Търсене в текстове за 'Божественото съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 573 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново. Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската наука. От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата. Науката не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
към текста >>

6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Нуждата на неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно той трябвало да осъзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде отникъде другаде освен от самия човешки род. Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
към текста >>

8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание.
6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв. Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен човек да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
към текста >>

Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение. „Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
към текста >>

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо! 1.4. Троичната структура на човека 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? 3. Без съмнение една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето.
към текста >>

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука. 2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена;
към текста >>

Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото.
Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична.
към текста >>

Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята.
Този Завет ще бъде законът на Новата епоха: „Злото ще стане слуга на Доброто.” Чрез Словото си Учителят пося семената на Новата епоха. Човечеството се намира пред прага на Шестата култура на сегашната V-та основна раса, която от една страна ще бъде култура за ликвидиране на кармата, а от друга е определена да послужи като духовен кълн, от който ще се развие новата VІ-та основна раса – расата на Синовете Божии. Тази Шеста култура на Бялата раса ще се развие главно чрез славянските народи. При изграждането ú славянството ще използва всички духовни и културни ценности на големите европейски народи, както и на Америка. Тези народи ще създадат външните условия, външните форми, чрез които тя ще се разгърне. Главна задача на Бялата раса е да събуди човешкото самосъзнание и затова в известна фаза от своето развитие тя трябваше да навлезе по-дълбоко, да инволюира до дъното на материята. [13] Вж. дял втори – ІІ.4. и ІІІ, също и дял трети – 5. [14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на човека, т.е. изработване на пълния му и съвършен душевен образ.
към текста >>

Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека.
обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.” [42] В науката съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя. Представители на това схващане са Т.
към текста >>

Това има отношение към степените на съзнание на човечеството.
Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел.
към текста >>

думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия.
Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор. За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много.
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата.
И ще изпратя Духа си и ще те научи на всичките ми пътища. Ще ти възвести мирът си и ще приемеш радостта ми и ще се развесели твоят дух, в който присъствам, и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките ми благословения. Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си и ще приемеш все, що се надееш. Дай внимание с ухото си и ще чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се съмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че аз промишлявам за всичко. В мен е богатството и сила неизчерпаема и давам на всички според благоразположението си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото ми. Искай от мене велики неща за себе си, и ще ти дам според желанието на сърцето ти и ще ме прославиш.
към текста >>

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
към текста >>

3. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на един току-що възрастващ Учител. Естествено аналогията е небрежна към културния дискурс, а без него и методите, и резултатите от четенето са неубедителни. Преди да функционира като културна традиция, всяка религиозна, социална или стопанска парадигма е била исторически опит. А всички исторически събития, преди да завладеят волята на личностите и народите, т.е. много преди да се разгърнат като историческо време, са били само идеен проект, иначе казано - духовен импулс. Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм - един духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура. Няма култура без история, нито история без духовен импулс, но напълно е възможно определен духовен импулс да не успее да стане история или определена историческа събитийност да не успее да изкристализира в траен културен модел. Съществуват доста образци за такива несъстояли се триади. Например създаването на оригиналната глаголица от Кирил и Методий е духовен импулс без битие в българската история и култура. Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции. Явно много неща се случват исторически, обаче остават в историческата памет като несъстояла се култура.
към текста >>

Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.
теология), история и културология. Наложително е тези науки, макар и привидно нееднородни, веднъж завинаги да се разграничат една от друга, дефинирайки спецификата на своите области, цели и методологии. От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения. Научният обект трябва да бъде анализиран едновременно и в спиритуален, и в исторически, и в културологичен аспект, т.е. с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
към текста >>

съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност.
По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
към текста >>

На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е.
съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е.
към текста >>

Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание.
Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България. Исторически е приключило българското Възраждане. Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие. На практика младата Българска екзархия е само езикова адаптация на каноничното гръцко богослужение и подмяна на църковната йерархия с личности с българско самосъзнание, т.е. национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е.
към текста >>

извън възникването на съзнанието.
национален вариант на православния религиозен култ. Несъмнено под този културен феномен се разгръща могъща историческа енергия, формираща самосъзнание изобщо и в частност - българско национално самосъзнание. Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум. Но по този начин той неволно отрича онтологията на собственото си битие и го приема за гносеологична константа. Така конкретният дискурс функционира в конкретната култура с наивността за репрезентативност извън историческото време, развитието на природата и еволюцията на Космоса, т.е. извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.
към текста >>

Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.
извън възникването на съзнанието. В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
към текста >>

Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син.
Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
към текста >>

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини.
към текста >>

Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си.
Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание.
към текста >>

Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е.
Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл. Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него.
към текста >>

В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е.
Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви.
към текста >>

в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание.
Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.
към текста >>

Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него.
Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
към текста >>

Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание.
Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми. В определени културни дискурси обаче помрачаването на съзнанието на Отец е толкова болезнено, че отделната личност чувства необходимост да стигне персонално до Сина, т.е. в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
към текста >>

Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.
в Аз-съзнанието възниква импулс, водещ до едно по-различно синовно съзнание. Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
към текста >>

И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието.
Значи емергентният ефект на съзнанието е нелинейна еволюция и в нея неизбежно се стига до поврат на историческото време, мотивиран от нещо, което непременно трябва да бъде намерено и постигнато с вътрешната енергия на Аз-съзнанието, но стоящо извън него. С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр.
към текста >>

Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.
С други думи, съзнанието започва да се интересува от Сина като завършено и самостоятелно същество, придавайки значение на самия Христос, затова подобно състояние се преживява като импулс на Свети Дух. Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението.
към текста >>

По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека.
към текста >>

Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.
със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква. На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.
към текста >>

Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.
На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
към текста >>

Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
към текста >>

От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
към текста >>

От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
към текста >>

В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
към текста >>

С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.
към текста >>

По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др.
към текста >>

Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>

Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
към текста >>

Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.).
към текста >>

Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
към текста >>

Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание.
В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П.
към текста >>

За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
към текста >>

Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос.
Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи. Преди всичко той изгражда методологична доктрина - система от психически похвати и физически упражнения, предназначени за съвременното самосъзнание, с които то би могло така да възпламенява вътрешната енергия на своето Аз-съзнание, че да оживотвори интелектуалните понятия на индивидуалното мислене чрез живеещия вътре в него Христос. Персоналният интерес към Христос като самостоятелно микро- и макрокосмично същество е централен субект и обект на тази методология и в този смисъл тя притежава всички характеристики на импулс на Свети Дух. В писмо от 1900 г. П. Дънов казва: Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос, а една година преди това пише на П. Киров и Т. Стоянов: Вие трябва да се новородите от Духа Божий.
към текста >>

Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.
Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, царят на деня, че славите Господа Бога нашего. Всичко в П. Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти. В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.
към текста >>

В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух.
Това се гответе, защото ще приемете Духа Светаго от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, царят на деня, че славите Господа Бога нашего. Всичко в П. Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти. В определени моменти внушенията му са толкова завладяващи, че се усещат буквално като собствени физиологични процеси, като новоосвободени жизнени сили на самосъзнанието, предразполагащи към персонифицирано преживяване на Свети Дух. В състояние на подобна признателност П. Киров му пише: Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е, т.е. че Бог изработва спасението ни чрез Святия Си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с брат Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш. (1899 г.)
към текста >>

Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
към текста >>

Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание.
От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П.
към текста >>

и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>

В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец.
Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос. С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация. Разбира се, за да приемем, че се е състояла Българска реформация, би трябвало да е налице триадата духовен импулс-история-култура. Както се опитахме да докажем по-горе, спиритуалната и социалната дейност на Учителя П. Дънов притежава всички характеристики на духовен импулс.
към текста >>

Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано.
По- същественото са отликите от западноевропейския първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е. генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително. Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано. Но християнска култура, непреживяла Реформация, е длъжник на потомците си. Димитър Калев Този пост е редактиран от Albena: 20 октомври 2011 - 20:03
към текста >>

4. Петър Дънов - №30

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек.
към текста >>

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>

съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>

При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек.
към текста >>

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
към текста >>

съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>

При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П.
към текста >>

Тя е вътрешният разум на Божественото управление.
Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея.
към текста >>

6. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас.
към текста >>

С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората.
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си - проповядва Господа и разпространява духовна литература. Изнася беседи със Слово за Господа и е най- добрият помощник на Учителя в неговата мисия. Ето и няколко извадки от негови писма до един брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
към текста >>

Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро.
А някой от вас като е слязал от каруцата, наместо да ми помогне, той застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен". През 1911 г. Учителя отново е говорил пред бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров, са озаглавени „Урок от П.К. Дънов": „Божественото има два принципа - зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите. Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове - от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са.
към текста >>

7. ПРЕДГОВОР

Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>

Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
към текста >>

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година.
към текста >>

Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.
Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
към текста >>

Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово. Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.
към текста >>

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година.
към текста >>

8. БЕЛЕЖКИ

Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици.
9. Петър Тихчев, евангелистки пастор, пътуващ проповедник. Като ученик в богословското училище в Свищов Учителя живее в неговия дом. От 1910 г. участва в срещите на Веригата. 10. Става дума за кръщението на Пеню Киров. Учителя търпеливо наблюдава понякога мъчителното раздвоение в съзнанието и постъпките на първите ученици. Само три години по-късно Учителя в писмо от 16 април 1903 г. пише до Киров: „Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате отново на робство? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение?
към текста >>

Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото.
Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна. 12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците. Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.) Разговор първи, 25 юни 1900 г. „Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика.
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.
Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от Негова Дух. Затова присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като Син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърдце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб ... " Разговор пети, 6 юли 1900 г. „Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде..." Разговор шести, 8 юли 1900 г. „Попитай оня червей, защо се влече? И той ще ти отговори защо.
към текста >>

9. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е.
Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад.
към текста >>

Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля.
Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
към текста >>

Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието.
Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието.
към текста >>

Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието.
Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот.
към текста >>

И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието.
Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
към текста >>

Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ.
Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.
към текста >>

Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция.
към текста >>

Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.
Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма.
към текста >>

Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен.
Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е.
към текста >>

А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса.
Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото.
към текста >>

Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция.
Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде.
към текста >>

Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма.
Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма.
към текста >>

проява на Божественото.
А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете.
към текста >>

10. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни.
към текста >>

Следователно, когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество.
Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината. Всеки, който има уши, може да чува музиката, но не всеки разбира красотата, която се крие в тази музика и в словото на един човек, и да схване дълбокия смисъл на живота, който се изразява в музиката и словото. Всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в себе си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила в живота си. Вследствие на това, малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще я разбере и ще я посрещне.
към текста >>

11. 1–50

Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.
Светлина. Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. 7 Истина. „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага.
към текста >>

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието.
Душа. Схващай себе си само като душа! Съзнавай се като жива душа, която се стреми към Бога. 19 Издръжливост. Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието. Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души. 20 Издръжливост. Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата.
към текста >>

Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога!
21 Мистика. Когато е намерил своя Учител и когато Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота. 22 Будност. Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно. 23 Работа с Учителя. Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога. Тогава той може да работи с Учителя си.
към текста >>

Съзнанието на ученика.
Формите са обвивката. Те не смущават ученика. Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието. 25 Съзнанието на ученика. Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик. 26 Молитва. Ученикът се моли и сам.
към текста >>

Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.
С Бога. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. 31 Съзерцание. Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32 Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му.
към текста >>

– Той носи в себе си Божественото.
40 Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. – Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля – това е идеалът. 41 Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си!
към текста >>

12. 50–100

Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото!
Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи. Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини. 56 Светлина. Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! – Нека той пази вътрешната Светлина. Ученикът очаква този момент в своя живот. 57 Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.
към текста >>

Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му.
И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64 Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. 65 Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе.
към текста >>

Божественото.
65 Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. 66 Божественото. Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост. 67 Друго име. Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота.
към текста >>

Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68 Чистота – живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69 Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов.
към текста >>

Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.
93 Самоотверженост. Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят. 94 Умът. Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа. 95 Кротост. Кротостта е голям чист извор в живота. Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор! 96
към текста >>

13. 300–350

Божественото.
Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. 309 Божественото. Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си. Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички. 310 Себе си. Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.
към текста >>

Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си.
Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. 309 Божественото. Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си. Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички. 310 Себе си. Общественият живот ученикът може да проучи в себе си. Познаваш ли себе си, познаваш и обществото.
към текста >>

Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички.
Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. 309 Божественото. Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си. Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички. 310 Себе си. Общественият живот ученикът може да проучи в себе си. Познаваш ли себе си, познаваш и обществото. 311
към текста >>

Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата.
Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия. 327 Природата. Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност! 328 Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си.
към текста >>

Съзнание.
327 Природата. Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност! 328 Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329 Енергиите. Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа.
към текста >>

У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото!
Природата. Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност! 328 Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329 Енергиите. Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове.
към текста >>

Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си.
Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност! 328 Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329 Енергиите. Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове. Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии.
към текста >>

Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото.
Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове. Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии. 330 Мислите. Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло. 331 Божественото. В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота.
към текста >>

Божественото.
330 Мислите. Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло. 331 Божественото. В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота. 332 Истини за работата. Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.
към текста >>

В живота на ученика трябва да се прояви Божественото.
Мислите. Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло. 331 Божественото. В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота. 332 Истини за работата. Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата.
към текста >>

14. 450–500

В страданието се пробужда съзнанието.
460 Страданието. Страданието на земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига. В страданието се пробужда съзнанието. 461 Обектите. Обектът на ученика е вътре – Бог. И за туй няма спънки за постигането му; той е всякога доволен, защото всичко е вътре в него. Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство.
към текста >>

Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.
464 Страданията. Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях. 465 Познаване. Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят. 466 Търпение. Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение!
към текста >>

Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира.
Две крайности. Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува. Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл. 470 Правило. Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! 471 Университет.
към текста >>

При Божественото няма друго мнение!
Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл. 470 Правило. Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! 471 Университет. Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. 472
към текста >>

Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята.
Само Любовта праща Великото при малкото! Само Любовта прави малкото да служи на Великото! 473 Нежност. Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята. Само Божията Любов е Любов! 474 Излет. Когато ученикът е на излет, хубаво е на най-голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения. 475
към текста >>

Божественото училище.
Философия. Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489 Божественото училище. В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени. Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън. 490 Не веднага. Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл.
към текста >>

В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.
Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика. 489 Божественото училище. В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени. Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън. 490 Не веднага. Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си.
към текста >>

15. Светът на великите души

Някои изречения се виждат трудни за разбиране, но като се размишлява върху тях, Разумната природа ще ни помогне да ги разберем, ще внесе светлина в нашето съзнание.
Той ще намери пътя към правите постъпки. А само на правите мисли, правите чувства и правите постъпки може да се разчита. Защото за да владее човек своите мисли, те трябва да бъдат прави. За да владее човек своите чувства, те трябва да бъдат прави. За да владее човек своите постъпки, те трябва да бъдат прави. Някои изречения се виждат трудни за разбиране, но като се размишлява върху тях, Разумната природа ще ни помогне да ги разберем, ще внесе светлина в нашето съзнание. Така ще намерим големи съкровища и в най-простите наглед изречения. Следните примери служат за пояснение, как трябва да се чете тая книга: „Не се мий на река, която глава няма.“ За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор.
към текста >>

А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание.
За физическия свят: Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна. Естествено е, че в нея човек не може да се изчисти. За духовния свят: Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествено произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход, е река с глава, и тая глава е Божественото Съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш. За божествения свят: Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогаз целият ти живот е река без глава. А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, тогаз целият ти живот е река с глава. „Не давай маслото си, когато те чукат.“ За физическия свят: Противоречията и страданията, които срещаме при постигане на нашата цел, да не бъдат причина ние да изгубим нашия стремеж и нашата надежда.
към текста >>

16. ФОРМУЛИ - Всички

Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово.
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово. Формула 59 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето. За ума - светлина! За сърцето - топлина! За волята - здраве!
към текста >>

Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Сила за ума! Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание. Формула 61 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила,
към текста >>

След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание.
Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание. Формула 61 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всички възможности,
към текста >>

Като повдигнете съзнанието си, същевременно ще снемете надолу низшето в света, което развращава хората.
Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в Нейната светлина. Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божий Дух. формула 78 Вдигнете ръцете си нагоре с отворени длани и концентрирайте мисълта си да почне да действува Духът на Истината, тогава произнесете три пъти: Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духа на Истината; Като повдигнете съзнанието си, същевременно ще снемете надолу низшето в света, което развращава хората. След това произнесете три пъти следната формула: Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в нашите души. Тази формула е съпроводена с движения: ръцете се поставят в изходно положение — хоризонтално пред гърдите с длани, обърнати напред и средните пръсти - допрени. При изговаряне на формулата ръцете се разтварят и се движат в хоризонтална посока, след което бавно се издигат над главата и с допрени пръсти се свалят в изходното положение — пред гърдите. След като изпълним три пъти тези движения с горната формула, извършваме ги още един път със следните думи:
към текста >>

Аз съм частица от Великото Божествено съзнание.
формула 85 Ученик съм - служител съм на Бога. Ученик съм - живея с Бога, в Бога и за Бога. формула 86 Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено съзнание. Аз сьм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. формула 87 Аз съм дошъл да нося Любовта, Мъдростта, Правдата, Истината и Доброто. Само Истината води кьм живота
към текста >>

Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.
(три пъти) Формула 162 Божията благост и милост да посетят и помилват всяка човешка душа. (три пъти) Формула 163 Господи, да възрастне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира. Формула 164 Бог е най-голямата сила в света! Бог е най-верният ни приятел! Бог е най-Великото благо на Земята! Формула 165
към текста >>

Умолявам Безкрайното Съзнание да ми изпрати сън.
Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина и доброта. Формула 183 Тази формула е за сън и се изговаря сутрин: Довечера ще спя. Аз трябва да спя. Умолявам Безкрайното Съзнание да ми изпрати сън. Формула 185 Като се събудите, поискайте: Искам да направя нещо за Господа. "Създание ново " (Втора Коринтяном 5:17) Формула 186
към текста >>

Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората.
Обърни се към Слънцето и му кажи: Носи поздрав на моя Баща и Му кажи, че от днес ние сме готови да възстановим хармонията, която сме нарушили. Благословен Господ Бог Наш, Който е изпратил Слънцето да се ползваме от неговата топлина и светлина. Формула 201 Сутрин за известно време поставяйте пръстен със скъпоценен камък на всеки пръст и казвайте: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив, музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре към хората. Формула 202 Сутрин направи 20 вдишки и 20 пъти кажи: Господи, вярвам В Тебе ! Повдигай субективния си ум по-горе от обективния. През лявата ноздра се приема магнетичното (слънчево•] течение, което има връзка със слънчевия възел, а пре; дясната се приема електрическото (лунно) течение, коепи. има връзка с главния мозък.
към текста >>

Сега ще направим следното: ще отправим мисълта си към всички добри хора, на които съзнанието е будно.
Вярвайте в нея и правете опити. Чрез всеки пръст функционира специална Божествена енергия. Господ каза на Мойсея: "Дигни си ръката! " - и всичко стана. Когато знаеш как да вдигнеш ръка, всичко става. Сега ще направим следното: ще отправим мисълта си към всички добри хора, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво се състои тайната. Това упражнение ще го направите така, както бихте вдигнали една лейка и изливате вода през нейните дупки, просто ще поливате цветята. През пръстите на дясната ръка ще изпратите енергиите и като че ли те образуват кръг и идат към вас, а чрез лявата ръка ще ги възприемете. Всеки един от вас трябва да стане проводник и да изпрати енергиите на Доброто, силите на Любовта, Правдата и Мъдростта към всички добри хора.
към текста >>

Палецът е Божественото начало в човека.
Искам да стана утре в 4 ч. Повторете същото и с палеца на дясната ръка. Палецът е антена. Зад палеца седят Разумни същества, с които сте свързани. Ако не се съмнявате, ще успеете. Палецът е Божественото начало в човека. Подвижете го и кажете: Има Бог! Свийте ръката си в юмрук, като палецът да обхване пръстите, и кажете: Има Бог! Формула 230
към текста >>

А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина.
Бог живее в мен и аз живея в Него. Формула 266 фир фюр фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в Любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина. Думите "фир фюр фен" изчистват, а "тао" съгражда, "аумен" дава сили за градежа. Формула 267 В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи. Ху-у-у. Формула 268 Вън всички разочарования от моята душа!
към текста >>

в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото Бяло Братство.
Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат. Формула 271 Велики Господи на Любовта, Велики Господи на Мъдростта, Велики Господи на Истината, в тия трудни времена издухай мрачните мисли от моето съзнание, за да не се съблазнявам, за да бъда ученик на Великото Бяло Братство. "И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля" ( Ефесяном 3:10) Формула 272 Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да се изпълни Волята Божия, да се изпълни Божият план. Каквото Бог е намислил за мен, да бъде Волята Божия.
към текста >>

Този, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисъл.
Ако страдате от някоя болест, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: Бог е Любов и в Любовта болести не съществуват. Кажете ли тия думи два-три пъти, болестта ви ще изчезне. Кажете ли думите: "Бог е Лк>бов", веднага станете от леглото си. Формула 295 Този, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисъл. Щом заболее, той веднага се издига в мисълта си и там изправя погрешката си, която е причина за болестта му. После слиза в сърцето си, дето също изправя погрешката, която е причинила болестта му, и най-после я изправя в областта на волята си, като казва: Да бъде Волята Божия! Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Формула 296
към текста >>

Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание.
Господи, излей Твоето благословение върху този дом. Като ти дойде някой гост, кажи: Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този човек. Формула 313 Видях Господа и оживях. Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание. Формула 314 Ако сте скърбен, утешете се: Няма скръб В света. Ще се радвам на всичко, което става в света. Формула 315
към текста >>

Зад противоречията седи Разумният живот, зад смъртта седи Безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог - Божественото съзнание.
Когато дойдат страданията, кажи: Отче, ако е възможно, нека да отмине тази чаша! Ако не може, ще кажете: ТакаВа е Божията Воля! Формула 316 Зад противоречията седи Разумният живот, зад смъртта седи Безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог - Божественото съзнание. Формула 317 Ако не можеш сам да помогнеш на някой беден човек, тогава помогни му косвено - произнеси следните думи: Нека дойде някой човек в името на Господа да помогне на този беден човек! Формула 318 Щом си отчаян, изправи се, вдигни ръцете си нагоре и кажи:
към текста >>

Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него!
Доброта постоянна и Господ ще прати Своето благословение. Формула 342 Пази и закрепвай ни, Господи, и въздигни всичко в Славата Си! (три пъти) Формула 343 Аз съм лист от Божественото дърво и никой не може да ме откъсне от Него! Докато съм на Това дърво и изпълнявам известна функция, аз ще живея с радост и прехраната ми е осигурена (три пъти) Формула 344 Да вземем участие в Божията работа означава да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. В Природата трябва да работим по новия начин, а именно — както Бог работи. Той работи по всесъвършен начин.
към текста >>

Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира.
слуха и ума си - с Мъдростта, зрението и духа си - с Истината, ръцете и силата си - с Правдата, краката и подвига си - с Добродетелта. Формула 349 Господи, да възрастне в мен онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание Мира. Формула 350 Аз съм създаден да бъда добър. Аз съм създаден да бъда красив. Аз съм създаден да бъда силен. Аз съм създаден да бъда разумен.
към текста >>

Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение!
Аз искам да бъда честен. Аз искам да бъда справедлив. Аз искам да бъда разумен. Аз искам да бъда благороден. Формула 351 Научи ме, Господи, как да прилагам Божественото учение! Формула 352 Когато се събудиш, нека сърцето ти да трепне и да кажеш: Бог е наш Отец! Така ще се примирим с всички хора. Формула 353
към текста >>

17. ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'

Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово.
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово. Формула 59 При изговарянето на формулата, ще потупвате с дясната си ръка гърдите в областта на сърцето. За ума - светлина! За сърцето - топлина! За волята - здраве!
към текста >>

Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Сила за ума! Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание. Формула 61 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила,
към текста >>

След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание.
Живот за сърцето! Здраве за волята! Формула 60 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото Ви съзнание. Формула 61 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всички възможности,
към текста >>

18. ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'

Сега ще направим следното: ще отправим мисълта си към всички добри хора, на които съзнанието е будно.
Вярвайте в нея и правете опити. Чрез всеки пръст функционира специална Божествена енергия. Господ каза на Мойсея: "Дигни си ръката! " - и всичко стана. Когато знаеш как да вдигнеш ръка, всичко става. Сега ще направим следното: ще отправим мисълта си към всички добри хора, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво се състои тайната. Това упражнение ще го направите така, както бихте вдигнали една лейка и изливате вода през нейните дупки, просто ще поливате цветята. През пръстите на дясната ръка ще изпратите енергиите и като че ли те образуват кръг и идат към вас, а чрез лявата ръка ще ги възприемете. Всеки един от вас трябва да стане проводник и да изпрати енергиите на Доброто, силите на Любовта, Правдата и Мъдростта към всички добри хора.
към текста >>

Палецът е Божественото начало в човека.
Искам да стана утре в 4 ч. Повторете същото и с палеца на дясната ръка. Палецът е антена. Зад палеца седят Разумни същества, с които сте свързани. Ако не се съмнявате, ще успеете. Палецът е Божественото начало в човека. Подвижете го и кажете: Има Бог! Свийте ръката си в юмрук, като палецът да обхване пръстите, и кажете: Има Бог! Формула 230
към текста >>

19. ФОРМУЛИ - (306-318) 'Утешавайте, утешавайте людете ми'

Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание.
Господи, излей Твоето благословение върху този дом. Като ти дойде някой гост, кажи: Господи, благодаря Ти, че ме посети чрез този човек. Формула 313 Видях Господа и оживях. Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание. Формула 314 Ако сте скърбен, утешете се: Няма скръб В света. Ще се радвам на всичко, което става в света. Формула 315
към текста >>

Зад противоречията седи Разумният живот, зад смъртта седи Безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог - Божественото съзнание.
Когато дойдат страданията, кажи: Отче, ако е възможно, нека да отмине тази чаша! Ако не може, ще кажете: ТакаВа е Божията Воля! Формула 316 Зад противоречията седи Разумният живот, зад смъртта седи Безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог - Божественото съзнание. Формула 317 Ако не можеш сам да помогнеш на някой беден човек, тогава помогни му косвено - произнеси следните думи: Нека дойде някой човек в името на Господа да помогне на този беден човек! Формула 318 Щом си отчаян, изправи се, вдигни ръцете си нагоре и кажи:
към текста >>

20. Формули 59-75 Господ дава мъдрост

Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето слово.
Всичко в света се осмисля само при любовта. Всичко в света се огражда само при мъдростта. Всичко в света се запазва само чрез истината. формула 63 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи: Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето слово. формула 64 Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. Няма мъдрост като Божията мъдрост, само Божията мъдрост е мъдрост. В тази мъдрост са вложени всичките условия за разумно живеене. формула 65
към текста >>

Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Здраве за волята! формула 67 Господи, да бъде Твоето слово като меден сок за нашите умове. формула 68 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото ви съзнание. формула 69 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. • Като оглеждаш образа си в огледало, спри се над носа си.
към текста >>

След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото ви съзнание.
формула 67 Господи, да бъде Твоето слово като меден сок за нашите умове. формула 68 Сутрин седнете удобно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. След като размишлявате върху тази връзка, започнете работа, а вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие във връзката между обикновеното и Божественото ви съзнание. формула 69 Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. • Като оглеждаш образа си в огледало, спри се над носа си. И е хубаво да поговориш с него:„Хубав си, но има още да растеш.
към текста >>

21. Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа

Вие трябва с помощта на Божественото съзнание да внесете истината.
Ев. Йо. 14). Да просим в Негово име и Отец, който ни люби, ще ни отвори и даде според своята добра воля. А Неговата воля е да приемем пълнотата на Неговото спасение и Неговия Дух. формула 136 И тъй, някои от вас трябва да турят нова основа, да се очистят по новия начин. Вие трябва с помощта на Божественото съзнание да внесете истината. Трябва да си представиш Бога като едно разумно лице, което те наблюдава - винаги щедър и мъдър, и да си кажеш: Заради Него, заради Този, който ми е дал всичките блага в света, ще се постарая да изпълня всичко! формула 137 Да пребъде благословението на Великия Божи Дух върху моя дух, душа, сърце, ум и воля. Да ги обгърне в Своите обятия и да ги изпълни с благата и свята воля на Отца на светлините сега и всякога и през всичките векове.
към текста >>

22. Формули 240 - 254 Придай ни вяра

Палецът е Божественото начало в човека.
Искам да стана утре в 4 часа. Повторете същото и с палеца на дясната ръка. Палецът е антена. Зад палеца седят разумни същества, с които сте свързани. Ако не се съмнявате, ще успеете. Палецът е Божественото начало в човека. Подвижете го и кажете: Има Бог! Свийте ръката си в юмрук, като палецът да обхване пръстите, и кажете: Има Бог! формула 245
към текста >>

Сега ще направим следното: ще отправим мисълта си към всички добри хора, на които съзнанието е будно.
Вярвайте в нея и правете опити. Чрез всеки пръст функционира специална Божествена енергия. Господ каза на Мойсея: „Дигни си ръката! " и всичко стана. Когато знаеш как да вдигнеш ръка, всичко става. Сега ще направим следното: ще отправим мисълта си към всички добри хора, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво се състои тайната. Това упражнение ще го направите така, както бихте вдигнали една лейка и изливате вода през нейните дупки, просто ще поливате цветята. През пръстите на дясната ръка ще изпратите енергиите и като че ли те образуват кръг и идат към вас, а чрез лявата ръка ще ги възприемете. Всеки един от вас трябва да стане проводник и да изпрати енергиите на доброто, силите на любовта, правдата и мъдростта към всички добри хора.
към текста >>

23. Формули 330 - 342 Утешавайте, утешавайте людете ми

Зад противоречията седи разумният живот, зад смъртта седи безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог — Божественото съзнание.
Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е метод за подмладяване. формула 335 Топлина на сърцето, светлина на ума, нежност на душата, сила на духа - това е, което желаем Господ да ни даде. формула 336 Зад противоречията седи разумният живот, зад смъртта седи безсмъртието, зад неуспехите седят сполуките, зад всички явления в света седи Бог — Божественото съзнание. формула 337 Когато дойдат страданията, кажи: Отче, ако е възможно, нека да ме отмине тази чаша! Ако не може, ще кажете: Такава е Божията воля!
към текста >>

Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание.
формула 339 Ако не можеш сам да помогнеш на някой беден човек, тогава помогни му косвено — произнеси следните думи: Нека дойде някой в името на Господа да помогне на този беден човек! формула 340 Видях Господа и оживях. Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнание. формула 341 Ако си отчаян, изправи се, вдигни ръцете си нагоре и кажи: Господи, изведи ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно. формула 342 Вяра непоколебима - това искам.
към текста >>

24. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

Петото - със съзнанието на човека.
Днес ще сформираме Веригата в астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката. Второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енер-гия.Третото течение е свързано с човешкото чувство. Четвъртото - с човешката мисъл. Петото - със съзнанието на човека. Шестото течение е течението на Живота. Седмото течение е свързано с висшето проявление на человека, с човешкия дух. Тия течения могат да се разредя-ват и сгъстяват и според това разре-дяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние, затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава доброто.
към текста >>

Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго.
В умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят. Страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница" - то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи.
към текста >>

Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.
Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината, например, не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят. Страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница" - то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре.
към текста >>

Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете и: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен. Ти си илюзия и нямаш сила над мен." Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват человека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди, например, и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например, направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен.
към текста >>

Например, направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.
Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират. Затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди, например, и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например, направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали.
към текста >>

25. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещето развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да [се] твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията.
към текста >>

Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип той развива тях самите - самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и человек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. - Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>

В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Така щото, в този смисъл, всякой един человек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове. Такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него - цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.
към текста >>

Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане
Желязкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима - бялата, третите трима -жълтата, а последните двама -розовата. Господин Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесетте месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане — Защо дохождате в годишното събрание? - ни запита г-н Дънов. — Защото ни викат - отговори П. Гумнеров. — Не, но за да ви накараме в контакт, допиране с Господа. И вие ще разберете как да любите.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на Майката. А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете.
Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима". Съберете тези числа и ще получите числото пет. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ. Затова и Христос казва: „Думи-те, които Аз казвам, не са мои, а са думи на Отца". В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете. Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват, например, друг, че е оратор. Но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал, че гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях". И тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.
След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух. Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
към текста >>

Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго.
В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи.
към текста >>

Колкото повече Божественото
Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре.
към текста >>

съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.
Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота. Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественото съзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага. Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши.
към текста >>

Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.
Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете. Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен.
към текста >>

Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.
Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде. За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна. Пазете се от мислите на гордостта. Молете се един за другиго, защото на другите като не е добре, и на вас не е добре. Ако мислиш, че ти си спасен, а хората не са спасени, знай, че ти сам не си спасен. А когато мислиш, че хората са спасени, тогава и ти си спасен. България мяза на един луд бик и тази Верига е едно въже, с което сме го вързали.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Любовта не е Животът, нито съзнанието.
От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде. Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете. Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява. Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила.
към текста >>

Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа.
В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът.
Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това познание е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
към текста >>

Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя. И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към текста >>

Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм.
И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи.
към текста >>

В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи.
Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили. Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.
към текста >>

Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане.
Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима – бялата, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата. Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесет- те месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане. – Защо дохождате в годишното събрание? – запита ни г-н Дънов. – Защото ни викат – отговори П. Гумнеров. – Не, но за да ви накараме в контакт, допиране с Господа. И вие ще разберете как да любите.
към текста >>

Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.
Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.
към текста >>

Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете.
Две майки, на които децата боледуват, и две моми, които деца не са имали, чувстват ли еднакво болестта? Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима“. Съберете тези числа и ще получите числото 5. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ. Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете. Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват например друг, че е оратор, но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба – вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет – пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа – 2 и 3.
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото.
Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас. Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория. Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни.
към текста >>

Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните.
Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат. Още: в тази Пръчка имате Света Троица в християнството. Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу.
към текста >>

Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме.
Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
към текста >>

В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова.
Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън. Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества60. В присъствието Божие човек не може да извърши грях. Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство.
към текста >>

Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание.
Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>

Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране.
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това?
към текста >>

Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него.
да се запитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли в света. Може да се каже, че сме проводени да се учим, но какво отношение има това учение с бъдещия живот? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Ще се докосна до Библията – тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Изобщо, основният принцип е Бог, обаче разбирането за Бога не е едно и също. Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
към текста >>

Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.
към текста >>

Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят.
В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света. Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
към текста >>

Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“ Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов.
към текста >>

Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание.
Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът царува? Не, те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете Си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините и в ръцете Си? Не. Както всякой свят се създава за целта си – да се насели и да даде място на Живота да се развива90, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
към текста >>

Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят.
Тук е сега Доктора, тук е Казакова, тук са и другите наши Приятели. Присъства и Господ. Доктора и Казакова казват: „Тук сме много весели – свободни от грижите на света.“ През тази година се пазете, упражнявайте се повече, не бъдете лениви, защото не искам да ви вземат преждевременно на онзи свят. Колкото за Казакова, нея я грабнаха, когато аз бях зает, та не можах да й помогна. Но нищо, след четири години нейното съзнание ще бъде на физическия свят. А пък Доктора ще бъде подир две години. Никога не бива да натяквате на Господа, защото този грях е опасен. Всякой друг грях може да направите, но да натяквате на Господа – това е най-големият грях. Казакова натякна на Господа с викането й в съдилището в Търново, вследствие на което и съдилището изгоря, но и тя самата отиде.
към текста >>

От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
към текста >>

За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет.
А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния. На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч.
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието на Христа, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали ведно с тях: „Разпни Го, разпни Го." Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събират119, за да изправите грешката на миналото си.
Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене - не"118 . Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник например е като вълк - колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса. Преди две хиляди години, когато онази тълпа искаше разпятието на Христа, и вие всинца тук сега сте били в онази тълпа и сте викали ведно с тях: „Разпни Го, разпни Го." Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събират119, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците - това е вярно, но това значи, че дойде за Кавказката раса, а семитите Го не приеха. Виделината е във вас и Господ е във вас. Вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете. Името Божие е целта, към която се стремим - то е прицелната точка. И Името Божие е единственото Име, чрез което се спасява целият свят.
към текста >>

Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение".
Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия спънки и недоразумения нашите приятели Отгоре закъсняха да се явят днес. А с тях щяха да се явят и д-р Миркович, и Мария Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
към текста >>

Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29.
Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, включително и той, написахме по една дума, та всичко написаха се 28+1=29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, възвишение, чудо, дълготърпение, надежда, вяра, мъдрост, помощ, смирение, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, свят, търпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата„изпълнение". Срещу всяка дума се постави номер поред. Така срещу думата „Господ", написана най-напред от П. Киров, се постави цифрата 1 (редът, по който се написаха думите, вървя отдясно наляво, гледано от мястото на г-н Дънов); срещу думата„правда", написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2; срещу думата „смирение", написана от П. Гумнеров, се означи цифрата 3; срещу „послушание" се постави 4, срещу „любов" - 5, срещу „милост" - 6, срещу „послушание" - 7, „смирение" - 8, „възвишение" - 9, „чудо" - 10, „дълготърпение" - 11, „надежда" - 12, „вяра" - 13, „мъдрост" -14, „помощ" - 15, „смирение" - 16, „милосърдие" -17, „правда" - 18, „смирение" - 19, „любов" - 20, „слава" - 21, „милост" - 22, „любов" - 23, „сърце" - 24, „живот" - 25, „свят" - 26, „търпение" - 27, „съзнание" - 28, а срещу думата на г-н Дънов „изпълнение" се тури цифрата 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се изписаха поотделно на 29 книжки, от които всякой от нас взе по една, като един вид жребий. Като си вземахме всякой един по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч, разбрана и схваната така: Върху отношението на написаното ще бъде текстът на словото - това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ. Господ - това е първото Същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог.
към текста >>

Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства.
Ние трябва да си представяме Бога като едно Същество, което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. В. Узунов: Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание.
към текста >>

Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение].
Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо Духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздейства. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога - че Той е наш Баща, наш Господар, който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ни даде това, което искаме. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате [Божественото учение]. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал четиристотин- петстотин длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
към текста >>

А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш.
Осми въпрос: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Тачев.) - Сега си един човек, който изкупва миналото, а в бъдеще ще бъдеш човек, който изправя своето минало. В минало време си бил просто един престъпник - преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в град Яфа 138. А сега си вече със съзнание човек, който е познал своите грешки, та в бъдеще те очаква добро, но само ако така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновни за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите грешките си, то сега се подлагате на изпит при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В минало време при падането на България сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и можем нареди, та всякой да види своето минало.
към текста >>

След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот.
И като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Войната не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то тогава ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул. Обаче тъкмо сега, в настоящия случай, няма такава причина за война. Годината 1914-а представлява един етап, промяна. След това ще настъпи у хората съзнанието, ще се усети брожението за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание да се дойде вече до разоръжаване. Защото, като се усъвършенстват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, та мнозинството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: Най-първо за четивото: ще вземете цялото Евангелие от Матея, цялото Евангелие от Лука 146, цялото Евангелие от Йоанна, цялото Първо послание към Коринтяном, цялото Битие, цялата Първа книга на Царете. Изцяло този прочит се състои от сто и седемдесет глави, от които сто и четири глави ще употребите изключително за петдесет и двата петъка в годината, т.е.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание.
А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката.169 Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници.
към текста >>

170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов.
Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле - Той е постоянно на Земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята сила или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас - тук, на Земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще прилича на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. 170 Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание, до което се намираме днес.171 Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянства дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени, духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им.
към текста >>

Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата - Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Виждате от картината (сочи Пентаграма, Фиг. 10), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява Силата, след който иде Чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона за Правдата, книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата - Божественото око, Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до Дървото на Живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В - ръководител, У - учител, 172 спасител, Ж - царстващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината; то е: В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.
към текста >>

Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си.
Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела. В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме.
към текста >>

170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
165 Мисълта в Псалом 19:5 – Което [Слънцето] излезува като младоженец из чертога си, радува се като юнак, за да тича в попрището. 166 „Да изправится молитва моя“ – православно богослужебно песнопение. 167 Роденият от Духа грях не прави – перифраза на Първо Йоаново 3:9: Всякой, който е роден от Бога, грях не прави. 168 Прочее, вие трябва да имате – в протокола на Д.Голов: Прочее, да имате... 169 Става дума за герои и събития от Първа книга на Царете 17:40-58. 170 И съзнание – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 171 До което се намираме днес – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 172 Учител – думата липсва в протокола на Д. Голов. 173 Още в този век – в протокола на П. Гумнеров: още в този ден. 174 Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде – перифраза на Йоанна 15:7: Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото ищете, ще просите и ще ви бъде.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето.
Примирете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, който действа и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки. Защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова Светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и десет години да се минат, за да дочакаме това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички. Но ако ги искате, както подобава, и ако постоянствате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 ч. подир обед събранието се продължи.
към текста >>

И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
към текста >>

Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него.
Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
към текста >>

Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието.
Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в Истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите." 257 И действително Мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви, молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед.
към текста >>

Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме.
Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най- глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога 259. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата. Но това не е вярно, защото Той като Дух не присъства там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
към текста >>

Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!
към текста >>

А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко.
Защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят каква стока сме - няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двуумни, двулични и ще ни настанят на подобаващото място. Този път, по който вървим, ни изпитва - изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още десет години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява Волята Божия, всичко ще ни се даде, защото Небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави. А то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти.
към текста >>

На физическото поле Небето представлява свръхсъзнанието, Земята - съзнанието, а морето - подсъзнанието.
Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. Г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни: Най-важните краски са 265 розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената. На физическото поле Небето представлява свръхсъзнанието, Земята - съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяването на „Благословен Си, Христе, Боже наш" 266 г-н Дънов продължи: Законите в Духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>

Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото.
В 6,30 ч. подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани - значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и Духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
към текста >>

По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас - сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Само че вие спрямо Него [трябва] да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползвате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас. А като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия; а освен туй, повече се и ползваме, когато Духът действа. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте - сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас - сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в Астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че петстотинте години 271 са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност.
към текста >>

Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне.
Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, един германец ще видиш доволен от петдесет декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото Знание и Доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идват от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се - вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайтеисъхранявайтеоноваистинскознание и разбиране, че Христос, който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят.
към текста >>

Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.
Следователно беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! " Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа. И като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Сега - Вярата във всички вас не е еднакво развита и това се дължи на вашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, но те се развиват постепенно. Казва се: „Отхождам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак."282Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието 283, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците - именно да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая - това е Правдата. Седемте светилника представляват Седемте духа и представляват още Живота. А трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и Духа.
към текста >>

Но тия житни зърна носят и съзнание.
Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч. подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
към текста >>

Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито.
Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най- добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелства във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате - само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: „Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствам за Истината? " И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелстват тоже за Истината. В 6 ч. подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете Псалом 23 и каза:
към текста >>

Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат.
към текста >>

Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви.
Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът - или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296. Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация и трябва сол, защото навсякъде царува разврат. И един човек, който не разбира Правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят!
към текста >>

283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов.
е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г. 280 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 281 По девет души – в протокола на П. Гумнеров: по десет души. 282 Отхождам да ви приготвя място... – цитат на Йоанна 14:3. 283 В съзнанието – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 284 Когото трябва да имате в себе си в трите елемента – в протокола на П. Гумнеров: когато трябва да имате в себе си трите елемента. 285 Да се всели – в протокола на П. Гумнеров: да се весели. 286 Йоанна 6:47-59, 13:1-19 – в протокола на П.Гумнеров: Йоанна 6:47-59, 22:14-20.
към текста >>

Гумнеров: спрямо съзнанието.
Голов: да го чуете. 289 Ги наричат светии – в протокола на Д. Голов: ги наричат светли. 290 Какво е съотношението – в протокола на П.Гумнеров: какво е състоянието. 291 Спрямо създанието – в протокола на П. Гумнеров: спрямо съзнанието. 292 Потъвал – в протокола на Д. Голов: пътувал. 293 Приятели – в протокола на П. Гумнеров: примки. 294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем.
Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще изгубеното равновесие да го впрегнете в работа. Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно платно - ще имате една лодка, която ще тръгне. А на вас не остава друго, освен да имате компас, та да отидете на благоприятно пристанище. Сега - как да намерим Христа, какво нещо е Христос? Христос в един обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния Живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем. Как да намерим Христа? Ами че това тихо шепнене, което често пъти имате, какво е? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие Го не слушате. Кога Христос ви говори, вие ще усещате това нещо къде лъжичката, близо до сърцето, и дохождащо извътре на вашата душа.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание.
Но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот - с бъдещия, настоящото положение на Земята - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас - именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил, и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите - щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на всеки предмет, от който не се интересувате, и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброяват и по отношение на техните форми могат да съставляват друга област на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които Ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, Ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия Ангели пристъпят да ни култивират. Та под думата дела се разбира плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме.
към текста >>

33. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя Земята и Небето, можем да кажем, заради нас. Дали тази дума ще вземете колективно или единично, законът е верен. Верен е, понеже Духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28-и стих от прочетената глава: „Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя."
към текста >>

Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия.
И понеже Христос знаеше през какви страдания има да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти." Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния Живот. А духовен Живот разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до Славата Божия. Сега - необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект.
към текста >>

И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви.
Първо, трябва да бъдем благодарни на Господа - всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон, удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата да поправи вашите обноски - ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия - най-евтин метод, който ще ви коства най- малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на Ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на Земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определим ние ги забъркваме.
към текста >>

Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление.
-Какво казва този знак? - попитали го. -Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: „Не помня." Всякой има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ? - „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат - готов ли си да отидеш да им помогнеш? " Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време." Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години?
към текста >>

Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат.
И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога - оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си.
към текста >>

Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и Астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва.
Но ще каже някой: „Господ ще ме избави"; това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави - не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега - за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата по естеството си обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и Любовта на физическото поле са развити и обилни - този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и Астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен - залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове.
към текста >>

Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния и смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма?
към текста >>

Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание.
Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния и смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете.
към текста >>

Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.
За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън-земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски - учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на Астралния свят. Когато кажете: „Не мога да мисля", подразбираме, че във вашия Умствен свят вие се намирате в есен или зима - всички ваши форми са скрити или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих Любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
към текста >>

Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение.
Христос спасява, но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата"; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение. Сега - вие страдате в Живота - как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата", и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият Дух да се не плаши вече.
към текста >>

34. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува.
Бог не търпи абсолютно никакво съмнение. Васил Узунов: „Когато искам от Бога нещо и дохождат мисли, които ми внушават, че няма да ме послушат, то този глас пречи ли ми? “ —Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание.
към текста >>

Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение.
—Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание.
Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници.
към текста >>

Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени. Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието.
Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата. На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи: — Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>

когато се роди в него новото съзнание, той прави същото.
него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу.
към текста >>

По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност.
към текста >>

Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне.
Виждате сами, че българинът иска да има и кокошки, и свине, и кози, и овце, и говеда, а разказват, че за един германец е достатъчно само един кон. После, едного германеца ще видиш доволен от 50 декара земя, докато българинът е незадоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм, липсват ясновидци и слухари. При все туй, не гледайте, че ние сме едно малко меншество11, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. И интересно е, че тези, които в миналото са ви спънали, искат да ви спънат наново и затова знайте, че всичките лоши мисли, лоши желания и съмнения идат от тия духове, които искат да ви спънат на нова сметка. Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят.
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито.
Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да управим света. Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината? И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствувате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват тоже за Истината. В 6 часа подиробед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза: — В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа.
към текста >>

Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви.
Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат и един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По добре да си отида от този свят! “ Но и във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света.
към текста >>

38. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя". За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено.
към текста >>

Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия.
Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: "Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект.
към текста >>

И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски.
Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всеки ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон одесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски. Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, пo-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят.
към текста >>

Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление.
– попитали го. – Христос казва: "Или на Мене гледайте, или сте изгубени". И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: "Не помня". Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ: „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат. Готов ли си да отидеш да им помогнеш? " Някой отговаря: "Сега имам работа, извинявай, нямам време". Господ ще наобиколи всички, един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля.
към текста >>

Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат.
Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно.
към текста >>

Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва.
Сега, за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме".
към текста >>

Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
към текста >>

Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание.
После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам". Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите?
към текста >>

Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия.
За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира?
към текста >>

Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение.
Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата". Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата" и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши вече.
към текста >>

39. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото.
Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си – настана голямо плодородие; когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате. (60 стр.) В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. Няма никаква сила в света, която може да се противопостави на този Божествен път, на тази Божествена правда. Цялото пространство, цялото небе и всичката земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат със своите оръжия, да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане нито помен, даже и архивите ще изчезнат.
към текста >>

Велик закон се налага сега на цялото човечество – велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало.
Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго." Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. (36 „Космичната обич") Велик закон се налага сега на цялото човечество – велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали.
към текста >>

Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако се даде свобода на този дух, ще станете отлични ученици.
Ако ние приложим Питагоровата метода, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри. Когато дойде някой нов, всички казват: „Да се пазим, да не го съблазним". Добре, но, ако не първата, втората година може да го съблазним. Ако го съблазним, по-добре да го съблазним отначало, защото по-късно е вече опасно. Не искам да си служите с примки и да примамвате хората. Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако се даде свобода на този дух, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не казвам, че ще бъдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. (52-53 стр.) В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня, защо ви казвам това и какъв е законът.
към текста >>

40. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. (7 стр. „Новото човечество") Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр.
към текста >>

Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали.
Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. (7 стр. „Новото човечество") Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр. „Новото човечество") От гледище на новото човечество нас не ни очаква някаква голяма катастрофа. Действително в света иде една голяма катастрофа, но тя е за всички ония здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път.
Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня". Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. - Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. - Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс.
към текста >>

Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея.
Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
към текста >>

Най-първо в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога.
Ще кажете: „Ама може ли? " За този, който спряга глагола „мога", може, а за този, който не го спряга, нищо не може и той ще излезе навън. (60-61 стр.) Първото условие за един ученик на окултната Школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-първо в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. (63 стр.) Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Ако някой каже, че без присъствието на този възлюбен може да придобие някаква наука, някакво дълбоко знание, той не говори истината. Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носителят на истинските Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той в сила да озари вашите умове и сърца. Аз искам в първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда още от двама свидетели отвън.
към текста >>

41. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Всяка душа сама трябва да се обърне към Господа, към Божественото Слънце, не можеш ти да я обърнеш.
Бъдете спокойни, няма какво да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, турени в своята еволюция, те изпълняват своята мисия, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки един да стои на мястото си и като срещне такъв брат, ще му кажем: "Твоето движение е друго, нашето движение е друго, посоката, в която ние отиваме, е права и посоката, в която вие отивате, е права". Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, той ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия". Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на крива посока. Всяка душа сама трябва да се обърне към Господа, към Божественото Слънце, не можеш ти да я обърнеш. Евангелието казва, че ти можеш да я обърнеш към Господа, но само, ако тя иска. Всяка сама трябва да се обърне към Господа, защото тя си има орбита в своето движение и тя трябва сама да се обърне към Слънцето. Докато тя се отдалечава от Слънцето, докато си върви по своята орбита, трябва да се остави да си измине своя път. Вие не можете да измените нейния път. Вие ще измените целия ред на космоса, ако искате да обърнете тази душа.
към текста >>

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е.
Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ги възпитава, методи има и калъпи има, ще те сложи в тях, може да риташ, калкото искаш и докато риташ, от калъп в калъп ще минаваш. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи. (22-23 стр.) Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. (27 стр.) Също и върху нашите тела се отразяват известни събития – индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество.
към текста >>

42. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв.
към текста >>

Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
към текста >>

И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>

Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

43. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре.
към текста >>

Нова светлина озарява съзнанието [на човека].
Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198) Нова светлина озарява съзнанието [на човека]. Той е свещта, самият човек е Светилникът. Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата на Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание. Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла. (17) ЖЕЗЪЛ, СКИПТЪР Най-после [на човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът.
към текста >>

Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека.
(13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска.
към текста >>

Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)
Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК) КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст.
към текста >>

44. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце.
Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17) ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
към текста >>

[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199) [Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука.
към текста >>

45. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си.
Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32) Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174) В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно.
към текста >>

Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)
Ще си служа и с живи цветя. (8, 22) Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни.
към текста >>

46. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства.
Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си; и след една година ще се намерите обновени. (7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви се покажат нови методи за работа. Другояче колкото и да ви разправям, няма да го разберете. (74 стр.) Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си стои свободен.
към текста >>

И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата.
– Когато си злоупотребил, излъгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. (263-264 стр.) Сега, въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят.
към текста >>

Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи.
Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо.
към текста >>

Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят.
И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо. Всичко ще се запази.
към текста >>

Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото.
И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, Слънцето? – Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите.
към текста >>

– Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл.
Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, Слънцето? – Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания.
към текста >>

Любовта започва с пробуждане на съзнанието.
Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа?
към текста >>

Искам да пробудя вашето съзнание.
Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.) Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл.
към текста >>

Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език".
Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него.
към текста >>

Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам.
Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. (169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват.
към текста >>

Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени.
Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)
към текста >>

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си.
(212 стр.) Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени. Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не види. Сам да си стража! Туй Божественото око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не. (208 стр.) Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата.
към текста >>

Туй Божественото око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не.
Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не види. Сам да си стража! Туй Божественото око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не. (208 стр.) Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който можe да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на Общите класове е друга.
към текста >>

И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност.
Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии.
към текста >>

Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам.
(69 стр.) Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.) Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам. (71 стр.) Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична. Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази Школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Туй време го искам аз, т.е. най-малкото, а ако дадете повече –добре.
към текста >>

Този „един час" подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа и в един час да усетиш една радост.
най-малкото, а ако дадете повече –добре. (137 стр.) Сега, не взимайте в буквален смисъл това „един час". Един час, то е според разположението ти. Ти, щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Този „един час" подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. (357-358 стр.) Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде една уловка, та после ще кажете: „Защо се хванах? " Вие свободно, сами ще се ангажирате, ще бъде една свободна работа. (358 стр.)
към текста >>

47. 1922_22 Молитви и формули

Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото.
Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод.
към текста >>

Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота.
Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни.
към текста >>

Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите.
"Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.) Изпяхме първата част на упражнението "Firfurfen". Това е първият превод на физическото поле.
към текста >>

48. 1923_6 Писма до семейство Иларионови

Но ний отговаряме: животът е условие за разумното, Божественото в света.
Ако се окаже някоя нужда, пишете ми. Навярно сте получили писмото на Тодора за пратката. Ако попитате съвременен някой човек, защо се раждаме, ще ви каже, за да живеем. Отговорът е прав. Но ако ги попитате, защо трябва да живеем, ще отговорят: защото сме се родили, трябва да се живее. Но ний отговаряме: животът е условие за разумното, Божественото в света. Разумният живот осмисля всичко. А за да се живее разумно, трябва да се познава Бог. Разумното - това е Любовта, Мъдростта, Истината. Любовта дава живот, Мъдростта - светлина, Истината - свобода. А това е смисълът на живота.
към текста >>

В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си.
Любезна Елена Костадинова, Във време на изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки. Любовта винаги носи изобилие. Костадин трябва да бъде внимателен. Да спазва разумните правила на Божествения Живот. В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си. Всичко ще се уреди, само пазете разумното. Само Божията Любов е Любов. Подпис * * * София, 16.12.1923 г.
към текста >>

49. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Нещо особено има в Божественото, в Любовта.
По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни, по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току-виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа и т.н." Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та, през тази година, вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели, с хиляди години, заровени в недрата на земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста, или на някоя царска корона.
към текста >>

Това наричам аз „пробуждане на съзнанието".
Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона, или на някой пръстен, не усеща радост? Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа.
към текста >>

Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават.
И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви.
към текста >>

Какво значи „пробуждане на съзнанието"?
Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога.
към текста >>

- Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов.
Така и ние казваме за вас: ангелите слизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз „пробуждане на съзнанието". И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни и ги изкопават. Какво значи „пробуждане на съзнанието"? - Да се пробуди съзнанието значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой дух; той ви поглади и вие почувствате неговата любов, сърцето ви затупа. Значи, почувствали сте любовта му, почувствали сте Бога. Сега, през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят, да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този разумен живот, който Бог сега строи!
към текста >>

И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас.
Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя - това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем, само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. (20 - 25 стр.) И тъй, ще се въоръжите с вяра, с новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно"... Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона. Те казваха: „Господи, придай ми вяра! " Христос им казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Туй е законът на вярата. Всеки един от вас, който иска вяра, Бог трябва да се всели чрез Духа Си да живее в него и той да живее в Бога.
към текста >>

Съзнанието трябва да се пробуди. Как?
В думата „казва" има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата „з" дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади - това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра. При думата „казва" буквата „з" показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при "вехади" виждате как се отваря духът ви. За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това „з" ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му.
към текста >>

Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: "Мога ли да бъда добър? " Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
към текста >>

Само от Божественото излиза добрината.
Тогава аз ви задавам въпроса: "Мога ли да бъда добър? " Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „мога ли да бъда богат" отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат" или „Като събера всичкото злато, ще бъда богат". Питам тогава, може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
към текста >>

50. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми.
Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение. Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него.
към текста >>

За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание.
За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше. Имаше пълно доверие и съзнателна работа от всяка една. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство на отговорност. Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал.
към текста >>

Той разчиташе на Божественото.
Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия. Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна. Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани. Димитър Грива Записки от беседите на Учителя
към текста >>

То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител.
Димитър Грива Записки от беседите на Учителя Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител. Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика.
към текста >>

51. УЧЕНИЦИ

Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото.
Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава. Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
към текста >>

Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото!
Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно. Брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят. Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал. Пред Великата Божия Любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи.
към текста >>

Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя.
Миг преди да се счупи пейката, Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се натъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани и се смеехме. "Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? " - извика една възрастна сестра. "Има, има - обадихме се ние - но вие не ни искате".
към текста >>

Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата.
Мъжът се връща у дома си. Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора.
към текста >>

Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му.
Двете го посрещат и се надпреварват да му услужват. Вергилий Кръстев Веднъж на беседа аз, бидейки под влиянието на недобри съветници несъзнателно в себе си мислех по някои неща, като не се съгласявах с това което Учителят говореше в момента. Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допущал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо положение През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася до мен, спрях лошите мисли които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и откъде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъства с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден от влиянието на тъмните сили, които искат да попречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. Тодор Божков Между първите ученици имаше такива, които под влияние на теософ- ските идеи търсеха път лесно да се издигнат, да станат магове, да притежават и боравят със сили, с които да влияят на другите хора, да предопределят съдбините на хора, общества и народи. С една дума - да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания, но останаха разочаровани.
към текста >>

Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!
Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен. Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>

Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Учителят ги погледна и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! " - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога.
към текста >>

Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание.
" - "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога."
към текста >>

Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание.
Те са толкова предани, сърдечни, усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова
към текста >>

Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика.
" - казва една сестра. Учителят я поглежда и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
към текста >>

Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък.
Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, нищо няма да ви ползва Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неписмен и неук. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен, защото Го приема направо, без остатък. Това означава, че той ще Го прояви в следващия си живот." Мария Тодорова Учителят е на улица "Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов?
към текста >>

Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание.
Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време, някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча. Но ние бяхме взели участие в разрешаване на онази задача, когато преброихме космите на анархизма, който се превърна в комунизъм. Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Мария Тодорова Една сестра се възмущава от братята и сестрите и отива да протестира пред Учителя, защо не се намират други по-подходящи хора за Школата, с ум и талант, и възпитание.
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

В Божественото няма никакви празнини.
На мнозина се вижда чудно как ще живеят на различните планети, когато, според тях, само на Земята има живот. Кагато обиколят всички планети, те сами ще видят има ли живот там или няма. На Луната, запример, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена Луната, щом е създадена от Бога? До четвъртия ден от създаването на света, небесните светила са били неустроени, но от четвъртия ден насам те са устроени вече и животът съществува на тях. В Божественото няма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от Луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества.[/left] Ако ти мислиш, че Луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително.
към текста >>

Ти можеш да мислиш, че това е мъртво, но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче.
Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от Луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества.[/left] Ако ти мислиш, че Луната е пуста, никак не я гледай, защото има закон: Ако гледаш умрял и мислиш, че е умрял, тогава ще ти се предават влиянията на течението на смъртта. Ако вярвате, че е жив, ще ти се предаде нещо положително. Ти можеш да мислиш, че това е мъртво, но този, който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае, дали има хора на Луната или не. Аз говоря за Истината, която може да помогне за вашето повдигане. Аз се интересувам за Луната, за Слънцето и всички планети, понеже те имат отношение към нас. С една Луна, с една планета може да се разговаряш с разумните им същества, които я населяват.
към текста >>

53. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Георги Събев Името му беше Влайчо Жечев от село Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзки с невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Обикновено пред него стоеше Евангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него, му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите хора търсеха ясновидци, пророци и връзки с невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше: едни - Учителя, а други - ясновидците...
към текста >>

Той казва: "Макар, че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото."
Религиозни убеждения има в него! Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек. Когато го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли. Той казва: "Макар, че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото." Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам, че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то..."
към текста >>

И виждам, че Божественото у нас е Велико.
Когато го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли. Той казва: "Макар, че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото." Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам, че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то..." "Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създават картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно може да се свързва с Бога. Там прекарваше зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете. Живееше там със сестра си.
към текста >>

Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа.
Така че, София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой. Всички женски образи в литературното му творчество имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано в нейната кореспонденция. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман или започвал нещо да пише. Тогава у дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водила в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Мария Тодорова На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: "Кажете ни, г-н Дънов, на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно на "Епопея на забравените".
към текста >>

Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене.
В онези години за комунистическа пропаганда и действия Георги Димитров е заплашен с арест от полицията. Направен е кордон от полицаи около квартала и го търсят. Претърсват първо дома на баба Парашкева, а той се прехвърля през общия таван, слиза от другата страна и отива при Учителя за помощ. Учителят се облича, слага шапката Си, взима бастуна Си, слага на Георги една шапка от Неговите и излизат през вратника, който води към "Опълченска". На петдесет-шестдесет метра полицията е завардила улицата, като претърсва съседните къщи, но не е влизала в дома на Гумнерови, защото знаят, че там е г-н Дънов и Той не се занимава с политика. Освен това, Учителят е направил така, че отклонява съзнанието им в друга посока на търсене. След като излизат от къщата, веднага към тях се присъединява едно голямо полицейско куче вълча порода със специален полицейски навратник - вири опашка и върви гордо-гордо редом с тях. Вървят тримата: Учителят, Георги Димитров и полицейското куче. Двамата са облечени официално и са с меки шапки. Приближават се към полицейския кордон - всички им козируват, защото мислят, че това са техни началници и редом с тях гордо върви куче, което познават много добре. Така Учителят извежда Георги Димитров извън блокадата и му дава възможност да се спаси.
към текста >>

54. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото.
Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя.
към текста >>

Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека.
Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя.
към текста >>

Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото.
Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя.
към текста >>

Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание?
На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам. Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи.
към текста >>

Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам.
Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам. Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста. Мария Тодорова Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!
към текста >>

55. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя.
Такива бяхме всички отначало. После Го познахме в Дух и Истина. Васко Искренов Разказваше ми веднъж Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване" от Паневритмията, Учителят го играл заедно с него от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. Борис Николов Един ден чувам, че сестра ми се уговаря с нейна приятелка да отидат на Изгрева при г-н Лулчев, за да им гледа на ръка. Аз се присъединих към тях в уречения ден. Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги със забележка да му ги върна.
към текста >>

Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него.
Показал го на брат си и му казал: "Виждаш ли това момиче, довечера ще дойде при мене". То наистина дошло. За да дойде момичето при него, той е направил нещо, извикал го е вътрешно. Защото той имаше някакви вътрешни възможности да прави това. Не разбирах как, но мисля, че той можеше да изпраща вълни от половата си енергия на дадено момиче. Енергиите, които изпращаше, достигаха до съзнанието на момичето и то отиваше при него. Когато започнах да правя опити да се отделя от него, много пъти по такъв начин той ме е викал, дори, когато съм отивала при него, го питах: "Защо ме викаш? " Той само се усмихваше. Имаше случаи, когато категорично съм решила да не отивам при него, но изведнъж започва едно такова желание да ме безпокои и да ме кара да отида при него. Почти никога не успявах да устоя. Така ме завладяваше това желание, че аз хем не исках, и пак отивах.
към текста >>

56. ПАНЕВРИТМИЯ

Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.
Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила. Подготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох в Министерството на началника Петров.
към текста >>

Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края.
Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действащо лице в тази история е Весела Несторова.
към текста >>

Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас, а вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще проблесне светлина в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи - Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще придобие нова светлина и нов подем, със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертване. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването нагоре, според въртенето на Земята. Пейте, свирете и играйте Паневритмията. Внимавайте да не се карате помежду си кое да пеете и кое - не.
към текста >>

Съзнанието привлича енергиите.
Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и прочие. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.
към текста >>

57. МУЗИКА

Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце.
" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках да го разпитам повече, но започнахме нова песен. Изминаха няколко дни. Отново пеехме заедно с Учителя Неговите песни. В ума ми кръжеше тази мисъл: "Ако Учителят не е измислил тези песни, тогава кой ги е измислил? " Застанах до Учителя и без да Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце. В песните съществува светлината на физическия свят, Виделината на духовния свят и славата на Божествения свят. Това е Свещената троица на Моите песни. Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям чрез Светлината, Виделината и Славата от тези три свята." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах.
към текста >>

Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен за записани. Борис Николов; Елена Андреева Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно.
към текста >>

" Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай.
По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих. Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му? " Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна. Повече не се срещнах с него.
към текста >>

Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в себе си талант и доколкото можеха да го разработят. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
към текста >>

Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото.
Музика трябва да имаш като едно условие, което Бог е вложил. Музиката е условие за здравето. Някой път вие не искате да пеете и болестта ви мъчно може да се излекува. Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: "Не ми се пее." Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш. Ще намериш някой учител. Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме.
към текста >>

Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса.
Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те? "Киамет" да се пее за разрешаване на мъчнотиите, за да излезете от безизходни положения. За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: "Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем "Фир-Фюр-Фен". Ако искате да ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий". Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума. "Махар-Бену" е за сърцето.
към текста >>

58. ДИШАНЕ

Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха.
Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите. Конценрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл и ще се наситите. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим. И тъй, сега вие трябва да се занимавате и с въздуха като животворна, вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха. Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете външно и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства и широк простор в живота. Ако човек не диша правилно, то и Любовта в него не се проявява правилно. Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили. Правилното дишане прави лицето красиво. Бръчките на лицето и ръцете изчезват.
към текста >>

Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание.
А когато искаме да развиваме повече ума, приемаме въздуха с дясната ноздра и изпускаме през лявата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра. След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
към текста >>

59. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.
По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра".
към текста >>

Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам.
На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте Рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото.
към текста >>

Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да вляза в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринадесетия ден температурата ще спадне на 37,5 градуса, както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости.
към текста >>

Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати.
След една седмица то беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре. Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест. Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати. Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак да те проверя какво си направила! " След пет години - значи животът на Веска беше осигурен.
към текста >>

За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане в тяхното съзнание и да изменят начина си на живот.
И болестите наново ще се явят. Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал? Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане в тяхното съзнание и да изменят начина си на живот. Значи в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот". Георги Попов, Жельо Танев Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина да придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя. Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам.
към текста >>

60. БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото съзнание и включва целокупния живот.
Бог е Любов, Благост, Която е над всяко същество! Бог е тайна, която е над всяка наука. Бог е приношение, което надминава всяка справедливост. Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум. Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие. Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото съзнание и включва целокупния живот. Трите лица на Бога са трите добродетели - Любов, Мъдрост и Истина. Едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща Живот в света. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща Светлината. Третото лице е Истината, чрез която изпраща Свободата. Бог е Единният, Абсолютният, Безграничният, без форма, но съдържа всичко в себе си, създава непрекъснато и твори непрекъснато.
към текста >>

И зад всичко, което хората казват, седи Божественото Слово.
Третото лице е Истината, чрез която изпраща Свободата. Бог е Единният, Абсолютният, Безграничният, без форма, но съдържа всичко в себе си, създава непрекъснато и твори непрекъснато. За Бога можем да имаме едно понятие: Светлина без сенки, живот без ограничения. Материалният Бог е Вечната природа, от която извира живот и светлина. Зад всички явления седи Бог. И зад всичко, което хората казват, седи Божественото Слово. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. Где е Бог?
към текста >>

Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм.
Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. И тъй, дойдете ли до понятието БОГ, знайте, че Той е неизменен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най- малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не го съзнават. Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти, когато Божественото се пробужда и в животните. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш е Бог.
към текста >>

Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот.
И тъй, дойдете ли до понятието БОГ, знайте, че Той е неизменен. В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най- малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не го съзнават. Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти, когато Божественото се пробужда и в животните. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог.
към текста >>

Има моменти, когато Божественото се пробужда и в животните.
В Него се включват желанията и стремежите на всички същества, от най- малки до най-големи. Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не го съзнават. Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти, когато Божественото се пробужда и в животните. Бог се изявява чрез хубавите мисли и чувства. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог. Бог живее във всеки човек!
към текста >>

За да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да е съединил в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете "Аза" - Божественото в човека.
Само двама души, като се съюзят, могат да бъдат господари на своята съдба. Една права линия може да бъде господар, ако има две точки. Между две точки може да има права линия. Квадратът е образуван между четири точки. Това са четири основни точки. За да бъде човек господар на съдбата си, той трябва да е съединил в себе си двата принципа - мъжът и жената и да се е родило тяхното дете "Аза" - Божественото в човека. Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, но тъй, както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. И затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.
към текста >>

61. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви.
Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа - това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви. Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви струва най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще го почувстваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те, всъщност, са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден, в желанието си да ги определим, ние ги объркваме.
към текста >>

Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, отлагаш два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: "Чакай малко." Тогава и ти като отидеш при Господа, Той казва: "Почакай малко", защото тази добрата мисъл е Негова. Той казва: "Както аз чакам, така и ти ще чакаш."
към текста >>

Учениците са в Божественото Учение.
Ала отричайки Бога, те поставят себе си в положение на божество. Но защо тогава тези "божества" страдат, защо се оплакват от неправдите на живота, защо роптаят против злото, защо се възмущават от престъпленията и греха? Между неразумните хора не може да се живее. Между разумни хора добре може да се живее, но без хора не може да се живее. Има три категории хора: В първата фаза са оглашенитете са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм. Учениците са в Божественото Учение. Та сега трябва да се приложат правилата в действителния, Божествения живот. В материалния живот свещеният егоизъм 5 дава, 100 взема. В религиозния - колкото урежда, толкова и поврежда, а в Божествения - всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувства в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества. Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание.
към текста >>

Помни: Ако ти не се интересуваш от Божественото, и Бог не се интересува от тебе.
Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Щастлив човек е само онзи, който, каквото помисли, може да стане. Бог е щастието на човека, понеже Той всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Знанието, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може. Помни: Ако ти не се интересуваш от Божественото, и Бог не се интересува от тебе. Следователно, ще хванеш огънатата част на въжето, за да заинтересуваш Господа със себе си. Иначе, Той ще те остави на произвола на съдбата. Взимайте участие в Божествените процеси. Интересувайте се от тях, защото вашето бъдеще се крепи върху Божествените процеси. Какво мислят хората за вас не е важно.
към текста >>

Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си.
Какво мислят хората за вас не е важно. Интересувайте се от това какво Бог мисли за вас, какви са Неговите отношения към вас. Къде е Бог? - Той е извън времето и пространството. Следователно, искате ли да знаете какво представя Бог във време и пространство, изучавайте себе си. Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си. Ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото, в страданията и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел - помоли се на Бога и Той ще те избави. Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог.
към текста >>

Дойдете ли до Божественото, дали Го разбирате или не, То всякога е право.
Трябва да сме чисти, святи и послушни. Послушанието е първият основен закон на Небето и който се готви да стане член на небето, трябва да бъде послушен, защото знайте, че се приближаваме до Същество, Което е безгрешно чисто и свято. Никаква отрицателна мисъл за Бога! Никакво отрицателно чувство към Бога! Всичко, което Бог е направил, не търпи никакво изменение, никаква критика. Дойдете ли до Божественото, дали Го разбирате или не, То всякога е право. Дойдете ли до Божественото, там първо се действа, а после се мисли. Ти искаш да служиш на Бога, но започваш да мислиш какво ще стане с тебе, ако тръгнеш в този път. Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли. Ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли - за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали.
към текста >>

Дойдете ли до Божественото, там първо се действа, а после се мисли.
Послушанието е първият основен закон на Небето и който се готви да стане член на небето, трябва да бъде послушен, защото знайте, че се приближаваме до Същество, Което е безгрешно чисто и свято. Никаква отрицателна мисъл за Бога! Никакво отрицателно чувство към Бога! Всичко, което Бог е направил, не търпи никакво изменение, никаква критика. Дойдете ли до Божественото, дали Го разбирате или не, То всякога е право. Дойдете ли до Божественото, там първо се действа, а после се мисли. Ти искаш да служиш на Бога, но започваш да мислиш какво ще стане с тебе, ако тръгнеш в този път. Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли. Ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли - за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до Възкресението.
към текста >>

62. НОВОТО УЧЕНИЕ

Божественото учение е учение на живия опит.
Някои от младежите казаха: "Учителю, Вие сте на възраст, а ние сме деца, неуки, невежи, кога ще усвоим това Учение, кога ще станем силни? " Учителят каза: "Когато приемете това Учение, ще приемете и силите, които носи то и ще го понесете в света. Хиляди ще тръгнат след вас." Желю Танев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар.
към текста >>

Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота.
Хиляди ще тръгнат след вас." Желю Танев ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш.
към текста >>

То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар.
Божественото учение е учение на живия опит. За това не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. В какво седи Новото Учение? Какво е разликата между Новото Учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона "Око за око, зъб за зъб".
към текста >>

Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш.
Приложи ли се Божественото Учение, всички хора трябва да работят заедно, доброволно, всеки според силите си и всичко, което се придобие от общата работа, да се разпредели равномерно в живота. Тогава всеки, който работи за Бога, ще има общото съдействие. Какво представлява Новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. В какво седи Новото Учение? Какво е разликата между Новото Учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона "Око за око, зъб за зъб". Христос казва: "Ако те ударят по едната страна, обърни и другата". А при Новото Учение не бива да усетиш дори, че са те ударили.
към текста >>

Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път.
Сега за нашето учение някои казват: "Вие сте сектанти". Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравка, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: "Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек". Да, "честни", "почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който царува Любовта? Казвам: Ние не идем да разрушаваме, но да изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравка, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят.
Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравка, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: "Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек". Да, "честни", "почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който царува Любовта? Казвам: Ние не идем да разрушаваме, но да изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това.
към текста >>

Божественото Учение, което ви преподавам, е живо учение.
Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината и Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това да живее в мир и съгласие с Бога. Това значи да разбереш смисъла на живота и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на Небето, да разбереш хармонията на душата. След това ще кажеш: Струва си човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото Име с всичкия си ум, сърце, сила и душа. Божественото Учение, което ви преподавам, е живо учение. Аз преподавам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, не на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов.
към текста >>

Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм.
Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и животът на Земята ще стане песен.
към текста >>

То е Божествено Учение, а Божественото всякога живее.
Ще дойде денят на новата епоха - епохата на изгряващото слънце. Нашата литература ще преведем на всички езици - ето как ще стане побратимяването. Мнозина казват: "Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще бъдат добри. Какво ще правите, като умре един ден? " И да умра аз, Учението ще живее. То е Божествено Учение, а Божественото всякога живее. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Новото Учение, което сега се проповядва, ще усвоят, разберат и приложат руснаците, германците, евреите и българите. Но докато не стигне до германците, доникъде няма да стигне. И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си.
към текста >>

63. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Това значи да признае Божественото във всяка душа.
Окултният закон се задейства и дойде време всичко това да изчезне. Марийка Марашлиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.
към текста >>

Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво!
Марийка Марашлиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какъв човек е този, който не може да се приравни с всички души? Какво значи човек да се приравни с всяка душа? Това значи да признае Божественото във всяка душа. Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: Това е кон или това е птица, или това е дърво! Какво си ти тогава? - Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота. - Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота. Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него. Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.
към текста >>

Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете.
И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. В двора на всеки ученик трябва да има поне 2-3 овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време. На един стар човек, на едно дете, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл към тях. Вие минавате по цветя, газите ги, тъпчете ги с краката си. Тия цветя са изложение на същества, които стоят много по- високо от вас.
към текста >>

64. СИЛА

Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява.
Записки от беседите на Учителя Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог така е направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед сила - Любовта. Сила в света без Любов всякога носи разочарования, страдания, а сила, която е свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява. Който поправя грешките си, става два пъти по- силен. Не ги ли оправи, губи силите си. Силата на човека е в неговите добродетели и ако днес хората страдат, това е, че нямат добродетели, а последните са един капитал, около който почват да функционират великите сили на Природата. Човек се показва във време на мъчнотии колко е силен. Щом във време на мъчнотии издържи, той е силен.
към текста >>

Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му; или да се смалиш или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе.
Как може да се освободи човек от товара на дявола? - Като изучава и прилага законите на смаляването. Следователно, иска ли да се освободи човек от робството на своя господар дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: "Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв." Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му; или да се смалиш или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък и с микроскоп да не се вижда. Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен! " Какво означават тия думи?
към текста >>

Това значи: Когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното.
Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък и с микроскоп да не се вижда. Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен! " Какво означават тия думи? Това значи: Когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. За предпочитане, следователно, е човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на Земята. Помазаният човек заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо? Защото, който заема най-долното положение, той може да се качи и най-горе. Това значи силен човек.
към текста >>

65. ДОБРО И ЗЛО

Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмнина.
Доброто в живота се дължи на добрите хора, които непрестанно работят. Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмнина. Следователно, който не ходи в Доброто и Истината, той е в тъмнина. Човек трябва да прояви Доброто още на Земята, в сегашния живот. Иначе той ще влезе в ада между нисшите същества. Всеки, който прави зло, значи обича злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят.
към текста >>

Най-малкото добро е израз на Божественото Учение, на вътрешния закон в човека.
На всичко живо, което виждате, пожелавайте му доброто, понеже Бог се проявява във всичко. Като не желаеш доброто, ти спъваш Божия процес, спъваш и себе си, понеже всичко, което става в света, е свързано с нас. Всеки ден човек трябва да направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, чувство или действие. Това добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица или на някой човек. Колкото малко да е това добро, то трябва да се направи. Най-малкото добро е израз на Божественото Учение, на вътрешния закон в човека. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума! Живее ли човек по този начин, и ангелите, и светиите, и добрите хора ще го познават и посещават. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, здраве, сили и материално състояние. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Доброто, което правиш, носи красотата в тебе.
към текста >>

66. ЛЮБОВ

Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание.
Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш, ставаш красив. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли в себе си закона на Любовта, всички врати ще се отварят пред вас. Хората трябва да турят Любовта като основа на живота и чрез нея да създават ново съзнание. Любовта решава всички въпроси: индивидуални, семейни, обществени, народни и международни. Същността на живота е хората да се обичат един други. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах.
към текста >>

А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото.
Ако човек вярва в Бога и Го обича, той ще вярва и в хората и ще ги обича. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да учиш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа и тези са принципите Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича.
към текста >>

Да учиш умните, всякой може, но да учиш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото.
И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да учиш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа и тези са принципите Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш.
към текста >>

И въздухът, като елемент на живота, има съзнание.
Боли те стомах - тонирай стомаха си с Любов към хората. Вие възприемате въздуха, който носи скрита енергия в себе си. Той носи и топлина, и светлина. Ако не обичате въздуха, който дишате, нищо няма да ви даде - само ще влезе и ще излезе. Ако го обичате, ще остави нещо ценно във вас. И въздухът, като елемент на живота, има съзнание. Ти ходиш по земята, но ако стъпваш без любов, тя се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш по нея и ходиш с любов, тя ще отнеме от тебе непотребното и ще ти даде потребното. Ако не обичаш светлината, и там е същият закон. Светлината има скрито богатство в себе си. Ако не я обичаш, тя няма да ти даде онова, което искаш.
към текста >>

Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо.
Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не? Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята Любов е Божествена! Ние сме се научили да обичаме себе си - малкия свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме. Законът е: Този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-ценна.
към текста >>

67. ОБИДА

Който влезе в Школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях.
По-добре кажи една сладка дума, отколкото горчива. Добрата дума носи своето благословение и след 25 хиляди години, а горчивата дума трае най-много до четири поколения. Ако кажеш на човека една лоша дума, четири поколения ще плащаш за нея. Ако човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Още едно условие се иска от ученика: да не се обижда. Който влезе в Школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Ако днес може за един ден да забрави обидата, до другия ден ще я забрави за четири часа, после за 3, за 2, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Някой сгрешил по отношение на тебе.
към текста >>

Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание?
Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Ако днес може за един ден да забрави обидата, до другия ден ще я забрави за четири часа, после за 3, за 2, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата. Обиден съм, наистина, но и аз съм обиждал. Кажи си така и забрави обидата. Кой каквото ви каже, да не ви смущава.
към текста >>

Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали.
- Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата. Обиден съм, наистина, но и аз съм обиждал. Кажи си така и забрави обидата. Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. Каже ви някой обидна дума и вие не можете да я носите. Много силни хора сте, но само ако ви се казват хубави думи. Когато те обидят, веднага трябва да се поляризираш и изхвърлиш отровата навън. Ако задържиш една част от отровата в себе си, това показва, че в астралното тяло има някакъв недъг, който ти пречи да простиш. Чрез прощаване, човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват.
към текста >>

Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си и помен да не остане в теб от обидата.
Каже ви някой обидна дума и вие не можете да я носите. Много силни хора сте, но само ако ви се казват хубави думи. Когато те обидят, веднага трябва да се поляризираш и изхвърлиш отровата навън. Ако задържиш една част от отровата в себе си, това показва, че в астралното тяло има някакъв недъг, който ти пречи да простиш. Чрез прощаване, човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват. Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил. Някои казват: "Как да му простя? " Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш.
към текста >>

68. КРИТИКА

И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него.
Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Красотата е едно от най-важните условия за здравето на хората. Всякога дръж в ума си най-красивото, най-хубавото, най-възвишеното, най-идеалната страна на нещата! Никога не дръж в ума си лоши мисли и каквито и да били нечистотии (скъсаните дрехи, скъсаните обуща, съборената къща и др.)! И най-слабият човек има достатъчно сили да устои, защото Божественото начало е в него. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, вършат и двамата престъпление.
към текста >>

Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
"Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." Хайде и трети лъч изгасва. "Ами тази четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ни е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва: "Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Ако на всяка стъпка правите бележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности. Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Ученикът няма право да мрази, да осъжда, да съди, да критикува.
към текста >>

Дръжте Божественото в своето съзнание!
Казвам му: Не ми разправяй това! Нямам нужда от това! Като разправяш това-онова, ти се осакатяваш. Не дръж човешките недостатъци в своя ум! Дръжте ги настрани! Дръжте Божественото в своето съзнание! Никога не казвай, че тоя или оня човек е невежа. Никога не мисли, че даден човек е по-невежа от тебе. Кажи си: Колкото аз съм невежа, толкова и той е невежа. Никога не казвай на другите "будала" или каквато и да е обидна дума, защото будалалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай го изявяваш. Никога не спирайте погледа си върху отвратителни форми; нито сърцето си - върху престъпни чувства; нито ума си - върху престъпни мисли!
към текста >>

Божественото съзнание никога не критикува, нито следи.
Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чисотота на душата си. Пази чистотата на своя език. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота. Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши. Божественото съзнание никога не критикува, нито следи. Никога не говорете отрицателно. Като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете. Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица "не". Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.
към текста >>

69. УСПЕХ

Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота."
Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения. Започнеш ли да работиш над някое свое качество, заживей с вибрациите му неотклонно, работи, работи, докато в тялото ти се реконструират съответните клетки. Това се казва работа. Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота." Милка Периклиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какво е нужно на човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес.
към текста >>

Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото.
Следователно, животът на цялото човечество, както и на отделните негови части, може да бъде добър, успешен и красив в зависимост от благоволението на Възвишения свят - способният и с добър характер и добро поведение ученик всякога се ползва с благоволението на своите учители. Неспособният и с лош характер ученик не може да има разположението на учителите си. На същото основание, ако човек не се ползва с благоволението на Божествения свят, с какво може да се похвали? Иска ли да се ползва с благоволението на Възвишения свят, човек трябва да бъде готов да изпълни всичко, каквото този свят му заповяда. Кажат ли му да направи нещо, той трябва веднага да го направи, без никакво разсъждение. Силата на човека седи в неговия вътрешен живот, дето се развива Божественото. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Турете за основа в живота си Любовта, ако искате да успявате.
към текста >>

Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга.
Обаче, докато се интересува от работите на другите, човек никога не може да изправи своя живот. Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Който се уповава на светското, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той ще се разочарова. А пък само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не ще се разочарова. Това е Божественото.
към текста >>

Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг.
Не само, че не може да се изправи, но с това той пакости на себе си. Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Който се уповава на светското, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той ще се разочарова. А пък само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не ще се разочарова. Това е Божественото. За всичко, което ще вършиш, призови Господа, Той ще ти съдейства за добро.
към текста >>

Това е Божественото.
Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг. Който се уповава на светското, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той ще се разочарова. А пък само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не ще се разочарова. Това е Божественото. За всичко, което ще вършиш, призови Господа, Той ще ти съдейства за добро. Там, гдето присъства Бог, има успех. А пък там, гдето Той не присъства, няма успех. Повторението е сила Божия. Когато искаш да постигнеш нещо положително, ще го повтаряш 100, 1000 пъти.
към текста >>

70. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Тодор гледа и чувства, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа". Накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно, едва пристъпващ, болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и се молеха пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Мария Тодорова Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи. Ние предприехме екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно.
към текста >>

Когато войникът напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем под телената ограда и бях много зарадвана, но и изненадана какво стана в съзнанието на този войник, който само преди няколко мига се бореше с мен, а сега бягаше.
" След като извиках втори път, нападателят веднага ме пусна, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората. Самата аз нищо не можех да направя, той беше по-силен от мене. Мъчно можех да му надвия и едничкото нещо, което ми оставаше, беше да извикам Учителя. Учителят беше вече напуснал земята. За моя радост помощта дойде веднага. Когато войникът напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем под телената ограда и бях много зарадвана, но и изненадана какво стана в съзнанието на този войник, който само преди няколко мига се бореше с мен, а сега бягаше. В такъв момент човек може само да каже: "Благодаря ти, Господи за помощта! Ти можеш и знаеш как да помагаш. Благодаря! " Елена Андреева Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ.
към текста >>

Така се разширява съзнанието.
Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично. Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо от това, как и откъде иде.
към текста >>

Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви.
Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молим, никога няма да го изучим. Ние с молитвата изучаваме езика на Бога. Не Му знаем още езика! Човек не може да разбере нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. Да се моли човек, това значи, да се свърже с Бога, да възприеме Неговите мисли и чувства. Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. Прилагайте молитвата като метод за работа в духовния свят.
към текста >>

Причината е, че съзнанието му не е будно.
Дето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отиде на чисто място. Не може да се молиш, ако умът не е чист и ако сърцето не е чисто. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Някой получава моментално отговор на молитвата си; друг чака дни, седмици, месеци; а трети чака и години - това зависи от интензивността на молитвата. Който е в съгласие с Бога и върши Неговата Воля, получава отговор на молитвата си. Който не върши Божията Воля, ще се чуди, защо не получава отговор на молитвата си. Ако искаш нещо, съгласно с Божията воля, ще получиш отговор. Иначе, молбата ти остава без отговор.
към текста >>

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малко топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Никога не се молете, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в Природата. След молитва и съзерцание не бързай да почнеш обикновената си работа, но чакай известно време пасивен, в очакване с мир, за да получиш един небесен дар. Непременно ще ти се даде нещо: например, някоя нова мисъл, ново чувство, нов подтик или ще видиш нещо и пр. Не зная как да се моля.
към текста >>

Божественото Учение трябва да се приложи.
В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов. Или кажи: Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на Земята и за осветяване на Името Ти между човеците? Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява Волята Божия. Божественото Учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение.
към текста >>

Трябва да се молите така: Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение.
Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов. Или кажи: Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на Земята и за осветяване на Името Ти между човеците? Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява Волята Божия. Божественото Учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение.
към текста >>

71. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

"Желая да бъда проводник на Божественото в света."
Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Сутрин като станеш 15 минути си длъжен да употребиш за размишление, да се молиш, защото на всеки 15 минути от Невидимия свят има по един трен. Като станеш, кажи: "Искам Господ да бъде на първо място." "Желая да бъда проводник на Божественото в света." Сутрин дори прекарай в молитва един час. Станеш от сън, кажи си: "Днес искам да направя повече, отколкото вчера. Без страх в Любовта безгранична. Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на Вечността.
към текста >>

За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас.
Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: "Аз живея в Бога и Бог живее в мен." За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя."
към текста >>

Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня.
За да ви вървят работите добре, сложете ръцете си на горната част на главата си и кажете: "Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух." Всяка сутрин след ставане, ще определите две минути за връзка с Невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с Невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват с; човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото Божествено Съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. Формули за всеки ден "Мога, Господи, да направя всичко, каквото ми кажеш. Няма нищо, което да не мога да направя за Тебе". "За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя." "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага Воля без никакво изключение." - Ще си служите с тази формула всеки момент: Като си буден и като спиш; като ядеш и като работиш.
към текста >>

Онзи, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисълта си.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот. Амин Формули за лечение Онзи, на когото съзнанието е будно, може да се лекува само с мисълта си. Щом заболее, той веднага се издига в мисълта си и там изправя погрешката си, която е причина за болестта му. После той слиза в сърцето си, дето също изправя погрешката си, която е причинила болестта му. Най-после слиза в областта на волята си и там изправя погрешката си. След това казва: "Да бъде Волята Божия." Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Като се намирате пред известни мъчнотии и страдания, кажете: "Любовта иде." Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете: "Любовта иде." Любовта е велика сила, от която бягат лошите духове и мъчнотиите, и страданията.
към текста >>

Аз трябва да спя и ще изпрося от Безкрайното Съзнание помощ, за да ми изпрати сън." (Произнася се сутрин, за да действа през деня.)
След това казва: "Да бъде Волята Божия." Щом каже така, болестта и мъчнотията му изчезват. Като се намирате пред известни мъчнотии и страдания, кажете: "Любовта иде." Ако сте сиромах, ако сте болен, ако сте неразположен, кажете: "Любовта иде." Любовта е велика сила, от която бягат лошите духове и мъчнотиите, и страданията. Няма по-красиво нещо за човека от това да осъзнае, че Любовта иде вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. При безсъние, кажи: "Тази нощ ще спя. Аз трябва да спя и ще изпрося от Безкрайното Съзнание помощ, за да ми изпрати сън." (Произнася се сутрин, за да действа през деня.) Когато ви боли някъде, сложете ръката си на болното място и изговорете следното: "Това е живот вечен да позная Тебе, Единното, Истинното Бога и Христа, Когото Си изпроводил. Това е живот вечен - да позная Любовта." Поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: "Аз живея в Бога. В Бога не съществуват никакви болести." Ако вярата ви в Бога е силна, няма да мине половин час и болката ви ще изчезне. Аз ще ти кажа само една дума: "Аум, аумен", "Аумен - амин" - Тази дума съдържа всичко в себе си.
към текста >>

72. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

Нямате ли будно съзнание, те ще ви причинят големи мъчнотии и страдания.
Щом като знаят - явяват се пречки. Който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл или едно светло чувство на показ пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда. Важно е да знаете, че има сили, течения в Природата, които противодействат на всяко добро начинание. Като знаете това, вие трябва да бъдете будни да се справяте с тях. Нямате ли будно съзнание, те ще ви причинят големи мъчнотии и страдания. Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите. Отрицателните сили в Природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал. Бъдете всякога будни. Има същества в света, на които им трябва енергия. То дойде - ще те бутне малко, ще те издои като крава.
към текста >>

Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите.
Който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл или едно светло чувство на показ пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда. Важно е да знаете, че има сили, течения в Природата, които противодействат на всяко добро начинание. Като знаете това, вие трябва да бъдете будни да се справяте с тях. Нямате ли будно съзнание, те ще ви причинят големи мъчнотии и страдания. Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите. Отрицателните сили в Природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал. Бъдете всякога будни. Има същества в света, на които им трябва енергия. То дойде - ще те бутне малко, ще те издои като крава. Флуидите изтичат от ръцете и краката.
към текста >>

Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно.
Като ученици, вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в Природата: Лисицата дебне кокошката; вълкът - агнето; крадецът - богатия; съдията - престъпника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и Му дава път да се прояви. Сигурността в света се заключава в това да бъдем свързани с Бога. Плътта, света и дявола - в тия три неща се проявява нашият враг. Така плътта е жена на дявола, дяволът е мъж на плътта.
към текста >>

Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата.
Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в Природата: Лисицата дебне кокошката; вълкът - агнето; крадецът - богатия; съдията - престъпника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и Му дава път да се прояви. Сигурността в света се заключава в това да бъдем свързани с Бога. Плътта, света и дявола - в тия три неща се проявява нашият враг. Така плътта е жена на дявола, дяволът е мъж на плътта. Светът, това са синовете, които са родили плътта и дявола.
към текста >>

Той винаги разчита на Божественото в себе си и Му дава път да се прояви.
За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в Природата: Лисицата дебне кокошката; вълкът - агнето; крадецът - богатия; съдията - престъпника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и Му дава път да се прояви. Сигурността в света се заключава в това да бъдем свързани с Бога. Плътта, света и дявола - в тия три неща се проявява нашият враг. Така плътта е жена на дявола, дяволът е мъж на плътта. Светът, това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха, дявола, защото, който се помъчи да стори това, се поставя на фалшива почва.
към текста >>

Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си.
Едно нещо трябва да имате предвид: Да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външния свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т.н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спрете развитието на Божественото в себе си. Спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затваряме цветята в цветарника, който има стъкла и запазва цветята в него. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си и на всяка лоша мисъл не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всеки добър човек дайте място при себе си, а на лошия пожелайте само да се поправи. И когато казваме, че трябва да се затваряме, то е криво разбиране. Не може постоянно да си затворен, то е друга крайност.
към текста >>

Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас.
У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото. Когато отидеш при Бога, Той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки, който не прощава, ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти. Докато държиш отрицателна мисъл в ума си, тя носи гниене.
към текста >>

73. СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ

Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си.
Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята да възприемете нейните енергии. После, отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре - надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Енергията в Природата иде главно от два източника: от центъра на Слънцето и от центъра на Земята. Преобладаваща енергия в Природата е тази, която иде от центъра на Слънцето. Тя е положителна енергия.
към текста >>

Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане.
После, отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре - надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, коитс работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Енергията в Природата иде главно от два източника: от центъра на Слънцето и от центъра на Земята. Преобладаваща енергия в Природата е тази, която иде от центъра на Слънцето. Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от главата, мозъкът на човека става много активен.
към текста >>

Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание.
Изобщо, в който уд и да става кръстосването на тия енергии, човек ще почувства в себе си особена приятност и разположение към нещо хубаво. Ето защо, човек трябва да изучава мислите и желанията си, да види каква роля играят те в неговия живот, да различава откъде идат: от центъра на Земята или от центъра на Слънцето. Вечер не трябва да си лягате, докато не отправите слънчевите енергии към центъра на Земята и от центъра на Земята не вземете земни енергии. Сутрин ще направите обратно - всички земни енергии ще ги отправите към Слънцето и от него да възприемате слънчевите енергии. Дълголетието се дължи на тези методи. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения - едното отива от Земята до Слънцето, а другото се връща назад. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом. Всички трябва да се стремите към Слънцето като главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на Слънцето или сутринните слънчеви лъчи са най-благоприятни върху човека.
към текста >>

В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина и да може да я възприеме.
- Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от Слънцето и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек не е навреме на мястото, отдето трябва да получи тази светлина, която му носи живот. Жива е тази светлина! Тя е наречена "прана". В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи моментът, когато вашата светлина иде, вие ще почувствате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато и работа да имате, излезте навън, за да възприемете тази светлина. Постойте вън 5-10 минути, най-много половин час, докато тази светлина премине. Сега вие ще кажете: "Чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от Слънцето! " Да, това са наредби на живата Природа.
към текста >>

Същото нещо се отнася и до духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него.
Обаче, трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, който ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че Слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, които не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли и с това ще попречат на вдъхновението ви или на разположението ви. Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите, колкото искате. Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява 1/3 от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до духовното Слънце у човека, както и до Божественото Слънце у него. Значи, в живота на човека всеки ден има три важни момента, които ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най-първо се запитвайте какво трябва да правите днес, защо сте дошли на Земята и т.н. Има ли нещо неестествено в това?
към текста >>

74. ОТВЪДЕН СВЯТ

Божественото Учение отрича старостта, отрича и смъртта.
Село Тополица, 1940 г, Димитър Славов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ На Земята няма деца, а има дечурлига. А на Небето има деца. На Земята няма старци, има старуци. Божественото Учение отрича старостта, отрича и смъртта. Според нас, смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скъсана и окаляна, няма ли да я съблечете? Ще я съблечете, разбира се. Ако има възможност да се закърпи, ще я закърпите, а след това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облечете нова, чиста дреха.
към текста >>

Човекът в гроба запазва съзнанието си.
Ако сте ясновидец, ще видите милиарди такива нишки. Вечерно време излизаш по тоя конец и пак по него се връщаш в тялото. Човек не умира, само плътта умира. Душата на човека тежи 33 грама. Умрелият човек съзнава, а хората казват, че е умрял. Човекът в гроба запазва съзнанието си. Докато се освободи от тялото, минава през ред мъчнотии, защото е свързан с хиляди здрави нишки - не е лесно да се освободи от тях. Тежко е положението на душата и духа, докато се освободят от връзките на тялото. Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му. Затова да не се привързва много към земята, към вещите и близките и да прощава. Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите.
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на ония българи, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асиро-вавилони и прочие.
Това е добър признак. Значи духовното действа в България. В тая страна кога е имало лъвове? Никога! Даже нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на ония българи, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асиро-вавилони и прочие. Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на Природата, наричани от някои "Акашови летописи". Какво представя България? - Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане! Българинът е избран народ, както и евреинът.
към текста >>

Следователно, всички трябва да се подчиняват на онова, което Бог е вложил във вас - на Божественото.
Лошото, което става в България, е за непослушанието на българите. От 30-40 години говоря на българите, но те не са готови да изпълнят Божията Воля. Аз им говоря, а те хвърлят кал върху мене. Заблуждавал съм хората. Аз не създадох света. Следователно, всички трябва да се подчиняват на онова, което Бог е вложил във вас - на Божественото. В Природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче, Природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя защо при това голямо богатство тя страда.
към текста >>

76. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Той е Божественото начало в тях.
Славянството се бори с татарското влияние, влиянието на атлантската раса. Татарското влияние се изразява в крайния материализъм. Славяните сега носят силата на душата, на Любовта. Те са хора на човеколюбието. Хубавата страна на славянството е алтруизмът. Той е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славянството има нещо възвишено: Любов към Бога. "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." - Кротките се отличават с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще Го намерите в мекия елемент. Мекият елемент работи вече в света между славяните.
към текста >>

В съзнанието на славянството има нещо възвишено: Любов към Бога.
Славяните сега носят силата на душата, на Любовта. Те са хора на човеколюбието. Хубавата страна на славянството е алтруизмът. Той е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славянството има нещо възвишено: Любов към Бога. "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." - Кротките се отличават с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще Го намерите в мекия елемент. Мекият елемент работи вече в света между славяните. Какво означава думата "славянин"? - Човек, който слави Бога.
към текста >>

Ако търсите Божественото, ще Го намерите в мекия елемент.
Хубавата страна на славянството е алтруизмът. Той е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славянството има нещо възвишено: Любов към Бога. "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." - Кротките се отличават с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще Го намерите в мекия елемент. Мекият елемент работи вече в света между славяните. Какво означава думата "славянин"? - Човек, който слави Бога. Той е свързан със Славата Господня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания, като славянския.
към текста >>

И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света.
Те са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си. Той трябва да има чисто, непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физически, духовни и умствени, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко:
към текста >>

77. СОЦИАЛНА ПРАВДА

Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото.
За човека, който разполага със здраве, със сили, никаква просия не се позволява. За човека, който има ум, сърце, който може да мисли и чувства правилно, никакво насилие, никаква неправда не се позволява. Нямаш право да използваш брата си! Нямаш право да трупаш пари от гърба на брата си! Божественият морал е такъв: Ние можем да използваме само нашия ТРУД. Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото. Материалните блага, които хората търсят, са причина за отклоняване от правия път. Материалното богатство е резултат на човешката енергия. То трябва да се разпредели правилно между всички хора. Богатият няма право да обсебва всичките блага. Те не принадлежат изключително на него.
към текста >>

Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди?
Като вземете цялата процедура на сегашното право.по отношение на Божието, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Има ред постъпки на европейците, които не ги препоръчват. Аз не искам да изнасям техните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят, не е никаква култура. Може ли да се оправи светът с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание и у тях ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно! Не се ли приеме разумният живот, катастрофите неизбежно ще дойдат. Разумното, Божественото ще се наложи в света. Това ще стане не чрез разрушение, но чрез разумност и Любов. Разумните
към текста >>

Божественото съзнание и у тях ще се пробуди и ще заговори.
В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Има ред постъпки на европейците, които не ги препоръчват. Аз не искам да изнасям техните постъпки, но казвам: това, с което европейците се хвалят, не е никаква култура. Може ли да се оправи светът с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание и у тях ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно! Не се ли приеме разумният живот, катастрофите неизбежно ще дойдат. Разумното, Божественото ще се наложи в света. Това ще стане не чрез разрушение, но чрез разумност и Любов. Разумните същества идат вече в света и насаждат новите идеи.
към текста >>

Разумното, Божественото ще се наложи в света.
Може ли да се оправи светът с такава култура? Знаете ли, че един ден съзнанието у бедните, у сиромасите ще се пробуди? Божественото съзнание и у тях ще се пробуди и ще заговори. Време е вече да се живее разумно! Не се ли приеме разумният живот, катастрофите неизбежно ще дойдат. Разумното, Божественото ще се наложи в света. Това ще стане не чрез разрушение, но чрез разумност и Любов. Разумните същества идат вече в света и насаждат новите идеи. Аз бих желал всички млади, всички учени и философи да дадат ход на новите идеи в света и да ги приложат поне в минимална степен. Това не може да стане изведнъж, но постепенно - лъч след лъч ще иде, докато светлината на изгряващото слънце се усили и освети всичко около себе си. Сега почваме да пренасяме онзи свят в този.
към текста >>

78. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще.
Спомени на ученици По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде. Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души. Колко са невидимите и дали тези думи се отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите. Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това?
към текста >>

Според съзнанието, според културата, желанията.
Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това? Но това е Учителят! Най-богатият от най-богатите! Тук между поисканите неща ще има къщи, служби, търговски сделки и много дребни, незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията. Беседата завършва. Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда.
към текста >>

Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт.
Станах изразител на големия смут който цареше у всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад нея, където никой не можеше да ни види Лицето на Учителя в този момент беше тържествено. Той вдигна дясната Си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, бурята спря, снегът престана да вали, небето разкъса своята облачност и Слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди. Никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно, както един държавен глава, когато подпише указ за обявяване на война или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и Духовните същества, които разполагат със Силите на Природата, могат да предизвикат известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови.
към текста >>

Още тогава Учителят бе казал: "Вие искате да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божественото Слово.
От друга страна, Той каза, че болшевизмът - това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че, болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа, да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на Земята при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителят бе казал: "Вие искате да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божественото Слово. В момента, когато сляза аз, в България ще дойдат болшевиките." Така и стана! Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великия Учител и Школата бе закрита. Кой помогна за това?
към текста >>

79. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Строгото Му лице отново ме погледна и чух думите Му, които като с длето се врязаха в съзнанието ми за вечни времена: "Винаги, когато имаш нужда от мен и искаш да се свържеш с мен, ще кажеш: "Учителю, Благи!
А и не можех да опиша толкова много неща, които ставаха около мен и в мен в едно писмо. Оставаше другият начин - когато отивах по два-три пъти в годината на Изгрева, за да се срещна с Него. Но това беше за мен много малко. Затова търсех друг начин. Усещах, че такъв съществува и затова се обърнах към Учителя с този въпрос. Строгото Му лице отново ме погледна и чух думите Му, които като с длето се врязаха в съзнанието ми за вечни времена: "Винаги, когато имаш нужда от мен и искаш да се свържеш с мен, ще кажеш: "Учителю, Благи! " и ще мислиш за мен и аз ще дойда да ти помогна! " Въздъхнах облекчено. Аз се намирах пред Учителя, на Изгрева в София, а моят дом бе в Габрово. А там имам най-голяма нужда от Неговата помощ и запитах: "Но това, Учителю, за къде важи? За Изгрева или за провинцията?
към текста >>

Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко.
За Изгрева или за провинцията? " - Това важи за сега, за утре и завинаги! Това важи за тук, за провинцията, за вечността и за Вселената! Това важи и за целия Космос, за цялата Вселена и завинаги! Когато ме повикате и ме извикате с чистотата на сърцето си, чрез светлината на ума си и със силата на Духа, то аз ще дойда от края на Вселената при вас и ще ви помогна! Това е един вътрешен закон на Миротворчеството и Миросъзнанието на Вселената, че Бога е навсякъде и във всичко. Това е Всьо и Вся! Той е във всичко и навсякъде - на Небето, на Земята и във Вселената! Той е навсякъде и във всичко: на физическия свят, в Духовния свят и в Божествения свят. Това е загадката и силата на тази мистична тайна и Божи закон. Аз днес ви я откривам и я оставям за учениците на Школата.
към текста >>

Дайте път на Божественото в себе си!
- "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го какво може да направи един Учител с тялото си. - "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото си, да го пренеса през пространството и да го сформировам пак, където си искам." При срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева с Учителя, един ученик запита: "Има ли някоя книга, в която да е описана Вашата биография? " Учителят отговори: "Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си! " Боян Боев Веднъж съм застанала пред Учителя. Той ме поглежда и казва: "Задай си въпроса! " Аз не бях си го подготвила още и Той ме изненада.
към текста >>

80. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>

Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека като съвест. Всичките примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги той да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия - тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията. За военните сме привеждали много добри примери.
към текста >>

Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда, само когато дойде Божественото благословение.
Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда, само когато дойде Божественото благословение. Аз съм ваш приятел и искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България, няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти.
към текста >>

81. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

" - "Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава.
И двете й снахи отказали да я гледат. Дъщеря й поела грижата за болната си майка - същата дъщеря, която я бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в духовния му път. Двете жени - майка и дъщеря, вече пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път. Веднъж един брат, на когото тя е сродница, й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. "Никакъв грях не съм сторила - заявила тя - защо Господ ме наказва? " - "Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава. Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата. Кой каквото посее, такова ще пожъне. Така е в живота - всичко се плаща. Разказал брат Киряк на Георги Събев Приятелите от село Горица получиха покана за събор на Бялото Братство и бързо започнаха да се приготвят.
към текста >>

Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата.
Дъщеря й поела грижата за болната си майка - същата дъщеря, която я бе послушала и беше горила книгите на мъжа си и с това беше успяла да го спре в духовния му път. Двете жени - майка и дъщеря, вече пет години страдат, без да знаят защо, без да съзнават какво зло са извършили спрямо зет и съпруг, като са станали причина да го отклонят от Божия път. Веднъж един брат, на когото тя е сродница, й загатнал, че често болестите се дават за назидание, заради някои грехове, които сме извършили и сме ги забравили. "Никакъв грях не съм сторила - заявила тя - защо Господ ме наказва? " - "Не, Бог никого не наказва, но ние плащаме своите задължения по този начин." И понеже болната няма будно съзнание, нито разкаяние, страданието продължава. Всеки, който се опълчва против Божественото, който гори Словото на Учителя, той сам си сипва жар на главата. Кой каквото посее, такова ще пожъне. Така е в живота - всичко се плаща. Разказал брат Киряк на Георги Събев Приятелите от село Горица получиха покана за събор на Бялото Братство и бързо започнаха да се приготвят. Колата бе запретната и приятелите идваха да си слагат куфарите и бохчите.
към текста >>

Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше.
Но аз не послушах Учителя и напуснах по-рано църквата и бях наказан за своето непослу- шание и от двете страни - както от църквата, така и от окултните закони на Школата. Това ще го разкажа подробно по-късно, а тук правя връзка между мен и Евтимий. Той ме обичаше, без да осъзнава защо. Аз по-късно разбрах защо ме обича. Той беше на върха на тази институция и всички онези, които управляваше и командваше от тази верига, трябваше да преминат през мен. Неговото подсъзнание му нашепваше това и затова той ме обичаше. Обичта му към мене не беше случайна. Аз трябваше да я заплатя. Та, този Евтимий, аз го виждах как пътува в луксозни файтони, а около него - млади госпожици и дами. Отиваха в манастира на гуляй, след това той им даваше причастие и така ги опрощаваше от техните плътски грехове. Опрощаваше ги по всички правила - както това ставаше при такива гуляи в света.
към текста >>

Отношението към Божественото е много отговорно.
Така че ние видяхме как действаше Божията Воля като съдба за света! Мария Тодорова Брат Боян Боев изпраща през 1940 г. няколко пакета с беседи на приятелите в Латвия. Скоро му връщат пакетите, като на тях пише: "Такава литература не се допуска в Съветския съюз." Учителят обясни случилото се, когато стана Втората световна война и немците нахлуха в Русия: "Това ги сполетя, защото върнаха пакетите на Бялото Братство." Виж какви причини, наглед нищожни, а какви огромни, страшни последици носи своеволието. Отношението към Божественото е много отговорно. Борис Николов Брат Борис Дряновски след една бомбардировка през есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: "Учителю, не разбирам какво става със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа "рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение?
към текста >>

Будно съзнание трябва." Учителят беше сериозен, замислен, тъжен.
Сутринта в 9.30 ч. Учителят каза: "Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва." Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина, същия ден на обяд стана голямото самолетно нападение над София, а вечерта - второ, още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци бълваха срещу Учителя десетки години. Борис Николов Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери близначки и един син.
към текста >>

82. ПОСЛЕДЕН ЗОВ

Единственият път е, ако приемат Божественото.
ПОСЛЕДЕН ЗОВ Записки от беседите на Учителя Пътя, в който съвременните християнски народи вървят, нищо добро не ги очаква. Единственият път е, ако приемат Божественото. Тогава този порядък ще се измени и ще дойде Божественият порядък. Те поставят въпроса, като че зависи от тях. Не зависи от тях. Съвременната култура или ще приеме новата култура по Божественото, или народите ще се обезличат и после ще започне една нова култура, както в миналото е ставало. Предсказано е, че в чашите времена Бог ще постави едно Царство, което ще бъде над другите царства.
към текста >>

Съвременната култура или ще приеме новата култура по Божественото, или народите ще се обезличат и после ще започне една нова култура, както в миналото е ставало.
Пътя, в който съвременните християнски народи вървят, нищо добро не ги очаква. Единственият път е, ако приемат Божественото. Тогава този порядък ще се измени и ще дойде Божественият порядък. Те поставят въпроса, като че зависи от тях. Не зависи от тях. Съвременната култура или ще приеме новата култура по Божественото, или народите ще се обезличат и после ще започне една нова култура, както в миналото е ставало. Предсказано е, че в чашите времена Бог ще постави едно Царство, което ще бъде над другите царства. Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как?
към текста >>

Велик закон се налага сега на цялото човечество - велико съзнание се пробужда в света - нещо, което никога не е ставало.
Но кой ще го оправи? - Бог. Но как? - Чрез нас. Божествената мисъл, която ще мине през нашите умове; Божест- вената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души - те ще оправят света. Велик закон се налага сега на цялото човечество - велико съзнание се пробужда в света - нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, от малцина, а от цялото човечество; от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал; но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали.
към текста >>

83. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Ще остане само реалното - Божественото.
Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания. Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца!
към текста >>

Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.
Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори. Под "свършване" или "изгаряне" на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното - Божественото. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената - за научни изследвания. Онези, у които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. Родила се е нова звезда и тя ще измени живота на хората. Бог е решил да ликвидира тази тъмнина! Стига вече този мрак и извратени сърца! Христос ще донесе сближение между народите, ще ги обедини, ще ги слее в един общ организъм. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си и религиозните хора ще имат ново понятие за Бога.
към текста >>

Онзи и този свят са едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Те ще оправят света. Знаете ли с какви сили разполагат тези велики братя? Светлите същества, които идват сега, носят Новата култура. Ще дойдат истински учени на Земята, ще донесат положителното знание за живота. Умовете и сърцата на хората се подготвят вече, за да разберат великите проблеми на живота, скрит в самото Битие. Онзи и този свят са едно, когато съзнанието не е прекъснато. Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това.
към текста >>

Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото.
Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелистът Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея "Новото човечество" и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Тези хора са сега тук на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други поети, учени и всички подтикват човечеството в тоя път към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на онези окови, които сковават човечеството. Те така ще се съединят сега с човека, както човешката личност се съедини с животинското естество. Това ще причини една велика Божествена култура на Земята. Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък. Те работят сега отвътре, те работят в България, навсякъде работят.
към текста >>

Сега, като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света.
Новото ще влезе в света по пътя на музиката. Всички велики музиканти, поети, художници, учени работят за спасението на човечеството. Чрез тях Невидимият свят ще повдигне хората. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Тия, които работят за идването на Новата култура, ще имат големи постижения. Сега, като говоря за Божественото Учение, не мислете, че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това Учение, нужни са хиляди години. След 2000 години вътрешните условия на живота ще бъдат 10 пъти подобри, отколкото сегашните. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства.
към текста >>

84. ШЕСТАТА РАСА

Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае.
Колкото малка да е негова мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре. но важно е как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят като оставя всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде ден, когато хората ще се раждат и умират по нов начин.
към текста >>

Те ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание.
Културата слиза Отгоре, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува Горе като ангелска култура. Сегашната човешка култура ще слезе при животните. Престъпните хора влизат в телата на животни и дървета, които им служат като възпитателни институти. Хората на Любовта, които тепърва ще идват, ще имат другояче устроени тела. Те ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Те ще виждат и отпред, и отзад, и отстрани без да се обръщат, без да движат врата и очите си. За в бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас. Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина.
към текста >>

Иде Божественото в света!
Идва ново Небе и нова Земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! Сега идат в света един нов род жени, те ще се народят. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 години. След 2100 години, които дойдат от вас, ще проверят един закон. Аз не искам никой да вярва. Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една Нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва.
към текста >>

У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Господ е оставил хубавото за най-после. Такъв е законът. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде Шестата раса на Земята, всичките тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: "Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: "Ще помним ли това? " Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде.
към текста >>

Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край.
Такъв е законът. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде Шестата раса на Земята, всичките тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: "Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: "Ще помним ли това? " Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце.
към текста >>

85. ПОБЕДА НА ДОБРОТО

Съвременното човечество се намира в предверието на Новата епоха, понеже Слънчевата система е влязла в пътя на Божественото зазоряване.
Но сега победата е на наша страна. Ние два пъти грешка не правим! " Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Съвременното човечество се намира в предверието на Новата епоха, понеже Слънчевата система е влязла в пътя на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след друг те ще измрат и Земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идват, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място.
към текста >>

А Бялата ложа не иска да се разруши сегашната култура и да се приспи човешкото съзнание, но да просветне.
Не само това, но в турско време ще плати 32 гроша за 32-та зъба, които са яли, че са се мъчили. Дето съществува неправда, там са черните. Ония насилия, които претърпява човешката душа, идат все от черните - обезсърченията, неразположенията са все от черните. Черната ложа иска да разруши сегашната култура и хората да почнат пак наново. Тогава човечеството ще се приспи хиляди години и после ще почне наново. А Бялата ложа не иска да се разруши сегашната култура и да се приспи човешкото съзнание, но да просветне. Сега е голямата борба между черната и Бялата ложа. Сега борбите на Земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят между Бялата и черната ложа. Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството.
към текста >>

- На едни ще се пробуди съзнанието и ще страдат заради престъпленията си.
Под тази мисъл разбирам, че няма да остане лош човек на Земята. Злото и лошите хора ще изчезнат, няма да остане помен от тях. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: "Всяка плът ще слави Господа." Какво се разбира под Възкресение за осъждание? - На едни ще се пробуди съзнанието и ще страдат заради престъпленията си. Тогава грешните ще се преобразят. Всичката им смелост ще изчезне като дим. Всички лоши духове ще минат през вратата - Черно море. Оттам се чисти светът, затова е черно. То ще погълне лошите духове.
към текста >>

Светли същества са вече обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум - ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат.
Наближило е времето, когато Земята трябва да се пречисти. Огънят, който ще чисти Земята, ще бъде много силен и много мек. Иде времето, когато хората ще живеят в нова светлина и нова топлина и ще се радват на новия живот. Това ще стане скоро. Ще се видоизменят хората. Светли същества са вече обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум - ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат. Напредналите същества - силите на Светлината, воюват със силите на тъмнината. Победата е на страната на Светлите сили, на Доброто. Доброто ще победи. Сега се водят големи сражения между тези две сили - между Доброто и злото. Но човечеството ще измине този път, ще дойде до обетованата Земя и ще си почине.
към текста >>

86. ВЕХТОТО ПРЕМИНА

Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно.
Слънцето представя общия порядък, който сега съществува в света. Луната представя сбор от всички религиозни системи. Звездите пък са великите хора, които ще паднат и няма да светят, ще потъмнеят, ще изгубят светлината си. Казано е: "Небето ще се поколебае и знанието на Сина Человечески ще се яви." Отде ще дойде? - Отвън ще Го видите, отвътре ще Го видите; единично ще Го видите и колективно ще Го видите. Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно. Тогава целият свят ще се открие пред вас и ще кажете: "Едно време бяхме слепи, но сега всичко виждаме." Това всеки ясновидец вижда. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне! Няма да намерите едно перце от тоя ред и порядък, който сега съществува. Не че сега аз го искам, но както от честния кръст нито едно малко парченце няма да намерите, така всичко ще се измени. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета.
към текста >>

А пък то - лошото е било вътре и Божественото го е изхвърлило като мъток навън, както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной през това място.
За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: "Дайте ми да си хапна от това, от онова, дайте ми да пийна, че да си замина със затворени очи от този свят." Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на Земята. Това е решението на Невидимия свят. Хората, които не разбират, казват, че сега светът се е развалил. А пък то - лошото е било вътре и Божественото го е изхвърлило като мъток навън, както в едно тяло всички нечистотии се събират на едно място и се изхвърлят навън като гной през това място. Същото е в човечеството: сега има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите навън. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава. Винаги на границата между две култури - стара и нова - се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения - старото и новото - влизат в стълкновение. Едното се руши, а другото се гради.
към текста >>

Ако някои мислят, че може да тикнат света в някой път, дето Божественото не иска, то много се лъжат, понеже има едно място, отдето се регулират нещата.
Същото е в човечеството: сега има абсцес и чрез него се изхвърлят нечистотиите навън. Който не знае този закон, се обезсърчава. Всекиму ще се въздаде това, което заслужава. Винаги на границата между две култури - стара и нова - се явява криза, явяват се големи противоречия, бури, сътресения, катастрофи, защото двете течения - старото и новото - влизат в стълкновение. Едното се руши, а другото се гради. Ако някои мислят, че може да тикнат света в някой път, дето Божественото не иска, то много се лъжат, понеже има едно място, отдето се регулират нещата. Понеже сега предстои един нов живот, човечеството не може да влезе в него, догдето не изгорят всички стари разбирания, мисли и чувства в страданието. И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Картата на света ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни.
към текста >>

В хората има пробуждане на едно голямо съзнание, навсякъде ще дойде това въздействие.
Според моите изчисления, условията за престъпност на физическото поле след 300 години ще се изгубят. Сега са последните условия за престъпления. След 300 години, ако сте живи, ще проверите нещата. Сега не можем да говорим, но до 300 години 101 % ще стане. Понеже в другите два свята нещата вече са станали, непременно най-после ще има едно голямо въздействие. В хората има пробуждане на едно голямо съзнание, навсякъде ще дойде това въздействие. Хората вече не искат съзнателно да вършат престъпления. Богати и учени, всички съзнават, че трябва да се тури край на тая анормалност, която съществува. Всеки човек, всеки народ, който не изпълнява Волята Божия, ще бъде пометен. Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено, т.е. ще бъде оставено за друга епоха.
към текста >>

87. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

пробуждане на висшето съзнание.
Ако ти можеш да сгъстиш светлината, има храна. Ако след хиляда години хората започнат да се хранят със светлина, ще бъде един успех. Но аз мисля, че още след 2100-та година може да се постигнат условията, за да може човек да се храни със светлина. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк?
към текста >>

Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот.
Ако след хиляда години хората започнат да се хранят със светлина, ще бъде един успех. Но аз мисля, че още след 2100-та година може да се постигнат условията, за да може човек да се храни със светлина. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Человечески на Земята, защото е казано, че Син Человечески живее с хляба, който слиза от Небето. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и пробля- съкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание на човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят. И тъй, пророкът, който хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? - Отгоре, отдето Бог го е изпратил.
към текста >>

Новият свят ще бъде свят на Божественото милосърдие, кротост, въздържание, на справедливост.
Рогата и копитата им ще паднат. В тях вие ще видите свои братя. Христос като дойде на Земята, ще донесе това ново нещо. Вие ще бъдете зрители на тази култура, на туй Божествено благо и ще разберете, че вътре във вас, във вашето сърце, във вашите души има нещо ново - туй, за което не сте сънували! Няма нищо в света, което може да задържи идването на новия порядък в света! Новият свят ще бъде свят на Божественото милосърдие, кротост, въздържание, на справедливост. Ще бъдат задоволени нуждите на всички хора. Всеки народ ще бъде под смокинята и като капе смокинята, ще яде и ще благодари на Бога. Във всеки дом ще има пеене, свирене, изобилие.
към текста >>

88. УЧИТЕЛЯ В МЕН

След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас.
Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път.
към текста >>

89. ПРЕДИСЛОВИЕ

Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен подтик, който действа отвътре и отвън.
Голяма привилегия за един народ е, когато всред него дойде Учителя. Това е златният век в неговата история. Тогава той се намира под закрилата на Великия Разумен свят и през каквито изпитания и опасности да мине, излиза невредим. Ала и голяма е отговорността му, ако не го приеме и послуша. Тази книга говори за онези следи, които Учителя остави в света на формите, ала тя говори и за онези велики идеи, за онези мощни сили, които Той внесе в живота и които вече работят и преобразяват света. Божественото започва с най-малкото, с най-слабия разумен подтик, който действа отвътре и отвън. Той е началото, предвестникът на Мощния и Силния, Който иде – Божият Дух. Идването на Учителя не е еднократно явление, макар за дадено време да има конкретен израз в света на формите. От този момент Той действа като една нова сила на Живота. Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее.
към текста >>

Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят.
Той е Високият идеал, към който всички се стремят. Той работи в човешките души през цялата вечност, докато ги повдигне и въведе в света, в който Той живее. Всички, които Го очакват, ще станат за работа. Те Го познават, отдавна те гладуват и жадуват за Словото на Живота. На тях ние казваме: “Близо до вас има Извор с обилни кристални води.”Учителя се явява тъкмо в епохата на големите световни политико-стопански и интелектуални противоречия, като показва изходния път – път към разумната култура. Защото след тези големи катастрофи иде едно издигане на човешкото съзнание в по- висок свят. Преди две хилядолетия Христос каза: “В онези дни Луната ще потъмнее, Слънцето няма да дава светлината си и звездите ще паднат.” Някога Великите Ръководители и Учители са говорили вечните истини, забулени в символи, защото хората не са били готови да ги приемат. Днес човечеството минава през огъня на страданията, които представляват посвещение, подготовка за разбиране на Истината. Думите Христови в цитирания стих в днешната епоха стават действителност. В този стих Луната символизира външните религиозни форми – те ще рухнат. Слънцето символизира формата на държавата.
към текста >>

90. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър. Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4. В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.
към текста >>

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
към текста >>

Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999)
към текста >>

91. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот.
Това е правилото на всеобемащата Любов. Ние не служим на човеци, но на Този, Който ни е призовал в Живот и Виделина. Моята радост е вие да растете в Благодат и Сила и да сте разумни и мъдри във всичко. Бъдете всички верни и усърдни. Това е нашето дело. Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот. Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра.
към текста >>

Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си.
Ние не служим на човеци, но на Този, Който ни е призовал в Живот и Виделина. Моята радост е вие да растете в Благодат и Сила и да сте разумни и мъдри във всичко. Бъдете всички верни и усърдни. Това е нашето дело. Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот. Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство.
към текста >>

Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на Светлината и Свободата – човек влиза в Божественото училище.
От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство. Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на Светлината и Свободата – човек влиза в Божественото училище. Тази опасност Учителя предвижда. Той познава много добре тази област, Той бди и пази учениците, за да ги изведе на безопасно място. Той работи заедно с тях, просвещава ги и ги упътва, за да преминат те тази опасна област в пътя на човешката душа към Вечното начало. Той казва: Любовта да бъде ръководител на всички ни.
към текста >>

92. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие.
Какво е една светла мисъл, какво е едно благородно чувство? Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност. Учителя казва: Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот. В 10 ч. Учителя държи неделната беседа.
към текста >>

Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване.
Едно писмо от нашия Небесен Баща. Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност. Учителя казва: Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот. В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители.
към текста >>

Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот.
Душата гладува и жадува за даровете Божии. Тя ги очаква с трепет и ги приема с благодарност. Учителя казва: Дошло е време, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние се нарича възмъжаване. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има вътрешна връзка с Целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествен живот. В 10 ч. Учителя държи неделната беседа. Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние.
към текста >>

Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек.
Точно в 10 ч. Учителя влиза през малката западна врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата. Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината. Колкото човек възраства, толкова по-пълно му се разкрива тя. Учителя си служи свободно с формите. Той знае, че те са създадени заради съдържанието и смисъла, а не обратното. Следователно Духът, Който твори всичко и има Истината, всякога може да създаде една подходяща форма, за да я изкаже.
към текста >>

В неделните беседи Учителя разглежда Живота в светлината на Божественото учение.
Благословена е работата на Учителя. Когато един Учител дойде между човеците, към Него отправят зов за помощ всички души, които са в нужда. Той трябва да им помогне. Затова за Христа е казано: “Той взе греховете на света.” Беседа в салона на Изгрева В неделните беседи Учителя разглежда Живота в светлината на Божественото учение. Понякога Той зове, а понякога предупреждава. Христос казва: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.” Беседите Си Учителя илюстрира богато с примери и анекдоти, а понякога с легенди и приказки, които Той сам създава. В тях Той облича вечните истини в прекрасни образи и символи. Една мека светлина струи от тях.
към текста >>

Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки.
Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото – това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим. В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество. В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки. Тези преценки са пълни – по форма, съдържание и смисъл, вдъхновени и пророчески. Неговата мисъл докосна и миналото – пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега. Докато човек не се върне и изправи погрешките от миналото, не може да върви напред; те всякога ще го спъват в пътя му. Човек е свързан с миналото, работи в настоящето, принадлежи на бъдещето.
към текста >>

93. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата.
Там той влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, скалите и водите. Зад тия енергии има разумни сили. Човек влиза във връзка с тях. Това съдейства за неговата физическа и духовна обнова. Природата е лаборатория, в която работят живи и разумни сили. Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата. Тогава ще станете способни да почувствате и преживеете освен красотата на външните ¢ форми, но и вътрешната Красота, защото най-високата Красота е там, гдето виждаме присъствието на Духа, на Разумното. В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало. Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното. Тъй всички форми, които виждаме около нас в Природата, образуват буквите на една свещена книга. Планината е място за размишление, за повдигане на мисълта.
към текста >>

В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало.
Човек влиза във връзка с тях. Това съдейства за неговата физическа и духовна обнова. Природата е лаборатория, в която работят живи и разумни сили. Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата. Тогава ще станете способни да почувствате и преживеете освен красотата на външните ¢ форми, но и вътрешната Красота, защото най-високата Красота е там, гдето виждаме присъствието на Духа, на Разумното. В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало. Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното. Тъй всички форми, които виждаме около нас в Природата, образуват буквите на една свещена книга. Планината е място за размишление, за повдигане на мисълта. Духовната атмосфера на планината е чиста. Там по-лесно става свързване с възвишените светове и със Светлите Разумни сили, които работят в тях.
към текста >>

94. ЕЛ-ШАДАЙ

В Любовта всеки човек е отражение на Божественото.
Всички хора, които любят, са проводници на Безграничния. Човек, който има Любов, не се бои нито от смърт, нито от тъмнина, нито от болест, нито от сиромашия, нито от нищо. Най-важното е Любовта към Безграничния! Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в света. Това, което човек трябва да внесе в себе си, то е Любовта към Безграничния. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогва само онзи, който има ключ за отварянето му. Ключът за Небето е Любовта. Познаването на Любовта е Живот вечен. Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли на Земята, за да станат слуги.
към текста >>

Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество.
Всичко зависи от Любовта, която човек има към Безграничния. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик в човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта. Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността.
към текста >>

Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб.
Едничката Реалност е Любовта. Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. А Любовта иде сега на Земята. Любовта е Силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този строй ще се стопи. Тогава ще почувстваш, че всички хора са близки с теб.
към текста >>

95. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
В Него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да Му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше Красотата или Доброто, в него светеше детинска радост. Присъствието на хубава светла мисъл се чувстваше у него. Този поглед винаги и съвършено изразяваше Истината. Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Една хармонична естественост имаше в цялата Му фигура. Тя придаваше красота и искреност на всяка Негова постъпка. Естествеността дава условия за проява на Любовта. Учителя имаше мек, приятен, нисък глас. Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих, гласът Му проникваше далеч.
към текста >>

Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва.
Човек трябва да се научи да черпи сили от Живата Разумна Природа по онези естествени пътища, които тя поставя на негово разположение. Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува. Писатели, поети, изобретатели идваха при Учителя. На всички Той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето. Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва. Учителя беше носител на това Знание. Той даваше с щедра ръка, ала законът е такъв: “Търсете, хлопайте, искайте.” Когато беше време за почивка, Учителя умееше да почива безметежно и с благодарност. Ясен Мир царуваше около Него. Присъствието на една хубава мисъл се чувства и без да се изказва.
към текста >>

Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.
Всеки ден отваряй душата си пред Господа. Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия. За съзерцанието Учителя казва: Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва: Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите.
към текста >>

Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим.
И в какво се изразява Любовта на Учителя? Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. На друго място казва: Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в Живота нейната Сила, нейната мощ. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно не е важно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да Го победи.
към текста >>

Божественото учение е неделимо.
Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. На друго място казва: Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в Живота нейната Сила, нейната мощ. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно не е важно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да Го победи. За мисията на Божественото Слово Той казва:
към текста >>

За мисията на Божественото Слово Той казва:
Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно не е важно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да Го победи. За мисията на Божественото Слово Той казва: Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той не може да се освободи. То не е мое. То е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат.
към текста >>

Те не насилват Божественото.
За смирението Учителя казва: Смирението е израз на Любовта към Великия. Има едно качество на Божиите служители – смирението. В Блаженствата е казано: “Блажени нисшите духом…” През тях Божественият живот минава чист. През тях Божествената Истина се изявява съвършено. Те не насилват Божественото. Не му налагат своя отпечатък. Учителя не говореше от свое име. Учителя беше търпелив. Той знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време.
към текста >>

Божественото Слънце изгрява.
Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл. Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява. Това е тържествен момент на живота. Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ. Настава ден, настава време за учение и работа. Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето.
към текста >>

Учителя владееше Божественото изкуство да говори на душата, да я докосва със
Учителя благославяше, насърчаваше, даваше подтик на всичко живо да расте и да се развива. Хора, животни, растения – всички в Неговото присъствие се чувстваха добре. Така Той ни водеше от физическото към духовното. Когато Учителя възлюбеше нещо, всички го обикваха. То изглеждаше ново, като че сега са го открили за първи път. Учителя владееше Божественото изкуство да говори на душата, да я докосва със Словото Си. Той казва: В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи души, които работят в света.
към текста >>

Как се срещат тези сили, как си взаимодействат, как реагират на Божественото – всичко това Той наблюдаваше.
Той живя в една от най-бурните и неспокойни епохи – епоха на големи международни катаклизми, епоха на големи страдания, ала и в тях Той виждаше светлото бъдеще. Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи тя новата Светлина, която иде. Учителя разбираше значението и на най-малките прояви, които ставаха в околната среда. В хората около Него бяха представени силите, които действат в цялото човечество. Как се срещат тези сили, как си взаимодействат, как реагират на Божественото – всичко това Той наблюдаваше. И най-малките прояви имаха за Него голямо значение. За Него нямаше маловажни неща. Той наблюдаваше облаците, промените на времето, ветровете, температурата, растенията, животните. Между всички явления в Природата съществува тясна връзка. Всеки човек, който може да разгадае проявата на тези явления, ще може да разгадае и пътя на своя живот.
към текста >>

Никога не коригирай Божественото.
Учителя често говореше за онзи свят. Човек трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят – това е училище, гдето той ще продължи да се учи. Този свят и онзи свят са един свят. Учителя имаше едно свещено правило: Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение. Всеки, който мисли, че може да измени законите на Природата, ще се намери в положението на един откъснат лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Това, което Учителя говореше на учениците, за Него беше Живот. Сила и Живот нарече Той Словото Си, защото всичко, което говореше, идваше от дълбок вътрешен опит.
към текста >>

При Божественото няма друго мнение.
Онзи свят – това е училище, гдето той ще продължи да се учи. Този свят и онзи свят са един свят. Учителя имаше едно свещено правило: Никога не коригирай Божественото. То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение. Всеки, който мисли, че може да измени законите на Природата, ще се намери в положението на един откъснат лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Това, което Учителя говореше на учениците, за Него беше Живот. Сила и Живот нарече Той Словото Си, защото всичко, което говореше, идваше от дълбок вътрешен опит. Всеки, който Го познаваше, чувстваше това. На това се дължеше неотразимото обаяние и обич, които изпитваха всички към Него.
към текста >>

Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото.
Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. От този ум излизат Божествените мисли. Казано е: “Истината ще ви направи свободни.” И после: “Истината носи свобода и простор за душата на човека.” Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна. Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото. Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи. За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен подтик, от Любов правеше. Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път. Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то.
към текста >>

Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън.
Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна. Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото. Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи. За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен подтик, от Любов правеше. Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път. Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то. Свободата – това е закон за хармонизирине в Разумния живот. Освобождението на човека не идва механично отвън. Той трябва да се повдигне нагоре при условия, където душата му може да расте и да се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.
към текста >>

96. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Учителя е висшето, Божественото начало в ученика.
Близостта към Учителя се определя от послушанието и Любовта. Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си така, както би постъпил Учителя. Ученикът има абсолютна вяра в своя Учител. Първото правило гласи: не се съмнявай в Бога, не се съмнявай в Учителя си. Усъмни ли се в Учителя си, ученикът ще се усъмни в себе си. Учителя е висшето, Божественото начало в ученика. Учителят дава знание на учениците в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Духът на човека е Учителят. Умът е ученикът. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, човек изгубва здравето си.
към текста >>

Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност.
Той е като Слънцето. Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага. Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност. Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение. То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта.
към текста >>

На всяка Добродетел, която ученикът вижда у някого, той се радва, защото тя е Божественото в човека.
Страхът забавя ученика в неговия път. Страхът съществува у всички животни – онова малко чувство, което прави сърцето ви да трепва от страх. Всички престъпления в света стават от страх. Ученикът трябва да бъде доблестен да изнася фактите, както са в действителност. Той не трябва нито да намалява, нито да увеличава погрешките и Добродетелите си. На всяка Добродетел, която ученикът вижда у някого, той се радва, защото тя е Божественото в човека. От ученика се иска точност и изпълнение на обещанията. Ученикът изпълнява обещанията си доброволно, не по принуждение. За да бъде ученикът безстрашен, трябва душата му да се изпълни с Любов. Любовта да влезе като подтик, а не страхът. Само безстрашният може да остане верен на Учителя си.
към текста >>

Едно от правилата на ученика гласи: не коригирай Абсолютното, Божественото.
На едного сипва яденето с голяма лъжица, на други – с малка и пак наблюдава. Ако гледате към голямата ябълка или към голямата лъжица на съседа си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голяма, вие сте издържали изпита. Тогава Провидението – Учителят – пише: “От това дете велик човек ще стане.” Едно от правилата на ученика гласи: не коригирай Абсолютното, Божественото. Никаква сила не е в състояние да измени законите на Битието. Който се опита да се противи на един от тези закони, той сам подписва съдбата си. Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и действа като Бога.
към текста >>

Тогава Божественото ще се прояви в живота на ученика.
Тя е опорната точка на неговия живот. Когато душата е излязла от Бога, тази идея Той е написал в нея. Ученикът трябва да носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ако ученикът пази Божествените принципи в себе си, цялото Небе му съдейства. Тогава Божественото ще се прояви в живота на ученика. В него е Пълнотата на Живота. Изпитанията са неизбежни в Пътя на ученика. Научи законите, по които може да превъзмогнеш изпитите, през които ще минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили; така чертаят светлите дни, определени от великата Любов на Вечния. Те носят растеж на всяка душа.
към текста >>

Това са живите процеси на Божественото, което сега ни се разкрива и ни приканва към честен труд и благородна работа.
Тогава ще познаете своята задача на Земята. Всяка душа е дошла на този свят да даде нещо. Тя идва на Земята да добие опитност и да донесе нещо на света. Душата трябва да бъде съзнателна за своята задача и мисия. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външни прояви, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, великото благо – изявяване, проявяване, опознаване и сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ни се разкрива и ни приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се в тоя глас. Разумявайте правилно Неговите упътвания с Радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на Живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси Топлината, при която плодовете зреят.
към текста >>

97. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден. Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.
към текста >>

Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата.
Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните.
към текста >>

Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата.
Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила. Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други. Учителя казва:
към текста >>

Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека.
Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант. Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.
към текста >>

Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта.
Всеки обича добрия музикант. Учителя казва: Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре. Природата е построена върху тоновете на музиката.
към текста >>

Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:
Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва: Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото. Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика: Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка. Степените в гамата отговарят на следните състояния: До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата. Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване.
към текста >>

В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път. Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.
към текста >>

Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека.
Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот. Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат.
към текста >>

Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.
Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така: Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество. Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.
към текста >>

С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.
Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
към текста >>

Съзнанието не е пробудено.
Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството. Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
към текста >>

98. Дял втори. ИДЕИ

Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности.
Животът е едно непреривно възходящо движение. Той постепенно разкрива на човека все нови и нови сили на Живата Природа. В процеса на развитието си човек влиза във все по-голям и по-голям досег с Реалността. Всяка епоха снема по една завеса от Битието. При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е.
към текста >>

При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота.
При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е.
Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура. В нея човечеството ще дойде в досег с нови области на Живота – духовни и мистични, които представят един нов свят. При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части.
към текста >>

Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината.
При всеки нов етап в развитието на човечеството нови идеи проблясват в неговото съзнание; човек идва до просветление, до ново откровение за своята задача и предназначение в Живота. От две хиляди години идеите на Христа са занимавали съзнанието на човечеството, защото за великите идеи се изисква време, за да принесат своя плод, т.е. да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части. В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми.
към текста >>

В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание.
да се реализират. Тези две хиляди години бяха подготвителен период. Учителя иде днес да покаже пътя за приложение на великия Идеал, който Христос посочи на човечеството. Основната мисия на Мировия Учител е да направи непосредствена връзка между човека и Божественото Начало чрез приложението на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези проблеми ще бъдат предмет на настоящия дял, който е разделен на шест части. В първата част Пробуждане на колективното съзнание ще бъде разгледан постепенният развой на човешкото съзнание от дълбока древност до днес, от който се вижда как то днес преминава към една нова форма, именно – към Колективно съзнание, а още по-нататък – към Космическо и Божествено съзнание. Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов. Това ще бъде ново откровение за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
към текста >>

99. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
към текста >>

Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
към текста >>

Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко.
към текста >>

Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
към текста >>

Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо.
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура.
към текста >>

Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание?
КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
към текста >>

Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир.
Колективното съзнание не е най-високата степен на съзнание. Защото еволюцията е безкрайна и човек винаги отива към все по-високи степени на съзнание. Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
към текста >>

Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда.
Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крайната точка на развитието. Колективното съзнание преминава в по-висока форма, наречена Космическо. Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние.
към текста >>

Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие.
Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст.
към текста >>

От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние.
Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20.
към текста >>

Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние.
Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено.
към текста >>

Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице:
В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост.
към текста >>

П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел:
Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опише. В мозъка му проникнало като мълния едно Божествено сияние и завинаги осветило целия му живот. В себе си почувствал блаженство, досег с Небето. От този момент той ясно осъзнал, че всемирът не е мъртва материя, а е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; Вселената е така създадена, че във всички възможности на случайността всичко въздейства за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън всяко съмнение. Той твърди, че в течение на няколко секунди, през време на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот, и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде.” П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
към текста >>

По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание.
Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен. Аз бях едно и с вятъра, който духаше.
към текста >>

И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние.
Но каква изненада за тях – като влизат в своята стая, виждат, че синята птица е там в една клетка. Отварят клетката, вземат птицата в ръцете си и се радват. Но прозорецът е отворен и синята птица се изскубва от ръцете им, отлита през прозореца в пространството и се изгубва. Синята птица символизира тук онези Божествени богатства, които крие човешката душа в себе си. Те са Божествени съкровища, Божествена светлина, велики сили, които тя крие в себе си. И при днешните условия на живота само в някои празнични моменти се проявява възвишеното, свещеното, Божественото, което пребивава в глъбините на човешката душа, и после човек пак се възвръща в обикновеното състояние. Този свещен храм е вътре в самия човек, в глъбините на неговото същество. За това децата не намират синята птица никъде навън, а вътре в собствената си стая. Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература.
към текста >>

100. БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата.
към текста >>

Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще.
към текста >>

Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност.
към текста >>

Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание.
БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ Има съзнание, по-извисено и от Космическото – Божественото. При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание.
към текста >>

Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание.
При него човек чувства присъствието на Абсолютното начало, на Великото Всичко, на Първичната Причина, във всички неща: във всеки камък, във всяко растение, животно, човек и прочее. Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи.
към текста >>

Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност.
Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
към текста >>

След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание.
Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема:
към текста >>

При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма.
В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи.
Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29701709747314