НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
112
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Биографични бележки
Архангел
Михаил
” във Варна.
Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св.
Архангел
Михаил
” във Варна.
Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти.
към текста >>
Архангел
Михаил
”.
е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св.
Архангел
Михаил
”.
През 1898 г. е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи) (1805 г., с.
към текста >>
се завръща в Сливен, където се запознава с
Михаил
Чайковски (Садък паша).
През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г.
се завръща в Сливен, където се запознава с
Михаил
Чайковски (Садък паша).
През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища. От 1869 г. чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар. “Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери.
към текста >>
2.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на
Архангел
Михаил
.
Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на
Архангел
Михаил
.
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
към текста >>
Импулсът на
Архангел
Михаил
изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос.
Импулсът на
Архангел
Михаил
изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Епистоларният диалог в тази книга започва през 1898 г. и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
към текста >>
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на
Архангел
Михаил
.
Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на
Архангел
Михаил
.
Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление.
към текста >>
Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз,
Михаил
.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.).
Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз,
Михаил
.
Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление. За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П. Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX век; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация. Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие.
към текста >>
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на
Архангел
Михаил
в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на
Архангел
Михаил
в българската култура.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на
Архангел
Михаил
и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Може би затова в началото на повечето от писмата на П. Дънов, а по-късно и във всяка негова проповед стои библейски фрагмент, разгръща се като своеобразна теологична интерпретация, но със задължителна структура на диалог между анализа и разбирането. Тази диалогична морфология е най-ярка стилистична специфика в текстовете и словата на възрастващия духовен Учител, преобразявайки ги от конвенционални проповеди в полифонични беседи между различни импулси в индивидуалното самосъзнание. В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на
Архангел
Михаил
и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.
Анализът на диалогичната морфология Учител-ученик, имплицирана в писмата на П. Дънов и П. Киров, внушава изводи, които недвусмислено насочват интерпретацията към характеристики, типични за Реформацията. В края XIX век Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец. С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.
към текста >>
3.
Пеню Киров - №2
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
Архангел
Михаил
му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето.
Архангел
Михаил
му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
към текста >>
4.
Петър Дънов - №1
Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал
Михаил9
.
№ 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров,
Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал
Михаил9
.
Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.
към текста >>
9. Става дума за
Архангел
Михаил
.
Ваш: П. К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.)
9. Става дума за
Архангел
Михаил
.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
към текста >>
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте ангелски чина.
К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте ангелски чина.
Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима:
Михаил
- небесният „архистратег" (от гр.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16).
От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима:
Михаил
- небесният „архистратег" (от гр.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>
5.
Петър Дънов - №3
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г.
към текста >>
сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми -
Михаил
(1879-2300 г.).
Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г.
сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми -
Михаил
(1879-2300 г.).
В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2.
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №7
Архангел
Михаил
дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Архангел
Михаил
дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
Това е Заповедта на Архангел
Михаила
, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия.
Господ е наша крепост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест. Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година. Има нещо важно да се притури и тъмните места да се направят ясни.
Това е Заповедта на Архангел
Михаила
, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия.
И аз трябва да чакам, докато приема всичко. Не се обезсърчавайте, братя. „Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите.
към текста >>
7.
Пеню Киров - №10
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
№10 Препис [бел. на П. К.] Съобщение46 На Пеню и Тодор на 3 януарий 1899 година вечерта, 7 часа.
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
Много, рабчета, за Бога ревнувате. Теодоше48, рабче на Бога Вишнаго, вземаш радост от Бога живаго, защото живееш да твориш Волята Му. Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце. Знайте, рабчета, трябва да внимавате, когато за Бога правите жертви. Дънов взема грижата за вас.
към текста >>
49. Става дума за духа на
Михаил
Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
Тук се публикува, за да се спази хронологията. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 47. Вж. бел. 16. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 48. Галено име на Теодосий, гръцки вариант на Тодор. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)
49. Става дума за духа на
Михаил
Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
(П.К., №10, 03.01.1899 г.) 50. Това е въпрос на П. Киров към духа. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)
към текста >>
8.
Петър Дънов - №15
* М –
Архангел
Михаил
.
Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс. ....................
* М –
Архангел
Михаил
.
65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>
9.
Петър Дънов - №17
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил
или някой друг.
............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П.
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил
или някой друг.
В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил
".
74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил
".
(У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
10.
Пеню Киров - №21
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила
.
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила
.
И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.
към текста >>
11.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
Архангел
Михаил
му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето.
Архангел
Михаил
му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват".
към текста >>
Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал
Михаил9
.
11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.) № 1 Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.8 Люб. бр. Киров,
Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал
Михаил9
.
Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир. Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.
към текста >>
9. Става дума за
Архангел
Михаил
.
Ваш: П. К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.)
9. Става дума за
Архангел
Михаил
.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
към текста >>
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте ангелски чина.
К. Дънов ................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.),
архангелите
заемат осмия от деветте ангелски чина.
Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
към текста >>
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
................. 8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.
Древното предание говори за седем
архангели
(вж.
бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима:
Михаил
- небесният „архистратег" (от гр.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16).
От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима:
Михаил
- небесният „архистратег" (от гр.
„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил -
Архангел
-лечител.
(У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)
16. Орифил - първият от седемте
архангели
, който е управител в периода от 200 г.
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г.
към текста >>
сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми -
Михаил
(1879-2300 г.).
Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г.
сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми -
Михаил
(1879-2300 г.).
В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2.
Архангели
- Братя на огъня и топлината; 3.
Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8.
към текста >>
И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от
Архангела
Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят.
№6 гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Отворената ти картичка24 получих на 11 того и бързам да ти отговоря с това си [писмо]. Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор.
И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от
Архангела
Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.
към текста >>
Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез
Архангела
Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор. И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от Архангела Божий, че имаш много работа Божествена и работа, която ще учуди целия свят. Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада.
Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез
Архангела
Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото.
Нека прочее да бъде волята Божия. Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко.
към текста >>
Известява ни още
Архангел
Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Но ний, като желаехме чрез тебе да получим някои благи дарования от Бога, поизчаквахме. Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е възможно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада. Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.
Известява ни още
Архангел
Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година.
Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават. С радост ти говоря, братко. Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавление и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора.
към текста >>
Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от
Архангела
Божий.
25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посланието на призования дух, отправено към медиума. (П.К., №6, 12.11.1898 г.) №5 Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров,
Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от
Архангела
Божий.
Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови.
към текста >>
Архангел
Михаил
дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Варна, 2 декем[врий] 1898 г. Любез. ми бр. Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест.
Архангел
Михаил
дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се.
към текста >>
Това е Заповедта на Архангел
Михаила
, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия.
Господ е наша крепост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест. Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година. Има нещо важно да се притури и тъмните места да се направят ясни.
Това е Заповедта на Архангел
Михаила
, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия.
И аз трябва да чакам, докато приема всичко. Не се обезсърчавайте, братя. „Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите.
към текста >>
12.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
№10 Препис [бел. на П. К.] Съобщение46 На Пеню и Тодор на 3 януарий 1899 година вечерта, 7 часа.
„Аз,
Архангел
Рафаил47.
Много, рабчета, за Бога ревнувате. Теодоше48, рабче на Бога Вишнаго, вземаш радост от Бога живаго, защото живееш да твориш Волята Му. Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце. Знайте, рабчета, трябва да внимавате, когато за Бога правите жертви. Дънов взема грижата за вас.
към текста >>
49. Става дума за духа на
Михаил
Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
Тук се публикува, за да се спази хронологията. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 47. Вж. бел. 16. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) 48. Галено име на Теодосий, гръцки вариант на Тодор. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)
49. Става дума за духа на
Михаил
Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература.
(П.К., №10, 03.01.1899 г.) 50. Това е въпрос на П. Киров към духа. (П.К., №10, 03.01.1899 г.) №11 (отворена карта)*
към текста >>
Снощи имахме едно много кратко съобщение от
Архангел
Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
И засега само чакаме да почнем делото Божие и сега-засега за него мислим и за него се молим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило. Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.
Снощи имахме едно много кратко съобщение от
Архангел
Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре.
Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобщение, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.]. Като чакаме за твоя радостен отговор, оставаме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.
към текста >>
Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел
Михаил
, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме.
№14 гр. Бургас, 1 март 1899 г. Любез. бр. Дънов, Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадвахме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свидетелства.
Едно-две кратки съобщения имахме от Архангел
Михаил
, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме.
За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед. Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън.
към текста >>
Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е
Михаил
, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо. Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което запомних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост. Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този.
Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е
Михаил
, но понеже заради съмнението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?
От Васил нямаме още писмо. Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.
към текста >>
* М –
Архангел
Михаил
.
Нарочни поздравления от Д-ра. Ваш верен: П. К. Дънов 27 Пс. ....................
* М –
Архангел
Михаил
.
65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.) 66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.)
към текста >>
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил
или някой друг.
............... * Не е посочено точно посланието – І или ІІ. 73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.) 74. П.
Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е
Архангел
Михаил
или някой друг.
В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)
към текста >>
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил
".
74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаил
".
(У., №17, 04.03.1899 г.) №18 Варна, 17 апр[ил] 1899 г. Люб. пр. Киров и Тодоров,
към текста >>
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила
.
Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течението на времето ни лекува. Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпяваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съобщения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно.
Той каза, че е вождът Господен и че е по-горна степен от
Архангел
Михаила
.
И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.
към текста >>
13.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Относително за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява
Архангел
Божий:
Той ми съобщава да взема каквито отпечатъци има в печатницата, което и направих, и да се разхвърлят всичките букви на Призванието, понеже така било заповядано от горе. А вместо това Призвание ще се даде друго към Нова година - подпълнено и разяснено и по-хубаво от сегашното. Затова ще моля да пишете на братя Велчеви да разхвърлят буквите и да не изпущат нищо навън. Защото те казаха, „че ний можем и до неделя [да] ги разхвърли[м], защото сега имаме работа". Но аз се боя да не отпечатат от тях, защото някои подигравки от разни чиновници се отправят към нас, от което се разбира, че има нещо съобщено от тях.
Относително за вестника, какво наименование да му се даде и колко части може да печатате наведнъж, ето що явява
Архангел
Божий:
„Д-рът голяма отговорност има. Съдържанието на списанието ще е религиозно. Пишете на Д-ра, списанието има доволно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро".
към текста >>
Михаил
взема грижата за вас.
Пишете на Д-ра, списанието има доволно материал от Бога Живаго. Дерзайте, рабчета, Небесните сили са с вас. Списанието ще носи название „Утро". Съдържанието ще има отбран материал. Отначало три хиляди.
Михаил
взема грижата за вас.
Харизвайте от имотите си на бедните." 5. XII. 1898 г. Времето не ни позволи повече да питаме. Сега моля, братко в Христа, изслушай молбата ми: оня ден получих от Българ[ска] тър[говска] банка писмо, с което ми се напомня срока на полицата ми към Кирчев и Родев, понеже тези я джиросали на казаната банка. Както знаете, аз и без това съм притеснен.
към текста >>
Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме
Архангел
Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Но ний, като не обръщаме внимание на себе си, т.е. на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай.
Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме
Архангел
Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам Архангела Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа". Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо.
към текста >>
Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам
Архангела
Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
на сърцата си, веднага казваме съгласно световната философия, съгласно стъпалото, на което умствения ни уровен се намира, и съгласно това, което нашият ум, подбутнат от Дявола, изнамери. От това се явява дисхармония между възвишените духове и нази. Друго едно. Духовете, възвишени или долни, не могат да знаят повече от онова, освен силата, която ги свързва с тяхното начало, и то толкова, колкото да могат внушеното в случая, в кръга на работата, да изпълнят и да подразбират някои неща, без да знаят всичко докрай. Ний имахме много случаи от това, ето един пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Той рече да каже нещо, но веднага казва: „Чакай да питам
Архангела
Божий, понеже той е натоварен с управлението на тази работа".
Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога".
към текста >>
Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита
Архангела
Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.
Отива, идва и ни казва: „За Доктора пишете му, че работата му лошо отива от ден на ден. Проклятие ще има за него, защото не слуша гласа Божий. Клетва е взел Докторът за Бога - че ще Му изпълнява заповедите". Повторно питаме, поне за списанието да отговори нещо. Отговаря: „Няма, рабчета, нищо да му се каже, защото работи работи недостойни за пред Бога".
Оттук се вижда, че той не е знаел нищо по таз[и] работа и освен гдето се принуждава да пита
Архангела
Божий, но види се като не е намерил удовлетворителен отговор от този, последния, принудил се [е] да вземе Божията дума по това и същите тях да ни яви.
Тъй прочее отиват работите на един человек, тъй също и на един народ. Светът повече лоши работи върши, защото хората му са с дяволски сърца и се подпомагат от духове лоши и от сами[те] дяволски ангели. А малко са, които се мъчат да вършат добро, но и те хиляди препятствия срещат, понеже са в постоянна борба с Дявола. Само хора, които никакви световни работи не ги интересуват, гледат с прискърбие на падналото че- ловечество. На такива сърцата са жилища на Св. Троица.
към текста >>
Архангел
Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, руския писател, умрял преди 50 години.
Следователно при искане на нещо обещано ний, ако сме изгубили благоволението на Бога, то вместо да ни се пратят възвишени духове, дохождат сатанински прислуги и си играят с нас, като ни правят да блуждаем в истината. От всичко дотук изложено ще разберете, че причините и за самото Призвание да се ненапечати първия и втория път пак е причина Дяволът, заедно с плътните му слуги хората. Затова по-благоприятно време чака за явяването си. Не че Бог не е в сила да направи нищо, но чака хората сами да си извоюват това, т. е. готови да са за приемането Му.
Архангел
Натанаил ни запозна тези дни с Лермонтова, руския писател, умрял преди 50 години.
Той ни каза между другото и това, че Русия към края на 1900 г. и в началото на 1901 г. ще превземе Цариград. Ний тук все тъй отиваме с бр. Тодора. Приеми сърдечните ни поздрави, както от Тодора, тъй и от мен, твой в Христа Господа: П. Киров.
към текста >>
14.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Михаил
ми съобщи, че Бог ще ми даде Божествено богатство.
се ожених. На 17 февруари 1899 г. към 4.30 сутринта в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков. На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (кръстих се) в река Девня при моста на жп линията в гр. Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов.
Михаил
ми съобщи, че Бог ще ми даде Божествено богатство.
През 1902 г. от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших. Така щото цели седем дни и нощи постих. През всичкото време продължавах да се занимавам с работата си. През 1903-1904 години ходих да проповядвам Господа в България.
към текста >>
Ето какво е прочел в Бургас брат
Михаил
Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя.
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г.
Ето какво е прочел в Бургас брат
Михаил
Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя.
„През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака.
към текста >>
на брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна.
Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г.
на брат Пеню е било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна.
Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват.
към текста >>
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта
архангел
Михаил
му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта
архангел
Михаил
му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство.
И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца.
към текста >>
15.
№71 (Петър Дънов)
Държах три сказки в градския салон „Арахангел
Михаил
"72.
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна.
Държах три сказки в градския салон „Арахангел
Михаил
"72.
Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри.
към текста >>
72 Читалище „
Архангел
Михаил
“, гр.
Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43; панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26; елек: 67, 44, 42, 36; -------------------------------------------------------------
72 Читалище „
Архангел
Михаил
“, гр.
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
към текста >>
16.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
72 Читалище „
Архангел
Михаил
“, гр.
71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.
72 Читалище „
Архангел
Михаил
“, гр.
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г. 73 През 1897 г.
към текста >>
17.
БЕЛЕЖКИ
2. Вероятно стaва дума за
архангел
Михаил
, който след 1897 г.
БЕЛЕЖКИ 1. Пеню Киров (1868 - 1918), живее в Бургас. Работи в съда, търговец, комисионер, често сменя занятията си. Медиум и спиритист, пътува и проповядва, пише и публикува статии по окултни въпроси.
2. Вероятно стaва дума за
архангел
Михаил
, който след 1897 г.
ръководи съдбините на човечеството. Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен. Учи в католически колеж в Цариград, завършва медицина във Франция. Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир.
към текста >>
Архангел
Михаил
" във Варна и в с. Николаевка.
Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св.
Архангел
Михаил
" във Варна и в с. Николаевка.
Избран е за председател на градската управа във Варна. През 1897 г. е арестуван от властите и затворен. Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява. В с.
към текста >>
18.
СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО
Архангел
Михаил
" в гр.
във „Възраждането на българщината във Варна. Атанас Георгиев", в „Известия на Варн. Археол. Дружество", kh.IV (1910), Варна, 1911, стр. 11 сл. А (рхимандрит) М(ихаил) Ч(авдаров), „Петдесет годишнината на първата българска църква „Св.
Архангел
Михаил
" в гр.
Варна", Варна, 1915, стр. 11 сл. П. Никое, „Иконом Константин А. Дъновски", в „Духовна Култура" год. I, кн.1 и 2., София, 1920, стр.
към текста >>
Архангел
Михаил
".
черквата „Св. Богородица" в Пловдив. Турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението и аз сам отидох при мютесарафина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж от училището за черква и да се нарече „Св.
Архангел
Михаил
".
На 14 февруарий 1865 год. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черквата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман се разпореди да се преоблекат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци. За новата черква взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ.
към текста >>
Михаил
Чавдаров, „Петдесетгодишнината на първата бълг.
След освещаването на черквата ни пристигна в гр. Варна на, 20 февруарий нов гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х.Никола Абаджията" Забележително е, че К. Дъновски и в тоя случай се старае да се постави в центъра на събитията (Още по-ясно личи това у Архим.
Михаил
Чавдаров, „Петдесетгодишнината на първата бълг.
Църква", стр. 26, дето в основата на разказа имаме пак устни съобщения и спомени на К. Дъновски), докато от следващото писмо на Р. х. Мавридов се вижда, че той тогава се е намирал в Хадърджа, отдето варненските българи го извикали да им стане свещеник, а следователно - да участва и в отварянето на българската църква. Той не е бил, следователно, от инициаторите на събитията.
към текста >>
Михаил
Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27).
Досега се е смятало, въз основа на сведенията, давани от К. Дъновски, че първата литургия в Първата българска църква във Варна се е отслужила на 14 февруарий 1865 г. (вж. Спомени на К. Дъновски, стр. 24. Архим.
Михаил
Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27).
Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский.
към текста >>
19.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Отец
Михаил
бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два.
К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Отец
Михаил
бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два.
Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита.
към текста >>
Атанас ходил наред две зими да се учи при отца
Михаила
и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари.
Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно.
Атанас ходил наред две зими да се учи при отца
Михаила
и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари.
Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г.
към текста >>
Отец
Михаил
заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица.
Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица.
Отец
Михаил
заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица.
Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец Михаил и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето! За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време.
към текста >>
Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца
Михаила
и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец
Михаил
и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!
Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г. във време на Гръцката завера по преследването от страна на турското правителство първенците гърци не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил заедно с няколко още селски първенци били вързани и закарани в град Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от село Гулица. Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали.
Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца
Михаила
и други гръцки свещеници и миряни била решена и те, отец
Михаил
и дядо Георги, едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!
За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християнларън джанларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги. След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-1828 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите.
към текста >>
След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети
Архангел
Михаил
, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети
Архангел
Михаил
, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
към текста >>
20.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети
Архангел
Михаил
" (днес Музей на Възраждането).
Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското училище в града. Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици. След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище. Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата.
Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети
Архангел
Михаил
" (днес Музей на Възраждането).
Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон.
към текста >>
След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети
Архангел
Михаил
" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г.
в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен.
След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети
Архангел
Михаил
" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г.
По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски. Погребан е в двора на черквата „Свети Архангел Михаил".
към текста >>
Погребан е в двора на черквата „Свети
Архангел
Михаил
".
След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски.
Погребан е в двора на черквата „Свети
Архангел
Михаил
".
Надгробният му надпис свидетелства: „Константин А. Дъновски 1830 - 1918, пръв български учител във Варненско и свещеник в град Варна." Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:46
към текста >>
21.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети
Архангел
Михаил
", при която и до днес живее в най-окаяно положение.
През 1854 г. К. Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8). В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К.
Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети
Архангел
Михаил
", при която и до днес живее в най-окаяно положение.
На 11 май 1860 г. се състави за пръв път в град Варна българска община; печатът й носеше надпис: „Българска училищна община „Съгласие, дързост и успех". Общината се състояла от: Хаджи Стамат Сидеров, Хаджи Рали Мавродиев, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ.
към текста >>
Архангел
Михаил
".
Мухтията Ибиш Ефенди подари от вакуфите 400 лв. Един гражданин 800 лв. Събрали се десет хиляди лева и по съвета на благоразумните българи решено било да се дадат на гръцката община, с условие да се издържа български учител при гръцкото училище, който три пъти в седмицата да преподава български език на българските деца. Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св.
Архангел
Михаил
".
Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28.
към текста >>
Архангел
Михаил
".
черковата „Св. Богородица" в Пловдив. Турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черковата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долния етаж на училището за черкова и да се нарече „Св.
Архангел
Михаил
".
На 14 февруари 1865 г. пръв път служих в нея и аз и бях първия свещеник На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската черкова, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Ив. Димитров Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов.
към текста >>
22.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети
Архангел
Михаил
".
В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък.
Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети
Архангел
Михаил
".
В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гроба се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя.
към текста >>
Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети
Архангел
Михаил
", София, 1940 (бел. състав.)
*(църковнославянски): Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите (бел. ред.) **Григорий V - цариградски патриарх от 1797 до 1821 г., обесен от турците навръх Великден при избухването на Гръцкото въстание (бел. ред.) ***Омофор (гр.) - част от архиерейско облекло, което обхваща врата и раменете (бел. ред.) ****Историци, свързани с Българската православна църква, оспорват описания от К. Дъновски начин на получаване на Антиминса.
Виж архимандрит Иннокентий Софийски, „За свети Антиминс във варненската църква „Свети
Архангел
Михаил
", София, 1940 (бел. състав.)
*****Евхаристия (гр.) - богослужение за освещаване на светите дарове - тялото и кръвта Христови във вид на хляб и вино (бел. ред.) * (църковнославянски): „Защото както тялото е едно, а има много удове (органи), и вейте удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са“, Първо Коринтяном, 12: 12 (бел. ред.) ** (църковнославянски): „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! “, Псалм 133; 1 (бел. ред.) *** Родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение и от Вавилонското преселение до Исус Христос са цитирани в Евагелие от Матея: 1; 1-17 (бел. ред.)
към текста >>
23.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
се освещава и открива първата българска църква „Свети
Архангел
Михаил
" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.
„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г.
се освещава и открива първата българска църква „Свети
Архангел
Михаил
" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.
Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.
към текста >>
Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети
Архангел
Михаил
".
„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети
Архангел
Михаил
".
„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131. „Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.
към текста >>
24.
ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ
Архангел
Михаил
дойде тази сутрин при мен и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с Небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Любезни ми брат Киров, Приех вашето писмо и съобщенията. Благодаря ви много за сърдечните поздравления. Радвайте се. Аз имам радостната вест.
Архангел
Михаил
дойде тази сутрин при мен и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с Небесните войнства да тури света в обсадно положение.
Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките народи и след това Господ Исус от Небето, заедно с всичките светии, ще пристигне да възстанови новия ред на Царството. Аз чакам за обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се. Господ е наша крепост и спасение.
към текста >>
Това е заповед на
Архангел
Михаила
, който иде от Бога с особена мисия да ми съобщи Волята Божия.
Господ е наша крепост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест. Заповядано ми е да ви кажа да отложите напечатването на Призванието до Нова година. Има нещо важно да се притури и тъмните места да се направят светли, ясни.
Това е заповед на
Архангел
Михаила
, който иде от Бога с особена мисия да ми съобщи Волята Божия.
И аз трябва да чакам, докато приема всичко. Не се обезсърчавайте, братя. Призванието ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нищо от това напечатано. Разхвърлете буквите.
към текста >>
25.
ПЕНЬО КИРОВ
му било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г.
му било казано от
Архангел
Михаил
да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна. Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години".
към текста >>
26.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Архангел
Михаил
".
Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св.
Архангел
Михаил
".
Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа.
към текста >>
се създаде и братска библиотека под ръководството на брат
Михаил
Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература.
През същата година братската група направи опит да заживее колективно. Братя и сестри изработваха играчки за деца, продаваха ги на пазара, а спечеленото се употребяваше за общия живот. През годините 1922 и 1923 аз завърших специален технически курс, който ми даде възможност да постъпя на работа в Морското училище като преподавател по практически занятия. Така се установих на постоянна работа във Варна. През 1922 г.
се създаде и братска библиотека под ръководството на брат
Михаил
Ангелов, в която, освен беседи от Учителя, се достави много окултна литература.
През следващите години гостуващи братя от София или от другаде периодично устройваха четения на различни окултни теми. След 1922 г. животът на Братството потече както изгряващите слънчеви лъчи. Всяка заран излизаме за изгрев слънце на Ташла-тепе (Камен връх)*. През същата година Учителя посети Варна и отседна в кьошка на д-р Жеков в лозята.
към текста >>
Един от първите работници за братското дело беше брат
Михаил
Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов.
Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев.
Един от първите работници за братското дело беше брат
Михаил
Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за Кръстьо Христов.
Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
към текста >>
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"),
Михаил
Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ").
живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани.
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"),
Михаил
Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ").
Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.
към текста >>
*
Михаил
Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г.
1922 г. до 1954 г. (бел. състав.) *Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав ) **Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав )
*
Михаил
Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г.
във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г.
към текста >>
във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на
Михаил
Иванов", стр.
до 1954 г. (бел. състав.) *Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав ) **Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав ) *Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г.
във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на
Михаил
Иванов", стр.
202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок. 1932 г. се преселва в София, играе забележителна роля в живота на Изгрева, публикува в САЩ интересни мемоари, завършва земния си път на 22 декември 1976 г.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Под думата Небе се подразбират Съществата, създадени преди човека, а те са Ангелите,
Архангелите
, Херувимите, Серафимите и човешките души.
Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и Земята. И то подразбира не тази Земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров. В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са турени да осветяват само за тия същества, които са около тях.
Под думата Небе се подразбират Съществата, създадени преди човека, а те са Ангелите,
Архангелите
, Херувимите, Серафимите и човешките души.
Да, Земята - то са човешките души (чете Битие 1:2-5). Върху Земята значи нямало ред и порядък - „неустроена, пуста", но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата, т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа.
към текста >>
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея,
Михаил
не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
С. Драганов: Дявола не бива ли да кълнем? Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Но ако слушаш Църквата, ще имаш един резултат, а ако слушаш Господа, ще имаш друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме правото да го кълнем.
Даже виждаме, че когато спореха за тялото на Мойсея,
Михаил
не смея да произнесе против него хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети."365 Но свободен е всякой - който иска, може да кълне; но аз ви казвам: не бива да кълнете.
Който не може да произнесе думата Любовь, той ще кълне и затова той сам ще си отговаря, аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример: нося пушка, на полето мога да те убия, но с думата Любовь аз те връзвам - питам те кое е по-хубаво. С. Драганов: По-хубаво е, като вържеш мен, да вържеш и дявола. Е, значи виждаме с този пример кое е по-доброто. Ето на, това учение аз го изпълнявам.
към текста >>
28.
001. За книгата и нейния автор
Архангел
Михаил
”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя.
Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св.
Архангел
Михаил
”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя.
Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов.
към текста >>
29.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
Архангел
Михаил
”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св.
Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св.
Архангел
Михаил
”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св.
Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20
към текста >>
Арахангел
Михаил
” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св.
И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св.
Арахангел
Михаил
” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св.
Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби.
към текста >>
30.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Архангел
Михаил
”.
Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св.
Архангел
Михаил
”.
Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос. Преди да отпътува обаче, той решил, в споразумение с варненските първенци х. Рали, Сава Георгиевич, Велизар Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да свика събрание в село Хадърджа, където да поканят и първенци от околните села, за да се занимаят с националната и църковна борба на българите.
към текста >>
31.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Архангел
Михаил
" на 14 февруари 1865 г.
Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра. През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св.
Архангел
Михаил
" на 14 февруари 1865 г.
в долния етаж на българското училище, построено в 1862г. Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край. Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е.
към текста >>
32.
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И КАТАКЛИЗМИ
на пророк Данаил се говори за второто идване на
Архангел
Михаил
.
Тогава Слънцето, звездите ще изгаснат и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, но денят Господен, който идва, ще бъде тъмен ден. Вие трябва да имате запалена свещ, на която при страшните бури и урагани, при всички несгоди да можете свободно да четете. В 12 гл.
на пророк Данаил се говори за второто идване на
Архангел
Михаил
.
Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа, или че? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Във времето на пророк Данаил дежурен беше Архангел Михаил.
към текста >>
Във времето на пророк Данаил дежурен беше
Архангел
Михаил
.
на пророк Данаил се говори за второто идване на Архангел Михаил. Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа, или че? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации.
Във времето на пророк Данаил дежурен беше
Архангел
Михаил
.
Сега е Второто Пришествие, сега е краят на века. Всички тия неща, които са казани в 24 гл. от Матея и в 12 гл. от пророк Данаила, се отнасят за сегашните времена. Тия дни на страдания, ако не се съкратят, нито една плът не би се спасила.
към текста >>
33.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Сега влизаме в епохата на
архангел
Михаил
.
Божият ден е страшен. Сегашните европейски народи седят и си играят с огъня, още продължават да лъжат. Не, всички трябва да слугуват на Любовта. Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, е да се свържем с Бога на Любовта. Бог е решил да оправи света и ще го оправи.
Сега влизаме в епохата на
архангел
Михаил
.
Той е свързан със слънчевите сили. Затова можем да кажем, че иде една слънчева култура на Земята. Християните сега очакват второто идване на Христа. Ще бъдете зрители на онова великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Ще бъдете свидетели, че Бог не може да бъде поруган.
към текста >>
Сега
архангел
Михаил
воюва.
Сега идат Напредналите същества, светиите, силните. По-напред пращаха своите служители, а сега сами те идат. Напредналите Същества идат и носят ново оръжие. Само като си вдигнат ръката, тъмните сили ще се търкулят по Земята и оръжието им ще стане на каша. Досега светът не е виждал силата на светиите.
Сега
архангел
Михаил
воюва.
Силите на светлината са смели. В тази борба те ще победят. Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Това показва силата на Истината. Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт.
към текста >>
34.
СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на
Архангел
Михаил
.
Стреми се да отговаряш на това име! Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в битието. Туй отделяне е известно в духовния свят като „зазоряване на човешката душа". Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи какво представлява душата. Тя е онова мощно възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което се крие в него.
В обикновения живот казват, че като умира, човек предава душата си на
Архангел
Михаил
.
Това са поетични приказки за обикновените хора. Обаче за мъдреца не е така. Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.
към текста >>
35.
8. ФОРМУЛА ЗА ДУХОВЕН ПОДЕМ
(3 пъти) Сега Бог царува и управлява света Сега Учителя царува Сега Христос царува Сега
архангел
Михаил
царува и чисти със своя огнен меч света. 5.
Разтваряме ръцете опънати напред с дланите нагоре: Ръцете ми, с които върша най-хубавата Твоя работа и изявявам Великата Ти Правда. Благодаря Ти за прекрасната, хубава глава, с която разрешавам всичките си мъчни и трудни въпроси, справям се с трудностите и противоречията и помагам на моите братя и ближни. Дясната ръка надясно под ъгъл 45°, със събрани пръсти, а лявата ръка свободно пусната надолу: Въздуха, водата, снега, светлината, топлината, красотата, храната, земята, слънцето, луната, звездите, планетите. Всичко, Господи. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Господи, благодаря Ти, загдето Си ме турил вътре в това Твое Тяло.
(3 пъти) Сега Бог царува и управлява света Сега Учителя царува Сега Христос царува Сега
архангел
Михаил
царува и чисти със своя огнен меч света. 5.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Да бъде всичко за Славата Божия на Земята. (3 пъти) 6. Поздрав с дясната ръка свита в лакътя с дланта напред: Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов. (3 пъти) 7. Поздрав с дясната ръка свита в лакътя с дланта напред: С Бога напред да вървим и всички мъчни и трудни въпроси с Негова помощ правилно да разрешим. 8.
към текста >>
36.
3. ФОРМУЛИ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
Сега
Архангел
Михаил
царува и чисти със своя огнен меч света.
Бен Адет Исабет (3 пъти) Исабет Бен Адет (3 пъти). Велики Учителю на Мъдростта, ела чрез Духа Си и ни озари със Твоята Виделина да се отворят умовете ни да разбираме Писанията, да познаем Бога, да Го приемем, да Го възлюбим и да започнем да Му служим — да изпълним Неговата Воля на Земята. Сега Бог царува и управлява света. Сега Учителя царува. Сега Христос царува.
Сега
Архангел
Михаил
царува и чисти със своя огнен меч света.
(3 пъти) 19. Тайна молитва. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Господи, ела чрез Духа Си и се всели в моето сърце, в моя ум, в моята душа, в моя дух, в моето тяло, за да бъда здрав и изправен пред Теб. Озари ни със Своята Виделина и изпълни ни със Твоята Благост, за да изпълним Твоята Воля на Земята. 20. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Да бъде всичко за славата Божия на Земята.
към текста >>
37.
13. ФОРМУЛИ ОТ ЖИВОТА НА УЧЕНИКА
Сега
Архангел
Михаил
царува и чисти със своя огнен меч света.
Човек, който е разбрал Истината, става свободен. (3 пъти) 16. Сега Бог дарува и управлява света. Сега Учителя царува. Сега Христос царува.
Сега
Архангел
Михаил
царува и чисти със своя огнен меч света.
(3 пъти) Ако целият български народ казва тази формула, границите на България ще се отворят и всички готови души от цял свят ще дойдат при нас. 17. И най-големите страдания, които минавам, са измет за мен в сравнение с великата привилегия, която имам, че съм ученик на Всемирното Бяло Братство. 18. Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай и пътя си продължавай и Бога не забравяй. (3 пъти) 19. Господи, Ти, Който си Любов, най-високия връх, помогни ми да се изкача на този връх, оттам да погледна.
към текста >>
НАГОРЕ
