НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
68
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко
чувство
да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.
Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко
чувство
да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата.
към текста >>
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на
животинското
си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на
животинското
си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>
Вашето тяло е било
животинско
, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.
Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
Вашето тяло е било
животинско
, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.
Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.” [31] Вж.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
В него още не било се пробудило
чувството
на духовния живот, той е бил невеж.
да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат.
В него още не било се пробудило
чувството
на духовния живот, той е бил невеж.
Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
към текста >>
от
чувството
на разумния Живот.
Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е.
от
чувството
на разумния Живот.
Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
към текста >>
Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в
животинското
царство.
13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата.
Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в
животинското
царство.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
към текста >>
Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с
животинското
течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.
Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с
животинското
течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
към текста >>
3.
ОБИДА
Който обижда, още се намира в
животинско
състояние.
ОБИДА Записки от беседите на Учителя
Който обижда, още се намира в
животинско
състояние.
По-добре кажи една сладка дума, отколкото горчива. Добрата дума носи своето благословение и след 25 хиляди години, а горчивата дума трае най-много до четири поколения. Ако кажеш на човека една лоша дума, четири поколения ще плащаш за нея. Ако човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Още едно условие се иска от ученика: да не се обижда.
към текста >>
Обидата е свързана с честолюбието, личното
чувство
на човека.
Ако кажеш на човека една лоша дума, четири поколения ще плащаш за нея. Ако човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Още едно условие се иска от ученика: да не се обижда. Който влезе в Школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята.
Обидата е свързана с честолюбието, личното
чувство
на човека.
То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Ако днес може за един ден да забрави обидата, до другия ден ще я забрави за четири часа, после за 3, за 2, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя?
към текста >>
То е
животинско
чувство
, което се преодолява само със силна воля.
Ако човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Още едно условие се иска от ученика: да не се обижда. Който влезе в Школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, личното чувство на човека.
То е
животинско
чувство
, което се преодолява само със силна воля.
Ако днес може за един ден да забрави обидата, до другия ден ще я забрави за четири часа, после за 3, за 2, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата.
към текста >>
Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно
чувство
, толкова по-силна е връзката ви в Духа.
Някои казват: "Как да му простя? " Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-къде.
Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно
чувство
, толкова по-силна е връзката ви в Духа.
Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията, вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който най- много за един час може да заличи обидата от сърцето си. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост.
към текста >>
4.
Дял първи Животопис и творчество
Страхът – древният закон на
животинското
царство – постепенно го обзема.
Това е период на застой, движение в затворен кръг. От този момент човек почва да губи Живота, Светлината, Свободата си. Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички.
Страхът – древният закон на
животинското
царство – постепенно го обзема.
В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си. В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов подтик, който извежда човека от това статично положение, една нова, свежа струя навлиза в живота – това е новото. И понеже човек не го разбира, почва да му противодейства. От този момент настават борби, движения, разрушения във външния и вътрешния живот, в личния, обществения и международен живот. Учителя казва:
към текста >>
Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото
чувство
привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение.
В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото. В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят.
Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото
чувство
привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение.
Нови, необозрими възможности стоят пред човека. В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1. Един нов път се отваря за научната мисъл и този път извежда човека вън от яките стени на материалния свят. В социалния живот наблюдаваме същата полярност. Днешното време се характеризира с класовите борби – търсене правото на човека.
към текста >>
5.
СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА
Когато
животинското
в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия.
Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота.
Когато
животинското
в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия.
Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея.
към текста >>
Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като
чувство
, като сила и като принцип25.
” Постепенно ще Го познаете. Ще почнете от най-малката Любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна за онзи, който съзнателно търси Бога на Любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така и човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато ще я възприеме в нейната Пълнота.
Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като
чувство
, като сила и като принцип25.
Любовта е достъпна за всички същества. Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа.
към текста >>
Любовта като стремеж действа в сърцето, като
чувство
– в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа.
Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип25. Любовта е достъпна за всички същества. Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас.
Любовта като стремеж действа в сърцето, като
чувство
– в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие. 25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее. Любовта като чувство и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее.
към текста >>
Любовта като стремеж, като
чувство
, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие.
Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай.
Любовта като стремеж, като
чувство
, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие.
25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее. Любовта като чувство и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее. Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
към текста >>
Любовта като
чувство
и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее.
Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в Духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие. 25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее.
Любовта като
чувство
и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее.
Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
към текста >>
6.
ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ
Растителното и
животинското
царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата.
Така се поддържа общият живот в Природата. Можем да посочим много примери за тази координация: Растенията при асимилация приемат въглероден двуокис и изпускат кислород. Животните при дишане, обратно, приемат кислород и изпускат въглероден двуокис. И растенията дишат, но у тях асимилацията е по-силна от дишането.
Растителното и
животинското
царство взаимно си помагат и по този начин става възможен животът в Природата.
Животните се ползват от кислорода, който изпускат растенията, а растенията се ползват от въглеродния двуокис, който изпускат животните. Учителя казва: Слънчевата светлина в своя път до Земята среща дванадесет трансформатора, дванадесет среди, през които минава. Така постепенно отслабва нейната енергия, за да могат да я издържат земните същества. Ако слънчевата енергия би дошла до Земята със своята първоначална енергия, тя би разрушила организмите.
към текста >>
И ще видите, че житното зърно е отзивчиво на мисълта и доброто
чувство
.
Всяка сутрин отивайте при едното дърво, полагайте си ръцете върху него и му изпращайте своята добра мисъл, своите хубави пожелания, своята Любов. Другото дърво само ще го поливате и ще го оставите. И ще проверите, че първото ще вирее по-добре, ще израсне по-силно, ще се разцъфти повече и ще даде по-изобилен плод. От такива малки опити ще видите какво влияние оказва добрата мисъл. Подобен опит може да се направи и с ниви.
И ще видите, че житното зърно е отзивчиво на мисълта и доброто
чувство
.
Учителя казва: Някой път аз говоря с Живата Природа. Мога да се разговарям с растенията. Техният език не е като нашия. Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човек бил словесно същество.
към текста >>
7.
ВИСШЕТО И НИЗШЕТО В ЧОВЕКА
Животинското
трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта.
Животинското
трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги.
към текста >>
Под плътта се разбира не тялото, но
животинското
естество у човека.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Под плътта се разбира не тялото, но
животинското
естество у човека.
Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент.
към текста >>
Чувството
на собственост е
животинско
състояние.
Каква утеха е това? Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека.
Чувството
на собственост е
животинско
състояние.
Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка.
към текста >>
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое
животинско
, кое е човешко желание и кое
животинско
.
При днешния ред на нещата Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи, животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата. Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания.
Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое
животинско
, кое е човешко желание и кое
животинско
.
Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>
Тя е едно
животинско
състояние.
Значи, животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата. Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността.
Тя е едно
животинско
състояние.
После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние.
към текста >>
Той е в
животинско
състояние.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден.
Той е в
животинско
състояние.
Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение.. Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне.
към текста >>
8.
ХИЛЯДОЛИСТНИКЪТ
Писанието казва: „Човек е направен от пръст.“ „Пръстта“ – това е
животинското
естество.
След утринното Слово на Молитвения връх Учителят даде някои пояснения: – В Любовта не може да има деление. Това, което сега съществува в света, то е само сянка на Любовта. Истинската Любов не може да бъде носителка на разногласие. Хората вървят по един неестествен път.
Писанието казва: „Човек е направен от пръст.“ „Пръстта“ – това е
животинското
естество.
А човекът, това е Божественото дихание, което вдъхнал Бог в него. Така станал човек жива душа. Животните показват пътя, по който човек е слизал. Този път не е бил благоприятен. Когато един водолаз влиза във водата, изглежда много страшен.
към текста >>
– Трябва да развивате
чувството
на благоговение.
Това пречи на дейността на нервните клетки и тогава се прекъсва мисълта. Човек трябва да регулира чувствата си. Когато се намираме в областта на чувствата страх, тревоги, безпокойства и пр., хората черпят от нас повече енергия; тя се поглъща от тях. Една сестра запита: – Как можем да приемаме енергия, да се обогатяваме с магнетична, жизнена енергия?
– Трябва да развивате
чувството
на благоговение.
Трябва да развиете оня център, който се нарича хилядолистник – Любовта към Бога. Той се намира в горната част на главата. Трябва да се развие и благосклонността спрямо всички. Всеки орган е акумулатор на специални енергии. Хилядолистникът е орган, който събира, възприема Божествената прана на живота.
към текста >>
Хилядолистникът се развива чрез вяра, надежда и Любов, чрез
чувството
на благоговение, Любов към Бога и благосклонност към хората.
Той се намира в горната част на главата. Трябва да се развие и благосклонността спрямо всички. Всеки орган е акумулатор на специални енергии. Хилядолистникът е орган, който събира, възприема Божествената прана на живота. Ако у вас този орган не е развит, усещате слабост.
Хилядолистникът се развива чрез вяра, надежда и Любов, чрез
чувството
на благоговение, Любов към Бога и благосклонност към хората.
Магнетизъм може да придобиете чрез развитието на хилядолистника. Онези, които не обичате, са точно като вас. Всички мозъчни центрове трябва да турите в съгласие един с друг. Вяра имате. Сега трябва да развивате надеждата.
към текста >>
9.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Живот без дължина,
чувство
без ширина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща.
Болният се нуждае от чужда помощ, а не здравият. Здравият е свободен човек. Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща. Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях. Животът има смисъл в съвместимото.
Живот без дължина,
чувство
без ширина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща.
Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш. Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да го познават, че е благ. Човешкото води към Бога.
към текста >>
Религиозното
чувство
в тях е слабо развито.
Мястото на милосърдието пък е на горната част на главата. То представя неговия изток. Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални.
Религиозното
чувство
в тях е слабо развито.
Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение на почит и уважение. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си.
към текста >>
Мястото на това
чувство
е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато.
То представя неговия изток. Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито.
Мястото на това
чувство
е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато.
Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение на почит и уважение. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен човек с мек характер, а гласът му е груб.
към текста >>
Тази е причината, че българинът няма
чувство
на благоговение на почит и уважение.
Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато.
Тази е причината, че българинът няма
чувство
на благоговение на почит и уважение.
И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека.
към текста >>
Много от противоречията на техния живот се дължат на
животинското
, което често се проявява в тях, изисква своето.
Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот.
Много от противоречията на техния живот се дължат на
животинското
, което често се проявява в тях, изисква своето.
Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора.
към текста >>
Трябва ли да отстъпвате на
животинското
в себе си?
Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите?
Трябва ли да отстъпвате на
животинското
в себе си?
Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания.
към текста >>
Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо
чувство
в сърцето си?
Тази любов изключва всички погрешки. В преривната, т.е. в човешката любов се вършат ред грешки и престъпления. Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на великото начало в живота. Един закон има в света и който се отклони от този закон, той неизбежно е изложен на страдания и нещастия.
Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо
чувство
в сърцето си?
Ако цял ден е много, направете опита за един час, да видите може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. Как е дошло злото в света? Това е въпрос, по който не е позволено да се говори. Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него.
към текста >>
10.
Десета част
Заблудата е една негативна страна на човешкия ум, на нисшия му ум или по-точно казано на
животинското
му естество...
Религиозните люде, които считат, че светските хора поддържат неверни възгледи, правят едно общо заключение, че всичко, което светът учи, е криво. Не е така. В света има много криви учения, но има и правилни. При религиозните също. И знаете ли от какво произтича заблуждението?
Заблудата е една негативна страна на човешкия ум, на нисшия му ум или по-точно казано на
животинското
му естество...
Сега Христос казва: "Който вас приема", т.е. той започва отдолу нагоре, а не се изразява така: "Който приема Бог, после мен да приеме и най-сетне вас." Това означава, че който приема вас, и Него приема, а който Него приеме, ще приеме Тогоз, който Го е проводил. Вие често казвате, че не се интересувате за другите, а искате да знаете какво Господ е говорил... Той два пъти не говори. Ще идете при ученика, който е слушал беседата на Учителя, за да ви я преразкаже... Смирение е необходимо. Всеки трябва да е на своето място в класа, за да чуе какво ще каже Господ.
към текста >>
Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на
животинското
в него.
Следователно на Земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. В Библията е писано, че Бог направи най-напред човека по свой образ и подобие. Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам стиха. Той съдържа велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И още е казано, че Бог е направил човека от земя и пръст и му вдъхнал живо дихание.
Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на
животинското
в него.
Следователно хората ще имат друга еволюция, ще следват пътя на минералите и растенията. Божественото и животинското са свързани едно с друго. Едното започва със стария човек, а другото с новия. И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта? " От кой закон?
към текста >>
Божественото и
животинското
са свързани едно с друго.
Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам стиха. Той съдържа велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И още е казано, че Бог е направил човека от земя и пръст и му вдъхнал живо дихание. Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на животинското в него. Следователно хората ще имат друга еволюция, ще следват пътя на минералите и растенията.
Божественото и
животинското
са свързани едно с друго.
Едното започва със стария човек, а другото с новия. И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта? " От кой закон? От животинския. И после добавя: "Благодаря, че придобих това знание." Как?
към текста >>
Злото се крие в
животинското
ни същество, а доброто в Божественото у нас.
Две неща остават чисти в света музиката и поезията. Следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Ако дойда още веднъж, ще стана или музикант, или поет. Те са двете неща, които ще оправят света...
Злото се крие в
животинското
ни същество, а доброто в Божественото у нас.
Те постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината... Затова трябва да приложим това учение и да дадем на света един образец... Всички стремежи на политическите партии са добри, но им липсва едно, най-важното Любовта. И в религиите, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства, но им липсва Любов. Това се отнася и за съдилищата.
към текста >>
В новото учение всяко действие, мисъл и
чувство
, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце.
Но акашите са първото проявление на тази татвическа материя в света. Индусите имат свои термини, но трябва да променят философията си. А съвременните християнски теоретици трябва да почерпят опитност от източните, за да започнат оттам. където те са спрели в развитието си. Всичко, което е вярно в православната и евангелската църква, ние го приемаме, но това, което е лъжливо, го изоставяме...
В новото учение всяко действие, мисъл и
чувство
, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце.
Аз проповядвам Любов за онези, които нямат Любов в света, които са в дисхармония с нея. Няма по-страшна сила от Любовта, когато не си в хармония с нея. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Техният Господ е свещеният егоизъм. Например евангелската и католическата църква не искат да се примирят.
към текста >>
11.
Дванадесета част
Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно
чувство
?
Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога.
Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно
чувство
?
" Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
към текста >>
Но в любовта има и друго едно
чувство
: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си.
Възлюбиш ли го, става така чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори".
Но в любовта има и друго едно
чувство
: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си.
Това чувство трябва да се проявява. Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После в нея има и друго чувство прощаването. Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов.
към текста >>
Това
чувство
трябва да се проявява.
По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори". Но в любовта има и друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си.
Това
чувство
трябва да се проявява.
Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После в нея има и друго чувство прощаването. Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов. Ако вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки.
към текста >>
После в нея има и друго
чувство
прощаването.
И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори". Но в любовта има и друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си. Това чувство трябва да се проявява. Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение.
После в нея има и друго
чувство
прощаването.
Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов. Ако вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки. Той, щом погледне всички същества, все доброто вижда в тях... Има три закона, на които трябва да се подчиняваме.
към текста >>
Ако едно ваше
чувство
или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, те са слаби.
Трябва да я опитате, когато се прояви в тази форма, доминираща над тях. Щом може да ги замести, постигнали сме истинската Любов. Успеем ли да разберем този закон, ще стигнем до основите на духовната Любов. Но ако гладът и жаждата са по-силни от Любовта, да не си правим илюзии, че може да обичаме, да създадем дом или да управляваме държава. Тогава този обществен строй ще се управлява само от тях, както и цялата съвременна култура.
Ако едно ваше
чувство
или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, те са слаби.
Как ще разберете дали един човек, който е гладувал три дни, ви обича? Като дойде на трапезата ви и в любовта си забрави за глада и жаждата и започне да ви служи, той ви обича, а щом пожелае най-напред да се нахрани и тогава да прояви своята Любов към вас за обич не може да се говори, а само за едно физическо състояние... Щом нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Аз говоря по принцип... "Блажени, които гладуват", а ние още глад и жажда за правда не изпитваме. Това съдя от резултатите на моите наблюдения.
към текста >>
Най-напред у нас ще се появи
чувството
на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени.
Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати. Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички.
Най-напред у нас ще се появи
чувството
на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени.
И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен. Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва.
към текста >>
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно
чувство
, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора...
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно
чувство
, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше?
към текста >>
Цялото растително и
животинско
царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
Единият е чрез възпитанието в училище, а другият чрез майките. Последните трябва да познават онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат, както градинарите изучават новите условия, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката се наследяват от детето, и обратно. Положителните качества на майките и бащите се явяват като такива и при децата. Майката, която е обгърнала своето дете, но е готова и да се жертва за другите, е свързана с Бога.
Цялото растително и
животинско
царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
В Писанието се казва: "Аз ще обърша всяка една сълза." Във вечния живот, в Любовта, няма да има нито една сълза, няма да има смърт, а ще има заминаване. От старото учение всеки ще умре, а от новото никой... И този Господ, когото търсим е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, за да живеем. За Него е безразлично дали си българин, евреин или от каквато и да е националност, ако не приложиш Закона на Любовта. И когато тя заживее у теб, и мъртви ще можеш да възкресяваш, защото Любовта е по-силна от смъртта... Сега всички копнеете за щастие.
към текста >>
12.
Дванадесета част
Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно
чувство
?
Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога.
Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно
чувство
?
" Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
към текста >>
Но в любовта има и друго едно
чувство
: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си.
Възлюбиш ли го, става така чувствителен, че всичко оживява в него, даже и най-малката обида. По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори".
Но в любовта има и друго едно
чувство
: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си.
Това чувство трябва да се проявява. Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После в нея има и друго чувство прощаването. Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов.
към текста >>
Това
чувство
трябва да се проявява.
По-рано не е обръщал внимание как си го поглеждал, или че не си го поздравил, но обикнеш ли го, той вече е взискателен, ти трябва да го погледнеш, да му се усмихнеш, да му направиш услуга, а не си ли внимателен, ще изложиш любовта си на критика. Не само той може да те критикува, а и други може да критикуват твоята любов. И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори". Но в любовта има и друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си.
Това
чувство
трябва да се проявява.
Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение. После в нея има и друго чувство прощаването. Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов. Ако вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки.
към текста >>
После в нея има и друго
чувство
прощаването.
И тогава, ако все се критикуваме, на кого трябва да сложим шестица в любовта? Някои казват, че "сърцето им гори". Но в любовта има и друго едно чувство: когато обикнеш някого, ти го съжаляваш и към него трябва да се отнасяш така, както към себе си. Това чувство трябва да се проявява. Не става ли това, значи Любовта още не се е проявила в своето практическо приложение.
После в нея има и друго
чувство
прощаването.
Ти ще прощаваш, каквато и погрешка да се направи. Това е едно качество на тази Любов. Ако вашата любов не прави ли тези две изключения, тя не е още Любов, тя не е на Отца, защото Отец не съди никого, в никого не вижда погрешки. Той, щом погледне всички същества, все доброто вижда в тях... Има три закона, на които трябва да се подчиняваме.
към текста >>
Ако едно ваше
чувство
или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, те са слаби.
Трябва да я опитате, когато се прояви в тази форма, доминираща над тях. Щом може да ги замести, постигнали сме истинската Любов. Успеем ли да разберем този закон, ще стигнем до основите на духовната Любов. Но ако гладът и жаждата са по-силни от Любовта, да не си правим илюзии, че може да обичаме, да създадем дом или да управляваме държава. Тогава този обществен строй ще се управлява само от тях, както и цялата съвременна култура.
Ако едно ваше
чувство
или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, те са слаби.
Как ще разберете дали един човек, който е гладувал три дни, ви обича? Като дойде на трапезата ви и в любовта си забрави за глада и жаждата и започне да ви служи, той ви обича, а щом пожелае най-напред да се нахрани и тогава да прояви своята Любов към вас за обич не може да се говори, а само за едно физическо състояние... Щом нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Аз говоря по принцип... "Блажени, които гладуват", а ние още глад и жажда за правда не изпитваме. Това съдя от резултатите на моите наблюдения.
към текста >>
Най-напред у нас ще се появи
чувството
на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени.
Или с хилавите тела, за които сме изхарчили стотици хиляди лева, за да ги лекуваме, ще възкръснем? Ще възкръснат онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго... За съжаление, сега в света проповедите започват все с отрицателната страна, с това, което не трябва да правим... А негативните неща произвеждат винаги отрицателни резултати. Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички.
Най-напред у нас ще се появи
чувството
на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени.
И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора... Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно чувство, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен. Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва.
към текста >>
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно
чувство
, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Настанало е време, когато трябва да говорим само за положителната страна на живота. Това е велик метод, който можем да приложим всички. Най-напред у нас ще се появи чувството на Любов и тогава ще почувстваме такъв велик подем, че страхът и колебанията ни изцяло ще изчезнат и ще станем герои и мъже, и жени. И няма да мислим какво ще стане с нас в утрешния ден... Вярата е свързана с интелигентността. Вярват само интелигентните, а не простите хора...
Смисълът на живота е да се пробуди това възвишено и благородно
чувство
, и то ще внесе знанието, а знанието Истината, която ще направи човека безсмъртен.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше?
към текста >>
Цялото растително и
животинско
царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
Единият е чрез възпитанието в училище, а другият чрез майките. Последните трябва да познават онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат, както градинарите изучават новите условия, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката се наследяват от детето, и обратно. Положителните качества на майките и бащите се явяват като такива и при децата. Майката, която е обгърнала своето дете, но е готова и да се жертва за другите, е свързана с Бога.
Цялото растително и
животинско
царство, което е създал Бог, представлява един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу...
В Писанието се казва: "Аз ще обърша всяка една сълза." Във вечния живот, в Любовта, няма да има нито една сълза, няма да има смърт, а ще има заминаване. От старото учение всеки ще умре, а от новото никой... И този Господ, когото търсим е вън и вътре в нас, и ако спазим Неговите закони, той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, за да живеем. За Него е безразлично дали си българин, евреин или от каквато и да е националност, ако не приложиш Закона на Любовта. И когато тя заживее у теб, и мъртви ще можеш да възкресяваш, защото Любовта е по-силна от смъртта... Сега всички копнеете за щастие.
към текста >>
13.
Четиринадесета част
И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно
чувство
в тях.
Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично? Той казва, че ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Религиозните хора казват, че без религия не може.
И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно
чувство
в тях.
Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него? Според мен да се свържеш с Бога, означава да имаш отношение към Любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си.
към текста >>
Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко
чувство
, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание.
Защото една и съща сила ги създава. Понеже в Любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята.
Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко
чувство
, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание.
А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето.
към текста >>
А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и
животинско
.
Понеже в Любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание.
А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и
животинско
.
И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява.
към текста >>
14.
Основи на Паневритмията
Растителното и
животинското
царство са преходни степени.
Събужда силите, заложбите, дарбите, вложени в човека. Защото трябва да знаем, че човешкото естество крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване. Човек не е още това, което крие в глъбините на своето естество. Знае се, че човекът е висшето проявление на Земята. Камъните са най-нисшето проявление.
Растителното и
животинското
царство са преходни степени.
Постепенно Природата отива към по-висше свое проявление чрез природните царства. Великата разумност, Божественото работи във всички природни царства, но отвън. Обаче отвътре то работи на Земята само чрез човека. Хубавото у човека е проява на Божественото. Когато човек мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрез себе си!
към текста >>
Изпълнението на Паневритмията трябва да буди свещено
чувство
у участващите: съзнанието трябва да е напълно съсредоточено, за да може живият кръг на Паневритмията да действа като радиоприемател и предавател на велики Космични сили.
Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони, и същевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура. Курсовете са необходими, защото, за да има Паневритмията мощно действие, тя трябва да се прави с будно съзнание, като съзнателна дейност, при която участващите живо съзнават и чувстват идеите, вложени във всяко движение, и силите, които се събуждат чрез този или онзи вид движение.
Изпълнението на Паневритмията трябва да буди свещено
чувство
у участващите: съзнанието трябва да е напълно съсредоточено, за да може живият кръг на Паневритмията да действа като радиоприемател и предавател на велики Космични сили.
Чрез тия движения под ритъма на музиката участващите влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Природата и творят и градят великото бъдеще, което иде! Текстът на песните, който прилагаме в настоящото издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в бъдеще. В тая епоха има сили залязващи и изгряващи. Изгряващите сили приличат на новородения, който сега е слаб, безсилен, но нему принадлежи бъдещето.
към текста >>
15.
Паневритмия 1941г.
Растителното и
животинското
царства сѫ преходни степени.
Събужда силитѣ, заложбитѣ, дарбитѣ, вложени въ човѣка. Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото естество крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване. Човѣкъ не е още това, което крие въ глѫбинитѣ на своето естество. Знае се, че човѣкъ е висшето проявление на земята. Камънитѣ сѫ най-низшето проявление.
Растителното и
животинското
царства сѫ преходни степени.
Постепенно природата отива къмъ по-висше свое проявление чрезъ природнитѣ царства. Великата разумность, Божественото работи въ всички природни царства, но отвънъ. Обаче отвѫтре то работи на земята само чрезъ човѣка. Хубавото у човѣка е проява на Божественото. Когато човѣкъ мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрезъ себе си!
към текста >>
Изпълнението на паневритмията трѣбва да буди свещено
чувство
у участвуващитѣ: съзнанието трѣбва да е напълно съсрѣдоточено, за да може живиятъ крѫгъ на паневритмията да действува като радиоприематель и предаватель на велики космични сили.
Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса. За нейното проучване трѣбватъ школи, редъ лекции и курсове. Въ тѣзи курсове, които трѣбва да се откриятъ въ всички градове и села, тя ще трѣбва да се обоснове научно, ще трѣбва да се изучатъ нейнитѣ основни принципи и закони, и сѫщевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тѣзи курсове въ училището и обществото днесъ е една необходимость, за да се влѣятъ нови свежи струи въ днешната култура. Курсоветѣ сѫ необходими, защото за да има паневритмията онова мощно действие, тя трѣбва да се прави съ будно съзнание, като съзнателна дейность, при която участвуващитѣ живо съзнаватъ и чувствуватъ идеитѣ, вложени въ всѣко движение, и силитѣ, които се събуждатъ чрезъ този или онзи видъ движение.
Изпълнението на паневритмията трѣбва да буди свещено
чувство
у участвуващитѣ: съзнанието трѣбва да е напълно съсрѣдоточено, за да може живиятъ крѫгъ на паневритмията да действува като радиоприематель и предаватель на велики космични сили.
Чрезъ тия движения, подъ ритъма на музиката, участвуващитѣ влизатъ въ контактъ съ свещенитѣ, кристално чисти и мощни извори на природата и творятъ и градятъ великото бѫдеще, което иде! Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето.
към текста >>
16.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно
чувство
и преданост.
Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици.
И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно
чувство
и преданост.
По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали.
към текста >>
Всички знаем с какво свещено
чувство
ни е извеждал Учителят на планината.
Хлябът и виното са емблема нажертвата, а жертвата е пътят към възраждането на човешките души. „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." Това е пътят на пратениците Божии. Учителят ни посочи и освети този път за нас. Друга свещена традиция е възлизането на планината. Планината винаги е символизирала Божествения свят - светът на Истината.
Всички знаем с какво свещено
чувство
ни е извеждал Учителят на планината.
Там ние влизаме в общение с великия Божествен свят, от който черпим сили и вдъхновение, за да изпълним мисията, за която сме дошли. Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година.
към текста >>
Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително,
животинско
и човешко.
Ние живеем в моменти на велики, епохални събития. От сцената на великия космос се събарят хилядолетни, стари култури, негодни да вместят новото. И от трясъка на това събаряне иде суматохата и страданието, както за отделния човек, така и за всички народи. Спасението на човека е в силата на неговия дух; иначетой представя жалка останка, носена от бурите на живота из широките степи, в непознати на него пустини. Силните, пробудените души са авангардът - те знаят, че след тях идат велики архитекти от Невидимия свят, които ще построят новото.
Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително,
животинско
и човешко.
Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо?
към текста >>
След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно
чувство
в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя.
Изпитали там всичките блага, които първенецът на Балканите и любимецът на нашия светъл Учител обилно им е поднесъл, те пристигнаха освежени на Изгрева, като вляха между всички струя на радост и веселие. Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово.
След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно
чувство
в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя.
Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат достойни граждани на Царството Божие. Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици. И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля".
към текста >>
НАГОРЕ