Търсене в текстове за 'Духовен свят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1112 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно.
Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.
към текста >>

Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления.
Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека.
към текста >>

За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят. Раболепствал е пред силите на управляющите, молил се е на Природата, принасял и жертви и всесъжения по всякой начин и то само да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и неговите всесъжения и пожертвувания са оставали ялови, без да принесат каква-годе полза. Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на человека. Необходимостта изисквала, щото той сам да се заинтересува за своето бъдеще и сам да почне да го приготовлява от условията и материалите в ръка. Всички други мечти са били празни, порядъкът на Природата е бил неизменяем.
към текста >>

Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува.
Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост).
към текста >>

Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът.
Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави.
към текста >>

Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
към текста >>

Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят.
И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.
към текста >>

Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината.
Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ.
към текста >>

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо.
към текста >>

И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение.
Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета. Обаче тия частни интереси упражняват голямо влияние върху душевното ни настроение и много пъти ни заблуждават и отклоняват от пътя на духовното ни просвещение. Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.
към текста >>

Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението.
И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия.
към текста >>

Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското. Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата!
към текста >>

Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят.
И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.
към текста >>

Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва.
към текста >>

Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
към текста >>

Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
към текста >>

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят.
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват.
към текста >>

По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение.
към текста >>

Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
към текста >>

Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
към текста >>

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
към текста >>

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
към текста >>

Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
към текста >>

Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство.
към текста >>

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>

Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си.
Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността.
към текста >>

Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си.
Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност.
към текста >>

Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата. Тия основни закони управляват разни области на великия Миров свят, отличающи се по степента и качеството на естеството си. Законът на мисълта владичествува в Умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно, то се простира по всичките светове и вселени, гдето съществуват различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Основните му начала са еднакви навсякъде без разлика. По всяка вероятност те се различават по вид и степен, но не и в същност. Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
към текста >>

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>

Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества.
Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността.
към текста >>

Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука.
Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
към текста >>

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
към текста >>

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
към текста >>

Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.
към текста >>

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове.
към текста >>

Три течения в умствения свят
2. Областта на науката Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос Три течения в умствения свят „Научни истини” и „научен скептицизъм” Общо въведение Част І[1] „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.
към текста >>

4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи.
Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение.
към текста >>

1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят.
Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат. природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на човека. 2. Необходимостта[8]го заставила сам да се погрижи за своето бъдеще и сам да започне да го изгражда, като използва ония условия и материали, с които разполагал в дадения момент. Той разбрал, че всичко друго са празни мечти, защото редът, който царува в природата, е и си остава неизменен.
към текста >>

3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
към текста >>

Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила.
Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
към текста >>

Действително светът ще се свърши, но кой свят?
Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини. Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе.
към текста >>

Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини.
към текста >>

Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това.
към текста >>

10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината.
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22]
към текста >>

За тези майки са се дали най-святите жертви.
4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката. 5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир;
към текста >>

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.
– благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния?
към текста >>

5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията? Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ”
към текста >>

10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата.
Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия.
към текста >>

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>

Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие.
към текста >>

3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното.
към текста >>

Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
към текста >>

Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
към текста >>

Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности.
към текста >>

По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга.
1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
към текста >>

1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение.
3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове.
към текста >>

Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда;
към текста >>

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа.
към текста >>

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
към текста >>

– във физическия свят – хилавост;
1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
към текста >>

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
към текста >>

Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга.
към текста >>

Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата. Тия основни закони, различаващи се един от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58] 2.2. Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) 1. Гравитацията действа във физическата вселена, която е дом на всички живи същества. Граница на този закон е самата безпределност на вечността. Откъде почва и къде свършва неговото действие, съвременната астрономия не е в състояние да ни каже. Според приведените по-долу данни ние можем да си съставим едно съвсем повърхностно понятие за обширната област на владение на този закон.
към текста >>

1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума.
20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли пред нас ще се разкриват нови простори? Къде се намираме тогава ние и какъв път сме изминали? 21. Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде.[74] Наистина на велики мисли ни навежда вселената със своята необятност – мисли, пълни със смисъл за всички ония, които разбират. 2.3. Закон на Мисълта 1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.
към текста >>

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>

3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.
2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
към текста >>

2.5. Три течения в умствения свят
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието);
към текста >>

Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
към текста >>

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
към текста >>

– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма; – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма. 8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
към текста >>

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
към текста >>

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
към текста >>

В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата.
Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини. [7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
към текста >>

Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят.
І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
към текста >>

Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
към текста >>

След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж.
към текста >>

След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество.
Слънцата са центрове на етерни енергии. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънца, налягането на етера е най-голямо. Когато етерът създава налягане в безконечното пространство, се образуват слънчевите системи. Т.е. това налягане не е еднакво навсякъде. След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество. Той се нарича Духовен свят.” [28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар.
към текста >>

Той се нарича Духовен свят.”
Налягането на етера образува слънцата. Където има слънца, налягането на етера е най-голямо. Когато етерът създава налягане в безконечното пространство, се образуват слънчевите системи. Т.е. това налягане не е еднакво навсякъде. След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество. Той се нарича Духовен свят.” [28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет.
към текста >>

Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно.
Яхве Саваот. „Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (човекът Бог). „JHWH” („Йот-Хей-Вав-Хей” или т.нар. „свещена тетраграма” на Божието име). Поради отсъствието на гласни това е „неизречимото име” на Бога. Юдеите смятат това име за особено свято, за да бъде произнасяно. То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае. Ако се вярва на Кабала, то съществува една свещена дума, която дава на смъртния, открил нейното истинско произношение, ключа към цялото Божествено и човешко познание. Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само един път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения. Затова при публично четене се използва като заместител Адонай („Господи мой”). Учителят за Йехова: „Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили.
към текста >>

Адам представлява физическият свят.
Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представлява физическият свят. Той е носител на духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира разумната душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева.“
към текста >>

Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят.
[37] Вж. дял първи – ІІ.2.4. [38] „Доброта, Истина, Красота, това е Любовта” – формула от Учителя, дадена в Младежкия окултен клас – ІV-та г., 22.02.1925 г. [39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в човека: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и сърце душата не може да се прояви. Душата от своя страна е реализатор на идеите на Духа, но тъй като тя е полуматериална и полудуховна, не е в състояние да изпълни повелите на Духа в сферата на физическия свят. За тази цел са ú необходими помощници в лицето на ума, сърцето и волята. Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето.
към текста >>

Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.
[41] Съвременната наука оперира главно с т. нар. обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.” [42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя.
към текста >>

Фехнер, според когото целият свят е одушевен.
Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж.
към текста >>

– същност) свят или свят на принципи. 2.
[56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2.
към текста >>

– под-стоене) свят или свят на закони. 3.
В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво.
към текста >>

Материален свят или свят на факти.
[58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти. Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание.
към текста >>

Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие.
[60] Млечен път – от гр. galactos (мляко) [61] Вж. бел № 69. [62] Учителят нарича този център „Алфиола”. Той е средоточният дом на Небесното царство, където всички просби и молитви от този свят постъпват пред Лицето Божие. Този център се намира в сърцето на нашата галактика, който съвременната астрономия още не е открила. „Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло.
към текста >>

[75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми.
и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72). [75] Действително в по-късно изградените Неевклидови геометрии тези истини изглеждат по друг начин, но приложени към условията на нашия свят, придобиват формата на известните ни аксиоми. По аналогичен начин Теорията на Относителността на Айнщайн при определени условия се свежда до Нютоновата механика за движението на телата. [76] Вж. дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”.
към текста >>

Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс.
По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание.
По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство.
към текста >>

В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Царство. Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго.
към текста >>

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
– Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
към текста >>

И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят?
Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят.
към текста >>

По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.
към текста >>

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят.
И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
към текста >>

Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.
Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие. Или с други думи, в какъвто предмет душата се е привързала повече, нему и слугува с по-голямо усърдие и любов. Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза един и същ на дело.
към текста >>

Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща?
– „Какво нещо е тя? “ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият.
към текста >>

Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият.
Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
към текста >>

Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>

Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят.
Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления.
към текста >>

До това време человек се управлявал само от страха на природния свят.
Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
към текста >>

Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум.
Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.
към текста >>

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
към текста >>

Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
към текста >>

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
към текста >>

Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.
По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.
към текста >>

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
към текста >>

Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
към текста >>

Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни.
Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим.
към текста >>

Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството.
Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ.
към текста >>

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>

За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката.
Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
към текста >>

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>

“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
към текста >>

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.
Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
към текста >>

9. Строеж на материалния свят
4. Разумът да владее над страстите 5. Егоизмът – майка на всички пороци 6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието
към текста >>

Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина;
към текста >>

2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее.
2. Съграждане Царството Божие на земята 1. От този общ дом всички трябва да излязат като благородни граждани на бъдещото Царство. Това Царство не е далеч, то работи вече в света. Пътят за идването му се строи и рано или късно то ще се въдвори на земята. Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа.
към текста >>

Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.
3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
към текста >>

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
към текста >>

И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?!
Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта.
към текста >>

9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
към текста >>

10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката.
8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?
към текста >>

Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят.
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят. 12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи? Ни най-малко. Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен човек да познава и поддържа Истината. 13. Ценността на едно учение зависи от реалната стойност на фактите, които то представя. Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на човека да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
към текста >>

Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.
1. Сега ще засегнем един въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува. Това е въпросът за смъртта. Какво нещо е тя? 2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт.
към текста >>

Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият.
Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира.
към текста >>

16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени.
В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>

Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят.
Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието
към текста >>

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
към текста >>

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания;
към текста >>

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.
Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване.
към текста >>

Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
към текста >>

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм.
към текста >>

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.
7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
към текста >>

9. Строеж на материалния свят
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота.
към текста >>

1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно.
към текста >>

Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони.
10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества.
към текста >>

– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>

При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена.
В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
към текста >>

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
към текста >>

Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят?
Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и човекът се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал. Все таки то си остава само една гола тояга. 5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
към текста >>

Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители.
към текста >>

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
към текста >>

Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята. Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Това е описание на небето от човешко гледище. Днес раят не е такъв, какъвто Милтън го е видял. Той не живя дълго време там, а ходи само като екскурзиант и не обходи всички места. Това, което е описал, е вярно, но то се отнася само за някои области.”
към текста >>

3. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения.
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство.
към текста >>

Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят.
Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.
към текста >>

Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
към текста >>

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>

Той не беше още духовен да проумее духовните наредби.
Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
към текста >>

Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре.
към текста >>

Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля.
към текста >>

Бог е един, чист и свят.
Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен.
към текста >>

Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото.
Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам.
към текста >>

Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.
И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
към текста >>

Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене.
към текста >>

Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот.
Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш.
към текста >>

4. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Ако мни някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни.
Дънов, 1899 с.1 1899 [г.] март 3-и 8 Реките да плескат с ръце, купно и горите да се радуват пред Господа; защото иде да съди земята, ще съди вселеная с правда и народите с правота. 98 п[салом], I Кор[интяни] 15; 15 Ако мни някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това което ви пиша е заповеди Господни. Но ако не разумева някой, да не разумева. За това братия, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят язици. Всичко да бива благообразно и редовно. Пър[во] Кор[интяни] 14;37-40 9 Господ е виделина моя и спасение мое.
към текста >>

Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими, говориха светите человеци Божи.
Псал[ом] 27 12 Господ царува: облечен е в великолепие. 93 пса[лом] с. 2 И това най-първо да знаете, че никое пророчество от писанието не бива от собственото разяснение на този, които пророчествува. Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими, говориха светите человеци Божи. Втор[о] Пет[рово] пос[лание] 1;20, 21 13 Да се посрамят всички, които служат на истуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички Богове. 15 И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат. II п[ослание к] Тимот[ею] 2;2 И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули.
към текста >>

Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят.
И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе и ще разпръсни техните оръжия по краищата на света и плът[т]а на воющите против Него ще стане тор на земята и костите им за поругание на тяхното без[з]аконие, че се ухитриха против Вишнаго и встанаха против Негов[и]а вечен закон. Тези, които днес се проготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са с.4 погълнати от неугасимото зло на умразата, на когото завист[т]а е пламак адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има движение и смутове на всякаде. От север и от юг; от запад и от исток. И ще трепери земята и от горе и доле. И ще се люлеят небесата и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетеля на царствата, придружен в своята Слава заедно с всичките воюищи за него.
към текста >>

че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми.
Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен. На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател. На тях Аз откривам свойте мисли, на
към текста >>

Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон.
Не се смущавай с.16 духом. Не считай мойте наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не зимай за препятствия в живота си, те са повдигающата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърдце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
към текста >>

Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
Бъди благ и благоразумен в всичките си пътища, не се отстранявай от показанията иа моя свят закон. Ходи с незлобие на сърдцето си и мирът ти ще прозябне като утрен[н]ата роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присътствувам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай в всичките си пътища и моят Свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, с.17 да ти Възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото Аз, Господ твой така благоволявам да възведа името ти помежду мойте избрани да те представя в тяхното общение, да ти назнача местото на моето с[л]ужение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо, небето чака дорде приемиш силата на Словото ми, което скоро от Мен ще приемиш.
към текста >>

Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят.
Господи, за всички, които си с.18 възлюбил и в които благоволяваш. Благий Небесний Баща, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, да се усвети твоето име. Ето желанието на моята душа. Ето нуждата, която постоян[н]о усещам в тоя свят. О, Велики Господи, в сила и крепост стани и застани за делото си. Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие. О, Благий Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от словото ти, да не престъпваме законът ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Господи, който си възвишен в величието на своята слава.
към текста >>

Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде.
И думите ти са верни, защото си. Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ, покажи ми милостта си в излиянието на своя Дух. Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена , истината ти изоставена и твоето име се осквернило. Господи, обърни сърдцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно. Ще те послушам и ще ти дам според своята неизменяема благост. Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще дей- с.29
към текста >>

О, Благословен[н]ий Господи, да бъде благословено твоето Свято име.
Ето, пребъдваш постоян[н]о в мене и пребъдвам в тебе. Зовеш ме и отговарям ти. Аз [съм] този единия, истинен и вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който живея и се изявявам в всички. Слушай, ти си благословен от веки от мене. Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство, да бъдеш един помежду многото. О, Благословен[н]ий Господи, да бъде благословено твоето Свято име. с.30 2. Благословени са всички от мене, които слушат гласът ми и правят което е мен угодно. Блажени са те, които с търпение и с вяра ходят в моето присътствие. Техен Баща съм Аз, за тях Аз приготовлявам всичките си благословения. Тям ще покажа славата на домът си.
към текста >>

29 Коя е причината па умствения и духовен упадък.
21 май [1899г.] И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се въ[з]цари. Премина той през пределите на земните царства и отдели свойте избрани от помежду народите и призва всички на своята вечеря. Благословени всички, които с.ЗЗ призовават неговото име. 29 Коя е причината па умствения и духовен упадък. Тя е неридовния живот. Сменяванието на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си.
към текста >>

Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.
с.34 които произлизат от него, прямо или косвено. Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и себе си, и другите. А тъзи вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прямия, тъй и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нрав[ствено] духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1 ю[ни] Внима[ва]й, проче[е] на съдбините на живота си, да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което, ако и да влезиш в състезание, нищо няма с.35 да добиеш.
към текста >>

от тия, които се повращат от мъчнотиите и незгодите на тоя свят, в когото всичко е привремен[н]о.
С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ. А в това число е и сам Господ. Ако той постоянствува и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажиш ли да ги носиш с него заедно! Не мисля да си с.39 от тия, които се повращат от мъчнотиите и незгодите на тоя свят, в когото всичко е привремен[н]о. Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знаеш, че неговата воля е непреклон[н]а в пътят на правдата. Всичко трябва да се свърши до край и то както Бог желай и както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за напосле, те ще увенчаят краят на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и в всичко.
към текста >>

Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят.
4 Мъдростта е извор на жива вода. Всякой, който я притежава, ще бъде щас[т]лив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия. А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята с.45 природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо становище се указват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тая видима вреда произвожда вътрешното разногласие, както помежду частните лица, тъй също и помежду обществата.
към текста >>

Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм.
А този, същия Господ озарява и тебе, който идеш към тая съща виделина, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето, той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тая вътрешна радост, това вътре[ш]но задоволство, този вътрешен мир, това вътрешно спокой- с.61 ствие, които ти са необходими за доброто ти. Знае Господ как да спомага и утешава свойте си и да ги избавя от всичките им нещастия и злини и да им дава утеха. Радос[т]но е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и спасителя нашего. Блажено е да служим в дома на Отца нашего и славно е да се покланяме на Бога и Господа нашего в негов[и]а свят храм. Помни, че Господ всякога и винаги е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки. Знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай Негов[и]а глас, който ти говори от горе и който те поучава в истината всякога и в Слоото си да разбираш Неговите с.62 изхождания и вхождания.
към текста >>

Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о.
Защото всичко, всичко каквото той върши е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време. Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото име и да пазиш и да не огорчаваш негов[и]а с.63 Свят Дух, с който си запечатан и с който се пазиш, този Свят Дух на истината, който бди над тебе и те раководи постоян[н]о. Този небесен Господ, който обитава в тебе и те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежда, вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всякой, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепи се духом за делото, стой готов, защото тъй подобава, като от Бога избран да бъдеш такъв, да се не уклоняваш в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще испълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи с своето присътствие и ще испълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъвне всяка добродетел, с.64
към текста >>

Твоят Свят Дух ще те укрепи.
с.64 скрита вътре в твоя живот и ще накара да произрасте всяка истина и да даде своят си плод, на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой. Моето благословение, което ти нося, ще пребъде. Твоят Свят Дух ще те укрепи. Аз пиша тия думи за тебе, за твоето добро, за тебе, който ги четеш за твоето утешение и подкрепление. Винаги е добро и благо да се живее с Господа. В Неговото присътствие има мир и радост всегдашна. Пълен е Той с добрина. В това не се съмнявай.
към текста >>

Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги понесеш.
Всякой, който прави с.67 уклонсмия, излага се на големи душевни страдания. Има часове в живота, които са пълни с скърби и смущения. Има дни в живота, които са тъмни за душата, както тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги понесеш. Можем ли да сторим друго, освен това. Ако риташ против остена, себе си ще повредиш. 29 Упражнявай се в всичките добродетели. Упа ши се в силата на вярата, облечи се в дрехата на любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.
към текста >>

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.
реда без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пъра ум, не говори, не пиши, без да си мислил, без да си разсъждавал в себе си добре. Не говори на хората това, което ти не разбираш и не пиши това, което ти сам не би чел, ако другий го бе писал. Не мисли, че искам да те карам да се отучиш да говориш и пишеш, не. Говора и писанието не стои в количеството, но в качеството. Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и с. 70 само молците и мишките можи след време да ги разглеждат и четът, особено ако си турил нещо мазно в тях. О, глупавий человече, не бързай много, да се не спънеш. Многото говорение и многото писание само теб принадлежат.
към текста >>

Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги.
Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сьрдцата си в всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките Божий обещания с сърдечна детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиди пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с мана от небето и пои с вода, която с.72 ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги. Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов. Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог
към текста >>

Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо.
ще извира изпод подножието му. Той ще ни опаши с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Бог Господ наш е приготвил за свойте избрани, за свойте святий царе и свещеници негови, гдето ще му служим винаги. Утекчен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да предиди пред тебе и помни, че той е близо и знае твойте нужди и твойте скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот е ръка на любов. Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран.
към текста >>

Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе.
Не се съмнявай в мойте думи, опитай ги и вижд, че са думи истина, за които Аз свидетелствувам с живота си и с пълнотата на сърдцето си. Знай, че колкото скърби и страдания имаш в тоя свят повече, толкова Бог е по-близо. Ако Бог с.73 те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гн[е]ва, казва словото Божие, не върши неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в тоя свят е придобивание за твоята душа, всяка скърб е вестител на радост, която Бог готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай, че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч,
към текста >>

Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа?
Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него. Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа? Нищо! Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна. Ний сме приследвани от съдбата, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
към текста >>

Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна.
от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него. Що имами ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който обива и смазва всичко благородно в нашата душа? Нищо! Ето, що е животът ни в тоя свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкражават на всяка страна. Ний сме приследвани от съдбата, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който [е] с.76
към текста >>

Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят.
с.81 в непроницаемата тъмнина. Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир с. 82 и всяка радост нам, дадени от Господа Бога нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас.
към текста >>

И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир
Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе. 30. Днес имаше голям дъжд. Господ бе застанал в своето светилище. Надвечер в 6 часа видях две дъги на исток и две други посред, които красто- сваха север-источната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на тоя свят. Тъзи мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сми щас[т]ливи, че имаме един приятел в небето, който се е заручил за наз и един спасител, който е застъпил, и един Господ, който ни раководи и Един утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир с. 82 и всяка радост нам, дадени от Господа Бога нашего, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септ[ември, 1899] Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред него и той се е отдаличил заради нашите престъпления. Всичко е тъмнина наоколо.
към текста >>

И каква радост ми остава още в тоя свят, когато всички, даже и най-близките ми са обърнали гърб и дават място на
Сърдцето на този народ блудува везден, само смрад и гнусота излиза. Безнадежно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякаде само насилия съществуват. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил. И каква радост ми остава още в тоя свят, когато всички, даже и най-близките ми са обърнали гърб и дават място на с.83 дявола да събаря всичко добро. Съкрати, Господи, дните на твоето присътствие. Кой ще [се] застапи за нас. Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си.
към текста >>

По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в тоя свят.
Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си. Макар и да усилих гласът си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твойте неприятели. Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се. Но що мога да сторя аз сега; миналото не е в мойте ръце да го поправя. По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в тоя свят. Моя живот е изминал в празнота и в бездействие. Колко драгоцен[н]и минути съм пропуснал. По-добре заличи всичко и забрави го веднъжд за всякога. Ще влезиш ли в състезание с творението на ръцете си. Да не бъде.
към текста >>

5. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

„Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня.
Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900 3 март 1899 година 8. „Реките да плескат с ръце купно и горите да се радуват пред Господа, защото иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с правота" (98 Псалом). „Ако мисли някой, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша е заповед Господня. Но, ако не разумява някой, да не разумява. За това, братя, имайте ревност да пророчествате и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благоразумно и редовно" (I Коринтяни 14:37-40). 9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27). 12. „Господ царува.
към текста >>

Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят.
Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света и плътта на воюващите против Него ще стане тор на земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон. Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвижване и смутове навсякъде. От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и от горе и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за него. И ще възстанови своето царство, което ще е царство на праведните. И ще заличи по земята възпоменанието на злото.
към текста >>

Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон!
Възвиши душата си към моя престол, призови ме в милостта ми и ще ти отговоря. Не се смущавай духом. Не считай моите наказания за нещастие, те са бич на благословения. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти, те са повдигащата моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
към текста >>

Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият.
Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името ми всяка заран и вечер и ще присъствам с теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от веки крия в себе си за тебе. Защото аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името ти помежду моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на моето служение и да им изявя своята воля. Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете.
към текста >>

Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят.
Небето чака да приемеш силата на Словото ми, което скоро от мен ще приемеш. Ще изявя Духът си изобилно от горе ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът в онези дни ще бъде славен. Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват ликувания и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на моята всегдашна благодат. Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред тебе, защото думите ти са верни. Господи, за всички, които си възлюбил и в които благоволяваш, Благи Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име — ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи, в сила и крепост, стани и застани зад делото си. Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от веки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие. О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпваме закона ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци. Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, който си възвишен във величието на своята слава, Господи Боже наш, който освещаваш всички, и раздаваш от изобилието на своите благости, о, Господи, Ти, който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута.
към текста >>

Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде.
Аз те призовавам да ми дойдеш на помощ. Покажи ми милостта си в излиянието на Своя Дух. Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта ти е занемарена, истината ти изоставена и твоето име е осквернено. Господи, обърни сърцата на този твой народ. Господи, послушай заради святото си име, с което си знаен всякъде. Отвори вече твоя път, както си говорил. И дай ни това, което е теб угодно. Ще те послушам и ще ти дам според своята неизменяема благост. Ето, поставил съм името си над тебе и ще те крепя и ще действам чрез твоя дух и ще се прославя в теб във всичко. Аз съм, който ти говоря, и няма друг, който да ми противостои.
към текста >>

О, Благословени Господи, да бъде благословено Твоето свято име.
Ето, пребъдваш постоянно в мене и пребъдвам у тебе. Зовеш ме и отговарям ти. Аз съм този, Единният, Истинен и Вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който живее и се изявява във всички. Слушай, ти си благословен от веки от мене. Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство да бъдеш един помежду многото. О, Благословени Господи, да бъде благословено Твоето свято име. 2. Благословени са всички от мене, които слушат гласа ми и правят това, което е мен угодно. Блажени са тези, които с търпение и с вяра ходят в моето присъствие. Техен Баща съм аз и приготовлявам всичките си благословения за тях и ще им покажа славата на дома си. На тях ще явя волята си, на тях ще дам Духът си. Благи Отче, колко са благи всичките ти думи, колко са утешителни твоите слова, колко са насърчителни обещанията ти.
към текста >>

Коя е причината за умствения и духовен упадък?
21 май И силата Господня мина и провъзгласи неговото величие и Господ иде да се възцари. Премина той през пределите на земните царства и отдели своите избрани измежду народите и призова всички на своята вечеря. Благословени всички, които призовават неговото име. 29 май Коя е причината за умствения и духовен упадък? - Това е нередовният живот. Сменяването на вътрешните сили, които са изгубили своето равновесие. Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които са зависими едно от друго. Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си.
към текста >>

Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е.
Този вечен ред е битието на Бога, който е сам по себе си вездесъщ и който прониква навсякъде със своята сила, и във всичките неща, и по този начин ги обуславя в себе си. А с обуславянето на нещата, които съдържат порядъка в себе си и ограничават всички други същества, които произлизат от него пряко или косвено. Разликата помежду този двоен порядък на нещата се състои в самата първопричинност на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обуславят и обуславят и себе си, и другите. А тази вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прекия, така и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прекия порядък на битието произвежда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нравствено духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда. 1. Внимавай, прочее, на съдбините на живота си да не би по някоя непредвидена грешка да се намериш в разногласие с общия порядък на провидението, с което ако и да влезеш в състезание, нищо няма да добиеш. При това знай, че нещата няма да се съобразят с твоите желания, нито ще ти отстъпят в своя вървеж. Те са непоколебими, както и Този, който движи и направлява.
към текста >>

Не мисля да си от тези, които избягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно.
Не се умъчнявай духом, когато се изкушаваш или пък минаваш през огнени мъчнотии. Знай, те ще принесат своите плодове, ако не сега, то в бъдеще - несъмнено. Не си изоставен сам на себе си. С теб има безбройно число твои братя и сестри, които споделят твоята участ, а в това число е и Господ. Ако той постоянства и носи мъчнотиите на света, ти ще се откажеш ли да ги носиш с него заедно? Не мисля да си от тези, които избягват мъчнотиите и несгодите, не ги желаят, а тези мъчнотии на този свят са привременно. Виждам, че си обременен духом и че страдаш от мъчнотии вътрешни и външни. Но такава е волята на този, който те зове. А знайно е, че неговата воля е непреклонна в пътищата на правдата. Всичко трябва да се свърши докрай и то както му е угодно. Имай търпение, защото Божиите дарби и благословения са за после, те ще увенчаят края на твоя живот, защото Господ е благ и благоутробен винаги и във всичко.
към текста >>

Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят.
4. Мъдростта е извор на жива вода. Всеки, който я притежава, ще бъде щастлив в нейната сила. Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е. ограничава ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление. Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо становище, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси. А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща.
към текста >>

Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм.
Всички трябва да излагат и проявяват Истината, а не да я оспорват и отказват. Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява. А той, същият Господ озарява и тебе, който и идваш към виделината, защото той вижда какви са твоите вътрешни нужди и ето той е на пътя ти да ги запълни и да ти даде тази вътрешна радост, това вътрешно задоволство, вътрешен мир и спокойствие, които ти са необходими за твоето добро. Знае Господ как да помага и утешава своите си да ги избавя от всичките им нещастия и злини, да им дава успехи. Радостно е да се живее под подслона и под покрива на Господа Бога и Спасителя нашего. Блажено е да служиш в дома на Отца нашего и славно да се покланяме на Бога и Господа нашего в неговия свят храм. Помни, че всякога и винаги Господ е близо до тебе и че той внимава на всичките ти пътища и наблюдава всичките ти стъпки, знае той всичко и няма нищо скрито от него. Затова слушай неговия глас, който ти говори от горе, и който те поучава в Истината всякога и в Словото си да разбираш неговите изхождания и вхождания. Да знаеш кога говори и кога не. Да познаваш кога е близо и кога далеч. Да познаваш кои са негови пътища и кои не.
към текста >>

Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно.
Да познаваш кои са негови пътища и кои не. Кои са негови думи и кои не са. Защото всичко, каквото Той върши, е съвършено и пълно с вътрешна благодат. Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време. Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего. Затова подобава ти да пазиш и освещаваш Неговото Име и да пазиш и да не огорчаваш Неговия Свят Дух, с който си запечатан, и с който се пазиш, този свят Дух на Истината, който бди над тебе и те ръководи постоянно. Този Господ, който обитава в тебе, те крепи да не отпадаш духом и да си винаги бодър и пълен с надежди, с вяра и любов. А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш.
към текста >>

Твоят Свят Дух ще те укрепи.
А знаеш, че Любовта е от Бога родена и всеки, който има Любовта, има и Бога, защото Бог е Любов. И тъй, укрепете се духом за делото, стойте готов, защото тъй подобава като от Бога избран, да бъдете такъв, да не се уклонявате в нищо. И знай, че Бог и Господ на мира ще изпълни душата ти с всяка благост и истина и ще ти даде все според своята блага воля и според своето благоутробие и ще те задоволи със своето присъствие и ще изпълни душата ти с мир и веселие и ще накара да процъфне всяка добродетел, скрита вътре в твоя живот, и ще накара да произрасте всяка истина и даде своя си плод на своето време. Мир на тебе, който страдаш. Мир на тебе, брате мой, моето благословение, което ти нося, ще пребъде. Твоят Свят Дух ще те укрепи. Аз пиша тия думи за тебе, за твоето добро, за тебе, който ги четеш, за твоето утешение и подкрепление. Винаги е добро и благо да се живее с Господа. В Неговото присъствие има мир и радост всегдашна. Пълен е Той с добрина. В това не се съмнявай.
към текста >>

Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги носиш.
Колко окаяни минути прекарват тези, които не са изпълнили своите задължения. Колко окаяни са тези, които са напуснали да вършат своя дълг. Никога не се уклонявай от пътя, в който си тръгнал. Всеки, който прави уклонения, се излага на големи душевни страдания, часове, пълни със скръб и смущения. Има дни в живота, които са тъмни, като тъмната нощ. Знай, че страданията са нашия дял в тоя свят, ако те сполетят, приготви се да ги носиш. Можеш ли да сториш друго, освен това? Ако риташ срещу остена, себе си ще повредиш. 29. Упражнявай се във всичките добродетели. Опаши се в силата и вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и благостта.
към текста >>

Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят.
Каква полза, че говориш или пишеш много, когато всичко е безсъдържателно, което не принася никаква полза, както на онзи, който говори и пише, тъй също и на онзи, който слуша и чете. По-добре две думи с разум и два реда със смисъл, отколкото десет хиляди думи безсмислени и десет хиляди думи без съдържание. Аз те съветвам, приятелю, ако имаш най-малко за пара ум, не говори, не пиши, без да помислиш, без да си разсъждавал в себе си добре. Не говори на хората това, което ти не разбираш, и не пиши това, което ти сам не би чел. Говорът и писането не е в количеството, а в качеството. Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят. Напиши през живота си само два реда да те разберат всички и да ти благодарят за винаги, че си им оставил нещо в наследство, отколкото 10 000 реда, които утре всички ще забравят, и които само молците и мишките може след време да ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях. О, глупави човече, не бързай много, да не се спънеш. Многото говорене и многото писане само на тебе принадлежат. Не бой се, това ти право докато си такъв, никой не ще ти го отнеме! Светът иска забавление.
към текста >>

Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги.
19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе.
към текста >>

Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо.
Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего.
към текста >>

Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе.
Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани, за своите святи царе и свещеници негови, гдето ще му служат винаги. Утеготен ли си, брате мой, не бой се и ще видиш славата Божия да придаде пред тебе и спомни, че той е близо и знае твоите нужди и твоите скърби. Но помни, че ръката, която е допуснала скърбите и страданията в твоя живот, е ръка на любов, не се съмнявай в моите думи, опитай ги и виж, че са думи истинни, за които аз свидетелствам с живота си и с пълнотата на сърцето си. Знай, че колкото скърби и страдания има в твоя свят, толкова повече Бог е по-близо. Ако Бог те опитва, не се сърди, нито гневи, защото гневът, казва Словото Божие, не върши Неговата воля. Не знаеш ли, че всяка загуба в този свят е придобивка за твоята душа, всяка скръб е вестител на радост, която Той готви за тебе. Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран. Ако се слагат отгоре ти небесните наковални, знай че то е за твоя полза, да те приготвят за работа, а работата Господня сама по себе си е благословение за всекиго, който я извършва. Вярвай в думите ми, защото ти говоря самата истина, която съм научил от Господа Бога моего. Господ ти е приготвил много по-велики и славни неща, отколкото ти мислиш. Ето, казвам ти, времето не е далеч, когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни.
към текста >>

Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа?
Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост. Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това?
към текста >>

Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред.
Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо. Ето що е животът ни в този свят, ако не една верига, сплетена от мъчнотии, страдания, скърби и съмнения, които ни обкръжават отвред. Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти. Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка. Но има ли нещо необикновено в това? Не. Онзи, който е създал всичко и който дава всички добрини, е допуснал и това за наше духовно укрепление. Ето окото, което на тогози, който ни е пратил, бди за вървежа на всичките работи.
към текста >>

Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят.
Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд. Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които кръстосваха североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септември. Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради нашите престъпления.
към текста >>

И каква радост ми остава още в този свят, когато всичко, даже най-близките ми са обърнали гръб и дават място на дявола в себе си да събере всичко добро.
Сърцето на този народ блудува весден, само смрад и гнусота излиза. Безнадеждно е нашето положение. Тръните и бодилите са заглушили всичко добро у нас. Навсякъде само насилие съществува. Поради техните престъпления Господ и мен е забравил. И каква радост ми остава още в този свят, когато всичко, даже най-близките ми са обърнали гръб и дават място на дявола в себе си да събере всичко добро. Съкрати Господ дните на своето присъствие. Кой ще се застъпи за нас? Ти си ме оставил като майка, лишена от чадата си. Макар и да усилих гласа си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твоите неприятели.
към текста >>

По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в този свят.
Макар и да усилих гласа си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твоите неприятели. Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се. Но що мога да сторя аз сега. Миналото не е в моите ръце, за да го поправя. По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в този свят. Моят живот е изминал в празнота и бездействие. Колко драгоценни минути съм пропуснал! По-добре заличи всичко и забрави го веднъж за всякога! Ще влезеш ли в състезание с творението на ръцете си? Да не бъде.
към текста >>

6. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Не е само този свят, който е като зрънце посред океана.
От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, което е обсебено от висши подбуди на висшата любов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко. Границите на неговото царство са обширни. Не е само този свят, който е като зрънце посред океана. Много по-обширни са неговите владения. Могат ли тебе, твоя мощен дух, който ламти и желае да разпери своите криле и да литне към небето, да те задоволят временните неща и облаги? - Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш.
към текста >>

„Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта.
Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища. В небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога. „Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места. Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде свободен и блажен. Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
към текста >>

Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината.
Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде свободен и блажен. Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
към текста >>

Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него.
Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство.
към текста >>

Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния человек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
към текста >>

Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама.
към текста >>

Той е праведен и свят и прави съд на всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе своята присъда един ден.
Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните. Ето, в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява своя закон. Няма никой да избегне неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд на всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата му е подобна. Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща не са за теб най-важните - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен.
към текста >>

Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също.
Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните. Ето, в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява своя закон. Няма никой да избегне неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд на всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата му е подобна. Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща не са за теб най-важните - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновление и усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам.
към текста >>

Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот.
И не ще има нещо невъзможно за тебе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът. Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш.
към текста >>

Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща.
Това, което съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затруднения, неизходимия път на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене.
към текста >>

Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот.
Прострех тогава ръката си като застъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене. И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога.
към текста >>

7. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител.
ДИАЛОЗИ НА РЕФОРМАЦИЯТА БЪЛГАРСКА Аналогията е най-първична и инстинктивна читателска интерпретация. Затова можем да започнем със сходствата на епистоларните диалози в тая книга с Диалозите на Платон или с писмата на Еразъм до Томас Мор. В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
към текста >>

много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс.
В древногръцкия първообраз Сократ е свръхсетивен учител, а самият Платон е ученик, инспириран от негови мисли. В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.
към текста >>

Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>

Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел.
Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
към текста >>

Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура.
А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно.
към текста >>

Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.
много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.
към текста >>

Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.
Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура. По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и единствено на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси. За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък.
към текста >>

Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост.
За научния анализ явно първостепенен се оказва духовно-историческият генезис на определена институция, а не собствената й историко-духовна активност. По всичко изглежда, че духовният импулс трябва да се схваща като непринадлежащ на историческото време, дори като нещо мистериално и свръхсетивно. Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс. Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е. повторяеми ментални, емоционални и поведенчески модели в социалното и индивидуалното съзнание. Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
към текста >>

Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.
Значи културата е отказ от темпоралната обусловеност на историята и тъкмо повторяемостта, от една страна, й придава свойство на безвремие, сродявайки я с духовен импулс, а от друга страна, позволява, дори изисква от нея, създаване на структури, гарантиращи й тази повторяемост. Така културата генерира институции като своеобразни доминанти на историческа памет с надеждата моделите да бъдат доведени до съвършенство на култ и да им се осигури безсмъртие. В този смисъл институционизирането на всеки културен модел е начало на неговия упадък. Обичайно упадъкът на институциите е симптом на упадък на културата, но не е задължително да корелира с упадък на историческата енергия, още по-малко - на началния духовен импулс. Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите. Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс. Така както не са идентични предметите на трите науки - философия (вкл. теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е.
към текста >>

Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.
теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
към текста >>

Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.
Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане.
към текста >>

Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
към текста >>

Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества.
към текста >>

Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител.
За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
към текста >>

Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т.
към текста >>

че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух.
Всичко в П. Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти. В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание.
към текста >>

Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П.
към текста >>

Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура.
Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие.
към текста >>

Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс.
В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс. В този смисъл епистоларният диалог в тази книга е пръв акт, с който импулсът става историческо събитие. В индивидуалната воля на П. Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура.
към текста >>

8. Петър Дънов - №24

Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.
№24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
към текста >>

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение.
Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
към текста >>

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит.
към текста >>

9. Петър Дънов - №37

Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>

С този Свят Дух ние сме свързани.
Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-рът не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото постоянно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели. Приетото е Новият Дух, Духът на осино- влението. С този Свят Дух ние сме свързани. Относително до бр. Тодора — преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук.
към текста >>

Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок.
Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нищо. Това да са нашите най-големи грехове! Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл.
към текста >>

И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>

119. Веществен свят - физически, материален свят.
Ваш верен: П. К. Дънов Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства .................. 119. Веществен свят - физически, материален свят. (У., №37, 10.05.1900 г.)
към текста >>

10. Петър Дънов - №49

Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех.
Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>

Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас.
към текста >>

11. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.
Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са. Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма.
към текста >>

Ние сме странници и пришълци в тоя свят.
Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии.
към текста >>

Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил.
102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) №13 (отворена карта)* Варна, 7 февр[уарий] 1899 г. Приех вашето писмо. Влизам в положението на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно училище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изработваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен. Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде.
към текста >>

Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство.
През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично.
към текста >>

Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител.
Притчи 2:1, 9; Ев. Матея 21:21, 23 от Господа Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен. Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76. „Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка.
към текста >>

Писмото ти получих и разбрах, че вече духът ти е в нетърпение за многоочакваното свято дело.
(У., №20, 06. 05.1899 г.) №17 гр. Бургас, 4, 5 и 7 май 1899 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти получих и разбрах, че вече духът ти е в нетърпение за многоочакваното свято дело. Хвала на Бога и Нему слава, загдето ни дава Божествения си разум, за да разбираме отчасти волята Му. Твоето желание за да се проповядва Словото немалко го желая и аз. Но и аз същото желая, т.е. не с человеческа мъдрост да се проповядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме. От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител.
към текста >>

И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело.
За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат!
към текста >>

Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.
на П. К.] „А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13) Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
към текста >>

От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.
Люб. бр. Киров, Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
към текста >>

Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран.
Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух. Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това?
към текста >>

Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа.
Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. Призовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съобщя. Вие трябва да се новородите от Духа Божий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му благодарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име.
към текста >>

Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име.
Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови. Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име. Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26) Ваш верен: П.
към текста >>

Заминава си от този свят през 1912 г.
След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съпругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.) 89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.) №21
към текста >>

За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот.
№22 гр. Бургас, 28 юлий 1899 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено. За нашето душевно положение ето как се намираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжаващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в такова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда. Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, братко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътрешният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Божието дело.
към текста >>

Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.
Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.) №24 с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98 Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
към текста >>

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение.
Люб. бр. Киров, Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.
към текста >>

16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази.
Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвещение. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, бр., дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит.
към текста >>

Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух.
Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и занапред няма да ме остави, докато не ми даде съвършено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече. Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен.
към текста >>

Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго.
..................... * Писмото е без обръщение. №27 Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г. Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови.
към текста >>

Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се.
Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25]
към текста >>

Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил.
Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25] Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам. Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка. „И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103 Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр.
към текста >>

И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин.
А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е. Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват. И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез заслугите на Господа Христа днес отхвърлям закона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин. Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много. Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров Поздрав нарочно и от бр. Тодор. Същий №26 (отворено писмо)
към текста >>

12. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

(Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко.
Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26) Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17)
към текста >>

Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие.
[Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора.
към текста >>

Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
към текста >>

Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава.
към текста >>

3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички.
Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.
Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах.
към текста >>

Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу.
От моя страна сега аз ви препоръчвам на Бога. Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край.
към текста >>

Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички.
към текста >>

Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния.
Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
към текста >>

С този Свят Дух ние сме свързани.
Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-рът не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото постоянно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели. Приетото е Новият Дух, Духът на осино- влението. С този Свят Дух ние сме свързани. Относително до бр. Тодора — преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук.
към текста >>

Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок.
Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нищо. Това да са нашите най-големи грехове! Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл.
към текста >>

И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза.
към текста >>

119. Веществен свят - физически, материален свят.
Ваш верен: П. К. Дънов Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства .................. 119. Веществен свят - физически, материален свят. (У., №37, 10.05.1900 г.) №35 гр. Бургас, 30 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 10 май получих.
към текста >>

Духовенството кисне в разврат.
Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост.
към текста >>

Аз ти говоря като на духовен брат.
14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си.
към текста >>

Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
към текста >>

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението.
Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо)
към текста >>

П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.
(П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството.
към текста >>

20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии?
Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.
към текста >>

Той е носител на закона Негов или Иехова е свят.
Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази. Имайте страх и почитание към това име. Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител. Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни.
към текста >>

Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна.
Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител. Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух.
към текста >>

Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува.
Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан. Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им. Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи.
към текста >>

Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему.
„И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител. В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас.
към текста >>

И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно.
Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител. В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас. Толкова близо, колкото че ти говоря аз сега. Имаш ли някое съмнение в моето писмо, че не съм го писал аз, твоят приятел, сега?
към текста >>

думите „за да не ходя в святост"151, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се предавам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми.
Любез. ми бр. Дънов, Писмото ви получих, благодаря за съветите ви. Не се свени от [това] да ме съветваш, аз желая това. В по-първото си писмо не можах да изявя някои въпроси тъй както се следва. Тъй напр. думите „за да не ходя в святост"151, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се предавам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми. Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя152, и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми. Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане.
към текста >>

Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо.
към текста >>

Киров пише: „Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми - чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува.
Приеми сърдечните ни братски поздравления от мене, Тодор и Николай. Твой верен в Христа Господа: Пеню Д-рът си замина. .................. 151. В предишното си писмо № 42 от 10.09.1900 г. П. Киров пише: „Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми - чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден". (П.К., №43, 26.09.1900 г.) 152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)
към текста >>

Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех.
Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>

Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас.
към текста >>

Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух.
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога.
към текста >>

" „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят."
Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори.
към текста >>

Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П.
към текста >>

Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа.
Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.
Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш.
към текста >>

Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго.
Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове.
към текста >>

Ние сме пришълци и странници в тоя свят.
В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев. Ваш верен: П.
към текста >>

13. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят.
На 9 декември 1906 г. в 4.30 часа в гр. Берковица - каза ми се, че моят дух има синьозарящ цвят. На 11 януари 1907 г. към шест часа сутринта в гр. Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят. На 23 януари 1907 г. в 2.30 часа след полунощ в гр. Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име". Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве. Помолих се и казах.
към текста >>

Моят духовен водител се именува Полимен.
Но ето, чувам глас да казва: „Ако си закъснял, то едно време си закъснял, а не сега". Докато размишлявах това, що ми се каза, то пожелах да ми се даде обяснение. Отговори ми се: „Чакай да се напия с вода, че тогава". На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил. Моят духовен водител се именува Полимен. На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.
към текста >>

- Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2.
Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите?
към текста >>

На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр.
Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5. Каква работа ще работя? - Или комисионерство, или търговски книговодител, или в служба. На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти".
към текста >>

Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
към текста >>

Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава.
С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба
към текста >>

Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас.
към текста >>

Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците.
Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Синът работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святият Дух Божий работи в сърцата на человеците. Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител
към текста >>

Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него.
Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре". Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове.
към текста >>

Заминаване от този свят
Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. Отсега нататък ти ще го раздаваш". Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа.
към текста >>

Те живеят в свят на светлината".
И като взе Йосиф тялото, обви го с чиста плащеница и положи го в новия свой гроб, който бе изсякъл в камика; и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си". Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида.
към текста >>

14. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов.
Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г.
към текста >>

по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят.
От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.
към текста >>

Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович Младият евангелист
към текста >>

Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното.
Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Д-р Ксанти Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал доктор - доктор Ксанти. Като отивал да следва в Париж медицина, той си казал: „Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш". Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той казва: „Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България".
към текста >>

„Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така.
Намират убития турчин под стълбата. Тогава хващат разбойниците и разследват работата. Когато си отивал в Цариград, тримата турци пак се явяват на д-р Ксанти и му казват: „Ти ни направи една голяма услуга, искаме да ти дадем каквото пожелаеш. Искай едно добро от нас да ти направим". - Искам да зная кога ще умра. „Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така. Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това? Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа.
към текста >>

Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа.
„Ти искаш нещо много трудно от нас, но ще знаеш, че като ти се явим, три дена след това ще умреш, ще заминеш за онзи свят." И д-рът разправя, че тази работа станала точно така. Питам: как стават тия работи? Питам: когато се телеграфира от Цариград или от Франция, или от Германия за България, как става това? Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Предсказанието Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал. На други не казвам. Той искаше да знае кога ще умре.
към текста >>

Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал.
Когато се говори по радиото от една държава в друга, как става това? Става по някакъв начин. Това показва, че целият свят лежи на една разумна основа. Ако съзнанието на добрите хора се пробуди, те ще разберат как стават тия работи. Предсказанието Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал. На други не казвам. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят.
към текста >>

И умря точно когато му казах, замина за другия свят.
Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на един мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал. На други не казвам. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Човек по-добре е да не знае, то е най-хубаво. Невежеството е за предпочитане пред знанието. При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса - не може да се върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно.
към текста >>

15. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
към текста >>

Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре". Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.
към текста >>

Напуска този свят на 22. Х.
Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар. За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1.
към текста >>

От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци."
към текста >>

16. №88 (Петър Дънов)

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
– Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието накнижката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
към текста >>

Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви,
Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.
към текста >>

17. №74 (Пеню Киров)

122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г.
Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
към текста >>

Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>

18. №89 (Пеню Киров)

Всички тези бяха подарък за онзи свят.
Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба.
към текста >>

Тази 1904 г., като человеческо число, беше много лоша за моя духовен прогрес, но идущата дано бъде поне по-добра.
Прочее, чакам Господ, който работи в моята душа, да ми даде сила и крепост за нов подвиг. Чакам, защото няма живот без Него. При Него е много хубово. Той е моят добър приятел и баща, а така също и на всички, които го дирят. За нас не ща нищо да ти кажа, чакам бъдещето да говори за всичко. Тази 1904 г., като человеческо число, беше много лоша за моя духовен прогрес, но идущата дано бъде поне по-добра. С искрен поздрав. За Господа, не ме забравяй. Твой: П. Киров Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

19. №95 (Пеню Киров)

С това чуване мен ми стана ясно, че наистина человек може да живее едновременно в двата свята, защото такова бе положението ми, като слушах химна.
Аз от тягостта, види се, на астралното ми тяло, събудих се и ги помолих да си отидат, та не обърнах внимание на думите им, защото ми се много спеше. Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете? “. И те тогава си отидоха. А сега от няколко дни почнах да чувам и с дясното ухо. Но това усещам да става така, като че имам във въздуха още едни невидими уши, които приемат гласа и го предават на физическите. С това чуване мен ми стана ясно, че наистина человек може да живее едновременно в двата свята, защото такова бе положението ми, като слушах химна. Виж, ако трябва да ми явиш нещо по това, пиши ми. Приеми искрения ми поздрав, а така също и от Тодор. Поздрави и г-н и г-жа Гумнерови, Голова, Граблашева, Тачева202, Узунова203 и всички други. Твой верен в Господа: П. Киров [Прибавка на едно листче от П.
към текста >>

“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

20. №124 (Петър Дънов)

Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит.
1913 №124 (Петър Дънов) Т[ърново], 19 ноемврий (17 декемврий?) 1913 г., вторник250 Любез. Пеньо, Получих твоето писмо. Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това според моите сведения не е за първи път. В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете на[съ]браното с векове. „В края на жетвата Аз ще имам думата - казва Господ.
към текста >>

Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят.
Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." (I Кор. 3:1-23) Аз познавам душата на тоя народ много добре. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде.
към текста >>

Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.
Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28] Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вий често отдавате всичко все на Дявола. Да, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване. Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: „Делата на плътта [Гал. 5:19-21] и плодовете на Духа [Гал. 5:22-26]". Дела и плодове едно и също нещо ли са?
към текста >>

П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г.
Освен това, този препис започва със съкращението „Л. П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“. Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена. Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете.
към текста >>

Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят.
от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете.
към текста >>

След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
към текста >>

21. ПОСЛЕСЛОВ

Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи.
Следващият етап от работата беше да се подредят хронологично всички налични писма по дати. Датите в писмата са според стария стил на летоброене (Юлиански календар), който в България е в сила до 31.3.1916 г. От съществуващите празноти в някои от споделените събития може да се допусне, че липсват някои писма. От хронологичната подредба, както и от смисъла на изложеното в писмата на Петър Дънов и Пеню Киров, се получи панорамата на епистоларните диалози „писмо- отговор“. В повечето случаи това бе възможно. Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ век, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи. Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна:
към текста >>

„…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Може да почувства как идват на Земята, посяват се и покълват малко по малко космичните идеи за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, валидни за цялото човечество – навсякъде по местата, където Петър Дънов и Пеню Киров са пребивавали. Ето какво пише П. Дънов в писмо до П. Киров от 2 май 1901 г. от Варна: „…Всяка душа е подобна на един свят козмически, ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Любовта докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенствуванието на нашата душа... И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: „Ще се заселя в тях и ще живея с тях“. Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“.
Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно,
към текста >>

Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса.
към текста >>

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.
към текста >>

Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>

24. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

„Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше.
Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София,
към текста >>

Узунов напуска този свят на 7 септември 1948 г.
По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В. Узунов напуска този свят на 7 септември 1948 г. 197 В книгата „Всемировият Учител във Велико Търново“ (Алфиола, 1995) писмо със същия текст и дата 19 септ. 1905 г. е адресирано до сем. Иларионови. Този текст е в архива на П. Киров, но не е посочена дата и място на писане.
към текста >>

“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>

25. 18 ПИСМО

Успехът на вашия духовен живот ме интересува много.
(...), 5. IX. 1899 г. Люб. бр. Киров, Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение. ,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
към текста >>

Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение.
Люб. бр. Киров, Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение. ,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите тяготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочината на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда.
към текста >>

,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази.
Днес писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят Дух Святий работи за вашето просвещение. ,Да дойде, Дух на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." Каква радост е в душата ми, когато Духът Святий е с вази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите тяготии и търпи нашите слабости. Там, в дълбочината на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се, дяволът тук се е завзел да разруши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит.
към текста >>

26. 29 ПИСМО

Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния.
1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 1-и того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. Закон и повеление не е едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян. 17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление.
към текста >>

С този Свят Дух ние сме свързани.
Добре станало, че сте се срещнали с д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-р не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото постоянно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели. Приетото е Новият Дух, Духът на осиновлението. С този Свят Дух ние сме свързани. Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика.
към текста >>

Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок.
Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ние не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл.
към текста >>

И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен.
Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която църква да посещавате, все напразно. Следователно никой да не ви съди за нищо. Иде време и сега е, казва Господ, когато истинските поклонници ще се покланят Богу в Дух и Истина. Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен. Защото гдето е Духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се и имайте радост, без силата на която е мъчно да се живее. Още една минута за живота, която е важна тя в себе си. „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа.
към текста >>

27. 38 ПИСМО

Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех.
Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ - да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокойни, аз винаги добре ви разбирам, зная стремлението на Духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитите в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и Истина: затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и да уяква. Аз имам да ви съобщя една радостна вест: Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двамина от тях особено се интересуват от Господа.
към текста >>

Търсете от Господа дара на негова свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Той вижда нашата помощ, ние не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да го извърши, както е нему угодно. Аз писах на д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, братя, да пазите простотата на вашата Вяра. Търсете от Господа дара на негова свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ Наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство". Надявам се да чуя добри неща от вас. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля съобщете ми как отива всичко в Бургас?
към текста >>

28. 90 ПИСМО

Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит.
Любез Пеньо, Получих твоето писмо. Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това според моите сведения не е за първи път. В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик на миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажат насъбраното с векове. В края на жетвата, Аз ще имам думата, казва Господ.
към текста >>

Вам ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в този Божи свят.
3; 123 ) Аз познавам душата на тоя народ много добре. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Знам, вам ви е тежко като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в този Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не Церът на всички неща трябва да се търси другаде.
към текста >>

Правя ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.
Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото им беше казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вие често отдавате всичко все на дявола. Да, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: делата на плътта и плодовете на Духа. Дела и плодове едно и също нещо ли са? Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа.
към текста >>

29. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини. Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
към текста >>

Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена.
Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
към текста >>

„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи!
В най-ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. „Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." ,,Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят". С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия.
към текста >>

И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша стенен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази.
към текста >>

Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверил откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
към текста >>

По тази причина нещата на Духовния свят са вечни.
Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите; а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте.
към текста >>

Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме.
Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас.
към текста >>

Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. „Не са ли те всички служебни духове, провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение." Евр. 1. 14 Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим", казва Павел.
към текста >>

30. 176 ПИСМО

Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха.
И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля.
към текста >>

Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят.
Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите: „Царството Божие е вътре".
към текста >>

31. 201 ПИСМО

Аз опитах българския народ и духовенството му имат ли Любов към Бога.
Варна, 14. IX. 1917 г. Л. Е. И. До всички приятели. Аз опитах българския народ и духовенството му имат ли Любов към Бога. За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мен. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос.
към текста >>

„А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си.
За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мен. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм Благ", казва Господ. «Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете.
към текста >>

МИР, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение.
„Опитайте и вижте, че Аз съм Благ", казва Господ. «Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. МИР, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение. МИР на верните, МИР на търпеливите, МИР на кротките, на смирените духом. МИР на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. МИР на нажалените, наскърбените, МИР, казва Господ, на Моите чада, тяхно е Царството отсега. МИР, МИР иде, МИРЪТ БОЖИИ за Праведните по сърце и утеха за всички. Така говори Моят Небесен Отец, Мой и ваш Баща на всички страдующи.
към текста >>

32. БЕЛЕЖКИ

Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят.
5. На 8 октомври 1898 г. Учителя получава от ангел Елохим, ръководител на българите и славянството „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което прочита пред събрание на благотворителното дружество „Милосърдие". 6. Тодор Стоименов (1872 - 1952) заедно с Пеню Киров работи в градския съд в Бургас, счетоводител и финансист, служител в дружество „Сингер" в София, касиер на братството. 7. Спиритизъм, лат. Spirit - дух. Практики за връзка с духове на заминали от физическия свят. В средата на 19 в.в Париж Алан Кардек създава от спиритизма учение - организира общество на спиритисти, дружество за спиритически изследвания, издава две представителни за движението книги: „Книга на духовете" и „Книга на медиумите". При спиритическите сеанси духовете, за да се изявят, черпят ектоплазма от медиум. През 19 в. спиритическите сеанси масово се практикуват в САЩ и Европа. След Освобождението окултна вълна залива България и спиритическите сеанси, по мнението на практикуващите ги, трябва да отговорят на много нови въпроси.
към текста >>

Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство.
Но спиритизмът носи и своите опасности и примамки. Някои от учениците се оставят буквално да бъдат ръководени от духове от ниски астрални полета, които играят ролята на пророци. В писмо до Никола Ватев от 25 април 1906 г Учителя пише: „Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство за тях, те ще му кажат много чудни неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича щестлавие-то, иска да те заблуди." За ученика най-чистият духовен източник е Учителя, а посланието - учението на Бялото братство. 8. „Десетте свидетелства на Духа на Истината" са подписани на 28 февруари 1899 г. в Бургас от Учителя и първите трима ученика. 9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г.
към текста >>

По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Не мислете, че с многото си ходене на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците. Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени салони за събирания и работа. Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр.
към текста >>

Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива.
Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъствуващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето коренът на греха... " Разговор втори, 30 юни 1900 г. „Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот ... " „И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител ... " „Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар..." Разговор трети, 1 юли 1900 г. „Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго сво-его както себе си.
към текста >>

И ето, че се ражда криза в техния живот ... " „И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител ... " „Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно.
Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъствуващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето коренът на греха... " Разговор втори, 30 юни 1900 г. „Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-век сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот ... " „И аз затова съм дошъл, да ти говоря за истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в живота си за ръководител ... " „Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар..." Разговор трети, 1 юли 1900 г. „Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго сво-его както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот.
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.
Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... " Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..." Разговор шести, 8 юли 1900 г. „Попитай оня червей, защо се влече? И той ще ти отговори защо.
към текста >>

Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш от сега, ти казвам, человече Божий, ако и да ме считаш за враг, земи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на Небето, защото там е най-дброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава."
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг макар и да е неприятен. Пред теб може би че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но аз съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни, да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш от сега, ти казвам, человече Божий, ако и да ме считаш за враг, земи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на Небето, защото там е най-дброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава." Разговор седми, 8 юли 1900 г. „Разумей, прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тяго-сти и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
към текста >>

Аз ида от небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие.
Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш от сега, ти казвам, человече Божий, ако и да ме считаш за враг, земи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на Небето, защото там е най-дброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава." Разговор седми, 8 юли 1900 г. „Разумей, прочее истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тяго-сти и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тая страна. Един чело-век от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
към текста >>

Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението..." „Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят.
Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдащите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърдцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението..." „Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, Той ще ги избави от ръката на тоя измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... " 13. По всяка вероятност споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя. 14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година.
към текста >>

При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... "
Днешните времена предизвестяват бъдащите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърдцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението..." „Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе едно вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под небето, Той ще ги избави от ръката на тоя измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тях спънка ... " 13. По всяка вероятност споменава се Боян Боев (1883-1963), един от най-близките и всеотдайни помощници на Учителя. 14. Сп. „Виделина" се издава от д-р Миркович от 1902 година. 15. По време на своите пътувания из страната Учителя със специални уреди е извършвал френологически изследвания. Посещавал е болници, училища, манастири, различни хора по села и градове и данните е нанасял на френологически карти.
към текста >>

„Родина" и библиотека „Духовен живот".
" 16. Учителя се е освободил чрез жребий от военна служба. Обикновено са били привиквани повече хора, отколкото е било планирано. За бройките в повече се е теглил жребий. 17. Тодор Бъчваров, участник в първите срещи и събори, издава сп. „Родина" и библиотека „Духовен живот". В редакцията на списанието на ул. „Опълченска" Учителя е получавал адресирани до него писма. 18. Величко Граблашев, запознава се с Учителя при следването си в САЩ, адвокат. Участвува на съборите в Търново. Оживена кореспонденция с Учителя.
към текста >>

33. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е.
към текста >>

Клетката е проекция на духовния свят във физическия.
(Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата. Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено.
към текста >>

Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида.
към текста >>

Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния.
А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни.
към текста >>

34. 350–400

Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому.
В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата. Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма! 362 По Божественому. Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен. 363 Посвещение.
към текста >>

В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак.
Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма! 362 По Божественому. Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен. 363 Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования.
към текста >>

Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота.
Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението. 364 Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира! Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко!
към текста >>

Духовен живот.
Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393 Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394 Духовен живот. Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил. Затуй му трябват знание и духовен живот. 395 Познаване на Великото. Ще развиеш сърдцето си, за да дава материал за ума.
към текста >>

Затуй му трябват знание и духовен живот.
Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394 Духовен живот. Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил. Затуй му трябват знание и духовен живот. 395 Познаване на Великото. Ще развиеш сърдцето си, за да дава материал за ума. „Волът познава господаря си.“ А сега е дошло време човек да познава Бога.
към текста >>

35. УТРИННА МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му Верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето Царство на Земята.
УТРИННА МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Произнася се на колене. Господи, Боже на силите, в името на Христа, чрез което име Ти си благоволил да те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му Верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш, Господи, възвиси лицето Си над тях и дарувай им мир. Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Амин.
към текста >>

36. Утринна молитва за благословението на българския народ

Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето царство на земята.
Утринна молитва за благословението на българския народ Произнася се на колене. Господи, Боже на силите, в името на Христа, чрез което име Ти си благоволил да те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето царство на земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси лицето Си над тях и дарувай им мир. Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Амин.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар.
пр. Хр.); кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г. пр. Хр.); създаване на Четвъртата, гръцко-римска, културна епоха и школата на Учителя Орфей (около 1250 г. пр. Хр.). Резултат: човешкото съзнание инволюира, губи способност да вижда в духовния свят; азовото съзнание прониква в чувственото тяло, внасяйки егоизъм, приковава го към петте физически сетива; създава се т.нар. сетивна душа. Мисия на Черноморското духовно пространство в хода на Първия културен импулс: а) Синтезира резултатите от древноперсийската и египетско-халдейската културна епоха чрез митологичния импулс на Прометей, прикован върху Кавказките скали край източното черноморско крайбрежие (около 3100 г. пр. Хр.). Прометей (буквално - промислещият или онзи, който предварително мисли за това, което става вън от него) е прикован върху скалата на земното тяло и орелът на мисленето кълве от чувствения черен дроб.
към текста >>

Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос.
към текста >>

духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос;
Цел: да даде методология за реализиране на Христовия импулс в личния и социалния живот. Ход: започва от Индия чрез мисията на Буда (563 - 483 г. пр. Хр.); преминава през Египет; създава езотеричното течение на манихейството чрез проведения през IV в сл. Хр. духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос; кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България; подготвя Западноевропейския ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите; завършва в движението на спиритизма, Теософското и Антропософското общества от края на XIX и началото на XX век. Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства.
към текста >>

разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства.
духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос; кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България; подготвя Западноевропейския ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите; завършва в движението на спиритизма, Теософското и Антропософското общества от края на XIX и началото на XX век. Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства. Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс: а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес. През 1202 г. българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и прекарва великденските празници в града. Богомилското движение прониква във варненското духовно пространство, в местността Сотира (от гръцки - спасение) по южния склон на Ташла тепе се създава богомилско селище.
към текста >>

„Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят.
а) Създава във варненското село Хадърча, днес Николаевка, физическото тяло на Петър Дънов за проява на Духа Беинса Дуно. б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце.
към текста >>

Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж."
б) Поставя във Варна началото на Веригата на Бялото братство, ръководена от Учителя Беинса Дуно. в) Създава през 1914 г. в Бургас импулс за духовно пречистване на земния астрал, с което Учителя Беинса Дуно обявява и началото на Епохата на Водолея. В бургаската си беседа от 22 март той казва: „Днес аз уреждам празника на нашето Общество и ви съобщавам следния реален факт: днес в Невидимия свят светлите духове също празнуват... защото всички членове на Черната ложа са изгонени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината... но всички те са слезли тук, на Земята, както се измита вторият етаж на една двуетажна сграда и всичкият боклук пада на долния етаж." Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части.
към текста >>

Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс.
В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България.
към текста >>

38. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

— Не съм противен на Волята Божия, защото е свята.
И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: — Не съм противен на Волята Божия, защото е свята. А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.
към текста >>

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...
към текста >>

И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!...
Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него.
към текста >>

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир.
Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството." После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
към текста >>

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството."
Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството." После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
към текста >>

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител).
После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си...
към текста >>

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си...
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий**, който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в антиминсите и от мощите на свети Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците, в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата Събота, Петдесетница и Преображение Христово, но най-сетне бил предаден от най-верния си и обесен с омофора*** си на ден Великден, с него наедно свети Архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни избесени и изклани... Едного само като с чудо Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл аз чувствувам някакво олекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя свети залог - имай го в пазвата си, при сърдцето си... Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.
към текста >>

Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов.
Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото, ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, наверно Бог ще ги послуша. Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия. Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен.
към текста >>

В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите!
Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
към текста >>

39. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Днес ще сформираме Веригата в астралния свят.
Ила-рионов, Ан. Желязкова, Мария Ка-закова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние пов-таряхме подир него. След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката. Второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енер-гия.Третото течение е свързано с човешкото чувство. Четвъртото - с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека.
към текста >>

Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
Шестото течение е течението на Живота. Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
към текста >>

В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго.
към текста >>

И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши.
Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят. Страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница" - то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога и далече от Него. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него. Така - в един кръг: колкото отиваме към центъра, толкоз по-голям е кръгът. Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания за да стигне до Бога. В седемте прераждания той достига до степента „светия" и по тази група кръгове се отива по Яковата стълба.
към текста >>

Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре.
Даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате, инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно." Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда. Само дръжте чисти желанията си.
към текста >>

Вие се спъвате от това, че астралният свят е различен от този, обаче, вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав.
В осем и половина вечерта събранието се продължи. Между другото и сега г-н Дънов каза: Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух. Една стъпка напред - и ще се яви ас-тралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че астралният свят е различен от този, обаче, вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища. И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата „добър човек"?
към текста >>

Астралният свят е далече стотина километри над земята.
Между другото и сега г-н Дънов каза: Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух. Една стъпка напред - и ще се яви ас-тралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че астралният свят е различен от този, обаче, вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища. И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата „добър човек"? Когато казваме,добър човек", подразбираме, че неговите мускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък.
към текста >>

Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите.
Земната душа е, която ви препятс-твува в Живота, и тя е, която ви държи надолу. Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от стра-хуване. Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя. Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви дадат упътвания отгоре.
към текста >>

В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят.
В девет и половина часа заранта, след прочитането на стиховете от 17 до 26 от Евангелието на Йоана, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината. Думите в прочетеното от Книгата Господня „освети ги" означават „очисти ги". Светостта и Чистотата са синоними. Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят. И нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях. Затова в прочетеното се казва „Освети ги чрез твоята истина", защото, ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде человек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето - където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един человек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината.
към текста >>

А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай".
Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мене писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате имената на тримата Приятели, като казвате и Имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай". Вечерта в осем и половина часа -събрание и приятелски беседи върху разни въпроси. 18 август, неделя Сутринта се събрахме към 9ч. и г-н Дънов между другото каза: Има нещо на всички да се даде.
към текста >>

Защото тук е един вътрешен духовен закон: че за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания.
И това, което ще ви се даде сега, няма никому да го показвате, нито излагате на чужди очи. Това ще пазите до една година, как ви се даде. Всякога, когато се молите, ще го представяте пред себе си и тогава ще започвате всяко ваше прошение и молитва. Така е желанието на Ръководителите. Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: че за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша срана, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника* и реката никога не трябва да се образува борба. *Източник (арх.) - извор (бел. ред.)
към текста >>

Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
Няма нужда от философии от ваша срана, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника* и реката никога не трябва да се образува борба. *Източник (арх.) - извор (бел. ред.) Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят.
към текста >>

Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето.
Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника* и реката никога не трябва да се образува борба. *Източник (арх.) - извор (бел. ред.) Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират?
към текста >>

Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас.
През него ден няма да се яде нищо готвено. Никого да не задължавате да ви готви през този ден; но ако има нещо сготвено през този ден, без да сте искали вие, можете да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, когато [докато], ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето. В три и половина часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Желязкова, на която пред всинца каза: Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Постенето е една необходимост за уякване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро: умствено, физическо и духовно. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат отгоре да ни се определи деня от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последния петък ще бъде за пост.
към текста >>

Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов."
Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи, да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си. Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу.
към текста >>

А подир това, тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: 1/ Веригата, 2/ за тези, които съдействат за Царството Божие, 3/ за българския народ, 4/за духовенството, 5/за учителите, 6/ за учениците, които посещават училищата, 7/ за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, 8/за всичките земеделци, 9/за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, 10/ за цялото славянство и 11/за всичките други народи.
В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея: 2; 20, Иоана: 12; 5 и Псалом 21: 3, след което всякой един от нас изказа сам, тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това, тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: 1/ Веригата, 2/ за тези, които съдействат за Царството Божие, 3/ за българския народ, 4/за духовенството, 5/за учителите, 6/ за учениците, които посещават училищата, 7/ за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, 8/за всичките земеделци, 9/за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, 10/ за цялото славянство и 11/за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта - към стола на Любовта (средния стол). А след всичко туй г-н Дънов обяви, че Господ казва: Да се не устрашава вашето сърце през тази година. Да имате дързост и Той ще ви благослови.
към текста >>

Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти; показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост; изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил Си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в салона, гдето в 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото: ХВАЛА Господи, Боже Наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти; показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост; изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил Си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и бла-гости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето!
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят.
Обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа. Мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук, например, мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и пр. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма.
към текста >>

Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души.
В това отношение духовете представляват Принципът на Бащата, а човешките души - Принципът на Майката. Синът представлява Бога, Който се ограничава да живее между тях. И затова Той предизвиква Любовта и без Сина не може да съществува Любов. Те в себе си носят Божествения смисъл на Любовта. Ето, ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотво-ри и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за человека за Бога е възможно", т.е. това, което е невъзможно за человеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсър-чени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие като се мислите глупави, всичките человеци за вас ще са глупави и затова никой человек няма да има добър за вас.
към текста >>

Аз ще поясня тези мисли с органическия свят.
Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. До допуснем, че някой от вас е търговец на дребно - продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си.
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Във физическия свят ние търсим здраве.
Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света - на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя дух." Всякой, който има Живот в себе си, както слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон: в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре. И тях трябва да любим, защото те са нам ближни; те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия.
към текста >>

В духовния свят не можем да живеем без Бога.
Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света - на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя дух." Всякой, който има Живот в себе си, както слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон: в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре. И тях трябва да любим, защото те са нам ближни; те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия. И като ги любим, ще знаем основата, върху която са съградили своя живот.
към текста >>

Втората показва Майката, която може да възприема - макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят.
Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният Живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички нарисуваната Пръчка). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема - макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. Трето, иде человекът, Синът на Бога**. И така, второто - душата, третото - интелектът и четвъртото - животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се подигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат. Още: в тази пръчка имате „Света Троица" в Християнството.
към текста >>

Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на земята - това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.
**Тая молитва - по-късно текстът и става основа на т.нар. Молитва на Царството (бел. ред.) МОЛИТВА Господи, Боже Наш, да възлезе молбата ни пред Твоето Лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца . Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на земята - това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, пре-клони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи Наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир, при зелените пасища, при бистрите отоци. Амин. Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи: Да знаете, че Господ гледа на вас.
към текста >>

Светлината е една тъкан в Невидимия свят.
Инстинктът на самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? ", по който г-н Дънов каза следните мисли: Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И от тази дреха всичкото създание се радва, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е и казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, който съгреши, усеща се гол.
към текста >>

Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в духовния - тяхното лице.
Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е - казва г-жа Казакова -да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на земята схваща света по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в духовния - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашата душа, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.
към текста >>

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.
А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е - казва г-жа Казакова -да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на земята схваща света по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в духовния - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашата душа, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към текста >>

Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен.
Разбирате ли тази алегория? Може да го кажете както искате, безразлично е. Това не значи още, че аз не мога да имам съобщение с вас. Това обяснява само противоречието. Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен. Другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както на мене ми беше тъмно на Земята. Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши. Но пристъпете към една по-сложна работа -работа върху себе си.
към текста >>

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст.
към текста >>

Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци.
Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище.
към текста >>

Така например, един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде.
Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, Който никога не отказва. Думата „няма" у Него не съществува. Затова всичките духове - от най-големите до най-малки-те - пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, Който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него. Така например, един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде. Вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Па и нали казва Христос „търсете, искайте, хлопайте". И Господ ще ви отговори. Ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос.
към текста >>

Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е.
Това е само една икономия, за да не се влиза в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да има бедни. А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да и дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие" е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт; контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е защото желанията ни и исканията ни не са оформени.
към текста >>

Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане.
Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ вътре работи в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Не, повече от това: съдействай за по-скорото и привършване. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник - всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: Съвършенството е целта, Блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито Съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко.
към текста >>

Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? -Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините й в ръцете Си? - Не. Както всякой свят се създава за целта си - да се насели и да даде място да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочее, никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата Айнсоф е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът: В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>

Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят.
Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо напротив; но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода „защо да се обръщам към него", тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Македонската раса е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Иосиф и е работил тук във Варна и Месемврия. Той е, който е подготвил освобождението на България.
към текста >>

Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
" Всички едновременно подехме: „Амин". Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, който знаете и не знаете; да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите.
към текста >>

През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят.
Лентите, с които някои от вас се опасоха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели отгоре, които присъстват, ви поздравяват. Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Докторът и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света." През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо. След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен.
към текста >>

След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
Присъства и Господ. Докторът и Казакова казват: „Тук сме много весели - свободни от грижите на света." През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да и помогна. Но нищо. След четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа - това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори:
към текста >>

Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят.
Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа - това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането и в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него, изобщо, при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из астралния мир. Можете да разчитате през годината и за съвети от мене насън. Събранието се закри с молитва, произнесена от г-н Дънов .
към текста >>

42. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

А вие, братя Мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени.
Да помни обещанието си. Сега е време да посвети всичко, що има, за Славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека се готви да стори онова, което Ананаил му заповядва. Повече ревност, повече Жива вяра, повече сила духовна. А вие, братя Мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще се даде - велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз, ей, братя мои любезни. Велик е Господ и славни са Неговите дела.
към текста >>

Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят.
Той ще се погрижи. Помощ ще се даде - велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз, ей, братя мои любезни. Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и велики Отче на Небето и на земята, няма друг Тебе подобен, Ти Си само Един Бог Вечний! Варна, 21 януари 1899 г. Любезни брат Киров и Тодор, Преди всичко моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение
към текста >>

Ние сме странници и пришълци в тоя свят, ние не сме от него.
I Сол. 4:17,18. Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разуме-ние да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение да изработвате със страх и трепет вашето спасение. Защото Бог е, Който действа във вас. Духом бъдете пламенни, в молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят, ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, победа велика ще стане в света. Не сте още готови. Вярата ви е слаба, затова Господ чака и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии.
към текста >>

Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, Нашия Спасител.
Притчи: 2; 1, 9 Мат.: 21; 21, 23 От Господа Любезни брат Киров, Писмото ви от 21-того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, Нашия Спасител. Този, Когото вие любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и Истинен. Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, който ни люби с вечна и неизмерима Любов: „Аз съм Господ твой, Който ти говори сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им: Аз Съм техен Спасител, Който ги води с крепката Си ръка.
към текста >>

Делото, в което сме призвани, е дело Господа Бога нашего Исуса Христа, и докато не се облечем в силата на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем някаква стъпка.
Любезни брат Киров, Според Божията Милост и Благост ще се видим в гр. Варна на 6 Априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр.Тодор и Д-р Миркович и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска. Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело Господа Бога нашего Исуса Христа, и докато не се облечем в силата на Святия Дух Божий, невъзможно е да предприемем някаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Иерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука: 14; 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е: вярата наша, молитва към Господа и Неговата Благост и Милост.
към текста >>

Зная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, нашият Небесен Баща е по-силен.
Поздрави нарочно брат Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. Д-р Миркович. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш Господ Исус Христос да изкара добро от всичко. Зная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, нашият Небесен Баща е по-силен. Господ Бог наш на Господа Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четене през тоя месец: аз чета 20-та глава от Иоана и 55 Псалом. Най-важният стих е 22-я. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов
към текста >>

Да познаете от опит що е Неговата блага и свята Воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Макар враговете ни да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички свети мъже, които са служили Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог Мой да ви укрепи и благослови според Своята Милост и Благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познаете от опит що е Неговата блага и свята Воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички.
към текста >>

Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен.
И, разбира се, трябва да съблюдаваме кога минаваме тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях.
към текста >>

Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нас, в нашите души и, според както мислим и чувствуваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето; да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме Великите Дела Божии, в които сме призвани да участ-вуваме. Всяка душа е подобна на един космически свят, ненаселен отпърво и необработен. Но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява нашето битие, всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворяват в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъ-вършенствуването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем! Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях. Това е то онова съществено очакване, което всеки търси.
към текста >>

Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всич-ки високи и святи подбуждения.
И какво по-велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: Ще се заселя в тях и ще живея с тях. Това е то онова съществено очакване, което всеки търси. То е Господ на любовта. Ще бъда задоволен, казва псалмо-певецът, когато видя Твоето лице. Да, когато видим Това Лице вътре в нас, във всичката Своя слава и хубост, да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок. Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всич-ки високи и святи подбуждения. Трябва да престанат всичките подозрения, всичките егоистични чувства и ний като Господа да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Вън ония мрачни минути; животът е благо-словение, той е Божествено дихание. Духът, Благият Дух, Духът на вечния живот е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни. Той ни учи, но различаваме ли Неговия глас?
към текста >>

При това, без онова ясно разбиране [на] Любовта на Господа и [без] готовността, според диктуванията на Святия Дух, не можем да имаме успех.
При другото, трябва пълно съобразяване с Волята Божия. Божието познание и Мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват. Бързите работи винаги имат тоя резултат. Аз не мога да си обясня как човеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това, без онова ясно разбиране [на] Любовта на Господа и [без] готовността, според диктуванията на Святия Дух, не можем да имаме успех. Онези наши приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки.
към текста >>

Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Неговия Свят Дух, приет ми е; ако не, да правят каквото искат.
Онези наши приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него. Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Неговия Свят Дух, приет ми е; ако не, да правят каквото искат. Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат Истината. Придобийте вяра; без нея всичко е празно; а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото у вас?
към текста >>

Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото у вас?
Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Неговия Свят Дух, приет ми е; ако не, да правят каквото искат. Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат Истината. Придобийте вяра; без нея всичко е празно; а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото у вас? Как мислите да победите света? Или да станете силни или да очаквате да ви послуша Господ? Има заблуждения помежди-ната ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя, зная, че сте человеци, а не ангели.
към текста >>

Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи на тоя свят.
Ако не станете като децата, казва Христос, не можете да влезете в Царството Бо-жие. Тия думи са верни. И колко право е казал Господ. Децата винаги растат и напредват и в знание, и в мъдрост. А нам се пада да бъдем примерни във всичко. Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи на тоя свят. Туй, което Господ отреди, времето покаже и чело-веците способстват да се извърши, е волята на Невидимия. Ако Д-рът е още помежду живите, то е, за да извърши Волята на Бога, която му се възлага. Затова му се дава тази благодат, затова и вий пострадахте като Иона. Но да не ви е мъчно. Който страда за Господа, то е благо-словение за другите.
към текста >>

43. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденото нам от Духа Святаго.
В. Т. И. X. С. Б.* Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце го търсят. Да Ви даде от Христовия Дух, да го познаете и да изпълни сърцето Ви и душите Ви със Своята обична Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда. А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденото нам от Духа Святаго. Това е Моят поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна духовна Свобода, път на Новия Живот и Възкресението. Във всяка вътрешна Доброта Божия, във всяка Радост и Веселие придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцето си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката Пълнота.
към текста >>

Аз опитах българския народ и духовенството му имат ли Любов към Бога.
Мир на всички ви от Господа. Ваш верен Подпис Варна, 14 септември 1917 г. До всички приятели. Аз опитах българския народ и духовенството му имат ли Любов към Бога. За мене истината сега е ясна. Господ е с мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Гласа Му, духът Му пребъдва в моята душа и аз пребъдвам в Него. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос.
към текста >>

Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго."
Господ е с мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Гласа Му, духът Му пребъдва в моята душа и аз пребъдвам в Него. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и многомилостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм благ", казва Господ. „Потърсете Ме в ден скърбен и ще ви помогна и ще Ме прославите". Дерзайте, Аз съм с вас.
към текста >>

„Мир, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение, Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките и смирените духом, Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие.
Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и Радост нося Аз на всички, които приемат Живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ Бог. „Мир, казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение, Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките и смирените духом, Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, наскърбените, Мир, казва Господ, на Моите чеда, тяхно е Царството отсега. Мир, Мир, иде Мирът Божий за праведните по сърце и утеха за всички." Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща, на всички страдующи. И аз, вашият брат, ви казвам: Пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и всички - от голям до малък - ще Го познаете, че е Той Единият и Неизменният във всичко на Живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра Воля. Подпис
към текста >>

А Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят.
Да се изпълни всеки ден Волята Божия. Това съставлява радостта на душата. Като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на Живота, които ще обработват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите; оттам тя извира. Надеждата - с всички хора и добри души; оттам начева. А Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят. Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога. Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с Бога. И тъй, Животът има трояко изявление, което го определят с думите Вяра, Надежда и Любов. Бъдете пълни с радост и веселие. Всичко е за човека.
към текста >>

44. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА Велко Петрушев* През 1908 г. живях в град Добрич при мое роднинско семейство. Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят. Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник. Семейството на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство. Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите.
към текста >>

Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете!
Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското. През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Куртеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев".
към текста >>

В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят.
Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата. Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир.
към текста >>

Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г.
към текста >>

45. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Пленил го чистият му и свят живот.
Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци. В първи клас за първи път чул библейския разказ за сътворението. Бил толкова впечатлен, че научил наизуст цялата първа глава от „Битие". Тогава му подарили и книжка с житието на св. Атанасиий. Пленил го чистият му и свят живот. През 1907 г. Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал. Наема стая за семейството си на ул. „Плевен", днес „Кап.
към текста >>

сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант.
Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него. „Красотата ме завладя", спомня си по-късно Михаил Иванов. През зимата на 1917 г. сред варнен-ци се заговорва за интернирания в града Петър Дънов като за духовен учител, ясновидец и музикант. Веднъж, възстановявайки се от тежкото боледуване, Михаил се разхождал по улиците, когато видял да иде насреща му човек. Странникът го разминал с толкова стремителна походка, че дори се усетила струйка вятър след него. „Това трябва да е той", помислил си Михаил Иванов. Осведомил се. Наистина това бил Учителя Петър Дънов и обитавал стая на последния етаж на хотел „Лондон".
към текста >>

— Отидохме в Причинния свят.
Всички легнали по корем, излагайки гръб на слънчевите лъчи. Михаил почувствал гърба си като батерия, изпълнена със светлина, обхванало го някакво съно-подобно състояние. Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато: — Знаеш ли къде бяхме? — Не, Учителю, но ще се радвам да ми кажете. — Отидохме в Причинния свят. Ти видя, че аз започнах да хвърлям камъчета. Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали?
към текста >>

Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане.
Когато дошъл на себе си, Учителя го гледал усмихнато: — Знаеш ли къде бяхме? — Не, Учителю, но ще се радвам да ми кажете. — Отидохме в Причинния свят. Ти видя, че аз започнах да хвърлям камъчета. Така аз предупредих Причинния свят за нашето пристигане. Но съществата, които ни посрещнаха, ни казаха, че не трябва да си спомниш за това, което си видял. Ето защо бях принуден да те забуля. Но ти почувства, че нещо се случи, нали? — Да, Учителю... На 18-годишна възраст по съвет на Учителя Михаил Иванов отклонява опитите да бъде привлечен в спири-тично общество, ръководено от заможен гражданин, бивш консул в САЩ (най-вероятно, Величко Граблашев).
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят.
Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него. След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние.
към текста >>

Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
към текста >>

В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни.
Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят. Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате. В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго.
към текста >>

И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши.
съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши. Близо към Бога и далече от Него. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него. Така – в един кръг: колкото отиваме към центъра, толкоз по-голям е кръгът. Откак човек се съзнае като човек, необходими са седем прераждания, за да стигне до Бога. В седемте прераждания той достига до степента светия.
към текста >>

Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре.
Вие трябва да стоите спокойно – даже и когато ви дялат, да сте спокойни, да не мърдате; инак повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти и как да сложи чука си. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията. Но казано е: „Няма който да е оставил баща или майка, да му се не даде стократно.“ Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си.
към текста >>

Вие се спъвате от това, че Астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав.
В 8,30 ч. вечерта събранието се продължи. Между другото и сега г-н Дънов каза: Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух; една стъпка напред – и ще се яви астралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че Астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над Земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища. И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата добър човек?
към текста >>

Астралният свят е далече стотина километри над Земята.
вечерта събранието се продължи. Между другото и сега г-н Дънов каза: Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух; една стъпка напред – и ще се яви астралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че Астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над Земята. Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища. И ако искате вие да се яви един от вашите Учители, трябва да се подготвяте цяла година и да разберете Живота. Ако сте подготвени, един от нашите Приятели може да се яви. Какво разбирате под думата добър човек? Когато казвамедобърчовек,подразбираме,ченеговитемускули и кости, и неговото тяло изобщо са в порядък.
към текста >>

Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите.
Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу. Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от страхуване. Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя. Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате. Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта и ако опитате това, ще видите, че е така. Молете се, за да ви дадат упътвания Отгоре.
към текста >>

В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях.
В 9,30 ч. заранта, след прочитането на стиховете от 17-и до 26-и от Евангелието от Йоанна, г-н Дънов каза: Човешкият живот започва с Истината. Думите в прочетеното от Книгата Господня освети ги означават очисти ги – Светостта и Чистотата са синоними. Светостта е едно състояние на Духа, в което няма никаква дисхармония. В него не могат да се появят никакви лоши чувства и желания и няма почва за грях, защото в този свят всичките желания са ясни на Духовния свят; и нищо не може да се зароди, което да бъде грях за тях. Затова в прочетеното се казва: „Освети ги чрез твоята истина“, защото ако така сте осветени, злото няма да има почва. За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.
към текста >>

А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова- Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай.“
Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва. Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мен писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова- Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай.“ Вечерта в 8,30 ч. – събрание и приятелски беседи върху разни въпроси. 18 август, неделя Сутринта се събрахме към 9 ч. и г-н Дънов между другото каза:
към текста >>

Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания.
И това, което ще ви се даде сега, няма никому да го показвате, нито излагате на чужди очи. Това ще пазите до една година, как ви се даде. Всякога, когато се молите, ще го представяте пред себе си и тогава ще започвате всяко ваше прошение и молитва. Така е желанието на Ръководителите. Даже един на други няма да показвате това, което в тазгодишното събрание ви се даде, а всякой ще си го запази само за себе си. Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
към текста >>

Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук.
Защото тук е един вътрешен духовен закон: за да растете в истинската Мъдрост и Любов, трябва да спазвате абсолютно Божиите желания. Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят.
към текста >>

Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето.
Няма нужда от философии от ваша страна, защото тогава ще значи, че вие да сте по-мъдри от Бога. Само по този начин вие ще можете да възприемете Божествената Мъдрост и затова вие трябва да спазвате всичко. Ако у вас трябва да се проявява Любовта, това е Неговото желание и следователно вие ще бъдете израз на това, което желае. Между източника и реката никога не трябва да се образува борба. Законът е такъв: чрез закона за Добродетелта от Духовния свят сте слезли тук. Чрез Добродетелта сте слезли в материалния свят, събрали сте всички нечистотии и Любовта е, която ще ви изпере, а Мъдростта ще ви заведе на Небето. Затова, като се върнете в Небето, не трябва да се връщате празни. Понякога Истината се поставя в най-простия вид, но само когато едно цвете се развие, тогава ще видите какво е то. И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират?
към текста >>

Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас.
Никого да не задължавате да ви готви през този ден, но ако има нещо сготвено през този ден, без да сте искали вие, можете да ядете, стига да бъде растителна храна. И като не задължавате никого да ви слугува, Господ ще ви помага, когато, ако ви слугуват хората, лишавате се от помощта на Небето. В 3,30 ч. подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Железкова, на която пред всинца каза: Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро – умствено, физическо и духовно. Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави: Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост.
към текста >>

Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пъкщесвършватесдумите: „Защото,Господи,видването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“
В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си. Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пъкщесвършватесдумите: „Защото,Господи,видването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“ 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4).
към текста >>

А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи.
се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта – към стола на Любовта (средния стол). А след всичко туй г-н Дънов обяви, че Господ казва: Да се не устрашава вашето сърце през тази година. Да имате дързост и Той ще ви благослови.
към текста >>

Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в салона, гдето в 6 ч. сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото: Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която Си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, Великий Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго.
към текста >>

47. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят.
Но първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих казва кой е Пастирът. Филип казва, че двеста динарии хляб нямало да достигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в незнанието за извършването на работата. Тук например мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма.
към текста >>

Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души.
В това отношение духовете представляват Принципа на Бащата, а човешките души – Принципа на Майката. Синът представлява Бога, който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква Любовта. И без Сина не може да съществува Любов. Те в себе си носят Божествения смисъл на Любовта. Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотвори и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно“, т.е. това, което е невъзможно за човеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой човек няма да има добър за вас.
към текста >>

Аз ще поясня тези мисли с органическия свят.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната. Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си.
към текста >>

48. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Във физическия свят ние търсим здраве.
Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот.
към текста >>

В Духовния свят не можем да живеем без Бога.
Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати. Така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни. Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли Отгоре – и тях трябва да любим, защото те са нам ближни. Те са, които са слезли Отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основата38, върху която са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това й помагате.
към текста >>

Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44.
Това трябва да се почувства с душата42. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните.
към текста >>

Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят.
(Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат.
към текста >>

Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.
Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде. Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание: Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца. Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите оттоци. Амин. Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи:
към текста >>

Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот.
Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината? “, по който г-н Дънов каза следните мисли: Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас. Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тази светлина я няма, така е. Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот. Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината.
към текста >>

Светлината е една тъкан в Невидимия свят.
“, по който г-н Дънов каза следните мисли: Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас. Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тази светлина я няма, така е. Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот. Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол.
към текста >>

Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице.
Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.
към текста >>

Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла?
към текста >>

Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава Духовният свят ще ви стане ясен.
Разбирате ли тази алегория? Може да го кажете както искате, безразлично е. Това не значи още, че аз не мога да имам съобщение с вас. Това обяснява само противоречието. Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава Духовният свят ще ви стане ясен. Другояче всичко ще ви бъде тъмно, както на мен ми беше тъмно на Земята. Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши67. Но пристъпете към една по-сложна работа68 – работа върху себе си.
към текста >>

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
към текста >>

Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци.
Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище.
към текста >>

Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже.
Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде, Той никога не отказва. Той е Единственият, който никога не отказва, думата няма у Него не съществува83. Затова всичките духове – от най-големите до най-малките – пред Него благоговеят. Защото Той е един Дух, който носи бремето на всичките, всичките същества постоянно искат от Него. Така например един Възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог да му го даде; вие искате десет хиляди лева и ще ви ги даде Бог, няма да откаже. Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте.“ И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. Разбира се, тук аз ви говоря какъв е законът, но като как ще го приложите, това е друг въпрос. Когато искате, Господ ще ви даде, но като как ще иждивите това, което ще ви се даде, това е друг въпрос. Тия принципи в Библията си имат практическо приложение, трябва да се оползотворят в Живота. И ние ще слезем от философията към практическото приложение.
към текста >>

Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е.
Това е само една икономия, за да не се влиза в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да има бедни. А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени.
към текста >>

Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане.
Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко.
към текста >>

Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7. В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>

Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят.
Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна. Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал100. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми.
към текста >>

Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите.
към текста >>

През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят.
Лентите, с които някои от вас се опасаха, ще можете да си ги опасвате, освен при моление през дванадесетте заповядани петъка, но и всякога, когато имате нужда; и то ще ги опасвате по начина, както ви се опасаха вчера. Нашите Приятели Отгоре, които присъстват, ви поздравяват. Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен.
към текста >>

Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
към текста >>

Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят.
Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде. На въпроси, зададени от неколцина, г-н Дънов отговори: На това Божествено учреждение вие винаги може да разчитате. Разчитайте на него по време на всяка нужда, разчитайте на него за предупреждения, даже при случаи на преминаване от този свят. Разчитайте на него изобщо при всякакви фатални случаи. През тази година разчитайте, че когато Небето намери за целесъобразно, ще ви извежда на един вид разходка из Астралния мир. Можете да разчитате през годината и за съвети от мене насън. Събранието се закри с молитва, произнесена от г-н Дънов. Приложение към протокола от 1910 г.101
към текста >>

Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят.
В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва - да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат. Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят. Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите.
към текста >>

Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта.
Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша." Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират. Вам е необходимо Знание, за да може да се борите. Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува.
към текста >>

В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно.
Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира - Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа.
към текста >>

В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният.
От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира - Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля.
към текста >>

В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно.
Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира - Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете.
към текста >>

Ние просто сме играчка в този свят.
В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира - Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава.
към текста >>

В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете.
В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира - Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор.
към текста >>

Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други.
Както майката, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля?
към текста >>

В световете на Ангелите има Любов - тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите.
Само в две неща не трябва да се съблазняваме: първо, в Бога и второ, в Духа, който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов - тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите. Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието?
към текста >>

Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият.
Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов - тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите. Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище.
към текста >>

Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта.
У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов - тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите. Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище. Какво нещо е търпението - неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
към текста >>

49. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел.
към текста >>

И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят.
Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието на Христа, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали ведно с тях: „Разпни Го, разпни Го." Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събират119, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците - това е вярно, но това значи, че дойде за Кавказката раса, а семитите Го не приеха. Виделината е във вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим - то е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ например е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явства от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой - той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия.
към текста >>

Изпяхме всички песните „Ангел вопияше" и „Свят, свят, свят Господ Саваот"120, като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 ч.
Ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов, жълтата - Божествената воля, синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа: портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият - сегашното развитие на човека. И след всичко добави: Сега е благото, което Господ ни дава, и трябва да го използвате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните „Ангел вопияше" и „Свят, свят, свят Господ Саваот"120, като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 ч. на обед. В 3 ч. подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и прочее, което бдение продължи дори до 10 ч. вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 ч., бяха в града, но в 6 ч. всички се събрахме и на групи си беседвахме в двора на лятната къща докъм 10 ч.
към текста >>

В Астралния мир половете не са както на физическия - там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже.
Три, то е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила. То не е делимо - трите само Бог може да го победи. Пет - то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2 121, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В Астралния мир половете не са както на физическия - там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по тридесет и два милиона души, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, ако македонците умират, нека умират; тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък Провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света.
към текста >>

В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно.
То не е делимо - трите само Бог може да го победи. Пет - то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2 121, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника. В Астралния мир половете не са както на физическия - там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по тридесет и два милиона души, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, ако македонците умират, нека умират; тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък Провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив - тя е Божествена, но все-таки не бива да се бърза.
към текста >>

Защото знайте, че се приближаваме към Същество, което е безгрешно и чисто, и свято.
След като се молихме с„Добрата молитва", г-н Дънов ни продиктува, та си записахме една молитва, която каза, че се именува „Молитва на Духа" и за която ни обясни, че не можем да я даваме на никого. Тази молитва - каза той - ще четете само при много голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, пред когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и ще ви напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, свети и послушни. Послушанието е първият основен закон в Небето и който се кани да стане член на Небето, трябва да бъде послушен123. Защото знайте, че се приближаваме към Същество, което е безгрешно и чисто, и свято. В края на тази молитва има, като че ли четири, но те са пет букви - четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат... (Тълкуването, дадено на тия букви, не може да е достояние на тази протоколна книга - това е заповед.) Всичките молитви са лозинка, пропуск, и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи.
към текста >>

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение".
Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес. А с тях щяха да се явят и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
към текста >>

Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха поотделно на 29 книжки, от които всякой от нас взе по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото - това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ - това е първото Същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>

Защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас - ще заминат от този свят.
В Първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат. Второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато Земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. Начина, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже. После, дали вие ще бъдете с тия си тела, или не, когато се яви Христос, и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас - да може да се пазите, за да се не загнезди дяволът някъде във или измежду вас. Защото, другояче, успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземат от вас - ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост или омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията ще са лоши, фатални. Ако някой има против някого нещо, нека отиде и да му го каже лично, та по този начин да се предотврати злото. И важното е, че тези трима души, които ще заминат, в случай че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване. Но дяволът си е насочил окото към тях, та ако те са извън Веригата, непременно130 ще ги вземе, просто ще ги удуши.
към текста >>

Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят Господ Саваот".
Стамболов отива към севера, т.е. към смъртта, защото всичките народи дохождат от севера към юг. Подир като всички бяхме се изредили в 4-минутно бдение в олтара, гдето оставихме написаните листи с 29-те думи, след нас влезе в олтара и г-н Дънов, който, като се завърна, каза: Господ казва, че е доволен от вас и ако всякога така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 ч., е казано от Духа. Днешното ни събрание свършихме с изпяването „Свят, свят, свят Господ Саваот". 17 август, вторник В 10 ч. сутринта се събрахме по местата си, когато след като изпяхме „Ангел вопияше•", г-н Дънов прочете 14-а глава от Евангелието от Йоанна, като между прочетеното се спираше и поясни: Тук думите път - това е тялото, истината - то е душата, а животът - то е Духът. Пътят - то са всички човеци, Истината - това са духовете, а Животът - това са Синовете Божии.
към текста >>

„Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца"131.
Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри - макар и цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на Живота, огъня на Истината и върху това огнище Той ще бъде олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангелската песнопойка, но само първия стих: „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца"131. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание.
към текста >>

В Духовния и във физическия свят законите са подобни - едни и същи, само че техните приложения са различни.
Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном 13-а глава, от 3-ти стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 ч. В 5 ч. след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В Духовния и във физическия свят законите са подобни - едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например има земеделец, който най- напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата - аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защитава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и прочее.
към текста >>

В Духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно.
Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция. В Духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например нитроглицеринът,съединенспамук132, образувадинамит и прочее. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да се поправи, добави химикът, трябва основа или киселина." Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил.
към текста >>

Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.
Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък: аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват. И на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата - от болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мен, то помощта не е идвала - не може в такъв случай да ви се помага. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мен.
към текста >>

Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг.
И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и иска вашето повдигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така Живота, ще ни настане Светлина и Виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно. Защото „на когото е много дадено, много се и иска", а на вас, щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за Духовния свят, то членовете от Духовната верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция. Но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни.
към текста >>

И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за Духовния свят, то членовете от Духовната верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция.
Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така Живота, ще ни настане Светлина и Виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно. Защото „на когото е много дадено, много се и иска", а на вас, щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за Духовния свят, то членовете от Духовната верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция. Но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така, щото ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа.
към текста >>

Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят.
Исус Христос много ясно е казал: „Всичко, каквото попроси който вярва, ще му бъде"133; разбира се, ако не се усъмни. Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. В. Узунов: Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението.
към текста >>

Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас.
Човек следва да се упражнява, за да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия.
към текста >>

Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят.
Вие се плашите от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия. И днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имат утаени мисли, да ги изпъдят и да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка.
към текста >>

Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро.
Това послание гласи: „Аз Съм Господ ваш, верний и благий, който винаги пазя Своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира - Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден." Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед.
към текста >>

А след това влязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата (поотделно и поименно за домовете и приятелите им), после - за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно човечество.
Има общо правило за ясновидството, но има и правила, които трябва да бъдат спазвани от всекиго за себе си. Да, интересен е Астралният мир и добре ще бъде, ако някои от вас могат да отиват и пак да се връщат. Г-н Дънов спря говора и написа върху 29-а книжка словото за отсъстващия член на Веригата г-н И. Стойчев. Избрани от г-н Дънов, четиринадесет души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това влязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата (поотделно и поименно за домовете и приятелите им), после - за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно човечество. Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии"141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот" и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова, подир което добави: Поздравяват ви и казват: „Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля.
към текста >>

Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии"141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот" и насядахме по местата си в заседателния салон.
Да, интересен е Астралният мир и добре ще бъде, ако някои от вас могат да отиват и пак да се връщат. Г-н Дънов спря говора и написа върху 29-а книжка словото за отсъстващия член на Веригата г-н И. Стойчев. Избрани от г-н Дънов, четиринадесет души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това влязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата (поотделно и поименно за домовете и приятелите им), после - за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно човечество. Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии"141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот" и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова, подир което добави: Поздравяват ви и казват: „Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите142 на Духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на Земята."
към текста >>

В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите142 на Духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на Земята."
Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии"141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот" и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова, подир което добави: Поздравяват ви и казват: „Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите142 на Духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на Земята." „Ние се радваме - казват те още, - че Веригата е нараснала и че има толкова присъстващи. Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега възраства. Нашите поздрави на двама ни към вас! Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия! Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото.
към текста >>

След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот.
И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване. Защото, като се усъвършенстват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: Най-първо за четивото: ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука 146, цялото Евангелие от Йоанна, цялото Първо послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете. Изцяло този прочит се състои от сто и седемдесет глави, от които сто и четири глави ще употребите изключително за петдесет и двата петъка в годината, т.е.
към текста >>

Тях ще употребявате по една за всякоя свята неделя и по една в разните други православни Господни празници наред.
Най-първо за четивото: ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука 146, цялото Евангелие от Йоанна, цялото Първо послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете. Изцяло този прочит се състои от сто и седемдесет глави, от които сто и четири глави ще употребите изключително за петдесет и двата петъка в годината, т.е. по две глави всеки петък, като ще разпределите тъй, щото четивото за всеки петък да е по възможност от Новия Завет. И колкото глави не достигат за четиво от Новия Завет в петъците, ще вземете от Вехтия Завет. А останалите шестдесет и шест глави са за всички от Вехтия Завет. Тях ще употребявате по една за всякоя свята неделя и по една в разните други православни Господни празници наред. Както упражненията, които ви се дадоха, така и четивата ще започнете от първия петък на септември текущата година. За пост остава пак четвъртият петък. И постът тази година ще бъде така: ще запоствате точно в 8 ч. в четвъртък, а ще отговявате в 8,30 ч. в петък.
към текста >>

50. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ.
Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго- търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего.
към текста >>

Тук вие съставлявате само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, докато в Духовния свят е потребна само една точка.
Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползват от тях. С нашите мисли трябва да окуражим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се стремим и то е намерението ни. Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставлявате само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, докато в Духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „ С нами Бог" 161 и „ Ангел вопияше" събранието се преустанови до довечера, когато в 8,25 ч. то наново се продължи. В това събрание присъства и баба Венета 162от Търново, а така също и Иван Русев, който започва да присъства на събора. Г-н Дънов говори върху следното: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата.
към текста >>

Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места.
По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: Тази вечер ще ви говоря върху Пребъдването. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде."174 И после се казва още: ,Дз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов."175 Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земния пласт, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод. Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка например искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
към текста >>

Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат.
Така трябва да се стараем да [ се] изработваме, щото да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка например искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се закачи на Духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдат във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към Добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа, значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я повдигат.
към текста >>

Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на Земята; втория - за осъществяването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е.
Почнахме да изчитаме всички заедно, дума по дума, „Добрата молитва" и „Отче наш". Г-н Дънов съобщи: Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е този: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по четиридесет часа, а които не могат, да постят по двадесет и четири часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на Земята; втория - за осъществяването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е. на верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистването на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия Дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и дълголетието 177 на верующите; а дванадесетия ще употребите в съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате.
към текста >>

Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Святаго, който, като дойде, те вече бяха силни за поход в света.
Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дяволът, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствал да казва, че е равен Богу; но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане човек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Святаго, който, като дойде, те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползвате. Сега нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите триста и четиринадесет дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого.
към текста >>

Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите Духовния свят.
На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране." Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за Истината, ще влезете в прение, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някой ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби." А ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват." Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите Духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде - ще ви бъде според вярата. Човек, докато не ослепее, не може да прогледне. Откак се е сформирала Веригата в България, българите, респективно България 178 зло не е видяла. Виждате, това лято последваха пет милиона загуби, а двадесет милиона други дойдоха. Заради нас, които живеем добре във и между този народ, Господ го държи и поддържа.
към текста >>

Във физическия свят Любовта се показва като разум, в Духовния - като Правда, а в Божествения свят се показва като Истина.
В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с Тялото на Любовта. Всички знаете какво нещо е Любов, но що е Любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят Любовта се показва като разум, в Духовния - като Правда, а в Божествения свят се показва като Истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на Земята - по-добре да си седеше в Небето. Той е дошъл тук, на Земята, да се повдига, а пък ще се повдига само чрез страдания, също както страда и Господ.
към текста >>

Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят - напротив, светът е много добър.
После, ако живеем добре, то добрите наши дела ще ни съпътстват до хиляда поколения, докато лошите мисли следват само до четвърто поколение. А от туй излиза, че Доброто върви хиляда поколения, а лошото - в четири поколения. Значи само четири добри мисли и желания са равносилни на хиляда лоши - виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на Земята - напротив, благодарни бивайте, че сте дошли. Ако искате да развивате вашата Вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят - напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за теб, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене.
към текста >>

Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
Ако някой почне да говори лошо за теб, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо.
към текста >>

Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 2-4 ч.
към текста >>

Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата.
Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 2-4 ч. подир обед западният небосклон започна да се затъмнява, първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
към текста >>

След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна:
всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 13 август, събота В 9 ч. сутринта всички се настанихме по местата си. След като се молихме и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за Свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването и чрез острото на ножа. При все това обаче всички още не са я придобили, а Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала, и изгубила нишката.
към текста >>

И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни.184 "Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на Свободата, която е изгубила; следователно Свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за Свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването и чрез острото на ножа. При все това обаче всички още не са я придобили, а Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала, и изгубила нишката. И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде свободен. Сега, дали Свободата произтича от Силата, или Силата от Свободата? Силата произтича от Свободата и Силата е само едно средство за придобиване на Свободата. Що е Свобода? За да бъде човек свободен, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек свободен, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек свободен, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил.
към текста >>

Аз я призовавам на света и живея в нея." Значи Истината е врата за влизане и излизане от материалния свят в Духовния и от Духовния - в материалния.
Поставете например едно дете в тъмнина - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на Истина - гдето няма Истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот."185 Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни. Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея." Значи Истината е врата за влизане и излизане от материалния свят в Духовния и от Духовния - в материалния. През нея влизат и излизат. На мнозина от вас тия думи не са живи, но тия думи ще оживеят, когато призовете Истината на помощ и тя започне да действа във вашия ум. И ако искате да знаете дали Истината е във вас, питайте себе си дали сте мирни и дали не се колебаете - това е мерилото. Истината не е нещо, което се натрапва, а моментално се появява и изчезва. И при най-малкото неразположение тя се оттегля, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна, и не се плашим от бъдещето.
към текста >>

Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, който се проявява между духовете - това не е много трудно да се разбере.
Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър - призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли - призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, който твори и създава и иска Доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, който се проявява между духовете - това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това, да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едните са способни да знаят Истината, а другите - не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху рохка земя, те попиват. Така е с Истината: когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде.
към текста >>

Плашим се от много работи, когато трябва да имаме Истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в Живота.
Ако така действате, аз мога да ви съдействам. Мнозина искат да им съдействам, но те не са съгласни с мен, не действат в съгласие с мен и тогава как ще им помагам? Затова най-първо, аз искам между Веригата да дойде Истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете и същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е помислил за ядене и други нужди тук на събора, но щом се разотидем, всякой се скрие в своята черупка. А ние трябва да имаме Вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме Истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в Живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе ще наложите данък. Да, има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а то трябва да я имаме.
към текста >>

Изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Яко с нами Бог" 187 и се молихме за всички братя и сестри, които имат нужда от нас.
Еволюцията е правилна и успешна само когато сърцето и умът са съгласни и когато душата и Духът са тоже съгласни. Настроение и съсредоточение с ума и сърцето в молитвата - това е, което се изисква от всинца ви. През тази година гледайте да снемете излишния товар, що тежи върху вас, и в моменти на съмнение, материални утеснения и прочее почнете да размишлявате и кажете: „Ако Господ е искал тоя товар да го нося, ще го нося и износя; ако ли не, тогава нека се отмахне товарът." В 9 ч. вечерта събранието се продължи. Изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Яко с нами Бог" 187 и се молихме за всички братя и сестри, които имат нужда от нас. Г-н Дънов съобщи: Понеже утре ще имаме нашата вечеря, аз искам да разгледате у вас всички неща по сърце и по ум и ако намерите затаени прегрешения, изпъдете ги навънка. С това искам да кажа, че когато Господ хлопа, оглушки да не си правите, а отворете да влезе във вас и да очисти сърцето ви. Защото само с чисто сърце имате Мир и Истината всякога ще се отразява във вас. Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мене сърцето си"188?
към текста >>

Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен.
Господ присъства - това, 197 което става, Той ще го обърне за добро. Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота ви - такъв случай рядко става. Имайте, прочее, вяра, защото Господ е близо, та ще ви чуе и помага. Тази година гледайте да я не изгубите. Гледайте да приемете всичките благословения, които Господ иска да ви даде - благословение умствено, благословение материално, да помогне във всички мъчнотии в живота ви и да ви дари милост, благост и всички блага. Защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи и умен, и чист, и свят и животът му става хармоничен. Изобщо тази година искам да бъдете свободни, и то дотам свободни, като както когато ви се дава царство. И да знаете, че Господ е с вас. А когато ви говори Той през годината, да се не плашите. Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действа във всички ви. Той, Духът, нарочно ви изпитва, за да види какво ще мислите заради Него - това често става в Живота.
към текста >>

Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели.
Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често пъти допускаме. Например аз чувствам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив - например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. А пък ако вие имате нужния нож - ножа на Истината, тогава бягат всичките пъклени сили.
към текста >>

Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните.
Само да се пазите да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне. А освен това има и опасност от една война на Балканския полуостров, 205 от която възможно е да се ангажира цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните. И от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога - всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това.
към текста >>

51. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска.
подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието и скъперничеството. Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно. И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим.
към текста >>

Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата Природа, за да се ползваме от нея.
На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти някои разправят за Астралното тяло. Такива аз питам разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за Астралното? Например тялото на Йоан Рилски има известен обем, но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всички неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло, а Духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата Природа, за да се ползваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, па каквото и да е то. Така някой казва: „Глупав съм", но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх?
към текста >>

Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате.
За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте ! "252 Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз считам нещо изменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че Реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние и противодействаме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци.
към текста >>

Тук например четем: „Очите ти ще видят царя в красотата му."253 Защо ние страдаме в тоя свят?
Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние и противодействаме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук например четем: „Очите ти ще видят царя в красотата му."253 Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на човечеството.
към текста >>

Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек.
Аметистовата краска - тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на смирението (чете подходящите стихове). Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви, и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста. А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации. Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно.
към текста >>

Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро.
Някой се чуди как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - зло и Добро - ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка. Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене.
към текста >>

Ако сега не изправите всичко, Невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата.
Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. В бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват, и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие. Истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина, щото Черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не изправите всичко, Невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода - тогава дайте и мен свобода.
към текста >>

И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в Астралния свят.
Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода - тогава дайте и мен свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мен, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в Астралния свят. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мен, и вас си. Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. Затова решете в себе си какво ще правите - това ми е заповядано да ви го кажа.
към текста >>

От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България.
Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България - присъства и в този час тук. Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа - Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в Невидимия свят съдейства в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас.
към текста >>

Братството в Невидимия свят съдейства в България.
Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа - Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От Невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в Невидимия свят съдейства в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползвате.
към текста >>

Законите в Духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер.
Г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни: Най-важните краски са 265 розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената. На физическото поле Небето представлява свръхсъзнанието, Земята - съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяването на „Благословен Си, Христе, Боже наш" 266 г-н Дънов продължи: Законите в Духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме. Защото иначе може и даприсъстваме на такива събрания по седем дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъстваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно.
към текста >>

Ако например една опашка не можем да клатим за свят 267, то ако главата ни се повери, как ще я употребим?
Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи, и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволства от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от Сила в Сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора повдигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, в опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако например една опашка не можем да клатим за свят 267, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки - да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй - когато дойде Любовта, Знанието, Вярата, вие ги давайте и на другите. „Даром сте приели, даром давайте."268 Защото иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения.
към текста >>

След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово:
На въпрос от С. Драганов г-н Дънов отговори: Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6,30 ч. подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са.
към текста >>

Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук.
подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме.
към текста >>

Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето.
към текста >>

А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме.
Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим.
към текста >>

Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства.
Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
към текста >>

И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето.
Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме. И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат.
към текста >>

Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят.
И в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният Живот е атмосфера на Духовния свят. И когато един човек се намира в Дървото на Живота, трябва да знае в коя част е - в клоните или в корените. Защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба. Така хората, които се намират в корените на Живота, ако не изпълнят своята служба, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всякой човек трябва да работи за Бога тук на Земята и тогава ще бъдем в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се повдигат у нас, Отгоре ще ги оползотворят, защото Господ работи с тях.
към текста >>

Често пъти и те са базиргяни и искат да живеят, както хората от тоя свят.
В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук, на Земята, да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, Небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове - и те са същества, искат да живеят. Често пъти и те са базиргяни и искат да живеят, както хората от тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен - човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете.
към текста >>

Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из Невидимия свят, за да ви помогнат.
И навсичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението - не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има (то често пъти е в реда на нещата), но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли например като: „Дали следвам Господа? ", и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из Невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите - бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени.
към текста >>

Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в Астралния свят.
Не се страхувайте - сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас - сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в Астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че петстотинте години 271 са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат. Вие знаете ли, че в минало време сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идете да я изпълните? А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици.
към текста >>

Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен.
Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползват. Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни.
към текста >>

Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят.
По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително.
към текста >>

Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани.
С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>

И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.
При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва" и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П.
към текста >>

Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината." Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 август, понеделник Събранието се подкачи в 10 ч. сутринта, като присъстваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Г-н Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо", „Достойно ест" и „Собезначално е слово"287. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете 18-а глава от Йоанна и каза: Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината." Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След петдесет- шестдесет години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелстват за Истината?
към текста >>

Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка.
След петдесет- шестдесет години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго, и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелства върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелстват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствам за Истината." Без Истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото.
към текста >>

А съмнението в Духовния свят показва, че човек ходи с пипане - това е правото определение - ни повече, ни по-малко.
Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно - и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в Духовния свят показва, че човек ходи с пипане - това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като тъй, по- добре е да ходим с Вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете, гледайте вътрешното съдържание.
към текста >>

На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога.
към текста >>

С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух.
Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола.
към текста >>

Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате.
Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 г. ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
към текста >>

Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296.
Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 г. ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата.
към текста >>

Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат.
към текста >>

И един човек, който не разбира Правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят!
Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат. И един човек, който не разбира Правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят! " Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света. Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване. Но вие имате тия условия. Според мен никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе.
към текста >>

Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата.
В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир Освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни" и „широки", което не би трябвало да бъде. Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира.
към текста >>

Защото и в Духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение.
Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други - в духовно, а трети - в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна. Оттук се явява и нуждата за обмяна - вие трябва да обменяте. Например някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер - доброжеланието да бъде пълно. А не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „Хе, той има, нека дава" - тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в Духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако например е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест.
към текста >>

267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д.
Голов: да разберете духа на нещата. 263 От сърцето ни, за да могат да се оползотворяват нещата, които Господ е всадил в нас – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 264 Известни наши нечисти желания Божественият Дух... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 265 Най-важните краски са... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 266 „Благословен Си, Христе, Боже наш“ – православно богослужебно песнопение от утринна служба. 267 Не можем да клатим за свят – в протокола на Д. Голов: не можем за света да клатим. 268 Цитат от Матея 10:8. 269 Тоя път е буренясал – в протокола на Д. Голов: тоя път е забутан. 270 „Господи мил, с нами буди“ – православно богослу-жебно песнопение.
към текста >>

Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен.
Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат тридесет и пет-четиридесет години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползват. Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни.
към текста >>

Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят.
По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително.
към текста >>

Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани.
С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: Сега трябва да работите и смело, и решително. И ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използва условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересувани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействат. И те са сега тук и спънките ни са от тях.
към текста >>

52. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Христос иска от вас да имате една положителна Вяра - Вяра, която да внесе у вас всяка Радост и Веселие; Вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят.
Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха307. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна Вяра - Вяра, която да внесе у вас всяка Радост и Веселие; Вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже вие ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие - като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са като тези на Христос, който страдаше в Себе Си - защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се и повдигнем. Прочете стр.
към текста >>

Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение.
Нашата Земя е Тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война310 сега става в ада и Христос е, който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място - то е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сега сме в ада - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.
към текста >>

Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа.
Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
към текста >>

Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас.
Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните. Сега, колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава.
към текста >>

Христос сега слиза от Божествения свят към нас.
И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните. Сега, колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте. Тези двадесет и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте.
към текста >>

Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.
По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра! Много души от Невидимия свят сега са желали да бъдат долу на Земята, за да видят какво става, но не им се е удало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете - каквато работа си имате, не я напущайте, работете си, светът от нищо няма да ви лиши. А ако е въпросът за поминъка, ето казвам ви: не бойте се, насъщния хляб ще го имате.
към текста >>

Много души от Невидимия свят сега са желали да бъдат долу на Земята, за да видят какво става, но не им се е удало.
малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра! Много души от Невидимия свят сега са желали да бъдат долу на Земята, за да видят какво става, но не им се е удало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете - каквато работа си имате, не я напущайте, работете си, светът от нищо няма да ви лиши. А ако е въпросът за поминъка, ето казвам ви: не бойте се, насъщния хляб ще го имате. Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може и да гладува - нека най-сетне малко и да погладува, те не са постили, нека попостят малко.
към текста >>

В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза:
Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат по небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 ч. Слънцето силно изгря. В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза: Ще взема 21-вия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той и рече: „Що ищеш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво до тебе." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове. Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа.
към текста >>

Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу за другия свят.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в Тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е Тринадесетата сфера, никой няма да иска да седне вляво. Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво. А окото - всякога едното вижда правото, а другото е Тринадесетата сфера. Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното, или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни; но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен - то е пък друга крайност.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите.
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата и част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата, и т.н. Задължително е да се чете обаче Лозинката всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на Духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В Духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички - на едно и също място; така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата - неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея (за които се каже допълнително), за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини (за които се позволи отпосле), като при споменаване имената им си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на Лозинката. Но може и в трите тия дни да се прави този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително.
към текста >>

Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали?
Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне ще стигнем до Ангелите, отгдето ще ни се удаде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл. Ето нС, този е пътят за Небето. И във вашето слизане Отгоре вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Г. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя." 321 Сега - четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там.
към текста >>

Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш.
И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем като този човек пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научи ли се? ", и всякой ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите.
към текста >>

Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва".
Интересно е, че ако бихме изучили кожата на въшката, бихме узнали защо е станала въшка. Характерно е още, че има въшки за главата - те са черни, а има въшки и за гърба - те са бели. Но дали бяла, или черна, вие познавате само тази въшка, докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава"330, след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед всички наново се събрахме в преподавателския салон в 5 ч. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331. Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление. Първата буква в какъ показва, че още в началото има неравновесие на сили.
към текста >>

Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне.
Това е Христос. Той често ви шепне, но вие Го не слушате. Кога Христос ви говори, вие ще усещате това нещо къде лъжичката, близо до сърцето, и дохождащо извътре на вашата душа. Но има и друга проява: ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска да яде и пие - не е духовно. Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересувана. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега - думата познание, и тя носи своето разяснение.
към текста >>

Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в Духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересувана. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега - думата познание, и тя носи своето разяснение. Буквата п е чашка, обърната надолу - тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от Слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш 333, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата о показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата з показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, за да го използваме.
към текста >>

Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят.
Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът.
към текста >>

В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е.
Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата серафим значи огън.
към текста >>

И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос.
Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоминание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал и вършил - да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота - в техните облекла има още тази райска хубост.
към текста >>

Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас.
Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота - в техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко. Върху тази Вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в Знание.
към текста >>

Върху тази Вяра се крепи целият свят.
На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко. Върху тази Вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в Знание. Та затова трябва да се държим за Вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето - Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за Вярата - ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог да изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права, или не. Вярвайте обаче, че Христос е, който може да ни даде Сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас.
към текста >>

Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи - също както днешните свещеници с широките ръкави (които приличат на халдейските маги), които не знаят защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж. Защото пъпешът, само като узрее, се пуква, но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно.
към текста >>

Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мен една 60-годишна жена, която искаше да и изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели.
Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа, а пък за да можем да следваме Господа, трябва ни ум. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, где да постави нищелките, кросното и прочее. Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да приведем всичките елементи под един знаменател, за да ги подчиним341. А за да можеш да правиш това, трябва да бъдеш елин. Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мен една 60-годишна жена, която искаше да и изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели. Казали и: -Бабо, ти знаеш ли да четеш? -Не - отговорила тя. -Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш. Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода?
към текста >>

Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода?
Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мен една 60-годишна жена, която искаше да и изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели. Казали и: -Бабо, ти знаеш ли да четеш? -Не - отговорила тя. -Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш. Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
към текста >>

Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо?
-Бабо, ти знаеш ли да четеш? -Не - отговорила тя. -Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш. Питам тогава какъв ще бъде вашият Рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа.
към текста >>

Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят.
Съединете вашата кадилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги. Но няма защо да се плашим от тях. Умът е един мъжки принцип, който макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Така че на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Човеческого в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че Любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици.
към текста >>

Ако ли и вие мен не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят.
Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най- сетне Го и разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници - те са, които Го разпъват. Мен ми е побеляла косата да ме питат: „Защо ни говориш така? " А аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли или какво щял да каже. Ако ли и вие мен не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят. Всички единогласно: Искаме те, искаме! Това е, което Христос иска. А вие, вие може да имате разбирания всевъзможни. Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своите кукли или какво нагажда търговецът по своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще и кажа, че на нея и трябват вече живите кукли.
към текста >>

Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".
В 7,30 ч. времето - навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 ч. сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20-а глава от Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", прочете 30-и стих от прочетената глава и каза: Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията, каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени.
към текста >>

И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят.
И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят. Обаче за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: „Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата помилуй съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и затова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път346. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Тези двама слепци отпосле станаха Негови ученици.
към текста >>

Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце.
Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание.
към текста >>

Но да знаете, че когато това дете казва тате, подир него всичките деца в Невидимия свят казват: „Татко", защото във всяко дете, което казва татко, живеят много деца.
- „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че когато това дете казва тате, подир него всичките деца в Невидимия свят казват: „Татко", защото във всяко дете, което казва татко, живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо. А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28-и на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат татко. Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И затуй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат, и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от Любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа...", и ще му кажеш да се освободи356; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да завежда стадото „при тихи води и при зелени пасища"357. Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници." Аз съм срещал много хора свещеници без джубета и калимавки - те саистинските свещеници. Вземете например врачките - при тях отиват много повече, отколкото при поповете. И в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се помирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

Ние трябва да се държим за Христа, който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде.
Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Като ти се каже от брата ти, че си съгрешил, няма за какво да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисията на Христа - да преобрази света; и Той вече е започнал. Ние трябва да се държим за Христа, който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде. Той иска сметка - иска я от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8,30 ч.
към текста >>

Когато в Духовния свят настане зима, ние дохождаме на Земята.
Преди хиляди години хората не са имали тия съобщения, които ние сега имаме, та може да предадете една телеграма оттук и за шест часа да отиде дори в Америка; също и писмо ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприят- ността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по- горе, за да се ползват. Когато в Духовния свят настане зима, ние дохождаме на Земята. А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома?
към текста >>

А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо.
Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия - тогава е зима, когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприят- ността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по- горе, за да се ползват. Когато в Духовния свят настане зима, ние дохождаме на Земята. А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е именно, което се проповядва днес в Църквата.
към текста >>

Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина.
Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити. Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче, като четете, ще видите кои именно са плодовете на Духа; а те са Любов, Радост, Мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание360. Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата Любовь, как именно да спазите вибрациите и, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво, да кажем, че тук сме много далече да можем да обърнем един вълк в овца по нрав.
към текста >>

Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.
Казват, че старият човек оглупява - защо? Защото Господ го стопява и от двеста стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов.
към текста >>

Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух.
Онези, които чуят думата Любовь, ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата Любовь, както тя се произнася с небесния език, щото един Ангел да може да те познае, че си човек - там е изкуството. Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух. Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, удари с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим често пъти с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това.
към текста >>

Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето.
Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата Любовь, както тя се произнася с небесния език, щото един Ангел да може да те познае, че си човек - там е изкуството. Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух. Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, удари с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим често пъти с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди тридесет и пет години един български младеж в едно от варненските села364 обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер с един железен язик тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошъл пак да гледа, извадил окото си. Много пъти и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим.
към текста >>

Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят.
Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят.
към текста >>

И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят.
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите.
към текста >>

И ще се разкрие пред вас нов свят.
Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина.
към текста >>

Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филип и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие.
Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филип и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. Важните години са 1911, 1912, 1913, 1914 и 1915. Към края на 1915 г. ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време. Но крайният предел е тогаз.
към текста >>

317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята.
314 9 март 1914 г. – датата е в стар стил и по новия стил съответства на 22 март 1914 г. 315 Двете изречения на обяснителната бележка липсват в протокола на Д. Голов. 316 Че ще дойде, Той ще дойде – в протокола на П. Гумнеров: че ще даде, Той ще даде. 317 Йод-Хей-Вав-Хей – или ЙХВХ: според еврейската Кабала – святото непроизносимо име на Бог Йехова, в което Йод означава принципа на Огъня, Хей – принципа на Водата, Вав – принципа на Въздуха, и Хей – принципа на Земята. 318 „Всякое дихание да хвали Господа“ – православно песнопение от утринно богослужение. 319 Петото тяло – в протокола на П. Гумнеров: в петото тяло. 320 С наряди – в протокола на Д. Голов: със снаряди.
към текста >>

53. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите. Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда - прославлението се предшества от страдание. Да познаеш Славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира - да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето.
към текста >>

А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви.
Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия. Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила.
към текста >>

В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят.
Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява. Това няма какво да го доказвам; ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа - как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всякой ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла.
към текста >>

И последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят.
Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух." Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи. И тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние: Господ ще прати духове, груби приблизително като нас, и други - по-напреднали. И последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една- две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха.
към текста >>

Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят.
Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки.
към текста >>

И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем.
Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога - оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога.
към текста >>

В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство.
Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога - оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: , Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват. Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не двадесет и четири години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме.
към текста >>

Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели.
През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи - кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед - то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, Животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.
към текста >>

Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравяват.
Виждали ли сте някой луд кон? За него трябва хомот и здрав кол и ще видите как ще вземе ешкина си. То е превод, вие ще намерите оригинала - всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли. Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравяват. Обаждат се: Благодарим! Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват - туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати), искат да се запознаят с вас.
към текста >>

В Астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.
Сега те ви поздравяват пак. Обаждат се: Благодарим! Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, върнали са ви и са ви намерили. В Астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. Обаждат се: Амин. Тяхната сила ще започне малко да се намалява. Обаждат се: Амин. И туй ще бъде прославление Името Божие тия години. Обаждат се: Амин.
към текста >>

Тия форми съществуват и в Астралния свят.
Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни; ще говоря по- прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена - той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато - той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод - ще се съблазни. Тия форми съществуват и в Астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.
към текста >>

Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание.
Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега - вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически чрез силна воля и съзнателно чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, среща ви на път - премахвате го; на физическото поле вие се освободите от него, но на Астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в Астралния свят, създават нещастия за другите - съвременните войски са именно такива нещастия, създадени именно в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно.
към текста >>

Престъпниците, като влязат в Астралния свят, създават нещастия за другите - съвременните войски са именно такива нещастия, създадени именно в хиляди форми.
Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега - вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически чрез силна воля и съзнателно чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, среща ви на път - премахвате го; на физическото поле вие се освободите от него, но на Астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в Астралния свят, създават нещастия за другите - съвременните войски са именно такива нещастия, създадени именно в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да ги стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма - намерете тази форма в себе си, видоизменете я или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони в ума.
към текста >>

Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности.
За да научим този вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Не трябва да си служим с формите на автори. Четете един автор; доколкото неговата форма благоприятства за вас, възприемете я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави"; това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави - не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега - за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата по естеството си обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и Любовта на физическото поле са развити и обилни - този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и Астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен - залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми.
към текста >>

Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и Астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва.
Но ще каже някой: „Господ ще ме избави"; това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави - не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега - за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата по естеството си обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и Любовта на физическото поле са развити и обилни - този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и Астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен - залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове.
към текста >>

За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства Духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е.
То е богатство за вас. Тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства Духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е Добродетел?
към текста >>

Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят.
Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства Духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете - онуй ли, което не сте видели, ще разберете?
към текста >>

Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят.
Тя е чиста, доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва го). Но формата на Добродетелта е още и обла (показва една стъклена обла топка - сфера). Че е обла, показват и всичките плодове - те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста - то е външното изявление на Добродетелта. Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят. Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, и казват: „Едно време беше по-набожен, сега се изменил." И вашето лице в известно време изменя своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкова развълнуван, че лицето му имаше черен цвят - беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма.
към текста >>

Някои искат да видят хората на оня свят какви са.
Нашата глава, и тя е валчеста - то е външното изявление на Добродетелта. Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят. Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, и казват: „Едно време беше по-набожен, сега се изменил." И вашето лице в известно време изменя своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкова развълнуван, че лицето му имаше черен цвят - беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия, та никога няма да ви даде добра форма.
към текста >>

Желанието е растителност на Астралния свят.
И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена.
към текста >>

Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата.
Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл.
към текста >>

Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас.
Някой път някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител-ръководител, да не е от Черното братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим; но освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчар за ху-то - гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го.
към текста >>

И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма - в Духовния свят то е един закон.
Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчар за ху-то - гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. Ху-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма - в Духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо - да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе - десет, двадесет, сто години, може би. Имате известно смущение, може би вкъщи - от жена, деца; знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие, и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.
към текста >>

Да не мислите, че тази сила произтича от мен - тя произтича от Бога, от Невидимия свят.
Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. - „Ама - ще кажете - това тяло е изгнило." То ще трябва в бъдеще. Вие сега създайте това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми. Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази сила произтича от мен - тя произтича от Бога, от Невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас - аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мен. И ако не дам изпит за тия форми, ще деградирам. Това не е похвално за мен, а един дълг - трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз, и то е една печалба. Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа.
към текста >>

И ние от Невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела.
Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз, и то е една печалба. Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мен. Значи законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от Невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят. Тогава ще направим отчет как трябва да работим в бъдеще. И тъй, новата религия или учение на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени.
към текста >>

Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят.
Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мен. Значи законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от Невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят. Тогава ще направим отчет как трябва да работим в бъдеще. И тъй, новата религия или учение на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи.
към текста >>

В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота.
То е дело на Бога. И ние от Невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в Духовния свят. Тогава ще направим отчет как трябва да работим в бъдеще. И тъй, новата религия или учение на Христа на физическото поле е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяне на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света.
към текста >>

И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени - кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят.
С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи. Ония, които преди две хиляди години не са Го разбрали, ние трябва да Го разберем. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което се говори на света. И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени - кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим Горе, това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите] дробове. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите] дробове в главата, не можем да намерим Небето.
към текста >>

Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите] дробове в главата, не можем да намерим Небето.
И затуй именно тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени - кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в Духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим Горе, това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но Ангелите живеят в [белите] дробове. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от [белите] дробове в главата, не можем да намерим Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав - той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива.
към текста >>

- „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете.
мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща. - „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от един колеж искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада? " Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И учители, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.
към текста >>

Тъй е и във физическия свят.
- Ако промените ударението - истина? Из значи квас - нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми. Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. П. Чорбаджиев 385И времето е форма. - И времето, и пространството е форма.
към текста >>

Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят.
Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на Земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир."386 Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнотата живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби; има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец - така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. - „Има духове, ама лоши са, пазете се" - лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри.
към текста >>

Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят.
Ние сме майстори да съграждаме такива изби; има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец - така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. - „Има духове, ама лоши са, пазете се" - лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. - „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош" - а вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца - в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби.
към текста >>

Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в Умствения, и в Духовния свят.
Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в Умствения, и в Духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо? " Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си - също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но Горе, на Духовното, не трябва да ядете.
към текста >>

Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата и в умовете, и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики - не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (обаждат се всички: Амин). Ще го видите - дали в този свят, или в онзи (смях). Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете, но не в тия условия, в които сега живеете.
към текста >>

Ще го видите - дали в този свят, или в онзи (смях).
Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики - не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (обаждат се всички: Амин). Ще го видите - дали в този свят, или в онзи (смях). Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете, но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно.
към текста >>

Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум.
Ще бъдете живи да видите туй (обаждат се всички: Амин). Ще го видите - дали в този свят, или в онзи (смях). Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете, но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат по този необходим закон, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж е разпънат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани.
към текста >>

Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци.
Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие? - Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат. Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения - или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества. - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи.
към текста >>

- Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат.
Пр.: Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже някои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в Астрала. - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... - Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия.
към текста >>

Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Даже някои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в Астрала. - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... - Едната душа може да бъде в Невидимия свят, а другата - в материалния, и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на Земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото и се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? Н.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и и се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней.
към текста >>

54. Писма до Мария Казакова

Духовният свят е целта на нашето съществувание и ние не трябва да губим отпред очи тая цел.
Надявам се писмото ми да Ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че Вие се интересувате от един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ние не трябва да губим отпред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо — всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на Неговото проявление. В най-ранна възраст Той е говорил със звук. В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си.
към текста >>

Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена.
Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно. Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че Вие се интересувате от един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ние не трябва да губим отпред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо — всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на Неговото проявление. В най-ранна възраст Той е говорил със звук. В съзнанието на Адама Бог е говорил с глас, както баща към сина си. „Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”.
към текста >>

„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”.
„Чух гласа ти, казва Адам, но се убоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията от това вътрешно отчуждаване и мрака, който настана за Адамовото потомство. Тъй щото, бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род и да постави Ноя за начатък на нов род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знам историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоколебима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на горящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. „Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стоиш, е свято”. Какви чудни думи, какво велико значение! „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онзи, който Люби.” И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва, че „ Бог не е Бог на умрелите, но на живите и в Него всички живеят”. С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия.
към текста >>

И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”.
С влизането, обаче, на обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието общение се изменя. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Даниила и Езекиила, които могат да се нарекат „зрящи медиуми” или посредници само във висша степен; на други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исайя и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качат и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен. Във втората стадия пред нас се открива много по-великолепна сцена на духовния мир, върху която се полага Новият Завет на Евангелската вест, на която Христос става Начало и Глава. Първият Адам бе жива душа, а вторият — животворящ Дух, слезнал от Небето. И действително, пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчища от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение”. И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е думата, която е изразил Господ да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни каза за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, Който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и да каже със своя живот и възкресение, че в дома на Нашия Небесен Баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение?
към текста >>

Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение? Внушението е от няколко степени: първо, в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие; и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и низшите духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник В други посредством силата на ума, стига умовете да се намират на еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити, както помежду нас, тъй и помежду духовете, става така, че една мисъл минава през много среди, докато вземе форма най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ние ги приемаме в обратна форма? Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение.
към текста >>

По тази причина нещата на духовния свят са вечни.
Има три степени, по които душата минува; те са физическо, духовно и умствено. Във физическото преобладават простите чувства и влечения, в умственото — способностите, а в духовното — висшите стремления на Духа: върховното самосъзнание за безсмъртието, в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, а Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество, душата не може да избегне от постоялото течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстояние. По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, че „Не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.” Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език.
към текста >>

Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме.
Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстояние. По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, че „Не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.” Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас.
към текста >>

Ето каква е целта на спиритизма като наука: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас. „Днес ако чуете гласа Му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си”, т.е. ако Господ Ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма като наука: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ние сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази; „Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение”. Евр. 1;14. Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим”, казва Павел. Засега, като завършвам дотук с предмета, ще Ви помоля, ако обичате, да ми изпроводите някои от Вашите съобщения със следующото писмо, за да ги прочета.
към текста >>

Учителя бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и невидимия свят.
Тук трябва да поясним, че когато се завръща от Америка, Учителя заварва организиран спиритизъм сред българската интелигенция. Ето какво си спомня по този въпрос сестра Мария Тодорова: „Когато се отвори Школата през 1922 г, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителя бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя, д-р Георги Миркович, е от първите, които внасят в България спиритизма от Европа. Когато Учителя открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма.” (Виж „Изгревът” на Бялото Братство”, София, 1993 г., стр. 295-296) В онези години В. Търново не е правило изключение. Имало е няколко спиритически клуба, а членовете на три от тях стават последователи на Учителя.
към текста >>

Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта.
Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа. Има много неща, върху които можехме да обменим някои мисли, но тях ще трябва да отложим за други път. Търпението в живота е добродетел. Това сме опитали и разбираме смисъла на живота. Животът седи в познанието на благата Воля на Нашия Небесен Баща, Който ни е пратил в тоя свят, за да се подвизаваме и усъвършенствумаме в добродетелта. А добродетелта е благото на живота. А това благо го изразява Христос. Несъмнено, има много неща, които вашата душа желае да придобие, но те ще Ви се дадат постепенно. Господ, Който Ви е възлюбил и Който бди за доброто на душата Ви, има много добри неща, спазени за Вас. Само Той е, Който може да Ви изпълни с необятната Си Любов.
към текста >>

55. Писма до Мария Казакова - 1904

В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания.
Аз всичко мога да направя за вази, стига да не се колебаете. Ще Ви изпроводя добрите Господни духове, моите приятели, да Ви помагат, да Ви упътват, да Ви учат, за да укрепвате. Колко добри неща е казал Господ за Вази и за всинца Ви. Този, Който Ви обича, Който Ви съчувствува и споделя всичко добро и зло с Вази. Радвайте се, веселете се, пейте и бъдете бодри духом, изпълнени с всяка надежда, с всяка благост, защото това е Божията воля. В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания. Възлизания нагоре и слизане надолу. Има радост, има и скръб. В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по Дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота.
към текста >>

Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро замина за невидимия свят.
Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си поотпочинахме и си закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро замина за невидимия свят. На 17 след пладне тръгнахме за това място, гдето се намирам сега. Тук ще се бавя малко. Ако ми пишите, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен. Мисля да се спра там, гдето има да уреждам някои и други работи. Надявам се всички да сте добре и да имате ръководството и благостта на Бога.
към текста >>

Има доволно лица, които се интересуват в духовния свят.
Ако ми пишите, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен. Мисля да се спра там, гдето има да уреждам някои и други работи. Надявам се всички да сте добре и да имате ръководството и благостта на Бога. В Габрово преминахме добре. Градът е доволно жив. Има доволно лица, които се интересуват в духовния свят. Колко са велики Божиите пътища. Те са неизследими. Имайте бодрост на Духа, бъдете весели. Ходете с търпение и очаквайте великите Господни благословения. Не давайте място на лошите скитающи се мисли.
към текста >>

Вълните на тоя свят не могат да Ви сторят зло.
Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не седят празни, те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълнява върховния Божествен план. План, при който се приближават при Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да Ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се проникнете от Неговата благост. И ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може по някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „Защо Си ме оставил? ”, но то са моменти. Това е опитността на Твоя Спасител.
към текста >>

Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова.
* * * Горното писмо е написано във връзка с друго, пристигнало около седмица преди това в Търново от Варна, от бащата на г-н Дънов, свещ. Константин Дъновски: * * * Варна, 6.09.1904 г. Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова. Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот. На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М. Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод.
към текста >>

Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод.
Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова. Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот. На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М. Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод. Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден! ” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. На вторий въпрос — за църквата във Варна. В 1860 г.
към текста >>

Ваш любящ духовен отец, свещ.
Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор. Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св. Синод и Н.Ц.В.Княза. Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината... Ваш любящ духовен отец, свещ. Кон. А. Дъновски * Антиминс (гр.) - църковна обредна тъкан от коприна или лен за освещаване на даровете, с изображение на Христовото погребение (Бел. ред.) ** Пуд (англ.) - руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг. (Бел. ред.) До края на 1904 г.
към текста >>

Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят.
Писмото Ви от 14-того получих. Разбирам Вашето положение. Зная, небето всичко върши за Ваше добро. Господ Ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до Вази. Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят. Той Ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога.
към текста >>

А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир.
Изисква се постоянство в работата. Помнете, че многото желания изтощават душата. Той е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти развалят качеството им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота. Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща.
към текста >>

Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават.
Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек.
към текста >>

Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие.
Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко.
към текста >>

И от този хаос, от това человешко противоречие Той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага.
Той Живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители. Той Живее в душата на бедните, немощните, слабите и огорчените духом. Тях Той постоянно повдига и оживява, и им дава сила и надежда, че Той е, Който ги избавлява. И Този, Праведният Господ, е дошъл да съди и оправя света. И Неговият Дух се тъй носи върху стихийните човешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформирана земя. И от този хаос, от това человешко противоречие Той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага. Сърца трябват на хората, добри сърца. Умове, добри умове, мисли чисти; желания бистри и ясни както живата вода. Светът се движи, светът се колебае, страх и трепет обзема всички. Страх и Любов са несъвместими. Тъй е то: когато человешката душа, человешкото Сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.
към текста >>

56. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925

Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи.
ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ 1910-1925 От 1910 до 1925 г. включително всички срещи на Веригата (наречени по-късно събори) се провеждат във Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов, която той подарява на Братството. Не е случайно, че Невидимият свят определя това място за център на братските срещи. Вече казахме, че Търново е своеобразен енергиен център на България, в който съществуват едни от най-благоприятните условия за духовна работа. Освен това, по думите на Учителя, в близост до вилата на Бойнов някога е имало богомилско селище. Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация.
към текста >>

Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем.
Трябва да се отчете и фактът, че вилата се е намирала на 3 км. от центъра, сред овощна градина, далеч от градския шум. Затова не е чудно, че по мнението на тогавашните участници търновските събори са били най-мистичните, а също и с най-добър ред и организация. Олга Блажева споделя: „Търновските събори бяха на най-високо ниво, най-мистичните събори. Причините за това са три. Първо: след трите войни (1912-18 г.) се чувстваше силен духовен глад, имаше един особен духовен подем. Второ: Учителя бе в максималните си сили. Трето: на тези събори присъстваха само избрани ученици, поканени лично от Учителя. Това осигуряваше сериозност, дисциплина и високо духовно ниво.“ (Записал проф. Петър Велинов.)
към текста >>

57. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“.
Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: — Първият стих е съдържанието и духът на песента, другите са допълнение. Духът казва, че вторият стих е без значение и го е писал далеч не този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов провъзгласи: — Е, Духът се обръща към всички вас и ви пита кое е най-голямото ваше желание.
към текста >>

В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни.
Единогласно се избра дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете от Второто послание към Коринтяном, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да се продължи днес, в 5 часа. В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр.
към текста >>

В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно.
Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека. Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един процес за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил.
към текста >>

Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек.
Ако искате да растете в истината, намерете човек, който винаги говори истината и вие ще си помогнете. Всякой един ден вие преминавате всичките сфери. Вашата душа се движи през всичките сфери и всякой един ден вие имате случай и възможност да държите връзката с която и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък. Аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се подигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова и ще ви се препоръчат тази година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Да, вие чуете някои работи тук и като излезете навън, всичко забравяте и като че ли не е било. Но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждаем. В един болен човек все може да се справедливо предполага, че има лоши духове, които влизат в него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, то помощта не е идвала — не може в такъв случай да ви се помага.
към текста >>

Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг.
Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа.
към текста >>

И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това.
И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото, ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти.
към текста >>

Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят.
Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? “ —Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението.
към текста >>

Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас.
Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия и днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа.
към текста >>

Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят.
Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни да ни размърдат от тоя свят; защото както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна и плодотворна, и здравословна, така е и с нас. Затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си мисли добри и никога недейте мисли, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие се спъвате сами, когато задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, че няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукавия и днес хората знаят за дявола повече, отколкото за Христа. Цярът против лошата мисъл, когато нападне човека, е хич да не се разговаряш с нея, а обръщай ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имат утаени11 мисли, да ги изпъдят и да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между вас, защото иначе може да последва и скъсване на брънката.
към текста >>

58. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро.
Това послание гласи: „ Аз Съм Господ ваш, верний и благий, Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на Мира — Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед.
към текста >>

После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество.
Да, интересен е астралният мир и добре ще бъде, ако някои от вас могат да отиват и пак да се връщат. Г-н Дънов спря говора и написа върху 29та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата г-н Илия Стойчев. Избрани от г-н Дънов, 14 души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това навлязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата — поотделно и поименно за домовете и приятелите им. После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество. Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова; подир което добави: — Поздравляват ви и казват: Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на земята, защото животът е както на небето, така и на земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля.
към текста >>

Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния салон.
Г-н Дънов спря говора и написа върху 29та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата г-н Илия Стойчев. Избрани от г-н Дънов, 14 души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това навлязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата — поотделно и поименно за домовете и приятелите им. После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество. Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова; подир което добави: — Поздравляват ви и казват: Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на земята, защото животът е както на небето, така и на земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В небето става приготовление и скоро земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на земята.
към текста >>

В небето става приготовление и скоро земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на земята.
Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова; подир което добави: — Поздравляват ви и казват: Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на земята, защото животът е както на небето, така и на земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В небето става приготовление и скоро земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на земята. Ние се радваме, казват те още, че Веригата е нараснала и че има толкова присъствуващи. Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега възраства. Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили заедно с вас за делото.
към текста >>

След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот.
Тогава ще имате по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност. И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914 представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например, ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване, защото, като се усъвършенствуват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: — Най-първо за четивото. Ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Йоана, цялото 1-во послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете. Изцяло този прочит се състои от 170 глави, от които 104 глави ще употребите изключително за 52-те петъка в годината, т.е.
към текста >>

59. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите.
Господин Дънов съобщи: — Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята. Четвъртия — за очистването на човешкото сърце. Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух.
към текста >>

Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света.
Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината. Всякой ден ще се постараете да направите едно добро дело, безразлично колко малко може да е то, както и да проектирате една добра мисъл в пространството към някого.
към текста >>

Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят.
От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение* ете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла. Виждате: това лято последваха 5 милиона, напр.
към текста >>

Във физическия свят любовта се показва като разум, в духовния — като правда, а в Божествения свят се показва като истина.
В трите тия тела — във физическото, жизненото и в тялото на плътта — се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. Във физическия свят любовта се показва като разум, в духовния — като правда, а в Божествения свят се показва като истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие. Страданието, това е копане на душата, също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на земята? По-добре да си седеше в небето.
към текста >>

Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят.
А от туй излиза, че доброто върви хиляда поколения, а лошото — в четири поколения. Значи, четири само добри мисли и желания са равносилни на хиляда лоши. Виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на земята; напротив, благодарни бивайте, че сте дошли. Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, когато станете, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил Господ тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят. Напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното?
към текста >>

Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените.
После, бил си богат, взели ти парите; обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо.
към текста >>

Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
към текста >>

Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.
Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.
към текста >>

60. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели.
Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често пъти допускаме. Например, аз чувствувам вашия вътрешен подсъзнателен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това, вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат.
към текста >>

Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване.
Има се и всичко това предвид. Само да се пазите, да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Д. Цанев г-н Дънов отговори: Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има и опасност от една война над Балканския полуостров, от която възможно е да се ангажира цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обед, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да се регулират с материалните и от туй, че първия ден беше топло, показва, че има първом изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога — всякой ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване, с тях могат вече да не струват това. Господин Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза:
към текста >>

В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното: Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците. Варгилий Кръстев От обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
към текста >>

61. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен.
Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство.
към текста >>

Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят.
8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори:
към текста >>

Между духовенството и учителите има мнозина
Отговор: Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои
към текста >>

62. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

—Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“.
20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза: —Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение.
към текста >>

Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка.
В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне.
към текста >>

А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко.
Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете.
към текста >>

На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога.
към текста >>

С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух.
Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола.
към текста >>

Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате.
А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви.
към текста >>

Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили.
към текста >>

Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят! “ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света.
към текста >>

На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят!
Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят! “ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света. Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване. Но вие имате тия условия. Според мен, никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе.
към текста >>

Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата.
В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ.
към текста >>

Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение.
Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим, в смисъл за изправление. И колкото повече се очистим от скритите грехове и желания, толкоз по-добре е за нас. Ние трябва да работим само в кръга, който Господ ни е поверил и дал, и не бива да излизаме никога из него, докато го Сам Господ не разшири. Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест.
към текста >>

63. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Христос иска от вас да имате една положителна вяра; вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие; вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят.
– Аз ви приветствам като добре дошли, от името на всички наши приятели. Приветствам ви от Името на Господа Нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха. Вие сте в Новия Завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна вяра; вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие; вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват за този свят. И понеже вие ще трябва да помагате, то, като пожарникарите, не може да се не изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние, заедно с тях. Но страданията, това са Божествените благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както тези на Христос, Който страдаше в Себе Си. Защото не страдаше Той от камшиците, които My удряха, а изпитваше вътрешни страдания.
към текста >>

Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят.
Нашата земя е 13-та сфера, а тя е равна на ада. Тази Европейска война сега става в ада и Христос е, Който участва в това сражение. Но като думам ад, то не е едно лошо място. То е място на изправление: след хиляди години, когато хората се очистят там, Господ наново ще ги изведе на лицето на земята. Ние всички сега сме в ада – ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело.
към текста >>

Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа.
Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
към текста >>

Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас.
Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните. Сега, колкото една планета е по-далеч от земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По–далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава.
към текста >>

Христос сега слиза от Божествения свят към нас.
И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните. Сега, колкото една планета е по-далеч от земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По–далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюэии отсега нататък да бъдете щастливи на земята, т.е. да бъдете материално щастливи; защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на земята вие не очаквайте. Тези 24 часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте.
към текста >>

Всички ще бъдете в астралния свят.
Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: вяра, вяра, вяра и вяра! Много души от невидимия свят сега са желали да бъдат долу на земята, за да видят какво става, но не им се е отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете.
към текста >>

Много души от невидимия свят сега са желали да бъдат долу на земята, за да видят какво става, но не им се е отдало.
Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: вяра, вяра, вяра и вяра! Много души от невидимия свят сега са желали да бъдат долу на земята, за да видят какво става, но не им се е отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа си имате, не я напущайте, работете си. Светът от нищо няма да ви лиши. А ако е въпросът за поминъка, ето, казвам ви: не бойте се, насъщния хляб ще го имате.
към текста >>

В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза:
11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци, в дъното на небосклона, след изгрева на слънцето стават бели и се пръскат по небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа слънцето силно изгря. В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза: Ще взема 21-ия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А Той й рече: „Що искаш? " Казва My: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво..." Често ние се запитваме, от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове. Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа.
към текста >>

Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, за другия свят.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим, какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-та сфера, никой няма да иска да седне вляво. Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво. А окото, всякога едното вижда правото, а другого е 13-та сфера. Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, за другия свят. Следователно, ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме, от кое око произтичат нашите желания, дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен – то е пък друга крайност.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце ще се молите.
Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората – на обед, а третата – вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория – втората, третия – третата и т.н. Задължително е да се чете, обаче, „Лозинката" всякой ден, а всякой може да усвои един от избраните начини. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти, как да се молите. В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито всички – на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е – чрез тази „Лозинка" всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете, по един от казаните начини. Тогава само за вас е изключена опасността. Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание. Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително.
към текста >>

Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали?
Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични – те са като англичаните: само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имаме лекета, те ги пречистват. И най-сетне, ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим, как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане, отгоре, вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало. Сега ви е ясно, че като премине човек от този свят, не отива направо в Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало само едно смътно понятие. Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? – Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25). Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там.
към текста >>

Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш.
Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем, като този човек, пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се? " и всякой ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали по главата ви, по лицето ви, а не сте разбрали езика на мухите.
към текста >>

Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва".
– Интересно е, че ако бихме изучили кожата на въшката, бихме узнали, защо е станала въшка. Характерно е още, че има въшки за главата – те са черни, а има въшки и за гърба – те са бели. Но дали бяла или черна, вие познавате само тази въшка; докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед, всички наново се събрахме в преподавателския салон, в 5 часа. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „какъ" показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва, значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме.
към текста >>

Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне.
Кога ви Христос говори, вие ще усещате това нещо, къде лъжичката, близо до сърцето и дохожда извътре на вашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствате, че налягането иде откъм слепоочията, това иде от ниска сфера, което иска да яде и пие – не е духовно. Божественият глас иде – или от горната част на главата, или откъм центъра на носа. Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега, думата „познаване"; и тя носи своето разяснение.
към текста >>

Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен процес, който само ние можем да си го усещаме и познаваме. Сега, думата „познаване"; и тя носи своето разяснение. Буквата "п" е чашка, обърната надолу; тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата „о„ показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата „з„ показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, да го използваме.
към текста >>

Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят.
И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)".
към текста >>

В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота.
Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е.
Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън.
към текста >>

И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос.
Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил. Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота.
към текста >>

Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас.
И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем – вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят.
към текста >>

Върху тази вяра се крепи целият свят.
Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем – вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени.
към текста >>

64. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата.
Следователно, съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които, със своя интелект, господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде. Тази война, която става сега, е причина, щото много житени зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Человечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят, също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Сега, на Христа се казваше, че дошли елини. Ето, казвам: и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи; също както днешните свещеници, с широките ръкави, които приличат на Халдейските маги, но не знаят, защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът, само като узрее, се пуква; но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно.
към текста >>

Преди години, като бях в град Варна, дойде при мен една 60 годишна жена, която искаше да й изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели.
Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. А пък, за да можем да следваме Господа, трябва ни ум. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, где да постави нищелките, кросното и прочее. Следователно, трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да приведем всичките елементи под един знаменател, за да ги подчиним. А за да можеш да правиш това, трябва да бъдеш елин. Преди години, като бях в град Варна, дойде при мен една 60 годишна жена, която искаше да й изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " „Не", отговорила тя. „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш! " Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго.
към текста >>

" Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода?
А за да можеш да правиш това, трябва да бъдеш елин. Преди години, като бях в град Варна, дойде при мен една 60 годишна жена, която искаше да й изтълкувам един сън: била в онзи свят, гдето много хора, млади и стари, разгънали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш? " „Не", отговорила тя. „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш! " Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
към текста >>

Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо?
" „Не", отговорила тя. „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чупиш! " Питам тогава, какъв ще бъде вашият рай, ако, като отидеш в онзи свят, ти дадат една кана или едно буре, да носиш вода? Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо?
към текста >>

Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят.
Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо да се плашим от тях. Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици.
към текста >>

Ако ли и вие мене не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят.(Всички единогласно: Искаме те, искаме!) Това е, което Христос иска.
Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обредни закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най-сетне Го и разпънаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници – те са, които Го и раэпъват. Мене ми е побеляла косата да ме питат: „Защо ни говориш така? ". А аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли, или какво щял да каже. Ако ли и вие мене не искате, също както евреите Христа, можете да ме напъдите на онзи свят.(Всички единогласно: Искаме те, искаме!) Това е, което Христос иска. А вие, вие може да имате разбирания всевъзможни. Аз не се интересувам за вашите разбирания, защото – какво мислят малките деца за своите кукли, или какво нагажда търговецът по своята търговия – всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на вече двайсетгодишната мома, ще й кажа, че на нея й трябват вече живите кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова, на жените от вас, предстои да си намерят живи кукли, а мъжете ще трябва да си намерят конете. Да се върна на своята мисъл: къде са започнали тия елини?
към текста >>

Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".
1 Иждивявам(арх.) – изразходвам (бел.ред.) 16 АВГУСТ, СЪБОТА В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза: Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени.
към текста >>

И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят.
Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане, и эатова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Теэи двама слепци отпосле станаха Негови ученици.
към текста >>

И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот – с бъдещия, настоящето положение на земята – с бъдещото й положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите, каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго?
към текста >>

Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца.
Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не. Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета5 и калимавки – те са истинските свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо.
към текста >>

Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и всякъде.
Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Като ти се каже от брата ти, че си съгрешил, няма за какво да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисията на Христа – да преобрази света, и Той вече е эапочнал. Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и всякъде. Той иска сметка. Иска я от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.
към текста >>

Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята.
Също и писмо, ако предадете, за пет-седем дни е тоже в Америка. Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползват. Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята. А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая.
към текста >>

А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо.
Значи, човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има и време кармично, когато няма никакви условия – тогава е зима – когато искате, но не можете да работите. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползват. Когато в духовния свят настане зима, ние дохождаме на земята. А светиите отиват през други три полета; и когато настане зима в астралния свят, повдигат се no-горе, в менталния свят; които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята.
към текста >>

Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина.
Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото, които знаете повече, ще бъдете бити. Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина. В Галатяном, обаче, като четете, ще видите, кои именно са плодовете на Духа; а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галат. гл.5, ст.22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво.
към текста >>

Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство.
Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега.
към текста >>

Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух".
Онези, които чуят думата „Любов", ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е, как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е изкуството! Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки в роде3 на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това.
към текста >>

Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето.
Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата „Любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си человек – там е изкуството! Другите думи, които ще бъдат подир думата „Любов", после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са, например: „Живот", „свят", „Мъдрост", „Благодат", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки в роде3 на ония от „1001 нощ", те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, изкочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка, както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят, по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим, често пъти, с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик,4 тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си.
към текста >>

Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят.
Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и пр. И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1.
към текста >>

И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.
(По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина.
към текста >>

Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие.
Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи, англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентограма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. Важните години са 1911, -12, -13, -14 и -15. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е тогаз. Останалите же години: 1916, -17, -18 и -19-та ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас ви интересува, като как ще се сложат работите.
към текста >>

65. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

Владиката Йосиф се възползва от връзките, които има като началник на военното духовенство към Главната квартира.
В случай на неподчинение участниците са заплашени с арест, а Учителя и няколко ученика са задържани в коменданството още същата вечер за няколко часа. Участниците в събора са сериозни и умислени. Сутринта на 8 август, още преди появата на властите, Учителя е продиктувал наряда за годината. Решението за разтуряне на събора вземат търновският владика Йосиф и комендантът на града. И тъй като за целта им е необходимо разрешение от Военното министерство, те го искат от началника на специалния отдел ген. С.А.Радойков. Владиката Йосиф се възползва от връзките, които има като началник на военното духовенство към Главната квартира. Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната. Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора. И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето. През два от дните на събора Учителя държи беседи: сутринта за мъжете и отделно, след обед, за жените, като втория ден това се отнася само за стари членове на Веригата, за които този събор не е първият. Разделението е обяснено с необходимостта тази година да работят изключително за себе си – в най-благороден смисъл.
към текста >>

От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура.
Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите. В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан. В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г.
към текста >>

става началник на военното духовенство.
в Търново. Светското му име е Йордан Рафаилов. Цар Фердинанд го изпраща на свои разноски да учи социални науки в Мюнхен, а после в Женева. Били са много близки. Още от 1912 г. става началник на военното духовенство. Умира на 30 април 1917 г. в София. Погребан е в манастира „Св. Троица" в гр. Търново. (Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395)
към текста >>

66. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство.
Прилив и отлив. За праведните сега настава прилив, за света - отлив. Оставете дребнавите работи настрани. Ако има нещо добро, възвишено, което да Внесе светлина и подем на сърцето, на душата, това търсете. Другото е опитано. Всички сте вече вкусили от тоя свят, знаете неговата сила и благородство. Защо да се стои повече в това непоносимо състояние? Лъжите вън. Поставете Истината за Ваш учител. Моят поздрав на всички. В.В. П.К.Дънов
към текста >>

В тоя свят трябва да се търсят страждующите, нуждающите се от подкрепа и просвета.
Знайте, че Господ е с нас. Живият Господ, Който ръководи съдбините на народите и човешките души. Използвайте времето в четение и проучвания дълбоките висини на живота, изучавайте и обществото. Не се изолирайте, дръжте се в съприкосновение с всички хора, каквито те и да са, каквото и верую и да имат. Всеки човек, с когото и да било и с когото можете да обмените две разумни мисли, две добри думи. В тоя свят трябва да се търсят страждующите, нуждающите се от подкрепа и просвета. Вий вървете по пътя на любовта, за да опитате всички Божията благост и справедливост във всичко. Наскоро един от приятелите ще ви посети и предаде моите добри пожелания за вас. Аз ще съм духом с вас и ще ви помагам да разрешавате добре трудните задачи на живота. Всичко ще се измени, светът ще влезе в нова форма. Благодарете на Господа в душата си.
към текста >>

В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят.
Аз ще ви помагам, не бойте се. Ний сме по-близо до Бога сега, отколкото по-преди. Който разкарва, и него разкарват. Аз пожелах да помогна на тия хора, но те се подвоумиха. Добре. В Господа няма разкаяние. В тоя народ духовенството спи, но сега ще се пробудят. Ний ще се постараем, докат сме между тях, да им помогнем, да олекчим тяхната съдба. Ако стават човеци - добре, ако не - пак добре. Ний ще бъдем верни на себе си и Господа. Моят поздрав на всички приятели. Вяра, вяра, търпение, търпение, любов, любов - това е животът.
към текста >>

5 политическо управление на духовенството (бел. ред.)
1 Ц.Б.И. - cъкращението най-вероятно се чете: Царството Божие иде (бел. ред.) 2 В архива, с който издателите разполагат, липсва дата (бел. ред.) 3 Нине (арх.) - сега (бел. ред.) 4 сито (бел. ред.) 5 политическо управление на духовенството (бел. ред.)
към текста >>

67. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот.
Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си – ето първото нещо, което трябва да направите. Когато Христос се обръща в прочетената глава "Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: "И прославих, и пак ще прославя". Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от страдание. Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души.
към текста >>

А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви.
И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила.
към текста >>

В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят.
Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла.
към текста >>

Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността.
Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото, когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума – тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи; тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
към текста >>

Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят.
Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи; тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха.
към текста >>

Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят.
Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. То е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно: ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди някой ден една жена ми разправи следния случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: "Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва". Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил това несъзнателно.
към текста >>

И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем.
И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си.
към текста >>

В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство.
Оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: "Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това, ние слугуваме. Тъй че, слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитства. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити; те все очакват. Едно дете може да чака в майка си 3-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас.
към текста >>

Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели.
През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнайсет хиляди думи – кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед; то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви "малко неучтиви". Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.
към текста >>

Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравляват.
За него трябва хомот и здрав кол, и ще видите как ще земе ешкина* си. То е превод, вие ще намерите оригинала. Всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате, и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли. Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравляват. (Обаждат се: Благодарим!) Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме, в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати) искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас.
към текста >>

В астралния свят сега има ден, слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.
И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. (Обаждат се: Благодарим!) Някои от тях са били наскоро на земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, зърнали са ви и са ви намерили. В астралния свят сега има ден, слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. (Обаждат се: Амин.)Тяхната сила ще започне малко да се намалява.(Обаждат се: Амин.) И туй ще бъде прославление Името Божие тия години (Обаждат се: Амин.) И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах; казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая да бъдете всички радостни!
към текста >>

Тия форми съществуват и в астралния свят.
Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъж, някои даже възрастни; ще говоря по-прямо как влияят формите. Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.
към текста >>

Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание.
Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми.
към текста >>

Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми.
Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби е, че при създаването на формите, да се спазват известни закони в ума.
към текста >>

Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности.
Четете един автор; доколкото неговата форма благоприятства за вас, възприемете я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави". Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега, за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него.
към текста >>

Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва.
Сега, за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме".
към текста >>

За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е.
Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел?
към текста >>

Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят.
Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете.
към текста >>

Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят.
Но формата на Добродетелта е още и обла (показва една стъклена обла топка–сфера). Че е обла, показват и всичките плодове: те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на Добродетелта. Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят. Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение.
към текста >>

Някои искат да видят хората на оня свят какви са.
Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят. Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкоз развълнуван, че лицето му имаше черен цвят, беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма.
към текста >>

Желанието е растителност на астралния свят.
И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. (П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена).
към текста >>

Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата.
Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината. (П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена). И тази форма има своя смисъл.
към текста >>

Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас.
Някой път някои лъжат. Черното Братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дигизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата, ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим. Но, освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчарин за „Ху"-то, гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат.
към текста >>

В духовния свят то е един закон.
Аз съм давал пример с онзи грънчарин за „Ху"-то, гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. „Ху"-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за 1-2-3 деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо – да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе – 10-20-100 години, може би. Имате известно смущение; може би вкъщи – от жена, деца. Знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист.
към текста >>

Да не мислите, че тази сила произтича от мене, тя произтича от Бога, от невидимия свят.
Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. „Ама – ще кажете – това тяло е изгнило". То ще трябва за в бъдеще. Вие сега създайте това тяло и следователно, всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми. Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази сила произтича от мене, тя произтича от Бога, от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвално за мене, а един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз. И то е една печалба.
към текста >>

И ние, от невидимия свят, ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела.
И то е една печалба. Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене. Значи, законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние, от невидимия свят, ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за в бъдеще. И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени.
към текста >>

Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят.
Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене. Значи, законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние, от невидимия свят, ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за в бъдеще. И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, изваждане на религиозни идеи.
към текста >>

В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота.
То е дело на Бога. И ние, от невидимия свят, ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за в бъдеще. И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово Учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света.
към текста >>

И затуй именно, тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят.
С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи. Ония, които преди две хиляди години не са Го разбрали, ние трябва да Го разберем. Тогавашното Учение на Христа е основа на сегашното, което се говори на света. И затуй именно, тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам „в нас", то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но ангелите живеят в дробовете.
към текста >>

Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от дробовете в главата, не можем да намерил Небето.
Ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам „в нас", то е тук (показва гърдите). Главата е Небето. Бог живее в главата, но ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от дробовете в главата, не можем да намерил Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива.
към текста >>

„Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете.
Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"? Той им отговорил: Това е hum bug (хъмбъг), ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия. Господ казва: "Това е буболечица". И учители, и проповедници, и книжници си носят този hum bug и с него нищо не могат да направят.
към текста >>

Тъй е и във физическия свят.
Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. (П.Чорбаджиев): И времето е форма. (Учителя): И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед.
към текста >>

Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят.
Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир". Зло няма да има, защото няма да има изби; тъмнотата живее само в избите – четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите. Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. „Има духове, ама лоши са, пазете се".
към текста >>

Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят.
Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите. Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. „Има духове, ама лоши са, пазете се". Лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош". А вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме.
към текста >>

Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят.
Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо? " Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си – също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но горе, на духовното, не трябва да ядете.
към текста >>

Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.
Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата, и в умовете и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (Смях) Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина.
към текста >>

Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи.
Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата, и в умовете и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (Смях) Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно.
към текста >>

Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум.
Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (Смях) Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат, по този необходим закон – че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани.
към текста >>

Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци.
Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие? Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат. Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества. Уч.: Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи.
към текста >>

Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат.
Пр.: Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже някои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в астрала. Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия.
към текста >>

Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.
Даже някои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в астрала. Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен." Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе... Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това? И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней.
към текста >>

68. 1917_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Аз опитах българския народ и духовенството му, имат ли Любов към Бога.
П.К.Дънов * * * Варна, 14.09.1917г. Любезна Еленке Иларионова, До всички приятели. Аз опитах българския народ и духовенството му, имат ли Любов към Бога. За мен, Истината сега е ясна. Господ е с мен. Аз ходя в пътищата Му, върша волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е, и славно е, да служи човек на Бога, и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", Казва Христос.
към текста >>

„А Надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте любов помежду си.
За мен, Истината сега е ясна. Господ е с мен. Аз ходя в пътищата Му, върша волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е, и славно е, да служи човек на Бога, и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", Казва Христос. „А Надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и Многомилостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм благ, казва Господ. Потърсете ме в ден скръбен и ще ви помогна, и ще ме прославите." Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, Които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, мир и радост нося Аз на всички, които приемат Живото учение на Христа.
към текста >>

Мир, Казва Христос, на моите ученици по целия свят; Мир на всички, които прилагат моето учение.
Потърсете ме в ден скръбен и ще ви помогна, и ще ме прославите." Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, Които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, мир и радост нося Аз на всички, които приемат Живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората, и те ще познаят Бога, и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ, и Той ще им бъде Господ, и Бог. Мир, Казва Христос, на моите ученици по целия свят; Мир на всички, които прилагат моето учение. Мир на верните, Мир на търпеливите, Мир на кротките, на смирените духом. Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие. Мир на нажалените, наскърбените; Мир, казва Господ, на моите чада, тяхно е Царството отсега. Мир, Мир иде - Мирът Божий за праведните по сърце и утеха за всички. Така говори Моят Небесен Отец, Мой и ваш Баща на всички страдующи.
към текста >>

А надеждата не посрамява, защото ЛюбоВта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго.
До всичи приятели. Ваш Господ Исус Христос Син Божий. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината, изложена в Неговото Живо слово, което е Христос, и както знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда. А надеждата не посрамява, защото ЛюбоВта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия път Христов - пътя на Божествената любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени във всичката пълнота.
към текста >>

69. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

От стария свят няма да остане нищо в новия, сиреч, нищо старо няма да влезе в новия свят.
Няма никаква сила в света, която може да се противопостави на този Божествен път, на тази Божествена правда. Цялото пространство, цялото небе и всичката земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат със своите оръжия, да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане нито помен, даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в новия, сиреч, нищо старо няма да влезе в новия свят. Като слушате това, вие ще се изплашите. (115 стр.) Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но, ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме Учението, което му носите, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция, но, ако не ви приеме, контрибуция ще плаща. (112 стр.)
към текста >>

Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре".
Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните – против него. Ако един социалист проповядва ляво течение, с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдущото човечество, сиреч – неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре". Кой е онзи свят? Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма. – Какви отношения трябва да имаме към политическите партии – трябва ли да взимаме участие в тях, да бъдем техни членове или не трябва? – Не може да бъдете членове на никакви партии. Мъжът, който е свързан с една възвишена жена, няма право да се свързва с друга жена.
към текста >>

Кой е онзи свят?
Ако един социалист проповядва ляво течение, с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдущото човечество, сиреч – неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре". Кой е онзи свят? Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма. – Какви отношения трябва да имаме към политическите партии – трябва ли да взимаме участие в тях, да бъдем техни членове или не трябва? – Не може да бъдете членове на никакви партии. Мъжът, който е свързан с една възвишена жена, няма право да се свързва с друга жена. Той може да има общение с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да й услужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзки с нея, няма право.
към текста >>

Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма.
Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдущото човечество, сиреч – неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре". Кой е онзи свят? Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма. – Какви отношения трябва да имаме към политическите партии – трябва ли да взимаме участие в тях, да бъдем техни членове или не трябва? – Не може да бъдете членове на никакви партии. Мъжът, който е свързан с една възвишена жена, няма право да се свързва с друга жена. Той може да има общение с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да й услужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзки с нея, няма право. – Без да имаме връзки с някоя партия, може ли да гласуваме?
към текста >>

Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата.
– Да го вземем насила! – Законите, по които се ръководим, не позволяват насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате насилие над тях. (88-93 стр.) За учениците Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата. И да няма бързане –стремеж за надпреварване. Спрете се и всеки да си намери мястото. Не мислете, че като изпъкнете на първо място, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръв; не мислете, че и ако сте на опашката, сте последен: някой път може да бъдете на главата, но някой път, на опашката – безразлично е. То е само на земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши.
към текста >>

70. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

" И духовенството доведе болшевизма.
(24 стр. „Новото човечество") Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстой, който бе глас на Бога живаго. „Ако не можеш да живееш един чист, по-честен живот, какво ще стане с нашите църкви? " И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. И днес Той ни пита: „Това ли създадохте в толкова години? " Христос е, който действува в Русия, а не някакъв сатана. Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на живото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките.
към текста >>

Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Святаго Духа.” Така е написано в Евангелието, но никъде не е казано изрично: Идете да хората в името на троеличния Бог... В закона на прераждането не може има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя и въпрос.
" — Той беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество — Македония. Павел не в общение с тези духове? (51-52 стр.) - Свещениците ни запитват откъде взимаме учението за прераждането, имаме ли някакво наше Евангелие? Вие ги попитайте къде точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица. Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Святаго Духа.” Така е написано в Евангелието, но никъде не е казано изрично: Идете да хората в името на троеличния Бог... В закона на прераждането не може има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя и въпрос. А да приемат или не, това не е важно. (53-54 стр.) Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема.
към текста >>

71. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
(„Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300) Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр. Иларионов го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра – за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци.
към текста >>

За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата.
Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин „светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да гледаш брат Иларионов, да отива и сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. (...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...) За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли? – Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...) Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси.
към текста >>

Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове.
Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи – в позата на съзерцание и съсредоточение. И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете – към братята.
към текста >>

72. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Че и ти не си, защото, ако ти си духовен, ще ги попипаш по очите и веднага те ще те видят, и ще тръгнат напред.
Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са духовна табела, а съдържанието им не е духовно. Някой казва: „Тази сестра не е духовна". Ами че и ти не си такъв. Друг казва: „И тази сестра не е духовна". Че и ти не си, защото, ако ти си духовен, ще ги попипаш по очите и веднага те ще те видят, и ще тръгнат напред. (213 стр.) Критиките Напуснете сега всякакъв критически дух във вас. (5 стр.) Първото нещо е да знаете вашите слабости и не мислете, че сте съвършени, не се критикувайте един-друг.
към текста >>

Този свят е на Бога, ние сме негови служители и ще работим за Него.
Кога са вървели добре? ( 110 стр.) Сега, млади и стари, всички ученици на Бялото Братство ще действатe по този закон – абсолютна свобода в любовта, и през цялата година ще се постараем да си препращаме любовни мисли. (278 стр.) Братя Този свят е на Бога, ние сме негови служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие, добре дошли, ние сме с тях. (122 стр.)
към текста >>

По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта й да е чисто материална.
А онези братя, които нямат един дух с нас, и тук да са, много не се ползват. (108 стр.) Опасност Между учениците на една окултна школа или едно братство, има опасност да се развият техните умове и сърца в едно анормално състояние и да се атрофират техните умове. В какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта й да е чисто материална. (191 стр.) Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще ви подхлъзване. Крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания в целта, към която се стремите. Затова има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазняват. Защо?
към текста >>

Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще ви подхлъзване.
Опасност Между учениците на една окултна школа или едно братство, има опасност да се развият техните умове и сърца в едно анормално състояние и да се атрофират техните умове. В какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта й да е чисто материална. (191 стр.) Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще ви подхлъзване. Крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания в целта, към която се стремите. Затова има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазняват. Защо? Те идват тука да придобият знания, да станат учители, после да им плащат. (192 стр.)
към текста >>

Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро – без разлика.
Ако Господ ни знае и ние познаваме Него, достатъчно ни е. А хората, по-добре е да не ни познават. Да те познава добрият човек е благословение, но да те познава лошият човек е проклятие. Аз забелязвам сега между вас: вие имате желание да ви познае света какви сте. Няма нужда да ни познаят. Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро – без разлика. (297-298 стр.) Черните братя Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците и между нас ги има. Навсякъде действат по принципа „Разделяй и владей!
към текста >>

73. 1922_8 Спомени на Георги Овчаров

Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде.
Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: – Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля.
към текста >>

Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото, и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължават да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят.
И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото, и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължават да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот. Вие знаете какво беше казал Архимед на времето си: „Дайте ми опорна точка и с лост ще изместя земята от нейната орбита." Аз ви казвам: моето Учение е този лост, и ако ми дадете опорна точка, аз ще изместя орбитата на живота и ще го въведа в друг път. Тази опорна точка сте вие – учениците.
към текста >>

74. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

"Най-важното в този свят е животът.
Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
към текста >>

Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>

Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>

75. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>

Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
към текста >>

Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г.
към текста >>

И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап.
съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

76. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

По-голямата част от тия външни църковни форми са създадени от гръцкото духовенство с цел, да извличат от тях материални облаги.
Отживелите, обаче, форми на църквата няма какво да пазим. Няма защо да месим човешкото с Божественото. Вземете, например, иконите, паленето на свещи. Това са външни църковни форми от гръцки произход, които нашата църква продължава да следва слепешката. Помислете само и отговорете – откъде-накъде да си православен само затова, защото палиш свещи. По-голямата част от тия външни църковни форми са създадени от гръцкото духовенство с цел, да извличат от тях материални облаги. Българският ум е по-практичен. Когато проповядваш, българинът най-напред ще се заинтересува да знае, дали проповядваш за пари или не. Щом проповядваш без пари, това го заинтригува и той ще си направи труд да проучи твоето учение. Нашето духовенство се е отчуждило от народа. То е станало служител на държавната власт, а не на народа.
към текста >>

Нашето духовенство се е отчуждило от народа.
Помислете само и отговорете – откъде-накъде да си православен само затова, защото палиш свещи. По-голямата част от тия външни църковни форми са създадени от гръцкото духовенство с цел, да извличат от тях материални облаги. Българският ум е по-практичен. Когато проповядваш, българинът най-напред ще се заинтересува да знае, дали проповядваш за пари или не. Щом проповядваш без пари, това го заинтригува и той ще си направи труд да проучи твоето учение. Нашето духовенство се е отчуждило от народа. То е станало служител на държавната власт, а не на народа. Утре да умрете, няма да се намери кой да ви опее, ако ония, които са останали около вас, нямат с какво да заплатят за вашето опело. Всичко се свързва с материални облаги. И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари.
към текста >>

И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас.
Щом проповядваш без пари, това го заинтригува и той ще си направи труд да проучи твоето учение. Нашето духовенство се е отчуждило от народа. То е станало служител на държавната власт, а не на народа. Утре да умрете, няма да се намери кой да ви опее, ако ония, които са останали около вас, нямат с какво да заплатят за вашето опело. Всичко се свързва с материални облаги. И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари. Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари. – Вие вярвате ли в Христа? – Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята.
към текста >>

За да бъде в такова тежко положение, виновно е духовенството.
– Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята. Както слънцето изгрява всеки ден, така и Христос винаги е бил на земята. – Как гледате на днешното положение на България? – То е тежко, но не и безнадеждно. За да бъде в такова тежко положение, виновно е духовенството. То е главната спънка. Нито само влиза в Царството Божие, нито пък пуща да влизат ония, които искат да направят това. Нашите принципи не са лични. Ние желаем доброто на нашия народ, като единица от целокупното човечество. С духовенството имаме своите допирни точки.
към текста >>

С духовенството имаме своите допирни точки.
За да бъде в такова тежко положение, виновно е духовенството. То е главната спънка. Нито само влиза в Царството Божие, нито пък пуща да влизат ония, които искат да направят това. Нашите принципи не са лични. Ние желаем доброто на нашия народ, като единица от целокупното човечество. С духовенството имаме своите допирни точки. Това е Любовта, по закона на Мъдростта и Истината. Духовенството, обаче, избягва всякакъв контакт с нас. – Има ли еднакви положения във вашето учение и това на Толстой? – Да. – Какъв е броят на вашите последователи в България?
към текста >>

Духовенството, обаче, избягва всякакъв контакт с нас.
Нито само влиза в Царството Божие, нито пък пуща да влизат ония, които искат да направят това. Нашите принципи не са лични. Ние желаем доброто на нашия народ, като единица от целокупното човечество. С духовенството имаме своите допирни точки. Това е Любовта, по закона на Мъдростта и Истината. Духовенството, обаче, избягва всякакъв контакт с нас. – Има ли еднакви положения във вашето учение и това на Толстой? – Да. – Какъв е броят на вашите последователи в България? – По-голям, отколкото предполагате. Желаещи да се проникнат от истината има много – тук и в провинциата, в селата.
към текста >>

То е съединение на полове, а трябва да бъде свято; не съединение, а хармония между двата пола.
Там говорят за Бога, но посочете ми, где е любовта им към Бога? И народът ги изоставя вече. Да поканим българския народ да гласува за тях и мене и ще видите резултата. – След любовта кажете нещо за брака. – Съвременното семейство е опорочено. То е съединение на полове, а трябва да бъде свято; не съединение, а хармония между двата пола. С Любовта Божия братята и сестрите в брака ще съзнаят повеленията Божии. – За слънцето, г. Дънов? – Слънцето, което идва при свежа, чиста утрин, е животворно. То е рефлекс на оная необятна Божия сила, която движи и крепи света. В тая сила е съдържанието на целия мир и ние излизаме да го срещнем, хвалим Бога за благата, които ни праща чрез тази сила.
към текста >>

77. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят.
Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя.
към текста >>

Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят.
И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо. Всичко ще се запази.
към текста >>

Оттам ще живеете едновременно в два свята.
Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо. Всичко ще се запази. (153 стр.) За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка.
към текста >>

В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей.
И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.) Вие сте от тия стари философи.
към текста >>

Ще работим най-първо в духовния свят.
22 септември нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – „Празника на труда". Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява слънцето тогава? – В 6 часа. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен (бел. ред. един час на ден, определен за работа за Господа тази година), тези 365 часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни.
към текста >>

Аз съм от Божествения свят.
И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, Слънцето? – Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.)
към текста >>

И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас.
Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем".
към текста >>

Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят.
Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде. (116 стр.) И като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам – в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. (78 стр.) Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така.
към текста >>

Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате.
Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец.
към текста >>

Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате.
Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа.
към текста >>

Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате.
А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове.
към текста >>

От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.)
(134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.)
към текста >>

В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия свят.
Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. (356 стр.) В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия свят. И тъй, ясно е за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. (232 стр.)
към текста >>

Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден.
Да кажем, пратим първата лекция; трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една съблазън, искат ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат. (236 стр.) Сега, искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. (104 стр.) Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени много по-мъчно може да я свършат.
към текста >>

Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е.
И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. (69 стр.) Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.) Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам. (71 стр.)
към текста >>

като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати.
Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. (69 стр.) Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.) Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам. (71 стр.) Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична.
към текста >>

Знаете ли каква среда представлява българското духовенство?
(360-361 стр.) Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например, вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега, например, аз ще ви въоръжа. Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полировани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне като мехур.
към текста >>

И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този външен свят, който чака.
Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високо интелигентни и да се стремим към съвършенство. (225-226 стр.) Та първото нещо, което искам от вас, учениците на тази окултна Школа, е да се сдобиете с тази Любов. Тя е във вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствате тъй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само умът ви, но и сърцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този външен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. (234 стр.)
към текста >>

78. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят.
СЪБОРНО СЛОВО 1925 ГОДИНА Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя, издание на Просветния комитет, 1925 г. и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява.
към текста >>

По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта.
СЪБОРНО СЛОВО 1925 ГОДИНА Резюме от книгите: „Двете свещенни положения", Съборни беседи от Учителя, издание на Просветния комитет, 1925 г. и „Наряд и упътвания от Учителя", издание на Просветния фонд, 1925 г. Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на тоя свят. По нов начин Той устройва този свят - чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: и ние сме турили един камък в туй велико, ново здание. И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. (12 — 13 стр.)
към текста >>

Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога.
Това не е само тъй символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас - то е първото свещено положение. Но туй положение, от страна на Бога, е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича. Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете, защо е така? Христос казва: „ Отец живее в мен, и аз живея в Отца." Това са две положения, коренно различни помежду си. И тъй: Отец живее в мен - първото положение. То е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога.
към текста >>

И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят.
И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен в дъното на земята, не е усещал скръб? Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават.
към текста >>

Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа.
Ако не разберем Живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем Светлината и тази Светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този Живот. Този Живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме Живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме.
към текста >>

И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят.
Като станете духовни хора, това „з" ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато някой инструмент не върви, то е, защото не е нагласен. Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво. И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога - това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си.
към текста >>

Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията.
Щом се намерим в стеснено положение, ние се молим. Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва!
към текста >>

Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите!
Какво става като се молим? Веднага вратата на Живота се отваря широко и всички стеснителни за нас условия, всички стеснителни положения се изменят. Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! " Коя молитва ще прочетеш?
към текста >>

Духовният свят, това е физическият свят.
Та, молитвата е пропуск! Тъй ще бъде, тъй е за ученика! Като стане сутрин, той ще се моли, за да знае, че вратите му са отворени през деня, да влезе в широкия свят да живее, да използва условията. Много християни - ученици чакат 10-15-20-60 години да им се отворят вратите на Живота, остаряват, старци стават и най-после казват: „Като влезем в Духовния свят, тогава ще ни се отворят вратите! " Те всичко отлагат. Духовният свят, това е физическият свят. Първото нещо, като дойде ученикът пред царските врати, ще го питат: „Знаеш ли да се молиш? Я прочети някоя молитва! " Коя молитва ще прочетеш? Като прочетеш „Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск.
към текста >>

Широк свят ви се открива!
Молитви, които са като пропуск, те са свещените молитви. Една молитва, каквато е „Добрата молитва", тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. Запример, в първото предложение: „Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, Който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме" - ако може да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива! И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас. (230-233 стр.) Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания.
към текста >>

Какво означават ръцете в Духовния свят?
Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог ще подейства да потече тази енергия. Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете", нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят? - В духовно отношение, лявата ръка означава страданията; дясната ръка - радостите. Следователно, ръцете - това са скърбите и радостите, това са двете ръце на сърцето. Вие казвате: „Без скръб не може ли? " - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението!
към текста >>

През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, от умствен и от духовен характер.
То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките! " Чистота се изисква от всинца ви! Това е цяла наука! (Наряд и упътвания, 55 - 57 стр.) През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, от умствен и от духовен характер. Как ще ги разрешите? Направете следния опит. Хванете с дясната ръка левия палец, концентрирайте мисълта си тъй, като че нищо не ви става, като че нямате никаква мъчнотия и се запитайте, защо си държите палеца. Дръжте си главата право! После хванете с лявата ръка десния палец.
към текста >>

Това благословение не може да придобиете по никой друг начин, ако ще би да пребродите и цял свят.
" Взимаш мотиката, лопатата и го изчистваш. Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нещо. Не, ще придобиете една приятна опитност. Онези от вас, които направят опита по добра воля, ще имат едно благословение. Това благословение не може да придобиете по никой друг начин, ако ще би да пребродите и цял свят. Човек, който изпълнява Волята Божия, нито вълци го ядат, нито разбойници го крадат. (215 — 218 стр.) НАРЯДИ Следват няколко от нарядите за този събор. Такива е имало всяка година, но сега се дават и материали за самостоятелно четиво.
към текста >>

Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: „Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля." Едно от правилата при изговаряне на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух...
Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея, 3 глава от Марка, 20 глава от Лука, 7 глава от Йоана, 12 глава от Послание към Римляном, 5 глава от I-во Послание към Коринтяном, 4 глава от II-ро Послание към Коринтяном, 2 глава от I-во Петрово Послание, 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата Светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: „Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля." Едно от правилата при изговаряне на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух... Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост.
към текста >>

Светлината е Неговата святост.
Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: „Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля." Едно от правилата при изговаряне на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух... Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно.
към текста >>

Святостта Божия носи Светлина.
Когато произнасяте тия думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство.
към текста >>

Само святият човек може да има знание.
Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече...
към текста >>

Само чистият човек може да бъде свят.
И всеки, който го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна.
към текста >>

Чистота и святост вървят заедно.
Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи Светлина. Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение.
към текста >>

Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече...
Само святият човек може да има знание. Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. През тази година ще приложите и още едно правило.
към текста >>

Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата.
Чистият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5,10,15 до 30 лева.
към текста >>

И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение.
Чистота и святост вървят заедно. Чистотата - това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече... Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. През тази година ще приложите и още едно правило. Щом станеш сутрин и се лениш да направиш едно добро, ще си наложиш глоба, ще платиш 5,10,15 до 30 лева. Ще вземеш тези пари, ще ги туриш в специална за тази цел каса и ще си запишеш: „За неизпълнение на еди-какво си, аз се глобявам." Когато почнеш да глобяваш дявола, той става умен. Като се глобиш 4-5 дена и платиш 100-ина лева, ще почнеш да се замисляш.
към текста >>

79. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало.
Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите.
към текста >>

С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят.
Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски. В Родопския край твърдите гласни ъ и û в корена на думите се изговарят оу или оа.10 По тази причина фамилното име Дъновски тук се произнася все още като Доуновски. В по-старите литературни източници тази фамилия се е пишела Доновски.
към текста >>

80. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа.
През 1845 г. Константин Дъновски се завръща в Устово, което заварва в стопански подем. Това е периодът, когато между Пловдив и Ахъ-челебийските селища, и най-вече с Устово се засилва търговският обмен. Според С. М. Родопски най-голямото, най-търговското и най-промишленото в Ахъ-челебийска кааза през XIX век е било с. Устово.19 “Кервани от мулета и катъри разнасят по поречието на река Чая различни стоки от Пловдив и Татар-пазарджишко, за да достигнат до беломорския бряг, а оттам с кораби — по широкия свят.” Тези кервани, тогава наричани пампорите, дават нарицателното име родопския курорт Пампорово, сгушено в уютна гънка на Родопа. Там са отсядали пътьом керванджиите, за да си отдъхнат и да продължат след това пътя си до морето. Между Пловдив, Татар-пазарджик и Устово се създават, освен стопански, още и културно-просветни връзки, които се превръщат във всеобщ постоянен контакт. Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с.
към текста >>

В скоро време даскал Константин става прицелна точка за тежки обвинения от страна на гръцкото духовенство.
Служебните бележки скоро се превръщат в лично преследване на младия даскал. Той бива заподозрян във “вироглавство” и “пагубно свободомислие”. Това обаче не смущава смелия народен будител. Напротив, с още по-голяма амбиция той осъществява на своя глава нови преобразования в учебната програма, като вмъква все повече и повече светски знания.8 Явно е, че освен внушенията на светогорския монах, върху Константин Дъновски са оказвали своето влияние и бунтовните огнени слова на даскал Никифор Мудрон от Татар-Пазарджик. В скоро време даскал Константин става прицелна точка за тежки обвинения от страна на гръцкото духовенство. Преди още да изтече втората година от учителстването му, той става неудобен и се принуждава да замисли напускане на родния си край. Случаят му предлага такава възможност. Не е той първият, който напуска родна стряха. По-будни българи, за да избягат османския гнет или за търсене на поминък, се изселват или отиват на гурбет из разните краища на обширната империя. Един от тези изселници е бил и вуйчото на даскал Константин – бакърджията Юргаки Забилев от овчарската махала на Устово.
към текста >>

81. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство.
В “Откровението” на свещеник Константин Дъновски се визира само измамата на крал Владислав ІІІ Ягело. В текста на същото обаче се казва, че гневът Господен бил предизвикан от “умножението на греховете на християните”. Това ни навежда на мисълта, че би следвало да се търсят и други грехове, за които не е казано нищо конкретно, а само се загатва. Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа.
към текста >>

Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна.
Това ни навежда на мисълта, че би следвало да се търсят и други грехове, за които не е казано нищо конкретно, а само се загатва. Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна. По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи.
към текста >>

цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад.
През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век.
към текста >>

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

82. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири.
Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава.
към текста >>

Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б.
Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е.
към текста >>

Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи.
Все в този смисъл отец Константин започва да играе почетната роля на “деспот ефенди български”, т.е. като автономен български разпоредител.21 С течение на времето турската власт, като преце-нявала целесъобразността на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага. Онова, което в близкото минало се вършило за охраняване правата на българите и българщината във Варна и Варненско от Атанас Чорбаджи, сега изцяло минало в ръцете на отец Константин. С разрастване функциите на Варненската българска църковна община се налагали по-големи разходи, поради което настъпили финансови затруднения. Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа. На негово място Иларион Макариополски изпраща от Цариград архимандрит Панарет. Въпреки че тази незаслужена с нищо смяна засегнала честолюбието на отец Константин, той не престанал да се интересува и да се грижи за българските християни от Варненската епархия като за свои чада. Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи.
към текста >>

83. УЧИТЕЛЯТ

Майката си заминала рано от този свят.
УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо. Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил.
към текста >>

" Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят.
Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов? " Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. Дънов говореше отлично английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше дълго време, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим. Често го намирахме отдалечен, седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи, вглъбен в мисъл. Често го виждахме коленичил, със скръстени за молитва ръце и така пренесен някъде далече, че не ни усещаше като приближавахме. И когато някой го побутваше леко, той трепваше сякаш се пробужда от красив сън".
към текста >>

Ето защо годината 1897 е свята и пророческа.
В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система. Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех.
към текста >>

Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло.
На 7.3.1897 г. в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система. Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни.
към текста >>

Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят.
в присъствието на баща Му поп Константин Дъновски, в село Тетово, Русенско, когато са били двамата в една страноприемница, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята и на планетите от Слънчевата система. Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря.
към текста >>

Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят.
Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки. Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят. Когато се яви, тогава ще Го познаем, както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Светия Дух", (писмо от 8.10.1898г., Варна) Много по-късно Учителят пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син.
към текста >>

По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят.
Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под ударите на родовата карма, която носех. Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят. Когато се яви, тогава ще Го познаем, както сме познати и ще бъдем подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Светия Дух", (писмо от 8.10.1898г., Варна) Много по-късно Учителят пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син. А Духът може да слезе само върху человеческия син. А Синът е този, които е роден от Бога и има пряко общение с Господния Дух.
към текста >>

Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя.
съборите стават всяка година във Варна. От 1909-1912, 1918- 1925г. съборите стават в гр. Търново. От 1926 г. съборите се преместват в София./ Установен е вече един духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от град Сливен, Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Постепено около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други съподвижници на Учителя, като центърът на описания кръг е словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъстват. От 1900г. Учителят започва издирване на първите си ученици, изпратени от Небето.
към текста >>

Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес.
От 1900г. до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по-големи селища на България, като е държал сказки и е правел френологически изследвания. През 1903г. отпечатва френологични карти по клише, препоръчано от Него, след което започва проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им.
към текста >>

Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството.
По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота. Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите. Уплашила се осиновената дъщеря на Иларионови и взима, та изгаря френологичните карти. Но от тях има запазени 50 броя и може да се види как е работил Учителят. Това е едно продължително изследване черепа на българите - изследване дарбите и способностите, които българинът носи. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
към текста >>

Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ.
А мъчнотиите срещу излизането на стиховете на Господнята книга са преди слизането на Христовия Дух. Необходим е дълъг и подготвителен период. Времето наближава, за което съдим по Неговите Думи, дадени на 1 април 1912 г: "Всички вие трябва да бъдете в добро състояние, защото Христос е много близо до България и идущата година тук, на физическото поле, вие ще почувствате Неговото идване. Той иде да работи. Каквото и да стане, да ви не смущава. Той иде сега да направи едно генерално пречистване на целия свят, та покрай него трябва да се пречисти и българският народ. Христос е толкова близо вече, щото и гласът Му се чува. Затова бъдете весели и смели в душата си. Светът ще го е страх и този страх ще почувствате и вие, защото не сте отделни от света. И светът да ви кажа, го е толкова страх, щото гащите му треперят. Да, близо е Христос.
към текста >>

Година свята и Христова.
Да се вселят в Него тези два различни Духа, са необходими два развити различни мозъчни центрове. Петър Дънов ги има. На 48 години в Него е оформено тялото на Мъдростта. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На годишната среща на членовете на Синархическата Верига от 15-21 август 1912г. Той казва: "Аз ви поздравявам от името на Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предадено, говорено и опитано от хиляди години".
към текста >>

Голямо нещастие е да живее човек в свят без цветя.
Ако човек би имал онази положителна наука да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъвтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в свят без цветя. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък; а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност Една сестра паднала и се ударила.
към текста >>

Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила.
Отначало да го направи мислено, после с ръка и най-накрая да си представи тези три изречения около Пентаграма. Пента- грамът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли сили. Ето още един метод за служене с Пентаграма. (Тези методи и упражнения са дадени за ученици, развиващи се по пътя на Вярата. Всяка злоупотреба с Пентаграма за користни цели или любопитство има за резултат отрицателни и опасни последици.) Когато човек се намира в опасност, нека си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: "В името на Господа Исуса Нашего, молим Господа Великия и Силния, да стори богоугодно пред Неговите очи." Така разгледан Пентаграмът - емблемата на новозаветния свят или учението, донесено преди две хиляди години от Христос на човечеството - има пълната си духовна ценност и мистична сила. Ако се използва правилно, тогава той е източник на изобилие и благо- словение. Ако човек иска правилно да се ползва от Пентаграма, то той е поставен пред необходимостта да реши безвъзвратно пред себе си, че трябва да служи на Вечния Живот и да няма връщане назад. Учителят раздаде Пентаграма на първите приятели с извести поръчения. Този, който приемаше Пентаграма, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя на Бялото Братство и на живота си. Всеки, който получаваше Пентаграм тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, каквото той самият намери за най-добре.
към текста >>

Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г.
От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г. Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител.
към текста >>

Учителят е проявеният Святий Дух на Истината.
Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от Vy-та раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. "И на дрехата си и на бедрото имаше написано името: "Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл.19, ст. 16) През 1922 г.
към текста >>

Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят.
Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в Слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души.
към текста >>

84. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек.
До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което поканило Учителя да живее при тях, е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Евангелина Гумнерова казва на съпруга си Петко: "Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен, добър човек. Искаш ли да го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема. След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите.
към текста >>

" Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата.
В облеклото и в обличането Му имаше порядък, непознат дотогава за мен. Това качество аз го придобих от Него и намирам, че това нещо е равно на молитва - да бъде човек чист и да бъде на "ти" с чистотата. По-късно ми разказаха онзи случай, когато един брат попитал Учителя с коя дума може да се изрази цялото Негово учение. Той отговорил: "Чистота! ", но онзи брат не проумял нищо, Учителят забелязал това и добавил: "Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действия! " Аз бях свидетел да видя и опозная чистотата на Учителя - така, както виждах, чувах и наблюдавах делата Му и тези дела аз се опитвам сега да ви ги опиша като дела, дошли от един свят на Чистотата. Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме.
към текста >>

85. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища.
имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. При първите събори Учителят лично с писмо поканваше онези, които трябваше да дойдат. Не се допускаха непоканени хора. Учителят определяше датата и изпращеше поканите лично. Постепенно с годините започнаха да идват онези, които Невидимият свят довеждаше по своите неведоми пътища. През следващите събори, когато се увеличиха съборяните, беше наложително да се създаде една организация за тяхното пристигане и настаняване. Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000.
към текста >>

Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината.
Тези десет души се избираха така, че да си хармонират. След като направят молитви, размишление, Учителят им дава някои идеи и мисли. Често пъти Той написваше мислите на малки листчета В Горницата влизахме двама по двама, отваряхме Библията, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме в тетрадките, които си носехме. Наблюдавахме картината. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога. То бе като храм. Стопанският живот на събора се организираше от няколко практични братя. Между тях беше Петко Епитропов - висок, представителен, с голяма брада. Той работеше в застрахователно дружество.
към текста >>

По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците.
Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
към текста >>

Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг.
Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен. Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г.
към текста >>

започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди.
Там се развихри черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Бурята, развихрила се с гръм, светкавици и дъжд, попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя. До 1925 г. включително, съборите на Бялото Братство бяха в Търново. Но през 1926 г. започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
към текста >>

86. УЧЕНИЦИ

Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах.
Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване и приложение. Борис Николов Слязох от трамвая при Семинарията и тръгнах по пътя за Изгрева. По пътя ме настигна непознат човек и като разбра, че отивам на Изгрева, ме помоли да го запозная с Учителя. Допуснах, че е искрен, че търси своя духовен път и му обещах. Пристигнахме на Изгрева и отидохме на поляната, където бе Учителят. Приближих се и целунах десницата Му. Но когато поисках да представя непознатия господин, Той ни отпрати с такава сила настрани, че ние се намерихме няколко метра от Него. Човекът, който ме придружаваше, не е бил с чисти намерения и не е заслужавал да се докосне до десницата на Учителя. При друг случай Учителят ми каза: "Не ставайте гаранти на хора, които не познавате."
към текста >>

Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.
" Братът мига и свива рамене: "Учителю, излъгах се! " Учителят го пита: "Ти, знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредиторът хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: "Ти си поръчител, давай сега парите! " В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство". Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят. Драган Петков Аз бях в 4-ти гимназиален клас, а Гита в 8-ми клас през 1929 или 1930 г. Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов".
към текста >>

" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва:
към текста >>

Тя беше духовен човек, ходеше да слуша духовни беседи някъде, щеше да ме разбере и може би осветли.
Седнах, както ми каза старецът, отворих я наслуки и прочетох: "Бях на третото небе и това, което видях и чух, човешко око не е видяло и човешко ухо не е чуло..." Тогава само това прочетох и както винаги, се захванах с домакинската си работа. Но каквото и да правех, мисълта за стареца не ме напускаше. Следобед отидох пак на работа в павилиона. Искаше ми се да разкажа за случката на някого, да споделя с човек, който би ме разбрал, не би се засмял над важността, която й придавах. Като изреждах мислено близките си познати, спрях се на приятелката ми Невяна Панова. Тя беше духовен човек, ходеше да слуша духовни беседи някъде, щеше да ме разбере и може би осветли. Добре се разбирахме с нея, защото беше добър, скромен човек. Обичаше да се замисля и сериозно гледаше на нещата. Аз бях религиозна и разговорите ми с Панова бяха много приятни. Вечерта отидох при Невяна да й разкажа това, което ми се беше случило през деня. Позамисли се тя, и ме запита:
към текста >>

Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят.
Това, което знаете вие, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща. Вие знаете малко, но необходими неща, които те не знаят." - "Е, Учителю, вече съм спокойна". А Той продължава: "Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев.
към текста >>

Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство.
А Той продължава: "Нито един учен не би могъл да ми зададе този въпрос, който ти ми зададе. В него се намира философията за предназначението на слизането на човешкия дух на земята. Човешкият дух чрез човека учи своите уроци тук на земята и продължава своето обучение в Невидимия свят. Ученикът долу е ученик и горе в Школата на Бялото Братство също е ученик." Сестрата се просълзява. Тя вече знае, че както е ученик тук на Изгрева, така ще бъде и ученик горе в Невидимия свят, в Школата на Бялото Братство. Борис Николов Истинското име на дядо Благо е Стоян Русев. Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен.
към текста >>

Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае.
Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете.
към текста >>

Дядо Благо беше духовен човек.
За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах". Това е единственото изказване на Учителя за наш приятел в такава форма. Тодор Ковачев - внук разказва спомените на Иван Антонов Дядо Благо беше духовен човек. Учителят веднъж в класа попита: "Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой, сам да живеете. Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад.
към текста >>

Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература.
В неговите складове се държат отпечатаните беседи "Сила и живот" на Учителя. Изобщо, преуспял човек. Тогава той решава да финансира една делегация от трима души, които да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда - че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека "Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Движеше се в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение. Пристигат братята на Сините камъни, Учителят ги посреща сдържано, сериозно и строго.
към текста >>

Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят.
И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. На събора в Търново беше и Петко Гумнеров. Изреждахме се на групи по 10 човека на молива в Горницата. Но никой от групите не искаше да го приеме при себе си, защото Петко бе направил грях според тях.
към текста >>

Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост!
И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки, застанал все встрани и позира стойката на Учителя. Дори има такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е отстрани и се явява като двойник на Учителя. Но като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек. Много сестри и братя се чудеха на търпението на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин. Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди хулеха Учителя при всеки случай, но тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: "Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпяла, отишла при Учителя и казала: "Учителю, не мога да разбера, няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изгледал и казал: "Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време". Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Един ден имитаторът Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли, там са отседнали войници.
към текста >>

Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят."
" Хуква веднага навън да търси човека. Цял час ходил из града, но човекът го няма. Връща се отчаян. Учителят казва: "Българите дотам са дошли - да дадат на Христа едни кърпени обуща и вълнени чорапи." Години по-късно Учителят каза: "Само Христовият Дух може да съедини човеците с Бога чрез Любовта. Защото Любовта е свръзката на Съвършенството, която води до Истината, която пък слиза от Божествения свят." Борис Николов Елена Цочева получава писмо от Учителя, че Той я вика да дойде на Изгрева. Добре, ама ние сме такива, че разгласяваме всичко. Докато тя да тръгне на другия ден, всичките ръководители на Братствата научили и тръгнали заедно с нея. - Каква е тая Елена Цочева - един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя.
към текста >>

Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят.
Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " - "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са? " - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света.
към текста >>

" - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек.
Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " - "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията? Аз съм анархист и ако ме арестуват, ще ме убият, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверте лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого.
към текста >>

Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени.
Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са".
към текста >>

Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират."
Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание. Учителят отговаря: "Бог ми ги изпратил такива. Щом Бог ги търпи и Аз ще ги търпя такива, каквито са". Разказваше ми един художник, който отива при Учителя, но е разочарован от цялата цигания на Изгрева - дървени бараки, телени мрежи, разхвърляни неща, неугледни хора, небрежно облечени - изобщо, няма никак- во представителство и приличие.
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности.
към текста >>

С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта.
Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта. С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева.
към текста >>

Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева.
С това показа на целия свят, на целия човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина, с тази си постъпка, той стана за присмех на някои хора, но за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с отличие, като поднесе на човешкия род бляскав пример на достойна постъпка. Обръщайки се към своя народ при подписването на акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото каза: ''Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения така, както желая да ги изпълнявам". Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на Земята заради Любовта, в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард VIII в България? - За да получи най-високата оценка на Мировия Учител за безупречно издържан изпит. Имах приятел в Америка.
към текста >>

Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха.
Не е нужно да идвате тук". И този случай потвърждава, че всички големи личности са чували и знаели кой е Учителят. Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува.
към текста >>

Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят.
Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ. В разстояние на 22 години, докато е отворена Школата, дядо Влайчо пътува по цяла България, посещава стотици хора от Братството в провинцията и е пророкувал на хиляди българи, но той нито един път през цялото време не е дошъл на Изгрева и не се е срещал с Учителя. Ето, виждате ли как работят пророците от времето на Израиля, които са се родили в България? Тогава по времето на Израиля пророците казваха: "И рече ми Господ" или "Словото Господне биде към мене и рече".
към текста >>

След 20 дни Учителят си замина от този свят.
Стана точно обратното. Учителят е тук на Изгрева, а те не го зачитат за нищо. Дядо Влайчо накрая решава да дойде на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това?
към текста >>

Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път.
Учителят го приема и му казва: "Рекох, много късно дойдохте! " И си обръща главата встрани. След 20 дни Учителят си замина от този свят. Този факт дядо Влайчо на мнозина го е разказвал, когато са го разпитвали дали има някаква опитност с Учителя. Борис Николов Ванга имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при нея и тя ми казва: "Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: Ванге, не съм доволен от тебе, защо не ти е чиста къщата! " Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра.
към текста >>

А тя направо му вика: "Е-е, Учението на Петър Дънов е най-силно, най-велико в целия свят.
После ослепява и външнотозрение й се замени с вътрешно зрение. Да, ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезе при нея. Но тя го извикала и той влезнал без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: "Е-е, Учението на Петър Дънов е най-силно, най-велико в целия свят. Но Той не е доволен от Неговите последователи. Старите, които са били около Него, не са изпълнявали Учението. А младите го изопачават и преиначават Словото Му, вземат от Него и го предават като свое и се кичат с Него." Та това нещо, дето го казва Ванга и сега го има и го виждам и срещам у младите. Значи е вярно, това що казва Ванга. Преди да изгуби духовното си зрение, аз често бях при нея.
към текста >>

Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога.
Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам, че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то..." "Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога. Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си. Той казваше: "Не мога да рисувам в градска обстановка". В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение. И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите".
към текста >>

През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство.
Неговото име фигурира в първите събори на Веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина, както и през 1914 г. Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство. А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги.
към текста >>

От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят.
Когато Учителят излязъл да го посрещне, Райнов паднал на колене пред Него и казал: "Винаги, винаги когато се моля или искам помощта на Небето, явявате се все Вие. Сега разбрах кой сте. Моля, да бъда приет за Ваш ученик". След това последвал дълъг разговор насаме. Райнов преди да си тръгне, отишъл при брат Боев и се натоварил с доста голям пакет с беседи. От горното е видно, че Райнов е познал Учителя, макар и твърде късно, едва няколко години преди да си замине от този свят. Радостно е това, че се е пробудил. Подобна картина за късно пробуждане ни е известно и за професор Консулов, който като учен и общественик много е хулил по адрес на Учителя и Учението. Но по-късно, когато времената се промениха и за него дойдоха големи изпитания, това му помогна да се пробуди, да потърси ново знание, което твърде дълго и твърде високомерно бе отричал. Пробуди се и потърси Учителя и Словото Му. Тодор Попов
към текста >>

88. АСЕН АРНАУДОВ

Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя.
Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя. Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него.
към текста >>

Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал.
Сестрата решава да му услужи, отива при Учителя и Му разказва отново за желанието на брата да следва в Германия. Родителите на този наш брат имаха печатница в Русе. Там те бяха печатали беседи от Учителя, но за техния труд им е било заплатено според печатарските такси. Затова синът им нямаше духовен капитал да отиде в Германия с покровителството на Учителя. А Асен Арнаудов бе допринесъл нещо за разпространението Словото и музиката на Учителя. Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко.
към текста >>

Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе.
Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано.
към текста >>

Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант.
Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Нестор Илиев Асен Арнаудов бе онзи роден музикант, който бе и горе в Невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата на Учителя да бъде музикант. Беше дошъл в Школата да свърши една работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да я запише, без да използва пиано. Но не беше волеви и затова трябваше да стои някой до него да го ръчка и подканва. Освен това се отплесна по женска линия. Беше влюбчива натура и стана предметно обучение за мнозина от Школата и предметна задача и проблем за много сестри.
към текста >>

89. ГЕОРГИ РАДЕВ

Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа, като впоследствие се издигнаха високо в кариерата си. Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
към текста >>

Книга за отвъдния свят.
Без да пита Учителя, той преведе един окултист на име Бо-Ин-Ра. Публикува от тези преводи в списание "Житно зърно" от 1926 г., че дори и по-късно. Тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1. Книга за живия Бог 2. Книга за човека 3. Книга за отвъдния свят. Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко това той направи, без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Той каза: "Бо-Ин-Ра е от черната ложа. Мен никой не ме е питал дали трябва да се превежда този автор и да се печата на български език.
към текста >>

На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят.
Учителят хареса тази книга, тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя. По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
към текста >>

Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
По-късно Учителят заяви: "Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа. За него съм заплатил с голяма цена". Но Жорж заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това, Той добави само едно изречение: "Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб, понеже той е проекция на чувствения свят. Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят.
към текста >>

90. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство.
А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България. Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Борис Николов През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души.
към текста >>

Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него".
Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя." Пеньо Ганев Учителят казва на брат Георги Драганов; "На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата, както трябва." Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите - Йордан шофьора. Учителят го посочи: "Виж как постъпва! Но много по-жестоко външният свят ще постъпи с него". Виждах как Мъдрецът посочваше как ще се проектират в бъдещето най-малките факти, които стават. Това вече не ме изненадваше, а ме учудваше. Методи Константинов В края на август 1944 г. софиянци забелязват, че от двора на двореца се вдигат големи кълба дим от запалени огньове.
към текста >>

Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква".
Там беше Савка Керемидчиева. В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно. Накрая ми каза: "При мене бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха." След като ни арестуваха, Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, донесла едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра (Димитрина Захариева - приятелката на Методи), носела също одеало за мен на онези в джипа, онези четирима, които разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: "Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен: "Няма да му трябва.
към текста >>

Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен. Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже. Темелко Стефанов Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев.
към текста >>

Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят.
Но това не е вярно. Хвърлиха го под руски танк, та да го премаже. Темелко Стефанов Вечерта преди прочитане на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни. Срещата става и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира ка- рмата си. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите Кирил Преславски, Богдан Филов, ген. Михов и други 104 души, между които и Лулчев. През нощта на 1 срещу 2 февруари извеждат осъдените. В коридора на Съдебната палата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: "Кръв за кръв, живот за живот.
към текста >>

Но решил да търси помощта на Лулчев от оня свят.
Като чул това, той скъсал книгата. Ако не беше я скъсал и беше я издал, то щеше заради тази книга да му хвръкне главата. Така Учителят го спаси. Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев. Писал, що писал и приготвил тази книга. Но решил да търси помощта на Лулчев от оня свят. Умувал, що умувал, решил, че тази работа ще я свърши само Ванга. Той си взе открит лист за Петрич за десет дена и дойде при мене да ми гостува. Аз го заведох при Ванга, а той искаше Ванга да влезе във връзка с духа на Лулчев, та да се яви лично Лулчев и да каже своето мнение за книгата, дето я написал. Та ако имало някаква грешка да му каже чрез Ванга и да я оправи. Аню седя 10 дена при мене, но Ванга не можа да влезе във връзка с духа на Лулчев.
към текста >>

91. ЖЕНИТБА

Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени.
Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос? " Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: "Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца." Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. "Женитбата не е за всеки - казал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад." Такъв е примерът с певицата Христина Морфо- ва, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг. Учителят й казал: "Той има тежка карма! " Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа.
към текста >>

После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят.
Осиновиха едно дете, а то излезе лошо дете, непослушно, диво. Създаде им много ядове. Детето се рзболя от грип и понеже тя много го обичаше, целуваше го по устата и го прегръщаше. Така тя се зарази от него, разболя се и след това бърже почина на петдесет години. Така приключи живота на сестра ми, след като не послуша Учителя, защото сама си търсеше белята и сама си я намери. После белята дойде и накрая я отвлече и замъкна на онзи свят. Драга Михайлова Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 година в град Бургас. Майка ми се казваше Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев.Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те - чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим.
към текста >>

Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго.
Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората? " - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени.
към текста >>

Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората?
Който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората? " - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи.
към текста >>

" - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят.
Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората? " - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. Мислите ли, че женитбата е нещо много сериозно?
към текста >>

Това не може да бъде онзи свят.
Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората? " - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. Мислите ли, че женитбата е нещо много сериозно? Ни най-малко.
към текста >>

В онзи свят няма нито помен от женитба.
Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Аз говоря за онзи свят и мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората? " - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. Мислите ли, че женитбата е нещо много сериозно? Ни най-малко. Тя е едно учреждение човешко.
към текста >>

В онзи свят няма никакви букаи.
Вие казвате: "Дали в онзи свят се женят хората? " - Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излязат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. Мислите ли, че женитбата е нещо много сериозно? Ни най-малко. Тя е едно учреждение човешко. Казват: Да го оженим! Значи, той се е родил неженен, а пък сега хората ще го женят и той ще прокопса!
към текста >>

Според Него, женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата.
- Тогаз не ти трябва да се жениш! Ето какво аз разбирам под това: За да живеете един Божествен живот, не е необходимо да се жените, да туряте един човешки порядък на нещата. Женитбата е един човешки порядък на нещата. Когато вече говоря за Любовта, там се уреждат въпросите. Христос обяснява на учениците си, какво означава женитбата. Според Него, женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Духът и душата от една страна, както умът и сърцето от друга, представляват два полюса на човешкия живот - мъжът и жената, т.е. мъжкият и женският принцип, които трябва да се свържат в едно цяло. Това търсят съвременните хора в света, но като не знаят как да го намерят, те прибягват към женитба. Как да се освободите от изкушението на мъжа-брат и от изкушението на жената-сестра?
към текста >>

92. РАБОТА

Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа.
Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр.
към текста >>

Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония.
Ще разковете бичметата и ще ги наковете на една височина." Този урок остана да го помня през целия си живот. Бараката беше голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високия Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, Виделина и Хармония. Ние трябва да го свалим на земята през постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Мария Златева (липсва стр. 437 от книгата - ще бъде добавена допълнително)
към текста >>

Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
Всъщност вие сте добри, но сте лениви, духовно лениви, немарливи, индиферентни и не знаете как да употребявате добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само, когато господарят му е до него, щом никой не го наблюдава, работи си пак, както знае той. Леността е вследствие земната душа, която ви завладява и Господ като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. Следователно, човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече, и то и в трите свята. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци, които да отглеждате грижливо и с любов. Сега на онези от вас, които са земеделци или градинари, ще им дам да направят следующия малък окултен опит през тази година. Отделете си едно място - декар, 1 декар или 100кв.м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда.
към текста >>

Щом стане духовен, той трябва да работи още повече, и то и в трите свята.
Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само, когато господарят му е до него, щом никой не го наблюдава, работи си пак, както знае той. Леността е вследствие земната душа, която ви завладява и Господ като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдания, за да напуснат мързела. Следователно, човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече, и то и в трите свята. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци, които да отглеждате грижливо и с любов. Сега на онези от вас, които са земеделци или градинари, ще им дам да направят следующия малък окултен опит през тази година. Отделете си едно място - декар, 1 декар или 100кв.м, насейте го с жито и когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога и туй жито, което е расло под вашите молитви, съберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда. Ходете при нея всеки ден, пращайте й хубави мисли, когато зреят плодовете й.
към текста >>

93. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува.
към текста >>

Славата ми ще се разнесе по целия свят.
Учителят беше на около 200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете си - взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението. Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии. Ще се превърне на ориенталски панаир.
към текста >>

Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят.
Ще се превърне на ориенталски панаир. Излекуваните ще кажат: колко е кратък животът, нека сега да го използваме рационално - да ядем и пием и се веселим. И болестите наново ще се явят. Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал? Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане в тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот". Георги Попов, Жельо Танев Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя.
към текста >>

94. ЧУДОТВОРСТВО

"Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност."
Пеню Ганев Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска. Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея, видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. "Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност." На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата. Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека. Ангел Вълков Това се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас.
към текста >>

"Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам.
Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи. Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети. Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага.
към текста >>

Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност".
Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. "Не съществува невидим свят - казва той - Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в невидимия свят." Учителят му казва: "Тази вечер ще имаш тази опитност". Прибира се този учител в стаята си, ляга да спи. Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети. Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него.
към текста >>

От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта.
Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище бледен, уморен, уплашен. Учителят ---зи ден държи сказка. Пита го: "Имахте ли лична опитност? " - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече." От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците си през нощта. Но нито един от тях не дойде при Учителя, за да слушат Словото Му и да станат Негови ученици. Безверникът още живееше и днес продължава да живее в този народ. Борис Николов Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти.
към текста >>

- Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.
Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дни след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Каланджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. "Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко. - Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току-що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката.
към текста >>

Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот.
За Него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни, граничещи със смъртта и възкресението. Имаше всичко на Изгрева. Тук бе мястото, където Духът Господен обитаваше. Стефка Няголова
към текста >>

95. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат.
Пеньо Ганев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка. Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат. Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите.
към текста >>

Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят.
Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава.
към текста >>

Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят.
Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава. Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
към текста >>

За който свят мислиш, ти си в този свят.
Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава. Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето. Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш.
към текста >>

Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята.
Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава. Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето. Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора.
към текста >>

В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда.
Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония. Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда. Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват. Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста. Не можеш да живееш добре на Земята, ако мисълта ти е крива. Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека.
към текста >>

Не се позволява никакво преяждане нито на физическия свят, нито в сърдечния и умствения.
Турете в ума си само една основна идея! Човек може да направи само това, което мисли! Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си, не смесвайте мислите си. Не се позволява никакво преяждане нито на физическия свят, нито в сърдечния и умствения. Сърцето и мозъкът не могат с церове да се лекуват. Човешкото сърце се лекува с обич, с Любов, с доброта, с кротост, с въздържание, лекува се със специфична храна. Най-хубава и отлична храна ще давате на сърцето. Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам това, което не се дразни от малките работи.
към текста >>

96. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него.
Правете наблюдения върху себе си да видите какви чувства събуждат у вас плодовете. Те действат възпитателно върху човека. В бъдеще те ще служат за обекти при възпитанието. При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат! За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце. Като се скарат две деца, учителят ще им каже: Я си извадете огледалцата и се огледайте. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата.
към текста >>

Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи.
Те действат възпитателно върху човека. В бъдеще те ще служат за обекти при възпитанието. При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат! За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце. Като се скарат две деца, учителят ще им каже: Я си извадете огледалцата и се огледайте. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество.
към текста >>

97. ИСТИНА

Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човек не може да води духовен живот.
В Истината човек може да се изяви, както иска. Това е вечният живот, безсмъртието. Който обича Истината, той е бъзсмъртен. Здравето не е нищо друго, освен резултат на моралния живот на човека. Здравият яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човек не може да води духовен живот. Духовният живот е тъй естествен, както яденето и дишането. Вън от духовния живот, човек се натъква на ред аномалии. За пример, една от аномалиите в човешкия живот е лъжата. Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна.
към текста >>

При всяка лъжа човек скъсва връзките си с Божествения свят.
- Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в Мое име. Не лъжете в Името Божие. В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа. Проверявайте фактите. Не разпространявайте лъжливи слухове. При всяка лъжа човек скъсва връзките си с Божествения свят. При лъжата човек влиза в дисхармония с живота на Цялото и това носи своите последствия. Лъжата спира еволюцията на човека. Тогава Любовта не може да се прояви чрез него. Всяка лъжа носи след себе си страдание. В Божествения живот ти при най-малкия опит да прикриеш нещо, един ден ще си понесеш последствията.
към текста >>

98. КРИТИКА

На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в салона.
Не е маниер на Окултната школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика на Учителя: "Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи до Учителя и каза: "Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме!
към текста >>

След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчите пред вратата на Бога.
Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете. След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчите пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вие вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да показваш на хората техните погрешки!
към текста >>

След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчите пред вратата на Бога.
Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете. След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчите пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вие вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да показваш на хората техните погрешки!
към текста >>

99. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Молитвата, която ще правите утре, за всеки поотделно да почне така: "Господи, Исусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий Адонай", а пък ще я свършвате с думите: "Защото, Господи, с идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов."
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ На годишната среща на Веригата 1907 г., Учителят казва: "Обмислете всичко, за каквото ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди, искайте благословението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всички за напредването ви в избрания път. Молитвата, която ще правите утре, за всеки поотделно да почне така: "Господи, Исусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий Адонай", а пък ще я свършвате с думите: "Защото, Господи, с идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." ЧАСТНАТА МОЛИТВА Господи, Исусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий Адонай, моля Ти се: Дай ми сила да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на Земята. Укрепи духът ми да мога да победя всички страсти
към текста >>

Господи, Исусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий Адонай,
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ На годишната среща на Веригата 1907 г., Учителят казва: "Обмислете всичко, за каквото ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди, искайте благословението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всички за напредването ви в избрания път. Молитвата, която ще правите утре, за всеки поотделно да почне така: "Господи, Исусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий Адонай", а пък ще я свършвате с думите: "Защото, Господи, с идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." ЧАСТНАТА МОЛИТВА Господи, Исусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий Адонай, моля Ти се: Дай ми сила да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на Земята. Укрепи духът ми да мога да победя всички страсти И да мога да се боря против всички напасти и изкушения. Изпрати ми Твоята благост,
към текста >>

за българския народ, за духовенството, за учителите,
Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, славянството и за цялото човечество, за веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всичките държавни служители да ги вразуми Бог, за всичките земледелци, за всички бащи и майки, за всички - стари и млади, за цялото человечеството, за всичките народи. Защото, Господи, с идването на Твоето Царство е нашата радост,
към текста >>

Няма на български и в целия свят след "Отче наш" по-добра молитва от "Добрата молитва".
Николай Дойнов УЧИТЕЛЯТ ЗА ДОБРАТА МОЛИТВА Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие. Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля. Няма на български и в целия свят след "Отче наш" по-добра молитва от "Добрата молитва". В "Отче наш" имате цяла програма. И "Добрата молитва" е цяла програма. Ето нашата програма. "Добрата молитва" има десет ключа за привличане на небесните сили. Като прочетеш "Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде.
към текста >>

Да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страждующи, да благослови всички верующи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост, и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да даде живот и здравие, и дългоденствие на всички, които Нему уповават. Да ги избави от всички напасти на злото и лукавие, да внесе мир в душите им. Да им даде изобилие на Своите благости. Да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страждующи, да благослови всички верующи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост, и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобливи да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страждующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на тялото и душата, и духа. И така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето. Амин
към текста >>

В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито сте всички на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце, ще се молите.
Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще четете сутрин, втората - на обед и третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата. Задължително е обаче Лозинката да се чете всеки ден. А всеки може да усвои един от изброените начини. Всеки да се моли според диктовката на духа си и Господ ще му покаже и упъти как да се моли. В духовния свят вие не се намирате на еднаква зона, нито сте всички на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето слънце, ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само опасността за вас е изключена. Преди четене на Лозинката, да се чете Добрата молитва. МОЛИТВА ЗА ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Господи на Обичта, Боже на Любовта,
към текста >>

Свят си Ти, Боже мой.
на връх Мусала, 1928 г., за всеки ден Господи, Ти си ме пратил на Земята, Ти си ми дал живот и здраве, дал си ми ум, сърце и душа. Аз ще изпълня Твоята Воля. Аз Те прославя- вам и след като извърша Волята Божия, след като ме благослови Бог, ще извърша това, което е добро за моята душа и ще ида да помагам на моите братя. Друг път ни даде една молитва: Свят си Ти, Боже мой. Отче Праведни, Който Си и Който ще бъдеш Един във век Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че си Истинен и Неизменяем. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякогаш. МАЛКАТА МОЛИТВА
към текста >>

МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТИЙ
При даването на тази молитва Учителят е казал: "Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва." Прочита се Молитва на Духа като се коленичи с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре. "Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни." Прочита се още веднъж молитвата пак коленичили с десния крак, но с вдигната нагоре лява ръка. Ако имате дадена задача, лично за ваша работа, вземете си Молитвата на Духа и 91 Псалом, да я казвате, да бъде в джоба ви, за да си изпълните задачата, за която отивате като ученик. МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТИЙ Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи виделината на Твоето Лице. Господи, заради Твоята Милост, подкрепи ме с присъствието на Твоя свят Дух.
към текста >>

Господи, заради Твоята Милост, подкрепи ме с присъствието на Твоя свят Дух.
МОЛИТВА НА ДУХА СВЯТИЙ Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава. Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми. Повдигни духа ми и дай утеха на сърцето ми. Покажи виделината на Твоето Лице. Господи, заради Твоята Милост, подкрепи ме с присъствието на Твоя свят Дух. Господи, да дойде Твоето Царство, да възлезе Твоята Правда, да възсияе Твоята Истина, да се въдвори Твоята Любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе, Единният син на Бога живаго в пълнотата Си в моята душа. И да се вселиш Ти, Сий в пълнотата Си, в моята душа. Единний Сий, Великият Отец на всичките бащи - Господ Исус Христос. И да бъде слава на Господа Бога, Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове. Амин
към текста >>

Направи да се освети Името Ти пред всички ония, които спъват Твоето Свято Дело и да знаят, че Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш.
МОЛИТВА НА БЯЛОТО БРАТСТВО Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, което сега присъства между българите и славянството. Укрепи Духа Му. Дай вяра, упование и надежда в Тебе на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята. Направи да се освети Името Ти пред всички ония, които спъват Твоето Свято Дело и да знаят, че Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш да превъзмогнем лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето Свято Дело. Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си Ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Нека управляющите в този народ да познаят, че няма други Господ и Бог освен Тебе! Ти Си само Един.
към текста >>

Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш да превъзмогнем лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето Свято Дело.
Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, което сега присъства между българите и славянството. Укрепи Духа Му. Дай вяра, упование и надежда в Тебе на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове горе на Небето и долу на Земята. Направи да се освети Името Ти пред всички ония, които спъват Твоето Свято Дело и да знаят, че Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш да превъзмогнем лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето Свято Дело. Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си Ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Нека управляющите в този народ да познаят, че няма други Господ и Бог освен Тебе! Ти Си само Един. Амин
към текста >>

Пази ме, Господи, със Святото Си Име,
Нека вечното Слънце на Твоята Любов озари с Виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята! Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека! Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство! Амин МОЛИТВА ПРИ СТАВАНЕ Пази ме, Господи, със Святото Си Име, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Теб, Господи Исусе Христе, както Ти Си с Отца. Амин С тази молитва се самомагнетизираме и изгонваме лошите духове от себе си. Молитвата се произнася като се повдигат ръцете нагоре със съединени пръсти, слагат се върху главата, после на сърцето и накрая (с поклон) на коленете.
към текста >>

(4) Умий нозете ми, измий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе.
(5) Благословено Твоето Име, Господи. Укрепи ме и въздигни ме, за да Ти служа с веселие. II. (1) Господи, Боже мой, да дойде Твоят Дух и да просвети ума ми. (2) Да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. (3) Покланям се пред Теб - Вечния Извор, Който всякога си ме поил. (4) Умий нозете ми, измий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. (5) Благословен Си Ти, Господи, Боже мой. III. (1) Господи, Боже мой, да дойде Твоето Благоволение върху моя дух. (2) Да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духът. (3) Да утвърди нозете ми в силата на Твоето Присъствие. (4) Покланям се пред Твоя Вечен Дух, Който ме оживява и възкресява из мъртвите.
към текста >>

(5) Пази ме, Господи, със Святото Си Име, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Теб, Господи Исусе Христе, както Ти с Отца!
(5) Благословен Си Ти, Господи, Боже мой. III. (1) Господи, Боже мой, да дойде Твоето Благоволение върху моя дух. (2) Да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духът. (3) Да утвърди нозете ми в силата на Твоето Присъствие. (4) Покланям се пред Твоя Вечен Дух, Който ме оживява и възкресява из мъртвите. (5) Пази ме, Господи, със Святото Си Име, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Теб, Господи Исусе Христе, както Ти с Отца! Амин Самомагнетизиране може да се постигне, когато всяка фраза от тази молитва се придружава със специални движения, дадени от Учителя. Описание на движенията, записани от брат Стефан Тошев: I. (1) Изговарянето се придружава със следното движение: Двете ръце се събират над главата, пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, върхът на който е на около 20 см от темето. Ръцете бавно се спущат върху темето на главата.
към текста >>

Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
В небето, между спасените, само ангелите - Синовете Божии - са, които служат на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Аз съм ангел-вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на Земята. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и Божествения свят. (три пъти)
към текста >>

Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят.
Това е моята работа, за която съм дошъл на Земята. Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда разумен. Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Неразположен си, кажи: Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение.
към текста >>

Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и Божествения свят.
Аз искам да бъда честен, аз искам да бъда справедлив, аз искам да бъда разумен, аз искам да бъда благороден. Затварям очите си за физическия свят, отварям ги за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям ума си за физическия свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Неразположен си, кажи: Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам? Увод към следващата формула: "Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и Духа, Който ме ръководи." (Казва се само един път.) Самата формула:
към текста >>

Сутрин като станеш 15 минути си длъжен да употребиш за размишление, да се молиш, защото на всеки 15 минути от Невидимия свят има по един трен.
"Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Сутрин като станеш 15 минути си длъжен да употребиш за размишление, да се молиш, защото на всеки 15 минути от Невидимия свят има по един трен. Като станеш, кажи: "Искам Господ да бъде на първо място." "Желая да бъда проводник на Божественото в света." Сутрин дори прекарай в молитва един час. Станеш от сън, кажи си: "Днес искам да направя повече, отколкото вчера.
към текста >>

Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят.
Без страх в Любовта безгранична. Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на Вечността. Великият Дух на Вселената, Който съживява всички клетки, да ми дари живот и здраве". Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден
към текста >>

Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят.
Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на Вечността. Великият Дух на Вселената, Който съживява всички клетки, да ми дари живот и здраве". Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш.
към текста >>

Господи, огради ме с Благия Си Дух, да мога да изпълня Твоята Свята Воля.
"Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага Воля без никакво изключение." - Ще си служите с тази формула всеки момент: Като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш. Щом изговориш тази формула, ти си вече на своето място. "Благослови ме, Боже, да разбирам Твоя Божествен план и да бъда един скромен съработник във Великото дело на Земята." "Господи, научи ме да бъда търпелив, да бъда милостив и чист." Формули за ограждане Господи, огради ме с Благия Си Дух, да мога да изпълня Твоята Свята Воля. Господи, огради ме с Благия Си Дух, да осветя Твоето Име на Земята. Господи, огради ме с Благия Си Дух, да работя за идването на Твоето Царство на Земята. Да бъде благословен Господ Бог Мой. Амин Господи, огради ни с Благия Си Дух на Твоята Вечна Виделина, да осветим Твоето Име на Земята.
към текста >>

Господи, огради ни със Святото Твое Слово, да работим за идването на Царството Ти на Земята.
Господи, огради ме с Благия Си Дух, да осветя Твоето Име на Земята. Господи, огради ме с Благия Си Дух, да работя за идването на Твоето Царство на Земята. Да бъде благословен Господ Бог Мой. Амин Господи, огради ни с Благия Си Дух на Твоята Вечна Виделина, да осветим Твоето Име на Земята. Господи, огради ни със Святото Твое Слово, да работим за идването на Царството Ти на Земята. Господи, огради ни с Живата Си Любов, да можем да изпълним Твоята Свещена Воля. Да бъде благословен Господ Бог наш! Амин Господи, огради ме с Небесния Си покрив, с диамантената Си стена и с кръга на Любовта. В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.
към текста >>

Ще кажеш при заспиване: "Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там."
В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа. (3 пъти) Формули преди заспиване Когато заспиваш, ще пазиш следните правила: Ще се освободиш от всички тревоги и безпокойствия и ще се изпълниш с любов към Бога и към всички същества. Ще кажеш при заспиване: "Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там." Ще кажеш: "Господи, отивам в Школата горе на Всемирното Братство. Аз знам, че това е и Твоята Воля. И това ще стане, защото Твоята Воля на две не става." Обръщайте се към клетките на мозъка си, на дробовете си, на стомаха и най-после и към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите и ще им кажете: "Слушайте, аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени и целия организъм обновен."
към текста >>

"Господи на Силите, изпрати Духа Святи на Силите и освети стаята ми със Светлината Си и Силата на Своя Дух, огради леглото ми с огнения кръг на Твоята Любов, за да бъде стаята ми и целият ми дом освободен от зли влияния."
Аз знам, че това е и Твоята Воля. И това ще стане, защото Твоята Воля на две не става." Обръщайте се към клетките на мозъка си, на дробовете си, на стомаха и най-после и към клетките на останалите органи, на мускулите, на костите и ще им кажете: "Слушайте, аз отивам на училище. През това време вие свършете възложената ви работа, че като се върна, да намеря стаите изчистени, проветрени и целия организъм обновен." При лягане ще казваш: "Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта Светлина и го предпазвай." "Господи на Силите, изпрати Духа Святи на Силите и освети стаята ми със Светлината Си и Силата на Своя Дух, огради леглото ми с огнения кръг на Твоята Любов, за да бъде стаята ми и целият ми дом освободен от зли влияния." 525]Формули, дадени при миене на езерото Махабур При миене на краката: "Чистотата носи живота." При миене на лицето: "Божията Светлина да озари лицата ни." Формула при земетресения и бедствия Всичко, което е добро, мога да приема.
към текста >>

"Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергиите си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят."
Кажи мислено: При вдишване: "Да се прослави Името Божие в мен." При задържане на въздуха: "Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мен." При издишване: "Да бъде Волята Божия." Ако тези формули се произнасят редовно сутрин, на обед и вечер, а и в друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в живота. "Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергиите си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." При вдишване: Господи, благодаря Ти за Божествения Живот, Който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха. При задържане: Този Божествен Живот, който съм приел заедно с въздуха, прониква във всичките ми органи и навсякъде внася Сила, Живот и здраве. При издишване: Този Божествен Живот проявявам във всяка своя деятелност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа.
към текста >>

22: "И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго."
Гл. 3, ст. 33: "Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е Истинен." Гл. 3, ст. 5: "Отговори Исус: Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." Гл. 20, ст. 22: "И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго." Гл. 21, ст. 15: "А като се наобядваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия? Казва Му: Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Казва му: Паси агънцата Ми! "
към текста >>

100. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Веднъж след беседа, Боян Боев запитал Учителя: "Учителю, идват ли тук на Вашите беседи някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ Спомени на ученици Веднъж след беседа, Боян Боев запитал Учителя: "Учителю, идват ли тук на Вашите беседи някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговорил: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени слова, в един обикновен език, да изразите такива велики идеи и истини! " Учителят му отговорил: "Само че този език, не е обикновен език. Този език е най-точният език на Земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на Земята."
към текста >>

Третият елемент - буквата "Л" - означава това, което българинът носи от Горния свят.
Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на Земята." Записки от беседите на Учителя Вие сте българи, но не знаете какво значи думата "българин". Първият елемент на тази дума е буквата "Б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата "Ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - буквата "Л" - означава това, което българинът носи от Горния свят. Четвъртият елемент - "Г" - е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата "А", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - "Р" - показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Какво значи думата "българин"?
към текста >>

Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде твърдост, изпраща го на Земята между българите.
Децата брулят хубавата круша. И затова ще видите, че което дете мине покрай нея, все по клонищата се катери. Ето защо, избраният народ от всички се брули. Има какво да се брули! Зелени, узрели плодове - всичко се брули. Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Кое е съществено за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува.
към текста >>

България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят.
В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Кое е съществено за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдостта, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което най-добре расте, това е българинът. България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа".
към текста >>

Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ.
Той е най-твърдият елемент, който съществува. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдостта, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което най-добре расте, това е българинът. България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога.
към текста >>

Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение.
Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба. Благословението Отгоре трябва да бъде оправдано. "Българин" в космически смисъл на думата, е "човекът на Духа". Оттук, съвсем не случайно, България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на Новото Учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача - да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта към Бога. Богознанието е основата на Новата култура, която иде. Настъпило е времето човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме по Пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние Отгоре познаваме българина - това е представата за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба.
към текста >>

У българина трябва да се събуди моралният свят.
У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабо развитото религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралният свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Ако българите са страдали толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза - Любов към Бога, този център на Любовта към Бога, е слабо развит. Силата на човека се дължи на тази жлеза - Любов към Бога. Съвременните хора са дошли до едно положение, по-горе от което не могат да се повдигнат. Защо? Защото като им изнесат известни истини, те започват да се подиграват.
към текста >>

Като иде някой на сбор, казва: "Свят, свят - яйце да хвърлиш, няма къде да падне!
У българина има чувство за ред. Религиозното чувство у него е недоразвито, то е в потенциално състояние. Богомилите са дошли тук, понеже българинът е твърд, има смелост, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият. Богомилите са дошли да развият религиозното чувство у българите. Българинът има едно чувство - много преувеличава. Като иде някой на сбор, казва: "Свят, свят - яйце да хвърлиш, няма къде да падне! " Преувеличава. Пък то - събрали се сто-двеста души. Ако му кажеш за материалните работи, как е берекетът тази година, започва да мисли, едва ще се изкаже, хич не преувеличава. Ако попиташ турчина, казва: "Бинберекетверсин! " Той обича да се хвали, че е много.
към текста >>

Съвест има от Божествения свят.
Туй, което не засяга него, е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Рекох: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е. Когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На Невидимия свят всички диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: "Много си съвестна, честна, справедлива, но Любов към Бога нямаш.
към текста >>

Когато в духовния свят искат дирек, хващат българина.
Рекох: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е. Когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На Невидимия свят всички диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: "Много си съвестна, честна, справедлива, но Любов към Бога нямаш. Много малко Любов имаш. Всичко, което го правиш, не го правиш от Любов." - То, казва, ме мъчи.
към текста >>

На Невидимия свят всички диреци са българи.
В българина чувството Любов към Бога е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е. Когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На Невидимия свят всички диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: "Много си съвестна, честна, справедлива, но Любов към Бога нямаш. Много малко Любов имаш. Всичко, което го правиш, не го правиш от Любов." - То, казва, ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е.
към текста >>

Да ви кажа, от Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели.
При това, бих желал да развиете едно друго духовно качество у себе си, което липсва в българите, а всички вие сте българи. Един от големите недъзи на българите е, че те нямат почитание един към друг. Туй липсва и у вас. От изследванията, които съм направил, съм заключил, че религиозното чувство у българина е слабо. И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, от Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, ви смятат за малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил за това, но кога дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави.
към текста >>

Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро.
Българският народ много се е свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Вижте сами, че българинът иска да има и свине, и кокошки, и кози, и овце, и говеда, когато казват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е доволен от много повече. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. Бялата раса минава през фазата на алчността колективно, а пък българинът - индивидуално. Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си. Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва ще трябва да се учи на прилежание.
към текста >>

Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.
Изворът все трябва да извира отнякъде. Един ден ще пусна крана да потече, сега ви приготовлявам инсталациите. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите или затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коствува живота. Това ме принуди да сляза Отгоре помежду ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я вам дължи. Такива са Божиите наредби - един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43647718429565