Търсене в текстове за 'Видове живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1270 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха: правда и мир ся целунаха. Истина от земята ще прозябне: Иправда от небето ще надникне.“ Част 1
към текста >>

На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен.
Иправда от небето ще надникне.“ Част 1 Общо въведение Двe влияния Светът, в който живеем и съществуваме по необходимост на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка нашият растящ умствен живот среща безбройно число явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
към текста >>

То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот.
Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбочините на душата и подбуждат ума в деятелност с всичките му сили и способности да дири извора на причините и да открие законите, под които се извършват, а така също да отгадае и тяхното значение, което те съдържат за неговото щастие и дългоденствие. Без всяко колебание всички тия тайни феномени, проявления и загадки се управляват от определени закони и се произвеждат от известни естествени сили, положени да постигнат някаква цел в мировий свят; към която целият человечески род се стреми още несъзнателно. Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
към текста >>

Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин.
Но по кой път умът ще може да постигне и разреши своята задача, възложена нему от самото му появление на земното кълбо? Отговорът на това питане е: само посредством неговата съзерцающа и наблюдающа сила, и способността му да разбира и проумява всичко, що му се представя да учи. Знанието се е оказало на человека от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел. То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен.
към текста >>

Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
То е било първото качество, което дало умствен характер и първенство на неговия живот. То е било първото оръдие в ръката на человека, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му. Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими са били постоянни упражнения и постоянна възприемания и усвоявания на истински начала. Това обаче не е могло да се постигне по никой други по добър път, освен по пътя на възпитанието. Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била единственият елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот. А тази задача се е състояла в неговото повдигане и избавление от властта на невежеството и от робството на природните стихии, гдето той е бил тласкан и изнуряван за хиляди години под този тежък товар. Та даже и днес, той не е още свободен. Природният свят по всякой начин е съдействал за отклоняването на неговите благородни подбуждения и стремления. Поставен в тясна свръзка с ниските наклонности на своето първоначално покварено естество, той често пъти се е предавал на природните си влечения – да бъде отвличан надалеч от истинското поприще на своето призвание; не веднъж, той е продавал своята свобода, не веднъж той е ставал свинопасец както блудния син. За хиляди и хиляди години той е бил продаден роб и поклонник на природния свят.
към текста >>

Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
“ Человек не е можал да остане сляп завинаги към тази истина. Необходимо е било за него да се пробуди от съня на невежеството, нуждата на неговата духовна природа го е заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило.
към текста >>

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието.
към текста >>

Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага? Отговаряме: с помощта на науката и възпитанието. Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера.
към текста >>

Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство.
Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете. Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен человек да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния. Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
към текста >>

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието?
към текста >>

Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича.
към текста >>

От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност.
В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
към текста >>

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.
Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон. Науката е подигнала своят глас в полза на тази истина. Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
към текста >>

Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
към текста >>

Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот?
От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро.
към текста >>

Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота.
Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие. Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро. Добрият ни или лошият ни характер ще отрази своето влияние неизбежно върху общественото здраве и състояние. Не само това, но още ще остави неизгладим отпечатък върху бъдещето поколение. Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от един род в другий посредством кръвта на Живота. По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.
към текста >>

въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.
По такъв начин ще станат семена на почвата за бъдещата жетва. Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях.
към текста >>

Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания.
В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители. Тази истина се потвърждава от историята на человеческия напредък. Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
към текста >>

Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър.
Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината. Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
към текста >>

Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот.
Странно явление! Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се още из мрака на световния вихър. Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за человека, съществото на разума. Лудостта да се покланяме на златни телета, както старите езически народи, не ни е оставило още. То се разбира, че светът мени постоянно своя образ. Идолослужението е взело друг вид и форма, но все-таки в тях няма живот. Разумът се е дал на человека не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто. Лъжливата философия, която ни е ръководила и мамила със своите гладки учения, че не вреди какви средства употребяваме за постигането на своите желания – целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение – този път няма да изведе никого на добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой и да е человек не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.
към текста >>

За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
За тях са се дали най-светите жертви. Има ли някой да оспорва това? Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
към текста >>

Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.
Нека ни докаже противното. – „Майки, майки иска Франция“, казва Наполеон Великий. Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
към текста >>

Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
Но тези майки не са създавани без Добродетел. За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата.
към текста >>

Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот.
Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
към текста >>

Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме. От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че науката и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата. Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.
Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен? “ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове.
към текста >>

Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел.
Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била. А за в бъдеще, ако иска да има почит и влияние, тя е длъжна да промени своето настоящо наклонение. Има нужда да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен интерес, а не Божий. Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
към текста >>

Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня.
Необходимо е да почне да учи Истината без никоя преправка – Истината, която просвещава и е съгласна с целостта на Живота и разума, живата Истина, която облагородява и възвишава человеческата душа в Добродетел. Онази религия, която е образ и представител на живущия Бог Йехова, ще си държи същото място в душата, което е имала отначало и досега. Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
към текста >>

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Но при всичко това не трябва да храним лъжливата мисъл, както израилските фарисеи и садукеи, които казваха: „Отца имаме Авраама.“ „И рече им Йоан: „Сторете прочее плодове достойни. И не мислете да се оправдавате. И тъй, казвам ви, всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.“ Този закон е истинско мерило. Всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума, както слама в огъня. Важно е да правим разлика помежду понятията за вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на человека; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир. Това религиозно произведение може да се мени във вид, образ и степен, според вътрешното ни умствено и духовно развитие и образование. От тази естествена причина произлиза разницата, че това, което е религиозно за едного, е съвсем ирелигиозно за другиго. Един пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина. Навярно това се потвърждава и от постоянните стълкновения на самите религиозни системи една с друга. Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
към текста >>

Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност.
Тогава става необходима нужда от наша страна да изпитваме всяко религиозно произведение дали има солта на Истината, или не. И щом намерим, че му липсва тази сол, то е наша свята длъжност да го турим настрана като человеческо заблуждение. Истинската религия трябва да очисти себе си от всичките си дрипели и парцали, които времето в миналото и ги е окачило по частни человечески съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. Всичко расте и се развива съобразно с онзи вечен закон на Живота, който мени и преобразява всички неща в Природата, съгласно с общата деятелност. Нашия духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самооболщението. Не е какво мисли человек за себе си, но какъв е на дело. Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички един по един и ще произнесе своята присъда за или против. Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете.
към текста >>

Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в науката, и възпитанието. Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета. Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място. В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е.
към текста >>

Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата.
към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност. Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
към текста >>

Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека.
Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение. Науката в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот. Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
към текста >>

Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У.
към текста >>

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>

Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят.
към текста >>

Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
към текста >>

Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга.
към текста >>

Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот?
Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
към текста >>

Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си?
Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
към текста >>

Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето.
Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм.
към текста >>

Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа.
Това може ли да бъде другояче? Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества.
към текста >>

От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот.
Кой би работил тогава и кой би се трудил, ако да не ни заставляваше гладът – тази вопиюща нужда на нашия органически живот? Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от един свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния? Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят.
към текста >>

Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека.
Никой. И кой би желал да се облече в по-висшия духовен живот, ако да не съществуваха онези дълбоки подбудителни желания в душата да люби подобните си? Никой. То е великата нужда на умствения и духовен живот, които са заставили человеческия Дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да се залови да мисли и разсъждава за бъдещето. Неговият троеличен живот го е подбудил да се развива в три противоположни направления – той почва с природния живот като основа, съгражда и развива умствения като среда и пробужда духовния като връх над всичко в своята душа. От този първоначален подтик на съзерцанието, колкото и малко да е било отпървом и колкото малко да се е усещало от человечеството, то е послужило да се положи основата за нашия разумен живот. От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
към текста >>

Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на человека се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея. Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто. Себепожертващият дух на науката отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем. Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си.
към текста >>

Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.
към текста >>

Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви.
Понятията за Добро или зло не могат да бъдат разбирани по друг противоположен начин, освен както са диктувани от върховния Закон. Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане.
към текста >>

Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда.
с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост. Биос е вечната основа, първият и последният във всичко. Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества.
към текста >>

В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота.
Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
към текста >>

Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот.
В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи. Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене По определени физиологически и френологически закони, ако в устройството на умствената организация преодолява отражателната идеална мислеща способност, то умът ще приеме идеализма за начало.
към текста >>

Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
към текста >>

Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
към текста >>

И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове.
към текста >>

Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
към текста >>

Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО
към текста >>

То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята.
Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно. 3. Но по какъв начин човек чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята? Отговорът е: само посредством способността му да съзерцава, да наблюдава, да разсъждава и да разбира всичко[5], което се явява като обект на неговото проучване. 4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като единствено средство за разрешаване на тази задача. То било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То било и първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си. 2. Сърце – възпитание, себевладеене 1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието.
към текста >>

2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
към текста >>

Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот.
Необходими били постоянни упражнения и постоянно възприемане и усвояване на истинските начала[6]. А това не можело да се постигне по друг, по-добър път, освен по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази необходима храна. Възпитанието било единственото средство за запазване на душевния организъм от разложение. 2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
към текста >>

Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на човека придобил характер на духовна дейност. Умствените сили и способности получили правилно направление и насока за разрешаване основната задача на човешкия живот. 3. А тази задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар. Разбира се, и днес още човек не е свободен от властта на тия стихии. 4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на човека от неговите благородни подбуди и стремежи. Поставен под влиянието на низките наклонности на своето изначално покварено естество, той много често се е оставял на животинските си влечения, които винаги са го отдалечавали от истинското му призвание. Неведнъж човек е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32). 3. Неизменният ред в природата 1. В течение на хиляди години човек е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят. Раболепствал[7] е пред силата на управляващите, молел се е на природата, принасял ú е жертви, за да придобие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения оставали без резултат.
към текста >>

5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
4. Не било възможно човек да остане завинаги сляп за тази истина. Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
към текста >>

Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята.
Той трябвало да се пробуди от съня на невежеството. Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило.
към текста >>

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
към текста >>

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.
5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
към текста >>

По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>

Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.
Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини. Животът е тъй устроен, че човек получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело. Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността.
към текста >>

В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек.
Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката.
към текста >>

18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
към текста >>

От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм.
17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
към текста >>

1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече.
18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19]. 19. Науката е привела доводи в полза на тази истина. Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл.
към текста >>

3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм?
От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството. Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
към текста >>

7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва. Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях!
към текста >>

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.
В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи. 8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия напредък. Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата;
към текста >>

Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот.
Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество.
към текста >>

Главни подтици в живота и днес още са:
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: – илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи.
към текста >>

Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23]
– илюзиите на славата; – сластолюбието; – егоизмът и стремежът към забогатяване.[22] 11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес още хората се кланят на „златния телец”, както старите езически народи. Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за които в бъдеще също не е отреден живот.[23] 7. Благородните цели изискват благородни средства 1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. 2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. 3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение.[24] Този път няма да изведе никого до добър резултат.
към текста >>

6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
„Каквото е семето, такъв е и плодът", казва поговорката. 5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики.[25] Но такива майки не се създават без добродетел.[26] 6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове: – мир; – благоденствие; – успех; – духовно просвещение;
към текста >>

Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.
– благоденствие; – успех; – духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
към текста >>

1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>

Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
– повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят.
към текста >>

2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
към текста >>

4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи!
8. Смисълът на човешкото битие 1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”.
към текста >>

Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта.
към текста >>

Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. 6. Поради тази причина това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта. Впрочем това се потвърждава и от постоянните стълкновения между религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени и разположени.
към текста >>

Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37]
8. Ето защо е необходимо да подлагаме на проверка всяко религиозно произведение, за да видим дали притежава солта на Истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразно с Истината, наш свешен дълг е да го сложим настрана като човешка заблуда. 9. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.[37] 10. Нашият духовен характер се създава от Истината и Добродетелта, а не от лъжата и самозаблудата. Не е важно какво мисли човек за себе си, а какъв е той наистина. Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички един по един и ще произнесе своята присъда „за” или „против”. 11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.
към текста >>

Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
към текста >>

2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>

Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
към текста >>

5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
към текста >>

7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека.
В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие.
към текста >>

Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
към текста >>

8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието. 6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>

Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
към текста >>

2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
към текста >>

И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
към текста >>

Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
към текста >>

От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот?
Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа;
към текста >>

Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа.
към текста >>

3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна
към текста >>

Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
към текста >>

– започва с физическия живот като основа;
2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
към текста >>

1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот.
Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: – започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак;
към текста >>

От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
– започва с физическия живот като основа; – съгражда и развива умствения като среда; – пробужда духовния като връх в своята душа. 1.5. Необходимостта от добра храна 1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека. 2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
към текста >>

Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50]
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен.
към текста >>

3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Без това ú качество тя произвежда: – във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
към текста >>

Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот.
” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона
към текста >>

1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви.
На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник. 5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане.
към текста >>

Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден.
Злото у което и да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива. 2.4. Закон на Биос 1. Законът на Биос (Целокупният живот[76]) царува в духовния свят, където е изворът на живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата, както и силата на волята ú да възприема и усвоява онова, което ú се диктува от вътрешни мотиви. 2. От недрата на Биос произлиза цялата органична дейност, а така също и истинските понятия за добро и зло, за правда и неправда, за любов и омраза. В границите на този закон започва нравствената свобода на избора, чрез която се определя от какво естество е всяка духовна дейност и какви качества притежава. Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки един бива възнаграден или осъден. 3. Това е единственият духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества. Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят
към текста >>

– душата е животът (смисълът).
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата.
към текста >>

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.
– материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи. 5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
към текста >>

1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
към текста >>

Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
към текста >>

И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
2.‎6. „Научни истини” и „научен скептицизъм” 1. Науката е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони. Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
към текста >>

7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т.
към текста >>

Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404).
към текста >>

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.
[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”). В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата. В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит. 12 гл. и др. [11] Вж. дял първи – І.9:12 и сл.
към текста >>

Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000).
към текста >>

Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото.
V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството. След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят. VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно. Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии.
към текста >>

и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев.
В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1. и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1.
към текста >>

Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І.
През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе.
към текста >>

До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа. Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности.
към текста >>

Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.
дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
към текста >>

Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията.
[29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека?
към текста >>

[30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор.
Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив?
към текста >>

Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества.
Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
към текста >>

Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор. Според нея формите на живот, които са най-лесно приспособими към околната среда, оцеляват и се възпроизвеждат в най-големи количества. При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
към текста >>

Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
При появата на нови свойства във вид на слаби, неуправляеми изменения, често в резултат на генетични мутации, ще оцеляват родове от организми, чиито специфични свойства ги правят най-приспособими към заобикалящата среда. Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
към текста >>

Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни.
Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята.
към текста >>

Аз казвам: нито един от вас не е бил животно.
Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.”
към текста >>

Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.
Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.” [31] Вж.
към текста >>

Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни.
Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене.” [31] Вж. дял втори – ІІ.1.
към текста >>

Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
Тялото (волята) се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.” [40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката. Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел.
към текста >>

Повече за умствено-душевния живот – вж.
Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект. Според окултната наука съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм. В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение.
към текста >>

[50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж.
Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов.
към текста >>

[57] Биос (гр.) – живот.
Въз основа на законите за движението на планетите около Слънцето, открити от Й. Кеплер, и въз основа на законите на динамиката сър Исак Нютон открива, че всяка частица във вселената привлича всяка друга частица със сила, право пропорционална на произведението от масите на частиците и обратно пропорционална на квадрата на разстоянията между тях. Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”. [58] В окултната наука съществува следното деление: 1. Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат.
към текста >>

Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът.
Светът може да се раздели и на три големи класа явления, известни като трите Велики нива: 1. Велико Физическо ниво. 2. Велико Ментално ниво. 3. Велико Духовно ниво. Това деление е условно и има за цел да улесни търсещия познание. Истината е, че трите нива представляват възходящи степени на великата скала на живота, чиято най-долна точка е твърдата материя, а най-горната – Духът. Различните нива преливат едно в друго, така че не би могло да се направи строго и ясно разграничение между тях. Това е смисълът на ІІ-ри Херметичен принцип (вж. бел. № 50). [59] Парсек (pc) – астрономическа единица за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра. [60] Млечен път – от гр.
към текста >>

Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите.
„Алфиола” е термин, назован единствено от Учителя. На гръцки означава „Начало на началата” или на езика на символите – „Слънце на слънцата”. Според М. Константинов („Световна астросоциология”, С., 1992) космическият център „Алфиола” ръководи новите духовни и културни потенциални възможности на народите, на окултните общества и на човечеството като цяло. Той управлява всичко, което става върху планетите и слънцата. Той е центърът на Живота за Цялото и създава планове за раждането и развитието на ерите и епохите. [63] Асаф Хол (Asaph Hall, 15.10.1829–22.11.1907) – американски астроном, член на Националната академия на науките във Вашингтон (1858). През 1857-1862 г. е асистент в обсерваторията в Харвард, а през 1896-1901 г. – преподавател в Харвардския университет. Той е известен с наблюденията си на планети и техните спътници, също и на двойни звезди.
към текста >>

се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си.
Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер. Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник. На 34 г. се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
към текста >>

Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г.
a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител. През 1756-1768 г. следва право в Лайпциг. Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер. Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
към текста >>

Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти.
Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор. Ние обаче сме се стремили да съхраним и всеки бисер от първоизточника. Така се роди това съчетание от двете издания, което сега започва свой живот в търсене на нови хоризонти. Фрагментирането на текста на отделни пасажи и техните наименования, което сме предложили като новост тук, произтича директно или логически от самото съдържание. Подобен подход към текста се използва както в религиозната, така и в научната литература. Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.). Подобно е положението и при хуманитарните науки, имащи за обект трудни философски произведения с непреходен характер и значимост за човечеството (Платон, Плотин, Паскал, Бьоме, Кузански, Коменски, Сведенборг и др.). С този начин на фрагментиране прилагаме един аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции.
към текста >>

А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.
Защо тогава книга като Науката и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки? Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора. А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот. Декември 2006 г.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин.
към текста >>

Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът.
В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел. По тия три характера Природата се проявлява като единство на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и съединени по един най-близко сродствен начин. За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата. А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на единство в системата й. Освен това да ни запознае, научи и осветли с положителни факти за абсолютното им отношение спрямо нас, разумните същества, а при това и нашата длъжност и абсолютно задължение, наложено нам и на всички други твари от самата необходимост на естеството на тия закони на върховната Природа, която е неизменяема в същността на своите действия. Тия закони и сили с условията, които съдържат у своето естество, са тъй да се каже краеъгълният и основен камък, върху който е положен Животът. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която почва да съзижда своето жилище – „организъма“, посредством който почва да проявлява своите скрити сили и способности в развиване и усъвършенстване на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока деятелност, за по-свята длъжност на своето бъдещо призвание. Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази съща основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен „дом“ се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговият покрив ние трябва всички да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов.
към текста >>

И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон.
Това Царство не е далеч, но е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
към текста >>

Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала.
Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
към текста >>

Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота.
И ние с бързи крачки се движим с необорима сила, да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това трябва да сме и дейци. Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка.
към текста >>

Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение.
Понеже да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото. Сега за постигането на това подобрение и просвещение необходима е, първом, добра почва, благородни средства и разумни начала. Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони.
към текста >>

А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод.
Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата. Благодарение на науката, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път. Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите?
към текста >>

Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо?
към текста >>

То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни.
Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя.
към текста >>

Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний.
към текста >>

– Трябва да се избягва злото в живота.“
– Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що? “ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
към текста >>

Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“.
– Трябва да се избягва злото в живота.“ Каквото и да мислим за своето съществуване, каквото и да си предполагаме за своето битие – дали е зависещо само от материята, или пък от ума и душата, практически резултатът на нашите размишления води към едно и също място. Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне. Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
към текста >>

Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.
Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
към текста >>

Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
към текста >>

В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
към текста >>

Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
към текста >>

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.
Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
към текста >>

Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest). Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието. А тъй като человекът се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество. Законът е: комуто много е дадено, много ще се и изисква; комуто малко, малко ще се изисква. От жабата не може да се изисква това, което се изисква от человека. Това произтича от простата причина, че человек е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух. В человека съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
към текста >>

Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме.
Важно е за нас да се не мамим в своите повърхностни внушения и впечатления – да заключаваме преждевременно, че Природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния человек в Едемския рай. Нека не го считаме за унизително да изповядваме Истината тъй, както си е. Най-после в какво се състои чоловеческото достойнство, ако не в изповяданието на тази върховна Добродетел? Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените.
към текста >>

Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.
“ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
към текста >>

Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
към текста >>

В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот.
Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
към текста >>

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
към текста >>

От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност.
Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни.
към текста >>

От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи.
В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
към текста >>

От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени.
Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
към текста >>

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.
Това е физиологическата истина. Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука.
към текста >>

Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази деятелност. От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
към текста >>

Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила.
От една страна, агентите на смъртта постоянно подкопават основите на животните клетки, а от друга, агентите на Живота постоянно поправят и подкрепяват тези основи. От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки.
към текста >>

Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
От една страна, смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно произвожда, ражда нови – да завземат местата, вече изпразнени. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот.
Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи.
към текста >>

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден. Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната наука. Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
към текста >>

Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен.
Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята.
към текста >>

Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
към текста >>

Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж. Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения.
към текста >>

Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения.
Трябва да знаем, че висшата Природа отдавна си направила сметките, като е предвидила всичките случаи. И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим. Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот в количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е.
към текста >>

„Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен.
Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
към текста >>

Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени.
А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
към текста >>

Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна.
И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят. „Обаче ще дойде едно време – казва философът Спенсер, – когато вътрешните условия на органическия живот да дойдат в прямо съгласие с външните условия на Природата; тогава животът ще стане постоянен.“ Нека го кажем – вечен. Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.
към текста >>

С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности.
Онези, които са сдобият с този Живот, ще бъдат блажени. Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.
към текста >>

А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат.
Но да се повърнeм на предмета си. Целта, която Животът гони, в системата на природата е двояка: първо, образователна и, второ, възпитателна. Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие.
към текста >>

Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби.
Образователния процес се занимава с приготовлението на человека, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления. Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло.
към текста >>

Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил.
Възпитателната сила на Природата е направила человека способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум. С други думи, всякой живот или живо същество със своето появление изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрепя своята деятелност, своите функции, своите сили и способности. А тия качества на Живота никога не биха се появили, ако нямаше съответствующи предмети да ги подбуждат. От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове.
към текста >>

И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
От това става явно, че человек е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони. Необходимостта на собствения му живот е изисквала постоянна деятелност за самосъхранение, самата му съдба от начало го предназначила като същество на постоянен труд, мъчнотии и скърби. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на безделие – да се повръща в мислите на своето детинство, в онова положение, в което той за много хиляди години се е скитал в своето незавидно състояние като животно, без да разбира, без да разсъждава и мисли защо и за какво се е той родил. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“. Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е.
към текста >>

Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината.
Тя е предвидила тази опасност за неговото развитие. И да го избави от пропадане в неизвестност, тя е била принудена да го постави в такива условия и обстоятелства, гдето да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. Борбата за съществуване се явила пред него като единствено средство да го запази от надлежащото зло. Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност.
към текста >>

То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род.
Той трябвало да се бори не само против хищните зверове, които са го застрашавали всякой ден, но и против грубите сили на Природата, които всички като че му са станали заклети врагове. Той е бил принуден да търси изходен път от това трудно положение, но за този изход са се изисквали хиляди и хиляди години от постоянен труд, докато си проправи пътя. Необходимо е било за него да направи избор помежду голия живот и знанието за Истината. В борбата за самосъхранение той е видял едничкото условие за съществуване, в което самата Природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т.е. да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли.
към текста >>

В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж.
да изтреби своите противници и врагове и със силата на оръжието си да прокарва пътя си по лицето на Земята. То е било необходимо, от негова страна, да премахва всичките пречки за безопасността на своя живот, освен това да подготви почвата на Земята за своето развитие, която е била една от първоначалните условия да поддържа неговия род. Само по такъв начин той е можал да се множи и размножава по лицето на Земята и да е направи поле за своята деятелност. Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
към текста >>

Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина.
В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят. Той е бил влечен нанапред от закона на самосъхранението. То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
към текста >>

В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини.
Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност. Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
към текста >>

Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план.
Този щеше да бъде изходният естествен път от кризата на Живота. В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
към текста >>

Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв.
В това няма нищо необикновено, подобна участ е постигнала много други родове животни, които са изчезнали от лицето на Земята по различни причини. Какви влияния са избавили человеческия род от подобна участ? Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
към текста >>

Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Това ще научим, но нататък Но ние виждаме, че е имало и други средства в ръцете на Природата, за да се избегне такова едно събитие, което е било най-малко желателно от всички други. Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.
към текста >>

Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот.
Става ясно в нашите умове, че каквато и да е друга криза или случка в Живота е по предпочитителна и добра, отколкото уничтожението на человеческия род, който представлява плода на онази жизнена сила, която е работила така усърдно през толкова стотици хиляди години на земното кълбо с някакъв план. Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови единоплеменници по кръв. Защо е сторила това не знаем. Защо е отворила свободен път на человека и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани? Това остава тайна за нашия ум. Ние ще загатнем само това, че причината на тази разлика стои в естеството на самия Живот. Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум.
към текста >>

Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
Человек, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях. Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно.
към текста >>

Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение може да се докаже от сложността на неговото естество и от развитието на духовните му сили. Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението.
към текста >>

За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения.
към текста >>

Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
към текста >>

Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.
Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, която създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена.
към текста >>

Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума. В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
към текста >>

изгубена халка, която го е свързала с долните животни.
В този път той е трябвал да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание. От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в человека се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи. Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта человек завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>

Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота.
В такъв случай не щеше да има нужда да му се търси т.нар. изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило.
към текста >>

Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване.
изгубена халка, която го е свързала с долните животни. Тази „халка“ щеше да си е на мястото, но днес тя е изгубена. И дали ще се намери в скоро време, или не това малко трябва да ни безпокои, понеже в изгубването на едно нещо ние сме спечелили друго много по-драгоценно. „Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж. Тия два закона – на самосъхранението и дълга – можем да ги предположим да са двете противоположни страни на нашето естество или пак двата центъра на нашата деятелност в Живота. Те са две истории, които ни разправят за началото на нашия Живот, за миналото и бъдещето на нашето съществуване. Ние можем да уподобим тия два закона на две политически партия в една държава, които са борят за първенство и власт. Разбира се от самата природа на техните стремления, че едните и другите полагат всичките си старания и усилия чрез органите на адвокатите си да убедят обществото и света наоколо им, че техните стремления, желания и цели са най-добрите под цялото небе и че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия път или, както простата поговорка казва, „като мед и масло“. Обаче истината в ползата на едната или другата партия остава да се потвърди от опитността. Това е общо правило. И Христос казва на едно място в Евангелието: „От плодовете им ще ги познаете.“ Може ли трънка да роди смокини или пък смокиня – трънки?
към текста >>

Но за жалост в ежедневния живот това не е така.
Второ, действующите сили са ценят според качествата на производящата енергия, която или ни ползва, или ни вреди лично или общо. Ползата се указва от въздигането и съживлението на организма, в които душата действа, а вредата са забелязва от разстройството на този същ организъм. От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един.
към текста >>

От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот.
От този общ закон ние сме придобили едно истинско мерило в ума си, което ясно ни показва какви неща са подходящи и съобразни с нашата истинска природа и какви не са подходящи и не съобразни. С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си. Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой един от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите. Но за жалост в ежедневния живот това не е така. Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един. Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието?
към текста >>

Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под ударите на съдбата. Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
към текста >>

В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка.
към текста >>

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това?
към текста >>

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой.
към текста >>

Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята.
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме. В това именно са притичва истинският дух на науката и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава. Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество.
към текста >>

Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни.
Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели. По-ясно казано, да му е охолно около врата, да има слободия да върши всичко, що му хрумне в мозъка. – „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време.
към текста >>

Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта.
Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма), майката на всички днешни пороци. Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ. Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в человека, да съдържа каква-годе истина. Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде.
към текста >>

За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати.
Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига.
към текста >>

Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо.
към текста >>

Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци.
За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място. Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение един с другиго. Повдига се борба за нови начала, за нов живот, в който мислим, че ще намерим ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленът за бистрите потоци. Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче.
към текста >>

Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен.
Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования.
към текста >>

Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите. Това подобрение е основата на всички обществени преобразования. Има ли някой, който се съмнява в казаното? Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място!
към текста >>

И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо.
Моля, тогава този мой приятел да посети Народното събрание и послуша на разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел то е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват. Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества.
към текста >>

Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>

Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.
към текста >>

И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
Те са били вдъхновени с истински велики мисли да откриват волята на онзи всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот. Христос много ясно показва към тази необорима Истина. Дървото се очаква да принесе своя плод. И всякой человек трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога. Че това е цяла истина, няма никакво съмнение. Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем.
към текста >>

Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно.
Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му. Този характер на настоящия физически свят произлиза от устройството на естеството му, което няма постоянна пропорция, но се изменява постоянно според някакви вътрешни закони, които не ни са известни. Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
към текста >>

„Животът е най-голямата важност“, казва един философ.
Доказано е, че настоящият физически свят постоянно губи от енергията си чрез лъчеизпущане в пространството. Какво става с тази енергия не знаем. Но сме уверени, че не се губи, нито чезне напразно, но върши една велика работа, за която много малко знаем фактически; но времето не ще бъде далеч, когато повече светлина ще блесне в ума ни върху тази тайна. Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво.
към текста >>

Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини.
Под силата на този факт ние сме принудени да признаем тази необходимост, именно, че силите в Природата и силите вътре в Живота трябва да се оползотворят Без това преобръщане и превръщане нашето съществуване е невъзможно. Нужно е като разумни твари да мислим. „Животът е най-голямата важност“, казва един философ. И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.
към текста >>

Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел.
И всякой, който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
към текста >>

Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот.
Да, липсва. Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с хубости и добрини. Тук именно лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена. Нека да се не чудим на това – семето на бука е малко по величина, но с време става великолепно дърво. Всичката опасност стои само в две неща: първо, да се не изгуби вътрешната му сила, която преобръща елементите на физическия свят за в полза на живота, и второ, да се не пропуснат условията, които му дават възможността да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката.
към текста >>

От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
към текста >>

Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината. От всякой свестен человек днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от създанието мира, но каква полза сме придобили от този крокодилски плач? За в бъдеще ние се нуждаем от съчувствие, което произлиза от една душа, пълна с Любов за Доброто на другите. Единствената надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство.
към текста >>

Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер. Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявлява своята мощ в съединението; но това съединение изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние. Без тия елементи силата няма значение самата по себе си. Това преобразувание ще се постигне само тогава, когато почнем напълно да съзнаваме и усещаме източника на злото и когато в нас се роди онова дълбоко желание да се освободим и избавим от това робство. Един болен е принуден да повика един вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот. Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди.
към текста >>

То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление.
Злото и порокът не са вънка, но вътре в нашия организъм. Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
към текста >>

Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло. Къде се крият основните причини за тази двояка деятелност в душата? За това щем говори по-после. Това извращение на нашите сили и способности е възприето от деди и прадеди. То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази.
То е дълбока и естествена наклонност, която се явява в нашия душевно-нравствен живот, щом ни се представят известни условия и причини, които да ни подбудят и заставят да вземем такова направление, което съвпада с течението на природният водопад, силата на когото влече всичко без разлика в едно и също направление. Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
към текста >>

Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала. Тук законът е един и същ, всичката разлика е само в начина на действията му. В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
към текста >>

Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.
В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване Въпросът, който естествено се повдига в ума, е какъв лек да се употреби против това зло. Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският.
към текста >>

Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно.
Днешните злини и нещастия в обществения и частен живот са резултат от тази извратена природна наклонност, наречена първороден грях, душевно разстройство или по-добре – умствено отпадане Светът до голяма степен е под влиянието на тази сила, на тази пъклена страст, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Отговорността разбира се пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се развие у техния живот. „Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства.
към текста >>

Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота.
„Всякой, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – раб е на греха. Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си. Докле имате Виделината, вярвайте в нея, за да сте синове на Виделината, понеже който ходи в тъмнината, не знае къде отива.“ Тази жизнена Виделина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислим за неща велики и славни. Тя е силата, която е създала в нашият живот всичко добро и благородно. Тя е силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умът е лишен от тази фосфорова сила, той е лишен тъй също и от възвишени идеали за Живота. В него не живее вече человеческият Дух, но скотският. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человека – на человека, който мисли и разсъждава. Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат. Когато человек изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства. Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама.
към текста >>

Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот.
Неговата душа става тъпа и нечувствителна, за нея вярата и надеждата изгасват постепенно, миналото остава само призрак, а бъдещето – привидение и гола измама. Хваща се той тогава като слепец за тоягата на видимото привременно, което той почва да нарича „идеал“ – действителната гола тояга. Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание.
към текста >>

Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп человек, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш? “, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада).
към текста >>

Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
“, а той отговорил и казал: „Виждам человеците като дървета.“ Не е ли такова днес нашето състояние, не виждаме ли ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек. Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
към текста >>

Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>

Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде.
Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота. Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление.
към текста >>

Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е. всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат.
към текста >>

Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем. Това разбира се зависи твърде много от първоначалното подбуждение на нашите наклонности и сили вътре в клетките – да вземем едно съзнателно или несъзнателно направление. Тези вътрешни подбудителни мотиви решават нашата участ веднъж за всякога Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела?
към текста >>

Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот.
Имоверно е, че против тази научна теория могат да се подигнат куп възражения от известен клас мислители. Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с един въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот? Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името человек. Йов е питал кой е родил капките на росата. И ние питаме кой е родил капките на злото, защо един е кротък, а друг – свиреп, защо един е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо един е разумен, а друг – безумен, защо един е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител? Ако тия пороци съществуваха само помежду бедните и невежите, то щяхме да имаме каква-годе външна причина, произтекающа от условията на външния живот. Но за жалост принудени сме да признаем, че това не е така, тия пороци съществуват повечето помежду образованите и цивилизовани хора, които не са заставени поне както бедните и прости хорица от нужда да крадат и да лъжат. Кой ги заставлява тогава да вършат тия дела? Може би, ще каже някой, егоизмът. Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли.
към текста >>

В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е.
То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
към текста >>

Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление.
В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили. В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.
към текста >>

Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот.
В Живота има два центъра на деятелност: центърът на положителните сили, т.е. на Доброто, и центърът на отрицателните сили, т.е. на злото. Сега зависи към кой център е по-близо нашият живот и кои сили преодоляват повече с влиянието си върху душевното ни стремление. От голяма важност е да знаем причините на лъжата, подлостта, нечестието, грабителството, насилието, неправдата, които се практикуват под различни образи и форми. Действително това е едно от най-странните явления в человеческия живот. Хора, които ние мислим за добре образовани, поставени на длъжност под известни условия и обстоятелства и подложени под известни налягания и влияния, ще извършат всичките почти пороци едно подир друго, и то без да ги бие съвестта или по-добре – без да се разкаят. Где е тогава причината, в человека ли, в условията ли, или във възпитанието? В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие. Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата.
към текста >>

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено. Химиците се ползват от този закон, като възпират или ускоряват химическите действия според нуждата. В този случай условието се вижда да е причината, а двата елемента – дейците, т.е. виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка. И право е казал един философ, че немарливостта е майка на всички злини. Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път. В този стар път хиляди и милиони души са погинали и хиляди и милиони человеци са страдали. Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско?
към текста >>

Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа.
Всякой пръст от земя е вече облян с человеческа кръв. Нима това е человеческо, нима това е християнско? Где е Христос и где сме ние? Нима за това сме призовани да се изтребваме един друг? Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата.
към текста >>

Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот.
Не, да не бъде! Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с един ум, с една душа. Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим един добър урок. То не е нищо друго повидимому, освен един куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло. За организацията на това тяло знаем твърде малко, понеже немарението ни е държало в невежество доскоро. Нам не се били познати онези тайнствени закони, които владеят, управляват и направляват нашият съзнателен и несъзнателен живот. Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва.
към текста >>

Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот.
Но человеческият Дух не седи без работа, той дири и търси скритите стъпки на Природата. Дири ги с цел да се научи, а това знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите. Първото нещо, което ние забелязваме и ни привлича вниманието, е, че в този организъм има ред, има взаимност на обща деятелност, има хармония помежду всичките дейци, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. Тук е тайната на общия успех, то е съчувствието в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство. И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякои начин. И по някой път и самият вироглав человек се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й. Не може, зер! Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие.
към текста >>

Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм.
Понеже негова милост дълбоко се е убедил от опитност, че само от доброто състояние и положение на тези клетки ще зависи неговото общо здраве и общ успех и щастие. Едни от тези клетки съставляват костите, други – мускулите, трети – артериите и вените, четвърти – стомаха (желудъка), пети – белите дробове, шести – сърцето, седми – нервите, осми – мозъка и тъй нататък. И всички, според свойствата и качествата на своите естествени сили и способности, изпълняват своята длъжност, определена тям от общия закон. Клетките, съставляющи костите, се заняти с поддържането устройството на костния скелет. Клетките, образующи мускулите, са завзети с поддържането позата на тялото и сглобяването на отделните части. Клетките, съставляющи стомаха, имат работа със смилането на храната, клетките в дробовете – с приемането на кръвта, клетките в сърцето – с прекарването кръвта по артериите, клетките в артериите – с пренасянето кръвта по цялото тяло, а кръвта, която е общият капитал, съдържа всичките хранителни елементи, необходими за поддържането живота и щастието на това многолюдно общество, наречено человечески организъм. Колкото за клетките в нервите, те се съединителните жици, които съединяват всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка. Относително клетките, които образуват мозъка, те изпълняват най-сложната и деликатна работа на человеческата душа. В техните малки стаици е разположена человеческата мисъл и человеческите желания. Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм.
към текста >>

Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Посредством тях се изпровожда и извършва всичката многосложна служба от общата деятелност на душата, която постоянно работи за поддържането порядъка на своя организъм. Едни от тези клетки имат физическите сили на человека в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили. Върху този въпрос ще се повърнем да говорим по-напространо на друго място. Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
към текста >>

от чувството на разумния Живот.
Значи вътре в человека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математична точност съществува, силите вътре в организъма се уравновесяват една с друга и образуват хармония, която ние наричаме здраве. Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
към текста >>

Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески.
Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота.
Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
към текста >>

Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си. Както клетките вътре в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, и от благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задължен в името на своето нравствено естество да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
към текста >>

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>

Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие. Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни. Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял втори .
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
5. Егоизмът – майка на всички пороци 6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото
към текста >>

6. Живот за Цялото
1. Първородният грях 2. Фосфорната сила 3. Вътрешният характер на възпитанието 4. Причините за злото 5. Двата центъра на деятелност 6. Живот за Цялото 7. Закон на развитието Дял втори Двата велики закона на развитието І. Живи, разумни сили на природата 1. Вътрешното сродство на Цялото и неговите части[82]
към текста >>

6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота.
Частите на това Цяло се намират в тесни взаимоотношения и са свързани помежду си по силата на едно вътрешно сродство. 3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата. 4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в нейната система. Освен това той трябва да ни запознае и осветли чрез достоверни факти за неизменното им отношение към нас, разумните същества. 5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на човека и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84]. 6. Тия закони и сили, с всички условия, които съдържат в себе си, са онзи основен, крайъгълен камък, върху който е положена основата на живота. 7. Тук, в недрата на тия условия, душата придобива онази тайнствена способност, с помощта на която започва да изгражда своето жилище – тялото. Посредством него тя проявява своите скрити сили и способности за развиване и усъвършенстване на естеството си, тъй като трябва да се подготви за една по-висша дейност, за една истински свята длъжност на нейното бъдещо призвание. 8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за поддържане на неговото съществуване. 9. Върху същата основа разумът придобива силата да издигне стените на великия „храм на възпитанието”. 10. Строителят на този храм е Духът на Истината, който вече действа в душата на човечеството за благото на всички хора (Йоан 16:13).
към текста >>

– че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието.
Тогава славата на всички други царства ще изчезне пред него – Царството на истинския дух, Царството на правдата. 2. В него човек ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее. Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас.
към текста >>

Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички.
Ще осъзнае: – че не е роден да бъде роб, а свободен; – че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
към текста >>

5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва;
към текста >>

6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота.
4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства; – разумни начала.
към текста >>

1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не!
– добра почва; – благородни средства; – разумни начала. 8. При тези условия ние ще бъдем в състояние да положим истинската основа на възпитанието, от което произтича бъдещото повдигане на всяко общество и народ от целокупното човечество. 3. Причините и последствията[85] 1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение.
към текста >>

3. Същото се отнася и за нравствения живот.
Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7). 4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите.
към текста >>

6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция?
към текста >>

Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни.
И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не. 7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
към текста >>

Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо? 8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота. 9. – Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже аз живея във вас, вашата участ е също и моя участ. – Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво?
към текста >>

10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота.
– Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание.
към текста >>

Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.
– Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
към текста >>

Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
– се питаме ние. – Не зная – казва тя. 10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме.
към текста >>

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).
Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели. 11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях. 12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит;
към текста >>

В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане.
към текста >>

4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си.
Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
към текста >>

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>

Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93]
В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
към текста >>

3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.
5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество. 5. Закон е: „На когото много е дадено, от него много се изисква, на когото малко е дадено – малко се изисква”(Лк. 12:48). От жабата не може да се изисква това, което се изисква от човека. Това произтича от простия факт, че човекът е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух. 6. В човека съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
към текста >>

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
За нас е важно да не се заблуждаваме в своите повърхностни представи и впечатления и да заключаваме преждевременно, че природата е мъртва, безчувствена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия човек в Едемския рай.[95] 3. Нека не считаме за унизително да изповядваме Истината такава, каквато е. В какво се състои все пак човешкото достойнство, ако не в изповядването на тази висша добродетел? Само в нейно присъствие ние можем да намерим същинска храна, действителна радост и верен пътеводител към всичко, що е истинно. 4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Естествениците-материалисти твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химични сили. 5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.
към текста >>

7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат.
Тези сили постоянно действат в него. Организмът на човека не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица. В него се проявява уникална вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори. 6. Изобщо природата не е един безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове. Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота. 7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
към текста >>

Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал.
2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
към текста >>

5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност.
към текста >>

В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.
4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
към текста >>

В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент.
В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
към текста >>

От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност.
Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва.
към текста >>

7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите.
Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата.
към текста >>

8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.
Това е физиологичната действителност. 6. Да вземем човешкия организъм. В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.
към текста >>

Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг.
В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в един и същи момент. От една страна силите на смъртта се опитват да сложат край на всяка органична дейност, а от друга страна силите на живота постоянно подновяват тази дейност. 7. От една страна смъртта постоянно поразява и разрушава живите клетки в тялото, а от друга – животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. 8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота. Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
към текста >>

Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа.
Тя е нещо частно, а не общо. Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието.
към текста >>

10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
Този процес произтича от това, че в природата един живот поглъща друг. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
към текста >>

11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви.
Изчезва само формата. 9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж.
към текста >>

12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви. Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка напред по пътя на усъвършенстването. Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим.
към текста >>

14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа.
Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.
към текста >>

Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú.
И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
към текста >>

15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен.
13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи. В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин. Не трябва обаче да се съмняваме, че тя е намерила най-добрия от всички други начини, които можем да си представим. 14. Целта на духа в природата не е да увеличава органическия живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество и по степен на трептене.[100]Стремежът му е да въздига достойнството на вътрешното естество на този живот и да уякчава силата на неговата висша природа. Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт.
към текста >>

Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта.
18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение
към текста >>

19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия.
казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
към текста >>

Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен.
С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна;
към текста >>

Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.”
Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно. Въпросът е дали свети нашата свещ в този тъмен свят. Все пак, въпреки че смъртта постоянно подкопава нашия живот, мнозина от нас се надяват да намерят ключа за придобиване безсмъртие на плътта. 19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна.
към текста >>

1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:
19. „Ще дойде време – казва философът Спенсър[103], – когато вътрешните условия на органическия живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.” ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка: – образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности.
към текста >>

Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.
– образователна; – възпитателна. 2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
към текста >>

5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
към текста >>

Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>

6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство.
3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове.
към текста >>

Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил.
Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове.
към текста >>

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека. Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
към текста >>

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни удари. 6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
към текста >>

Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината.
Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. 9. Борбата за съществуване била за човека единственото средство за защита от многобройните му врагове. Трябвало да се бори не само с хищните зверове, които го застрашавали всеки ден, но и с грубите сили на природата, които сякаш му станали заклети врагове. 10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род.
към текста >>

12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот.
10. Той бил принуден да търси спасителен изход от това трудно положение, но за да го намери и да си проправи път, били нужни хиляди и хиляди години непрекъсната работа. Необходимо било да направи избор между грубия живот и знанието за Истината. 11. Човекът видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила. За него било необходимо да се подвизава в тази роля. Той трябвало най-безпощадно да изтребва своите противници и врагове и със силата на оръжието да си проправя път по лицето на земята. 12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
към текста >>

Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот.
12. Бил принуден да премахва всички препятствия, които му се изпречвали, за да запази своя живот. Освен това трябвало да работи упорито, за да подготви почвата на земята за своята бъдеща земеделска работа, която била едно от първоначалните условия за поддържане на човешкия род. Само по такъв начин той можел да се множи и размножава по лицето на земята и да я направи поле на своята дейност. 13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
към текста >>

Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
към текста >>

Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност.
Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата. Той бил воден напред благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство. 15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
към текста >>

Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа.
към текста >>

Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини.
Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност. Този щеше да бъде естественият изход от кризата на живота, в което впрочем няма нищо необикновено. Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
към текста >>

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.
Подобна участ е постигнала много други видове животни, които са изчезнали от лицето на земята по най-различни причини. 18. Какво е избавило човешкия род от подобна участ? За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум.
към текста >>

Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества.
За това ще стане въпрос по-нататък. 2. Закон на Дълга 1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
към текста >>

Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?
1. Природата разполагала и с други средства, за да избегне една такава нежелателна катастрофа. Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план. 2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.
към текста >>

Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот.
2. Ненапразно тя е изразходвала енергията си за работа върху това същество. Облякла го в плът и кръв, подобно на другите животни, но се показала някак по-благосклонна към него, като му дала нещо повече, отколкото на останалите живи същества. 3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум.
към текста >>

Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние.
3. Защо тази сила е сторила това? Защо е дала свобода на човека в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни? 4. Това засега остава тайна за нашия ум. Ще загатнем само, че причината за това различие се корени в естеството на самия Живот. Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
към текста >>

6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
Макар човекът да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях. Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек.
към текста >>

7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота.
Това твърдение намира доказателства в сложното устройство на неговия организъм и в развитието на духовните му сили, които у животните са в спящо състояние. 5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.
към текста >>

Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му:
към текста >>

– нов живот;
Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование. 12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. 13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му: – нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
към текста >>

Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.
– нов живот; – истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
към текста >>

2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
– истински разбирания; – добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
към текста >>

3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото.
– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата[110] – центъра на цялото му съществуване. 3. Действието на двата закона 1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела. 2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
към текста >>

5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което човек получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни. 3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика.
към текста >>

Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване.
3. В такъв случай нямаше да има нужда да се търси тъй нареченото „изгубено звено”, което го свързва с по-низшия род животни.[112] Тогава това звено щеше да си е на мястото. Днес обаче то е изгубено. 4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на човека е спечелило друго, много по-ценно. „Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж. 5. Споменатите по-горе два закона – за Самосъхранението и на Дълга – можем да ги разглеждаме като двете противоположни страни на нашето естество или като двата центъра на нашата дейност в живота. Те са свързани с две истории, които ни разказват за началото на нашия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на нашето съществуване. 6. Тия два закона биха могли да се уподобят на две политически партии в една държава, които се борят за първенство и власт. И едните, и другите влагат всичкото си старание и всичките си усилия да убедят обществото и света около тях, че стремежите, желанията и целите им са най-добрите на земята. Те обещават, че с тяхното идване на власт всичко ще тръгне по най-добрия начин или както се казва – “по мед и масло”. 7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди единствено на практика. Това е общо правило.
към текста >>

– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото.
”(Мат. 7:16). Разбира се от само себе си, че не може. 4. Разумът да владее над страстите 1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода: – нещата в природата се оценяват според тяхната стойност, а тази стойност напълно зависи от самото им естество; – силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така.
към текста >>

За жалост във всекидневния живот това не е така.
– силите, които действат в живота, се оценяват според качеството на произведената енергия, която причинява или полза, или вреда както на личността, така и на обществото. 2. За полза можем да говорим при израстването и обновяването на организма, чрез който действа душата, а за вреда можем да говорим при разстройството на същия този организъм. 3. Този общ закон е дал на ума на човека едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са. С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си. 4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
към текста >>

6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот?
За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието?
към текста >>

8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата. 7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.
към текста >>

9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
към текста >>

В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>

Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества?
Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
към текста >>

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава. 5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум.
към текста >>

Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой.
към текста >>

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия.
Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
към текста >>

Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества.
4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото.
към текста >>

7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали. 8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) – майка на всички днешни пороци. Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм.
към текста >>

– създало робството във всичките му видове;
10. Себелюбието е : – покварило душата; – поробило разума; – потъпкало правдата; – заглушило съвестта; – създало робството във всичките му видове; – предизвикало войните; – пратило в изгнание истината; – заточило добродетелта. 6. Дяволюция 1. Всички тия „знаменити” дела, нечестиви пороци на егоизма, и днес съществуват и се ширят по света, само че в по-цивилизован вид.
към текста >>

единствено за задоволяване на животинските си нужди.
Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата
към текста >>

За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.
Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
към текста >>

Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме.
към текста >>

2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
към текста >>

Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота.
10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота. 2. Несъмнено всяка промяна в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото поставя човешките същества в стълкновение едно с друго. Подема се борба за нови начала, за нов ред в живота. Тази борба се вдъхновява от надеждата, че за хората ще настъпи ера на ново щастие и блаженство, на благополучие и благоденствие, към което душата им постоянно се стреми и жадува, така както еленът копнее за бистрите потоци. 3. Минават обаче години и векове, а това щастие все не идва. Законите на природата ясно ни показват, че нейната цел до голяма степен се различава от целите, които ние си поставяме. Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и единство между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения. 4. Защо е всичко това?
към текста >>

Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите.
7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто 1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования. 2. Има ли някой, който да се съмнява в това? Моля тогава този приятел да посети Народното събрание и да послуша разискванията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, които имат за цел подобряване положението на народа. Дали тези дебати постигат своята цел, това е друг въпрос. Колко сила, колко енергия се изразходва там!
към текста >>

В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115].
Колко сила, колко енергия се изразходва там! Изработват се планове, разискват се и се решават въпроси от общ характер. Колко умове са заети да мислят! И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
към текста >>

Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото.
И то все за доброто на обикновения народ. 3. Попитайте сърцето колко сила, колко енергия изпраща то посредством кръвта в мозъчните клетки. В тази обширна и многолюдна столица[114]на човешкия живот има 3 000 пъти повече жители, отколкото по цялото земно кълбо[115]. Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа. С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
към текста >>

Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко.
6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога.
към текста >>

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят
към текста >>

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.
7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството. Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му.
към текста >>

11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
Тези души се вдъхновявали от велики мисли. Тяхното призвание било да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всичко. 8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека. 9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот. 10. Христос много ясно е изказал тази необорима истина: „Всяко дърво трябва да принесе своя добър плод, иначе то се отсича и се хвърля в огъня.”(Мат. 7:19) 11. И всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество. Вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога. 9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме.
към текста >>

3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота.
9. Строеж на материалния свят 1. Видимите промени, които постоянно стават в материалния свят, са резултат от колебанието на силите в него и непостоянството на елементите му. Променливият характер на сегашния физически свят произтича от самото му устройство, в което няма постоянни пропорции, а всичко се изменя според неизвестни за нас вътрешни закони. 2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота.
към текста >>

„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.”
2. Доказано е, че той постоянно губи от енергията си поради лъчеизпускане в пространството.[117] Какво става с тази енергия, на този етап ние не знаем, но със сигурност можем да кажем, че тя не се губи напразно, а върши някаква много важна работа, за която можем само да предполагаме. Не е далеч обаче времето, когато в ума на човечеството ще проникне повече светлина, която ще му помогне да разкрие тази тайна. 3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
към текста >>

Човекът е една велика лаборатория на живота.
3. За нас е важно да осъзнаем необходимостта, произтичаща от казаното по-горе, а именно, че трябва да оползотворяваме силите, които действат в природата, и силите, които функционират вътре в живота. Без това непрекъснато превръщане и преобразуване нашето съществуване би било невъзможно. 5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща:
към текста >>

В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
5. Ние трябва да мислим така, както подобава на разумни същества. „Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел.
към текста >>

7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена.
„Животът е най-голямото богатство – казва един философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.” 6. Да, липсва му. Човекът е една велика лаборатория на живота. Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
към текста >>

– да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
Ето защо той трябва да започне със своето собствено преобразяване. В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди един разумен живот, пълен с красиви и добри дела. 7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща.
към текста >>

В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот.
7. В този живот са вложени първоначалните закони, по които е създадена цялата вселена. В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво. 8. Цялата опасност се крие само в две неща: – да не се изгуби вътрешната сила на човека, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви; – да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена.
към текста >>

10. Подобряване живота на човечеството
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
към текста >>

7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината. 6. Днес всеки почтен човек трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява. Не трябва да плачем за нещастията на хората с крокодилски сълзи. Светът е бил оплакван по този начин от своето сътворение до ден днешен, но какво сме придобили от този крокодилски плач?! Ние се нуждаем от истинско съчувствие, което идва от една душа, пълна с любов към всички хора. 7. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
към текста >>

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>

То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека.
В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му.
към текста >>

Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока.
11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава.
към текста >>

2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение.
ІІІ. Причини за двояката дейност на душата 1. Първородният грях 1. Извращаването на човешките сили и способности идва още от нашите най-далечни деди и прадеди. То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на човека. Тя се събужда при определени условия и причини, които го подбуждат и заставят да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природните сили.[124] Тези сили стихийно, подобно на водопад влекат всичко, без разлика, в една и съща посока. 2. Нашият духовен живот трябва да притежава достатъчно нравствена сила, която чрез волята да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение. В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на един камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала. 3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.
към текста >>

Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение.
3. Законът в случая е същият. Разликата е само в начина на действието му. В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35)
към текста >>

Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот.
В първия случай всяко тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава. Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане. 4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща.
към текста >>

И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36).
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на човека, е: какъв лек да се употреби срещу това зло? Днешните злини и нещастия в обществения и личния живот са резултат от тази извратена първична наклонност, наречена „първороден грях”[125], душевно разстройство или по-точно – умствено помрачение. 5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у човека. Отговорността, разбира се, пада върху всички нравствени същества, които са допуснали да се роди и развие това зло в техния живот. 6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали.
към текста >>

Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
6. „Всеки, който прави грях – казва Христос на фарисеите, – е роб на греха.” (Йоан 8:34). И продължава: „Но ако искате да бъдете свободни, променете живота си.”(Йоан 8:36). „Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
към текста >>

В него не живее вече човешки дух, а животински.
„Докато имате виделина, вярвайте в нея, за да сте синове на виделината, понеже, който ходи в тъмнина, не знае накъде отива.” (Йоан 12:35) 2. Фосфорната сила 1. Живата виделина, за която Христос говори, е онази „фосфорна сила”, която ни кара да мислим за велики и възвишени неща. Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на човека, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво. 2. Когато умът е лишен от тази „фосфорна сила”, той е лишен също така и от възвишени идеали. В него не живее вече човешки дух, а животински. Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи човек, който мисли и разсъждава. 3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в човека настъпва пълен нравствен упадък и израждане. С право е забелязал един учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат. 4. Когато човек изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства. Те се притъпяват и душата му става безчувствена – вярата и надеждата постепенно угасват в нея.
към текста >>

6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот.
5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш? ” „Виждам човеците като дървета” (Марк 8:24) – отговорил той. Не е ли такова днес и нашето състояние? Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
към текста >>

Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
Не виждаме ли и ние така реда и порядъка на нещата в природния и нравствения свят? Ние живеем така, като че ли утре ще умрем, и мислим, че с това всичко ще се свърши. 6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието 1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила: – всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание.
към текста >>

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>

То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си. 4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота. 5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
към текста >>

7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни.
Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената ú деятелност. 7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем. 8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото
към текста >>

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ. 4. Причините за злото 1. Възможно е срещу тази научна теория да се повдигнат куп възражения от страна на определени учени и мислители. Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот? 2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „човек”?! 3. Йов е питал кой е родил капките на росата.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп? Защо един е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен? Защо един е разумен, а друг – неразумен?
към текста >>

1. В живота има два центъра на деятелност:
8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е вярно както за физическите, така и за нравствените и духовните сили. 5. Двата центъра на деятелност 1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
към текста >>

2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи.
1. В живота има два центъра на деятелност: – център на положителните сили, т. е. на доброто; – център на отрицателните сили, т. е. на злото. 2. Много е важно до кой център е по-близо нашият живот и кои сили упражняват по-силно влияние върху душевните ни стремежи. Трябва да знаем кои са причините за: – лъжата; – подлостта; – безчестието; – грабителството;
към текста >>

3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот.
– безчестието; – грабителството; – насилието; – неправдата. Тези грехове се проявяват в различни образи и форми. 3. Действително това е едно от най-странните явления в човешкия живот. Хора, които ние считаме за интелигентни и високообразовани, с добро обществено положение, при определени условия и обстоятелства и подложени на известен натиск, на известни влияния, често пъти се отдават на какви ли не пороци. Тези хора извършват най-долните престъпления, и то без ни най-малко угризение на съвестта или каквото и да е разкаяние. 4. Къде е в този случай причината за това? В човека ли, в условията ли, или във възпитанието? 5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
към текста >>

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие. 6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното съединение. Съобразявайки се с този закон и с желания резултат, химиците забавят или съответно ускоряват химическите реакции. В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
към текста >>

Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие.
7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв.
към текста >>

10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот.
Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка. И с право е казал един философ, че „немарливостта е майка на всички злини”. 9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?!
към текста >>

6. Живот за Цялото[128]
Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга.
към текста >>

1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.
Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло.
към текста >>

2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа. 2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много напред в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот. 3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
към текста >>

5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот.
А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.
към текста >>

Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”. За организацията на това тяло знаем много малко, понеже нашето нехайство и немарливост доскоро са ни държали в невежество и сериозните проучвания в това направление датират от по-ново време. 5. Хората не са познавали онези тайнствени закони, които владеят и направляват техния съзнателен и несъзнателен живот. Но човешкият дух не стои без работа. Той вечно издирва и търси скритите стъпки и действия на природата с цел да ги изучи. Придобитото знание има за задача да разреши и да премахне мъчнотиите в живота. 6. Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, че има взаимнодействие и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. 7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси. Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият човек. В това именно се състои тайната на общия успех – в съчувствието и съпричастността. 8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.
към текста >>

Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм.
Всички те, според качествата и способностите си изпълняват специална служба в организма, определена от закона за Цялото. 11. Така например клетките, образуващи костите, имат за задача да поддържат целия скелет. Клетките, образуващи мускулите, са заети с поддържане стойката на тялото и свързването на отделните части. Клетките на стомаха се занимават със смилането на храната; клетките на дробовете – с приемането на въздух и пречистването на кръвта; клетките на сърцето – с изпращането на кръвта към артериите и вените, а клетките на артериите и вените – с пренасянето на кръвта по цялото тяло. 12. Кръвта представлява общият капитал. Тя съдържа всички хранителни вещества, необходими за поддържане живота и благоденствието на това многолюдно общество, наречено човешки организъм. 13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват съединителни жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло. Те са единствените посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка. 14. Клетките, които образуват мозъка, изпълняват най-сложната и деликатна работа в служба на човешката душа. В техните миниатюрни стаички са разположени човешките желания и човешката мисъл. Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма.
към текста >>

17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща.
Посредством тези клетки душата извършва цялата си многосложна работа и така тя постоянно се грижи за поддържане на реда и хармонията в организма. 15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на човека, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили. Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот.
към текста >>

18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”.
Върху този въпрос ще се спрем по-подробно на друго място.[130] 16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тази математическа точност съществува, силите вътре в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. 17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието
към текста >>

от разумния живот.
17. Щом обаче се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на духа, в живота настъпва криза, която може да е частична или обща. Човек или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее. 18. Ако човек предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „човек”. Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки.
към текста >>

1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм.
Не е несправедливо да осъждаме такива представители на човешкия род. Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
към текста >>

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
към текста >>

Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
към текста >>

5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие.
към текста >>

6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота.
3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
към текста >>

В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ.
То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще. От вековния човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно. 4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който човекът е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва. 5. От своя страна човекът, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството. 6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
към текста >>

8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни.
6. Ако се отрече от своята длъжност и от своето призвание в живота, той ще извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж.
към текста >>

9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
В такъв случай за Великия закон на живота не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от святото си жилище като непотребна и дори вредна вещ. 7. Същият процес се извършва и в нашия организъм, в самото ни тяло. Онези клетки и членове на органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и станат вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени вън от тялото заради общото здраве на целия организъм. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве и дългоденствие. 8. Ние, днешните хора, които сме вече на едно по-високо духовно ниво, не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се осъзнаем и не променим основно своя вътрешен живот, а оттам – и своето нравствено поведение към нас самите и към нашите ближни. 9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки човек коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131] 10. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. [81] Вж. дял първи – І.10:6. [82] Вж. дял първи – І.6.
към текста >>

И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
[82] Вж. дял първи – І.6. и бел. №19. [83] Учитилят за разума: „Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Под „ум” ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума.
към текста >>

[92] Преживяване на най-приспособените; (биол.) естествен подбор (на видовете).
дял втори – І.2:7. [90] Вж. дял втори – І.1:8,9. [91] Вж. дял първи – І.3:5, също и Битие (първа книга на Мойсей). [92] Преживяване на най-приспособените; (биол.) естествен подбор (на видовете). [93] Вж. дял първи – І.8:2, също и бел. №29 и №30. [94] Вж. дял втори – ІІ.6.
към текста >>

подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
Доказателство за неспособността на науката да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е. върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н. Истинктите са съставени от безусловни рефлексни вериги, които в целостта си осигуряват извършването по определен ред и начин на сложни актове на поведение. Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат.
към текста >>

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.
Изработват се в историческото развитие на вида като най-добри приспособителни реакции при многократно повтарящи се въздействия на факторите на външната и вътрешната среда върху нервната система. Според характера на приспособителния процес инстинктите се делят на няколко групи: хранителни, полови, защитни, нападателни, родителски, стадни, социални и т. н. Инстинктите представляват най-сложните безусловни рефлекси, които определят вроденото поведение на индивида спрямо постоянните условия на средата. Самият рефлекс (лат. прегъване) е реакция на организма, която настъпва в отговор на дразненето на крайните части на сетивните проводници от външен дразнител при участието на централната нервна система. Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда. [105] Това са същите инстинкти, за които стана дума в бел. № 104. [106] Homo sapiens (лат.) – разумно, мислещо същество. [107] Т.е. като първообраз.
към текста >>

След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.
също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
към текста >>

Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота.
Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши.
към текста >>

За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.
Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите. За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество.
към текста >>

Външните условия на Живота
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
към текста >>

Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът.
Книгата за теглене на PDF НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.
към текста >>

Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление.
Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
към текста >>

Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената.
Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв.
към текста >>

За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си.
Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем. Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества.
към текста >>

От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота.
От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си. Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ.
към текста >>

Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>

Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството. Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от наука за развитието, ни от философия за просвещението. Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право.
към текста >>

Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й. Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
към текста >>

Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
Главната й цел и задача била да устрои видимата Вселена тъй, както върховните й закони са го изисквали, и да даде на всякой свят онези условия, посредством които да бъде приготвен и приспособен за всичките нужди на развиващия се и растящ Живот. Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва.
към текста >>

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.
Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие.
към текста >>

Има философи, които гледат с презрение на Живота.
Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години.
към текста >>

Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце.
към текста >>

Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата.
За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие. От времето на нашите първи прародители ние все това блаженство търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдеще блаженство, нито нашия бъдещ живот, тя няма да ни освободи от отговорност спрямо закона на дълга и Правдата. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва един физиолог, е да поправим един развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта.
към текста >>

За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.
Голямата мъчнотия с покварения характер лежи у самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан, когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.
към текста >>

Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват.
Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае? “ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан. За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред.
към текста >>

Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът.
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой человек; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преодоляват. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма.
към текста >>

Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва.
Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
към текста >>

Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума.
към текста >>

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
към текста >>

Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
към текста >>

Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане?
Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение.
към текста >>

Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“
Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на Живота, когато времето изчезне, а вечността настане? „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е.
към текста >>

Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки.
Чудим се защо е тази свада, т.е. това явление – търсим някоя причина, но не виждаме никоя, не можем по никой начин да отгадаем това вътрешно произшествие. Най после идваме до заключението, че всичко това не значи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невежество – няма нищо, празна работа. Но чудното е, че онова, което мислим за празно, то за чудо е пълно. Кой някога си е въобразявал, че в една капка вода могат да живеят хиляди и милиони животинки. Мислим обаче случката за маловажна, но работата става сериозна. Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни. В един миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати един с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е. към първия център на тежестта. Тук вече ние имаме праволинейно движение, от което са се образували отпосле всички други форми на движението.
към текста >>

Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5 5 "Науката и възпитанието. Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети
към текста >>

Външните условия на живота
Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество.
към текста >>

1. Произходът на живота
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
към текста >>

1. Животът е една от най-големите загадки.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF Дял трети Външните условия на живота 1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.
към текста >>

2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132]
1. Произходът на живота 1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
към текста >>

3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената.
1. Животът е една от най-големите загадки. За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
към текста >>

4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133]
За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство.
към текста >>

Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие.
Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.
към текста >>

6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134]
към текста >>

Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота.
Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията. Под неговото действие отделните части на материята били принудени да излязат от своето първично хаотично състояние и да се оформят в гравитационни центрове. Тези гравитационни маси започнали да се подчиняват на общите закони на движение и образували т. нар. видим материален свят или физическата вселена.
към текста >>

4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота.
видим материален свят или физическата вселена. 2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими един от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво. 3. Представете си в какво хаотично състояние се е намирала тогава вселената! Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
към текста >>

Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре!
4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството. 5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати.
към текста >>

3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
към текста >>

Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота.
Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
към текста >>

6. Животът на миналото не е бил изживян напразно.
3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот. 4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота.
към текста >>

Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.
4. Дали природата е допускала, че когато дойдат живите, разумни същества в дома ú, ще започнат куп разисквания, препирни, борби за всевъзможни неща и ще си оспорват благата, които тя така щедро им е дала? Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва.
към текста >>

7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота.
5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
към текста >>

8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота.
6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
към текста >>

9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21).
към текста >>

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
към текста >>

6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек.
5. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде покварено. Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.
към текста >>

И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение.
Кой може да го познае? ”(Йер. 17:9). Така говори еврейският пророк Йеремия, откривайки източника на всички обществени злини. Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан. 6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци.
към текста >>

Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство.
6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки човек. И не само това, но тя трябва да се прокарва, посажда и въплътява в душевния му живот, за да стане двигател на цялата му дейност и духовно просвещение. 6. Повдигане на човешката душа 1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по един много сложен начин. Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо.
към текста >>

„Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът.
Ние не забелязваме този процес, но чуваме гласа на вярата и надеждата да шепне вътре в нас, в нашата душа и да ни призовава да влезем в светлото бъдеще. Там, където ни очакват красивите и благи обещания, където условията се различават коренно от сегашните и положението е подобрено, където животът е тих, добър и благороден, където царуват радост, мир и блаженство. 2. Нашите умове обаче постоянно се смущават и колебаят поради нови впечатления, подобно умовете на младенци. Всевъзможни течения и промени постоянно ни увличат и ни тласкат ту в една, ту в друга посока. Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас.
към текста >>

Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот.
Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността?
към текста >>

1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
към текста >>

Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. 4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
към текста >>

– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. 6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
към текста >>

8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?!
към текста >>

Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144]
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва:
към текста >>

Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала
към текста >>

и любовта на живота към тебе не е угаснала.”
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта 1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес. Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене.
към текста >>

1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.
Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала и любовта на живота към тебе не е угаснала.” 9. В начало бе Любовта 1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес. Частиците, от които той се състои, са били разпръснати в пространството на такова огромно разстояние, че едва ли можем да си съставим някакво понятие за това. 2. Дори и не можем да си представим границите на онзи безбрежен океан в бездната, състоящ се от безкрайно малки частици, наречени атоми. Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е.
към текста >>

В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот.
3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот. Те започнали да стават неспокойни, сякаш били наелектризирани и намагнетизирани от някаква непозната дотогава сила. 6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат един срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга. На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно. По никакъв начин не можем да си обясним този сблъсък. 7. Най-после идваме до заключението, че всичко това нищо не значи.
към текста >>

4. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи. Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие. В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние. ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
към текста >>

Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.
3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума. Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1.
към текста >>

Vita – живот] темперамент.
Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент. И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума. ІV. Характеристики на темпераментите.
към текста >>

Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>

5. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той.
Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
към текста >>

По-важни събития в живота на Пеню Киров
Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година.
към текста >>

Какъв вид живот ще водя?
в бунището клето. Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4.
към текста >>

- Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3.
Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? - Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? - Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5.
към текста >>

По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.
в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
към текста >>

Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните.
Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях. И така с жива вяра, желязна воля, правда, любов и истина ще победим всичко. Из „Какво нещо е светът": По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта.
към текста >>

Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта.
Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство.
към текста >>

Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр.
Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и др. такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице.
към текста >>

Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Идеално ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите - с едно превишаване, особено палеца. Лицето - с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата. Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
към текста >>

Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята.
Когато гледам образа му, аз потъвам в един неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите. Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в един неземен свят, в който душата му пребивава. Брат Пеню е бил с нормални умствени способности, душевни сили и качества, уравновесен темперамент, с много благ характер, образец на кротост и смирение, добри услуги и на жертва от любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в прилежанието на Божествените закони. Със своя мил поглед и блага реч той вдъхновявал и импулсирал душите, жадни за Словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Жив пример, образец за подражание със своя живот на предан и изпълнителен ученик на Учителя и служител на Бога, той действително е заслужил мястото си между ония, които няма да идват вече на Земята. Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата.
към текста >>

Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас.
към текста >>

Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско.
към текста >>

Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството.
На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца.
към текста >>

След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина.
бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път. Затова Небето му е помогнало да избяга и от родителите си и така свободен от най-ранната си възраст от всякакво външно влияние да намери своя път, своята мисия в живота. Това е много смела постъпка на една душа със силен характер и воля, готова в такава ранна възраст да се впусне в живота, самостоятелно да приеме най-благородната професия - учителството. След двегодишно учителстване едва седемнадесетгодишен той е неустрашим, навлязъл в живота и става доброволец в Сръбско-българската война, готов на саможертва за народ и родина. В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите.
към текста >>

Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура.
Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов.
към текста >>

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>

Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот.
Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата.
към текста >>

Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература.
Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни. Откакто сме се разделили, доста мъчително прекарах, докато мина Балкана, но Господ пак не ме остави". Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена.
към текста >>

Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение. При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас.
към текста >>

6. №74 (Пеню Киров)

Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи.
От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи. Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви. Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров. Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий
към текста >>

Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
към текста >>

Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>

Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.
Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П.
към текста >>

7. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив.
към текста >>

Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.
Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П.
към текста >>

8. 176 ПИСМО

Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек.
Това е то человечеството, което марширува по пътя на своята еволюция, като стъпка по стъпка възлиза към Небето, към Обетованата земя на своите заветни ламтежи. И горе, и долу е все движение. Хиляди и милиони очи са насочени към земята. Умове, сърца, души, това са преплетени в една велика мрежа на един вътрешен организъм, който се стреми да даде форма на своя последен стремеж. И тук, както в началото, безформеното се оформява, появява се небето и земята. Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят.
към текста >>

Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят.
Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се человек. Така и сега в тоя духовен стремеж на Небето появява се Истината, с която человешката душа и Дух се облича като с дреха. Влива се Божествената Любов и пулсът на духовния стремеж на человешкото сърце започва своята велика работа. Появяват се мислите на светлото бъдеще на Божието Царство, което иде да тури в чсловешкия Дух ред и порядък на нещата. И велика е тая мисъл, когато человек чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. България и тя ще играе своята роля на сцената и ще се види от играта доколко добре е проучила своята роля. Человек едновременно представлява и нищожество, и величие. По формата на своята външна обвивка той е като мехур, който чезне минутно. Но по размери на своя вътрешен Дух той е сила велика, която се стреми да твори и да добие свобода на своя израз. И прави са думите: „Царството Божие е вътре".
към текста >>

9. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение).
към текста >>

Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек.
Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено.
към текста >>

Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия.
към текста >>

Това има аналогия с живота на човечеството.
Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
към текста >>

Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
към текста >>

Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е.
Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
към текста >>

Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
към текста >>

В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е.
към текста >>

В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява.
проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено.
към текста >>

Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид. Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>

Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
към текста >>

Сега то развива самосъзнателния живот.
Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен.
към текста >>

Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот.
Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса.
към текста >>

Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.
Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.
към текста >>

Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма.
Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма.
към текста >>

От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
към текста >>

Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот.
Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят.
към текста >>

А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът.
към текста >>

Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
към текста >>

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот?
Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
към текста >>

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>

И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е.
Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
към текста >>

10. 400–450

Защото всичко в неговия живот е естествено.
Красотата е облекло на Истината. 404 Престореност. У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено. 405 Растеж. Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте. Ученикът трябва да расте!
към текста >>

Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето.
Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411 Бъдеще. Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето. Светът живее в настоящето. Бъдещето всякога подразбира повдигане на съзнанието; миналото е слизане на съзнанието от горе на долу; а настоящето е преходно. Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика. 412 Добрите ученици.
към текста >>

В живота им е отразен космическият ритъм.
Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика. 412 Добрите ученици. Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено. В живота им е отразен космическият ритъм. 413 Есенцията. Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи.
към текста >>

Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи.
А такива градини никъде ги няма. Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! 417 Поляризиране. Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи. 418 Основни черти. Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той. 419
към текста >>

Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане.
Смирението поставя душата във възприемателно състояние. 426 Синьо и бяло. Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане. 427 Два обекта. Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска.
към текста >>

Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да! 430 Любов и смисъл. Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен. В Любовта всички неща се осмислят. 431 Любов и ум. Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена. Мекотата е външният израз на Любовта.
към текста >>

Естествено желание е това, което води към изобилен живот.
432 Изкуствени желания. Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане. Естествено желание е само това, което е съгласно в Волята Божия – което иде от Бога! Естествено желание е това, което води към изобилен живот. 433 Съмнение. Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал. 434 Интуиция и ум.
към текста >>

Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.
Чистотата на ученика. Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя. 438 Доброто. Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър. Външно изявление на Любовта – това е Доброто! 439 Жертва и Мъдрост. Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър!
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
към текста >>

В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.
Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.
към текста >>

Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата.
Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства.
към текста >>

Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа.
Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест - ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети - и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
към текста >>

По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не.
Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата.
към текста >>

В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в Живота, докато дясната страна е тесният път.
Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното, или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни; но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен - то е пък друга крайност. В това отношение служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не му давайте дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в Живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой - от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>

За дясната и лявата страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други - вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно.
Само на съпруга си - мъж на жена си или жена на съпруга си - можете да го съобщавате, но при условие, ако сте уверен, че тя или той вярват, както ти вярваш. Да, за това тълкуване на този стих отнесете се до който щете сведущ църковник и богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате от онуй, което вие знаете. И направете сравнение между тълкуването, което той ще даде, и това, което тук слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кадилниците им. За дясната и лявата страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други - вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при теб и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната стая и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна. Да, пазете тези истини, не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете - не се поставяйте от лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа.
към текста >>

Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също като птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от С. Драганов Учителя отговори: Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде316 и ние можем да бъдем като овчаря или като Мойсей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни. Верни - да не лъжете, а истинни - да ви не лъжат.
към текста >>

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
подир обед. В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот.
В 3,30 ч., насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната лозинка: Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и Духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. Тези са те основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка - било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата и част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата - вечер.
към текста >>

Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему".
А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И през тия четири години знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор. А след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога (чете Битие 1:19-25). Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло 319 на Живота, след което иде шестото поле, гдето „рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията (чете Битие 1:25-31). В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие.
към текста >>

Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате как може да стане всичко това по този начин. - „Докажете" - ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази - необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие - как сте се движили. И като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното уголемяване и когато узрее - тогава ще знаете и вида и, големината и, вкуса и. Така е и с Живота: магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на Живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете. Т. Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

А то пропорцията трябва да бъде една четвърт за всички - всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика.
Г. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя." 321 Сега - четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там. Тия четири царства определят нашите отношения на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то пропорцията трябва да бъде една четвърт за всички - всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите например, то е анормално. Анормално е и когато другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас - разбира се, като се научим предварително кои от тия духове какво именно култивират у човека. Както например знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата - там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят.
към текста >>

Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената.
Както например знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата - там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно тия елементи сега са ни господари - те владеят нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и за нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога. Това правило е най- порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно тия елементи сега са ни господари - те владеят нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили постоянно ни изкушават и за нас единственият околен път е да възпитаме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важна истина: душата и Духът - те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът, Силата и Животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят Силата и Живота, Силата и Животът търсят сърцето и ума, сърцето и умът търсят душата и Духа, а Духът търси Бога. Това правило е най- порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска. И всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царствата на ундините и силфите.
към текста >>

Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената?
И всичкият този процес, описан в първата глава на Битие, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си." 322 Изпяхме всички „Воскресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи: Защо днес ви се даде истината за душата и Духа, Силата и Живота, сърцето и ума, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света. А пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора. Защото, за да познаем силата на един човек, трябва да влезем в съприкосновение с други хора. Така и сърцето трябва да го изпратим в другите хора, та да дойде в съприкосновение със сърцата на другите, тъй като, ако искате да узнаете за сърцето на някого, вие трябва да влезете в сърцето си в съприкосновение с неговото.
към текста >>

Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на присаждането 324. Ще настъпят и няколко степени. Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и. И следователно вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред - или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад.
към текста >>

Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете Псалом 133, като каза: Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас.
към текста >>

Какво отношение има този стих към нашия живот?
Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя, а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете Евангелието от Лука 5:12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? Повидимому в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме.
към текста >>

Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени.
Но в този стих е дадено едно правило като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем като този човек пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научи ли се?
към текста >>

Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата.
Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето, и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем като този човек пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния Живот никой не може да се излекува, докато не се смири - там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в Духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научи ли се? ", и всякой ден ви учат по един урок.
към текста >>

Например, ако майката заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си.
От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание. А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така пъргавият човек например не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната Чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия - има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо - да оттласнеш.
към текста >>

Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдения.
Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление. Първата буква в какъ показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдения. Ерголям е направен от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея - еврейския йот, който прилича на запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И като питате как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно - ще имате една лодка, която ще тръгне.
към текста >>

Христос в един обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния Живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието.
И като питате как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно - ще имате една лодка, която ще тръгне. А на вас не остава друго, освен да имате компас, та да отидете на благоприятно пристанище. Сега - как да намерим Христа, какво нещо е Христос? Христос в един обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния Живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем. Как да намерим Христа? Ами че това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие Го не слушате.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл.
Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X. Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш. Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията.
И трябва ум, непокварен от съвременната философия - да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме само символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв, и прочее. И действително хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния Сила, Живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339.
към текста >>

В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата ихтис (риба) са първоначалните букви на израза Исус Христос, Син Божий, Победител (Спасител)339. Водата - това е светът. В Астралния свят, в Духовния свят водата е емблема на Живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот в живота на Ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек, като пие вино, опива се и пада в грях, докато ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл.
Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която Ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота - в техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко.
към текста >>

В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център.
Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
към текста >>

Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде в средата и всяка една част от Живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра340. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Сирия и прочее. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура. И като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките и философи и учители, които със своя интелект господстват навсякъде. Христос, като говори в тази глава, дава дълбоки познания за начина, по който ще дойде.
към текста >>

Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот.
Тази война, която става сега, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят в земята, за да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прослави. Но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждате, че става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да започне новото тяло. Защото, за да можем да функционираме с новото тяло, на нас надлежи да се освободим от утробата, та да можем да влезем в новия свят - също както детето поема път в новия свят, след като се освободи от утробата. Сегашните тела са гробища и затова те трябва да се разрушат, за да изпъкнат новите тела. Ето, казвам, и сега казват на Христа, че елини и учени хора от Европа са дошли, защото им трябвало Учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, садукеи - също както днешните свещеници с широките ръкави (които приличат на халдейските маги), които не знаят защо носят разцепени ръкави, макар в това да има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж. Защото пъпешът, само като узрее, се пуква, но когато видя една краставица или зелена диня да се пукне, това е вече смешно. Та и в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва ни се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят Волята Божия.
към текста >>

Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега в това отношение. Син Човечески, който създаде Адама, ето сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони.
към текста >>

Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък.
Той иде да спаси хората. А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли?
към текста >>

Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада.
А какво нещо е Спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб - да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. При все туй, главната задача на Христа не беше Спасението. Неговатазадачае многопо-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в Райската градина, да ни научи като как например да се храним. Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
към текста >>

Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот.
Такива съвпадения има много в Евангелията, каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба. Исус Христос ги повика и ги попита какво искат, те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете как завършиха те своя живот. Символично тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
към текста >>

И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот.
Например да кажете някога, че вашите умове са изопачени и прочее - аз зная причината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи - то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб - то е Божествено. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят.
към текста >>

По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим.
А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола - какво искат от него? Какво искате от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам аз какво ще спечелим? С. Драганов: Ние говорим за него, защото искаме да го разберем, та да се предпазваме.
към текста >>

Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли.
„Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила.
към текста >>

Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота.
Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете.
към текста >>

" Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре.
Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре. Защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползват - зло, дявол, всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи! " И питам дявола какво ще спечели, като се занимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, православни, протестанти; после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете, и прочее, и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате." 347 Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или онова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!
към текста >>

И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце - не сърцето на един вълк, сърцето на един крокодил, но сърцето на един Ангел.
Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в мускули 352 и жили, а във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа - Вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар на шестдесет години, да се мисли на двадесет години. Да бъдете енергични! И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце - не сърцето на един вълк, сърцето на един крокодил, но сърцето на един Ангел. Да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи - тая Истина, която ви казвам тази сутрин. Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 ч.
към текста >>

По-добре е в живота да не се допуща да правим опит.
подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите.
към текста >>

Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват.
към текста >>

Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот.
Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата.
към текста >>

Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Някои хора, само като погледнат ухото или окото ти, ще познаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме.
към текста >>

Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни.
към текста >>

Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце.
Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия. Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание.
към текста >>

Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." 353 Ако ли пък сте много бедни, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва и вие да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем.
към текста >>

Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Ето защо от единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. Всичко туй е емблема - еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия Живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, които четем в днешната 12-а глава от Първото послание Коринтяном, 28-и стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем354 да бъдем. Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат, и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от Любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа...", и ще му кажеш да се освободи356; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да завежда стадото „при тихи води и при зелени пасища"357. Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници." Аз съм срещал много хора свещеници без джубета и калимавки - те саистинските свещеници. Вземете например врачките - при тях отиват много повече, отколкото при поповете. И в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се помирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцели ни." Ами че аз ви излекувам, а ето, вие пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече.
към текста >>

Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот.
И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли.
към текста >>

След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.
И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити.
към текста >>

Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко?
Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити. Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче, като четете, ще видите кои именно са плодовете на Духа; а те са Любов, Радост, Мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание360. Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате.
към текста >>

Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът.
Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь.
към текста >>

Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен.
Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь. Тази дума има сила и пред Ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите?
към текста >>

Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате.
Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь. Тази дума има сила и пред Ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите? " Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа.
към текста >>

Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух.
Онези, които чуят думата Любовь, ще възкръснат и ще оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в Третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата Любовь, както тя се произнася с небесния език, щото един Ангел да може да те познае, че си човек - там е изкуството. Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух. Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият. Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната, удари с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н. Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим често пъти с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това.
към текста >>

Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си.
" Не само това, но се и уча от Него. И така, при сегашните условия по-ефикасна и по- силна дума от думата Любовь няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има Вяра, без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на някого. Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си. Думата Любовь знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто и и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. Например вашите очи са превод на Истината, следователно има съотношение между очите и Истината. Едно пояснение: забележете, че в думата мамо буквата м има366 два ъгъла нагоре и два надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме.
към текста >>

Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени.
Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367.
към текста >>

Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни.
Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а начинът е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина. И този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни. Следователно Пентаграмът е тъкмо на своето място; като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път. И вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кои уподобявате?
към текста >>

358 Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето – перифраза на Йоанна 6:54: Ако не ядете плътта на Сина човеческого и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.
355 Ако приемеш омразата, трябва да приемеш и Любовта – в протокола на Д. Голов: Ако преминеш омразата, трябва да приложиш и Любовта. 356 Да се освободи – в протокола на П. Гумнеров: за да се освободиш. 357 При тихи води и при зелени пасища – перифраза на Псалом 23:2: На зелени пасища ме упокоява, при тихи води ме води. 358 Ако не пиете кръвта Ми и не ядете тялото Ми, няма да влезете в Небето – перифраза на Йоанна 6:54: Ако не ядете плътта на Сина човеческого и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си. 359 Повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук – в протокола на П. Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум.
към текста >>

12. 1926_11 Съдържание

за събитията и общественият живот ... 131
Спомени на Надежда Иларионова ... 127 Спомени на Илия Узунов ... 128 Писма до семейство Иларионови ... 128 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. ... 131 за събитията и общественият живот ... 131 за учениците ... 134 за работата през годината ... 137 методи за приложение ... 138 1920 Биографични справки:
към текста >>

Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212
Спомени на Гена Папазова ... 207 Спомени на Георги Попов ... 208 Спомени на Георги Овчаров ... 208 Писма до семейство Иларионови ... 209 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" ... 210 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква – взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) ... 212 Интервюта, дадени на събора, от Учителя ... 223 ПЕНТАТРАМЪТ ... 228 Същност ... 229 Външен кръг ... 231 формулата ... 231
към текста >>

дървото на живота – към Добродетелта ... 242
пет върха ... 238 широката врата към истината ... 238 Учителя – към правдата ... 240 тясната врата – към Любовта ... 240 окото – към Мъдростта ... 241 дървото на живота – към Добродетелта ... 242 добродетелите, техните цветове и числа ... 242 Централният кръг (най-вътрешен) ... 243 Видове пентаграми ... 244 черно-белият Пентаграм ... 244 цветният Пентаграм ... 245
към текста >>

Видове пентаграми ... 244
тясната врата – към Любовта ... 240 окото – към Мъдростта ... 241 дървото на живота – към Добродетелта ... 242 добродетелите, техните цветове и числа ... 242 Централният кръг (най-вътрешен) ... 243 Видове пентаграми ... 244 черно-белият Пентаграм ... 244 цветният Пентаграм ... 245 музикалният Пентаграм ... 247 Пентаграмът в Паневритмията ... 249 Пентаграмът медальон ... 250
към текста >>

13. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш".
към текста >>

В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила.
Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.
към текста >>

Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата.
Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства.
към текста >>

Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа.
Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата. Следователно, когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест – ето как се пръкнуват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава значи, че ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, що ги гледате на небето, това са живи същества, които са живели по-рано у вас и сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че и вие ще бъдете звезди, планети; и за вас ще пишат в бъдеще астрономите, както пишат за днешните.
към текста >>

За животните може, но за хората – не.
Другото време ще е приравняване на сметките. В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март2 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години.
към текста >>

В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път.
Следователно, ние желаем неща, които са несъвместими с Божията воля, а желаем и неща, които са съвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме, от кое око произтичат нашите желания, дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясна страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясна страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато ние казваме, че трябва да се затваряме, то е криворазбрано. Не може постоянно да си затворен – то е пък друга крайност. В това отношение, служете си със следното правило: съберат ли ви с лош човек, не давайте му дясната си страна, защото ще ви узнае тайните; дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, докато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата носи проклятие. Но Господ е с вас и Духът, който ви ръководи, ще ви яви и научи, кой е човекът, който можеш да туриш от лявата страна и кой, от дясната страна. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.
към текста >>

За дясната и лява страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно.
Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим доброто, да правим пакост на себе си. Само на съпруга си – мъж на жена си, или жена на съпруга си – можете да го съобщавате, но при условие, ако сте уверен, че тя или той вярват, както ти вярваш. Да. За това тълкуване на този стих, отнесете се до който щете сведущ църковник и богослов и го запитайте, да ви каже нещо, но без да му съобщавате от онуй, което вие знаете; и направете сравнение между тълкуването, което той ще даде, и това, което тук слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега има тук ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилниците им. За дясната и лява страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че едни животни вървят вляво, а други вдясно; едни пеперуди даже летят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят. Събрали учениците в класната стая и като запитали – кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна. Да. Пазете тези истини.
към текста >>

– Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия.
На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряване. – Някои казват: „Дали, аджеба, ще мога да направя това и това, що ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, гдето ще изучат своите уроци. – Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре, също както птицата, която постепенно-постепенно прави своя наклон нагоре. На въпрос от Симеон Драганов, Учителя отговори: – Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е Волята Божия. – Господ когато каже, че ще дойде, Той ще дойде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисей. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. – Вие можете да четете каквото искате; даже аз с готовност ще ви препоръчам четиво, книги, каквито искате, обаче, не изпускайте предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползва, за да можете да работите. И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат.
към текста >>

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни.
Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим.
към текста >>

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име.
Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед. В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
към текста >>

Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот.
В три и половина часа, насядали по местата си в салона, Учителя ни продиктува следната „Лозинка": Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата My воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е Горе в Небето. Амин. – Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден, в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази „Лозинка" – било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората – на обед, а третата – вечер.
към текста >>

Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията.
И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И преэ тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло. Тия животни са петото тяло на живота, след което иде шестото поле, гдето „...рече Бог: Да направим человека по образу Нашему и по подобию Нашему..." Да владее, но да владее над риби, птици, скотове и гадове, а не се казва, че ще владее и над растенията. (Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й.
към текста >>

Така е и с живота.
(Чете стихове 25 до 31.) В ума ми стои мисъл, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате, как може да стане всичко това по този начин. „Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма...
към текста >>

Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
„Докажете" – ще кажете вие. Добре, но за да ви докажа, трябва да се вземат всички фази – необходимо ще е да ви поставя в магнетически сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили; и като направим една голяма разходка из пространството, ще видите, че два дни след това, вие ще имате вече друго понятие. Да, за да имате съвършено вярно понятие за сливата, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и когато узрее. Тогава ще знаете и вида й, големината й, вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден, ние все ще направим една такава разходка, за да опитате; но изискват се условия – тежки сте още да летите в пространството, трябва да поолекнете... Тодор Стоименов: Моля, изпратете мен в пространството за тая разходка, аз съм готов. – Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш десет хиляди килограма... Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

А то, пропорцията трябва да бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика.
Геор. Давидов: Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? – Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцелил: „Едно знам, че бях сляп, а сега видя" (Йоана: 9;25). Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден и неговото грехопадение се състои именно там. Тия четири царства определят нашите отношения на земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у нас гномите, значи, че у нас има повече твърди неща, твърди вещества, от които се явяват и разни болести. А то, пропорцията трябва да бъде – една четвърт за всички – всички видове елементарни духове трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормално е и когато другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи, ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас; разбира се, като се научим предварително, кои от тия духове, какво именно култивират у човека. Както, например, знаем, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.
към текста >>

Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената.
Там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк1 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога.
И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях, лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. Помогнете си тук и със следната важнейша истина: душата и духът – те са два полюса; по два полюса са сърцето и умът; силата и животът; мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа; а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк1 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите.
към текста >>

Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени. И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад. Никога не бива да се молите на Бога, с гърба си към Него.
към текста >>

Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителя прочете 133 Псалом, като каза: Забележете този псалом. На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя; а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? По видимому, в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек.
към текста >>

По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот?
На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласия на братя; а когато те са в единодушие, то няма никаква опасност. По-нататък Учителя, като прочете в Евангелието от Лука гл.5, стих 12, каза следната реч: Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и иска от Исуса Христа да го излекува? По видимому, в този стих няма никаква пряка връзка между събитията, за които е писан, и нас. Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме.
към текста >>

Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени.
Но в този стих е дадено едно правило, като как се лекува човек. Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем, като този човек, пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее?
към текста >>

Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири.
Защо този човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето си, то е проказа, заради която ни изпъдиха от Небето и сега сме тук, за да се излекуваме. Ако искаме да се излекуваме, трябва да паднем, като този човек, пред Христос. Но ще кажете, че не сте прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг, така и в духовния свят, като се допреш до Господните крака, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш с лицето си пред Него и не поискаш да се излекуваш, няма да те изцели. Играем си с куклички, пеперудки, бръмбарчета и т.н., но трябва да знаете, че даже една муха, като кацне на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и прочее? " Питат: „Научили се?
към текста >>

Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си.
От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука, и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно. Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е – да има известно съчетание в обществото в това отношение. Например, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо, далеч no-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия – има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо – да оттласнеш.
към текста >>

Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи, от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме, посредством наблюдения.
Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „какъ" показва, че още в началото има неравновесие на сили. Показва, значи, че ние трябва да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и прочее; значи, от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме, посредством наблюдения. „Ъ"-то е направено от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея еврейският „йот" и една запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И като питате, как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще, изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно; ще имате една лодка, която ще тръгне.
към текста >>

Христос, в онзи обширен смисъл, е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието.
Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще, изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно; ще имате една лодка, която ще тръгне. А на вас не остава друго, освен да имате компас, та да отидете на благоприятно пристанище. Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос, в онзи обширен смисъл, е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем. Как да намерим Христа? Ами че това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос. Той ви често шепне, но вие Го не слушате.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.
Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията.
И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота. И трябва ум, непокварен от съвременната философия; да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи, човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа.
към текста >>

В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота.
Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна.
към текста >>

И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата.
Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". Водата – това е светът. В астралния свят, в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят в тази вода, то, за да си представим минаването от този живот, в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждаме рибата от водата. По същия закон, нашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, приспособен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърнем от риби на птици. Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила.
към текста >>

И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл.
Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия смисъл. Така Христос, в духовен смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва. Във време на затруднение ще ви помага.
към текста >>

14. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ
ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.
към текста >>

Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота".
Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>

Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл.
Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите.
към текста >>

15. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

Това изисква новият живот.
Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. "Люби Бога! " Научи и детето си да люби Бога. Това изисква новият живот. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да бдят над тях (децата), да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Забелязано е, че деца, които са бити от майка си, са даровити. Дете, което не е бито от майка си, не е много даровито. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете.
към текста >>

Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него.
Правете наблюдения върху себе си да видите какви чувства събуждат у вас плодовете. Те действат възпитателно върху човека. В бъдеще те ще служат за обекти при възпитанието. При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава как се отглеждат и да следи въздействието, което оказват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. За да спасите дъщеря си или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: Нека се оглеждат! За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят по едно хубаво, кръгло огледалце. Като се скарат две деца, учителят ще им каже: Я си извадете огледалцата и се огледайте. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата.
към текста >>

Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия.
Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да ги прилага. Казвате: "Да възпитаме нашата младеж! " Ами как ще я възпитате, как ще обуздаете нейните постъпки? Аз не вярвам в никакво възпитание, т.е. в дресируването, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш изкуство, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земледелецът изучава условията за своите посеви, всеки изучава условията за своята работа. Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл. Аз не вярвам в онова криво възпитание, което хората дават на своите деца, в онова външно възпитание, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата Велики Закона в света.
към текста >>

16. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Тя ви е породила и ви е дала живот.
Царството на ангелите на нашата Майка - там, където властта на сатаната не може да проникне." И с голямо удивление те Го попитаха: "Къде е нашата майка и кои са нейните ангели? Къде се намира нейното царство? " Иисус им отговори: "Вашата Майка се намира във вас, а вие се намирате в нея. Тя ви е породила и ви е дала живот. От нея вие сте получили своето тяло и ще дойде ден, когато вие ще трябва да го върнете. Блажени ще бъдете вие, когато познаете нея и нейното царство и спазите нейните закони. Истината ви казвам: Този, който опази нейните закони, никога не ще види болест, тъй като силата на вашата Майка превъзхожда всяко зло. Тя има власт над сатаната и неговото царство; и законът на вашата Майка управлява всички ваши тела също така, както и всички, живеещи на Земята. Кръвта, която тече по вашите вени, води началото си от нашата Майка- Земя.
към текста >>

Еластичността на нашите мускули е породена от плътта на нашата Майка-Земя; тази плът, жълта и червена, дава живот на плодовете на нашите дървета; тя дава също храната, бликаща от всяка бразда на нашите полета.
Тя има власт над сатаната и неговото царство; и законът на вашата Майка управлява всички ваши тела също така, както и всички, живеещи на Земята. Кръвта, която тече по вашите вени, води началото си от нашата Майка- Земя. Нейната кръв пада от облаците, извира от лоното на Земята, бълбука в планинските ручеи, тече в реките из равнините, спи в езерата и мощно шуми з бурните морета. Твърдостта на нашите кости произлиза от нашата Майка-Земя, от нейните скали и камъни. Телата им са оголени и гледат в небето, в планинските върхове; те са като гиганти, които спят по склоновете на хълмовете като идоли, разположени в пустинята и се скриват в най-дълбоките недра на Земята. Еластичността на нашите мускули е породена от плътта на нашата Майка-Земя; тази плът, жълта и червена, дава живот на плодовете на нашите дървета; тя дава също храната, бликаща от всяка бразда на нашите полета. Нашите вътрешности са родени от вътрешностите на нашата Майка- Земя. Те са скрити от нашите очи точно така, както са невидими за нас дълбините на земята. Светлината на нашите очи, способността на нашите уши да слушат са породени от цветовете и звуците на нашата Майка-Земя; те ни обгръщат, както вълните на морето умиват рибите, а струите на въздуха - птиците. Истина ви казвам: човекът е син на Майката-Земя; от нея синът човешки получава своето тяло, което расте, подобно на тялото на новороденото, хранещо се от гърдите на своята майка. Истина ви казвам: вие сте едно цяло с Майката-Земя; тя се намира във вас и вие в нея.
към текста >>

Тя ще му подари дълъг живот, ще го пази от всяко нещастие - от огън, от вода и от ухапване на отровни змии.
Защото вашето дишане е нейното дишане, вашата кръв - нейната кръв, вашите кости са нейните кости, вашата плът е нейната плът, вашите вътрешности са нейните вътрешности, вашите уши и очи са нейните уши и очи. Истина ви казвам: ако вие нарушите дори един от нейните закони; ако повредите един от нейните членове на вашето тяло, то неизбежно ще заболеете много сериозно и ще има плач и скърцане на зъби. Казвам ви: докато не следвате законите на вашата Майка, вие не ще успеете никак да избегнете смъртта. Но този, който реши да уважи законите на своята Майка, ще получи в замяна нейната привързаност. Тя ще излекува всички негови болести и той никога няма да боледува. Тя ще му подари дълъг живот, ще го пази от всяко нещастие - от огън, от вода и от ухапване на отровни змии. Защото вашата Майка ви е родила и тя поддържа живота във вас, тя ви е дала вашето тяло и никой, освен нея, не може да ви излекува. Блажен е този, който обича своята Майка и който почива в мир на нейните гърди, защото даже и да се отдалечите от нея, вашата Майка ви обича. А колко повече ще ви обикне тя, ако вие се върнете при нея. Истина ви казвам: великата нейна Любов е по-голяма от високите планини, по-дълбока от най-дълбоките морета. И този, който обича своята Майка, никога не ще бъде изоставен от нея.
към текста >>

Защото вашата Майка ви е родила и тя поддържа живота във вас, тя ви е дала вашето тяло и никой, освен нея, не може да ви излекува.
Истина ви казвам: ако вие нарушите дори един от нейните закони; ако повредите един от нейните членове на вашето тяло, то неизбежно ще заболеете много сериозно и ще има плач и скърцане на зъби. Казвам ви: докато не следвате законите на вашата Майка, вие не ще успеете никак да избегнете смъртта. Но този, който реши да уважи законите на своята Майка, ще получи в замяна нейната привързаност. Тя ще излекува всички негови болести и той никога няма да боледува. Тя ще му подари дълъг живот, ще го пази от всяко нещастие - от огън, от вода и от ухапване на отровни змии. Защото вашата Майка ви е родила и тя поддържа живота във вас, тя ви е дала вашето тяло и никой, освен нея, не може да ви излекува. Блажен е този, който обича своята Майка и който почива в мир на нейните гърди, защото даже и да се отдалечите от нея, вашата Майка ви обича. А колко повече ще ви обикне тя, ако вие се върнете при нея. Истина ви казвам: великата нейна Любов е по-голяма от високите планини, по-дълбока от най-дълбоките морета. И този, който обича своята Майка, никога не ще бъде изоставен от нея. Така, както кокошката охранява своите пиленца, лъвицата - своите деца, всяка майка - своето новородено, също така вашата Майка-Земя ще съхрани човешкия син от всички опасности и беди.
към текста >>

Дишането на сина човешки става късо, прекъсвано и болезнено, а дъхът му става зловонен като на нечистите животни.
Той е източник на смъртта, той поражда всички нещастия и под пленителна маска, той изкушава и съблазнява синовете човешки. Той им обещава богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което те пожелаят; той обещава още слава, чувствени радости и разкош, прекрасни яства и обилни вина, шумни оргии и дни, прекарани в разкош и безгрижие. Така съблазнява той всеки, призовавайки към това, към което е по-склонно неговото сърце. И в този ден, в който синовете човешки станат напълно роби на цялата тази суетност и на всичката тази мерзост, тогава той отнема като заплата за наслажденията от синовете човешки всичко, с което щедро ги е дарила Земната им Майка. Той ги лишава от дишането, от кръвта, костите, плътта, вътрешностите, очите и ушите. Дишането на сина човешки става късо, прекъсвано и болезнено, а дъхът му става зловонен като на нечистите животни. Кръвта му става гъста и зловонна като водите на застояло блато, тя се съсирва и намалява и потъмнява като черна нощ. Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст. Неговата кожа става мазна и подута, тя се разлага и гноясва и се покрива с отвратителни струпеи и израстъци. Неговите вътрешности се напълват с отвратителни нечистотии, образуващи гниещи, зловонни потоци, в които се гнездят безчислено множество гнусни червеи. Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща гробна глухота.
към текста >>

И накрая, заблудилият се син изгубва живота си, защото не е зачитал законите на своята Майка и е вършил грях след грях.
Кръвта му става гъста и зловонна като водите на застояло блато, тя се съсирва и намалява и потъмнява като черна нощ. Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст. Неговата кожа става мазна и подута, тя се разлага и гноясва и се покрива с отвратителни струпеи и израстъци. Неговите вътрешности се напълват с отвратителни нечистотии, образуващи гниещи, зловонни потоци, в които се гнездят безчислено множество гнусни червеи. Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща гробна глухота. И накрая, заблудилият се син изгубва живота си, защото не е зачитал законите на своята Майка и е вършил грях след грях. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло. Но ако синът човешки се разкае за своите грехове и се отрече от тях, ако се върне той при своята Майка-Земя и започне да спазва законите й, тогава Майката-Земя отново ще приеме своя заблуден син, ще му подари своята любов и ще изпрати при него своите ангели, които ще му служат. Истина ви казвам: в момента, в който синът човешки се възпротиви на сатаната, обитаващ в него и престане да се подчинява на неговата воля, в този миг ангелите на неговата Майка ще влязат в него, за да му служат с зсичката своя власт, освобождавайки сина човешки от властта на сатаната. Защото никой не може да служи на двама господари.
към текста >>

Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло.
Неговите кости се деформират, стават чупливи, те се покриват с възли отвън и се разлагат отвътре, а след това се чупят на две като камък, падащ в пропаст. Неговата кожа става мазна и подута, тя се разлага и гноясва и се покрива с отвратителни струпеи и израстъци. Неговите вътрешности се напълват с отвратителни нечистотии, образуващи гниещи, зловонни потоци, в които се гнездят безчислено множество гнусни червеи. Очите му гаснат, докато не се възцари в тях дълбоката нощ; ушите му ги обхваща гробна глухота. И накрая, заблудилият се син изгубва живота си, защото не е зачитал законите на своята Майка и е вършил грях след грях. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло. Но ако синът човешки се разкае за своите грехове и се отрече от тях, ако се върне той при своята Майка-Земя и започне да спазва законите й, тогава Майката-Земя отново ще приеме своя заблуден син, ще му подари своята любов и ще изпрати при него своите ангели, които ще му служат. Истина ви казвам: в момента, в който синът човешки се възпротиви на сатаната, обитаващ в него и престане да се подчинява на неговата воля, в този миг ангелите на неговата Майка ще влязат в него, за да му служат с зсичката своя власт, освобождавайки сина човешки от властта на сатаната. Защото никой не може да служи на двама господари. Наистина, човек или служи на Велзевул и неговите дяволи, или на Майката-Земя и нейния живот.
към текста >>

Наистина, човек или служи на Велзевул и неговите дяволи, или на Майката-Земя и нейния живот.
Затова всички дарове на неговата Майка-Земя се отнемат от него: дишане, кръв, кости, кожа, вътрешности, очи и уши, а на края и самият живот, с който Майката-Земя е наградила неговото тяло. Но ако синът човешки се разкае за своите грехове и се отрече от тях, ако се върне той при своята Майка-Земя и започне да спазва законите й, тогава Майката-Земя отново ще приеме своя заблуден син, ще му подари своята любов и ще изпрати при него своите ангели, които ще му служат. Истина ви казвам: в момента, в който синът човешки се възпротиви на сатаната, обитаващ в него и престане да се подчинява на неговата воля, в този миг ангелите на неговата Майка ще влязат в него, за да му служат с зсичката своя власт, освобождавайки сина човешки от властта на сатаната. Защото никой не може да служи на двама господари. Наистина, човек или служи на Велзевул и неговите дяволи, или на Майката-Земя и нейния живот. Истина ви казвам: блажени са тези, които следват законите на живота и които не ходят по пътищата на смъртта. Защото в тях жизнените сили ще растат, все повече укрепвайки се, и те ще избегнат влиянието на смъртта." И всички, които се намираха около Него, слушаха Неговите слова с удивление, тъй като Неговите слова бяха пълни със сила. И ги учеше не така, както учеха свещенослужителите и книжниците. Междувременно, макар и Слънцето да беше залязло, те не се завръщаха в своите домове.
към текста >>

Истина ви казвам: блажени са тези, които следват законите на живота и които не ходят по пътищата на смъртта.
Но ако синът човешки се разкае за своите грехове и се отрече от тях, ако се върне той при своята Майка-Земя и започне да спазва законите й, тогава Майката-Земя отново ще приеме своя заблуден син, ще му подари своята любов и ще изпрати при него своите ангели, които ще му служат. Истина ви казвам: в момента, в който синът човешки се възпротиви на сатаната, обитаващ в него и престане да се подчинява на неговата воля, в този миг ангелите на неговата Майка ще влязат в него, за да му служат с зсичката своя власт, освобождавайки сина човешки от властта на сатаната. Защото никой не може да служи на двама господари. Наистина, човек или служи на Велзевул и неговите дяволи, или на Майката-Земя и нейния живот. Истина ви казвам: блажени са тези, които следват законите на живота и които не ходят по пътищата на смъртта. Защото в тях жизнените сили ще растат, все повече укрепвайки се, и те ще избегнат влиянието на смъртта." И всички, които се намираха около Него, слушаха Неговите слова с удивление, тъй като Неговите слова бяха пълни със сила. И ги учеше не така, както учеха свещенослужителите и книжниците. Междувременно, макар и Слънцето да беше залязло, те не се завръщаха в своите домове. Те седнаха около Иисус и Го попитаха: "Учителю, какви са законите на живота?
към текста >>

Те седнаха около Иисус и Го попитаха: "Учителю, какви са законите на живота?
Истина ви казвам: блажени са тези, които следват законите на живота и които не ходят по пътищата на смъртта. Защото в тях жизнените сили ще растат, все повече укрепвайки се, и те ще избегнат влиянието на смъртта." И всички, които се намираха около Него, слушаха Неговите слова с удивление, тъй като Неговите слова бяха пълни със сила. И ги учеше не така, както учеха свещенослужителите и книжниците. Междувременно, макар и Слънцето да беше залязло, те не се завръщаха в своите домове. Те седнаха около Иисус и Го попитаха: "Учителю, какви са законите на живота? Остани повече с нас и ни научи. Ние искаме да чуем Твоето Учение и да Го запомним, за да вървим по Твоя път." Тогава Иисус седна сред тях и каза: "Истината ще ви кажа: никой не може да бъде щастлив, ако не изпълнява закона." И другите Му отговориха: "Ние всички следваме законите на Мойсей, точно така, както са записани в свещените Писания." Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво.
към текста >>

Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво.
Те седнаха около Иисус и Го попитаха: "Учителю, какви са законите на живота? Остани повече с нас и ни научи. Ние искаме да чуем Твоето Учение и да Го запомним, за да вървим по Твоя път." Тогава Иисус седна сред тях и каза: "Истината ще ви кажа: никой не може да бъде щастлив, ако не изпълнява закона." И другите Му отговориха: "Ние всички следваме законите на Мойсей, точно така, както са записани в свещените Писания." Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво. Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово. Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора. Във всичко съществуващо е записан законът. Вие ще го намерите в тревата, в дървото, в реката, в планината, в птиците, в рибите, в езерата и моретата, но особено го търсете в самите себе си. Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот.
към текста >>

Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово.
Остани повече с нас и ни научи. Ние искаме да чуем Твоето Учение и да Го запомним, за да вървим по Твоя път." Тогава Иисус седна сред тях и каза: "Истината ще ви кажа: никой не може да бъде щастлив, ако не изпълнява закона." И другите Му отговориха: "Ние всички следваме законите на Мойсей, точно така, както са записани в свещените Писания." Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво. Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово. Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора. Във всичко съществуващо е записан законът. Вие ще го намерите в тревата, в дървото, в реката, в планината, в птиците, в рибите, в езерата и моретата, но особено го търсете в самите себе си. Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот. Бог е създал живота и всичко съществуващо такива, че те представляват Словото на вечния живот и учат човека на законите на Истинния Бог.
към текста >>

Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора.
Ние искаме да чуем Твоето Учение и да Го запомним, за да вървим по Твоя път." Тогава Иисус седна сред тях и каза: "Истината ще ви кажа: никой не може да бъде щастлив, ако не изпълнява закона." И другите Му отговориха: "Ние всички следваме законите на Мойсей, точно така, както са записани в свещените Писания." Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво. Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово. Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора. Във всичко съществуващо е записан законът. Вие ще го намерите в тревата, в дървото, в реката, в планината, в птиците, в рибите, в езерата и моретата, но особено го търсете в самите себе си. Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот. Бог е създал живота и всичко съществуващо такива, че те представляват Словото на вечния живот и учат човека на законите на Истинния Бог. Бог е написал Своите закони не на страниците на книгите, но във вашето сърце и във вашия дух.
към текста >>

Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот.
Иисус отговори: "Не търсете закона във вашето писание, защото законът - това е животът, а писанието е мъртво. Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово. Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора. Във всичко съществуващо е записан законът. Вие ще го намерите в тревата, в дървото, в реката, в планината, в птиците, в рибите, в езерата и моретата, но особено го търсете в самите себе си. Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот. Бог е създал живота и всичко съществуващо такива, че те представляват Словото на вечния живот и учат човека на законите на Истинния Бог. Бог е написал Своите закони не на страниците на книгите, но във вашето сърце и във вашия дух. Те се проявяват във вашето дишане, във вашата кръв, във вашите кости, във вашата кожа, във вашите вътрешности, във вашите очи, във вашите уши и във всяка най-незначителна част на вашето тяло. Те присъстват във въздуха, във водата, в земята, в растенията, в лъчите на слънцето, в дълбините и височините. Всички те са обърнати към вас, за да може вие да разберете Словото и Волята на живия Бог.
към текста >>

Бог е създал живота и всичко съществуващо такива, че те представляват Словото на вечния живот и учат човека на законите на Истинния Бог.
Истина ви казвам: Мойсей не е получавал своите закони написани, а от живото Слово. Законът - това е Словото на живота, изречено от Бога на Живота, предадено от жив пророк за живи хора. Във всичко съществуващо е записан законът. Вие ще го намерите в тревата, в дървото, в реката, в планината, в птиците, в рибите, в езерата и моретата, но особено го търсете в самите себе си. Защото истина ви казвам: всичко съществуващо, в което има живот, е по-близо до Бога, отколкото писанията, лишени от живот. Бог е създал живота и всичко съществуващо такива, че те представляват Словото на вечния живот и учат човека на законите на Истинния Бог. Бог е написал Своите закони не на страниците на книгите, но във вашето сърце и във вашия дух. Те се проявяват във вашето дишане, във вашата кръв, във вашите кости, във вашата кожа, във вашите вътрешности, във вашите очи, във вашите уши и във всяка най-незначителна част на вашето тяло. Те присъстват във въздуха, във водата, в земята, в растенията, в лъчите на слънцето, в дълбините и височините. Всички те са обърнати към вас, за да може вие да разберете Словото и Волята на живия Бог. Но за нещастие, вие сте затворили очите си, за да не виждате нищо, вие сте затворили ушите си, за да не чувате нищо.
към текста >>

Истина ви казвам: писанието е дело на човешките ръце, докато животът и всички негови въплъщения - Божие дело.
Бог е написал Своите закони не на страниците на книгите, но във вашето сърце и във вашия дух. Те се проявяват във вашето дишане, във вашата кръв, във вашите кости, във вашата кожа, във вашите вътрешности, във вашите очи, във вашите уши и във всяка най-незначителна част на вашето тяло. Те присъстват във въздуха, във водата, в земята, в растенията, в лъчите на слънцето, в дълбините и височините. Всички те са обърнати към вас, за да може вие да разберете Словото и Волята на живия Бог. Но за нещастие, вие сте затворили очите си, за да не виждате нищо, вие сте затворили ушите си, за да не чувате нищо. Истина ви казвам: писанието е дело на човешките ръце, докато животът и всички негови въплъщения - Божие дело. Защо не слушате вие Словата на Бога, записани в Неговите творения? Защо изучавате вие писанията, които са мъртви, тъй като са дело на човешките ръце? " "Как ние можем да четем законите Божии, ако не в Писанията? Къде са те написани?
към текста >>

Иисус им рече: "Вие не може да разбирате Словата на живота, защото пребивавате в смъртта.
" "Как ние можем да четем законите Божии, ако не в Писанията? Къде са те написани? Прочети ни ги оттам, където ги виждаш, защото ние не знаем други Писания, освен тези, които сме наследили от нашите предци. Обясни ни законите, за които Ти говориш, за да можем ние, след като ги чуем, да се излекуваме и поправим." Иисус им рече: "Вие не може да разбирате Словата на живота, защото пребивавате в смъртта. Тъмнота затваря вашите очи и вашите уши са глухи. Обаче, казвам ви, вие нямате никаква полза от мъртвите писания, ако на дело отхвърляте Този, Който ви ги е дал. Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и разкош и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове. Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло.
към текста >>

Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и разкош и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове.
Прочети ни ги оттам, където ги виждаш, защото ние не знаем други Писания, освен тези, които сме наследили от нашите предци. Обясни ни законите, за които Ти говориш, за да можем ние, след като ги чуем, да се излекуваме и поправим." Иисус им рече: "Вие не може да разбирате Словата на живота, защото пребивавате в смъртта. Тъмнота затваря вашите очи и вашите уши са глухи. Обаче, казвам ви, вие нямате никаква полза от мъртвите писания, ако на дело отхвърляте Този, Който ви ги е дал. Истина ви казвам: във вашите дела няма нито Бога, нито Неговите закони; не присъстват нито в чревоугодничеството ви, нито в пиянството ви, нито в начина ви на живот, който го изразходвахте в излишества и разкош и още по-малко в търсене на богатства, а особено в ненавистта към вашите врагове. Всичко това е много далеч от Истинния Бог и Неговите ангели. Но всичко това води към царството на тъмнината и към господаря на всичкото зло. Защото всичките тези въжделения вие носите в себе си; и затова Словото Божие и Неговото могъщество не могат да влязат във вас, тъй като поддържате в себе си множество лоши мисли, а също мерзости се гнездят във вашето тяло и във вашето съзнание. Ако вие желаете Словото на Живия Бог да прониква във вас, не осквернявайте нито вашето тяло, нито вашето съзнание. Защото тялото е храм на Духа, а Духът е храм на Бога.
към текста >>

Действително, всичко трябва да се обнови чрез вода и чрез Истина, защото вашето тяло се къпе в реката на земния живот, а духът - в реката на живота вечно, понеже получавате вие кръвта своя от Майката ваша Земя, а Истината - от Отеца ваш Небесен.
Отдайте се напълно в неговите ръце, приспиващи ви и колкото пъти дишането ви раздвижва въздуха, нека вашето тяло, люлеейки се, раздвижва водата. Истина ви казвам: Ангелът на водата ще изгони от вашето тяло всички нечистотии, които го оскверняват, както външно, така и вътрешно. И всичко нечисто и лошо миришещо ще изтече от вас далече, по подобен начин, както нечистотията от дрехата, изпрана в речната вода, се отнася от течението и се губи в далечината. Истина ви казвам: Ангелът на водата е свят, той очиства всичко, което е осквернено и превръща в нежни аромати всички неприятни миризми. Никой не може да се представи пред Лика Божий, ако Ангелът на водата не го пусне. Действително, всичко трябва да се обнови чрез вода и чрез Истина, защото вашето тяло се къпе в реката на земния живот, а духът - в реката на живота вечно, понеже получавате вие кръвта своя от Майката ваша Земя, а Истината - от Отеца ваш Небесен. Но не мислете само, че е достатъчно Ангелът на водата да ви обгърне само отвън. Истина ви казвам: вътрешната мръсотия е по-голяма, отколкото външната, затова този, който се очиства само отвън, оставяйки нечист вътрешно, прилича на гробница, украсена с блестяща живопис, но вътрешно напълнена с мръсотия и мерзост. Истина ви казвам: позволете на Ангела на водата да ви освети по същия начин отвътре, за да се избавите от всички минали грехове; и тогава вие ще станете вътрешно така чисти, както речната пяна, играеща в лъчите на Слънцето. За да достигнете това, намерете голяма тиква, снабдена със спускащо се надолу стъбло, дълго колкото човешки ръст; очистете тиквата от нейните вътрешности и я напълнете с речна вода, подгряна на Слънцето. Закачете тиквата на едно дърво, застанете на колене на земята пред Ангела на водата и потърпете, докато тиквеното стъбло проникне във вашия анус, докато водата потече във вашите черва.
към текста >>

Останете на колене на земята пред Ангела на водата и молете Бога на Живота да ви прости всички ваши минали грехове и молете Ангела на водата да освободи вашето тяло от всички нечистотии и болести, напълващи го.
Но не мислете само, че е достатъчно Ангелът на водата да ви обгърне само отвън. Истина ви казвам: вътрешната мръсотия е по-голяма, отколкото външната, затова този, който се очиства само отвън, оставяйки нечист вътрешно, прилича на гробница, украсена с блестяща живопис, но вътрешно напълнена с мръсотия и мерзост. Истина ви казвам: позволете на Ангела на водата да ви освети по същия начин отвътре, за да се избавите от всички минали грехове; и тогава вие ще станете вътрешно така чисти, както речната пяна, играеща в лъчите на Слънцето. За да достигнете това, намерете голяма тиква, снабдена със спускащо се надолу стъбло, дълго колкото човешки ръст; очистете тиквата от нейните вътрешности и я напълнете с речна вода, подгряна на Слънцето. Закачете тиквата на едно дърво, застанете на колене на земята пред Ангела на водата и потърпете, докато тиквеното стъбло проникне във вашия анус, докато водата потече във вашите черва. Останете на колене на земята пред Ангела на водата и молете Бога на Живота да ви прости всички ваши минали грехове и молете Ангела на водата да освободи вашето тяло от всички нечистотии и болести, напълващи го. След това изпуснете водата от вашето тяло, за да отстраните от вашето тяло всичко, което произлиза от сатаната, всичко нечисто и зловонно. И вие ще видите със собствените си очи и ще почувствате със собствения си нос всички мерзости и нечистотии, които оскверняват храма на вашето тяло. И ще разберете вие също колко грехове са обитавали във вас и са ви терзали с безчислени болести. Истина ви казвам: освещение с вода ще ви освободи от всички тези болести. Всеки ден от вашия пост повтаряйте това очистване с вода до този ден, в който ще видите, че водата, излизаща от вашето тяло, е толкова чиста, колкото пяната в реката.
към текста >>

И това свято очистване от Ангела на водата означава Възкресение за нов живот.
И вие ще видите със собствените си очи и ще почувствате със собствения си нос всички мерзости и нечистотии, които оскверняват храма на вашето тяло. И ще разберете вие също колко грехове са обитавали във вас и са ви терзали с безчислени болести. Истина ви казвам: освещение с вода ще ви освободи от всички тези болести. Всеки ден от вашия пост повтаряйте това очистване с вода до този ден, в който ще видите, че водата, излизаща от вашето тяло, е толкова чиста, колкото пяната в реката. Тогава потопете своето тяло в течащите вълни на реката и благодарете на Живия Бог, Който ви е освободил от всички грехове. И това свято очистване от Ангела на водата означава Възкресение за нов живот. Защото от това време вашите очи ще започнат да виждат, а ушите ви да слушат. Обаче след това очистване, не грешете повече, за да може в течение на цяла вечност Ангелите на въздуха и водата да обитават във вас и да ви служат във всеки час. Но ако след всичко това останат, все пак, във вас следи от нечистотии, резултат от минали ваши грехове, призовете Ангела на слънчевата светлина. Събуйте се, снемете своите дрехи и позволете на Ангела на светлината да обгърне вашето тяло. След това вдишвайте въздух бавно и дълбоко, за да може Ангелът на светлината да проникне вътре във вас.
към текста >>

И аз ви казвам, синове човешки: почитайте Майката ваша Земя, следвайте всички нейни закони, за да се продължат вашите дни на тази Земя и почитайте вашия Отец Небесен, за да наследите вечен живот на Небесата.
И тогава неговият баща ще му даде своите наставления, за да може то с ловкост да му помага във всички негови дела. И когато Отец види, че синът е разбрал всички негови наставления и изпълнява прекрасно всичката работа, ще даде той на сина си всичкото свое богатство, за да стане то собственост на любимия му син, за да може синът да продължи делата на своя Баща. Истина ви казвам: блажен е този син, който следва съветите на майка си и постъпва в съответствие с тях. Но сто пъти по-блажен е този син, който приема съветите на своя Отец и ги следва, защото ви бе казано: "Почитай своя баща и своята майка, за да се продължат твоите дни на Земята! " И аз ви казвам, синове човешки: почитайте Майката ваша Земя, следвайте всички нейни закони, за да се продължат вашите дни на тази Земя и почитайте вашия Отец Небесен, за да наследите вечен живот на Небесата. Защото Небесният Отец е сто пъти по-велик, отколкото всички бащи по поколение и по кръв, подобно на това, както Майката-Земя е повече от всички майки по плът. И с друга мъдрост са изпълнени Словата и законите на Отеца Небесен и на Майката-Земя, отколкото словата и волята на всички бащи по кръв и на всички майки по плът. И много по-ценно е наследството на вашия Отец Небесен и Майката-Земя - вечното Царство на Живота на Земята и на Небесата, отколкото цялото наследство на вашите бащи по плът и по кръв и на вашите майки по тяло. И вашите истински братя са тези, които изпълняват Волята на вашия Отец Небесен и на Майката-Земя, а не братята по кръв. Истина ви казвам: вашите истински братя по Волята на Отеца Небесен и на Майката-Земя ще ви обикнат хиляди пъти повече, отколкото братята по кръв.
към текста >>

И много по-ценно е наследството на вашия Отец Небесен и Майката-Земя - вечното Царство на Живота на Земята и на Небесата, отколкото цялото наследство на вашите бащи по плът и по кръв и на вашите майки по тяло.
Но сто пъти по-блажен е този син, който приема съветите на своя Отец и ги следва, защото ви бе казано: "Почитай своя баща и своята майка, за да се продължат твоите дни на Земята! " И аз ви казвам, синове човешки: почитайте Майката ваша Земя, следвайте всички нейни закони, за да се продължат вашите дни на тази Земя и почитайте вашия Отец Небесен, за да наследите вечен живот на Небесата. Защото Небесният Отец е сто пъти по-велик, отколкото всички бащи по поколение и по кръв, подобно на това, както Майката-Земя е повече от всички майки по плът. И с друга мъдрост са изпълнени Словата и законите на Отеца Небесен и на Майката-Земя, отколкото словата и волята на всички бащи по кръв и на всички майки по плът. И много по-ценно е наследството на вашия Отец Небесен и Майката-Земя - вечното Царство на Живота на Земята и на Небесата, отколкото цялото наследство на вашите бащи по плът и по кръв и на вашите майки по тяло. И вашите истински братя са тези, които изпълняват Волята на вашия Отец Небесен и на Майката-Земя, а не братята по кръв. Истина ви казвам: вашите истински братя по Волята на Отеца Небесен и на Майката-Земя ще ви обикнат хиляди пъти повече, отколкото братята по кръв. Защото от времето на Каин и Авел, от времето, когато братята по кръв нарушиха Волята на Бога, няма истинско братство по кръв. И братята се отнасят към своите братя като към чужди хора. Затова ви казвам: обичайте истинските свои братя по Воля Божия хиляди пъти повече, отколкото братята по кръв и тогава вашият Отец Небесен ще ви даде своя Свят Дух, а вашата Майка-Земя - своето свято тяло.
към текста >>

И те Го попитаха: "Къде да отидем, Учителю, нали в Теб се намират словата на вечния живот?
" И в дълбоко мълчание те преклониха колене пред Него и докосваха краищата на Неговата дреха, като свидетелство за своето изцеление. "Не на Мен ще благодарите, а на вашата Майка-Земя, която ви е изпратила своите Ангели-изцелители. Идете и не грешете повече, за да не станете отново жертва на болестта. И постъпвайте така, за да бъдат винаги Ангели- те-изцелители ваши хранители." И те Го попитаха: "Къде да отидем, Учителю, нали в Теб се намират словата на вечния живот? Кажи ни, какви грехове трябва ние да избягваме, за да не видим вече болест? " Иисус отговори: "Да бъде според волята ви! " И като седна сред тях, заговори: "Вашите предци получиха наставление: "Почитай Отца Небесен и Майката-Земя и следвай техните заповеди, за да се продължат твоите дни на Земята." И след тази заповед веднага беше дадена втора: "Не убивай!
към текста >>

" - защото Бог дава живот на всички, а това, което Бог е дал, човекът не трябва да отнема.
Кажи ни, какви грехове трябва ние да избягваме, за да не видим вече болест? " Иисус отговори: "Да бъде според волята ви! " И като седна сред тях, заговори: "Вашите предци получиха наставление: "Почитай Отца Небесен и Майката-Земя и следвай техните заповеди, за да се продължат твоите дни на Земята." И след тази заповед веднага беше дадена втора: "Не убивай! " - защото Бог дава живот на всички, а това, което Бог е дал, човекът не трябва да отнема. Защото истина ви казвам: от една майка произлиза всичко, което живее на Земята. Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло. И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло.
към текста >>

И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло.
" - защото Бог дава живот на всички, а това, което Бог е дал, човекът не трябва да отнема. Защото истина ви казвам: от една майка произлиза всичко, което живее на Земята. Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло. И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло. Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло. И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция. Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт.
към текста >>

Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло.
Защото истина ви казвам: от една майка произлиза всичко, което живее на Земята. Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло. И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло. Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло. И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция. Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт. Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната.
към текста >>

И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция.
Ето защо, който убива, убива своя брат. И тогава при такова престъпление на човека, ще се отдръпне от него Майката-Земя и ще го лиши от своето живително лоно. И нейните ангели ще го изоставят и тогава сатаната ще се посели в неговото тяло. И месото на убитите животни ще стане гроб за неговото собствено тяло. Защото истина ви казвам: който убива, самия себе си убива, а който яде месото на убитите животни, яде мъртво тяло. И в кръвта му всяка капка от кръвта на убитите животни се превръща в отрова; в неговото дишане се чува тяхното смрадно дишане, а в тялото му тяхната плът се превръща в гнойни гнезда; в костите му - техните кости се окисляват; в неговите черва - гноясват техните черва; в неговите очи - техните очи се превръщат в люспи; в неговите уши - техните уши отделят сярна секреция. Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт. Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната. Защото това е път на страдание, водещ към смъртта.
към текста >>

Изпълнявайте Волята на Бога, за да могат Неговите ангели да ви служат по пътя на живота.
Тяхната смърт ще стане негова смърт. И само тогава, когато служиш на Отца наш Небесен, опрощават ти се за седем дни греховете, извършени за седем години. Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт. Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната. Защото това е път на страдание, водещ към смъртта. Изпълнявайте Волята на Бога, за да могат Неговите ангели да ви служат по пътя на живота. Подчинявайте се на тези слова Божии: "И дадох ви всяка трева, приносяща семена, която се намира на повърхността на цялата земя и всяко дърво, на което се намира плод, приносящ зърна; нека това да бъде вашата храна! А на всяко животно на земята, на всяка птица във въздуха, на всичко, което пълзи по земята, на всички животни, в които има жизнен дъх, Аз давам всяка зелена трева; а на вас давам тяхното мляко. Що се касае до плътта и кръвта, които оживяват животните, не трябва да се храните с тях. И ще ви държа отговорни за тяхната клокочеща кръв, за тяхната кръв, в която обитава душата. Аз ще ви искам отговор за всяко убито животно, така както за всички убити хора.
към текста >>

А на всяко животно на земята, на всяка птица във въздуха, на всичко, което пълзи по земята, на всички животни, в които има жизнен дъх, Аз давам всяка зелена трева; а на вас давам тяхното мляко.
Но сатаната не ви прощава нищо и вие трябва да платите за всичко: око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, обгаряне за обгаряне, рана за рана, смърт за смърт. Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната. Защото това е път на страдание, водещ към смъртта. Изпълнявайте Волята на Бога, за да могат Неговите ангели да ви служат по пътя на живота. Подчинявайте се на тези слова Божии: "И дадох ви всяка трева, приносяща семена, която се намира на повърхността на цялата земя и всяко дърво, на което се намира плод, приносящ зърна; нека това да бъде вашата храна! А на всяко животно на земята, на всяка птица във въздуха, на всичко, което пълзи по земята, на всички животни, в които има жизнен дъх, Аз давам всяка зелена трева; а на вас давам тяхното мляко. Що се касае до плътта и кръвта, които оживяват животните, не трябва да се храните с тях. И ще ви държа отговорни за тяхната клокочеща кръв, за тяхната кръв, в която обитава душата. Аз ще ви искам отговор за всяко убито животно, така както за всички убити хора. Защото Аз съм Господ, вашият Бог. Аз съм Бог силен и ревнив, наказващ неправедността на бащите чрез децата до трето и четвърто коляно и всички тези, които Ме ненавиждат; и Аз оказвам милосърдието си върху хиляди поколения напред на всички онези, които Ме обичат и следват Моите заповеди."
към текста >>

Що се касае до плътта и кръвта, които оживяват животните, не трябва да се храните с тях.
Не убивайте и не яжте никога месото на вашите невинни жертви, ако не искате да станете роби на сатаната. Защото това е път на страдание, водещ към смъртта. Изпълнявайте Волята на Бога, за да могат Неговите ангели да ви служат по пътя на живота. Подчинявайте се на тези слова Божии: "И дадох ви всяка трева, приносяща семена, която се намира на повърхността на цялата земя и всяко дърво, на което се намира плод, приносящ зърна; нека това да бъде вашата храна! А на всяко животно на земята, на всяка птица във въздуха, на всичко, което пълзи по земята, на всички животни, в които има жизнен дъх, Аз давам всяка зелена трева; а на вас давам тяхното мляко. Що се касае до плътта и кръвта, които оживяват животните, не трябва да се храните с тях. И ще ви държа отговорни за тяхната клокочеща кръв, за тяхната кръв, в която обитава душата. Аз ще ви искам отговор за всяко убито животно, така както за всички убити хора. Защото Аз съм Господ, вашият Бог. Аз съм Бог силен и ревнив, наказващ неправедността на бащите чрез децата до трето и четвърто коляно и всички тези, които Ме ненавиждат; и Аз оказвам милосърдието си върху хиляди поколения напред на всички онези, които Ме обичат и следват Моите заповеди." "Обичай Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките сили." - Ето първата и най-голяма заповед.
към текста >>

Аз ще ви искам отговор за всяко убито животно, така както за всички убити хора.
Изпълнявайте Волята на Бога, за да могат Неговите ангели да ви служат по пътя на живота. Подчинявайте се на тези слова Божии: "И дадох ви всяка трева, приносяща семена, която се намира на повърхността на цялата земя и всяко дърво, на което се намира плод, приносящ зърна; нека това да бъде вашата храна! А на всяко животно на земята, на всяка птица във въздуха, на всичко, което пълзи по земята, на всички животни, в които има жизнен дъх, Аз давам всяка зелена трева; а на вас давам тяхното мляко. Що се касае до плътта и кръвта, които оживяват животните, не трябва да се храните с тях. И ще ви държа отговорни за тяхната клокочеща кръв, за тяхната кръв, в която обитава душата. Аз ще ви искам отговор за всяко убито животно, така както за всички убити хора. Защото Аз съм Господ, вашият Бог. Аз съм Бог силен и ревнив, наказващ неправедността на бащите чрез децата до трето и четвърто коляно и всички тези, които Ме ненавиждат; и Аз оказвам милосърдието си върху хиляди поколения напред на всички онези, които Ме обичат и следват Моите заповеди." "Обичай Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките сили." - Ето първата и най-голяма заповед. А втората, подобна на нея, е: "Обичай ближния като самия себе си! " Няма по-велики заповеди от тези!
към текста >>

И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт."
" И като чуха тези думи, съхраняваха мълчание, но един от тях извика: "Учителю, какво да правя аз, ако видя в гората как див звяр разкъсва моя брат? Трябва ли да оставя брат си на гибел, или да убия дивия звяр? Ако го убия, ще наруша ли тогава закона? " И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно.
към текста >>

Затова животните са за човека, а не човекът за животните.
Трябва ли да оставя брат си на гибел, или да убия дивия звяр? Ако го убия, ще наруша ли тогава закона? " И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни.
към текста >>

Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат.
Ако го убия, ще наруша ли тогава закона? " И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни. Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни.
към текста >>

Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното.
" И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни. Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни. Кой глас идва от Бога?
към текста >>

Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно.
И Иисус отговори: "В началото на всички времена на вас ви бе казано: "Всички животни, които се движат по земята, всички риби в моретата и всички птици във въздуха се подчиняват на вашата власт." Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни. Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни. Кой глас идва от Бога? Гласът на Мойсей или Твоят?
към текста >>

Затова го очаква такъв край, както на дивите животни."
Истина ви казвам: от всички създания, живеещи на Земята, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни. Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни. Кой глас идва от Бога? Гласът на Мойсей или Твоят? "
към текста >>

Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни.
Затова животните са за човека, а не човекът за животните. Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни. Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни. Кой глас идва от Бога? Гласът на Мойсей или Твоят? " И Иисус отговори: "Бог даде на нашите отци чрез посредничеството на Мойсей десет заповеди.
към текста >>

Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни.
Затова вие няма да нарушите закона, ако убиете див звяр, за да спасите живота на вашия брат. Защото истина ви казвам: човекът е повече от животното. Но този, който без причина убива животно, когато то не го закача, без разлика дали това е убийство за удоволствие, за да се добие храна или пък за кожата му, или за неговите зъби, такъв човек извършва лоша постъпка, защото той самият се превръща в диво животно. Затова го очаква такъв край, както на дивите животни." Друг човек каза: "Мойсей, един от най-великите синове на Израил, позволи на нашите отци да ядат месо от чистите животни и забрани само да употребяват месото на нечистите животни. Защо Ти ни забраняваш да употребяваме месото на всички животни. Кой глас идва от Бога? Гласът на Мойсей или Твоят? " И Иисус отговори: "Бог даде на нашите отци чрез посредничеството на Мойсей десет заповеди. - "Тези заповеди са много сурови!
към текста >>

Тогава Мойсей е пожелал те поне да не се убиват един друг и им е позволил да убиват животни.
Затова ви уча аз само на тези закони, които можете да разберете, за да станете вие хора и да последвате седемте закона на Сина на човека. По- късно ангелите ще ви разкрият също своите закони, за да може Светият Дух Божий да ви осени и да ви доведе до Своя закон." И всички бяха изумени от тази мъдрост и Му казаха: "Продължавай, Учителю, и обясни ни всички закони, които ние сме способни да разберем." И Иисус продължи: "Бог е дал следната заповед на вашите отци: "Не убивай! " - обаче сърцата им се ожесточили и те са убивали. Тогава Мойсей е пожелал те поне да не се убиват един друг и им е позволил да убиват животни. Но сърцата на вашите отци са се ожесточили още повече и те започнали да убиват без разлика хора и животни. А аз ви казвам: не убивайте нито хора, нито животните и не разрушавайте храната, която поднасяте към устата си, защото, ако вие ядете жива храна, тя ще ви оживи, но ако вие убиете, за да получите своята храна, самата мъртва плът ще ви убие. Защото животът произхожда само от живота, а смъртта произхожда винаги само от смърт. И всичко, което убива вашата храна, убива също така вашето тяло. А всичко, което убива вашето тяло, убива вашите души.
към текста >>

Но сърцата на вашите отци са се ожесточили още повече и те започнали да убиват без разлика хора и животни.
По- късно ангелите ще ви разкрият също своите закони, за да може Светият Дух Божий да ви осени и да ви доведе до Своя закон." И всички бяха изумени от тази мъдрост и Му казаха: "Продължавай, Учителю, и обясни ни всички закони, които ние сме способни да разберем." И Иисус продължи: "Бог е дал следната заповед на вашите отци: "Не убивай! " - обаче сърцата им се ожесточили и те са убивали. Тогава Мойсей е пожелал те поне да не се убиват един друг и им е позволил да убиват животни. Но сърцата на вашите отци са се ожесточили още повече и те започнали да убиват без разлика хора и животни. А аз ви казвам: не убивайте нито хора, нито животните и не разрушавайте храната, която поднасяте към устата си, защото, ако вие ядете жива храна, тя ще ви оживи, но ако вие убиете, за да получите своята храна, самата мъртва плът ще ви убие. Защото животът произхожда само от живота, а смъртта произхожда винаги само от смърт. И всичко, което убива вашата храна, убива също така вашето тяло. А всичко, което убива вашето тяло, убива вашите души. И вашите тела ще станат подобни на вашата храна, така както вашият дух ще стане подобен на вашите мисли.
към текста >>

А аз ви казвам: не убивайте нито хора, нито животните и не разрушавайте храната, която поднасяте към устата си, защото, ако вие ядете жива храна, тя ще ви оживи, но ако вие убиете, за да получите своята храна, самата мъртва плът ще ви убие.
И всички бяха изумени от тази мъдрост и Му казаха: "Продължавай, Учителю, и обясни ни всички закони, които ние сме способни да разберем." И Иисус продължи: "Бог е дал следната заповед на вашите отци: "Не убивай! " - обаче сърцата им се ожесточили и те са убивали. Тогава Мойсей е пожелал те поне да не се убиват един друг и им е позволил да убиват животни. Но сърцата на вашите отци са се ожесточили още повече и те започнали да убиват без разлика хора и животни. А аз ви казвам: не убивайте нито хора, нито животните и не разрушавайте храната, която поднасяте към устата си, защото, ако вие ядете жива храна, тя ще ви оживи, но ако вие убиете, за да получите своята храна, самата мъртва плът ще ви убие. Защото животът произхожда само от живота, а смъртта произхожда винаги само от смърт. И всичко, което убива вашата храна, убива също така вашето тяло. А всичко, което убива вашето тяло, убива вашите души. И вашите тела ще станат подобни на вашата храна, така както вашият дух ще стане подобен на вашите мисли. Ето защо, вие не трябва да се храните с нищо, което е преобразуване от огъня, студа или водата.
към текста >>

Защото животът произхожда само от живота, а смъртта произхожда винаги само от смърт.
И Иисус продължи: "Бог е дал следната заповед на вашите отци: "Не убивай! " - обаче сърцата им се ожесточили и те са убивали. Тогава Мойсей е пожелал те поне да не се убиват един друг и им е позволил да убиват животни. Но сърцата на вашите отци са се ожесточили още повече и те започнали да убиват без разлика хора и животни. А аз ви казвам: не убивайте нито хора, нито животните и не разрушавайте храната, която поднасяте към устата си, защото, ако вие ядете жива храна, тя ще ви оживи, но ако вие убиете, за да получите своята храна, самата мъртва плът ще ви убие. Защото животът произхожда само от живота, а смъртта произхожда винаги само от смърт. И всичко, което убива вашата храна, убива също така вашето тяло. А всичко, което убива вашето тяло, убива вашите души. И вашите тела ще станат подобни на вашата храна, така както вашият дух ще стане подобен на вашите мисли. Ето защо, вие не трябва да се храните с нищо, което е преобразуване от огъня, студа или водата. Защото варените, замразените или повредените продукти обгарят, охлаждат или отравят и вашето тяло.
към текста >>

А бъдете подобни на този земеделец, който сее на своето поле зърна, пълни с живот; и тогава неговите поля ще се покрият с пшенични класове изпълнени с живот и ще му въздадат сто пъти повече от тези зърна, които той е посял.
Ето защо, вие не трябва да се храните с нищо, което е преобразуване от огъня, студа или водата. Защото варените, замразените или повредените продукти обгарят, охлаждат или отравят и вашето тяло. Не се уподобявайте на неразумния орач, който сее в земята варени, замразени или развалени зърна. Защото ще дойде есен и няма нищо да събере от своите полета. И голяма ще бъде неговата мъка. А бъдете подобни на този земеделец, който сее на своето поле зърна, пълни с живот; и тогава неговите поля ще се покрият с пшенични класове изпълнени с живот и ще му въздадат сто пъти повече от тези зърна, които той е посял. Защото истина ви казвам: живейте само с огъня на живота, но не подлагайте вашата храна на огъня на смъртта, който убива, както вашата храна, така и вашите тела и души." Един от тях попита: "Учителю, къде се намира огънят на живота? " Исус отговори: "Във вас - във вашата кръв и във вашето сърце." Други попитаха: "Къде се намира огънят на смъртта?
към текста >>

Защото истина ви казвам: живейте само с огъня на живота, но не подлагайте вашата храна на огъня на смъртта, който убива, както вашата храна, така и вашите тела и души."
Защото варените, замразените или повредените продукти обгарят, охлаждат или отравят и вашето тяло. Не се уподобявайте на неразумния орач, който сее в земята варени, замразени или развалени зърна. Защото ще дойде есен и няма нищо да събере от своите полета. И голяма ще бъде неговата мъка. А бъдете подобни на този земеделец, който сее на своето поле зърна, пълни с живот; и тогава неговите поля ще се покрият с пшенични класове изпълнени с живот и ще му въздадат сто пъти повече от тези зърна, които той е посял. Защото истина ви казвам: живейте само с огъня на живота, но не подлагайте вашата храна на огъня на смъртта, който убива, както вашата храна, така и вашите тела и души." Един от тях попита: "Учителю, къде се намира огънят на живота? " Исус отговори: "Във вас - във вашата кръв и във вашето сърце." Други попитаха: "Къде се намира огънят на смъртта? "
към текста >>

Един от тях попита: "Учителю, къде се намира огънят на живота?
Не се уподобявайте на неразумния орач, който сее в земята варени, замразени или развалени зърна. Защото ще дойде есен и няма нищо да събере от своите полета. И голяма ще бъде неговата мъка. А бъдете подобни на този земеделец, който сее на своето поле зърна, пълни с живот; и тогава неговите поля ще се покрият с пшенични класове изпълнени с живот и ще му въздадат сто пъти повече от тези зърна, които той е посял. Защото истина ви казвам: живейте само с огъня на живота, но не подлагайте вашата храна на огъня на смъртта, който убива, както вашата храна, така и вашите тела и души." Един от тях попита: "Учителю, къде се намира огънят на живота? " Исус отговори: "Във вас - във вашата кръв и във вашето сърце." Други попитаха: "Къде се намира огънят на смъртта? " Той отговори: "Това е огънят, който гори извън вашето тяло, който е по- горещ от вашата кръв.
към текста >>

Не яжте нищо, което е убито от по-горещ огън, отколкото огъня на живота.
" Той отговори: "Това е огънят, който гори извън вашето тяло, който е по- горещ от вашата кръв. С помощта на този огън на смъртта вие готвите вашата храна във вашите домове и поля. Истина ви казвам: този огън, който разрушава вашата храна и вашите тела, прилича на огъня на злото, който опустошава вашите мисли и развращава душата. Защото вашето тяло започва да прилича на храната, която вие ядете, а духът - на това, което вие мислите. Не яжте нищо, което е убито от по-горещ огън, отколкото огъня на живота. А яжте всички плодове, растящи на дърветата, всички треви от полята, млякото на животните, които са полезна храна за вас. Защото всичко това е израснало, съзряло и е било приготвено от огъня на живота; всичко това са дарове на ангелите на Майката наша Земя. Но не яжте никаква храна, вкусът на която е придаден от огъня на смъртта, защото тя е от сатаната." И тогава някои потресени, удивени попитаха: "Учителю, как без огън ще печем ние нашия насъщен хляб? "
към текста >>

А яжте всички плодове, растящи на дърветата, всички треви от полята, млякото на животните, които са полезна храна за вас.
Той отговори: "Това е огънят, който гори извън вашето тяло, който е по- горещ от вашата кръв. С помощта на този огън на смъртта вие готвите вашата храна във вашите домове и поля. Истина ви казвам: този огън, който разрушава вашата храна и вашите тела, прилича на огъня на злото, който опустошава вашите мисли и развращава душата. Защото вашето тяло започва да прилича на храната, която вие ядете, а духът - на това, което вие мислите. Не яжте нищо, което е убито от по-горещ огън, отколкото огъня на живота. А яжте всички плодове, растящи на дърветата, всички треви от полята, млякото на животните, които са полезна храна за вас. Защото всичко това е израснало, съзряло и е било приготвено от огъня на живота; всичко това са дарове на ангелите на Майката наша Земя. Но не яжте никаква храна, вкусът на която е придаден от огъня на смъртта, защото тя е от сатаната." И тогава някои потресени, удивени попитаха: "Учителю, как без огън ще печем ние нашия насъщен хляб? " Исус отговори: "Нека Ангелите Божии да ви го приготвят.
към текста >>

Защото всичко това е израснало, съзряло и е било приготвено от огъня на живота; всичко това са дарове на ангелите на Майката наша Земя.
С помощта на този огън на смъртта вие готвите вашата храна във вашите домове и поля. Истина ви казвам: този огън, който разрушава вашата храна и вашите тела, прилича на огъня на злото, който опустошава вашите мисли и развращава душата. Защото вашето тяло започва да прилича на храната, която вие ядете, а духът - на това, което вие мислите. Не яжте нищо, което е убито от по-горещ огън, отколкото огъня на живота. А яжте всички плодове, растящи на дърветата, всички треви от полята, млякото на животните, които са полезна храна за вас. Защото всичко това е израснало, съзряло и е било приготвено от огъня на живота; всичко това са дарове на ангелите на Майката наша Земя. Но не яжте никаква храна, вкусът на която е придаден от огъня на смъртта, защото тя е от сатаната." И тогава някои потресени, удивени попитаха: "Учителю, как без огън ще печем ние нашия насъщен хляб? " Исус отговори: "Нека Ангелите Божии да ви го приготвят. Най-напред намокрете вашата пшеница, за да влязат Ангелите на водата в нея; след това я сложете на въздух, за да я обхване Ангелът на въздуха.
към текста >>

И благословението на тези три ангела ще предизвика скоро появата на кълна на живота, който ще се развие от вашето зърно.
И тогава някои потресени, удивени попитаха: "Учителю, как без огън ще печем ние нашия насъщен хляб? " Исус отговори: "Нека Ангелите Божии да ви го приготвят. Най-напред намокрете вашата пшеница, за да влязат Ангелите на водата в нея; след това я сложете на въздух, за да я обхване Ангелът на въздуха. И поставете всичко това от сутринта до вечерта под лъчите на слънцето, за да може Ангелът на Слънцето да се спусне там. И благословението на тези три ангела ще предизвика скоро появата на кълна на живота, който ще се развие от вашето зърно. Тогава смачкайте вашето зърно, пригответе тънки галети, както са ги правили вашите отци, когато са напускали Египет, този дом на робство. Поставете тези галети отново под лъчите на Слънцето на изгрев и когато Слънцето дойде до своята най-висока точка на небето, обърнете ги на другата страна, за да целуне и нея Ангелът на Слънцето и оставете тези галети до залез Слънце. Тъй като Ангелите на водата, въздуха и Слънцето са отгледали и са помогнали да съзрее зърното в полето и те също трябва да присъстват при приготвянето на вашия хляб. И същото Слънце, което, благодарение на огъня на живота, е предизвикало растеж и съзряване на зърното, трябва да изпече вашия хляб със същия огън. Защото огънят на Слънцето лава живот на зърното, на хляба и на вашето тяло.
към текста >>

И същото Слънце, което, благодарение на огъня на живота, е предизвикало растеж и съзряване на зърното, трябва да изпече вашия хляб със същия огън.
И поставете всичко това от сутринта до вечерта под лъчите на слънцето, за да може Ангелът на Слънцето да се спусне там. И благословението на тези три ангела ще предизвика скоро появата на кълна на живота, който ще се развие от вашето зърно. Тогава смачкайте вашето зърно, пригответе тънки галети, както са ги правили вашите отци, когато са напускали Египет, този дом на робство. Поставете тези галети отново под лъчите на Слънцето на изгрев и когато Слънцето дойде до своята най-висока точка на небето, обърнете ги на другата страна, за да целуне и нея Ангелът на Слънцето и оставете тези галети до залез Слънце. Тъй като Ангелите на водата, въздуха и Слънцето са отгледали и са помогнали да съзрее зърното в полето и те също трябва да присъстват при приготвянето на вашия хляб. И същото Слънце, което, благодарение на огъня на живота, е предизвикало растеж и съзряване на зърното, трябва да изпече вашия хляб със същия огън. Защото огънят на Слънцето лава живот на зърното, на хляба и на вашето тяло. Та нали Ангелите на жи- зота на Живия Бог служат само на живите хора. Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта.
към текста >>

Защото огънят на Слънцето лава живот на зърното, на хляба и на вашето тяло.
И благословението на тези три ангела ще предизвика скоро появата на кълна на живота, който ще се развие от вашето зърно. Тогава смачкайте вашето зърно, пригответе тънки галети, както са ги правили вашите отци, когато са напускали Египет, този дом на робство. Поставете тези галети отново под лъчите на Слънцето на изгрев и когато Слънцето дойде до своята най-висока точка на небето, обърнете ги на другата страна, за да целуне и нея Ангелът на Слънцето и оставете тези галети до залез Слънце. Тъй като Ангелите на водата, въздуха и Слънцето са отгледали и са помогнали да съзрее зърното в полето и те също трябва да присъстват при приготвянето на вашия хляб. И същото Слънце, което, благодарение на огъня на живота, е предизвикало растеж и съзряване на зърното, трябва да изпече вашия хляб със същия огън. Защото огънят на Слънцето лава живот на зърното, на хляба и на вашето тяло. Та нали Ангелите на жи- зота на Живия Бог служат само на живите хора. Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас.
към текста >>

Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта.
Поставете тези галети отново под лъчите на Слънцето на изгрев и когато Слънцето дойде до своята най-висока точка на небето, обърнете ги на другата страна, за да целуне и нея Ангелът на Слънцето и оставете тези галети до залез Слънце. Тъй като Ангелите на водата, въздуха и Слънцето са отгледали и са помогнали да съзрее зърното в полето и те също трябва да присъстват при приготвянето на вашия хляб. И същото Слънце, което, благодарение на огъня на живота, е предизвикало растеж и съзряване на зърното, трябва да изпече вашия хляб със същия огън. Защото огънят на Слънцето лава живот на зърното, на хляба и на вашето тяло. Та нали Ангелите на жи- зота на Живия Бог служат само на живите хора. Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас. И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя. Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята.
към текста >>

Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед.
Тъй като Ангелите на водата, въздуха и Слънцето са отгледали и са помогнали да съзрее зърното в полето и те също трябва да присъстват при приготвянето на вашия хляб. И същото Слънце, което, благодарение на огъня на живота, е предизвикало растеж и съзряване на зърното, трябва да изпече вашия хляб със същия огън. Защото огънят на Слънцето лава живот на зърното, на хляба и на вашето тяло. Та нали Ангелите на жи- зота на Живия Бог служат само на живите хора. Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас. И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя. Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята. И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени.
към текста >>

И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя.
Та нали Ангелите на жи- зота на Живия Бог служат само на живите хора. Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас. И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя. Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята. И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени. И когато се храните от нейната трапеза, вземайте всичко такова, каквото е. Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа.
към текста >>

Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята.
Защото Бог е Бог на живота, че Бог на смъртта. Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас. И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя. Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята. И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени. И когато се храните от нейната трапеза, вземайте всичко такова, каквото е. Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия.
към текста >>

И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени.
Затова хранете се с всичко това, което го има на Божията трапеза: с плодовете на дърветата, със зърно и полски треви, с млякото на животните и с пчелния мед. Всичката останала храна - дело на ръцете на сатаната, води към греха, болестите и смъртта. Докато в същото време богатата храна, която вие намирате на трапезата на Бога, ще даде на вашето тяло сила и мъдрост и болестта не ще се докосне до вас. И действително, именно от Божията трапеза старият Мафусаил е извличал своята храна и ако вие направите същото, аз ви обещавам, че Бог на живота ще ви даде, също както и на патриарха, дълъг живот на тази земя. Защото истина ви казвам: Бог на живота е по-богат от всички богаташи на Земята; Неговата трапеза е по-обилна и снабдена по-добре, отколкото най-богатите трапези на празненствата на всички богаташи на Земята. И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени. И когато се храните от нейната трапеза, вземайте всичко такова, каквото е. Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия. Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата.
към текста >>

Защото истина ви казвам: ако смесите вие различни видове храна в своето тяло, ще дойде краят на мира на вашето тяло и безкрайни войни ще бушуват в него.
Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата. И когато всички свършат трапезата, господарят ще смеси всички остатъци от храната, останали на масата, ще извика лакомия слуга с думите: "Вземи и яж всичко това със свинете, защото твоето място е с тях, а не на моята трапеза." Затова се грижете за храма на вашето тяло и не го осквернявайте с всякакви мерзости. Удовлетворявайте се с два-три вида храна, която вие винаги ще намерите на масата на Майката ваша Земя. И не се опитвайте в алчността си да изяждате всичко, което виждате около себе си. Защото истина ви казвам: ако смесите вие различни видове храна в своето тяло, ще дойде краят на мира на вашето тяло и безкрайни войни ще бушуват в него. И ще бъде то разрушено по подобен начин, както жилища и царства, враждуващи помежду си, вървят към собствената гибел. Защото вашият Бог е Бог на Мира и Той не поддържа никога тези, които са разделени. И не предизвиквайте върху себе си гнева Божий, опасявайки се да не ви изгони от Своята трапеза и да не бъдете принудени да седнете на трапезата на сатаната, където вашето тяло ще бъде обгорено от огъня на греховете, болестите и смъртта. И когато вие приемате храна, никога не яжте до насита. Избягвайте изкушенията на сатаната и слушайте гласа на Божиите ангели.
към текста >>

И в течение на същия този месец започнете да пиете млякото на вашите животни, тъй като Господ е насадил тревата на полето за всички животни, за да попълват те със своето мляко храната на човека.
В течение на месец Елюл (септември) събирайте грозде и пийте неговия сок. В течение на месец Маркешвана (октомври) събирайте сладко грозде, изсушено от Ангела на Слънцето, за да укрепи той вашето тяло, тъй като в него обитават ангелите на Господа. Вие трябва да ядете смокини, богати на сок, в течение на месец Аб (август), а през месец Шебат (януари), когато остане излишък от това, което сте събрали, позволете на Ангела на Слънцето да изсуши тези плодове за вас. Хранете се със сушени смокини и бадемови ядки в течение на всички тези месеци, когато дърветата не плодоносят. Що се касае до тревата, която расте след дъжда, хранете се с нея в течение на месец Тибет (декември), за да очистите вашата кръв от всички заши грехове. И в течение на същия този месец започнете да пиете млякото на вашите животни, тъй като Господ е насадил тревата на полето за всички животни, за да попълват те със своето мляко храната на човека. Защото истина ви казвам: блажени са тези, които ядат само храна от трапезата на Господа и избягват всички мерзости на сатаната. Не употребявайте нечиста храна, докарана от далечни страни, а само тази, която ви дават вашите дървета, защото вашият Бог знае добре времето и мястото на храната, която ви е нужна. И Той дава храна на всички народи, на всички държави това, което е най-добро за всеки от тях. Не се хранете така, както правят езичниците, които напълват бързо своя стомах с всякакви мерзости на сатаната. Защото силата на ангелите Божии влиза във вас с живата храна, която Господ ви дава на Своята царска трапеза.
към текста >>

И ще бъде вашият живот дълъг на Земята, защото тези, които служат на Бога, са Му скъпи, и най-добрият Божи слуга ще ви служи през всичките ваши дни - Ангелът на радостта.
Влизайте в храма на Господа само тогава, когато почувствате в себе си призив на Неговите ангели, защото всичко, което ядете с печал, с гняв или без желание, се превръща във вашето тяло в отрова. Действително, дишането на сатаната осквернява тази храна. Поместете с радост своите дарове на олтара на вашето тяло и направете така, че да бъдат далеч от вас всички лоши мисли, когато вие получавате в своето тяло Силата Божия, излизаща от Неговата трапеза. И никога не сядайте на трапезата Божия, докато не ви призове на нея Ангелът на глада. На царската трапеза пребивавайте в радост с ангелите на Бога, защото това е приятно за сърцето на Господа. И ще бъде вашият живот дълъг на Земята, защото тези, които служат на Бога, са Му скъпи, и най-добрият Божи слуга ще ви служи през всичките ваши дни - Ангелът на радостта. И не забравяйте, че всеки седми ден е свят и трябва да бъде посветен на Бога. Шест дни хранете своето тяло с даровете на Майката-Земя, но на седмия ден посветете тялото си на вашия Небесен Отец. На седмия ден не приемайте никаква храна и живейте само с Божието Слово, и прекарайте целия този ден с Божиите ангели в Царството на Небесния Отец. И в течение на целия седми ден позволете на ангелите Божии да строят небесното царство във вашето тяло - така, както в течение на шест дни вие сте се трудили в царството на Майката-Земя. Ето защо, не позволявайте на никаква храна във вашето тяло да препятства работата на ангелите в течение на седмия ден.
към текста >>

И тогава Господ ще ви даде дълъг живот на Земята, така че да можете вие след това да се радвате на вечния живот в Царството Небесно.
И не забравяйте, че всеки седми ден е свят и трябва да бъде посветен на Бога. Шест дни хранете своето тяло с даровете на Майката-Земя, но на седмия ден посветете тялото си на вашия Небесен Отец. На седмия ден не приемайте никаква храна и живейте само с Божието Слово, и прекарайте целия този ден с Божиите ангели в Царството на Небесния Отец. И в течение на целия седми ден позволете на ангелите Божии да строят небесното царство във вашето тяло - така, както в течение на шест дни вие сте се трудили в царството на Майката-Земя. Ето защо, не позволявайте на никаква храна във вашето тяло да препятства работата на ангелите в течение на седмия ден. И тогава Господ ще ви даде дълъг живот на Земята, така че да можете вие след това да се радвате на вечния живот в Царството Небесно. Защото истина ви казвам, ако вие не боледувате повече тук, на Земята, ще имате вечен живот в Царството Небесно. И ще ви изпраща Бог всяка сутрин Ангела на Слънцето, който ще ви разбуди от вашия сън. Подчинете се веднага на призива на вашия Отец Небесен и не позволявайте на мързела да ви овладее, не оставайте в леглото, защото Ангелите на водата и въздуха ви очакват винаги отвън. А в течение на деня работете с ангелите на Майката-Земя, за да успеете още повече да ги опознаете - тях и техните дела. Но след залез Слънце, когато вашият Отец Небесен ви изпрати Своя най-скъпоценен Ангел на съня, спете и почивайте цяла нощ, пребивавайки с Ангела на съня.
към текста >>

Защото истина ви казвам, ако вие не боледувате повече тук, на Земята, ще имате вечен живот в Царството Небесно.
Шест дни хранете своето тяло с даровете на Майката-Земя, но на седмия ден посветете тялото си на вашия Небесен Отец. На седмия ден не приемайте никаква храна и живейте само с Божието Слово, и прекарайте целия този ден с Божиите ангели в Царството на Небесния Отец. И в течение на целия седми ден позволете на ангелите Божии да строят небесното царство във вашето тяло - така, както в течение на шест дни вие сте се трудили в царството на Майката-Земя. Ето защо, не позволявайте на никаква храна във вашето тяло да препятства работата на ангелите в течение на седмия ден. И тогава Господ ще ви даде дълъг живот на Земята, така че да можете вие след това да се радвате на вечния живот в Царството Небесно. Защото истина ви казвам, ако вие не боледувате повече тук, на Земята, ще имате вечен живот в Царството Небесно. И ще ви изпраща Бог всяка сутрин Ангела на Слънцето, който ще ви разбуди от вашия сън. Подчинете се веднага на призива на вашия Отец Небесен и не позволявайте на мързела да ви овладее, не оставайте в леглото, защото Ангелите на водата и въздуха ви очакват винаги отвън. А в течение на деня работете с ангелите на Майката-Земя, за да успеете още повече да ги опознаете - тях и техните дела. Но след залез Слънце, когато вашият Отец Небесен ви изпрати Своя най-скъпоценен Ангел на съня, спете и почивайте цяла нощ, пребивавайки с Ангела на съня. И тогава вашият Отец Небесен ще ви изпрати Своите безименни ангели, за да бъдат те с вас цялата нощ.
към текста >>

Вземете за пример водата, постоянно течаща; вятъра, когато той духа; Слънцето, което изгрява и залязва; растежа на дърветата и тревите, които растат; животните, които бягат и лудуват; луната, която се пълни и намалява; звездите, които изгряват и угасват.
И вашите тела трябва да бъдат не по-горещи и не по-студени, отколкото, когато ангелите Божии ги съгряват или охлаждат. И ако вие последвате заповедите на Майката-Земя, тогава всеки път, когато вашето тяло стане прекалено горещо, тя ще изпрати при вас Ангела на студа да го освежи. И всеки път, когато то се охлади, тя ще ви изпрати Ангела на топлината, за да ви съгрее отново. Следвайте примера на всички ангели на Отца небесен и на Майката- Земя, които денем и нощем работят непрестанно в Царството Небесно и в земното царство. И приемете в себе си най-могъщия от ангелите Божии - Ангелът на труда - и се трудете всички заедно в Царството Божие. Вземете за пример водата, постоянно течаща; вятъра, когато той духа; Слънцето, което изгрява и залязва; растежа на дърветата и тревите, които растат; животните, които бягат и лудуват; луната, която се пълни и намалява; звездите, които изгряват и угасват. Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно. Защото Бог е Бог на това, което има живот, а сатаната е бог на това, което е смърт. Затова служете на вашия Бог, за да може вечният поток на живота да ви поддържа и за да се измъкнете от вечната неподвижност на смъртта. Трудете се непрестанно за установяването на Царството Божие, за да не бъдете увлечени от сатаната. Бъдете истински синове на Майката ваша Земя и на Небесния си Отец, за да не попаднете в робството на сатаната.
към текста >>

Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно.
И ако вие последвате заповедите на Майката-Земя, тогава всеки път, когато вашето тяло стане прекалено горещо, тя ще изпрати при вас Ангела на студа да го освежи. И всеки път, когато то се охлади, тя ще ви изпрати Ангела на топлината, за да ви съгрее отново. Следвайте примера на всички ангели на Отца небесен и на Майката- Земя, които денем и нощем работят непрестанно в Царството Небесно и в земното царство. И приемете в себе си най-могъщия от ангелите Божии - Ангелът на труда - и се трудете всички заедно в Царството Божие. Вземете за пример водата, постоянно течаща; вятъра, когато той духа; Слънцето, което изгрява и залязва; растежа на дърветата и тревите, които растат; животните, които бягат и лудуват; луната, която се пълни и намалява; звездите, които изгряват и угасват. Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно. Защото Бог е Бог на това, което има живот, а сатаната е бог на това, което е смърт. Затова служете на вашия Бог, за да може вечният поток на живота да ви поддържа и за да се измъкнете от вечната неподвижност на смъртта. Трудете се непрестанно за установяването на Царството Божие, за да не бъдете увлечени от сатаната. Бъдете истински синове на Майката ваша Земя и на Небесния си Отец, за да не попаднете в робството на сатаната. И тогава Майката ваша Земя и Отец Небесен ще изпратят при вас Своите ангели, за да ви обичат и служат.
към текста >>

Защото Бог е Бог на това, което има живот, а сатаната е бог на това, което е смърт.
И всеки път, когато то се охлади, тя ще ви изпрати Ангела на топлината, за да ви съгрее отново. Следвайте примера на всички ангели на Отца небесен и на Майката- Земя, които денем и нощем работят непрестанно в Царството Небесно и в земното царство. И приемете в себе си най-могъщия от ангелите Божии - Ангелът на труда - и се трудете всички заедно в Царството Божие. Вземете за пример водата, постоянно течаща; вятъра, когато той духа; Слънцето, което изгрява и залязва; растежа на дърветата и тревите, които растат; животните, които бягат и лудуват; луната, която се пълни и намалява; звездите, които изгряват и угасват. Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно. Защото Бог е Бог на това, което има живот, а сатаната е бог на това, което е смърт. Затова служете на вашия Бог, за да може вечният поток на живота да ви поддържа и за да се измъкнете от вечната неподвижност на смъртта. Трудете се непрестанно за установяването на Царството Божие, за да не бъдете увлечени от сатаната. Бъдете истински синове на Майката ваша Земя и на Небесния си Отец, за да не попаднете в робството на сатаната. И тогава Майката ваша Земя и Отец Небесен ще изпратят при вас Своите ангели, за да ви обичат и служат. И техните ангели ще впишат заповедите Божии във вашия ум, във вашите сърца, за да разбирате, чувствате и да изпълнявате заповедите на Бога.
към текста >>

Затова служете на вашия Бог, за да може вечният поток на живота да ви поддържа и за да се измъкнете от вечната неподвижност на смъртта.
Следвайте примера на всички ангели на Отца небесен и на Майката- Земя, които денем и нощем работят непрестанно в Царството Небесно и в земното царство. И приемете в себе си най-могъщия от ангелите Божии - Ангелът на труда - и се трудете всички заедно в Царството Божие. Вземете за пример водата, постоянно течаща; вятъра, когато той духа; Слънцето, което изгрява и залязва; растежа на дърветата и тревите, които растат; животните, които бягат и лудуват; луната, която се пълни и намалява; звездите, които изгряват и угасват. Защото всичко, което има живот в себе си, се движи и върши своята работа и само това, което е мъртво, е неподвижно. Защото Бог е Бог на това, което има живот, а сатаната е бог на това, което е смърт. Затова служете на вашия Бог, за да може вечният поток на живота да ви поддържа и за да се измъкнете от вечната неподвижност на смъртта. Трудете се непрестанно за установяването на Царството Божие, за да не бъдете увлечени от сатаната. Бъдете истински синове на Майката ваша Земя и на Небесния си Отец, за да не попаднете в робството на сатаната. И тогава Майката ваша Земя и Отец Небесен ще изпратят при вас Своите ангели, за да ви обичат и служат. И техните ангели ще впишат заповедите Божии във вашия ум, във вашите сърца, за да разбирате, чувствате и да изпълнявате заповедите на Бога. И всеки ден молете Небесния ви Отец и Майката ваша Земя, за да стане вашата душа така съвършена, както е съвършен Светият Дух на вашия Небесен Отец и тялото ви да стане така съвършено, както е съвършено тялото на Майката ваша Земя.
към текста >>

17. СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ

Сегашният живот е обречен на преобразувание.
СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ Този свят само с проповед, само с говорене няма да се оправи. Казва се: "Плакахме, свирехме ви и не послушахте." Христос казва: "Иде гневът Божи! ", т.е. ликвидация на кармата. Сегашният живот е обречен на преобразувание. В света иде една катастрофа, поради безумието на съвременните хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сътресение в мозъците на хората. От гледище на Новото човечество нас ни очаква някаква голяма катастрофа. Действително, в света иде една голяма катастрофа, но тя е за онези здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, ще остане само Новото човечество - тази велика идея, на която Христос е учил човечеството. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа.
към текста >>

Тези избрани крепят живота.
Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Защото ако не го направят, те сами ще се разрушат. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи землетресения, мор и ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните, страданията ще се прекратят. Тези избрани крепят живота. Казва Писанието: Всичко ще мине през огън и от тази култура и архитектура всичко ще бъде пометено, всичко ще се измени, ще остане в човека само онова от културата, което ние сме задържали в себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди Новата култура, която ще бъде хиляди пъти по-висока от сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега пред вратата.
към текста >>

Животът на хората ще се обезсмисли.
И понеже народите не изпълняват Волята Божия, те страдат. И Той сега иде да тури ред и порядък в нещата. Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, землетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Всички човешки банки ще фалират. Животът на хората ще се обезсмисли. Затова Христос казва: "Събирайте съкровищата си в Небето, дето крадец не влиза, нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Те не знаят, че ще дойде ден, когато парите ще се обезценят толкова много, че с милиони не ще могат да си приготвят един обяд. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад по земята. Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200- 300 гр на човек. Може да се случи и да гладувате по два-три деня.
към текста >>

Животът ще се влошава все повече и повече.
Затова Христос казва: "Събирайте съкровищата си в Небето, дето крадец не влиза, нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Те не знаят, че ще дойде ден, когато парите ще се обезценят толкова много, че с милиони не ще могат да си приготвят един обяд. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад по земята. Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200- 300 гр на човек. Може да се случи и да гладувате по два-три деня. Животът ще се влошава все повече и повече. Той ще стане непоносим. Страданията ще обърнат хората към Бога. Различни страдания ще дойдат. Хората ще престанат да спят вечерно време, няма да ги хваща сън. И разни други видове страдания ще дойдат.
към текста >>

И разни други видове страдания ще дойдат.
Животът ще се влошава все повече и повече. Той ще стане непоносим. Страданията ще обърнат хората към Бога. Различни страдания ще дойдат. Хората ще престанат да спят вечерно време, няма да ги хваща сън. И разни други видове страдания ще дойдат. Няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството нищо няма да ползува при тези страдания. Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косата им ще настръхне от ужас, когато банките една след друга почнат да пропадат.
към текста >>

18. ВЕХТОТО ПРЕМИНА

Луната пък означава всички видове религии, всички религиозни системи.
Записки от беседите на Учителя Казано е в Писанието: "Когато дойде денят Господен, Слънцето ще потъмнее." Който чете по буква, той ще разбере нещата буквално; който чете и разбира по дух, в тези думи той ще разбере друго нещо. "Слънцето ще потъмнее" - подразбира, че великите държави, които сега управляват, ще изчезнат. Светската власт ще потъмнее. Луната пък означава всички видове религии, всички религиозни системи. И наистина, всички религии в света губят ума и дума, не знаят как да напътват хората. Няма религия днес, която може да посочи на хората правия път. Всяка църква казва: "Елате при нас и ще се спасите." Те разглеждат спасението като процес на бъдещето. Спасението не е въпрос нито на миналото, нито на бъдещето; то не е извън времето и пространството. То е въпрос на настоящето, въпрос на времето и пространството.
към текста >>

Те прекарват последните дни на своя живот.
Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне! Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: "Дайте ми да си хапна от това, от онова, дайте ми да пийна, че да си замина със затворени очи от този свят." Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на Земята. Това е решението на Невидимия свят. Хората, които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то - лошото е било вътре и Божественото го е изхвърлило като мъток навън, както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной през това място. Същото е в човечеството: сега има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите навън.
към текста >>

Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: "Дайте ми да си хапна от това, от онова, дайте ми да пийна, че да си замина със затворени очи от този свят." Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на Земята.
Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: "Дайте ми да си хапна от това, от онова, дайте ми да пийна, че да си замина със затворени очи от този свят." Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на Земята. Това е решението на Невидимия свят. Хората, които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то - лошото е било вътре и Божественото го е изхвърлило като мъток навън, както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной през това място. Същото е в човечеството: сега има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите навън. Който не знае този закон, се обезсърчава.
към текста >>

Понеже сега предстои един нов живот, човечеството не може да влезе в него, догдето не изгорят всички стари разбирания, мисли и чувства в страданието.
Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава. Винаги на границата между две култури - стара и нова - се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения - старото и новото - влизат в стълкновение. Едното се руши, а другото се гради. Ако някои мислят, че може да тикнат света в някой път, дето Божественото не иска, то много се лъжат, понеже има едно място, отдето се регулират нещата. Понеже сега предстои един нов живот, човечеството не може да влезе в него, догдето не изгорят всички стари разбирания, мисли и чувства в страданието. И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Картата на света ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и пр.
към текста >>

Свърши войната на смъртта, сега започва войната на живота.
Ще дойде време грях да не съществува на Земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят Волята Му. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на Земята. Князът на този свят си отива. Виждаме предсмъртните му гърчове в последните войни. Вдига се войната от Земята, за да отиде там, откъдето е дошла. Свърши войната на смъртта, сега започва войната на живота. Тези, които са на кораб, който потъва, навреме трябва да го напуснат. Спасителните лодки са спуснати. Божието Слово се даде за следните 2000 години. Грешните хора нямат шанс да живеят на Земята. Само праведните са определени да бъдат наследници на Земята, а не грешните.
към текста >>

Старото си отива безвъзвратно и няма повече живот за него.
Всеки човек, всеки народ, който не изпълнява Волята Божия, ще бъде пометен. Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено, т.е. ще бъде оставено за друга епоха. Сега сме вече в края на стария век и в началото на новия. Няма връщане назад! Старото си отива безвъзвратно и няма повече живот за него. Животът е за Новото! Благата се дават вече на добрите хора, за да ги използват за общо благо, за изпълнение Волята Божия. Най-хубавият свят сега иде! Такива хора са нужни на света - да пръскат своите мисли и топли чувства, да очистят Земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи.
към текста >>

Животът е за Новото!
Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено, т.е. ще бъде оставено за друга епоха. Сега сме вече в края на стария век и в началото на новия. Няма връщане назад! Старото си отива безвъзвратно и няма повече живот за него. Животът е за Новото! Благата се дават вече на добрите хора, за да ги използват за общо благо, за изпълнение Волята Божия. Най-хубавият свят сега иде! Такива хора са нужни на света - да пръскат своите мисли и топли чувства, да очистят Земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. Различните болести и епидемии се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения.
към текста >>

19. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки.
Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и за бронхопневмония." По онова време туберкулозата бе голям бич за младите хора. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това, бях любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моите думи към Учителя не подлежаха на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето и тялото Му облени в пот и кашля със суха кашлица.
към текста >>

Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо Словото на Учителя, някой от приятелите да прочете една беседа, а ние да слушаме.
Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл. Мария Златева В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани! " Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо Словото на Учителя, някой от приятелите да прочете една беседа, а ние да слушаме. Дотогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатаното Му Слово. След като се прочете беседата в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя, се избраха 10 души и отидоха при Него. Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група, слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята.
към текста >>

Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти в началните години на Школата ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си.
Дотогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатаното Му Слово. След като се прочете беседата в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя, се избраха 10 души и отидоха при Него. Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група, слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти в началните години на Школата ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо неуловимо за нашите очи, уши, сетива и не можеше да го приложим в живота си. А ето сега, на 24.XII.1944 г., в последните си дни на Земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? - Съвсем не.
към текста >>

Но това беше за нас една идея, нещо неуловимо за нашите очи, уши, сетива и не можеше да го приложим в живота си.
След като се прочете беседата в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя, се избраха 10 души и отидоха при Него. Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група, слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти в началните години на Школата ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо неуловимо за нашите очи, уши, сетива и не можеше да го приложим в живота си. А ето сега, на 24.XII.1944 г., в последните си дни на Земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? - Съвсем не. Само записахме думите Му.
към текста >>

Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот.
Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група, слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти в началните години на Школата ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо неуловимо за нашите очи, уши, сетива и не можеше да го приложим в живота си. А ето сега, на 24.XII.1944 г., в последните си дни на Земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? - Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, защото се опитваме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на Земята при слизането си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 г.
към текста >>

Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, защото се опитваме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас.
А ето сега, на 24.XII.1944 г., в последните си дни на Земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? - Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, защото се опитваме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на Земята при слизането си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 г. до 1944 г. Той държа Словото си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд, а Той го определи като "една малка работа", която свърши за Бога. От 1922 г., когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух в Единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя.
към текста >>

Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух в Единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя.
Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, защото се опитваме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на Земята при слизането си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 г. до 1944 г. Той държа Словото си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд, а Той го определи като "една малка работа", която свърши за Бога. От 1922 г., когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух в Единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него. Защото тук, на Земята, малката величина се оглежда и проектира в Голямото единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина на Земята е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е Слънце на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело.
към текста >>

Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и Горе." Най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим с малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото Му.
А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на Земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме. Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и Горе." Най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим с малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя път и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото Му. През последните дни на Учителя аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Него, бяхме се завърнали от провинцията. Той беше наредил да ни извикат с телеграма. На 26 срещу 27.ХМ.1944 г., в 2 ч. през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко се разреши." И отново заспа.
към текста >>

Аз през целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния одър на Учителя.
Значи съм забравил да затворя копчето на радиото си." В този случай може би Учителят нарочно не затвори копчето на радиото си, за да бъдем свидетели на всичко това. Това бяха събития на края на една епоха, която отминаваше. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя. Аз останах при Него една нощ, а тя после ми казваше, че искам да се налагам по този начин. А Учителят лично ме помоли. Аз през целия си живот знаех, че ще бъда на смъртния одър на Учителя. Това се изпълни. А Савка дойде при мен и ми каза: "Ма- рийке, ти се налагаш! " Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя това Учителят, не знам!
към текста >>

Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва.
Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения. Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на Вечността. След това Той отиде в стаята си и остана пак в първото си положение.
към текста >>

Нямам право да прониквам в това събитие - напускане на земния живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ.
Направи няколко тежки вдишки и си замина. Тялото Му остана в моите ръце. След това Го сложих бавно на легло. Борис Николов Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие - напускане на земния живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - "Не искам да поставя българския народ в положение на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма." Синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на българския народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България. Стефка Няголова Ето какво ми разказа Георги Драганов, адвокат от Ямбол, който бе приятел на Иван Бояджиев, адвокат от София, голям комунист.
към текста >>

с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му.
С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата, беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат! Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военна кола, за да извършат върху Него своето "възмездие", както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българското четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. Мария Златева Ние бяхме свидетели как дойдоха на 28.XII. с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на Своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Учителят бе казал още в самото начало през 1922 г.: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години!
към текста >>

Той бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Всемировия Учител на Земята.
А истината бе тази, която Учителят бе казал още в самото начало през 1922 г.: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана. Каза още: "Когато аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят. Той бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Всемировия Учител на Земята. Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат! " Говорейки за живота на Братството, Учителят обяснява: "Сега има три положения за Братството: Да не дойдат комунистите. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате.
към текста >>

Говорейки за живота на Братството, Учителят обяснява: "Сега има три положения за Братството:
За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят. Той бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Всемировия Учител на Земята. Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат! " Говорейки за живота на Братството, Учителят обяснява: "Сега има три положения за Братството: Да не дойдат комунистите. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате. Аз да си отида, а вие да останете, без да пострадате. Ще изберем най-разумното." Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."
към текста >>

20. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

“От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами.
Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована. Днешното индивидуализиране на съзнанието много ярко е отразено и в литературата, например в някои разкази на френския белетрист Ги дьо Мопасан, особено в неговия разказ Самотата. Един от героите на този разказ казва: “От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами. И всички наши усилия и всичките ни постъпки са насочени към това да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе, се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо – това е всичко. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота.
към текста >>

Днешният човек има такъв стремеж за Свобода, че самият той изключва робството от разумния човешки живот.
Днешната епоха е епоха на машините. Друго явление, което върви паралелно с постепенното индивидуализиране на човешкото съзнание, е чувството за Свобода. Развитието на това чувство почва от края на Атлантската епоха, отначало като слаб подтик, и постепенно се усилва през всички култури на Бялата раса, за да достигне до своя разцвет в ХІХ и ХХ век. У всеки съвременен човек има чувство за Свобода. Той не може да търпи насилие върху себе си. Днешният човек има такъв стремеж за Свобода, че самият той изключва робството от разумния човешки живот. Издигна се жената. Тя излиза от своето подчинено състояние, стреми се към Свобода. Развитието на чувството към Свободата се изрази и с явяването на анархизма в XIX век с представители Макс Щирнер, Бакунин, Кропоткин, Себастиян Фор15 и прочее. Този стремеж към Свободата намери израз и в драмите на Ибсен. Ибсен изрази онзи момент в историята на човечеството, когато индивидуализирането, стремежът към Свободата бяха достигнали голяма сила.
към текста >>

В своите книги Днешното робство, Царството Божие е във вас, Моята вяра и прочее той говори за разните видове насилие, които царуват в днешното общество, и въстава против тях.
Развитието на чувството към Свободата се изрази и с явяването на анархизма в XIX век с представители Макс Щирнер, Бакунин, Кропоткин, Себастиян Фор15 и прочее. Този стремеж към Свободата намери израз и в драмите на Ибсен. Ибсен изрази онзи момент в историята на човечеството, когато индивидуализирането, стремежът към Свободата бяха достигнали голяма сила. Анархизмът също е израз на същия стремеж към Свобода. Като последователен борец против всяко насилие се явява и Лев Толстой, когото можем да наречем духовен анархист. В своите книги Днешното робство, Царството Божие е във вас, Моята вяра и прочее той говори за разните видове насилие, които царуват в днешното общество, и въстава против тях. За духовни анархисти можем да смятаме и духоборите16, които също така са борци против всяко насилие. Както споменахме и по-рано, постепенното индивидуализиране на съзнанието се отрази и върху икономическия строй на обществото. Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век. Частната собственост я замести. Днес е епохата на частната собственост.
към текста >>

21. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата.
Когато индивидуалното съзнание стигна до своята крайна точка, почна обратният процес, а именно – постепенното му разширяване, т.е. възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици.
към текста >>

Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота.
възвръщане отново към колективното съзнание, само че във висша форма. Има много признаци, които показват, че сме в началото на развитието на Колективното съзнание. И тъй, човешкото съзнание, което в ХIХ век намали до крайна степен своята широта и обхващаше само индивида, сега отново започва да се разширява. Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство.
към текста >>

Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание.
Днес вече наблюдаваме признаци за събуждането на Колективното съзнание. Анархизмът на Кропоткин изразява развитието у съвременния човек на усета към Свободата, който усет изключва всяко насилие, а идеята за взаимопомощ у Кропоткин показва, че съвременният човек отново се възвръща към колективния живот, само че запазва придобивките на съвременната епоха, а именно усета към Свободата. Развитието на Колективното съзнание днес се изразява в усилването на кооперативното движение; кооперативната идея прониква във всички области на живота. Събуждането на колективното съзнание се изразява и в стремежа за обединение, за сдружаване на хората. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е явяването на социализма като движение, което има за цел средствата за производство да станат колективна собственост. Социализацията, национализацията или етатизацията на много видове производства е израз на пробуждане на Колективното съзнание. Признак за пробуждане на Колективното съзнание е появата на международни езици. Това показва, че всички народи започват да се чувстват като едно цяло, като едно голямо семейство. За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години.
към текста >>

“Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание.
За нас е важна вътрешната идея на есперанто. Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години. В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание. Ще цитираме руския писател Гарбунов-Посадов19: “Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
към текста >>

Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот.
Създателят на есперанто д-р Заменхоф твърди, че главната му подбуда да даде есперанто на света е вътрешната идея на този международен език, а именно обединение, побратимяване на всички народи в едно цяло. Международният език есперанто не можеше да се появи и да има успех например преди две хиляди години. В литературата също виждаме признаци, които показват, че иде едно пробуждане на Колективното съзнание. Ще цитираме руския писател Гарбунов-Посадов19: “Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение.
към текста >>

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Ще цитираме руския писател Гарбунов-Посадов19: “Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските на света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потискана от дълги години болка е достигнала пределите си и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение. Нека се съедини с тях! Да стане отново частица, безкрайно любеща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.”
към текста >>

Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот.
Той ги вижда такива, какъвто е той – откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавените мъки, сърца, от които капе кръв, неизказаното страдание на вечното разединение. Нека се съедини с тях! Да стане отново частица, безкрайно любеща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.” Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот. Паралелно с пробуждането на Колективното съзнание се явиха и технически изобретения, които спомагаха за това обединение на човечеството. Такива са например телефонът, телеграфът, радиото и прочее. Днес едно събитие, станало в една част от земното кълбо, още същия ден благодарение на радиото става достояние на цялото човечество. Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм.
към текста >>

Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот.
Да падне на колене пред тях, да хване, да целуне братската ръка, да погледне с любещ поглед в очите на братята си и да им каже: “Ние сме все същите нейни деца на вечната любов” и да плаче заедно с тях от радост, от щастие за възкръсналата любов.” Както казахме по-рано, фазите, през които минава човешкото съзнание, имат своето отражение в целокупния културен живот. Паралелно с пробуждането на Колективното съзнание се явиха и технически изобретения, които спомагаха за това обединение на човечеството. Такива са например телефонът, телеграфът, радиото и прочее. Днес едно събитие, станало в една част от земното кълбо, още същия ден благодарение на радиото става достояние на цялото човечество. Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Има федерация на Съединените щати, Швейцарски федеративен съюз, Съветска федеративна република и прочее. Тенденцията за федериране продължава да действа – говори се за Балканска федерация, за общоевропейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството.
към текста >>

Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота.
Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години.
към текста >>

Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот.
Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години. 19 Гарбунов-Посадов, Иван (1864-1940) - руски педагог и публицист, последовател на учението на Лев Толстой, теоретик на т.нар.
към текста >>

Животът я носи в себе си.
А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 17 Силурски период - трети период от третата геологична ера - Палеозой, започнал преди около 440 млн. години. 18 Креден период - трети период от четвъртата геологична ера - Мезозой, започнал преди около 140 млн. години. 19 Гарбунов-Посадов, Иван (1864-1940) - руски педагог и публицист, последовател на учението на Лев Толстой, теоретик на т.нар. свободно възпитание, ръководител на създаденото по инициатива на Толстой издателство „Посредник”.
към текста >>

22. ИЗПИТИ В ЛЮБОВТА

Ето обяснението: човек обича някого, приписва му всички видове добродетели и дарби.
Учителя привежда следния разказ: Един човек обичал една жена. Веднъж, като я посетил, видял на скута й голяма кобра. Тогава той напуснал завинаги нейния дом. Този разказ е символичен. Ето обяснението: човек обича някого, приписва му всички видове добродетели и дарби. Но щом види някоя слабост у него, изпитва голямо разочарование и Любовта му изстива. Тази слабост е кобрата, която го е съблазнила. Първото нещо, което се изисква от всеки човек, е да тури като основа в живота си великата сила на Любовта и да може при най-големите изпитания в живота да издържи, без да губи доброто разположение на душата и духа си. Да запазиш Любовта си, когато си при добри условия, това всеки може, но да я запазиш при най-големите мъчнотии и при най-лошите условия, това е изкуство.
към текста >>

Първото нещо, което се изисква от всеки човек, е да тури като основа в живота си великата сила на Любовта и да може при най-големите изпитания в живота да издържи, без да губи доброто разположение на душата и духа си.
Тогава той напуснал завинаги нейния дом. Този разказ е символичен. Ето обяснението: човек обича някого, приписва му всички видове добродетели и дарби. Но щом види някоя слабост у него, изпитва голямо разочарование и Любовта му изстива. Тази слабост е кобрата, която го е съблазнила. Първото нещо, което се изисква от всеки човек, е да тури като основа в живота си великата сила на Любовта и да може при най-големите изпитания в живота да издържи, без да губи доброто разположение на душата и духа си. Да запазиш Любовта си, когато си при добри условия, това всеки може, но да я запазиш при най-големите мъчнотии и при най-лошите условия, това е изкуство.
към текста >>

23. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Този закон важи за всички области на живота.
” Учениците Му казали: “Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мен? ” Но Той се озъртал, за да види тази, която сторила това. Тогава жената, разтреперана, Му казала цялата истина. Един важен закон е изтъкнат в този разказ: всички се натискали около Христа, но сила излязла от Него само когато жената се допряла до Него. Защо? Защото тя се допряла с Вяра. Този закон важи за всички области на живота. Той важи и за Любовта. Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света!
към текста >>

В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света!
Този закон важи за всички области на живота. Той важи и за Любовта. Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта.
към текста >>

Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот.
Той важи и за Любовта. Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени.
към текста >>

Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта.
Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна.
към текста >>

Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота.
Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си. Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес.
към текста >>

Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия.
Бог обича еднакво светията и грешника, посреща еднакво светията и комара. В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот. Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота. Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея.
към текста >>

Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея.
Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени. Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея. Те не възприемат и не прилагат Любовта еднакво, вследствие на което и проявите й се различават. Като казваме еволюция в Любовта, трябва да разбираме еволюция във възприемчивостта на съществата към Божествената Любов. Според степента на развитие на човека ще бъде и схващането му за Любовта. Всяко същество възприема от Любовта толкова, колкото може да прояви и обработи. Като изучава Любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви.
към текста >>

Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен Живот – от Любовта, която има в душата си.
Но има степени, през които трябва да се мине. Например любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката не може да се сравни с Ангелската. Хората още не познават Любовта, въпреки че говорят за нея. Къде греши човек най-много? По отношение на Любовта! Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен Живот – от Любовта, която има в душата си. Колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в Любовта. Учителя казва: Със своите груби тела съвременният човек живее повече в нисшите степени на Любовта, но един ден, когато си създаде Божествено тяло, той ще навлезе във висшите й области и по този начин ще постави основата на бъдещата култура. Казано е в Писанието: “Бог е огън всепояждащ.” Учителя обяснява това така: Тези думи означават: Любовта е огън, който изгаря всичко.
към текста >>

24. СПРАВЕДЛИВОСТТА – ВЪТРЕШНИЯТ ЗАКОН

Външният закон и правото не са достатъчни да разрешат въпросите, които Животът поставя.
Готова е да раздели всички блага. Разумната Природа говори днес на хората: “Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправяте.” У ч и т е л я Външният закон и правото не са достатъчни да разрешат въпросите, които Животът поставя. Те разрешават отчасти само някои външни положения в личния и обществен живот. Има един вътрешен закон – най-старият, който определя отношенията между всички същества – това е Справедливостта. Справедливостта се явява като основа на Новата култура. Тя е основата, върху която в бъдеще Любовта ще се изяви. Учителя за пръв път даде на понятието Справедливост пълно съдържание.
към текста >>

Те разрешават отчасти само някои външни положения в личния и обществен живот.
Разумната Природа говори днес на хората: “Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправяте.” У ч и т е л я Външният закон и правото не са достатъчни да разрешат въпросите, които Животът поставя. Те разрешават отчасти само някои външни положения в личния и обществен живот. Има един вътрешен закон – най-старият, който определя отношенията между всички същества – това е Справедливостта. Справедливостта се явява като основа на Новата култура. Тя е основата, върху която в бъдеще Любовта ще се изяви. Учителя за пръв път даде на понятието Справедливост пълно съдържание. Той казва:
към текста >>

Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота.
Има един вътрешен закон – най-старият, който определя отношенията между всички същества – това е Справедливостта. Справедливостта се явява като основа на Новата култура. Тя е основата, върху която в бъдеще Любовта ще се изяви. Учителя за пръв път даде на понятието Справедливост пълно съдържание. Той казва: Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота. Справедливостта или, казано по-кратко, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Законите на Справедливостта са написани в човешката душа. Затова тя има едно вътрешно знание за тях.
към текста >>

Животът на всяко същество е Живот на Бога.
Абсолютната Божия Справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква. Второто положение на Справедливостта Учителя формулира така: Животът на всяко същество е Живот на Бога. Всяко същество има своето място и значение в Живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога. Справедливостта е, която определя отношенията между хората. Когато виждаме Божественото в човека, тогава идат хубавите отношения. Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията.
към текста >>

Всяко същество има своето място и значение в Живота на Цялото.
Тя има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква. Второто положение на Справедливостта Учителя формулира така: Животът на всяко същество е Живот на Бога. Всяко същество има своето място и значение в Живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога. Справедливостта е, която определя отношенията между хората. Когато виждаме Божественото в човека, тогава идат хубавите отношения. Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията. То е неизменното във всяко същество.
към текста >>

Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията.
Животът на всяко същество е Живот на Бога. Всяко същество има своето място и значение в Живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога. Справедливостта е, която определя отношенията между хората. Когато виждаме Божественото в човека, тогава идат хубавите отношения. Всеки човек трябва да уважава Божественото, което е вложено в хората, животните и растенията. То е неизменното във всяко същество. Справедливостта се изявява в онова истинско уважение, което трябва да имат хората един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого. Справедливостта зачита правата и на най-малките същества, онези права, които Разумната Природа им е дала. От това гледище човек не трябва да поврежда и едно цветенце.
към текста >>

Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право.
Справедливостта зачита правата и на най-малките същества, онези права, които Разумната Природа им е дала. От това гледище човек не трябва да поврежда и едно цветенце. Учителя казва: И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат. Третото положение на Справедливостта гласи: На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната Природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество. Този закон трябва да залегне в живота на обществото.
към текста >>

Този закон трябва да залегне в живота на обществото.
Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат. Третото положение на Справедливостта гласи: На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната Природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество. Този закон трябва да залегне в живота на обществото. В това отношение човек може да се сравни с една семка, която носи условията да стане круша, ябълка, череша и прочее. Трябва да й се дадат условия да израстне. На всеки човек със самото му раждане на Земята е даден известен капитал да живее и да се развива, на който той може да разчита. Обществото, човечеството трябва да му даде всички тези условия. Това е Божественото право на всеки човек.
към текста >>

До Свободата като идеал на индивида, обществото, народа и човечеството може да се достигне само чрез върховната Справедливост, която трябва да възтържествува в човешкия живот.
От хиляди години насам Природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме. На всеки човек трябва да се дадат всички условия да живее и да се развива. Това изисква висшият, Божественият закон на Справедливостта. И това ще бъде критерият на бъдещите социални отношения вътре в народа и на международните отношения. Освен физическия свят има и друг, Разумен свят, чрез който всичко е предвидено и разумно разпределено. До Свободата като идеал на индивида, обществото, народа и човечеството може да се достигне само чрез върховната Справедливост, която трябва да възтържествува в човешкия живот. Време е законът на насилието, който е владял почти при всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на Справедливостта, който поставя всички неща на тяхното място, за да изпълняват предначертаните си функции и за да могат да оправдаят своето съществувание. Ето защо трябва да се отдаде на всеки човек правото, което Разумната Природа му е отредила, и да го подкрепяме в неговите стремежи. Учителя казва: Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право.
към текста >>

В света има една Божествена Справедливост; нарушението й носи своите последствия – страдания и противоречия в Живота.
Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да заеме последното място. Тъй постъпва и майката. В света има една Божествена Справедливост; нарушението й носи своите последствия – страдания и противоречия в Живота. Когато тя се приложи, не може да има недоволство. Народите трябва да зачитат правото, което Бог е дал на всеки народ. Големите народи да зачитат правото на малките и обратно. Това значи, че човечеството трябва да даде на всеки индивид и на всеки народ условия и подкрепа за живот и правилно развитие. Защото международната общност се явява като един жив организъм, който включва всички възможности за правилното развитие на индивидите и народите.
към текста >>

Това значи, че човечеството трябва да даде на всеки индивид и на всеки народ условия и подкрепа за живот и правилно развитие.
Тъй постъпва и майката. В света има една Божествена Справедливост; нарушението й носи своите последствия – страдания и противоречия в Живота. Когато тя се приложи, не може да има недоволство. Народите трябва да зачитат правото, което Бог е дал на всеки народ. Големите народи да зачитат правото на малките и обратно. Това значи, че човечеството трябва да даде на всеки индивид и на всеки народ условия и подкрепа за живот и правилно развитие. Защото международната общност се явява като един жив организъм, който включва всички възможности за правилното развитие на индивидите и народите. Справедливостта трябва да се приложи на Земята. Държавата трябва да бъде символ на Справедливост. Ако няма Справедливост в една държава, ражда се безредие. Царство Божие и Справедливост са едно и също нещо.
към текста >>

Животът изтича от Великото Разумно начало, което обгръща всичко в света.
Държавата трябва да бъде символ на Справедливост. Ако няма Справедливост в една държава, ражда се безредие. Царство Божие и Справедливост са едно и също нещо. Четвъртото положение на Справедливостта Учителя формулира така: Добро е това, което е Добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно начало, което обгръща всичко в света. Навсякъде, гдето има Живот, той е проява на това Велико Разумно начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната Справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на Справедливостта.
към текста >>

Навсякъде, гдето има Живот, той е проява на това Велико Разумно начало.
Ако няма Справедливост в една държава, ражда се безредие. Царство Божие и Справедливост са едно и също нещо. Четвъртото положение на Справедливостта Учителя формулира така: Добро е това, което е Добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно начало, което обгръща всичко в света. Навсякъде, гдето има Живот, той е проява на това Велико Разумно начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната Справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на Справедливостта. Тази идея на Новата култура Учителя е изразил в надписа на една чешмичка, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички.” Той казва:
към текста >>

Благата на Живота не текат само в една посока.
Ето защо върховната Справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на Справедливостта. Тази идея на Новата култура Учителя е изразил в надписа на една чешмичка, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички.” Той казва: Има един велик закон в Природата, който регулира нещата. Благата на Живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно – да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас.
към текста >>

Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот.
Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на Справедливостта. Тази идея на Новата култура Учителя е изразил в надписа на една чешмичка, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички.” Той казва: Има един велик закон в Природата, който регулира нещата. Благата на Живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно – да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества.
към текста >>

Това се отнася за всички видове блага.
Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно – да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат – да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага. Аз ям и казвам: “Слава Богу.” Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото.
към текста >>

Справедливостта подобрява Живота.
Без Справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната Справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен Мир и спокойствие. Когато Справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява Живота. Божествената Справедливост иде за пръв път на Земята. Учителя казва: Откак светът съществува, на Земята е нямало Правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора. Справедливостта освобождава човека от всички пороци.
към текста >>

Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички.
Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага за всички същества. Справедливостта е израз на Божията Любов в света. Съществува само една Справедливост – справедливостта на Любовта! Любовта е мощна Сила, която прониква в съзнанието на хората, за да разберат, че благата и Животът са общи и достъпни за всички. Значи Любовта води към Справедливостта. Източникът на Справедливостта се намира в света на Истината, тъй като последната единствено може да освободи човека от физическо и духовно робство, да го освободи от всички заблуждения, предразсъдъци и криви идеи на миналото и да го въведе в Светлината на едно Божествено съзнание, където нещата правилно се развиват и преценяват и където съществуват всички възможности за правилно развитие, насочено към Божествено съвършенство.
към текста >>

25. ФАКТОРИ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни.
Обнова виждаме и в слънчевите системи. И те се разрушават, загиват и отново се възраждат. Обновяват се и човешките култури. Нека разгледаме по-дълбоките причини за обновата в културите. 1. Космични причини. Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота.
към текста >>

И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота.
Пространството е проникнато не само от радиовълни на музиката или словото, но и от мисловни и всевъзможни други видове вълни. А мисловните вълни са вече от психичен характер. Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура. Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер. 2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух.
към текста >>

Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура.
Това показва, че пространството е живо, че то е проникнато от нещо психическо. Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура. Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер. 2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух. Всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия Дух. Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете.
към текста >>

Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния.
Това се отнася не само за земното пространство, но и за космичното, междузвездното пространство, понеже целият Всемир е населен. Ето защо не е безразлично къде се намира Земята и цялата Слънчева система в даден момент. И понеже Слънчевата система с огромна бързина, с всичките си планети се движи към определени съзвездия, то тя навлиза във все по-нови и по-нови космични пространства, които съдържат нови възможности и условия за проявление на Живота. И поради това естествено е, че Слънчевата система попада под все по-нови влияния и въздействия. Това е една от причините за новите елементи, които постоянно се вливат в Живота и дават нов тласък на духовно-материалната култура. Значи една от причините за вливане на нови елементи в Живота са космичните влияния. Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер. 2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух. Всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия Дух. Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете. Винаги се вливат нови и нови сили в културата.
към текста >>

Животът на човечеството е поток, в който бликат винаги нови води, които идат из глъбините на човешкия Дух.
Те са сложни, разнообразни – от физически и психически характер. 2. Събуждане на нови сили в човешкия Дух. Всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия Дух. Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете. Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, в който бликат винаги нови води, които идат из глъбините на човешкия Дух. Това важи и за всички природни царства. 3. Нови подтици от Разумната Природа. От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения Живот нови подтици, нови идеи, нови сили. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност.
към текста >>

От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения Живот нови подтици, нови идеи, нови сили.
Последният крие в себе си Великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, а по строго закономерен път, както строго закономерно, последователно се развиват коренът, стъблото, листата, цветовете и плодовете. Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, в който бликат винаги нови води, които идат из глъбините на човешкия Дух. Това важи и за всички природни царства. 3. Нови подтици от Разумната Природа. От света на Абсолютното постоянно се вливат в проявения Живот нови подтици, нови идеи, нови сили. Ето защо всеки нов ден е нещо съвсем ново в цялата вечност.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА Да бъдете Синове Божии, значи да чувствате импулса на цялата Вселена, всичката нейна красота, всичко възвишено и благородно в света. У ч и т е л я Когато говорим за хората на Новата култура, разбираме онези същества, които са дошли на Земята да работят, да творят, да съграждат, а не да ядат и пият. Те са хора и на перото, и на науката, и на изкуството. И на нивата ако отидете, и там ще ги намерите.
към текста >>

ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота.
Съвременните народи работят много с малки придобивки, а пък им трябват два часа, за да си изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд, а не му остава време за нищо друго. По този начин човек, поставен при тази нова обстановка, ще може да се отдаде на своето духовно усъвършенстване, за което е имало малко условия в миналите култури. Още в 1919 г. Учителя каза, че след 1945 г. ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне.
към текста >>

После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание.
По този начин човек, поставен при тази нова обстановка, ще може да се отдаде на своето духовно усъвършенстване, за което е имало малко условия в миналите култури. Още в 1919 г. Учителя каза, че след 1945 г. ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека.
към текста >>

Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне.
ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на Живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителя, религията на Живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее.
към текста >>

В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото.
Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Учителя казва: Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее. Всички човеци ще имат условия и възможности да разкрият талантите и заложбите, вложени в тях. Свободата ще бъде закон за Новата култура. Всяко насилие ще бъде изключено.
към текста >>

Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее.
Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на Живота, всичко това ще изчезне. Духът на Шестата раса започва да осенява човечеството! Една Светлина започва вече да озарява съзнанието на човека. В него вече прониква великата идея – Живот за Цялото. Всички народи отиват към сътрудничество, което ще донесе благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога досега не е имало на Земята. Спящите сили на човешкия Дух ще се изявят, ще има небивали постижения във всички видове изкуства – поезия, музика, живопис, архитектура и прочее. Всички човеци ще имат условия и възможности да разкрият талантите и заложбите, вложени в тях. Свободата ще бъде закон за Новата култура. Всяко насилие ще бъде изключено. В Новата култура всички хора ще бъдат свободни, ще служат без принуждение – по свобода, разбиране и Любов. Тогава всички работи ще стават по-добре.
към текста >>

Ще чува хармонията на сферите, хармонията на Разумния живот, който се гради във Всемира.
Човекът на Шестата раса ще вижда навсякъде – и отпред, и отзад, и близо, и далеч, и нагоре в небесното пространство, и под Земята. Той ще разбира какво става и в най-отдалечените кътчета на света по суша и по море. Ще вижда какво става на Луната, на Слънцето, на планетите. Какво става на слънцата по Млечния път и други звездни вселени. Мозъкът му ще бъде устроен като най-фин апарат, той ще може да долавя и най- късите вълни. Ще чува хармонията на сферите, хармонията на Разумния живот, който се гради във Всемира. Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното. Той ще може да живее и в етера. Тогава той ще пътува свободно по Земята, до Луната, защото пространството между планетите е изпълнено с етер. Човек ще бъде нагоден да живее в него. Обаче сегашният човек не може да отиде на Луната, не е нагоден за там, белите му дробове още не могат да възприемат етера.
към текста >>

От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе.
Като излезе, и къщата потъмнява. Влезе ли пак, цялата къща светва. Вие сте забравили, че сте били Светлина, и сега с ред доказателства трябва да ви убеждавам, че сте били Светлина. Шестата раса ще бъде раса на гениите, Седмата – на светиите. Иде една нова епоха, в която погрешните идеи, с които хората са живели досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на Живота ще се родят новата Земя и новото Небе. Хората ще имат такива отношения едни към други, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сегашният свят е обречен на преобразувание. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. Идването на Новата култура подразбира едно високо съзнание. Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си.
към текста >>

от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината.
Хората на Новата култура, на Шестата раса ще се отличават със знанието, с вярата си, с мислите и чувствата си. Учителя ги нарича Синове на Светлината. За тях Той казва: Синовете на Светлината живеят в Божествения свят. Като почнем от по- ниските степени на съзнанието и вървим към по-високите, т.е. от областта, в която живеят растенията, постепенно минаваме към животните, между които влиза човекът; най-после влизаме в областта на Божествения свят, където живеят Синовете на Светлината. Те са носители на Божественото в света. Учителя казва: Аз познавам Синовете на Светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни. Занимават се с музика, поезия и наука.
към текста >>

Когато един от Синовете на Светлината ви посети, вие ще се преобразите, ще придобиете нов Живот, ще се почувствате свободни граждани на Царството Божие.
Те са носители на Божественото в света. Учителя казва: Аз познавам Синовете на Светлината и мога да ви ги опиша. Те са стройни, красиви, разумни. Занимават се с музика, поезия и наука. Когато един от Синовете на Светлината ви посети, вие ще се преобразите, ще придобиете нов Живот, ще се почувствате свободни граждани на Царството Божие. Синовете на Светлината носят навсякъде Радост и Веселие. Болни лекуват, страдащи утешават, паднали повдигат. Те свалят оковите от ръцете и краката на затворниците, свалят оковите от умовете и сърцата на онези, които са изпаднали в мрак и заблуждение. Те имат непоколебима вяра в Господа. Дето са Синовете на Светлината, там е Бог.
към текста >>

Защото Новата култура, или както Учителя я нарича Новия ден, е Живот на разумните души.
Новите хора ще мислят за доброто на своите ближни, както за своето добро. Учителя казва: Досега слабите хора са проявявали Любовта, затова всички са били нещастни. Сега силните хора ще проявят Любовта. Те ще пуснат всичката Топлина и Светлина на Любовта, за да просветят цялото човечество. Защото Новата култура, или както Учителя я нарича Новия ден, е Живот на разумните души. Той не е външно явление. Учителя казва: Всеки от нас трябва да бъде лъч на този Вечен ден. Тези лъчи идват вече в света, те проникват в душата на човека. Старият свят няма да се разруши, но ще се преустрои.
към текста >>

Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството.
Като казвам Христос, разбирам Същество, Което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си. Това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, Който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена! Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поругания, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.
към текста >>

Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот.
Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, Който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън.
към текста >>

Той е живият Христос, Който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, Който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, Който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън. Той не ще дойде нито в човешка, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?
към текста >>

И наистина, като наблюдаваме Целокупния живот на човечеството, виждаме, че почти във всички народи се появяват първите признаци, които показват, че се създава един нов светоглед, който именно ще ни приближи до светогледа, за който ни е говорил Христос преди две хиляди години и който днес нашият Учител изрази чрез Своя живот и своето Слово.
В бъдеще християнството – но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство – ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Днес, когато човечеството преживява най-големите страдания в своята еволюция, това е една подготовка, т.е. преминаване през кръстната смърт на Христа или учене закона на саможертвата, за да може да дойде, както казва Учителя, великата Любов в сърцата на хората. По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в Откровение. И наистина, като наблюдаваме Целокупния живот на човечеството, виждаме, че почти във всички народи се появяват първите признаци, които показват, че се създава един нов светоглед, който именно ще ни приближи до светогледа, за който ни е говорил Христос преди две хиляди години и който днес нашият Учител изрази чрез Своя живот и своето Слово. Христос днес иде чрез милиони човеци на Земята. Ще се изпълнят думите на Великия Учител на човечеството, Който казва: “Дерзайте, Аз победих света! ” Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа.
към текста >>

Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли.
” Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата.
към текста >>

Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате.
Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот.
към текста >>

Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата.
Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата.
Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.
към текста >>

За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот.
Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си Живот, Който носи живото Знание и Светлина, Който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
към текста >>

27. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

В живота има една хубава страна.
Нейният път досега са го представлявали за най-мъчен, непостижим. Обаче той е най-лесният, когато бъде разбран. По-лесен път от него няма. Бог иска да Го познаваме, за да участваме в Любовта Му. Някои хора приличат на онези пътници в пустинята, които, като вървят, вдигат прах около себе си и мислят, че навсякъде е прах. В живота има една хубава страна. Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда. Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“ Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни. Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък.
към текста >>

Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде.
Вие се влюбвамте във външните форми и разрушавате Любовта. Хората познават човешката любов. А аз говоря за Божествената Любов, която едва сега почват да разбират. По-велико учение от Любовта няма – който я разбира. Не земната любов. Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде. Земната любов, всичкото земно знание, което учат сега всички адепти, ще образува само един павиран път, по който ще мине и ще дойде това Божествено знание. Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има. Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними.
към текста >>

Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът.
Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има. Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними. Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът. Вие сте имали обикновена любов, но онази Любов, която освобождава човека, не сте я опитали! Често ми казват: „Любовта изгори сърцето ми, счупи ми се сърцето.“ Не, Любовта не е направила това. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това, което гори и не изгаря, е Любов! Това, което живее и не умира, е Любов.
към текста >>

Тя има много, много плодове – хиляди видове.
Това, което живее и не умира, е Любов. А това, което живее и умира, то е временно. Любовта е плод на Духа. Тя трябва да се проучава във всичкото нейно необозримо разнообразие. Не мислете, че тя има само един плод. Тя има много, много плодове – хиляди видове. Те всички трябва да се опитат. Като се роди детето, хората ще го обвият в пелени. Има една любов, която хората ще наденат на гърба ти, като дойдеш. Но без това е по-лошо. По-добре с нея, отколкото без нея.
към текста >>

Тя осмисля живота на всички хора.
Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената Любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата – това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота. В Божествената Любов няма промени както в човешката.
към текста >>

За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота.
А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота. В Божествената Любов няма промени както в човешката. Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена. Аз съм за онази Любов, която никога не се губи. Аз съм за онази Любов, която постоянно расте. Аз съм за онази Любов, която се справя с всички противоречия.
към текста >>

Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена.
Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота. В Божествената Любов няма промени както в човешката. Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена. Аз съм за онази Любов, която никога не се губи. Аз съм за онази Любов, която постоянно расте. Аз съм за онази Любов, която се справя с всички противоречия. Хората трябва да излязат от тази любов, която сега имат, понеже тя е произвела всички страдания, които съществуват. Обичай това, което никой не може да ти вземе.
към текста >>

Първоначално всички хора са еднакво чисти, но като тръгнат по дългия път на живота, изменя се тяхната чистота.
В нея е образецът как човек трябва да постъпва. Да любим, това е наука. Покажете ми един конкретен пример за любовта! Изворите на всички реки са чисти, но всичките не са еднакво чисти. Защото, Земята, през която минават не е еднакво чиста. Първоначално всички хора са еднакво чисти, но като тръгнат по дългия път на живота, изменя се тяхната чистота. В бъдеще трябва да се създадат нови общества, нови схващания. Не е достатъчно само да говорим за Любовта, но трябва да имаме нови образци и да видим дали можем да живеем по тях. Да обичаме, както Бог обича! Да обичаме, както Бог люби! Или: да предадем на другите Божията Любов така, както ние предадена отгоре, както е дошла при нас.
към текста >>

Те носят великото, мощното в живота.
Любовта е това, което не умира! Ако има нещо приятно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. В Любовта на изключенията ревност не съществува. Търсете всички изключенията на Любовта. Те носят великото, мощното в живота. Желая всички да опитате това изключение. Един момент, преживян в това блаженство, трае хиляди години. Изключение на Любовта наричам едно ново откровение на Любовта, което иде от Абсолютното. Изключението е новото, което всички очакват! Новото изисква нови методи, нови пътища.
към текста >>

Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън.
Изключение на Любовта наричам едно ново откровение на Любовта, което иде от Абсолютното. Изключението е новото, което всички очакват! Новото изисква нови методи, нови пътища. Обичай и без да те обичат. Независимо от това дали те обичат или не, ти обичай. Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън. Това се нарича Любов без външен стимул. Това е новата Любов, която иде на Земята. Тогава ти си свободен. Тогава ти няма да имаш противоречия и разочарования. Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик урок: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.
към текста >>

Бог е в основата на живота като Любов.
Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик урок: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул. Това е нова мисъл! Вие не сте мислили върху това. Към когото и да е отправена Любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледите на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите могат да осакатят. Бог е в основата на живота като Любов. Затова като обичаш, недей държа сметка дали те обичат. Аз за Любовта си никога не съм говорил. То е най-свещеното нещо на света. Когато обичате някого, не му говорете за Любовта си. Който много говори за Любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи.
към текста >>

28. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

В живота има една хубава страна.
Нейният път досега са го представлявали за най-мъчен, непостижим. Обаче той е най-лесният, когато бъде разбран. По-лесен път от него няма. Бог иска да Го познаваме, за да участваме в Любовта Му. Някои хора приличат на онези пътници в пустинята, които, като вървят, вдигат прах около себе си и мислят, че навсякъде е прах. В живота има една хубава страна. Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда. Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“ Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни. Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък.
към текста >>

Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде.
Вие се влюбвамте във външните форми и разрушавате Любовта. Хората познават човешката любов. А аз говоря за Божествената Любов, която едва сега почват да разбират. По-велико учение от Любовта няма – който я разбира. Не земната любов. Любовта, за която хората говорят, е само павиран път, по който Божествената Любов, Божественият живот ще мине и ще дойде. Земната любов, всичкото земно знание, което учат сега всички адепти, ще образува само един павиран път, по който ще мине и ще дойде това Божествено знание. Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има. Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними.
към текста >>

Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът.
Във времето на Христа, е имало магове, адепти, както например Симон магът. И сега има. Истински адепти аз наричам само братята на Любовта! Другите са псевдоними. Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът. Вие сте имали обикновена любов, но онази Любов, която освобождава човека, не сте я опитали! Често ми казват: „Любовта изгори сърцето ми, счупи ми се сърцето.“ Не, Любовта не е направила това. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това, което гори и не изгаря, е Любов! Това, което живее и не умира, е Любов.
към текста >>

Тя има много, много плодове – хиляди видове.
Това, което живее и не умира, е Любов. А това, което живее и умира, то е временно. Любовта е плод на Духа. Тя трябва да се проучава във всичкото нейно необозримо разнообразие. Не мислете, че тя има само един плод. Тя има много, много плодове – хиляди видове. Те всички трябва да се опитат. Като се роди детето, хората ще го обвият в пелени. Има една любов, която хората ще наденат на гърба ти, като дойдеш. Но без това е по-лошо. По-добре с нея, отколкото без нея.
към текста >>

Тя осмисля живота на всички хора.
Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената Любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата – това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота. В Божествената Любов няма промени както в човешката.
към текста >>

За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота.
А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота. В Божествената Любов няма промени както в човешката. Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена. Аз съм за онази Любов, която никога не се губи. Аз съм за онази Любов, която постоянно расте. Аз съм за онази Любов, която се справя с всички противоречия.
към текста >>

Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена.
Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа. За да дойде до нея, човек трябва да мине през първите две фази на любовта като първи стъпала на живота. В Божествената Любов няма промени както в човешката. Искате ли да успявате в живота си, Любовта ви трябва да бъде съвършена. Аз съм за онази Любов, която никога не се губи. Аз съм за онази Любов, която постоянно расте. Аз съм за онази Любов, която се справя с всички противоречия. Хората трябва да излязат от тази любов, която сега имат, понеже тя е произвела всички страдания, които съществуват. Обичай това, което никой не може да ти вземе.
към текста >>

Първоначално всички хора са еднакво чисти, но като тръгнат по дългия път на живота, изменя се тяхната чистота.
В нея е образецът как човек трябва да постъпва. Да любим, това е наука. Покажете ми един конкретен пример за любовта! Изворите на всички реки са чисти, но всичките не са еднакво чисти. Защото, Земята, през която минават не е еднакво чиста. Първоначално всички хора са еднакво чисти, но като тръгнат по дългия път на живота, изменя се тяхната чистота. В бъдеще трябва да се създадат нови общества, нови схващания. Не е достатъчно само да говорим за Любовта, но трябва да имаме нови образци и да видим дали можем да живеем по тях. Да обичаме, както Бог обича! Да обичаме, както Бог люби! Или: да предадем на другите Божията Любов така, както ние предадена отгоре, както е дошла при нас.
към текста >>

Те носят великото, мощното в живота.
Любовта е това, което не умира! Ако има нещо приятно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. В Любовта на изключенията ревност не съществува. Търсете всички изключенията на Любовта. Те носят великото, мощното в живота. Желая всички да опитате това изключение. Един момент, преживян в това блаженство, трае хиляди години. Изключение на Любовта наричам едно ново откровение на Любовта, което иде от Абсолютното. Изключението е новото, което всички очакват! Новото изисква нови методи, нови пътища.
към текста >>

Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън.
Изключение на Любовта наричам едно ново откровение на Любовта, което иде от Абсолютното. Изключението е новото, което всички очакват! Новото изисква нови методи, нови пътища. Обичай и без да те обичат. Независимо от това дали те обичат или не, ти обичай. Любовта ти трябва да иде от живота, който е вътре в тебе, а не да се стимулира отвън. Това се нарича Любов без външен стимул. Това е новата Любов, която иде на Земята. Тогава ти си свободен. Тогава ти няма да имаш противоречия и разочарования. Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик урок: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул.
към текста >>

Бог е в основата на живота като Любов.
Иначе ще минеш през тях, но и чрез тях ще научиш един велик урок: че трябва да дойдеш до новата форма на Любовта – Любов без външен стимул. Това е нова мисъл! Вие не сте мислили върху това. Към когото и да е отправена Любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледите на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите могат да осакатят. Бог е в основата на живота като Любов. Затова като обичаш, недей държа сметка дали те обичат. Аз за Любовта си никога не съм говорил. То е най-свещеното нещо на света. Когато обичате някого, не му говорете за Любовта си. Който много говори за Любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи.
към текста >>

Но трябва да ви дотегне днешният живот, рошковите, които ви дават, и тогава да се върнете при Бога.
Вие не познавате още Баща си. Вие имате баща на Земята. Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога неговите деца, Той казва: „Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение.“ Той е истинският Баща. Но трябва да ви дотегне днешният живот, рошковите, които ви дават, и тогава да се върнете при Бога. У Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство. Затова Той иска да освободи хората от скърбите и страданията и да ги постави в условията, при които Той живее. Това е стремежът на Бога! Вчера една бомба падна тук, електрическа бомба. Тя беше халостен снаряд.
към текста >>

Той е навсякъде – в камъните, в растенията, в животните, в хората.
Не, Бог трябва да употреби всичкото свое усилие, за да ни освобождава от хилядите страдания, които ежеминутно ни заграждат. Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и човешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде – в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия. Работата е там, че човек не разбира видимия свят. Достатъчно е да погледнете света през очите на Любовта, за да видите красотата навсякъде. В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в проявите на живота се крие езикът на Бога. В тях аз слушам реч, каквато не съм слушал от най-добрите оратори.
към текста >>

В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в проявите на живота се крие езикът на Бога.
Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде – в камъните, в растенията, в животните, в хората. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия. Работата е там, че човек не разбира видимия свят. Достатъчно е да погледнете света през очите на Любовта, за да видите красотата навсякъде. В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в проявите на живота се крие езикът на Бога. В тях аз слушам реч, каквато не съм слушал от най-добрите оратори. В говора на бурята слушам езика на Бога! В духането на ветровете, на бурите, ще чувате гласа на съществата, които ви обичат. Търсете Бога! Той е вътре във вас.
към текста >>

Вие трябва да отворите свободен път за Божествения живот.
В духането на ветровете, на бурите, ще чувате гласа на съществата, които ви обичат. Търсете Бога! Той е вътре във вас. Възвишените мисли, благородните подбуди, които се зараждат във вас, това е живият Господ. Когато сме готови, Той ще ни даде всички условия за работа! Вие трябва да отворите свободен път за Божествения живот. Той ще ви очисти. За да може Той да засегне душите ви, трябва да имате мир! Когато Бог ти проговори, всички ще се съберат около тебе. Когато се открие извор, всички отиват при него. Като дойде Любовта във вас, всички ще ви любят.
към текста >>

Който е дошъл до тази идея, ще се издигне над обикновения живот.
Ще израсне, ще цъфне и ще принесе плод. Така е и с човека, който е видял Бога. Човек, който не е видял Бога, остава заровен в Земята като зърното. Идеята за Бога е свещена. За тази идея трябва да се жертвате. Който е дошъл до тази идея, ще се издигне над обикновения живот. Човек трябва да търси Бога чрез всяко свое желание. Например, човек има желание да яде; нека си каже: „Чрез храната ще намеря Бога.“ Да Любиш Бога, това значи да цъфтиш и да издаваш благоухание надалеч. Това значи да си извор. Тогава всички твои желания са постижими.
към текста >>

Тогава ще дойде животът.
Да Любиш Бога, това значи да цъфтиш и да издаваш благоухание надалеч. Това значи да си извор. Тогава всички твои желания са постижими. В какво седи познанието за Бога? Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде животът. Вие искате Бог да ви обича. Вашето желание не е логично, нито е естествено. Щом вие живеете, това показва, че Бог ви обича от памтивека. Тогава не че Бог не ви обича, но вие трябва да Го обичате. Вие казвате: „Бог не ме обича.“ Това е ваше настроение.
към текста >>

Чрез живота, който ни е даден.
Щом вие живеете, това показва, че Бог ви обича от памтивека. Тогава не че Бог не ви обича, но вие трябва да Го обичате. Вие казвате: „Бог не ме обича.“ Това е ваше настроение. Щом вие имате приятели, условия, Бог ви обича. Как познаваме, че Бог е Любов? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог е изявил Любовта си, е животът. Една от отличителните черти на Великото е, че То се проявява и в най-малките и слаби форми. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасне и ще обхване в себе си и голямото. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение.
към текста >>

Първото нещо, чрез което Бог е изявил Любовта си, е животът.
Тогава не че Бог не ви обича, но вие трябва да Го обичате. Вие казвате: „Бог не ме обича.“ Това е ваше настроение. Щом вие имате приятели, условия, Бог ви обича. Как познаваме, че Бог е Любов? Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог е изявил Любовта си, е животът. Една от отличителните черти на Великото е, че То се проявява и в най-малките и слаби форми. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасне и ще обхване в себе си и голямото. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия.
към текста >>

И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение.
Чрез живота, който ни е даден. Първото нещо, чрез което Бог е изявил Любовта си, е животът. Една от отличителните черти на Великото е, че То се проявява и в най-малките и слаби форми. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасне и ще обхване в себе си и голямото. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще.
към текста >>

И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби.
Една от отличителните черти на Великото е, че То се проявява и в най-малките и слаби форми. Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасне и ще обхване в себе си и голямото. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност.
към текста >>

И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби.
Като знаете това, бъдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Един ден малкото ще се разрасне и ще обхване в себе си и голямото. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл.
към текста >>

Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества.
Един ден малкото ще се разрасне и ще обхване в себе си и голямото. И най-малкият живот произтича от Онзи, Който люби всички същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания.
към текста >>

Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли.
Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни нощи на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота.
към текста >>

Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл.
И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух. От долината полъхна лек, ароматен ветрец.
към текста >>

За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания.
Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен животът на всички същества. И върху тази канара именно може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух. От долината полъхна лек, ароматен ветрец. Той донесе шума на потоците.
към текста >>

Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота.
Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух. От долината полъхна лек, ароматен ветрец. Той донесе шума на потоците. Има нещо хубаво в песента на течащите води. Тя напомня, че животът вечно, непреривно се разкрива, винаги нов и неповторим.
към текста >>

Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух.
Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора са минали през тази опитност. Докато са били свързани с Бога, животът им е имал смисъл. За да изнесат великите истини на живота, тези хора са минали през големи изпитания. Ако разберете Божиите закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух. От долината полъхна лек, ароматен ветрец. Той донесе шума на потоците. Има нещо хубаво в песента на течащите води. Тя напомня, че животът вечно, непреривно се разкрива, винаги нов и неповторим.
към текста >>

Тя напомня, че животът вечно, непреривно се разкрива, винаги нов и неповторим.
Това значи човек да разбере Божията Любов, изявена чрез живота. Този живот се гради върху Любовта – храна за душата – и Мъдростта – храна за човешкия дух. От долината полъхна лек, ароматен ветрец. Той донесе шума на потоците. Има нещо хубаво в песента на течащите води. Тя напомня, че животът вечно, непреривно се разкрива, винаги нов и неповторим.
към текста >>

29. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Ние ги приехме с обичайното гостоприемство, дадохме им на разположение палатка, поканихме ги на общия обед, запознахме ги с нашия живот, разведохме ги из красивите околности.
ИЗХОДНИЯТ ПЪТ В лагера дойдоха група учители екскурзианти. Ние ги приехме с обичайното гостоприемство, дадохме им на разположение палатка, поканихме ги на общия обед, запознахме ги с нашия живот, разведохме ги из красивите околности. После пожелаха да се срещнат с Учителя. Те му зададоха ред въпроси, а един от тях помоли Учителя да им изложи някои основни идеи на новото учение. Учителят им каза: – Има един основен принцип: хората не са проучили още какво нещо е Любовта. Те имат за нея смътно понятие.
към текста >>

Любовта е единствената сила, чрез която животът идва.
– Има един основен принцип: хората не са проучили още какво нещо е Любовта. Те имат за нея смътно понятие. Досега те са проучвали сенките на Любовта. Под Любов аз разбирам най-достъпното нещо в света. Тя е достатъчна за малките и за големите същества. Любовта е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която той може да дойде и да ни събере. Тя е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Ако имат Любов, хората ще могат да влизат в положението един на друг, да си помагат. Всеки човек има известна задача на Земята.
към текста >>

Тя е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира.
Досега те са проучвали сенките на Любовта. Под Любов аз разбирам най-достъпното нещо в света. Тя е достатъчна за малките и за големите същества. Любовта е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която той може да дойде и да ни събере. Тя е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Ако имат Любов, хората ще могат да влизат в положението един на друг, да си помагат. Всеки човек има известна задача на Земята. Той не е дошъл току-така напразно. Любовта е единствената сила, която предвижда условията, при които човек може нормално, правилно да се развива.
към текста >>

Водата е условие за живота.
Ако имат Любов, хората ще могат да влизат в положението един на друг, да си помагат. Всеки човек има известна задача на Земята. Той не е дошъл току-така напразно. Любовта е единствената сила, която предвижда условията, при които човек може нормално, правилно да се развива. Дето няма Любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва. Водата е условие за живота. На ако човек не знае как да я употребява, може да се удави. Сега всички хора търсят изходния път от днешното положение. Изходен път трябва сега. Любовта е единствената сила, която може да внесе изобилие в живота. Какво нещо е Любовта?
към текста >>

Любовта е единствената сила, която може да внесе изобилие в живота.
Дето няма Любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва. Водата е условие за живота. На ако човек не знае как да я употребява, може да се удави. Сега всички хора търсят изходния път от днешното положение. Изходен път трябва сега. Любовта е единствената сила, която може да внесе изобилие в живота. Какво нещо е Любовта? Да обичаш другите така, както обичаш себе си. Ако аз имам един хляб, ще предложа на своя ближен, който няма, половината. Няма да му дам целия хляб. Законът е: да го обичам както себе си.
към текста >>

Най-първо тази Любов ще промени вашия ум, сърце и воля, ще промени и средата около вас, хората около вас ще омекнат и животът ще стане по-сносен.
Понеже ще има изобилие, спор няма да има. Всеки може да вземе, колкото иска. Имаш ли Любовта, всичко ще имаш. Нямаш ли я, всичко ще изгубиш. Колкото и неблагоприятни условия да имате, ако приложите Любовта, тя ще смекчи положението ви. Най-първо тази Любов ще промени вашия ум, сърце и воля, ще промени и средата около вас, хората около вас ще омекнат и животът ще стане по-сносен. Може ли при малкото да няма спор? – Може, но там човек трябва да бъде умен. Тогава всеки може да бъде задоволен от малкото, което има. Ако хората живееха в Любовта, нямаше да има гладни години, мор, катаклизми, земетресения. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин.
към текста >>

Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система.
Това, което имаме, се дължи на опитите. Това не е още последната дума. Много работи са несвършени. Тясно е станало сега на хората, понеже има много духовни нужди, които трябва да се задоволят. – Какво е вашето отношение към материализма? Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система. Злото е, че материалното преодолява. Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен. Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта.
към текста >>

Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен.
Много работи са несвършени. Тясно е станало сега на хората, понеже има много духовни нужди, които трябва да се задоволят. – Какво е вашето отношение към материализма? Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система. Злото е, че материалното преодолява. Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен. Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта. А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват.
към текста >>

Като види човек всички видове гимнастични упражнения, които се правят в целия свят и сравни с нашите, тогава ще разбере особеностите и силата на последните.
Има движения, които не са разумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. А има такива, които подобряват волята. В нашите упражнения сега имаме кръг, пентаграм, квадрат, триъгълник в движение. Като види човек всички видове гимнастични упражнения, които се правят в целия свят и сравни с нашите, тогава ще разбере особеностите и силата на последните. Ние искаме да приложим и музиката като едно от главните възпитателни средства. Ако се въведат тези музикални упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час или малко повече време ще се правят тези упражнения. Тези неща ние сме ги опитвали вече 15 – 20 години върху децата, върху възрастните, проучили сме какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види какъв резултат ще има.
към текста >>

30. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

А в живота на праведните, явно има някакво външно еднообразие по отношение на целта, която преследват.
Следователно, достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, като всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето, и те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. А в живота на праведните, явно има някакво външно еднообразие по отношение на целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, а казва: „Аз искам да поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Моят баща ми е оставил голямо богатство и трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като придобия знания и мъдрост, ще си помисля, как да служа на Бога с тези придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная, как да служа на Бога." Ето така говори този мъдрец на греха...
към текста >>

На стари години, след като опитам всичко в живота, след като придобия знания и мъдрост, ще си помисля, как да служа на Бога с тези придобивки.
В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. А в живота на праведните, явно има някакво външно еднообразие по отношение на целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, а казва: „Аз искам да поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Моят баща ми е оставил голямо богатство и трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като придобия знания и мъдрост, ще си помисля, как да служа на Бога с тези придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная, как да служа на Бога." Ето така говори този мъдрец на греха... Като ученици трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. Ние не критикуваме абсолютно никого от гледище, какъв трябва да бъде неговият път. Не морализираме никого, не казваме, че този е крив, а онзи е прав. Ние не се занимаваме с погрешките на хората.
към текста >>

За нас съществува само правилният живот животът на Любовта.
Като ученици трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. Ние не критикуваме абсолютно никого от гледище, какъв трябва да бъде неговият път. Не морализираме никого, не казваме, че този е крив, а онзи е прав. Ние не се занимаваме с погрешките на хората. Тези погрешки не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душата. Това не е някакъв идеал за вечността, а може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината и Мъдростта, да кажете, че искате да ги постигнете.
към текста >>

Ето защо ние трябва правилно да разбирате вътрешния процес на живота.
Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? И какво придобиха? Какво струва Светлината без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха Светлина без Мир? И какво придобиха? Ето защо ние трябва правилно да разбирате вътрешния процес на живота. След като придобиете знания, тези ваши знания трябва да ни дадат Светлина. Така ли е в действителност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разказват за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени.
към текста >>

Вие имате много знания, но сте недоволни от живота, нямате Мир в себе си.
Нали всички новозаветни хора имаха Светлина без Мир? И какво придобиха? Ето защо ние трябва правилно да разбирате вътрешния процес на живота. След като придобиете знания, тези ваши знания трябва да ни дадат Светлина. Така ли е в действителност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разказват за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Един ученик може да говори за една опитност на Любовта, в която има светлина. Ученикът може да разказва за една своя опитност на Светлината, в която има Мир; ученикът може да разкрие една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички учени на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
към текста >>

Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия.
Всички учени на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните. Аз наричам праведни тези, които имат съдилища с установен порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желанието да я постигнат, но не притежават методите, с които тя се прилага. И днес всички се питат: Как трябва да се поправи света? Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тези видове живот? Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за Новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която вече навлиза в света.
към текста >>

Как могат да се поправят всички тези видове живот?
Днес те живеят и между праведните. Аз наричам праведни тези, които имат съдилища с установен порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желанието да я постигнат, но не притежават методите, с които тя се прилага. И днес всички се питат: Как трябва да се поправи света? Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тези видове живот? Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за Новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която вече навлиза в света. Това е ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, вие трябва да знаете, как да възприемете тази Любов.
към текста >>

В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава.
Всички хора търсят Правдата в света, имат желанието да я постигнат, но не притежават методите, с които тя се прилага. И днес всички се питат: Как трябва да се поправи света? Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тези видове живот? Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за Новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която вече навлиза в света. Това е ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, вие трябва да знаете, как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете, как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете, кое място в душата си да дадете на новия Мир.
към текста >>

Аз говоря за Новия живот, който сега иде.
И днес всички се питат: Как трябва да се поправи света? Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тези видове живот? Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за Новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която вече навлиза в света. Това е ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, вие трябва да знаете, как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете, как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете, кое място в душата си да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света...
към текста >>

Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Вие трябва да знаете, кое място в душата си да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света... Ще ви прочета петнадесетия стих от петнадесета глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, какво прави неговият господар, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох". Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си.
към текста >>

Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши.
Вие трябва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света... Ще ви прочета петнадесетия стих от петнадесета глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, какво прави неговият господар, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох". Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
към текста >>

Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм.
Ще ви прочета петнадесетия стих от петнадесета глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, какво прави неговият господар, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох". Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка.
към текста >>

Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място.
към текста >>

Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. За9 това този живот представлява идеалното в човека... По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си една мека светлина, която не дразни очите.
към текста >>

Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка.
Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. За9 това този живот представлява идеалното в човека... По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си една мека светлина, която не дразни очите. Той говори с толкова мек глас, че никога не дразни ушите.
към текста >>

За9 това този живот представлява идеалното в човека...
Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. За9 това този живот представлява идеалното в човека... По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си една мека светлина, която не дразни очите. Той говори с толкова мек глас, че никога не дразни ушите. Той може да ви нахрани с такава храна, която никога няма да разстрои стомаха ви и няма неприятен вкус. Вие трябва да разбирате това не по форма, а по вътрешен смисъл.
към текста >>

Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си една мека светлина, която не дразни очите. Той говори с толкова мек глас, че никога не дразни ушите. Той може да ви нахрани с такава храна, която никога няма да разстрои стомаха ви и няма неприятен вкус. Вие трябва да разбирате това не по форма, а по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици. Досега мнозина през разни епохи са се стремили да примирят тези течения в живота и да отстранят противоречията, конто са естествените им резултати. Но резултатите на тези житни сами по себе си са непримирими. Не може да се примири резултатът от постъпката на един човек, който изгаря една къща, с постъпката на друг, който съгражда тази къща. Не може да се примири резултатът от постъпката на този, който убива човек, с резултата от постъпката на онзи, който ражда и отглежда човека.
към текста >>

Досега мнозина през разни епохи са се стремили да примирят тези течения в живота и да отстранят противоречията, конто са естествените им резултати.
Той говори с толкова мек глас, че никога не дразни ушите. Той може да ви нахрани с такава храна, която никога няма да разстрои стомаха ви и няма неприятен вкус. Вие трябва да разбирате това не по форма, а по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици. Досега мнозина през разни епохи са се стремили да примирят тези течения в живота и да отстранят противоречията, конто са естествените им резултати. Но резултатите на тези житни сами по себе си са непримирими. Не може да се примири резултатът от постъпката на един човек, който изгаря една къща, с постъпката на друг, който съгражда тази къща. Не може да се примири резултатът от постъпката на този, който убива човек, с резултата от постъпката на онзи, който ражда и отглежда човека. Как ще примирите тези два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н.
към текста >>

Вие сте минали през тези фази на живота.
Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва например, че Волята Божия е да съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа човек. Питам: Кое е похубаво да се направи една къща или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо да се изгори една къща или да се убие едно тяло? Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време.
към текста >>

Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика.
Той казва например, че Волята Божия е да съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа човек. Питам: Кое е похубаво да се направи една къща или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо да се изгори една къща или да се убие едно тяло? Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
към текста >>

Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния.
И кое е по-лошо да се изгори една къща или да се убие едно тяло? Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика?
към текста >>

Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб.
към текста >>

Какъв трябва да бъде животът на ученика?
Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот?
към текста >>

Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния.
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете?
към текста >>

И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота.
Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните.
към текста >>

Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота.
Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния.
към текста >>

От кой живот?
Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате.
към текста >>

От живота на старозаветните.
Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате.
към текста >>

Още от кой живот трябва да се самоотречете?
Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате.
към текста >>

От живота на новозаветните.
И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате. Това не са грехове.
към текста >>

И най-после трябва да се отречете от живота на праведния.
Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате. Това не са грехове. Това са естествени състояния, през които минават всички хора.
към текста >>

Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие.
Те са преминали в Новия Завет. И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх.
към текста >>

Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.
И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури.
към текста >>

Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи.
Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост.
към текста >>

Това е вярно и в обикновения живот.
Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва без да сте й приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта... В бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Така например, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои и смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. А онази майка, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. Ние пренасяме този закон и към нас.
към текста >>

А онази майка, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Така например, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои и смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. А онази майка, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца. Ние пренасяме този закон и към нас. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, а почти всеки час, почти всяка минута... За всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои. Ще ви приведа един пример от Светото Писание.
към текста >>

Ограничения има например в старозаветния живот.
Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, а вие ще го изслушате внимателно, без да се противите. Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал... За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате.
към текста >>

Ограничения има в новозаветния живот.
Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, а вие ще го изслушате внимателно, без да се противите. Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал... За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате. Първото положение: Вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята, като ви дава тяло, без да ви пита, искате ли или не искате.
към текста >>

Ограничения има и в живота на праведния.
Всеки може да ви говори, а вие ще го изслушате внимателно, без да се противите. Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал... За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате. Първото положение: Вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята, като ви дава тяло, без да ви пита, искате ли или не искате. Такова е положението на старозаветния човек.
към текста >>

В живота на ученика, обаче, ограничения няма.
Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал... За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате. Първото положение: Вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята, като ви дава тяло, без да ви пита, искате ли или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: Изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате само с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете.
към текста >>

В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате.
Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: Изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате само с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: Изпращат ви от невидимия свят на земята да се учите при най-благоприятни условия, за което се ползувате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Христос казва: Не ви наричам вече роби, а приятели. Вие сте слушали много пъти думата роб. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме на този свят.
към текста >>

В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.
Второто положение: Изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате само с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: Изпращат ви от невидимия свят на земята да се учите при най-благоприятни условия, за което се ползувате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Христос казва: Не ви наричам вече роби, а приятели. Вие сте слушали много пъти думата роб. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме на този свят. По-долно положение от него няма.
към текста >>

Аз не говоря за състоянията в живота, а за съзнателното робство, в което може да изпадне човек.
Вие сте слушали много пъти думата роб. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме на този свят. По-долно положение от него няма. Роб, заробване, означава каквото кажат на човека, да го направи без всякакво противодействие, без каквото и да е противоречие. Ще го направи, няма що. Аз не говоря за състоянията в живота, а за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят човек не е свободен да мисли както иска. Робство има в духовния свят човек не е свободен да чувствува както иска. Докато други му определят едно верую или му налагат едно учение, той не може да бъде свободен... Какво е животът? Той е голямата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка.
към текста >>

Какво е животът?
Ще го направи, няма що. Аз не говоря за състоянията в живота, а за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят човек не е свободен да мисли както иска. Робство има в духовния свят човек не е свободен да чувствува както иска. Докато други му определят едно верую или му налагат едно учение, той не може да бъде свободен... Какво е животът? Той е голямата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при учителя ви. Учителят има четири ученици на този свят, който той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, той ще ви приеме в Школата.
към текста >>

31. Свещеният час

Бог царува в живота.
Свещеният час Бог царува на Небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му! Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
към текста >>

Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце.
Свещеният час Бог царува на Небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му! Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разликата в материята на човешкия мозък у разните индивиди.
към текста >>

От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му! Размишление. Всяка окултна наука, която принадлежи към Великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя има за цел да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От тази гледна точка умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разликата в материята на човешкия мозък у разните индивиди. Следователно, хората се различават както по качествата на материята, от която е образуван техния мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които действуват в този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в определени хора.
към текста >>

Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъ пен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането u проучването на земния живот.
Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в определени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества". Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества броят на допирните точки с тях определя степента на човешката добродетел. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от земната. Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъ пен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането u проучването на земния живот. Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, където и е бил в съприкосновение с видни професори... Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето му и т.н. На какво се дължи тази промяна? На съприкосновението, което е имал с тези учени. Мнозина от тях са окултни ученици, занимават се с окултната наука, но външно не се изявяват че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа.
към текста >>

" В нея ще намерите редица начини и методи как да си въздействувате при различните състояния в живота си, как да го устроите разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи.
На съприкосновението, което е имал с тези учени. Мнозина от тях са окултни ученици, занимават се с окултната наука, но външно не се изявяват че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да посоча имената на тези учени, но казвам, че такива са съществували и в древността, съществуват и днес. Някои питат: „Защо ни е окултната наука? " В нея ще намерите редица начини и методи как да си въздействувате при различните състояния в живота си, как да го устроите разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи. Например често се говори, че трябва да имаме търпение, но по какъв начин можем да го придобием? Говори се да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората?
към текста >>

Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека.
Говори се да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил?
към текста >>

Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига.
Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време?
към текста >>

Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа.
Кой е най-разумният начин да правим добро на хората? Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум.
към текста >>

Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум.
Често хората смесват думите любознателност и любопитство. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалният живот с желанието да се подобри умственият и духовният живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целите на тази Школа. Да подобря материалния си живот значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? Нищо. Мнозина от вас са завършили гимназия, други университет. Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим?
към текста >>

Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания.
Но питам: Къде са онези формули, къде са всички теории, които сте учили през това време? Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим? " Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. Навремето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.
към текста >>

Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.
Натрупването на нови впечатления от живота са изличили тези знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, където са складирани всички томове на нашето знание. Често тези томове са потънали във вековния прах на безумието. Те са така забъркани в библиотеката, че не знаем къде се намират. Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия.
към текста >>

Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия.
Прахът произлиза от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот. Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си. Който иска да учи, не трябва да бъде болен, не трябва да бъде и беден. На обикновените ученици това е позволено, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува".
към текста >>

Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си.
Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тези безпокойства. Болестта е ненужно безпокойство. Например, болни сте, страдате от възпаление на очите или от болки в стомаха или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система. Премахнете тези болести. Бедни сте, имате трудности в живота премахнете тези препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички трудности и препятствия в живота си. Който иска да учи, не трябва да бъде болен, не трябва да бъде и беден. На обикновените ученици това е позволено, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната науха препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате „Господ ще ни излекува". Така казва и светът.
към текста >>

Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука!
Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж предаден урокът от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение, имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили? " Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате. На мнозина от вас съм дал правила как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.?
към текста >>

Като опитате всички видове картофи ще пристъпите към друга храна.
Трети с грозде. Това не е правилен начин за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядещ от плода на Дървото за познаване на доброто и злото. Така и вие ще ядете от всички плодове от забранения плод няма да ядете. Ако се храните с картофи, утре ще ядете червени. Като опитате всички видове картофи ще пристъпите към друга храна. Ако се храните с череши, ще опитате всички видове череши. Ако се храните с грозде, ще опитате по същия начин всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за вашия организъм. У човека има едно особено чувство, което по всяко време му подсказва какво храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими както за изграждането на организма, така и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство.
към текста >>

Ако се храните с череши, ще опитате всички видове череши.
Това не е правилен начин за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядещ от плода на Дървото за познаване на доброто и злото. Така и вие ще ядете от всички плодове от забранения плод няма да ядете. Ако се храните с картофи, утре ще ядете червени. Като опитате всички видове картофи ще пристъпите към друга храна. Ако се храните с череши, ще опитате всички видове череши. Ако се храните с грозде, ще опитате по същия начин всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за вашия организъм. У човека има едно особено чувство, което по всяко време му подсказва какво храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими както за изграждането на организма, така и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „От къде ще намерим тази подходяща храна?
към текста >>

Ако се храните с грозде, ще опитате по същия начин всички видове грозде.
Когато Бог създаде първия човек, каза му: Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядещ от плода на Дървото за познаване на доброто и злото. Така и вие ще ядете от всички плодове от забранения плод няма да ядете. Ако се храните с картофи, утре ще ядете червени. Като опитате всички видове картофи ще пристъпите към друга храна. Ако се храните с череши, ще опитате всички видове череши. Ако се храните с грозде, ще опитате по същия начин всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за вашия организъм. У човека има едно особено чувство, което по всяко време му подсказва какво храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими както за изграждането на организма, така и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „От къде ще намерим тази подходяща храна? " Виждате онзи художник колкото и беден да е, все намира бои и четки.
към текста >>

Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н.
Не разбира ли хората както себе си, той ще влезе в стълкновение с тях. Всеки ученик, който иска да си служи с математиката, трябва най-напред да знае законите и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и делението. Постепенно той ще навлезе и в по-сложните действия на висшата математика. Не знае ли елементарните неща обаче, той не може да си служи нито с математиката, нито с геометрията. Следователно, живите хора представляват за нас почвата, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става" казва българската поговорка. Така е. За да изградите вашето здание ви трябват много камъни. Камъните това са живите хора, които ще вземат участие в този строеж. С тях ще споделяте вашите мисли и чувства, вашия живот, без те да ви критикуват.
към текста >>

С тях ще споделяте вашите мисли и чувства, вашия живот, без те да ви критикуват.
Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става" казва българската поговорка. Така е. За да изградите вашето здание ви трябват много камъни. Камъните това са живите хора, които ще вземат участие в този строеж. С тях ще споделяте вашите мисли и чувства, вашия живот, без те да ви критикуват. И те ще споделят с вас. Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Само така ще имате резултат, което показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание да се срещнете и втори път. Да допуснем, че като окултни ученици вие се събирате на обща молитва.
към текста >>

Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния.
Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл! Не всичко, което мислите или сънувате, е от Бога. Трябва да проверявате тези неща, за да знаете колко процента от всичко, което става у вас или около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>

Интуицията е важно помагало в живота на ученика.
Трябва да проверявате тези неща, за да знаете колко процента от всичко, което става у вас или около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света!
към текста >>

Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате?
към текста >>

В живота на учения погрешките са изключения, а в живота на простия изключенията са правила.
Например умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Разбирам да се съмнявате в един невежа, но да се съмнявате в един велик мъдрец, в един велик учен това е немислимо. В живота на учения погрешките са изключения, а в живота на простия изключенията са правила. Окултният ученик трябва да разполага със силите, които се крият в неговата душа. Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да бъде нащрек, т.е. съзнанието му трябва да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта.
към текста >>

той иска да ви упъти във вярната посока на живота.
Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става защото знае, че Бог действува навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. той иска да ви упъти във вярната посока на живота. Например някой иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той вече се приближава към един по-висш свят. Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога.
към текста >>

Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро.
Например някой иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той вече се приближава към един по-висш свят. Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без Волята на Бога." И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и изучавайте Библията.
към текста >>

Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си.
Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват единствено със цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, където той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона, който твърди: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, е за неговото добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без Волята на Бога." И тъй, беседите, които ви са дадени в Окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и изучавайте Библията. Някои от вас се спират на едно място, други на друго място от Стария или Новия Завет и от там черпят поука или се поощряват, така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или която и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.
към текста >>

Вие трябва да се заемете практически с учените, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си.
Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, че иде с по-засилен тон... Аз бих желал да проучвате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. В Окултната школа трябва да се създаде общ интерес към практическата работа. Същото се отнася и до вас, учениците на Школата. Вие трябва да се заемете практически с учените, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си. Мнозина от вас боледуват. Тези болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват както си искат, но окултните ученици трябва да се лекуват със силата на молитвата и на мисълта си. Като ученици на Школата, вие имате много теоретически познания, които трябва да приложите на практика. Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържането на бодър и весел дух.
към текста >>

" Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота.
Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, а работи, проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес. Щом учите, щом работите, вие и сега, и в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е винаги в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите! Някои от вас питат „По какво окултният ученик се отличава от обикновените хора? " Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта цел, а любовта реализация. Само Божията любов носи пълния живот!
към текста >>

Само Божията любов носи пълния живот!
Живата природа е винаги в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите! Някои от вас питат „По какво окултният ученик се отличава от обикновените хора? " Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта цел, а любовта реализация. Само Божията любов носи пълния живот!
към текста >>

32. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Съблюдавайте следните четири неща в живота си:
ГЛАВА 10 СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА", ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г. Съблюдавайте следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са наградата на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал! Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.
към текста >>

Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си!
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА", ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г. Съблюдавайте следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са наградата на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал! Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява.
към текста >>

Те са наградата на твоя живот.
„ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА", ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г. Съблюдавайте следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са наградата на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал! Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява. Когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява.
към текста >>

За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия.
Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава. Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето.
към текста >>

Вие си представяте живота на небето като този на земята.
Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария. Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята.
към текста >>

Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас.
Младият е любовта, възрастният истината, старият мъдростта. Бъди като тях!... За да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята. Вашият рай не е раят на небето.
към текста >>

Божественият живот се отличава с необикновена красота и великолепие.
Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги откриете на земята. И най-хубавия, най-красивия рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята. Вашият рай не е раят на небето. Раят, т.е. Божественият живот се отличава с необикновена красота и великолепие. Вие не можете да си представите такава красота! В Божествения свят няма нищо излишно. Там всяко нещо е на мястото си. Който отиде на небето, той ще се изгуби между съществата там, понеже всички си приличат. Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите.
към текста >>

В това отношение животът на небето е крайно еднообразен.
Там всяко нещо е на мястото си. Който отиде на небето, той ще се изгуби между съществата там, понеже всички си приличат. Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите. Всички са като един човек. Една възможност има да познаете приятеля си: ако го обичате. В това отношение животът на небето е крайно еднообразен. Там съществува външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло. Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува.
към текста >>

Какъвто да е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората.
Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: Тази е моя жена. Той познава жена си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н. Хората се различават външно, а вътрешно си приличат, еднообразни са. Какъвто да е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората. Този живот е необходим, който е на мястото си. Земният живот е предисловие, предговор на Божествения. Сега ви говоря за небето, но то пак ще остане неразбрано. Защо? Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат да виждате нещата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога?
към текста >>

Този живот е необходим, който е на мястото си.
Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: Тази е моя жена. Той познава жена си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н. Хората се различават външно, а вътрешно си приличат, еднообразни са. Какъвто да е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората. Този живот е необходим, който е на мястото си. Земният живот е предисловие, предговор на Божествения. Сега ви говоря за небето, но то пак ще остане неразбрано. Защо? Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат да виждате нещата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога? Докато влезете в Божествения свят.
към текста >>

Земният живот е предисловие, предговор на Божествения.
Тук някой хване жена си и казва: Тази е моя жена. Той познава жена си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н. Хората се различават външно, а вътрешно си приличат, еднообразни са. Какъвто да е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората. Този живот е необходим, който е на мястото си. Земният живот е предисловие, предговор на Божествения. Сега ви говоря за небето, но то пак ще остане неразбрано. Защо? Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат да виждате нещата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога? Докато влезете в Божествения свят. Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот.
към текста >>

Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот.
Земният живот е предисловие, предговор на Божествения. Сега ви говоря за небето, но то пак ще остане неразбрано. Защо? Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат да виждате нещата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. Докога? Докато влезете в Божествения свят. Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот. Засега много неща още не разбирате и няма да ги разберете, защото не сте ги опитали. Теоретически ги знаете, но вътрешно трябва да ги разберете. А да ги разберете вътрешно, това значи тия неща да са преминали през съзнанието ви. Един човек срещнал Христа и Го запитал: Ти вярваш ли в Христа? Как мислите, какво му е отговорил Христос?
към текста >>

Човекът трябва да се роди отново от Духа, за да се освободи от лошите условия на сегашния живот.
Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите страдания, толкова по-страшни са неговите разочарования. Съвременните хора очакват някакви блага на земята. Каквито блага да придобият, те са временни. Защо? Защото на сегашните хора им липсва един елемент, с помощта на който те биха запазили всички блага, които придобиват. Този елемент ще се запълни с раждането на човека от Духа. Човекът трябва да се роди отново от Духа, за да се освободи от лошите условия на сегашния живот. При условията, при които днес живее, него го очаква смърт. Каквото богатство да придобие днес, той непременно ще го изгуби. Той ще бъде обран от разбойници, както обират богатия. Като не разбирате закона, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне ще бъдат на небето, при добри, богати условия. Влизането в небето, при богати условия е и във връзка със закона на новораждането.
към текста >>

Роденият от Духа не се влияе от икономическите условия на живота.
Той ще бъде обран от разбойници, както обират богатия. Като не разбирате закона, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне ще бъдат на небето, при добри, богати условия. Влизането в небето, при богати условия е и във връзка със закона на новораждането. Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Само роденият от Духа е господар на условията. Роденият от Духа не се влияе от икономическите условия на живота. Болният се нуждае от чужда помощ, а не здравият. Здравият е свободен човек. Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща. Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях. Животът има смисъл в съвместимото.
към текста >>

Животът има смисъл в съвместимото.
Роденият от Духа не се влияе от икономическите условия на живота. Болният се нуждае от чужда помощ, а не здравият. Здравият е свободен човек. Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща. Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях. Животът има смисъл в съвместимото. Живот без дължина, чувство без ширина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща. Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш. Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да го познават, че е благ.
към текста >>

Живот без дължина, чувство без ширина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща.
Болният се нуждае от чужда помощ, а не здравият. Здравият е свободен човек. Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща. Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях. Животът има смисъл в съвместимото. Живот без дължина, чувство без ширина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща. Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш. Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да го познават, че е благ. Човешкото води към Бога.
към текста >>

Пази скъпоценното, което всякога осмисля живот.
Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш. Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да го познават, че е благ. Човешкото води към Бога. Пази скъпоценното, което всякога осмисля живот. Не рови в тинята, която се е наслоила в своя път. Не се опитвай да гасиш това, което не се гаси. И не се опитвай да запалиш това, което не се пали. Не губи времето си да броиш прашинките, които вятърът всеки ден повдига. Не се опитвай да събираш всички дъждовни капки на едно място.
към текста >>

И Христос казваше на евреите: вие трябва да напуснете баща cu u майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене.
При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа. Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. С новото оръжие Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг. И Христос казваше на евреите: вие трябва да напуснете баща cu u майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа?
към текста >>

Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и тогава да тръгнете след мене.
Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. С новото оръжие Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг. И Христос казваше на евреите: вие трябва да напуснете баща cu u майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл.
към текста >>

Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин.
С новото оръжие Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг. И Христос казваше на евреите: вие трябва да напуснете баща cu u майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те?
към текста >>

Христос казва: „Който не се отрече от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си и от своя живот, той не може да бъде мой ученик".
Когато любовта напусне човека, той вече престава да дава. Писанието казва: „По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима". Докато любовта е във вас, давайте. Даването е вътрешен процес, който свързва човека с Бога. Който не дава, той не може да се свърже с Бога. Христос казва: „Който не се отрече от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си и от своя живот, той не може да бъде мой ученик". Божественият порядък на нещата обаче казва на хората да дават. Даването е първа проява на любовта. Кой от вас, ако го запитат за първата проява на любовта, ще може да отговори правилно? Мисъл се изисква от хората. Сега ви говоря неща, които едва след 20 и повече години ще разберете.
към текста >>

Мнозина очакват първо животът да се подобри, а после те да станат добри.
Силата кара човека да мисли, да чувствува, да действува. Това са новите правила, които трябва да следвате. Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. Мнозина очакват първо животът да се подобри, а после те да станат добри. Това значи, че идеята за доброто трябва да се приложи първо в живота, а после в хората. Това е невъзможно. Хората очакват да дойде Царството Божие отвън някъде и да влезе в тях. Не, това никога няма да стане. Царството Божие е в човека, а не вън от него... Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи".
към текста >>

Това значи, че идеята за доброто трябва да се приложи първо в живота, а после в хората.
Това са новите правила, които трябва да следвате. Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. Мнозина очакват първо животът да се подобри, а после те да станат добри. Това значи, че идеята за доброто трябва да се приложи първо в живота, а после в хората. Това е невъзможно. Хората очакват да дойде Царството Божие отвън някъде и да влезе в тях. Не, това никога няма да стане. Царството Божие е в човека, а не вън от него... Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Къде ще търсите това Царство?
към текста >>

Докато хората напуснат стария живот живот на външните вярвания.
Щом се е родил на земята, хората трябваше да го приемат. Понеже не го приеха навремето, в бъдеще Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и го приемат отвътре, а не отвън. Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа означава идването му на земята. Не го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот живот на външните вярвания. Светостта е вътрешно качество на човека. Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество.
към текста >>

Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда.
Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа означава идването му на земята. Не го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот живот на външните вярвания. Светостта е вътрешно качество на човека. Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието.
към текста >>

Те са: чистота, святост, сила, живот и любов.
Не го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот живот на външните вярвания. Светостта е вътрешно качество на човека. Човек трябва да обърне внимание на няколко неща в живота си, които да постави като стълбове на своята сграда. Те са: чистота, святост, сила, живот и любов. Върху чистотата се градят чувствата, здравето, отчасти и щастието на човека. Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята.
към текста >>

Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи.
Чистотата е вътрешно качество. Светостта има отношения към човешкия ум. Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще водят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл.
към текста >>

Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота.
Върху нея се гради знанието. Силата има отношение към волята. Силата определя устойчивостта на човешкия характер. Животът дава условия на човека да реализира всички свои желания и стремежи. Като живее, съзнанието му постепенно се буди, разширява и той разработва своите дарби и способности. Най-после иде любовта, която обхваща всичко в живота. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Казано е още: „Чистите по сърце ще водят Бога". Действително, ако сърцето на човека не е чисто, ако умът му не е свят, ако волята му не е силна и ако душата му не е пълна с любов, думата човек няма смисъл. Следователно може да се нарече човек само онзи, сърцето на когото е чисто, умът светъл, волята силна, душата пълна с любов. Това са качества на истинския човек.
към текста >>

Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност?
Това са качества на истинския човек. Като ученици работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално.
към текста >>

Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза.
Като ученици работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека.
към текста >>

Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати.
Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отвън, не е реално.
към текста >>

Значи животът е реалност.
Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отвън, не е реално. Когато виждате един човек само отвън, той не е реален. Това е неговата външна къща.
към текста >>

Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат.
Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието каквото намислите и както го намислите, така да стане. Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума. Когато говори, човек трябва да има предвид първо себе си, като че на себе си говори. Ако той сам хареса избора на думите си, речта му ще се отрази добре и върху слушателите. Всеки трябва да знае, че говори на себе си.
към текста >>

След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил.
„Бог е Дух." Да произнесете думите „Бог е Дух" с дълбочина, с пълно съзнание, това значи да възприемете Божиите мисли. Какво повече можете да желаете? Човек е създаден, за да служи на своя създател, а едновременно с това да изучава света. Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти фотографи, които от сутрин до вечер правят снимки на всички положения на човека: кога и как става, как и в какви дрехи се облича, как мисли, какви чувства го вълнуват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере погрешките си и ще се коригира. Така той ще разбере какво е нужно в живота му и какво не е нужно. Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън.
към текста >>

Така той ще разбере какво е нужно в живота му и какво не е нужно.
Един ден, когато свърши своята работа, когато изучи света, човек отново ще се върне при своя създател и ще даде отчет за всичко, каквото е направил и научил. Като го изслуша, Той ще коригира работите му. След това ще му даде възможност сам да прегледа своя живот, всичко онова, което е вършил. Има специалисти фотографи, които от сутрин до вечер правят снимки на всички положения на човека: кога и как става, как и в какви дрехи се облича, как мисли, какви чувства го вълнуват, какво върши. Като прегледа всички фотографии, човек сам ще разбере погрешките си и ще се коригира. Така той ще разбере какво е нужно в живота му и какво не е нужно. Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят.
към текста >>

Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие.
Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на божествените закони. От божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира. Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т.е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта и да влезе в безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън.
към текста >>

Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е.
Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира. Откакто смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т.е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта и да влезе в безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън. Хората чакат да изгрее слънцето, да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното слънце е изгряло. Ако външното слънце е изгряло, а вътрешното слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели.
към текста >>

Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си.
Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това; малко желъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зрънце и желъдчето са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи.
към текста >>

Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко.
Желъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък желъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като желъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не' може да използува благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки... Всички хора се стремят към новото, към нов живот.
към текста >>

Всички хора се стремят към новото, към нов живот.
Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки... Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот обаче изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик ще бъдат съвършено различни от сегашните. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си.
към текста >>

Новият живот обаче изисква нови разбирания.
Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки... Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот обаче изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик ще бъдат съвършено различни от сегашните. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън.
към текста >>

В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик ще бъдат съвършено различни от сегашните.
Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки... Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот обаче изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик ще бъдат съвършено различни от сегашните. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща.
към текста >>

Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот.
Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки... Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот обаче изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик ще бъдат съвършено различни от сегашните. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме. Казвате: да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща. Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат.
към текста >>

Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат.
Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас?
към текста >>

Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим".
В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим". Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив.
към текста >>

Това е началото на живота.
Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим". Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права.
към текста >>

Тази е философията на моя живот.
Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право, И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим". Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате.
към текста >>

Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права.
Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате. Когато вие обичате, щастливи ставате. Всички искат да знаят защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни.
към текста >>

Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов.
Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота.
към текста >>

Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе.
Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота. Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него.
към текста >>

Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот.
Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота. Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него. Какво показва това?
към текста >>

Този е правият път в живота.
Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната любов. Този е правият път в живота. Религиозните хора казват, че обичат Христа, а същевременно се съмняват в Него. Какво показва това? Това показва, че те са вън от любовта, т.е. обичат Христа отвън. Докато търсите Христа отвън, докато очаквате той да ви обича, вие ще бъдете на крив път.
към текста >>

Любов към Първата Причина, към Божественото Начало на живота.
Как е възможно при това положение да бъдете нещастни? Значи вие сте излезли от великия свят и търсите щастието си вън от него. Ако сте гладни и живеете в Бога, помислете за него и топлият хляб ще дойде. Бедни сте, нямате пет пари в джоба си, помислете за онзи, в когото живеете, и парите ще дойдат. Какво се изисква за това? Любов към Първата Причина, към Божественото Начало на живота. Само при това условие вие ще влезете в контакт със съществата на висшия свят, които ще ви се притекат на помощ. Ако няма това първо условие във вас любов към Бога всичко, каквото Христос е казал, ще остане затворена книга за вас. Всичко, каквото Христос е казал, е вярно и по буква, и по дух. Проверете го и ще опитате силата на Христовите думи. Днес всички проповедници, всички религиозни говорят за Христа, за Първата Причина на нещата, описват качествата й, но като се намерят в трудно положение и им се помогне да излязат от него, те всякога отдават това на този или онзи силен човек и бързат да му изкажат своята благодарност.
към текста >>

Всичко друго, което не носи здраве, сила и живот, е човешко.
По дух, по вътрешно откровение Мойсей е дошъл до мисълта, че Бог е създал света. Кой е чул гласът на Бога? Божият глас се отличава с едно качество: които чуят гласа му, оживяват. Болният оздравява, невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си мощ и сила. Всичко друго, което не носи здраве, сила и живот, е човешко. Докато не приемете Словото Божие в себе си, вие ще се пържите в собствените си грешки и слабости, както досега сте се пържили. Всеки човек има безброй образи, в които можете да го видите. Някога ще го видите като млад момък, който се люби с момите. Друг път ще го видите като светия, който помага на хората. Трети път ще го видите като майка, като баща.
към текста >>

Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота.
Нещастието на съвременните хора се заключава в това, че те не проявяват любовта си, не обичат, чакат другите да ги обичат. Който иска любов от другите, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще бъдете далеч от любовта. Сега аз ви навеждам на тия мисли, за да намерите любовта, да се ползувате от нея. Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота. По тази причина ще обичате всичко в света: и животни, и растения, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Където и да видите проявена великата Любов в житното зърно, в слънчев лъч или в човека пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пътя, в който всичко може да ни се открие. В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си.
към текста >>

По тази причина ще обичате всичко в света: и животни, и растения, и всяко камъче.
Който иска любов от другите, а сам не дава, той не може да бъде обичан. Нека пръв той даде любовта си и ще му се даде. Докато вие първи не дадете сърцето си, всякога ще бъдете далеч от любовта. Сега аз ви навеждам на тия мисли, за да намерите любовта, да се ползувате от нея. Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на живота. По тази причина ще обичате всичко в света: и животни, и растения, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не обсебвайте. Където и да видите проявена великата Любов в житното зърно, в слънчев лъч или в човека пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пътя, в който всичко може да ни се открие. В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си. Тогава няма да питате как ще се оправи светът. Защо?
към текста >>

Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта.
В този път ще мислите повече за другите, отколкото за себе си. Тогава няма да питате как ще се оправи светът. Защо? Ще знаете, че светът, в който живеете, е оправен. Светът, в който всеки човек отделно живее, не е оправен no причина на неговата користна любов. Обаче вън от него светът няма какво да се оправя. Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта. Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота.
към текста >>

Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат.
Обаче вън от него светът няма какво да се оправя. Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта. Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния като себе си". Значи любовта към себе си е взета като мярка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път.
към текста >>

И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота.
Който иска да оправи своя свят, той трябва да пази вътрешния си мир; при най-големите страдания в живота си да не се разколебава в любовта. Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния като себе си". Значи любовта към себе си е взета като мярка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път. В любовта трябва да има надпреварване.
към текста >>

Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота.
Каквото е дал, да не съжалява за него. Защото, казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте"... От всички хора днес се иска да проявят онази любов, с която ги обичат. Обичаме ли по този начин, ние ще влезем в онзи живот, в който няма никакви противоречия, в който човек за човека е брат. И ако обичам себе си повече от вас, аз не разбирам живота. Ако обичате себе си повече от мене, вие на разбирате живота. Затова е казано: „Обичай ближния като себе си". Значи любовта към себе си е взета като мярка. Който обича ближния си, както себе си, той е на прав път. В любовта трябва да има надпреварване. Някой се оплаква, че хората не го обичали.
към текста >>

Например, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия.
Какво печели той, ако хората го обичат? Или какво печелят хората от неговата любов? Когато обичате някого, вие трябва да знаете защо го обичате. Като прочетете една книга, трябва да знаете защо я четете. Какво ще спечелите от нея? Например, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията.
към текста >>

Вън от любовта никакъв живот не съществува.
Или какво печелят хората от неговата любов? Когато обичате някого, вие трябва да знаете защо го обичате. Като прочетете една книга, трябва да знаете защо я четете. Какво ще спечелите от нея? Например, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека.
към текста >>

Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив.
Когато обичате някого, вие трябва да знаете защо го обичате. Като прочетете една книга, трябва да знаете защо я четете. Какво ще спечелите от нея? Например, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен.
към текста >>

Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията.
Например, аз зная положително, че като обичам Бога, живот ще придобия. Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога/Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина.
към текста >>

И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека.
Вън от любовта никакъв живот не съществува. Следователно любовта е първата и последна врата, през която животът влиза в човека и го прави щастлив. Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога/Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина. Въпреки това те очакват тя да ги обича.
към текста >>

„Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде.
Без любов към Бога никакво щастие не съществува. Всяка друга любов не е.нищо друго освен отражение на малки светлинки, които нищо не разрешават. Единствената любов, която разрешава всичко в живота, е Божията. И другите видове любов са ценни, но те ще бъдат на мястото си само тогава, когато любовта към Бога стане център в живота на човека. Без тази любов всичко друго прави човека нещастен. „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи." Казвам: Търсете първо Любовта Божия и, като я намерите, приложете я в живота си; тогава всичко друго ще ви се даде. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от любовта му към Бога/Щом имате тази любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на Първата Причина. Въпреки това те очакват тя да ги обича. Днес светът се нуждае от работници, служители на Великото дело, носители на щастие за всички живи същества. Следователно искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум, и ближния си като себе си".
към текста >>

„Божият Дух носи всичките блага на живота."
Ако го обичате и вас ще обичат. Не го ли обичате и вас няма да обичат. „Бог е Дух, и които му се кланят, да се кланят в Дух и Истина." Казвам: „Бог е Любов, и които му се кланят, с любов да му се кланят. От първия до последния слънчев лъч благодарете за всичко, което ви е дадено. Това значи да намерите щастието, което търсите." „Божият Дух носи всичките блага на живота." Любовта е принцип, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: „Любов е това". Обаче за любовта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измервате с термометър. Вие само констатирате, че даденото тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас.
към текста >>

Страхът е причина за големи злини в живота.
Вие само констатирате, че даденото тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас. Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания. Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов. Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа. Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят.
към текста >>

Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх.
Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания. Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов. Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа. Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх страха от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал.
към текста >>

Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота.
Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си да стане невежа. Този е неестествения страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх страха от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас. Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма какво да яде да пие. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората. Днес всички хора се безпокоят все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповедници, майки, бащи, управници всички се безпокоят, какво ще стане със света, какво ще стане с народите; какво ще стане с българския народ. Да се страхувате от мисълта, какво ще стане във вас след сто години, това показва, че не разбирате законите на природата. Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов.
към текста >>

Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов.
Според мене като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма какво да яде да пие. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората. Днес всички хора се безпокоят все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповедници, майки, бащи, управници всички се безпокоят, какво ще стане със света, какво ще стане с народите; какво ще стане с българския народ. Да се страхувате от мисълта, какво ще стане във вас след сто години, това показва, че не разбирате законите на природата. Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов. Хората говорят теоретически за любовта: говорят за Божествена любов, без да я разбират. Говорят за човешката любов, и нея не разбират. Кой човек, в света е опитал плода на своята любов? Опитал ли е той, благото на своите синове и дъщери? Не е достатъчно човек само да обича, но любовта му трябва да даде плод.
към текста >>

Защото в техния живот има нещо анормално.
Те са несъвместими, неопределени, необясними, неразбрани. В бъдеще, обаче, те ще станат разбрани, съизмерими, определени. Това, което на физическия свят е несъизмеримо, в духовния свят е съизмеримо. Съвременните хора искат да бъдат щастливи на земята. Това е невъзможно. Защо? Защото в техния живот има нещо анормално. Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота.
към текста >>

Техният живот не е чисто Божествен.
В бъдеще, обаче, те ще станат разбрани, съизмерими, определени. Това, което на физическия свят е несъизмеримо, в духовния свят е съизмеримо. Съвременните хора искат да бъдат щастливи на земята. Това е невъзможно. Защо? Защото в техния живот има нещо анормално. Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие.
към текста >>

Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта.
Това е невъзможно. Защо? Защото в техния живот има нещо анормално. Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. За пример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения.
към текста >>

Гладът е подтик в живота.
Защото в техния живот има нещо анормално. Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. За пример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения. Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят понеже се надяват на друг живот.
към текста >>

Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие.
Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да я избегне. Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. За пример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения. Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят понеже се надяват на друг живот. Те искат други да работят заради тях.
към текста >>

Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят понеже се надяват на друг живот.
Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. За пример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения. Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят понеже се надяват на друг живот. Те искат други да работят заради тях. Те очакват Господ да оправи света. Божият свят е оправен, но човешкия не е оправен. Защо? Защото на всеки липсва нещо. Някой иска да работи, но ръце няма.
към текста >>

Ако сравните животното с човека, ще видите, че човек се отличава по своята добре развита ръка.
Те очакват Господ да оправи света. Божият свят е оправен, но човешкия не е оправен. Защо? Защото на всеки липсва нещо. Някой иска да работи, но ръце няма. Той не може да се развива, защото ръцете са свързани с ума на човека. Ако сравните животното с човека, ще видите, че човек се отличава по своята добре развита ръка. Умът на човека отговаря на ръката му. Освен това, човек се отличава от животното по това, че може да ходи, изправен на два крака. Значи, той се ръководи ту от любовта ту от мъдростта десния крак. Петте пръста на ръцете и на краката показват петте правила, според които човек трябва да постъпва. Всеки пръст на човешката ръка е свързан с известни сили в него.
към текста >>

Освен това, човек се отличава от животното по това, че може да ходи, изправен на два крака.
Защото на всеки липсва нещо. Някой иска да работи, но ръце няма. Той не може да се развива, защото ръцете са свързани с ума на човека. Ако сравните животното с човека, ще видите, че човек се отличава по своята добре развита ръка. Умът на човека отговаря на ръката му. Освен това, човек се отличава от животното по това, че може да ходи, изправен на два крака. Значи, той се ръководи ту от любовта ту от мъдростта десния крак. Петте пръста на ръцете и на краката показват петте правила, според които човек трябва да постъпва. Всеки пръст на човешката ръка е свързан с известни сили в него. Ако не знае, как да движи показалеца си, човек не може да бъде благороден, не може да бъде чист. Ако не знае, как да движи средния си пръст, той няма да бъде справедлив, няма да бъде и религиозен.
към текста >>

От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота.
Петте пръста на ръцете и на краката показват петте правила, според които човек трябва да постъпва. Всеки пръст на човешката ръка е свързан с известни сили в него. Ако не знае, как да движи показалеца си, човек не може да бъде благороден, не може да бъде чист. Ако не знае, как да движи средния си пръст, той няма да бъде справедлив, няма да бъде и религиозен. Той ще бъде горделив, ще си служи с насилието. От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота. На този пръст могат да набучат човека. Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота. Ако не знае, как да движи малкия си пръст, човек никога няма да бъде практичен, никога няма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, как да движи палеца си, човек няма да бъде господар на себе си. Забелязано е, че когато волята на човека се парализира, едновременно с това се парализира и неговия палец.
към текста >>

Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота.
Ако не знае, как да движи показалеца си, човек не може да бъде благороден, не може да бъде чист. Ако не знае, как да движи средния си пръст, той няма да бъде справедлив, няма да бъде и религиозен. Той ще бъде горделив, ще си служи с насилието. От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота. На този пръст могат да набучат човека. Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота. Ако не знае, как да движи малкия си пръст, човек никога няма да бъде практичен, никога няма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, как да движи палеца си, човек няма да бъде господар на себе си. Забелязано е, че когато волята на човека се парализира, едновременно с това се парализира и неговия палец. Велика наука е да знае човек, как да движи и управлява пръстите си. Когато палецът се парализира, човек не е господар и на своя ум.
към текста >>

Веднъж дошъл на земята между хора, животни, растения и минерали, човек не може да бъде свободен от тяхното влияние.
Отворете книгата на вашето сърце и четете. Казано е в Писанието: „Вложил е Духът си във вас". Това значи: Бог е написал истината в сърцата на хората. Мнозина мислят, че като живеят сами, далече от хората, полесно ще прогресират. Да мисли човек така, това значи да се самоизлъгва. Веднъж дошъл на земята между хора, животни, растения и минерали, човек не може да бъде свободен от тяхното влияние. И най-малката частица от всичко онова, което го обикаля, оказва влияние върху него. От своя страна и той влияе върху всички живи същества. Цялата природа влияе на човека, но и човекът оказва влияние на природата. Този закон е неизбежен. Слънце, луна, звезди всички оказват влияние върху човека.
към текста >>

Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден.
Сега хората задават въпроса защо Бог създаде човека, защо създаде света? Това са въпроси, които не могат да се разрешат вън от Школата. Те са философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тези въпроси се обяснят, умът ви ще се претовари с излишни знания. Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите?
към текста >>

Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания.
Това са въпроси, които не могат да се разрешат вън от Школата. Те са философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тези въпроси се обяснят, умът ви ще се претовари с излишни знания. Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си?
към текста >>

Съвременните хора не живеят изключително човешки живот.
Те са философски въпроси за размишление, но не и за разрешаване. Ако тези въпроси се обяснят, умът ви ще се претовари с излишни знания. Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните.
към текста >>

Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот.
Ако тези въпроси се обяснят, умът ви ще се претовари с излишни знания. Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много.
към текста >>

Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето.
Тези знания не са потребни за вас. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора.
към текста >>

Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си?
Животът е съставен от много стъпала и всеки сяда на това стъпало, което отговаря на неговите разбирания. Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания.
към текста >>

Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните.
Съвременните хора не живеят изключително човешки живот. Те минават през фазата на растенията и на животните, а едва засягат човешкия живот. Много от противоречията на техния живот се дължат на животинското, което често се проявява в тях, изисква своето. Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания. Тези желания са подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене, забелязано е, че който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, учен, умен, силен, всички да говорят за него.
към текста >>

Това животно не може да се нахрани с малко.
Какво трябва да правите? Трябва ли да отстъпвате на животинското в себе си? Много от вашите желания са чужди; те са желания на животните. Едно такова желание е стремежът да се яде много. Ако един мамонт се яви днес на земята, в продължение на няколко години той ще унищожи най-голямата гора. Това животно не може да се нахрани с малко. Мамонтът е изчезнал от физическия свят, но и досега съществува в астралния свят, вследствие на което в хората се пораждат ред ненаситни желания. Тези желания са подобни на мамонта, който мисли само за ядене и пиене, забелязано е, че който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, учен, умен, силен, всички да говорят за него. Добре е това, но то трае кратко време. Ще дойде ден, когато човек ще изгуби всичко това и отново ще почне да се повдига. Изводът, който може да се направи от тези примери, е следният: изпълнете навреме всички обещания, които сте дали в душата си към Първата Причина.
към текста >>

Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота.
Тези обещания са свещени. Бъдете точни към своите свещени обещания и никога не ги отлагайте. Какво ще кажат хората, това да не ви интересува. Каквото те кажат, това е тяхно право. Каквото вие направите, това е ваше право. Ваше право е да изпълните обещанията си към Великото начало на живота. Изпълни обещанието си към Него и не мисли какво ще кажат хората или какво ще кажат домашните ти. Един български свещеник разправя една своя опитност със сина си. Един ден казвам на сина си: „Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко вино от бъчвата. Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса.
към текста >>

Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота.
Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който потъващият кораб дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трябва да направите? Дайте сигнал, т.е. помолете се, обърнете се към висшия свят да ви изпратят помощ. В скоро време помощта ще дойде и вие ще бъдете вън от всякаква опасност.
към текста >>

Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас.
Желая сега на всички да говорите с любов, да мислите с любов, да работите с любов! Живеете ли с любов, всички ще знаете, че живеете по Бога. Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче за това се изискват две условия: любов към Бога и любов към ближния. Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче любовта не търпи пресилени работи. Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало.
към текста >>

Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа.
Какво ще стане тогава с вас? Работите на всички ще се оправят. Обаче за това се изискват две условия: любов към Бога и любов към ближния. Щом приложите любовта в живота си и вие ще бъдете доволни от себе си, и ближните ви ще бъдат доволни от вас. Обаче любовта не търпи пресилени работи. Сега запомнете: цената на живота седи в детинското, младенческото състояние на човешката душа. Вярвайте в Божествения Промисъл, без да говорите за Него. Проверявайте нещата и вижте кога не успявате. Дето не успявате, там работи човешкото, а не Божественото начало. Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас. Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания.
към текста >>

Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на великото начало в живота.
Щом разберете това, изправете погрешките си и дайте път на Божественото във вас. Сега вие сте влезли в пътя на непреривната любов в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания. Тази любов изключва всички погрешки. В преривната, т.е. в човешката любов се вършат ред грешки и престъпления. Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човек не се подчинява на великото начало в живота. Един закон има в света и който се отклони от този закон, той неизбежно е изложен на страдания и нещастия. Правили ли сте опит за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си? Ако цял ден е много, направете опита за един час, да видите може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. Как е дошло злото в света? Това е въпрос, по който не е позволено да се говори.
към текста >>

Щом скъсате старите си записи, животът ви ще се нареди добре.
В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скъсате вашите изпълнителни листове заради Господа, любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден и аз няма да скъсам моите полици. Щом скъсате старите си записи, животът ви ще се нареди добре. Че ако днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато беше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: „Господи, прости им! Те не съзнават какво правят." Ако не беше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в Царството Божие. Величието на Христа седи в жеста на благородството, което той прояви на кръста още. Закован с гвоздеи на ръцете и на краката, той каза: „Господи, прости им!
към текста >>

Любовта е онази сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради свещеното име, върху което почива неговият живот.
Слънчевият лъч все ще допринесе нещо на човека, но мощното в света е цялото слънце. Светлината на цялото слънце трябва да влезе в човека и да освети и най-малките кътчета на неговата къща. Един слънчев лъч представя любовта на един човек. Тази любов не е достатъчна. Любов, която не може да преобрази човека, да го направи здрав, добър, умен, не заслужава това име. Любовта е онази сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради свещеното име, върху което почива неговият живот. Истинската жертва подразбира жертва за твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Къде ще намерите Свещения? Той се крие дълбоко някъде в душата на всички живи същества. От всички хора се изисква велика жертва, каквато Христос е направил. В какво седи тази жертва?
към текста >>

Всяка точка на любовта носи живот в себе си.
Не е въпрос до буквата на нещата. Христовото учение е учение на вътрешната жертва. Всеки момент се жертвайте за Онзи, чиято любов е непреривна. Христовото учение проповядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота. Първият и единствен закон, който свързва хората, е любовта. Всяка точка на любовта носи живот в себе си. Следователно, с която точка на любовта влезете в съприкосновение, вие възприемате нейния живот. Който не разбира любовта, той е нещастен. Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си на Духа; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята.
към текста >>

Следователно, с която точка на любовта влезете в съприкосновение, вие възприемате нейния живот.
Христовото учение е учение на вътрешната жертва. Всеки момент се жертвайте за Онзи, чиято любов е непреривна. Христовото учение проповядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота. Първият и единствен закон, който свързва хората, е любовта. Всяка точка на любовта носи живот в себе си. Следователно, с която точка на любовта влезете в съприкосновение, вие възприемате нейния живот. Който не разбира любовта, той е нещастен. Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си на Духа; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята. Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека.
към текста >>

Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека.
Следователно, с която точка на любовта влезете в съприкосновение, вие възприемате нейния живот. Който не разбира любовта, той е нещастен. Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си на Духа; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята. Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека. Като разрешите тези противоречия, ще разберете какво значи да любиш. Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш равновесието на своите мисли. Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък.
към текста >>

Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е.
Нещастието на хората се дължи на това, че те не разбират необятната Божия Любов. Те не разбират любовта на баща си на Духа; те не разбират и своята любов. Тази е причината, дето хората изживяват трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърцето и противоречие на волята. Тази година ви е дадена задача да разрешите противоречията на растенията, на животните и на човека. Като разрешите тези противоречия, ще разберете какво значи да любиш. Да възлюбиш Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушиш равновесието на своя ум, на своето сърце и на своята воля, т.е. да не нарушиш равновесието на своите мисли. Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура огънят на любовта, и под голямо налягане налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими.
към текста >>

Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни.
Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура огънят на любовта, и под голямо налягане налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато „душата-въглен" кристализира и се превърне в „душа-диамант", всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен, никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии, изпитания. За този огън се говори и в Свещените книги. Това е огънят на Божията Любов и налягането на Божията Мъдрост.
към текста >>

33. Четиринадесета част

Значи в разумния живот се постигат всички желания.
Учените правят ред изчисления, за да намерят отношението между енергията, която снарядът развива, и количеството енергия в него преди избухването му. Питам: Енергията, която семката на ябълката развива в процеса на зреене, в самата семка ли е? Част от енергията е в нея, но друга е в почвата, във водата, във въздуха, в слънчевата светлина и топлина. Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща ябълковото дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. Да, философия е, но тя ви е необходима. Казвате, че всичко зависи от човека. Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него.
към текста >>

Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него.
Питам: Енергията, която семката на ябълката развива в процеса на зреене, в самата семка ли е? Част от енергията е в нея, но друга е в почвата, във водата, във въздуха, в слънчевата светлина и топлина. Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща ябълковото дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. Да, философия е, но тя ви е необходима. Казвате, че всичко зависи от човека. Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него. Тази разумност наричаме Бог.
към текста >>

Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат.
Българите имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за такъв с три лица. Но като се казва, че Бог е троеличен, това считат за нещо свещено. Къде е скрито лошото: в идеята за троеличието или в човешкото разбиране? Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири. То е Питагоровото число, с което се измерват нещата.
към текста >>

Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска.
Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири. То е Питагоровото число, с което се измерват нещата. Известно е и като абсолютното число. Под "абсолютно" разбирам това, на което умът поставя прегради. А и човекът може да е абсолютен и да не е абсолютен.
към текста >>

Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири.
Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири. То е Питагоровото число, с което се измерват нещата. Известно е и като абсолютното число. Под "абсолютно" разбирам това, на което умът поставя прегради. А и човекът може да е абсолютен и да не е абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно, но спре ли движението си, не е абсолютно...
към текста >>

Тя представлява вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот.
С такава точност се измерват имагинерните или въображаемите числа. Несъществуващите, т.е. ирационалните числа "I", са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те да си кажат думата. А аз ще говоря за Божествената Любов, която е неизменна. Тя представлява вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с нея, не боледува. А човешката любов ограничава, защото в нея има страсти. Тя е раздвоена в резултат на добрите и лошите настроения.
към текста >>

Животинската се отличава по това, че лесно забравя.
Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с нея, не боледува. А човешката любов ограничава, защото в нея има страсти. Тя е раздвоена в резултат на добрите и лошите настроения. Животинската се отличава по това, че лесно забравя. Следователно четирите вида любов представляват четирите единици, с които човек работи по математически начин. И така, започнете от животинската любов, за да забравите грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката пък за нея.
към текста >>

И така, започнете от животинската любов, за да забравите грешките на хората.
Който се храни с нея, не боледува. А човешката любов ограничава, защото в нея има страсти. Тя е раздвоена в резултат на добрите и лошите настроения. Животинската се отличава по това, че лесно забравя. Следователно четирите вида любов представляват четирите единици, с които човек работи по математически начин. И така, започнете от животинската любов, за да забравите грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката пък за нея. С ред факти мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате. С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: "Миличка мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя!
към текста >>

По животински начин.
Тя е раздвоена в резултат на добрите и лошите настроения. Животинската се отличава по това, че лесно забравя. Следователно четирите вида любов представляват четирите единици, с които човек работи по математически начин. И така, започнете от животинската любов, за да забравите грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката пък за нея. С ред факти мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате. С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: "Миличка мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя! "... А как се проявява човешката любов?
към текста >>

Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката.
Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел.
към текста >>

Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота.
Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който носи ангелска любов в сърцето си, има топлина.
към текста >>

В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти.
Който носи ангелска любов в сърцето си, има топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината!
към текста >>

И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."...
Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта. В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква.
към текста >>

Кой ми е дал живота?
Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно и вие можете да се наречете синове Божи. Как, ще ми възразите веднага, да се наричаме синове Божи? Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им.
към текста >>

Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи.
Следователно и вие можете да се наречете синове Божи. Как, ще ми възразите веднага, да се наричаме синове Божи? Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот?
към текста >>

Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш.
Как, ще ми възразите веднага, да се наричаме синове Божи? Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/".
към текста >>

Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота.
Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината?
към текста >>

А кой е дал техния живот?
Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината? Какво се иска от човека?
към текста >>

Ами техният живот?
Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината? Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувстваш едно неразположение или една радост у себе си.
към текста >>

Да разбира сегашния живот.
Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината? Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувстваш едно неразположение или една радост у себе си. Задавал ли си си въпроса защо си неразположен или защо си радостен? Понякога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата.
към текста >>

Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично?
Ти можеш да му възразиш, че няма честни хора на тази планета, но той ще ти отговори, че има и че ще ги намериш. "Не мога да спя, нервен съм", казваш ти. Ще спиш и ще се успокоят нервите ти, говори твоят учител. Нямам пари, жената и децата са боси и окъсани. Не се страхувай и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично? Той казва, че ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях.
към текста >>

А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско.
Понеже в Любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание. А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява.
към текста >>

И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание. А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви.
към текста >>

На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите.
Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание. А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават и да са в съгласие само с Божествения свят, т.е. да са за доброто не само на отделния човек, но и на неговите ближни хора, животни и растения...
към текста >>

Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява.
А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават и да са в съгласие само с Божествения свят, т.е. да са за доброто не само на отделния човек, но и на неговите ближни хора, животни и растения... Бог е дал на българите проблеми за решаване, които трябва да ги решат правилно. Те не бива да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма.
към текста >>

да са за доброто не само на отделния човек, но и на неговите ближни хора, животни и растения...
На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават и да са в съгласие само с Божествения свят, т.е. да са за доброто не само на отделния човек, но и на неговите ближни хора, животни и растения... Бог е дал на българите проблеми за решаване, които трябва да ги решат правилно. Те не бива да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се намесва в задачите на народа, какво ще стане с него? В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй! Това не е служене на Бога.
към текста >>

Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране.
Те не бива да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се намесва в задачите на народа, какво ще стане с него? В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй! Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори! Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да сте здрави и щастливи. Имате деца и трябва да ги възпитавате, а не да повтаряте само, че Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов. Съвременните учени ни убеждават, че в реда на нещата е да се колят животните.
към текста >>

Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов.
Истината трябва да се говори! Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да сте здрави и щастливи. Имате деца и трябва да ги възпитавате, а не да повтаряте само, че Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов. Съвременните учени ни убеждават, че в реда на нещата е да се колят животните. Това е по необходимост, но не е наше право. Мнозина казват: "Така трябва да живеем, за да угодим на обществото." Не, аз казвам: Трябва да угодите на Бога и на Любовта. Ако угодите на тях, ще угодите на всички... Не отхвърляйте онова, което досега сте направили.
към текста >>

Съвременните учени ни убеждават, че в реда на нещата е да се колят животните.
Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да сте здрави и щастливи. Имате деца и трябва да ги възпитавате, а не да повтаряте само, че Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов. Съвременните учени ни убеждават, че в реда на нещата е да се колят животните. Това е по необходимост, но не е наше право. Мнозина казват: "Така трябва да живеем, за да угодим на обществото." Не, аз казвам: Трябва да угодите на Бога и на Любовта. Ако угодите на тях, ще угодите на всички... Не отхвърляйте онова, което досега сте направили. Не казвайте, че досега сте живели безсмислено.
към текста >>

Целта на досегашния ви живот е била неопределена, но оттук нататък ще бъде ясна.
Това е по необходимост, но не е наше право. Мнозина казват: "Така трябва да живеем, за да угодим на обществото." Не, аз казвам: Трябва да угодите на Бога и на Любовта. Ако угодите на тях, ще угодите на всички... Не отхвърляйте онова, което досега сте направили. Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена, но оттук нататък ще бъде ясна. Тази е разликата между досегашния и предстоящия ви живот. Досега сте работили за роднините си, а отсега ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази Любов включва всичко в себе си... Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си.
към текста >>

Тази е разликата между досегашния и предстоящия ви живот.
Мнозина казват: "Така трябва да живеем, за да угодим на обществото." Не, аз казвам: Трябва да угодите на Бога и на Любовта. Ако угодите на тях, ще угодите на всички... Не отхвърляйте онова, което досега сте направили. Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена, но оттук нататък ще бъде ясна. Тази е разликата между досегашния и предстоящия ви живот. Досега сте работили за роднините си, а отсега ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази Любов включва всичко в себе си... Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават.
към текста >>

Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота.
Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават. Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов. В този случай лъжете и себе си, и околните. Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. А какво представлява силата? Съединение, което трябва да разложите на съставните му елементи, за да извадите от него "корена". Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите излизат от Него. Или другояче казано: Бог е неделима сила, извън времето и пространството, но същевременно ги владее.
към текста >>

Който ги разбере, ще забрави детинския си живот.
Но не можете да обичате по свобода, докато не носите Истината у себе си. Свободата е произведение на Истината. Така че свободата не е Истина, а коренът на свободата е Истина. Коренът на Истината пък е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който ги разбере, ще забрави детинския си живот. Велика хармония има в тях... Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича и Който всякога мисли за вас. Кой е Той? Бог. Няма момент в Неговото съществуване и в Неговите прояви, когато Той да не е буден.
към текста >>

Когато у вас се яви дълбоко желание да я потърсите, вие ще разрешите проблемите на вашия живот и пред вас ще се отвори нов свят.
Внесете повече чувства на братство и равенство в любовта си към Бога. Ще кажете, че знаете какво нещо е равенството. Знаете, но ви липсва равенство помежду си. Не знаете какво е Любов. Днес Христос казва: Искайте от Бога Любовта. Когато у вас се яви дълбоко желание да я потърсите, вие ще разрешите проблемите на вашия живот и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят и вие ще започнете да мислите, да чувствате и постъпвате правилно... "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " запитал Христа един учен човек. На български език думата "вечен" не изразява това, което е писано в оригинала. Под "вечен" на български разбираме безконечен.
към текста >>

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Знаете, но ви липсва равенство помежду си. Не знаете какво е Любов. Днес Христос казва: Искайте от Бога Любовта. Когато у вас се яви дълбоко желание да я потърсите, вие ще разрешите проблемите на вашия живот и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят и вие ще започнете да мислите, да чувствате и постъпвате правилно... "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " запитал Христа един учен човек. На български език думата "вечен" не изразява това, което е писано в оригинала. Под "вечен" на български разбираме безконечен. А какво означава думата безконечен? Ако заместим "вечен" с "безконечен", това е все едно да заместим "х" с "у" или със "z", т.е.
към текста >>

Пак питам: Какво нещо е животът?
А какво означава думата безконечен? Ако заместим "вечен" с "безконечен", това е все едно да заместим "х" с "у" или със "z", т.е. едно неизвестно с друго неизвестно. Ще кажете, че х =у, а у = z. Значи решихте една задача с три неизвестни. Пак питам: Какво нещо е животът? Ще кажете: "Да живееш." Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с математическо уравнение и въпреки това пак остава едно неизвестно. Религиозните решават задачата по същия начин и при тях остава едно неизвестно. Това се отнася за всички хора. Всички имате стремеж като този на богаташа, който питал Христа какво да стори, за да наследи вечен живот.
към текста >>

Всички имате стремеж като този на богаташа, който питал Христа какво да стори, за да наследи вечен живот.
Пак питам: Какво нещо е животът? Ще кажете: "Да живееш." Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с математическо уравнение и въпреки това пак остава едно неизвестно. Религиозните решават задачата по същия начин и при тях остава едно неизвестно. Това се отнася за всички хора. Всички имате стремеж като този на богаташа, който питал Христа какво да стори, за да наследи вечен живот. Под "вечен живот" не се разбира безконечен, но такъв, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш. Под думата "век" разбирам да знаеш да прилагаш. "Век" е коренът на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш... "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Думата "благ" произлиза от "любов".
към текста >>

Под "вечен живот" не се разбира безконечен, но такъв, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш.
Ще кажете: "Да живееш." Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с математическо уравнение и въпреки това пак остава едно неизвестно. Религиозните решават задачата по същия начин и при тях остава едно неизвестно. Това се отнася за всички хора. Всички имате стремеж като този на богаташа, който питал Христа какво да стори, за да наследи вечен живот. Под "вечен живот" не се разбира безконечен, но такъв, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш. Под думата "век" разбирам да знаеш да прилагаш. "Век" е коренът на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш... "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Думата "благ" произлиза от "любов". На български език думата "любов" е неразбрана, неопределена и неточна.
към текста >>

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Това се отнася за всички хора. Всички имате стремеж като този на богаташа, който питал Христа какво да стори, за да наследи вечен живот. Под "вечен живот" не се разбира безконечен, но такъв, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш. Под думата "век" разбирам да знаеш да прилагаш. "Век" е коренът на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш... "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Думата "благ" произлиза от "любов". На български език думата "любов" е неразбрана, неопределена и неточна. Затова, като се говори за нея, всеки пита: "Каква Любов? " Значи освен променливата любов има и друга, която е съществена и неизменна. При нея отношенията винаги остават едни и същи.
към текста >>

Всички индивиди, общества и народи се стремят да подобрят живота си.
Тя носи блага на хората... Може ли да кажете, че държавите на Земята са устроени идеално? Те постоянно усъвършенстват своите закони. Например българите работят върху тях в Народното събрание, а англичаните в двете камари. Навсякъде "коват" закон след закон, но в края на краищата те остават неприложими. Всички индивиди, общества и народи се стремят да подобрят живота си. Как ще стане това? За изясняване на мисълта ще си послужа със следния пример. Двама другари по неволя попаднали в затвора. Стаята, в която се намирали, била херметически затворена, със стъклени сводове. Най-напред те били весели, но после си казали, че става някаква промяна в техния живот.
към текста >>

Най-напред те били весели, но после си казали, че става някаква промяна в техния живот.
Всички индивиди, общества и народи се стремят да подобрят живота си. Как ще стане това? За изясняване на мисълта ще си послужа със следния пример. Двама другари по неволя попаднали в затвора. Стаята, в която се намирали, била херметически затворена, със стъклени сводове. Най-напред те били весели, но после си казали, че става някаква промяна в техния живот. Атмосферата около тях се сгъстила. Нищо не виждали, но нещо започнало да ги гнети. Положението им постепенно се влошавало от тежкия въздух и те започнали да се задушават. Коя е била причината за това? С вдишките и издишките те сами са си създали затруднението, като са отровили въздуха.
към текста >>

Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско.
С вдишките и издишките те сами са си създали затруднението, като са отровили въздуха. Изводът какъв е? Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Не става въпрос за теоретическите разбирания... Съществуват и други разсъждения. Например математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи ред точки заемат известно пространство, а точката сама по себе си е безпространствена.
към текста >>

Отново ще се върна на въпроса от Евангелието: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
В това отношение тази линия представлява идеалният свят, в който действа законът на безкористието. Това значи да заемаш известно пространство, но да си освободен от всякаква алчност, както и от стремежа да обсебваш. Ще кажете, че това е невъзможно. Възможно е. Човек няма право да владее или да завладява... Отново ще се върна на въпроса от Евангелието: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път... Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми.
към текста >>

" Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот.
Това значи да заемаш известно пространство, но да си освободен от всякаква алчност, както и от стремежа да обсебваш. Ще кажете, че това е невъзможно. Възможно е. Човек няма право да владее или да завладява... Отново ще се върна на въпроса от Евангелието: "Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Христос отговори: "Благ е caмo Бог." Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път... Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта.
към текста >>

Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот.
Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към ирационалните величини и казва: "Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки." Значи той излиза от нереалните величини, за да докаже реалните... Да знаеш как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако съвременните учени влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представляват нищо. И сами ще се чудят на своето невежество... Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който оглавява държавата със светлите си идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Сега какво остава на българските държавници? Да приложат закона на Любовта... Това е най-малката програма, която съвременниците могат да изпълнят.
към текста >>

Как да не страдате, като в основата на вашия живот лежи користолюбието.
Там няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е и Божията Любов. Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си. Но човешката любов има условия да се развива... След всичко това, вие се питате защо страдате толкова. Как да не страдате, като в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а и тя него. Родителите използват децата си, а те родителите си. Възлюбените се използват също взаимно. Навсякъде виждаме използване. Защо? Защото хората имат светлина, а нямат виделина...
към текста >>

Не отричам, че знаете тези математически правила, но не ги използвате в живота.
Защото хората имат светлина, а нямат виделина... Всички, които ме слушат днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои пред човека. Нека всеки се занимава с каквото иска, това не ме интересува. Най-напред трябва да разрешите важните проблеми. Ще ги решите, като се движите по права линия; после ще ги повдигнете в първа степен; след това във втора, в квадрат, и най-сетне в трета степен в куб. Не отричам, че знаете тези математически правила, но не ги използвате в живота. От вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос вие сами ще го решите. Христос казва: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Кой не е казвал същото, когато има страдания?
към текста >>

Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата Истина и я прилагат в живота си... Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви говори светлината?
Важно е дали говорите на Неговия език. Ключът на Божия език е Любовта. На коя любов? На безкористната... Опитайте се да кажете днес истината на някого. Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата Истина и я прилагат в живота си... Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви говори светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има тя, но на вашия език мъчно може да се предаде говорът й... Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за нея, искам да ви посоча правилен начин за възприемането й.
към текста >>

И тогава да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, като й създаде всички условия за добър живот.
Вън от нея никакво развързване не става. Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си. Само един начин има за това да приемеш Божията Любов. Това означава, че трябва да пожертваш всичко за своя мъж. И мъжът може по същия начин да се освободи от жена си. И тогава да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, като й създаде всички условия за добър живот. Това означава мъж с характер и със силна воля... "Ели, Ели, Лама Савахтани? " Къде е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз ви поставям въпроса открито:
към текста >>

Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав.
Казано е в Писанието: "Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце. То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи.
към текста >>

Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие?
Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце. То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие.
към текста >>

Нека внесем в живота новите идеи.
Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа?
към текста >>

Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие.
Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа? Разумно. Как трябва да се възпитава детето?
към текста >>

Вие се намирате на кръстопът, на който трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот.
Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която вие приемате, никой не може да ви отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за тази в извора. Не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя от нея ще пиете. Който пие от нея, ще се освежи и подмлади. Вие се намирате на кръстопът, на който трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да сте! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този проблем. Само глупавият отлага въпросите за други прераждания. Който се е събудил вече, трябва да свърши определената си работа. За другите прераждания има по-съществени въпроси.
към текста >>

Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, когато душата да е останала излъгана от Бога.
" Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората и разбрах какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми! Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мен и аз в Теб!... Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, когато душата да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е той! Уповавайте на Него! Живейте за Неговата любов. Работете за Неговата мъдрост, за Неговата истина, за Неговата правда и доброта!
към текста >>

34. Основи на Паневритмията

ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА* Всред кипежа на днешния живот човек трябва да долавя известни симптоми, по които да съди за тенденциите и насоките на развитието.
ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА* Всред кипежа на днешния живот човек трябва да долавя известни симптоми, по които да съди за тенденциите и насоките на развитието. При многообразието на съвременната епоха човек трябва да е достатъчно наблюдателен, за да забележи характерните симптоми, които говорят за двигателните сили на епохата. Тия симптоми са само букви и по тях прозорливият може да съди за дълбоките процеси, които стават в глъбините на обществото, и за изгледите на близкото бъдеще. Такъв симптом е и Паневритмията. Преди да говорим за същността на Паневритмията, нека разгледаме езиковия произход на тая дума. Тя е съставена от три корена: представката „пан“ в началото значи „все“, „всичко“, „всеобщ“, „космичен“.
към текста >>

Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота.
Принцип на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските. Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и пр. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този принцип гласи: Всичко е в движение, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това.
към текста >>

Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и пр. 3.
Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските. Явления, съответни на раждане и смърт, срещаме в разните области на живота. Или друг пример: има морски прилив и отлив, приливи и отливи в различните годишни времена, прилив и отлив във вътрешния живот на човека и пр. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този принцип гласи: Всичко е в движение, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината.
към текста >>

Има безброй видове и степени на трептения според бързината им.
Този принцип гласи: Всичко е в движение, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината. Трептенията растат по бързина от материята към Духа. Има безброй видове и степени на трептения според бързината им. Явленията в Природата могат да се изучават от различни гледища, между другото и от гледище на трептението. Например могат да се изучат трептенията на светлината, звука, електричеството, магнетизма, трептенията на материята в разните и състояния, в разните организми и пр. 4. Принцип на полярност, двойственост. Всичко в Природата е двойствено, поляризирано. Двойствеността е основен закон във Всемира.
към текста >>

После имаме ритмично или периодично идване на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческия процес и пр. 6.
Друг основен и всеобщ закон в Природата е ритъмът, или периодичността. Всичко в Природата е ритмично, периодично. Например има ритъм в трептенията на светлината, в годишните времена, в дните и нощите, в раждането и смъртта, в прилива и отлива. После има ритъм в земните движения. Земната ос прави малки колебания, които образуват цял кръг около полюса за приблизително 26 000 години. После имаме ритмично или периодично идване на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческия процес и пр. 6. Принцип на причини и последствия. Всичко в света има разумни причини. Понякога виждаме, че причината е неразумна, но зад нея има Разумност. 7. Принцип на единството или сродството. Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи единството.
към текста >>

Тогава думите и тоновете оживяват, добиват друг живот, почват да му разкриват едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозирал в тях; той долавя скритата потенциална мощ в думите и музиката.
Да наблюдаваме някого, у когото е развит усетът към ритъм и тон: когато той слуша някое музикално произведение, как почва неволно да движи крак или ръка? Или да наблюдаваме някои деца, у които има развит усет за тон, ритъм и пластика: когато чуят някоя песен, те веднага почват да правят движения, които съответстват в по-малка или по- голяма степен на думите и музиката. Те може да са 3-4-годишни, но интуитивно долавят връзката между музиката и движението. В тия моменти Космични сили действат чрез тях; вечните закони, които царуват в цялото Битие, се изявяват чрез тях. Нека се опита човек да превърне каквато и да е песен в движение, и ще види какво голямо въздействие ще окаже това върху него. Тогава думите и тоновете оживяват, добиват друг живот, почват да му разкриват едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозирал в тях; той долавя скритата потенциална мощ в думите и музиката. И самият той става друг, преобразява се. Думите, тоновете и движенията, така съчетани, упражняват един вид магично действие върху тялото, мислите, чувствата и волята му; те действат дълбоко на неговото естество и раздвижват всичките му сили - физически и духовни. В този момент той започва да разбира по-добре себе си, хората, Природата. Като че ли тогава всяка форма в Природата - звезда, камъче, тревичка, цвете, мушичка, човек - му говори и му разкрива скрития си смисъл. Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа.
към текста >>

Това има отражение върху земния живот - в проявените форми и процеси, които срещаме около нас, например в спираловидното движение на стебления връх при неговия растеж нагоре - „нутационно движение“ - виждаме отражение на спиралния път, който прави Земята из космичното пространство.
Земята се движи около Слънцето с бързина 29 км в секунда. Слънчевата система като цяло се движи към известни съзвездия. Земята и другите планети, Слънцето и всички други небесни тела се движат по законите на Паневритмията. Земята има повече от 10 вида движения. Ако си ги представим съчетани в едно, ще видим каква красива форма на движение се получава. Това има отражение върху земния живот - в проявените форми и процеси, които срещаме около нас, например в спираловидното движение на стебления връх при неговия растеж нагоре - „нутационно движение“ - виждаме отражение на спиралния път, който прави Земята из космичното пространство. Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. Това е именно Паневритмията. При движението на небесните тела от тях излиза тъй наречената хармония на сферите - една музика, която пълни космичното пространство. И движението на светлината е Паневритмия.
към текста >>

В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени.
Механичното изучаване на нещата не разполага още с данни върху Паневритмията. То има само факти, но няма данни, за да я обоснове. То не знае при една песен какви движения трябва да направи тялото, кое движение на кой тон, дума и идея съответства. Но една по- дълбока наука изучава законите на това съответствие. В движенията на Паневритмията взимат участие ръцете, краката и пр., цялото тяло се поставя в движение и в пози, които съответстват на думите и тоновете. В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки и светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма; има студени и топли движения. Има три степени движения: механични, органични и психични. Механични движения са тия, при които разумността действа отвън, а не отвътре.
към текста >>

Органични са тия, при които вътрешният живот взема участие, но не като ясна съзнателна мисъл.
Има движения силни, меки и светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма; има студени и топли движения. Има три степени движения: механични, органични и психични. Механични движения са тия, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са тия, при които вътрешният живот взема участие, но не като ясна съзнателна мисъл. А психични движения са тия, които са свързани с определена мисъл. В Паневритмията няма излишни движения, т.е. движения без смисъл и без положително действие. Нейните движения са най-икономични. Те са най-целесъобразните движения, с които се постига най-голям резултат.
към текста >>

По този начин Паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека.
В Паневритмията няма излишни движения, т.е. движения без смисъл и без положително действие. Нейните движения са най-икономични. Те са най-целесъобразните движения, с които се постига най-голям резултат. В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност. По този начин Паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека. Ето защо можем да кажем, че Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените процеси в човека. Можем да я наречем наука на хармоничните движения във връзка с човешките мисли и чувства. При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно! Ако движенията не се свържат с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително и освежително действие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека! Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм.
към текста >>

Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм.
По този начин Паневритмията се явява като стимулатор за извикване към живот на физическите и духовните сили на човека. Ето защо можем да кажем, че Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените процеси в човека. Можем да я наречем наука на хармоничните движения във връзка с човешките мисли и чувства. При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно! Ако движенията не се свържат с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително и освежително действие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека! Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм. Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно.
към текста >>

Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот.
При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно! Ако движенията не се свържат с човешките мисли и чувства, ако тия последните не присъстват и не участват, тогава тия движения ще бъдат механични и няма да имат онова мощно обновително и освежително действие върху тялото, ума, сърцето, душата и духа на човека! Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм. Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно. И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него. Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс?
към текста >>

И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно.
Важен е следният основен космичен закон: има един ритъм на Цялото, има един „пулс на живота“ на космическия организъм. Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно. И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него. Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата.
към текста >>

И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота.
Човек е част от това Цяло; той е като един винт, като едно малко колело във великия строеж на Цялото. Ритъмът, пулсът на Цялото се предава, се прелива във всички части. Например ритъмът на сърцето не е случаен, но е свързан с ритъма, с който пулсира слънчевият живот. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъм. И когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообращение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи, и те работят правилно. И тогава човек е здрав, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмът, пулсът на Природата се предава нему така, както дейността на един сложен механизъм се предава на вървежа на всеки малък винт или колелце, които влизат като части в него. Но пита се, кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата. Всичко в Природата е Любов и Разумност!
към текста >>

Паневритмията тонира човека, организира и хармонизира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот.
Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в Природата. Всичко в Природата е Любов и Разумност! Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на Космичната Паневритмия се преливат в него, изразяват се чрез него. От гореказаното става ясен следният закон на Паневритмията: човек може да прави красиво и плавно паневритмичните движения, като в момента мисли, чувства и постъпва добре. Паневритмията тонира човека, организира и хармонизира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот. Затова можем да кажем: тя е метод за самовъзпитание и възпитание на разумните същества. Паневритмията представлява висшият закон, който трябва да се приложи за самовъзпитанието на индивида и обществото. В древните мистични школи песните са се пеели при движение! В тия школи са знаели какви мощни сили се събуждат чрез съчетанието на думите, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения се придружавали с песен и специални движения.
към текста >>

Навсякъде в нея има живот.
В древните мистични школи Паневритмията е била метод за възпитание на всички ученици. Те са били възпитавани чрез ритмични движения, свързани с определени идеи и съчетани с пеене. Мистични школи съществуват не само тук, но и на всички планети. Жителите на планетите и на Слънцето прилагат Паневритмията. Природата не е мъртъв механизъм. Навсякъде в нея има живот. Разумни същества населяват целия всемир. Независимо от това, дали ние съзнаваме, или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот. Трябва да съзнаем това. Някои от тях са завършили отдавна своята човешка еволюция, а някои сега я завършват.
към текста >>

Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот.
Жителите на планетите и на Слънцето прилагат Паневритмията. Природата не е мъртъв механизъм. Навсякъде в нея има живот. Разумни същества населяват целия всемир. Независимо от това, дали ние съзнаваме, или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние сме заобиколени с техните мисли, с техните сили, с техния живот. Трябва да съзнаем това. Някои от тях са завършили отдавна своята човешка еволюция, а някои сега я завършват. Човечеството върви по светлия път, начертан и изминат от тях. То върви подир тях по красивия път на възхода и просветлението. Редът на човечеството иде след тях във великата еволюционна стълба.
към текста >>

Растителното и животинското царство са преходни степени.
Събужда силите, заложбите, дарбите, вложени в човека. Защото трябва да знаем, че човешкото естество крие в себе си велики сили и способности, които са още в началото на своето събуждане и разцъфтяване. Човек не е още това, което крие в глъбините на своето естество. Знае се, че човекът е висшето проявление на Земята. Камъните са най-нисшето проявление. Растителното и животинското царство са преходни степени. Постепенно Природата отива към по-висше свое проявление чрез природните царства. Великата разумност, Божественото работи във всички природни царства, но отвън. Обаче отвътре то работи на Земята само чрез човека. Хубавото у човека е проява на Божественото. Когато човек мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрез себе си!
към текста >>

Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в целия човешки организъм и по този начин човек става възприемчив към животворните сили, които изпълват Всемира.
Хубавото у човека е проява на Божественото. Когато човек мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрез себе си! Не трябва да делим това Разумно Начало. То работи и се проявява чрез човека, безразлично дали той вярва, или не. Паневритмията събужда Божественото естество на човека. 3. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в целия човешки организъм и по този начин човек става възприемчив към животворните сили, които изпълват Всемира. Паневритмичните движения намират отзвук в Природата - тя дава своя отговор. И нейният отговор са този подем, тая светлина в ума, сърцето и волята на човека, радостта, която го изпълва, и този идеализъм, който протича през него. Чрез Паневритмията човек влиза в разговор с творческите сили на Природата - той говори на нейния език. Това е влизане в един свят, в който тя туря на негово разположение своите сили, своите възможности, своите идеи. Ето един начин реален, конкретен, и при това красив за физическа обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята.
към текста >>

Те внасят красота както в човешкото тяло, тъй и в човешките движения и във вътрешния му живот - в света на неговите мисли, чувства и постъпки.
При тия движения човек добива прозрение за оня ритъм, който прониква всемира, за вечната музика, която гради и твори във всички процеси на Природата. И тук, както и навсякъде, пак опитът ще бъде последната инстанция. За действието на всяко паневритмично движение може да говори най-ясно самият опит. Чрез опита човек може да види, че всяко нейно движение събужда нови извори у него - подмладява го. Тези движения вливат в тялото своята хармония, своя ритъм, своята музика, идеите, на които са носители, и това прави тялото здраво, силно, стройно и красиво. Те внасят красота както в човешкото тяло, тъй и в човешките движения и във вътрешния му живот - в света на неговите мисли, чувства и постъпки. Паневритмията е външна страна, външен, физически израз на нещо Велико, на една Велика Реалност. И чрез Паневритмията се влиза в досег с последната. Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за възпитание. Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния.
към текста >>

Същото се отнася и за поезията, и за всички други прояви в културния живот на човечеството.
При инволюцията е орал и сял, а сега, при еволюцията, жъне плодовете. Историята не е нищо друго освен проявление на човешкия дух. Проявите на човешките култури се менят според епохите, според фазата, в която се намира човечеството. Например архитектурата на всяка епоха е израз на силите, които работят в епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура! Същото се отнася и за поезията, и за всички други прояви в културния живот на човечеството. Това е вярно и за Паневритмията. Тя по-рано е била инволюционна. Затова ритмичните упражнения на древните мистични школи не са годни за повдигане на днешното човечество. Днешната Паневритмия е еволюционна, има съвсем друг характер и друго действие - отговаря на днешната епоха в развитието на човечеството. Тя е във връзка с новите сили, които се събуждат в човека.
към текста >>

И те ще внесат нови елементи в живота.
Земята и цялата Слънчева система сега влизат в нова космична област, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено в човешкото естество. Трябва да знаем, че пространството е живо, че то е проникнато със сили. И не е безразлично през какви космични пространства се движи Слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледовете и снеговете днес се топят, цветята се разцъфтяват, идат прелетните птички от топлия юг! И те ще внесат нови елементи в живота. Понеже днес сме в зараждането на Шестата раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е израз на новата култура, която иде. Идеите на Шестата раса са включени, вградени в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, в човека се събуждат силите и идеите на новата култура и се пращат в света. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават като радиопредавателен център, който праща в света тези сили, тези идеи.
към текста >>

Чрез Паневритмията човек гради и твори нови ценности в себе си и в живота.
Идеите на Шестата раса са включени, вградени в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, в човека се събуждат силите и идеите на новата култура и се пращат в света. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават като радиопредавателен център, който праща в света тези сили, тези идеи. И последните достигат до всички души и намират отзвук в тях. Чрез тия движения живият кръг на Паневритмията праща красив зов в света за обнова, подем и възход! Чрез Паневритмията човек гради и твори нови ценности в себе си и в живота. Шестата раса, която иде, ще бъде изразителка на Паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на Природата - раса на ума. Шестата раса е раса на Любовта. Числото шест има връзка с Любовта. Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в Шестата раса.
към текста >>

Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност.
Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в Шестата раса. Паневритмията подготвя пътя за идването и. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството. Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. Тя ще даде нов подтик, нови възможности, нови хоризонти за подрастващото поколение на учащите се, както и за възрастните. По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите. Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък, път, подготовка за Паневритмията. Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса.
към текста >>

По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите.
Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Учащата се младеж чрез нея преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще се подтикне към идеен живот, творчество, идеализъм - всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение; благородните, чисти семена в душата му ще покълнат, ще се призоват към активност. И въвеждането на Паневритмията в училището и в обществото на възрастните ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. Тя ще даде нов подтик, нови възможности, нови хоризонти за подрастващото поколение на учащите се, както и за възрастните. По този начин ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда в живота като красиво зазоряване в душите. Днешните гимнастични упражнения и хореографията все са един тласък, път, подготовка за Паневритмията. Разбира се, Паневритмията не може да се изучава само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони, и същевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура.
към текста >>

В епохата, в която живеем, трябва да доловим кои са днес изгряващите сили и кое може да подтикне, да улесни тяхната проява в живота.
Чрез тия движения под ритъма на музиката участващите влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Природата и творят и градят великото бъдеще, което иде! Текстът на песните, който прилагаме в настоящото издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в бъдеще. В тая епоха има сили залязващи и изгряващи. Изгряващите сили приличат на новородения, който сега е слаб, безсилен, но нему принадлежи бъдещето. В епохата, в която живеем, трябва да доловим кои са днес изгряващите сили и кое може да подтикне, да улесни тяхната проява в живота. Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и подтиква към дейност. Кои са изгряващите сили? Те са следните: 1. Доброто.
към текста >>

Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота.
Текстът на песните, който прилагаме в настоящото издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в бъдеще. В тая епоха има сили залязващи и изгряващи. Изгряващите сили приличат на новородения, който сега е слаб, безсилен, но нему принадлежи бъдещето. В епохата, в която живеем, трябва да доловим кои са днес изгряващите сили и кое може да подтикне, да улесни тяхната проява в живота. Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и подтиква към дейност. Кои са изгряващите сили? Те са следните: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради какъвто и да е разумен живот.
към текста >>

Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради какъвто и да е разумен живот.
Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и подтиква към дейност. Кои са изгряващите сили? Те са следните: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради какъвто и да е разумен живот. Съграденото върху доброто е неразрушимо. Това, което се руши, не е добро. Доброто свързва човека с неизчерпаемия източник на сили. Силата на доброто прави човека крепък, канара при всички мъчнотии и препятствия. Прави го силен да устои, да преодолее всичко и да победи.
към текста >>

Всяко същество, което идва на Земята, има право на живот, на слънце, на всички блага.
Силата на доброто прави човека крепък, канара при всички мъчнотии и препятствия. Прави го силен да устои, да преодолее всичко и да победи. 2. Справедливост. Тя е хубавото разпределение на светлината, топлината, силата, на всички блага, с които Природата тъй щедро дарява. Те са дар за всички. Всяко същество, което идва на Земята, има право на живот, на слънце, на всички блага. Справедливостта е условие за правилен растеж и процъфтяване. Тя дава условията на растежа. Само там, дето има справедливост, може да има правилен растеж, естествен развой и възход. 3. Разумност. Това е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага.
към текста >>

И когато между тях има хармония, тогава Великият диригент ще изпълни чрез този оркестър музиката на разумния Живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята велика любов.
4. Хармония. Когато всички струни на един музикален инструмент са нагласени хармонично, могат да се изсвирят красиви мелодии с него. Само тогава гениалният виртуоз може да прояви чрез него своята сила, своята мощ, своя замах. Също така и когато инструментите на един оркестър са нагласени хармонично, тогава диригентът може да дигне палката и да изрази чрез него великата идея, която го озарява и вдъхновява. Всички същества представляват велик космичен оркестър. И когато между тях има хармония, тогава Великият диригент ще изпълни чрез този оркестър музиката на разумния Живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята велика любов. 5. Братство. Иде култура на братство на всички народи. Те ще се считат като членове на едно голямо семейство. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Всички народи са органи на един космичен организъм и както всеки орган си има свое място, свое предназначение, своя мисия, тъй и всеки народ.
към текста >>

Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота.
Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7. Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов!
към текста >>

Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот.
Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили.
към текста >>

Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов!
Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. ____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя.
към текста >>

По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота.
Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. ____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на Паневритмията
към текста >>

Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов.
Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. ____________________________________________________ * Този текст е публикуван за първи път в книгата „Паневритмия” 1941 г. и се предполага, че е написан от Боян Боев по идеи и под редакция на Учителя. Паневритмия на поляната на Изгрева Паневритмия с Учителя на Рила Елена Андреева, Мария Тодорова, Борис Николов в кръга на Паневритмията
към текста >>

35. Паневритмия 1938

“ Мисли, Право мисли Свещени мисли за живота ти крепи.
Двата крѫга правятъ осемь крачки напредъ, както отъ начало. Следъ това пакъ се правятъ странични движения отъ вѫтрешния и външния крѫгове, както е показано по-горе и т. н. — до края на музиката. 14 Мисли! МУЗИКА: „МИСЛИ! “ Мисли, Право мисли Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Изходно положение. Всички обърнати въ дѣсно.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
Следъ това пакъ се правятъ странични движения отъ вѫтрешния и външния крѫгове, както е показано по-горе и т. н. — до края на музиката. 14 Мисли! МУЗИКА: „МИСЛИ! “ Мисли, Право мисли Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Изходно положение. Всички обърнати въ дѣсно. Нозетѣ прибрани.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
14 Мисли! МУЗИКА: „МИСЛИ! “ Мисли, Право мисли Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Изходно положение. Всички обърнати въ дѣсно. Нозетѣ прибрани. Дветѣ рѫце въ страни на дѣсно малко нагоре. Ходъ на движенията. 1.
към текста >>

Презъ това време се изпѣватъ думитѣ: „Свещени мисли за живота ти крепи".
Рѫцетѣ по обратенъ пѫть се връщатъ въ първото положение. Нозетѣ неподвижни. Изговарятъ се думитѣ: „Право мисли“! Тия две движения се повтарятъ още веднажъ. 3. Правятъ се шесть стѫпки напредъ; едновременно рѫцетѣ предъ тѣлото, свити отъ лактитѣ, правятъ шесть пѫти движение на загребване. Презъ това време се изпѣватъ думитѣ: „Свещени мисли за живота ти крепи". Тия думи се изпѣватъ четири пѫти при сѫщитѣ движения — всичко 24 стѫпки. 4. Три стѫпки напредъ. Едновременно рѫцетѣ хоризонтално въ страни съ длани навънъ правятъ три пѫти движения, като че крепятъ нѣщо. Презъ това време се изпѣватъ думитѣ: „Крепи, крепи, крепи! “ 5.
към текста >>

Изпѣватъ се думитѣ: „Свещени мисли за живота ти крепи!
Три стѫпки напредъ. Едновременно рѫцетѣ хоризонтално въ страни съ длани навънъ правятъ три пѫти движения, като че крепятъ нѣщо. Презъ това време се изпѣватъ думитѣ: „Крепи, крепи, крепи! “ 5. Правятъ се шесть крачки напредъ съ сѫщитѣ движения на загребване. Изпѣватъ се думитѣ: „Свещени мисли за живота ти крепи! “ Движенията № 4 и 5 се повтарятъ още веднажъ. Следъ това повтаряме цѣлото упражнение отъ начало още веднажъ. 15 Аумъ. МУЗИКА: „ АУМЪ“. Аумъ, Аумъ, Аумъ!
към текста >>

55]Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя.
“ Движенията на дветѣ рѫце сѫ напълно аналогични, като се смѣнятъ последователно. Горнитѣ движения се повтарятъ 6 пѫти — по три пѫти за всѣки кракъ — до края на музиката. Цѣлата мелодия съ движенията се повтаря нѣколко пѫти. 16. Изгрѣва слънцето. МУЗИКА: „ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО“. 55]Изгрѣва слънцето, Праща свѣтлина, Носи радость за живота тя. 55]Сила жива, изворна, течуща. Сила жива, изворна, течуща. 55]Зунъ мезунъ, Зунъ мезунъ, Биномъ томето. Изходно положение. Всички обърнати въ дѣсно единъ следъ други.
към текста >>

Едновременно дветѣ рѫце предъ гърдитѣ въ първото положение, и се изпѣватъ думитѣ: „Носи радость за живота тя“.
Лѣвиятъ кракъ напредъ. Дѣсниятъ на мѣсто на пръсти. Едновременно рѫцетѣ се разтварятъ широко дѫгообразно въ страни, и се изпѣватъ думитѣ: „Праща свѣтлина“. 3. Дѣсниятъ кракъ напредъ. Лѣвиятъ кракъ на мѣсто. Едновременно дветѣ рѫце предъ гърдитѣ въ първото положение, и се изпѣватъ думитѣ: „Носи радость за живота тя“. Движенията въ горнитѣ три точки се повтарятъ два пѫти. 4. Следъ това се правятъ 6 крачки напредъ, като при всѣка крачка се прави загребване съ рѫце свити при лактитѣ, съ длани нагоре съ слабо отдалечени единъ отъ други пръсти. Загребванията започватъ отдолу и се повтарятъ все по-нагоре до гърдитѣ. Едновременно се изпѣватъ думитѣ: „Сила жива изворна течуща“. Представя се символично бликане на вода.
към текста >>

ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША.
ПРОМИСЪЛЪ —PROVIDENCE (заключително упражнение Exercice finale) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божията радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (3 пѫти) Que la paix de Dieu vive en nos coeurs et que Sa pure joie et Sa sainte allégresse y brillent. (trois fois) ПРИБАВКА — SUPPLÉМЕNT. ПЕНТАГРАМЪ.— PENTAGRAMME. ПРИНЦИПИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало въ вселената. ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота.
към текста >>

Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне.
(trois fois) ПРИБАВКА — SUPPLÉМЕNT. ПЕНТАГРАМЪ.— PENTAGRAMME. ПРИНЦИПИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало въ вселената. ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата.
към текста >>

Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота.
ПЕНТАГРАМЪ.— PENTAGRAMME. ПРИНЦИПИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало въ вселената. ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса.
към текста >>

Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота.
ПАНЕВРИТМИЯТА ВНАСЯ ЖИВОТЪ СИЛА, РАДОСТЬ И КРАСОТА ВЪ ЧОВѢШКАТА ДУША. Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ.
към текста >>

Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота.
Днесъ на всѣкѫде се говори за обнова, за нови пѫтища и пр.. Обаче не е достатъчно измѣнението само на механичната страна, на външната форма на нѣщата. Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни.
към текста >>

Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата.
Ако хората останатъ съ старото съзнание, съ старото разбиране на живота, тогава нищо нѣма да се постигне. Трѣбва единъ новъ мирогледъ, ново разбиране на живота, ново отношение къмъ задачитѣ на живота. Трѣбва да се изучатъ законитѣ за повдигане на народитѣ и за тѣхното израждане. Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие.
към текста >>

Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ.
Колко много народи и раси въ миналото сѫ се издигали до завидна висота и следъ това сѫ слизали отъ сцената на живота. Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоятъ между две култури се отличава съ хаосъ, съ едно разбъркване, съ голѣми противоречия. Това е признакъ, че се намираме на границата между старото залѣзваще и новото изгрѣваще.
към текста >>

Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни.
Всички тѣ сѫ били кристализирани въ форми, неспособни за по-нататъшно развитие — отклонени отъ великитѣ закони на живота. Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоятъ между две култури се отличава съ хаосъ, съ едно разбъркване, съ голѣми противоречия. Това е признакъ, че се намираме на границата между старото залѣзваще и новото изгрѣваще. Забелязано е, че винаги въ зазоряването на всѣка нова култура стоятъ велики духовни идеи.
към текста >>

Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие.
Разбира се, за повдигането на единъ народъ или раса е нужно подобрение на хигиеничнитѣ условия на живота, подобрение на икономичното положение на маситѣ и пр.. Днесъ се разглежда въпросътъ за бѫдещето на расата или културата и отъ гледището на законитѣ на човѣшката наследственость и се търсятъ нови пѫтища — пѫтищата на евгениката — за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпросъ има и други по-дълбоки страни, които заслужватъ вниманието на всички, които искатъ да работятъ за бѫдещето на расата или културата. Окултната наука посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния животъ. Тия методи засѣгатъ всички области на живота, както материялни, тъй и духовни. Всичко това ново, което сега се влива въ живота, всички тия нови идеи, които сега идатъ въ свѣта, иматъ сила въ себе си да повдигнатъ културата на по-висока степень, да развиятъ ценнитѣ заложби, криещи се въ човѣшката душа и чакащи отъ вѣкове своето развитие. Днешната култура е преходна между две култури. Винаги завоятъ между две култури се отличава съ хаосъ, съ едно разбъркване, съ голѣми противоречия. Това е признакъ, че се намираме на границата между старото залѣзваще и новото изгрѣваще. Забелязано е, че винаги въ зазоряването на всѣка нова култура стоятъ велики духовни идеи. Днесъ по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда въ човѣчеството.
към текста >>

Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото.
Напримѣръ, ако проследимъ природнитѣ царства, ще видимъ, че колкото отиваме къмъ погорнитѣ царства, постепенно съзнанието се разширява. Всѣка култура се отличава съ това, че носи нѣщо ново на човѣчеството. Тя е едно ново откровение на човѣшкия духъ. Кое е тогазъ новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие. Обаче тѣ трѣбва да намѣрятъ и съответна форма, чрезъ която да се изразятъ, т. е. тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество.
към текста >>

Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота.
Тя е едно ново откровение на човѣшкия духъ. Кое е тогазъ новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие. Обаче тѣ трѣбва да намѣрятъ и съответна форма, чрезъ която да се изразятъ, т. е. тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество. Такъва форма е именно паневритмията. Що е паневритмия?
към текста >>

На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие.
Кое е тогазъ новото, което носи новата култура, която иде? Има известни признаци, по които може да се долови това, както по първитѣ пролѣтни цвѣтя може да се сѫди за бѫдната пролѣть. Новото, което иде, е пробуждането на космичното съзнание, при което личниятъ животъ ще бѫде надрастнатъ и човѣкъ ще влѣзе въ безграничния животъ на цѣлото, навсеобщото. Затуй, по сѫществуващитѣ днесъ признаци можемъ да сѫдимъ, че новото, което иде, е духътъ на братството, на единението. Новитѣ идеи, които идатъ сега като мощна вълна да се влѣятъ въ културата, да я претворятъ, се проявяватъ въ всички области на живота. На всѫде можемъ да видимъ днесъ следи отъ животворното имъ действие. Обаче тѣ трѣбва да намѣрятъ и съответна форма, чрезъ която да се изразятъ, т. е. тѣ трѣбва да намѣрятъ и единъ външенъ изразъ, чрезъ който да действуватъ върху по-дълбокитѣ сили на човѣшкото естество. Такъва форма е именно паневритмията. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума; тя е съставена отъ три корена: представката „панъ“ въ началото значи —„все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“.
към текста >>

Цѣлиятъ животъ е паневритмия.
А „ритъмъ“ значи правилностьта въ движенията или въ всѣки другъ външенъ изразъ на нѣщата. Представката „панъ“ означава, че тукъ се говори за единъ ритъмъ, който царува въ цѣлокупната природа, въ основитѣ на цѣлото битие. Що е тогава паневритмията? Паневритмията въ букваленъ преводъ значи: космиченъ висшъ ритъмъ. Паневритмията — това е велика всемирна хармония на движението. Цѣлиятъ животъ е паневритмия. Какво представлява паневритмията? Всѣка година на „Изгрѣва“ край София на 22. мартъ се отваря една нова красива страница въ живота. Тогазъ почватъ паневритмичнитѣ упражнения. Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора.
към текста >>

мартъ се отваря една нова красива страница въ живота.
Паневритмията въ букваленъ преводъ значи: космиченъ висшъ ритъмъ. Паневритмията — това е велика всемирна хармония на движението. Цѣлиятъ животъ е паневритмия. Какво представлява паневритмията? Всѣка година на „Изгрѣва“ край София на 22. мартъ се отваря една нова красива страница въ живота. Тогазъ почватъ паневритмичнитѣ упражнения. Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора. Всѣка сутринь следъ 22. мартъ нѣколко стотинъ души при изгрѣвъ слънце правятъ тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички сѫ наредени въ два или повече крѫга.
към текста >>

Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора.
Цѣлиятъ животъ е паневритмия. Какво представлява паневритмията? Всѣка година на „Изгрѣва“ край София на 22. мартъ се отваря една нова красива страница въ живота. Тогазъ почватъ паневритмичнитѣ упражнения. Въ красива пролѣтна утринь, когато слънцето позлатява челото на Витоша, когато цвѣтята започватъ да отварятъ своитѣ вѣнчета за животворнитѣ слънчеви лѫчи, когато всичко наоколо е пълно съ свежесть, радость, хармония и музика, се правятъ тия упражнения на една широка полянка, обиколена съ стройна борова гора. Всѣка сутринь следъ 22. мартъ нѣколко стотинъ души при изгрѣвъ слънце правятъ тия красиви ритмични музикални упражнения. Всички сѫ наредени въ два или повече крѫга. Въ срѣдата е оркестрътъ. При ритъма на специална музика се правятъ тия ритмични упражнения.
към текста >>

Човѣкъ трѣбва да отвори чувствата си съ обичь къмъ тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своитѣ мисли, чувства и сили“.
Затова благотворното влияние на слънцето започва отъ 22. мартъ. Отъ тогазъ земята работи по-творчески. Най-добритѣ месеци за обнова сѫ отъ 22. мартъ до 22. юний. Когато видимъ на пролѣть растенията да напѫпватъ и цъвнатъ, въ човѣшката душа трѣбва да се роди една вѫтрешна радость, че наближава деньтъ на нейното освобождение. Човѣкъ трѣбва да отвори чувствата си съ обичь къмъ тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своитѣ мисли, чувства и сили“. Действието на паневритмията върху човѣка е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичнитѣ упражнения е за физическото развитие на човѣка. Тия упражнения развиватъ всестранно организма, защото се отличаватъ съ голѣмо разнообразие. Движенията при паневритмията сѫ плавни и красиви. При тѣхъ взематъ участие, можемъ да кажемъ, всички части на тѣлото: глава, шия, гърди, кръстъ, крайницитѣ и пр.
към текста >>

Тия сили сѫ животворни.
Но това действие на паневритмията има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не сѫ произволни, но сѫ плодъ на познанието на живитѣ сили въ природата и на силитѣ, работещи и спещи въ човѣшкия организъмъ. Ето защо въ тия упражнения има нѣщо завладяваще, има нѣщо, което събужда възвишеното въ човѣка. Действието на паневритмичнитѣ упражнения е трояко: 1. Тѣ сѫ акумулатори, чрезъ които човѣкъ се свързва съ творческитѣ и съграждащитѣ сили на природата, приема ги и тѣ съдействуватъ за неговото развитие. Тия сили сѫ животворни. Понеже движенията на паневритмията сѫ въ хармония съ космичния ритъмъ, който привежда въ активность цѣлокупния животъ, тѣ активиратъ всички спещи сили на човѣшката душа, привеждатъ ги къмъ дейность. 3. Паневритмичнитѣ упражнения сѫ отъ такъвъ характеръ, че чрезъ тѣхъ човѣкъ изпраща сили, мисли, идеи въ свѣта, и тѣ продължаватъ да работятъ тамъ и да го претворяватъ. Нека разгледаме първото действие на паневритмията. Нейнитѣ движения не сѫ само упражнение на мускулитѣ, бѣлитѣ дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човѣка. Паневритмичнитѣ движения не трѣбва да се смѣсватъ съ обикновената гимнастика или балета.
към текста >>

Понеже движенията на паневритмията сѫ въ хармония съ космичния ритъмъ, който привежда въ активность цѣлокупния животъ, тѣ активиратъ всички спещи сили на човѣшката душа, привеждатъ ги къмъ дейность. 3.
Движенията при нея не сѫ произволни, но сѫ плодъ на познанието на живитѣ сили въ природата и на силитѣ, работещи и спещи въ човѣшкия организъмъ. Ето защо въ тия упражнения има нѣщо завладяваще, има нѣщо, което събужда възвишеното въ човѣка. Действието на паневритмичнитѣ упражнения е трояко: 1. Тѣ сѫ акумулатори, чрезъ които човѣкъ се свързва съ творческитѣ и съграждащитѣ сили на природата, приема ги и тѣ съдействуватъ за неговото развитие. Тия сили сѫ животворни. Понеже движенията на паневритмията сѫ въ хармония съ космичния ритъмъ, който привежда въ активность цѣлокупния животъ, тѣ активиратъ всички спещи сили на човѣшката душа, привеждатъ ги къмъ дейность. 3. Паневритмичнитѣ упражнения сѫ отъ такъвъ характеръ, че чрезъ тѣхъ човѣкъ изпраща сили, мисли, идеи въ свѣта, и тѣ продължаватъ да работятъ тамъ и да го претворяватъ. Нека разгледаме първото действие на паневритмията. Нейнитѣ движения не сѫ само упражнение на мускулитѣ, бѣлитѣ дробове и пр., но и за образуване връзка между живата природа и човѣка. Паневритмичнитѣ движения не трѣбва да се смѣсватъ съ обикновената гимнастика или балета. Тѣ се основаватъ на по-дълбокитѣ закони за влизане на човѣка въ връзка съ енергиитѣ на природата и тѣхното използуване за неговия растежъ.
към текста >>

А прилагането имъ, преустройството на цѣлия животъ въ съгласие съ тѣхъ, това е действието на съграждащия принципъ.
И после се казва: „И земята бѣше неустроена“. И постепеното и устройване, това е действието на съграждащитѣ сили. Разбира се, въ всѣки моментъ сѫ въ действие двата вида сили. И въ всѣка култура действуватъ тия два вида сили. Напримѣръ раждането на нови идеи въ една култура, това е действието на творческия принципъ. А прилагането имъ, преустройството на цѣлия животъ въ съгласие съ тѣхъ, това е действието на съграждащия принципъ. Сѫщото важи и за живота на отдѣлния човѣкъ. Когато човѣкъ се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принципъ въ него. А устройството на живота въ съгласие съ тия творчески принципи, това е работа на съграждащитѣ сили въ него. Казахме, че радиациитѣ, който изпуща организмътъ, сѫ поляризирани. Изобщо, дѣсната страна на човѣка — дѣсниятъ кракъ, дѣсната рѫка и пр.
към текста >>

Сѫщото важи и за живота на отдѣлния човѣкъ.
И постепеното и устройване, това е действието на съграждащитѣ сили. Разбира се, въ всѣки моментъ сѫ въ действие двата вида сили. И въ всѣка култура действуватъ тия два вида сили. Напримѣръ раждането на нови идеи въ една култура, това е действието на творческия принципъ. А прилагането имъ, преустройството на цѣлия животъ въ съгласие съ тѣхъ, това е действието на съграждащия принципъ. Сѫщото важи и за живота на отдѣлния човѣкъ. Когато човѣкъ се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принципъ въ него. А устройството на живота въ съгласие съ тия творчески принципи, това е работа на съграждащитѣ сили въ него. Казахме, че радиациитѣ, който изпуща организмътъ, сѫ поляризирани. Изобщо, дѣсната страна на човѣка — дѣсниятъ кракъ, дѣсната рѫка и пр. — е изразъ на творческитѣ сили въ природата, а лѣвата страна — лѣвиятъ кракъ, лѣвата рѫка и пр.
към текста >>

А устройството на живота въ съгласие съ тия творчески принципи, това е работа на съграждащитѣ сили въ него.
И въ всѣка култура действуватъ тия два вида сили. Напримѣръ раждането на нови идеи въ една култура, това е действието на творческия принципъ. А прилагането имъ, преустройството на цѣлия животъ въ съгласие съ тѣхъ, това е действието на съграждащия принципъ. Сѫщото важи и за живота на отдѣлния човѣкъ. Когато човѣкъ се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принципъ въ него. А устройството на живота въ съгласие съ тия творчески принципи, това е работа на съграждащитѣ сили въ него. Казахме, че радиациитѣ, който изпуща организмътъ, сѫ поляризирани. Изобщо, дѣсната страна на човѣка — дѣсниятъ кракъ, дѣсната рѫка и пр. — е изразъ на творческитѣ сили въ природата, а лѣвата страна — лѣвиятъ кракъ, лѣвата рѫка и пр. — на съграждащитѣ сили. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения е отъ значение, коя страна взема участие въ движенията.
към текста >>

Даже и въ обикновения животъ могатъ да се правятъ наблюдения: всѣка работа, макаръ и тежка, ако се внесе ритъмъ въ нея, става по-лека.
Има връзка, съответствие между сърдечния ритъмъ и ритъма на слънчевитѣ лѫчи. Слънчевитѣ енергии излизатъ отъ слънцето ритмично, т. е. периодично по-силно и по-слабо. На всѣкѫде виждаме ритъмъ около насъ. И ритъмътъ има магична сила. Даже и въ обикновения животъ могатъ да се правятъ наблюдения: всѣка работа, макаръ и тежка, ако се внесе ритъмъ въ нея, става по-лека. Знае се законътъ: ако се извърши една работа ритмично, тя не уморява. Ритмичнитѣ движения не уморяватъ. Това е констатирано съ много опити. Вторитъ основенъ принципъ на паневритмията гласи: Движенията при нея отговарятъ на известни космични закони. Трѣбва да се знае, че движенията на тѣлото не сѫ само нѣщо механично, но всѣко движение, което прави човѣкъ, го свързва съ известни сили на природата.
към текста >>

Всѣко красиво движение, всѣко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човѣшкия организъмъ, внася животъ въ човѣка.
Това е констатирано съ много опити. Вторитъ основенъ принципъ на паневритмията гласи: Движенията при нея отговарятъ на известни космични закони. Трѣбва да се знае, че движенията на тѣлото не сѫ само нѣщо механично, но всѣко движение, което прави човѣкъ, го свързва съ известни сили на природата. Ако движенията сѫ правени съ знанието на природнитѣ закони, могатъ да свържатъ човѣка съ мощни строителни сили въ природата, и той да ги приеме въ себе си. Трѣбва да се знае, че при всѣко движение се влива нѣщо въ организма. Всѣко красиво движение, всѣко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човѣшкия организъмъ, внася животъ въ човѣка. Движенията, които извършва човѣкъ, не сѫ безъ значение. Има движения, които нѣматъ общо значение. Тѣ сѫ отъ частенъ характеръ. Тѣ не свързватъ човѣка съ всемира, съ Цѣлото. Тѣ иматъ значение само лично за него.
към текста >>

Има извѣстни космични движения и космиченъ ритъмъ, които лежатъ въ основитѣ на живота.
Има движения, които нѣматъ общо значение. Тѣ сѫ отъ частенъ характеръ. Тѣ не свързватъ човѣка съ всемира, съ Цѣлото. Тѣ иматъ значение само лично за него. А пъкъ има движения, които сѫ изразъ на космични движения и ритъмъ. Има извѣстни космични движения и космиченъ ритъмъ, които лежатъ въ основитѣ на живота. Тѣхъ срѣщаме изразени на всѣкѫде въ живота: Въ движението на небеснитѣ тѣла. Въ вълнообразното движение на свѣтлината. Въ силовитѣ линии на електромагнитното действие. Въ движението на атомитѣ и електронитѣ. Въ нутационнитѣ движения на растителнитѣ стеблени и коренови върхове и пр.
към текста >>

Тѣхъ срѣщаме изразени на всѣкѫде въ живота: Въ движението на небеснитѣ тѣла.
Тѣ сѫ отъ частенъ характеръ. Тѣ не свързватъ човѣка съ всемира, съ Цѣлото. Тѣ иматъ значение само лично за него. А пъкъ има движения, които сѫ изразъ на космични движения и ритъмъ. Има извѣстни космични движения и космиченъ ритъмъ, които лежатъ въ основитѣ на живота. Тѣхъ срѣщаме изразени на всѣкѫде въ живота: Въ движението на небеснитѣ тѣла. Въ вълнообразното движение на свѣтлината. Въ силовитѣ линии на електромагнитното действие. Въ движението на атомитѣ и електронитѣ. Въ нутационнитѣ движения на растителнитѣ стеблени и коренови върхове и пр. Тия движения и този ритъмъ иматъ творчески елементъ въ себе си.
към текста >>

Значи движенията при паневритмията не сѫ произволни, но сѫ взети отъ ритъма, който лежи въ основата на космичния животъ.
Подъ действието имъ сѫ изградени хилядитѣ форми около насъ. Тѣ сѫ вѣчно действуващитѣ принципи въ космоса. Ако движенията, които прави човѣкъ, сѫ въ хармония съ тия космични движения и този ритъмъ, той се свързва съ силитѣ на живата природа и ги приема. Именно отъ такъвъ характеръ сѫ паневритмичнитѣ движения. Тѣ сѫ въ хармония съ космичнитѣ движения и ритъмъ, които творятъ, градятъ и организиратъ въ цѣлокупната природа, и затова иматъ мощно действие върху човѣка. Значи движенията при паневритмията не сѫ произволни, но сѫ взети отъ ритъма, който лежи въ основата на космичния животъ. Когато човѣкъ прави тия упражнения, той се хармонизира съ цѣлото битие и затова получава нѣщо ценно отъ него. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения чувствувашъ, че ти, живиятъ центъръ, простирашъ хиляди нишки, хиляди антени въ океана отъ сили, въ който си потопенъ, и получавашъ нѣщо животворно и чисто. Чрезъ нѣкои упражнения ние приемаме запаси отъ земния магнетизъмъ въ себе си. Човѣкъ периодично трѣбва да се свързва съ земнитѣ и слънчеви сили. При будно съзнание, когато рѫката е насочена нагоре, човѣкъ се свързва съ слънчевитѣ сили, а когато тя е насочена надолу — съ земнитѣ сили.
към текста >>

Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения чувствувашъ, че ти, живиятъ центъръ, простирашъ хиляди нишки, хиляди антени въ океана отъ сили, въ който си потопенъ, и получавашъ нѣщо животворно и чисто.
Ако движенията, които прави човѣкъ, сѫ въ хармония съ тия космични движения и този ритъмъ, той се свързва съ силитѣ на живата природа и ги приема. Именно отъ такъвъ характеръ сѫ паневритмичнитѣ движения. Тѣ сѫ въ хармония съ космичнитѣ движения и ритъмъ, които творятъ, градятъ и организиратъ въ цѣлокупната природа, и затова иматъ мощно действие върху човѣка. Значи движенията при паневритмията не сѫ произволни, но сѫ взети отъ ритъма, който лежи въ основата на космичния животъ. Когато човѣкъ прави тия упражнения, той се хармонизира съ цѣлото битие и затова получава нѣщо ценно отъ него. Ето защо, при паневритмичнитѣ упражнения чувствувашъ, че ти, живиятъ центъръ, простирашъ хиляди нишки, хиляди антени въ океана отъ сили, въ който си потопенъ, и получавашъ нѣщо животворно и чисто. Чрезъ нѣкои упражнения ние приемаме запаси отъ земния магнетизъмъ въ себе си. Човѣкъ периодично трѣбва да се свързва съ земнитѣ и слънчеви сили. При будно съзнание, когато рѫката е насочена нагоре, човѣкъ се свързва съ слънчевитѣ сили, а когато тя е насочена надолу — съ земнитѣ сили. Тогазъ човѣкъ приема добритѣ енергии отъ земята, а непотрѣбнитѣ, дисхармонични енергии предава на земята. Въ много несъзнателни движения, които човѣкъ прави, има скрито значение, което самиятъ човѣкъ не знае.
към текста >>

Отъ това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката въ живота!
Той изтъква тамъ, че мѣркитѣ, които сѫ дадени въ Библията въ книгата „Изходъ“, глава 25, за размѣритѣ на скинията, не сѫ случайни, но че всички тия мѣрки за дължината, широчината, височината и пр. на скинията и на отдѣлни нейни части, образуватъ, взети въ своята цѣлокупность, една музикална симфония. И възъ основа на своя методъ Сентъ-Ивъ прави анализъ и опредѣля, кои тонове, кои музикални акорди сѫ въплотени въ скинията на Мойсея. Сѫщия анализъ той прави и на описанието на Соломоновия храмъ въ книгата „Езекиилъ“, глава 40 — 43. Сентъ - Ивъ посочва методъ, какъ можемъ да въплотимъ опредѣлена музика въ формата на нѣкое здание, чаша и какъвъ да е другъ предметъ. Отъ това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката въ живота! Ние можемъ чрезъ художественитѣ форми, които ни заобикалятъ, да дадемъ по-широкъ просторъ на благотворното влияние на музиката въ културата. Даже намиратъ и въ органическитѣ форми кристализирана музика. Напримѣръ, междинитѣ между страничнитѣ разклонения у папратовия листъ (тия междини постепенно се намаляватъ къмъ върха на листа) или въ охлюва широчината на завивкитѣ, които постепенно се стѣсняватъ къмъ върха на охлюва, иматъ аналогия съ броя на трептенията на разнитѣ обертонове на единъ тонъ. Сѫщо се доказва, че въ разстоянията на планетитѣ до слънцето сѫ изразени музикални закони. Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй нареченитѣ „радиации“ на организмитѣ, т. е.
към текста >>

Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр.
Даже намиратъ и въ органическитѣ форми кристализирана музика. Напримѣръ, междинитѣ между страничнитѣ разклонения у папратовия листъ (тия междини постепенно се намаляватъ къмъ върха на листа) или въ охлюва широчината на завивкитѣ, които постепенно се стѣсняватъ къмъ върха на охлюва, иматъ аналогия съ броя на трептенията на разнитѣ обертонове на единъ тонъ. Сѫщо се доказва, че въ разстоянията на планетитѣ до слънцето сѫ изразени музикални закони. Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй нареченитѣ „радиации“ на организмитѣ, т. е. всѣки организъмъ изпуща радиовълни въ околното пространство. Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тѣло на организмитѣ. Споредъ окултизма всѣки кристалъ, цвѣте, животно, човѣкъ изпраща отъ себе си радиовълни, и тия радиовълни сѫ музикални. Даже напоследъкъ нѣкои учени се опитватъ да доловятъ музиката, тоноветѣ, които излизатъ като радиовълни отъ цвѣтята и пр. Нашето тѣло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навънъ музикални радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото действие на музиката върху организма.
към текста >>

Споредъ окултизма всѣки кристалъ, цвѣте, животно, човѣкъ изпраща отъ себе си радиовълни, и тия радиовълни сѫ музикални.
Сѫщо се доказва, че въ разстоянията на планетитѣ до слънцето сѫ изразени музикални закони. Казахме по-горе, че Лаковски откри тъй нареченитѣ „радиации“ на организмитѣ, т. е. всѣки организъмъ изпуща радиовълни въ околното пространство. Съ тия радиовълни той се опитва да обясни способностьта за ориентация у животнитѣ: у гълѫба, кучето, пчелитѣ и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тѣло на организмитѣ. Споредъ окултизма всѣки кристалъ, цвѣте, животно, човѣкъ изпраща отъ себе си радиовълни, и тия радиовълни сѫ музикални. Даже напоследъкъ нѣкои учени се опитватъ да доловятъ музиката, тоноветѣ, които излизатъ като радиовълни отъ цвѣтята и пр. Нашето тѣло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навънъ музикални радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото действие на музиката върху организма. Че въ музиката има нечувана мощь, се вижда отъ опита на трима германски физици — Шредингеръ, Хайсенбергъ и Йорданъ; тѣ преди 4 — 5 години свирили продължително специална монотонна музика върху една каменна стълба, и тя се събаря! Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичнитѣ процеси въ организма.
към текста >>

Понеже музиката прониква цѣлокупния животъ и всички организми, то тя не може да нѣма мощно влияние върху всѣка тварь.
Даже напоследъкъ нѣкои учени се опитватъ да доловятъ музиката, тоноветѣ, които излизатъ като радиовълни отъ цвѣтята и пр. Нашето тѣло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навънъ музикални радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото действие на музиката върху организма. Че въ музиката има нечувана мощь, се вижда отъ опита на трима германски физици — Шредингеръ, Хайсенбергъ и Йорданъ; тѣ преди 4 — 5 години свирили продължително специална монотонна музика върху една каменна стълба, и тя се събаря! Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичнитѣ процеси въ организма. Понеже музиката прониква цѣлокупния животъ и всички организми, то тя не може да нѣма мощно влияние върху всѣка тварь. Трѣбва да се знае единъ основенъ законъ: че тия музикални радиации на тѣлото сѫ именно архитектътъ на човѣшкото тѣло. Тѣ градятъ, тѣ извайватъ формитѣ. Защото въ сѫщность музикалностьта принадлежи въ случая на етернитѣ строителни сили на организма. Подъ ритъма на тия вълни се гради и строи въ човѣшкото тѣло. Сѫщото се отнася и до едно цвѣте, трева, дърво и пр.. Ето защо, когато човѣкъ възприема хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива въ музикалностьта, която прониква въ тѣлото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органитѣ.
към текста >>

Ето защо, буквално е вѣрно, че музиката внася животъ!
Ето защо, подъ ритъма на красивитѣ музикални движения на паневритмията ще се измѣни самата форма на тѣлото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво. Отъ опититѣ се вижда, че здравиятъ органъ изпуща характерни музикални трептения, радиации, които при болесть се видоизмѣнятъ и отслабватъ. И именно това се използува за констатиране здравословното състояние на организма. Казахме, че когато човѣкъ свири, пѣе или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза въ него и организира, внася хармония въ органитѣ. А тая хармония въ организма — това е здравето. Ето защо, буквално е вѣрно, че музиката внася животъ! На това се основава лѣчебното действие на музиката. Музиката лѣкува, и когато е безъ движения, но още повече лѣкува, когато е придружена съ движения. Музиката по-лесно прониква чрезъ движения въ тѣлото, въ всички клетки, въ всички органи. Ето защо паневритмията има мощно лѣчебно действие преди всичко. Който прави тия упражнения систематично, може да се излѣкува отъ всички болести!
към текста >>

Ето защо, чрезъ музиката се градятъ не само нашитѣ физически органи, но се гради нѣщо и въ нашия душевенъ организъмъ; чрезъ нея се влива нѣщо въ нашия душевенъ и духовенъ животъ.
Има връзка не само между организма и музиката, но и между последната и човѣшката мисъль. Музиката е материялизирано движение на Духа. Тя е правилниятъ начинъ за организиране на материята въ човѣка и на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Доказано е опитно, а най-вече съ опититѣ по телепатия, правени отъ видни учени въ Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човѣкъ мисли, изпраща въ пространството единъ видъ мислителни радиовълни, които сѫ отъ различенъ характеръ, споредъ характера на мисъльта, чувството и пр.. Тия мислителни вълни сѫ сѫщо така музикални. Колкото една мисъль е по-правилна, по-възвишена, по-опредѣлена, толкова тя е по-музикална. Ето защо, чрезъ музиката се градятъ не само нашитѣ физически органи, но се гради нѣщо и въ нашия душевенъ организъмъ; чрезъ нея се влива нѣщо въ нашия душевенъ и духовенъ животъ. Ето защо, музиката е проводникъ на истинския животъ. Тя е начало на всѣка култура. Това, чрезъ което нѣщата могатъ да се реализиратъ, е музиката. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е въ духа на обикновената съвременна музика, но има нѣщо ново въ себе си. Тя е въ съгласие съ известни по-дълбоки закони и затова говори направо на възвишеното въ човѣка и го събужда.
към текста >>

Ето защо, музиката е проводникъ на истинския животъ.
Музиката е материялизирано движение на Духа. Тя е правилниятъ начинъ за организиране на материята въ човѣка и на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Доказано е опитно, а най-вече съ опититѣ по телепатия, правени отъ видни учени въ Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човѣкъ мисли, изпраща въ пространството единъ видъ мислителни радиовълни, които сѫ отъ различенъ характеръ, споредъ характера на мисъльта, чувството и пр.. Тия мислителни вълни сѫ сѫщо така музикални. Колкото една мисъль е по-правилна, по-възвишена, по-опредѣлена, толкова тя е по-музикална. Ето защо, чрезъ музиката се градятъ не само нашитѣ физически органи, но се гради нѣщо и въ нашия душевенъ организъмъ; чрезъ нея се влива нѣщо въ нашия душевенъ и духовенъ животъ. Ето защо, музиката е проводникъ на истинския животъ. Тя е начало на всѣка култура. Това, чрезъ което нѣщата могатъ да се реализиратъ, е музиката. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е въ духа на обикновената съвременна музика, но има нѣщо ново въ себе си. Тя е въ съгласие съ известни по-дълбоки закони и затова говори направо на възвишеното въ човѣка и го събужда. Тя завежда човѣка въ ония възвишени сфери, за които винаги е копнѣялъ той въ свещени минути.
към текста >>

Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата.
Мисъль изразена чрезъ движения! Това способствува тия движения да иматъ по-силно действие и да свързватъ човѣка съ по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи идея въ движенията, тогазъ тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни. При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ изразъ на това, което мислимъ. По този начинъ мислитѣ, идеитѣ просто се превеждатъ външно въ известенъ редъ красиви движения! Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ. То твори въ насъ и вънъ отъ насъ, въ свѣта! Всѣко едно отъ тия упражнения е свързано съ единъ процесъ на съзнанието. И затова всѣко упражнение има действие върху опредѣлени сили на човѣшкия духъ. Ето защо тия упражнения иматъ връзка съ пробуждането, освобождението, и творчеството на човѣшката душа.
към текста >>

Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ.
Това способствува тия движения да иматъ по-силно действие и да свързватъ човѣка съ по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи идея въ движенията, тогазъ тѣ ще бѫдатъ изобщо механични, а не коренно обновителни. При паневритмията движенията трѣбва да бѫдатъ изразъ на това, което мислимъ. По този начинъ мислитѣ, идеитѣ просто се превеждатъ външно въ известенъ редъ красиви движения! Чрезъ този единъ видъ езикъ ние изразяваме външно вѫтрешния животъ, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогава всѣко движение внася радость, бодрость, животъ. То твори въ насъ и вънъ отъ насъ, въ свѣта! Всѣко едно отъ тия упражнения е свързано съ единъ процесъ на съзнанието. И затова всѣко упражнение има действие върху опредѣлени сили на човѣшкия духъ. Ето защо тия упражнения иматъ връзка съ пробуждането, освобождението, и творчеството на човѣшката душа. Последнитѣ процеси сѫ вѫтрешни, но красиво е, че се правятъ движения, които точно отговарятъ на тия вѫтрешни, психични процеси и затова улесняватъ тѣхната проява у човѣка.
към текста >>

Животътъ имъ се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията имъ!
Нѣма добродетель, която да нѣма линии на движение. Човѣкъ трѣбва да учи това. Той трѣбва да прави опити веднажъ, дважъ, 10 пѫти, 100 пѫти и пр., додето намѣри, кои линии на движение отговарятъ на дадена добродетель. На тая основа е изградена паневритмията. Всички стари, които не сѫ живѣли добре, погрозняватъ; погрозняватъ и движенията имъ! Животътъ имъ се отразява както върху лицето, тъй и върху движенията имъ! Младиятъ е красивъ и има красиви движения, понеже иде отъ единъ хармониченъ свѣтъ. Могатъ да се правятъ опити и наблюдения, за да се види какво значение иматъ разнитѣ движения за приемане и предаване на известни енергии, физически и психически. Напримѣръ, нека вземемъ една отъ пѣснитѣ на Всемирното Братство: „Добъръ день“. Тая пѣсень се пѣе съ специални движения. Ако тя бѫде изпѣта съ и безъ движения, ще се види разликата.
към текста >>

Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ.
Всѣки органъ на тѣлото си има своя духовна страна. Всички органи сѫ свързани и съ духовни процеси. И всѣко тѣхно движение е въ връзка съ душевното и духовно развитие. Подсъзнателнитѣ движения изобилватъ у човѣка. Обаче тѣ още повече изобилватъ у по-долнитѣ природни царства. Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ. Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени.
към текста >>

Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ.
Всички органи сѫ свързани и съ духовни процеси. И всѣко тѣхно движение е въ връзка съ душевното и духовно развитие. Подсъзнателнитѣ движения изобилватъ у човѣка. Обаче тѣ още повече изобилватъ у по-долнитѣ природни царства. Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ. Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость.
към текста >>

За всички видове движения има и центрове въ мозъка.
Щомъ туришъ волята си въ действие, веднага тия токове ще протечатъ. Като се свържешъ съ Разумното, съ Божественото Начало, то ще подействува да протече тая енергия въ тебе. Този въпросъ си има и друга, по-дълбока страна: Една отъ цѣлитѣ на паневритмията е да се събудятъ спещитѣ духовни сили и заложби на човѣшкото естество. Знаемъ, че има двигателни, моторни центрове въ мозъка. Напримѣръ, има центъръ за движение на краката, такъвъ за движение на рѫцетѣ и пр. За всички видове движения има и центрове въ мозъка. И понеже говоримъ за съзнателни движения, тия центрове сѫ въ главния мозъкъ. Напримѣръ, центроветѣ за движение на краката и рѫцетѣ сѫ по горната часть на голѣмия мозъкъ. Когато движимъ крака или рѫката, то този центъръ на мозъка дохожда въ дейность въ активность. Ще разгледаме три страни на този въпросъ: 1. Всѣки центъръ на мозъка е свързанъ съ особенъ висшъ свѣтъ и съ Сѫществата, които живѣятъ въ него.
към текста >>

Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ.
Отъ друга страна всѣки отъ тия мозъчни центрове е въ връзка съ особенъ органъ на тѣлото. Всѣки органъ си има особено мѣсто въ мозъка. И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции. Много е важно, какви сѫ движенията, които прави човѣкъ. Нѣкой мисли, че движенията на човѣка сѫ произволни, че нѣматъ голѣмо значение. Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ. Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка. По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото! Ето защо, паневритмията подмладява! Отъ всичко гореказано е ясно, защо човѣкъ следъ паневритмичнитѣ упражнения е преобразенъ! Ясно е, защо чрезъ паневритмията се влива изобиленъ животъ, животворни струи въ всички органи.
към текста >>

По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото!
И щомъ приведемъ въ активность, въ разцвѣтъ нѣкой мозъченъ центъръ, влияемъ чрезъ него благотворно и върху съответнитѣ органи на тѣлото, и тѣ се развиватъ правилно, укрепяватъ се, ставатъ по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулиратъ се тѣхнитѣ функции. Много е важно, какви сѫ движенията, които прави човѣкъ. Нѣкой мисли, че движенията на човѣка сѫ произволни, че нѣматъ голѣмо значение. Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ. Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка. По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото! Ето защо, паневритмията подмладява! Отъ всичко гореказано е ясно, защо човѣкъ следъ паневритмичнитѣ упражнения е преобразенъ! Ясно е, защо чрезъ паневритмията се влива изобиленъ животъ, животворни струи въ всички органи. Ясно е отъ горното, защо тия упражнения иматъ и дълбоко психично действие! Преди всичко тѣ будятъ у човѣка чувство на радость; свежесть, хармония.
към текста >>

Ясно е, защо чрезъ паневритмията се влива изобиленъ животъ, животворни струи въ всички органи.
Напротивъ, всѣко движение има мощно действие върху нервната система и върху цѣлокупния духовенъ животъ. Ако човѣкъ направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответниятъ мозъченъ центъръ ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази върху здравословното състояние на органа, който този центъръ дирижира, тъй и върху духовнитѣ способности и дарби на човѣка. По всички горни причини чрезъ паневритмията освенъ че се постига духовенъ подемъ, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива животъ, здраве, сила въ всички органи на тѣлото! Ето защо, паневритмията подмладява! Отъ всичко гореказано е ясно, защо човѣкъ следъ паневритмичнитѣ упражнения е преобразенъ! Ясно е, защо чрезъ паневритмията се влива изобиленъ животъ, животворни струи въ всички органи. Ясно е отъ горното, защо тия упражнения иматъ и дълбоко психично действие! Преди всичко тѣ будятъ у човѣка чувство на радость; свежесть, хармония. Това е, защото човѣкъ усѣща, че придобива нѣщо, че се влива нѣщо въ него при тия упражнения. Следъ упражнението презъ цѣлия день му идватъ нови идеи, нови потици. Творческитѣ му сили се разцъвтяватъ.
към текста >>

Изгрѣващето слънце, озаренитѣ отъ слънцето планини, пѣнието на птичкитѣ надъ главитѣ ни, околнитѣ треви и цвѣтя, всичко това облагородява, прави човѣка жизнерадостенъ, съ свѣтло чувство за живота и бодъръ за работа!
Паневритмията можемъ да употрѣбимъ и като методъ за трансформиране на състоянията си. Когато човѣкъ е обезнадежденъ, разтревоженъ, обезвѣренъ, опечаленъ, тия състояния може да ги трансформира чрезъ паневритмията. Чрезъ нея се развива между другото и естетичното чувство. Преди всичко се развива усѣтъ за ритъмъ и музикалното чувство. Красива е обстановката, при която се правятъ паневритмичнитѣ упражнения! Изгрѣващето слънце, озаренитѣ отъ слънцето планини, пѣнието на птичкитѣ надъ главитѣ ни, околнитѣ треви и цвѣтя, всичко това облагородява, прави човѣка жизнерадостенъ, съ свѣтло чувство за живота и бодъръ за работа! Когато правишъ тия упражнения, като че ли цѣлата околность се преобразява! Ти чувствувашъ себе си, като че ли си въ храмъ и всичко, което виждашъ около себе си, като че ли е часть отъ чудната архитектура на тоя храмъ ! Една завеса се отдръпва отъ предъ очитѣ ти, и ти си вече въ състояние да прозрешъ вѫтрешната страна на тия игри! Тѣ сѫ вече за тебъ молитвенъ зовъ на душата. Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ Любовьта, къмъ Реалното.
към текста >>

И искрениятъ зовъ на тия души достига до всички сърдца и имъ говори за красотата на новия животъ, който слиза и който е тъй близо до насъ!
Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ Любовьта, къмъ Реалното. Въ тоя мигъ ти разбирашъ, че тия движения сѫ свещенодействие, чрезъ което човѣкъ осъзнава, че сѫщината на естеството му е музика, чистота, любовь! Въ тия мигове той чувствува по-живо хилядитѣ нишки, които го свързватъ съ всемира. Едно сияние излиза отъ живия крѫгъ, и лѫчитѣ му отнасятъ на далечъ зова на тия души! Единъ свѣтълъ крѫгъ се формира надъ главитѣ имъ и се издига нагоре къмъ безконечностьта ! И искрениятъ зовъ на тия души достига до всички сърдца и имъ говори за красотата на новия животъ, който слиза и който е тъй близо до насъ! И тоя зовъ не отива напраздно! Той ще участвува въ изграждането на красивото здание на човѣшкитѣ бѫднини! Свещениятъ зовъ на всѣка душа намира отгласъ въ всички пробудени души! Когато мислитѣ и копнежитѣ на дълбокия си вѫтрешенъ животъ вложишъ въ красиви движения, ти пускашъ въ пространството живи сили, които работятъ и градятъ. Живиятъ крѫгъ спойва душитѣ въ едно цѣло.
към текста >>

Когато мислитѣ и копнежитѣ на дълбокия си вѫтрешенъ животъ вложишъ въ красиви движения, ти пускашъ въ пространството живи сили, които работятъ и градятъ.
Единъ свѣтълъ крѫгъ се формира надъ главитѣ имъ и се издига нагоре къмъ безконечностьта ! И искрениятъ зовъ на тия души достига до всички сърдца и имъ говори за красотата на новия животъ, който слиза и който е тъй близо до насъ! И тоя зовъ не отива напраздно! Той ще участвува въ изграждането на красивото здание на човѣшкитѣ бѫднини! Свещениятъ зовъ на всѣка душа намира отгласъ въ всички пробудени души! Когато мислитѣ и копнежитѣ на дълбокия си вѫтрешенъ животъ вложишъ въ красиви движения, ти пускашъ въ пространството живи сили, които работятъ и градятъ. Живиятъ крѫгъ спойва душитѣ въ едно цѣло. Тѣ се сливатъ. Рухватъ преградитѣ по между имъ, и тѣ чувствуватъ вѣчнитѣ връзки, които ги свързватъ и обединяватъ. Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Красиви мигове, преживѣни при паневритмията!
към текста >>

Тѣ внасятъ поезия въ нашия животъ и по-голѣма пълнота.
Живиятъ крѫгъ спойва душитѣ въ едно цѣло. Тѣ се сливатъ. Рухватъ преградитѣ по между имъ, и тѣ чувствуватъ вѣчнитѣ връзки, които ги свързватъ и обединяватъ. Тоя живъ крѫгъ не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Красиви мигове, преживѣни при паневритмията! Тѣ внасятъ поезия въ нашия животъ и по-голѣма пълнота. Чрезъ тѣхъ ние се учимъ да виждаме въ всичко около насъ нова красота, която до тогазъ не сме подозирали. Защо е необходимо човѣкъ да изпитва при правене на паневритмичнитѣ упражнения чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещенъ трепетъ, за да може да получи нѣщо? Защото въ такъвъ случай съ повдигнатото съзнание, съ своитѣ възвишени мисли и чувства той се акордира съ възвишенитѣ сили на природата и става възприемчивъ къмъ тѣхъ! На края на обикновенитѣ паневритмични упражнения се правятъ и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която ги придружава, е съставена специално за цельта.
към текста >>

Всички нови идеи, които трѣбва да се вградятъ въ културата, всички ония животворни принципи, които сѫ въ сила да я обновятъ, които иматъ вѫтрешната сила да издигнатъ човѣчеството до новата култура, сѫ включени въ тия движения.
Особеното имъ значение става ясно, ако се разгледатъ отъ окултно гледище въ връзка съ праната и психичнитѣ енергии, които проникватъ въздуха. Действието на дихателнитѣ упражнения е по-мощно, по-дълбоко, когато сѫ придружени съ музика. Нека да кажемъ нѣколко думи за действието на паневритмията върху външния свѣтъ. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрезъ движенията ние предаваме тия идеи на външния свѣтъ, на цѣлото човѣчество. Чрезъ тия движения се препращатъ въ свѣта нови творчески сили и идеи, които ще съдействуватъ за неговата обнова и преобразование. Всички нови идеи, които трѣбва да се вградятъ въ културата, всички ония животворни принципи, които сѫ въ сила да я обновятъ, които иматъ вѫтрешната сила да издигнатъ човѣчеството до новата култура, сѫ включени въ тия движения. Има нужда отъ центрове, чрезъ които Божественото да влиза, да размърда свѣта, да го обнови, да внесе новото въ свѣта. Това става между другото чрезъ паневритмията. Новитѣ идеи чрезъ паневритмията магически се пращатъ въ свѣта, и хората ще приематъ тѣхното благотворно влияние. Паневритмията е такъва форма, която е пригодна да изрази новитѣ идеи и да ги предаде чрезъ музика, чрезъ движение и чрезъ думи на човѣшкото естество и на цѣлокупния животъ! Значи въ нейнитѣ движения сѫ въплотени идеитѣ, които строятъ и градятъ новата култура.
към текста >>

Паневритмията е такъва форма, която е пригодна да изрази новитѣ идеи и да ги предаде чрезъ музика, чрезъ движение и чрезъ думи на човѣшкото естество и на цѣлокупния животъ!
Чрезъ тия движения се препращатъ въ свѣта нови творчески сили и идеи, които ще съдействуватъ за неговата обнова и преобразование. Всички нови идеи, които трѣбва да се вградятъ въ културата, всички ония животворни принципи, които сѫ въ сила да я обновятъ, които иматъ вѫтрешната сила да издигнатъ човѣчеството до новата култура, сѫ включени въ тия движения. Има нужда отъ центрове, чрезъ които Божественото да влиза, да размърда свѣта, да го обнови, да внесе новото въ свѣта. Това става между другото чрезъ паневритмията. Новитѣ идеи чрезъ паневритмията магически се пращатъ въ свѣта, и хората ще приематъ тѣхното благотворно влияние. Паневритмията е такъва форма, която е пригодна да изрази новитѣ идеи и да ги предаде чрезъ музика, чрезъ движение и чрезъ думи на човѣшкото естество и на цѣлокупния животъ! Значи въ нейнитѣ движения сѫ въплотени идеитѣ, които строятъ и градятъ новата култура. Въ нейнитѣ движения сѫ скрити съ магическа мощь пружинитѣ, чрезъ които ще се пробудятъ новитѣ творчески сили на човѣшката душа — сили, които чакатъ своето развитие. Всемирното Братство внася новото въ свѣта, по който и да е начинъ: чрезъ мисъль, чрезъ чувство, чрезъ постѫпки, но и чрезъ движение! То всичко е турило въ действие. Нали вѣтърътъ като духа, размърдва листата и съ туй улеснява движението на соковетѣ?
към текста >>

И чрезъ тия движения тѣзи идеи ще проникнатъ въ живота, въ свѣта, въ всички пробудени души и ще почнатъ да действуватъ.
Значи въ нейнитѣ движения сѫ въплотени идеитѣ, които строятъ и градятъ новата култура. Въ нейнитѣ движения сѫ скрити съ магическа мощь пружинитѣ, чрезъ които ще се пробудятъ новитѣ творчески сили на човѣшката душа — сили, които чакатъ своето развитие. Всемирното Братство внася новото въ свѣта, по който и да е начинъ: чрезъ мисъль, чрезъ чувство, чрезъ постѫпки, но и чрезъ движение! То всичко е турило въ действие. Нали вѣтърътъ като духа, размърдва листата и съ туй улеснява движението на соковетѣ? И чрезъ тия движения тѣзи идеи ще проникнатъ въ живота, въ свѣта, въ всички пробудени души и ще почнатъ да действуватъ. Ето защо паневритмията е методъ за идване на новото въ свѣта, това е единъ методъ за изграждане на новия строй, на новата земя! Отъ всичко гореказано е ясно, какъ паневритмията може да стане мощенъ методъ за подрастващото поколение и на цѣлото общество, на цѣлия народъ. Ще има голѣми последствия, ако паневритмията се въведе въ голѣмъ масщабъ. Проникването на паневритмията въ обществото ще има грамадно влияние за физическата и духовната му обнова. Днешниятъ човѣкъ е тъй устроенъ, че е по-удобно да се изразятъ новитѣ идеи едновременно и чрезъ нѣщо конкретно и реално, и при това мощно и красиво!
към текста >>

Нека на всѣкѫде буднитѣ души да работятъ за нейното прокарване въ живота на обществото.
Проникването на паневритмията въ обществото ще има грамадно влияние за физическата и духовната му обнова. Днешниятъ човѣкъ е тъй устроенъ, че е по-удобно да се изразятъ новитѣ идеи едновременно и чрезъ нѣщо конкретно и реално, и при това мощно и красиво! А такъво нѣщо сѫ именно тия ритмични упражнения. Въ училището и въ обществото на възрастнитѣ трѣбва да се въведатъ тия упражнения, за да се подготви едно съвсемъ ново поколение, здраво и издържливо физически, съ възвишени чувства, съ духовенъ подемъ, съ силна воля, съ инициатива, души решителни, смѣли и активни, съ калена нервна система! Нека паневритмията да проникне въ всички градове и села. Нека на всѣкѫде буднитѣ души да работятъ за нейното прокарване въ живота на обществото. По този начинъ ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, съ свѣтли умове, съ благородни сърдца, съ свободни души и съ силенъ духъ, — годни да станатъ работници строители за изграждане на новия животъ на земята. Паневритмията трѣбва да се въведе въ училищата, и преди всичко въ гимназиитѣ! Колко ще бѫде красиво, когато рано сутриньта ученицитѣ и ученичкитѣ отъ гимназиитѣ, събрани заедно, направятъ общо тия паневритмични упражнения и следъ това ободрени, освежени, обновени пристѫпятъ къмъ дневнитѣ си занятия! Каква хубава картина ще бѫде, ако напримѣръ рано сутриньта при изгрѣвъ слънце населението на всѣки градъ и село излиза на нѣкоя съседна височина и тамъ, на една полянка, прави тия музикални упражнения, и следъ това отиде на работа съ нови мисли, нови идеи! Особено днесъ има нужда отъ единъ мощенъ тласъкъ, чрезъ който да се влѣятъ нови жизнени струи въ културата.
към текста >>

По този начинъ ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, съ свѣтли умове, съ благородни сърдца, съ свободни души и съ силенъ духъ, — годни да станатъ работници строители за изграждане на новия животъ на земята.
Днешниятъ човѣкъ е тъй устроенъ, че е по-удобно да се изразятъ новитѣ идеи едновременно и чрезъ нѣщо конкретно и реално, и при това мощно и красиво! А такъво нѣщо сѫ именно тия ритмични упражнения. Въ училището и въ обществото на възрастнитѣ трѣбва да се въведатъ тия упражнения, за да се подготви едно съвсемъ ново поколение, здраво и издържливо физически, съ възвишени чувства, съ духовенъ подемъ, съ силна воля, съ инициатива, души решителни, смѣли и активни, съ калена нервна система! Нека паневритмията да проникне въ всички градове и села. Нека на всѣкѫде буднитѣ души да работятъ за нейното прокарване въ живота на обществото. По този начинъ ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, съ свѣтли умове, съ благородни сърдца, съ свободни души и съ силенъ духъ, — годни да станатъ работници строители за изграждане на новия животъ на земята. Паневритмията трѣбва да се въведе въ училищата, и преди всичко въ гимназиитѣ! Колко ще бѫде красиво, когато рано сутриньта ученицитѣ и ученичкитѣ отъ гимназиитѣ, събрани заедно, направятъ общо тия паневритмични упражнения и следъ това ободрени, освежени, обновени пристѫпятъ къмъ дневнитѣ си занятия! Каква хубава картина ще бѫде, ако напримѣръ рано сутриньта при изгрѣвъ слънце населението на всѣки градъ и село излиза на нѣкоя съседна височина и тамъ, на една полянка, прави тия музикални упражнения, и следъ това отиде на работа съ нови мисли, нови идеи! Особено днесъ има нужда отъ единъ мощенъ тласъкъ, чрезъ който да се влѣятъ нови жизнени струи въ културата. Това може да стори паневритмията.
към текста >>

Това е вече надрастване рамкитѣ на ограничения личенъ животъ и влизане въ по-широката область на цѣлокупния животъ.
Пръститѣ сѫ предаватели, презъ които се пращатъ енергии. А междинитѣ между пръститѣ сѫ възприемателни антени. Когато туй упражнение се прави съ будно съзнание, то подтиква човѣка къмъ тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрезъ тия движения тая плодотворна идея се праща и въ свѣта. Това упражнение се нарича „пробуждане“, понеже когато у човѣка се роди идеята за даване на възприетото, това е вече признакъ за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамкитѣ на ограничения личенъ животъ и влизане въ по-широката область на цѣлокупния животъ. Това е начало на проявлението на човѣшката душа. Тя трѣбва да се пробуди и прояви въ своята красота. 2. ПРИМИРЕНИЕ. Тия плавни, нѣжни криви линии съ рѫцетѣ отпредъ настрани и обратно сѫ магнетични. Тѣ сѫ линии на мекота, на примирение; чрезъ мекия принципъ ние се учимъ да примиряваме противоречията въ живота.
към текста >>

Тѣ сѫ линии на мекота, на примирение; чрезъ мекия принципъ ние се учимъ да примиряваме противоречията въ живота.
Това е вече надрастване рамкитѣ на ограничения личенъ животъ и влизане въ по-широката область на цѣлокупния животъ. Това е начало на проявлението на човѣшката душа. Тя трѣбва да се пробуди и прояви въ своята красота. 2. ПРИМИРЕНИЕ. Тия плавни, нѣжни криви линии съ рѫцетѣ отпредъ настрани и обратно сѫ магнетични. Тѣ сѫ линии на мекота, на примирение; чрезъ мекия принципъ ние се учимъ да примиряваме противоречията въ живота. Тия движения възпитаватъ човѣка въ тоя именно духъ. 3. ДАВАНЕ. При това упражнение рѫцетѣ се движатъ напредъ и следъ това се прибиратъ предъ гърдитѣ. То означава правилна обмѣна между вѫтрешния и външния свѣтъ, между насъ и природата. Всичко, което човѣкъ е приелъ отъ природата, трѣбва да го обработи и даде.
към текста >>

Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ съприкосновение съ сили, които не е подозиралъ; той ще влѣзе въ живота на изобилието.
То означава правилна обмѣна между вѫтрешния и външния свѣтъ, между насъ и природата. Всичко, което човѣкъ е приелъ отъ природата, трѣбва да го обработи и даде. Тия движения магически действуватъ за самовъзпитанието на човѣка, понеже чрезъ тѣхъ се праща мощенъ потикъ за даване въ свѣта. Така човѣкъ съзнава великата идея на даването и приемането. Ясно е, че тия упражнения сѫ високо идейни; тѣ събуждатъ въ човѣка качества, които ще легнатъ въ основата на новата култура, която иде и която ще бѫде култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другитѣ. Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ съприкосновение съ сили, които не е подозиралъ; той ще влѣзе въ живота на изобилието. Колкото повече човѣкъ дава, толкозъ повече ще получава. Ако човѣкъ е пъленъ сѫдъ и съдържанието му не се излѣе, той не може да вземе нищо отвънъ. Щомъ сѫдътъ се изпразни, той може отново да се напълни. Щомъ не се изпразни, той остава съ старото. Всичко, което човѣкъ получава, трѣбва да го раздаде, за да получи новото.
към текста >>

При първия имаме разложение, смърть, а при чистия изворъ — движение и животъ !
Всичко, което човѣкъ получава, трѣбва да го раздаде, за да получи новото. Това е процесъ на освежаване, на обнова, на растежъ, на радость и сила. Ако изворътъ не дава постоянно това, що получава, нѣма да е въ състояние да получава нови струи. Въ такъво състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и единъ живъ изворъ ! При първия имаме разложение, смърть, а при чистия изворъ — движение и животъ ! 4. ВЪЗЛИЗАНЕ. Туй последователно вдигане на дѣсната и лѣвата рѫка отвесно нагоре говори за вѣчния пѫть на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса въ природата, които се смѣнятъ. Страданието е долина, а радостьта — връхъ. Сиромашията е долина, богатството — връхъ.
към текста >>

Туй последователно вдигане на дѣсната и лѣвата рѫка отвесно нагоре говори за вѣчния пѫть на живота.
Ако изворътъ не дава постоянно това, що получава, нѣма да е въ състояние да получава нови струи. Въ такъво състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и единъ живъ изворъ ! При първия имаме разложение, смърть, а при чистия изворъ — движение и животъ ! 4. ВЪЗЛИЗАНЕ. Туй последователно вдигане на дѣсната и лѣвата рѫка отвесно нагоре говори за вѣчния пѫть на живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса въ природата, които се смѣнятъ. Страданието е долина, а радостьта — връхъ. Сиромашията е долина, богатството — връхъ. Тоя процесъ го имаме навсѣкѫде въ природата. Нали и при обикновеното ходене кракътъ се вдига отъ земята?
към текста >>

И при възлизане, и при слизане човѣкъ трѣбва да знае, че този е пѫтьтъ, по който трѣбва да се върви, че този е пѫтьтъ на живота !
Тоя процесъ го имаме навсѣкѫде въ природата. Нали и при обикновеното ходене кракътъ се вдига отъ земята? Това е възлизане. И следъ туй отново се слага на земята. Туй е слизането. И при възлизане, и при слизане човѣкъ трѣбва да знае, че този е пѫтьтъ, по който трѣбва да се върви, че този е пѫтьтъ на живота ! Защото ако човѣкъ не слѣзе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човѣка да разбира вѣчния пѫть на живота и да има правилно отношение къмъ него. 5. ДИГАНЕ. Дветѣ рѫце се дигатъ едновременно нагоре, а следъ туй се снематъ и насочватъ назадъ. Вдигане рѫцетѣ — туй е приемане на новото, изгрѣващето, на туй, що иде отъ божествения свѣтъ, а поставяне рѫцетѣ надолу и назадъ, туй говори, че приемайки новото, старото се оставя назадъ въ миналото.
към текста >>

Туй упражнение улеснява човѣка да разбира вѣчния пѫть на живота и да има правилно отношение къмъ него.
Това е възлизане. И следъ туй отново се слага на земята. Туй е слизането. И при възлизане, и при слизане човѣкъ трѣбва да знае, че този е пѫтьтъ, по който трѣбва да се върви, че този е пѫтьтъ на живота ! Защото ако човѣкъ не слѣзе, не може да се качи. Туй упражнение улеснява човѣка да разбира вѣчния пѫть на живота и да има правилно отношение къмъ него. 5. ДИГАНЕ. Дветѣ рѫце се дигатъ едновременно нагоре, а следъ туй се снематъ и насочватъ назадъ. Вдигане рѫцетѣ — туй е приемане на новото, изгрѣващето, на туй, що иде отъ божествения свѣтъ, а поставяне рѫцетѣ надолу и назадъ, туй говори, че приемайки новото, старото се оставя назадъ въ миналото. Туй движение на рѫцетѣ изразява мощната сила, която движи човѣка напредъ по жизнения пѫть. Така и лодката се движи напредъ чрезъ вдигане на лопатитѣ и движението имъ назадъ.
към текста >>

То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата.
Дветѣ рѫце се турятъ предъ гърдитѣ съ свити пръсти и съ силенъ замахъ се движатъ въ страни, като сѫщевременно се разтварятъ. Това е разкѫсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение отъ старото и придобиване на новото. То е влизане въ свободата. Това упражнение можемъ да наречемъ още разкѫсване на всички неестествени връзки, разкѫсване на всичко старо. То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата. Това е зовъ за освобождение, зовъ за излизане отъ затворитѣ. Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота. Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на любовьта“. Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество.
към текста >>

Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ.
То е освобождение отъ старото и придобиване на новото. То е влизане въ свободата. Това упражнение можемъ да наречемъ още разкѫсване на всички неестествени връзки, разкѫсване на всичко старо. То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата. Това е зовъ за освобождение, зовъ за излизане отъ затворитѣ. Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота. Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на любовьта“. Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата.
към текста >>

Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота.
То е влизане въ свободата. Това упражнение можемъ да наречемъ още разкѫсване на всички неестествени връзки, разкѫсване на всичко старо. То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата. Това е зовъ за освобождение, зовъ за излизане отъ затворитѣ. Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота. Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на любовьта“. Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата. Тия движения означаватъ, че човѣкъ се е освободилъ отъ всички неестествени, стѣснителни връзки.
към текста >>

То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово въ живота, или: Правиленъ пѫть за внасяне на чисти мисли, чувства и постѫпки въ живота.
9. ЧИСТЕНЕ. Движение на събранитѣ предъ устата рѫце въ страни, придружено съ духане. Духането — това е Словото, а движението на рѫцетѣ въ страни — туй е посѣване на Словото. Туй упражнение говори за възприемане на Словото и посѣването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрезъ езика, трѣбва да се посѣе. То може да се нарече още: Внасяне на чистото Слово въ живота, или: Правиленъ пѫть за внасяне на чисти мисли, чувства и постѫпки въ живота. 10. ЛЕТЕНЕ. Тия вълнообразни движения съ рѫцетѣ въ страни — това е законъ за придобиване свѣтлина въ себе си, на знание. Туй е законъ за правилно запознаване съ свѣтлината, съ знанието. Това движение изразява стремежъ за повдигане, за да може всичко да възрастне. Посѣтото трѣбва да възрастне.
към текста >>

Тия движения могатъ да се наречатъ още: Правиленъ пѫть за разпространение и възрастване на Словото въ живота. 11.
10. ЛЕТЕНЕ. Тия вълнообразни движения съ рѫцетѣ въ страни — това е законъ за придобиване свѣтлина въ себе си, на знание. Туй е законъ за правилно запознаване съ свѣтлината, съ знанието. Това движение изразява стремежъ за повдигане, за да може всичко да възрастне. Посѣтото трѣбва да възрастне. Тия движения могатъ да се наречатъ още: Правиленъ пѫть за разпространение и възрастване на Словото въ живота. 11. ЕВЕРА Тѣлото се обръща въ лѣво и въ дѣсно, и всѣко обръщане се последва съ движение напредъ. Тукъ имаме действието на двата принципа: на любовьта и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта. Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината.
към текста >>

Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е.
ЕВЕРА Тѣлото се обръща въ лѣво и въ дѣсно, и всѣко обръщане се последва съ движение напредъ. Тукъ имаме действието на двата принципа: на любовьта и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта. Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта.
към текста >>

Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота.
А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта. 13. ТЪКАНЕ. Туй движение изразява органическия процесъ въ природата. То изразява съграждащия процесъ въ нея. Нали между северния и южния полюси на земята става крѫгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>

Туй упражнение отъ една страна ни води къмъ осъзнаване дейностьта на съграждащия принципъ въ природата и отъ друга страна, то е правиленъ пѫть за внасяне на хармония и ритъмъ въ този процесъ, както въ насъ, тъй и вънъ отъ насъ, въ живота на човѣчеството.
Туй именно е изразено въ това упражнение чрезъ кръстосанитѣ движения отъ лѣво на дѣсно и обратно. Обаче и всѣка материална частица си има свои полюси. И между тия два полюса има течение на електрични и магнетични енергии. Тия сили работятъ и въ всѣки човѣкъ. И всѣки органъ има полюси. Туй упражнение отъ една страна ни води къмъ осъзнаване дейностьта на съграждащия принципъ въ природата и отъ друга страна, то е правиленъ пѫть за внасяне на хармония и ритъмъ въ този процесъ, както въ насъ, тъй и вънъ отъ насъ, въ живота на човѣчеството. 14. МИСЛИ. Бавно движение на рѫцетѣ отъ дѣсно на лѣво и обратно. После, тръгване напредъ съ движение на рѫцетѣ на загребва не и движението имъ въ страни, като че ли се крепи нѣщо. Туй движение ни свързва съ умствения свѣтъ; ние встѫпваме въ него. Чрезъ туй движение се внася въ организма ритъмътъ, който иде отъ областьта на разумния свѣтъ, отъ свѣта на правата, възвишената мисъль.
към текста >>

А втората часть, това е внедряване на възприетото въ живота, въ дейностьта.
Бавно движение на рѫцетѣ отъ дѣсно на лѣво и обратно. После, тръгване напредъ съ движение на рѫцетѣ на загребва не и движението имъ въ страни, като че ли се крепи нѣщо. Туй движение ни свързва съ умствения свѣтъ; ние встѫпваме въ него. Чрезъ туй движение се внася въ организма ритъмътъ, който иде отъ областьта на разумния свѣтъ, отъ свѣта на правата, възвишената мисъль. Първата часть на упражнението, съ бавно движение на рѫцетѣ на лѣво и дѣсно, — туй е възприемане на това, що се праща отъ умствения свѣтъ. А втората часть, това е внедряване на възприетото въ живота, въ дейностьта. 15. АУМЪ. Има едно течение, което иде отъ слънцето и минава презъ центъра на земята, и друго едно течение, което изхожда отъ земята и минава презъ слънцето. Когато си протегнемъ едната рѫка нагоре подъ ѫгълъ 45 градуса, то чрезъ нея възприемаме божественото. Чрезъ този кракъ, съ който стѫпваме, приемаме земни енергии. Чрезъ тая рѫка и този кракъ, които сѫ протегнати надолу подъ ѫгълъ 45 градуса, изхвърляме нечистото, набранитѣ необработени, дисхармонични енергии вънъ отъ насъ, къмъ земята.
към текста >>

Втората часть — туй е протичането на животворни енергии презъ човѣка като мощни води.
ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО. Рѫцетѣ правятъ дѫгообразни движения отпредъ и въ страни съ обратно движение до гърдитѣ. Следъ туй рѫцетѣ правятъ загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата часть — туй е процесътъ на зараждане на новото. Всички слънчеви енергии влизатъ въ човѣка, за да може той да расте, да се развива. Втората часть — туй е протичането на животворни енергии презъ човѣка като мощни води. 17. КВАДРАТЪ. Това движение говори: Да имаме оная права мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата на земята. При него лицето се обръща последователно къмъ четиритѣ посоки на свѣта: изтокъ, западъ, северъ, югъ. То е свързано съ силитѣ на изтока, запада, севера и юга. Изтокъ означава Правдата, югъ — Добродетельта, северъ — Истината, западъ — животътъ на земята.
към текста >>

Изтокъ означава Правдата, югъ — Добродетельта, северъ — Истината, западъ — животътъ на земята.
Втората часть — туй е протичането на животворни енергии презъ човѣка като мощни води. 17. КВАДРАТЪ. Това движение говори: Да имаме оная права мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата на земята. При него лицето се обръща последователно къмъ четиритѣ посоки на свѣта: изтокъ, западъ, северъ, югъ. То е свързано съ силитѣ на изтока, запада, севера и юга. Изтокъ означава Правдата, югъ — Добродетельта, северъ — Истината, западъ — животътъ на земята. Западъ показва, какво благо сѫ Истината, Правдата и Добродетельта за човѣка. Като залѣзе слънцето, тогава човѣкъ оценява, какво благо е то. 18. КРАСОТА. Рѫцетѣ една следъ друга наклонено напредъ нагоре. Сѫщевременно последователно люлѣене на тѣлото върху единия и другия кракъ.
към текста >>

Това изразява единството, което трѣбва да сѫществува въ нашия вѫтрешенъ животъ.
Люлѣйни движения съ лице къмъ центъра и гърбомъ къмъ него. Това е възнаграждението чрезъ всичко, що сме придобили. Това е използуване и обработване на туй, що сме придобили, и радостьта заради плодоветѣ му. Тия движения сѫ дѫгообразни, магнетични. Рѫцетѣ презъ цѣлото упражнение се движатъ заедно, успоредно една на друга. Това изразява единството, което трѣбва да сѫществува въ нашия вѫтрешенъ животъ. 22. ОПОЗНАВАНЕ. Двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу други съ заловени рѫце. После рѫцетѣ отпуснати и двамата гърбомъ единъ къмъ другъ. Това упражнение е органически начинъ за развиване самосъзнанието. То изразява, че човѣкъ трѣбва да оцени съзнанието на другитѣ хора, да вижда хубавитѣ страни, които тѣ иматъ въ себе си, и тѣ да виждатъ въ него тия хубави страни.
към текста >>

Хиперболата е методъ за разрешаване на голѣмитѣ противоречия въ живота.
Центърътъ е между тѣхъ. Центърътъ е любовьта. Когато двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу другъ, тѣ отиватъ къмъ центъра — къмъ любовьта. Обърнати единъ срещу другъ, тѣ образуватъ елипса. А обърнати гърбомъ единъ къмъ другъ, тѣ съ движенията на рѫцетѣ образуватъ хипербола. Хиперболата е методъ за разрешаване на голѣмитѣ противоречия въ живота. При нея имаме две половини. Това е човѣкътъ раздвоенъ, — двата полюса на човѣка, създаване на полюситѣ — мѫжътъ и жената. И после, като се съединяватъ въ едно, образува се човѣкътъ. 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ. Последователно изнасяне на единия кракъ напредъ въ въздуха и пружиниране на другия кракъ съ прегъване на колѣното.
към текста >>

Чрезъ тия музикални дихателни упражнения човѣкъ се приучва на музикалния методъ, съ който той трѣбва да си служи въ живота.
Петáта отговаря на физичния свѣтъ, а пръститѣ — на умствения. Когато стѫпваме на петитѣ, възприемаме отъ физичния свѣтъ, а когато стѫпваме на пръститѣ, — отъ умствения. И въ двата свѣта уреждаме противоречията, които сѫществуватъ. И тритѣ фигури отварятъ пѫть за правилно използуване на даденитѣ отъ природата блага. 27. ДИШАНЕ. Чрезъ тия музикални дихателни упражнения човѣкъ се приучва на музикалния методъ, съ който той трѣбва да си служи въ живота. Чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ хармония съ природата. 28. ПРОМИСЪЛЪ. Вдигане на рѫцетѣ и обливане. Туй движение изразява, че трѣбва да приемемъ всички Божии благословения преизобилно и съ пълна свобода. Когато рѫцетѣ се вдигнатъ горе и се съединятъ надъ главата, тогава сме въ контактъ съ енергиитѣ на висшитѣ мирове и ги пренасяме надолу на физичното поле.
към текста >>

36. Паневритмия 1941г.

Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль.
към текста >>

Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ.
към текста >>

Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея.
Паневритмия 1941г. Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване.
към текста >>

Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи.
Category: Текстове от Учителя УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка.
към текста >>

Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ.
И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ.
към текста >>

Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь.
Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието.
към текста >>

Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ.
Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата.
към текста >>

То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ.
Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата. Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще.
към текста >>

УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието.
Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ. УЧИТЕЛЬТЪ ОСНОВИ НА ПАНЕВРИТМИЯТА Всрѣдъ кипежа на днешния животъ човѣкъ трѣбва да долавя известни симптоми, по които да сѫди за тенденциитѣ и насокитѣ на развитието. При многообразието на съвременната епоха човѣкъ трѣбва да е достатъчно наблюдателенъ, за да забележи характернитѣ симптоми, които говорятъ за двигателнитѣ сили на епохата. Тия симптоми сѫ само букви, и по тѣхъ прозорливиятъ може да сѫди за дълбокитѣ процеси, които ставатъ въ глѫбинитѣ на обществото и за изгледитѣ на близкото бѫдеще. Такъвъ симптомъ е и паневритмията. Преди да говоримъ за сѫщностьта на паневритмията, нека разгледаме езиковния произходъ на тая дума. Тя е съставена отъ три корена: представката „пан“ въ началото значи „все“, „всичко“, „всеобщъ“, „космиченъ“.
към текста >>

Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота.
Принципъ на съответствието. Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията. Този принципъ гласи: Всичко е въ движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой.
към текста >>

Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3.
Той може да се изясни така: Между всички нѣща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това съ следнитѣ думи: „Каквото има горе, има го и долу“. Напр. има съответствие между идея, тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число. Има съответствие между химичнитѣ елементи и краскитѣ. Явления, съответни на раждане и смърть, срѣщаме въ разнитѣ области на живота. Или другъ примѣръ: Има морски приливъ и отливъ, приливи и отливи въ различнитѣ годишни времена, приливъ и отливъ въ вѫтрешния животъ на човѣка и пр. 3. Принципъ на трептенията или движенията. Този принципъ гласи: Всичко е въ движение. Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой. Фактитѣ на съвременната наука потвърждаватъ това.
към текста >>

Има безброй видове и степени на трептения споредъ бързината имъ.
Всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е въ покой. Фактитѣ на съвременната наука потвърждаватъ това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различаватъ споредъ бързината. Трептенията растатъ по бързина отъ материята къмъ Духа. Има безброй видове и степени на трептения споредъ бързината имъ. Явленията въ природата могатъ да се изучаватъ отъ разни гледища, между другото и отъ гледището на трептението. Напр. могатъ да се изучатъ трептенията на свѣтлината, звука, електричеството, магнетизма, трептенията на материята въ разнитѣ ѝ състояния, въ разнитѣ организми и пр. 4. Принципъ на полярность, двойственость. Всичко въ природата е двойствено, поляризирано. Двойственостьта е основенъ законъ въ всемира. Напр.
към текста >>

После имаме ритмично или периодично идване на кометитѣ, ритъмъ въ човѣшкия животъ, ритъмъ въ историчния процесъ и пр. 6.
Другъ основенъ и всеобщъ законъ въ природата е ритъмътъ или периодичностьта. Всичко въ природата е ритмично, периодично. Напр. има ритъмъ въ трептенията на свѣтлината, въ годишнитѣ времена, въ днитѣ и нощитѣ, въ раждането и смъртьта, въ прилива и отлива. После има ритъмъ въ земнитѣ движения. Земната ось прави малки колебания, които образуватъ цѣлъ крѫгъ около полюса за 25,000 години. После имаме ритмично или периодично идване на кометитѣ, ритъмъ въ човѣшкия животъ, ритъмъ въ историчния процесъ и пр. 6. Принципъ за причини и последствия. Всичко въ свѣта има разумни причини. Нѣкога виждаме, че причината е неразумна, но задъ нея има разумни причини. 7. Принципъ за единството или сродството. Всички нѣща въ природата сѫ сродни, родствени, защото въ основата имъ лежи единството. Напр.
към текста >>

Тогава думитѣ и тоноветѣ оживяватъ, добиватъ другъ животъ, почватъ да му разкриватъ едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозиралъ въ тѣхъ; той долавя скритата потенциална мощь въ думитѣ и музиката.
Или да наблюдаваме нѣкои деца, у които има развитъ усѣтъ за тонъ, ритъмъ и пластика. Когато чуятъ нѣкоя пѣсень, тѣ веднага почватъ да правятъ движения, които съответствуватъ въ по-малка или по-голѣма степень на думитѣ и музиката. Тѣ може да сѫ 3 — 4 годишни, но интуитивно долавятъ връзката между музиката и движението. Въ тия моменти космични сили действуватъ чрезъ тѣхъ; вѣчнитѣ закони, които царуватъ въ цѣлото битие, се изявяватъ чрезъ тѣхъ. Нека се опита човѣкъ да превърне каква да е пѣсень въ движение и ще види, какво голѣмо въздействие ще укаже това върху него. Тогава думитѣ и тоноветѣ оживяватъ, добиватъ другъ животъ, почватъ да му разкриватъ едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозиралъ въ тѣхъ; той долавя скритата потенциална мощь въ думитѣ и музиката. И самиятъ той става другъ, преобразява се. Думитѣ, тоноветѣ и движенията, така съчетани, упражняватъ единъ видъ магично действие върху тѣлото, мислитѣ, чувствата и волята му; тѣ действуватъ дълбоко на неговото естество и раздвижватъ всичкитѣ му сили — физични и духовни. Въ този моментъ той като че ли почва да разбира по-добре себе си, хората, природата. Като че ли тогава всѣка форма въ природата — звезда, камъче, тревичка, цвѣте, мушичка, човѣкъ — му говори и му разкрива скрития си смисълъ. Движенията на паневритмията сѫ извлечени изъ самата природа.
към текста >>

Това има отражение върху земния животъ — въ проявенитѣ форми и процеси, които срѣщаме около насъ; напр.
въ секунда. Слънчевата система като цѣло се движи къмъ известни съзвездия. Земята и другитѣ планети, слънцето и всички други небесни тѣла се движатъ по законитѣ на паневритмията. Земята има повече отъ 10 вида движения. Ако си ги представимъ съчетани въ едно, ще видимъ, каква красива форма на движение се получава. Това има отражение върху земния животъ — въ проявенитѣ форми и процеси, които срѣщаме около насъ; напр. въ спиралното движение на стебления връхъ при своя растежъ нагоре — „нутационно движение“ — виждаме отражение на спиралния пѫть, който прави земята изъ космичното пространство. Има хармония и ритъмъ въ цѣлото битие. Цѣлиятъ космосъ е проникнатъ отъ музика и движение, съчетани въ едно цѣло. Това е именно паневритмията. При движението на небеснитѣ тѣла отъ тѣхъ излиза тъй наречената хармония на сферитѣ, една музика, която пълни космичното пространство.
към текста >>

Въ паневритмията се турятъ въ движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смѣсени.
Механичното изучаване на нѣщата не разполага още съ данни върху паневритмията. То има само факти, но нѣма данни, за да я обоснове. То не знае, при една пѣсень какви движения трѣбва да направи тѣлото, кое движение на кой тонъ, дума и идея съответствува. Но една по-дълбока наука изучава законитѣ на това съответствие. Въ движенията на паневритмията взематъ участие рѫцетѣ, краката и пр.; цѣлото тѣло се поставя въ движение и въ пози, които съответствуватъ на думитѣ и тоноветѣ. Въ паневритмията се турятъ въ движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смѣсени. Има движения силни, меки и свѣтли. Въ мекитѣ движения преобладаватъ кривитѣ линии. Въ силнитѣ движения — правитѣ линии. А пъкъ свѣтлитѣ движения сѫ съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма; има студени и топли движения.
към текста >>

Органични сѫ тия, при които вѫтрешниятъ животъ взема участие, но не като ясна съзнателна мисъль.
Въ силнитѣ движения — правитѣ линии. А пъкъ свѣтлитѣ движения сѫ съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма; има студени и топли движения. Има три степени на движение; механични, органични и психични. Механични движения сѫ тия, при които разумностьта действува отъ вънъ, а не отъ вѫтре. Органични сѫ тия, при които вѫтрешниятъ животъ взема участие, но не като ясна съзнателна мисъль. А психични движения сѫ тия, които сѫ свързани съ опредѣлена мисъль. Въ паневритмията нѣма излишни движения, т. е. движения безъ смисълъ и безъ положително действие. Нейнитѣ движения сѫ най-економични. Тѣ сѫ най-целесъобразни движения, съ които се постига най-голѣмъ резултатъ.
към текста >>

По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка.
Въ паневритмията нѣма излишни движения, т. е. движения безъ смисълъ и безъ положително действие. Нейнитѣ движения сѫ най-економични. Тѣ сѫ най-целесъобразни движения, съ които се постига най-голѣмъ резултатъ. Въ паневритмията всѣка линия на движение строго съответствува на известни сили на човѣшкия организъмъ и на човѣшкото съзнание и ги събужда къмъ дейность, къмъ активность. По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ.
към текста >>

Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ.
По този начинъ паневритмията се явява като стимулаторъ за извикване къмъ животъ на физичнитѣ и духовни сили на човѣка. Ето защо, можемъ да кажемъ, че паневритмията е наука, която регулира физичнитѣ, духовни и умствени процеси въ човѣка. Можемъ да я наречемъ наука на хармоничнитѣ движения въ връзка съ човѣшкитѣ мисли и чувства. При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.
към текста >>

ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ.
При паневритмията човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да се движи едновременно! Ако движенията на човѣка не се свържатъ съ човѣшкитѣ мисли и чувства, ако тия последнитѣ не присѫтствуватъ и не участвуватъ, тогава тия движения ще бѫдатъ механични и нѣма да иматъ онова мощно обновително и освежително действие върху тѣлото, ума, сърдцето, душата и духа на човѣка! Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ?
към текста >>

И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно.
Важенъ е следниятъ основенъ космиченъ законъ: Има единъ ритъмъ на Цѣлото, има единъ „пулсъ на живота“ на космичния организъмъ. Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата.
към текста >>

И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота.
Човѣкъ е часть отъ това Цѣло; той е като единъ винтъ, като едно малко колело въ великия строежъ на Цѣлото. Ритъмътъ, пулсътъ на Цѣлото се предава, се прелива въ всички части. Напр. ритъмътъ на сърдцето не е случаенъ, но е свързанъ съ ритъма, съ който пулсира слънчевиятъ животъ. Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ? Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность!
към текста >>

Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ.
Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него любовьта, понеже разумностьта и любовьта сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата. Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность! Когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава ритъмътъ, линиитѣ на космичната паневритмия се преливатъ въ него, изразяватъ се чрезъ него. Отъ гореказаното става ясенъ следниятъ законъ на паневритмията: човѣкъ може да прави красиво и плавно паневритмичнитѣ движения, като въ момента мисли, чувствува и постѫпва добре. Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ. За това можемъ да кажемъ: тя е методъ за самовъзпитание и възпитание на разумнитѣ сѫщества. Паневритмията представлява висшиятъ законъ, който трѣбва да се приложи за самовъзпитанието и възпитанието на индивида и обществото. Въ древнитѣ мистични школи пѣснитѣ сѫ се пѣли при движение! Въ тия школи сѫ знаели, какви мощни сили се събуждатъ чрезъ съчетанието на думитѣ, музиката и движението. Произнасянето на известни възвишени изречения придружавали съ пѣсень и специални движения.
към текста >>

Навсѣкѫде въ нея има животъ.
Въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била методъ за възпитание на всички ученици. Тѣ сѫ били възпитавани чрезъ ритмични движения, свързани съ опредѣлени идеи и съчетани съ пѣние. Мистични школи сѫществуватъ не само тукъ, но и на всички планети. Жителитѣ на планетитѣ и слънцето прилагатъ паневритмията. Природата не е мъртъвъ механизъмъ. Навсѣкѫде въ нея има животъ. Разумни сѫщества населяватъ цѣлия всемиръ. Независимо отъ това, дали ние съзнаваме или не, сѫществува около насъ единъ свѣтъ на сѫщества съ висша интелегентность. Ние сме заобиколени съ тѣхнитѣ мисли, съ тѣхнитѣ сили, съ тѣхния животъ. Трѣбва да съзнаемъ това. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ завършили отдавна своята човѣшка еволюция, а нѣкои сега я завършватъ.
към текста >>

Ние сме заобиколени съ тѣхнитѣ мисли, съ тѣхнитѣ сили, съ тѣхния животъ.
Жителитѣ на планетитѣ и слънцето прилагатъ паневритмията. Природата не е мъртъвъ механизъмъ. Навсѣкѫде въ нея има животъ. Разумни сѫщества населяватъ цѣлия всемиръ. Независимо отъ това, дали ние съзнаваме или не, сѫществува около насъ единъ свѣтъ на сѫщества съ висша интелегентность. Ние сме заобиколени съ тѣхнитѣ мисли, съ тѣхнитѣ сили, съ тѣхния животъ. Трѣбва да съзнаемъ това. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ завършили отдавна своята човѣшка еволюция, а нѣкои сега я завършватъ. Човѣчеството върви по свѣтлия пѫть, начъртанъ и изминатъ отъ тѣхъ. То върви подиръ тѣхъ по красивия пѫть на възхода и просвѣтлението. Редътъ на човѣчеството иде следъ тѣхъ въ великата еволюционна стълба.
към текста >>

Растителното и животинското царства сѫ преходни степени.
Събужда силитѣ, заложбитѣ, дарбитѣ, вложени въ човѣка. Защото трѣбва да знаемъ, че човѣшкото естество крие въ себе си велики сили и способности, които сѫ още въ началото на своето събуждане и разцъвтяване. Човѣкъ не е още това, което крие въ глѫбинитѣ на своето естество. Знае се, че човѣкъ е висшето проявление на земята. Камънитѣ сѫ най-низшето проявление. Растителното и животинското царства сѫ преходни степени. Постепенно природата отива къмъ по-висше свое проявление чрезъ природнитѣ царства. Великата разумность, Божественото работи въ всички природни царства, но отвънъ. Обаче отвѫтре то работи на земята само чрезъ човѣка. Хубавото у човѣка е проява на Божественото. Когато човѣкъ мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрезъ себе си!
към текста >>

Идеитѣ, музиката и движенията на паневритмията проникватъ въ цѣлия човѣшки организъмъ, и по този начинъ човѣкъ става възприемчивъ къмъ животворнитѣ сили, които пълнятъ всемира.
Хубавото у човѣка е проява на Божественото. Когато човѣкъ мисли, когато върши добро, той проявява Божественото Начало чрезъ себе си! Не трѣбва да дѣлимъ това Разумно Начало. То работи и се проявява чрезъ човѣка безразлично, дали той вѣрва или не. Паневритмията събужда Божественото естество на човѣка. 3. Идеитѣ, музиката и движенията на паневритмията проникватъ въ цѣлия човѣшки организъмъ, и по този начинъ човѣкъ става възприемчивъ къмъ животворнитѣ сили, които пълнятъ всемира. Паневритмичнитѣ движения намиратъ отзвукъ въ природата — тя дава своя отговоръ. И нейниятъ отговоръ сѫ този подемъ, тая свѣтлина въ ума, сърдцето и волята на човѣка, радостьта, която го изпълва, и този идеализъмъ, който протича презъ него. Чрезъ паневритмията човѣкъ влиза въ говоръ съ творческитѣ сили на природата — говори на нейния езикъ. Това е влизане въ единъ свѣтъ, въ който тя туря на негово разположение своитѣ сили, своитѣ възможности, своитѣ идеи. Ето единъ начинъ реаленъ, конкретенъ и при това красивъ за физична обнова и за укрепяване и облагородяване на ума, чувствата и волята.
към текста >>

Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
При тия движения човѣкъ добива прозрение за оня ритъмъ, който прониква всемира, за вѣчната музика, която гради и твори въ всички процеси на природата. И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната инстанция. За действието на всѣко паневритмично движение може да говори най-ясно самиятъ опитъ. Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность. И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния.
към текста >>

Сѫщото се отнася и за поезията и за всички други прояви въ културния животъ на човѣчеството.
При инволюцията е оралъ и сѣлъ, а пъкъ сега, при еволюцията — жъне плодоветѣ. Историята не е нищо друго освенъ проявление на човѣшкия духъ. Проявитѣ на човѣшкитѣ култури се мѣнятъ споредъ епохитѣ, споредъ фазата, въ която се намира човѣчеството. Напр. архитектурата на всѣка епоха е изразъ на силитѣ, които работятъ въ епохата. Каква е разликата между архитектурата на всички минали епохи и съвременната архитектура! Сѫщото се отнася и за поезията и за всички други прояви въ културния животъ на човѣчеството. Това е вѣрно и за паневритмията. Тя по-рано е била инволюционна. Затова ритмичнитѣ упражнения на древнитѣ мистични школи не сѫ годни за повдигане на днешното човѣчество. Днешната паневритмия е еволюционна, има съвсемъ другъ характеръ и друго действие — отговаря на днешната епоха въ развитието на човѣчеството. Тя е въ връзка съ новитѣ сили, които се събуждатъ въ човѣка.
към текста >>

И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота.
Земята и цѣлата слънчева система сега влизатъ въ нова космична область, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено въ човѣшкото естество. Трѣбва да знаемъ, че пространството е живо, че то е проникнато съ сили. И не е безразлично, презъ какви космични пространства се движи слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледоветѣ и снѣговетѣ днесъ се топятъ, цвѣтята се разцъвтяватъ, идатъ прелѣтнитѣ птички отъ топлия югъ! И тѣ ще внесатъ нови елементи въ живота. Понеже днесъ сме въ зараждането на шестата раса, туря се и нова основа на паневритмията. Тя е изразъ на новата култура, която иде. Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи.
към текста >>

Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота.
Идеитѣ на шестата раса сѫ включени, сѫ вградени въ нейната музика и въ нейнитѣ движения. И когато тѣ се правятъ, то се събуждатъ въ човѣка силитѣ и идеитѣ на новата култура, и тѣ се пращатъ въ свѣта. Участвуващитѣ въ живия крѫгъ на паневритмията събуждатъ тѣзи нови сили въ себе си и освенъ това ставатъ и радиопредавателенъ центъръ, който праща въ свѣта тѣзи сили, тия идеи. И последнитѣ достигатъ до всички души и намиратъ отзвукъ въ тѣхъ. Чрезъ тия движения живиятъ крѫгъ на паневритмията праща красивъ зовъ въ свѣта за обнова, подемъ и възходъ! Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота. Шестата раса, която иде, ще бѫде изразителка на паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата — раса на ума. Шестата раса е раса на Любовьта. Числото шесть има връзка съ Любовьта. Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса.
към текста >>

Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса. Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса.
към текста >>

По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ.
Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището. Учащата се младежъ чрезъ нея преди всичко ще се кали физически, и отъ друга страна ще се подтикне къмъ идеенъ животъ, творчество, идеализъмъ — всички идеи, вложени въ паневритмията, ще оживѣятъ у подрастващето поколение; благороднитѣ, чисти семена въ душата му ще покълнатъ, ще се призоватъ къмъ активность. И въвеждането на паневритмията въ училището и въ обществото на възрастнитѣ ще даде голѣмъ тласъкъ за вливане на нови културни ценности въ днешното общество. Тя ще даде новъ потикъ, нови възможности, нови хоризонти за подрастващето поколѣние на учащитѣ се, както и за възрастнитѣ. По този начинъ ще се направи важна крачка за осъзнаване на новото, което сега се събужда въ живота като красиво зазоряване въ душитѣ. Днешнитѣ гимнастични упражнения и хореографията все сѫ единъ тласъкъ, пѫть, подготовка за паневритмията. Разбира се, паневритмията не може да се изучава само чрезъ четене на литературата по въпроса. За нейното проучване трѣбватъ школи, редъ лекции и курсове. Въ тѣзи курсове, които трѣбва да се откриятъ въ всички градове и села, тя ще трѣбва да се обоснове научно, ще трѣбва да се изучатъ нейнитѣ основни принципи и закони, и сѫщевременно да се проучи тя и практически. Отварянето на тѣзи курсове въ училището и обществото днесъ е една необходимость, за да се влѣятъ нови свежи струи въ днешната култура.
към текста >>

Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота.
Чрезъ тия движения, подъ ритъма на музиката, участвуващитѣ влизатъ въ контактъ съ свещенитѣ, кристално чисти и мощни извори на природата и творятъ и градятъ великото бѫдеще, което иде! Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто.
към текста >>

Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота.
Текстътъ на пѣснитѣ, който прилагаме въ настоящето издание, е най-елементарниятъ и най-леснодостѫпниятъ образецъ. Тия движения иматъ и по-дълбокъ словесенъ изразъ, който ще се даде въ бѫдеще. Въ тая епоха има сили залѣзващи и изгрѣващи. Изгрѣващитѣ сили приличатъ на новородения, който сега е слабъ, безсиленъ, но нему принадлежи бѫдещето. Въ епохата, въ която живѣемъ, трѣбва да доловимъ, кои сѫ днесъ изгрѣващитѣ сили, и кое може да подтикне, да улесни тѣхната проява въ живота. Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ.
към текста >>

Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ.
Паневритмията е въ хармония съ изгрѣващитѣ сили въ човѣка и въ живота. Тѣ сѫ вложени въ нея. Тя ги събужда и подтиква къмъ дейность. Кои сѫ тия изгрѣващи сили? Тѣ сѫ следнитѣ: 1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъвъ да е разуменъ животъ. Съграденото върху доброто е неразрушимо. Това, което се руши, не е добро. Доброто свързва човѣка съ неизчерпаемия източникъ на сили. Силата на доброто прави човѣка крепъкъ, канара при всички мѫчнотии и препятствия. Прави го силенъ да устои, да преодолѣе всичко и да победи.
към текста >>

Всѣко сѫщество, което идва на земята, има право на животъ, на слънце, на всички блага.
Силата на доброто прави човѣка крепъкъ, канара при всички мѫчнотии и препятствия. Прави го силенъ да устои, да преодолѣе всичко и да победи. 2. Справедливость. Тя е хубавото разпредѣление на свѣтлината, топлината, силата, на всички блага, съ които природата тъй щедро дарява. Тѣ сѫ даръ за всички. Всѣко сѫщество, което идва на земята, има право на животъ, на слънце, на всички блага. Справедливостьта е условие за правиленъ растежъ и процъвтяване. Тя дава условията на растежа. Само тамъ, дето има справедливость, може да има правиленъ растежъ, естественъ развой и възходъ. 3. Разумность. Това е целесъобразно употрѣбление на свѣтлината, топлината, силата и на всички други блага.
към текста >>

И когато между тѣхъ има хармония, тогава великиятъ диригентъ ще изкара чрезъ този оркестъръ музиката на разумния животъ, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъль, на своята велика любовь.
4. Хармония. Когато всички струни на единъ музикаленъ инструментъ сѫ нагласени хармонично, могатъ да се изкаратъ красиви мелодии отъ него. Само тогава гениалниятъ виртуозъ може да прояви чрезъ него своята сила, своята мощь, своя замахъ. Сѫщо така, и когато инструментитѣ на единъ оркестъръ сѫ нагласени хармонично, тогава диригентътъ може да дигне палката и да изрази чрезъ него великата идея, която го озарява и вдъхновява. Всички сѫщества представляватъ великъ космиченъ оркестъръ. И когато между тѣхъ има хармония, тогава великиятъ диригентъ ще изкара чрезъ този оркестъръ музиката на разумния животъ, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъль, на своята велика любовь. 5. Братство. Иде култура на братство на всички народи. Тѣ ще се считатъ като членове на едно голѣмо семейство. По-силнитѣ народи ще помагатъ на по-слабитѣ. Всички народи сѫ органи на единъ космиченъ организъмъ, и както всѣки органъ си има свое мѣсто, свое предназначение, своя мисия, тъй и всѣки народъ.
към текста >>

Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота.
Свободата — това е отваряне на красиви перспективи за възходъ и постижения. 7. Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
към текста >>

Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ.
Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили.
към текста >>

Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь!
Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2.
към текста >>

По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота.
Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца.
към текста >>

Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10.
Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде.
към текста >>

ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10. ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. (повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе.
към текста >>

Пълни всѣка тварь съ животъ, буди радость въвъ Духътъ, развеселява сърдцата ни.
Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе. Слънце топло вече грѣй. Носи цвѣтя и плодове, носи пѣсни и игри. 3. Пълни всѣка тварь съ животъ, буди радость въвъ Духътъ, развеселява сърдцата ни. Грѣе, грѣй слънцето благодатно, цѣлува нѣжно цѣлата земя и я окичва съ прелестни безброй цвѣтя. 4. Блѣскави звезди брилянти свѣтли сказания мълвятъ. Грѣе чистата луна, безспиръ лети по своя пѫть по небесна ширь. И деньтъ пристига следъ нощьта. 5. Сила и радость, младость и обичь слънцето носи и вдъхновява и възраства въ красота (повтаря се 2 пъти) САНЪ ЗИ (КРАСИВИЯТЪ ДЕНЬ) 6.7.8.
към текста >>

Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
При седмострунна арфа на Рила седимъ. Мощното слънце посрѣщаме на ранина. Вечерь сяйнитѣ звезди следимъ. ) И луната прекрасна въ небесната ширь. ) 2 9.10. Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на любовьта носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ. И земята се събужда отъ съня. Почва новий свѣтълъ день, новий день на пролѣтьта. И природата ликува, че я слънце топло грѣй и лѫчи обилно лѣй. Всичко радва се и пѣй. 11. ЕВЕРА Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цвѣтенца, и треви, и насъ.
към текста >>

Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота.
Птички хвъркатъ весело надъ насъ. Природата сияе цѣла въ красота. Росна тревица блеснала въ елмазъ. Цвѣтята лѣятъ ароматъ._ (повтаря се 2 пъти) Слънцето грѣй, праща веселие по цѣлата земя. Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща. (повтаря се 2 пъти) 12. СКАЧАНЕ Нагоре да полетимъ къмъ небесния просторъ. Съ миръ, любовь и свѣтлина всичко расте въ красота и ни носи мѫдростьта!
към текста >>

13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме.
Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива свѣтлина, служитель милъ на благъ Баща. (повтаря се 2 пъти) 12. СКАЧАНЕ Нагоре да полетимъ къмъ небесния просторъ. Съ миръ, любовь и свѣтлина всичко расте въ красота и ни носи мѫдростьта! 13. ТЪКАНЕ Всѣки день, всѣки часъ, всѣкоя минута ний сновемъ и тъчемъ най-красиви мисли, и животъ светъ и чистъ въвъ душитѣ вливаме. Нека миръ и любовь въ сърдца ни да царува, доброта, милосердие въ нази да живѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Свѣтлина и веселие навредъ да грѣй. Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
Цвѣтенцата ароматъ сладостенъ пилѣятъ, птичкитѣ въ небесна ширь чуруликатъ, пѣятъ. И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
И дъждеца ромоли надъ ниви и ливади. Тъй и ний всѣки день, всѣкоя минута ще работимъ, ще растемъ и добро ще сѣемъ, и въ душитѣ си красиви мисли ние да втъчемъ. 14. МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи.
МИСЛИ Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща.
към текста >>

Свещени мисли за живота ти крепи. 15.
Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17.
към текста >>

ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя .
Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 15. АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи.
към текста >>

КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь.
АУМЪ 16. ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина, носи радость за живота тя . (повтаря се 2 пъти) Сила жива изворна течуща. (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ, биномъ то мето. (повтаря се 2 пъти) 17. КВАДРАТЪ Слънцето грѣй, трепти зората отъ животъ и любовь. Трепти зората, грѣйнала въ брилянтени лѫчи. Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме.
към текста >>

Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ.
Всичко днесъ пѣй, всичко днесъ сладкогласно пѣй за Божий день, за новий свѣтълъ Божи день, за радость нова, що въ сърдцата ни безспирно лѣй. (повтаря се 2 пъти) 18. КРАСОТА 19. ПОДВИЖНОСТЬ Всѣка сутринь въ раненъ часъ слънцето посрѣщаме. (Лѫчи, въздухъ и роса радватъ нашитѣ сърдца.) (повтаря се 2 пъти) Вдъхновени мисли да потекатъ и красиви чувства да растатъ. Сладки зрѣли плодове да даватъ и живота вредъ да украсяватъ. Грѣйнали лѫчи навредъ. Бистро изворче шурти. (Радость блика въ цѣлий свѣтъ. Птичка весело лети.) (повтаря се 2 пъти) 20. ПОБЕЖДАВАНЕ Деньтъ пристига следъ нощьта и радость иде следъ скръбьта.
към текста >>

Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость.
Пѣятъ ни птички съ веселъ гласъ. Лѣй се въ душата еликсиръ при изгрѣвъ слънце въ раненъ часъ. 21. РАДОСТЬТА НА ЗЕМЯТА Ликува цѣлата земя и се радва отъ сърдце, и тича тя по своя пѫть като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ.
към текста >>

(Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви.
Тя жадува слънцето и къмъ него се стреми. То я милва отъ далечъ и цѣлува я съ лѫчи. Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта.
към текста >>

ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ.
Тя се радва и му пѣй: „О, слънце на живота мой, летя, летя къмъ тебе непрестанно, и пълна съ радость. Рѣки текатъ, извори бликатъ чисти, върхове бѣлоснѣжни въ розови сияния обливашъ изобилно съ милувки нѣжни“. 22. ЗАПОЗНАВАНЕ Колко приятно птиченце пѣе и благодатно слънцето грѣй. (Росни ливадитѣ, свежи полянитѣ, играемъ ний и пѣемъ въ ранина.) (повтаря се 2 пъти) (Живота е красивъ и изобиленъ, че Богъ надъ нази е милостивъ.) (повтаря се 2 пъти) А следъ игри и пѣсни красиви ние работимъ въ нашитѣ ниви. (И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти.
към текста >>

То ни благославя и животъ ни дава.
И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта. Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога любовьта, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти. Колко сме доволни, че въ свѣта живѣемъ; като птички волни чудни пѣсни пѣемъ. (повтаря се 2 пъти) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано. То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ.
Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди.
към текста >>

СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ.
(повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста. (повтаря се 2 пъти) О, водице сладка, жива, носишъ ти живота новъ. Тебъ обичамъ, тебъ жадувамъ, тебе търся всѣки часъ. По ливади и градини непрестанно тичашъ ти. Тъй презъ всичкитѣ години бѣгай, тичай и лети. 25. СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди. Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь.
към текста >>

Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь.
СТѪПКА ПО СТѪПКА Стѫпка по стѫпка ето ний вървимъ къмъ новия животъ. Чертаемъ свѣтли бѫднини за насъ и цѣлъ човѣшки родъ Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме отъ беди. Мисли красиви вредомъ посѣваме. Любовь свѣта да победи. Пѫтека свѣтла е предъ насъ и нова чудна свѣтлина. Животъ въ сърдца ни се влива, мѫдрость и любовь. (повтаря се 4 пъти) Цвѣтята ухаятъ, зрѣятъ плодове, всичко расте, живѣе, радва се цѣлий миръ. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ ароматъ, вредомъ чудна красота, извори бликатъ чиста вода. Бистра роса всѣко листо съсъ брилянтъ краси. (повтаря се 2 пъти) 26. НА РАНИНА Кой на ранина става да играй (2) (по зелената трева и на бистрата роса,) (повтаря се 2 пъти) той ще бѫде вѣчно младъ, здравъ и хубавъ и богатъ; ще се учи най-добре, нѣма нивга да умре.
към текста >>

Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (три пѫти). ПЕНТАГРАМЪ Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души. Ний сме слънчеви лѫчи на любовьта, дошли въ свѣта, зло да победимъ, миръ да въдворимъ. Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ. (повтаря се 2 пъти) Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души.
към текста >>

37. 184. Шести Божествен ден (към тема №43)

И рече Бог: Да дойдат над Земята животни и зверове според видовете им.
184. Шести Божествен ден (към тема №43) музика: Учителя текст: Битие, I гл. И рече Бог: Да дойдат над Земята животни и зверове според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде по Своя образ и подобие. И благослови го да владее всичко живо по Земята, да обича и закриля всички твари във водата, по Земята и във въздуха.
към текста >>

И рече Бог: Давам и на земните зверове и на въздушните птици и всичко, що пълзи по земята и има живот, и човек да не посяга на живота им.
И видя Бог, че всичко бе добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде по Своя образ и подобие. И благослови го да владее всичко живо по Земята, да обича и закриля всички твари във водата, по Земята и във въздуха. И рече Бог: Давам тревата със семената и дървото със плодовете си за храна на человека. И рече Бог: Давам и на земните зверове и на въздушните птици и всичко, що пълзи по земята и има живот, и човек да не посяга на живота им. И видя Бог, че всичко що направи бе добро. И стана вечер, и стана утро - шести ден.
към текста >>

НАГОРЕ

0.85170102119446