава рече: Ето, ида да сторя волята ти, о, Боже. Отнема първото да постанови второто. (Евреем 10:9). 10. Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, търбуха и в захода се изхвърля? (Матея 15:17). 11. И ще седне като който лее и чисти сребро и ще очисти левийните синове и ще ги претопи като златото и среброто и ще приносят Господу приношения с правда (Малахия 9:3). 12. А пък аз истината ви казвам: за вас е по- добре да отида аз, защото ако не отида аз, Утешителят няма да дойде на вас. 13. А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта. (I Коринтяни 13: 13). Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си. В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13).
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава.
В яростта на Господа Саваота, в деня на пламтящия му гняв (Исайя 13:13). В онзи ден ще бъде олтар Господу всред Египетската земя и стълп Господу при пределите (Исайя 19:19). Както в ден да ходиш благопристойни, не по кощунства и пиянства, не по крамоли и зависти, не по курварство и похотливост, но облечете се в Господа Христа Исуса, и не промишлявайте за плътта и похотите й (139 Псалом). 7 юли 19 Ето, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си, нали затова се трудите постоянно да добиете сила и дух, за да може да живеете, както подобава. Нали за храна и облекло се лутате постоянно. Всичките ти страдания идват от извънмерните желания, понеже не си благодарен на онова, което можеш с труд постепенно да придобиеш. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатиш нещо за него. Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника.
към текста >>

Не. Животът на брат ви няма да стане стяжение ваше по никой начин.
Не си ли готов да услужиш на другите с техните нужди? Добре се научи тогава, че Господ изисква да правиш добро не слепешката, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си, а не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за жертвата, или като лисица подла към курника. Не хапи като скорпион със своята опашка, нито като змия със своето жило. Понеже ако отровите своите ближни, що ще се ползувате? Или ако погнете своя брат, що ще добиете - ще живеете ли повече? Не. Животът на брат ви няма да стане стяжение ваше по никой начин. Кога се ползува човек от храната - нали когато се добре смели в него, когато има силата добре да я усвои и употреби? А да употребите значи да давате от онова, което сте приели от него. Понеже който сее, ще събере, и който оре, ще приготви почва за сеитба. И тъй, да се не смущава сърцето ти, нито да се устрашава духът ти от никого. Надявай се на Господа, защото той е вече много близо, ще чуеш гласа му и ще се възрадваш.
към текста >>

4. Избави от тление живота ти.
(Притчи 1:16). Никаква повреда не ще се случи на праведник. 29A октомври 9, 1897, четвъртък 3. Който прощава всичките беззакония, изцелява всичките ти болести. 4. Избави от тление живота ти. Венчава те с милост и щедрост. (Псалом 103). Защото това е Словото на обещанието. По това време ще дойда, и Сара ще има син. Римляном 9:9.
към текста >>

Отговор на Христа на фарисеите заради бъдещия живот и какъв ще бъде.
И всяко наказание по настоящем не се вижда да е на радост, но на скръб, а после принася мирен плод на правда на тези, които са обучени чрез него (Евреи 12:28). Как да се противостои на лукавия и неговите домогвания. Наставления на Словото Божие. И ръководството на Духа Святаго. Първо четение: Ефесяном 6:10-24. Отговор на Христа на фарисеите заради бъдещия живот и какъв ще бъде. Живи са умрелите — (Лука 20:27-42) (Матей 22&23-46). Септ. 30. При кого да идваме за подкрепление и помощ. (Първо Петрово послание 2:1-25).
към текста >>

Търпението е сила към постигане на всичко добро в живота.
Приеми прочее закона от устата му и притури думите му в сърцето си. Иов 22:22. Януари 31. Смирението е път към възвишение. Февруари 1. Търпението е сила към постигане на всичко добро в живота. Господи, Учителю мой, Ти, който ме учиш всеки ден, твоите пътища са непостижими. Дал си ми да разбера много дълбоки тайни на твоя Дух. Move (тръгвам). Псалом 33:1,22. Радвайте се праведни в Господа, на праведните е прилично да въздават хваление.
към текста >>

Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот.
Ето, близо си до мене, слушаш биенето на сърцето ми. Ето, услушваш се да чуеш гласа ми, който и да е още слаб, като на младенец, обаче чуваш най-слабите ми шептения. Ето, виждаш образа на моята душа и лицето, което си ми дал. Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел. О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила. Когато от дълбините на твоето съзнание излизах, съзнавах непостижимостта на твоя живот. И когато първия път чух гласа ти, съзнах, че си дълбок, вътре някъде до мен. Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко. Ей, Господи, когато ме носеше към вечния си дом на твоите криле, когато ме носеше от свят в свят, от виделина на виделина, от сила в сила в необоримите предели на твоето царство. Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен. Надеждата ми възкръсва, вярата ми оживява, любовта ми към теб се пробужда.
към текста >>

Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил?
Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата верност към него. Засвидетелствайте истината на Бога чрез изповедта явно пред негов свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и пълнотата на ума си без всяко съмнение и стеснение, и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и неговото лице истината, засвидетелствайте я пред небето. Първо свидетелство. Вярваш ли от сърце и душа в един вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил? - Вярвам с всичкото си сърце и всичката си душа. Второ свидетелство. Вярваш ли в мен, твоят Господ и спасител, който ти говори сега? - Ей, Господи, вярвам с цялата пълнота на душата си. Трето свидетелство.
към текста >>

Ще ли посветиш живот и здраве и всичко друго за неговата слава и славата на неговото дело?
— Ще изпълня неговата свята воля драговолно. Шесто свидетелство. Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за неговата любов? — От себе си съм се отрекъл вече за него. Седмо свидетелство. Ще ли посветиш живот и здраве и всичко друго за неговата слава и славата на неговото дело? - Всичко съм посветил вече за моя Бог. Осмо свидетелство. Ще ли слушаш моя глас и моите съвети, когато говоря? Всякога това ще е моята радост, да те слушам, Господи. Девето свидетелство.
към текста >>

Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш.
Преди да повикаш, ще ти отговоря и преди да пожелаеш, ще ти давам своите божествени дарования. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, когато пиеш вода, всичко, каквото вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си, а аз Бог един ще те утвърдя във всичко. И мирът ти ще изгрее като утринно слънце на живота, защото то е живот. А сега бъди ти верен към мен, не считай моята слабост на плътта за грях. Подкрепи ме с любовта си. февруари 14.
към текста >>

И мирът ти ще изгрее като утринно слънце на живота, защото то е живот.
Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, когато пиеш вода, всичко, каквото вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си, а аз Бог един ще те утвърдя във всичко. И мирът ти ще изгрее като утринно слънце на живота, защото то е живот. А сега бъди ти верен към мен, не считай моята слабост на плътта за грях. Подкрепи ме с любовта си. февруари 14. Бог се от зло не изкушава. Малка ви е вярата.
към текста >>

Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота.
Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене.
към текста >>

Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно.
Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно. Пост и молитва ще държите, докато се облечете от горе. Моят Отец ще идва сутрин рано да ви разбужда, за да принасяте благодарствена молитва на мене. Моят Дух ще идва всякога рано да ви казва кога ще държите пост, за да се укрепявате духом в истината, и бъдете уверени, че от сега победата ще бъде ваша. Все, що попросите, ще ви бъде, защото Бог иде да се прослави във вас. Той е верен и истинен, и все, що ви обещава според величието на милостта си, ще ви бъде.
към текста >>

Старайте се чрез живота си да покажете своята любов.
Към всекиго гледайте, в нищо не се съмнявайте. Аз съм истината. Всякой, който в мене живее, има виделина. Не се страхувайте, моят дух ви ръководи. В любовта няма противоречия, там е всичко добро. Старайте се чрез живота си да покажете своята любов. 3. От сега моята вяра в теб ще е вяра на живота. Ти ще ми бъдеш мой Бог, когото избирам за сърцето си. В храма на моето сърце само ти ще се въздигнеш, само ти ще живееш. Теб, Господи Боже мой, ще изповядвам пред всички всякога и всякъде. А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ към мене.
към текста >>

3. От сега моята вяра в теб ще е вяра на живота.
Аз съм истината. Всякой, който в мене живее, има виделина. Не се страхувайте, моят дух ви ръководи. В любовта няма противоречия, там е всичко добро. Старайте се чрез живота си да покажете своята любов. 3. От сега моята вяра в теб ще е вяра на живота. Ти ще ми бъдеш мой Бог, когото избирам за сърцето си. В храма на моето сърце само ти ще се въздигнеш, само ти ще живееш. Теб, Господи Боже мой, ще изповядвам пред всички всякога и всякъде. А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ към мене. Моята радост е в изпълнението на твоята блага воля.
към текста >>

Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си.
Както си ми говорил винаги, така и стори. Не отдалечавай твоите милости от моята душа, не се огорчавай от моята немощ. Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело. Прослави се вече във всички и през всички, призови от всякъде твоите слуги и им дай заповед да действат в едно с тебе. Премахни, разпрати, отстрани злото. Смажи греха, унищожи смъртта, покори противниците си, възвиси правдата си, проводи истината си в душите ни и дай ни виделината на живота си. Направи ни едно с теб във всичко. Нека злите да изчезнат, беззаконните да загинат. Нека всички, които ти се противят и които те хулят и нарушават закона на твоята любов да бъдат премахнати от твоето царство. Слушай ти, земьо и небе. Слушайте всички вие негови слуги Словото Му, святите духове, ангели и архангели, сили, власти, началства, славни херувими и серафими.
към текста >>

Колко е смутен моя дух, животът ми е постоянна борба, непрестанно страдание.
Ако ме видите в тая немощ, в която сега живея, вие няма да ми откажете всичкото съдействие в делото, което с всичката си слабост се заемам да извърша. Аз чакам сила отгоре от всички вас. Проявете любовта си, покажете силата си, за да се всички любите. А ето той е ваш първороден брат от всички ви сега по-бъден. Погледнете в лицето на вашия единствен Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е неговата воля. Колко е смутен моя дух, животът ми е постоянна борба, непрестанно страдание. Опасността пред мене е голяма, но надеждата ми е горе. Въздействайте ми, мои добри братя. Поучавайте ме и ръководете ме заради любовта си. О, приятелю мой, единствени в света. Бъди ми помощ сега, о, Господи Боже мой.
към текста >>

Животът им е изобилен и богат.
Когато ти се присъединиш, ще се покаже, че делото е свято. А ето, аз зная, че делото е твое. Всички тия мои братя, които гледат сега твоето лице, ти се радват като добър Баща. Те ни виждат, те съзерцават, и любовта ти пълни техните сърца, те растат от сила в сила повседневно. Мъдростта им се увеличава. Животът им е изобилен и богат. Богатството им никой не може да изчисли, те са пълни с любов. А ето, всичко това, което аз виждам, че моите братя имат, аз им се радвам. Колко е велика твоята любов! Ти всичко това си им го дал доброволно за тяхното служене. Ето, те посяха и сега жънат плодовете на техните трудове.
към текста >>

На тебе, Боже наш, ние дължим целия си живот.
Приготви ги за мир и любов, приготви ги да осветят закона ти, призови ги да те прославят. Ако те не послушат неверующите, дай да те разберат, че си ти, на когото волята е неизменна. Боже наш, дай нам твоята милост, покажи ни твоята благост и любов. Не се спирай на нашите минали прегрешения, прости ни, защото всинца се каем за своите лоши постъпки, които ни отчуждиха от твоята милост. Ние ти благодарим, ти ни стана спасител. На тебе, Боже наш, ние дължим целия си живот. Ти си наша радост и веселие, везден тебе славим ние всякога. Благославяме те всички твои чада. Свят си ти, Боже наш. Свято е твоето име. Хвала тебе във век.
към текста >>

Премахни всички тръни и бодили от живота ми.
Свято е твоето име. Хвала тебе във век. 11. Ти си ми казал, Господи, истината, че упованието е в тебе. Всяка друга надежда виждам, че е суета. Ти си ме опитал и си видял предразположението на моята душа, послушанието на моето сърце. Премахни всички тръни и бодили от живота ми. Това нечестиво лукавство да престане. Време е вече за мене да те прославя на земята, да ти послужа с всичката си пълнота на моя ум, сърце и душа. Премахни тъмнината, която ме заобикаля. Стани и пробуди се на съревнование. Не стой далеч.
към текста >>

От тебе приех пълнотата на живота, от никой друг.
Кажи една дума и ние сме спасени. Умножиха се нашите престъпления, натегнаха греховете на този род. Припомни сега всичките си обещания. Чакам за твоето Слово и за твоя велик Дух. Ето, аз те виждам и те зная, че си ти. От тебе приех пълнотата на живота, от никой друг. Познавам те, че си истинен и праведен, милостив и благоутробен. Света не те вижда, нито те познава, но аз гледам твоето лице, познавам твоето присъствие. А ако понякога моята душа е негодувала, то е заради теб, че си бил онеправдан от тези, на които си дал всички благословения и си показал толкова любов. Сърцето ми и душата ми са огорчени от общото невежество, не виждат, слепи са в греховете си, че спасението им лежи в тебе. Но, Боже мой, кой може да се скрие от твоето лице?
към текста >>

И аз повярвах в твоите думи, защото ми станаха думи на живот.
Ще придобият ли нещо тези, които са против теб? Ето, призовавам те, послушай гласа на моята молитва. Зная, че всякога си ме слушал, и да познаят всички, че ти благоволяваш в мен, твоят раб, когото си изпроводил да извърши твоята воля. Нека да познаят, че ти си ме проводил да изпълня онова, което ти си решил в твоята мъдрост. Слушай, ти ми се кле в своята вярност, че ако и ада и небето да се опълчат против мен, пак няма да успеят, защото ти си с мене. И аз повярвах в твоите думи, защото ми станаха думи на живот. Аз повярвах и то с простотата на сърцето си. Никога не съм мислел друго, освен върху думите ти. Ето, и аз съм в твое разположение, готов да сторя всичко, което ти е угодно. А моята радост е да се окажа достоен в послушанието си. Да се окажа силен във вярата си, крепък в любовта си.
към текста >>

Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава.
Вие знаете каква благодат е любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой вас да не ви люби? - Това е невъзможно. Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни.
към текста >>

Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление.
Ние се въодушевяваме от висотата на вашия дух, от възвишеното състояние на вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Чудно ни е как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевлява и преодолява всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят, в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за вас и желаем да ви опознаем по-добре и проникнем във вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като източник, на който сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре тия вечни, вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благославя и просвещава, защото си роден от Духа на неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърствува тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти укажем всичката наша любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от единия дух който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш неговата правда на яве и да възстановиш неговата Любов на земята, както е и горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш радостта да те придружаваме винаги в твоя път, в който ходиш, път на благодат, на светлина, която произвежда радост и веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш до себе си, да сме до тебе, да сме твои съпътници, да те придружаваме в небесните сфери, към които духът ти ще се въздигне.
към текста >>

Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.
Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш, но това уединение е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.
Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към престола на небесната слава, към вечните сфери на славните наднебесни светове в безконечните области на вселенските мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове! Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение. Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина. Там в тоя свят и славна тишина се въздава слава и хваление Богу нашему, към неговия престол възлизат всичките радости и ли- кувания на неговите творения, които отвсякъде възгласят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата слава и радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик и славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога - вожд на Истината, спасител на света и съветник велик на ангелските чинове и Бог всемъдри, любов на херувимските сърца — Бог крепки, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели твоят Дух и възрадва твоята душа.
към текста >>

8. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
към текста >>

По-важни събития в живота на Пеню Киров
Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година.
към текста >>

в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен кръст отгоре на дрехите върху гърдите си.
На 22 март 1903 г. към 2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат. Преди обаче да се помине, тя видяла сън, че един като владика и синът й Киро идат да я видят. А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла. На 19 юли 1904 г. в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен кръст отгоре на дрехите върху гърдите си. На 30 октомври 1906 г. в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф". На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в IV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най-много ми заръчаха да изуча естествена история.
към текста >>

Какъв вид живот ще водя?
в бунището клето. Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4.
към текста >>

- Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3.
Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5.
към текста >>

По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.
в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
към текста >>

Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.
Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта.
към текста >>

Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице.
към текста >>

Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
към текста >>

Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата.
към текста >>

Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас.
към текста >>

Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско.
към текста >>

Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>

След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина.
бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите.
към текста >>

Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.
Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов.
към текста >>

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>

Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот.
Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата.
към текста >>

Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
към текста >>

Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас.
към текста >>

9. 109 ПИСМО

Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят.
Писмото ви от 14 того получих. Разбирам вашето положение. Зная, Небето всичко върши за ваше добро. Господ ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до вази. Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят. Той ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух.
към текста >>

Животът е скрит в него.
Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>

Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание.
Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
към текста >>

Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня.
Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен.
към текста >>

Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота.
към текста >>

И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето.
Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха. Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа.
към текста >>

Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота!
Помнете, че многото желания изтощават душата. Този е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно.
към текста >>

И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек.
Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби. И знайте, Нему дължите всичко. Моето желание е вашият дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко.
към текста >>

Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека.
Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби. И знайте, Нему дължите всичко. Моето желание е вашият дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат.
към текста >>

10. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Разумният живот.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр.
към текста >>

Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават.
към текста >>

Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни.
Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е.
към текста >>

Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми. Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива.
към текста >>

Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е.
В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи.
към текста >>

Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази.
Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание. Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба?
към текста >>

– Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява.
Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? – Разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е?
към текста >>

Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е?
Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък.
към текста >>

Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места.
към текста >>

– Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда.
А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още.
към текста >>

– Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.
Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери.
към текста >>

Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери.
– Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят?
към текста >>

Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им.
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е?
към текста >>

Това разумен живот ли е?
Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал.
към текста >>

Това е живот на израждане.
Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля.
към текста >>

И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си?
И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега?
към текста >>

И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля.
Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?
към текста >>

Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?
И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
към текста >>

– Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>

А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов.
– Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>

И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.
Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>

11. ***

Животното се е научило да чувствува.
Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички! Защото всеки човек е дошъл на земята, да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всички! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли. Вселената е предметно учение заради него, за да се учи. „Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват.
към текста >>

Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Ручеят, който шумоли до тебе, ти говори на своя език. ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
към текста >>

Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той носи ценни дарове. Приемете ги, и огнени струи ще потекат пред вас. Тай носи нова запалка – ДАР от Мировото Сърце – за вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Работа нова те чака! Ще ореш, ще копаеш, ще сееш и ще жънеш с Любов.
към текста >>

И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота.
Той през всички векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. Той иде да направи жилище в тебе. Стените му ще са от сапфир, смарагд и рубин; от топаз, хризопраз и яспис; от халкидон, сардоникс и хризолит; от берилий, якинт и аметист. Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира.
към текста >>

Велика музика е животът.
И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът.
към текста >>

Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота.
Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования.
към текста >>

Живот е Светлина.
Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране!
към текста >>

Текуща вода е животът.
Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране! Когато дойде денят, противоречията на нощта изчезват. Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб?
към текста >>

Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране!
Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране! Когато дойде денят, противоречията на нощта изчезват. Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб? Когато ученикът минава през противоречия, трябва му светлина. Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква.
към текста >>

Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината.
Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб? Когато ученикът минава през противоречия, трябва му светлина. Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква. Излезте из дълбоките изби да ви погалят слънчевите лъчи и да подишате свежия въздух! Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни.
към текста >>

Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо.
Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква. Излезте из дълбоките изби да ви погалят слънчевите лъчи и да подишате свежия въздух! Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава.
към текста >>

Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни.
Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава. И тогаз ще познаеш своята задача на земята. Защото всяка душа е дошла на земята да донесе нещо на света.
към текста >>

12. ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда

10. Желателни повече от злато,
Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия: 8. Повеленията Господни са прави, веселят сърдцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. 9. Страхът Господен е чист, пребивава во век. Съдбите Господни са истинни, купно и праведни, 10. Желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на меден сот. 11. Слугата ти още ся и вразумява чрез тях, в упазванието им въздаянието е голямо.
към текста >>

повече от множество чисто злато,
8. Повеленията Господни са прави, веселят сърдцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. 9. Страхът Господен е чист, пребивава во век. Съдбите Господни са истинни, купно и праведни, 10. Желателни повече от злато, повече от множество чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на меден сот. 11. Слугата ти още ся и вразумява чрез тях, в упазванието им въздаянието е голямо. 12. Кой усеща съгрешенията си?
към текста >>

4. Избавя от тление живота ти,
и всички вътренни мои, святото Му име. 2. Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния. 3. Който прощава всичките ти беззакония, исцелява всичките ти болести, 4. Избавя от тление живота ти, венчава те с милост и щедроти, 5. Насища с благости старостта ти. Младостта ти ся подновява като на орел. 6. Господ прави правда и съд на всичките обиждани.
към текста >>

13. Втора част СЛОВОТО

Любовта е извор; тя живота ражда.
Глас Божий --------------------------------------------------------------------------------------------- Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛЪ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.
към текста >>

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА ,,ЛА ЕЛОХИМЪ ХАХАРЕЦЪ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.
към текста >>

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.
Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА ,,ЛА ЕЛОХИМЪ ХАХАРЕЦЪ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение.
към текста >>

А Славата на Отца е истинската Слава на Живота.
То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли, че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа".
към текста >>

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се, земя, и весели се, Небе, за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в който Пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в който Пълнота царува.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се, земя, и весели се, Небе, за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в който Пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
към текста >>

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладал това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз-ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По същий начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни!
към текста >>

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?
Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това.
към текста >>

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но, ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
към текста >>

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
към текста >>

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?
към текста >>

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраимъ, Мизраимъ.
Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
към текста >>

От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.
Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не престава, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
към текста >>

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът.
към текста >>

Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на Живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.
към текста >>

Аз съм Пътят и Животът.
Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми, докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон?
към текста >>

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
към текста >>

Твоите думи са Живот Вечен.
Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
към текста >>

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
към текста >>

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си.
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?
Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него.
към текста >>

Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого.
към текста >>

Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо.
към текста >>

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил?
към текста >>

И размисли за живота си: от где иде?
Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 08:39
към текста >>

14. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Любовта е следствие на Живота.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит.
към текста >>

Животът е, който се покварява, а душата не се покварява.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез добро, а подир това, ако се не взема от доброто, последва наказание.
към текста >>

Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3).
Обаче бде-нието остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
към текста >>

И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот.
подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие.
към текста >>

Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват.
10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот.
подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога.
към текста >>

Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния Живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата, например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи, те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му - да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове - в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили.
към текста >>

И това е Животът.
Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е.
към текста >>

- Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот.
Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност.
към текста >>

Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот?
Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен.
към текста >>

Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща.
Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен. Собствената сфера е Христос, когато е пратен.
към текста >>

А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, Който вдъхна Дух в устата на человека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище - сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един человек се обсебва, ще забележите, че най-нап-ред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането, душата се постоянно излъчва. Когато един человек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите.
към текста >>

Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот.
От прочетения сега стих (Иоана: 10; 12) искам да вземете следующия урок: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате. Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори: Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата Воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли.
към текста >>

Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа. Мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук, например, мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и пр. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма. Прочее, как вие трябва да действате?
към текста >>

Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот -минал и настоящ.
Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво, обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени. Защо? - Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде? Да не е желал лозя, нива, пари, учение, а да му са дадени? Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот -минал и настоящ. Затова за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, Който се явява в тях и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло.
към текста >>

Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсър-чени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав.
Ето, ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотво-ри и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за человека за Бога е възможно", т.е. това, което е невъзможно за человеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсър-чени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие като се мислите глупави, всичките человеци за вас ще са глупави и затова никой человек няма да има добър за вас. В света има две положения за человека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак.
Щом той се моли, изведнъж провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната". Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име". При всички стари Учители и кабалисти думата „име" е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да са съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията.
към текста >>

Духът е онова, което дава Живота.
Събрахме се в десет и половина часа, когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза: Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима - това искам, Любов непрестанна - това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-та глава на Иоана. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
към текста >>

Чрез тази вяра се развива техният слаб живот.
От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-та глава на Иоана. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга.
към текста >>

Тя е силата и вдъхновението на техния живот.
Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
към текста >>

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива.
Любовта е едно качество на бащата и майката. Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма.
към текста >>

И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник?
Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че той не ни разбира; да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
към текста >>

Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? - Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш.
към текста >>

Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
- Няма. Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно.
към текста >>

Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Следователно, тия две качества - на покаяние и оправдание - са само един начин на грешника да възстанови вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега, на вас е потребна вяра и Любов към Бога и възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора; те са и ваши грешки. Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите по равно се разпределят.
към текста >>

Ако брат ти се подвизава във вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш.
Радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш. Ако брат ти се подвизава в Любовта и вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите по равно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш; с това на себе си ще помогнеш. Ако брат ти се подвизава във вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и ползва всичко за добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание. Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни.
към текста >>

В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота.
Ако брат ти греши, гледай да го изправиш; с това на себе си ще помогнеш. Ако брат ти се подвизава във вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, Който е създал всичко и ползва всичко за добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание. Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни. Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари.
към текста >>

Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие.
Търсете Ме чрез вяра, чрез Любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни. Те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата.
към текста >>

Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния. Или будни, или спящи - едно от двете. Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба.
към текста >>

Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>

Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен.
Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите.
към текста >>

В промяната на нещата е и хармонията на Живота.
Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца.
към текста >>

Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща.
- Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие.
към текста >>

Парите, които ще пожертвате тая година, да внесете в злато и сребро.
Гумнеров, Дим. Голов и Мария Каза-кова; третата група - Мих. Георгиев, Конст. Иларионов и Елена Иларио-нова; четвъртата група - Тодор Стоянов, Илия Стойчев и Ан. Желязкова; а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвате тая година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избягнат. В пет и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас иска нещо и какво; иска ли някой почивка. Желание за почивка изявиха Петко Гумнеров, Илия Стойчев, Пеньо Киров и Елена Иларионова, след което се разисква и прие, че не почивка - в смисъл на бездействие, но в смисъл на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовния ни мир. Подир горните разисквания какво трябва да разбираме под думата „почивка" г-н Дънов каза: Внимавайте, защото желанието да искате почивка е голямо изкушение.
към текста >>

Дойде един человек при вас в дома ви или при вас; изслушайте го, тайната на Живота е там.
Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг - по-лош. Защото Господ присъства, а там, гдето Господ присъства, няма страх. Да ви не е страх от нищо - нито от хората, нито от никого, защото Господ присъства. Нали искате повдигане? Тази година ще ви повдигат. Дойде един человек при вас в дома ви или при вас; изслушайте го, тайната на Живота е там. Може да дойде един человек да си разправи болката на вас; изслушайте го тихо и спокойно. (Ан. Бойнов): Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава? И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори. Вие все слушайте тихо и спокойно.
към текста >>

И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва.
Ами че и там има вулкани, които пък образуват человеците на земята. И тези са, например, събитията в Египет и пр. И затова те горе, за да бъдат свободни, стараят се да прекратят човешката деятелност тук на Земята, която им препятствува да се повдигнат нагоре. И вие ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ да слезем и видим суматохата на Земята". Человек трябва да познава своето гражданство. И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените - вечерно време. Те са позитивно и негативно течение. Това по-казва, че и идването на духовете тук на Земята не може да става по едно и също време. Всичко е математически разпределено.
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Любовта е следствие на Живота.
Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит.
към текста >>

Животът е, който се покварява, а душата не се покварява.
И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез Добро, а подир това, ако се не взема от Доброто, последва наказание.
към текста >>

Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3).
Обаче бдението остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
към текста >>

И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот.
подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие.
към текста >>

Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват.
10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот.
подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога.
към текста >>

Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви.
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава.
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили.
към текста >>

„И това е Животът“ – как трябва да живеете?
Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари.
към текста >>

Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот.
Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност.
към текста >>

Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот?
Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен.
към текста >>

Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща.
Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен. Значи трябва да има Учител, който да ви учи.
към текста >>

А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.
Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота. Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите.
към текста >>

Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот.
От прочетения сега стих (Йоанна 10:12) искам да вземете следующия урок: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате. Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници, и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори – Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли.
към текста >>

Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота.
Филип казва, че двеста динарии хляб нямало да достигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук например мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма. Прочее, как вие трябва да действате?
към текста >>

Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот – минал и настоящ.
Бог разпределя всичко и Той е, който всички обича еднакво. Обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени – защо? Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде? Да не е желал лозя, нива, пари, учение, а да му са дадени? Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот – минал и настоящ. Затова, за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, който се явява в тях, и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло.
към текста >>

Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав.
Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотвори и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно“, т.е. това, което е невъзможно за човеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой човек няма да има добър за вас. В света има две положения за човека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак.
Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме. Христос казва: „Гдето са двама или трима събрани в мое име.“ При всички стари Учители и кабалисти думата име е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да се съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие, и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията. Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приеме, че се призовава Сила.
към текста >>

Духът е онова, което дава Живота.
Събрахме се в 10,30 ч., когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза: Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима – това искам, Любов непрестанна – това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници.
към текста >>

Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат.
Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима – това искам, Любов непрестанна – това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
към текста >>

Тя е силата и вдъхновението на техния Живот.
На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание.
към текста >>

Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.
Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта.
към текста >>

И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник?
Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
към текста >>

Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето.
Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят.
към текста >>

Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш.
към текста >>

Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя. Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро.
към текста >>

Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш.
Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие.
към текста >>

В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота.
Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата.
към текста >>

Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие.
Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро. Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята.
към текста >>

Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот.
Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
към текста >>

Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието.
към текста >>

Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен.
При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите.
към текста >>

В промяната на нещата е и хармонията на Живота.
Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца.
към текста >>

Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща.
Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие.
към текста >>

Парите, които ще пожертвате тая година, да внесете в злато и сребро.
Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред престола трима по трима, защото това излизане ще бъде съдбоносно. Затова никакви недоразумения и чувства не бива да има във вас. Един по един ще се изкачвате горе по следния ред: Анастасия Железкова, Илия Стойчев, Димитър Голов, Мария Казакова, Константин Иларионов, Тодор Стоянов, Михалаки Георгиев, Тодор Бъчваров, Пеню Киров, Елена Иларионова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова и Анастас Бойнов. При второто изкачване, което е съдбоносно, ще се изкачвате трима по трима под този ред: първата група – Анастас Бойнов, Тодор Бъчваров и Гина Гумнерова; втората група ще са Петко Гумнеров, Димитър Голов и Мария Казакова; третата група – Михалаки Георгиев, КонстантинИларионовиЕленаИларионова;четвъртата група – Тодор Стоянов, Илия Стойчев и Анастасия Железкова; а петата група ще бъде само Пеню Киров. Парите, които ще пожертвате тая година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избягнат. В 5,30 ч. се събрахме всички и стана въпрос кой от нас иска нещо и какво, иска ли някой почивка. Желание за почивка изявиха Петко Гумнеров, Илия Стойчев, Пеню Киров и Елена Иларионова, след което се разисква и прие, че не почивка, в смисъл на бездействие, но в смисъл на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир горните разисквания какво трябва да разбираме под думата „почивка“ г-н Дънов каза:
към текста >>

Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там.
Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг – по-лош. Защото Господ присъства, а там, гдето Господ присъства, няма страх. Да ви не е страх от нищо – нито от хората, нито от никого, защото Господ присъства. Нали искате повдигане? Тази година ще ви повдигат. Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там. Може да дойде един човек да си разправи болката на вас – изслушайте го тихо и спокойно. Анастас Бойнов: Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава? И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори – вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди.
към текста >>

И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва.
Вулканите в Средиземно море, като Етна, Везувий и прочее, са, които издигат тези средноземни същества. Представете си Астралната сфера над нас, гдето живеят астралците – ами че и там има вулкани, които пък [се] образуват [от] човеците на Земята (и тези са например събитията в Египет и прочее). И затова те горе, за да бъдат свободни, стараят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятства да се повдигнат нагоре. И вие ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ: Да слезем и видим суматохата на Земята.“25 Човек трябва да познава своето гражданство. И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените– вечерно време; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч. се започва идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч.
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Ще дадем даже и Живот, [на] който усеща нужда от него.
И много усърдно работи, защото Той е Дух, много енергичен, и е един много голям работник - всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате Истината. Няма за какво да се боим, ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва Мъдрост, ще му дадем Мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и Живот, [на] който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъства и Той е, който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното." Той никога не е присъствал така, както тази година присъства. Защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми - само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас.
към текста >>

Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички.
Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки. Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването.
към текста >>

Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима за Живота.
Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките и степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските. Та който мрази, има недоимък на червената краска. Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима за Живота. И през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега вие трябва да употребите тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази; той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски.
към текста >>

Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот.
Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски. Защото много пъти употребяваме смирението например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо слизат всичките добри Духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
към текста >>

В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме.
И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо слизат всичките добри Духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимому, като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея.
към текста >>

Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал.
Например в книгата на Йов 11:17 се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора." Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди - златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти някои разправят за Астралното тяло. Такива аз питам разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за Астралното?
към текста >>

И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа.
Например що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега - написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще използваме. И ще започнем от ума към тялото си - то е Христовият закон. И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: Животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира, и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски.
към текста >>

И повтарям: Животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием.
Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега - написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще използваме. И ще започнем от ума към тялото си - то е Христовият закон. И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: Животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира, и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации. Върху Любовта се градят всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията и са негативни.
към текста >>

Христос е, който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които принципи са от твърде съществено естество.
Вяра - що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите тази краска 249. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници..." Да, грешници, които не могат да се ползват от дадени добродетели. Па и да искат, не могат, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията - затова именно е и умен. Христос е, който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Душата и Духът да бъдат свободни 250. Сърцето, умът и тялото - това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.
към текста >>

Ако страдаме в живота си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани.
И затуй вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите. Защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които [Той] носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на Истината. Ако страдаме в живота си, то е, защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме„Грешна душо" 251, към 8 ч. вечерта се разотидохме за до утре, 10 ч. сутринта. А към 9 ч. вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
към текста >>

Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации.
Светостта принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста. А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации. Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава.
към текста >>

Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни?
Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ - същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът - каква нужда от туй, да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и прочее - неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко, казва поговорката, котката го не лочи 254. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях.
към текста >>

Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха?
към текста >>

Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз.
към текста >>

И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.
Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши.
към текста >>

А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем.
Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали! " - казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят, но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на Небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем. И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч.
към текста >>

И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин.
Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали! " - казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят, но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на Небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем. И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч. подкачихме събранието с „Добрата молитва" и с песните „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя".
към текста >>

Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? И продължи: За да можем да изпълняваме Волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама човеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
към текста >>

Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!
към текста >>

Те са наистина потребни в Живота, също както са потребни за дърветата плодовете, но има винаги условия и причини.
Така около Исус Христос имаше дванадесет души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи - от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и без да знаем, спъваме Царството Божие, като възприемаме възгледи, които ни само вредят. Християнството е дълбока мистична школа и в нея, ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства. Те са наистина потребни в Живота, също както са потребни за дърветата плодовете, но има винаги условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто Същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..."260 Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния Живот, с Невидимите същества, които са винаги върху нас.
към текста >>

Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния Живот, с Невидимите същества, които са винаги върху нас.
Те са наистина потребни в Живота, също както са потребни за дърветата плодовете, но има винаги условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто Същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..."260 Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния Живот, с Невидимите същества, които са винаги върху нас. И ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действат. Когато например искате да направите известна пакост, тия Същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението например трябва да отхвърлим, защото в него действа отрицателен лъч. Затова твърде уместно е в едно наше старание да можем да опознаваме коя именно мисъл е отрицателна.
към текста >>

Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада.
Този път, по който вървим, ни изпитва - изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още десет години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява Волята Божия, всичко ще ни се даде, защото Небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави. А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти. Защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска дванадесет легиона Ангели 261.
към текста >>

Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават.
Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави. А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти. Защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска дванадесет легиона Ангели 261. Затова, ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия Същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни.
към текста >>

Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби.
Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със Земята и мир с Небето, или друг път няма. Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме предвид, че в духовния Живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мен ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте? А за мен пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа - това е всичката моя задача. И ако сполуча, добре; ако не сполуча, пак добре.
към текста >>

Някакво имение и стежание ли, културата на съвременния живот ли?
И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 г. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мен, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стежание ли, културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната - отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите.
към текста >>

В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество Възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме Радост и утеха.
А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадение ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание. Следователно законът към нас действа чрез страдание, след което обезателно настъпва и Радост. И Радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея - Радостта, ще почувствате скръб. Когато обаче сме готови, усещаме една Радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество Възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме Радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ: скръбта - това е нощта, а Радостта се образува от противното на нея. Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко.
към текста >>

Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени.
към текста >>

Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят.
И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях.
към текста >>

И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените.
Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас.
към текста >>

Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат.
И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме повдигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответстващите духове. Иначе ще вкусваме опитността на миналото.
към текста >>

Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота.
Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място. Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота. След като изпяхме „Господи мил, с нами буди" 270, г-н Дънов продължи: Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му.
към текста >>

Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота.
При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място. Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота. След като изпяхме „Господи мил, с нами буди" 270, г-н Дънов продължи: Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най- силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята.
към текста >>

Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете.
Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най- силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят, под предлог че не можели да сторят това, при все че противното било право. Обаче след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук, на Земята, да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, Небето действително ги заставя да работят.
към текста >>

Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре.
Вие не се плашете от лошите духове - и те са същества, искат да живеят. Често пъти и те са базиргяни и искат да живеят, както хората от тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик.
към текста >>

Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем.
Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в Живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се повдигнем. Нашата работа през тази година е да се използват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей.
към текста >>

Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана.
Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата. Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.
към текста >>

Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс.
към текста >>

Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот.
След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди.
към текста >>

И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот.
Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази Любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме с Христа. После, не изпускайте предвид, че знанието не ползва, а Чистотата е, която ползва. Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод.
към текста >>

Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат - даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието.
А тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем. Защото, ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най- малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи. Затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не се възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат - даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и Правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде."134 Ако това струваме, ще се ползваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по- голям труд, обаче нека започнем с най-елементарните работи - именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши Приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза. Изредихме се по девет души 281 и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14-а глава от Йоанна и каза:
към текста >>

Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето.
Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно донасят по нещо. Следователно тия малки недоразумения, които стават между нас, да ви не плашат, защото са за полза. Изредихме се по девет души 281 и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14-а глава от Йоанна и каза: Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви." Ако Земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението и? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез Вяра, която трябва да бъде основа, първият елемент - също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие Живот.
към текста >>

Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие Живот.
Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез Вяра, която трябва да бъде основа, първият елемент - също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие Живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата - това е устата на сърцето, в което чрез Вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!
към текста >>

Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота.
Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая - това е Правдата. Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота. А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа. В тялото ще намерите Пътя за Господа и затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем Истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият.
към текста >>

Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на Живота.
Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа. В тялото ще намерите Пътя за Господа и затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем Истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие, няма разногласие и между тях и Духа. Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на Живота. И затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи. Но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, когото трябва да имате в себе си в трите елемента 284, а именно в Правда, Истина и Живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели 285Христос във вас. От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте - те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне.
към текста >>

Но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, когото трябва да имате в себе си в трите елемента 284, а именно в Правда, Истина и Живот.
За тия три неща вие се молете, за да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие, няма разногласие и между тях и Духа. Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на Живота. И затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи. Но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, когото трябва да имате в себе си в трите елемента 284, а именно в Правда, Истина и Живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели 285Христос във вас. От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте - те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности, но и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен. Сега настъпва една епоха най-важна, та не трябва да изпускаме един от най-добрите случаи, който ни предстои.
към текста >>

Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината." Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 август, понеделник Събранието се подкачи в 10 ч. сутринта, като присъстваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Г-н Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо", „Достойно ест" и „Собезначално е слово"287. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете 18-а глава от Йоанна и каза: Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината." Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След петдесет- шестдесет години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелстват за Истината?
към текста >>

Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света.
Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото Истината сама по себе си е Светлина - щеше да предаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред Светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светии289, или както в Индия ги наричат Бялото Братство. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпи ли това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението290 на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието291. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата.
към текста >>

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота.
И затуй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват.
към текста >>

Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!
към текста >>

Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват.
И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! "294, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат.
към текста >>

В Живота, в каквото и да е направление, потребна е основа.
Затова отсега вие си задавайте питането: „Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствам за Истината? " И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелстват тоже за Истината. В 6 ч. подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете Псалом 23 и каза: В Живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и Духа на човека - трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора: например един търговец, докато има в ума си парите, той чувства, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек: щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение.
към текста >>

Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота.
Така е с поета, музиканта и прочее. Но така е и с религиозния човек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим - и затова ние трябва295 да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете например златото - то представлява Мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето - то ще ви разруши. Ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
към текста >>

Вземете например златото - то представлява Мъдростта.
Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим - и затова ние трябва295 да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете например златото - то представлява Мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето - то ще ви разруши. Ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разхлабва и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата.
към текста >>

Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи.
Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим - и затова ние трябва295 да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в Живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете например златото - то представлява Мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира, и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето - то ще ви разруши. Ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разхлабва и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата.
към текста >>

А пък нещастията в Живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разхлабва и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в Живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно - то е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите.
към текста >>

При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания.
Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в Живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно - то е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
към текста >>

За такива парлта е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота.
Ако например е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат (колко ли медиуми не са го лъгали). Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парлта е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги Отгоре се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи." Добре, но над всички министри стои Друг, който ги направлява. Така се говори за някой си офицер, който, като искал четиридесет дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът, като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено Отгоре и не зависи всецяло от вас.
към текста >>

243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г.
239 Ненко Тлъстев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Калофер, живял в Пловдив, работил като търговец. 240 Дечко Милев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Шипка, Казанлъшко, живял в Пловдив, по професия учител. 241 Панайот Ковачев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в Стара Загора, по професия ветеринарен фелдшер. 242 Стефан Тошев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден и живял в Севлиево, по професия адвокат. 243 Знамето на Веригата – най-вероятно става дума за живописна творба, различна от коприненото знаме на Бялото Братство, извезано през 1920 г. с разноцветни конци, което се съхранява до днес. 244 „Тебе поем“ – православно литургично песнопение при освещаване на даровете. 245 Особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение – става дума за Завета на цветните лъчи на Светлината, публикуван като отделна книга през септември 1912 г., Придворна печатница, София (виж Завета на цветните лъчи на Светлината, ИК Бяло Братство, София, 2006). 246 Паисий – става дума за Паисий Хилендарски.
към текста >>

277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.
273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана.
Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика именно в сегашното ваше състояние и иска да възстанови миналото ви. И вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото Братство. Ето защо вие трябва сега да започнете от основата. Аз имам връзки с вас. Не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най- подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое - всичко това, което гледате, е на Братството. А други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се повдигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.
към текста >>

Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват.
Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс.
към текста >>

Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот.
След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение. А след това забележително моление всинца се завърнахме в салона, гдето дойде и г-н Дънов и каза: Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително бе тази вечер не само горното благословение, но и още това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова 279 изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първо пред г-н Дънов, пред когото след като направи поклони, обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието, и най-сетне, след близо едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, се събуди.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
към текста >>

В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.
Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.
към текста >>

Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата.
Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства.
към текста >>

Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа.
Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
към текста >>

По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не.
Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.
към текста >>

В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в Живота, докато дясната страна е тесният път.
Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното, или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни; но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен - то е пък друга крайност. В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в Живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой - от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>

За дясната и лявата страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други - вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно.
Само на съпруга си - мъж на жена си или жена на съпруга си - можете да го съобщавате, но при условие, ако сте уверен, че тя или той вярват, както ти вярваш. Да, за това тълкуване на този стих отнесете се до който щете сведущ църковник и богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате от онуй, което вие знаете. И направете сравнение между тълкуването, което той ще даде, и това, което тук слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кадилниците им. За дясната и лявата страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други - вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при теб и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната стая и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна. Да, пазете тези истини, не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете - не се поставяйте от лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа.
към текста >>

Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от С. Драганов Учителя отговори: Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни. Верни - да не лъжете, а истинни - да ви не лъжат.
към текста >>

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот.
В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата и част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата - вечер.
към текста >>

Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему".
А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И през тия четири години знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор. А след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога (чете Битие 1:19-25). Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията (чете Битие 1:25-31). В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие.
към текста >>

Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното уголемяване и когато узрее - тогава ще знаете и вида и, големината и, вкуса и. Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете. Т. Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

Първото е царството на гномите, духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди320 и лаборатории; златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.
А не че не мога да ви докажа всичко - всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг - има разни духове, царства, страни и държави. Така най-напред ще ви се изпречат четири велики царства. Първото е царството на гномите, духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди320 и лаборатории; златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство; те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ви приемат радушно... Дядо П. Тихчев: Ще ни почерпят ли? Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство.
към текста >>

Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената.
Както например знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата - там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно тия елементи сега са ни господари - те владеят нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и за нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога. Това правило е най- порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно тия елементи сега са ни господари - те владеят нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и за нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога. Това правило е най- порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царствата на ундините и силфите.
към текста >>

Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената?
И всичкият този процес, описан в първата глава на Битие, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си." 322 Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи: Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора. Така и сърцето трябва да го изпратим в другите хора, та да дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате да узнаете за сърцето на някого, вие трябва да влезете в сърцето си в съприкосновение с неговото.
към текста >>

Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на присаждането 324. Ще настъпят и няколко степени. Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад.
към текста >>

Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете Псалом 133, като каза: Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас.
към текста >>

Какво отношение има този стих към нашия живот?
Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме.
към текста >>

Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени.
Но в този стих е дадено едно правило като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем като този човек пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научи ли се?
към текста >>

Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата.
Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем като този човек пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научи ли се? ", и всякой ден ви учат по един урок.
към текста >>

Например, ако майката заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си.
От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание. А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така пъргавият човек например не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната Чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия - има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо - да оттласнеш.
към текста >>

Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдения.
Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление. Първата буква в какъ показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдения. Ерголям е направен от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея - еврейския йот, който прилича на запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И като питате как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно - ще имате една лодка, която ще тръгне.
към текста >>

Христос в един обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния Живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието.
И като питате как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно - ще имате една лодка, която ще тръгне. А на вас не остава друго, освен да имате компас, та да отидете на благоприятно пристанище. Сега - как да намерим Христа, какво нещо е Христос? Христос в един обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния Живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем. Как да намерим Христа? Ами че това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие Го не слушате.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл.
Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X. Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш. Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията.
И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339.
към текста >>

В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл.
Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота - в техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко.
към текста >>

В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
към текста >>

Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>

Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи - също както днешните свещеници с широките ръкави (които приличат на халдейските маги), които не знаят защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж. Защото пъпешът, само като узрее, се пуква, но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия.
към текста >>

Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега в това отношение. Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони.
към текста >>

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли?
към текста >>

Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада.
А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
към текста >>

Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот.
Такива съвпадения има много в Евангелията, каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба. Исус Христос ги повика и ги попита какво искат, те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот. Символично тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
към текста >>

И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот.
Например да кажете някога, че вашите умове са изопачени и прочее - аз зная причината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи - то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб - то е Божествено. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят.
към текста >>

По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим.
А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола - какво искат от него? Какво искате от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам аз какво ще спечелим? С. Драганов: Ние говорим за него, защото искаме да го разберем, та да се предпазваме.
към текста >>

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
„Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
към текста >>

Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
към текста >>

" Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре.
Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре. Защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползват - зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете, и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате." 347 Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!
към текста >>

И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце - не сърцето на един вълк, сърцето на един крокодил, но сърцето на един Ангел.
Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в мускули 352 и жили, а във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа - Вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар на шестдесет години, да се мисли на двадесет години. Да бъдете енергични! И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце - не сърцето на един вълк, сърцето на един крокодил, но сърцето на един Ангел. Да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи - тая Истина, която ви казвам тази сутрин. Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 ч.
към текста >>

По-добре е в живота да не се допуща да правим опит.
подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите.
към текста >>

Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към текста >>

Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот.
Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
към текста >>

Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме.
към текста >>

Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни.
към текста >>

Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце.
Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание.
към текста >>

Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
към текста >>

Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат, и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от Любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа...", и ще му кажеш да се освободи356; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да завежда стадото „при тихи води и при зелени пасища"357. Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници." Аз съм срещал много хора свещеници без джубета и калимавки - те саистинските свещеници. Вземете например врачките - при тях отиват много повече, отколкото при поповете. И в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се помирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>

Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот.
И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли.
към текста >>

След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.
И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити.
към текста >>

Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко?
Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити. Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче, като четете, ще видите кои именно са плодовете на Духа; а те са Любов, Радост, Мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание360. Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате.
към текста >>

Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът.
Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь.
към текста >>

Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен.
Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь. Тази дума има сила и пред Ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите?
към текста >>

Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате.
Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь. Тази дума има сила и пред Ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите? " Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа.
към текста >>

Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух.
Онези, които чуят думата Любовь, ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата Любовь, както тя се произнася с небесния език, щото един Ангел да може да те познае, че си човек - там е изкуството. Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух. Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, удари с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим често пъти с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това.
към текста >>

Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си.
" Не само това, но се и уча от Него. И така, при сегашните условия по-ефикасна и по- силна дума от думата Любовь няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има Вяра, без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на някого. Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си. Думата Любовь знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто и и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например вашите очи са превод на Истината, следователно има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че в думата мамо буквата м има366 два ъгъла нагоре и два надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме.
към текста >>

Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени.
Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367.
към текста >>

Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни.
Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни. Следователно Пентаграмът е тъкмо на своето място; като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кои уподобявате?
към текста >>

358 Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето – перифраза на Йоанна 6:54: Ако не ядете плътта на Сина човеческого и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.
355 Ако приемеш омразата, трябва да приемеш и Любовта – в протокола на Д. Голов: Ако преминеш омразата, трябва да приложиш и Любовта. 356 Да се освободи – в протокола на П. Гумнеров: за да се освободиш. 357 При тихи води и при зелени пасища – перифраза на Псалом 23:2: На зелени пасища ме упокоява, при тихи води ме води. 358 Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето – перифраза на Йоанна 6:54: Ако не ядете плътта на Сина човеческого и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си. 359 Повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук – в протокола на П. Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите. Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда - прославлението се предшества от страдание. Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето.
към текста >>

Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот.
Значи всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия. Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила.
към текста >>

А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви.
Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия. Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила.
към текста >>

Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия.
И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия. Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект.
към текста >>

По това може да съдим и за интензивността на нашия Живот - доколко може да облагодетелства хората.
Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия Живот - доколко може да облагодетелства хората. Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява. Това няма какво да го доказвам; ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него.
към текста >>

Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила.
Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия Живот - доколко може да облагодетелства хората. Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява. Това няма какво да го доказвам; ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят.
към текста >>

И тъй, половината от вашия Живот е изработен, но половината не е, половината - одялан, половината - не, и лош, и добър.
Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа - как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всякой ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия Живот е изработен, но половината не е, половината - одялан, половината - не, и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото - неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия - как ще работим? Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа - всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща.
към текста >>

Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си.
Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум.
към текста >>

Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към текста >>

Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта.
Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме; Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем десет- петнадесет минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на Живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата Живот - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по- силна, но целостта има най-дълбока мисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична.
към текста >>

В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост, благост, Пълнота, оптимизъм, Мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, Светлина, Знание, съсредоточение, осияване, просвещение, разум. В категорията разум влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума индивидуализиране - значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на Живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, Вяра, вдъхновение, доброта, упование; който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега да вземем думата вярност; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие - тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения.
към текста >>

Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
Трябва да знаем, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух." Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи. И тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние: Господ ще прати духове, груби приблизително като нас, и други - по-напреднали. И последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една- две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен - утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън.
към текста >>

Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва.
И особено когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира" - защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Вземете една майка - защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести.
към текста >>

Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас.
Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Вземете една майка - защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му.
към текста >>

Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч.
Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч. следобед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата [му]: -Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил:
към текста >>

Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това.
Има там много хора, които страдат - готов ли си да отидеш да им помогнеш? " Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време." Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния.
към текста >>

И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас.
Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват. Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не двадесет и четири години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре.
към текста >>

Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, Животът ти ще разбере много повече.
И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи - кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед - то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, Животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост.
към текста >>

Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата.
И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов.
към текста >>

Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света.
Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала.
към текста >>

Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен; то е най-прост превод - в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение - да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
към текста >>

Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам.
Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията, и ви се радвам. Но в едно куцате всички - практически не знаете колкото мен. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете 377. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." 378 Като казвам повече от мен, то е превод в четвърта степен - намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителят си."379 Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: „Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е по- горен от Учителя си, има по-голяма философия - в този смисъл ви казвам. Ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора - тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите - ще ги турим да бъдат дежурни.
към текста >>

Представете на един човек формата на злато - той ще се съблазни.
И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни; ще говоря по- прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена - той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато - той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод - ще се съблазни. Тия форми съществуват и в Астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми.
към текста >>

- „Намерете го - казва Господ, - и тогава ще ви прибера." И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма, остави деветдесет и деветте и отиде да търси едната." Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот.
Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: „Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адама, тоя последният ги предаде само за един плод. И Ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. - „Намерете го - казва Господ, - и тогава ще ви прибера." И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма, остави деветдесет и деветте и отиде да търси едната." Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем, е, че нямаме първоначалните образи - двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е Красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга.
към текста >>

Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт.
Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по- снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина.
към текста >>

Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка.
Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по- снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие.
към текста >>

Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия Живот.
Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете - Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим; когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията и, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия Живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш. Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате. Когато кажем: „Без смущение", казваме вътре, в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия Дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури. Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши.
към текста >>

То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж.
Така, на открито, г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоанна. Ще взема най- маловажните стихове от прочетената глава - 20-и и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и Доброто в света са еднакви по своя растеж - различават се само по това, че злото е безплодно, а Доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло - ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда - за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари; не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите да работи.
към текста >>

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов.
Виждате глистите - нямат очи, уши, уста като нас; едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем - нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи.
към текста >>

Сега - вие страдате в Живота - как можете да приложите закона?
Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата"; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение. Сега - вие страдате в Живота - как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата", и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият Дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече", и се чудите каква хитрост да употребите.
към текста >>

Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче.
Кое е Добро - което дава плод; кое е зло - което не дава плод. Това е дефиницията: всяко нещо, което расте, е Добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е Добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е Добро и обратното. Усещате стеснение - във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме." Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение - да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът - зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска - излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане.
към текста >>

Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия Дух.
Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: „Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш, как можеш да любиш друга! " Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси; щом го жената зърне, като дойде вечер, взема камшика: „Ти ще любиш ли? " Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия Дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас - тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга" - микроб лош е влязъл в нея, това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на Живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената.
към текста >>

Това е лъжливо схващане на Живота.
" Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия Дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас - тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга" - микроб лош е влязъл в нея, това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на Живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моя мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си - то е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете." И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова.
към текста >>

Месото е синоним на греха - то значи да унищожиш един живот, който е Божествен.
Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо? " Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си - също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но Горе, на Духовното, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха - то значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към Виделината. Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете - знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре.
към текста >>

- „Ама ние ще живеем в избата" - то е цяла измама, в тази изба няма Живот.
Ще им турим по един юлар да ни слугуват - но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон - Любов за Любов. Кармата, техните действия, ще се върне върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла? " Кажете: „Ще те турят, а мен - на друго място" - кажете му истината. - „Ама ние ще живеем в избата" - то е цяла измама, в тази изба няма Живот. Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи който обича злото, мрази Виделината и ще стои вързан, а онзи, който прави Добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят - то е закон много добре обоснован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби - направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън" (обаждат се: Амин). Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор; като излезем, ще ни се повредят очите." - няма да им се повредят очите.
към текста >>

Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.
Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот. - Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата женитба трябва да се разбира среща на две еднакви души. В 5 ч. подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."
към текста >>

19. Писма до Мария Казакова - 1904

Има деликатни работи в живота.
Брат Тодоровият въпрос, той е решен отгоре. Ако остане сега да се решава, той никога няма да се реши. Бъдете спокойни, Господ отдавна е решил това, което е добро. Нека да уповаваме на Господа и на добрия Негов Дух, Който ни е дал за ръководител, и да се съветваме с Него за всичко, което желаем да вършим. Господ все ще ни покаже добрия път. Има деликатни работи в живота. И Господ иска да бъдем внимателни. Да ходим с вяра и търпение в Господа. Той е най-добрият наш приятел, на Когото можем да разчитаме винаги. Поздравете г-жа Недялкова и г-н майор Недялков, сестрите Досеви и г-ца Иванова. А така също и Марийка, и Юрдана, и дома на г-н Дойнов.
към текста >>

В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания.
Аз всичко мога да направя за вази, стига да не се колебаете. Ще Ви изпроводя добрите Господни духове, моите приятели, да Ви помагат, да Ви упътват, да Ви учат, за да укрепвате. Колко добри неща е казал Господ за Вази и за всинца Ви. Този, Който Ви обича, Който Ви съчувствува и споделя всичко добро и зло с Вази. Радвайте се, веселете се, пейте и бъдете бодри духом, изпълнени с всяка надежда, с всяка благост, защото това е Божията воля. В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания. Възлизания нагоре и слизане надолу. Има радост, има и скръб. В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по Дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота.
към текста >>

Скърбите по Дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота.
В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания. Възлизания нагоре и слизане надолу. Има радост, има и скръб. В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по Дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота. Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * * * Чирпан, 20.ІІІ.1904 г. Люб. сест. М. Казакова,
към текста >>

Сега, казваше той, животът ми е харизан.
Времето беше облачно. Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола. Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази. Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си поотпочинахме и си закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме.
към текста >>

Има мнозина изпомежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот.
А почивката всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили. Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина изпомежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите доколко Духът е проникнал сърцата на Вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на Вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата Душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в Него няма измяна.
към текста >>

В тази обич има смисъл на живота.
Нека търсят първо Царството Божие и всичко друго ще им се приложи. Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията Любов, която ние възприемаме. Трябва да се научим да обичаме Господа. В тази обич има смисъл на живота. Нека да бъдем чистосърдечни, искрени, дълготърпеливи и желающи доброто на всички. И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се; Този, Който сега Ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви; бъдете, прочее, верни на тая Любов.
към текста >>

Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими.
Любез. сестро М. Казакова, Писмото Ви от 4-ти т.м. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си.” Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст.
към текста >>

Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ и направлява живота ни.
Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар и за другата половина Господ ще се погрижи. Кажете на сестра Недялкова да има търпение. Доброто, което Господ готви за нея, тя не го разбира още.
към текста >>

А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот.
* * * Варна, 6.09.1904 г. Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова. Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот. На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М. Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод. Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден! ” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса.
към текста >>

Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят.
Писмото Ви от 14-того получих. Разбирам Вашето положение. Зная, небето всичко върши за Ваше добро. Господ Ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до Вази. Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят. Той Ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога.
към текста >>

Животът е скрит в Него.
Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>

Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание.
Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
към текста >>

Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия.
Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен.
към текста >>

Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В Него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота.
към текста >>

Той ще ти бъде като ясното Небе, украсено със своите хубости, и влагата на живота ще пада всяка заран и вечер в твоята душа и там те растат всичките плодове на Небето.
Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В Него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясното Небе, украсено със своите хубости, и влагата на живота ще пада всяка заран и вечер в твоята душа и там те растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята Душа със Своите милости. Слушай постоянно Неговия глас, изпълнявай Волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай Любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му - като облекло и Правдата Му - като дреха. Моето желание е всички вий там В Търново да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на Духа.
към текста >>

Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота.
Помнете, че многото желания изтощават душата. Той е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти развалят качеството им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота. Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно.
към текста >>

И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек.
Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко. Моето желание е Вашият Дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко.
към текста >>

Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека.
Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко. Моето желание е Вашият Дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат.
към текста >>

Да познавате Бога, Извора на живота, това е върховната цел на живота.
Вие ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще Ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след Неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е Вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи; тогава много неща ще ви станат ясни, които с человешки език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва Вашето повдигане. Да познавате Бога, Извора на живота, това е върховната цел на живота. И знайте, Той Ви е говорил по разни начини. Той е във Вас и вън от Вас, видим и невидим. Говорил Ви е и отблизо, и отдалеч. Слушали сте Неговия глас и по-силно, и по-слабо. Господ е Неговото Име.
към текста >>

Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме отреденото благословение от Бога.
Писмото Ви от 22-того получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи. Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг. Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме отреденото благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави пеения. Истината е ясна. Тази Истина е Бог. Този, Великият Господ, Който дава живот, здраве, радост, веселие, Който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта.
към текста >>

Този, Великият Господ, Който дава живот, здраве, радост, веселие, Който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта.
Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме отреденото благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави пеения. Истината е ясна. Тази Истина е Бог. Този, Великият Господ, Който дава живот, здраве, радост, веселие, Който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта. А този Господ не е далеч, Той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа. Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите на този образ ще изпъкнат ясно. Да, Този Божествен образ е Велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всеки человек, всякой служител на този всевелик и Всесилен Бог, Творец на Вселената и Баща на всички твари, и Източник на всички блага. Само Той е достоен за всяка Любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледат и Него да слушат.
към текста >>

20. Писма до Мария Казакова - 1908

Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията.
Спазвания на основните искания. Невидимият свят работи. Съвременното человечество наближава да излезе из тесните рамки на египетското робство. Настоящето брожение може или да подтикне работите напред, или да ги задържи назад задълго. Трябва под краката добра почва, за да даде семето добра жетва. Чистота в живота, чистота в мислите, чистота в желанията. Само тогава Бог в нас работи. Не се заблуждавайте само със своите деца. Человеческото естество е капризно, а человеческото сърце ― непостояно. Не е важно да се народят деца, важно е и да се отхранят и възпитат. Децата винаги си имат свои собени прищявки.
към текста >>

В живота съвършенството е целта.
Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв.
към текста >>

По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв.
В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите. Ако проумееш и схванеш това, което ти пиша, блажена си, няма да ходиш в тъмнота, но във вечна виделина. Тогава пътят, Истината и животът ще бъдат твое наследие. Моят поздрав на всички. Ваш верен: П.
към текста >>

Тогава пътят, Истината и животът ще бъдат твое наследие.
А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите. Ако проумееш и схванеш това, което ти пиша, блажена си, няма да ходиш в тъмнота, но във вечна виделина. Тогава пътят, Истината и животът ще бъдат твое наследие. Моят поздрав на всички. Ваш верен: П. К. Дънов * * * София, 17.ХI.1908г.
към текста >>

Животът си има своите смени, както Луната.
К. Дънов * * * София, 17.ХI.1908г. Л. М. Казакова, Получих Вашето писмо. Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение. Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли.
към текста >>

Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли.
Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение. Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова.
към текста >>

Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо?
Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца. Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й .
към текста >>

Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка.
Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца. Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека. Кога ходиш, гледай тренът да е далеч от тебе. Вълкът да е без зъби, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита. Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели.
към текста >>

Във Вярата и Любовта е скрит блаженият живот.
Люб. с. М. Казакова, Писмото Ви получих. Часове, прекарани с добри приятели, са неизменими. Те са благословение отгоре. Вий сте се нуждаели от утеха и тя ви е дадена навреме. Във Вярата и Любовта е скрит блаженият живот. Този живот не се бои от нищо. Той всякъде съгражда своето жилище. Той е всепроницающият живот. Дръж се крепко за Господа на силите и ще видиш падането на Неговите врагове. Крепостите на мрака и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване.
към текста >>

Този живот не се бои от нищо.
Писмото Ви получих. Часове, прекарани с добри приятели, са неизменими. Те са благословение отгоре. Вий сте се нуждаели от утеха и тя ви е дадена навреме. Във Вярата и Любовта е скрит блаженият живот. Този живот не се бои от нищо. Той всякъде съгражда своето жилище. Той е всепроницающият живот. Дръж се крепко за Господа на силите и ще видиш падането на Неговите врагове. Крепостите на мрака и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване. Пратете Словото на Недялкова.
към текста >>

Той е всепроницающият живот.
Те са благословение отгоре. Вий сте се нуждаели от утеха и тя ви е дадена навреме. Във Вярата и Любовта е скрит блаженият живот. Този живот не се бои от нищо. Той всякъде съгражда своето жилище. Той е всепроницающият живот. Дръж се крепко за Господа на силите и ще видиш падането на Неговите врагове. Крепостите на мрака и тъмнината ще бъдат срутени и то само с едно духване. Пратете Словото на Недялкова. Работете всички в Мир и Любов, защото Господ е между вас. Ние ще уредим работите.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него.
Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното.“ Той никога не е присъствувал така, както що тази година присъствува, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми — само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък.
към текста >>

Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.
Примерете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея.
към текста >>

Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме.
към текста >>

Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот.
Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено.
към текста >>

В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме.
И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4
към текста >>

Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.
Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. И често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното?
към текста >>

И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа.
И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски.
към текста >>

И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием.
То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни.
към текста >>

Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество.
Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила.
към текста >>

Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани.
Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
към текста >>

22. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза: —Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината?
към текста >>

Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света.
Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета.
към текста >>

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота.
Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
към текста >>

Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!
към текста >>

Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! “, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат.
към текста >>

— В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа.
Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината? И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствувате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват тоже за Истината. В 6 часа подиробед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза: — В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние.
към текста >>

Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота.
Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
към текста >>

Вземете, например, златото.
Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата.
към текста >>

Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта.
към текста >>

А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов.
към текста >>

При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания.
И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
към текста >>

За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от Горе се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи.“ Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява. Така говори се за някой си офицер, който като искал 40 дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас.
към текста >>

23. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш".
към текста >>

В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила.
Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.
към текста >>

Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата.
Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства.
към текста >>

Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа.
Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
към текста >>

За животните може, но за хората – не.
Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март2 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години.
към текста >>

В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път.
Следователно, ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме, от кое око произтичат нашите желания, дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен – то е пък друга крайност. В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи, кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой, от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>

За дясната и лява страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно.
Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим доброто, да правим пакост на себе си. Само на съпруга си – мъж на жена си, или жена на съпруга си – можете да го съобщавате, но при условие, ако сте уверен, че тя или той вярват, както ти вярваш. Да. За това тълкуване на този стих, отнесете се до който щете сведущ църковник и богослов и го запитайте, да ви каже нещо, но без да му съобщавате от онуй, което вие знаете; и направете сравнение между тълкуването, което той ще даде, и това, което тук слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилниците им. За дясната и лява страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят. Събрали учениците в класната стая и като запитали – кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна. Да. Пазете тези истини.
към текста >>

– Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат.
към текста >>

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот.
В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората – на обед, а третата – вечер.
към текста >>

Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията.
И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И преэ тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията. (Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й.
към текста >>

Така е и с живота.
(Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма...
към текста >>

Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
„Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма... Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.
Всичко мога да ви докажа, но сега именно, не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Когато отиваме на разходката в пространството, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет само пари не давам. В това място, гдето ще отидем, разноските ни ще поемат, но за билет пари не давам. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни и държави. Така, най-напред ще ви се изпречат четири велики царства: първото е Царството на гномите – духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границите на Царството на ундините – духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще се срещнем с Царството на силфите – въздушното царство. Те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас; затова ще ви приемат радушно... Дядо Петър Тихчев: Ще ни почерпят ли? Ами че те ви черпят всякой ден, защото праната, която гълтате ежесекундно и подкрепява и съживява вашата жизненост, се намира в тяхното царство.
към текста >>

Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената.
Там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк1 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк1 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите.
към текста >>

Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени. И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него.
към текста >>

Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете 133 Псалом, като каза: Забележете този псалом. На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя; а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? По видимому, в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек.
към текста >>

По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот?
На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя; а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? По видимому, в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме.
към текста >>

Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени.
Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем, като този човек, пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее?
към текста >>

Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири.
Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем, като този човек, пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се?
към текста >>

Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си.
От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука, и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно. Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е – да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо, далеч no-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия – има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо – да оттласнеш.
към текста >>

Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи, от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме, посредством наблюдения.
Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „какъ" показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва, значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи, от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме, посредством наблюдения. „Ъ"-то е направено от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея еврейският „йот" и една запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И като питате, как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще, изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно; ще имате една лодка, която ще тръгне.
към текста >>

Христос, в онзи обширен смисъл, е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието.
Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще, изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно; ще имате една лодка, която ще тръгне. А на вас не остава друго, освен да имате компас, та да отидете на благоприятно пристанище. Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос, в онзи обширен смисъл, е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем. Как да намерим Христа? Ами че това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос. Той ви често шепне, но вие Го не слушате.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.
Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията.
И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа.
към текста >>

В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота.
Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл.
Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага.
към текста >>

24. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си – ето първото нещо, което трябва да направите. Когато Христос се обръща в прочетената глава "Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: "И прославих, и пак ще прославя". Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от страдание. Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души.
към текста >>

Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот.
Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила.
към текста >>

А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви.
И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила.
към текста >>

Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия.
Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: "Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект.
към текста >>

По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората.
Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: "Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него.
към текста >>

Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила.
Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: "Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят.
към текста >>

И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър.
Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва.
към текста >>

Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си.
Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум.
към текста >>

Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление.
към текста >>

Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта.
Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична.
към текста >>

В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.
към текста >>

Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи; тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън.
към текста >>

Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва.
И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Земете една майка; защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден". То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват.
към текста >>

Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо".
Земете една майка; защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден". То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. То е закон, две мнения по него не може да има.
към текста >>

Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.
Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата: – Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: – Буквата X
към текста >>

Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота.
Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова Воля? Някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път.
към текста >>

И в духовния живот е същото.
Тъй че, слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитства. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити; те все очакват. Едно дете може да чака в майка си 3-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име.
към текста >>

Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.
И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнайсет хиляди думи – кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед; то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви "малко неучтиви". Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост.
към текста >>

Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата.
И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви "малко неучтиви". Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек.
към текста >>

Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света.
Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
към текста >>

То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа.
към текста >>

Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам.
По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите.
към текста >>

Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни.
И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна. Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъж, някои даже възрастни; ще говоря по-прямо как влияят формите. Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми.
към текста >>

Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот.
Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод. И ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера". И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма**, остави 99-те и отиде да търси едната". Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем е, че нямаме първоначалните образи, двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие. Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга.
към текста >>

Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата?
към текста >>

Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот".
Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание, дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина.
към текста >>

Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия живот.
Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш. Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате. Когато кажем „без смущение", казваме вътре, в дълбочината на вашата душа, дълбочината на вашия дух да бъде тих, а не вън, където може да има бури. Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши.
към текста >>

То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж.
Така, на открито, Г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоана (прочита я). Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава – 20-ти и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени". Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и доброто в света са еднакви по своя растеж, различават се само по това, че злото е безплодно, а доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място.
към текста >>

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов.
Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби.
към текста >>

Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона?
Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата" и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече".
към текста >>

Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче.
Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е добро и обратното. Усещате стеснение, във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме". Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува.
към текста >>

Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух.
Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: "Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш; как можеш да любиш друга". Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси. Щом го жената зърне като дойде вечер, взема камшика: „Ти ще любиш ли? " Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас. Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга". Микроб лош е влязъл в нея. Това не е Любов.
към текста >>

Това е лъжливо схващане на живота.
Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга". Микроб лош е влязъл в нея. Това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си. То е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете". И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване.
към текста >>

То значи да унищожиш един живот, който е Божествен.
Казвате: „Ама как ще живеем без месо? " Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си – също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но горе, на духовното, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към Виделината. Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете; знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре.
към текста >>

То е цяла измама: в тази изба няма живот.
Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла? " Кажете: „Ще те турят, а мене – на друго място". Кажете му истината. „Ама ние ще живеем в избата". То е цяла измама: в тази изба няма живот. Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи, който обича злото, мрази Виделината и ще стой вързан, а онзи, който прави добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре обоснован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби.
към текста >>

Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.
Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот. Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща на две еднакви души. В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 1 Панукла (гр.) - чума (бел. peg.)
към текста >>

25. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

В Божествения свят всичко е живо.
- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
към текста >>

И словото, и то е живо.
Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше.
към текста >>

Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота".
Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>

Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл.
Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите.
към текста >>

Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите.
Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм.
към текста >>

С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят.
към текста >>

Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
към текста >>

И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали.
Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета.
към текста >>

Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси.
По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219) Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина.
към текста >>

26. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си.
Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях.
към текста >>

Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)
към текста >>

Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби.
Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока.
към текста >>

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот.
(П, 24) Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30) От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23) Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28) (бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението.
към текста >>

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
към текста >>

Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място.
към текста >>

Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай.
Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195) Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма].
към текста >>

В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен.
Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи! " (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо.
към текста >>

27. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Славно нещо бил комуналният живот!
Затова се наложи да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко – готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица, или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо бил комуналният живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола. А онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене!
към текста >>

А това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си живот.
Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастическите упражнения. Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се отдава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си живот. Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни, възторзи, радост! Планината се оказа много гостоприемна. Десет слънчеви денонощия, прекарани в планината, струват повече от цяла година, прекарана в долината. Като се завърнахме в Арбанаси, намерихме, че работата не беше се придвижила напред.
към текста >>

– Слушай, приятелю, – рекох - една буца злато, голяма колкото Стара планина да ми дадеш, не бих се съгласил да надписвам!
Те и твоя труд ще използват стопроцентово, а на тебе ще подхвърлят един къшей. Слушай, г-н Камбуров, така не бива да се оставяме да ни експлоатират – да ни пият потта и кръвта! Но да направим следното: аз ще докарвам примерно 1000 килограма цвекло, а ти ще го запишеш 1200 килограма. Днес ще запишеш 200-300 килограма повече, утре 200-300 килограма повече и така, до края на кампанията ще се събере, да речем, 40 тона повече и ще си го разделим: стойността на 20-те тона – за тебе, а останалите 20 тона – за мене. И ние да разберем нещо от нашия труд. – Слушай, приятелю, – рекох - една буца злато, голяма колкото Стара планина да ми дадеш, не бих се съгласил да надписвам! За нищо на света не бих си продал съвестта, за да служа на лъжата и кражбата! Аз съм млад, но те съветвам - никога не пожелавай чуждото! Бъди честен! Бог благославя малкото, придобито по честен път, а многото, придобито с лъжа, измама или кражба, носи проклятие и десетократно по-голяма загуба! Разбира се, човекът си отиде.
към текста >>

Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса.
Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там.
към текста >>

28. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Несъзнателен живот е бил тогава.
Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение.
към текста >>

Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи!
- Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение! " Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение!
към текста >>

Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате.
Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение! " Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека.
към текста >>

Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа.
Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържите физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас.
към текста >>

Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота.
Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона.
към текста >>

И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни!
Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една връзка помежду ни - не само между нас, но между всички на земята; не само между всички на земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на земята и на Небето, да бъдат всички едно. - Амин! Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта.
към текста >>

Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов.
И всички, които живеят на земята и на Небето, да бъдат всички едно. - Амин! Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот.
към текста >>

Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота.
Тъй да бъде! И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
към текста >>

Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта.
И тъй, Светлина в ума ни, Живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа.
към текста >>

Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот.
Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов.
към текста >>

Този Живот ще разшири вашето сърце.
Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати.
към текста >>

Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни.
Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни (а то е физическата страна на работата), не можем да разберем и Живота. Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси.
към текста >>

Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов.
Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител.
към текста >>

Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели.
Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача.
към текста >>

И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо?
Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб.
към текста >>

Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви.
Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог. И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината; ние сме носители на Живота; ние сме носители на Любовта." Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече Светлината има смисъл и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „тъй ми каза Господ", аз чувствам една малка скръб. В думата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади.
към текста >>

Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот.
Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите.
към текста >>

Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си.
И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището.
към текста >>

Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота.
Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота. Сега аз ви поздравлявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравлявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището. Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа! (29 - 32 стр.) МОЛИТВАТА През цялата година вие ще четете „Добрата молитва" много пъти.
към текста >>

Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота.
Ако човек се стреми само да мине този път, туй няма да го ползува нищо. Вземете случая с двама ученици, от които единият се учи добре, а другият посещава редовно лекциите, но нищо не чете, не пише и не се готви за изпит. Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко.
към текста >>

Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота.
Питам: в края на годината, еднакво ли ще знаят и двамата? Ако ви запитам защо се молите сутрин, какво ще ми отговорите? - Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим?
към текста >>

Без молитва Животът е затворен за тебе.
- Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин, не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в Живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в Живота. Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск!
към текста >>

Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят.
Без молитва никъде няма да отидеш. Без молитва Животът е затворен за тебе. Почнеш ли да се молиш, всяка врата ще се отвори пред тебе и ти ще излезеш на широко. Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат.
към текста >>

Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! " Коя молитва ще прочетеш?
към текста >>

Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това?
Има някои молитви, които са дадени от хората, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва", тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас. (230-233 стр.) Ще ви направя една бележка.
към текста >>

Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни средоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува.
към текста >>

Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни средоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден.
към текста >>

В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате.
Тъй бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията!
към текста >>

Знайте, че в живота не трябва да се бърза.
Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. Запример, дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия.
към текста >>

Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите.
- Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита.
към текста >>

Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота.
Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи.
към текста >>

Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората.
Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждающ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората! Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите. И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора.
към текста >>

И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора.
Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите. И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора. Колко станаха? - Всичко 40. Вие ще ме запитате: „Дали ще имаме време? " Дали ще имате време, аз не се интересувам от това. Ще правите научни изследвания.
към текста >>

3. Пътят на живота
Такива е имало всяка година, но сега се дават и материали за самостоятелно четиво. Неделя, 23 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Бог е Любов" 3. Пътят на живота 4. „Духът Божий" 5. „Благословен Господ Бог наш" 6. „Отче наш" Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот.
към текста >>

Бог е Живот.
3. Пътят на живота 4. „Духът Божий" 5. „Благословен Господ Бог наш" 6. „Отче наш" Лозинка за през деня: Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух. Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном, 6 глава от Евангелието от Йоана, 5 глава от Евангелието от Матея и цялата 20-та беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум.
към текста >>

Мъдростта е най-великата сила в живота.
4. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих). Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава от Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
към текста >>

Истината съдържа най-красивия живот в себе си.
Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих). Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея, 9 глава от Марка, 15 глава от Лука, 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22-ра беседа „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса, без да си отговаряте.
към текста >>

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Който където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха! " Туй, обаче, не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл.
към текста >>

Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: "Мога ли да бъда добър? " Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
към текста >>

На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат".
" Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор.
към текста >>

Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато?
Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
към текста >>

Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си.
към текста >>

Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината.
към текста >>

Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот.
към текста >>

Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си.
Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.)
към текста >>

Животът, значи, носи Истината в себе си.
Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва
към текста >>

Без Истината няма Живот.
Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса: „мога ли аз да бъда силен" отговарям: „Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме." На въпроса: „мога ли да имам най-красивия живот" отговарям: „Живият всякога има Истината в себе си." Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът, значи, носи Истината в себе си. Без Истината няма Живот. 6. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва
към текста >>

3. Пътят на живота
(Наряд и упътвания, 7-10 стр.) Сряда, 26 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва 1. Добрата молитва 2. „Духът Божий" 3. Пътят на живота 4. „Благословяй, душе моя, Господа" 5. Молитвата на Духа - на Царството 6. „Бог е Любов" 7. Плодовете на Духа 8. „В начало бе Словото"
към текста >>

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот.
6. „Бог е Любов" 7. Плодовете на Духа 8. „В начало бе Словото" 9. „Отче наш" Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш". Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща в радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика.
към текста >>

- Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си.
Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5,10,15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си, аз се глобявам." Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като се глобиш 4-5 дена и платиш 100-ина лева, ще почнеш да се замисляш. Така правят и най-възвишените духове. Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? - Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та, виждате ли, какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон.
към текста >>

Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив.
Когато един възвишен дух направи една погрешка, знаете ли какво прави? - Той решава да слезе на земята, да се въплоти и цял живот да прекара на земята, за да поправи грешката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрешка, която не е в съгласие с Божия закон, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава от благата, които има горе. Та, виждате ли, какъв пример на доброволно самопожертване има в тия духове? Ако във всинца ви има тия благородни пориви на човешката душа, ако всинца се стремите към онзи велик, съзнателен живот, тогава животът ви щеше да бъде красив. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате един закон. Той е следният: прави добро най-първо на онзи, когото обичаш. Сутрин, като станеш, направи добро на този, когото обичаш, защото към него ти имаш естествено разположение. Направиш ли на него доброто, ти ще можеш да го направиш и на този, когото не обичаш. Тази каса ние ще я наречем „к а с а на д о б р о т о".
към текста >>

Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания.
от Марка, 17 гл. от Лука, I-ва гл. от Йоана и 25-та беседа „Ръката съблазнява". (Наряд и упътвания, 48 стр.) Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща са ви необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек, в пълния смисъл на думата, той ще бъде анормален човек. Тия три неща са необходими. (53 стр.)
към текста >>

Това е същественото вътре в живота.
Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. (Наряд и упътвания, 58 стр.)
към текста >>

Духът носи Живот.
(Наряд и упътвания, 58 стр.) Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде Мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. 4. Гимнастически упражнения. (Наряд и упътвания, 61 стр.) През месец ноември Учителя най-вероятно е минал пак през Търново, защото в личното тефтерче на Иларионова, с дата 10 ноември, 1925 г., Търново, е дадена следната формула, под която е подписа на Учителя: Духът носи Живот. Живейте в Духа.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ

Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
към текста >>

Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно.
И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение. Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше становище за всяка една поотделно. Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли.
към текста >>

По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета."
Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли. Обичаше музиката. Владееше няколко инструмента и особено цигулката. Като бъдещи учители-педагози, това беше задължително за всички; Петър Дънов я владееше до виртуозност и участваше в почти всички наши забави и вечеринки със самостоятелно изпълнение. Ние му предричахме бъдеще на безспорен цигулар. По-късно, когато животът ни раздели, аз завърших в Кюстендил и станах учител, а той - някъде в чужбина завършил няколко факултета." Завършва училище на 25 юли 1886 г. Идва време, когато юношата Петър Дънов трябва да бъде взет войник, за да отбие военната си служба. През тия години имало един военен закон, според който на всеки 25 000 новобранци се освобождава от военна служба един, ако изтегли билетчето, на което пише "да". Имало нареждане момчетата от всяко военно окръжие да теглят билети. Имало един билет за пълно освобождаване от военна служба и няколко билета за съкратена военна служба.
към текста >>

Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него?
Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него? " - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение? " - "Нищо подобно, госпожо. Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението но ето защо аз не го харесвам: той беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значи такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден.
към текста >>

По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота.
След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
към текста >>

Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека.
Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности".
към текста >>

След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен.
Около Него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от ежедневието. Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен. Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта. От 1900 до 1912 Учителят дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга. Няколко години Той работи върху Библията и изважда думите Господни, като ги стъкмява в отделна книжка - "Заветът на Цветните Лъчи на Светлината". През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва.
към текста >>

Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта.
Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен. Така се създаде духовното общество под името "Всемирно Бяло братство", глава на което е Словото, а Негов ореол - великите добродетели, вечните принципи на живота - Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта. От 1900 до 1912 Учителят дава през време на Съборите на Веригата някои данни за Цветните Лъчи на Светлината, намиращи се в Небесната дъга. Няколко години Той работи върху Библията и изважда думите Господни, като ги стъкмява в отделна книжка - "Заветът на Цветните Лъчи на Светлината". През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху "Завета на Цветните лъчи на светлината".
към текста >>

Обичай съвършения път на Истината и живота.
На една от първите страници на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т., които се четат така: "Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий ", 15 август 1912г., Търново. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух през времето на Мойсея, на Давид и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител: Заповедта на Учителя: Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. "Заветът на цветните лъчи на Светлината" представлява Заветът на Бога, даден от ЕЛОХИМ, който е Бог на Боговете и управлява Небесната дъга, която е Заветът на Бога. Отец на Светлините е ЕЛОХИМ, Който е Един- наго Бога, "Който има седемте Духове Божии и седемте звезди"(Откровение на Йоана, гл.З, ст.1). ЕЛОХИМ е Бог на Боговете и Отец на Светлините.
към текста >>

Между червения, аления и основния тон на живота има отношение.
Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият цвят кредитира жълтия, жълтият - зеления и т.н. Трябва да изучавате светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно тона "до". Между червения, аления и основния тон на живота има отношение. Има един червен цвят като огън. Гледаш ли или се обливаш с червения цвят, ще оздравееш. Гледаш ли разгорял се голям огън, ще оздравееш. Ако са ви нужни пари, приложете зелената краска, т.е.четене на съответните стихове и обливания с тази краска. За свежест, за благополучие, за растене, използвайте този цвят.
към текста >>

Където го сложи в стаята си, да има хармоничен живот.
Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Има правила за работа с Пентаграма. Без знание не може да се работи с него. Който има Пентаграм, трябва да спазва няколко условия: 1. Да бъде чист човек. 2. Където го сложи в стаята си, да има хармоничен живот. Явяват ли се някакви противоречия, дрязки, мъчнотии - това нещо обръща силите на Пентаграма срещу самия човек в стаята и може да го постигнат много нещастия след това. Затова е много отговорно да сложиш в дома си Пентаграм. Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. Да се говори лошо или да сме изпълнени с отрицателни мисли там, където има Пентаграм, това би означавало да предизвикаме разрушителни действия от страна на Пентаграма, защото в такъв случай се смесват две начала: положителното и отрицателното. Когато човек се намира пред Пентаграма в размишление и концентрация, би могъл да си представи три изречения.
към текста >>

В средния кръг е написано: "Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Еди- нороден Син, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен".
Това нещо Учителят го изтъкваше още при самото даване на Пентаграма. Да се говори лошо или да сме изпълнени с отрицателни мисли там, където има Пентаграм, това би означавало да предизвикаме разрушителни действия от страна на Пентаграма, защото в такъв случай се смесват две начала: положителното и отрицателното. Когато човек се намира пред Пентаграма в размишление и концентрация, би могъл да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е вече споменато "В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва мислено да си представи, че около този първи кръг има още два. В средния кръг е написано: "Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Еди- нороден Син, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, нека си представи написано изречението: "Търсете първо Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи". Ако, медитирайки върху Пентаграма, човек си представи трите изречения, тогава същият ще има още по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентаграма, но са невидими. Всеки може, в случай на опасност, да направи следното: да образува около тялото си Пентаграм. Отначало да го направи мислено, после с ръка и най-накрая да си представи тези три изречения около Пентаграма.
към текста >>

Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад.
Ето още един метод за служене с Пентаграма. (Тези методи и упражнения са дадени за ученици, развиващи се по пътя на Вярата. Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета.
към текста >>

Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си.
Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството.
към текста >>

Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях.
С туй той се отблагодаряваше на Небето. Тогава всеки от възрастните приятели от благодарност, че са направили залог с Бога, Му даваха по една златна монета. Така Учителят беше събрал 180-200 златни монети. Членовете на финансовия съвет, като намериха тези златни монети след заминаването на Учителя, направиха опис за тях, но не ги обявиха, както беше реда според закона, а ги задържаха за Братството. Впоследствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях и разбра, че те са запазени непокътнати. Милицията, която дойде да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях, но след това ни обвиниха, че сме злоупотребявали с тях. Пентаграмът и "Завета на цветните лъчи" бяха дадени почти едновременно. Учителят престана да ги дава като видя, че някои от приятелите се отнасят лекомислено, не спазват правилата, които бе дал при работа с тях, и с туй си правят пакости. След като някои приятели си навреждат чрез Пентаграма, Учителят казва: "Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие изпълнявате Волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте повече или по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват."
към текста >>

Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората.
на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г.
към текста >>

30. ПОСТ

Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята.
Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание.
към текста >>

Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.
В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко. На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши. Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад.
към текста >>

Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот.
От друга страна, постът е нужен за почивка на организма - външна и вътрешна. Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята.
към текста >>

Той е причината за големите злини в живота.
Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете.
към текста >>

Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си.
Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства. Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята.
към текста >>

В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат.
Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята. Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат. Стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам да постите по 2-3 дни. През това време ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След това ще ядете умерено. Стомахът обича почивката.
към текста >>

В моретата има около десет милиона тона злато.
Това е дълг, който хората трябва да изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости 5 дни в месеца. Знаете ли колко струва този дълг на Природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума, човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно.
към текста >>

За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато.
За да изплати този дълг, човек трябва да пости 5 дни в месеца. Знаете ли колко струва този дълг на Природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума, човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
към текста >>

За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час.
Знаете ли колко струва този дълг на Природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума, човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре.
към текста >>

31. ЧУДОТВОРСТВО

Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот.
А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за да бъде видяна от полицаите. Било по времето на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, след което осите се размърдали, хвръкнали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителят заявил: "Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." Влад Пашов Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона.
към текста >>

Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот.
Интересно бе, че те точно стигаха, никой не оставаше без плод. Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как две кошници с ябълки или круши стигат за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече. Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница.
към текста >>

В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни.
Наяли се хубаво и казвали: "Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг, щеше да се обади. Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? " - "Когато дойде време да говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос."
към текста >>

Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато.
Ако беше друг, щеше да се обади. Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева В миналите векове хората са търсили да намерят еликсира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг - желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди и веднъж на поляната запитах Учителя: "Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? " - "Когато дойде време да говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос." Мина известно време и ето, ние сме събрани в Общия клас в сряда, в 5 часа сутринта.
към текста >>

До края на живота Му си остана златен.
Вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърния ланец. Пръстите Му се движеха постепенно надолу по ланеца. Там, където минаваха пръстите Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя, за броени секунди и по-малко от минута се превърна от сребърен в златен. До края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след донос на един жител на "Изгрева", властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител. Ангел Вълков
към текста >>

- Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.
Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току-що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката.
към текста >>

Първата им работа е да вържат мене, за да не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене.
И кой ще плаща за това? Само аз! Някои искат да съм им дал сили да работят. Давал съм. Но знаете ли какво правят тогава "любезните" ученици? Първата им работа е да вържат мене, за да не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене. Знаете ли колко съм хапан и драскан от моите ученици? Аз съм решил обаче да не допущам повече това, нито да плащам за когото и да е." През време на разговора дойдоха и другите братя. След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: "Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват, да "освобождават". Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали да бъдат турци или българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали.
към текста >>

Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител."
Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечтление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре към небето, като че излизаше от фабричен комин. "Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзия с вашия Учител." Тодор Попов Това се случило в първите години, когато Учителят обикалял градовете в България и държал сказки по френология. Моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Баща ми Коста Стойчев написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й.
към текста >>

Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората.
към текста >>

Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си.
Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше.
към текста >>

Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот.
За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова
към текста >>

Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота.
Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова Вие търсите чудеса.
към текста >>

32. БОГАТСТВО

Дай някои от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи и работите на Изгрева ще тръгнат." Учителят го изслушал и строго изрекъл следното: "Ако искате да направите най-голямото зло на една Окултна школа, внесете в нея злато и пари.
БОГАТСТВО Спомени на ученици Един приятел беше дошъл от провинцията и понеже видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева, отишъл при Учителя и казал: "Аз знам от стари хора къде има заровено имане. Дай някои от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи и работите на Изгрева ще тръгнат." Учителят го изслушал и строго изрекъл следното: "Ако искате да направите най-голямото зло на една Окултна школа, внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение, дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея, дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благославя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в Името на Бога като десятък и се дава в името на една идея, слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците." Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел повече не продума за закопаното имане. Мария Тодорова
към текста >>

Ако искаш добрите последствия на живота, търси тесния път!
А Доброто работи с малките неща, само онова се благославя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в Името на Бога като десятък и се дава в името на една идея, слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците." Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел повече не продума за закопаното имане. Мария Тодорова ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Каквото постигнеш в широкия път, всичко ще бъде зло. Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро. Ако искаш добрите последствия на живота, търси тесния път! Там, каквото искаш, можеш да постигнеш. Широкият път - ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш. Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски. Ако вървиш по широкия път, ще научиш много неща, но в края на краищата ще плачеш. Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах.
към текста >>

Мнозина казват, че богатството е единствената възможност да си помогнат в живота.
Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно и в трите свята - в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, Земята ще се превърне на рай. Мнозина казват, че богатството е единствената възможност да си помогнат в живота. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост. Липсва ти това, което не ти е нужно. Вие спъвате вашата еволюция като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство.
към текста >>

Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования.
Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно и в трите свята - в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, Земята ще се превърне на рай. Мнозина казват, че богатството е единствената възможност да си помогнат в живота. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост. Липсва ти това, което не ти е нужно. Вие спъвате вашата еволюция като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Искате да бъдете богати - не знаете що искате.
към текста >>

Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост.
Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно и в трите свята - в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, Земята ще се превърне на рай. Мнозина казват, че богатството е единствената възможност да си помогнат в живота. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и сиромашия, нито за младост и старост. Липсва ти това, което не ти е нужно. Вие спъвате вашата еволюция като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Искате да бъдете богати - не знаете що искате. Искайте същественото.
към текста >>

- Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска.
Вие спъвате вашата еволюция като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Искате да бъдете богати - не знаете що искате. Искайте същественото. - Кое е същественото? - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика Любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света. Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение!
към текста >>

Щом имате тази велика Любов, ще дадете на живота си широк замах.
Че ви трябват пари - да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Искате да бъдете богати - не знаете що искате. Искайте същественото. - Кое е същественото? - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика Любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света. Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот в себе си.
към текста >>

Бог е свързал нашия живот в себе си.
Щом имате тази велика Любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света. Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот в себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5-10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И без пари, и с пари човек пак умира. Работете върху себе си да се освободите от алчността и егоизма.
към текста >>

Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.
Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света. Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот в себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5-10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И без пари, и с пари човек пак умира. Работете върху себе си да се освободите от алчността и егоизма. Ако е за богатство, стремете се към вътрешно богатство.
към текста >>

Божественото в живота примирява тия крайни положения.
То е едно погрешно схващане. Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете. Това показва, че материалната страна е силно застъпена у тях. Като е дошъл на Земята, човек ще бъде или богат, или беден. Това са две крайности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от гледището на великите закони, човек знае, че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах. В каквото положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете със себе си. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите!
към текста >>

Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния.
Като изхожда от гледището на великите закони, човек знае, че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах. В каквото положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете със себе си. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти! Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. Злото е там, дето има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4-5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло: доказано е - те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо?
към текста >>

Но в тия пари има едно зло: доказано е - те поглъщат живота на човека.
Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти! Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бога. Злото е там, дето има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4-5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло: доказано е - те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? - Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по- малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане.
към текста >>

В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията животът на хората се удължава.
Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? - Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по- малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот се ражда нещастието на духовния свят. В немотията на физическия живот се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Ако искате дълго да живеете, не давайте пари на заем. Не свързвайте двата края.
към текста >>

В изобилието на физическия живот се ражда нещастието на духовния свят.
- Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по- малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот се ражда нещастието на духовния свят. В немотията на физическия живот се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Ако искате дълго да живеете, не давайте пари на заем. Не свързвайте двата края. Живейте, както дойде и с каквото може.
към текста >>

В немотията на физическия живот се ражда щастието на духовния живот.
Следователно, колкото по- малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот се ражда нещастието на духовния свят. В немотията на физическия живот се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Ако искате дълго да живеете, не давайте пари на заем. Не свързвайте двата края. Живейте, както дойде и с каквото може. Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре.
към текста >>

Сиромашията продължава живота.
Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Ако искате дълго да живеете, не давайте пари на заем. Не свързвайте двата края. Живейте, както дойде и с каквото може. Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре. Сиромашията продължава живота. Затова е тя в света - да не се съкрати човешкият живот. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? - За да мине от този живот във вечния. "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му посочи първо Моисеевия закон.
към текста >>

Затова е тя в света - да не се съкрати човешкият живот.
Ако искате дълго да живеете, не давайте пари на заем. Не свързвайте двата края. Живейте, както дойде и с каквото може. Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре. Сиромашията продължава живота. Затова е тя в света - да не се съкрати човешкият живот. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? - За да мине от този живот във вечния. "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му посочи първо Моисеевия закон. После му каза: "Иди, продай имането си и го раздай на бедните".
към текста >>

- За да мине от този живот във вечния.
Живейте, както дойде и с каквото може. Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре. Сиромашията продължава живота. Затова е тя в света - да не се съкрати човешкият живот. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? - За да мине от този живот във вечния. "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му посочи първо Моисеевия закон. После му каза: "Иди, продай имането си и го раздай на бедните". Този върпос е костелив орех. Бедните като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли какво се говори?
към текста >>

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре. Сиромашията продължава живота. Затова е тя в света - да не се съкрати човешкият живот. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? - За да мине от този живот във вечния. "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос му посочи първо Моисеевия закон. После му каза: "Иди, продай имането си и го раздай на бедните". Този върпос е костелив орех. Бедните като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: Чувате ли какво се говори? Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока и си мислят: Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използвате разумно?
към текста >>

Богатството и сиромашията имат смисъл в живота на човека дотолкова, доколкото той може да познае Любовта.
Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато Природата постави човека в ограничени условия, тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа, да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра. Когато богатството на човека се отнеме, невидимият свят има някакъв план, чрез който иска да застави този човек да познае Бога. Някои хора познават Бога чрез богатството, а други - чрез сиромашията. Богатството и сиромашията имат смисъл в живота на човека дотолкова, доколкото той може да познае Любовта. Следователно, богатството и сиромашията без Любов са една от големите злини за човека. С Любов, обаче, те представляват едно от големите блага, в които участва не само отделният човек, но и неговите ближни. Има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Аз съм за сиромашия и богатство, в които Добродетелта живее.
към текста >>

Ако богатият не е употребил богатството си на място, той не е разбрал защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота.
Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. На богатите трябва милосърдие, а на бедните - търпение. Ако не си готов да използваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността. Ако богатият не е употребил богатството си на място, той не е разбрал защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота. - Какъв е смисълът на богатството? - Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме. Той не трябва да отнема стотинка от работника. Правило е: Всякога трябва да минава от кесията на богатия към кесията на бедния, но не обратно. Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, то ти един ден ще изпиташ неговото положение.
към текста >>

Те не се вглеждат в живота си да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях.
Не само вие трябва да ядете, но и вашите ближни. Ако благото е само за тебе, ти си в човешкия порядък. Ако благото е общо за всички, ти си в Божествения порядък. Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Като не разбират защо идват страданията, хората се сърдят на Бога, на Разумния свят. Те не се вглеждат в живота си да видят, че причината за страданията им се крие в самите тях. Бог е създал човека с условия и възможности в себе си да бъде богат. Не използва ли тия условия и възможности разумно, той става сиромах. Според статистиката, определено е една трета част от хората да бъдат богати, една трета - сиромаси, а останалата трета - нито сиромаси, нито богати. Ако процентът на сиромасите днес надминава една трета, причината е в самите тях. Докато мисли криво, човек нищо не може да постигне.
към текста >>

Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот.
И парите обичат Любовта. Вие обикнете всички хора - и парите ще дойдат. Като видите една гъсеничка, една пеперуда, едно яйце, едно облаче, че загърмяло - всичко, каквото става в света - да ви е приятно. И тогаз парите ще дойдат веднага. Подобрете състоянието на вашия ум. Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. Който иска да забогатее, да отглежда фикус. За благоденствие и благополучие във всеки дом трябва да има фикус, въпреки че е безплоден.
към текста >>

33. ЩАСТИЕ

Благодари за всичко, което придобиваш в живота.
Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място. Всичко на Земята е временно. Който очаква щастието му да дойде отвън, той скоро се разочарова. Това щастие е в самия тебе, не го очаквай отвън. Благодари за всичко, което придобиваш в живота. - Искам да бъда щастлив. - На Земята щастие няма. В бъдеще щастието ще дойде на Земята, но при сегашните условия е невъзможно. Бог приготвя бъдещите условия. Как е възможно днес да се говори за щастие, когато хората воюват, когато опитват силата на 4-5-тонните бомби?
към текста >>

към живота на щастието.
Ако в света има нещастия, в Него съществува идеята, как да ги избави от тях, как да ги вразуми не с наказания, но как да им покаже пътя, да излязат от тях. Хората страдат не от това, че вървят в Христовия път, но защото не вървят в тоя път. Щастието иде само за тия, които следват тоя път. Тия хора принасят полза за света, както плодните дървета за човечеството. Като знаете това, стремете се към добри, праведни хора, които имат отношение към Любовта, т.е. към живота на щастието. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Никой не може да направи твоя свят по-добър или лош, отколкото ти сам си го направил. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно. От този ден нещастието няма да напусне дома ви.
към текста >>

Как ще бъдете щастливи, когато виждате на пътя си смачкан стрък или премазано животно?
Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно. От този ден нещастието няма да напусне дома ви. Човек не може да бъде щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието е достояние на всички хора, на всички живи същества. Как ще бъдете щастливи, когато виждате на пътя си смачкан стрък или премазано животно? Когато се стреми към щастие, едновременно с това човек трябва да се моли за щастието и на своите ближни. Това значи да обичате ближните си. Като желаете своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи. За да бъдеш щастлив, това, което го носиш, трябва да те обича и ти трябва да го обичаш.
към текста >>

Щастливият човек познава законите на живота и на място ги прилага.
Обичайте, за да се ползвате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Дотогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Истинското доволство води към щастие. Щастливият човек познава законите на живота и на място ги прилага. Ако можете да приложите една стотна от моето учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив - вътрешно и външно. Не богатство, а ум и сърце правят човека щастлив. Употреблението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив.
към текста >>

Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив - вътрешно и външно.
Дотогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Истинското доволство води към щастие. Щастливият човек познава законите на живота и на място ги прилага. Ако можете да приложите една стотна от моето учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив - вътрешно и външно. Не богатство, а ум и сърце правят човека щастлив. Употреблението на ума, сърцето и богатството правят човека щастлив. Щастието се състои в чистота на мисли, чувства и постъпки. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно.
към текста >>

Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото.
Щастието се състои в чистота на мисли, чувства и постъпки. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Щастието е отношение на неща, то е неуловимо. Щастието се крие в дрехите на нещастието. Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото. На Земята щастие няма. Щастието е в правилното отношение. Хората търсят щастие на Земята, но техните тела, глави, ръце, крака и пр. са неоформени още и неспособни за някаква велика работа и правилно схващане на нещата. Разрешението на живота на Земята е в Слънцето - когато почнем там да ходим.
към текста >>

Разрешението на живота на Земята е в Слънцето - когато почнем там да ходим.
Един беден овчар веднъж ударил вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото. На Земята щастие няма. Щастието е в правилното отношение. Хората търсят щастие на Земята, но техните тела, глави, ръце, крака и пр. са неоформени още и неспособни за някаква велика работа и правилно схващане на нещата. Разрешението на живота на Земята е в Слънцето - когато почнем там да ходим. Ако се движим с бързината на светлината, за осем минути сме на Слънцето - то е много близо. А за да слезеш в града, са ти нужни тридесет минути. Земята не е на фокус към слънчевата енергия. Ти обичаш някого, но не на фокус - или преувеличаваш, или го намаляваш. Щастието се постига по известен закон.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

- "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка.
"Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се измориш от града, идвай на Изгрева. Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи. - "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото. Бъди доволна от най-малкото и за себе си задържай най-малкото. Аз бях най-щастливият човек на Земята, защото в материалния свят бях всякога доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото. Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността. Милка Периклиева
към текста >>

Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността.
Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи. - "Слушай да ти кажа: Като ученичка, постави за мярка в живота си най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото. Бъди доволна от най-малкото и за себе си задържай най-малкото. Аз бях най-щастливият човек на Земята, защото в материалния свят бях всякога доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото. Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото." В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността. Милка Периклиева Учителят бе изискан, съвременен, културен човек. Беше облечен изискано. Чистота и блясък лъхаше при Неговото появяване. В Негово присъствие душите ни си почиваха и се хранехме от Божествения хляб, който слизаше от Небето чрез Словото Му.
към текста >>

Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите Дела са от Бога!
"Аз съм огледало и всеки, който се вижда в него, се оглежда такъв, какъвто е той самият. Оглеждайте се в мене." В Него виждахме Величието на Бога и нашето несъвършенство и нищожество като човеци. Това ни обезхрабряваше понякога. "Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите Дела са от Бога! " Ангел Вълков В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинения срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат, твърде разгневен, отива при Учителя и Му казва: "Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение! " Учителят му казва: "Напиши!
към текста >>

В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинения срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната.
"Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите Дела са от Бога! " Ангел Вълков В онези времена, когато духовенството, пресата, властта водеха борба срещу Учителя и Братството, отправяха обвинения срещу Учителя, че упражнявал влияние върху политическия живот в страната. Един брат, твърде разгневен, отива при Учителя и Му казва: "Учителю, ще напиша статия да опровергая това обвинение! " Учителят му казва: "Напиши! " Написва братът статията и я прочита на Учителя. Той я изслушва и казва: "Статията е добре написана, но не е вярна. Аз ръководя политическите събития в света, не само в България, но в целия свят." Братът беше Иван Антонов.
към текста >>

Той регулира земния и духовния живот на Земята и Небето."
През 1928 г. в Чирпан бе станало земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Него. Но Той е молил Бога това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на Земята. Той регулира земния и духовния живот на Земята и Небето." Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди 2000 години? " Отговори ни: "Исус Христос не беше още от Съвършените, а аз съм от Съвършените! Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на Земята, съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на Земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът!
към текста >>

Но при всички случаи аз чувствах, че трябва да отида при Учителя, защото имам нужда от Него, че търся Неговата помощ, че жадувам за Неговото Слово и за всичко онова, което излиза от Него и съставлява братския живот на Изгрева.
" На събора през 1912 г. в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъстват Мойсей и Христос, за да се учат пред Всемировия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на черното братство е Сатан, Велзевул." Обикновено аз пътувах от Габрово до София и отивах няколко пъти в годината, като по време на Петровден и на съборите се стараех да бъда с Братството или в София, или на Рила. Но при всички случаи аз чувствах, че трябва да отида при Учителя, защото имам нужда от Него, че търся Неговата помощ, че жадувам за Неговото Слово и за всичко онова, което излиза от Него и съставлява братския живот на Изгрева. Бях прочела в това Слово мисълта, че не може да мислиш за някого, ако той в същия момент не мисли също за тебе. Този закон бях започнала да го усвоявам и бях вече убедена в силата на мисълта на Учителя. Затова, когато отидох при Него, веднъж Го запитах: "Учителю, какво да правя, когато имам нужда и искам да получа помощ от Вас? " А Той най-строго ми каза: "Това ли ти е най-важният въпрос, за който си дошла при мене? " Кимнах утвърдително с глава.
към текста >>

Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато.
А ученик е онзи, който изучава Словото, прилага го и живее по него." Учителят беше заел една особена поза, излъчваща категоричност и безотказност. Този велик закон бе свален от Всемировия Учител за учениците от Школата на Великото Всемирно Бяло Братство. Цанка Екимова Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за себе си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място - други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването си, отказах се от това.
към текста >>

Но аз не искам да живея такъв живот.
Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за себе си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място - други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на Земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. Навремето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща.
към текста >>

Чух думите Му: "Животът на Учителя беше най-високото, най-висшето и най-непреривно проявление на Бога у човека." Той спусна дясната Си ръка до тялото си, след това седна на стола и зае Своята обикновена поза.
С очи Го гледам, не Го изпускам. Следя всяко Негово движение. А Той бавно стана и застана мирно. Вдигна дясната Си ръка с дланта напред и над главата Си. С този жест Учителят поздравяваше учениците Си от Школата. Чух думите Му: "Животът на Учителя беше най-високото, най-висшето и най-непреривно проявление на Бога у човека." Той спусна дясната Си ръка до тялото си, след това седна на стола и зае Своята обикновена поза. Аз стоя и гледам. А трябва да мисля, защото тук има нещо непонятно за мене. Защо Учителят каза и употреби думата "беше"? Нали сега Той е пред мене? А тук и сега времето е реално и сега сме днес, а не вчера и завчера.
към текста >>

Животът на Учителя е един и непреривен във вечността.
Аз разсъждавам върху думата "беше", а Учителят мълчи. Той ме изчакваше, за да види докъде ще стигна с моите разсъждения. След малко ме погледна и добави: "Учителят се изявява в бъдещето. Учителят се проявява в настоящето. Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във вечността. Но у човека, Той е разделен от бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека." Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глаголът "съм" има много времена в българския език и човек спряга този глагол с живота си. Запита ме: "Разбра ли кой е Учителят на Земята? " Отговорът от моя страна последва веднага: "Учителят на Земята е Бог, Който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето като Всемировия Учител, Който сваля Словото на Бога." Как го казах това и досега не мога да си отговоря.
към текста >>

Вече съм разбрала, че глаголът "съм" има много времена в българския език и човек спряга този глагол с живота си.
Учителят се проявява в настоящето. Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във вечността. Но у човека, Той е разделен от бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека." Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глаголът "съм" има много времена в българския език и човек спряга този глагол с живота си. Запита ме: "Разбра ли кой е Учителят на Земята? " Отговорът от моя страна последва веднага: "Учителят на Земята е Бог, Който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето като Всемировия Учител, Който сваля Словото на Бога." Как го казах това и досега не мога да си отговоря. Учителят се усмихна и ми подаде десницата Си. Аз я целунах и си тръгнах. Бях научила отговора на един въпрос, който никой и никога досега не бе задавал на Учителя.
към текста >>

ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Трябваше да има един представител на този народ, в който бе дошъл Учителят и един представител на онзи народ, където Бялото Братство в следващата епоха ще се прехвърли и да бъдат "принос Господу, в чист съсъд в дома Господен". Това не бе пророчество, а Пръстът Господен, Който определи явно, в плът и чрез Божествения Дух, Който се изявяваше чрез Учителя, бъдещия Дом Господен на идното човечество. А ние бяхме призвани с Владо да свидетелстваме за това. И го засвидетелстваме пред Бога и пред вас за поука и познание за идните поколения, да се знае кога Бог е посетил Своите люде по земята българска и е говорил чрез българска реч Божието Слово. Амин! Пеню Ганев ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Записки от беседите на Учителя Какъв е произходът на фамилията, в която дойдох? Фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо е бил много як човек, като дъно. От тази дума произлиза прякорът Дънов.
към текста >>

Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен.
Навсякъде има дъно! Горко на оня, който няма дъно! Когато ви нарекат "дъновисти", ще знаете, че не сте мои последователи, а сте хора с дъно. Мнозина ме запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам.
към текста >>

Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът.
Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът. Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. А за да го науча да живее добре, време се изисква за това. Мога и насила да го заставя да живее добре, но това е механически начин. Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист.
към текста >>

Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре.
Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът. Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. А за да го науча да живее добре, време се изисква за това. Мога и насила да го заставя да живее добре, но това е механически начин. Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено.
към текста >>

Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил.
Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът. Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. А за да го науча да живее добре, време се изисква за това. Мога и насила да го заставя да живее добре, но това е механически начин. Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: "Слушай, ти си причина за тези неща.
към текста >>

Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот.
Така трябва да мислите и вие. Всъщност, вие мислите точно обратно: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. Хората са преплетени едни с друг. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи живот. Когато хората вървят по този път, аз се радвам. Не ме радва, ако не вървят, не ме радват всички онези страдания, които ще минат. Искам душите, над които работя, да преуспяват, че един ден да бъдат като написана книга, която да свидетелства, че съм постъпвал добре. След мене трябва да вървят добри хора и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да имат какво да дават. Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си.
към текста >>

Вечер при мене се отбиват и животни, и хора.
Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тая Любов трябва да я пусна тъй да върви. Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи. Аз съм извор и върша работата си. Ако водата на моя извор не ти харесва, иди на друго място. Давам вода на всички. Вечер при мене се отбиват и животни, и хора. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват. От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво ли не съм давал! Съжалявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното положение съм им оправял, дълговете им съм плащал, а вземане не съм взел.
към текста >>

35. ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН

Сега и праведни и грешни торят, та златото да се отдели от рудата за украшения.
Казано е, че Земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната Земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън, за да се пречисти. Тя ще се прости с хората, ще ви каже: "Вие сгрешихте и аз сгреших, Вместо мене ще дойде нова Земя, която ще се насели с праведни хора." Не с Любов, а с бой ще се изправи човекът. Сега и праведни и грешни торят, та златото да се отдели от рудата за украшения. Всички хора - добри и лоши, ще минат през огън. Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете - да минете през огъня и да оцелеете. Който оцелее, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огън е започнал вече.
към текста >>

Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли.
Някои страдания са действителни, а някои - фиктивни. Каквито и да са страданията на човек, той трябва да издържа. Непослушанието на хората е причина да бъде унищожаван малко по малко светът. И затова огън идва. Всички хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен. Не говоря за материалното, трябва да стане пречистване на ума и сърцето. Сега светът има да мине през една криза, през огън и Земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят.
към текста >>

Този огън ще бъде, който носи Новия живот.
Всички хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен. Не говоря за материалното, трябва да стане пречистване на ума и сърцето. Сега светът има да мине през една криза, през огън и Земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят. Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане!
към текста >>

Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят.
Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен. Не говоря за материалното, трябва да стане пречистване на ума и сърцето. Сега светът има да мине през една криза, през огън и Земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят. Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане! " Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен.
към текста >>

Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот.
Няма да остане човек нестопен. Не говоря за материалното, трябва да стане пречистване на ума и сърцето. Сега светът има да мине през една криза, през огън и Земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи Новия живот. Ония хора, които са готови за Новия живот, ще живеят. Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане! " Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.
към текста >>

Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.
Онези, които не са готови, ще изгубят условията на живот. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията ча Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: "Камък върху камък няма да остане! " Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. И тъй, всички хора по лицето на Земята трябва да бъдат готови да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е. Великият Божи закон. Животът на Земята е изложен на големи промени. Не разбирайте нещата буквално. Не говоря само за землетресения.
към текста >>

Животът на Земята е изложен на големи промени.
Казано е: "Камък върху камък няма да остане! " Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде помете- но, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. И тъй, всички хора по лицето на Земята трябва да бъдат готови да не ги изненада някоя вечер Божията тояга, т.е. Великият Божи закон. Животът на Земята е изложен на големи промени. Не разбирайте нещата буквално. Не говоря само за землетресения. Аз имам предвид изключителните времена, в които живеем. Ние сме в една епоха на големи изненади. Ние живеем в един непостоянен, изключителен век.
към текста >>

Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря.
Пречистването й ще стане с огън. Идва огънят в света! Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през тоз огън и издържат, те ще сложат начало на Новата култура. В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона - 10, 15, 20 милиона волтажи е тази вълна.
към текста >>

Да не мислите, че животът ще се свърши!
Ако останете още дълго време в затворите, други ще дойдат да ги запалят отвън, но с тях заедно и вие ще изгорите. И зам ви казвам: Този хотел, в който живеете временно, гори. И ви съветвам: Спасявайте се, защото после ще се качите на покрива и ще викате за помощ, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казват, че хотелът гори, облечете се и излезте вън. Всичко това, което гори, ще се срути; всички тия неща, които са спъвали човешкия прогрес, ще бъдат съборени и тогава върху развалините Господ ще съгради нещо добро. Да не мислите, че животът ще се свърши! Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и никак не можем ги предотврати: те ще минат и ще принесат своето добро. Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос, Който идва - за някои е дошъл, за някои ще дойде тепърва - когато дойде, да ни каже думите: "Който слугува на Мене, Мене да последва!
към текста >>

Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде някъде.
Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На Земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на Земята. Когато и този огън достигне центъра на Земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център и тогава нашата Земя ще "изпее своята песен". Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде някъде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на Земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център. Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята, в която хората живеят.
към текста >>

Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот!
Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота! Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот! Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
към текста >>

Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота! Тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот! Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
към текста >>

36. НОВ ЖИВОТ

НОВ ЖИВОТ
НОВ ЖИВОТ Записки от беседите на Учителя Най-красивият живот иде сега! Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен Баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на Новото.
към текста >>

Най-красивият живот иде сега!
НОВ ЖИВОТ Записки от беседите на Учителя Най-красивият живот иде сега! Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен Баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на Новото. Те са родилните мъки. И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота.
към текста >>

И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота.
Най-красивият живот иде сега! Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен Баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на Новото. Те са родилните мъки. И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава мозъците на всички хора ще бъдат във ваша услуга. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека.
към текста >>

Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят.
Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен Баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на Новото. Те са родилните мъки. И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. В мозъка има грамадна енергия, с която още не сте работили. Като влезете в Любовта, тогава мозъците на всички хора ще бъдат във ваша услуга. Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода.
към текста >>

Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота.
Невидимият свят ще разкрие на човека нови източници на сили, ще даде редица открития, които ще създадат условия за придобиване на повече стопански блага при харчене на по-малко физически усилия и време от страна на човека. По този начин стопанските блага ще станат достояние на всеки индивид, както свободните блага: светлина, въздух, вода. Стопанските блага няма да бъдат в такова ограничено количество, което създава съревнование за тяхното добиване. Изобилието разрешава икономическия въпрос. По този начин ще могат да се разбият ония вековни внушения, че човек не е осигурен за утрешния ден по отношение на благата, необходими за неговото съществувание. Бъдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще ще се грижат един за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави.
към текста >>

Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече.
В бъдеще ще се грижат един за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения. Днес хората се разочароват едни от други, а в бъдеще ще се разбират повече. Връзките между тях ще бъдат по-интензивни и здрави. Зад сегашния ред и порядък се крие такъв ред и порядък, какъвто светът не познава. Още древните пророци са говорили за новия живот, за новото време, което иде вече. Светът се приготвя за това време. Върху Земята ще има един нов пласт. Ние ще се дигнем малко по-високо, а старите хора ще живеят на долния пласт. Има места на Земята, които хората не виждат и учените хора не ги знаят. Там ще живеят новите хора.
към текста >>

В новия живот бури няма да има.
Ще имаме поща, съобщения от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там. Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в сиромашията си да бъдат благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища. В бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление. В новия живот бури няма да има. Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменено. И това изменение е започнало.
към текста >>

Резките промени на климата произлизат от лошия живот.
Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в сиромашията си да бъдат благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища. В бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление. В новия живот бури няма да има. Резките промени на климата произлизат от лошия живот. България ще има тропически климат. Всичко ще се измени. Няма да остане нищо неизменено. И това изменение е започнало. Северните страни отиват на юг.
към текста >>

Няма да има никакви месоядни животни.
Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще бъде обвита в топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идва такава енергия, че даже и Северният пояс ще бъде обитаем. Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерена топлина. Няма да има тези противоречия, които има сега. Паразитите ще изчезнат. Няма да има никакви месоядни животни. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави.
към текста >>

Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява.
Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерена топлина. Няма да има тези противоречия, които има сега. Паразитите ще изчезнат. Няма да има никакви месоядни животни. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдещия строй, в това, което сега иде, смъртта няма да има място. Гладни хора няма да има. Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия дом ще има само едно дете - мъжко или женско.
към текста >>

Новият живот изключва бездарност.
Всички хора ще бъдат здрави. И няма да се размножават чрезмерно, както сега. В бъдещия дом ще има само едно дете - мъжко или женско. Слуги няма да има. Всички ще се надпреварват да свършат някаква работа. Новият живот изключва бездарност. За в бъдеще и децата ще знаят повече, отколкото сегашните учени. В бъдеще хората ще приемат храната направо от Природата, както днес приемат въздуха. Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина.
към текста >>

Ние сме за новия, за вечния живот.
Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. Иде новият ден, който ще ни освободи и всички ще бъдем освободени, ще живеем съобразно законите на Любовта. Новото подразбира идването на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят Новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за Новото, за реда и порядъка на Божественото, което синовете на Светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят. Новото знание ще дойде за онези, които любят Господа. Това знание ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. При тези условия човек ще придобива всичко, каквото желае. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни, чисти.
към текста >>

Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят.
Иде новият ден, който ще ни освободи и всички ще бъдем освободени, ще живеем съобразно законите на Любовта. Новото подразбира идването на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят Новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за Новото, за реда и порядъка на Божественото, което синовете на Светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин как да се подмладят. Новото знание ще дойде за онези, които любят Господа. Това знание ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. При тези условия човек ще придобива всичко, каквото желае. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни, чисти. Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта.
към текста >>

Новото, което иде, представлява златото - носител на живота.
При тези условия човек ще придобива всичко, каквото желае. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни, чисти. Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на Земята. Новото, което иде, представлява златото - носител на живота. Който се откаже от Новото, той ще фалира. Какъв ще бъде животът? - Отличен! Такъв, какъвто не сте видели, нито сънували. Примери за света на Новото ще бъдат народите от англо-саксонската раса - Америка, Англия, Германия.
към текста >>

Какъв ще бъде животът?
Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи - от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към себепожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била в слизане надолу, така ще бъде и в изкачване и възлизане нагоре - според въртенето на Земята. Новото, което иде, представлява златото - носител на живота. Който се откаже от Новото, той ще фалира. Какъв ще бъде животът? - Отличен! Такъв, какъвто не сте видели, нито сънували. Примери за света на Новото ще бъдат народите от англо-саксонската раса - Америка, Англия, Германия.
към текста >>

37. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Този ден беше един от най-тежките в живота ми.
сутринта до 5 ч. следобед. Едни идваха, други си отиваха. Малко преди 5 ч. следобед дойде един млад, нисък, набит агент, който свали всички портрети на Учителя, извади ги от рамките, смачка ги и ги тури в чувала, като ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. Този ден беше един от най-тежките в живота ми. Учителят си отиде, но Той ни остави Словото, а сега и на Него посегнаха. Елена Андреева Със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството отчуждиха по закона на едрата градска собственост. Дойдоха двама ревизори - 1957/1958 г., които ни накараха да направим пълен опис на цялото братско имущество.
към текста >>

Сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато.
Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя, те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Една нощ получава сърдечна атака и едва оживява. Сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено и ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. Манол искаше да ми го предаде, за да го пазя, защото съм по-млад. Съгласих се, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предаде на мен. Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците.
към текста >>

А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено и ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта.
Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя, те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Една нощ получава сърдечна атака и едва оживява. Сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено и ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. Манол искаше да ми го предаде, за да го пазя, защото съм по-млад. Съгласих се, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предаде на мен. Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване.
към текста >>

Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато.
В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване. Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на Витоша и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов. Когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова, ме наклевети, че жълтиците са при мен и съм злоупотребил с тях. Дойде милиция у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те са ми предадени, за да ги пазя.
към текста >>

А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите.
Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, касетката с жълтиците, вътре имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал подписите в описа, когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. По-късно описът с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите. И така, с решение на финансовия съвет ми бяха предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. А ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази.
към текста >>

Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети.
Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. По-късно описът с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите. И така, с решение на финансовия съвет ми бяха предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. А ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Не минаваше година комунистическата власт да не направи обиск, за да изземат беседите на Учителя, останали тук-там по приятелите. Унищожаваха ги.
към текста >>

Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество, а тук сме само приходящи за един земен живот - така, както птиците идват всяка пролет." Братята си спомниха всичко, развеселиха се.
А не бяха идвали от години. Оплакаха се, че им взели салоните и нямали къде да се събират. Огледах ги и веднага познах, че са същите братя, които питаха Учителя навремето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято и когато му дойде времето, ще отлетим и ще заминем в нашата прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество, а тук сме само приходящи за един земен живот - така, както птиците идват всяка пролет." Братята си спомниха всичко, развеселиха се. Започнаха да се оглеждат. Изгревът бе разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами бяха продали най-свещеното място в света - там, където бе скинията Господня. Братята се оглеждаха и казваха: "Ние бяхме свидетели за това пророчество на Учителя, а други ще бъдат свидетели кога цялото това пророчество ще се изпълни."
към текста >>

Част от тези пари бяха давани от братя и сестри за Делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого.
Тогава ще разберат, че Бог поругаем не бива! Ангел Вълков Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял Изгрев, а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от десятъка, който всеки ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани от братя и сестри за Делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари Учителят предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезли какви ли не истории за тези пари. На Изгрева имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Така, при намирането сумите от Учителя, бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго, неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите. След като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора, бе да направят обмяна на парите.
към текста >>

Но Ковачев решава да вложи тези пари и прави свинарник - започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели.
И той направи същото, за да запази братската градина. И така, за "Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят. Братският съвет реши да предаде на Панайот Ковачев от Стара Загора 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари и прави свинарник - започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели. А той беше вегетарианец. Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика! А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се, свинете и добитъкът не му донасят печалба, а дори започва да губи, И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., преспива у Антов и какво са се разговаряли, никой не знае.
към текста >>

Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика!
А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят. Братският съвет реши да предаде на Панайот Ковачев от Стара Загора 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари и прави свинарник - започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели. А той беше вегетарианец. Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика! А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се, свинете и добитъкът не му донасят печалба, а дори започва да губи, И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., преспива у Антов и какво са се разговаряли, никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо. Тази сума не бе върната.
към текста >>

38. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

За да се покаже силата на едно учение, трябва да влезеш в една по-неорганизирана материя и тя да се организира и да се подготви за живота.
Сега няма да има загуба. В Природата събитията не се повтарят. Това, което стана с богомилите, втори път няма да стане! За това Учение се работи тук, всред българите, които представляват сравнително една по-твърда почва. С това ще се опита силата на Учението. За да се покаже силата на едно учение, трябва да влезеш в една по-неорганизирана материя и тя да се организира и да се подготви за живота. Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото Учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни! Тук, в България, ще се учите на една твърда почва.
към текста >>

Вие може да преустроите живота си само върху моите думи.
Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен! Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: "Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля." Моите думи са свещени и вие всички може да ги опитате. Ако българският народ се намери в затруднение един ден, само моите думи ще го спасят. Вие може да преустроите живота си само върху моите думи. Това е наука. Откакто се е сформирала Веригата в България, българите и респективно България зло не са видели. Виждате, например, през това лято имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха 20 милиона печалба - заради нас, които живеем добре сред този народ. Господ го държи и поддържа и като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, чадата им, добитъка им, житото им и всичко.
към текста >>

В България има много скрити богатства - въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят.
Но тя може да бъде велика само чрез Божественото Учение! В това Учение и движение се разкрива предстоящият път на човечеството. Хората сега трябва да го опитат! Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. В България има много скрити богатства - въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят. Аз бих искал да направя опит с българите: Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали. Това, че българите имат много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си към Бога. Ако изпълнят задълженията си, аз ще им кажа де има заровено злато. Казвам: Ако спазвате законите на Любовта, Мъдростта и Истината, върху вас ще се излеят всички благословения, обещани на човечеството от пам- тивека. На българите ще кажа: Ако слушате великото разумно Слово, нивите ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере.
към текста >>

Ако изпълнят задълженията си, аз ще им кажа де има заровено злато.
Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. В България има много скрити богатства - въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят. Аз бих искал да направя опит с българите: Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали. Това, че българите имат много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си към Бога. Ако изпълнят задълженията си, аз ще им кажа де има заровено злато. Казвам: Ако спазвате законите на Любовта, Мъдростта и Истината, върху вас ще се излеят всички благословения, обещани на човечеството от пам- тивека. На българите ще кажа: Ако слушате великото разумно Слово, нивите ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Докато един народ работи според законите на Природата, той е осигурен. Никой не може да го мръдне от неговото място. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
към текста >>

Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура.
Ако изпълнят задълженията си, аз ще им кажа де има заровено злато. Казвам: Ако спазвате законите на Любовта, Мъдростта и Истината, върху вас ще се излеят всички благословения, обещани на човечеството от пам- тивека. На българите ще кажа: Ако слушате великото разумно Слово, нивите ви ще раждат десет пъти повече, отколкото досега, лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Докато един народ работи според законите на Природата, той е осигурен. Никой не може да го мръдне от неговото място. Ако българският народ се обогати с новото отношение към Великия живот, ако се проникне от съвършената идея за единство между всички същества, то ще се раздере завесата на мрака, която забулва човечеството и пред нас ще изгрее действително светлият и творчески човек, който е определен да възглавява Новата култура. Българите духовно трябва да се повдигнат. В материалното на тях не им върви. У тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия. Сега иде неприятел.
към текста >>

А врялата вода и топлите картофи - това е живот в Любов и Мъдрост.
И в Школата - също, навсякъде е той. Аз гледам, дойдат съмнения, пак той - същата чорба. И сега, ако питате как ще се излекува България, казвам ви: Вряла вода да пие и топли картофи да яде. Когато казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата - оттам, дето я пие оселът, защото той избира де има хубава вода. Врялата вода, ако я употребявате, ще внесе у вас онези елементи, че 90% от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. А врялата вода и топлите картофи - това е живот в Любов и Мъдрост. Ако мене ме попитате как ще се оправи светът, ще ви кажа: Когато всичките хора възлюбят Бога! Какво ще стане с българите? - Щом българският народ възлюби Господа, всичките му работи ще се оправят. Не само на един българин, но всичките българи - от малък до голям. Когато всичките народи по този начин възлюбят Господа, работите на всички ще се оправят.
към текста >>

Любовта носи живот, а Мъдростта - светлина и знание.
Нека българите отговорят: Живеят ли по Любов? - Не живеят още по Любов. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта. Любовта носи живот, а Мъдростта - светлина и знание. Тези два закона работят усилено в света. Ние виждаме как бързо идат последствията на нещата. Докато разбереш причината, последствието иде вече. Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи свободата. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава.
към текста >>

Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот.
Тези два закона работят усилено в света. Ние виждаме как бързо идат последствията на нещата. Докато разбереш причината, последствието иде вече. Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи свободата. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот. Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата Природа. Главното сега е да останат тия мисли у вас. Необходимо е Истината да се загнезди в сърцата ви. Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.
към текста >>

39. ТОЙ ИДЕ!

Новото слиза безшумно в душите като нова музика, като велика хармония, като мощна сила, като ярка светлина, като мекота и нежност, като Любов, която издига душите от смърт в Живот, извежда ги от тъмнина на Свобода и простор.
Долавяй говора Му в нежното лъхане на вятъра. В благоуханието, което пълни въздуха. Долавяй Го в чистия син цвят на небето. Долавяй Го в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като нова музика, като велика хармония, като мощна сила, като ярка светлина, като мекота и нежност, като Любов, която издига душите от смърт в Живот, извежда ги от тъмнина на Свобода и простор. Отворете с радост душите си за Оня, Който иде! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на Чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той иде и носи изобилни скъпи дарове. Приемете ги и ще се повдигнете в ново битие, ще влезете в досег с една велика Реалност и ще кажете: “Досега не съм живял, от днес започвам да живея.”
към текста >>

Облечете се със светлите дрехи на Чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
Долавяй Го в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като нова музика, като велика хармония, като мощна сила, като ярка светлина, като мекота и нежност, като Любов, която издига душите от смърт в Живот, извежда ги от тъмнина на Свобода и простор. Отворете с радост душите си за Оня, Който иде! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на Чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той иде и носи изобилни скъпи дарове. Приемете ги и ще се повдигнете в ново битие, ще влезете в досег с една велика Реалност и ще кажете: “Досега не съм живял, от днес започвам да живея.” Четири работи ще те приготвят за идването Му: Ще ореш, ще копаеш, ще сееш и ще жънеш. Той иде. И ще чуеш гласа Му.
към текста >>

40. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
към текста >>

Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него.
В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение.
към текста >>

Разумният живот се проявява музикално.
Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания.
към текста >>

В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух.
към текста >>

Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот.
Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази.
към текста >>

Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота.
Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално. В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал.
към текста >>

Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот.
Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора. Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение. По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
към текста >>

Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
към текста >>

Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато.
Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
към текста >>

Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот.
Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.
към текста >>

Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
към текста >>

По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
към текста >>

Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.
Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
към текста >>

Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.
към текста >>

Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота.
В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов. В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят.
към текста >>

Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот.
Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците.
към текста >>

С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката.
Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука.
към текста >>

Тя е неразделно свързана с живота на учениците.
Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага.
към текста >>

За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.
Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите.
към текста >>

Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота.
Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи. В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията. Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
към текста >>

Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила.
То има ритъма, чистотата, простотата и красотата на планински поток, който скача по камъчетата надолу. Идеята е изразена приблизително. Природата е жива. Това е мажорен мотив. Темпът е жив, ободряващ. Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини. Учителя казва: Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.
към текста >>

грижите на живота са товар безполезен...
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра.
към текста >>

Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.
После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра... като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение. Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.
към текста >>

Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота.
От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други. Учителя казва: Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши.
към текста >>

Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила.
Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва: Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето,
към текста >>

Носи Радост за Живота тя.
Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл. Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето, праща светлина. Носи Радост за Живота тя. Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата.
към текста >>

Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния. В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.
към текста >>

Даването е начало на съзнателен живот.
Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния. В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.
към текста >>

Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот.
Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.
към текста >>

Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.
Даването е начало на съзнателен живот. Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други.
към текста >>

Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците.
към текста >>

Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.
Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния. Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее.
към текста >>

Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление.
Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея. Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика. В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове.
към текста >>

Животът беше за Него музика.
Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика. В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика.
към текста >>

Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва: Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Учениците той съветва: Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате.
към текста >>

Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота.
Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:
към текста >>

Те освобождават човека от живота на миналото.
за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване.
към текста >>

Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:
Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
към текста >>

Готовност за работа в съзнателния живот.
До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:
към текста >>

Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.
Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.
към текста >>

Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.
Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание.
към текста >>

Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.
Това е първата терца – човек се самоопределя. Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя.
към текста >>

Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот. Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата. Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота. Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност. Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва: Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа. Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание.
към текста >>

Музика Учителя нарича съзнателния Живот.
Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва: Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната. Музика Учителя нарича съзнателния Живот. В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете. Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл. Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето.
към текста >>

Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот.
Учителя казва: Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната. Музика Учителя нарича съзнателния Живот. В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете. Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл. Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг.
към текста >>

Разумният Живот се проявява по законите на музиката.
Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата. Музиката е дреха на Доброто. Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее. Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
към текста >>

Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента: Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.
към текста >>

Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента: Първо, трябва да произтича от разумната Любов. Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира. Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. Задачата на музиката Учителя поставяше ясно: Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
към текста >>

Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота.
В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота. Тя същевременно укрепва човека. Където ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност. Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има съотношение. Колкото по-музикален е той, толкова разсъдителните му способности са по-силно развити. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката.
към текста >>

Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
Така ще настане Мир и Радост на Земята. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно. Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
към текста >>

Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно. Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии.
към текста >>

Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
към текста >>

Това са трудните места на Живота.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва:
към текста >>

Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш.
към текста >>

Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя. Учителя казва: Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя.
към текста >>

Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение. Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.
към текста >>

Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение. Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
към текста >>

То е израз на онзи висш живот на
Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата. Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.
към текста >>

Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.
към текста >>

Върху нея се гради Разумният живот.
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други. Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.
към текста >>

От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.
То е израз на онзи висш живот на Любовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово. Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина.
към текста >>

Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.
Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света.
към текста >>

Хармония, в която Любовта внася Живот.
Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет. Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални.
към текста >>

Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа.
Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални. Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила. Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства.
към текста >>

Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот.
Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм. Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива.
към текста >>

Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот.
Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални. Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно. Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната.
към текста >>

Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота.
Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие.
към текста >>

На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>

Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.
Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия.
към текста >>

Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея. Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше. От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона.
към текста >>

Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот.
Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.
към текста >>

Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега. Паневритмията внася хармония в участващите. Човек изпитва радост, вътрешно облекчение, когато е в хармония със своите близки. Ритъмът и движенията в Паневритмията са взети от Природата. Те хармонизират и тонират човека с нея. Обновяват го и го укрепяват.
към текста >>

Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.
Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили.
към текста >>

Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота.
Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял.
към текста >>

В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа.
В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял. Паневритмията е начин той да възстанови връзките си с Природата, да общува с нея. Това общение трябва да става правилно, хармонично, по законите на музиката. В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема.
към текста >>

Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.
В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема. На това се дължи обновителното въздействие на Паневритмията. Има движения на даване, има движения на приемане. Има движения на слизане, има движения на възлизане. Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането. Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.
към текста >>

Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.
След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно. Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз.
към текста >>

Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.
Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно. Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова
към текста >>

За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
към текста >>

Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.
към текста >>

Светлината носи Словото на живота.
демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота. Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
към текста >>

Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
към текста >>

И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли. Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.
към текста >>

Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота.
Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли. Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод. Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода.
към текста >>

Между тези два полюса се проявява Животът.
Тогава той принася плод. Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм.
към текста >>

Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми.
Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център.
към текста >>

Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство.
Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът. Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа. Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма.
към текста >>

От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна. Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така: От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път. Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение.
към текста >>

Така колелото на Живота се привежда в движение.
Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
към текста >>

Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.
към текста >>

Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа.
към текста >>

Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава:
към текста >>

Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава: Умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
към текста >>

Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва:
към текста >>

Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.
Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г.
към текста >>

Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния.
Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
към текста >>

Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
към текста >>

41. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
ЧАСТ ПЕТА ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Цялото, с Бога! Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча как трябва да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото!
към текста >>

ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО
Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча как трябва да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото! У ч и т е л я ЖИВОТЪТ КАТО ЕДИНСТВО Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе Светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани.
към текста >>

Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота.
Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото. У ч и т е л я Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера.
към текста >>

Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото.
Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на Живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е Живот на Цялото. У ч и т е л я Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера. Силите, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките – циркулация и ротация; причиняват и биенето на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове, движението на небесните тела.
към текста >>

Например чрез многобройни опити се доказа, че при известни положения на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; такава зависимост се констатира между среброто и Луната, между златото и Слънцето, между медта и Венера и прочее.
Последните постижения на науката откриха общата основа на привидно различни едно от друго явления. По този начин се доказа, че в Природата, въпреки външното разнообразие, има едно единство, една обща същина. Ще дадем няколко примера. Силите, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките – циркулация и ротация; причиняват и биенето на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове, движението на небесните тела. Някои учени констатираха връзка между процесите в металите и известни положения на небесните тела. Например чрез многобройни опити се доказа, че при известни положения на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; такава зависимост се констатира между среброто и Луната, между златото и Слънцето, между медта и Венера и прочее. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у светещата жена Анна Монаро29 в Италия и лунните фази. Виждаме, че едни и същи закони се изразяват в разни области на Природата по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например седемте тона в музиката са аналогични със седемте основни цветове на слънчевия спектър. Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини.
към текста >>

Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини.
Например чрез многобройни опити се доказа, че при известни положения на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; такава зависимост се констатира между среброто и Луната, между златото и Слънцето, между медта и Венера и прочее. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у светещата жена Анна Монаро29 в Италия и лунните фази. Виждаме, че едни и същи закони се изразяват в разни области на Природата по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например седемте тона в музиката са аналогични със седемте основни цветове на слънчевия спектър. Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такива разстояния между тях, които отговарят на разстоянията на отделните планети от Слънцето – Меркурий, Венера, Земята и прочее. Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи.
към текста >>

Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства.
Виждаме, че едни и същи закони се изразяват в разни области на Природата по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например седемте тона в музиката са аналогични със седемте основни цветове на слънчевия спектър. Същата периодичност откриваме и при химичните елементи. Значи Животът е един, но се проектира в различните области по различни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такива разстояния между тях, които отговарят на разстоянията на отделните планети от Слънцето – Меркурий, Венера, Земята и прочее. Разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и в други области на живота – във формите на растителното и животинско царства. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее.
към текста >>

Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее.
Има вътрешна и външна връзка между всички клетки и органи на един организъм. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Според този закон всяка промяна в един орган на организма се отразява върху другите органи. И те претърпяват съответни промени. Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението. Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва: Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота. Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво.
към текста >>

Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота.
Например всяка клетка на корена е в зависимост от най-далечните клетки в клоните, листата и прочее. Клетките на корените съдействат за живота на цялото растение, но, от друга страна, и техният живот зависи от живота на цялото – от живота на стъблото, клоните, листата, цветовете и прочее. Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението. Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва: Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота. Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво. Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е в зависимост от Цялото. Ако заровим в земята върбово клонче или част от бегониев лист, то след време те ще дадат цялото растение. Значи върбовото клонче или бегониевият лист съдържат свойствата на целия организъм.
към текста >>

Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота.
Върху корените се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растението. Също такава връзка – външна и вътрешна – съществува между всички същества. Учителя казва: Всички същества, са клончета на едно и също дърво – Дървото на Живота. Всички същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на различни места в това Дърво. Цялото човечество, всички народи, всички същества представляват великото Дърво на Живота. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е в зависимост от Цялото. Ако заровим в земята върбово клонче или част от бегониев лист, то след време те ще дадат цялото растение. Значи върбовото клонче или бегониевият лист съдържат свойствата на целия организъм. Всемирът е един велик организъм. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част.
към текста >>

Животът е един.
Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е в зависимост от Цялото. Ако заровим в земята върбово клонче или част от бегониев лист, то след време те ще дадат цялото растение. Значи върбовото клонче или бегониевият лист съдържат свойствата на целия организъм. Всемирът е един велик организъм. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Животът е един. Учителя казва: Цялото се проектира в своите части. Съществува подобие между малкото и голямото. Всички звездни системи, които съществуват в безграничния Живот, съществуват и в човека. Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека.
към текста >>

Всички звездни системи, които съществуват в безграничния Живот, съществуват и в човека.
Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Животът е един. Учителя казва: Цялото се проектира в своите части. Съществува подобие между малкото и голямото. Всички звездни системи, които съществуват в безграничния Живот, съществуват и в човека. Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека. Всяка част има условията на цялото човечество. Умът на Цялото не може да се побере в своята част. Целият Всемир с всички свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част.
към текста >>

През всички същества протича един Живот – Животът на Вечния.
Умът на Цялото не може да се побере в своята част. Целият Всемир с всички свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Онзи, който мисли, че живее откъснато от Цялото, е в противоречие с тази велика истина. Всяка монада е проекция на Великото Разумно начало. През всички същества протича един Живот – Животът на Вечния. Учителя казва: Вселената е единство в разнообразието. В множеството има един принцип, от който всичко излиза. И движението в този принцип произлиза от едно Божествено начало. Вие трябва да знаете, че сте органи вътре в Божествения организъм.
към текста >>

Ако човек живее личен живот, само за себе си, ще прилича на клонче, откъснато от дървото, или на човешката ръка, която иска да живее сама.
В Природата не може да делиш частта от цялото. И грешката се състои в това, че хората искат да излязат от Цялото. Човек трябва да дойде до схващането, че частта не може да живее извън Цялото. Човек е част от Цялото. И трябва да живее в Цялото и за Цялото. Ако човек живее личен живот, само за себе си, ще прилича на клонче, откъснато от дървото, или на човешката ръка, която иска да живее сама. Учителя дава следния пример: Една греда е подпряна в средата и на двата края са седнали по един човек. Те са врагове. Трябва да пазят равновесие – под тях има голяма пропаст. Какво трябва да правят в случая?
към текста >>

За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло.
Трябва да пазят равновесие – под тях има голяма пропаст. Какво трябва да правят в случая? Ако единият от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта. Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества.
към текста >>

Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството.
Какво трябва да правят в случая? Ако единият от тях не иска да седи на едно място с другия и скочи от гредата, то и двамата ще паднат в пропастта. Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен.
Щастието и равновесието на всеки от тях зависи от другия. Такава зависимост има и между всички хора, защото всички те са части на едно цяло. За да бъде човек в хармония с общия Живот, на който принадлежи, трябва да поддържа в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях, както всяка клетка или орган в човека работи и се грижи за цялото тяло. Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото.
към текста >>

Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото.
Единството на Живота – това е новото схващане, до което се издига днес човечеството. Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г.
към текста >>

От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот.
Това е вече разширение на съзнанието. Това схващане коренно се различава от старото схващане, според което Животът е разпокъсан, разделен. Новото съзнание можем да наречем съзнание на единството. Разумното, Божественото, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек прояви Божественото в себе си, ще почувства единството на Живота, връзките си с Цялото. От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г. няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.
към текста >>

42. ТРУД И КРАСОТА

Каквато и служба да вземе човек, тури ли в Живота Любовта като основа, неговата служба е благословена.
ТРУД И КРАСОТА Всяко нещо, изказано без Любов, е обида. Всяко действие, направено без Любов, е обида. Всичко, което Любовта прави, е Добро. Нещо, което не е направено от Любов, не е Добро. Каквато и служба да вземе човек, тури ли в Живота Любовта като основа, неговата служба е благословена. Обущарят, който работи с Любов, прави хубави обуща и задоволява клиентите си. Като месите хляб, като готвите, приложете Любовта. И тогава който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без Любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си.
към текста >>

Затова една постъпка, направена с Любов, струва повече, отколкото всичкото злато в света.
И това красивото, което човек изразява във физическия свят, няма равноценно на себе си, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с Любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това, в което си вложил сърцето си, душата си? Затова една постъпка, направена с Любов, струва повече, отколкото всичкото злато в света. Тя не може да се продава. Ще дадем една аналогия за пояснение. Когато един художник създаде някое художествено произведение, в което е вложил частица от сърцето си, от душата си, той не го продава. Той го счита като своя рожба. Съвестно му е да вземе пари срещу него, защото то е близко до сърцето му.
към текста >>

Това показва, че днешната култура няма усет за онази дълбока, вътрешна страна на Живота, която само може да ни възвърне отново в света на Радостта и Красотата.
Дай да ти ушие дреха онзи, когото обичаш. Старият българин, който има няколко снахи, казва: “Искам най-младата снаха да ми омеси хляб.” Защо? Защото тя, като омеси хляба, ще внесе своята жива енергия в него и ще го обгърне с хубави мисли. Когато някой изработи предмет с безлюбие, той вече го покварява. По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това показва, че днешната култура няма усет за онази дълбока, вътрешна страна на Живота, която само може да ни възвърне отново в света на Радостта и Красотата. Учителя казва: В бъдеще училищата трябва да се съграждат от най-добрите майстори, добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има подходяща атмосфера за събуждане на красивото в детските души. Нещо невидимо, но пълно с Красота ще изпълва атмосферата и душата ще го чувства.
към текста >>

43. НОВАТА ВЪЛНА

И наистина, в зората на Индийската култура стои Рама, който влива нови духовни сили в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нов живот, нова наука, музика, поезия, архитектура.
У ч и т е л я Един Божествен подтик дава началото на всяка култура. Откъде иде този мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? Тази духовна вълна има живата сила в себе си да разгори сърцата, да възпламени умовете, да даде подтик на волята. Този жив подтик коренно променя съзнанието на хората и има силата да насочи човечеството към нови хоризонти. И наистина, в зората на Индийската култура стои Рама, който влива нови духовни сили в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нов живот, нова наука, музика, поезия, архитектура. В зората на Египетската култура стои Хермес, който внесе нови духовни идеи, събуди в душите сили, които после намериха своя израз в културата на Египет. В началото на Персийската култура стои Зороастър, на Еврейската – Мойсей, на Гръко-римската – Орфей. Учителя казва: Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Този ритъм иде от един Велик Разумен център в Природата.
към текста >>

Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени.
Напредналите Светли същества от висшите йерархии са близо до Земята и работят за Новата култура. Всички издигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят. В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя.
към текста >>

Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място.
Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят. В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата.
към текста >>

Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури.
2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя. Учителя разглежда на едно място видението на пророк Йезекиил:
към текста >>

Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя.
А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя. Учителя разглежда на едно място видението на пророк Йезекиил: Йезекиил видял поле, пълно с кости, които били сухи. Той видял как тези кости започват да се събират кост с кост и сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. И когато пророкът казал: “Да дойде Духът! ”, той видял, че всичкото това множество станало на краката си и тръгнало напред.
към текста >>

Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха.
Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик. Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик.
към текста >>

Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик.
Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик. Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик. Хората на новите идеи днес са пионерите на зазоряването, което иде. Те са само отделни части на великата вълна, която носи Новата култура на Земята. Всички изгряващи идеи, които съществуват днес, представляват една и съща вълна, макар че техните носители даже и не подозират общия произход. Подтикът на новите идеи, които днес заливат Земята, иде от един и същ Велик Разумен център на Природата и е в хармония със законите на развитието. Има нещо общо между всички тези нови идейни движения.
към текста >>

Старият живот са корените.
Една педя остава за тях. Това ще бъде на Земята. Нови умове и нови сърца се създават. Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Дошло е време да се въведе Божествен ред в света. Старият живот са корените. Новият живот са клонищата. Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата. Иде идеята за Братство. Иде време, когато идеалите на света ще се разрушат и ще остане само Божественото. Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият.
към текста >>

Новият живот са клонищата.
Това ще бъде на Земята. Нови умове и нови сърца се създават. Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Дошло е време да се въведе Божествен ред в света. Старият живот са корените. Новият живот са клонищата. Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата. Иде идеята за Братство. Иде време, когато идеалите на света ще се разрушат и ще остане само Божественото. Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият. Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да предпази човечеството от израждане.
към текста >>

Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата.
Нови умове и нови сърца се създават. Новата култура, която иде, иска хора с нови разбирания. Дошло е време да се въведе Божествен ред в света. Старият живот са корените. Новият живот са клонищата. Нова епоха иде и вие трябва да приемете великите блага на Живота, на Знанието, на Светлината, на Свободата. Иде идеята за Братство. Иде време, когато идеалите на света ще се разрушат и ще остане само Божественото. Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият. Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да предпази човечеството от израждане. Нервната система на днешния човек е крайно изтощена.
към текста >>

Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот.
Човешкият порядък ще се разруши и ще остане само Божественият. Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да предпази човечеството от израждане. Нервната система на днешния човек е крайно изтощена. Това има връзка с механистичния светоглед на съвременната култура. Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота.
към текста >>

Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл.
Духовната вълна, която днес се проявява в света, иде да предпази човечеството от израждане. Нервната система на днешния човек е крайно изтощена. Това има връзка с механистичния светоглед на съвременната култура. Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота.
към текста >>

Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система.
Нервната система на днешния човек е крайно изтощена. Това има връзка с механистичния светоглед на съвременната култура. Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие.
към текста >>

Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота.
Това има връзка с механистичния светоглед на съвременната култура. Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа.
към текста >>

Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора.
Този светоглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на Битието. Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии.
към текста >>

Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота.
Чрез него човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии. Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват.
към текста >>

Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота.
Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на Живота и да дойде до висшия му смисъл. Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии. Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава човек се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава онези съживителни, висши творчески енергии, които поддържат, обновяват и вливат Живот в нервната му система.
към текста >>

Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват.
Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии. Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава човек се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава онези съживителни, висши творчески енергии, които поддържат, обновяват и вливат Живот в нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването и изтощението на нервната система в днешния век. И ако продължава този процес, има голяма опасност да се усили изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура. Това е една от причините за възникването на съвременното духовно движение, защото при днешното положение човешкият мозък се лишава от притока на нови енергии от царството на Духа.
към текста >>

А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава човек се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава онези съживителни, висши творчески енергии, които поддържат, обновяват и вливат Живот в нервната му система.
Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии. Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава човек се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава онези съживителни, висши творчески енергии, които поддържат, обновяват и вливат Живот в нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването и изтощението на нервната система в днешния век. И ако продължава този процес, има голяма опасност да се усили изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура. Това е една от причините за възникването на съвременното духовно движение, защото при днешното положение човешкият мозък се лишава от притока на нови енергии от царството на Духа.
към текста >>

44. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Трябва да имаме връзка с Онзи, Който ни е дал живота.
Човек не умира – изчезват само дрехите му. Това е едно сравнение. Старите възгледи и схващания са консерви. А това, което ние учим, това са свежи плодове, сега откъснати. В Природата има един жив език; като го изучим, всички недоразумения, които сега съществуват между хората, ще престанат. Трябва да имаме връзка с Онзи, Който ни е дал живота. Ние имаме допирни точки един с друг, но с един вълк вървим дотогава, докато той не разкъса овцата. Тогава ние му казваме, че не е прав. Ние не проповядваме на хората, които ни показват ножове. При нашата проповед топовете и пушките се топят. И ние имаме оръжие.
към текста >>

Като вървели по-нататък виждат едно гърне със злато.
Господ казал: „Тази красива мома ще се ожени за този говедар, да му дава подтик да работи.“ Отиват на гости при един богат човек. Той не ги приел. Отиват при една вдовица. Тя ги приела много добре. Като вървели по-нататък виждат едно гърне със злато. Господ казал: „Да се изпрати това гърне при богатия.“ Срещат един вълк. Господ казал: „Този вълк ще изпратим при вдовицата да ª изяде кравата.“ След това дошли до едно място много мочурливо, лошо с лоша вода. Господ казал: „Това място да се даде на богатия да живее тук.“ После дошли до едно райско място, много красиво, много плодородно. Господ казал: „Това място да се даде на вдовицата.“ Така, че лошият може да има в началото малко радост, но после ще бъде нещастен, а добрият отначало може да има малко нещастия, но после ще бъде радостен. – Но трябва ли да казваме на хората тук на Земята да търпят и да отлагат щастието за онзи свят?
към текста >>

Ние можем да направим живота по-добър и днес, за един ден; откакто изгрее слънцето докато залезе, можем да го направим добър.
Господ казал: „Това място да се даде на богатия да живее тук.“ После дошли до едно райско място, много красиво, много плодородно. Господ казал: „Това място да се даде на вдовицата.“ Така, че лошият може да има в началото малко радост, но после ще бъде нещастен, а добрият отначало може да има малко нещастия, но после ще бъде радостен. – Но трябва ли да казваме на хората тук на Земята да търпят и да отлагат щастието за онзи свят? – В ума има да стане един преврат. Тази райска долина е тук, не в бъдещето. Ние можем да направим живота по-добър и днес, за един ден; откакто изгрее слънцето докато залезе, можем да го направим добър. Ако всички хора повярват в Бога и си помагат, животът ще стане по-добър. Някои ще им проповядват, че в бъдеще някога ще стане така. Не, сега може да стане това. Ние сме се отдалечили от правия път и вследствие на това иде злото. Например, онзи милионер, който има да яде и да пие, защо са му тези милиони?
към текста >>

Ако всички хора повярват в Бога и си помагат, животът ще стане по-добър.
Господ казал: „Това място да се даде на вдовицата.“ Така, че лошият може да има в началото малко радост, но после ще бъде нещастен, а добрият отначало може да има малко нещастия, но после ще бъде радостен. – Но трябва ли да казваме на хората тук на Земята да търпят и да отлагат щастието за онзи свят? – В ума има да стане един преврат. Тази райска долина е тук, не в бъдещето. Ние можем да направим живота по-добър и днес, за един ден; откакто изгрее слънцето докато залезе, можем да го направим добър. Ако всички хора повярват в Бога и си помагат, животът ще стане по-добър. Някои ще им проповядват, че в бъдеще някога ще стане така. Не, сега може да стане това. Ние сме се отдалечили от правия път и вследствие на това иде злото. Например, онзи милионер, който има да яде и да пие, защо са му тези милиони? Днес има повече от шестнадесет милиона безработни.
към текста >>

45. НОВИ НАСОКИ НА МИСЪЛТА

Синият подхранва духовния живот.
Червеният цвят действа върху човека и го прави активен. Портокаления цвят развива чувството на индивидуалност, дава направление. Зеленият цвят регулира електромагнитните течения в човека, растежа. Ако искаш да растеш, и да си здрав, трябва да възприемеш зеления цвят. Жълтият цвят дава простор на ума. Синият подхранва духовния живот. Той има връзка с вярата и моралните чувства на човека. Виолетовият цвят има връзка със силата на Духа. За да проучвате краските, трябва да започнете от цветята, от минералите и трябва да знаете в кой час на деня, в кое време кой цвят да наблюдавате. Когато човек обича някой цвят, той го носи; това показва, че иска да придобие този цвят. Например, някой обича синият цвят – иска да добие вяра.
към текста >>

Хората искат да се товарят със знания като товарни животни.
– Ще дойде ли време да влезем в общение с тези разумни същества, които ръководят Природата? – Да. Онези неща, които за тях са играчки, за вас са тайни. Употребявам думата играчки в смисъл на лесни. Това, което вие не знаете, за тях е играчка. Хората искат да се товарят със знания като товарни животни. А каква полза от това? Знанието трябва да бъде органическо, да си служи човек с него. Да допуснем, че знаете колко трептения има червената светлина и философствате върху това, а друг прилага червената светлина, служи си с нея, има резултат. Първият какво се ползува? Трябва да се изучат еманациите на елементите.
към текста >>

Например, златото дава направление на човешкия живот.
А каква полза от това? Знанието трябва да бъде органическо, да си служи човек с него. Да допуснем, че знаете колко трептения има червената светлина и философствате върху това, а друг прилага червената светлина, служи си с нея, има резултат. Първият какво се ползува? Трябва да се изучат еманациите на елементите. Например, златото дава направление на човешкия живот. То е носител на живота. Златото изпуща еманации. Затова има силово поле около него. И около другите метали също има такова поле. Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести.
към текста >>

То е носител на живота.
Знанието трябва да бъде органическо, да си служи човек с него. Да допуснем, че знаете колко трептения има червената светлина и философствате върху това, а друг прилага червената светлина, служи си с нея, има резултат. Първият какво се ползува? Трябва да се изучат еманациите на елементите. Например, златото дава направление на човешкия живот. То е носител на живота. Златото изпуща еманации. Затова има силово поле около него. И около другите метали също има такова поле. Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести. И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация.
към текста >>

Златото изпуща еманации.
Да допуснем, че знаете колко трептения има червената светлина и философствате върху това, а друг прилага червената светлина, служи си с нея, има резултат. Първият какво се ползува? Трябва да се изучат еманациите на елементите. Например, златото дава направление на човешкия живот. То е носител на живота. Златото изпуща еманации. Затова има силово поле около него. И около другите метали също има такова поле. Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести. И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация. Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията.
към текста >>

Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести.
Например, златото дава направление на човешкия живот. То е носител на живота. Златото изпуща еманации. Затова има силово поле около него. И около другите метали също има такова поле. Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести. И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация. Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо.
към текста >>

Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията.
Златото изпуща еманации. Затова има силово поле около него. И около другите метали също има такова поле. Ако човек вземе един грам самородно злато и го тури в двеста грама вода и остави това на слънцето, тая вода е вече напоена с неговите еманации и може да се употреби за лекуване на известни болести. И среброто може да измени известни сили в човешкия организъм със своята еманация. Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо. И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
към текста >>

Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо. И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
към текста >>

46. ПРОСВЕТЛЕНИЕ

- Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко.
към текста >>

“ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето.
към текста >>

После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието.
ПРОСВЕТЛЕНИЕ Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще.
към текста >>

Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление.
Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опитност: - Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва.
към текста >>

Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко.
- Преди три години преживях следното: търсих смисъла на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: „Кой е създал това цвете? “ Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си: „Аз съм част от живота.“ До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот.
към текста >>

Почувствах, че съм едно с целокупния живот.
Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че аз съм животът, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Почувствах се едно с всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот. И тогава изпитах вътрешна радост, веселие и исках да прегърна всички. Исках да прегърна и хората, които срещах по улицата, да им кажа, че и те са животът, но не знаят това. Исках да им кажа: „Вие не знаете, кои сте! “ Тази моя опитност беше в провинцията, на село, в един парк.
към текста >>

Исках да прегърна и хората, които срещах по улицата, да им кажа, че и те са животът, но не знаят това.
Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не се свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот. И тогава изпитах вътрешна радост, веселие и исках да прегърна всички. Исках да прегърна и хората, които срещах по улицата, да им кажа, че и те са животът, но не знаят това. Исках да им кажа: „Вие не знаете, кои сте! “ Тази моя опитност беше в провинцията, на село, в един парк. Състоянието ми трая един-два часа. На другия ден от него имах само спомен.
към текста >>

Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението.
Състоянието ми трая един-два часа. На другия ден от него имах само спомен. Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми тупаше силно от тази радост. Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза:
към текста >>

Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча.
Когато бях в това просветление, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страданието даже да ме докосне. Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. При просветлението виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото. Като гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза: – Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализирането на туй, което желаем. Вие най-първо възприемайте онези мисли и чувства, които не носят смущение, и онези постъпки, които имат приложение в настоящия живот. Постъпката се определя от мисълта и чувствата.
към текста >>

Вие най-първо възприемайте онези мисли и чувства, които не носят смущение, и онези постъпки, които имат приложение в настоящия живот.
бяха различен израз на едно и също нещо. Сега аз зная що е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча. Учителят каза: – Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализирането на туй, което желаем. Вие най-първо възприемайте онези мисли и чувства, които не носят смущение, и онези постъпки, които имат приложение в настоящия живот. Постъпката се определя от мисълта и чувствата. Когато се намерите пред голяма мъчнотия, свържете се мислено с добрите хора по целия свят. Тогава работата, която искате, ще я извършите по-лесно. Онези, които се намерят в трудно положение, мислят, че на Земята няма добри хора – там е мъчнотията. Трябва да викаме добрите хора на помощ.
към текста >>

Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно че е семе, заровено в Земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви.
Душата е тази семка. Когато тя се разцъфтява, разкриват се всички нейни богатства. – Бях в едно общество, където работеха чрез мисълта, за да добият неща от личен характер. И чувствах там, че губя, че съм в затвор. – Може да посееш едно семе на дълбочина един, два, три сантиметра в Земята; то ще поникне, но ако дълбочината е два метра, няма да поникне. Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно че е семе, заровено в Земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви. За да подобри външното си положение, човек не трябва да се тревожи. Ако се тревожи, ще се демагнетизира и ще стане неспособен за работа. В най-лошото положение да се намира, той трябва да е тих и спокоен и да има вяра в онези закони, които ръководят разумната Природа. Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи. Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства.
към текста >>

Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи.
– Може да посееш едно семе на дълбочина един, два, три сантиметра в Земята; то ще поникне, но ако дълбочината е два метра, няма да поникне. Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно че е семе, заровено в Земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви. За да подобри външното си положение, човек не трябва да се тревожи. Ако се тревожи, ще се демагнетизира и ще стане неспособен за работа. В най-лошото положение да се намира, той трябва да е тих и спокоен и да има вяра в онези закони, които ръководят разумната Природа. Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи. Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства. И тогава ще добиете познание, което по друг начин не може да се придобие. Като дойде новият живот, ще се справите с мъчнотиите, които имате. Трябва да се въоръжите със своята интуиция. Всякога се вслушвайте в нея.
към текста >>

Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства.
Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно че е семе, заровено в Земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви. За да подобри външното си положение, човек не трябва да се тревожи. Ако се тревожи, ще се демагнетизира и ще стане неспособен за работа. В най-лошото положение да се намира, той трябва да е тих и спокоен и да има вяра в онези закони, които ръководят разумната Природа. Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи. Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства. И тогава ще добиете познание, което по друг начин не може да се придобие. Като дойде новият живот, ще се справите с мъчнотиите, които имате. Трябва да се въоръжите със своята интуиция. Всякога се вслушвайте в нея. Когато сте раздвоени в себе си, пазете се.
към текста >>

Като дойде новият живот, ще се справите с мъчнотиите, които имате.
Ако се тревожи, ще се демагнетизира и ще стане неспособен за работа. В най-лошото положение да се намира, той трябва да е тих и спокоен и да има вяра в онези закони, които ръководят разумната Природа. Като почнете да работите във вътрешния живот, ще ви се открият и други работи. Новият живот е подобен на семенце, което постепенно възраства. И тогава ще добиете познание, което по друг начин не може да се придобие. Като дойде новият живот, ще се справите с мъчнотиите, които имате. Трябва да се въоръжите със своята интуиция. Всякога се вслушвайте в нея. Когато сте раздвоени в себе си, пазете се. Пазете се от раздвоение в ума и сърцето. Понякога самотата е потребна за смяна.
към текста >>

През целия живот няма да е в самота.
Всякога се вслушвайте в нея. Когато сте раздвоени в себе си, пазете се. Пазете се от раздвоение в ума и сърцето. Понякога самотата е потребна за смяна. За да си почине човек, в известни минути трябва да е сам. През целия живот няма да е в самота. Когато дойдат някои отрицателни състояния във вашето съзнание, не обръщайте внимание. Те са извън човека. Те са преходни и минават. – Как да усиля волята си? – Научете се да дишате дълбоко.
към текста >>

– Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание?
Понеже човек не знае, кога ще я премине, трябва да е всякога готов. Той се подготвя, като работи за проявата на Любовта в себе си. – Кой трябва да бъде главният ми стремеж? – Да работите за постигане на новите идеи. Подредете ги в такива форми, които могат да бъдат възприети от другите. – Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание? - Най-първо е необходима чистота в мисълта. Човек трябва да изучава законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Чистият живот е необходим за мистика. Не допущайте в себе си никакви отрицателни мисли; Те ще дойдат, но вие не бива да ги възприемате. Например, в една стая има запалени въглища.
към текста >>

Чистият живот е необходим за мистика.
– Да работите за постигане на новите идеи. Подредете ги в такива форми, които могат да бъдат възприети от другите. – Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание? - Най-първо е необходима чистота в мисълта. Човек трябва да изучава законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Чистият живот е необходим за мистика. Не допущайте в себе си никакви отрицателни мисли; Те ще дойдат, но вие не бива да ги възприемате. Например, в една стая има запалени въглища. Човек, който е влязъл вътре, какво трябва да прави? Ако остане да седи при въглищата, ще се задуши. Това е изкушение.
към текста >>

Друг пример: някой ви продава позлатени работи, но ги представя за чисто злато.
Например, в една стая има запалени въглища. Човек, който е влязъл вътре, какво трябва да прави? Ако остане да седи при въглищата, ще се задуши. Това е изкушение. Тогава или да отвори прозореца, за да влезе чист въздух, или да излезе вън от стаята. Друг пример: някой ви продава позлатени работи, но ги представя за чисто злато. Отъркайте ги малко и ще видите, че предметът не е златен, а позлатен. Като се потърка златният предмет, той става още по-лъскав. – Как да изпитам нещата, да ли са позлатени или златни? - По какво се познава, дали водата е хубава? Хубавата вода утолява жаждата и от нея не засъхва гърлото.
към текста >>

Когато житото започва да зрее, обиколете нивата, свържете се с живота на житото.
– Как да работя за възпитанието на детето си? - Давайте му малки физически упражнения, които имат за цел упражнението на тялото, малки упражнения за развитието на чувствата му и малки упражнения за мисълта му. Това са разумни упражнения, които засягат трите свята в Природата. За уякчаване на нервната система правете следното упражнение: облегнете се на едно дърво и мислете за влиянието, което иде от него. Ще приемете магнетизъм от дървото. Когато житото започва да зрее, обиколете нивата, свържете се с живота на житото. Така ще приемете известни енергии в себе си.
към текста >>

47. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

При някои важни положения на външния и вътрешния живот Учителят се оттегляше в планината с малка група приятели, които той призоваваше.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ При някои важни положения на външния и вътрешния живот Учителят се оттегляше в планината с малка група приятели, които той призоваваше. При такива случаи Той биваше сериозен, вглъбен в себе си, говореше малко. Външно изглеждаше, като че си почива, а може би и да беше така в някои случаи, но всъщност Той винаги работеше, проучваше, подготвяше условията. Той наблюдаваше всичко, каквото се случваше, съчетанията на нещата, отношенията на хората около Него, явленията в Природата. Понякога им даваше странни тълкувания, правеше преводи, намираше смисъл в неща и прояви наглед незначителни. Той ги проектираше във времето и пространството.
към текста >>

Животът като че беше се скрил.
От студеното пространство ни обстрелваха. Учителят беше седнал на леглото в палатката си, притворил очи, вдълбочен в себе си. Неговото спокойно лице представляваше странен контраст с буйната стихия отвън. Изведнъж ледената стена се разреди, отмина, остана само ситен, студен дъжд. Във въздуха остана някаква тревога като след беда. Животът като че беше се скрил. Над езерната долина се носеха ниски облаци и отцеждаха влага. Не можеше да останем повече в палатките. Устроихме се в нашия заслон край езерото. Учителят се усмихна и каза: „Не ви се искаше да очистите заслона, но сега ви накараха.“ Скоро на огнището лумна голям огън и чайниците завряха. На другия ден, като слязохме от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя.
към текста >>

Само така той ще влезе в новия живот.
Дълъг е периодът на тъмната нощ, но вече сме в неговия край. Намираме се на демаркационната линия между две епохи – между епохата на Кали-Юга и новата епоха, в която встъпваме. Иде вече постепенно подобрение в човешките мисли, чувства и постъпки, в човешките организации. Всички хора ще бъдат подложени на Божествения огън, за да се пречистят и подготвят за новата епоха. Човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, в което се намира днес. Само така той ще влезе в новия живот. Това се нарича ново раждане. Няма да мине дълго време и този огън ще дойде. Той ще преобрази света и ще донесе новия морал. От космичното пространство иде една велика вълна. Тя иде с голяма бързина и ще залее целия свят.
към текста >>

Новият живот, който иде сега на Земята, ще обнови материята, ще я направи по-фина.
“ Природата отдръпва духа си и хората измират. След това тя отново праща духа си и създава нова раса. Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на Земята. Ние навлизаме вече в една нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички неща ще се преустроят и пречистят. Как? Чрез този Божествен огън. Новият живот, който иде сега на Земята, ще обнови материята, ще я направи по-фина. Всичко това, което принася полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не принася полза, ще го изхвърли навън. Христос казваше на всички народи: „Вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да излезете от нея, единственото разрешение седи в приложението на това, което проповядвам. Ако приложите моето учение, ще се избавите от голяма катастрофа. Не го ли приложите, тя е неминуема.“
към текста >>

Когато дойде този огън, праведните ще просветнат, ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в новия живот.
И тъй, освобождението на народите ще дойде от Невидимия свят чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси. Този огън, за който говоря, не може да се измерва с никакъв термометър. Когато дойде, ще пречисти сърцата ви, ще ги освободи от безпокойствията, смущенията и те ще светнат. Когато този огън засегне ума ви, всички противоречия ще изчезнат и вие ще се освободите от тежките и мрачни мисли. Когато дойде този огън, праведните ще просветнат, ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в новия живот. В този огън всички отрицателни мисли, чувства и действия ще изгорят. Той няма да засегне добрите хора, ще засегне лошите, понеже техните трептения не са в хармония със силните трептения на тази вълна. Идеята на братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще бъде скоро.
към текста >>

Както златото минава през огъня на златаря, докато се пречисти напълно, така и хората ще минат през Божествения огън, за да се пречистят.
Денят Господен е ден на новата епоха. Мислите ли, че Бог ще ви говори веднага с нежен глас? Най-първо ще дойде бурята, огънят. И след като се пречисти всичко, едвам тогава Бог ще проговори на хората с тих, нежен глас. Този ден иде сега да освободи хората от робството на смъртта, от вечния страх, от вечното недоволство. Както златото минава през огъня на златаря, докато се пречисти напълно, така и хората ще минат през Божествения огън, за да се пречистят. Той няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горене. Когато светът мине през Божествения огън, неправдата ще изчезне. Огънят, който Господният ден носи, е огънят на Божествената Любов, който ще озари света. Гответе се за Божествения огън, в който светът влиза!
към текста >>

Той носи живот.
Любовта иде. Тя е огън, но не механически огън. Ние се страхуваме да не би да страдат хората. Страданието е огън. Огънят чисти и обновява. Той носи живот. Човек носи в себе си два принципа: на недоволството и на Любовта. Бог като воюва, освобождава хората, а те като воюват, ги заробват. А сега иде свободата. Сега идат Напредналите същества, светиите, силните. По-напред пращаха своите служители, а сега сами те идат.
към текста >>

Човек след грехопадението изгуби живота си.
В тази борба те ще победят. Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Това показва силата на Истината. Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт. Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение. За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. Хората нямат ясна представа за Любовта, понеже изгубиха връзките с нея.
към текста >>

Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение.
Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Това показва силата на Истината. Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт. Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение. За да стане човек силен, трябват му знание и Любов. Любов е това: като вземеш едно пясъчно зърно, да го направиш житно зърно, което да расте и да живее. Говоря символично. Хората нямат ясна представа за Любовта, понеже изгубиха връзките с нея. Грехът, смъртта прекъснаха връзката на Любовта – съзнателната връзка.
към текста >>

48. 20 август 1912, понеделник

Животът на всеки човек има различен смисъл от този, който ние схващаме.
20 август 1912, понеделник Сега ще ви говоря върху думите: Аз се родих и дойдох на този свят, за да засвидетелствувам Истината. Животът на всеки човек има различен смисъл от този, който ние схващаме. След 50-60 години човек си отива. В младините си той има едни стремежи,, а в старините други, и като един пътник изчезва от нашия поглед. Но какво е представлявал този пътник, какво е искал ние не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за Истината. Само че мнозина от хората не знаят своето предназначение, не знаят защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината.
към текста >>

Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота.
Всичко трябва да мине през божествения огън, и само когато този огън ни прочисти, само, когато станем чисти, ще можем да кажем: ние се родихме, за да засвидетелствуваме Истината. Следователно тези, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в който Христос е влязъл, няма страх, защото страхът е дело на дявола, то е едно отрицателно качество, чрез което се възпроизвежда лъжата. А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота. Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух. Дяволът казва: „Нима има задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват.
към текста >>

Дяволът казва: „Нима има задгробен живот?
А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота. Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух. Дяволът казва: „Нима има задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват. Но вие не слушайте дявола, когато той отрича тези добродетели. Когато у вас се вмъкне някакво съмнение, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се появят богохулни мисли, да знаете, че и това не идва от вас.
към текста >>

За всичко в живота е нужна основа.
Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват. Но вие не слушайте дявола, когато той отрича тези добродетели. Когато у вас се вмъкне някакво съмнение, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се появят богохулни мисли, да знаете, че и това не идва от вас. Това е работа на дявола. За всичко в живота е нужна основа. Когато една жена тъче, поставя на стана си здрава основа. Когато изграждат къща, съвременните хора копаят дълбоко и иззиждат основите. Този закон е приложим и по отношение на тялото, душата и духа на човека. Нужна е основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се опре.
към текста >>

Вземете например златото, то представлява мъдростта.
Човек притежава усета да разпознава дали има •здрави основи под себе си и за себе си. За това щом влезе у вас съмнението, значи, че основата ви започва да се руши. Основата, това е нашата отправна точка, мястото, от където трябва да започнем да се движим. И за това ние трябва да имаме тази основа. Тя е потребна и то за всички хора, дори и те да имат различно наименование и да следват различна посока. Вземете например златото, то представлява мъдростта. Неговата сила у вас обаче може да се загуби, тъй както ще се загубят вашите дарования, когато започнете да грешите. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето и то ще ви разруши. Всички вие трябва да имате Господа за ваш пастир, понеже тези промени, които ще настъпят в света, може да повлияят на умовете ви. Но пак ще ви кажа, дерзайте! Трябва да знаете, че това, което предстои да стане, е в реда на нещата.
към текста >>

49. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

И да владее над морските риби, и над небесните птици, и над животните, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички влечуги по земята.
И настана вечер, и настана утро Ден пети." „И рече Бог: Да произведе земята разни родове живи души добитък, гадини и разни родове земни зверове. Тъй и стана И създаде Бог различните родове земни зверове, различните родове добитък и различните родове влечуги. И видя Бог, че това е добро." „И след това рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие. И да владее над морските риби, и над небесните птици, и над животните, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички влечуги по земята. И създаде Бог човека по своя образ, по подобие Божие го създаде; създаде го мъж и жена. И даде му Бог своята благословия и рече: Плоди се, размножавай се и напълни Земята, и обладай я; и владей над Рибите морски, и над Птиците небесни, и над всяко животно, ко ето се движи по Земята. И рече Бог: Ето, давам ти за храна всяка трева, която дава семе и каквато има по цялата земя както и всяко дърво, чийто плод е дървесен и дава семе; а на всички земни животни, на всички небесни птици и на всички влечуги, които имат жива душа давам за храна всички растения. Тъй и стана. И погледна Бог всичко което създаде и видя, че беше много добро.
към текста >>

И даде му Бог своята благословия и рече: Плоди се, размножавай се и напълни Земята, и обладай я; и владей над Рибите морски, и над Птиците небесни, и над всяко животно, ко ето се движи по Земята.
Тъй и стана И създаде Бог различните родове земни зверове, различните родове добитък и различните родове влечуги. И видя Бог, че това е добро." „И след това рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие. И да владее над морските риби, и над небесните птици, и над животните, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички влечуги по земята. И създаде Бог човека по своя образ, по подобие Божие го създаде; създаде го мъж и жена. И даде му Бог своята благословия и рече: Плоди се, размножавай се и напълни Земята, и обладай я; и владей над Рибите морски, и над Птиците небесни, и над всяко животно, ко ето се движи по Земята. И рече Бог: Ето, давам ти за храна всяка трева, която дава семе и каквато има по цялата земя както и всяко дърво, чийто плод е дървесен и дава семе; а на всички земни животни, на всички небесни птици и на всички влечуги, които имат жива душа давам за храна всички растения. Тъй и стана. И погледна Бог всичко което създаде и видя, че беше много добро. И настана вечер, и настана утро Ден шести." В ума ми стои мисълта, че може да срещнете трудности и да се питате: „Как това може да стане по този начин?
към текста >>

И рече Бог: Ето, давам ти за храна всяка трева, която дава семе и каквато има по цялата земя както и всяко дърво, чийто плод е дървесен и дава семе; а на всички земни животни, на всички небесни птици и на всички влечуги, които имат жива душа давам за храна всички растения.
И видя Бог, че това е добро." „И след това рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие. И да владее над морските риби, и над небесните птици, и над животните, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички влечуги по земята. И създаде Бог човека по своя образ, по подобие Божие го създаде; създаде го мъж и жена. И даде му Бог своята благословия и рече: Плоди се, размножавай се и напълни Земята, и обладай я; и владей над Рибите морски, и над Птиците небесни, и над всяко животно, ко ето се движи по Земята. И рече Бог: Ето, давам ти за храна всяка трева, която дава семе и каквато има по цялата земя както и всяко дърво, чийто плод е дървесен и дава семе; а на всички земни животни, на всички небесни птици и на всички влечуги, които имат жива душа давам за храна всички растения. Тъй и стана. И погледна Бог всичко което създаде и видя, че беше много добро. И настана вечер, и настана утро Ден шести." В ума ми стои мисълта, че може да срещнете трудности и да се питате: „Как това може да стане по този начин? " Ще кажете: „Докажете го!
към текста >>

Хипнотичният сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите в живота, създаването.
И настана вечер, и настана утро Ден шести." В ума ми стои мисълта, че може да срещнете трудности и да се питате: „Как това може да стане по този начин? " Ще кажете: „Докажете го! " Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат предвид всички фази, необходимо е да бъдете поставени в хипнотично състояние, при което да ви покажа пътя на вашето развитие, за да видите как сте се движили. И след като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това ще имате друга представа. Хипнотичният сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите в живота, създаването. Чак тогава вашата представа ще бъде правилна, пълна зряла и безпогрешна. Един ден ние ще направим такава разходка, за да опитаме, но за това са нужни определени условия. Сега вие сте тежки и не можете още да летите в пространството. Трябва да поолекнете. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение във вибрациите.
към текста >>

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.
Не, че не мога да ви покажа всичко всичко мога да ви покажа, но именно сега не мога да го направя, защото нямате билет за път. като отиваме на разходка из провинцията, аз ще ви дам всичко за из пътя, но само за пътен билет пари не давам. На това място, където ще отидем, ще поемат всичките наши разноски, но пари за билет няма да ни дадат. На всяка станция ще ни посрещнат, защото този път е дълъг има разни духове, царства, страни, държави. Най-напред пред нас ще се изпречат четири царства: Първото е царството на гномите духовете, които образуват твърдата материя и разполагат с уреди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще стигнем до границата на царството на ундините духовете на водата, които, може да се рече, са най-добре разположени към нас и за това ще ни приемат най-радушно. Царството на саламандрите духовете на огъня, духове сериозни, положителни, твърде сдържани и лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да чакате, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, откъдето ще ни се даде възможност да видим, как човекът е слязъл и влязъл.
към текста >>

Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът са два полюса; други два полюса са умът и сърцето; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената.
Нормално положение е, когато четирите елемента са равномерно разпределени в тялото и преобладаването на всеки един елемент води до известни нарушения на хармонията. Това означава, че ние винаги трябва да поддържаме тяхното равновесие у нас, разбира се, като се научим предварително, какво култивират тези духове като знаем например, че нашите желания спадат към категорията на ундините. И така, когато се казва, че ние сме сънаследници на Христа, това означава, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, защото виждате, че саламандрите ни изгарят, а ундините ни давят, следователно тези елементи сега са ни господари те ни владеят, вместо ние да ги владеем. С тях злите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и единственият начин да избегнем тяхното въздействие върху нас засега е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни към действията и стремежите ни. Само тогава тези духове няма да могат да ни завладеят. Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът са два полюса; други два полюса са умът и сърцето; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота, силата и животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога. Това правило дава най-добрия образец за обяснение на много проблеми при вашите отношения в живота. Христос иде и ако тръгнете да го посрещнете, непременно ще минете през тези четири царства. Най-напред ще го посрещнете в Царството на водните духове, защото те са тези, които ще му дадат каляска. И всяко царство ще му даде по нещо от своите елементи, докато каляската се напълни.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят силата и живота, силата и животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.
Това означава, че ние винаги трябва да поддържаме тяхното равновесие у нас, разбира се, като се научим предварително, какво култивират тези духове като знаем например, че нашите желания спадат към категорията на ундините. И така, когато се казва, че ние сме сънаследници на Христа, това означава, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, защото виждате, че саламандрите ни изгарят, а ундините ни давят, следователно тези елементи сега са ни господари те ни владеят, вместо ние да ги владеем. С тях злите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и единственият начин да избегнем тяхното въздействие върху нас засега е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни към действията и стремежите ни. Само тогава тези духове няма да могат да ни завладеят. Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът са два полюса; други два полюса са умът и сърцето; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота, силата и животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога. Това правило дава най-добрия образец за обяснение на много проблеми при вашите отношения в живота. Христос иде и ако тръгнете да го посрещнете, непременно ще минете през тези четири царства. Най-напред ще го посрещнете в Царството на водните духове, защото те са тези, които ще му дадат каляска. И всяко царство ще му даде по нещо от своите елементи, докато каляската се напълни. И тъй, през първото царство царството на гномите вие сами ще минете, а ще го посрещнете в царството на ундините и в царството на силфидите.
към текста >>

Това правило дава най-добрия образец за обяснение на много проблеми при вашите отношения в живота.
И така, когато се казва, че ние сме сънаследници на Христа, това означава, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, защото виждате, че саламандрите ни изгарят, а ундините ни давят, следователно тези елементи сега са ни господари те ни владеят, вместо ние да ги владеем. С тях злите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и единственият начин да избегнем тяхното въздействие върху нас засега е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни към действията и стремежите ни. Само тогава тези духове няма да могат да ни завладеят. Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът са два полюса; други два полюса са умът и сърцето; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота, силата и животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога. Това правило дава най-добрия образец за обяснение на много проблеми при вашите отношения в живота. Христос иде и ако тръгнете да го посрещнете, непременно ще минете през тези четири царства. Най-напред ще го посрещнете в Царството на водните духове, защото те са тези, които ще му дадат каляска. И всяко царство ще му даде по нещо от своите елементи, докато каляската се напълни. И тъй, през първото царство царството на гномите вие сами ще минете, а ще го посрещнете в царството на ундините и в царството на силфидите. Започнете да мислите, дали за вас са устроени небето и земята и искайте Господ да направи Твърд във вас искайте да стане във вас целият този процес, описан в Първата глава на Битието.
към текста >>

Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената?
Гледайте да се освободите доколкото е възможно от вашия тежък багаж, та като дойде Христос, да можете да си вземете само най-необходимото и да бъдете веднага готови. А за времето сега не ви е дадено да го знаете. Като отидем там, ще доизкажем това, което сега не ви казах. А дотогава гледайте да си довършите работата на земята, та като ви каже Христос: Служителю мой, добър и верен, ти доказа верността си над малкото, затова ще те поставя да владееш над многото, радвай се и ти тъй, както се радва господарят ти! (Евангелие от Матея 24,21). Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света, а умът ни е даден, за да изучаваме света на мислите. Значи умът си ние трябва да отправяме в пространството, а сърцето cи да насочваме към всички хора. Ако искаме да разберем сърцето на някого, ние трябва да влезем със сърцето си в съприкосновение с неговото сърце. Вие често казвате, че познавате някого. Лъжете се.
към текста >>

Така един човек, след като много години е следвал Христа и е бил радостен и весел, ще достигне неминуемо до момента, когато ще настъпят за него бурите и трудностите в живота, и ако той ги посрещне без страх, може да измъкне от тях още нови жизнени сили.
Искам да имате правилно схващане за нещата. Не бива да се вплитате в старото и тогава ние ще бъдем повече православни от другите. Нашата основа в дъното на душата ни трябва да бъде тиха и спокойна. В дълбините й трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката укрепне, ние трябва непременно да бъдем спокойни. Така един човек, след като много години е следвал Христа и е бил радостен и весел, ще достигне неминуемо до момента, когато ще настъпят за него бурите и трудностите в живота, и ако той ги посрещне без страх, може да измъкне от тях още нови жизнени сили. И вие също, след като пораснете добре, ще стигнете до момента на присаждането. Ще минете през няколко фази, от които първата представлява обръщане към центъра, който е първопричината за вашето насочване към Бога. Когато една войска воюва, никога не трябва да позволи на неприятеля да дойде зад гърба й. Следователно и вие трябва винаги да държите вашия неприятел отпред, отдясно или отляво, но никога не трябва да го държите зад вас. Никога не трябва да се молите на Бога с гръб към него.
към текста >>

В най-широк смисъл Христос е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието.
Исус Христос е винаги близо до нас и ако ние го любим, той е винаги готов да ни се яви. Защото, когато обичаме нещата, те са близо до нас, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим на Бога за всички дарби, които той ни дава... Да намерим Христос! Какво представлява Христос? В най-широк смисъл Христос е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние правим престъпления, с това нарушаваме божественото равновесие, защото се връщаме отново там, откъдето идем. Как да намерим Христос? Ами, че какво представлява онзи тих шепот, който често долавяте? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не го слушате.
към текста >>

50. Свещеният час

Бог царува в живота.
Свещеният час Бог царува на Небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му! Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
към текста >>

Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце.
Свещеният час Бог царува на Небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му! Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разликата в материята на човешкия мозък у разните индивиди.
към текста >>

От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му! Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разликата в материята на човешкия мозък у разните индивиди. Следователно, хората се различават както по качествата на материята, от която е образуван техния мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които действуват в този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в определени хора.
към текста >>

Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят.
Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разликата в материята на човешкия мозък у разните индивиди. Следователно, хората се различават както по качествата на материята, от която е образуван техния мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които действуват в този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в определени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества". Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества броят на допирните точки с тях определя степента на човешката добродетел.
към текста >>

Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъ пен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането u проучването на земния живот.
Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в определени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества". Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества броят на допирните точки с тях определя степента на човешката добродетел. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от земната. Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъ пен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането u проучването на земния живот. Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, където и е бил в съприкосновение с видни професори... Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето му и т.н. На какво се дължи тази промяна? На съприкосновението, което е имал с тези учени. Мнозина от тях са окултни ученици, занимават се с окултната наука, но външно не се изявяват че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа.
към текста >>

" В нея ще намерите редица начини и методи как да си въздействувате при различните състояния в живота си, как да го устроите разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи.
На съприкосновението, което е имал с тези учени. Мнозина от тях са окултни ученици, занимават се с окултната наука, но външно не се изявяват че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да посоча имената на тези учени, но казвам, че такива са съществували и в древността, съществуват и днес. Някои питат: „Защо ни е окултната наука? " В нея ще намерите редица начини и методи как да си въздействувате при различните състояния в живота си, как да го устроите разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи. Например често се говори, че трябва да имаме търпение, но по какъв начин можем да го придобием? Говори се да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората?
към текста >>

Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека.
Говори се да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил?
към текста >>

Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига.
Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време?
към текста >>

Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа.
Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум.
към текста >>

Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум.
Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим?
към текста >>

Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания.
Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим? " Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.
към текста >>

Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.
Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия.
към текста >>

Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия.
Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си. Който иска да учи, не трябва да бъде болен, не трябва да бъде и беден. На обикновените ученици това е позволено, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува".
към текста >>

Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си.
Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си. Който иска да учи, не трябва да бъде болен, не трябва да бъде и беден. На обикновените ученици това е позволено, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува". Така казва и светът.
към текста >>

Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука!
Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж предаден урокът от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили? " Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате. На мнозина от вас съм дал правила как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.?
към текста >>

Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н.
Не разбира ли хората както себе си, той ще влезе в стълкновение с тях. Всеки ученик, който иска да си служи с математиката, трябва най-напред да знае законите и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и делението. Постепенно той ще навлезе и в по-сложните действия на висшата математика. Не знае ли елементарните неща обаче, той не може да си служи нито с математиката, нито с геометрията. Следователно, живите хора представляват за нас почвата, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става" казва българската поговорка. Така е. За да изградите вашето здание ви трябват много камъни. Камъните това са живите хора, които ще вземат участие в този строеж. С тях ще споделяте вашите мисли и чувства, вашия живот, без те да ви критикуват.
към текста >>

С тях ще споделяте вашите мисли и чувства, вашия живот, без те да ви критикуват.
Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става" казва българската поговорка. Така е. За да изградите вашето здание ви трябват много камъни. Камъните това са живите хора, които ще вземат участие в този строеж. С тях ще споделяте вашите мисли и чувства, вашия живот, без те да ви критикуват. И те ще споделят с вас. Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Само така ще имате резултат, което показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание да се срещнете и втори път. Да допуснем, че като окултни ученици вие се събирате на обща молитва.
към текста >>

Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния.
Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл! Не всичко, което мислите или сънувате, е от Бога. Трябва да проверявате тези неща, за да знаете колко процента от всичко, което става у вас или около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>

Интуицията е важно помагало в живота на ученика.
Трябва да проверявате тези неща, за да знаете колко процента от всичко, което става у вас или около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света!
към текста >>

Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате?
към текста >>

В живота на учения погрешките са изключения, а в живота на простия изключенията са правила.
Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Разбирам да се съмнявате в един невежа, но да се съмнявате в един велик мъдрец, в един велик учен това е немислимо. В живота на учения погрешките са изключения, а в живота на простия изключенията са правила. Окултният ученик трябва да разполага със силите, които се крият в неговата душа. Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да бъде нащрек, т.е. съзнанието му трябва да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта.
към текста >>

той иска да ви упъти във вярната посока на живота.
Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става защото знае, че Бог действува навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. той иска да ви упъти във вярната посока на живота. Например някой иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той вече се приближава към един по-висш свят. Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога.
към текста >>

Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро.
Например някой иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той вече се приближава към един по-висш свят. Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без Волята на Бога." И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и изучавайте Библията.
към текста >>

Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без Волята на Бога." И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и изучавайте Библията. Някои от вас се спират на едно място, други на друго място от Стария или Новия Завет и от там черпят поука или се поощряват, така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или която и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.
към текста >>

Вие трябва да се заемете практически с учените, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си.
Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, че иде с по-засилен тон... Аз бих желал да проучвате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. В Окултната школа трябва да се създаде общ интерес към практическата работа. Същото се отнася и до вас, учениците на Школата. Вие трябва да се заемете практически с учените, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си. Мнозина от вас боледуват. Тези болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват както си искат, но окултните ученици трябва да се лекуват със силата на молитвата и на мисълта си. Като ученици на Школата, вие имате много теоретически познания, които трябва да приложите на практика. Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържането на бодър и весел дух.
към текста >>

" Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота.
Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, а работи, проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес. Щом учите, щом работите, вие и сега, и в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е винаги в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите! Някои от вас питат „По какво окултният ученик се отличава от обикновените хора? " Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта цел, а любовта реализация. Само Божията любов носи пълния живот!
към текста >>

Само Божията любов носи пълния живот!
Живата природа е винаги в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите! Някои от вас питат „По какво окултният ученик се отличава от обикновените хора? " Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта цел, а любовта реализация. Само Божията любов носи пълния живот!
към текста >>

51. Девета част

Във всеки живот се явяват желания, които не са естествени, не са Божествени.
Можете ли да пиете чашата, която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Отговарят му: Можем." / Ев. Матея 20:22/ Във всеки живот се явяват желания, които не са естествени, не са Божествени. Те внасят дисхармония вътре в света. За това няма нужда от аргументи. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се пораждат, които не са за добро.
към текста >>

Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, се изразява в това, че мислим, че разполагаме с живота си така, както искаме.
Христос запитал: "Можете ли да пиете от чашата, от която аз трябва да пия? "... Отговорили Му утвърдително. И добавил: "И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " "Можем". "Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мен, не е мое правото да дам, а на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми." Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, се изразява в това, че мислим, че разполагаме с живота си така, както искаме. Това е голямо заблуждение... В света всички сме изпратени да служим вярно на Бога. Но как ще изпълним своята длъжност? Най-напред трябва да имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към ближните ни. Ако разбираме отношението си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия, и останалите два закона не можем да изпълним.
към текста >>

Това учение не е само на Христа, то е учение на самия живот.
Всички съвременни хора трябва да започнат с първия закон, защото той ще оправи света. Ако не сме готови да изпълним волята Божия, то всички други условия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, но се подразбира от самата същност на нещата. Той е записан вътре във всяка душа... Това учение не е само на Христа, то е учение на самия живот. Приложим ли го, ще бъдем спокойни и здрави, не го ли приложим ще сме нещастни и болни. И ако някой попита защо идват болестите, ще отговоря: Понеже често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не бива да прекъсваме; където и да се намираме, тя трябва да бъде еднаква и да не е зависима от никое общество. Ако един човек е добър, защото се намира в религиозно общество, е разбираемо, но който в лошо обкръжение е добър, той наистина е добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, е нещо изключително.
към текста >>

" А те му отговориха: "Можем." Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази "чаша", мъчно се "изпива" съдържанието й.
Тази връзка никога не бива да прекъсваме; където и да се намираме, тя трябва да бъде еднаква и да не е зависима от никое общество. Ако един човек е добър, защото се намира в религиозно общество, е разбираемо, но който в лошо обкръжение е добър, той наистина е добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, е нещо изключително. И другото е вярно: да си лош между лошите, е съвсем естествено, но да си лош между добрите хора, е неприемливо... И така Христос се обръща към своите ученици, към тези двамата, и ги пита : "Можете ли да пиете от тази чаша, от която аз пия? " А те му отговориха: "Можем." Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази "чаша", мъчно се "изпива" съдържанието й. Често съм виждал деца да казват на майките си, когато им дават да пият горчиви капки: "Не искам да пия, мамо, горчива е тази чаша." И аз бих желал да няма "горчиви чаши" в света. Ще дойде ден, когато в човешката еволюция такива няма да има. Не, че Бог иска да ги дава, защото страданията не се налагат от Него. Бог съизволява, но не благоволява в тях... Щом възстановите връзката в душата си между Бога и вас, всички отношения постепенно ще се хармонизират. Най-напред ще започнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път.
към текста >>

Преди милиарди години Господ ги е складирал на Земята във вид на злато, на храни и пр.
Съвременните хора всичко искаме, но същественото не търсим. Всеки иска да е богат, да е силен все материални блага желаем. Ако в обществото кажете на хората да се свържат с Бога, колко души ще пожелаят искрено това? Ще ви отговорят: "Не, не, пари искаме! " Но парите са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е складирал на Земята във вид на злато, на храни и пр. Изобилието, което съществува в света, не може да дойде в точния час, защото се объркваме не само физически, но и духовно. Ние отклоняваме енергиите на духовния си живот. Често пъти енергията, която трябва да дойде за сърцето ни, не пристига навреме. Ще попитате: "А как ще познаем кога сме намерили истината? " Отговарям: Как ще познае гладният, че се е наситил, след като се е нахранил, и жадният че се е напил, след като уталожи жаждата си?
към текста >>

Ние отклоняваме енергиите на духовния си живот.
Ако в обществото кажете на хората да се свържат с Бога, колко души ще пожелаят искрено това? Ще ви отговорят: "Не, не, пари искаме! " Но парите са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е складирал на Земята във вид на злато, на храни и пр. Изобилието, което съществува в света, не може да дойде в точния час, защото се объркваме не само физически, но и духовно. Ние отклоняваме енергиите на духовния си живот. Често пъти енергията, която трябва да дойде за сърцето ни, не пристига навреме. Ще попитате: "А как ще познаем кога сме намерили истината? " Отговарям: Как ще познае гладният, че се е наситил, след като се е нахранил, и жадният че се е напил, след като уталожи жаждата си? Така че онзи, който намери истината, по същия начин ще я разбере. Тези, които следват това Божествено учение, но не са се разделили с някои свои навици от стария живот, не могат да го приложат, ако направят компромис между Божественото и човешкото.
към текста >>

Тези, които следват това Божествено учение, но не са се разделили с някои свои навици от стария живот, не могат да го приложат, ако направят компромис между Божественото и човешкото.
Ние отклоняваме енергиите на духовния си живот. Често пъти енергията, която трябва да дойде за сърцето ни, не пристига навреме. Ще попитате: "А как ще познаем кога сме намерили истината? " Отговарям: Как ще познае гладният, че се е наситил, след като се е нахранил, и жадният че се е напил, след като уталожи жаждата си? Така че онзи, който намери истината, по същия начин ще я разбере. Тези, които следват това Божествено учение, но не са се разделили с някои свои навици от стария живот, не могат да го приложат, ако направят компромис между Божественото и човешкото. Човек трябва да бъде основата, върху която Бог да гради. Хармонията може да произлиза само от Божествената любов. И ако в едно общество липсва хармония, няма да има и Любов.Ще има само едно механично натрупване, а не органично изграждане. Питам, какъв е смисълът на земния живот? Да познаем Бога.
към текста >>

Питам, какъв е смисълът на земния живот?
Така че онзи, който намери истината, по същия начин ще я разбере. Тези, които следват това Божествено учение, но не са се разделили с някои свои навици от стария живот, не могат да го приложат, ако направят компромис между Божественото и човешкото. Човек трябва да бъде основата, върху която Бог да гради. Хармонията може да произлиза само от Божествената любов. И ако в едно общество липсва хармония, няма да има и Любов.Ще има само едно механично натрупване, а не органично изграждане. Питам, какъв е смисълът на земния живот? Да познаем Бога. Всички хора мъже и жени, сме малки частици от Неговата Любов, проявена у всеки един от нас. И както обичаме Бога, така да обичаме и всички хора. Ако не го любим, винаги ще правим разлика между един и друг човек. Даже и майките не са безпристрастни, и те имат обич повече към някое от своите деца.
към текста >>

А касата може да е пълна само при едно условие: когато сме свързани с Великия извор на живота.
Даже и майките не са безпристрастни, и те имат обич повече към някое от своите деца. И бащата може да обича повече единия си син. Много лесно е да кажем: "Обичай! " Но когато дойде ред до прилагането на закона, мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ни е пълна, можем да дадем много, щедри сме, но ако в нея няма и пет пари, каква сума ще дадем? А касата може да е пълна само при едно условие: когато сме свързани с Великия извор на живота. Тогава ще разрешим всички въпроси по най-разумния начин. Спасението идва чрез вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете вътрешния си глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който го чуете, ще решите всеки проблем. То няма да бъде обикновено слушане, а ще бъде като известие от онзи, който донася радостната вест, че сте наследник на десет милиона, и ви връчва съобщението.
към текста >>

Така че, ако следваме едно учение, но нашият живот се отличава само по форма, тогава то не ни ползва.
Спасението идва чрез вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете вътрешния си глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който го чуете, ще решите всеки проблем. То няма да бъде обикновено слушане, а ще бъде като известие от онзи, който донася радостната вест, че сте наследник на десет милиона, и ви връчва съобщението. Нали тази вест ще ви бъде най-приятна. Така че, ако следваме едно учение, но нашият живот се отличава само по форма, тогава то не ни ползва. Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън... Този свят е доста хаотичен. Вестниците и книгите, които четем, разговорите, които водим и пр., всеки ден оставят у нас утайки. Поставени сме на много голям изпит. Не е лесно сега да се живее един Божествен живот.
към текста >>

Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън...
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете вътрешния си глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който го чуете, ще решите всеки проблем. То няма да бъде обикновено слушане, а ще бъде като известие от онзи, който донася радостната вест, че сте наследник на десет милиона, и ви връчва съобщението. Нали тази вест ще ви бъде най-приятна. Така че, ако следваме едно учение, но нашият живот се отличава само по форма, тогава то не ни ползва. Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън... Този свят е доста хаотичен. Вестниците и книгите, които четем, разговорите, които водим и пр., всеки ден оставят у нас утайки. Поставени сме на много голям изпит. Не е лесно сега да се живее един Божествен живот. Едно време светиите търсеха убежище в горите, а днес тези места са пълни с разбойници.
към текста >>

Не е лесно сега да се живее един Божествен живот.
Така че, ако следваме едно учение, но нашият живот се отличава само по форма, тогава то не ни ползва. Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън... Този свят е доста хаотичен. Вестниците и книгите, които четем, разговорите, които водим и пр., всеки ден оставят у нас утайки. Поставени сме на много голям изпит. Не е лесно сега да се живее един Божествен живот. Едно време светиите търсеха убежище в горите, а днес тези места са пълни с разбойници. Затова и светиите не могат да живеят там, принудени са да останат в градовете. А щом обитаваш в тях, ще обичаш жителите им и тогава Господ ще каже: "Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята Светлина." Бог я изпраща на всички еднакво и на добри, и на лоши. Даже Той към последните е по-снизходителен. И вие казвате за някого, че не живее почтено, но му върви в материалните дела... Защо Бог е снизходителен към грешниците, може ли да отговорите?
към текста >>

Но не дойдат ли, животът ни ще бъде без основа...
Когато силата Божия влезе в нас, най-съществените работи ще бъдат разрешени. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скръбен, вие, които скърбите, и аз ще ви помогна, и вие ще ме прославите." А Христос добавя: ''Ако пребъдете в мен и думите ми пребъдат у вас, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя." Как ще ви се изяви? с Любов. Но първото условие е, да пребъдваме ние у Бога, второто Христос да е в нас, и третото Отец и Синът трябва да направят жилище в нас, за да се изяви Любовта. Тези три положения са необходими, за да стане промяна в ума ни, в душата ни и тогава изявяването ще се осъществи. Но не дойдат ли, животът ни ще бъде без основа... И мъжете, и жените загубиха два съществени елемента: мъжът Любовта, а жената Мъдростта. И в онзи дом, в който мъжът не проявява Любовта, а жената Мъдростта, тегли му една клечка кибрит, за да изгори. Ще попитате тогава: "Може ли да има живот? " Не може да има, щом няма хармония. Това е учението, което Христос е проповядвал.
към текста >>

Ще попитате тогава: "Може ли да има живот?
Но първото условие е, да пребъдваме ние у Бога, второто Христос да е в нас, и третото Отец и Синът трябва да направят жилище в нас, за да се изяви Любовта. Тези три положения са необходими, за да стане промяна в ума ни, в душата ни и тогава изявяването ще се осъществи. Но не дойдат ли, животът ни ще бъде без основа... И мъжете, и жените загубиха два съществени елемента: мъжът Любовта, а жената Мъдростта. И в онзи дом, в който мъжът не проявява Любовта, а жената Мъдростта, тегли му една клечка кибрит, за да изгори. Ще попитате тогава: "Може ли да има живот? " Не може да има, щом няма хармония. Това е учението, което Христос е проповядвал. Семейството е един Божествен институт, основан на Любовта и Мъдростта, в които децата символизират Истината. И тогава ще има законност, правда и истина в едно идеално общество. Но не бива да си правим илюзии, щом няма Любов у мъжа, въпросът е приключен; няма ли Мъдрост у жената също; няма ли Истина у детето въпросът е свършен.
към текста >>

Животът е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и т.н., и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с този живот се развива и нашият умствен кръгозор.
Възможно е и едното, и другото... Христос казва, че е "Живият хляб и Живата вода", Изворът, който ще извира от нас вечно, и няма да имаме нужда да черпим от друго място. Следователно трябва да се стремим да имаме една пряка връзка с произхода на нашето битие. Но често пъти контактите ни се прекъсват по външни причини. Следователно трябва да се храним с тази "жива храна" и от нея да оставим нещо, от това изобилие да спестим Човек трябва да яде и да мисли върху оново, което то съдържа. Животът е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и т.н., и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с този живот се развива и нашият умствен кръгозор. А греховете ни се състоят в това, че не използваме енергиите си за благородни дела и че живеем само за себе си. Когато велики мисли са вложени в умовете ни и велики желания в сърцата, ще разберем по-лесно значението на нещата... Христос за вас е като една горяща свещ. С хиляди години той седи на вашата маса и постоянно "гори", а вие се топлите и мислите, че разрешавате много въпроси, като само повтаряте: "А, хубава е тази свещ! " Но ако обърна вашата душа в такава свещ, ще разберете какво означава "горяща свещ"... Който се облагороди, животът му ще има смисъл.
към текста >>

" Но ако обърна вашата душа в такава свещ, ще разберете какво означава "горяща свещ"... Който се облагороди, животът му ще има смисъл.
Животът е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и т.н., и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с този живот се развива и нашият умствен кръгозор. А греховете ни се състоят в това, че не използваме енергиите си за благородни дела и че живеем само за себе си. Когато велики мисли са вложени в умовете ни и велики желания в сърцата, ще разберем по-лесно значението на нещата... Христос за вас е като една горяща свещ. С хиляди години той седи на вашата маса и постоянно "гори", а вие се топлите и мислите, че разрешавате много въпроси, като само повтаряте: "А, хубава е тази свещ! " Но ако обърна вашата душа в такава свещ, ще разберете какво означава "горяща свещ"... Който се облагороди, животът му ще има смисъл. Ако не се облагороди, в душата му ще има вечен глад и всичко ще му се струва безсмислено... Ако някой път поплачете, дайте си отчет защо плачете. За всяко ваше състояние си правете обективна равносметка. Това е правилното разбиране на великото учение, което иде сега и прониква навсякъде. От две посоки то се явява: една част идва отгоре, а другата идва от центъра на Земята. Следователно, тези две вълни ще се пресрещнат...
към текста >>

Да искаме един разумен живот.
Само от дребните неща правят капитал. По същия начин съвременните християни изясняват закона на Мойсей. Според тях той гласи: "Вие се пазете и с духове не се свързвайте." Но Мойсей е писал много, а християните вземат 25% от него, и то само това, което е полезно за кесията им. С този закон пророкът е обяснил лихварството... Какво трябва да искаме? Да искаме един разумен живот. Първо, в света да има ред. Това искане се отнася до всички. Поставя ли се така въпросът, ще настъпи хармония и правда в света. И към тях всички български партии трябва да се стремят... Ако е силна вашата воля, ще придобиете онова постоянство, което е проявила мравката, наблюдавана от Мохамед.
към текста >>

Тогава Мохамед си казал: "Ако една мравка може 99 пъти да слиза и се изкачва, за да постигне целта си, значи и аз ще успея." И аз казвам: Това е истината в живота.
Когато той се обезсърчил, виждайки, че е невъзможно да прокара своето учение, затворил се в една пещера. Там видял как една мравка носела товар 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Искала да го пренесе от едно място на друго. Издигала го донякъде, но той все падал и тя наново започвала да го вдига. Това се повторило 99 пъти, но на 100-ия път мравката го изнесла на другата страна. Тогава Мохамед си казал: "Ако една мравка може 99 пъти да слиза и се изкачва, за да постигне целта си, значи и аз ще успея." И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще ви опита 99 пъти и на 100-ия път ще каже: "Заслужавате да ви помогна да преминете на другата страна." Но две деветки са необходими мъже и жени. Жената е едната деветка, а мъжът другата. А всяка деветка от какво е създадена? 3 х З колко прави? Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е.
към текста >>

И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота.
Жената е едната деветка, а мъжът другата. А всяка деветка от какво е създадена? 3 х З колко прави? Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е. три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането". И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления...
към текста >>

Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа.
3 х З колко прави? Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е. три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането". И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления... И отново да се върнем към казаното от Христос за търсенето на Царството Божие. Търсенето е обект на сърцето.
към текста >>

Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена.
Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е. три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането". И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления... И отново да се върнем към казаното от Христос за търсенето на Царството Божие. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ?
към текста >>

Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни.
три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането". И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33. Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления... И отново да се върнем към казаното от Христос за търсенето на Царството Божие. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ? Детето. Какъв е обектът на учителя?
към текста >>

Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота?
Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ? Детето. Какъв е обектът на учителя? Ученикът. Но не е все едно дали търсим, или се стремим към независимо каква да е посока, тъй като всички стремежи имат различни последици. Те могат да бъдат индивидуални, семейни, обществени и т.н. Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота? " Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него...
към текста >>

" Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето.
Какъв е обектът на майката ? Детето. Какъв е обектът на учителя? Ученикът. Но не е все едно дали търсим, или се стремим към независимо каква да е посока, тъй като всички стремежи имат различни последици. Те могат да бъдат индивидуални, семейни, обществени и т.н. Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота? " Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него... Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън.
към текста >>

Някои живеят в стария живот.
Детето. Какъв е обектът на учителя? Ученикът. Но не е все едно дали търсим, или се стремим към независимо каква да е посока, тъй като всички стремежи имат различни последици. Те могат да бъдат индивидуални, семейни, обществени и т.н. Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота? " Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него... Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън. Това някои религиозни хора правят и в молитвите си, като го молят да застане на тяхната човешка страна.
към текста >>

И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание.
Те могат да бъдат индивидуални, семейни, обществени и т.н. Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота? " Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него... Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън. Това някои религиозни хора правят и в молитвите си, като го молят да застане на тяхната човешка страна. Бог хубаво е направил света, но ние, като не разбираме Неговата далечна цел, питаме: "Защо Господ е направил така света? " Христос казва: "За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова." Нашият век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието царство.
към текста >>

" Христос казва: "За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова." Нашият век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието царство.
И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него... Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън. Това някои религиозни хора правят и в молитвите си, като го молят да застане на тяхната човешка страна. Бог хубаво е направил света, но ние, като не разбираме Неговата далечна цел, питаме: "Защо Господ е направил така света? " Христос казва: "За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова." Нашият век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието царство. Време е да се разделим с егоизма и да влезем в Царството, което внася хармония у нас. И така, "търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко това ще ви се приложи". Щом поставим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, на небесата, на звездите и далечните светове, на другите същества, които са преминали в горната йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да завършим добре нашия курс... Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил и го проверявам, и което не е вярно, го коригирам.
към текста >>

И съм открил, че това, което е вложено в живата природа, е постоянно, неизменно и ако един ден хората повярват в нея, техният живот ще се промени.
Време е да се разделим с егоизма и да влезем в Царството, което внася хармония у нас. И така, "търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко това ще ви се приложи". Щом поставим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, на небесата, на звездите и далечните светове, на другите същества, които са преминали в горната йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да завършим добре нашия курс... Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил и го проверявам, и което не е вярно, го коригирам. И съм открил, че това, което е вложено в живата природа, е постоянно, неизменно и ако един ден хората повярват в нея, техният живот ще се промени. Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно.
към текста >>

Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление.
И така, "търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко това ще ви се приложи". Щом поставим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, на небесата, на звездите и далечните светове, на другите същества, които са преминали в горната йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да завършим добре нашия курс... Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил и го проверявам, и което не е вярно, го коригирам. И съм открил, че това, което е вложено в живата природа, е постоянно, неизменно и ако един ден хората повярват в нея, техният живот ще се промени. Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание.
към текста >>

Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка.
Но ние в тази забавачница трябва да завършим добре нашия курс... Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил и го проверявам, и което не е вярно, го коригирам. И съм открил, че това, което е вложено в живата природа, е постоянно, неизменно и ако един ден хората повярват в нея, техният живот ще се промени. Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите.
към текста >>

И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно.
И съм открил, че това, което е вложено в живата природа, е постоянно, неизменно и ако един ден хората повярват в нея, техният живот ще се промени. Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите. Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят.
към текста >>

А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание.
Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите. Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете.
към текста >>

Следователно, ако не свържем по този закон нещата, винаги може да изживеем един горчив живот и домът ни постоянно ще се руши.
На Земята най-възвишеното и най-идейното нещо е домът. Негова основа са майката и бащата, "стените" са децата, а "покривът", "керемидите" и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да изгради дом, човек трябва да вярва в разумното на света. Без вяра интелигентност не може да има. Аз вземам вярата не в смисъл на вярвания, а като основа на интелигентността. Следователно, ако не свържем по този закон нещата, винаги може да изживеем един горчив живот и домът ни постоянно ще се руши. Не е въпрос само да градим и събаряме, но онова, което съградим, трябва да е здраво. Някой ще каже: "Трябва да вярваш." В какво? Вяра може да има само в едно нещо може да вярваш само в Любовта. Нищо повече! Само в нея може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа.
към текста >>

И тогава с песни ще влезем в новия живот.
Христос идва и всички тези затвори и лъжливи форми всичко това ще се стопи, както се топят ледът и снегът, и ще започне новото разбиране, онова, което ще бъде проникнато от разумната Божествена Любов. И сега Христос ви кани след две хиляди години, готови ли сте? Той казва: "Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема". Ние тук чакаме да ни вземе Господ и да ни отнесе на небето. Не! Първо ще поканите брат си, той пък ще покани друг, така че целият свят ще "тръгне" нагоре, но разумният свят. И тогава с песни ще влезем в новия живот. Там всички ще бъдат братя и сестри на Христа, а Той ще бъде нашият голям брат...
към текста >>

52. Петнадесета част

да даде живота си откуп на мнозина."
Петнадесета част "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп на мнозина." /Ев. Матея, 20:28/ Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т.е. да ги съгласува. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол?
към текста >>

Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето?
Форма, която, като стане жена, не изгубва своята мъжественост. Ще кажете, че това са противоречия. Не са противоречия. Всяко нещо трябва да остане на мястото си и там да се прояви. Като не разбирате законите, вие искате да слеете сърцето с ума... Сега да се върнем към стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." Какво представлява служенето? Това е закон на ума. Някои казват вместо служене "слугуване". Така смесват и думите изкушение и съблазън. Каква е разликата между тези две думи? Мъжът се изкушава, а жената се съблазнява.
към текста >>

Ето защо вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота.
Ще видиш нещо и ще пожелаеш да го вкусиш. Когато умът е слаб, той лесно се изкушава. Гледаш нещо хубаво, красиво отвън и желаеш да го опиташ, но след това ще видиш лъжата в него... Христос дойде да научи хората да живеят според великия закон, а те мислят, че са Го разбрали и приложили. Разбирането има отношение към прилагането. Ето защо вие трябва да започнете с прилагането на малките величини в живота. А начинът за прилагането на тези величини ще усвоите от изгряващото Слънце. Изведнъж ли Слънцето изгрява? Изведнъж ли човек се ражда? Днес вие градите вашите схващания върху относителните неща, а не върху абсолютните... Сега да се спрем на положителните прояви у човека.
към текста >>

Сегашните не вярват в друг живот.
Какво ще говори тогава? Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Те представят Христа като голям мечтател и идеалист и казват, че за да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години. Питам: Като минат хиляди години, откъде ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните не вярват в друг живот. Какви същества очаквате да дойдат след хиляди години, които да повярват в друг живот? Е, ще отговорите вие, сегашното човечество ще еволюира. Не се разсъждава така. Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото глупаво. Кое е разумното в тази епоха?
към текста >>

Какви същества очаквате да дойдат след хиляди години, които да повярват в друг живот?
Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Те представят Христа като голям мечтател и идеалист и казват, че за да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години. Питам: Като минат хиляди години, откъде ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните не вярват в друг живот. Какви същества очаквате да дойдат след хиляди години, които да повярват в друг живот? Е, ще отговорите вие, сегашното човечество ще еволюира. Не се разсъждава така. Помнете: От разумното излиза разумно, а от глупавото глупаво. Кое е разумното в тази епоха? Къде е главата на тази разумност?
към текста >>

Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи.
Това означава, че ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че тя се явява след триенето на два предмета. Значи триене или търкане е необходимо в света, за да дойде светлината. Но един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина. Който иска да служи като Христа, трябва да постави живота си на известни принципи. За физическия свят материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, чувствата са реални. В него те са субстанцията. За умствения свят пък мислите са реални, а за причинния причините. За света на Любовта реална е само Любовта.
към текста >>

Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко.
Не правеше ли същото Христос? Той се явяваше четиридесет дни на учениците си. Появи се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия"? Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко. Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. В това отношение математиците знаят повече от мен. Те взимат една въображаема величина без пространство и място и я превръщат в реална.
към текста >>

Това означава истински живот.
Можете да живеете в дворец и пак да сте заробени. Как ще приложите сега Христовото учение? Като се обичате. Какво е вашето разбиране за Любовта? Ако обичате мъжа си или жена си, ще ги обичате заради Господа. Това означава истински живот. Любовта е велика и съзнателна сила. Защо се явява омразата? От обич към Любовта. Щом един от двамата я оскърби, другият взима нож, излиза срещу него и го пита: Защо огорчи Любовта? Всички отрицателни черти са ножове в ръцете на защитниците на Любовта...
към текста >>

Ще ви покажа четири зърна първото е житно, второто восъчно, третото от злато и четвъртото диамантено.
Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един преживян миг с нея се равнява на сто страдания... Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Това означава да придобиете радостта и веселието, които новото учение носи... Сега ще ви дам една малка задача за разрешаване. Ще ви покажа четири зърна първото е житно, второто восъчно, третото от злато и четвъртото диамантено. Давам ви да си изберете едно от тях. Зная, че житното и восъчното зърно веднага ще сложите встрани и ще кажете: "Не сме толкова глупави, за да взимаме тях." Тогава спирате вниманието си на златното и диамантеното, като си мислите така: "Златното е по-достъпно, предпочитаме диамантеното зърно. Като го продадем, то ще оправи обърканите ни работи." Наистина животът на съвременните хора, както и на цялата сегашна култура се заключава в купуване и продаване. Но ако посееш диамантеното зърно в земята, то нито ще поникне, нито ще расте. Друг е въпросът с житното зърно.
към текста >>

Като го продадем, то ще оправи обърканите ни работи." Наистина животът на съвременните хора, както и на цялата сегашна култура се заключава в купуване и продаване.
Това означава да придобиете радостта и веселието, които новото учение носи... Сега ще ви дам една малка задача за разрешаване. Ще ви покажа четири зърна първото е житно, второто восъчно, третото от злато и четвъртото диамантено. Давам ви да си изберете едно от тях. Зная, че житното и восъчното зърно веднага ще сложите встрани и ще кажете: "Не сме толкова глупави, за да взимаме тях." Тогава спирате вниманието си на златното и диамантеното, като си мислите така: "Златното е по-достъпно, предпочитаме диамантеното зърно. Като го продадем, то ще оправи обърканите ни работи." Наистина животът на съвременните хора, както и на цялата сегашна култура се заключава в купуване и продаване. Но ако посееш диамантеното зърно в земята, то нито ще поникне, нито ще расте. Друг е въпросът с житното зърно. Колкото и да е малко и нищожно, то ще поникне, ще израсте и плод ще даде. Следователно всяка идея, която не може да никне, да расте, да цъфти и зрее тя или е восъчна, или от злато, или от диамант. Цъфтенето е процес на обличане, а зреенето на угощаване.
към текста >>

Следователно всяка идея, която не може да никне, да расте, да цъфти и зрее тя или е восъчна, или от злато, или от диамант.
Зная, че житното и восъчното зърно веднага ще сложите встрани и ще кажете: "Не сме толкова глупави, за да взимаме тях." Тогава спирате вниманието си на златното и диамантеното, като си мислите така: "Златното е по-достъпно, предпочитаме диамантеното зърно. Като го продадем, то ще оправи обърканите ни работи." Наистина животът на съвременните хора, както и на цялата сегашна култура се заключава в купуване и продаване. Но ако посееш диамантеното зърно в земята, то нито ще поникне, нито ще расте. Друг е въпросът с житното зърно. Колкото и да е малко и нищожно, то ще поникне, ще израсте и плод ще даде. Следователно всяка идея, която не може да никне, да расте, да цъфти и зрее тя или е восъчна, или от злато, или от диамант. Цъфтенето е процес на обличане, а зреенето на угощаване. Житното зърно, което тежи едва една шестнадесетхилядна част от килограма, казва на хората: "Малко съм, но ако знаете как да се справите с мен, ще ви помогна при разрешаването на всички трудни въпроси..." Някой казва: "Аз не съм толкова глупав, да вярвам в Бога както религиозните." Какъв е твоят Бог? Разговаряш ли с Него? "Не разговарям.Той е далеч от хората и не разговаря с такива прости люде, каквито сме ние.
към текста >>

Под "живот" аз разбирам най-хубавите мисли, чувства и действия на човека...
Зад сърцето и чувствата, които го движат, стои умът. Ще каже някой, че човек трябва да има добро сърце и че не е необходимо да бъде умен. Не е така. От човека се иска просветен ум, благородно сърце и силна воля. Без тези качества той не може да се развива правилно. Под "живот" аз разбирам най-хубавите мисли, чувства и действия на човека... Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Троеличния Бог, но като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго освен груби търговци и банкери... Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри? Може ли фалшивото сърце да се превърне в скъпоценен камък? Може, но ако намерите добрия и благороден приятел, ако намерите Христа. Изправете живота си и повече не грешете...
към текста >>

Те казват, че вярват в Троеличния Бог, но като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго освен груби търговци и банкери... Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри?
Не е така. От човека се иска просветен ум, благородно сърце и силна воля. Без тези качества той не може да се развива правилно. Под "живот" аз разбирам най-хубавите мисли, чувства и действия на човека... Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Троеличния Бог, но като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго освен груби търговци и банкери... Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри? Може ли фалшивото сърце да се превърне в скъпоценен камък? Може, но ако намерите добрия и благороден приятел, ако намерите Христа. Изправете живота си и повече не грешете... Нещата не стават изведнъж. За да се приложи новото учение при сегашните условия, най-малко 25 години са нужни.
към текста >>

Изправете живота си и повече не грешете...
Под "живот" аз разбирам най-хубавите мисли, чувства и действия на човека... Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Троеличния Бог, но като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго освен груби търговци и банкери... Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри? Може ли фалшивото сърце да се превърне в скъпоценен камък? Може, но ако намерите добрия и благороден приятел, ако намерите Христа. Изправете живота си и повече не грешете... Нещата не стават изведнъж. За да се приложи новото учение при сегашните условия, най-малко 25 години са нужни. Казано е в Писанието: „Тисяща години за Бога са като един ден." Колко дни имат 25 години? 9,165 дни. Като прибавите три нули след това число, ще получите 9 165 000.
към текста >>

Това е най-краткото и благоприятно време да изправите живота си.
За да се приложи новото учение при сегашните условия, най-малко 25 години са нужни. Казано е в Писанието: „Тисяща години за Бога са като един ден." Колко дни имат 25 години? 9,165 дни. Като прибавите три нули след това число, ще получите 9 165 000. Щом определим срок от 25 години, имам предвид един кратък срок, вие може да ликвидирате кармата от 9 165 000 години. Това е най-краткото и благоприятно време да изправите живота си. Ще попитате какво ще правите след тези 25 години. Ще пътувате по звездите... Възвишеното и благородното у вас ще ви преобрази. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата... Величието Му не е в това, че Той създава слънца и вселени, които сътворява за един миг, а че като види някой тъжен и наскърбен човек, оставя работата си и насърчава този, когото всички подминават.
към текста >>

Вие имате едно живо дърво с такива плодове, от които имате нужда.
" То е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, а това означава, че не зачитам Бога. Това е един незаслужен упрек, който не отговаря на истината... Сега аз ви проповядвам Божественото учение, което гласи: В проявената, изявена и осъществена Божия любов доброто никне, правдата расте, истината цъфти, Мъдростта връзва и Любовта зрее. Запишете си това. Вие имате едно живо дърво с такива плодове, от които имате нужда. На него всичко става. "А друго падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен." / Ев. Лука 8:8 /
към текста >>

Животът изисква здрави хора, безразлично какви са те.
Човек има свой морал, някога съществен, а друг път несъществен. Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди осем хиляди години, такова е и днес... Хората се делят на материалисти и идеалисти. Едно нещо е необходимо на човека да бъде здрав. Животът изисква здрави хора, безразлично какви са те. Стомахът, гърдите и мозъкът здрави ли са? Под "стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под "гърди", т.е. под "дихателна система", разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта.
към текста >>

Под "стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот.
Например каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди осем хиляди години, такова е и днес... Хората се делят на материалисти и идеалисти. Едно нещо е необходимо на човека да бъде здрав. Животът изисква здрави хора, безразлично какви са те. Стомахът, гърдите и мозъкът здрави ли са? Под "стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под "гърди", т.е. под "дихателна система", разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Сегашните хора мислят, че са много умни, дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо?
към текста >>

под "дихателна система", разбирам живота на чувствата.
Едно нещо е необходимо на човека да бъде здрав. Животът изисква здрави хора, безразлично какви са те. Стомахът, гърдите и мозъкът здрави ли са? Под "стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под "гърди", т.е. под "дихателна система", разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Сегашните хора мислят, че са много умни, дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо? Защото сам не вярва в лечението си. Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен.
към текста >>

Питате: Кое е същественото в живота?
"Първото семе падна край пътя и птиците небесни го озобаха." Това семе не издържало изпита си. "Друго семе падна на камък и като изникна, изсъхна, защото нямаше влага." И то не издържало изпита си. "Трето падна сред тръните и като пораснаха те, заглушиха го." И то не издържало изпита си. "Четвъртото падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен." То издържало изпита си. Това са все отношения отразени и в космичния закон. Питате: Кое е същественото в живота? Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало у човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася у човека светлина, чистота и го прави свободен. Добрият живот подразбира добри резултати.
към текста >>

Това, което издържа при всички условия в живота.
"Друго семе падна на камък и като изникна, изсъхна, защото нямаше влага." И то не издържало изпита си. "Трето падна сред тръните и като пораснаха те, заглушиха го." И то не издържало изпита си. "Четвъртото падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен." То издържало изпита си. Това са все отношения отразени и в космичния закон. Питате: Кое е същественото в живота? Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало у човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася у човека светлина, чистота и го прави свободен. Добрият живот подразбира добри резултати. Светът страда от човешките учения.
към текста >>

Добрият живот подразбира добри резултати.
Питате: Кое е същественото в живота? Това, което издържа при всички условия в живота. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало у човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася у човека светлина, чистота и го прави свободен. Добрият живот подразбира добри резултати. Светът страда от човешките учения. И те са на мястото си, но аз говоря за своето. Ако моето също е човешко, няма защо да ви го преподавам, вие имате такива учения... Има нещо необикновено в света то е Божественото. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта... Къде е Бог?
към текста >>

Българите имат история и живот, преди да са били християни.
Аз се обръщам към онези хора, които говорят за един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, а не изпълняват Неговата воля... Когато хората се избиваха във войните, духовенството мълчеше. Нали Бог е Любов? Може ли в името на Христа да се поддържа войната?... Българският народ не е създаден за светите старци и за Светия синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот, преди да са били християни. Бог е навсякъде, във всички народи. Те са съществували и съществуват и без християнството... Аз зная, че в големите неща е изкушението. Затова се ръководя от принципа: в малкото се крие благословението. И вие го спазвайте.
към текста >>

След това ще посещавам бедни, болни и страдащи... Казано е да пожертвам живота си.
Затова се ръководя от принципа: в малкото се крие благословението. И вие го спазвайте. Духовенството се страхува от мен да не би един ден да заема мястото му. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си и първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни и страдащи... Казано е да пожертвам живота си. Кой от вас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на Любовта... Помнете: Великият закон на Любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина.
към текста >>

Кой от вас е пожертвал живота си?
И вие го спазвайте. Духовенството се страхува от мен да не би един ден да заема мястото му. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си и първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни и страдащи... Казано е да пожертвам живота си. Кой от вас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на Любовта... Помнете: Великият закон на Любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина. Доброто не може да расте в груба среда и при груби условия...
към текста >>

Те ще променят условията на живота и ще оправят света.
Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те се намират много далеч на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, където човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам... Вече слизат великите братя отгоре и носят мъдрост и знание. Те ще променят условията на живота и ще оправят света. Знаете ли какво могат да направят тези братя? Да вдигнат Земята в ръката си и да я носят в пространството. Възможно ли е това? Възможно е, разбира се. Как ще ме разберете, ако ви кажа,че тези велики братя носят Земята на ръцете си?
към текста >>

Великата разумност, която управлява всичко в света, осмисля живота.
Възможно е, разбира се. Как ще ме разберете, ако ви кажа,че тези велики братя носят Земята на ръцете си? Ще отговорите, че планетата се върти около оста си. Кое е по-вярно моето твърдение или това на учените? Чудни са хората, като искат да ме убедят, че Земята се върти, че Слънцето също се движи. Великата разумност, която управлява всичко в света, осмисля живота. Където се появи тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато светлите братя дойдат на Земята, отвсякъде ще потече благословение. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли?... Защо работите на българите не се нареждат добре?
към текста >>

Материална по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената и те ще живеят идеален живот.
Ще видите, че то ще изникне за една нощ и Земята ще рухне. Светът тогава ще има нов ред. За кои? Само за съзнанието на ония хора, у които има чувство. Те ще видят новата култура, която ще бъде материална, духовна и Божествена. Материална по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената и те ще живеят идеален живот. Мъжът като влезе у дома, сърцето на жена му ще трепне от радост. Същото ще чувства и мъжът. Лицата на хората ще са весели и няма да има грубости... Хората мислят, че Христос е същият, какъвто е описан в Евангелието преди две хиляди години. Ако сега дойде на Земята, Той ще прави по-големи и по-чудни работи.
към текста >>

Има една велика истина в живота.
И те не го ли питаха защо е дошъл? Аз казвам: Аз не дойдох, не съм дошъл още. Като дойда, работата ще стане опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: "Не вършите работите си както трябва." Има една велика истина в живота. Герои трябва да бъдете и всичко да понасяте. Мнозина обещават да направят нещо, но не го правят. Всички трябва да сме изпълнителни в обещанията си... При законите, при които ще живеете, трябва да бъдете искрени. Ще се пробуди вашето съзнание и ще видите всички ваши минали съществувания, всичко ще се разкрие пред вас. Отново повтарям: Вложете Любовта като основа, и от нейно гледище бъдете смели и в нищо не се самозаблуждавайте.
към текста >>

Други се питат какво представлява светът, а трети какво нещо е животът.
Ще видите, че само онези народи успяват и имат бъдеще, които постъпват справедливо и благородно. И от българите се иска в основата им да лежи правдата. Това се иска от всеки човек... Хиляди и милиони години са нужни за да познаем величието на Бога. Можете ли да си представите каква грандиозна идея и какво необятно понятие е Бог! Съвременните учени си задават въпроса какво е щастие и се стремят да го обяснят научно. Други се питат какво представлява светът, а трети какво нещо е животът. Казвам: Щастието, светът и животът са загадки, сложни задачи, които трябва да се решават... Според окултната наука човек е бил велико същество с голяма разумност. Той знаел много повече от съвременните учени. Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота. Къде е сега този ключ? Изгубен е.
към текста >>

Казвам: Щастието, светът и животът са загадки, сложни задачи, които трябва да се решават... Според окултната наука човек е бил велико същество с голяма разумност.
И от българите се иска в основата им да лежи правдата. Това се иска от всеки човек... Хиляди и милиони години са нужни за да познаем величието на Бога. Можете ли да си представите каква грандиозна идея и какво необятно понятие е Бог! Съвременните учени си задават въпроса какво е щастие и се стремят да го обяснят научно. Други се питат какво представлява светът, а трети какво нещо е животът. Казвам: Щастието, светът и животът са загадки, сложни задачи, които трябва да се решават... Според окултната наука човек е бил велико същество с голяма разумност. Той знаел много повече от съвременните учени. Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота. Къде е сега този ключ? Изгубен е. И до днес окултистите го търсят.
към текста >>

Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота.
Можете ли да си представите каква грандиозна идея и какво необятно понятие е Бог! Съвременните учени си задават въпроса какво е щастие и се стремят да го обяснят научно. Други се питат какво представлява светът, а трети какво нещо е животът. Казвам: Щастието, светът и животът са загадки, сложни задачи, които трябва да се решават... Според окултната наука човек е бил велико същество с голяма разумност. Той знаел много повече от съвременните учени. Щом се изявил в света, човек произнесъл първо думата "Любов" ключа на живота. Къде е сега този ключ? Изгубен е. И до днес окултистите го търсят. Важно е да се знае истинското име на Бога, а в сегашната наука и религия то не е разбрано. Като казвам "обич", във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми.
към текста >>

Той е съзнателна сила, която може да се превърне в живо същество.
Важно е да се знае истинското име на Бога, а в сегашната наука и религия то не е разбрано. Като казвам "обич", във вашите умове изпъква обичта в сегашните й форми. Какво е било първоначално отношението между хората? Първоначално те не се раждали както сега. Защо? Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по себе си е жив. Той е съзнателна сила, която може да се превърне в живо същество. Това твърдение може да се оспорва, както и днес се явява спор около сътворението на човека... Силата на Христовото учение се заключава в това, че Той казва за себе си: Когато светът се създаваше, Аз бях там. И наистина, когато Христос дойде на Земята, учението Му се състоеше само от една дума. Коя е тя? Днес никой не я знае: нито православни, нито католици, нито евангелисти. И досега аз говоря за Любовта с преводен език, отдалечен доста от автентичната дума "Любов".
към текста >>

Попаднете ли в огъня на Любовта, ще се стопите и превърнете в злато.
Коя е тя? Днес никой не я знае: нито православни, нито католици, нито евангелисти. И досега аз говоря за Любовта с преводен език, отдалечен доста от автентичната дума "Любов". Който я изговори, той ще е в състояние да стопи и най-мъчнотопимите метали. Огън е тази дума. Попаднете ли в огъня на Любовта, ще се стопите и превърнете в злато. Какво е религията? Изкуство, подобно на златарството: да умееш да стопяваш златото и да правиш от него пръстени, огърлици и други златни украшения. А какво е животът? Изкуство за придобиване на добродетели, с които да знаете да се "кичите"... "Простри ръката си!
към текста >>

Изкуство, подобно на златарството: да умееш да стопяваш златото и да правиш от него пръстени, огърлици и други златни украшения.
И досега аз говоря за Любовта с преводен език, отдалечен доста от автентичната дума "Любов". Който я изговори, той ще е в състояние да стопи и най-мъчнотопимите метали. Огън е тази дума. Попаднете ли в огъня на Любовта, ще се стопите и превърнете в злато. Какво е религията? Изкуство, подобно на златарството: да умееш да стопяваш златото и да правиш от него пръстени, огърлици и други златни украшения. А какво е животът? Изкуство за придобиване на добродетели, с които да знаете да се "кичите"... "Простри ръката си! " Каква мисъл е вложил Христос в тези думи? Първо, Той е искал да помогне на сакатия, като същевременно е внесъл светлина в неговия ум.
към текста >>

А какво е животът?
Който я изговори, той ще е в състояние да стопи и най-мъчнотопимите метали. Огън е тази дума. Попаднете ли в огъня на Любовта, ще се стопите и превърнете в злато. Какво е религията? Изкуство, подобно на златарството: да умееш да стопяваш златото и да правиш от него пръстени, огърлици и други златни украшения. А какво е животът? Изкуство за придобиване на добродетели, с които да знаете да се "кичите"... "Простри ръката си! " Каква мисъл е вложил Христос в тези думи? Първо, Той е искал да помогне на сакатия, като същевременно е внесъл светлина в неговия ум. Закон е: Когато светлината проникне в човешките очи, тя ще донесе своето благословение.
към текста >>

Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството.
Закон е: Когато светлината проникне в човешките очи, тя ще донесе своето благословение. Като говоря за новото учение, аз нямам намерение да измествам друго учение. Светът върви напред, религията и науката също напредват. Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. Ако спре някъде, скъпо ще плати. Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството. И ние трябва да сме ученици, за да научим първата дума, произнесена от Бога. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил. Но не е позволено да споделям свещена идея или свещена дума с човек, който прекарва живота си в ядене и пиене и в задоволяване на своите слабости. То е все едно да повериш богатството си на своя разпуснат син... Днес се проповядва на хората за спасението и кой щял да ги спаси.
към текста >>

Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил.
Светът върви напред, религията и науката също напредват. Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. Ако спре някъде, скъпо ще плати. Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството. И ние трябва да сме ученици, за да научим първата дума, произнесена от Бога. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил. Но не е позволено да споделям свещена идея или свещена дума с човек, който прекарва живота си в ядене и пиене и в задоволяване на своите слабости. То е все едно да повериш богатството си на своя разпуснат син... Днес се проповядва на хората за спасението и кой щял да ги спаси. Никой никого не може да спаси. Казва се, че Христос спасявал хората.
към текста >>

Но не е позволено да споделям свещена идея или свещена дума с човек, който прекарва живота си в ядене и пиене и в задоволяване на своите слабости.
Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. Ако спре някъде, скъпо ще плати. Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството. И ние трябва да сме ученици, за да научим първата дума, произнесена от Бога. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил. Но не е позволено да споделям свещена идея или свещена дума с човек, който прекарва живота си в ядене и пиене и в задоволяване на своите слабости. То е все едно да повериш богатството си на своя разпуснат син... Днес се проповядва на хората за спасението и кой щял да ги спаси. Никой никого не може да спаси. Казва се, че Христос спасявал хората. Видели ли сте Христа?
към текста >>

И като питате какъв е духовният и Божественият живот, казвам: Ще отидете горе и ще ги видите... Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот.
Познавате ли Го? Изучавали ли сте спасението? Не е все едно да казваш, че Христос спасява хората и да знаеш какво е спасението. Досега никой не е казвал как Христос спасява. Христовите думи лесно могат да се изопачат... И като питате какъв е духовният и Божественият живот, казвам: Ще отидете горе и ще ги видите... Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот. Прилагането на новите идеи има място в настъпващата възвишена култура. Следователно не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Ние сме сенки на този живот. Даже най-крайните материалисти, комунисти и социалисти в приложението на идеите си са по-големи идеалисти от духовните хора. Съвременният свят се е обърнал с главата надолу.
към текста >>

Ние сме сенки на този живот.
Досега никой не е казвал как Христос спасява. Христовите думи лесно могат да се изопачат... И като питате какъв е духовният и Божественият живот, казвам: Ще отидете горе и ще ги видите... Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот. Прилагането на новите идеи има място в настъпващата възвишена култура. Следователно не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Ние сме сенки на този живот. Даже най-крайните материалисти, комунисти и социалисти в приложението на идеите си са по-големи идеалисти от духовните хора. Съвременният свят се е обърнал с главата надолу. Например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Но ние се радваме на идеалното, чистото и възвишеното. Някой казва: "Важно е дали човек вярва в Бога или не." Това са относителни неща.
към текста >>

Например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти.
Прилагането на новите идеи има място в настъпващата възвишена култура. Следователно не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Ние сме сенки на този живот. Даже най-крайните материалисти, комунисти и социалисти в приложението на идеите си са по-големи идеалисти от духовните хора. Съвременният свят се е обърнал с главата надолу. Например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Но ние се радваме на идеалното, чистото и възвишеното. Някой казва: "Важно е дали човек вярва в Бога или не." Това са относителни неща. И онези, които не вярват, и онези, които вярват, не носят първата дума у себе си... Религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: "Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че Истината се заключава в това, да познаете Бога.
към текста >>

Казано е: "Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Вечният живот трябва да има резултат.
Съвременният свят се е обърнал с главата надолу. Например онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Но ние се радваме на идеалното, чистото и възвишеното. Някой казва: "Важно е дали човек вярва в Бога или не." Това са относителни неща. И онези, които не вярват, и онези, които вярват, не носят първата дума у себе си... Религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: "Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че Истината се заключава в това, да познаете Бога. Познаваш ли Го? Имаш ли вечен живот? Всеки трябва да носи вечния живот в себе си. Той не се основава на принципа на щастието, а на принципа на висшата разумност...
към текста >>

Имаш ли вечен живот?
Някой казва: "Важно е дали човек вярва в Бога или не." Това са относителни неща. И онези, които не вярват, и онези, които вярват, не носят първата дума у себе си... Религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: "Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че Истината се заключава в това, да познаете Бога. Познаваш ли Го? Имаш ли вечен живот? Всеки трябва да носи вечния живот в себе си. Той не се основава на принципа на щастието, а на принципа на висшата разумност... Често се запитвам: Като съм говорил и говоря толкова много на хората, чудя се защо не могат да приемат Истината, и след това си отговарям: Те не познават първоначалния смисъл на думата "Любов". Значи това не зависи от тях, а от вътрешните условия, при които живеят. Ето и житното зърно не може да живее навсякъде.
към текста >>

Всеки трябва да носи вечния живот в себе си.
И онези, които не вярват, и онези, които вярват, не носят първата дума у себе си... Религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: "Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че Истината се заключава в това, да познаете Бога. Познаваш ли Го? Имаш ли вечен живот? Всеки трябва да носи вечния живот в себе си. Той не се основава на принципа на щастието, а на принципа на висшата разумност... Често се запитвам: Като съм говорил и говоря толкова много на хората, чудя се защо не могат да приемат Истината, и след това си отговарям: Те не познават първоначалния смисъл на думата "Любов". Значи това не зависи от тях, а от вътрешните условия, при които живеят. Ето и житното зърно не може да живее навсякъде. Ако го посадите в долината, там ще израсне и плод ще даде, но не и в планината.
към текста >>

И в живота най-благоприятни условия представлява долината.
Той не се основава на принципа на щастието, а на принципа на висшата разумност... Често се запитвам: Като съм говорил и говоря толкова много на хората, чудя се защо не могат да приемат Истината, и след това си отговарям: Те не познават първоначалния смисъл на думата "Любов". Значи това не зависи от тях, а от вътрешните условия, при които живеят. Ето и житното зърно не може да живее навсякъде. Ако го посадите в долината, там ще израсне и плод ще даде, но не и в планината. И в живота най-благоприятни условия представлява долината. Ако искате да намерите свещената дума, което търсите, трябва да се освободите от всички връзки, които ви ограничават. Как ще я намерите? Като заемете последното място в света. То е до вратата на Царството Божие... Съвременното общество се нуждае от умни хора, които могат да прилагат великите закони на битието.
към текста >>

Те не познават законите на живота.
Като заемете последното място в света. То е до вратата на Царството Божие... Съвременното общество се нуждае от умни хора, които могат да прилагат великите закони на битието. За всички длъжности в света са нужни просветени, благородни хора. Има такива люде, но всяка служба и управление се опорочава от хора, които не знаят как да изпълняват своите задължения. Те не познават законите на живота. Църквата се опорочава пак от такива хора. А домът от майки и бащи, които не познават законите. Ето защо човек трябва да се върне към онова първоначално състояние, когато е познавал всички закони. Как ще осъществи това? Чрез диамантена воля.
към текста >>

Например казаното от Христос: "Аз съм Живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си." Какво означава тази мисъл, сами ще я изтълкувате.
Същото ще се повтори и с майка ви. И това е естествено, защото колкото са знаели тук, толкова ще знаят и в другия свят. Има някои, които виждат и разбират, но те са малцина. Те са работили на Земята съзнателно и в другия свят продължават да работят... Има съществени въпроси, които заслужават внимание. Например казаното от Христос: "Аз съм Живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си." Какво означава тази мисъл, сами ще я изтълкувате. Ще кажете, че в Неговото учение има много противоречия. Ето едно от тях, което ви смущава: "Ако те съблазнява дясното око, извади го! " Трябва ли да си извадим окото? Как да разбираме този стих? Това е една велика истина, скрита в отрицателна форма.
към текста >>

НАГОРЕ

3.6884050369263