НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Във Франция се докосва за първи
път
до феномена „ясновидство".
следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава титла „доктор".
Във Франция се докосва за първи
път
до феномена „ясновидство".
Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя. Д-р Миркович, който е изцяло зависим от тези пари, търпи лишения и е принуден да гладува. Тогава му предсказват, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление.
към текста >>
тя бива издадена за втори
път
.
Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г.
тя бива издадена за втори
път
.
През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния.
към текста >>
По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен
революционен
комитет, след което се завръща в Сливен.
Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен
революционен
комитет, след което се завръща в Сливен.
Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български).
към текста >>
при
железопътна
линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г.
За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г.
при
железопътна
линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г.
За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност.
към текста >>
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много
пътешествия
ще се завърне в страната си.
През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много
пътешествия
ще се завърне в страната си.
По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
към текста >>
Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори
пътя
на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180).
Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори
пътя
на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова. Самият Миркович е във връзка със спиритическите среди във Варна. Често пребивава в града по търговски дела на семейната фирма „Р. В.
към текста >>
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят
пътя
му" - казва той на събора през 1919 г.
За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят
пътя
му" - казва той на събора през 1919 г.
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович.
към текста >>
Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия
път
.
по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия
път
.
Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист Аз ще ви приведа един пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович. Той е много лъган от духовете. Хората го считаха за голям скъперник - петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си.
към текста >>
И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди
пъти
по-силна от нашите лекарства".
Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване? ". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове. Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове.
И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди
пъти
по-силна от нашите лекарства".
Жабите Ние сме се отдалечили от Бога доброволно. Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
към текста >>
Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори
път
аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар".
Казва на жена си: „Как не те е страх, ела с мене да ми кажеш къде ще вървя, откъде идват". Не може да извади ножа да се брани срещу духове. Той вижда призраци. Това е фантазия, в ума си създал известни неестествени съотношения. Богатството
Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори
път
аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар".
Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение.
към текста >>
Като свършил добре, турският посланик му дал пари за
път
, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България".
Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал доктор - доктор Ксанти. Като отивал да следва в Париж медицина, той си казал: „Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш".
Като свършил добре, турският посланик му дал пари за
път
, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България".
И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци. Единият от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене". Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор.
към текста >>
2.
ПРЕДГОВОР
Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи
път
.
ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника.
Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи
път
.
Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития.
към текста >>
Съдържащите се в писмата данни за неговите
пътувания
обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Съдържащите се в писмата данни за неговите
пътувания
обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог.
към текста >>
Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият
път
за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.
Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият
път
за духовно израстване.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя
еволюционен
път
чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя
еволюционен
път
чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>
Учителя чрез тях
напътства
, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата.
Учителя чрез тях
напътства
, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година.
към текста >>
Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на
път
за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година.
Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на
път
за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните.
към текста >>
Той посреща уморените
пътници
на височините пред града.
Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Той посреща уморените
пътници
на височините пред града.
Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г.
към текста >>
В определени часове четири
пъти
в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири
пъти
в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
към текста >>
Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му
път
.
И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в.
Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му
път
.
Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството
към текста >>
Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи
път
.
ПРЕДГОВОР Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника.
Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи
път
.
Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития.
към текста >>
Съдържащите се в писмата данни за неговите
пътувания
обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм.
Съдържащите се в писмата данни за неговите
пътувания
обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд.
За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог.
към текста >>
Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият
път
за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.
Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият
път
за духовно израстване.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя
еволюционен
път
чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя
еволюционен
път
чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>
Учителя чрез тях
напътства
, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата.
Учителя чрез тях
напътства
, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна.
към текста >>
Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на
път
за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година.
Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на
път
за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните.
към текста >>
Той посреща уморените
пътници
на височините пред града.
По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя.
Той посреща уморените
пътници
на височините пред града.
Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г.
към текста >>
В определени часове четири
пъти
в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири
пъти
в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
към текста >>
Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му
път
.
И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението. Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в.
Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му
път
.
Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките сподвижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите. От издателството
към текста >>
3.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите
пътищата
и градовете си.
Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите
пътищата
и градовете си.
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
към текста >>
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят
пътищата
и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си.
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят
пътищата
и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>
За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по
пътя
, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади
пътя
, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението.
Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии.
За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по
пътя
, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади
пътя
, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението.
В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.
към текста >>
Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес
еволюционен
.
Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес
еволюционен
.
А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
към текста >>
А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже
пътя
към живата природа.
Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже
пътя
към живата природа.
Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>
Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва
пътя
към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка.
Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва
пътя
към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>
4.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Във Франция се запознава за първи
път
с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила.
През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитил докторска теза и получил докторат.
Във Франция се запознава за първи
път
с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила.
Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал.
към текста >>
После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен
революционен
комитет.
Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г. бил частно практикуващ лекар. Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи.
После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен
революционен
комитет.
След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М. Чайковски (Садък паша) и двамата създали проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква. Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша.
към текста >>
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много
пътешествия
се завръща в страната.
е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж. Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение.
В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много
пътешествия
се завръща в страната.
Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина."
към текста >>
Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори
пътя
на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г.
Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори
пътя
на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина." През 1899 г. д-р Миркович, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас, били поканени лично от духовния учител Петър Константинов Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата станали негови първи ученици и редовно участвали в следващите събори. През август 1905 г.
към текста >>
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят
пътя
му".
по молба на приятелите д-р Миркович се явил чрез Учителя и разказвал за своя нов живот в отвъдния свят. Учителя на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. (Виж „Вяра и съмнение" (17.06.1923 г.), Окултни лекции. II година, Малджиев, Русе, 1923 г.) Според Учителя, спиритизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят
пътя
му".
(Беседи от 1919 г., стр. 104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г.
към текста >>
Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия
път
.
II година, Малджиев, Русе, 1923 г.) Според Учителя, спиритизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му". (Беседи от 1919 г., стр. 104) Едновременно с това, Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човека, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия
път
.
Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието. Д-р Миркович пръв говорил за хомеопатията (15.06.1892 г.) и по този начин се явява първият лечител у нас, който си служи с метода на малките и безвредни лечебни дози.
към текста >>
5.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Като свещеник го посещава инцидентно само два
пъти
, и то първия
път
през 1859 г.16, а втория и последен
път
през 1913 г.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо за живота и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша.
Като свещеник го посещава инцидентно само два
пъти
, и то първия
път
през 1859 г.16, а втория и последен
път
през 1913 г.
Още по-малко могат да се съберат лични впечатления от устовчани и за произхода на фамилията Доуновски. Петър Дънов – Учителя разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е. тези, които поставят на дъното, за да послужат за темел – за здрава основа. Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски. По майчина линия той произхожда от стар устовски овчарски род, известен под прякора “Забилци” — турска дума, която на български означава честен, изправен.
към текста >>
В същата година Белгия се отделя по
революционен
път
от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г.
За да почувстваме атмосферата, всред която се ражда и расте малкият Константин, трябва да огледаме в исторически аспект третото десетилетие на ХIX век, което е твърде динамично за жителите на Балканския полуостров. Характерно съвпадение е, че с раждането на Константин Дъновски (1830 г.) настъпват промени в картата на Балканския полуостров. Току-що е завършила Руско-турската война (1828-1829 г.), чийто мирен договор донася автономия на Сърбия, Молдавия и Влашко, а на Гърция се обезпечава пълна независимост. 1830 г. е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от власт.
В същата година Белгия се отделя по
революционен
път
от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г.
Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание. На фона на този революционен кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование. Те единствени остават на Балканския полуостров под османски гнет. Великите сили на Европейския аеропаг налагат изтеглянето на руските войски от завзетите български територии на полуострова и запазването на турското владичество в Мизия, Тракия и Македония.
към текста >>
На фона на този
революционен
кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование.
1830 г. е годината на Юлската революция във Франция, която сваля Бурбоните от власт. В същата година Белгия се отделя по революционен път от Холандия, към която е била присъединена по решението на Виенския конгрес през 1815 г. Пак през 1830 г. във Варшава избухва Полското освободително въстание, което, въпреки че не успява, е убедителен израз на изявено народностно негодувание.
На фона на този
революционен
кипеж и победоносен завършек на Руско-турската война (1829 г.) българите получават горчиво разочарование.
Те единствени остават на Балканския полуостров под османски гнет. Великите сили на Европейския аеропаг налагат изтеглянето на руските войски от завзетите български територии на полуострова и запазването на турското владичество в Мизия, Тракия и Македония. Всички очаквания за освобождението на България рухват, покрусата е всеобща. Ако българският народ би получил своето освобождение през 1829 г., т.е. половин век по-рано, нашата история щеше да бъде без имената на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев и др.
към текста >>
Таксидиоти се наричали ония
пътуващи
монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание.
Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край. По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора.
Таксидиоти се наричали ония
пътуващи
монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание.
Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище.
към текста >>
Даваните от него
напътствия
и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски.
Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител.
Даваните от него
напътствия
и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски.
След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си.
към текста >>
Там са отсядали
пътьом
керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това
пътя
си до морето.
Константин Дъновски се завръща в Устово, което заварва в стопански подем. Това е периодът, когато между Пловдив и Ахъ-челебийските селища, и най-вече с Устово се засилва търговският обмен. Според С. М. Родопски най-голямото, най-търговското и най-промишленото в Ахъ-челебийска кааза през XIX век е било с. Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа.
Там са отсядали
пътьом
керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това
пътя
си до морето.
Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село.
към текста >>
6.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна,
пропътуват
цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население.
на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински.
За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна,
пропътуват
цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население.
С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата.
към текста >>
След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един
път
седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул.
Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език.
След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един
път
седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул.
Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език.
към текста >>
Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен
революционен
вестник “Будилник”.
Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис.
Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен
революционен
вестник “Будилник”.
Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г. След откриването на параклиса по настояване пак на Рачински митрополит Порфирий дава съгласието си църковнослуженето в манастира “Св. Димитрий” в Евксиноград, недалеч от Варна, да се извършва на старобългарски език.
към текста >>
Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото
отпътуване
за Русия.
След църковния отпуск черкуващите се българи, заедно с Рачински и отец Константин, се събирали и обсъждали вълнуващите ги въпроси около националната и църковната борба на българите. Дейността на Рачински във Варна раздвижила по-будните българи. Тя би могла да продължи дълго, ако не бе възникналият конфликт между Рачински и Георги Сава Раковски по повод на изселването на български емигранти от Румъния в Русия. Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба.
Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото
отпътуване
за Русия.
Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско.
към текста >>
Решаващ фактор за нов
революционен
подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия.
Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие.
Решаващ фактор за нов
революционен
подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия.
На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис.
към текста >>
Този
революционен
акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско.
Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква.
Този
революционен
акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско.
Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев.
към текста >>
Преди да
отпътува
обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х.
На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос.
Преди да
отпътува
обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х.
Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия. Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г. в с.
към текста >>
7.
ЕСТЕСТВОТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
Историческият процес е частен случай на общия
еволюционен
процес.
И тогава вместо хаос в историческия процес ще виждаме строга закономерност. Това по-дълбоко разбиране на историята дава задоволителен отговор на историческите проблеми. Културите се сменят в безкрайния низ на вековете. Но тук няма едно безсмислено, вълнообразно движение на слизане и възлизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него.
Историческият процес е частен случай на общия
еволюционен
процес.
Затова казаното по-горе за същността на еволюционния процес можем да изразим по следния начин: историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух или, по-конкретно казано, на човешкия Дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, вложени в човешката душа, както в семката са вложени качествата на бъдещото дърво. Заровеният в земята жълъд след време пуска надолу коренче, а нагоре – стрък, който дава клончета и листа. След време израства могъщо дърво. Развитието на дъба е проява на силите, вложени в жълъда. По същия начин историята е откриване на заложбите, ценностите, скрити в човешкия Дух.
към текста >>
Тя продължава своя вечен, победоносен, възходящ
път
към съвършенство, към хармония, към добро.
В историческия процес възлизането се последва от слизане. Но важното е, че всяка нова вълна носи специфична окраска, специфичен характер. Когато се говори за упадък на културите, даже за пълно загиване на някои от тях, този въпрос трябва да се разглежда в неговата широта. Човечеството в своята цялост не губи нищо. Общочовешката култура никога не загива.
Тя продължава своя вечен, победоносен, възходящ
път
към съвършенство, към хармония, към добро.
Има една приемственост на културите. Когато една култура, след като дойде до висшия си разцвет и пламне с мощна Светлина, която осветява целия свят, започва постепенно да изгасва, преди още да угасне напълно, пламва друга, следваща култура на друго място на земното кълбо. И тази следваща култура наследява от предишната всички богатства, които тя носи, и обогатена с повече мъдрост, с повече Светлина, продължава да се развива и да твори нови ценности, които ще прибави към придобитите от миналите култури. Така общочовешкият развой продължава. Всяка нова вълна, приемайки в наследство всички ценни придобивки от миналите култури, разкрива нова страница във великата книга на Живота.
към текста >>
8.
Четиринадесета част
Казвате често
пъти
: Не искам, не знам, не разбирам.
Четиринадесета част А Исус отговори и рече: "Не знаете що искате." /Ев. Матея 20:22 ст./ Всички хора разбират значението на глагола искам, но поставите ли пред него частицата "не", глаголът приема отрицателно значение.
Казвате често
пъти
: Не искам, не знам, не разбирам.
Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т.е. хора, които отричат знанието и се оправдават с израза, че човек не може да знае всичко. Коренът на думата гностик се крие в един стар език "гноси". Българинът казва "носи".
към текста >>
Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав
път
.
Целият свят може да оспорва съществуването му, но аз говоря за него положително като за свят, който познавам добре. Може някой да иска диспут с мен, готов съм. От гледището на всички науки ще докажа неговото съществуване. Но който иска да спори с мен, трябва да има знания... От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии.
Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав
път
.
Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия път. Понякога се движите по нея и сте в правия път, но това е съвпадение. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия път. Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби.
към текста >>
Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия
път
.
Може някой да иска диспут с мен, готов съм. От гледището на всички науки ще докажа неговото съществуване. Но който иска да спори с мен, трябва да има знания... От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав път.
Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия
път
.
Понякога се движите по нея и сте в правия път, но това е съвпадение. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия път. Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби. Възможно ли е това?
към текста >>
Понякога се движите по нея и сте в правия
път
, но това е съвпадение.
От гледището на всички науки ще докажа неговото съществуване. Но който иска да спори с мен, трябва да има знания... От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав път. Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия път.
Понякога се движите по нея и сте в правия
път
, но това е съвпадение.
И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия път. Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби. Възможно ли е това? Възможно е.
към текста >>
И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия
път
.
Но който иска да спори с мен, трябва да има знания... От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав път. Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия път. Понякога се движите по нея и сте в правия път, но това е съвпадение.
И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия
път
.
Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби. Възможно ли е това? Възможно е. Ако минава примерно през гъста гора, той трябва да се наведе, за да не го ударят клоните.
към текста >>
Но това изкривяване няма нищо общо с кривата линия и с кривия
път
.
Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби. Възможно ли е това? Възможно е. Ако минава примерно през гъста гора, той трябва да се наведе, за да не го ударят клоните.
Но това изкривяване няма нищо общо с кривата линия и с кривия
път
.
Понякога кривата линия съвпада с правата. Колкото едното е възможно, толкова и другото. Как определят учените правата линия? Като най-късото разстояние между две точки. Казвам: Правата линия е най-малката отсечка от окръжността.
към текста >>
Човек се развива в две посоки: по
еволюционен
и по инволюционен
път
.
С други думи казано, тя е най-малкото разстояние между два радиуса. Някои математици оспорват това, но според мен всяко нещо, което се оспорва и отрича, е истинно, и обратно. Защо ще се оспорва и отрича нещо, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика. Не, това е истината...
Човек се развива в две посоки: по
еволюционен
и по инволюционен
път
.
Това са процеси, които съществуват и в корените на определени числа. Те могат да са инволюционни, но ако се повдигнат в степен, тогава се говори за еволюционен процес. Питагор казва: Пространството, което се съдържа в квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, е равно на пространството, което се съдържа в квадрата, построен на хипотенузата. Какво представлява хипотенузата? Всеки радиус на кръга.
към текста >>
Те могат да са инволюционни, но ако се повдигнат в степен, тогава се говори за
еволюционен
процес.
Защо ще се оспорва и отрича нещо, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика. Не, това е истината... Човек се развива в две посоки: по еволюционен и по инволюционен път. Това са процеси, които съществуват и в корените на определени числа.
Те могат да са инволюционни, но ако се повдигнат в степен, тогава се говори за
еволюционен
процес.
Питагор казва: Пространството, което се съдържа в квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, е равно на пространството, което се съдържа в квадрата, построен на хипотенузата. Какво представлява хипотенузата? Всеки радиус на кръга. Тя е жива и активна линия. А какво представляват катетите?
към текста >>
Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив
път
.
Ще кажете, че това е невъзможно. Възможно е. Човек няма право да владее или да завладява... Отново ще се върна на въпроса от Евангелието: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот.
Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив
път
.
Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път... Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта. Това означава всеки ден да вкусваш трошица от Любовта и постепенно да я увеличаваш.
към текста >>
Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив
път
.
Възможно е. Човек няма право да владее или да завладява... Отново ще се върна на въпроса от Евангелието: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път.
Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив
път
.
Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път... Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта. Това означава всеки ден да вкусваш трошица от Любовта и постепенно да я увеличаваш. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради теб, т.е.
към текста >>
Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив
път
...
Човек няма право да владее или да завладява... Отново ще се върна на въпроса от Евангелието: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив път.
Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив
път
...
Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта. Това означава всеки ден да вкусваш трошица от Любовта и постепенно да я увеличаваш. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради теб, т.е. той да оправи твоите работи, един ден Бог ще ти каже: "Такива глупаци нямат право да живеят.
към текста >>
В българския език думата "виделина" често
пъти
я заместват със "светлина".
Нека всички сърца и умове на учени и прости, на богати и бедни, да се изпълнят с идеята за Бога! Аз искам всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне! Управляващи и управлявани, съдии и подсъдими, свещеници и владици всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили закона на Великата любов и да кажете: "Прости ни. Господи!..."
В българския език думата "виделина" често
пъти
я заместват със "светлина".
Това е проява на неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата "виделина" е по-силна от думата "светлина". Когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката, а като загуби пък нея, придобива Божията. Човешката любов е светлина, а Божията виделина.
към текста >>
Не, има голяма разлика... Вашите идеи и чувства вървят по низходящ
път
.
Аз няма да отговоря на този въпрос вие сами ще го решите. Христос казва: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Кой не е казвал същото, когато има страдания? Всеки е изричал тези слова. Ще кажете, че приличате по това на Христа.
Не, има голяма разлика... Вашите идеи и чувства вървят по низходящ
път
.
Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т.е. изчезват от ума и сърцето ви. Има случаи, когато известни професори и личности загубват паметта си. Кога тя отслабва? Когато човек слиза в по-гъста материя.
към текста >>
Вие се намирате на
кръстопът
, на който трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот.
Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която вие приемате, никой не може да ви отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за тази в извора. Не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя от нея ще пиете. Който пие от нея, ще се освежи и подмлади.
Вие се намирате на
кръстопът
, на който трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот.
Будни трябва да сте! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този проблем. Само глупавият отлага въпросите за други прераждания. Който се е събудил вече, трябва да свърши определената си работа. За другите прераждания има по-съществени въпроси.
към текста >>
9.
Основи на Паневритмията
Това има отражение върху земния живот - в проявените форми и процеси, които срещаме около нас, например в спираловидното движение на стебления връх при неговия растеж нагоре - „нутационно движение“ - виждаме отражение на спиралния
път
, който прави Земята из космичното пространство.
Земята се движи около Слънцето с бързина 29 км в секунда. Слънчевата система като цяло се движи към известни съзвездия. Земята и другите планети, Слънцето и всички други небесни тела се движат по законите на Паневритмията. Земята има повече от 10 вида движения. Ако си ги представим съчетани в едно, ще видим каква красива форма на движение се получава.
Това има отражение върху земния живот - в проявените форми и процеси, които срещаме около нас, например в спираловидното движение на стебления връх при неговия растеж нагоре - „нутационно движение“ - виждаме отражение на спиралния
път
, който прави Земята из космичното пространство.
Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. Това е именно Паневритмията. При движението на небесните тела от тях излиза тъй наречената хармония на сферите - една музика, която пълни космичното пространство. И движението на светлината е Паневритмия.
към текста >>
Човечеството върви по светлия
път
, начертан и изминат от тях.
Разумни същества населяват целия всемир. Независимо от това, дали ние съзнаваме, или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот. Трябва да съзнаем това. Някои от тях са завършили отдавна своята човешка еволюция, а някои сега я завършват.
Човечеството върви по светлия
път
, начертан и изминат от тях.
То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението. Редът на човечеството иде след тях във великата еволюционна стълба. Те са работници, служители във великата лаборатория на Природата. Именно те са разумните сили, които работят във всемирната държава, в която царува велика хармония, висша красота, необикновен ред, точност и разумност. Ние трябва да се свържем с техния свят, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина.
към текста >>
То върви подир тях по красивия
път
на възхода и просветлението.
Независимо от това, дали ние съзнаваме, или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот. Трябва да съзнаем това. Някои от тях са завършили отдавна своята човешка еволюция, а някои сега я завършват. Човечеството върви по светлия път, начертан и изминат от тях.
То върви подир тях по красивия
път
на възхода и просветлението.
Редът на човечеството иде след тях във великата еволюционна стълба. Те са работници, служители във великата лаборатория на Природата. Именно те са разумните сили, които работят във всемирната държава, в която царува велика хармония, висша красота, необикновен ред, точност и разумност. Ние трябва да се свържем с техния свят, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина. И когато имаме вдъхновение, просветление, озарение, когато имаме проблясък на велики идеи, това са дарове от техния свят.
към текста >>
Паневритмията действа по няколко
пътища
върху човека: 1.
Нали знаем, че когато радиоприемателят нагоди своята антена в хармония с радиопредавателя, той възприема мислите или музиката, които му се изпращат. Това предаване става чрез етера. При тези хармонични движения на Паневритмията ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали души, влизаме в контакт с един свят на висша интелигентност. Радиото е средство, условие за обмяна между народите. Също така и Паневритмията е условие за приемане мислите на тия гениални души.
Паневритмията действа по няколко
пътища
върху човека: 1.
Поставя го в контакт с тия същества на висша интелигентност. 2. Събужда силите, заложбите, дарбите, вложени в човека. Защото трябва да знаем, че човешкото естество крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване. Човек не е още това, което крие в глъбините на своето естество. Знае се, че човекът е висшето проявление на Земята.
към текста >>
А сега той е в своя
еволюционен
период - в епохата на възлизане.
Паневритмията е външна страна, външен, физически израз на нещо Велико, на една Велика Реалност. И чрез Паневритмията се влиза в досег с последната. Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за възпитание. Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния.
А сега той е в своя
еволюционен
период - в епохата на възлизане.
При инволюцията човек се движи от центъра към периферията, а при еволюцията - обратно. При инволюцията е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете. Историята не е нищо друго освен проявление на човешкия дух. Проявите на човешките култури се менят според епохите, според фазата, в която се намира човечеството. Например архитектурата на всяка епоха е израз на силите, които работят в епохата.
към текста >>
Паневритмията подготвя
пътя
за идването и.
Шестата раса, която иде, ще бъде изразителка на Паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на Природата - раса на ума. Шестата раса е раса на Любовта. Числото шест има връзка с Любовта. Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в Шестата раса.
Паневритмията подготвя
пътя
за идването и.
Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството. Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество.
към текста >>
Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък,
път
, подготовка за Паневритмията.
Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. Тя ще даде нов подтик, нови възможности, нови хоризонти за подрастващото поколение на учащите се, както и за възрастните. По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите.
Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък,
път
, подготовка за Паневритмията.
Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони, и същевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура. Курсовете са необходими, защото, за да има Паневритмията мощно действие, тя трябва да се прави с будно съзнание, като съзнателна дейност, при която участващите живо съзнават и чувстват идеите, вложени във всяко движение, и силите, които се събуждат чрез този или онзи вид движение.
към текста >>
Това е дълбокото разбиране на Природата, на самия човек и на неговия
път
.
Това е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага. Само там, дето цари разумността, има плодове. Само в царството на разумността зреят плодовете. С други думи, само там, където е тя, има трайни, благодатни резултати. В разумността влиза великата Мъдрост, великото Знание, което разкрива силите, законите и методите за работа.
Това е дълбокото разбиране на Природата, на самия човек и на неговия
път
.
Разумността е израз на хармоничното съчетание на Любовта и Мъдростта. 4. Хармония. Когато всички струни на един музикален инструмент са нагласени хармонично, могат да се изсвирят красиви мелодии с него. Само тогава гениалният виртуоз може да прояви чрез него своята сила, своята мощ, своя замах. Също така и когато инструментите на един оркестър са нагласени хармонично, тогава диригентът може да дигне палката и да изрази чрез него великата идея, която го озарява и вдъхновява.
към текста >>
Така тя подготвя
пътя
за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов.
Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота.
Така тя подготвя
пътя
за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов.
____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на Паневритмията
към текста >>
____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи
път
в книгата „Паневритмия” 1941 г.
Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов.
____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи
път
в книгата „Паневритмия” 1941 г.
и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на Паневритмията
към текста >>
10.
Паневритмия 1941г.
А сега той е въ своя
еволюционенъ
периодъ — въ епохата на възлизане.
Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность. И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния.
А сега той е въ своя
еволюционенъ
периодъ — въ епохата на възлизане.
При инволюцията човѣкъ се движи отъ центъра къмъ периферията, а при еволюцията — обратно. При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ. Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр. архитектурата на всѣка епоха е изразъ на силитѣ, които работятъ въ епохата.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) 2.
Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
(повтаря се 2
пъти
) 2.
И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе. Слънце топло вече грѣй.
към текста >>
Сила и радость, младость и обичь слънцето носи и вдъхновява и възраства въ красота (повтаря се 2
пъти
) САНЪ ЗИ (КРАСИВИЯТЪ ДЕНЬ) 6.7.8.
Пълни всѣка тварь съ животъ, буди радость въвъ Духътъ, развеселява сърдцата ни. Грѣе, грѣй слънцето благодатно, цѣлува нѣжно цѣлата земя и я окичва съ прелестни безброй цвѣтя. 4. Блѣскави звезди брилянти свѣтли сказания мълвятъ. Грѣе чистата луна, безспиръ лети по своя пѫть по небесна ширь. И деньтъ пристига следъ нощьта. 5.
Сила и радость, младость и обичь слънцето носи и вдъхновява и възраства въ красота (повтаря се 2
пъти
) САНЪ ЗИ (КРАСИВИЯТЪ ДЕНЬ) 6.7.8.
Ето го ражда се красивий день, ето го слънцето къмъ нази грѣй. Химни въ гората весело птиченце пѣй. Бодро играемъ по росни треви и цвѣтя. Свѣтлата радость обилно ни грѣй. ) Сила въ душата безспирно излива ни тя.
към текста >>
Цвѣтята лѣятъ ароматъ._ (повтаря се 2
пъти
) Слънцето грѣй, праща веселие по цѣлата земя.
На ранина възторжено играемъ ний. Въздухъ благодать. Птички хвъркатъ весело надъ насъ. Природата сияе цѣла въ красота. Росна тревица блеснала въ елмазъ.
Цвѣтята лѣятъ ароматъ._ (повтаря се 2
пъти
) Слънцето грѣй, праща веселие по цѣлата земя.
Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща. (повтаря се 2 пъти) 12.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) 12.
Цвѣтята лѣятъ ароматъ._ (повтаря се 2 пъти) Слънцето грѣй, праща веселие по цѣлата земя. Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща.
(повтаря се 2
пъти
) 12.
СКАЧАНЕ Нагоре да полетимъ къмъ небесния просторъ. Съ миръ, любовь и свѣтлина всичко расте въ красота и ни носи мѫдростьта! 13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме. Нека миръ и любовь въ сърдца ни да царува, доброта, милосердие въ нази да живѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Сила жива изворна течуща.
Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя .
(повтаря се 2
пъти
) Сила жива изворна течуща.
(4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) 17.
Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето.
(повтаря се 2
пъти
) 17.
КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) 18.
(4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй.
(повтаря се 2
пъти
) 18.
КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме. (Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2 пъти) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ. Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ.
към текста >>
(Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2
пъти
) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ.
Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме.
(Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2
пъти
) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ.
Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ. Бистро изворче шурти. (Радость блика въ цѣлий свѣтъ. Птичка весело лети.) (повтаря се 2 пъти) 20.
към текста >>
Птичка весело лети.) (повтаря се 2
пъти
) 20.
(Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2 пъти) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ. Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ. Бистро изворче шурти. (Радость блика въ цѣлий свѣтъ.
Птичка весело лети.) (повтаря се 2
пъти
) 20.
ПОБЕЖДАВАНЕ Деньтъ пристига следъ нощьта и радость иде следъ скръбьта. Вървиме ний по свѣтлий пѫть. Прегради нѣма да ни спратъ. Тъй безспирно ще вървиме съ вѣра и любовь въ гърдитѣ, къмъ победи ще летиме, до катъ гледатъ ни очитѣ. Бодро вдигаме чела, смѣло тръгваме напредъ!
към текста >>
(Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2
пъти
) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2
пъти
) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви.
Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй.
(Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2
пъти
) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2
пъти
) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви.
(И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта.
към текста >>
(И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2
пъти
) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2
пъти
) 23.
То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви.
(И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2
пъти
) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2
пъти
) 23.
ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано.
Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти. Колко сме доволни, че въ свѣта живѣемъ; като птички волни чудни пѣсни пѣемъ.
(повтаря се 2
пъти
) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано.
То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Въздухъ дишамъ благодать.
Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти. Колко сме доволни, че въ свѣта живѣемъ; като птички волни чудни пѣсни пѣемъ. (повтаря се 2 пъти) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано. То ни благославя и животъ ни дава.
(повтаря се 2
пъти
) Въздухъ дишамъ благодать.
Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй.
(повтаря се 2
пъти
) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи.
Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй.
(повтаря се 2
пъти
) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи.
Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
(повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега.
(повтаря се 2
пъти
) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
(повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ.
Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
(повтаря се 2
пъти
) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ.
Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди.
към текста >>
(повтаря се 4
пъти
) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ.
Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди. Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь.
(повтаря се 4
пъти
) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ.
(повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре. Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика, разъ, два, три.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода.
Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь. (повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ.
(повтаря се 2
пъти
) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода.
Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре. Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика, разъ, два, три. Подвижи се и спри.
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) 26.
Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь. (повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси.
(повтаря се 2
пъти
) 26.
НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре. Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика, разъ, два, три. Подвижи се и спри. Смѣло пакъ тръгни напредъ, радвай се на Божий свѣтъ. 27. ДИШАНЕ 28.
към текста >>
НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2
пъти
) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре.
Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь. (повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26.
НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2
пъти
) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре.
Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2 пъти) Бодра гимнастика, разъ, два, три. Подвижи се и спри. Смѣло пакъ тръгни напредъ, радвай се на Божий свѣтъ. 27. ДИШАНЕ 28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца!
към текста >>
Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2
пъти
) Бодра гимнастика, разъ, два, три.
(повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре.
Рано ти стани, слънцето посрещни (2) (и запѣй съсъ бодъръ гласъ, поиграй си ти завчасъ.) (повтаря се 2
пъти
) Бодра гимнастика, разъ, два, три.
Подвижи се и спри. Смѣло пакъ тръгни напредъ, радвай се на Божий свѣтъ. 27. ДИШАНЕ 28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (три пѫти).
към текста >>
(повтаря се 2
пъти
) Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь.
(три пѫти). ПЕНТАГРАМЪ Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души. Ний сме слънчеви лѫчи на любовьта, дошли въ свѣта, зло да победимъ, миръ да въдворимъ. Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ.
(повтаря се 2
пъти
) Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь.
Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души.
към текста >>
11.
1. НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН
(3
пъти
) 8.
Така ние влизаме в хармония със земните сили. 4. Правим десет кръгови паси с дясната си ръка върху слънчевия възел (plexus Solaris) - лъжичката, и десет с лявата ръка. 5. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи, вложи Любовта Си в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов. 6. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Духа: Господи, вложи Мъдростта Си в ума ми, да мисля право, да разрешавам правилно всички свои умствени задачи, да печеля сърцата на хората и да им помагам в изпълнението на Твоята Воля на Земята. 7. Издигаме двете ръце перпендикулярно, успоредни, с длани една срещу друга и казваме: Господи, Творец на Вселената, искаме да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила.
(3
пъти
) 8.
Ръцете милват главата от челото назад до тила: Нека Твоето Благословение да дойде върху моята душа и аз да изпълня Твоята Воля на Земята. 9. Слагаме ръцете отзад на тила лявата отдолу, дясната отгоре, като казваме: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които Си вложил в душата ми, благодаря Ти за великите условия, при които Си ме поставил да живея, да се уча, да се движа, да работя, да пея и свиря, за да изпълня Твоята Воля. 10. Мислено галим краката си и казваме: Мили краченца, услужете ми и днес, за да мога да се движа и изпълня задълженията, които имам към Тебе, Господи Боже мои. (3 пъти) 11. Мислено галим ръцете си и казваме: Мили ръчички, услужете ми и днес, за да свърша работата, която Ти, Господи, Си ми определил.
към текста >>
(3
пъти
) 11.
Издигаме двете ръце перпендикулярно, успоредни, с длани една срещу друга и казваме: Господи, Творец на Вселената, искаме да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. (3 пъти) 8. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Нека Твоето Благословение да дойде върху моята душа и аз да изпълня Твоята Воля на Земята. 9. Слагаме ръцете отзад на тила лявата отдолу, дясната отгоре, като казваме: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които Си вложил в душата ми, благодаря Ти за великите условия, при които Си ме поставил да живея, да се уча, да се движа, да работя, да пея и свиря, за да изпълня Твоята Воля. 10. Мислено галим краката си и казваме: Мили краченца, услужете ми и днес, за да мога да се движа и изпълня задълженията, които имам към Тебе, Господи Боже мои.
(3
пъти
) 11.
Мислено галим ръцете си и казваме: Мили ръчички, услужете ми и днес, за да свърша работата, която Ти, Господи, Си ми определил. (3 пъти) 12. Стъпваме с десния крак на пода и казваме: Стъпвам с десния си крак за Бога; след това сваляме левия си крак и казваме: Стъпвам с левия си крак за Христа. Изправяме се на двата крака и казваме: Стъпвам с двата крака за Учителя. 13. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Всичко чрез Него стана.
към текста >>
(3
пъти
) 12.
Ръцете милват главата от челото назад до тила: Нека Твоето Благословение да дойде върху моята душа и аз да изпълня Твоята Воля на Земята. 9. Слагаме ръцете отзад на тила лявата отдолу, дясната отгоре, като казваме: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които Си вложил в душата ми, благодаря Ти за великите условия, при които Си ме поставил да живея, да се уча, да се движа, да работя, да пея и свиря, за да изпълня Твоята Воля. 10. Мислено галим краката си и казваме: Мили краченца, услужете ми и днес, за да мога да се движа и изпълня задълженията, които имам към Тебе, Господи Боже мои. (3 пъти) 11. Мислено галим ръцете си и казваме: Мили ръчички, услужете ми и днес, за да свърша работата, която Ти, Господи, Си ми определил.
(3
пъти
) 12.
Стъпваме с десния крак на пода и казваме: Стъпвам с десния си крак за Бога; след това сваляме левия си крак и казваме: Стъпвам с левия си крак за Христа. Изправяме се на двата крака и казваме: Стъпвам с двата крака за Учителя. 13. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Всичко чрез Него стана. (3 пъти) 14. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди пъти за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил.
към текста >>
(3
пъти
) 14.
Мислено галим ръцете си и казваме: Мили ръчички, услужете ми и днес, за да свърша работата, която Ти, Господи, Си ми определил. (3 пъти) 12. Стъпваме с десния крак на пода и казваме: Стъпвам с десния си крак за Бога; след това сваляме левия си крак и казваме: Стъпвам с левия си крак за Христа. Изправяме се на двата крака и казваме: Стъпвам с двата крака за Учителя. 13. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Всичко чрез Него стана.
(3
пъти
) 14.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди пъти за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил. (3 пъти) 15. Йеова и Ре. Бог промисля за нашите души. (3 пъти) 16.
към текста >>
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди
пъти
за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил.
(3 пъти) 12. Стъпваме с десния крак на пода и казваме: Стъпвам с десния си крак за Бога; след това сваляме левия си крак и казваме: Стъпвам с левия си крак за Христа. Изправяме се на двата крака и казваме: Стъпвам с двата крака за Учителя. 13. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Всичко чрез Него стана. (3 пъти) 14.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди
пъти
за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил.
(3 пъти) 15. Йеова и Ре. Бог промисля за нашите души. (3 пъти) 16. Изпяваме песента „Вдъхновение", за да създадем условия за идването на Духа Божий в нас.
към текста >>
(3
пъти
) 15.
Стъпваме с десния крак на пода и казваме: Стъпвам с десния си крак за Бога; след това сваляме левия си крак и казваме: Стъпвам с левия си крак за Христа. Изправяме се на двата крака и казваме: Стъпвам с двата крака за Учителя. 13. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Всичко чрез Него стана. (3 пъти) 14. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди пъти за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил.
(3
пъти
) 15.
Йеова и Ре. Бог промисля за нашите души. (3 пъти) 16. Изпяваме песента „Вдъхновение", за да създадем условия за идването на Духа Божий в нас. (3 пъти) 17.
към текста >>
(3
пъти
) 16.
(3 пъти) 14. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди пъти за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил. (3 пъти) 15. Йеова и Ре. Бог промисля за нашите души.
(3
пъти
) 16.
Изпяваме песента „Вдъхновение", за да създадем условия за идването на Духа Божий в нас. (3 пъти) 17. Изпяваме песента „Аоум". (4 пъти) 18. Изпяваме песента „Вярвам в Тебе Господи". 19.
към текста >>
(3
пъти
) 17.
(3 пъти) 15. Йеова и Ре. Бог промисля за нашите души. (3 пъти) 16. Изпяваме песента „Вдъхновение", за да създадем условия за идването на Духа Божий в нас.
(3
пъти
) 17.
Изпяваме песента „Аоум". (4 пъти) 18. Изпяваме песента „Вярвам в Тебе Господи". 19. Изпяваме песента „Чуй, Господи". 20. Изпяваме песента „На зората" - за да дойдат всичките възможности в нас. 21.
към текста >>
(4
пъти
) 18.
Бог промисля за нашите души. (3 пъти) 16. Изпяваме песента „Вдъхновение", за да създадем условия за идването на Духа Божий в нас. (3 пъти) 17. Изпяваме песента „Аоум".
(4
пъти
) 18.
Изпяваме песента „Вярвам в Тебе Господи". 19. Изпяваме песента „Чуй, Господи". 20. Изпяваме песента „На зората" - за да дойдат всичките възможности в нас. 21. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога и през всичките векове на живота ни. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Да бъде благословено Твоето Велико Име; Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Твоят Вечен и неизменен Дух, Твоята животворяща душа, Твоето Свято Слово на Любовта. 22.
към текста >>
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху центъра на Истината: Господи, благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя Свят
Път
.
Изпяваме песента „Вярвам в Тебе Господи". 19. Изпяваме песента „Чуй, Господи". 20. Изпяваме песента „На зората" - за да дойдат всичките възможности в нас. 21. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога и през всичките векове на живота ни. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Да бъде благословено Твоето Велико Име; Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Твоят Вечен и неизменен Дух, Твоята животворяща душа, Твоето Свято Слово на Любовта. 22.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху центъра на Истината: Господи, благослови Учителя ни, Който ни води в Твоя Свят
Път
.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Благословено е Името Му, с което е знаен тук долу на Земята, между нас - Петър Константинов Дънов. Благословено е Името Му, с което е знаен пред светлите ангелски ликове. Благословено е Името Му, с което е знаен пред Великите Светли същества на Любовта, Мъдроста, Истината, Правдата, Добродетелта, Красотата и Еховистите. Благословено е Името Му, с което е знаен пред Тебе, Господи Боже мой — Великия и Свят Дух на Истината — Беинса Дуно. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Нека Неговият Дух и Твоят Дух да се слеят в едно, да Сте едно цяло, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: за да се освети Името Ти Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: и ние да се влеем във Вашата Любов и да бъдем едно с Вас, както ти с Отца. 23.
към текста >>
Да им помагаме, да им съдействаме, да им служим и заедно с тях да вървим в общия
еволюционен
път
към новия живот, който идва вече в света.
Благословено е Името Му, с което е знаен пред Тебе, Господи Боже мой — Великия и Свят Дух на Истината — Беинса Дуно. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа: Нека Неговият Дух и Твоят Дух да се слеят в едно, да Сте едно цяло, Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: за да се освети Името Ти Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: и ние да се влеем във Вашата Любов и да бъдем едно с Вас, както ти с Отца. 23. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благослови всички наши братя и сестри, с които се подвизаваме в този свят, да е за Твоята Слава. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: Озари умовете ни с Твоята Виделина, да се отворят умовете ни, за да разбираме писанията, да Те познаем, да Те приемем, да Те възлюбим и да започнем да Ти служим и да изпълним Твоята Воля на Земята. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: Стопли сърцата ни с Твоята топлина, за да се обърнат сърцата ни към Твоята Любов, за да започнем да обичаме нашите братя и сестри, както Ти ги обичаш.
Да им помагаме, да им съдействаме, да им служим и заедно с тях да вървим в общия
еволюционен
път
към новия живот, който идва вече в света.
Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: Усили волята ни с Твоята Сила, за да придобием една диамантена воля, с която да преодоляваме лесно всичките препятствия, мъчнотии и трудности, които се явяват в живота ни. Да се справяме с мъчнотиите и трудностите си и да помагаме на нашите братя и ближни, и във всяко страдание да виждаме Твоята любяща ръка, която превръща всичко на добро. Амин 24. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: В Името на Божията Любов Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: В Името на Божията Мъдрост Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: желая очите ми да бъдат светли, чисти, за да виждам ясно външно и вътрешно и да изпълня Волята Божия на Земята. (3 пъти) 25.
към текста >>
(3
пъти
) 25.
Да им помагаме, да им съдействаме, да им служим и заедно с тях да вървим в общия еволюционен път към новия живот, който идва вече в света. Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: Усили волята ни с Твоята Сила, за да придобием една диамантена воля, с която да преодоляваме лесно всичките препятствия, мъчнотии и трудности, които се явяват в живота ни. Да се справяме с мъчнотиите и трудностите си и да помагаме на нашите братя и ближни, и във всяко страдание да виждаме Твоята любяща ръка, която превръща всичко на добро. Амин 24. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: В Името на Божията Любов Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: В Името на Божията Мъдрост Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: желая очите ми да бъдат светли, чисти, за да виждам ясно външно и вътрешно и да изпълня Волята Божия на Земята.
(3
пъти
) 25.
Ръцете милват главата от челото назад до тила: Днес имам още един черен косъм на главата си, утре ще имам още един и така постепенно косата ми ще почернее. (3 пъти) 26. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Няма да остаряваш. (3 пъти) 27. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на цигулка.
към текста >>
(3
пъти
) 26.
Да се справяме с мъчнотиите и трудностите си и да помагаме на нашите братя и ближни, и във всяко страдание да виждаме Твоята любяща ръка, която превръща всичко на добро. Амин 24. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: В Името на Божията Любов Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: В Името на Божията Мъдрост Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: желая очите ми да бъдат светли, чисти, за да виждам ясно външно и вътрешно и да изпълня Волята Божия на Земята. (3 пъти) 25. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Днес имам още един черен косъм на главата си, утре ще имам още един и така постепенно косата ми ще почернее.
(3
пъти
) 26.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Няма да остаряваш. (3 пъти) 27. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на цигулка. (3 пъти) 28. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си.
към текста >>
(3
пъти
) 27.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: В Името на Божията Любов Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта: В Името на Божията Мъдрост Движим ръцете със събрани пръсти по веждите от средата на челото към края: желая очите ми да бъдат светли, чисти, за да виждам ясно външно и вътрешно и да изпълня Волята Божия на Земята. (3 пъти) 25. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Днес имам още един черен косъм на главата си, утре ще имам още един и така постепенно косата ми ще почернее. (3 пъти) 26. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Няма да остаряваш.
(3
пъти
) 27.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на цигулка. (3 пъти) 28. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си. (3 пъти) 29. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, освободи ме от безумието, което имам.
към текста >>
(3
пъти
) 28.
Ръцете милват главата от челото назад до тила: Днес имам още един черен косъм на главата си, утре ще имам още един и така постепенно косата ми ще почернее. (3 пъти) 26. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Няма да остаряваш. (3 пъти) 27. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на цигулка.
(3
пъти
) 28.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си. (3 пъти) 29. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, освободи ме от безумието, което имам. (3 пъти) 30. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, бъди милостив към мен, Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: аз ще изпълня Твоята Воля на Земята.
към текста >>
(3
пъти
) 29.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Няма да остаряваш. (3 пъти) 27. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на цигулка. (3 пъти) 28. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си.
(3
пъти
) 29.
Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, освободи ме от безумието, което имам. (3 пъти) 30. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, бъди милостив към мен, Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: аз ще изпълня Твоята Воля на Земята. (3 пъти) 31. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху устните, обърнати с дланите напред, за духане: В Името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в Името на Божията Мъдрост, и в Името на Неговото Слово, тъй да бъде.
към текста >>
(3
пъти
) 30.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Аз ще свиря отлично на цигулка. (3 пъти) 28. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си. (3 пъти) 29. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, освободи ме от безумието, което имам.
(3
пъти
) 30.
Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, бъди милостив към мен, Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: аз ще изпълня Твоята Воля на Земята. (3 пъти) 31. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху устните, обърнати с дланите напред, за духане: В Името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в Името на Божията Мъдрост, и в Името на Неговото Слово, тъй да бъде. Да се махнат магиите, всички зли и лукави помишления, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете) и всички наши братя и сестри. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху".
към текста >>
(3
пъти
) 31.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Ще пея Господи и ще Те славословя в душата си. (3 пъти) 29. Ръцете милват главата от челото назад до тила: Господи, освободи ме от безумието, което имам. (3 пъти) 30. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, бъди милостив към мен, Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: аз ще изпълня Твоята Воля на Земята.
(3
пъти
) 31.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху устните, обърнати с дланите напред, за духане: В Името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в Името на Божията Мъдрост, и в Името на Неговото Слово, тъй да бъде. Да се махнат магиите, всички зли и лукави помишления, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете) и всички наши братя и сестри. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3 пъти) - силна формула за ограждане. 32. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи на Любовта, Боже на Светлината, разпръсни всички нечисти влияния, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете)и всички братя и сестри, които работят за идването на Твоето Царство на Земята, в България и в целия свят.
към текста >>
(3
пъти
) - силна формула за ограждане. 32.
Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, бъди милостив към мен, Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре: аз ще изпълня Твоята Воля на Земята. (3 пъти) 31. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху устните, обърнати с дланите напред, за духане: В Името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в Името на Божията Мъдрост, и в Името на Неговото Слово, тъй да бъде. Да се махнат магиите, всички зли и лукави помишления, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете) и всички наши братя и сестри. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху".
(3
пъти
) - силна формула за ограждане. 32.
Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи на Любовта, Боже на Светлината, разпръсни всички нечисти влияния, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете)и всички братя и сестри, които работят за идването на Твоето Царство на Земята, в България и в целия свят. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3 пъти)
към текста >>
(3
пъти
)
Да се махнат магиите, всички зли и лукави помишления, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете) и всички наши братя и сестри. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху". (3 пъти) - силна формула за ограждане. 32. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните: Господи на Любовта, Боже на Светлината, разпръсни всички нечисти влияния, вражески мисли, чувства, действия и намерения против семейството ми (изброяваме поименно членовете)и всички братя и сестри, които работят за идването на Твоето Царство на Земята, в България и в целия свят. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като духаме „Ху".
(3
пъти
)
към текста >>
12.
ФОРМУЛИ ЗА 3 ЧАСА:
Стоплете сърцата ни с Вашата топлина, да се обърнат сърцата ни към Божията Любов, да обикнем нашите братя и сестри, както Вие Ги обичате, да им помагаме, да им служим и заедно с тях да вървим в общия
еволюционен
път
към новия живот, който идва вече в света.
ФОРМУЛИ ЗА 3 ЧАСА: Свещен момент за нашите души. Сега идват съществата от Бялото братство на Земята. Велики, светли, разумни същества на Бялото братство, ние Ви поздравяваме и пожелаваме Божието Благословение да протече през Вас. Озарете умовете ни с Вашата виделина, за да се отворят умовете ни да разбираме Писанията, да познаем Бога, да Го приемем, да Го възлюбим и да изпълним Неговата Воля на Земята.
Стоплете сърцата ни с Вашата топлина, да се обърнат сърцата ни към Божията Любов, да обикнем нашите братя и сестри, както Вие Ги обичате, да им помагаме, да им служим и заедно с тях да вървим в общия
еволюционен
път
към новия живот, който идва вече в света.
Усилете волята ни с Вашата Сила, за да придобием една диамантена воля, с която да преодолеем всичките мъчнотии, трудности и препятствия, да се справяме с мъчнотиите и трудностите си и да помагаме на нашите братя и ближни, и във всяко страдание да виждаме любящата Ръка Божия, която превръща всичко на добро. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Господи, Ти, Който Си (име на брат/ сестра), изяви се. Ръцете на издатините зад ушите: Заключи разрушителните му способности зад ушите. Ръцете разтворени напред хоризонтално с длани нагоре: Освободи го от болезненото състояние, в което се намира. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината: Възстанови хармонията на пълното единство на силите в организма му.
към текста >>
НАГОРЕ
