Търсене в текстове за 'Българска народна песен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 200 резултата в 6 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.
Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи. Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си. Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост). Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата.
към текста >>

За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си.
към текста >>

Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.
[49] За предходните епохи вж. бел. № 12. [50] ІІ Херметичен принцип, който олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Бититето и Живота. Вж. бел № 20. [51] Александър Порфириевич Бородин (31.10.1833 – 15.02.1887) – руски композитор и учен-химик, доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ú лаборатория. Музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен. По-известни произведения: симфонията „Богатирска” и операта „Княз Игор”, завършена от Н. Римски-Корсаков и А. Глазунов. [52] Вж. същото твърдение в Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 34. [53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал.
към текста >>

В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в.
Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г.
към текста >>

Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>

2. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало.
Че сегашният квартал Устово, някогашното село Селище, е било образувано именно от такива преселници, сочи и неговото наименование. Обикновено наименованието селище се е давало на такива поселения, в които би-ла настанявана масово изселена рая от другаде. След окончателното падане на Второто българско царство през 1393 г. под османска власт такива изселвания на болярски семейства и по-будни българи от Велико Търново са били обикновено явление. По този повод южнославянският и румънски книжовник Григорий Цамблак в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” пише: “...Варваринът (тур-ският военачалник, управляващ Търново) реши да пресели на изток людете – това изискваха и царските (султан-ските) повели – божият човек (Патриарх Евти-мий) да бъде изпратен на заточение.”11 По този начин усамотените планински кътове приемат в своите дебри най-будното българско население на полуострова. Това бил цветът на българската управляваща върхушка – боляри, двор-цови сановници, църковници, висши военни, изобщо дворцовият административен ръководен и духовен елит, чиито родови връзки се губят в тъмното робско минало. Принудителното разселване в отдалечените и уединени места, както и забягването на преследвани българи в планински села се превръща в начин на консервация на най-надеждната част на българското племе, притаено далеч от очите на османските власти, съхранило се в безопасност в течение на столетия. При примитивен междуселищен транспорт и последвалата от това слаба народностна миграция, планинските селища закрилят през смутните години на робство будните български синове. Нямайки достатъчно орна земя за зе-меделие, те проявяват своята пробивна мощ в областта на за-наятите, битовата ръчна промишленост и народностна просвета. По този начин ятаганът в ръката на палача не само че не постига своята цел, но се превръща в носител на благодат за потиснатите народи. Със създаването на благоприятни условия за премахване на вековното робс-тво в неподозираните от никого планински селища лумват първите призиви за борба срещу угнетителите.
към текста >>

За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава.
Такава била съдбата и на с. Селище, което било запалено и разрушено от османските орди. Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода.
към текста >>

Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски.
Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
към текста >>

от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10
Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни. То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във факта, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г. от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството.
към текста >>

Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен.
Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят.
към текста >>

Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен.
Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10 Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина.
към текста >>

Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10
Дълбоката религиозност на жителите от този край по всичко изглежда е дала своето ярко отражение и върху характера и склонностите на Константин Дъновски, а чрез него и на сина му Петър. В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним.
към текста >>

Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците.
В съзнанието и на двамата тази духовност прераства във всеотдайно месианско служене на народа и човечеството. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката.10 В цитирания труд на Ст. Н. Шишков се казва, че “ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или в разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители.” По отношение характера на родопската песен същият автор дава следната преценка: “Напевът на песента е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни”, като веднага допълва, че “всички песни са взети от живота.”10 Тази музикалност на родопчаните събужда непри-нудено асоциацията ни за чародейния родопски певец Орфей, който преди няколко хилядолетия бродил из същите дебри и дъбрави, укротявал е с песен диви зверове и е разговарял с птиците. Както ще видим по-долу, Константин Дъновски се радва на значителни музикални заложби, които му дават възможност да пресъздаде вдъхновени песнопения в източноправославното църков-но служене. С не по-малко музикален заряд е и синът му Петър, автор на много духовни песни, които се пеят от неговите последователи в цял свят. Заговорите ли със стари хора от Устово за Константин Дъновски, те ще се позамислят малко и след като засияе по лицето им бодра усмивка и с асоциация на радостни преживявания, ще отговорят: “Знам го, как да не го зная, дядо Костадина. Той живя малко между нас, но го помним. Паметна по нас е фамилията Доуновски.” Ще ви направи впечатление, че старите жители изговарят името Доуновски, а не Дъновски.
към текста >>

3. МУЗИКА

И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща.
Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Учителят свиреше и на пиано, освен на цигулка. Веднъж го видяхме да свири и на арфата. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен ба- ритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща. Мария Златева С музикалния си гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания.
към текста >>

Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле.
Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си.
към текста >>

Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония?
Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
към текста >>

" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен.
Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам как е създал такова творчество. Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония? " Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце.
към текста >>

Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
И дръвчетата почнаха да съхнат. Музиката стимулира растенията. Следователно, добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Борис Николов Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително. Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други. Тези песни имат магическа сила. Те са здравословни. Заслужава да се разгледа музиката на Учителя от това гледище. Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент. И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово.
към текста >>

Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.
И музиката на Учителя иде от същият онзи възвишен свят, от който иде и неговото Слово. "Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово. Наталия Накова Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни изсвири няколко Негови песни. Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син". Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече.
към текста >>

Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента.
Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента! " Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия.
към текста >>

Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента! " Оттогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в класа само 2-3 пъти.
към текста >>

Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.
към текста >>

Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена.
към текста >>

Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели.
Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов
към текста >>

Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
към текста >>

Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента.
При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше. Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа". Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха. Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента!
към текста >>

Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев
към текста >>

Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента!
Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега, като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Борис Николов Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта. Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
към текста >>

Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
Учителят казва в беседа: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст.
към текста >>

Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат.
А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа". Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите.
към текста >>

След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството.
Нестор Илиев Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година. Една сутрин Той я изпълни пред цялото събрание на събора. Неговият глас беше баритон. Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха да мръднат. След това Учителят разреши тази песен да се запише и да се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството. Към древния текст Той даде и български текст. И други песни на този древен език Учителят изпя. Но Той не позволяваше да се пеят тези песни, където и да е и пред когото и да е. Само при специални случаи и при хубаво хармонично състояние на присъстващите. Той ги нарече не песни, а окултни изпълнения.
към текста >>

Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра".
За окултните песни имаше широко понятие, за което Той е говорил. Те упражняваха своето действие по закони и пътища, които ние не познаваме. Борис Николов Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
към текста >>

Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот. При една екскурзия на Рила сядаме да си починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче. Учителят я гледа и започва да пее песен, която се отнася за нея: "Да имаш вяра". Създаде я в момента. Приятелите го последваха и запяха. Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
към текста >>

В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата си, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени. Това бе Катя Грива. Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им. Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни. Тези песни са един метод за трансформиране на трудни състояния, през които минава човек. В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално.
към текста >>

Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".
Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше.
към текста >>

Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше.
Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка.
към текста >>

Запявам аз песен чудна за слънцето;
Игрива, жива и лека, лека за заучаване. Той свири и повтаря, ние след Него тананикаме. Започва да пее и Той и слага думи: "И скачам аз като птичка от клон на клон, да се чуди всякой, кат ме види! Запявам аз песен чудна за слънцето; бистри изворчета зашумяват. И виждам аз връх изправен пред мен стои, той зове ме кротко там нагоре! " Някои записват и думите.
към текста >>

Скоро заучихме песента много добре.
" Някои записват и думите. Но и те са лесни за запомняне. Ние пеем след Него. Той свири и пее, и ние след Него. Скоро заучихме песента много добре. Около Него се е събрал все млад и музикален народ. Започват да се чуват и алтови гласове и тенори. А ето, обади се и бас. Гръмна хор. Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само.
към текста >>

Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен.
Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение. По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички. Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова.
към текста >>

Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти.
По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета ученички. Той стана. И ние след Него излязохме. На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти. Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение.
към текста >>

Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички.
Момичетата запяха с нас. Научиха я. Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми.
към текста >>

Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване.
към текста >>

Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
Веднъж, в общия клас в салона на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.
към текста >>

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена. Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.
към текста >>

Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно.
Това бе незабравимо преживяване. В този период нямаше подготвени музиканти, които да я запишат. Два пъти по различно време Учителят я изпя на Изгрева. Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената. Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Елена Андреева Вечерта на трапезата имаше 15-20 души гости.
към текста >>

За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя".
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви. За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
към текста >>

Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за да я пречистя". В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език. МЕР ХАИНЗИ ВЕХЕР ДЕ ХАНЗИ СИЛМЕН BE ХАНЗУ ХИДАР КОНЗУ ТИЛ ШИАМЕН ХАРЕНЗУ
към текста >>

След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде".
Мария Златева Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в салона при пианото. Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
към текста >>

За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
към текста >>

Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава.
Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента.
към текста >>

Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта.
към текста >>

Тъй беше създадена и завършена песента.
Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Борис Николов Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта, си идва в отпуска и отива при Учителя. Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран да поддържа със своите маршове бойния дух на войниците. Дошъл при Учителя и Му разказал какви са новините и някои случки от фронта. Учителят го слушал внимателно.
към текста >>

" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен.
Учителят го слушал внимателно. Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя. Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли да напишете музика върху този текст? " Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо да му дойде в главата. Учителят му изсвирва един кратък мотив на цигулката, усмихнал се окуражително и казал: "Рекох, напишете музиката! " Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента.
към текста >>

Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента.
" Брат Ковачев взема текста на стихотворението и запомня мотива на бъдещата песен. Разделя се с Учителя и като свършва войнишката му отпуска, заминава на фронта в своя полк. Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време да напише музиката по текста, даден от Учителя, да разработи мотива и че друго по-подходящо време няма да има. Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите".
към текста >>

Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън.
Като че ли някой говори отгоре над главата му: "Напишете музиката - сега или никога! " Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите". Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението.
към текста >>

Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента.
Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите". Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението. Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва.
към текста >>

Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен.
Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението. Оглежда се, няма никой. Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал.
към текста >>

Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение.
Всички са се оттеглили. Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
към текста >>

Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш.
Взема си нещата и тръгва. Намира отстъпващите войници и научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за да му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! "
към текста >>

Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка.
Учителят го приема в стаичката си да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
към текста >>

Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение. Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси". Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири.
към текста >>

Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души".
Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише.
към текста >>

Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента".
Той още нищо не е казал, а ето Учителят знае при какви условия е писал песента на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога! " Учителят го е охранявал от опасността през време на сраженията на фронта. Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "Да видим как звучи песента". Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо.
към текста >>

Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя.
Изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да свири. Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си.
към текста >>

Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война.
Учителят я изсвирва няколко пъти, а Ковачев стои и слуша. Слуша и не може да повярва. Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо. Авторът на тази песен е един и същ, това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя.
към текста >>

А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя.
Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха войници по фронтовете на Европейската война. В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец.
към текста >>

Ето това е песента "Сърдечен зов".
В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме. Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се върнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента "Сърдечен зов". Борис Николов Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти.
към текста >>

Но Учителят все така с притворени очи запя песента.
Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене.
към текста >>

Това беше песента "Странник съм в този свят":
Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента. Гласът Му навлизаше между нас, в душите ни и оттам - в планината. Това беше песента "Странник съм в този свят": Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование.
към текста >>

Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен.
Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже Мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени.
към текста >>

Всички бяхме покъртени от песента.
Да възлезе молбата ми към Тебе." Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен.
към текста >>

Тази песен ни откри за миг светлището на храма.
Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя, настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>

Тази песен е свещена песен.
Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необик- новени. Тази песен ни откри за миг светлището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен. Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.
към текста >>

Мелодията и текстът на тази песен за записани.
Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено.
към текста >>

Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието."
Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата.
към текста >>

Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен.
За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата. Миг след това блесна и голямата ламба над балкона. Излезе Учителят.
към текста >>

Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят.
Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен. Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят. Мария Златева През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата. Миг след това блесна и голямата ламба над балкона. Излезе Учителят. Незабравим момент!
към текста >>

Песента ме завладя.
Учителят запя в полуглас. Той пееше и свиреше. Вслушах се внимателно в текста. Непознат език. Мотивът източен, а текстът!... Песента ме завладя. Вокалите милваха душата. Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родина на космичен копнеж... Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник.
към текста >>

Тя познава нежността на неразбраната иначе песен.
Вслушах се внимателно в текста. Непознат език. Мотивът източен, а текстът!... Песента ме завладя. Вокалите милваха душата. Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родина на космичен копнеж... Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена.
към текста >>

Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник.
Песента ме завладя. Вокалите милваха душата. Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родина на космичен копнеж... Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителят държеше своите беседи в салона на улица "Оборище" № 14.
към текста >>

Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше.
Тя пристига в Мърчаево и Той работи с нея. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
към текста >>

След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха бели на Братството. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес.
към текста >>

През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.
Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Учителят изсвирваше на цигулка Своя песен, след това я изпее и тя ги заучаваше. Като оперна певица с изключителна памет и с невероятен глас, тя лесно заучаваше песните. След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена. През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента.
към текста >>

Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента.
През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласа на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя. Нейният глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. Така че имаше много човеци при този творчески процес. Накрая, след като си отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата да се нотира песента. Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому.
към текста >>

Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера.
Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов. По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому. При своите посещения в стаичката на Учителя, тя Му бе показала как са нотирани някои песни. Той ги беше оставил при себе си и така ние имахме записани някои от тези песни. Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
към текста >>

Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала.
Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя.
към текста >>

Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката.
към текста >>

Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Цветана си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Искаше на всяка песен, която е дала, да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
към текста >>

След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните, ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя. Но тя си ги задържа и не ги даде да влезнат в песнарката. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта.
към текста >>

Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на операта. Но под влиянието на Кръстю Христов тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и със своята кариера. Остана на Изгрева без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за да се препитава.
към текста >>

Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес.
Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: "С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата. Маргарита Стратева Към българската народна музика Учителят имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше, или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни.
към текста >>

Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може би има десетина такива песни. Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
към текста >>

Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
Когато беше в Мърчаево, Учителят работи с Пеню Ганев, който знаеше много народни песни. Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>

Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока. Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват.
към текста >>

На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци."
към текста >>

Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни.
Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
към текста >>

Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов
към текста >>

Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци." Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен".
към текста >>

Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен".
Учителят остави същата мелодия, но преобърна текста на песента в положителна, възходяща посока. Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия.
към текста >>

Изпяхме песента.
Борис Николов Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там?
към текста >>

Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
Песните на Учителя са дълбоко духовни. Те не бива да се пеят по всяко време и на всяко място. През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия.
към текста >>

Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен".
През 1978 година бяхме се събрали на мястото на Учителя и изпълнявахме програмата, която беше наредена от Братския съвет по случай Петров- ден - деня на Учителя. Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме.
към текста >>

Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия.
Бяха наредили да изпеем песента "Фир-Фюр-Фен". Изпяхме песента. Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен да не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден. Тя съдържа също и буквата "Ф", което значи кръв. Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник да се изпее песента "Фир-Фюр-Фен". Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората да играем Паневритмия. И какво стана там? Имаше две кученца черни, които винаги идваха, когато играем Паневритмия. Придружаваха ни и обикаляха кръга. Всички ги обичахме. Те бяха много гальовни и мили същества.
към текста >>

Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник.
Те бяха много гальовни и мили същества. Но на този ден някакъв горски ги уби и двете. Ние чухме как квичаха. Нашите сестри се разтревожиха и започнаха да викат. Много неприятно нещо излезе, но аз си мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние. Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
към текста >>

Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! "
към текста >>

Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем.
към текста >>

Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др.
Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем. Станка Тотева
към текста >>

Само при такива случаи се пее тази песен!
Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой". Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем. Станка Тотева Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор.
към текста >>

Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>

Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най- добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Елена Андреева Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас.
към текста >>

Беше хористка в народната опера.
Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя.
към текста >>

Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си.
към текста >>

Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.
Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера.
към текста >>

Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават. Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри.
към текста >>

Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в салона. А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
към текста >>

Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера.
Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази.
към текста >>

Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя.
Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива.
към текста >>

Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше. Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова да преписва в него тези нотирани песни. Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикант- ка и певица получаваше лист със записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера. Преди Катя Грива записваха и други сестри. Щом се запише песента в тефтера, той отново се връщаше на Учителя. Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне. Този тефтер се пази някъде в архива на Братството, но къде точно не знам. Знам че ние го укрихме и дадохме някой да го пази. Ще дойде време този, който го пази да го предаде на онзи, който трябва да подготви пълно издание на песните на Учителя. Помня че още един такъв тефтер бе направен, препис на първия, от Катя Грива. Тя бе голям музикант, певица и към песните на Учителя имаше голяма обич.
към текста >>

Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни.
Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията. Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в салона и каза: "Не, не така! " Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея.
към текста >>

Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото. Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен. Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същия миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия.
към текста >>

Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва.
към текста >>

Стенографирахме само думите на песента.
Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите. Те трябваше да запишат мелодията. Но и те не бяха от най-добрите и затова песните не се записваха, както трябва. Оттам дойдоха после всички спорове. Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат на Всемировия Учител.
към текста >>

Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава!
към текста >>

Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.
След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири. Всички в салона бяхме поразени. Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм сте- нографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати.
към текста >>

Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента.
Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм сте- нографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си.
към текста >>

След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента".
Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти. Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно затова! Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
към текста >>

А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музиката. Как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа, който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис? Вашият запис може да бъде само приблизително точен до оригинала. И така, възникна въпросът как да се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката. Ако се спази тази теория и се записват песните на Учителя, ще се промени мелодията, ритъмът и още много неща. А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил. Ние, от поколението, което беше в Школата при Учителя, правихме много пъти този опит. Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани. Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме. Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист. Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти.
към текста >>

Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя. Ето един случай, на който аз присъствах. Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих. Той беше застанал пред Учителя. Ние също стоим и чакаме да видим как ще протече разговорът между двамата. Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя. Учителят стои, гледа го и мълчи. Как да му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика. И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник.
към текста >>

Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя.
И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва да се вмъкне в нотен текст. Затова Учителят мълчи. Аз викам на Кирил: "Да се махаш оттук с този учебник. Ще го изгоря! " Учителят мълчи, Той не казва нищо. Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя. Учителят затова мълчи, Той е дошъл по закона на Съдбата. А ние тук, учениците от Школата, сме в закона на необходимостта и сме подвластни Нему, защото сме човеци пред лицето на Великия Учител и пред лицето на Бога. Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката!
към текста >>

Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст.
През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така да се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха да разберат особеното в музиката на Учителя. Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин.
към текста >>

Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон.
Кое бе това особено ли? Има някои работи, които музикантите ги откриват сега, а Учителят ги казваше тогава, употребяваше ги тогава и ние ги слушахме и бяхме свидетели на това. А нашите модерни музиканти на Изгрева тогава Му шлифоваха песните по модерния начин. И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха.
към текста >>

Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен?
И така измениха някои Негови песни. Тука грешката бе в тях, че не можеха да схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така да я запишат в нотния текст. Учителят говори за четвърт тон, а в българската музика, аз не съм чул някъде за четвърт тон. А нашите музиканти не можаха да схванат, чуят и да сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха. Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега.
към текста >>

А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха.
Измениха ги не поради незнание, а поради непослушание. Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали си школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш да го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как да запишем тази песен? " Това бе най-лесният начин. А те Го питаха за какви ли не посторонни неща, а за най-главното не Го питаха. Като си помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как да се облекат за еди-кой си ден сестрите, как да си ушият роклите, с какъв цвят и кройки да бъдат, какви шапки да си купят и какви ли не неща. А да Го питат как да запишат някоя песен, която не се удава да се запише, не Го питаха. Това не го разбирам и досега. Да ми простят приятелите, които си заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога да се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя. Много жалко е това, че музикантите не можаха да използват Учителя като оригинал и да предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал. Ние бяхме свидетели и очевидци на живия в плът и Дух оригинал на Великия Учител. За нас нещата са ясни и категорични.
към текста >>

Тя обяснява, че има песнопойка, която е издадена и като школувани музиканти по нотния текст могат да научат песента.
Дойдоха други поколения музиканти. Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за да покажат как изпълняват песните на Учителя. Ние ги питаме, откъде са научили песните? Цитират някои имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тя обяснява, че има песнопойка, която е издадена и като школувани музиканти по нотния текст могат да научат песента. А те отговарят, че песните не са били точни както са писани в песнарката. Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас?
към текста >>

Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Питаме ги откъде знаят това. Те отново цитират имена. Ние се споглеждаме с Мария. Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
към текста >>

Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.
Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас? Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери.
към текста >>

От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.
Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя. Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя да го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски. Тя е човекът, който вписваше оригиналите в оригиналната тетрадка. Борис Николов Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени. За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това.
към текста >>

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя. В салона седях и хармонизирах "Сила жива". Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост.
към текста >>

Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира.
Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост. Тогава ние смятахме, че имаме много време, бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непремено ще платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Мария Тодорова Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
към текста >>

Добри Христов направи хармонизацията на песента.
Мария Тодорова Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. Тогава той бе изявен композитор на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Той бе светило в онова време, както и по-късно. Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
към текста >>

Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.
Добри Христов направи хармонизацията на песента. Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко.
към текста >>

Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента.
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова.
към текста >>

Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията. Учителят направи строга забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна - да бъдеш професионалист. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Мария Тодорова Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо.
към текста >>

Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона.
Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
към текста >>

Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва да взема дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство. Та този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие.
към текста >>

Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката.
Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай".
към текста >>

Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента "Вехади", и тя я свиреше.
Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето. Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента "Вехади", и тя я свиреше. Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя. Ние с Мичето Златева бяхме съседи. Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява! " Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави.
към текста >>

" Да знаеш, няма да свириш тая песен!
И действително, свърши се свиренето. Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента "Вехади", и тя я свиреше. Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя. Ние с Мичето Златева бяхме съседи. Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява! " Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай! ", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов.
към текста >>

Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее.
- Ще вземеш един тон и ще почнеш да пееш. Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника си и ще следиш една секунда, 2, 3, 5, 10, после една, 2, 3 ... минути, да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цялата гама и след като изпеете цялата гама ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, почни да пееш. Музиката повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта. Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее. Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може да се лекува. Глупавият човек не може да пее. В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може да се раждат добри певци и музиканти. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика.
към текста >>

Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може да се лекува.
Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника си и ще следиш една секунда, 2, 3, 5, 10, после една, 2, 3 ... минути, да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цялата гама и след като изпеете цялата гама ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, почни да пееш. Музиката повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта. Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее. Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може да се лекува. Глупавият човек не може да пее. В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може да се раждат добри певци и музиканти. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна.
към текста >>

Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва.
Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. В българските народни песни преобладават ми- ньорните гами. Тези гами не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят. Този свят е предговор към духовния. Не познава ли физическия свят, човек няма да разбере и духовния. Ако човек, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свят свят, по никой начин няма да разбере невидимия, духовния. Творческият акт на Духа е музиката.
към текста >>

Прилагал съм песента и сега я прилагам.
Вие не сте свирили още. Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта.
към текста >>

Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам.
Не знаете какво нещо е свиренето. Аз съм правил опити с музиката. Свирил съм на дръвчета, на животни и на растения. Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират.
към текста >>

Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди. Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате.
към текста >>

За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила.
Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? "Киамет" да се пее за разрешаване на мъчнотиите, за да излезете от безизходни положения. За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума.
към текста >>

Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума.
За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума. "Махар-Бену" е за сърцето. "Давай- давай" е за тялото. Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства.
към текста >>

4. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Последните дни бива извикан доктор Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Приятелите като Го виждат, изтръпват при мисълта за втора простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор Фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, който се слагаше в такива случаи. Години се говореше, че Учителят е искал нарочно да си отиде, затова се е разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото си. Това го твърдеше Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала Учителят да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Разбрала, когато си заминал.
към текста >>

Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения.
Но нищо не се получи, защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения. Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние.
към текста >>

Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят.
Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Мария Тодорова Няколко дни преди заминаването на Учителя, бях отишъл при Него с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение, като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, Той запя Своята любима песен "Аум" с красиви движения. Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. Този духовен гигант, Който идваше със специална мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот бе една велика жертва. В един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс. Всички около Него се суетяха, а Той като че ли нищо не виждаше, като че ли Неговият Велик Дух отдавна бе напуснал тази малка черупка. Спомням си, един ден след като се връщах от София, погледнах през прозореца, Учителят бе в това състояние. За миг Той отправи Своя поглед към мен, стана, както аз Го зная, със Своята величествена осанка, излезе на вратата и тихо прошепна на ухото ми: "Методи, иди си, физическото тяло е нещо нетрайно, преходно, милиони тела отидоха по бойните полета." Като че ли чух гласа на Вечността.
към текста >>

И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българското четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
Щеше да се случи същото, което направи навремето римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си за разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата, беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат! Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военна кола, за да извършат върху Него своето "възмездие", както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българското четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. Мария Златева Ние бяхме свидетели как дойдоха на 28.XII. с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на Своето Учение.
към текста >>

5. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно.
Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение. По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.
към текста >>

Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
към текста >>

Мощен устрем има в тази песен.
В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов. В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение.
към текста >>

Към този период спада Песента на гласните букви.
В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа. С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката.
към текста >>

Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши. Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо. Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете характер на обикновена музика. Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма.
към текста >>

Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен.
Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши. Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо. Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете характер на обикновена музика. Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.
към текста >>

Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка.
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата.
към текста >>

Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните.
Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата. Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също.
към текста >>

На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава.
Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата. Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също. Учителя даде първото упражнение: Сила жива, сила жива.
към текста >>

Песента подхванаха всички.
Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи: Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...
към текста >>

При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:
Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен... Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички. При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента: Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра... като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение. Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро. При окултното пеене важен е резултатът.
към текста >>

Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас.
Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш. Музиката е сила. Понякога Учителя вземаше само една единствена дума. Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум.
към текста >>

От нея той създаде песен за Светлината.
Понякога Учителя вземаше само една единствена дума. Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота.
към текста >>

Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа.
В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други. Учителя казва: Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер. Окултните упражнения са за тониране на организма. Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.
към текста >>

Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре.
Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други. Учителя казва: Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер. Окултните упражнения са за тониране на организма. Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте. Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности и сили.
към текста >>

Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината.
Той започва с простите и ясни слова: Изгрява Слънцето, праща светлина. Носи Радост за Живота тя. Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява: Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
към текста >>

Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.
Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее. Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.
към текста >>

Всяка дума от този език е сама по себе си песен.
Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците. Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух. Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния. Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.
към текста >>

Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.
Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата. Музиката е дреха на Доброто. Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее. Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:
към текста >>

Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно. Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии.
към текста >>

Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.” От тъмнина към Светлина, от студ към Топлина, от безсилие към Сила. Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.
към текста >>

Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.
Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен. Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение. Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота.
към текста >>

Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен.
Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен. Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение. Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
към текста >>

Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат.
Слънцето се спускаше към горите. Часовете и минутите минаваха край Учителя като пратеници от далечна страна, натоварени със скъпи дарове. Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше. Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
към текста >>

Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.
Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие. Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения. Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия.
към текста >>

Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила.
При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа.
към текста >>

Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен.
После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало.
към текста >>

Песента продължава:
Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава: Умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието.
към текста >>

Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни.
Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта. Песента продължава: Умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
към текста >>

Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва:
към текста >>

Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.
Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
към текста >>

В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.
Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот. Учителя казва: Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг. В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите. Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
към текста >>

6. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“.
Човечеството е в затворен кръг. Това е изразено именно във въртенето. Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния. Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено.
към текста >>

Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика.
Това е изразено именно във въртенето. Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния. Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено. В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено.
към текста >>

Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа.
Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния. Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено. В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено. Този процес е общочовешки.
към текста >>

Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика.
Но ето, идва моментът на освобождение от ограничението на затворения кръг. Въртенето престава. Членовете на двойките се залавят за ръце и пеят песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Този процес, през който минава човечеството, до известна степен е изразен и в българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пътя на народната душа. Пътят, по който върви българската народна душа, е изразен в българската народна музика. Кое е характерно в последната? То е копнежът по нещо изгубено. В някои свои песни българинът изразява тъгата си за нещо изгубено - той е в затворен кръг; понякога идва до просветление, проблясва в него надежда за освобождение - това личи в музиката; но после пак идва мотивът за скръбта по нещо изгубено. Този процес е общочовешки. „Слънчеви лъчи“ можем да изразим и така: Това е пътят на човечеството от затворения кръг към свободата.
към текста >>

След дълги борби, външни и вътрешни, прозвучава тържествената песен на освободения от веригите на миналото.
Това е онуй тържество, което виждаме и в Деветата симфония на Бетховен - когато след дълги, мъчителни борби, страдания и разочарования, у човека идва светлина, проблясък за неговото място в живота. Упражненията „Слънчеви лъчи“ - това е великата драма в пътя на човека и човечеството. И тия ритмични упражнения имат в себе си силата да тласнат напред този процес, да съдействат за преминаването от сферите на затворения кръг в радостта на освобождението! И кой е моментът, когато човек скъсва веригите на затворения кръг и влиза в широкия свят на свободата? Когато в него проблесне първият лъч на любовта! След дълги борби, външни и вътрешни, прозвучава тържествената песен на освободения от веригите на миналото. Това е изразено с думите на песента: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Оковите са паднали завинаги от него. Той вече по съвсем нов начин разбира живота. Да си представим човек, когото след дългогодишен затвор пущат на свобода. С каква радост той се приближава до най-малката тревичка!
към текста >>

Това е изразено с думите на песента: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“.
Упражненията „Слънчеви лъчи“ - това е великата драма в пътя на човека и човечеството. И тия ритмични упражнения имат в себе си силата да тласнат напред този процес, да съдействат за преминаването от сферите на затворения кръг в радостта на освобождението! И кой е моментът, когато човек скъсва веригите на затворения кръг и влиза в широкия свят на свободата? Когато в него проблесне първият лъч на любовта! След дълги борби, външни и вътрешни, прозвучава тържествената песен на освободения от веригите на миналото. Това е изразено с думите на песента: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“. Оковите са паднали завинаги от него. Той вече по съвсем нов начин разбира живота. Да си представим човек, когото след дългогодишен затвор пущат на свобода. С каква радост той се приближава до най-малката тревичка! Как всеки слънчев лъч, всяко полъхване на ветреца, всяка гледка на звездите е за него велик извор на радост!
към текста >>

В песента се говори за майката.
Или да си представим семка, заровена в студената, влажна земя, притисната в тъмнината на черната пръст. Но силите на семката са по-мощни. Те преодоляват всички препятствия и новият стрък се издига горе, на слънце, простор и свобода. Нещо аналогично е, когато за пръв път проблесне първият лъч на любовта в човешката душа! Това е излизане от дълъг, тъмен тунел в засмяна, слънчева, цветна поляна. В песента се говори за майката. Тук е думата за Великата Световна Майка - Разумната Природа - от която излиза човешката душа. След изкарване на училището, последната отива при Майка си с плодове, събрани от учението и готова да служи. Пляскането, което следва, е израз на радостта от влизането в новия свят, който сега се ражда на Земята. Това е връщане в живота на рая. А раят - това е пребиваване в любовта!
към текста >>

НАГОРЕ

0.38358879089355