Търсене в текстове за 'Горна Оряховица'

Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.

Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер.
Любезни бр. Петре205, Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд206, Берковица, Враца и София. Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът.
към текста >>

Горна Оряховица – П.

Враца – У. 88; П. К. 97 Габрово – П. К. 74, 97 Горна Оряховица – П. К. 97 с. Градец, община Котел – П. К. 60 с. Гьозекен, Анхиалска околия (дн. гр. Обзор) – У. 56,
към текста >>

Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица, или от Лясковец.

Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова се наложи да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко – готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица, или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо бил комуналният живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола.
към текста >>

А онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.

Пък песни, пък цигулки! Славно нещо бил комуналният живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола. А онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е.
към текста >>

Отидох в Горна Оряховица, намерих го болен на легло.

" Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е. за стойността на двата чувала жито, което съм се задължил, по пазарлък, да му дам. Отидох в Горна Оряховица, намерих го болен на легло. Не можахме да се разберем. Той твърдеше, че аз съм се задължил да му донеса два чувала жито. Аз твърдях, че съм обещал при условие, че житото стане. Най-после, броих му хилядарката и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо починал.
към текста >>

Извадихме го и го предадохме на захарната фабрика в Горна Оряховица.

Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето, работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен върху гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере потните ризи на всички и да меси хляб, почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, та нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която, фабриката изплащаше един-два месеца по-късно, след проконтролиране на приемателните документи. Отидох, но не беше лесно да се влезе в двора на фабриката. На портала, застанал като Цербер, вратарят не пущаше даже пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и отидох право в канцеларията на шефа.
към текста >>

стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията.

Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук! " След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40- 50-годишни дървета.
към текста >>

С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови.

Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук! " След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40- 50-годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново.
към текста >>