НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
58
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
58
:
1000
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
След това
да
измива слабините
си
и
да
легне
да
спи.
Тя изслушала съвета и очаквала
да
й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и
си
отишла.
Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство?
" - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава.
сестра ми се разболя, получи силни болки в корема.
Той го посреща и му казва: "Нещо
си
напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине.
Сега тръгвай оттук без
да
се спираш, за
да
свариш влака.
За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви,
да
яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна.
Братовчедката ми Цонка пристигна от Русе и каза: "Како, заведи ме при Учителя,
да
видя Той какво ще ми каже!
Правили й операция и й казали, че няма
да
има деца.
Заведох я при Учителя и тя започна
да
плаче и
да
Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен.
Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата
да
се убиват за имоти.
Правих
си
две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма
да
имам деца.
Лекарите не ми дават
да
ставам.
А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска
да
ни раздели със съпруга ми".
Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи!
Сега ще кажеш на свако
си
(на татко)
да
те заведе на Рила,
да
походиш малко.
Не едно, а три деца ще отгледаш".
И така, отидохме
си
вкъщи.
Казахме на татко, той се засили веднага, беше енергичен и пъргав.
Тя нищо не носи.
Той носи всичко.
През пустинята, през Рибните езера, Рилския манастир, през Седемте езера и
си
дойдохме в София.
Обаче, когато Цонка се изкачила през Рилския манастир по стръмната пътека, Друшлявица, пътя нагоре към Дамка, по средата на пътя повърнала много кръв.
Учителят го диктувал на брат Боев - как
да
си
лекува нервите и какво
да
прави, за
да
има деца.
Първо, през време на жетва,
да
пие преварена гореща вода по една чаша сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода.
Това нещо като прави - пи вода, измива се и прилага дишането, то след три месеца тя забременя.
Те
си
направили друга къща и отидоха там
да
живеят и по-късно тя роди момче.
След сина й се ражда едно момиче и едно момче.
Тя изгледа и трите.
доста време прахме на реката боси.
Не ми минава от гореща вода.
Сама се мъчих
да
се излекувам, не можах.
Реших
да
се посъветвам с Учителя.
Помислих:
да
мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без
да
ги поздравя, за
да
не прекъсна разговора им.
- Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих.
- (живеех в малката къщичка на сестра Стефова) -
Да
, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах.
Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаех баща и бащинска милост.
Преди години страдах от разстроен стомах.
Разказах му за болестта
си
и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може
да
ми помогне,"
Но интересното било следното: Учителят излязъл
да
го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата?
" и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може
да
ми помогне." - "Рекох, пишете й
да
пие сок от ряпа, по една супена лъжица."
Това е, братя, моята опитност, която исках
да
споделя с вас.
Получих невроза, не можех
да
спя, бях неспокойна и се задушавах.
Не можех
да
се храня, храната ми засядаше на гърлото, не можеше
да
се смели.
Бях обезпокоена за здравето
си
.
В една от ваканциите отидох при Учителя и Му обясних всичко.
Препоръча ми сутрин
да
изпивам на гладно една чаша топла вода и като се минат 10-15 минути
да
изпия една - две супени лъжици зехтин.
Отидох
си
на село.
Започнах
да
изпълнявам съветите.
Стомахът ми се отпусна и можех
да
поемам течности и по малко храна.
Възвърнах жизнеността
си
и възстанових здравето
си
.
Иначе щях
да
си
замина млада.
Цял месец непрекъснато вдигаше температура около 40 градуса и в корема й се появиха гнойни гнезда като циреи.
След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полковите лекари, 7-8 души, на консулт.
Като видяха състоянието на жена ми, всички до един ми казаха:
След като
си
отидоха, аз се запътих към казармата.
Случайно виждам генерала.
- Гръблев, чувам че около тебе има някакво нещастие, но ти
си
героичен човек, приготви се
да
понесеш мъжки загубата на жена
си
.
- Може ли
да
ми разрешите няколко дни отпуск,
да
отида до един професор в София,
да
се консултирам с него?
Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене.
- Ще оздравее, всичко ще мине благополучно.
След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр.
- Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш
да
го изпие.
Зная, че тя е капризна и няма
да
го вземе.
Също ще й правиш и горещи компреси с памук, натопен във вряла вода, малко изцеден, и ще го сложиш на корема.
Благодарих Му и
си
тръгнах за Бургас.
Приложих само компресите с врялата вода, а сусамовото семе и ряпата не направих.
Беше толкова здрава, че можех
да
изляза с нея на разходка на улицата.
Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха:
- Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни!
- По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва
да
го приемем.
Казах му
да
не доверява това на другите лекари.
Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят
да
бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал
да
оздравее един сляп човек чрез лекар.
Виждала съм го в Стара Загора.
Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала
да
минава край нея, воден от жена
си
- сляп, напълно сляп.
Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло
да
му помогне
да
прогледа.
В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил
да
му помогне
да
прогледа.
"
Да
бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа.
Човекът
си
отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н.
да
прогледне и не проглежда.
Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа
да
направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил
да
се срещнеш с този лекар и
да
ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за
да
ги разбира тези работи.
Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага?
Щеше
да
получи и слава".
Аз не мога
да
мисля така.
Аз не се съмнявам, че Учителят можеше
да
лекува и моментално, защото съм виждала и това, но зная, че Той оставяше понякога лекуването
да
става и по-бавно.
Защо и за какво, Той
си
знаеше.
Какво би станало, какво би правил, ако всички слепи и всички болни се струпаха на вратата Му
да
ги лекува?
Но кажеше ли, че ще мине, или "
Да
бъде според вярата ти", рано или по-късно минаваше.
Изредиха се и колеги, и ученици, и хазаи
да
боледуват.
Но този път хвана и мене инфлуенцата, Понеже не бях боледувала, не знаех как
да
си
помогна.
Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах
да
пея.
Взех тетрадката
си
,
да
споделя радостта
си
от този опит.
Чувам, че колежките ми идват
да
ме видят.
Но какво
да
им кажа?
Не мога
да
им обяснявам, няма
да
ме разберат.
Казвам им само, че ми е спаднала температурата и утре ще отида на училище.
Поради парализата, на нас ни бе разрешено
да
бъдем при нея, за
да
я обслужваме.
Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за
да
помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена.
Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма
да
се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен.
Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха
да
бъда готов за един възможен лош край.
Аз казах това на жена
си
, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето
си
да
замине.
Започва
да
се моли на Бога и Учителя
да
запазят живота на Веска.
Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини.
Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове!
" Тя се събужда и твърдо решава
да
изпълни даденото нареждане.
И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя.
Трябва
да
отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха
да
приемат никаква храна, дори най-малкото количество, веднага след вземането следваше ужасно продължително повръщане.
Постепенно след като започнахме
да
даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма.
Подобрението започна
да
се чувства осезаемо.
Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид.
Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря
си
." Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест.
Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри резултати.
Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат.
Насън й се явил Учителят и между нещата, които казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дойда пак
да
те проверя какво
си
направила!
След пет години - значи животът на Веска беше осигурен.
За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма
да
си
замине и че животът й засега е вън от опасност.
Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение.
Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори
да
се премахне съвсем.
Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето
си
замина в края на 1974 г.
жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ
да
слезе от небето, пак не може
да
й помогне, ето защо я изписаха от болницата.
С писмо Учителят ми даде метод как
да
я лекувам.
Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула.
Освен това, Учителят каза
да
намеря лекаря и
да
му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее.
По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София,
да
Му го поднесем.
Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми.
Тогава Учителят каза, че било определено тя
да
си
замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години.
След като изтекоха определените години, тя
си
замина от земята.
Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат
да
помогнат.
Тя го молела
да
отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал
да
иде.
Когато разбрал, че вече никой не може
да
му помогне, решил
да
се обърне към Учителя.
Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа
си
и Той заръчал: "Нека
да
си
мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода,
да
пие топла вода и
да
яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат.
Тогава майката отишла при Учителя, който й казал
да
дава на дъщеря
си
горещо мляко и варена царевица.
Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде
да
ме заведе в родния ми град, за
да
умра там.
При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито
да
седна, нито
да
стана, задушавах се.
Забраниха на сестра ми
да
ми казва кои мои другарки са умрели от болестта.
Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене.
Идваха лекари, но бързо
си
отиваха, като не можеха с нищо
да
ми помогнат.
Извиках сестра
си
и й казах
да
напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло.
Когато близките ми отидоха в кухнята
да
вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в
себе
си
.
Казах
си
: "Умирам, но за Тебе, Господи, още не съм живяла.
Искам
да
живея за Тебе!
" Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих
да
получа възможност
да
Му служа.
Втората ми молитва беше ридание.
Те искаха
да
ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: "Аз няма
да
умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене.
Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти
си
вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта.
Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри."
Братът
си
спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат.
Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите
си
- от това болката ще ти мине." Помислих
си
: "Тази работа без лекар няма
да
премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди
да
сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха
да
ме болят."
Лекарите казвали, че непременно трябва
да
се извадят, защото са гнойни.
Братът не искал
да
му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя.
Той му дал наставление в никакъв случай
да
не се съгласява
да
ги вадят.
Препоръчал му
да
намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли,
да
прави с него гаргара няколко пъти на ден.
"Нека болният прави усилия
да
се движи,
да
ходи,
да
работи, колкото може.
Така по-скоро ще оздравее, отколкото ако лежи и чака
да
му услужват." - казва в една беседа.
Изпратих
да
кажат на Учителя.
Да
дойде на екскурзията".
Тъй като беше решено
да
се отива на Мусала, аз размислях, че при това кръвотечение, ако тръгна, то значи
да
ме носят на носилка.
Затова реших
да
се моля.
Молих се три дена и три нощи
да
ми спре кръвотечението.
Но точно сутринта, когато
да
тръгвам, кръвотечението пак се появи.
Но аз реших, каквото и
да
става с мене, ще отида.
На върха се качих с един скъсан сандал.
- "Подуха ми се краката." - "Десет дена
да
ги миеш три пъти подред в гореща вода.
"Аз започнах
да
си
слагам краката в гореща вода, но не минаха и десет дена, и краката ми оздравяха.
Брат Неделчо се разболял и почувствал остри болки в стомаха
си
.
" - "Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе
си
раничката." На другата сутрин в 10 часа брат Неделчо, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията.
"Неделчо, рекох, вземете раницата на сестрата, тя не може
да
върви." Грабва Неделчо върху своята раница и раницата на едната сестра, продължава, но едва се влачи.
Пъхти брат Неделчо със силни болки в корема, едва върви.
Учителят бърза, не може
да
Го стигнеш.
"Ох"- отдъхнал
си
Неделчо.
Кой ще запали огъня, кой ще свари чай
да
пият.
Тръгва брат Неделчо
да
търси дървета, запалва огъня.
Но в тоя момент задухал силен вятър, хвръква шапката на Учителя.
И
си
казал: "Ох, вече най-после малко
да
си
почина,
да
си
отдъхна".
На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно.
Отишъл при Учителя
да
благодари.
Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата.
Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела
да
се движи.
Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години.
Посъветвали майката
да
я заведе при Учителя.
Там ще почне
да
прави разходки първо на няколко метра, после на далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее.
Последователно ходеха сестри
да
й прислужват.
Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна.
Той им каза: "Кажете на сестрата утре
да
дойде на Изгрева!
- "Как ще дойде, Учителю, на Изгрева, та тя не може
да
става от леглото."
- "Рекох, кажете й утре
да
дойде на Изгрева!
" Отишли в града и съобщили на сестрата какво е наредил Учителят.
На сутринта тя се опитала
да
стане, краката много я болели, но тя станала и казала в
себе
си
: "Щом Учителят казва
да
отида, то аз ще отида на Изгрева".
Полека се облякла и тръгнала, бавно, с много усилия вървяла и накрая стигнала на Изгрева.
Като я видели сестрите, които са я посещавали в града, се почудили как е възможно тя сама
да
се качи на Изгрева.
Този ден беше четвъртък и всички бяхме готови
да
тръгнем на Витоша с раници.
Учителят взе една раница и я подаде на болната сестра
да
я носи.
" Сестрата не се противеше, тя знаеше, че щом Учителят го казва, то тя ще може
да
отиде на Витоша.
Тръгнахме всички, като често спирахме по няколко минути за отмора.
Учителят я караше
да
се преоблича на всяка почивка и така тя започна
да
се чувства все по-добре и по-добре.
Юрданка Жекова
В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно.
Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура.
"Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там,
да
остане тука?
Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя.
Услужвах
си
сама и без
да
взимам лекарства или
да
правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях.
Той би могъл
да
ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави
да
опитам, че и планината лекува.
В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест
да
е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина.
ме заведе на Изгрева
да
видя Учителя и
да
чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи.
" - "Как мога
да
дойда на Витоша с това лумбаго?
- "Щом Учителят е казал, ще дойда."
Срещнахме изгрева на слънцето над Симеоново.
Учителят, който беше в едната група, спря там за малка почивка,
да
си
отдъхнат възрастните, както и
да
се съберат пръснатите по цялата урва приятели.
Когато пристигнаха и последните, почакахме още малко, за
да
могат и те
да
си
отдъхнат.
Тъкмо гледах къде
да
седна, когато Учителят ми посочи големия камък.
Когато станахме
да
продължим по лъкатушния път, за моя голяма изненада вече не чувствах никакви болки.
Много се зарадвах, че дойдох на тази екскурзия, за
да
се върна здрава.
Завел я в Горна баня
да
прави бани.
"Сега съм най-близо до Изгрева, защо
да
не отида
да
се срещна с Учителя и
да
го попитам за болестта на майка
си
." -
си
казал той и заминал за Изгрева.
Учителят бил зает с подреждането на една барака.
Зарадвал се братът, че му се удало удобен случай
да
се срещне с Учителя.
Но след като работата свършила, Учителят се прибрал в стаята
си
.
Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за
да
Му се обадя, но аз все още нямах кураж.
Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите.
В критичната
си
възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат
да
лекуват.
По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено.
Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя
си
отива, а те са безпомощни, не могат
да
й помогнат.
Леля прати майка ми
да
пита Учителя за нея.
Той отговаря: "От нея зависи".
Леля много добре схвана какво искаше
да
каже Учителят.
Стана вегетарианка, отиде
да
живее на Изгрева, близо до Учителя.
Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната
да
разговаря с Учителя.
Аз за пръв и последен път Го видях така
да
се смее.
Той казваше: "Повтори, повтори същото" и почваше отново
да
се смее със сълзи.
Беше оценила Благодатта, изляла се чрез Христовия Дух на Учителя върху нея.
Благодареше и възнасяше хвала на Бога.
група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството.
Щом пристигна, без
да
е чул разговора ни, Той започна
да
говори по темата, която обсъждахме: "Аз мога
да
лекувам всички болести и мъртви
да
възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза." Представете
си
- взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде?
Представете
си
, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна
да
лекувам.
Тогава няма
да
мога
да
си
гледам работата.
И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил?
Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които
да
наблюдават какви промени са настъпили след лечението.
Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии.
Излекуваните ще кажат: колко е кратък животът, нека сега
да
го използваме рационално -
да
ядем и пием и се веселим.
Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал?
Така е и с всички хора, които страдат от различни болести.
Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако ги излекувам без в тях
да
се е пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължат
да
си
живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят.
Има ли тогава смисъл
да
лекувам такива хора?
За
да
се лекуват хората, преди всичко трябва
да
стане пробуждане в тяхното съзнание и
да
изменят начина
си
на живот.
Значи в умовете на хората трябва
да
се внесат нови идеи, които преобразуват техния живот".
Преди години получих смущение в стомаха, което стана причина
да
придобия ценна опитност чрез Учението на Учителя.
Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва
да
приложа нещо от знанията, които имам.
Но се оказа, че не мога
да
намеря лечебен метод за моя случай.
Започнах
да
търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва
да
се носи вода с две стомни от някой извор.
Веднага се заех
да
изпълня задачата.
Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах
да
намеря, защото вече никой не
си
служи с тях.
Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени.
Какво точно става, не можех
да
си
обясня.
Не се наложи
да
нося втори път вода, защото на следващата сутрин изпитвах глад.
Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без
да
има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган.
Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната.
Ако искаме
да
изчистим тази слуз, трябва
да
се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни,
да
я изхвърлят навън.
Това беше голяма изненада за мен, защото имаме наука и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
Йогите имат едно упражнение за изчистване на слузта от стомаха, което е следното: Йогата взема бинт, дълъг 20 м и започва бавно
да
го гълта.
След като го погълне, го изважда навън, с което се цели
да
се изчисти набраната слуз по стените на стомаха.
Но това упражнение е много трудно и малко хора могат
да
го приложат.
Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят!
решихме с един приятел
да
започнем житния режим през февруари.
Бяхме изкарали вече един-два дни, когато съпругата му прояви желание и тя
да
се присъедини към нас.
Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва
да
оправя много сметки.
При това положение тази жена се реши
да
кара житен режим, а заедно с това
да
изпълнява задълженията
си
в работата, а след работа и задълженията
си
като домакиня.
През първите дни на режима тя се страхуваше
да
не й стане лошо по време на работа и дали ще може
да
си
върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално.
Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше
да
спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници.
Тя спря
да
взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане.
След житния режим, Магдалена Митева промени и начина
си
на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло.
След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе,
да
ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че
си
отслабнала, а аз също искам
да
отслабна." Като
си
тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма
да
идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време
да
се виждаме."
Той ми каза: "Слушай сега
да
ти разкажа за ползата от козето мляко."
Само че аз тези неща ги зная, и
си
мислех, че ще трябва от уважение само
да
го изслушам.
Но това, което разказа, наистина трябва
да
го знаят повече хора.
Той работел в бившия завод АТЗ като счетоводител, където се пенсионирал.
Но тъкмо се пенсионирал и се почувствувал не добре.
Тогава напуснал Стара Загора и дошъл
да
живее извън града в една малка зила зад Дома на инвалидите.
Купил
си
няколко кози, които пасял и основната му храна била козе мляко.
Като пасял козите и бил сред природата, той се успокоил и времето започнало
да
минава неусетно.
"Та мене козето мляко ме излекува - завърши разказа
си
бай Митьо - сега съм на 84 г.
За ползата от козето мляко Учителят казва: "Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене
да
ми ги разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им.
Бай Митьо не е чел беседите на Учителя, но по вътрешен път намерил правилната посока за
себе
си
.
Но тук аз искам
да
допълня, че познавам един човек, който на 50-годиш- на възраст имаше тумор в мозъка, рак на дебелото черво и камъни в бъбреците.
Да
се види може ли човек
да
се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено.
Нищо готвено, никакъв зехтин, сирене и тем подобни.
През пролетта един месец - ще
си
отбележиш какви плодове
си
ял и как
си
се чувствал.
През лятото пак един месец и ще
си
отбележиш как
си
се чувствал.
2.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Неговата рождена сестра е от Братството и тя го завежда на Изгрева.
Този брат се казваше Руси Николов.
Сестрата представя рождения
си
брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо.
Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите
си
вършат добре работата.
Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел.
По тази причина сестра му го завежда при Учителя -
да
получи съвет как
да
си
излекува язвата.
Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа
да
бъде надзирател на майсторите, но само
да
наблюдава, без
да
им прави забележка.
А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети.
Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора".
Учителят поканва студента
да
седне до Него на масата.
Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея
да
ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея".
Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето.
Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти
си
един от свидетелите
да
види,
да
чуе и
да
разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни.
Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка.
Може
да
се каже, че Учителят се караше на сестрата.
Ние я познавахме добре и не можехме
да
помислим, че се е провинила зле, за което Учителят
да
е толкова строг към нея.
Дали и тя казваше нещо, не мога
да
кажа, защото нейният глас съвсем не се чуваше.
Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме.
Той казва: "Майка, която обича детето
си
, то не може
да
умре.
Иди и го вземи и му направи супичка
да
яде".
Георги започна
да
работи в тенекиената фабрика и
си
отрязва малко пръста.
Стана инфекция, той почна
да
бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове.
И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя.
Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат
да
му вземат главата.
След съня му го завеждат при Учителя.
И той още отдалече, като вижда Учителя, вика: "Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене!
Благодаря Ти, Учителю!
Значи Учителят гарантира за него за десет години, той идва
да
благодари на Учителя.
И работи Георги Илиев и като минаха 10 години точно, замина
си
от този свят.
Учителят ме покани
да
му поправям вратичката на едно шкафче.
Но когато работата беше вече в последната
си
фаза, трябваше
да
се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплесна и ме нарани в лявата ръка.
Текна кръв и се чудех какво
да
правя.
"Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее"-
си
рекох.
А трябва
да
работя, за
да
си
изкарам прехраната.
Тогава Учителят се загледа над мен съсредоточено.
Сякаш гледаше в безкрайната далечина.
- "
Да
, знам, че ще мине -
си
казах аз мислено - но ще минат 10-15 дни." Вечерта, преди
да
си
легна, снех превръзката, за
да
почистя раната.
Но за голяма моя изненада, раната ми бе заздравяла само за 7-8 часа, вместо за 15 дни.
" Дава на сестрата книжка, която
да
предаде на Георги и то веднага.
До последния
си
ден той пазеше книжката, която Учителят му бе подарил в онзи решителен момент от живота му.
Учителят му казва: "След пет дена ще оздравееш, върви
си
." След пет дена братът оздравя.
" - "Първо повярва, а после послуша и
си
отиде у дома, за
да
изчакаш изцеляването
си
.
Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може
да
става от легло- то.
Учителят отговаря: "Кажете й
да
стане и дойде при Мене".
Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може
да
става.
Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която и е предала думите на Учителя.
Като отива при Учителя, Той й казва
да
седне.
Хваща с двата
си
пръста ней- ния Аполонов пръст на едната ръка, после на другата.
Учителят й казва: "Никога
да
не заспиваш под плодно дърво".
"Никога
да
не заспивате под плодно дърво.
В тях живеят същества, които изтеглят жизнените сили и демагнетизират човека".
Затова аз легнах под дървото, за
да
ме посетят".
"Умът трябва
да
мине строга Школа, за
да
се развие,
да
се оживят всички негови центрове.
След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето
си
.
За
да
отида и Го попитам относно здравето
си
, стана причина Невяна Панова.
Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма
да
е лошо, ако Му кажа болката
си
.
- обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо.
- От 23 години съм болна от гастрит - отговорих Му аз - и не мога
да
се излекувам.
Идвам при Вас, ако обичате,
да
ми помогнете.
- Три пъти на ден ще пиете вряла вода, по една чаена чаша преди ядене.
Като чух това, веднага
си
казах в
себе
си
: "Ах, с вряла вода ще ме лекува и с ряпа!
На другите изобщо не проговори и
Си
влезе в стаята.
Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна:
- С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство.
В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без
да
ни каже нищо.
Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна
да
гледа на изток.
След това тръгна
да
се връща.
Аз през всичкото време Го наблюдавах.
Гледах и не можех
да
повярвам на очите
си
.
- Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя
си
.
Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела
да
работи.
Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба
да
му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче.
В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте".
Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил, съобразно даденото упътване и веднага оздравял.
Тогава адвокатът отива
да
съобщи на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво
да
кажат, отговорили: "
Да
, и така може".
Не се вижда от прозореца нищо, освен безкрайна белина.
Всичко е заличил дълбокият сняг.
Каруца не може
да
изгази до гарата.
Всичко, което знаех, опитах, за
да
си
помогна, но не можах.
И седнах
да
пиша писмо на Учителя.
Описвам болестта
си
, описвам мъката
си
, че пътят е дълбоко заснежен и не може
да
се пътува,
да
отида при Него; пиша, че не искам
да
оставя децата
си
без учител, а не мога
да
ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и
си
мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет
да
си
помогна.
Когато се върнах реших, че няма защо
да
изпращам писмото на Учителя,
да
Го безпокоя.
Разбрах, всичко разбрах.
И с радостни сълзи благодарих.
Помощта е идвала много пъти, щом се позова към Него, но от този пример, подчертано се вижда, че Той долавяше нашите състояния и нужди и ни помагаше и през далечното пространство.
Четири часа се мъчих с неговото раждане.
След това аз
си
почивах от раждането, обаче плацентата не падаше.
Мъчих се час и половина
да
се освободя от нея.
Акушерката искаше
да
търси медицинска помощ.
Тогава казах на Крум
да
отиде и
да
попита Учителя какво Той ще каже.
Крум отишъл при Него и Учителят му казал: "Намерете, рекох, едно малко шишенце и
да
духне тя в него".
Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили, плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето.
Той ми помогна
да
се спася.
Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси.
Аз почувствах, че Учителят беше взел вече предварителни мерки, за
да
ме спаси.
Но трябва
да
има една външна физическа причина, за
да
се обосновава това велико чудо, което направи Учителят с мене.
За
да
прикрива своите методи на духовна помощ, Той
си
служеше с най-различни средства, за
да
не се прочуе със Своите чудеса.
А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души.
За Него беше достатъчно
да
каже на някой болен брат или сестра: "Изпий, рекох, чашка гореща вода или сварете
си
, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин", а можеше
да
препоръча и екскурзия на болните и те по чудо оздравяваха.
А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори
да
Му е казал за състоянието
си
.
Тогава нямаше нужда Той
да
препоръчва физически мерки.
След срещата
си
с Учителя, внезапно болният оздравяваше.
Но трябва
да
подчертая от своя личен опит, че помощта Му беше духовна.
Той беше в състояние
да
направи всичко, ако болния заслужаваше това.
Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло.
" Учителят му казал, че ако продължават
да
го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи.
Поканил го
да
влязат в големия салон.
Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: "Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: "Иди на полянката, постой малко под заслона и
си
почини".
Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждането се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място.
Извадил огледалцето
си
и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също.
Той изтичал радостен при Учителя и Му благодарил, че оздравял по този чуден начин.
Една майка в провинцията имала дъщеря с психическо разстройство, ненормално говори.
Майката е много разтревожена, че лекарите не могли
да
й помогнат.
Без
да
казва тя нищо, стои с дъщеря
си
, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш!
" Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка
си
любезно и мило.
Тогава се връщат двете, благодарят Му.
Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре.
"Царството Божие не е в Слово, а в Сила."
по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза.
Пенсиониран е по болест на 53-годишна възраст.
Баща ми бешe много отслабнал, не можеше
да
се храни и престана
да
спи.[/left]
Всички вкъщи много се уплашихме.
Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева.
Учителят се усмихнал и казал: "Той няма
да
умре.
А като
си
отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне
да
ходи, но
да
го заведете някъде, където
да
смени климата - нависоко и
да
язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви?
" На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна
да
спи, постепенно започна
да
става от леглото и
да
ходи.
Ходеше все повече и повече, докато започна
да
се качва на Рида (едно възвишение до града).
Разболяла се една от големите дъщери на баба й и след като д-р Миркович не успял
да
я излекува, им предложил: "Аз имам един приятел в София, трябва
да
извикам Него, Той ще я излекува непременно." Думата била за Учителя.
Наредил з стаята
да
останат само Той, болната и майка й.
След сеанса на лекуването, бабата на Мария повикала другите
си
дъщери
да
се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек.
Всички целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и
си
казала името, както официално се запознават хората.
Учителят я изгледал няколко пъти и й казал: "След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът й, тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго.
Оттогава животът й се променил, почнала
да
се интересува от Учението и станала последователка на Учителя.
Веднъж Пантелей Карапетров се разболял и изпитвал силни болки по цялото тяло.
Накрая не можел
да
диша, щом
си
поемел дъх, прорязвала го непоносима болка.
Той бил много стеснителен и не искал
да
безпокои Учителя с дребните
си
човешки проблеми.
Слушал беседите и считал, че от тях получава всичко необходимо.
Но този път
си
казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ."
Пантелей се събудил рано, едва успял
да
стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак
си
да
отиде до салона.
Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид.
Говорел за болестите, какво представляват те и как
да
се справяме с тях.
Когато беседата свършила, Карапетров се чувствал съвсем здрав.
Изпитвал безкрайна благодарност към този Велик Учител, Който знаел нуждите на всички свои последователи и откликвал, дори когато Го зовяли само в мислите
си
.
Всеки път, когато баща ми разказваше този случай, майка ми казваше: "И все пак, Пантелей, трябваше
да
отидеш при Учителя и
да
му благодариш лично!
" А той отговаряше: "Защо
да
Му губя времето?
Той знае всичко.
Както знае за болестта ми, така разбира цялата моя благодарност и признателност."
Един брат бе довел сестра
си
, която бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха
да
ни атакуват, намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат.
И това става на събора, където е разположен лагера, където сме всички с Учителя.
Как
си
представяте всичко това и как може
да
си
го обясните?
Няма ли
да
влезнете в противоречие с това, че тук, на това място е Великият Учител, а около Него стават тези неща.
Той не избърза веднага, след малко отиде, огледа я хубаво, както може Той
да
оглежда.
Отиде при нея и извика на духовете, които я бяха обсебили: "Слушайте, вие, кой ви дава правото в този дом
да
влизате и
да
биете?
Сестрата се сви, онези също се свиха у нея и не искаха
да
я напуснат.
Учителят ги накара
да
я отнесат в палатката.
А рожденият й брат благодареше на Бога, на Учителя и сияеше от радост.
Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема.
Едва дочакал
да
свърши работното време и отишъл в болницата на преглед.
Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва
да
бъде в хирургията
да
му направят операция.
Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил
да
отиде при Учителя.
Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало
да
бъде на операционната маса във Варна.
Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине".
След като се наобядвахме решихме
да
отидем на Езерото на съзерцанието.
Минавайки по една пътека, видях 7-8 сестри, които не познавах,
да
се разговарят.
Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози".
Стана ми неприятно, но нямах време
да
й обяснявам случая с брат Велко.
Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва
да
го оперират, защото е гноен и щял
да
се пукне и
да
почине.
Това означава, че трябва
да
го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни.
Накрая болният приятел казал: "Не, няма
да
се оперирам, Учителят ще ме излекува".
Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял.
Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас.
Точно по това време Учителят изведнъж спря
да
говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва
да
излезе и бързо напусна салона.
Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави
да
дежурят при болния.
На следващия ден той е почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за
да
благодари.
Да
знаеш, че това е за последен път.
А знаеш ли колко трудно бе
да
те пуснат отгоре, за
да
слезеш на земята и още по-трудно бе
да
дойдеш на Изгрева.
Затова внимавай, защото с голяма цена
си
откупен, както от Небето, така и от Земята".
Братът навел глава, а онези около него слушат и знаят, че той винаги правеше това, което
си
иска - беше вироглав и буен, но беше добряк и услужлив.
Ето ви един обикновен пример за онези, които, за
да
си
решат задачата, прибягваха до помощта на Учителя.
Един ден Учителят извика при
себе
си
Юрданка и казал, че днес тя трябва
да
изпълни една задача.
Той взима малка ножичка и изрязва от палеца
си
част от нокътя
си
и го подава на Юрданка.
Нарежда й: "Вземи това и го сложи в кърпата
си
,
да
не се загуби.
Ще пристъпиш до детето, ще отриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без
да
казваш никому това." Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата.
Тя започнала
да
разпитва и
да
търси тази жена.
Учителят не позволил
да
се говори нищо за случилото се.
Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха дошли и нямаше
да
има място за нас
да
се доближим до Учителя.
Той можеше
да
лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господ.
Юрданка Жекова
Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание.
Започнаха
да
идват много хора на поклонение от София и провинцията.
Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала
да
разправя на Тодора своя опитност с Учителя.
Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки.
Обезкръвила се, едва се движела и била принудена
да
дойде при Учителя за съвет.
Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла
да
се приближи по никой начин до Него.
Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката
си
, че онзи, който я придружавал й донесъл стол
да
седне.
Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва
да
стане.
Зашеметена, тя отново седнала на стола и не могла
да
проумее онова, което се случило.
Тогава разбрала какво значи, че човек трябва
да
се възроди чрез Духа.
Като се върнал, някой го посъветвал
да
се намаже с бензин, за
да
си
сгрее тялото.
Намазал се и стоял край печката
да
се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло.
Лекарите го отписали и чакали
да
умре.
Чакахме
си
реда
да
влезем при Учителя.
Попита за Учителя, може ли веднага
да
влезе и говори с Него.
Казахме Му, че не е хубаво
да
прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда
си
, щом като работата му е много спешна.
С жена
си
били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле.
До този момент лекарите не могли
да
й помогнат и не давали никакви надежди.
Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили
да
помоли Учителя
да
й помогне.
Човекът Му разказа всичко и Го помоли
да
помогне на жена му.
"Файтон ли
да
взема, Учителю, или такси?
И
да
отидем веднага, незабавно.
Много е зле." - "Няма нужда от нищо, рекох.
Поздравете я." - "Ама не можете ли
да
дойдете днес" - пита тъжен човекът.
Да
ви оставя адреса?
"Кажете й много здраве от мене" - казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подаде ръката
Си
за сбогом.
Човекът
си
отиде смутен, недоволен, тъжен.
Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително.
Ние вече знаехме, че Той може
да
помага и отдалеч, без
да
има нужда
да
ходи при болния.
Нито когато излязохме
си
спомнихме за него, нито по-късно.
След 2-3 години през една ваканция виждам същия човек на беседа, а след известно време го виждам и на обед на масите на Изгрева заедно с жена
си
.
Тя каза, че когато
си
отишъл, човекът намерил жена
си
по-добре и след няколко дни оздравяла съвършено.
Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите
си
да
се напекат на слънце.
След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите
си
и
си
легнаха
да
си
починат.
Аз също започнах
да
прибирам, но много бавно, понеже боледувах от плеврит, болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми.
Но аз не позволявах никой
да
ми услужва.
Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва
да
си
услужва сам.
Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще
си
помогне по- лесно и по-бързо
да
оздравее.
Остане ли милосърдни сестри
да
му услужват, неговата работа е свършена."
И така бавно, бавно аз внасях парче по парче и подреждах палатката
си
.
Най-после остана
да
внеса една пухена възглавница, но толкова бях изморена и такива болки чувствах от дясната
си
страна, че някак много ми домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках.
В това време чувам: "Можете ли, рекох,
да
ми донесете един чайник вода?
" Подигнах
си
главата, гледам - Учителят, бащински мил и нежен, надвесил се над мен и държи трилитров чайник в ръка.
Не бях се ударила никъде.
Понеже не бях сигурна дали няма
да
се върне болестта, нищо не Му казах.
Целунах Му ръката и мълком Му благодарих.
Мълком Му благодарях непрекъснато.
Но бях много стеснителна и не отидох
да
Му благодаря и гласно
да
Му разкажа, как съм тичала с чайника.
Не го ли направи всичко Той?
Може би беше редно
да
отида и
да
Му благодаря, за което съжалявам, че не го направих.
Но и Той пък много не обичаше гласните излияния, благодарности и хвалебствия.
Той сигурно чуваше непрекъснатата благодарност на душата ми - нейната хвалебствена песен.
Довеждат при Учителя един човек от града и Го молят
да
спаси жена му, че е тежко болна.
Учителят се обръща към него строго и казва: "Рекох, иди
си
, жена ти ще оздравее".
Иди
си
, тя ще оздравее." Учителят е сърдит.
Онзи
си
отива и ни разказва, че господин Дънов бил много груб с него и го изпъдил от стаята.
На следващия ден жена му оздравяла и идва мъжът на Изгрева
да
благодари на Учителя.
"Г-н Дънов, благодаря ви, че жена ми оздравя.
Не знам как стана, но според мен е редно
да
Ви благодаря, защото знам, че чрез Вас стана".
Учителят го гледа, усмихва се.
"Прав
си
, че чрез Мен стана.
Важно е, че тя оздравя и още по-важно е, че ти дойде
да
благодариш, защото това е почит и зачитане на Духа".
Залежава се, не може
да
става.
Питат Учителя: "Какво
да
се прави?
" Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем
да
вдигнем сестрата, но вземи цигулката
си
!
" Сестрата лежи, не може
да
става.
Учителят я поразговаря, после взема цигулката
Си
и почва
да
свири "Благославяй, душе моя, Господа!
Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото.
Мога сега
да
стана и
да
шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти!
Учителю, как
да
благодаря на Бога за изцелението
си
?
" Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
Учителят
си
тръгва, брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с другата държи тефтера, в който е описал случая.
Макар че беше във всичко задоволен, дойде му на гости една тежка болест.
Каза им: "Нека направи някаква по-голяма материална жертва и
да
раздаде част от богатството
си
на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума, закупи дрехи и ги подари на бедни, нуждаещи се.
Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча
да
пие сок от черна ряпа, настъргана с ренде, по една чаша на ден.
Отива една друга сестра и пита Учителя: "Учителю, каква му беше болестта, че
да
знам и аз ряпата за какво е лек." - "И цяла кола с ряпа
да
изядеш, няма
да
оздравееш.
Беше награбил чужди блага и трябваше
да
жертва от тях, за
да
се отпуши.
Братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него ряпата нямаше
да
подейства." По този случай Учителят коментирал: "Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате
да
придобиете, трябва скъпо
да
заплатите за него."
Лекарите не могат
да
ме излекуват.
Само хинин предписват и аз
си
боледувам, карам по две-три седмици на гладно, ставам кожа и кости и така карам ред години.
Нямам сили.
Организмът няма сили
да
се бори и майка ми не може вече
да
търпи, почна
да
реве и баща ми замина за София.
Взе
си
3-4 дни отпуска и замина при Учителя Дънов.
Учителят отговорил: "От този момент той е здрав." Баща ми
си
изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа.
1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото.
Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва.
Всички гледат с недоумение.
Лекарите не могат
да
му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!
" След това изпраща пет сестри в съседната стая
да
се молят.
Изважда от джоба
си
една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!
Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките
си
и се усмихва.
След малко детето седнало и взело
да
прибира играчките около
себе
си
.
Когато родителите вдигнали глави и видели, че детето им седи на леглото и играе с играчките
си
, те вече плачели от радост.
Всички били насядали на трапезата, когато родителите дошли
да
благодарят на Учителя за оздравяването на детето.
Всички присъстващи били преизпълнени с радост от това, което видели с очите
си
, което се дало
да
усили вярата им и
да
познаят Учителя.
Вечерята минала при преливаща в душите радост, която нямала равна на
себе
си
.
Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи, но сълзи на благодарност и радост.
Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят.
Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно." Наистина, днес стана спасението на този дом.
Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща
си
в работата.
Колко е важно
да
познаеш Денят, в който
си
посетен от Господа.
Лекарите казали, че не могат
да
му помогнат и ще
си
замине.
Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил
да
поиска помощ от Него.
Той вярвал, че Учителят може
да
помогне.
Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето.
По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата
си
: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете
да
му помогнете!
Тогава Учителят предупредил: "Това, което видите няма
да
го разправяте!
Кажете на всички
да
излязат от стаята." Останали само Учителят и Елена Цочева.
Той поискал паничка топла вода и една чиста кърпа.
След това почнал
да
мокри кърпата и
да
я поставя на лицето на детето.
После казал на Елена Цочева
да
излезе и останал сам с детето.
То постепенно дошло на
себе
си
и в течение на два-три дни се подобрило.
Учителят дал наставления как
да
се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло.
Елена Цочева не изпълнила обещанието
си
да
мълчи за този случай и споделила с майка
си
.
Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим -
да
се прибере вкъщи и там
да
си
замине.
Помоли го
да
излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла
да
удържи обещанието и разказала на майка
си
за случая с детето.
Сега тя го молила
да
помогне и на тежко болния й брат.
Там Той накарал болния
да
стане и
да
започне
да
се движи.
После Учителят им дал един адрес, откъдето
да
изпишат лекарство.
По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
В купето имаше и други студенти, които взеха
да
ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели
да
се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите
да
защитите вашия Учител?
Сега ще ви разкажа, за
да
разберете това, което не знаете.
След като тукашните лекари не можаха
да
ни помогнат, бяхме принудени
да
търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но отникъде помощ, отникъде надежда.
Върнахме я, за
да
си
умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше.
Най-после дойде дотам, че взе
да
не яде и
да
я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени.
Отникъде надежда.
Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена
си
, а след нея и
себе
си
, за
да
ни погребат и тримата в един гроб."
Паднах на колене пред Него, като му казах за болната
си
дъщеря, както и за опитите ни
да
я излеку- ваме, но безуспешно и го помолих тъй: "Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му.
Иди
си
.
Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря
си
вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце.
- "Тя отиде
да
направи пражени филии" - ми отговори дъщерята, но вече съвсем бодра.
Седнах в стаята, за
да
почакам идването на майка й, която след малко дойде и по лицето й се четеше неизказано доволство, че най-после дъщеря ни огладняла и поискала
да
яде, като казала: "Майко, гладна съм.
Направи ми пражени филии." Това беше цяло събитие - дъщеря ни
да
поиска
да
яде.
Като разпитах майка й за времето, когато се почувствала добре и поискала
да
яде, то съвпадаше точно с времето, когато аз бях паднал на колене пред Учителя и го молех за ломощ.
Тя идва при Учителя
да
се съветва с Него.
Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра, както повечето хора.
Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителят на беседата: "Тука има една болна сестра.
Загнездил се е в корема й един дух и не иска
да
излезе.
Казвам й, ако имаш вяра може
да
мине и без операция, ако нямаш вяра, ножът ще играе." И наложило й се операция.
Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности".
Като взех ножа, такова нещо особено почувствах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира.
В спомените на Магдалина Стефанова Григорова има следното допълнение за същия случай:
След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога
да
разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него.
Магдалина Григорова
Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството.
Десет години
си
служих с тези укрухи, добре, че ги събрах.
Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят.
Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние
си
мислим.
Беше към средата на лятната ваканция, когато Георги Попов заедно с племенницата
си
, дванадесетгодишната Росица, обикаляше от болница на болница
да
търси лек за болното от хорея момиче.
Всеки от тях
си
имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха.
Георги обичаше
да
спори и
да
доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения.
Брат Тахчиев, не по-малко ревностен към своите убеждения, знаеше от опит, че полемиката не дава резултат, отбягваше спора, като повече изслушваше противника и с въпроси го насочваше към ония области, дето атеистите остават без основа и честните от тях капитулират.
Георги сипеше ураганен огън срещу противника, докато брат Тахчиев
си
пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече
си
е хвърлил гранатите.
Той оставяше противника
да
се наприказва.
"Колега Тахчиев - казваше веднъж Георги - чудно ми е как вие, интелигентни хора, вярвате в някакъв Бог и душа, които не могат
да
се докажат.
Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше
да
се търсят лекари - специалисти.
Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване.
Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда.
Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква.
Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без
да
могат
да
помогнат, взе
да
губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе
да
се разколебава.
Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде
да
те заведа при нашия Учител!
Може
да
ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно
да
признае, че лекарите не са в състояние
да
му помогнат.
Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата
си
се съгласил
да
отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал.
Не малка мъка била за Георги
да
занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева.
Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната
да
разговаря с няколко души.
Когато те се приближили, преди още
да
му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище?
" - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "
Да
, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата.
Нито знаел какво
да
мисли, нито какво
да
прави.
Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата
си
за вечеря и нощуване.
Вечеряли тримата, поразговорили се и
си
легнали
да
спят.
Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго.
Сън не го хващало, защото умът му не можал
да
побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета
си
да
прегледа детето и
да
му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти.
А пък това,
да
се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно.
Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а
да
го носи до Витоша, това е невъзможна работа.
В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала
да
вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо.
Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без
да
й помогнат.
За чудене работа -
си
думал гласно той.
А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам
да
дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето.
Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път.
Георги сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя била оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе Го оскърбил с недоверието
си
и цяла нощ се бе бунтувал против Него, преди събуждането на Росица.
Тя припкала напред, пред всички.
Нямало никаква следа от болестта й.
Дръжте го за ръка, защото то може
да
се спъне и нарани.
То ще
си
грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата
да
се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без
да
го познава досега.
Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги.
Нито следа от вчерашния Георги, от вчерашния бунтар и атеист.
При това положение аз не знаех към кого
да
се обърна, от кого
да
искам помощ.
Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине,
да
станеш.
Сега никой не може
да
ни помогне, освен Бог!
" През нощта сънувах, че трябва
да
се отнеса за съвет към Учителя.
Може
да
си
представите радостта и изненадата ми.
"Господ ме прати - каза Той -
да
ви помогна.
Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие
да
станеш, сега освен Бог няма кой
да
ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора".
С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас.
Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника
да
донесе прясна вода от чешмата.
Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин
да
пие.
След половин час му помогна
да
стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята.
Учителят го насърчи, че вече може
да
отиде в казармата, но Костадин не се решаваше.
В това време пристигна лекарят
да
провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо!
" Остана, за
да
разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни.
Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат.
Тогава офицерите поканиха Учителя
да
им говори.
Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер
да
не му се сърди и
да
не се заема
да
го изправя
да
бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано.
Човек може
да
е умрял повидимому, но на задния мозък има един център, където е скрит животът.
Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив."
До вечерта другарят ми беше добре и можа
да
седне с нас на трапезата.
Но на сутринта, войникът, който бе ординарец на другаря ми и който
си
беше отстъпил стаичката, за
да
спи в нея Учителят, а той спа долу в мазето при сеното, дойде с тихи стъпки при мене и ми прошепна: "Кой е този, който спа снощи тук?
Снощи аз излязох на двора и погледнах през прозореца
да
видя какво прави човекът.
Той беше коленичил на пода, вдигнал ръцете
си
нагоре и целият Той светеше.
Такава светлина не съм виждал.
Аз дълго време стоях като закован и Го гледах."
- "Хубаво
си
видял - казах му аз.
- Блажен
си
, че
си
видял!
" Ординарецът
си
тръгна дълбоко замислен, а аз
си
казах, че за този, за когото няма време и пространство, не беше мъчно
да
бъде цял в светлина.
През всичкото това време, докато Учителят престоя у нас, войникът винаги благоговейно, смирено стоеше пред Него.
И не само той, но и аз, и другарят ми, когото Учителят излекува, Го гледахме с любов и благоговение.
Само Той стоеше тих и неизказано смирен, както и през целия
си
живот - сякаш не Той правеше Чудото.
Сега, когато
си
спомням за тогава и за всички други случаи,
си
мисля: "Само Големите могат
да
бъдат така смирени в своето величие!
при главоболието, опитах
да
си
помогна сам с всички познати средства, даже и с помощта на официалната медицина.
След като не получих никакво облекчение, наложи ми се пак
да
прибягна до последната инстанция - Учителят.
Когато Учителят влезе, аз едва можех
да
се повдигна
да
Му целуна ръка и пак се сгънах на стола.
Казах Му със задъхвания и прекъсвания бедата
си
и Го помолих
да
ми каже какво
да
правя.
Учителят стоеше прав до малката масичка, която ни разделяше и видимо беше много радостен, почти се усмихваше, когато му говорех.
Като свърших с оплакването
си
, Той все така усмихнат ми изкомандва: "Стани прав!
" Аз събрах сили, колкото можех и се изправих.
В същото време Учителят
си
протегна десницата срещу гърдите ми или по-точно срещу сърцето ми, с длан, обърната надолу, пръстите събрани, но прави.
Когато
си
доближи пръстите на десетина сантиметра, размърда ги нагоре, надолу.
Гърдите ми, които до този момент бяха свити от болки и страдания, се разшириха.
Баща ми
си
подал ръката и Учителят с памука почистил раната.
До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран.
Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли
да
отидем на Изгрева и
да
кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен.
Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него.
И така, сестра Белева искаше аз
да
съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за
да
му спаси здравето и живота.
Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота.
На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е
да
отивам, защото няма
да
мога
да
изпълня молбата й.
Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това,
да
отида и се явя пред Учителя и
да
му кажа, че
Аз упорствах, не исках
да
се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших
да
отида, като казах в
себе
си
,
да
отида само за опит, че каквото е определено, това
да
бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред
себе
си
, че съм имал доброто желание
да
сторя това.
Разпитвах случайно минаващите хора какво е състоянието на Учителя, приема ли посещения, мога ли
да
се срещна с Него или не.
Всички ми даваха все един и същи отговор: "Учителят е болен и никого не приема!
Реших
да
съобщя на Учителя посредством някоя сестра от тия, които му прислужваха, за
да
знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко.
Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза
да
се върна, защото не приема никого.
Тя обаче беше малко особена, не се подчини и започна
да
обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я изпратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем невярно, неуместно и нетактично от нейна страна.
Аз вече никого не лекувам, идете
си
, оставете ме!
Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което, разбира се, беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил
да
тревожи Учителя и
да
спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения
да
каже, че Стефан Белев е болен.
От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина
да
измъчвам Учителя в един такъв тежък за Него момент.
Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как
да
изляза от това положение.
След малко, за моя голяма изненада, аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото.
Аз бях смаян, бях в недоумение от всичко станало.
Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър.
Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках
да
се извиня, исках
да
Го помоля
да
ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше.
За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност
да
помогне и
да
услужи в такъв момент като този, в който
Аз чух последните Му думи: "Идете
си
, рекох, и му кажете, че ще му мине!
След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо
си
замина от този свят.
И така, Учителят в последните
си
дни на земята, болен, почти скъсал връзката
си
с физическия свят, направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас,
да
се отзове на молбата ни и
да
спаси живота на един наш брат.
Дойде някой болен, казва: "Можеш ли
да
ме излекуваш?
" Аз само веднъж казах на едного
да
стане.
Не може
да
стане, краката му се вцепенили и лежи на леглото.
Пращам двама братя и казвам
да
го излекуват.
Пишат ми: тази работа не е за нас, ела
да
си
гледаш работата.
Гледам, братът лежи и ми казва: "Аз съм готов за оня свят.
Като е дошло времето, ще
си
вървя." Смел брат.
" - "Не мога
да
стана, краката ми се вцепениха." Казвам: "Това е духовно вцепенение." Като му говорех двайсет минути, казвам: "Стани!
Той беше адвокат и отиде
да
си
гледа работата.
След това лекарят го пита: "Какъв цяр ти даде?
" - "Каза ми
да
стана на леглото." - "После?
- "Пак ми каза
да
стана от леглото.
После ми каза
да
ходя из стаята." Лекарят казва: "Не може така, има нещо друго, ти го криеш!
Влизам и виждам, че дяволът го е вързал.
На три места го вързал дяволът и не може
да
мърда.
Изваждам ножчето и прерязвам конците на дявола на гръбнака и човекът става на леглото.
Като му приказвам, без той
да
знае, развързвам конците, с които са завързани краката и ръцете му, и казвам: "Стани!
А за това трябва
да
имаш остро ножче...
3.
ЧУДОТВОРСТВО
По това време имаше полицейски час, след който никой не можеше свободно
да
се движи из улиците.
Братът, който бил вое-нен, предложил на Учителя
да
го изпрати до дома Му, за
да
не Му се случи някаква неприятност.
Но Учителят отвърнал, че няма нужда
да
го изпращат и
си
тръгнал сам.
Никой не го питал какъв е, защото мислели, че щом е с полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват.
Само му отдавали чест и Той отминавал.
Когато с братята обсъждахме този случай, виждахме две възможности - случайност това не може
да
бъде.
Първата вероятност е Учителят
да
е извикал с мисълта
си
кучето
да
дойде и
да
го придружава.
А втората - кучето просто
да
е една мисъл-форма, която Учителят е материализирал, за
да
бъде видяна от полицаите.
Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна.
Един ден, като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, Учителят направил някакви движения и произнесъл думи и формули.
За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви.
След това Той направил други движения и изрекъл други думи, след което осите се размърдали, хвръкнали и повече не се появили през цялото лято.
След тази случка Учителят заявил: "Мога
да
направя същото с всички врагове на Братството, но не искам."
Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед.
Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили
да
затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона.
Какво
да
направят?
Не могат
да
ги изгонят.
Той влиза, казва няколко думи и пчелите
си
отиват.
Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели.
Извикали Го пак
да
дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона.
Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г.
Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града.
Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага
да
освободи Учителя.
Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за
да
отключат и освободят Учителя.
Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого.
Полицаят се оправдава, че никой не е отключвал вратата и че връзката ключове му е връчил лично директорът на полицията.
Брат Начо Петров се досетил каква е причината и казва на полицая: "Ти нямаш никаква вина, Учителят сам
си
е напуснал килията".
Сълзите на полицая изразяват благодарността му към брат Начо, който се застъпва за него.
Директорът на полицията гледа озадачено, а брат Начо му казва: "Ти не разбра ли, че такъв човек не се арестува?
" Онзи мълчи и нищо не може
да
разбере.
"Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите.
" Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема.
Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време
си
мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам
да
ти вярвам, но не мога
да
ти повярвам, а искам".
И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори.
Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина.
Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин.
Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите
си
,
да
не би
да
е задрямала, започва
да
се щипе, за
да
се събуди.
Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно
си
говори и я гледа все едно, че няма нищо.
Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват
си
и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога.
Тя
си
казва: "Това, което видях, е само халюцинация." Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя.
Това се повтаря три пъти, а Учителят гледа право в нея и леко се усмихва.
Свършва беседата, всички излизат навън, тя се приближава към Него и казва: "Учителю, видях слънцето във Вас.
Неверни Тома ли
си
още?
" Сестра Василка навежда глава и иска
да
целуне десницата Му.
Какво повече мога
да
искам?
Брат Симеон Арнаудов - Дякона минавал край Изгрева.
Учителят от балкона го повикал и му казал: "Иди
да
кажеш на брат Боев
да
се приготви утре за екскурзия на Витоша.
Ще отидем само двама, обаче
да
вземе три прибора.
И за това никому няма
да
казва.
Двама отиваме, но
да
носи три прибора." Симеон казал това на брат Боев.
Пристигнали там, седнали на мястото зад скалата, наподобяваща стол, където обикновено сядаше Учителят.
Имаше направено огнище и пред огнището наслагани камъни, на които сядаха братя или сестри, които са поканени от Учителя.
Брат Боев веднага запалил огън, турил чайника
да
се стопли вода.
Той бил облечен в каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин.
Учителят го поканил
да
пият по един чай,
да
закусят заедно.
Брат Боев
си
казал: "Ето защо носим три прибора." Пили чай, разговаряли.
Брат Боев решил
да
извади бележника
си
,
да
запише нещо от разговорите, защото очаквал интересни неща.
Обаче Учителят казал: "Оставете бележника, нищо няма
да
записвате!
Брат Боев запомнил смисъла на разговора - че Учителят праща този човек със задача.
Учителят Му дал задача
да
отиде и
да
запазят историческите паметници.
Тъкмо заминал зад скалата, Учителят казал на брат Боев: "Кажи му
да
се върне, че забравих нещо
да
му кажа." Брат Боев отишъл до скалата по стъпките на гостенина, но оттам нататък вече нямало никакви стъпки.
"Учителю, никакъв човек не се вижда, нито пък стъпки има напред!
" Учителят рекъл: "Аз нарочно те доведох
да
те срещна с него, за
да
присъстваш и
да
видиш.
Той има задача
да
отиде в Европа и
да
свърши важна работа."
- "
Да
направим някой опит" - се обади един.
- "
Да
направим,
да
направим"
При опита се изговарят някои формули, като всеки от участващите
си
опира двата показалеца на съответното място и
си
мисли за олекването на оня, който ще се вдига.
Така приготвени, с пълна сериозност, всички бавно се повдигат.
Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града, решил
да
занесе на Учителя някакви плодове.
На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му.
Братът се отбил при него и се пазарил: "Искам
да
ми дадеш един килограм праскови, но хубави.
Искам
да
ги избера - ще ти платя двойно." Продавачът го погледнал внимателно и му казал: "Добре, избери
си
.
" Братът за пръв път срещал този човек, останал изненадан, но отговорил: "
Да
, за Учителя са." Продавачът избрал най-примамливите праскови, претеглил ги и ги дал на брата, като му казал: "Хайде сега, много здраве на Учителя!
" Братът взел плодовете и като продължавал
да
се чуди на тази среща, се запътил към Изгрева.
От един количкар на еди-коя
си
улица ли?
След това Учителят дал на брата една обикновена дребничка праскова от нашите Изгревски плодове и му заръчал: "Като
си
отидеш в Казанлък, ще посадиш костилката в двора
си
и ще следиш какво ще стане." Братът изял плода, а костилката запазил и в Казанлък я посадил на двора.
Тя израснала и когато след няколко години започнала
да
ражда, братът останал изненадан, че плодовете не били като прасковата, която Учителят му дал, а като онези, които купил в София и Му занесъл.
Братът разбрал, че Учителят е вложил в тази костилка силите, които са действали в другите плодове.
Търсили го старателно, но не го намерили.
Всички били обезпокоени от това непредвидено обстоятелство.
"Разбрахте ли - казал Учителят - че аз и без ключ мога
да
влизам и излизам.
Ключ трябва на вас." Тогава всички се зачудили на това ново и непознато досега явление.
Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога
да
разпръсквам Своето тяло."
В първите години Учителят е наредил
да
се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа.
Методи трябвало
да
носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх.
Започнал
да
се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до
себе
си
Учителя как върви до него и му се усмихва.
Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината.
Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях.
А Учителят им бил дал задача всеки
да
се изкачва така, че един от друг
да
тръгват на разстояние от десет минути.
Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя.
Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша.
Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа.
Носехме
си
чайници.
Носехме ги на гърба
си
.
Чайниците имаха вътре огън,
да
се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше
си
наливаше
да
пие вода.
Учителят не даваше
да
пием студена вода.
Така, като вървяхме, който искаше,
си
наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата.
Един път, като
си
тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай
Минава един офицер с такси, отгоре слиза и
си
отива в града.
Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли
да
вземеш тия два големи чайника и
да
ги занесеш на Изгрева?
Ами има ли там кой
да
ме посрещне?
Учителят тури чайниците на таксито и
си
тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева.
Офицерът се чуди: "Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу.
Как
си
отиде Той, как можа
да
се прехвърли?
Значи Той умее
да
си
разлага тялото и
да
се движи през пространството и така го е изпреварил.
Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска.
Както
си
седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода.
Които били около нея, видели това и се изненадали.
Отиват
да
питат Учителя какво е станало с Тодора.
"Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност."
Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.
Тя, по Негово нареждане, ходеше в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя.
Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях.
В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза.
На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа.
Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал
си
вино, ракия и започнал
да
свири с гайдата.
Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: "Коста, иди долу
да
кажеш на кръчмаря
да
го махне този гайдар навън".
Баща ми слиза долу и казал му: "Горе имаме гости, моля ти се, изкарай го навън този гайдар,
да
не ни смущава, защото горе много се чува".
Той казал: "Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога
да
го изгоня".
Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за
да
каже на кръчмаря
да
го изгони навън.
И кръчмарят пак му казва: "Не мога
да
го изгоня, защото той е клиент".
Всичко това става тайно, без знанието на Учителя.
Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли
да
накарам гайдата
да
спре
да
свири?
" В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала.
Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа
да
се продъне, а сега се пукна".
В туй време Учителят взима кърпичката
си
, слага я на устата
си
и почва
да
се смее.
Всички се смели на това, което Учителят извършил.
Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и
си
провели събранието.
Значи Учителят с мисълта
си
пробил гайдата.
Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро.
Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
Те съвпадат с бележките на учителите.
Прибира се този учител в стаята
си
, ляга
да
спи.
Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват
да
се местят предмети.
Леглото почва
да
се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана.
Духовете му показват изкуството
си
, забавляват се с него.
" - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се,
да
не се повтаря повече."
От този ден всички знаят в учителската стая, че имат доказателство за Невидимия свят чрез техния колега, който им е разказал за преживелиците
си
през нощта.
Но нито един от тях не дойде при Учителя, за
да
слушат Словото Му и
да
станат Негови ученици.
Безверникът още живееше и днес продължава
да
живее в този народ.
Чука се три пъти и се чака отвътре
да
отговори Учителят, че може
да
се влезе.
Ако не се отговори, значи не трябва
да
се влиза.
След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно
да
се отваря.
Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята.
Какво
да
види?
Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята.
След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения
си
вид.
Казва му: "Това ти дадох
да
го видиш, за
да
може
да
ти се усили вярата.
Те трябва
да
видят,
да
чуят и
да
пипнат, за
да
се убедят, че всичко, което се явява пред тях, е жива реалност и че лъжа няма и не може
да
има.
За такива хора са необходими опитности, за
да
им се усили вярата.
Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.
Учителят често променяше очите
Си
.
Виждал съм го със сини, кафяви и тъмни очи.
Той казва: "Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва
да
бъдат сини.
На обед очите ти трябва
да
бъдат кафяви и
да
кажеш: Сега трябва
да
живея с хората и
да
бъда мек.
Вечерта очите ти трябва
да
бъдат черни и
да
кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва
да
им дам нещо от
себе
си
."
Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха
да
посеем една нива с жито.
Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой
да
сее жито?
" Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная
да
сея".
Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна
да
сее.
Явно е, житото доникъде няма
да
стигне.
Сестрите казаха на Учителя: "Учителю, житото свършва,
да
пратим някой брат в града
да
купи".
Учителят отговори: "Няма
да
пращате".
А на брата каза: "Продължавай
да
сееш".
Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито.
Видяхме силата на умножението небесно.
После посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същият брат дойде
да
участва, когато тя бе пожъната.
" Казвам: "Не мога
да
си
спомня." - "Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева.
Колко съжалявам и сега, че не
си
взех от онова жито, което остана в крината."
Не
си
го записах, забравих
да
го питам как се казва и през 1972 г., когато бе дошъл горе на "Салоните" на 7-те Рилски езера.
А трябва
да
му имаме името при тази опитност и
да
се знае как се казва.
Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за
да
го притурим към нашия разказ.
Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за
да
знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят.
Юрданка Жекова и Борис Николов
Постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде по една ябълка.
Брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има, не ги броеше, но когато Учителят почваше
да
ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там.
Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено.
"Хей, какви сме големи юнаци,
да
има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание
да
хапне баница.
Както и
да
е, изяли я.
Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад,
да
отиде
да
плати баницата".
Ама щом я плащаш, няма
да
се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал.
Работели в ягодите на градината на Изгрева сестра Янакиева, брат Ради, мисля че и Ганка и други и в гладните години
си
мечтаели: "Ех,
да
има сега, ако може, такъв хляб
да
има, такова ядене
да
има, такива плодове".
Говорят
си
какво им се яде.
Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката като викала и махала с ръка възбудено: "Елате всичките!
" Когато отишли, видели масата натрупана цялата с това, което са
си
пожелавали.
Ако беше друг, щеше
да
се обади.
Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно.
Та затуй го разказвам,
да
потвърдя това.
Йорданка Колева
В миналите векове хората са търсили
да
намерят еликсира на живота, за
да
се подмладят и
да
останат вечно млади и безсмъртни.
Търсили са и скъпоценния камък, чрез който могат
да
превръщат елементите един в друг - желязото
да
го превърнат в злато.
Но никой не е успял
да
се домогне до тайните на алхимията.
Съществува ли тя или е само легенда?
" - "Когато дойде време
да
говорим за алхимията, ще ти кажа моето мнение по този въпрос."
Мина известно време и ето, ние сме събрани в Общия клас в сряда, в 5 часа сутринта.
След като завърши беседата, застана прав пред катедрата.
Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му.
Той застана прав и каза: "Гледайте сега какво ще направя".
Вдигна ръцете
си
, тури ги отзад на врата и почна
да
опипва сребърния ланец.
До края на живота Му
си
остана златен.
След като
си
замина Учителят, приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г.
Пристига нейният син.
Сяда при тях и слуша разговора.
Вади кутия
да
черпи Учителя с цигара.
А Учителят в това време бръква в джоба
си
, вади и Той цигари и поканва синът й
да
вземе от Неговите.
Той взел от цигарите на Учителя, запалил я, изпушил я и оттогава престанал вече
да
пуши.
Изведнъж Той наклонил главата
си
към един от тях, сякаш заспал.
Всички забелязали това и стояли учудени.
Един брат се сетил
да
види колко е часът - било към 10 вечерта.
След три минути Учителят изправил главата
си
и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него.
Запели отново, Учителят продължил
да
разговаря, сякаш нищо не е било.
Никой не посмял
да
попита за случилото се, но и никой не могъл
да
си
го обясни.
След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил
да
спрат и
да
се помолят на Учителя, за
да
им помогне по някакъв начин
да
излязат от това положение.
Всички се съгласили, спрели и започнали заедно
да
четат молитва, като отправяли силно мисълта
си
към Учителя
да
им помогне.
Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва
да
вървят.
Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника
си
и запомнил, че е 10 часа.
Учителят бе отишъл на "Сините камъни", по-точно на Куш бунар в Сливенския балкан.
Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня
да
ми се похвали.
"Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко "приятелски" - започна бай Марко.
- Аз се осмелих
да
кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.
Учителят слушаше без
да
възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша.
Два дни след това мое "оплакване", следобед всеки се оттегли в палатката
си
на почивка.
Току-що
си
бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови.
Още с влизането
си
, измъкна грамадния ятаган и го вдигна високо, за
да
го стовари върху врата ми.
Обърнах се
да
видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой.
Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах
да
заспя.
От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви.
Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях.
Приближих го, Той ме пита: "Е, почина ли
си
, добре ли спа, не сънува ли някой лош сън?
И ти
си
един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал.
Аз ти изпратих само един безплътен турчин,
да
ти опитам куража и ти едва не се побърка от страх.
Ами ако ви разтворя ас- трала с неговите ужаси, знаеш ли, че половината от вас ще полудеят?
Някои искат
да
съм им дал сили
да
работят.
Давал съм.
Първата им работа е
да
вържат мене, за
да
не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене.
Аз съм решил обаче
да
не допущам повече това, нито
да
плащам за когото и
да
е."
След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: "
Да
, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят
да
се убиват,
да
"освобождават".
Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали
да
бъдат турци или българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали.
Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го гледахме.
Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна
да
го обикаля и
да
говори нещо тихо.
"Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре.
Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва
да
правят занапред.
НАГОРЕ