Търсене в текстове за 'Висш манас'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата.
Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване.
към текста >>

Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.
закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после. Един от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък. Това, мисля, не изисква никакво доказателство, защото е почти очевидна истина, която всякой може сам да провери. Този факт потвърдява онази вътрешна самостоятелна деятелност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. Тази истина потвърждава това, че Природата гони една обща велика цел в своите действия.
към текста >>

Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
към текста >>

Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос.
към текста >>

Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация.
Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите.
към текста >>

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
към текста >>

Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е.
Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм.
към текста >>

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13). Под покрива на „храма на възпитанието” човек трябва да се възпита в три главни и основни начала: – в пътя на действителната Истина;
към текста >>

Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94] 6. Природата като жив организъм 1. Един от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми. В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности. Това е очевидна истина, която всеки сам може да провери.
към текста >>

В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел?
Този факт потвърждава онази вътрешна самостоятелна дейност, която е била пренебрегвана и омаловажавана от мнозина. 2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия. За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.
към текста >>

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
към текста >>

Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.”
1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора.
към текста >>

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание.
към текста >>

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

[83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
[81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили.
към текста >>

Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас.
Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж.
към текста >>

Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си.
Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира низшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия, и низшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. И двамата правят погрешки.” Вж. също бел.№41. [84] Вж. бел. №8.
към текста >>

2. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
към текста >>

При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др.
Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П.
към текста >>

3. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр. арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай.
към текста >>

Теке (ар.) - молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир.
ост.) - упорит, своенравен, опърничав. Тарифа (ар.-исп.) - 1. разпис на цени за превоз, мита или надници. 2. разпис за движение на превозни средства. Тегота (ост.) - тежка, неприятна работа или задължение; мъка, грижа. Теке (ар.) - молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. Томува (ост.) - дателен падеж от този; на този. Трен (фр. ост.) - железопътен влак. Турям (ост.) - слагам, поставям. Упокоение (църк.) - душевен покой на заминали от този свят.
към текста >>

4. Речник на остарели и чужди думи

архангел (гр.) върховен, най-висш ангел.
Речник на остарели и чужди думи амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове.
към текста >>

мохамедански манастир.
Разпис за движение на превозни средства. тегна (ост.) тежа на някого. тегота (ост.) тежка, неприятна работа или задължение; мъка, грижа. текè (ар.) молитвен дом с жилища за дервиши; мохамедански манастир. тоже (рус.) също. томува (ост.) дателен падеж от този; на този. трен (фр. ост.) железопътен влак. турям (ост.) слагам, поставям.
към текста >>

5. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.)
към текста >>

Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Отношенията между вас и мене са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние сме отгоре." Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон. Например, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа и, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. 18 август, вторник В 9 ч.
към текста >>

Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове.
Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище - света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище.
към текста >>

6. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон.
Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре71.“ Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон. Например оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа й, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно. 18 август, вторник В 9 ч.
към текста >>

Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове.
Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище.
към текста >>

Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон.
Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта. Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно. За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон. Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа. Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно. Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 ч.
към текста >>

По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата.
Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива.
към текста >>

По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия.
Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон.
към текста >>

В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. 95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров: между славяните.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

После, Духът иска да ви каже и друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир.
Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото училище на Природата." Това ще бъде името на Веригата - това е заповедта на Духа. Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви го спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой например е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Ако някой има желание, което не може да разреши, тогава да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е Разумната душа, та затова носът е символ на Разумната душа.
към текста >>

Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра.
Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме - тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Човек, ако върви из тоя път, ще слезе в Чистилището. Самообладанието е трудно - то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път, след страданието, той знае как да бие своя противник.
към текста >>

Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един Висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.
- Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянства и блудства, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и прочее - това не са нищо друго, освен астрални картини, видени от него тук, на физическото поле. А че това са картини, е явно от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане. Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един Висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано Своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и прочее, то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа Мария Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все-таки ще принесат известна полза.
към текста >>

8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства.
Г-н Дънов говори върху следното: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни"163, а Христос казва: „Бдете и молете се." 164 Молитвата има трояк характер - тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много двадесет и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата.
към текста >>

Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със Същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.
Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със Същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза. Защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и Волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определено, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени.
към текста >>

Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с Висши същества, то работите ви ще отиват на добре, на това ще кажа следното: Господ действа чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава ръчка на мотиката.
„Християнска" - да можем да приложим 190 закона за другите; „окултна" - да можем да приложим закона за наша полза; а „научна" - тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор 191 с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски 192 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие - Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с Висши същества, то работите ви ще отиват на добре, на това ще кажа следното: Господ действа чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава ръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия - даже такава, която е най- простата в очите на света. Например един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и прочее и изобщо няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега, аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и и кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас." Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто затворете вратата си и кажете: „Сега нямам време да се занимавам с теб." Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготвяме да воюваме, то при воюването не може да бъде един активен, а друг пасивен. Защото тогава, освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг.
към текста >>

създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири.
Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П. Гумнеров: угнетяваш. 195 Да им завиждат – в протокола на П.
към текста >>

9. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената.
Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8). Твърд - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези Напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души. Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както екваторът пък е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават - образуват се два противоположни полюса.
към текста >>

Ходил из всичките манастири, но никъде не намерил добро.
Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и по поглед. Обясни, че Духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никъде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „ружо"327- така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла Отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома с мисъл пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек - там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но го вече не видях. Той ми каза, като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню - отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си.
към текста >>

Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят.
Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят.
към текста >>

И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят.
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите.
към текста >>

10. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.
и от 1 до 4 ч. 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. 95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса. 96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 97 В българския народ – в протокола на П. Гумнеров:между славяните.
към текста >>

създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири.
Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П. Гумнеров: угнетяваш. 195 Да им завиждат – в протокола на П.
към текста >>

11. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената.
Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдостта. (Чете стихове 6 до 8.) "Твърд". Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души!
към текста >>

Ходил из всичките манастири, но никгде не намерил добро.
Дойде с мен чак до вкъщи, гдето, като стигнахме, аз го спрях, да не влиза вътре, понеже по онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас3 от такива хора. При все това, аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, че бил градинар и градината му градушка я убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително, по очи и по поглед. Обясни, че духът му го води да ходи така, че той ще живее вечно и сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде даже го изтезавали. Ходил из всичките манастири, но никгде не намерил добро. Сега вече гонел злото, за което му било дадено „Ружо" – така нарече той една иконка с две лица, за която каза, че му дошла от Горе. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, престоях малко за нещо у дома, с мисъл, пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек – там човек, човекът липсва, изгубих го. И питах, и търсих, но гo вече не видях. Той ми каза като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню – отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си.
към текста >>

12. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание.
Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край. По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище.
към текста >>

Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си.
Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си. Една подобна ерудиция за онова време се равнявала на днешното университетско образование. През 1845 г. Константин Дъновски се завръща в Устово, което заварва в стопански подем. Това е периодът, когато между Пловдив и Ахъ-челебийските селища, и най-вече с Устово се засилва търговският обмен. Според С. М.
към текста >>

13. ЯСНОВИДСТВО

А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец.
Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
към текста >>

След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана.
А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите. Според мен - не! Борис Николов
към текста >>

Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
Тогава тя извадила една монета и я сложила пред краката на Учителя. Станала и си отишла. Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко да си плаща". Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори.
към текста >>

Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха.
Така е приключил случаят между тази жена и Учителя. Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там!
към текста >>

Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти.
Тодор Ковачев - внук Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира.
към текста >>

Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори.
Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас! " Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход.
към текста >>

" Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира.
Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговори. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела.
към текста >>

След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане.
На едно място под скалите намерихме захвърлени провизии, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта. Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта."
към текста >>

Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел.
Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя.
към текста >>

14. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Отиваха в манастира на гуляй, след това той им даваше причастие и така ги опрощаваше от техните плътски грехове.
Той беше на върха на тази институция и всички онези, които управляваше и командваше от тази верига, трябваше да преминат през мен. Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше. Обичта му към мене не беше случайна. Аз трябваше да я заплатя. Та, този Евтимий, аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него - млади госпожици и дами. Отиваха в манастира на гуляй, след това той им даваше причастие и така ги опрощаваше от техните плътски грехове. Опрощаваше ги по всички правила - както това ставаше при такива гуляи в света. Бях млад тогава и видях цялото двуличие. Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време: "Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия изживях от това двуличие.
към текста >>

Затова тези ръководители, на първо място следваха партийните поръчения, стремяха се да бъдат удобни на по-висшестоящите от тях, а в предприятията, които ръководеха, изискваха пълно послушание от своите подчинени.
В живота на всеки човек има случки, събития или решения, които са важни, определящи и с голямо значение за самия него. Такъв пример, който може да бъде поучителен за много хора, има в живота на Иван Николов Филипов. За времето, в което имах въможност да бъда по-близо до него, той беше директор на бившето окръжно предприятие "Здрава храна", Стара Загора. По- късно го преместиха в Окръжен Кооперативен съюз, където беше директор на отдел, след което стана директор на едно новосъздадено предприятие. През време на социалистическия режим, всички ръководни длъжности ги раздаваше партията и ги заемаха само партийни членове, верни на социалистическия режим. Затова тези ръководители, на първо място следваха партийните поръчения, стремяха се да бъдат удобни на по-висшестоящите от тях, а в предприятията, които ръководеха, изискваха пълно послушание от своите подчинени. В това отношение, Иван Филипов беше напълно различен. Той не се стараеше да бъде удобен на по-висшестоящите от него, нито пък изискваше от служителите и работниците в предприятието подобно отношение към себе си. Държеше се с всички напълно естествено, като с равни. Не само това, но отношенията между него и хората бяха приятелски, като казвам "приятелски", той не само се държеше така, но беше готов да услужи или да помогне или чрез служебното положение, което заемаше, или да окаже материална помощ на някого. Често пъти той помагаше безвъзмездно с пари на нуждаещи се хора като раздаваше една голяма част от собствената си заплата.
към текста >>

Той не се стараеше да бъде удобен на по-висшестоящите от него, нито пък изискваше от служителите и работниците в предприятието подобно отношение към себе си.
За времето, в което имах въможност да бъда по-близо до него, той беше директор на бившето окръжно предприятие "Здрава храна", Стара Загора. По- късно го преместиха в Окръжен Кооперативен съюз, където беше директор на отдел, след което стана директор на едно новосъздадено предприятие. През време на социалистическия режим, всички ръководни длъжности ги раздаваше партията и ги заемаха само партийни членове, верни на социалистическия режим. Затова тези ръководители, на първо място следваха партийните поръчения, стремяха се да бъдат удобни на по-висшестоящите от тях, а в предприятията, които ръководеха, изискваха пълно послушание от своите подчинени. В това отношение, Иван Филипов беше напълно различен. Той не се стараеше да бъде удобен на по-висшестоящите от него, нито пък изискваше от служителите и работниците в предприятието подобно отношение към себе си. Държеше се с всички напълно естествено, като с равни. Не само това, но отношенията между него и хората бяха приятелски, като казвам "приятелски", той не само се държеше така, но беше готов да услужи или да помогне или чрез служебното положение, което заемаше, или да окаже материална помощ на някого. Често пъти той помагаше безвъзмездно с пари на нуждаещи се хора като раздаваше една голяма част от собствената си заплата. И докато стремежът на директорите и ръководителите през това време беше да бъдат във властта, за да управляват и да са материално задоволени, то за Иван Филипов, директорската длъжност беше само възможност да служи и да помага на хората. Той оценяше хората, които са съвестни в работата си и им даваше по-високи заплати.
към текста >>

През това време заплатите на директорите ги определяха висшестоящите партийни ръководители, а заплатите на работниците и служителите в предприятията ги определяха директорите.
Държеше се с всички напълно естествено, като с равни. Не само това, но отношенията между него и хората бяха приятелски, като казвам "приятелски", той не само се държеше така, но беше готов да услужи или да помогне или чрез служебното положение, което заемаше, или да окаже материална помощ на някого. Често пъти той помагаше безвъзмездно с пари на нуждаещи се хора като раздаваше една голяма част от собствената си заплата. И докато стремежът на директорите и ръководителите през това време беше да бъдат във властта, за да управляват и да са материално задоволени, то за Иван Филипов, директорската длъжност беше само възможност да служи и да помага на хората. Той оценяше хората, които са съвестни в работата си и им даваше по-високи заплати. През това време заплатите на директорите ги определяха висшестоящите партийни ръководители, а заплатите на работниците и служителите в предприятията ги определяха директорите. Но по някакви неписани закони, заплатите на директорите и ръководителите бяха най-високи. За работниците имаше "трудови норми" и когато заработеха по високи заплати, "ги режеха" и следващия месец завишаваха трудовите норми, така че заплатите им винаги оставаха по-ниски. В един от случаите, бяха викали Иван Филипов, за да го мъмрят и санкционират, затова, че дава високи заплати на работниците (работниците в бояджийския отдел получаваха по 600 лв., а неговата заплата като директор на предприятието беше по-малко от 300 лв.), на което той отговорил: "Тези пари хората са ги заработили и трябва да ги получат! " Този начин на живот, който водеше, тези негови разбирания и отношението му към хората представляваха силен контраст с онова време.
към текста >>

От една страна към него се привличаха много и най-различни хора, но по отношение на висшестоящите партийни ръководители, той беше крайно неудобен.
Но по някакви неписани закони, заплатите на директорите и ръководителите бяха най-високи. За работниците имаше "трудови норми" и когато заработеха по високи заплати, "ги режеха" и следващия месец завишаваха трудовите норми, така че заплатите им винаги оставаха по-ниски. В един от случаите, бяха викали Иван Филипов, за да го мъмрят и санкционират, затова, че дава високи заплати на работниците (работниците в бояджийския отдел получаваха по 600 лв., а неговата заплата като директор на предприятието беше по-малко от 300 лв.), на което той отговорил: "Тези пари хората са ги заработили и трябва да ги получат! " Този начин на живот, който водеше, тези негови разбирания и отношението му към хората представляваха силен контраст с онова време. От една страна към него се привличаха много и най-различни хора, но по отношение на висшестоящите партийни ръководители, той беше крайно неудобен. Затова намираха различни причини да го свалят от длъжност, въпреки че показателите в работата му винаги са били положителни. Но, по някакво стечение на обстоятелствата, той не оставаше в немилост, при него нещата се нареждаха така, че ставаше директор на друго място и отново всичко тръгваше по обичайния начин. Аз бях един от онези, много на брой незначителни хора в онова време, които го познаваха. Приятно ми беше да разговарям и да общувам с него. Дали той е имал някакъв интерес към мен, не мога да кажа.
към текста >>

15. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър. Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.
към текста >>

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.
Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св.
към текста >>

16. Втора част

Тя произлиза от санскритската дума "манас", която означава същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро.
Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсне, да се развие, да цъфне, да завърже плод, но този плод трябва и да узрее. Само когато плодът узрее, постигната е целта на това растение. Следователно по същия закон човек може да се роди, расте, развие и завърже. но ако не узрее в него плодът, живот му е безплоден. Българската дума "мъж" има дълбоко съдържание. Тя произлиза от санскритската дума "манас", която означава същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. 1/1 бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Щастлив е този, който започне да се възкачва. Докато не започне да мисли и разсъждава, той е нещастен. Започне ли да мисли и разсъждава, става щастлив и невъзможните по-рано неща в живота му стават възможни.
към текста >>

Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна.
В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна. Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева проявяват принципа на неверие в Бога, когато влязъл Луцифер в райската градина. Повярвали са в него и са оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..." Когато старите философи са казвали: "Познай себе си!
към текста >>

Доброто учителствуване подразбира акт на висше самосъзнание, един чисто духовен процес, по време на който между учителя и ученика да има пълно съзнание за задачата, която трябва да изпълнят; да съществува онази обмяна, каквато се наблюдава между майката и отглежданото от нея дете.
При майчиното възпитание процесът е в корена. Там се образуват и видоизменят умът и сърцето на детето. Това е и положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, това означава да родиш някого. Христос не казва:"Не учителствувай", но казва: "Не вземай званието учител"... Доброто учителствуване подразбира акт на висше самосъзнание, един чисто духовен процес, по време на който между учителя и ученика да има пълно съзнание за задачата, която трябва да изпълнят; да съществува онази обмяна, каквато се наблюдава между майката и отглежданото от нея дете. Учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва... Под учител се разбира човек, който може да научи другите как се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на. елементите, обновяващи и изграждащи ново духовно жилище или тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се сътвори това тяло... Затова казва Христос: "Един е вашият учител." И защо хората Го обичат? Защото Той е дал нещо на света.
към текста >>

17. Трета част

Тях ще свържа с други два, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето.
Благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние и когато нейният принцип живее у вас, сърцето ви няма да се разлага. А "Марта" идва от "мара", което означава горчив, кисел, буен. Ако човек е като Марта, то той щом стане сутрин от сън, всички около него трябва да са на крак. И веднага се разпорежда: "Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък." Тази Марта и в черквите, и в училищата, и в съдилищата навсякъде я има. Тя е необходима, но не давайте преимущество нито на нея, нито на сестра й или нито на единия, нито на другия принцип. Тях ще свържа с други два, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който олицетворява Мария, представлява висшето и показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с извисените същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват, и да седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, за да се учим. Ще попитате: "Колко са учителите? " Един е. Един Учител аз познавам. Той може да има 250 хиляди косми на главата, но това не ще рече, че са 250 хиляди учители.
към текста >>

Принципът, който олицетворява Мария, представлява висшето и показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с извисените същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват, и да седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, за да се учим.
А "Марта" идва от "мара", което означава горчив, кисел, буен. Ако човек е като Марта, то той щом стане сутрин от сън, всички около него трябва да са на крак. И веднага се разпорежда: "Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък." Тази Марта и в черквите, и в училищата, и в съдилищата навсякъде я има. Тя е необходима, но не давайте преимущество нито на нея, нито на сестра й или нито на единия, нито на другия принцип. Тях ще свържа с други два, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който олицетворява Мария, представлява висшето и показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с извисените същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват, и да седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, за да се учим. Ще попитате: "Колко са учителите? " Един е. Един Учител аз познавам. Той може да има 250 хиляди косми на главата, но това не ще рече, че са 250 хиляди учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета.
към текста >>

А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално.
Той може да има 250 хиляди косми на главата, но това не ще рече, че са 250 хиляди учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта... А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар.
към текста >>

Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека.
Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта... А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота.
към текста >>

"Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето.
Между слънцата има 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тези пътища. И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му." Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас. "Марта" е низшият манас и т.н. Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш."
към текста >>

"Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас.
Господ е начертал тези пътища. И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му." Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас. "Марта" е низшият манас и т.н. Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш." А това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас.
към текста >>

"Марта" е низшият манас и т.н.
И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му." Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас. "Марта" е низшият манас и т.н. Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш." А това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас. Тя е Марта, символът на неустроената земя.
към текста >>

Научете се да служите на висшето, за да бъдете господари на нисшето.
Как ще ги изпълните? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не, тъкмо обратното, християнинът има повече задължения и трябва да ги изпълни много добре. И когато завършва деня трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го сложи в програмата си за другия ден. Един ден ще бъдете "Марта", друг ден "Мария", а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и "Марта", и "Мария" у вас да утихнат поне за час.Това са идеите, които Христос прокарва. Научете се да служите на висшето, за да бъдете господари на нисшето. "Растенето е процес на развитие." Кое трябва да расте? Ябълката, дървото, клончетата, листата, цветовете трябва да растат и да се развиват. Но от цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Тя да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат?
към текста >>

18. Шеста част

Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето.
Като осъзнаете всички ваши погрешки, недостатъци и недоимъци на тоя живот, както и страданията, които произтичат от непознаването на законите, тогава ще се приготвите за възкресението. И ще излезете накрая като една жаба от това блато, което вече е пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса изцяло ще стигне до пълното съзнание. Това е възкресението, новият живот. Следователно, когато Христос е казал: "Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен", той е имал предвид, че от низшето излиза висшето. "Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся." Защо? Има дълбоки причини. Христос не искаше да изгуби своя капитал Словото му да остане безплодно. Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден. Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете.
към текста >>

У съвременнците висшият не е още развит.
Казва Христос: "Аз ще го възкреся в последния ден." Вие сега сте в последния ден. Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас". В ущърб на него се е развивал низшият, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не можете да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба, а е един закон, необходим за развитието на човешката душа... Спорът е само за условията, при които те се намират.
към текста >>

Теософите го наричат "висш манас".
Ако се решите днес да пробудите вашето самосъзнание, можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много тела възкръснаха заедно с него и се явиха на мнозина свои приятели, като ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас". В ущърб на него се е развивал низшият, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не можете да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба, а е един закон, необходим за развитието на човешката душа... Спорът е само за условията, при които те се намират. Нещата трябва да станат много ясни в ума ви, за да няма противоречия...
към текста >>

А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас.
Разбиранията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. У съвременнците висшият не е още развит. Теософите го наричат "висш манас". В ущърб на него се е развивал низшият, в който се гумира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не можете да си обясните защо има борба между плътта и духа? Това не е борба, а е един закон, необходим за развитието на човешката душа... Спорът е само за условията, при които те се намират. Нещата трябва да станат много ясни в ума ви, за да няма противоречия... Сега да ви обясня друг един закон. Старите алхимици са приемали земята, водата, въздуха и огъня като четирите основни елемента, а съвременните химици взимат за основни: въглерод, водород, азот и кислород.
към текста >>

Любовта като жива сила произтича от Висшето, от Божественото.
Що е възкресение? Влизане в новите условия, при които животът може да се прояви... Мислите ли, че онзи роб, който 20 години е работил за господаря си и който е носел нож и е мислил как да го убие, за да се освободи, не би могъл по друг начин да придобие свободата си? Казвам, има такъв друг начин, чрез който може да се освободиш, без да убиваш господаря си. Това може да стане чрез силата на Любовта. Любовта като жива сила произтича от Висшето, от Божественото. Когато говорим за нея, не разбираме тази любов, която идва отдолу, а онази, която слиза отгоре. Ако вие я повикате, Тя ще ви освободи от робство и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии... Колко пермутации съдържа думата "любовь"? Ще вземете думата с шест букви според стария правопис любовь, тъй както е в реда на нещата. Любовта трябва да се изучава като жива сила, която работи, а не като приятно чувство или приятен стремеж. Не.
към текста >>

Висшето съзнание се е пробудило, но не давайте място на съмнението, което като един психически червей ще унищожи Божественото у вас.
Е, питам тогава, има ли Любов в душата на онзи, който гаси? Не, онзи, който пали, само той има Любов в душата си... Какво е "възкресение"? Това са 39 милиона пермутации. Христос казва: "Ако ядете от плътта Ми и пиете кръвта Ми, Аз ще ви възкреся последния ден." И този последен ден е сега. Висшето съзнание се е пробудило, но не давайте място на съмнението, което като един психически червей ще унищожи Божественото у вас. Вярвайте в онзи Господ, който живее, в Божествената душа, в безсмъртното у човека. Ако вие не вярвате във вашата душа, значи в никого не вярвате. И ако ви срещна втори път, искам да видя любовта ви към Божествената душа, към благородното, което ще ви направи безсмъртни. И тогава, като се срещнем, ще се погледнем меко и нашият поглед няма да е раздвоен... Затова иде сега Христос, да ви изведе от затвора на вашия егоизъм и да ви заведе във великата природа, където ще играете и ще скачате около изворите.
към текста >>

19. Десета част

Но ако реши да премине в една по-висша форма, тя трябва да започне да живее отново.
Нашето щастие ще дойде в бъдеще, когато вземем друга форма. И формите, които съществуват в света, са форми, през които Божественият Дух минава. За всички Той се грижи. Ако телата се променят, това не означава промяна в техния дух, а само изменение на физиката. Когато една морска звезда създава тялото си, тя употребява всички възможности, които са скрити в нейната форма. Но ако реши да премине в една по-висша форма, тя трябва да започне да живее отново. Следователно, ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще започне от живота на бебето и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи децата на гаргата. Следователно трябва да имаме търпение да учим и да знаем в какво се състои истинската наука. Тя ни задължава да се научим да любим. Кого? Този, който живее у нас. Можеш ли да бъдеш винаги готов заради Него, никой да не обидиш?
към текста >>

Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си.
В "Откровението" Йоан казва: "И чух цялото създание да хвали Бога." Ако той е чул това, значи, всички ще бъдат спасени. Но през цялото време ще има страдания, докато един ден излезем от този огън и влезем в Божията Любов. Някои вече сте на прага да излезете. Излезте! Всеки народ, който от хиляда години е слушал Господ на Любовта, който спасява, който се жертва, който всеки ден дава храна и утеха във всички положения, няма за какво да се безпокои... Това, което аз съм вложил вътре във вас, него слушайте, този Дух слушайте! Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си. А телата ни ще бъдат храмове на живия Бог. Другите външни храмове лесно се изграждат. Къде сега ще намерим Бога? Ако не сте честни спрямо оня, който ви обича, и изневерите на неговата Любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, който ви люби?
към текста >>

Окултната наука нарича това висшето "Аз" у човека, а християните го наричат "ангел хранител".
Вие често казвате, че не се интересувате за другите, а искате да знаете какво Господ е говорил... Той два пъти не говори. Ще идете при ученика, който е слушал беседата на Учителя, за да ви я преразкаже... Смирение е необходимо. Всеки трябва да е на своето място в класа, за да чуе какво ще каже Господ. "Рече Господ на Господа моего". Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям, който говори на нашия малък Господ. Окултната наука нарича това висшето "Аз" у човека, а християните го наричат "ангел хранител". Всъщност има едно Божествено начало, с което сме свързани. Това начало го наричаме Христос, който е вътре в нас. Той е малкият Господ. Христос е началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много ясно казва: "Никой не може да дойде при мен, ако Отец,
към текста >>

20. Единадесета част

Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет.
Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет. А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н.
към текста >>

Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго.
Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет. А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н. Трябва ли тези външни пречки да ни спъват да вървим напред към целта. Плодовете и всичко на Земята зрее при слънчева светлина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15758204460144