Търсене в текстове за 'Божествена църква'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 637 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини.
да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал,
към текста >>

Тя е първообраз и поставя началото на поредицата Божии „обители”, които минават през храма, тялото на Христос и Божията Църква в Небесния Йерусалим.
[147] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21 и бел. №74. [148] Скиния (гр. палатка, шатра) – преносимо светилище, което символизира Божието присъствие, т.е. мястото, обитавано от Бога на земята. Тя е първообраз и поставя началото на поредицата Божии „обители”, които минават през храма, тялото на Христос и Божията Църква в Небесния Йерусалим. [149] Вж. бел. № 32.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.
Виждам Аз и чувствувам всичките болки на всички, с.9 които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им. За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждание. В Мене никакво зло не съществува, с.10 Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от вътрешност[т]а си за благото на всички мои същества.
към текста >>

Жената, която видя в видение, лежаща с бели дрехи и вцепенела от простуда, тя е църквата Божия на земята,
Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдащето, вие всички сте близо до врата[та] на царството Божие. Днешния ден ще тури край в небето на всичките распри и злосторства. Днес в Дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и небето са свидетели на едно велико дело, зрители иа едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя в видение, лежаща с бели дрехи и вцепенела от простуда, тя е църквата Божия на земята, с.32 която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощ[т]а, която й се указа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог й праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликования за този ден.
към текста >>

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея. с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония.
към текста >>

3. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния.
Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдещето, вие всички сте близо до вратата на Царството Божие. Днешният ден ще тури край в небето на всички разпри и злосторства. Днес в дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и Небето са свидетели на едно велико дело, зрители на едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощта, която й се оказа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог ги праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликувание. В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве.
към текста >>

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Неговите планове бяха начертани и кръговете на пространството описани и определени. Той е бил навред от начало и до край. Когато зората на деня се зараждаше, той предхождаше пред нея и когато световете изпъкваха от бездната и слънцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тия необятни и непостижими мъдрости? Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото. 2. Това, което виждаш в света, е въплъщение на самия живот. Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се обедини с общата връзка, като образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на обединението до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат от това съединение на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
към текста >>

4. Пеню Киров - №21

Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.
Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа. Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор. Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му. Целувам те. Същий .................. 90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)
към текста >>

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас.
в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.).
към текста >>

5. Пеню Киров - №24

Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне.
На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена. От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий. Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор.
към текста >>

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква.
Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
към текста >>

6. Пеню Киров - №40

Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята. Бъдете готови за благовестители.
към текста >>

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас.
144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

7. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Архангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначената ни работа от благия ни Спасител.
към текста >>

Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква.
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)
към текста >>

Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни носиш, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си.
№8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов, Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до обяд, написах Ви отвореното си писмо38. Обаче като си отидох вечерта, ми дадоха писма — твоето и едно от Д-ра. Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни носиш, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си. Ето от два дни вече и се него чета. Отпечатаните „Призвания", каквито намерих в печатаря39, събрах. Казах му да разхвърлят буквите и го предупредих да не разпространят някои отпечатъци, а ако е останал някой, да го унищожат, на което той остана съгласен, но дали ще го изпълни, не зная [зачеркнато от П. К.]. Той ми каза, че засега имали работа, но „за до неделя40 ще ги разхвърлим" и не ще разпространят нищо. На Д-ра писах още оня ден отворено писмо и вчера — затворено, с което му явих за всичко, що ни пишеш относително „Призванието" и му пратих препис от съобщението, което ни изпрати.
към текста >>

8. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г.
55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
към текста >>

В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св.
(П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Успение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г.
към текста >>

57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св.
Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.) 57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски наместник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)
към текста >>

От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.
към текста >>

Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня.
Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни смущават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние. Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].
към текста >>

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г.
към текста >>

в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г. Пр. Киров, Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благодаря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола.
към текста >>

Тихчев прекратя членството си в Методистката църква.
- помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца. В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г.
към текста >>

Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.
Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа. Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор. Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е ударил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му. Целувам те. Същий .................. 90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)
към текста >>

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас.
в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.).
към текста >>

Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени.
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание. Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било угодно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец. Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Божествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Божествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вдетинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща. Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприятности от домашните, което речи неприятности отвсякъде.
към текста >>

Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне.
На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
към текста >>

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.].
към текста >>

Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена. От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий. Приеми сърдечния ми бр. поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор.
към текста >>

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква.
Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI. 1899 г. ....................... 99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръщавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.) 100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна.
към текста >>

Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К.
Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
към текста >>

Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска.
№27 Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г. Люб. бр. Киров, Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва. Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпълнете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вършите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта.
към текста >>

Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
към текста >>

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в.
Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба. Честитя Ви деня Рождество Господне. Целувам те. Същий ..................... 106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.) 108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)
към текста >>

9. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25).
към текста >>

Която и църква да посещаваме, [в]се напразно.
Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ний живеем в Свободата сега на Божията благодат. Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата.
към текста >>

Веригата на Божествената любов.
(П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си". (П.К., № 35, 30.05.1900 г.)
към текста >>

Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема. Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица.
към текста >>

Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.
към текста >>

Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий.
към текста >>

Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята. Бъдете готови за благовестители.
към текста >>

Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>

145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас.
144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) №45 Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 15 того приех.
към текста >>

Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето.
Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война149 засега няма да има. Надявам се да сте добре.
към текста >>

Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г.
към текста >>

работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени.
- във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 156. Вж. бел. 80. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) № 44 [гр. Бургас, ] 5 ноемврий 1900 г. (10 ч.
към текста >>

Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света".
№50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
към текста >>

Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др.
Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне. Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква власт. Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия.
към текста >>

10. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква.
Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович.
към текста >>

Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е.
Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек.
към текста >>

в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организира отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участва и Петко Р. Славейков). През 1861 г. заедно с всички атрибути на униатската архиепископия той е заселен принудително в Киев. Това слага край на движението. През 1860 г. в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там.
към текста >>

Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>

В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква.
От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
към текста >>

В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си.
През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете"). През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
към текста >>

Той е излязъл от Методистката църква, като станал баптист.
Искаше да приложи Новото учение. Един български младеж беше чиновник в едно русенско село. Методистите там го обръщат към методизма. После обаче и баптистите го заинтересували, започнали да го убеждават и да го кръщават. Станал баптист, но го уволняват от Общината. Той е излязъл от Методистката църква, като станал баптист. След като го уволнили, пасторът му казал: „Ние не можем да те издържаме". Казва тогава на баптистите: „Аз тук само за хляба си ще слугувам". Казват му: „Иди си търси работа на друго място". Този баптист, при когото искал да остане, бил бакалин. Не иска да остане при него, защото ще види как работи и ще го критикува.
към текста >>

Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена.
". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове. Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства". Жабите Ние сме се отдалечили от Бога доброволно. Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че „Духът отвътре ми каза това и това". Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси.
към текста >>

11. 95 ПИСМО

И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов!
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
към текста >>

Православата църква има нужда за вази.
Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага. Аз зная, този, който ви води, е верен, в него няма измама. Уповавайте Нему. И според Негова благ глас изпълнявайте благата му воля. Той ще отваря пътя ви. Православата църква има нужда за вази. Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на госпожа Недялкова. Господ ще й даде сподед желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново, но засега нека живеем с вяра.
към текста >>

12. 113 ПИСМО

Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг.
Любез. сест. М. Казакова, Писмото ви от 22 т.м. получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи. Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг. Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме определеното благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави препия. Истината е ясна. Този Истина е Бог.
към текста >>

Православната църква на дело трябва да стане православна.
Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи. Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг. Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме определеното благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави препия. Истината е ясна. Този Истина е Бог. Този Великият Господ, който дава живот, здраве, радост, веселие, който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта. А този Господ не е далеч, той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа.
към текста >>

Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.
И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформена земя. И от този хаос, от това человешко противоречие той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага. Сърца трябват на хората, добри сърца, добри умове, мисли чисти, желания бистри и ясни, както живата вода. Светът се движи, светът се колебай, страх и трепет съвзема всички. Страх и любов са несъвместими. Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват. Но към вас Небето се обръща и ви посочва пътя. Небесните жители, Служителите Божии ви идат на помощ. Вслушвайте се дълбоко в себе си. Слушайте този вътрешен глас на Бога и не бойте се. Поздрав на всички.
към текста >>

13. 188 ПИСМО

Цялата Църква по света ще мине под огън.
Божие нечисто не може да влезе. Трябва чистота на ума и сърцето. Мен ми е приятно, че има мнозина, които отбягват. Нас това не смущава. Ще има и в решетото, и под решетото. Цялата Църква по света ще мине под огън. С огън ще се очисти всичко. Христос иде да съди света и е започнал вече своята призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим.
към текста >>

Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов.
С огън ще се очисти всичко. Христос иде да съди света и е започнал вече своята призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим. Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят. И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното.
към текста >>

14. 300–350

Църквата.
312 С Бога. В Любовта няма страх. Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога. 313 Църквата. Църквата на ученика трябва да бъде вътре. „Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“ 314 Сила и светлина. Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане.
към текста >>

Църквата на ученика трябва да бъде вътре.
С Бога. В Любовта няма страх. Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога. 313 Църквата. Църквата на ученика трябва да бъде вътре. „Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“ 314 Сила и светлина. Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане. 315
към текста >>

Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост.
333 Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334 Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335 „Засади“. Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.
към текста >>

15. Красивата молитва

Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите.
Красивата молитва Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем чрез словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята. Амин. Молитвата е дадена пред група от десет ученика.
към текста >>

Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята.
Красивата молитва Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем чрез словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на земята. Амин. Молитвата е дадена пред група от десет ученика.
към текста >>

16. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието.
Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челебийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село. Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10 - 15 деца, та ги учил. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило.
към текста >>

Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война.
към текста >>

Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети.
Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
към текста >>

Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села.
Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
към текста >>

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
към текста >>

„Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават.
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски Дядо Лука от с.
към текста >>

В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Демир... Кумлудже Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
към текста >>

Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата.
Бою... Суджескюй Злати... Гевреклер Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
към текста >>

Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:51
към текста >>

17. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения.
Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна.
към текста >>

За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име.
На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме. С. Николаевка, 21 май 1860 г. (Следват подписи) Атанас съобщил това решение в Цариград. На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствали първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).
към текста >>

18. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български
Т. И. Бъчваров Издание на редакцията на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София Мистична случка Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил...
Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш."
към текста >>

След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.
Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството." После девойката се обръща към своята майка и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител). И тогава напечатва сто петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светлия град Йерусалим на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е блогочестивим*), но всичко това е било много тайно - страха ради Iудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-сетне, след дванадесетгодишно бавение, върнал се в Света гора и там предал дух Богу.
към текста >>

Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
Аз го приех като целунах ръката му и го скрих в пазвата си, а той продължи: — Връчвам ти тоя Свети Престол Божий**** за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщий Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира друг по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на молене и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия*****, която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове; мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Свети Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединение на вярата и в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молящите се, че всичко Негово обещание ще се изпълни непременно. И Всетителят присъвокупил, че между всички славянски народи Бог храни едно особено благоволение към най-много страдалото между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Светаго Духа, да могат да се съединят единомислием в едно тяло и един дух, както говори и Дух Свети чрез язиците на апостолите: Ето това е пътят, от Светото Провидение приготвен за това славянско племе, чрез който, като следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар-пророка: „Се что добро, или что красно, но еже жити братий в купе"** и тогава тоя злочест град, отечество на славянските просветители, ще бъде нов славянски Втори Йерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно...
към текста >>

****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К.
руският император Николай I Павлович превзел Варна от турците и лично влязъл в града, произнесъл знаменитата фраза: „Смъртта на Владислав е отмъстена" (бел. състав.) * Буквите на рибата - в езотеричното християнство гръцката дума IHTUS (риби) символизира съкращението Isus Hristos Тео Unis Soter (Исус Христос, Син Божи, Спасител) (бел. ред.) *(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!
към текста >>

Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.)
*(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса. Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети Архангел Михаил", София, 1940 (бел. състав.) *****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “, Псалм 133; 1 (бел. ред.) *** Родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение и от Вавилонското преселение до Исус Христос са цитирани в Евагелие от Матея: 1; 1-17 (бел. ред.)
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
Това трябва да се почувства с душата. Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният Живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички нарисуваната Пръчка). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема - макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят. Трето, иде человекът, Синът на Бога**. И така, второто - душата, третото - интелектът и четвъртото - животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се подигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат.
към текста >>

Това, което има на трапезата, това е Божественият Живот, Божествената Любов, която се влива във всякой.
Стоянов прочете Иоана: 13; 1-29, Пеньо Киров прочете Първо Корин-тяном: 11; 23-24, Конст. Иларионов прочете Римляном: 5; 15, 16, Дим. Голов прочете Иоана: 6; 53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете 23 Псалом и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият Живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии, Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото человечество Любовта Му е еднаква. Затова, ние трябва да му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Аз Съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето.
към текста >>

Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение".
Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени. Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение". Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова, изказахме следната молитва: Благодарим ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил.
към текста >>

- Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта".
Бъчваров, Дим. Голов, Никола Ватев, Васил Узунов, Анастасия Желязкова, Константин Иларионов, Елена Иларионова, Гина Гумнерова, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Ив. Дойнов, Петко Епитропов, Серафим Шиваров, Сава Великов, Пеньо Киров, Никола Янев, Деньо Цанев, Анастас Бойнов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Петър Тихчев, Милкон Партомиян, Илия Стойчев и Тодор Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата. Какво се подразбира - каза г-н Дънов - под думата Верига? - Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта". При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Иод-Хей-Вав-Хей. 7 ч. вечерта. Всички са на местата си. Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном.
към текста >>

Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи. Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе. Но понеже Бог веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после - по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към текста >>

Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години, докато настане Божественият ден.
Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега, да вземем например мислите и желанията. Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно, на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост. Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря своите работи; и ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще и се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? - Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност.
към текста >>

Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии.
Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове; но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове; но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли. Искам да ви кажа, да не се съблазнявате от нищо. Онзи, който люби Господа, не може да прави грехове. Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото развитие. Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата Айнсоф е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът: В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>

Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
" Всички едновременно подехме: „Амин". Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата. Ще се молите за всичките членове на Веригата, ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, който знаете и не знаете; да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици; да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите; да им изпрати Господ силата Си отгоре и закона Си в сърцата им, как да управляват. Шестият петък - за всичките земеделци в България; да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите.
към текста >>

20. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Види се на много врати трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука.
Нови пазар, 4 ноември 1899 г. Любезний д-р Миркович, Писмото Ви от 25 миналий, заедно с книгата и колета, получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в ума си, поставете го на опит и ще видите дали ще успеете или не. Види се на много врати трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова, което сърцето Ви желае да стори сега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, казва Господ, нашият спасител, ще Ви се открие като зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите Неговата воля. От Козлова нямам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля.
към текста >>

Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни.
Съм ли, казва Господ на едно място, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и отблизо? И действително, Бог има двояко присъствие: едно в Небето, а другото - в скършения духом по сърце, за да го оживява. Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава.
към текста >>

21. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква.
Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и издание било през 1883 г. От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включил в униатското движение, което се противопоставяло на гръцката Патриаршия. Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква. Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията. През март 1860 г. делегация, в която влизали Драган Цанков, д-р Миркович и Йосиф Соколски, отишла в Рим и била приета от папа Пий IX. Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
към текста >>

Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква.
Последната всячески пречела на българското национално църковно движение в стремежа му за обособяване на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също имала отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска църква. Тя се стремяла, като велика сила, сама да представлява и защищава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепяла Патриаршията. През март 1860 г. делегация, в която влизали Драган Цанков, д-р Миркович и Йосиф Соколски, отишла в Рим и била приета от папа Пий IX. Той ги наградил със златен орден, а Йосиф Соколски бил обявен за архиепископ на Българската униатска църква. Според д-р Миркович, това било един изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дал нова насока за разрешаването на Източния въпрос. Руската дипломация, уплашена от успеха на униатите, организирала отвличането на архиепископ Йосиф Соколски (в заговора участвал и Петко Р. Славейков). През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград.
към текста >>

Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква.
поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М. Чайковски (Садък паша) и двамата създали проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква. Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция.
към текста >>

В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква.
От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г. заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх).
към текста >>

В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната.
е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж. Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина."
към текста >>

22. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

В кварталната църква „Св. Арх.
Доля Димитрова решава да се пресели при мъжа си в българския град Варна. По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал. Наема стая за семейството си на ул. „Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул.
към текста >>

Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици.
в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и Кръстьо Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя? Мога ли да ги разединя?... Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам..." След Събора през 1922 г.
към текста >>

23. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще.
В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека.
към текста >>

Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки.
И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят, това е символът на всичките страдания – от Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е Знание, Мъдрост – всичкото Знание, всичката Мъдрост, това е Истината. А Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданията – Животът е символ на Божествената Любов, която ще стане съпричастна в бъдеще. Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане; който не иска да слиза, не иска и да възлиза – едното подразбира другото. Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората.
към текста >>

Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома.
Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас. Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория. Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни. Вашата Любов към Бога може да се прояви само във вашия Живот. Да ходите в Истината, това още не значи, че любите Господа, и с това вие може да сте далеч от Истината. Затова трябва да правим известни самоотричания.
към текста >>

Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече).
към текста >>

Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой.
Киров прочете Първо Коринтяном 11:23-24, К. Иларионов прочете Римляном 5:15,16 55, Д. Голов прочете Йоанна 6:53-58. А г-н Дънов най-сетне прочете Псалом 23 и каза: Господ тази вечер изявява тази Любов към вас всичките. Това, което има на трапезата, това е Божественият живот, Божествената Любов, която се влива във всякой. Затова е казано, че даже през всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със своята Любов Той фактически свидетелства, че към цялото човечество Любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото това е смисълът на Живота от Него и към Него. При преломяването на хляба г-н Дънов между другото каза: Казва Господ56: Аз Съм, който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, който ще ви води и в бъдещето.
към текста >>

Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб. На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца. Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58: Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за Живота, който Си ни дал.
към текста >>

Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“61
Тихчев, М. Партомиян, И. Стойчев и Т. Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата. Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига? Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“61 При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей. В 7 ч. вечерта всички са на местата си. Каза се проповедта на Казакова62.
към текста >>

Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години.
към текста >>

Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години81, докато настане Божественият ден.
Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията. Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по- голяма пакост. Това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена нощ за дванадесет милиарда години81, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. И ако една душа остане назад в своето развитие и дочака Божествения ден, тогава чак ще й се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот?
към текста >>

Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии.
Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли. Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо. Онзи, който люби Господа, не може да прави грехове. Онзи, който люби Господ, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото развитие. Вашият подвиг тая година ще бъде личен подвиг.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7. В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси. Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.
към текста >>

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин. Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна. Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал100. След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза: Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми.
към текста >>

Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
“ Всички едновременно подехме: „Амин.“ Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква. Четвъртият петък ще се посвети за българските учители, ученици – да им даде Господ онова истинско Знание и Мъдрост, с които да се обърнат към Него. Петият петък ще се употреби изключително за управляващите: да им изпрати Господ силата Си Отгоре и закона Си в сърцата им – как да управляват. Шестият петък – за всичките земеделци в България: да благослови Господ делото на ръцете им и да отвори сърцата им да вършат Неговата воля. Седмият петък ще се употреби за всичките майки и бащи из цяла България, за да им даде всяко подкрепление. Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват – та да им се оправят работите.
към текста >>

Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува.
Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Па и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. Отсега нататък вие сами ще си водите събранието, защото аз имам работа. Духът е, който ще ви ръководи. 27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза:
към текста >>

Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.
Епитропов, Арнаудов, Спас Димитров104, И. Тачев, Величко Граблашев105 и Д. Голов. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза: Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде - тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява.
към текста >>

Мъчнотиите - това е Божествената ръка, а страданията - това е Божествената оран.
В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си. На 8 октомври 1909 г., четвъртък, бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, който между другото каза: Мъчнотиите - това е Божествената ръка, а страданията - това е Божествената оран. На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у нас от Д. Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина.
към текста >>

24. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

А всичко това става с Божествената сила.
Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи. А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
към текста >>

Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена.
Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи. А всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето.
към текста >>

Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето.
Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините, правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред очите ти, униние и тъга на духа те обладава 116. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а Радостта, която ще усещаме, то е нещо като онова, което прозябва, като семето. За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече.
към текста >>

И в слугуването Божествената Любов ще се прояви.
Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център - също, както когато правим къща, търсим да положим основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е Добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява. Та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху Добродетелта. Като дойдете до Любовта, ще се научите, че трябва да слугувате. И в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното нещо. Чрез законите на Любовта ние можем да преобърнем в най-добри и най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до Любовта. Слугувайте, прочее, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора. Човек, който не помага и не услужва на страдащите пред очите му, как ще помага на хора, които са далеч от него?
към текста >>

От тях розовата означава Божествената Любов, жълтата - Божествената воля, синият цвят означава Божествения Дух.
Тук г-н Дънов обстоятелствено обясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: Тези пет ленти представляват пет цвята. Ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов, жълтата - Божествената воля, синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа: портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият - сегашното развитие на човека. И след всичко добави: Сега е благото, което Господ ни дава, и трябва да го използвате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните „Ангел вопияше" и „Свят, свят, свят Господ Саваот"120, като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 ч. на обед.
към текста >>

Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава.
Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха местата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа следните по-важни мисли: Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа. В първата емблема - закона - виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила. То не е делимо - трите само Бог може да го победи. Пет - то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2 121, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника.
към текста >>

Не е лоша тази мисъл, напротив - тя е Божествена, но все-таки не бива да се бърза.
В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по тридесет и два милиона души, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, ако македонците умират, нека умират; тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък Провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив - тя е Божествена, но все-таки не бива да се бърза. И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът (хората около вас), нека ви лапне - вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят - голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите например ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат коремите им.
към текста >>

Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш.
Духът ви казва тия неща, за да се не създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения128, защото както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите.
към текста >>

Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си.
Няма нужда ние да си доставяме непотребни изкушения128, защото както казва и Христос, доста е на деня неговото зло. Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
към текста >>

Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването.
Заповедта на Духа е: многото и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки! За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129.
към текста >>

Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си.
За черкуването. Ако отиваш в църква, била тя каквато и да е - православна, протестантска, католическа и прочее, с намерение да се ползваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре - в права посока си. Изобщо когато човек отива на църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благославя и подкрепва духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си изплаща. Когато отивате в една православна църква например, всякога се молете за другите, а никога за вас си. Но по този въпрос засега толкова, защото, както казва и Христос, много мога да ви кажа, но сега не можете да носите. Затова сега толкова ви се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата129. Душата никога не може да мрази тялото си. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400.
към текста >>

Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползвате.
Не можете например да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползвате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля. Затова Бог, който управлява света, няма противници. Господ, който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват срещу Него.
към текста >>

25. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

на верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистването на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия Дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и дълголетието 177 на верующите; а дванадесетия ще употребите в съзерцание на Божествената Любов.
Г-н Дънов съобщи: Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е този: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по четиридесет часа, а които не могат, да постят по двадесет и четири часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на Земята; втория - за осъществяването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е. на верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистването на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия Дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и дълголетието 177 на верующите; а дванадесетия ще употребите в съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате, откогато искате, от който час желаете - имате свободата на Духа, който ще присъства с вас и ще ви ръководи.
към текста >>

А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си.
Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела. В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре.
към текста >>

Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
После, бил си богат, взели ти парите - обърни се към Бога и ще видиш, че положението ти пак ще се оправи. Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 2-4 ч.
към текста >>

Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото.
Силата произтича от Свободата и Силата е само едно средство за придобиване на Свободата. Що е Свобода? За да бъде човек свободен, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек свободен, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек свободен, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на Свободата и само по тоя начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна Сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на Свободата Истината е посредница - тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на Свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползва. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила - Истината е сила, която може да разедини злото от Доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека Знание, Мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов. И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна Пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата Мир и спокойствие; когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете например едно дете в тъмнина - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него.
към текста >>

Истината е, която може да даде на човека Знание, Мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов.
За да бъде човек свободен, то значи да не прави никакъв грях; да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл; да бъде човек свободен, значи да не създава никакви лоши чувства в своята душа; да бъде човек свободен, значи да не допуща в душата си съмнение; да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на Свободата и само по тоя начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна Сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на Свободата Истината е посредница - тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на Свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползва. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила - Истината е сила, която може да разедини злото от Доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека Знание, Мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов. И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна Пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата Мир и спокойствие; когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете например едно дете в тъмнина - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на Истина - гдето няма Истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души.
към текста >>

Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър - призовете Истината и тя ще ви каже.
И при най-малкото неразположение тя се оттегля, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна, и не се плашим от бъдещето. Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще, но на този въпрос само Истината може да ви отговори. Призовете Истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си напомните вашето минало и вашето бъдеще. Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър - призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли - призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, който твори и създава и иска Доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, който се проявява между духовете - това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това, да призовеш Истината и това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят.
към текста >>

207 А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш.
при своята Сила, която сега ще влезе в твоето сърце. И ще отидеш при Добродетелта - ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в Пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на Живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие бяхте. 207 А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби (защо именно Господ е наредил така света) и там ще разберете. Най-после идвате при Дървото на Живота, което е Добродетелта, 208 гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко, изложено дотук, иде вторият кръг, 209 когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Дясната ръка означава Божествената Мъдрост, а лявата - Божествената Любов.
Например как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо повдигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане [на] сила. Дясната ръка означава Божествената Мъдрост, а лявата - Божествената Любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и с Неговата Любов. Сега, за да се разкрият много работи в Природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има Светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползват. Ние трябва да подкачим с дома, и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната - бащата, лявата - майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо?
към текста >>

И Божествената Любов го изисква да понасям всичко, защото тази Любов има това свойство, щото да преобръща злото в Добро.
Вторият е: Да възлюбиш ближния си като себе си, а третият - Да бъдеш съвършен, както Отец наш е съвършен! Тия са трите закона, на които почива всичко, и нас тук нищо друго не ни свързва, освен тези закони. Във всичките ваши работи вие трябва да действате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична Любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко. И Божествената Любов го изисква да понасям всичко, защото тази Любов има това свойство, щото да преобръща злото в Добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Теб съм готов", да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действа в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор.
към текста >>

Божествената Любов не търпи съмнение.
Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична Любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко. И Божествената Любов го изисква да понасям всичко, защото тази Любов има това свойство, щото да преобръща злото в Добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Теб съм готов", да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действа в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза, и кажа: „Господи, прости им." Ето на, тая е Силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в човека, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа. И докато действа Бог, всичко върви на Добро, докато, напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действа.
към текста >>

Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в човека, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа.
Аз съм проверил този закон и зная, че той действа в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза, и кажа: „Господи, прости им." Ето на, тая е Силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в човека, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа. И докато действа Бог, всичко върви на Добро, докато, напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действа. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се облекчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си. А ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего единороднаго.
към текста >>

Защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска дванадесет легиона Ангели 261.
Докато главата е на тялото, то е здраво, живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват, за да ни услужват. Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат, а унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това Общество на духове и затова бъдете всички чисти. Защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска дванадесет легиона Ангели 261. Затова, ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия Същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане.
към текста >>

И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си.
Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек. И в тази именно борба виждаме т.нар. Добро и зло. И тогава значи злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва Мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига и повдига, докато доде до една сфера, на която рамките са безгранични. И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие. И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
към текста >>

А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
И така, Доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие. И сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е възприело образа на жабата. И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията на стремежа на човека често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза.
към текста >>

При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа.
И ние едва ли още сме придобили образа на Бога, затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената Правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува една спирала, в която линията на стремежа на човека често пъти се пречупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък пречупена линия се повдига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място. Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота. След като изпяхме „Господи мил, с нами буди" 270, г-н Дънов продължи: Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота.
към текста >>

Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти.
Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - на най-долното място. Само тогава ще се извърши най- голяма работа в Живота. След като изпяхме „Господи мил, с нами буди" 270, г-н Дънов продължи: Тази беседа, която ви давам, не можете я приложи в живота си, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето си и да се избавите от този вечен кошмар на живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората, като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най- силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете.
към текста >>

Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата.
Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни. И от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път.
към текста >>

И тази мисъл визира Църквата.
И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни. И от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр.
към текста >>

Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича Пресвета Троица.
19 август, неделя Времето - отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно. Събранието се подкачи в 7 ч. заранта. Г-н Дънов каза: В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича Пресвета Троица. Светилникът под трите кандила е седемте зари - то са Седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото 10. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата X - Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Така щото, виждате, че всичко и всяко нещо е със значение, и като имате предвид тия работи във вашия ум, трябва да се молите за Царството Божие 280.
към текста >>

Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове.
Едно важно условие е Чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползваме. И тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия Живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който можем всякъде да го турим,докато,ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е Вселената - и единична, и колективна. Цялата Вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява - управител.
към текста >>

Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл.
Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч.
към текста >>

Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри, чакат да ги повикат.
Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас - това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! "294, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат. Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри, чакат да ги повикат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най- добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелства във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате - само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят.
към текста >>

Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква.
Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни" и „широки", което не би трябвало да бъде. Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате.
към текста >>

Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си.
ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни" и „широки", което не би трябвало да бъде. Тъй като (казвал съм и пак казвам) ние нямаме ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мен е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависи до висша степен от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тия работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тия работи, за които ви говоря, или не.
към текста >>

Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата.
Най- живите братя са между Моравското братство 274, което стои много високо между всичките славяни, при все че има братства и между сърбите, [в] Черна гора, [между] поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни. И от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път.
към текста >>

И тази мисъл визира Църквата.
И вие ще можете да познавате членовете от тия братства. Но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат 275между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. И тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни. И от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

А Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък.
Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци - пророците, за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате - страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление. А Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже; едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа - това е ултиматум, последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не. От всеки един обаче Христос иска отговор: да или не - въпросът е твърде категоричен. Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението.
към текста >>

Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува и вътре в душата - всички растения и животни съществуват и в душата.
към текста >>

Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е.
За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в Астралния свят - след две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всички трябва да очакват светли дни, като още веднъж ви казвам: Вяра, Вяра, Вяра и Вяра!
към текста >>

Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове.
Слънцето силно изгря. В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза: Ще взема 21-вия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той и рече: „Що ищеш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво до тебе." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове. Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете и да седне отдясно, а другият - отляво. Желанието и беше добро, но просбата и беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но за да седнеш отляво и отдясно, знаете ли какво значи?
към текста >>

Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна.
Когато някой дойде при теб и поиска да те мами, тури го в себе си от лява страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: ученици направили беля в училище, търсили пакостника, но не могли да го намерят; събрали учениците в класната стая и като запитали кой е пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той, а той бил от лявата страна. Да, пазете тези истини, не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете - не се поставяйте от лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна. Ако турите лявата страна, ще действат само законите на лявата страна. Ясно ли ви е всичко туй? Някои в събранието се обадиха: Не, не ни е ясно. Ако във вашия ум се крият малки някои препятствия и съмнения, заедно с някакви нежелателни чувства, тогава аз не мога да хвърля светлина на ума ви. На зададени въпроси се отговори:
към текста >>

ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди.
Йод-Хей-Вав-Хей 317 - тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящото не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони. Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч.
към текста >>

Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
Това - едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте Ангелски чина да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. ПредБогане еправодаосъждаме Църквата - не сме ние, които ще осъдим Църквата, а Христос е, който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото ето - и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
към текста >>

Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е.
Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са турени да осветяват само за тия същества, които са около тях. Под думата Небе се подразбират Съществата, създадени преди човека, а те са Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешките души. Да, Земята - то са човешките души (чете Битие 1:2-5). Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. Ден, споменат в стих 5-и, е символ на Виделината, която е една сила положителна, а нощ е символ на тъмнината - сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на Вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна (чете Битие 1:6-8).
към текста >>

Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.
Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе на долу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството (чете Битие 1:9-13). „И стана вечер, и стана утро, ден трети." А то значи: първият ден - за първото тяло, вторият - за второто, а третият - за третото тяло (чете Битие 1:14-18). Чудят се някои хора и учени как е възможно да се направи това за толкова малко време. У човека много работи са невъзможни, а у Бога всичко е възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи Жизненото тяло - жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек в своето слизане е отишъл много далеч, Слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И през тия четири години знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор. А след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога (чете Битие 1:19-25).
към текста >>

Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея.
" - „Духовете не се връщат" - добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат - връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П.
към текста >>

В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат - връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П. Тихчев: Слава на Господа, това е така, опитал съм го!
към текста >>

Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас.
И сега има много наши приятели, които са тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата - същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа - в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо П. Тихчев: Слава на Господа, това е така, опитал съм го! Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл.
Беше един ден много ясен, надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата X. Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата X. Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени", и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше да бие лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче дяволът може да дойде всякога, и когато хич му се не надяваш. Например един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред какво ще завърже - недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, и като видите въздействие, тогава договедите се, че завръзката - зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

Та затова трябва да се държим за Вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето - Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка.
И когато си отидете по своите места, ще почувствате, че е с вас. Той е, който ще ви упътва, във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем - Вяра, върху която се гради всичко. Върху тази Вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем Вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в Знание. Та затова трябва да се държим за Вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето - Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за Вярата - ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог да изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права, или не. Вярвайте обаче, че Христос е, който може да ни даде Сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас. Не искам да философствам по въпроса доколко Той е далеч от нас. Но аз зная едно нещо: щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж, а напротив, изгубим ли Вярата, Той се много отдалечава.
към текста >>

Богородица ходихме в Православната църква.
Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 ч. подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в Православната църква. В 11 ч. се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед. В 4,25 ч.
към текста >>

Но где ще ги намерите, в църквата ли?
Защото Адаму се преподадоха имената на всичките растения и животни, преподаде му се и как да се храни и прочее, но като съгреши, отдалечи се и вследствие греха лека-полека създаде се сегашният съвременен строй и порядък. Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място - в сърцето и в ума на човека; тези кадилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамян и кадилница в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да задържите за кадилницата, която е завързана за Божествената воля.
към текста >>

Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
Син Човечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново, и то възкръсва в много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз, готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място - в сърцето и в ума на човека; тези кадилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамян и кадилница в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да задържите за кадилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кадилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.
към текста >>

Вашия ум, сърце и воля трябва да задържите за кадилницата, която е завързана за Божествената воля.
Но где ще ги намерите, в църквата ли? Не, те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място - в сърцето и в ума на човека; тези кадилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамян и кадилница в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да задържите за кадилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кадилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги. Но няма защо да се плашим от тях. Умът е един мъжки принцип, който макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Така че на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Човеческого в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде.
към текста >>

Ами че Любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.
Така че на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Човеческого в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че Любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мнозина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ. Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини - ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? "
към текста >>

И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот.
Например да кажете някога, че вашите умове са изопачени и прочее - аз зная причината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи - то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб - то е Божествено. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят.
към текста >>

Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божествено344. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят. Обаче за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: „Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата помилуй съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и затова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път346.
към текста >>

Аз ви питам какво сте научили от Църквата?
Ти трябва да изпъдиш дявола от себе си, защото в теб се борят Христос и един лош дух. Аз не искам мен да почиташ. Аз, като дохождам тук в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа - иначе вие грешите. Ако се съмнява някой в мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам какво сте научили от Църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.
към текста >>

С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Аз не искам мен да почиташ. Аз, като дохождам тук в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа - иначе вие грешите. Ако се съмнява някой в мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам какво сте научили от Църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите.
към текста >>

Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата.
Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите. И аз искам, както желязото [и огънят], да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще ви намери вас? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея.
към текста >>

Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри.
Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се оглежда и да пожелава всякога да се оглежда във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри. Но иконата и свещта - това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного. На всекиго едного Бог е дал особена форма и план, в които всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля - да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате.
към текста >>

Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен.
Когато се преподава едно учение, опитайте го - опитайте го, също както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз. Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни, но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от Църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. „Ама - ще кажеш - попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил - никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка.
към текста >>

Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам.
Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница - бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето нС, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из Църквата - не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато например искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи! " Като наблюдавам вашия живот, аз се ползвам, ставам по-богат, но за вас не е добре.
към текста >>

Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към Църквата и към ближните си?
Обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение, че ви лъжа, защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към Църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. Всички изговарят: Амин. А когато се занимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм - по този въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз?
към текста >>

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изиска от дявола първом да каже: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и грешен." Дяволът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." 349 А с това Господ е искал [дяволът] да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе 350 последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия 351, та като дойде Христос, Сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг - друго; един - по- умен, а друг - по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

Това искам да го кажете и на Църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено.
Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправим делото? " Какви сте? Вие сте непослушни синове, които искам да въведа в Рая. А когато дойдат Синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата истина. Това искам да го кажете и на Църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз - дали съм самозван, или изпратен. Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос. Но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето.
към текста >>

Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществения живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае, и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат, и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от Любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа...", и ще му кажеш да се освободи356; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а пък то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да завежда стадото „при тихи води и при зелени пасища"357. Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време, като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници." Аз съм срещал много хора свещеници без джубета и калимавки - те саистинските свещеници. Вземете например врачките - при тях отиват много повече, отколкото при поповете. И в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се помирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

Това е именно, което се проповядва днес в Църквата.
А светиите отиват през други три полета и когато настане зима в Астралния свят, повдигат се по-горе в Менталния свят, а които са напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че като влязат в Рая, не искат вече да излязат навънка - това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но след като му попродължат мястото и след като малко поживеем при Него, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде да поработи." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че сам Господ не е сега в Рая - Той е излязъл из Рая и ето иде на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е именно, което се проповядва днес в Църквата. Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин.
към текста >>

Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин.
Това е именно, което се проповядва днес в Църквата. Има един пример от Северноамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден като правел ревизия, видял един капралин, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това бил и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият, и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият." Днес в Църквата се казва и постъпва като този капрал, поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания.
към текста >>

Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли.
Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следующото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак, със свързан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат; казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина.
Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити. Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче, като четете, ще видите кои именно са плодовете на Духа; а те са Любов, Радост, Мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание360. Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата Любовь, как именно да спазите вибрациите и, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво, да кажем, че тук сме много далече да можем да обърнем един вълк в овца по нрав.
към текста >>

А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре.
Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму - нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето и аз сега няма да ви кажа как да произнасяте думата Любовь - това ще ви покаже вашият Дух. И затова отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите да произнасяте думата Любовь. И като се съберем втори път, бих желал да зная колко сполучливи опити сте имали, защото от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата Любовь. А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй, ето така трябва да проповядваме. С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем?
към текста >>

Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем.
Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй, ето така трябва да проповядваме. С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем? Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво.
към текста >>

Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат.
А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй, ето така трябва да проповядваме. С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем? Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво. С. Драганов: По-хубаво е, като вържеш мен, да вържеш и дявола.
към текста >>

Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как?
Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее. И три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в Тринадесетата сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла (по-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив - ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките Висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в Пентаграма - с Живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм в бъдеще трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящото положение на Църквата трябва да се измени в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез Знание, Светлина и възможности давъзприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят. И ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita 367. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството.
към текста >>

Гумнеров: Христовата църква.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква. 347 Ти си един добър ученик и ако изгубихте Небето, поне Земята ще имате – в протокола на Д. Голов: Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне Земята ще имаме. 348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението.
към текста >>

351 Църквата Божия – в протокола на П.
348 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 349 Диалогът липсва в протокола на Д. Голов, а е предаден с фразата: че е мерзост на запустението. 350 Не ще понесе – в протокола на П. Гумнеров: нека понесе. 351 Църквата Божия – в протокола на П. Гумнеров:Царството Божие. 352 Мускули – в протокола на Д. Голов: плът. 353 Ще дойда и ще вечерям с вас – перифраза на Откровение 3:20: Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене. 354 Не можем – в протокола на П.
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост.
Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря - неговите слуги, на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на Земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, който слиза Отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всякой ден, час след час Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото - и се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си?
към текста >>

Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява.
Например Любовта - обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия Живот - доколко може да облагодетелства хората. Искате ли да знаете дали имате силен Живот, приближете се при страдущ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква Любов; вие тогава ще забележите, че имате Сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, че в нас Любовта не се проявява. Това няма какво да го доказвам; ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат?
към текста >>

Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат.
И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави името си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца ми; каквото ми е казал, това и върша." 373 Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова воля - някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." 374 И бъдете уверени, че Славата Божия 375 няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота - не само у нас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата нежност, не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога - оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си.
към текста >>

Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.
П. Ковачев: Розовата линия на прозореца - формата и, както е направена. И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма.
към текста >>

Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас.
Старите мехове е Черното братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по- снизходителни, по-учтиви.
към текста >>

Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин.
Ако налейте ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми - Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи - то е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви - ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по- снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи." Всякога трябва да обичаме хората, които ни казват истината.
към текста >>

Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща.
Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите." Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване - Божествени неща. - „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" - ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от един колеж искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: „Молим, кажете ни към кой вид спада? " Той им отговорил: „Това е humbug 383, ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия - Господ казва: „Това е буболечица." И учители, и проповедници, и книжници си носят този humbug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди.
към текста >>

Да питате как мога да бъда спасен, е друго, но да питате дали ще бъда спасен, то вече не е Божествена мисъл.
Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ - няма никакво изключение, То е Абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим - външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. - „Дали Господ ме послуша? " - не се съмнявайте, такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате как мога да бъда спасен, е друго, но да питате дали ще бъда спасен, то вече не е Божествена мисъл. В. Граблашев: Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практическия резултат, да избегнем лошата мисъл? - Съобщете я на някой добър ваш приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима - ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо - ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне.
към текста >>

Някой: Формите, които има Църквата, четенето на разни молитви - ако се преведат на български, ще имат ли сила?
И. Стойчев: Ще опишем ли кръга и после ще влезем? - Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега - същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания - това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. Някой: Формите, които има Църквата, четенето на разни молитви - ако се преведат на български, ще имат ли сила? - Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. Същият: Значи по-хубаво е да научим славянски. - Ново трябва да създадем.
към текста >>

Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина.
Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно Светлината е за нас необходима. Често когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място?
към текста >>

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов.
Виждате глистите - нямат очи, уши, уста като нас; едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем - нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи.
към текста >>

Сега - научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите.
Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби - направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън" (обаждат се: Амин). Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор; като излезем, ще ни се повредят очите." - няма да им се повредят очите. - „Да ни турят превръзки" - никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега - научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работи има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта. И в Новата епоха ще говоря пак за Любовта.
към текста >>

29. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на Запад съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов. По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П.
към текста >>

Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие.
Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос. И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България?
към текста >>

Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1.
В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти. Некомпетентни журналисти и тенденциозно настроени псевдоспециалисти побързаха да причислят към тях и Бялото Братство, създадено на българска земя от П. Дънов през 1900 г. под името Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Доколкото „секта" е понятие от каноническия и догматически категориален апарат на Църквата, то в случая меродавна би следвала да бъде оценката на класическото християнско богословие. Изхождайки от официално приетата в БПЦ дефиниция за „секта", стигаме до единствено правилния извод: Бялото Братство не е и не може да бъде секта поради простата причина, че никога не е представлявало формална част от Църквата и следователно никога не се е отделяло от нея1. А доколко терминът „секта" за кратък период от време бе изпълнен изцяло с негативно съдържание заради не дотам безкористните изяви на наши и чуждоземни спекуланти със Словото и защо стана така точно в преходната ни епоха - това вече е съвсем отделен въпрос. И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа?
към текста >>

Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината.
И очевидно неговото обяснение лежи в дълбочината на проникновено и обективно прозрение относно закономерностите на глобалното развитие на планетарната разумна общност и нейната поанта - човешкото мислене. А мъдрият ще отчете и проявата на принципи и закономерности, оставащи все още забулени за окото на емпиричното и рационално познание. Не бива да избегнем и друг значим въпрос: необходима ли е толерантност и веротърпимост между православните християни и следовниците на Учителя Петър Дънов в България? И ако „да" - мнение, към което безрезервно се придържаме, - защо и на каква основа? Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината. Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество.
към текста >>

30. Писма до Мария Казакова - 1903

И когато тази Божествена милост проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изражда видимата Любов на Господа.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение, за вас, които сте определени да наследите небето. За вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божията милост, която се отправя към Вашето сърце. И когато тази Божествена милост проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изражда видимата Любов на Господа. И колко велика е тая Любов! Тя „дълготърпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, тя никога не отпада". Такава е Любовта на Тоя, Който ни Люби и Който ходи с нази в пътя. И колкото пъти в живота си ние сме чувствували тази ръка да ни утешава и насърчава! В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованията и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезнала, тази любяща ръка е била близо до нази да размахне всичките злини, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
към текста >>

Православната църква има нужда от Вази.
Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага. Аз зная, Този, Който Ви води, е верен, в Него няма измяна. Уповавайте Нему. И според Неговия благ глас изпълнявайте благата Му Воля. Той ще отваря пътя Ви. Православната църква има нужда от Вази. Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на г-жа Недялкова. Господ ще и даде според желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за по-после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново.
към текста >>

31. Писма до Мария Казакова - 1904

Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на ВОЛЯТА БОЖИЯ?
Данните, които Ви трябваха, вече сте ги получили. Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в гореказания броненосец. АКО РУСИЯ СЕ ОКАЖЕ ДА ИМА ВЯРА И ПОСЛУШАНИЕ, ЩЕ Й СЕ ДАДЕ ПОМОЩ ОТГОРЕ И БОГ ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ЗА ДОБРОТО И БЛАГОТО НА РУСИЯ И ЦЯЛОТО СЛАВЯНСТВО. АКО СЕ ПОДВОУМИ, ВРЕМЕТО ЩЕ Я НАУЧИ И ГОСПОД СЪС СВОЯ ОСТЕН ЩЕ Я ВРАЗУМИ. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на ВОЛЯТА БОЖИЯ? Мен ми е известно какъв ще бъде краят. Но да бъде Господ благословен. Моята сила е в Него. Най-после ще турим юзда на всички и ще ги научим да ходят благообразно и тогава аз ще се върна, откъдето съм дошъл. И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже?
към текста >>

На вторий въпрос — за църквата във Варна.
На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М. Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод. Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден! ” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. На вторий въпрос — за църквата във Варна. В 1860 г. дойде някой си Рачински за консул в гр.Варна, който направи обиколка по селата, запозна се и с мен. От разговор на разговор , аз тъй, като на шега му загатнах, че в морето на местността между монастирите св. Димитър и св. Константин има камбана в морето.
към текста >>

Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г.
дойде някой си Рачински за консул в гр.Варна, който направи обиколка по селата, запозна се и с мен. От разговор на разговор , аз тъй, като на шега му загатнах, че в морето на местността между монастирите св. Димитър и св. Константин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари та отидоха на казаното място и извадиха камбаната, която тежеше 14 пуда**. Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на св. Николая Арх. Епископа Мирликийскаго Чудотвореца, в дома на Залъмоолу, дето живееше и сам. Третий въпрос. Телеграма отправих на 19 февр.
към текста >>

Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св.
1896 г. до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор. На четвъртия въпрос. Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор. Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св. Синод и Н.Ц.В.Княза. Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината... Ваш любящ духовен отец, свещ. Кон. А. Дъновски
към текста >>

Божествената Любов изисква жертви.
Вашите писма явно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност. Вашият Учител е от ония, който цени доброто. Неговият дар е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената Любов изисква жертви. Тя изисква вяра, тя изисква упование. Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за напредването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите отгоре. Господ Ви обича и желае да направи Своето присъствие видимо и осезателно.
към текста >>

Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг.
Любез. сест. М. Казакова, Писмото Ви от 22-того получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи. Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг. Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме отреденото благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави пеения. Истината е ясна. Тази Истина е Бог.
към текста >>

Православната църква на дело трябва да стане православна.
Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи. Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг. Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме отреденото благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави пеения. Истината е ясна. Тази Истина е Бог. Този, Великият Господ, Който дава живот, здраве, радост, веселие, Който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта. А този Господ не е далеч, Той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа.
към текста >>

Тъй е то: когато человешката душа, человешкото Сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.
И от този хаос, от това человешко противоречие Той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага. Сърца трябват на хората, добри сърца. Умове, добри умове, мисли чисти; желания бистри и ясни както живата вода. Светът се движи, светът се колебае, страх и трепет обзема всички. Страх и Любов са несъвместими. Тъй е то: когато человешката душа, человешкото Сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват. Но към Вас Небето се обръща и Ви посочва пътя. Небесните жители, Служителите Божии Ви идат на помощ. Вслушвайте се по-дълбоко в себе си. Слушайте този вътрешен глас на Бога и не бойте се. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>

32. Писма до Мария Казакова - 1905

Не е ли то символ на вашите души, които се запалват от Божествената Любов, от присъствието на Неговия Дух; не е ли маслото този скрит живот, който избликва и се проявява за доброто на другите?
И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, Който е на небето. Вие сега градите Божия дом в душите си. Това Дело Господ Сам е Благословил. Неговият Дух в е помазал. Що означава това ваше кандило, което се напълня и се запаля? Не е ли то символ на вашите души, които се запалват от Божествената Любов, от присъствието на Неговия Дух; не е ли маслото този скрит живот, който избликва и се проявява за доброто на другите? Помазването, не е ли това Духът? Градете, това се иска. Ето работа, ето случай да сте всички щастливи. Учете се, назидавайте се, упътвайте се и гледайте на Всички тъй, както Господ гледа. Сейте, сейте на нивата, в добрата почва.
към текста >>

Божествената сила не се е съкратила.
Вашето писмо от 10 т. получих. Отсъствувах от столицата за няколко дена. Мен ми е известно всичко. Не бързайте да пишете. Аз ще уредя мъчните работи по друг път. Божествената сила не се е съкратила. Господ отгоре е предвидил всичко, което има да стане в Русия и в целия Славянски дом. Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ на кораба, няма защо да се боите. Нека се радват враговете. Това е техният час. Но тези, които са с нас, са повече.
към текста >>

Бъдете светила в Православната църква.
Опитът ще научи хората, че да се в ърши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от забраненото дърво. Търсят щастието от Временните неща; ако е там, нека го намерят. Ето измамата на человеческите умове. Стойте всички твърди и непоколебими в Истината. Бъдете светила в Православната църква. Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.К.Дънов * * * София, 11.ІV.1905.г. Люб. сестро М. Казакова,
към текста >>

Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за Православието.
Те са Божественият остен. Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани. Не се плашете от дявола. Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа; без нея той е тъй слаб, както последният страхливец. Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ. Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за Православието. Днешните времена са времена на изпити и пресявания. Бог ще пресее и очисти всичко под Своето сито. Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго, освен Истината и добрият Живот. На хората е потребна чиста и здрава храна. Ако небесните Жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание.
към текста >>

33. ОЛТАРА

1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно
ОЛТАРА Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“. В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила 1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“. Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара.
към текста >>

2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“.
Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“. В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила 1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“. Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара. В спомените си от 1925 г.
към текста >>

Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене.
Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи.
към текста >>

Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П.
Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах. В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара.
към текста >>

34. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов.
Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството. Десетия — за человечесвото. Единадесетия — за здравето и дълголетието на верующите. А дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили. Ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате.
към текста >>

И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи от Бога, а с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш — вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, надеждата, се е развила на земята, когато душата се е облякла във физическото тяло. Последното е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните.
към текста >>

Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото.
Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов. И когато вие схванете истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете, например, едно дете в тъмнина.
към текста >>

Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов.
Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов. И когато вие схванете истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете, например, едно дете в тъмнина. То ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на истина.
към текста >>

Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър — призовете Истината и тя ще ви каже.
Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще. Но на този въпрос само истината може да ви отговори. Призовете Истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си напомните вашето минало и вашето бъдеще. Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър — призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере.
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“.
19 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно. Събранието се подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза: — В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува.
към текста >>

Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове.
После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига.
към текста >>

Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание.
Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете. Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К.
към текста >>

37. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък.
Аз искам, на първо място, да имате вътрешно спокойствие, защото ние, в сегашно време, сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри человеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже. Едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е 24 часа. Това е ултиматум – последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не. От всеки един, обаче, Христос иска отговор: да или не.
към текста >>

Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов.
И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една. Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова е то, гдето търсим Христос, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всичките зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на земята, съществува и вътре в душата: всички растения и животни съществуват и в душата.
към текста >>

Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е.
В 24 часа ще почне войната и Св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие – 9-ти март2 1914 год., и всеки един час съответства на един месец, а 24 месеца – това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората. За животните може, но за хората – не. Като се пресметне, колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя. А в пустинята ще бъдете още две и половина години. Всички ще бъдете в астралния свят.
към текста >>

Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове.
Към 10 часа слънцето силно изгря. В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза: Ще взема 21-ия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А Той й рече: „Що искаш? " Казва My: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво..." Често ние се запитваме, от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове. Тук виждаме една майка пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а другият – отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи?
към текста >>

Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна.
Да. Пазете тези истини. Не ги съобщавайте никому. Не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте от лявата страна. Спасението на човечеството е, да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всяка добродетел, защото Божествената деятелност е само от дясната страна. Ако турите лявата страна, ще действат само законите на лявата страна. Ясно ли ви е всичко туй? Някои в събранието се обадиха: – Не, не ни е ясно. Ако във вашия ум се крият малки някои препятствия и съмнения, заедно с някакви нежелателни чувства, тогава аз не мога да хвърля светлина на ума ви.
към текста >>

Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди.
Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване. Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му съзнателно и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно. Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК
към текста >>

Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е.
Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват, само за тия същества, които са около тях. Под думата „Небе" се подразбират съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа. Да, „Земята", то са човешките души. (Чете стиховете от 2 до 5 включително.) Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдостта.
към текста >>

Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което, в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.
Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стихове 9 до 13.) „И стана вечер, и стана утро, ден третий", а то значи; първият ден – за първото тяло, вторият – за второто, а третият – за третото тяло. (Чете стихове 14 до 18.) Чудят се някои хора и учени, как е възможно да се направи това, за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената Земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеем и което, в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. А понеже човек, в своето слизане, е отишъл много далеч, слънцето е поставено, та един ден, като се върне и дойде, да си припомни и знае мястото, отгдето е минал. И преэ тия четири години, знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години, вие сте се забъркали с четири планети, та този сега е четвъртият ви затвор, а след него ще влезете в 5-ий, 6-ий, 7-ий, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете 19 до 25.) Тук имаме вече обличането на човека в неговото пето тяло.
към текста >>

Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат. Връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! "
към текста >>

В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете.
Връщат се и присъстват с нас. И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го!
към текста >>

Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа.
И сега има много наши приятели, които са ей сега тук. И много думи, които ви говоря сега, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата, същинската Църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте с Христа. В този закон седи спасението на българския народ и на всички вас. Щом нашата вяра почне да се съкращава, Христос каза: „Малко дайте! " Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го! – Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща.
към текста >>

Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл.
Надвечер се заоблачи и валя усилен дъжд, след който се образуваха две дъги хоризонтално така, щото образуваха много ясно буквата „X". Повиках момченцето на този господин, у когото живеех, попитах го, да каже, какво е това, а то ме погледна и отговори, че вижда буквата "Х". Току-що каза това момченцето, ето, дойде при мен и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: Гледайте на Мен, иначе сте изгубени" И си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже, че ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен. Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църква отиваше, а беше човек ловджия, отиваше, та биеше лисици и водеше често непорядъчен живот; но при всичко това, той изказа една Христова мисъл. Ще кажете, че не бива да вярвате на всеки медиум, защото може да се появи лош дух; обаче, дяволът може да дойде всякога и когато хич му се не надяваш. Например, един проповедник в Америка, като проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: Ти днес проповядва много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен! " Проповедникът отвърнал на своя слушател така: „Да, да, това и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не бива всякога да се възхищаваме, а трябва да оставяме това, за когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-напред, какво ще завърже; недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разсее цвета. Всинца вие сте цъфнали, всинца цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света; и като видите въздействие, тогава договедите се5, че завръзката – зародишът под цвета (а то сте вие), е малък.
към текста >>

Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка.
Във време на затруднение ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем – вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в Истина, а Истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човекът в бурното море се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, сред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често пъти човъркаме това въже, уж под предлог – да изследваме, защото се смущаваме, дали нашата вяра е права или не. Вярвайте, обаче, че Христос е, Който може да ни даде сила, вярвайте, че Той слуша нашия глас. Не искам да философствам по въпроса, доколко Той е далеч от нас.
към текста >>

38. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква.
15 АВГУСТ, ПЕТЪК, СВЕТА БОГОРОДИЦА Времето – отлично. Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове".
към текста >>

В църквата ли?
Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля.
към текста >>

Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква.
Ето защо Христос сега именно, подир две хиляди години, възкръсва наново и то въэкръсва в много и много милиони. И когаго Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега, питам ви аз – готови ли сте да слушате тези елини? Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.
към текста >>

Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля.
В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега, ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от техните книги, но няма защо да се плашим от тях. Умът е един мъжки принцип, който, макар и да коли, сече и бие, но като всякой мъж, момък, щом му се мерне една мома, той веднага започва да мисли другояче. Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят.
към текста >>

Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.
Така че, на тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашите сърца и ум, и като видят Сина Человеческого в нас, веднага ще эахвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, въэлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го възлюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го узнали, няма и да го узнаете. Някои ме питат: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всеки от вас да бъде елин, но жалното е, че мноэина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови.
към текста >>

И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот.
За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему."
към текста >>

Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя".
Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
към текста >>

Аз ви питам, какво сте научили от църквата?
Ти трябва да изпъдиш дявола от себе си, защото в теб се борят Христос и един лош дух. Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук, в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите.
към текста >>

С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук, в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа.
към текста >>

Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка.
Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината.
към текста >>

Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в който всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото, ако ви пусна без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света. Много и много ви бих казал, но умовете ви трябва да са готови.
към текста >>

Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години, минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница.
към текста >>

Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата.
Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли. Виждате, че ние имахме две различни понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава, как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък, ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значение и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, искате вие да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи!
към текста >>

Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си?
Обичайте жените си както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за Този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм – по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз? Не, защото когато водолазът действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
към текста >>

Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа.
Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия, да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако му иска да се моли за него, то светията да иэиска от дявола първом да каже, че е мерзост на эапустението. Значи, да се покае и смири. Та виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се! " Ама, йок2, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа! " Ти може да имаш едно мнение, друг – друго; един – по-умен, а друг – по-глупав; всичките подобни работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено; кажете им, че Христос иде.
Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: "Какви сме ние, та да оправим делото? " Какви сте? Вие сте непослушни синове, които искам да въведа в Рая. А когато дойдат синовете на Обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то най-смело и откровено; кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозван или изпратен? Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос; но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си, и му каэвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение!
към текста >>

Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество и причините, които разяждат нашия живот. Например, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не произтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
към текста >>

Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не. Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета5 и калимавки – те са истинските свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо.
към текста >>

Това е, именно, което се проповядва днес в църквата.
Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете у едного богат земледелец, нима няма да ви прати в неговата нива, да орете и да жънете? Раят е дом, гдето Господ живее, но, след като му попродължат мястото и след като малко поживеем, тогава Той ни каже: „Аз имам нива и всякой от вас ще отиде." А всякой от вас ще каже: „Господи, добре ни е тук." Но ние виждаме, че Сам Господ не е сега в Рая. Той е излязъл из Рая и ето, иде на эемята. Може ли Господ да отиде на нивата, а слугата да стои у дома? Това е, именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият".
към текста >>

Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал.
Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин2, че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. Христос сега заварва миозина, че дигат греди, и Той им помага, без да вика вас, защото си капрал, а отсетне ви каже: „Аз Съм главнокомандующият". Днес в църквата се казва и постъпва като при този капрал. Поповете учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а е за мъдрите; силата не е за слабите, а е за силните; богатството не е за сиромасите, а е за богатите. Ако някой е оглупял, то е, защото той е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат.
към текста >>

Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква".
Такъв човек, в следующето прераждане ще бъде иэпратен като един първокласен глупак, със свърэан ум и ограничени, свързани дарби. Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
към текста >>

Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли.
Вижте един човек, който е сакат. Казвате: „горкият човек". Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По тоэи начин можем да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.
към текста >>

Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина.
Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото, които знаете повече, ще бъдете бити. Сега запример, ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената Истина. В Галатяном, обаче, като четете, ще видите, кои именно са плодовете на Духа; а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галат. гл.5, ст.22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво.
към текста >>

А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре.
Нека се учат другите да бъдат сами трудолюбиви. Даже ето, и аз сега няма да ви кажа, как да произнасяте думата „Любов". Това ще ви покаже вашият дух и затова, отсега вие започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас, и Небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да научите думата „Любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная, колко сполучливи опити сте имали, защото, от тия ваши опити много и много ще зависи да се научите как да произнасяте думата „Любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете тайно в себе си тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат no-добре. Като отивате на място, гдето се карат, произнесете ли тая дума, както трябва, ще престанат да се карат. Гдето крадат, кражбата ще престава. А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме.
към текста >>

Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем.
А като отидете в един съд, гдето има неправда, съдията ще обърне внимание в своята работа. Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме. (Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?) – Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
към текста >>

Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат.
Да, тъй! Ето така трябва да проповядваме. (Симеон Драганов: Дяволът не бива ли да кълнем?) – Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва – да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем. Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея, Михаил не смея да проиэнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: "Господ да ти запрети" (Посл. Юд. 1;9). Но свободен е всякой – който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „Любов", той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям.
към текста >>

Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как?
И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде terra incognita1. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата Нова епоха от развитието на човечеството. И ако към знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползвате.
към текста >>

39. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слуша Неговия глас.
Нека всеки върви по своя си път и да понесе последствия та на хилядите години. Христос казва: „Моите овце познават Моя глас." Който познава гласа на добрия Пастир, той е от Неговите; които не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръщават. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слуша Неговия глас. Старият ред на нещата мина Вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумеят и ще се изменят. „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим", казва духът Господен. Бъдете радостни и весели.
към текста >>

Цялата Църква по света ще мине под огън.
В Цар.Божие нечисто не може да влезе. Трябва чистота на ума и сърцето. Мен ми е приятно, че има мнозина, които отбягват. Нас това не смущава. Ще има и в решетото4, и под решетото. Цялата Църква по света ще мине под огън. С огън ще се очисти всичко. Христос иде да съди света и е започнал вече своята призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ний сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим.
към текста >>

Да дадем утеха на страждующите, които могат да възприемат учението на Божествената любов.
С огън ще се очисти всичко. Христос иде да съди света и е започнал вече своята призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ний сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим. Да дадем утеха на страждующите, които могат да възприемат учението на Божествената любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят: едни в новия живот като пеперудите, други в стария [живот] като гъсениците. Оставете гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят.
към текста >>

Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествената Мъдрост и Истина, път на Божествения Дух на Христа.
Всичко ще се измени, светът ще влезе в нова форма. Благодарете на Господа в душата си. Прочетете това на всички приятели. Търпение разумно. Животът дава всекиму каквото се пада. Този път, по който вървите, е път на благословения, път на живот, път на Божествената Мъдрост и Истина, път на Божествения Дух на Христа. „Духа не угасяйте", казва Той. Всички един ден ще дойдете при Него и ще бъде едно стадо и един пастир. Отец Небесний ще Ви благослови. Благославяй, душо моя, Господа. П.К.Дънов
към текста >>

Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка.
* * * София, 25.Х.1915 г. Любез.Е.Иларионова, В усилните времена се показва и изпитва човешкият характер. Само при такива условия се проявява човешкият дух. Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред човешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни, с вяра да посрещнете, което Небето е отредило.
към текста >>

40. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост.
Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята. В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всеки ден, час след час, Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина.
към текста >>

Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов.
Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: "Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат?
към текста >>

Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат.
Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно.
към текста >>

Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.
(П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена). И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас. И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното Братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма.
към текста >>

Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас.
Старите мехове е Черното Братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин.
към текста >>

Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин.
Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание, дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи".
към текста >>

Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите".
Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"? Той им отговорил: Това е hum bug (хъмбъг), ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия.
към текста >>

" – то вече не е Божествена мисъл.
„Дали Господ ме послуша? " Не се съмнявайте. Такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате „Как мога да бъда спасен? " е друго, но да питате „Дали ще бъда спасен? " – то вече не е Божествена мисъл. (Граблашев): Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практически резултат, да избегнем лошата мисъл? (Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне.
към текста >>

(Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила?
(Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания. Това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила. (Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила? (Учителя): Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла. (Същият): Значи, по-хубаво е да научим славянски. (Учителя): Ново трябва да създадем.
към текста >>

Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина.
Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно, Светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх – да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място?
към текста >>

В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов.
Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби.
към текста >>

Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите.
(Обаждат се: „Амин".) Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите". Няма да им се повредят очите. „Да ни турят превръзки". Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта. Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове.
към текста >>

41. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

За събитията и църквата
СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. Актуални проблеми и задачи за работа през годината от книгата „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на „Бялото Братство" на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново." Беседата в читалище „Надежда" е публикувана в брошурата „Новото човечество", 1921 г. За събитията и църквата За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето.
към текста >>

Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски?
И днес в името на това учение колят, бесят, затварят. От такъв комунизъм не разбирам! Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път. (44 стр.) Ние ще започнем от живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Тъй например, тази година очакваха от лозето много плод, но няма. Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо.
към текста >>

Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране.
Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране. - Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. - Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсея, на този не е говорил.
към текста >>

Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква.
Тези неща ще ги имате предвид. Гледайте да не попаднете в съмнение и да се запитвате: „На прав път ли съм? " Правило е: щом живееш по закона Божи и Неговата Любов, на прав път си. Щом си в мир с всички хора, ти си в Божия, в Христовия път. (49-50 стр.) Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква. Самарянката казваше на Христа: „Евреите казват, че трябва да се молят в Ерусалим, ние казваме, че трябва да се молим на тази гора, а ти какво ще кажеш? " Христос й отговори: Тъй е било досега, но иде време, когато истинските поклонници няма да се кланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще се кланят в Дух и Истина на Отца си и това ще бъде навсякъде". Питам: къде сме непоследователни и дали те или ние сме непоследователни? (52 стр.) И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата!
към текста >>

И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата!
Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква. Самарянката казваше на Христа: „Евреите казват, че трябва да се молят в Ерусалим, ние казваме, че трябва да се молим на тази гора, а ти какво ще кажеш? " Христос й отговори: Тъй е било досега, но иде време, когато истинските поклонници няма да се кланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще се кланят в Дух и Истина на Отца си и това ще бъде навсякъде". Питам: къде сме непоследователни и дали те или ние сме непоследователни? (52 стр.) И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата! " А то е все едно кажеш на свободния човек: „Върни се в затвора! " Или все едно да кажеш свободния вол: „Сложи си ярема! " Да допуснем, че ще се върнем в църквите. Какво обещават да ни дадат свещениците? — Спасение.
към текста >>

Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива.
А да приемат или не, това не е важно. (53-54 стр.) Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички.
към текста >>

Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея.
(53-54 стр.) Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост.
към текста >>

И църквата не е ваша собственост".
Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие.
към текста >>

Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка.
Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог.
към текста >>

Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички.
Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога.
към текста >>

Нашата идея не е църквата, а царството Божие.
И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице.
към текста >>

Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея.
Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
към текста >>

И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение". Никаква Православна църква! Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците
към текста >>

Никаква Православна църква!
Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение". Никаква Православна църква! Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците Това учение е учение за братството.
към текста >>

42. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне.
И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите? " Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал". И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. (102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои си навеждат очите. Знаете ли какво означава това? – Че не съм готов да служа на Господа.
към текста >>

Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците и между нас ги има.
Няма нужда да ни познаят. Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро – без разлика. (297-298 стр.) Черните братя Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците и между нас ги има. Навсякъде действат по принципа „Разделяй и владей! " Навсякъде искат да внасят смутове. Често те ви заблуждават. Навсякъде, дето има такива събрания, те идват. Всякога те са много учтиви.
към текста >>

А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има Божествена светлина, мекота, нежност и този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа".
Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение". (118-119 стр.) Е хубаво, когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, остри, няма мекота в тях. Всичко това какво показва? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям". А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има Божествена светлина, мекота, нежност и този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа". Следователно, за мене усмивките веднага разрешават въпроса. (216 стр.) Като срещна някого от черните братя, още преди да ме види, тегля ръцете си надолу. Той заспива, а аз си заминавам. Като отмина, пак тегля отподире му ръцете си, за да го събудя.
към текста >>

43. 1922_1 1922 година

Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа.
1922 година Годината 1922 е кардинална в историята на Бялото Братство. Учителя на 24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето на Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие на земята. В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа. До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младежкия и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени на идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване на класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата. Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.
към текста >>

проблемът с църквата достига своята критическа развръзка.
Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер. Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г. проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр.
към текста >>

На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се.
Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма лечебна сила. Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г. проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед.
към текста >>

През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед.
На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот". По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов.
към текста >>

44. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
към текста >>

За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>

Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
към текста >>

Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение.
към текста >>

Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
към текста >>

От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>

Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
„еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя.
към текста >>

Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
към текста >>

Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на:
към текста >>

Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп.
Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя.
към текста >>

Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
„Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
към текста >>

Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ.
Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос.
към текста >>

Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
към текста >>

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
към текста >>

Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф.
към текста >>

То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
към текста >>

Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
към текста >>

На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ.
към текста >>

Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др.
към текста >>

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
към текста >>

ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
към текста >>

ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка.
към текста >>

Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>

Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква.
22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
към текста >>

Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл.
Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
към текста >>

Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
към текста >>

Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
към текста >>

45. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

Ние не искаме да изправяме църквата, нито да се месим в нейните вътрешни порядки.
Тя ще създаде условия за живот. Чистота в сърцето; тя ще даде сила на човека, за да приложи великите закони на живота. Това са трите основни положения в нашето учение. Ние искаме да градим, да творим. Да събаряш, това е лесно, но да събаряш, това значи да вдигаш само прах. Ние не искаме да изправяме църквата, нито да се месим в нейните вътрешни порядки. Църквата, обаче, ни гони. Тя се стреми да вдигне държавата срещу нас и предизвика гонения. Истината, обаче, винаги е тържествувала, въпреки всички гонения. Хората на религията, които са натоварени с мисията да приложат Христовото учение, са останали с хиляди години назад. Ние сме готови на един опит: да вземем два разсадника – един, в който се проповядва нашето учение; друг, който ще предоставим на църквата.
към текста >>

Църквата, обаче, ни гони.
Чистота в сърцето; тя ще даде сила на човека, за да приложи великите закони на живота. Това са трите основни положения в нашето учение. Ние искаме да градим, да творим. Да събаряш, това е лесно, но да събаряш, това значи да вдигаш само прах. Ние не искаме да изправяме църквата, нито да се месим в нейните вътрешни порядки. Църквата, обаче, ни гони. Тя се стреми да вдигне държавата срещу нас и предизвика гонения. Истината, обаче, винаги е тържествувала, въпреки всички гонения. Хората на религията, които са натоварени с мисията да приложат Христовото учение, са останали с хиляди години назад. Ние сме готови на един опит: да вземем два разсадника – един, в който се проповядва нашето учение; друг, който ще предоставим на църквата. Нека отпосле сравним плодовете.
към текста >>

Ние сме готови на един опит: да вземем два разсадника – един, в който се проповядва нашето учение; друг, който ще предоставим на църквата.
Ние не искаме да изправяме църквата, нито да се месим в нейните вътрешни порядки. Църквата, обаче, ни гони. Тя се стреми да вдигне държавата срещу нас и предизвика гонения. Истината, обаче, винаги е тържествувала, въпреки всички гонения. Хората на религията, които са натоварени с мисията да приложат Христовото учение, са останали с хиляди години назад. Ние сме готови на един опит: да вземем два разсадника – един, в който се проповядва нашето учение; друг, който ще предоставим на църквата. Нека отпосле сравним плодовете. Същият опит бихме могли да направим и в две училища. Обучението, възпитанието на децата днес е положено на фалшиви основи. Едно наше училище, в което обучението ще се води по съвършено други методи, ще даде по-други резултати. – Как гледате на брака, г. Д.?
към текста >>

– В какво се състои конфликтът между вас и църквата?
бъдещето, разкрива миналото и настоящето. Д. хвана ръката ми, взря се в нейните линии, разглежда ги с лупа. Аз за пръв път в живота си се срещам с този човек и, нека си призная, определи с голяма точност маса черти из моя характер. – В какво се състои конфликтът между вас и църквата? – продължих своите въпроси. – Ние не сме против вярата и против нейните догми. Ние пазим и вярата, и нейните догми. Отживелите, обаче, форми на църквата няма какво да пазим. Няма защо да месим човешкото с Божественото.
към текста >>

Отживелите, обаче, форми на църквата няма какво да пазим.
характер. – В какво се състои конфликтът между вас и църквата? – продължих своите въпроси. – Ние не сме против вярата и против нейните догми. Ние пазим и вярата, и нейните догми. Отживелите, обаче, форми на църквата няма какво да пазим. Няма защо да месим човешкото с Божественото. Вземете, например, иконите, паленето на свещи. Това са външни църковни форми от гръцки произход, които нашата църква продължава да следва слепешката. Помислете само и отговорете – откъде-накъде да си православен само затова, защото палиш свещи. По-голямата част от тия външни църковни форми са създадени от гръцкото духовенство с цел, да извличат от тях материални облаги.
към текста >>

Това са външни църковни форми от гръцки произход, които нашата църква продължава да следва слепешката.
– Ние не сме против вярата и против нейните догми. Ние пазим и вярата, и нейните догми. Отживелите, обаче, форми на църквата няма какво да пазим. Няма защо да месим човешкото с Божественото. Вземете, например, иконите, паленето на свещи. Това са външни църковни форми от гръцки произход, които нашата църква продължава да следва слепешката. Помислете само и отговорете – откъде-накъде да си православен само затова, защото палиш свещи. По-голямата част от тия външни църковни форми са създадени от гръцкото духовенство с цел, да извличат от тях материални облаги. Българският ум е по-практичен. Когато проповядваш, българинът най-напред ще се заинтересува да знае, дали проповядваш за пари или не. Щом проповядваш без пари, това го заинтригува и той ще си направи труд да проучи твоето учение.
към текста >>

Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари.
То е станало служител на държавната власт, а не на народа. Утре да умрете, няма да се намери кой да ви опее, ако ония, които са останали около вас, нямат с какво да заплатят за вашето опело. Всичко се свързва с материални облаги. И понеже ние се обявяваме против грубия материален интерес, който нашето духовенство проявява на всяка крачка, то води борба срещу нас. Христос и неговите апостоли живяха в колиби и учеха без пари. Днес архипастирите на църквата живеят в дворци и проповядват и учат за пари. – Вие вярвате ли в Христа? – Христос е Светлина, а ние се стремим към Светлината. Христос не само веднъж е слизал на земята. Както слънцето изгрява всеки ден, така и Христос винаги е бил на земята. – Как гледате на днешното положение на България?
към текста >>

– Божествената Любов.
Интервю на Дънов с редактора на „Русенска поща" - бр.213, 1922г. – Какви сте вие, г. Дънов? – Чада на Любовта! – Много широко понятие – „Любов". Ние разбираме любовта, но.. – Божествената Любов. Така е възвестил Спасителят Христос. – По-нататък? – Чрез нея Бог праща блага на всички свои чада. Вие не я познавате, щом сте закъснели да я приемете с чиста душа... Любовта е най-великата сила. Ако тя се приложи, светът ще се преобразува.
към текста >>

Божествената сила, Любовта, у всички е еднакво силна.
Светът много говори за вашата любов. – Открито ние живеем, като братя и сестри. Истинските такива не познават житейската поквара. Нашето учение, нашият живот на практика е образец на душевна чистота. Погледнете кои са между нас: млади и крехки хора, възрастни и солидни, стари и изживели. Божествената сила, Любовта, у всички е еднакво силна. – Стари и млади? – Да. Старите се обновяват с Любовта и Правдата. Възраждат се. С тях аз достигнах върховете на Мусала, без да се разболее някой, защото им показах начините, по които могат да се ползват от електрическите и магнетични течения.
към текста >>

Тия владици и духовници ни анатемосват като отлъчени от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи.
С тях аз достигнах върховете на Мусала, без да се разболее някой, защото им показах начините, по които могат да се ползват от електрическите и магнетични течения. – Какво търсите чак на Мусала? – По-близо до Бога. Там, високо, сред природата, далеч от всичко скверно на земята. Аз предлагам на владици, архимандрити да ги заведа на Мусала и там, на чист въздух и бистра вода, на широк простор при 3000 метра височина да обмислим и разрешим духовните и обществени въпроси. Тия владици и духовници ни анатемосват като отлъчени от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи. – Всичко това сериозно ли говорите, г. Дънов? – Слушайте! Аз отричам днешната църква на поквара, лъжа и заблуда! Там говорят за Бога, но посочете ми, где е любовта им към Бога? И народът ги изоставя вече.
към текста >>

Аз отричам днешната църква на поквара, лъжа и заблуда!
Там, високо, сред природата, далеч от всичко скверно на земята. Аз предлагам на владици, архимандрити да ги заведа на Мусала и там, на чист въздух и бистра вода, на широк простор при 3000 метра височина да обмислим и разрешим духовните и обществени въпроси. Тия владици и духовници ни анатемосват като отлъчени от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи. – Всичко това сериозно ли говорите, г. Дънов? – Слушайте! Аз отричам днешната църква на поквара, лъжа и заблуда! Там говорят за Бога, но посочете ми, где е любовта им към Бога? И народът ги изоставя вече. Да поканим българския народ да гласува за тях и мене и ще видите резултата. – След любовта кажете нещо за брака. – Съвременното семейство е опорочено.
към текста >>

46. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Той често говореше за Божествената наука.
Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
към текста >>

Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата. Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани. На горния връх образа на Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригиналът.
към текста >>

47. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св. Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>

Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в солунската църква “Св. Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27
към текста >>

След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27
Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ. С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”. Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му. След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви.
към текста >>

В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ.
– От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ. С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”. Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му. След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр.
към текста >>

С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”.
Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуск на божествената литургия разчуло се, че през тази нощ мълния унищожила три турски къщи и живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците.”27 В разговора между девойката и йеромонах Теофаний в църквата се вижда как този свещенослужител получава поръчение за направата на сто петдесет и три молебена за опрощаване на извършените грешки и се постави край на робските мъки на многострадалния български народ. С въодушевление и ревност йеромонах Теофаний, без да гледа на преклонната си възраст, се отправя за Йерусалим, където разказва на самия патриарх всичко видено и чуто в църквата “Панагия Лагудяни”. Впоследствие той отива и в Константинопол, за да уведоми тамошния патриарх и да получи съгласието му. След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г.
към текста >>

“Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св.
След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
към текста >>

Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
“Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”.
към текста >>

Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св.
– Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с.
към текста >>

Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св.
Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20
към текста >>

Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св.
И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби.
към текста >>

От направената проверка в църквата “Св.
От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството.
към текста >>

Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20
Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс.
към текста >>

От всичко, което се каза дотук за антиминса, връчен на Константин Дъновски в църквата “Св.
По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс. Така антиминсът се превръщал в знак на довереност. От всичко, което се каза дотук за антиминса, връчен на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солунски”, и случилото се в солунската църква “Панагия Лагудяни”, се вижда, че тук става дума за удостояване с мисия.
към текста >>

Димитрий Солунски”, и случилото се в солунската църква “Панагия Лагудяни”, се вижда, че тук става дума за удостояване с мисия.
Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс. Така антиминсът се превръщал в знак на довереност. От всичко, което се каза дотук за антиминса, връчен на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солунски”, и случилото се в солунската църква “Панагия Лагудяни”, се вижда, че тук става дума за удостояване с мисия.
към текста >>

48. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение Идването на Рачински във Варна съвпада с отхвърля-нето от Иларион Макариополски през април 1860 г. на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население.
към текста >>

С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език.
Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св.
към текста >>

След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул.
Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език.
към текста >>

За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата.
За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му.
към текста >>

За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св.
С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му. Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г.
към текста >>

Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св.
Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му. Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал Воронцов, се построява в дома на руския консул параклис, където се е служело на старобългарски.” Отец Константин в едно свое писмо пише за Александър Рачински следното: “В 1860 г.
към текста >>

Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище.
През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г. биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.” От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството. Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18 Допълнителни подробности за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В. Рачински, в бившия дом на х.
към текста >>

Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област
Дейността на Рачински във Варна раздвижила по-будните българи. Тя би могла да продължи дълго, ако не бе възникналият конфликт между Рачински и Георги Сава Раковски по повод на изселването на български емигранти от Румъния в Русия. Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна.
към текста >>

Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия.
Рачински е съдействал за изселването на българи в Русия, срещу което се противопоставил енергично Раковски.41 Това става причина руското правителство да го отзове от България през 1861 г. Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис.
към текста >>

На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква.
Въпреки че престоят на този голям приятел на българите е бил твърде краткотраен, той е оставил дълбока следа в съзнанието на варненските българи с личния си пример и им е показал, че няма място за отчаяние и пасивност, и че всичко може да се постигне с настойчива борба. Раздвижването на българите под влиянието на този енергичен човек не е преставало да дава своето отражение дълго след неговото отпътуване за Русия. Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи.
към текста >>

Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата.
Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите. Трябвало да се получи тяхното съгласие и подкрепа за организирана борба срещу елинизма и категорично да се откажат от гръцкия владика и цариградската фенерска патриаршия.
към текста >>

Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий (Ботево), Кумулджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоуду, Чътма и Куюджук, събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък се отказваме от гръцката патриаршия и нейните изповедни владици и занапред нашите свещеници ще споменават в божествената служба името на българския свещеноначалник Макариополского Господина Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като венчаване, вула и други, ще се издават в негово име.
в с. Хадърджа при извора Хърлята, под една вековна круша. На събранието присъствали първенци от цялата околия. То се председателствало от дядо Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола. Последният имал приблизително следното съдържание: “Днес, 21 май 1860 г., ние, долу-подписаните първенци и старейшини от селата Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий (Ботево), Кумулджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоуду, Чътма и Куюджук, събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък се отказваме от гръцката патриаршия и нейните изповедни владици и занапред нашите свещеници ще споменават в божествената служба името на българския свещеноначалник Макариополского Господина Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като венчаване, вула и други, ще се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме.” Следват подписите на представители на дванадесетте села, включително подписът и на Атанас Чорбаджи, като представител на с. Хадърджа.22
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ

две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква.
градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето."
към текста >>

Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител . Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло. Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло.
към текста >>

В Него е Божествената Троица:
Когато Христовият Дух слиза - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. На 16 юли 1922 г. в Чам Кория, когато върху Мировия Учител Дънов идва Господният Дух, Той е вече Всемиров Учител в Слово, Дух и Сила. В Него е Божествената Троица: Божественият Дух от 7 март 1897 г. Христовият Дух от 12 август 1912 г. Господният Дух от 16 юли 1922 г. Той е Емануил, живият Бог на Земята и Небето. Той е Всьо и Все на Земята и на Небето и на цялата Вселена.
към текста >>

Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен.
От 1922 до 1944 г. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска за синовете български от семейството славянско. Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието.
към текста >>

Той е от Божествена Еволюция.
Това е Третият Завет към човечеството. Така Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе Слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Ето защо с отварянето на Школата, Божествената Троица, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно е вече изявен. Духът Беинса Дуно не е от човешка еволюция. Той е от Божествена Еволюция. Той е завършил земната Си еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Преминал е и през духовната Си еволюция също преди милиарди години. Той е преминал пътя Си на Учител на Бялото Братство, изпращан е като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната ложа на Битието и Небитието. Сега е изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно е слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и Слънчевата система.
към текста >>

50. УЧЕНИЦИ

- На църква - отвърнах аз - нали има сутрешна молитва.
Обичаше да се замисля и сериозно гледаше на нещата. Аз бях религиозна и разговорите ми с Панова бяха много приятни. Вечерта отидох при Невяна да й разкажа това, което ми се беше случило през деня. Позамисли се тя, и ме запита: - Ти къде ходиш всяка сутрин? - На църква - отвърнах аз - нали има сутрешна молитва. А в празник пея в хора на църквата, но право да ти кажа, все нещо празно ми остава в душата. Не може да ме нахрани това, което виждам и слушам там. - Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоя дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа.
към текста >>

А в празник пея в хора на църквата, но право да ти кажа, все нещо празно ми остава в душата.
Аз бях религиозна и разговорите ми с Панова бяха много приятни. Вечерта отидох при Невяна да й разкажа това, което ми се беше случило през деня. Позамисли се тя, и ме запита: - Ти къде ходиш всяка сутрин? - На църква - отвърнах аз - нали има сутрешна молитва. А в празник пея в хора на църквата, но право да ти кажа, все нещо празно ми остава в душата. Не може да ме нахрани това, което виждам и слушам там. - Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоя дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа. - Къде?
към текста >>

- Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват.
Позамисли се тя, и ме запита: - Ти къде ходиш всяка сутрин? - На църква - отвърнах аз - нали има сутрешна молитва. А в празник пея в хора на църквата, но право да ти кажа, все нещо празно ми остава в душата. Не може да ме нахрани това, което виждам и слушам там. - Знаеш ли какво, Донче, виждам, че теб църквата не може да те задоволи, защото ти си надраснала това, което се говори там и обредите, които се извършват. Душата ти жадува за нещо ново, което да даде храна на твоя дух. Ако искаш, ела да те заведа там, където ходя аз, за да чуеш нещо, което ще нахрани твоята душа. - Къде? - запитах я аз. - При нашия Учител.
към текста >>

Аз знам какво нещо е Божествената Любов.
Едната играе ролята на съпруга, а другата на дъщерята. И той е много доволен от всичко това." - "А приспива ли онази при него? " - "А-а-у, сестра, тук не зная това. Аз знам какво нещо е Божествената Любов. За човешката любов - вие сте специалисти." - "Ами какво ще правим сега? " - "Ние сме го приели тука като брат. Той не ни тежи. Излиза сутрин - връща се вечер, а парите си оставя на мен и аз давам на сестрите да му купуват храна и да му готвят.
към текста >>

51. МУЗИКА

Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници.
Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента. Останалото бе работа на музикантите.
към текста >>

Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее.
- Ще вземеш един тон и ще почнеш да пееш. Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника си и ще следиш една секунда, 2, 3, 5, 10, после една, 2, 3 ... минути, да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цялата гама и след като изпеете цялата гама ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, почни да пееш. Музиката повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта. Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее. Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може да се лекува. Глупавият човек не може да пее. В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може да се раждат добри певци и музиканти. Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика.
към текста >>

Ако подействаш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш.
Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото, туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие. Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействаш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш. Българинът е затънал в "ми" и "фа". От песните зависят много работи. Те филтрират. Като се вкиснеш, да знаеш как да се филтрираш. Трябва да знаеш първоначално какъв тон да вземеш.
към текста >>

52. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата.
Спомени на ученици Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по- продължително. Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото, като че ли се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н.
към текста >>

Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си.
Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея, образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: "Кой съм аз? " Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила.
към текста >>

53. НОВОТО УЧЕНИЕ

Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека.
И то е празна работа, както другите учения. Казвам: Ако следваш пътя на Новото Учение, ще намериш начин как да си платиш полицата. Силата на Новото Учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Истина ви казвам, че ако приемете Новото Учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари неизплатени полици наричаме "карма". Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша словото. Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично.
към текста >>

Само тази църква може да ви спаси.
Казвам: Ако следваш пътя на Новото Учение, ще намериш начин как да си платиш полицата. Силата на Новото Учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Истина ви казвам, че ако приемете Новото Учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари неизплатени полици наричаме "карма". Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша словото. Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене.
към текста >>

Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша словото.
Истина ви казвам, че ако приемете Новото Учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари неизплатени полици наричаме "карма". Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша словото. Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора.
към текста >>

Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата?
Всички стари неизплатени полици наричаме "карма". Влизате в една църква и чувате, че тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси. Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша словото. Често питат: "Ами, ти проповядваш ли нещо съобразно църквата? " Отговарям: "Аз проповядвам неща, които са съобразени с Великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите - то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: "Ами ти имаш цел да образуваш някоя секта." Ония, които образуват секти, са според мене много дребнави хора. Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
към текста >>

Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм.
Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и животът на Земята ще стане песен.
към текста >>

Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели.
Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга. Ние имаме нужда от великата Божествена наука, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели. Всички болести, всички затвори ще изчезнат и животът на Земята ще стане песен. Когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Новото Учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Ще дойде денят на новата епоха - епохата на изгряващото слънце.
към текста >>

54. ЛЮБОВ

Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени.
Ако и ти не се подчиниш на закона на Любовта, и ти ще бъдеш изтребен. Тъй седи въпросът. Всички, които не служат на Любовта, ще бъдат изтребени. Новораждането - това е влизането в Любовта. Единственото реално нещо в света е Любовта. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на Любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Смисълът на живота е това - да обичаш и да те обичат. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие Любовта. Що е Любовта?
към текста >>

Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.
Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да учиш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа и тези са принципите Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Щом аз оценявам Любовта, с която някой ме обича, правя добро на себе си.
към текста >>

Когато дойдете до Любовта, ще научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви.
Казва: "Той не оценява любовта ми". То е негова работа. Ти обичай хората, без да се интересуваш дали те оценяват любовта ти. Може да се интересуваш, но интересувай се ти дали ги обичаш. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. Когато дойдете до Любовта, ще научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господаруването е най- отегчителното нещо. Чрез законите на Любовта ние можем да преобърнем в добри и най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най- близо до Любовта. Слугувайте, прочие, и на жена си, и на децата си, па и на всички хора. Човек, който не помага и не услужва на страдащите пред очите му, как ще помага на хората, които са далеч от него?
към текста >>

Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената.
Всички хора, които изучават външната любов и живеят в нея, са недоволни, нещастни. Започнеш ли да изучаваш вътрешната Любов и да живееш в нея, ти ще се освободиш от всички несгоди и нещастия в живота. Почне ли да мисли за човешката любов, човек е вече извън Божията Любов и не може да бъде здрав, умен, добър и чист човек. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, Божията Любов е вода от чист планински извор. Човешката любов е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не? Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо.
към текста >>

Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не?
Започнеш ли да изучаваш вътрешната Любов и да живееш в нея, ти ще се освободиш от всички несгоди и нещастия в живота. Почне ли да мисли за човешката любов, човек е вече извън Божията Любов и не може да бъде здрав, умен, добър и чист човек. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, Божията Любов е вода от чист планински извор. Човешката любов е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не? Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята Любов е Божествена!
към текста >>

Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена.
Почне ли да мисли за човешката любов, човек е вече извън Божията Любов и не може да бъде здрав, умен, добър и чист човек. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, Божията Любов е вода от чист планински извор. Човешката любов е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не? Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята Любов е Божествена! Ние сме се научили да обичаме себе си - малкия свят.
към текста >>

Тогава твоята Любов е Божествена!
Как да познаеш дали твоята Любов е Божествена или не? Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази Любов към този човек е Божествена.Ако тази любов към някого, усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази Любов е Божествена.Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята Любов е Божествена! Ние сме се научили да обичаме себе си - малкия свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме. Законът е: Този, който обича едного, любовта му е много слаба. Този, който обича двама, любовта му е по-ценна. А този, който обича всички, любовта му е най-силна.
към текста >>

55. ДУХОВЕНСТВОТО

Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави делото Му.
ДУХОВЕНСТВОТО Спомени на ученици Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави делото Му. В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело. Николай Дойнов На Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено попове не идваха. Те пращаха други подкупени лица.
към текста >>

Както винаги, накрая изкарват виновен за неблагополучията на Българската Православна църква Учителя Петър Дънов.
Имаше и други, които идваха по собствено усмотрение, но водени и изпроводени от сили, които воюваха срещу Братството. При всеки един случай се прилагаше специфичен метод. Борис Николов В София бе свикан свещенически събор. Събрали се, говорили, разисквали и спорили по различни въпроси. Както винаги, накрая изкарват виновен за неблагополучията на Българската Православна църква Учителя Петър Дънов. Понеже на събора са дошли представители от цялата страна, една група свещеници пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу Него, а от своите пасоми по места слушат съвсем други неща, слушат дори похвали и то от обикновени граждани. Идва една група свещеници на Изгрева и искат да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани, кацнали между ято бели гълъби. Няма как, отнесохме желанието на свещениците до Учителя. "Нека влязат в салона!
към текста >>

Той каза: "В бъдеще ще се допусне църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня." Аз доживях цели 30 години след 9 септември 1944 г.
На другия ден, 20 август, още от сутринта, прииждаха хора от всякаква възраст и искаха да видят Учителя. А владиците се изгубиха и отказаха от всякакъв диспут, престанаха да търсят "истината", като се задоволиха само да говорят нелепости за Учителя. Съборът продължи до края на същия месец. Имам много спомени от този събор, които са ценни за мене и ме окрилят през целия ми живот. На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу Него от страна на свещеничеството. Той каза: "В бъдеще ще се допусне църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня." Аз доживях цели 30 години след 9 септември 1944 г. и видях, че това стана точно така - комунистите ограничиха църквата, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как Силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г. Събитията от събора са от спомените на Мария Тодорова, Георги Попов, Георги Куртев и Николай Дойнов. Записки от беседите на Учителя
към текста >>

и видях, че това стана точно така - комунистите ограничиха църквата, защото тяхната идеология беше атеистична.
А владиците се изгубиха и отказаха от всякакъв диспут, престанаха да търсят "истината", като се задоволиха само да говорят нелепости за Учителя. Съборът продължи до края на същия месец. Имам много спомени от този събор, които са ценни за мене и ме окрилят през целия ми живот. На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу Него от страна на свещеничеството. Той каза: "В бъдеще ще се допусне църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня." Аз доживях цели 30 години след 9 септември 1944 г. и видях, че това стана точно така - комунистите ограничиха църквата, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как Силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г. Събитията от събора са от спомените на Мария Тодорова, Георги Попов, Георги Куртев и Николай Дойнов. Записки от беседите на Учителя Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят?
към текста >>

Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Ако осъждаш, ще те осъждат; с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: "В Името на Господа идвам да кажа нещо" и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Като някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак за поп - защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при "тихи води и зелени пасища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: "Вие можете да бъдете служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без калимавки. Те са истински свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расото.
към текста >>

Само Божествената Любов може да ни спаси.
Те са истински свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расото. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели - примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т.е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази Любов, аз съм първият, който ще ги поздрави. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е "дъновизъм", какво може да донесе "дъновизмът" и какви методи да употребяват против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как да възпитават майките и бащите. "А нали имаме любов? " - ще кажете.
към текста >>

Тогава ще кажа на всички мои ученици: "Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук.
Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е "дъновизъм", какво може да донесе "дъновизмът" и какви методи да употребяват против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе Любовта, как да възпитават майките и бащите. "А нали имаме любов? " - ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: "Искате ли да стои Дънов в България, или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България и нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: "Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но какво говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българският народ каквото говори, то е важно. Питам ви: Знаете ли откъде ида и как съм приет? - Аз ида от далечен път.
към текста >>

56. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Българското общество, църква и държава водеха злостна кампания на клевети срещу Учителя.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО Спомени на ученици Българското общество, църква и държава водеха злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни от Него, понеже не им угажда, не изпълнява техните човешки приумици. Бяхме на обяд в трапезарията. Нахранихме се и преди да излезем, Учителят каза: "Някога българите са направили едно голямо добро на Господа и Господ чрез мене се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна.
към текста >>

По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се.
и да се извадят всички статии и снимки, публикувани за Петър Дънов. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си. Мария Тодорова Около 20-те години на века в Братството навлязохме доста млади хора. повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси. По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране.
към текста >>

Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт.
Срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело №146 от 1926 г. Друго наказателно дело бе №284 от 1936 г. Многократно Учителят бе викан за разпит в Обществена безопасност. Стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше огорчен от българите, от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците, от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: "Ще накарам всички българи да познаят Бога! Това е моята задача - да науча българите да се кланят на Живия Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура! Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на Новата култура! " Мария Тодорова
към текста >>

Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу Него, като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
Учителят изнася Своите беседи редовно на ул. "Опълченска" 66 и в наети салони. Посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да хранят многолюдната челяд. Коне, волове - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу Него, като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Изпращаха писма до войниците на фронта, че уж техните жени са били завербувани и подлъгани от Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел нещо с тях. От своя страна войниците препращаха протестни писма с военната поща до градоначалника на София - Свинаров. Той започва разследване като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>

Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота".
По повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията и нямаща нищо с установената в нас източно-православна вяра. Без да иска позволение отдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. Във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки), намятат върху си бели воали, за да символизират "божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че той сам може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е "Божествен човек", втори "прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга, черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада, наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български Разпутин и имал достъп в двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле престижа на двореца.
към текста >>

Владиката му казал да не я гони, но щом е добра, да гледа да я приобщи към църквата.
Макоцево, когато ме уволниха. Попът на селото разбрал за моите идеи. Той отишъл на Изгрева, срещнал някои от сестрите, попитал за мен и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили. След това отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра, да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. Дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа.
към текста >>

Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
Полицията два пъти вика Учителя да Го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството. Ето и протокол, който Учителят е писал на един от разпитите в Дирекцията на полицията: ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, учител. Заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир, пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най- съществените условия за всички последователи на това учение, е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му.
към текста >>

Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, учител. Заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир, пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най- съществените условия за всички последователи на това учение, е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват.
към текста >>

За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота.
Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан.
към текста >>

1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни.
Веднъж дойдоха на Изгрева и връчиха на Учителя призовка за следствие. На следващия ден Той отиде в полицията, даде показания и се върна. Ето показанията: 2.XI.1937 г. Да отговори на следните въпроси в най-големи подробности с оглед и в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното използване на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната.
към текста >>

Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях.
Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно, религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
към текста >>

Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция.
Записки от беседите на Учителя Българите не могат да се убедят в Силата Божия, Но ще се убедят! Ще се убедят, че там има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук (Търново, септември, 1923 г.), дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: в Америка да откажат свикването на събор и да дойде земетресение в България. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините за земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд.
към текста >>

Отлъчили ме били от църквата!
Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това. Те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това! Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Отлъчили ме били от църквата! Това не е вярно, аз сам съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всичко нечисто и користно. В 1918 г. ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: "Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! " Не стана ли така?
към текста >>

Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение - "Не противи се злому".
Евреите, които престъпиха това Учение, вече 2000 години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадски и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките - това е Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни идеи, дохождат глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение - "Не противи се злому". Нали Христос е казал: "Любете враговете си! " Болшевиките са тези врагове. "Не противи се злому." -така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях.
към текста >>

Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството.
Още 2000 години има българинът да си блъска главата, докато узрее. Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ! Ако вие не сте ученици на тази Школа, вие сте изменници. И всички ги считам за изменници, които не са ученици на тази Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. Ние не говорим в тъмно - елате и опитайте. Ние не казваме: "Вярвайте! ", но "Елате и опитайте! " Ние не искаме такива заблуждения. Добре, ще бъдете смели и решителни.
към текста >>

57. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Разврат навсякъде - и в църквата, и в училището, и в управлението.
Злото не е в другите хора, то е у нас. По-голям враг от себе си човек няма. Човек има воля да изкорени всичките лоши навици. И най-голямото заблуждение, което дяволът е внесъл в човека, е мисълта: "Аз не мога да изкореня навиците си." Съвременният свят се е сплул. Разврат навсякъде - и в църквата, и в училището, и в управлението. И тия хора искат да живеят! Не! Едно велико наказание иде от Невидимия свят и всички ще познаят, че праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Ние няма да ги изпъдим тези хора, а ще напуснем Земята, ще си вдигнем багажа, а египтяните нека си правят кирпичите. Ние ще напуснем тази земя на неправдите.
към текста >>

- Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си.
Дотогава никаква външ- на религия не е съществувала. След грехопадението се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота? " Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава.
към текста >>

Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна.
След грехопадението се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живеят. Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота? " Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава. Затова именно, тия условия са и най-добрите.
към текста >>

Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник.
Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота? " Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава. Затова именно, тия условия са и най-добрите. По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада.
към текста >>

Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени.
Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. Астралният свят е вече очистен. Земята е вече арена и оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята и Земята ще се очисти. Злото е, че ние сме снели ада тук, на Земята, и го опитваме с всичкия му огън и ужас. Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени. Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит, гръбнакът - изкривен. Вие не знаете да се самоуважавате. Човечеството страда и изпитва ударите на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота. Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение?
към текста >>

58. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ние сме мислили да оставим за човечеството, освен Словото на Учителя, където ще срещнете духовния Му образ и Божествената Му същина, но да оставим и доказателство чрез образа Му - снимки, скици и картини.
После ние ги прибрахме, но къде са сега, не мога да ви кажа. Оттогава минаха 30 години. Те са прибрани и укрити от постоянните обиски, които правеха властващите срещу Братството. Дано са запазени! А вие трябва да знаете, че това нещо го има някъде. Ние сме мислили да оставим за човечеството, освен Словото на Учителя, където ще срещнете духовния Му образ и Божествената Му същина, но да оставим и доказателство чрез образа Му - снимки, скици и картини. Борис Николов Когато отидохме на поклонението, салонът бе препълнен. Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички.
към текста >>

Ние присъствахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на Земята.
Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал своята обич и внимание. Това бе последният концерт пред Всемировия Учител. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на Земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на Земята. Мария Златева Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки! " И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението.
към текста >>

Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква.
" - "Отивам да видя мястото си." Като Го завари някой от приятелите, седнал до лозата, чуваше от Него: "Дойдох да си видя мястото." Значи това място си беше определил Учителят приживе. Георги Добрев Мястото за погребения бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече място за почивка на своето тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на Изгрева. Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от онзи, който е с най-висша власт. Тогава висша власт имаха комунистите, които бяха дошли на власт три месеца преди това. Знаехме, Учителят пусна комунистите в България чрез Своята власт на Всемиров Учител. Но те не знаеха това.
към текста >>

59. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

Аз не искам да ми правите паметници, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите.
При една среща на Начо Петров с Учителя в последните Му дни, Учителят казал: "Причината за моето заминаване ще намерите в беседата ми от 1 юни 1932 г." В тази беседа четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметници, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в Името на Бога и Христа. Бог не обича лъжата." По онова време, освен непослушанието на учениците към Учителя, мнозина не знаеха какво представлява Бялото Братство и на какви закони се основава То. Всеки смяташе, че може да взима собствено решение и да прави, каквото си иска. Резултатът от тези своеволия ние го проверихме като преминахме през страдания, мъчения и пред очите ни се разруши онова, което бяхме изградили.
към текста >>

Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен център чрез Божествената вълна, създала се от идването на Великия Учител.
Условията за работа сте вие. Лесно е да ви оставя, но понеже съм свързан с вашата карма, ще трябва да ви търпя такива, каквито сте. Ако има нещо криво, което съм ви казал, мен ще ме съдят, че не съм го казал, както трябва, а пък вас ще съдят, че не сте изпълнили това, което съм ви казал, както трябва! И съдбата ще започне с най-добрите, с избраните. Вие тука на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен център чрез Божествената вълна, създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство. Но нашите изгревчани, аз ги наричам помаци, се оградиха с телени мрежи, започнаха да се карат за една педя земя и по целия свят тръгнаха вълни на раздори, кавги и насилие. И ако светът знае, че всички революции се дължат на вашето поведение на Изгрева, с камъни ще ви избият! Сега целта ми не е да ви изобличавам. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества.
към текста >>

60. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

Ако мислите, че името ви като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме Горе, лъжете се.
Ти като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. И като не служиш, спъваш и себе си. Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света и тогава целият друг свят да се преобрази. Духовните хора - това са възпитателите на света. И ако те се откажат от туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия? Ако мислите, че името ви като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме Горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това Горе не важи. Важното е да си записан в книгата на Небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име: "чада Божии" - синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството.
към текста >>

В каквото общество или църква да си записан, това Горе не важи.
Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света и тогава целият друг свят да се преобрази. Духовните хора - това са възпитателите на света. И ако те се откажат от туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия? Ако мислите, че името ви като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме Горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това Горе не важи. Важното е да си записан в книгата на Небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име: "чада Божии" - синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството. В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена. Де е Раят?
към текста >>

В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена.
Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това Горе не важи. Важното е да си записан в книгата на Небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име: "чада Божии" - синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството. В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена. Де е Раят? Били ли сте там? Раят, за който ви говоря, е недостъпен за вас. Оня, който е купувал и продавал хляба, не може да надникне в Царството Божие, т.е. в истинския Рай.
към текста >>

61. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър. Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.
към текста >>

Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999)
към текста >>

62. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви.
Ще го носим в себе си. Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение. Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината. Мнозина очакват Христос да се роди отвън.
към текста >>

Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник.
Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение. Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината. Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди.
към текста >>

В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество.
Съвременният строй е една дреха. Сега той си отива. Не се страхувайте от това. Една друга, по-хубава дреха е приготвена. Същественото – това са човешките души и Духове; след това идват човешките сърца и умове и човешката воля, с които трябва да работим. В Своите беседи Той посочва пътя как да се излезе от противоречията, как да се разрешат мъчнотиите според Великата Божествена наука, която Той проповядва, и то не само в личния, но и в обществения живот, в живота на народите и на цялото човечество. В Неговите беседи е хроникирана цялата история на съвременната епоха. Всички по-важни събития и явления Той разгледа в светлината на Божественото учение и направи Своите преценки. Тези преценки са пълни – по форма, съдържание и смисъл, вдъхновени и пророчески. Неговата мисъл докосна и миналото – пътя, който човечеството е извървяло досега. Той хвърли светлина върху него, посочи погрешките и отклоненията, които човек е направил, и начина, по който да се изправят сега.
към текста >>

63. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Пробуждането на човешката душа представлява запознаването й с Божествената Любов.
С нея човек влиза във вечния Божествен ден. Живот без Любов е смърт. Живот без Любов е нощ. Живот без Любов е робство, ограничение. Посещението на Любовта – това е пробуждане. Пробуждането на човешката душа представлява запознаването й с Божествената Любов. Аз говоря за първия момент, когато Любовта се проявява в душата на човека и го заставя да обикне всички хора, да ги почувства като братя и да каже: “Господи, благодаря Ти за първия лъч на Любовта, с който ме огря! ” Щом познаеш Любовта, ти ще напишеш с ръката си: “Първият момент на Любовта подразбира първата стъпка към Вечния Живот и към абсолютната Вяра.” Когато се намирате пред някоя трудна задача в живота си, застанете пред Бога като децата, обърнете се с молба към Него да ви помогне в този труден час. Имайте готовност да изпълните всичко, каквото ви се каже.
към текста >>

Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Приложи ли Любовта, човек ще бъде едно с Първичната причина и с ближните си, ще разбере единството, ще разбере, че всички хора като души представляват части от Божествения организъм, че всички същества – от най-голямото до най- малкото, от Ангела до мушичката – са вътре в Него. Любовта е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия до другия край в тази велика хармония. При съпоставяне на Любовта и Мъдростта можем да кажем: С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава. Вън от Любовта Живот не съществува. Вън от Любовта църква не съществува. Вън от Любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божествената Любов.
към текста >>

Вън от Любовта църква не съществува.
С Любовта човек влиза във връзка с вътрешния Живот на Природата, с реалната й страна, с нейната вътрешна същина, а с Мъдростта – с формите на Живота. Да любиш – това е начало на Новия живот. Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава. Вън от Любовта Живот не съществува. Вън от Любовта църква не съществува. Вън от Любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божествената Любов. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хората на безкористието. Истинският реален Живот е този, който включва миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божествената Любов.
Да любиш – това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш – това значи да съградиш в душата си светилище, в което Бог да обитава. Вън от Любовта Живот не съществува. Вън от Любовта църква не съществува. Вън от Любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божествената Любов. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хората на безкористието. Истинският реален Живот е този, който включва миналото, настоящето и бъдещето. Когато хората се обикнат, Великото Разумно начало е на Земята. Докато няма Любов между вас, вие приличате на струнен инструмент, който е разстроен и на него не може да се свири.
към текста >>

Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота.
Любовта е Божественият свят. Щом любиш, ти си в Божествения свят. Небето е навсякъде, дето има Любов, дето Животът е разумен. Раят е в Любовта! Любовта е музика. Когато се потопите в Божествената Любов и почувствате нейните трептения, ще разберете симфонията на Живота. Отнемете слънчевата светлина на кое да е цвете и ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете ли Любовта на кое да е същество, ще имате същите резултати. Човек губи добрите си условия, защото лесно жертва Любовта. Слънцето изпраща светлината и топлината си по целия свят като символ на Любовта и Мъдростта. Любовта е свещеният Огън на Живота.
към текста >>

Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика.
Какво остава от човека? Добрият живот! Само онова, което е станало с Любов, ще остане. Вечното Начало, което е най-разумното същество в света, което е родило всички същества, за Него се казва, че е Бог на Любовта. Следователно най- великото, най-мъдрото нещо в света е Любовта. Да живееш в Божествената Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство и музика. Да загубиш Любовта, това значи да изгубиш смисъла на Живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. И дойде ли до това положение, човек изгубва Силата, Светлината на ума си и нищо не му остава, освен да прояви Любовта си. Как става това? Като отвори прозорците на сърцето и на душата си! Човешкият Дух копнее за Любовта.
към текста >>

Докато вие се съмнявате, тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите славата вън, това не е Божествената Любов.
За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в Живота. В желанието си да намери Любовта човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, които го поставят пред ред противоречия. Човек трябва да се освободи от разочарованията на света и да се държи здраво за канарата на Живота. Коя е тази канара? Любовта! Докато вие се съмнявате, тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите славата вън, това не е Божествената Любов. Колко съмнения в Бога сте изживели, докато най-после сте дошли до новото верую, което не се събаря, до вечната Любов, с която сте познали Бога. Когато някое Възвишено, Разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята Любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. Ангелите са същества на Любовта. Когато слязат на Земята, трябва да срещнат поне една душа, която да обикнат. И докато не се влюбят, те не мислят да се върнат на Небето.
към текста >>

Влюбването подразбира някаква придобивка, която трябва да занесат в Божествената каса.
Когато някое Възвишено, Разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята Любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. Ангелите са същества на Любовта. Когато слязат на Земята, трябва да срещнат поне една душа, която да обикнат. И докато не се влюбят, те не мислят да се върнат на Небето. Защо е необходимо Ангелите да се влюбят? Влюбването подразбира някаква придобивка, която трябва да занесат в Божествената каса. Ако на Небето някому направите най-малката, микроскопическа услуга, той е толкова доволен, колкото ако бихте му дали целия свят. Не се е появило друго Същество да люби като Христа. Няма друг такъв характер като Него. Да Го качат на кръста, да понесе всички страдания и в това мъчение да каже: “Господи, прости им.” За да се разбере учението на Живия Христос, изисква се една свещена душа, чиста като кристал. Някой си въобразява, че никой не мисли за него, че никой не го обича.
към текста >>

Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа.
Дето е Любовта, там са Вярата и Надеждата. Дето е Надеждата, там са Вярата и Любовта. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Надеждата ни дава подтик, Вярата ни показва пътя, а Любовта реализира нещата. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а пък с Любовта ще добием смисъла на Живота. Всички семенца на Любовта посей в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на Вярата, на Знанието посей в градината на своя ум. Всички семенца на Надеждата посей в градината на своята воля. И от тия плодове, които се родят, давай на тия, които имат нужда. Да си благодарен, когато приемаш Любовта. Да си благодарен и когато я предаваш.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ ЗА ШКОЛАТА

Аз не дойдох на земята, за да основавам секта или църква, нито православна, нито евангелистка, нито будическа.
Христос е на този кораб, на който сме се качили, и няма за какво да се плашим... Навремето Христос дойде преди две хиляди години да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат... Всячески се борят това учение да го загасят, не ще успеят, защото това учение е ново и старо, то е Божествено учение и ще залее света, защото е за цялото човечество, а не само за българите. Отварянето на Школата, тук в България, е велик акт, велико събитие на Земята. В Школата се проявяват мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигането на цялото човечество... Аз не дойдох на земята, за да основавам секта или църква, нито православна, нито евангелистка, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която идва сега в света. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде... В България атмосферата е тежка. Българският народ се е свързал много с материалните работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята... Искам да запаля изгасналия светилник на българина, за да свети на ония народи, които живеят в тъмнина...
към текста >>

Ако вие не го приложите, ще го приложат други същества, които с голямо желание ще приемат и приложат моите думи, защото те са живи, те са за Бога и за Божествената любов...
Един ден ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бяхте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите лесно от мен. Пак ще се срещнем и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали добър плод... Това учение е за душата и всички могат да се ползват от него... Всичко онова, което съм казал в моите беседи, няма да загине. Ако вие не го приложите, ще го приложат други същества, които с голямо желание ще приемат и приложат моите думи, защото те са живи, те са за Бога и за Божествената любов... Когато стоя като фар и показвам пътя на всички хора, по суша или по вода, зная, че осветявам пътя на хората, и съм благодарен, че Бог ме е дарил с тази длъжност, нека се сипят хули и ругатни, но колкото е способен българският народ, аз ще стоя непоклатимо на поста си. Хулите и похвалите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали днес, утре ще те охули, ще те поругае, ще ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и укорите... Никой така не обича душите ви, както аз ги обичам...
към текста >>

65. 13 август 1911 г., събота

Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всички грешки на миналото.
Да бъде човек свободен, значи да не допуска в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на свободата. И само по този начин тя може да се задържи у нас и да създаде онази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свобода Истината е посредницата тя е ръководителят, който може да изведе душата към мястото на свободата, да я изведе до извора, от който душата винаги може да се ползува... Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всички грешки на миналото. В Истината се крие силата, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената любов. Когато вие схванете по този начин Истината, тя ще даде на душата ви онази вътрешна пълнота, от която тя се нуждае. Само Истината е, която внася в душата мир и спокойствие. Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той вече не се безпокои, защото може всички да провери.
към текста >>

Истината е която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената любов.
Това са атрибутите на свободата. И само по този начин тя може да се задържи у нас и да създаде онази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свобода Истината е посредницата тя е ръководителят, който може да изведе душата към мястото на свободата, да я изведе до извора, от който душата винаги може да се ползува... Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всички грешки на миналото. В Истината се крие силата, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената любов. Когато вие схванете по този начин Истината, тя ще даде на душата ви онази вътрешна пълнота, от която тя се нуждае. Само Истината е, която внася в душата мир и спокойствие. Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той вече не се безпокои, защото може всички да провери. Поставете например едно дете в тъмнината и то ще започне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго освен липса на Истината.
към текста >>

Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър?
Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще. На този въпрос може да ви отговори само Истината. Призовете я и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си припомните вашето минало и вашето бъдеще. Ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър? Призовете Истината и тя ще ви каже. скърбите ли призовете Истината и скръбта ви ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и Който иска доброто на всяко свое създание. Когато у вас дойде страданието, Любовта може да ви утеши, но само Истината може да ви направи свободни, да ви доведе при Бога, като даде правилната насока на вашето бъдеще. Истината това е Любовта, която се проявява в духовния свят: Истината това е Бог, Който се проявява между духовете.
към текста >>

66. 16 август 1912, четвъртък

Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата към Божествената Любов.
Много мъчно. Защото омразата и безверието създават отрицателни мисли, а понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и резултатите не са сполучливи. Христовото учение не е само стремеж към I юга, най-важното в него е приложението. Защо вдигаме ръцете си като се молим? Вдигането на ръцете ни към Бога означава съединение като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата към Божествената Любов. Значи при вдигането на ръцете си ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и Неговата Любов. За да разкрием тайната на природата, не трябва да допускаме съмнението, а за да няма съмнение е необходима светлината. Не че не може да ви се дадат доказателства. Работата е там, че и да ви се дадат, те няма да ви ползуват. Ние трябва да започнем с дома и то не с нашите деца, а с бащата и майката, които са дясната и лявата ръка бащата е дясната ръка, а майката е лявата ръка.
към текста >>

Божествената Любов не търпи съмнение.
Всякакъв страх и всяко съмнение трябва да изчезнат от вас, а те ще изчезнат, когато разберете безграничната Любов. Понякога аз казвам на Бога, че съм готов да понеса всичко Божията Любов изисква да понасяме всички страдания, защото тя има свойството да превръща злото в добро. Следователно когато кажем: „Господи, заради Тебе аз съм готов! " да знаете, че тогава именно Господ твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам, защото всякога се поставям във вашето положение, затова не ви се сърдя. Вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, виждам моята полза от това им казвам Господи, прости им! " Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа. И докато Бог действува, всичко върви добре, а когато всичко отива в противната посока, тогава Бог не действува.
към текста >>

" Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа.
Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената Любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам, защото всякога се поставям във вашето положение, затова не ви се сърдя. Вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, виждам моята полза от това им казвам Господи, прости им! " Ето тази е силата, на която аз се държа, и зная много добре, че човекът е стипчив и кисел плод, а това, което е добро у него, то е слънцето и божествената Любов, която работи върху човешката душа. И докато Бог действува, всичко върви добре, а когато всичко отива в противната посока, тогава Бог не действува. Ако влезете в единство с Бога, товарът ви ще олекне и делата ви ще ви но сят радост, както се радва човек, който има Божията благословия. Например, виждате някого, че се отдалечава от света но пак живее за себе си, докато ние не живеем само за себе си, а живеем и за света. Господ казва, че тъй обикна света, та му даде своя Единороден Син. Като знаем тази Любов, ще можем и ние да се ползуваме от нея.
към текста >>

Ние се стремим към съприкосновение с това общество на духовете, защото то е „войнствуващата" и „тържествуващата църква", за която Христос споменава пред апостол Петър, като назовава дванадесетте легиона ангели, чиято помощ той може да поиска от Отца Си.
Така е и с нас. Когатосме с Бога, ние се развиваме правилно и духовете ни помагат. Само, че тези духове идват понякога инкогнито като не ги познаваме, пречим им да си свършат работата и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота. Повдигат, когото повдигат и унищожават, когото унищожават. Ние се стремим към съприкосновение с това общество на духовете, защото то е „войнствуващата" и „тържествуващата църква", за която Христос споменава пред апостол Петър, като назовава дванадесетте легиона ангели, чиято помощ той може да поиска от Отца Си. За това, ако вие работите за Бога, ще искате тяхното съдействие и в интерес на вашето повдигане трябва да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тези същества. Аз искам да бъдете свободни във вашите схващания. Нещата не са тъй трудни, както вие ги правите. Трудно и лесно са относителни понятия. В това отношение вие трябва да бъдете като пророците в миналото, които не са притежавали само вяра, а и способността да виждат.
към текста >>

Сърцето е една божествена градина.
Не забравяйте, че не е знанието, което ни ползува, а чистотата. Тя е едно важно условие за развитието ни и ако сме чисти във всяко отношение, ще знаем, че сме положили истинските основи на нашия живот. За да притежаваме знания, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум, това е един инструмент, който винаги можем да поставим в действие, и ако той не съществуваше, тялото ни не би могло да функционира удовлетворително. Всички сили се групират около ума и всички зародиши около сърцето и започват да работят. Сърцето е една божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете от една чаша, то е защото трябва да принасяте плод. Нашата душа е божествен храм. Тя е вселената и единична, и колективна. Цялата вселена е една жива душа. Сърцето е основата, върху която всички зародиши виреят.
към текста >>

67. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

Така, че виделината е една Божествена сила, която раз крива вътрешните качества на нещата, т.е.
И настъпи Виделина. И Бог нарече Виделината Ден, и Тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро ден първи." Върху Земята значи нямало ред и порядък, била неустроена и пуста, но Бог рекъл: Да бъде Виделина! И настъпи Виделина. Така, че виделината е една Божествена сила, която раз крива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, а и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света и е започнала своята дейност, това е Виделината. Д е н я т, за който се говори в петия стих, е символ на Виделината, която е положителна сила, докато нощта е символ на тъмнината, отрицателна си ла. Тук се описва един период, за който може да кажем, че е период на борба на най-висшите духове, които са взели участие в творческия акт на Вселената. По-нататък се говори за небесната твърд:
към текста >>

Божествената земя, към която ние отиваме, се различава твърде много от мястото, дето сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е малък остров.
И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява Деня, а по-малкото светило да управлява Нощта; създаде и звездите. И ги постави на Небесната Твърд, за да светят на Земята, да управляват Деня и нощта и да отделят Виделината от тъмнината. И видя Бог, че това е добро." Някои хора, дори и учени, се чудят, как е възможно това да се направи за толкова малко време. При човека много неща са невъзможни, докато при Бога всичко е възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, се различава твърде много от мястото, дето сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е малък остров. И така, в Четвъртия ден Бог направи физическото тяло жизнената енергия, принципа на оплодяването и размножава нето. И понеже в слизането си човек е отишъл много далеч поставено е Слънцето, та като се завърне един ден, да знае мястото, откъдето е тръгнал. И в тези четири дни, четири пе риода вие сте пребродили четири планети, тази сега е четвър тият ви затвор, след него ще влезете в петия, шестия и седмия подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три пе риода, за да се съедините с Бога. „И рече Бог: Да произведе водата живи създания, и птици да летят над Земята по небесната Твърд. Тъй и стана.
към текста >>

Наистина, аз не ходя на църква, но винаги съм в нея.
„Как така питат някои нима има духове? " „Духовете не се връщат" добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат и присъствуват с нас. И много думи, които аз ви говоря, са думи Христови. Тази истина вие ще можете един ден да проверите. Наистина, аз не ходя на църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърво и кал не ходя, но постоянно съм в църква в същинската църква, в която аз постоянно стоя и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон е спасението на българския народ и на всички нас... Щом нашата вяра започва да укрепва, Христос казва: Дайте малко! Искам да имате правилно схващане за нещата.
към текста >>

В църква, направена от камъни, дърво и кал не ходя, но постоянно съм в църква в същинската църква, в която аз постоянно стоя и в която искам всички вие да пребъдете.
" „Духовете не се връщат" добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат и присъствуват с нас. И много думи, които аз ви говоря, са думи Христови. Тази истина вие ще можете един ден да проверите. Наистина, аз не ходя на църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърво и кал не ходя, но постоянно съм в църква в същинската църква, в която аз постоянно стоя и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон е спасението на българския народ и на всички нас... Щом нашата вяра започва да укрепва, Христос казва: Дайте малко! Искам да имате правилно схващане за нещата. Не бива да се вплитате в старото и тогава ние ще бъдем повече православни от другите.
към текста >>

Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа.
Хубаво, за вас не се връщат, но за мен се връщат и присъствуват с нас. И много думи, които аз ви говоря, са думи Христови. Тази истина вие ще можете един ден да проверите. Наистина, аз не ходя на църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърво и кал не ходя, но постоянно съм в църква в същинската църква, в която аз постоянно стоя и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон е спасението на българския народ и на всички нас... Щом нашата вяра започва да укрепва, Христос казва: Дайте малко! Искам да имате правилно схващане за нещата. Не бива да се вплитате в старото и тогава ние ще бъдем повече православни от другите. Нашата основа в дъното на душата ни трябва да бъде тиха и спокойна.
към текста >>

68. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествената връзка и в злото, и в доброто.
20 август 1927 7,00 часа сутринта Ако някой иска конкретно да се определи, в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата разумност ние разбираме способността за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествената връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проява на това зло, което криете в себе си. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги влезли във вагона, заели първите места.
към текста >>

Първата мисъл е Божествена.
Аз взимам думата раждане в нейния най-хубав смисъл. Всяка мисъл, която може да родим, представлява бременното състояние на жената. Сега ще пренесем тази аналогия и в живота. Докато у човека не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Но в деня, когато зачене и у него дойде първата мисъл, той се напълва. Първата мисъл е Божествена. Той вече съзнава, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е началото на истинския живот, а това е най-красивият живот. Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която всичко произлиза. Направите ли тази връзка, животът ви тече като по вода, лее се като музика. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят.
към текста >>

Тази подкваса ще бъде Божествената Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот.
Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави неща в нея, но ще бъдем обикновени хора. Дори ако имате всичкото знание на Соломон, ще бъдете обикновени хора и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета! " Някои религиозни, духовни хора пък казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят без да минем пътя на Соломон". Не, за да влезете в Божествения свят трябва непременно да минете пътя на Соломон, да придобиете знанията на света, и тогава ще имате известно предимство. Към това вече придобито знание трябва да турите подквасата на Новия живот. Тази подкваса ще бъде Божествената Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот. И тогава то ще се употреби за благото на нашите ближни. И тъй вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тези, у които се ражда Любовта, както и тези, които я отглеждат, имат пред себе си някакъв материален образ.
към текста >>

Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще разбереш, че Божията Любов е подействувала там, и ти си изпълнил Волята на Бога.
" Това не влиза в програмата ни. Ние не повдигаме този въпрос. Дали ще успее делото или не по този въпрос не мислете. Дето е Бог там е бъдещето. И тъй, на всеки, който не познава Любовта, казвам: Приложи Любовта в нейната пълнота! Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще разбереш, че Божията Любов е подействувала там, и ти си изпълнил Волята на Бога. И да кажем като псалмопевеца: Добре ми стана, че се наскърбих. Ние още не сме свободни хора. Най-после стигаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това е истинският живот.
към текста >>

Ако не минете по този естествен път, може целия свят да обиколите, да изучите всички школи на великите учители в света, които носят Божието Слово, но накрая ще узнаете, че всички те имат само една определена Божествена Идея и не могат да изменят този Божествен път.
Затова ви казвам: Не избирайте трудния път на Соломон, а изберете пътя на Любовта. Този път е път на страдания, на скърби, но където има страдания и скърби там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е пътят на Светлината. Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният път пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, може целия свят да обиколите, да изучите всички школи на великите учители в света, които носят Божието Слово, но накрая ще узнаете, че всички те имат само една определена Божествена Идея и не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат, че първата стъпка в живота това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, този път е само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше че може да стане Учител на Израиля, изгради един храм, но колко пъти този храм трябваше да се събаря! Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи.
към текста >>

Христос казва: "Аз съм съградил тази църква върху скала и злото няма да я поклати".
Този храм показа че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почива на здрави основи. Та казвам: Колко пъти може да се събори вашето здание! Това показва че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се изгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: "Аз съм съградил тази църква върху скала и злото няма да я поклати". Коя е тази канара? Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта нищо не е в състояние да го поклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, а за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света. Започнете да раждате с любов.
към текста >>

Те ще бъдат хората на шестата раса, които аз наричам ученици на великата божествена школа.
Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният в дробовете; животът на праведния в мозъка, а животът на ученика в душата. Животът на ученика е почвата, която ще орете и върху която ще посеете новото. От тази почва в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, които аз наричам ученици на великата божествена школа. Те носят новата мисъл и са служители на Великия Господ, Създателят на всичко в света. В религиозния живот тези хора наричат светии. Казвам: Вие всички трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един ученик от земята, за да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре.
към текста >>

За да реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един ученик от земята, за да образуват цял ученик.
Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, които аз наричам ученици на великата божествена школа. Те носят новата мисъл и са служители на Великия Господ, Създателят на всичко в света. В религиозния живот тези хора наричат светии. Казвам: Вие всички трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един ученик от земята, за да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята.
към текста >>

69. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура".
ГЛАВА 9 СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ Един от големите мистици на нашето време Рене Генон, казва: „ Учителят Беинса Дуно не е дошъл да създаде една нова църква, защото има много църкви; не е дошъл да създаде нова религия, защото има много религии; или да създава ново Движение, защото има много Движения; а като един божествен магнит да привлече учениците си и будните души за идването на една нова духовна култура". Учението на Учителя Беинса Дуно е наука за живота. Школата му не беше тясно затворена за чисто окултни проблеми, а широко обхваща световната култура и цивилизация. Учителят говореше за живота на гениите, препоръчваше да се изучава опитът им и даваше различни примери. Ученикът е морално задължен да се посвети на някоя област на науката или на изкуството, и да бъде най-добър в професията си. Критерият за „високият идеал" се отнася за всички негови постижения.
към текста >>

Човек не е нищо друго, освен божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам от векове е писал своето съдържание.
Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се разсъждава, да се спори за него. В такъв случай той би представлявал само една вещ, един предмет, който утре ще се разсипе на прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Човек не е нищо друго, освен божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам от векове е писал своето съдържание. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и небето. Всичко, което е станало и става на земята и небето, е написано върху човека. Човешкият дух е слязъл на земята преди около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил тогава в това състояние, в което се намира днес. Днешният човек е само скица на бъдещия човек.
към текста >>

Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.
„Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата истина, умен като самата мъдрост, любящ като самата любов. За този човек, за „родения от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави". Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на великия, който всичко е създал, ще рече да чувствува пулса на цялата вселена, да вижда нейната красота, да възприема величествената й хармония. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представя капитала, с който хората могат да изплатят дълговете си. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Всеки, който иска да влезе в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава е смирението. Третото качество, което характеризира човека като истински човек е справедливостта. Човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае как са поставени нещата в самия него. Под думата морал ние разбираме „Хигиена на човешкия мозък".
към текста >>

И само човек, който е възсиял в правдата, може да възприеме Божествената любов.
Любовта обхваща всичко в себе си. Сама по себе си тя е без начало и край, а всички неща вън от нея имат начало и край. Истината също е включена в любовта. Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата и тя е в любовта абсолютната Божия любов подразбира абсолютна правда. И само човек, който е възсиял в правдата, може да възприеме Божествената любов. Христос е изявената любов в правдата, която възвисява онези, които го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на любовта. Любовта не е за болни хора, любовта е само за здрави хора. В божествения свят религия няма.
към текста >>

По този начин в божествената любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
Там съществува само любов. И всичко диша любов. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във външния храм. В божествен смисъл любовта е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво духовно издигнати. По този начин в божествената любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. Само любовта съдържа условията, при които човек може да живее нормално, да се развива правилно. Където няма любов, там има насилие, а насилието с насилие не се премахва. Магическа сила се крие в любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена.
към текста >>

Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза.
Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитието от началото до края. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята това са корените на любовта. Любовта като чувство се движи към слънцето това са клоните. Любовта като сила се проявява само у високо развитите същества. Тя се проявява у всички онези, които се жертвуват за една божествена кауза. Докато любовта не влезе в света, той няма да се преобрази. Тя е велик огън, който внася живот. Но няма по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея. Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица.
към текста >>

Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим.
Без нея не може да има растеж. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще и светът да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил божествената правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към светлината. Запомни: животът е съкровище, което трябва да пазиш. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея да му бъде стража. Остави го да тече свободно от великия извор любовта. Освети го чрез истината, светът на абсолютната разумност.
към текста >>

Истинското добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода.
Невъзможно е да се прави добро без любов. Всяко нещо, направено без любов е зло, и обратно всяко нещо, направено с любов е добро. Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние винаги подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират. Истинското добро, от гледище на божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Животът идва чрез любовта; светлината идва чрез мъдростта; а свободата чрез истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три божествени свята. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползуват всички.
към текста >>

Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина.
Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Колко велико е сърцето на светлината! Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Ако ти нямаш смирението на светлината, от тебе нищо не може да стане. Дружи с това, което свети, дружи с мъдростта.
към текста >>

В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика.
Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия космос. Едно знаем положително, че природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се появява и остава все непроявено. Едно велико свойство на вечното е да приема всякакви форми. Всъщност, в природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Така, че когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия космос. Разбира се, изисква се висока интелигентност и прозорлив ум, изискват се добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата, защото всичко в нея е облечено в символи. Това е причината хората да виждат нещата такива, каквито те не са в действителност.
към текста >>

Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество.
Има една особена музика в природата, защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание, но в това мълчание има дълбок смисъл, понеже се заражда една велика идея. И докато тази идея се оформи и роди, великата природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен. Ако ти водиш съзнателен живот, ако душата ти е будна и е изпълнена с любов към всички живи същества, ти ще възприемеш божествената музика на природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ти същество. Бог определя за всяка душа моментът, когато тя трябва да се прояви. Всеки трябва да бъде готов за този велик момент. Не искайте това, което не ви е потребно! Никога не мислете за утрешния ден. Не взимайте миналото за идеал на своя живот.
към текста >>

Божествената любов се отличава със следните качества: обхода, оценка и разумност.
Иска ли някой да стане твърд нека обикне българина. Всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата са носители на Божественото. Независимо от това, дали те го съзнават или не. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността му може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Божествената любов се отличава със следните качества: обхода, оценка и разумност. За всяка бележка, като ни се прави от когото и да е, по какъвто и начин да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме. Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си. Лошите работи нямат начало, имат край. Добрите работи имат начало, нямат край.
към текста >>

Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично.
Настъпващата култура се изразява с това правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Новото учение разбива всички окови. Мнозина искат да знаят, кое учение е право. Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Божествената школа не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите жизнени закони на битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Едно се иска от ученика да възприеме великата истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа". Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място.
към текста >>

Божествената наука е наука, опитност, до която са дошли напредналите същества в течение на дълги периоди.
Тогава учителят се радва. Най-първо трябва да се научи езикът на Божествения свят. Ето как се подготвя човек за това: първо, да няма противоречия в ума, в сърцето, в постъпките, във волята си. Като отстрани тези противоречия, тогава ще му се открият нещата от реалния свят. Как ще се открият, то е друг въпрос. Божествената наука е наука, опитност, до която са дошли напредналите същества в течение на дълги периоди. Слизането на Светия Дух е помощта, която човек получава от Божествения свят. Защото, за да може човек да работи добре, трябва да има съдействие отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало същество идва при него, работи и се проявява чрез него. Това е красивото. Тогава дейността му е плодотворна.
към текста >>

Божественият дух непременно трябва да дойде върху вас, защото той е носител на Божествената истина.
Тогава дейността му е плодотворна. Всеки трябва да се развива по пътя, който неговата душа ; показва. Най-първо гледайте да се освободите от користолюбието, което не е ваше, но е присадено. Тогава душите ви ще станат светли, радостни и ще растат в благодат, като едно плодно дърво. И ще принесете плодове, i от които ще поднесете на вашите приятели. Божественият дух непременно трябва да дойде върху вас, защото той е носител на Божествената истина. Само той може да озари умовете и сърцата. Ако някой казва, че без при\ съствието на този възлюблен може да придобие някакво знание, той не говори истината. Вие трябва да бъдете образец на чистота, на светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. От школата трябва да излязат хора на новото, които виждат ясно нещата и знаят как да подпомагат. Образци във всичко!
към текста >>

Учителят е проява на Божествената светлина.
Когато човешката душа дойде под Божествените лъчи на любовта, тя се разцъфтява и човек има едно велико преживяване. В един живот той може да преживее велики неща на този свят. Мъчно може да се опише това състояние. ЛСогато то дойде, идва онази енергия, която пречиства душата. Един момент на любовта преживян, се нарича спасение от греховете... Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от учителя, но принадлежи на Бога. Онзи, който говори през вековете, е един и същ. Във всички времена Бог е, който се изявява на хората. Той е един.
към текста >>

70. Втора част

Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ.
" Като дойде нещастието, благодарете и кажете: "Малко е то." Тогава ще бъдете на мястото на митаря. И от Христос ще чуете съкровените слова: "Вие ще отидете в дома на Отца." Критикувате някой път фарисеите и ги наричате неискрени хора, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си, изучавайки характера на този фарисей, за да се освободите от неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите по пътя на негативния живот... И в религиозно отношение има фарисеи. Един казва: "Аз съм от православната църква", друг, че е от евангелската църква, трети от католическата, а четвърти, че е свободомислещ. Радвам се, че си православен, че си евангелист, че си католик, че си свободомислещ, но имаш ли благородните черти на Иисуса? "Нямам ги." Тогава не си православен, не си и евангелист, не си никакъв. Придобий ги, за да бъдеш такъв. "Ама аз съм свободомислещ." А притежаваш ли благородните черти на честните свободомислещи хора? Под думата "свободомислещ" разбирам човек, който е приятел на истината.
към текста >>

Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят.
Например в граматиката децата учат, че изреченията имат подлог, сказуемо и допълнение... Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме и да направим...Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. А елементът, който носи живот в себе си, е Христос. Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети. От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата. Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът.
към текста >>

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед.
От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“... И каза Господ на първия човек: "В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото." Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима било положителна или отрицателна. Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева проявяват принципа на неверие в Бога, когато влязъл Луцифер в райската градина.
към текста >>

Учението на Божествената мъдрост.
А как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния Поток на живота, в обратния процес, който наричаме възкресение За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? Учението на Божествената мъдрост. Под Сина? - Учението на Божествената любов. Под Духа? Учението за въздигането, за еволюцията на човека... Сега именно се намирате в процеса на Духа, който извисява хората и който трябва да въздигне Христа в нас... Съвременните хора са заразени от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее изново.
към текста >>

- Учението на Божествената любов.
Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане ? Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря.. Именно затова Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния Поток на живота, в обратния процес, който наричаме възкресение За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението за Отца и Сина, и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира под Отца? Учението на Божествената мъдрост. Под Сина? - Учението на Божествената любов. Под Духа? Учението за въздигането, за еволюцията на човека... Сега именно се намирате в процеса на Духа, който извисява хората и който трябва да въздигне Христа в нас... Съвременните хора са заразени от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее изново. Именно там е най-голямата измама в сегашния живот. Човек може да възкръсне така, както може и да умре.
към текста >>

Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста".
Той казва: "Овците, които Отец Ми е дал, никой не може да вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего." И ако някой път проникне съмнение в душата ви, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста... Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща. А кубът, когато е разгънат, представлява кръст, и Христос бе разпнат на този кръст. Бог казва сега: "Измий къщата си, разтвори прозорците и всичко пречисти"... А някои в църквата казват: "Целуни кръста". Но този кръст трябва първо да се пречисти. Той е вътре в ума и в сърцето на всеки. Всички сме живи кръстове и когато ги въздигнем в сърцата си, ще поставим една окръжност, която символизира вечността. И ще направим от кръста едно колело или витло, за да се движи. Следователно Христос със своето учение иска да покаже основните закони, чрез които можем да променим реда на нещата.
към текста >>

И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа.
Следователно хората са една написана книга, върху която се "четат" техните качества. Някои ме питат: "Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го? Отговарям им: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам, и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо.
към текста >>

Жената е емблема на Любовта, но у мъжа се намира друга Божествена сила, която се казва Мъдрост.
Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание. Винаги трябва да съществува разлика между тях. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична, както в тоновете на музиката има различие. И именно в хармоничното съчетание на това различие се крие красотата, от която се възхищаваме. Жената е емблема на Любовта, но у мъжа се намира друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си Мъдростта, и майка си Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина... Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички и мъже, и жени, и деца синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват, че големи нещастия са ги сполетели, аз им казвам: "Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото, ако от едно шише не се излее застоялата вода, не може да се сипе в него нова." Когато Христос дойде, евреите трябваше да се "пречистят" по същия начин и да заживеят нов живот, вместо това те Му заявиха: "Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме. Ти искаш да образуваш секта." Но Той, както виждате, не образува секта, макар че от еврейско гледище беше еретик... Някои ме питат: "Ти правоверен ли си?
към текста >>

" Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв.
Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си Мъдростта, и майка си Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина... Да станем проводници на Божия закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички и мъже, и жени, и деца синове на Царството Божие, да заживеят на Земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват, че големи нещастия са ги сполетели, аз им казвам: "Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото, ако от едно шише не се излее застоялата вода, не може да се сипе в него нова." Когато Христос дойде, евреите трябваше да се "пречистят" по същия начин и да заживеят нов живот, вместо това те Му заявиха: "Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме. Ти искаш да образуваш секта." Но Той, както виждате, не образува секта, макар че от еврейско гледище беше еретик... Някои ме питат: "Ти правоверен ли си? " Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледище на църквата да не съм такъв. И на Христа казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след 2000 години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? Нищо разпръснаха се по целия свят. Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма четири гвоздея стигат... И Христос, като дойде на Земята, не дойде да спасява благородните и праведните, а онези остри "пясъчета", за които слезе в ада, за да ги извади навън.
към текста >>

Така е писано в Божествената книга.
Сега възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни... На Земята един между ангелите е Учителят, а между боговете е Бог. Нека всички българи се обърнат към Бога. Аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред. Но ако продължат да носят сегашните глави, по 39 тояги ще получат. Така е писано в Божествената книга. Да бъдеш духовен, ще рече да си в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия елементите, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето и душата му са в максимално развитие... Познавам хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят да ги прилагат поне за своето собствено развитие... Казваме, че сме венец на създанието на света. Да не лъжем и себе си, и Бога ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие.
към текста >>

Това означава, че вие можете да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар...
Рибата или трябва да се опече, или да се осоли. Същото е и при човека среден път няма, иначе ще се "вмирише". Затова изразът на Христос "Ако солта се обезсоли" трябва да се разбира, че ако не сте обезсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато ви сложат в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: За света е солта, а за нас е огънят. Процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене, на живот; а осоляването е процес на съхранение. Това означава, че вие можете да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар...
към текста >>

71. Четвърта част

Ако съвременните хора искат да го разберат добре, трябва да въдворят Божествената хармония помежду си.
С вашето съзнание ще разберете Бога. Той живее в нас и има сила да ни възкреси. Ако Господ не е във връзка с мен, ако не може да ме оживява, защо ми е този Господ? Затова Христос казва на едно място в Писанието: "Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, всичко, каквото попросите, ще ви се даде и ще оживее." Христос казва, че Той е живо Слово. "Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи." Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си има сила. Ако съвременните хора искат да го разберат добре, трябва да въдворят Божествената хармония помежду си. Може ли да опитате доколко сте блажени? Може. Хората постоянно се оплакват и казват: "Аз съм най-нещастен! " Отговарям: "Ти си най-блажен, защото Христос казва: Блажени нещастните." Когато боледувате, болестта е признак, че Божественият живот работи върху вас и иска да ви възкреси. Имате мъчнотии в своето развитие, не можете да разрешите някой въпрос Божествената мисъл иска да ви повдигне, да ви осветли Стягането на сърцето означава, че Божественият живот работи и иска да смекчи вашето сърце.
към текста >>

Имате мъчнотии в своето развитие, не можете да разрешите някой въпрос Божествената мисъл иска да ви повдигне, да ви осветли Стягането на сърцето означава, че Божественият живот работи и иска да смекчи вашето сърце.
Ако съвременните хора искат да го разберат добре, трябва да въдворят Божествената хармония помежду си. Може ли да опитате доколко сте блажени? Може. Хората постоянно се оплакват и казват: "Аз съм най-нещастен! " Отговарям: "Ти си най-блажен, защото Христос казва: Блажени нещастните." Когато боледувате, болестта е признак, че Божественият живот работи върху вас и иска да ви възкреси. Имате мъчнотии в своето развитие, не можете да разрешите някой въпрос Божествената мисъл иска да ви повдигне, да ви осветли Стягането на сърцето означава, че Божественият живот работи и иска да смекчи вашето сърце. Това Божествено учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум и здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъл или едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Божественият дух слиза вече отгоре както светлината. Иде Той и велика виделина носи със себе си, огън и живот, който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща и ще станат свидетели на въдворяването Царството Божие на Земята.
към текста >>

Сега вие ще ме извините, но където църквата говори за Майката Божия, то е съвсем друг въпрос.
Астрономите трябва да бъдат малко по-скромни. Като погледнат през тръбата, мислят, че са видяли нещо. Не се искат телескопи, а ум! Сега Христос казва: "Който изпълни волята на Отца Моего, той ми е брат." Значи едно от условията е това. Трудно условие е да бъдеш брат или сестра, или пък майка на Христа. Сега вие ще ме извините, но където църквата говори за Майката Божия, то е съвсем друг въпрос. Христос употребява думата "майка" малко в по-друг смисъл. Братът ще познаеш, когато си наранен, когато си в нещастие. Той ще те прегърне и целуне, и ще те заведе до дома ти Така е и със сестрата. А майката как ще познаеш? От майката са излезли братът и сестрата.
към текста >>

72. Седма част

То е онзи първоначален момент, когато Божествената любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят.
В разумното изпълнение... Словото Божие е великото в света. Аз бих го превел на вашия език. Този израз "словото Божие" е непонятен, макар че сте го чели много пъти. Какво означава "словото Божие"? То е онзи първоначален момент, когато Божествената любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума на вашето дете, което говори разумно, то е словото Божие, а майката усеща една радост и вдъхновение. Или пък когато някой ден напишете няколко строфи и казвате: "Това е." Това е разумното, защото в ума ви е проникнала една нова мисъл, започнали сте да мислите и да съзнавате, че имате ум. Понякога хората не знаят дали имат ум или нямат. Аз под "ум" разбирам оня слуга, онзи добър слуга, който нарежда добре работите на господаря си... Какво нещо е един народ?
към текста >>

И тогава ще се прояви у вас новото съзнание и ще кажете: "Сега разбирам дълбокия смисъл на оная велика Божествена мъдрост!
Бог ще се открие така, както никога не се е откривал! Сравнено с идването на Христа преди две хиляди години, идването му сега ще бъде едно необикновено събитие. То ще бъде толкова велико и славно, че сърцата на хората моментално ще се отворят и ще се хармонизират, а умовете ще започнат правилно да мислят. По цялата земя мирът и радостта ще се въдворят и песни ще огласят всичките й краища. Ще бъде една небивала радост! И тогава ще се прояви у вас новото съзнание и ще кажете: "Сега разбирам дълбокия смисъл на оная велика Божествена мъдрост! " Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и чувствата за себе си. За онези, които ме слушат днес, аз имам един "чук" и всяко сърце, което не се отвори за Господа, ще го "смажа". Дошъл е Господ и "хлопа"... Това е символ.
към текста >>

Този Господ иде, но умът ви готов ли е за Божествената мъдрост?
Тази любов да се разпространи навсякъде. Разумни трябва да бъдем, нали? Защото, ако аз обичам само някого, това не е любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, онзи принцип, който работи сега в света. И той е еднакво деликатен към всички... Този Господ иде, но умът ви готов ли е за Божествената мъдрост? Сърцето ви готово ли е да се отвори? Като се отвори това сърце, Господ ще каже: "Елате с мен да работим в света! " Готови ли сте да идете в света да му служите?... Вълнува ме един въпрос: защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, какви са причините?
към текста >>

Ако ти отиваш от една църква в друга, не си свободен; ако отиваш от една държава в друга не си свободен.
" Става ап. Петър, върви и мисли, че е сън. Излиза на улицата, и, когато го напуска ангела, казва: "Действително, спасен съм." Така и вие, съвременните хора, искате този ангел да ви изведе из затвора, да ви доведе до последната улица и да ви каже: "Спасени сте, идете си"... Не бивайте роби на греха. Трябва да сте всички самостоятелни. Ако ти отиваш от една църква в друга, не си свободен; ако отиваш от една държава в друга не си свободен. Ти трябва да си свободен в своя ум, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справиш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука! А сега жената очаква мъжът да е ангел. Ами този идеален мъж за глупавата жена ли ще се ожени? И идеалната жена за глупав мъж ли ще се омъжи?
към текста >>

А ключът на развръзката е Божествената Мъдрост.
Ако вържеш всичките си приятели, когато те нападне неприятеля, кой ще воюва за теб? Как ще вържеш неприятелите си? Омразата е пак една връзка. Ако се скараш с всички твои добри приятели, един ден, когато дойдат страдания в живота, кой ще ти помогне? Следователно, езикът трябва да се превъзпита чрез закона на Любовта. А ключът на развръзката е Божествената Мъдрост. Като не давате ключа, значи, нямате вяра в приятелите, а като нямате вяра, не може да ги обичате. Човек, който не ми вярва, не може да ме люби. Ако вие сте държавници и внесете добри закони, за да се подобри положението на обществото, аз ще вярвам във вас. Но, ако не произведете очакваните резултати в политиката, тогава имам право да се съмнявам малко... Под думата "небе" Христос разбира разумния живот.
към текста >>

73. Десета част

Мнозина посещават църквата: било то евангелската, православната, католическата или мохамеданската.
Можеш ли да бъдеш винаги готов заради Него, никой да не обидиш? Можеш ли заради Този, който живее в теб, да не убиеш никого? И можеш ли заради Този, който живее в тебе, да пожертваш всичко? Но "всичко" като казвам, имам предвид да дадеш излишното. И когато у нас се родят тези импулси, тогава ще познаем Онзи, който живее в нас... Мнозина посещават църквата: било то евангелската, православната, католическата или мохамеданската. Но съвременната религия се намира още в предверието на храма. Ние изучаваме само външната й страна. За някого казвате, че е евангелист. Какво означава това? Вярва ли в Евангелието?
към текста >>

Но вярването в православието не прави човека православен... Когато Божественото у нас започне да се проявява не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл, тогава ще започнем да разбираме какво нещо е Божествената любов.
За някого казвате, че е евангелист. Какво означава това? Вярва ли в Евангелието? Вие отговаряте: "Вярва, евангелист е." Но вярването в Евангелието не прави човека евангелист. За друг ще кажете, че е православен. Но вярването в православието не прави човека православен... Когато Божественото у нас започне да се проявява не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл, тогава ще започнем да разбираме какво нещо е Божествената любов. Когато почувствате това състояние, всеки страх ще изчезне у вас и ще затрептят ония вибрации, които досега не сте чувствали, и ще се радвате на най-прозорливия, и ясен ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато някои искат да хипнотизират определен човек, взимат един светъл кръг и го въртят дълго време, докато го хипнотизират.
към текста >>

Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си.
В "Откровението" Йоан казва: "И чух цялото създание да хвали Бога." Ако той е чул това, значи, всички ще бъдат спасени. Но през цялото време ще има страдания, докато един ден излезем от този огън и влезем в Божията Любов. Някои вече сте на прага да излезете. Излезте! Всеки народ, който от хиляда години е слушал Господ на Любовта, който спасява, който се жертва, който всеки ден дава храна и утеха във всички положения, няма за какво да се безпокои... Това, което аз съм вложил вътре във вас, него слушайте, този Дух слушайте! Някой казва: "Много просто е това учение." Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви, но ще сътворим една църква в сърцето и в ума си. А телата ни ще бъдат храмове на живия Бог. Другите външни храмове лесно се изграждат. Къде сега ще намерим Бога? Ако не сте честни спрямо оня, който ви обича, и изневерите на неговата Любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, който ви люби?
към текста >>

" В Божествената школа не се занимаваме с отвлечени неща, а трябва да ги разбираме конкретно.
/Ев. Йоана -17:17/ Този стих е един от дълбоките, един от великите стихове на Евангелието: Той съдържа такава грандиозна истина, която мъчно може да се опише. Само природата е майстор и тя има тази възможност, да направи от големите работи малки и от малките големи. Следователно, за да може човек да разбере този стих, неговата душа, ум или дух трябва да бъдат в състояние да разберат какво е искал да каже Христос с тези слова: "Освети ги чрез Твоята Истина..." Не че думата "истина" е неразбираема за вас, но кога я употребявате? Казвате: "Това, което казваш, истина ли е? " В Божествената школа не се занимаваме с отвлечени неща, а трябва да ги разбираме конкретно. Например, ако вземем думата "вода", ще кажете: "Кой не знае какво е вода? " Но ако попитате рибите, които живеят в нея, те ще ви отговорят: "Водата е една течност, в която ние живеем", и нищо повече. За какво тя служи, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата, че водата може да се превърне в пара, че може да разхлажда хората и растенията, и т.н. Така че като каже някой "истина", ако си риба, разбираш истината като риба и ще кажеш, че живееш в истината.
към текста >>

Всяко разколебаване е грях, защото вашето движение е свързано с други движения и може да попадне на някоя катастрофа, тъй като има много пресичания по пътищата на вселената... Само Божествената наука ще ни научи да живеем и ще ни покаже кое е глава на Истината... Вън в света можете да лъжете колкото искате.
Защото, като грешим, се заслепяваме и тогава, когато Бог ни говори, няма да Го разберем. Човек за да разбере Истината, най-напред умът му трябва да бъде освободен от всички заблуждения. Ако човек направи някой грях и не иска да го поправи, значи не вижда, че е сгрешил. Е, добре, но ако днес се заблудиш, утре пак, след няколко дни отново повториш грешката си, ще повредиш целия си живот... В Истината не се допуска и за миг колебание. Всяко разколебаване е грях, защото вашето движение е свързано с други движения и може да попадне на някоя катастрофа, тъй като има много пресичания по пътищата на вселената... Само Божествената наука ще ни научи да живеем и ще ни покаже кое е глава на Истината... Вън в света можете да лъжете колкото искате. Но решите ли да служите на Бога, абсолютно наложително е да поставите в ума си Истината... Сега вие се борите за 1000 метра земя, карате се и се сърдите, а аз казвам: Не си тровете живота, един ден Бог ще ви даде цяла планета като тази да ви бъде собственост. Тя ви очаква в пространството... Вие трябва да знаете, че съзнанието ви не се ограничава от вашето тяло. То може да мине в един момент в друга посока и тогава да разберете съзнанието на ангелите, което е по-голямо от вашето. Когато влезем в това съзнание, умът ни ще се разшири и ще се озовем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват.
към текста >>

Вашата любов е негативна, слаба е енергията й, тя не е Божествена любов.
Той много ясно казва: "Никой не може да дойде при мен, ако Отец, Великото начало не го привлече." С какво? С Любов. Ако в сърцето ви не затрепти тази Любов, Той няма да ви привлече. Докато се съмнявате и се тревожите, докато вашето сърце е алчно и търсите външна слава, всичко в света ще бъде отрицателно. Вашата любов е негативна, слаба е енергията й, тя не е Божествена любов. А цялата съвременна култура е създадена на базата на тази отрицателна Любов... Сега приемаме нея, а не великото, не вървим по Христовия закон. В какво се изразява човешката култура? Тя почива изцяло на егоизма, който за кратко време ще ви озоби и оголи и вие ще останете само голи кости. Ако това не е вярно, нека излезе някой да ме опровергае. Аз имам един лек за света един закон, който моят Господ, на когото служа, ми е дал да ви го дам.
към текста >>

Сега някои в църквата казват, че съм отишъл да говоря на простаците, а не на тях.
Но вие веднага ще ме попитате: "Ние ли сме най-благородните? " Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с "хромите, клосните, прокажените", с всички, които са изхвърлени. Ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен. Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат "по-благородните". И с тях зная как да се отнеса... Сега някои в църквата казват, че съм отишъл да говоря на простаците, а не на тях. Ще им отговоря така: Да, но вие ще ме разберете криво така, както разбрахте Христа преди две хиляди години. Аз не се залъгвам... Когато излязох от Небето, Христос ми каза: "Погледни Моите ръце, онези, "благородниците", все още не са изменили характера си, те са си все същите."Защо? "Защото не са приложили моя закон на Любовта." И ако те бяха приложили този закон, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли такова съгласие между църквите?
към текста >>

Един проповедник не може да отиде в друга църква, защото догмите и възгледите им се различават в някои маловажни точки.
Аз не се залъгвам... Когато излязох от Небето, Христос ми каза: "Погледни Моите ръце, онези, "благородниците", все още не са изменили характера си, те са си все същите."Защо? "Защото не са приложили моя закон на Любовта." И ако те бяха приложили този закон, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли такова съгласие между църквите? Няма го. Един проповедник не може да отиде в друга църква, защото догмите и възгледите им се различават в някои маловажни точки. Тези хора комара прецеждат, а камилата поглъщат. Следователно на Земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. В Библията е писано, че Бог направи най-напред човека по свой образ и подобие. Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам стиха. Той съдържа велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно.
към текста >>

Общественият патриотизъм трябва да се базира на абсолютните истини, на Божествената Любов и да бъде обоснован от един вътрешен закон.
Който не вярва в Бога, е сит. А който вярва, е гладен... Сега някои, които ме слушат, казват: "Това не е за доброто на българския народ." Питам: Досегашните ви възгледи бяха ли за доброто на вашия народ? Преди хиляди години аз бях пак тук, ако България е била по-добра, отколкото сега, аз съм готов да си оттегля думите. Учение, което почива само на патриотизма, ще се разруши, защото не е на здрава основа. Общественият патриотизъм трябва да се базира на абсолютните истини, на Божествената Любов и да бъде обоснован от един вътрешен закон. Някой ще каже: "Ние сме българи." Не! Преди всичко сме човеци, които мислят, а след това сме българи... Аз нямам нищо против никой народ, и не намирам, че животът е лош, но едно нещо липсва на хората липсва им Любов. Пак ще ми кажете: "Е, тази Любов." Да, да, аз ще ви проглуша с Любовта! Вашите теории трябва да се разпукат, съвършено да се разпукат и убежденията ви, напластени от хиляди години, да станат на "пух и прах". Тогава ще влезе Божествената светлина и топлина, за да разтопят този лед, който ви е сковал.
към текста >>

Тогава ще влезе Божествената светлина и топлина, за да разтопят този лед, който ви е сковал.
Общественият патриотизъм трябва да се базира на абсолютните истини, на Божествената Любов и да бъде обоснован от един вътрешен закон. Някой ще каже: "Ние сме българи." Не! Преди всичко сме човеци, които мислят, а след това сме българи... Аз нямам нищо против никой народ, и не намирам, че животът е лош, но едно нещо липсва на хората липсва им Любов. Пак ще ми кажете: "Е, тази Любов." Да, да, аз ще ви проглуша с Любовта! Вашите теории трябва да се разпукат, съвършено да се разпукат и убежденията ви, напластени от хиляди години, да станат на "пух и прах". Тогава ще влезе Божествената светлина и топлина, за да разтопят този лед, който ви е сковал. Вие все сте недоволни и учени, и богати. Защо? В края на краищата ще кажете, че в света има един Господ, който е милостив и всемъдър, Бог на Любовта, който обича грешните и е велик учител на невежите. Когато някой е невежа, той е готов да го учи... Сега най-силните души, най-мощните души са въплътени в бедните хора. В богатите са хилавите души.
към текста >>

Всичко, което е вярно в православната и евангелската църква, ние го приемаме, но това, което е лъжливо, го изоставяме...
Някои я наричат "татвас". Но акашите са първото проявление на тази татвическа материя в света. Индусите имат свои термини, но трябва да променят философията си. А съвременните християнски теоретици трябва да почерпят опитност от източните, за да започнат оттам. където те са спрели в развитието си. Всичко, което е вярно в православната и евангелската църква, ние го приемаме, но това, което е лъжливо, го изоставяме... В новото учение всяко действие, мисъл и чувство, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце. Аз проповядвам Любов за онези, които нямат Любов в света, които са в дисхармония с нея. Няма по-страшна сила от Любовта, когато не си в хармония с нея. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Техният Господ е свещеният егоизъм.
към текста >>

Например евангелската и католическата църква не искат да се примирят.
В новото учение всяко действие, мисъл и чувство, всяка проява на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на душата ни, от дълбините на нашето сърце. Аз проповядвам Любов за онези, които нямат Любов в света, които са в дисхармония с нея. Няма по-страшна сила от Любовта, когато не си в хармония с нея. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Техният Господ е свещеният егоизъм. Например евангелската и католическата църква не искат да се примирят. Народът се примирява, но свещениците и служителите, които водят паството, не могат да се примирят... А Христос е казал, че в света има само една цел да се приближат хората към Бога, от когото излиза Духът, даващ животи, и този Бог е Любов, а Любовта му съдържа в себе си всички методи, всички начини и условия, чрез които човешката душа може да се развие, за да бъдат хората щастливи и радостни. Когато казвам да се обичаме, обикновено ми задавате въпроса: "Е, нима не познаваме обичта и не знаем ли, че трябва да се обичаме? " Не я познавате. Трябва да се научите да обичате.
към текста >>

74. Единадесета част

Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов...
Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства. Някои ще кажат, че причините за тях са чисто социални, други казват, че въздухът е нечист и т.н. Трябва ли тези външни пречки да ни спъват да вървим напред към целта. Плодовете и всичко на Земята зрее при слънчева светлина. Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов... Целият космос е едно живо същество, в което живеем и се движим. И тогава той може да бъде и безграничен, и краен, и велик, и малък. Това е свойство на вечното да произвежда каквито форми иска. Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея... Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху трите степени на а: а1 ,a2 и а3, но те могат да се обяснят по три различни начина.
към текста >>

Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея...
Плодовете и всичко на Земята зрее при слънчева светлина. Красивото и благородното в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на Великата любов... Целият космос е едно живо същество, в което живеем и се движим. И тогава той може да бъде и безграничен, и краен, и велик, и малък. Това е свойство на вечното да произвежда каквито форми иска. Но за такива разсъждения трябва да имаме светъл ум, за да схванем Божествената идея... Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят по математика, започват да разискват върху трите степени на а: а1 ,a2 и а3, но те могат да се обяснят по три различни начина. Какво означава а на първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество и а на първа степен е човек, който се движи по права линия тази линия, която има само дължина без никаква широчина и дебелина. Питам, как ще определите такава линия? Тя е математическа линия, която има само дължина.
към текста >>

Само онзи, който е пълен с Божествената Любов, той може да бъде "разпет"... И Христос спасява хората по този начин, като ги свързва с Любовта.
Защото съществуват две течения: щом започне да слиза Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу. Следователно първото, или малкото течение се възраства и става велико, а второто постоянно се смалява и става малко. Тия две течения, като дойдат в съприкосновение, в резултат на вътрешното налягане, се зараждат всички добродетели и способности на човешката душа. Сега мислено ще си кажете: "Тази работа е необяснима." Необяснима е, разбира се. Само онзи, който дълго я е проучвал, който е правил хиляди опити, той може да разбере дълбокото значение на онези малки, но велики стихове и изречения в Писанието, където Христос казва: "Ако думите ви пребъдат във вас и вие пребъдете в мен, каквото поискате, ще ви бъде, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава ще ви се изявя." Едно семенце, паднало на земята, след време то се проявява, цъфти и завързва... Само онзи, който е пълен с Божествената Любов, той може да бъде "разпет"... И Христос спасява хората по този начин, като ги свързва с Любовта. А вие знаете ли да правите възли от нея? Тези, които правят електрически инсталации, знаят, че като изгори проводникът в инсталацията, трябва да отстранят повредата, след като съединят двете части, двата тока, посредством жичка. Значи трябва да има една малка жичка, която да съедини вашето сърце с Божието, или с Христовото сърце. А кой може да направи тази "инсталация"? Само Христос може да свърже "жичките", т.е.
към текста >>

И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него...
Аз говоря за тази Любов, която може да "стопи" всички прегради. Така че за да заживеете правилно, е необходимо във вашето сърце, ум и душа да се извърши вътрешен прелом. Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата. Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него... "Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел. Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си. Голямо изкуство е това. Не е лесно да се живее братски. Като казвам да живеете като братя и сестри, зная, че е трудно да го осъществите.
към текста >>

Озоваха се на хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно закона на Божествената правда и на онова благочестие, което е заложено в човешката душа.
Кажете ми има ли в историята народ, който да се е прославил чрез войни? Къде са старият Египет и древната Сирия? Къде са Вавилон и старият Рим? Всички са мислили, както съвременните хора, че ако започнат да воюват, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Но какво излезе? Озоваха се на хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно закона на Божествената правда и на онова благочестие, което е заложено в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Каква е нашата цел на Земята? Каква е задачата, която трябва да решим? Целта може да бъде и много близка, и много далечна; може да е лесна и трудна за разрешение, може да бъде и математическа като уравнение с едно неизвестно и пр., но всички вие искате да сте щастливи тук. Питам сега: Щастието нещо физическо ли е?
към текста >>

И затова Христос казва: "Ако не се родите отново", т.е ако не измените посоката на вътрешната си Божествена струя, тъй като от формите сами по себе си нищо не може да излезе.
Ще ви представя това още по-образно. Ако един вълк влезе в каквато и да е форма, примерно във формата на овца, човек или вол, този вълк, макар и с различни лица, ще си остане вълк. Например, ако го поставите в човешка форма, дори да стане учен човек, винаги ще употребява навиците, които са присъщи на вълка. Вие не може да го промените по никакъв начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. И затова Христос казва: "Ако не се родите отново", т.е ако не измените посоката на вътрешната си Божествена струя, тъй като от формите сами по себе си нищо не може да излезе. Това е велик закон в света, според който гласи, че новото трябва да дойде у вас... Днес малцина са християните, които биха пожертвали съзнателно всичко заради Христа, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един или два милиарда, ще постави условие да се запише името му в човешката история. Такова учение аз не проповядвам. Аз съм готов да ви платя всичките дългове само ако изпъдите напълно лъжата от живота си; в домовете ви да царува мир и Любов, свобода и правда, а мъжете и жените да бъдат радостни.
към текста >>

" Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен.
И чуден е някой, като казва: "Ти не ме обичаш." Защо да те обичам? На какво основание съм длъжен да те обичам?... Любовта е закон на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика са абсолютно свободни. Учителят няма право да вика или да казва но ученика: "Ти трябва да се учиш, ти знаеш ли, че се намираш в моята школа? " Не, в Божествената школа учителят е абсолютно свободен. И ученикът също. Следователно и двамата, ако живеят в тази велика свобода, няма да има дисхармония между тях. А ако обичате някого, но започвате да го ревнувате, тогава с ревността започва първото съмнение, което показва, че нямате вяра в моралните устои на вашата жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е исгубил доверие в него. Е, питам: Ако ревнувате, какво ще спечелите?
към текста >>

А православната и католическата църква не са ли отцепници в светлината на еврейската църква?
Ослето е емблема на едно същество, което е горделиво и тщеславно. Христос най-напред възседна магаре, с което искаше да покаже, че трябва да подчини човешката гордост и тщеславието чрез своето слово и да ги впрегне на работа, и то велика работа... И казва Христос: "Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите." Ако нашето сърце не може да се трогне от страданията, през които преминава съвременното човечество; ако нашата мисъл не може да се развълнува от мислите, които го съсипват, тогава питам: Не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали и са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е, че той е еретик. А православната и католическата църква не са ли отцепници в светлината на еврейската църква? Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Ако се съдим според човешките закони, моите довереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, "православните", сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казвате, че православието е право, а аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства не може. Аз поставям моето учение на един велик опит, на социална основа.
към текста >>

Ние още не сме достигнали до Божествената логика.
Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, като имате предвид, че вие можете да приемате до 32 билиона най-високи вълни, или повдигна гласа си до 32 хиляди трептения, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията по-ниско от 16 хиляди, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света... Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях... И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта.
към текста >>

Това е живата Божествена логика.
Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия любов и като ви попитат на Небето защо умряхте, да кажете: "Умряхме, за да се възцари Божията любов на Земята." Ако всички онези българи, които загинаха на бойното поле, бяха умрели заради нея, България нямаше ли да се въздигне? Това е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Това е живата Божествена логика. И ако я приложим, ще възкръснем в света и няма да плачем за умрелите, тъй като всичко ще оживее. Тогава онези, които ще дойдат, ще разберат Истината... Едно нещо има, което аз мразя лъжата. В историята на моя живот не е имало момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Лъжата е отрицание на Божията любов, на Божията правда, на Божията добродетел и истина.
към текста >>

75. Дванадесета част

Във великата Божествена книга е написано, че всеки, който изпълнява Божествения закон, е благословен, а всеки, който не го изпълнява, е наказан.
И като ги търкалят, ще кажат: "Играхме и победихме! " Какво са победили?... Природата признава само приложението на Божествените идеи. И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони. Няма приложение нито в политическия живот на държавите, нито във физическия, нито в културния или вътрешния живот... Защо трябва постоянно да се извиняваме за грешките си, че така е било писано. Във великата Божествена книга е написано, че всеки, който изпълнява Божествения закон, е благословен, а всеки, който не го изпълнява, е наказан. Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда.
към текста >>

Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки...
Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята.
към текста >>

В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята.
Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята. Духът на един вол горе в Божествения свят е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек на планетата. И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с остена и клането, и казват: "Няма нищо, ще се жертваме за тези "интелигенти", за "умните" същества, създадени по "образ и подобие Божие".
към текста >>

Когато се разкрива една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви и каузи.
Когато Христос попита учениците си какво мислят за него, един му отговорил, че е Исайя, други, че е някой от пророците. Само един се осмелил да каже: "Ти си Христос, Син на Бога живаго." Но той още не изказал мислите си и Христос го коригирал с откровението: "Плът и кръв съм", и добавил, че не хората са открили това, а Отец. Това, което му е казал, когато го е коригирал, не е писано в Евангелието. Сега ще ме запитате какво точно е писано. Ще ви го кажа, когато Любовта заживее във вас. Когато се разкрива една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви и каузи. Ако искате да напуснете жените си, ще им кажете, че всичко им давате, без да задържате нищо за себе си. Пък и жени, които искат да ги осигуряват мъжете им, са последните изменници в света. Няма нищо по-скверно в света от това жените да се женят, за да ги гледат мъжете. Това ли е женитбата? Следователно жените не уповават на Бога, а са направили от мъжете си кумири, които да ги гледат.
към текста >>

В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов и да кажете: "Господи, ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас.
Само онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистина, нека се ожени и като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. А женихът трябва да е герой, който може да се "качи" в невидимия свят, в менталното поле и там да се сражава за нейното "богатство". След това да "влезе" в астралния свят, където да освободи сърцето на своята възлюбена. И накрая да слезе на физическото поле, за да освободи и волята й. Тогава вече може да се "изкачи" в причинния свят, за да освободи душата й, и след като възвърне всичките й богатства, да й каже: "Възлюбена, аз приключих с твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога както искаме." Това е женитбата, а сега става обратното: мъжът залага и ума на жената, и сърцето й, всичко ще заложи, ще я опропасти, пък и жената ще заложи някой път... Аз не засягам никого лично, а разглеждам принципно въпроса, без да се интересувам от вашите погрешки. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов и да кажете: "Господи, ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя закон, а ще го изпълним. Твоята дума на две няма да правим. И всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас." ...Аз често повтарям: живейте с мен един месец и ще ме познаете. Това ще бъде жив опит за вас, опит, който трябва да се приложи на Земята.
към текста >>

Божествената мъдрост и онези тайни на Бога, които са скрити, само времето ги изявява.
Вие ще кажете, че тези идеали са далечни. Не, братя, те могат още сега да се приложат. Имате ли характер? Или трябва да ви доказваме, че имате душа? И пророците в миналото не са знаели всичко, има неща, които и великите учители не знаят. Божествената мъдрост и онези тайни на Бога, които са скрити, само времето ги изявява. Учителите, които разбират законите, и те се учат, но им са нужни милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние се занимаваме с дребните работи и сме оставили същественото. Някой казва, че иска да обича. Хубаво е да обичаш, но намери ли начина как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си и я храните, ще ви даде нещо?
към текста >>

Учителите, които разбират законите, и те се учат, но им са нужни милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина.
Не, братя, те могат още сега да се приложат. Имате ли характер? Или трябва да ви доказваме, че имате душа? И пророците в миналото не са знаели всичко, има неща, които и великите учители не знаят. Божествената мъдрост и онези тайни на Бога, които са скрити, само времето ги изявява. Учителите, които разбират законите, и те се учат, но им са нужни милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние се занимаваме с дребните работи и сме оставили същественото. Някой казва, че иска да обича. Хубаво е да обичаш, но намери ли начина как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си и я храните, ще ви даде нещо? Мислите ли, че като стоплите малката змия, ще ви даде Любов?
към текста >>

Народът е материален магнит, който може да бъде силен, докато Божествената сила "тече" в неговата кръв.
Сега някои искат да ни обвинят, че това учение "разваляло" народа. Не, не, да говорим истината. Онова, което "разваля" един народ, не произтича от самите говорители, които изразяват волята му. Какъвто е народът, такива са и говорителите му. Той ги създава според степента на развитието си. Народът е материален магнит, който може да бъде силен, докато Божествената сила "тече" в неговата кръв. И докато тази сила "тече", трябва да се възползва всеки от нея. Аз я наричам прилив. Във всеки народ има прилив и отлив, тъй както в природата през месец март се събуждат известни токове. Те "текат" под Земята и благодарение на тях всички растения започват да израстват, но само до 22 юни. Няколко дни след това растежът им спира.
към текста >>

Ако един народ, едно общество, един дом и един човек усещат глад за Божествената правда, тогава ще могат да се справят с всички страдания и противоречия...
И степента им показва как се развива и расте умът ви. Затова всеки ден трябва да се молим. Сега обаче умът не расте, а само стомахът. Вместо главата си да оформя, българинът развива благоутробието... Значи гладът и жаждата трябва да са в нашата глава. Ако един народ, едно общество, един дом и един човек усещат глад за Божествената правда, тогава ще могат да се справят с всички страдания и противоречия... "Блажени", казва още Христос. Блажен е интелигентният човек, блажен може да бъде човекът, на когото всички чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затова именно Бог е създал целия свят само за умните хора умните, но в широкия смисъл на думата. Всяка течаща вода трябва да ни напомня за жаждата, която се явява като стимул за ума, за да се развива. И всеки плод на дървото трябва да ни напомня за глада...
към текста >>

Пожелавам на всички такъв глад и жажда да имате, че като дойде великата Божия правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествената Любов.
Той ще носи Любовта и по нея ще се отличава. Всички ще бъдат подобни на него, но по същество никой няма да е като него. Ако Христос сега дойде и проповядва със символи, как учените и поповете ще ги разберат? Ако ви кажа да обърнете водата в лед, за да се спасите, а парата във вода, за да оправите работите си, как ще ме разберете? Това са символи... Пожелавам на всички такъв глад и жажда да имате, че като дойде великата Божия правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествената Любов. Създайте в себе си тези две състояния и тогава ще ви кажа, че не сте далеч от Царството Божие. И като дойде Христос и отвори вратата Му, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще се проясни, много неща ще разберете и ще ви стане моментално всичко ясно. Тогава ще започнете новият и разумен живот. Приложете правилата за всяко нещо навреме. За великото не четете всякога, както и за доброто не говорете, ако не е дошло времето за него.
към текста >>

И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега.
Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството". Съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух?
към текста >>

Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала.
Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух? В чие име са говорили пророците? Пророк е онзи, който изказва една велика истина. Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима... На съвременното общество липсва един импулс, като основно начало. И това е Любовта с нейните нови прояви. Аз и друг път съм говорил за нея, а не за тази, която се проявява и изчезва, и причинява страдания. Онази майка, която се влюби в детето си, ще страда, ако го вземат.
към текста >>

Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той?
Следователно, когато любовта остане без форма, в майчиното сърце ще се появи страданието. Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това?
към текста >>

И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси.
Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос.
към текста >>

Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата?
Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос. Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други?
към текста >>

Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските.
Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата.
към текста >>

Църквата и тогава не го прие.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в самоотричането и в самопожертването, а в даването. Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не.
към текста >>

76. Дванадесета част

Във великата Божествена книга е написано, че всеки, който изпълнява Божествения закон, е благословен, а всеки, който не го изпълнява, е наказан.
И като ги търкалят, ще кажат: "Играхме и победихме! " Какво са победили?... Природата признава само приложението на Божествените идеи. И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони. Няма приложение нито в политическия живот на държавите, нито във физическия, нито в културния или вътрешния живот... Защо трябва постоянно да се извиняваме за грешките си, че така е било писано. Във великата Божествена книга е написано, че всеки, който изпълнява Божествения закон, е благословен, а всеки, който не го изпълнява, е наказан. Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда.
към текста >>

Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки...
Когато аз говоря за Любовта, криво ме разбирате. Абсолютната Любов на Бога подразбира абсолютна правда. Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята.
към текста >>

В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята.
Там, където нея я няма, няма и Любов. Следователно физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на физическото поле, за да имате Любов, непременно трябва да имате правда. Липсва ли тя, най-благите ви думи и увещания, че имало ангели, че Небе имало, че църквата била такава, че онзи бил прав това са все празни приказки... Сега може да се спра и да обясня какво разбирам аз под думата "вол". В Божествената книга воловете имат съвсем друго предназначение от това, което знаете за тях тук на Земята. Като намерите един вол, ще го впрегнете да ви работи, нали? А в Божествения свят тези същества извършват съвсем друга длъжност. Воловете на Небето са много по-интелигентни, отколкото най-великия философ на Земята. Духът на един вол горе в Божествения свят е 10 пъти по-интелигентен от най-гениалния човек на планетата. И благодарение на гениалността си воловете с търпение носят боденето с остена и клането, и казват: "Няма нищо, ще се жертваме за тези "интелигенти", за "умните" същества, създадени по "образ и подобие Божие".
към текста >>

Когато се разкрива една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви и каузи.
Когато Христос попита учениците си какво мислят за него, един му отговорил, че е Исайя, други, че е някой от пророците. Само един се осмелил да каже: "Ти си Христос, Син на Бога живаго." Но той още не изказал мислите си и Христос го коригирал с откровението: "Плът и кръв съм", и добавил, че не хората са открили това, а Отец. Това, което му е казал, когато го е коригирал, не е писано в Евангелието. Сега ще ме запитате какво точно е писано. Ще ви го кажа, когато Любовта заживее във вас. Когато се разкрива една Божествена истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот, без никакви резерви и каузи. Ако искате да напуснете жените си, ще им кажете, че всичко им давате, без да задържате нищо за себе си. Пък и жени, които искат да ги осигуряват мъжете им, са последните изменници в света. Няма нищо по-скверно в света от това жените да се женят, за да ги гледат мъжете. Това ли е женитбата? Следователно жените не уповават на Бога, а са направили от мъжете си кумири, които да ги гледат.
към текста >>

В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов и да кажете: "Господи, ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас.
Само онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистина, нека се ожени и като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. А женихът трябва да е герой, който може да се "качи" в невидимия свят, в менталното поле и там да се сражава за нейното "богатство". След това да "влезе" в астралния свят, където да освободи сърцето на своята възлюбена. И накрая да слезе на физическото поле, за да освободи и волята й. Тогава вече може да се "изкачи" в причинния свят, за да освободи душата й, и след като възвърне всичките й богатства, да й каже: "Възлюбена, аз приключих с твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога както искаме." Това е женитбата, а сега става обратното: мъжът залага и ума на жената, и сърцето й, всичко ще заложи, ще я опропасти, пък и жената ще заложи някой път... Аз не засягам никого лично, а разглеждам принципно въпроса, без да се интересувам от вашите погрешки. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов и да кажете: "Господи, ще работим от сега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя закон, а ще го изпълним. Твоята дума на две няма да правим. И всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас." ...Аз често повтарям: живейте с мен един месец и ще ме познаете. Това ще бъде жив опит за вас, опит, който трябва да се приложи на Земята.
към текста >>

Божествената мъдрост и онези тайни на Бога, които са скрити, само времето ги изявява.
Вие ще кажете, че тези идеали са далечни. Не, братя, те могат още сега да се приложат. Имате ли характер? Или трябва да ви доказваме, че имате душа? И пророците в миналото не са знаели всичко, има неща, които и великите учители не знаят. Божествената мъдрост и онези тайни на Бога, които са скрити, само времето ги изявява. Учителите, които разбират законите, и те се учат, но им са нужни милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние се занимаваме с дребните работи и сме оставили същественото. Някой казва, че иска да обича. Хубаво е да обичаш, но намери ли начина как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си и я храните, ще ви даде нещо?
към текста >>

Учителите, които разбират законите, и те се учат, но им са нужни милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина.
Не, братя, те могат още сега да се приложат. Имате ли характер? Или трябва да ви доказваме, че имате душа? И пророците в миналото не са знаели всичко, има неща, които и великите учители не знаят. Божествената мъдрост и онези тайни на Бога, които са скрити, само времето ги изявява. Учителите, които разбират законите, и те се учат, но им са нужни милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние се занимаваме с дребните работи и сме оставили същественото. Някой казва, че иска да обича. Хубаво е да обичаш, но намери ли начина как и кого да обичаш? Мислите ли, че ако вземете една змия в себе си и я храните, ще ви даде нещо? Мислите ли, че като стоплите малката змия, ще ви даде Любов?
към текста >>

Народът е материален магнит, който може да бъде силен, докато Божествената сила "тече" в неговата кръв.
Сега някои искат да ни обвинят, че това учение "разваляло" народа. Не, не, да говорим истината. Онова, което "разваля" един народ, не произтича от самите говорители, които изразяват волята му. Какъвто е народът, такива са и говорителите му. Той ги създава според степента на развитието си. Народът е материален магнит, който може да бъде силен, докато Божествената сила "тече" в неговата кръв. И докато тази сила "тече", трябва да се възползва всеки от нея. Аз я наричам прилив. Във всеки народ има прилив и отлив, тъй както в природата през месец март се събуждат известни токове. Те "текат" под Земята и благодарение на тях всички растения започват да израстват, но само до 22 юни. Няколко дни след това растежът им спира.
към текста >>

Ако един народ, едно общество, един дом и един човек усещат глад за Божествената правда, тогава ще могат да се справят с всички страдания и противоречия...
И степента им показва как се развива и расте умът ви. Затова всеки ден трябва да се молим. Сега обаче умът не расте, а само стомахът. Вместо главата си да оформя, българинът развива благоутробието... Значи гладът и жаждата трябва да са в нашата глава. Ако един народ, едно общество, един дом и един човек усещат глад за Божествената правда, тогава ще могат да се справят с всички страдания и противоречия... "Блажени", казва още Христос. Блажен е интелигентният човек, блажен може да бъде човекът, на когото всички чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. И затова именно Бог е създал целия свят само за умните хора умните, но в широкия смисъл на думата. Всяка течаща вода трябва да ни напомня за жаждата, която се явява като стимул за ума, за да се развива. И всеки плод на дървото трябва да ни напомня за глада...
към текста >>

Пожелавам на всички такъв глад и жажда да имате, че като дойде великата Божия правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествената Любов.
Той ще носи Любовта и по нея ще се отличава. Всички ще бъдат подобни на него, но по същество никой няма да е като него. Ако Христос сега дойде и проповядва със символи, как учените и поповете ще ги разберат? Ако ви кажа да обърнете водата в лед, за да се спасите, а парата във вода, за да оправите работите си, как ще ме разберете? Това са символи... Пожелавам на всички такъв глад и жажда да имате, че като дойде великата Божия правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествената Любов. Създайте в себе си тези две състояния и тогава ще ви кажа, че не сте далеч от Царството Божие. И като дойде Христос и отвори вратата Му, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще се проясни, много неща ще разберете и ще ви стане моментално всичко ясно. Тогава ще започнете новият и разумен живот. Приложете правилата за всяко нещо навреме. За великото не четете всякога, както и за доброто не говорете, ако не е дошло времето за него.
към текста >>

И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега.
Има само единици, които правят изключение. Може някои да се обидят от това, но християнството като колективна единица не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е дошло сега времето. А кога? В бъдещето ли? И преди две хиляди години църквата казваше, че не е дошло времето сега. Тогава хората спряха на пътя, по който бяха тръгнали, и започнаха да живеят, скривайки свещения егоизъм в живота си с надписа "Любов към човечеството". Съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух?
към текста >>

Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала.
Къде е казано това? А какво има след Христа? Ясно е написано в Евангелието: "Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи."Пророкува ли този дух? В чие име са говорили пророците? Пророк е онзи, който изказва една велика истина. Когато дойде, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, а ще каже нещата така, както природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима... На съвременното общество липсва един импулс, като основно начало. И това е Любовта с нейните нови прояви. Аз и друг път съм говорил за нея, а не за тази, която се проявява и изчезва, и причинява страдания. Онази майка, която се влюби в детето си, ще страда, ако го вземат.
към текста >>

Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той?
Следователно, когато любовта остане без форма, в майчиното сърце ще се появи страданието. Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това?
към текста >>

И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси.
Двама души могат да се обичат, но затворят ли ги, разделят ли ги, те започват да страдат. Всяко нещо, което обичаме, може да ни го вземат или опорочат, а това ще ни причини мъка. Любовта причинява страдания само при тези условия, при които ние живеем, и затова не може да се прояви... И защо е така? Защото нямаме понятие за Бога. Ние и досега все още спорим къде е Той, на кое място на Небето или на Земята, в църквата ли е, или не, единичен, двуличен или троеличен е Той? И църквата хиляди години дискутира по тези въпроси. Така че хората разрешават някои въпроси, преди да решат един основен въпрос. Аз питам: Ти Христа като Любов познал ли си го? Това е същественият въпрос. Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос.
към текста >>

Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата?
Че е Син Божи, какво от това? Това е второстепенен въпрос. Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други?
към текста >>

Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските.
Ако е дошъл на Земята, ако не ни е дал нищо, какво ни интересува, че е бил Син Божи? Ако аз съм царски син и ви разказвам за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни и нищо не ви дам, с какво ще ви развълнува моята история? Но ако този царски син дойде и свали короната си, за да помогне на своите братя, като жертва цялото си богатство, аз го наричам царски син на жертвата и Любовта, който е дошъл да въздигне своите братя... Пред днешната църква стои и друг въпрос: коя от трите църкви православната, католическата или евангелската, е правата? В какво се състои правотата им? Онзи народ, общество, църква или човек, в сърцата на които бликат Любовта, Мъдростта и Истината, и помагат на другите те са истинските. Така е учил Христос. И ако дойде пак на Земята, както го очаквате, това ще ви проповядва. Той ще ви говори не както в старо време, защото сега между християните се повдига въпросът за възкресението как ще възкръснат хората, с тези си тела или с други? Това показва, че не разбират проблема. Възкресението е въпрос само на душата.
към текста >>

Църквата и тогава не го прие.
Тя ще му даде простор да се развива и да разбере защо е създаден целият космос. Всеки човек има една велика мисия и предназначение... Някой път Истината не ни ползва. Христос, който беше толкова умен и го наричаха Син Божи, как го приеха правоверните? Някои казват, че това, което аз говоря, не е вярно. Е, хубаво, това, а което Христос в миналото говореше, вярно ли беше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е в самоотричането и в самопожертването, а в даването. Ако аз променя стария ви начин на живот, ако от вашите жили извадя лошата кръв и вместо нея сложа чиста, това е правилното, и то има смисъл... Щом това учение ви даде свобода, донесе разширение във вашия ум и подобри живота ви, приемете го. Не внесе ли тези промени, отхвърлете го. Дошло е време за един свещен опит и всеки от вас трябва да се убеди дали има друг свят или не, има ли или не, по-издигнати в духовно отношение същества от хората. Истината е, че те живеят на Земята, но за някои са видими, а за други не.
към текста >>

77. Тринадесета част

Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на Любовта, с Божествената любов.
А аз казвам, че вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената са равни на мъжките. Ако това не е така, никаква хармония не може да бъде възстановена между мъжа и жената. Между тях няма да съществува равновесие. А където то липсва, и никакво развитие не се очаква. В битието само равните величини предизвикват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на Любовта, с Божествената любов. Значи възможностите, които съществуват в Мъдростта, са равни на възможностите в Любовта. С други думи казано: Всяка възможност на Мъдростта се реализира от възможностите на Любовта, и обратно. Ще кажете, че мъжът е същество, което мисли. Обаче в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание.
към текста >>

И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел.
А мъжете извор на светлината и Мъдростта. И ако като мъже и жени изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Това е закон. Не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия теб. И така мъжът е проява на възможностите на Божествената мъдрост, жената е проява на възможностите на Божията любов, синът е проява на възможностите на Божията истина, а дъщерята е проява на възможностите на Божията добродетел. Следователно у човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. Ако майката има Любов в себе си, синът й ще изявява Истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна. Само умният може да е добродетелен и само любещият може да бъде истинолюбив. Когато душата ви е пълна с Любов, вие можете да говорите истината, а щом умът ви е изпълнен с Мъдрост, ставате добродетелни. Това са максими, които могат да се приложат при новото възпитание на човека.
към текста >>

И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от църквата, но от всички същества на Земята.
"Защо си ме оставил, Господи? " попита Синът. "Не съм те оставил, но те заковах, за да ти покажа, че има и друго движение в Любовта, че в Любовта има сили" отговорил Отец. И какво прошепнал тогава Христос? "Господи, в Твоите ръце предавам духа си." Ти, Който си Любов, да бъде Твоята воля, в Тебе се вливам. И в бъдеще да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля, и то не само от църквата, но от всички същества на Земята. "Сериозно нещо е животът, големи страдания ни чакат, ще се мре", казват някои. Да, докато не умреш, няма да оживееш. Странно е, но няма нещо по-приятно от смъртта. Да минеш от едно състояние в друго, да преминеш от физическия в духовния свят, за да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този, и в него има материя, но по-ефирна и по-пластична.
към текста >>

78. Четиринадесета част

Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска.
Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири. То е Питагоровото число, с което се измерват нещата. Известно е и като абсолютното число. Под "абсолютно" разбирам това, на което умът поставя прегради. А и човекът може да е абсолютен и да не е абсолютен.
към текста >>

По какво се отличава Божествената Любов от останалите?
То е Питагоровото число, с което се измерват нещата. Известно е и като абсолютното число. Под "абсолютно" разбирам това, на което умът поставя прегради. А и човекът може да е абсолютен и да не е абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно, но спре ли движението си, не е абсолютно... По какво се отличава Божествената Любов от останалите? По нейната неизменност и постоянство във всички свои прояви във времето и пространството. Тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните или въображаемите числа. Несъществуващите, т.е.
към текста >>

А аз ще говоря за Божествената Любов, която е неизменна.
Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните или въображаемите числа. Несъществуващите, т.е. ирационалните числа "I", са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те да си кажат думата. А аз ще говоря за Божествената Любов, която е неизменна. Тя представлява вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с нея, не боледува. А човешката любов ограничава, защото в нея има страсти.
към текста >>

А при ангелската и Божествената любов няма никакви ограничения.
Девойката, щом се ожени за любимия си, веднага го ограничава, като му казва: "Слушай, ти знаеш, че те обичам, затова без мое позволение няма да ходиш никъде." Ако младежът отиде до кафенето, трябва да й каже защо е отишъл; ако направи някаква сделка, трябва да й даде сметка защо я е сключил. Така жената става господарка, а той слуга и след всичко това той мисли, че си е намерил другарка! Не, той си е намерил господарка, която му държи сметка за всичко. Това се получава при мъжа и жената, когато се влюбят. Досега не съм срещал нито едно изключение. А при ангелската и Божествената любов няма никакви ограничения. Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов.
към текста >>

Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов.
А при ангелската и Божествената любов няма никакви ограничения. Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел.
към текста >>

Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката.
Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката. Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел.
към текста >>

Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква.
И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."... Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни, а как оцеляха? Като народ българите са съществували преди православната църква. Значи в него има нещо повече, отколкото в църквата.
към текста >>

Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина.
Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни, а как оцеляха? Като народ българите са съществували преди православната църква. Значи в него има нещо повече, отколкото в църквата. Българският народ е съществувал и преди християнството.
към текста >>

Като народ българите са съществували преди православната църква.
Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни, а как оцеляха? Като народ българите са съществували преди православната църква. Значи в него има нещо повече, отколкото в църквата. Българският народ е съществувал и преди християнството. Самият Христос християнин ли беше? Православен ли беше? Защо неговите последователи се наричат християни?
към текста >>

Значи в него има нещо повече, отколкото в църквата.
Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни, а как оцеляха? Като народ българите са съществували преди православната църква. Значи в него има нещо повече, отколкото в църквата. Българският народ е съществувал и преди християнството. Самият Христос християнин ли беше? Православен ли беше? Защо неговите последователи се наричат християни? Ако питате Христа дали е християнин.
към текста >>

Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание.
Защото една и съща сила ги създава. Понеже в Любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание. А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето.
към текста >>

И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание. А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви.
към текста >>

Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов.
Истината трябва да се говори! Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да сте здрави и щастливи. Имате деца и трябва да ги възпитавате, а не да повтаряте само, че Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов. Съвременните учени ни убеждават, че в реда на нещата е да се колят животните. Това е по необходимост, но не е наше право. Мнозина казват: "Така трябва да живеем, за да угодим на обществото." Не, аз казвам: Трябва да угодите на Бога и на Любовта. Ако угодите на тях, ще угодите на всички... Не отхвърляйте онова, което досега сте направили.
към текста >>

Не търсете човешката любов, а Божествената.
Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата... Как трябва родът да се поддържа? Разумно. Как трябва да се възпитава детето? Разумно. Ще кажете: "Бог трябва да оправи света." Кой Бог на лъжата или на истината?
към текста >>

Не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя от нея ще пиете.
Всеки слънчев лъч, който уловите, е предназначен за вас. Веднъж паднал върху вас, никой не може да ви го вземе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която вие приемате, никой не може да ви отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за тази в извора. Не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя от нея ще пиете. Който пие от нея, ще се освежи и подмлади. Вие се намирате на кръстопът, на който трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да сте! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този проблем. Само глупавият отлага въпросите за други прераждания.
към текста >>

79. Петнадесета част

Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквата, но в техните отчаяни и наскърбени сърца.
Ще попитате какво ще правите след тези 25 години. Ще пътувате по звездите... Възвишеното и благородното у вас ще ви преобрази. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата... Величието Му не е в това, че Той създава слънца и вселени, които сътворява за един миг, а че като види някой тъжен и наскърбен човек, оставя работата си и насърчава този, когото всички подминават. Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквата, но в техните отчаяни и наскърбени сърца. Някои ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквите за мен са живите хора и техните сърца. Тези, които са създадени от хората, са тяхно далечно подобие. "А духовенството?
към текста >>

Някои ме упрекват, че не ходя на църква.
Ще пътувате по звездите... Възвишеното и благородното у вас ще ви преобрази. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата... Величието Му не е в това, че Той създава слънца и вселени, които сътворява за един миг, а че като види някой тъжен и наскърбен човек, оставя работата си и насърчава този, когото всички подминават. Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквата, но в техните отчаяни и наскърбени сърца. Някои ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквите за мен са живите хора и техните сърца. Тези, които са създадени от хората, са тяхно далечно подобие. "А духовенството? " То е човешкият дух.
към текста >>

Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам.
Възвишеното и благородното у вас ще ви преобрази. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата... Величието Му не е в това, че Той създава слънца и вселени, които сътворява за един миг, а че като види някой тъжен и наскърбен човек, оставя работата си и насърчава този, когото всички подминават. Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквата, но в техните отчаяни и наскърбени сърца. Някои ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквите за мен са живите хора и техните сърца. Тези, които са създадени от хората, са тяхно далечно подобие. "А духовенството? " То е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога.
към текста >>

Казвате, че не съм зачитал църквата, а това означава, че не зачитам Бога.
Църквите за мен са живите хора и техните сърца. Тези, които са създадени от хората, са тяхно далечно подобие. "А духовенството? " То е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, а това означава, че не зачитам Бога. Това е един незаслужен упрек, който не отговаря на истината... Сега аз ви проповядвам Божественото учение, което гласи: В проявената, изявена и осъществена Божия любов доброто никне, правдата расте, истината цъфти, Мъдростта връзва и Любовта зрее. Запишете си това. Вие имате едно живо дърво с такива плодове, от които имате нужда. На него всичко става. "А друго падна на добрата земя и
към текста >>

Аз ще се радвам, ако Любовта е в църквата и още повече, ако е в сърцата на хората.
Нека всички владици и свещеници кажат: "Ние искаме да служим по Любов и без пари." Да дадат те първи пример. Нека Любовта излиза от сърцата им и облива обкръжението им. Но те трябва да се откажат от месото. Има изобилна храна за тях: ябълки, круши, ориз, жито. Като опитат тази храна, ще разберат смисъла на много неща... Това е доброто семе, паднало на добра почва. Аз ще се радвам, ако Любовта е в църквата и още повече, ако е в сърцата на хората. Питате: "Защо критикуват духовенството и владиците? " Защото те са взели ключовете на Царството Божие и нито те влизат, нито на други дават да влязат. Щом те не отварят и не затварят навреме, ние ще им вземем ключовете. И на вас казвам: Ако искате да ви почитаме и уважаваме, и да ви обичаме, говорете истината. Аз нося в ума си една мисъл и в душата си едно желание доброто на своите братя.
към текста >>

Не е достатъчно владиците да служат единствено на православната църква.
Което говоря за владиците, се отнася за всички хора. Те трябва да претърпят известна метаморфоза, да станат истински духовни хора, да работят усилено върху себе си, за да се просветят. Ако не се просветят, могат да направят големи пакости. Преди две хиляди години те направиха една пакост и сега искат да направят друга, но това няма да им се позволи. Невъзможно е човек да направи едно и също престъпление два пъти. Не е достатъчно владиците да служат единствено на православната църква. Те трябва преди всичко да служат на Бога. В Писанието е казано: "Проклет е онзи човек, който се надява на човека! " Според мен не е проклет онзи, който се надява на човека, но на човешките системи... Един от важните въпроси, които си задават днес всички хора, е следният: "Защо не постигаме желанията си? Защо не успяваме?
към текста >>

Питат: "Защо хората не ходят в църква?
" Отговорът е ясен: не сте избрали същественото. Имате възможност да направите избор между светлината на лампата и слънчевата светлина. Ако изберете светлината на лампата, не сте умни. На слънчевата светлина и топлина всичко расте и зрее, всичко се облагородява. А на човешкото огнище само няколко души могат да се топлят... Питат: "Защо хората не ходят в църква? " Защото нямат Любов. Защо свещениците са изгубили своя авторитет? Защото нямат Любов. Защо хората не мислят право? Защото им липсва Любовта.
към текста >>

Църквата, за която говорим ние, не е стопанство'или сиропиталище.
Ние още не сме служили на Любовта... Помнете: Великият закон на Любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина. Доброто не може да расте в груба среда и при груби условия... Църквата, за която говорим ние, не е стопанство'или сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна. Църква на промени от Любов към Любов, от истина към истина, от Мъдрост към Мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха говорили истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е понастоящем. Българският народ е останал толкова назад благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители.
към текста >>

Тя е жива църква, а не каменна.
Помнете: Великият закон на Любовта, който действа в света, не прощава на никого. Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина. Доброто не може да расте в груба среда и при груби условия... Църквата, за която говорим ние, не е стопанство'или сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна. Църква на промени от Любов към Любов, от истина към истина, от Мъдрост към Мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха говорили истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е понастоящем. Българският народ е останал толкова назад благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро научих, че в някаква пловдивска гимназия една ученичка полудяла.
към текста >>

Църква на промени от Любов към Любов, от истина към истина, от Мъдрост към Мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта.
Той не е жесток, но всяка причина си има своето наследство, както и всяка лъжа своята реакция. Каквато и да е лъжата, тя винаги е лъжа, а истината е всякога истина. Доброто не може да расте в груба среда и при груби условия... Църквата, за която говорим ние, не е стопанство'или сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна. Църква на промени от Любов към Любов, от истина към истина, от Мъдрост към Мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха говорили истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е понастоящем. Българският народ е останал толкова назад благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро научих, че в някаква пловдивска гимназия една ученичка полудяла. Учителите и лекарите търсили причината за това, но не могли да я намерят.
към текста >>

Той не е в мъртвите форми на църквата.
Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека... Всяко полудяване се дължи на разочарование от любовна връзка... Като обичаш някого ти го почиташ, като не го обичаш не го уважаваш. Може да лицемериш, но това не е любов... Какъв смисъл има да ви говоря сладки думи, а да нямам Любов, да ви прегръщам и целувам, а зад гърба си да държа въже за обесване? Аз искам първо духовенството, което говори за Син Божи, да Го познае. Нека покажат на хората кой е Син Божи, кой е Синът на Любовта. Той не е в мъртвите форми на църквата. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те се намират много далеч на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, където човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам...
към текста >>

Те ще видят новата култура, която ще бъде материална, духовна и Божествена.
Новото идва! Ще видите, че то ще изникне за една нощ и Земята ще рухне. Светът тогава ще има нов ред. За кои? Само за съзнанието на ония хора, у които има чувство. Те ще видят новата култура, която ще бъде материална, духовна и Божествена. Материална по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената и те ще живеят идеален живот. Мъжът като влезе у дома, сърцето на жена му ще трепне от радост. Същото ще чувства и мъжът. Лицата на хората ще са весели и няма да има грубости... Хората мислят, че Христос е същият, какъвто е описан в Евангелието преди две хиляди години.
към текста >>

Ние си имаме църква." Когато дойде Христос да проповядва своето учение, евреите нямаха ли църква?
Но как? Не се съмнявам, че ще помогна на хората. Тогава Гласът каза: Свърши се! Право мислиш, че ще го спасиш. Сега и на мен искат да кажат: "Защо си дошъл да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква." Когато дойде Христос да проповядва своето учение, евреите нямаха ли църква? И те не го ли питаха защо е дошъл? Аз казвам: Аз не дойдох, не съм дошъл още. Като дойда, работата ще стане опасна. Вие чувствате между вас Господа. Той се проявява между вас и казва: "Не вършите работите си както трябва."
към текста >>

Църквата се опорочава пак от такива хора.
То е до вратата на Царството Божие... Съвременното общество се нуждае от умни хора, които могат да прилагат великите закони на битието. За всички длъжности в света са нужни просветени, благородни хора. Има такива люде, но всяка служба и управление се опорочава от хора, които не знаят как да изпълняват своите задължения. Те не познават законите на живота. Църквата се опорочава пак от такива хора. А домът от майки и бащи, които не познават законите. Ето защо човек трябва да се върне към онова първоначално състояние, когато е познавал всички закони. Как ще осъществи това? Чрез диамантена воля. Това е задача на бъдещето.
към текста >>

Човешката ръка е Божествена книга, листата на която постоянно се пишат.
Но то трябва да се разбира по дух, а не по букви. На друго място казва: "Създайте си приятели от неправдата." Това са символи, гатанки и притчи, на които трябва да се разбира вътрешният смисъл... Помнете: В Божиите обещания няма обратни решения. Щом е така, прострете ръката си с дланта нагоре и четете писаното върху нея. Тя е написана книга, и то с математическа точност. Човешката ръка е Божествена книга, листата на която постоянно се пишат. Много хиромантици се ползват от нея. Изкуство е да научиш да четеш тази "книга"... СТРАНИЦИ ИЗ ДУХОВНАТА БИОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИТЕ II ТОМ Българска, първо издание
към текста >>

80. 42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА

42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА Царю Небесний, Ти, Който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА Царю Небесний, Ти, Който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти. Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето лозе. Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро.
към текста >>

Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА Царю Небесний, Ти, Който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти. Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето лозе. Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така, както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и закона Си в сърцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления.
към текста >>

Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА Царю Небесний, Ти, Който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти. Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето лозе. Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така, както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и закона Си в сърцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин Сливен, 20.10.1919 година
към текста >>

81. 83. КРАСИВАТА МОЛИТВА

Направи ни като стълбове в Твоята Жива Църква, за да въприемаме Божествения Живот за другите.
83. КРАСИВАТА МОЛИТВА Господи Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в Твоята Жива Църква, за да въприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем със Словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, Милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята. Амин
към текста >>

Разкрий в нас, Милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята. Амин
83. КРАСИВАТА МОЛИТВА Господи Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в Твоята Жива Църква, за да въприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем със Словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, Милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята. Амин
към текста >>

82. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея.
С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота.
към текста >>

е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки?
Нека всеки се стреми и работи да стане ясновидец, но да знае да мълчи; да слуша ясно и да знае с кого да споделя видяното и чутото. Кой човек, като разглежда един предмет, може да каже, че напълно разбира смисъла и съдържанието му? Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа.
към текста >>

Това е Божествената трапеза, която днес се слага.
Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа.
към текста >>

„Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава.
Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях.
към текста >>

Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат връзката си с Великия Разумен Свят.
Тогава иде животът и всички добри условия; в неговия дом настава изобилие и радост. БЛАГАТА НА ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗЯТ. ДОБРОТО Е ОСНОВА, ВЪРХУ КОЯТО КАТО СЕ ГРАДИ, ДОМЪТ Е УСТОИЧИВ. РАЗУМНОСТТА Е ОГРАДА. ИСТИНАТА Е ПАЗИТЕЛ. Задачата на учениците на Божествената школа е да поддържат връзката си с Великия Разумен Свят. Да бъдат онази жива среда, през която Божествените блага достигат до човешките души. Днес в светът има много вярвания. Хората спорят кое от тях е право. Във всички вярвания има еднообразие. Каквито и да са те, хората мислят, чувствуват и постъпват все по един и същи начин.
към текста >>

Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека.
Поздрав на всички братя и сестри. 27. VIII. 1949 г. Изгрев—София. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ. Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види до къде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, което му се е преподавало в миналото, и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник.
към текста >>

То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ.
Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил, и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи — статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на разумния живот — велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас.
към текста >>

Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство.
Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е, човек да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет, и знанието, което се дава в Божествената школа — школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика — негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод и, като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам.
към текста >>

След смяната на календара от Българската православна църква, Петровден е вече на 29 юни.
С поздрав: Изгрев, 27. VI. 1949 г. БРАТСКИЯТ СЪВЕТ. __________________________ *Бележка: До 1961 г. Петровден се е празнувал на 12 юли. След смяната на календара от Българската православна църква, Петровден е вече на 29 юни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32567000389099