НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
57
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
57
:
1000
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДИШАНЕ
През време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос.
Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха
да
прилагат методите на йогите и пострадаха.
Когато отидоха при Него
да
търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество.
Има много начини, методи с които йогите
си
служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено
да
се осакати.
Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум.
Те са методи на живота, методи на разумната природа.
Като вдишвате, казвайте в
себе
си
: "
Да
се прослави името Божие в мен".
Като задържате въздуха, казвайте: "
Да
се въдвори Царството Божие и Неговата Правда в мен".
Когато издишвате, кажете: "
Да
бъде волята Божия".
Може много
да
знаете относно дишането, но този метод никъде няма
да
го намерите.
Може
да
изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване "Добрата молитва" общо един път.
Може
да
изговорите думите "Сила, живот, здраве".
При вдишване,
да
се изговарят мислено следните думи: "Благодаря Ти Господи за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух".
При задържане на въздуха: "Тоя Божествен живот, който съм приел, отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве".
Аз ще употребя тази сила, за
да
Ти служа".
Не можеш
да
дишаш добре, докато не мислиш добре.
Участието на мисълта в случая ще стане по следният начин: При вдишването на въздуха живо
си
представяме, че заедно с него приемаме в белите дробове Праната или Божествения живот.
Ще
си
представим, че те проникват от орган в орган и най-сетне достигат до върха на пръстите на краката.
Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта
си
насочваме Прана към него, за
да
се обогати той чрез Прана.
Като дишаш и издишаш на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко.
Толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе.
" и като издишвам въздуха навън, казвам: "Господи, тая светлина, която
Си
ми дал, изпращам я на другите хора, за
да
се прославиш" туй е дишане!
Можем
да
направим следния опит: чиито лица са набръчкани, като почнат
да
правят упражнения за дълбоко дишане, ще видите, че след три месеца няма
да
останат бръчки по лицата.
Ако дишате добре, можете
да
останете на земята до дълбока старост.
Гледайте поне две минути
да
задържите въздуха в дробовете
си
.
Който може
да
задържа въздуха в дробовете
си
половин час, той е богат човек; богатството само иде при него.
Той е господар на условията.
Тъй щото не мислете, че е невъзможно
да
задържите дишането
си
половин час и повече.
Това е невъзможно
да
стане изведнъж, но е възможно постепенно.
Човек трябва
да
започне
да
задържа въздуха в дробовете
си
от 20 секунди и всеки ден
да
увеличава по няколко секунди.
Постигне ли това, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията
си
.
Който иска
да
се разходи до луната, трябва
да
задържа въздуха в дробовете до половин час, а до Слънцето - около 24 часа.
2.
Сън
Когато се събудите,
да
принесете молитва с благодарно сърце за благата, които ви са дадени.
Бог не позволява
да
се излежаваме.
Всички хора, които спят сутрин до късно и през деня, са подложени на страдания.
Вие сте дошли на Земята
да
плащате полици.
Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма
да
изплатите полиците
си
навреме, нито ще получите парите от своите длъжници.
Лягайте
си
рано
да
се наспите добре и рано сутринта ставайте.
Така човек ще кали волята
си
и ще постигне своите желания.
Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин
да
се радваш, че
си
стъпил на краката
си
и можеш
да
работиш.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН
Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага
да
отворите очите
си
.
Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете погледа
си
.Правилно е преди
да
отворите очите
си
,
да
отправите мисълта
си
към Бога.
Щом станете от сън, оправете леглото
си
.
Вие най-първо
си
вдигате краката при ставане, а трябва най-първо
да
си
вдигате главата.
Ако някой стане сутрин от лявата страна на леглото
си
, през целия ден той ще има несполуки.
Всяка сутрин вие трябва
да
съчините по един псалом от
себе
си
.
Който не знае
да
съчинява псалми, той не знае
да
се моли.
Още със ставането от сън, благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са дадени.
Знаете ли колко същества са работили, за
да
приготвят тия блага?
Работете съзнателно върху
себе
си
,
да
се повдигнете.
Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума
си
нагоре,
да
олекнете.
Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя
си
и помислете за Бога.
Някой казва, че не мисли за
себе
си
.
- Добре е
да
не мислиш за
себе
си
, но трябва
да
знаеш за какво
да
мислиш.
Да
мислиш за
себе
си
, това значи
да
разрешиш една важна задача.
Ти можеш
да
я разрешиш правилно, ако знаеш как
да
ставаш сутрин.
Както
си
станал от сън, така ще се нареждат работите ти.
Щом станеш, вдигни главата
си
нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на живота.
Човек трябва
да
знае как
да
легне и как
да
стане от сън.
Ще изпразниш ума
си
от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства.
В продължение на една седмица правете наблюдение върху
себе
си
,
да
видите каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви веднага след пробуждането ви от сън.
Ако се случи през ума ви
да
минават само добри мисли, това значи, че пътувате през добра местност в умствения свят.
Като станете сутрин от сън, помислете една-две минути за Бога, че е Вселюбящ, Всемъдър и Всеблаг.Две седмици наред по 3 пъти на ден - сутрин, на обед и вечер ще кажете в
себе
си
: Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг.
Като правите упражнението, ще
си
отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате.
Който иска светлина в ума
си
,
да
мисли, че Бог е Всемъдър; който иска топлина в сърцето
си
,
да
мисли, че Бог е Любов.
Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители
да
ви нашепват: Поспи още малко, няма защо
да
разваляш съня
си
.Напротив, при първото пробуждане, веднага започнете
да
мислите за Бога като разумно същество, като Любов.
Ако пропуснете този момент, мъчно може
да
се тонирате.
Който не е спал добре, той може
да
се събуди в един или в два часа.
Тогава и
да
направи упражнението, няма
да
се ползва много, защото не
си
е доспал.На обяд ще направите упражнението преди 12 часа, а не след 12 часа.
Като давам упражнението, някои искат
да
останат на "особено мнение".
Когато венчават някого или се жени, това е много лошо за него: означава, че той ще
си
замине от този свят.
3.
ЖИЛИЩА
Не може
да
живеете в стари, нехигиенични къщи и
да
искате
да
сте здрави.
Съборете тази къща и направете нова, сложете хубави прозорци
да
влиза светлина.
Всичките
си
пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.
Вие трябва
да
изчистите така, като че Господ ще ви посети.
Здравата, чиста и красива къща е акумулатор на Божествена енергия.
Искате ли
да
привлечете Божия Дух в къщата, създайте условия, които
да
Го привлекат.
Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас без
да
ви посети.
Казвам: "Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища.
Това не е култура, затова не се възхищавайте на тези големи здания.
Аз бих предпочел
да
живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото
да
живея в едно 20-етажно здание, което
да
струва няколко милиона, па макар и
да
има най-големите удобства.
За в бъдеще, ако искаме
да
въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва
да
се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори
да
направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
Като казвам, че трябва
да
се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които като работят,
да
не
си
кажат една лоша дума помежду.
После, тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности трябва
да
бъдат направени от незаинтересовани хора, които
да
са напълно безкористни.
Хората казват: Е, столовете, масите може
да
ги прави кой и
да
е.
Да
, досега те са правени все от кой и
да
е, но виждаме какво възпитание имаме.
После, искате
да
си
направите една хубава къща.
И викайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща,
да
не
си
кажат нито една лоша дума.
Иначе, вие може
да
имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до стотина кг бира, 50 кг вино и ракия и тази отровена кръв на работниците е влязла чрез енергията им в камъните.
По такъв начин вие никога не ще може
да
се освободите от лошите влияния на тази къща.
Вие може
да
учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма
да
се освободите.
Днес ви учат, че трябва
да
вярвате в Бога, но как
да
приложите тази вяра, как
да
подобрите живота
си
, нищо не ви казват.
Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва
да
изгори.
Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва
да
изгори.
И тъй, искаш ли
да
се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
Каквото правите в живота
си
, правете го с оглед на науката за числата.
Някой казва: За мене е важно
да
си
направя една къщичка,
да
се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно.
- Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние.
Добре е размерите на стаята
да
бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2.
Това е една от задачите на всеки човек.
Едно е важно
да
знаете: камъните поглъщат силата на човешкия живот.
Хората са разбрали това нещо и затуй никога не
си
правят каменни къщи.
Те правят къщите
си
от тухли, от дървета като най-здравословни.
Защо камъните поглъщат силата на човешкия живот, това е друг въпрос.
От мрамор като съградите, става нехегиенична; Тогава кои къщи ще бъдат най-здравословни?
От стъкло ще има за в бъдеще, от хубаво прозрачно стъкло, през което светлината ще може
да
минава.
Ще турим малко тънко платно, с което
да
регулираме светлината вътре, ако искаме повече или по малко светлина.
Някой направил къщата
си
там, дето не трябва.
И затова, като сте дошли на планината, дето Бог е определил, мнозина казват: Защо ли дойдохме тук
да
дивеем?
Да
, тук се дивее, по градовете хората умират.
Кое е по-хубаво -
да
дивеете или
да
умирате?
За предпочитане е човек
да
подивее, отколкото
да
умре.
И след всичко това казват: Аз не искам
да
боледувам, не искам
да
страдам, не искам
да
бъда невежа.
Казвам: всичко това може
да
се избегне като заемете мястото, което Бог ви е определил.
4.
УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ ТОМ ВТОРИ
Издателите
Първо издание
5.
Съдържание
Да
познаеш Господа 127
Даване 169
Отношение към природата 185
- Силата на внушението 209
Силата на словото 212
Себевладеене216
Сила 218
Обида 277
Свобода 290
Благодарност 301
Ограждане и защита 352
Задачи и упражнения360
- Задача, дадена от Учителя 376
- Песни от Учителя, дадени с движения 377
- Развиване на дарби и добродетели 388
6.
ЯСНОВИДСТВО
Присъствайки на братски молитвени събрания и беседи, в началото на мен ми правеше всичко голямо впечатление.
Всичко за мен беше ново, хубаво, ясно, всичко излизаше като че ли от дълбочината на душата ми и внасяше обединение и разширение.
При един случай у дома, наша близка стара сестра от Братството я помолих
да
ми даде една молитва, която ми харесваше много.
Голяма изненада обаче беше за мен, когато тя ми отговори, че не може
да
ми даде молитвата, без
да
вземе разрешение от Учителя.
По-късно аз поисках сам от Учителя
да
ми даде тази молитва, за което Той ме попита: "А коя молитва?
Имаше много молитви и всяка молитва
си
имаше име, обаче аз не знаех това.
А аз Му казах, че в момента нищо не
си
спомням.
Учителят се замисли и след това каза: "Кажи на сестрата
да
Ви даде "Молитвата за Царството." Голяма беше изненадата ми, когато после сестрата ми даде молитвата и видях, че Учителят ми даде точно тази молитва, която аз най- много бях харесал и че Той знаеше коя молитва искам, а аз не знаех това.
Но това беше тогава, а сега вече на мен ми е всичко ясно и аз много добре разбирам смисъла и значението на този факт.
Той знаеше за нашите нужди, за страданията, през които преминавахме.
За Него всичко беше открито и животът на човека беше бяла хартия.
Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения.
Спомням
си
, разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямало какво
да
вечеря, а нямала и пари.
По едно време се сеща, че може
да
отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но
си
казала, че това е обикновена хитрост и тук на "Изгрева" не върви такава дребна хитрост.
Ето защо тя решила, че вместо
да
напълни корема
си
с храна, изпросена по този начин, по- добре
да
вземе беседа и
да
я прочете.
По този начин ще се напълни отвътре с духовна храна и гладният корем няма
да
я гложди.
Взима книгата, зачита се, но ето - на вратата се почуква, влиза една сестра и носи хубави, големи череши и прясна питка.
Казва й: "Учителят ме изпрати при тебе
да
ти донеса череши и тази питка
да
си
хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е, когато освен духовна храна, поеме и хубави череши и една малка питка".
Милка не може
да
повярва, че не изминават минути, откакто е решила
да
се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и
да
превъзмогне гладния концерт, който идва от стомаха й, и ето, пред нея стои сестрата с подноса, изпратен от Учителя, и с Неговото пожелание.
Тя благодарила мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко задрямала.
На сутринта отива и благодари на Учителя.
Казва Му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това
да
изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
Учителят се усмихва: "Ето, виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието".
На Изгрева дойдох с намерение
да
намеря условия
да
уча музика.
Мина известно време, не се нарежда.
Колкото не се нарежда, толкова копнежът ми се усилва.
Срокът за записване изтича, последният ден е, аз трябва
да
внеса таксата, а нямам пари.
Брат ми беше в провинцията и не успя
да
се завърне до този ден, както ми беше обещал.
Потърсих от приятели, от този, от онзи - нямат.
Утре, в други ден, по-нататък може
да
се намерят пари, но днес няма.
Притесних се силно.
Най-после, кой знае как, ми хрумна мисълта
да
поискам от Учителя.
Като
си
дойде брат ми, ще Му ги върна.
В ръката
си
държеше един бял плик.
Преди
да
Му кажа и дума, Той ми подаде плика с думите: "Услужете
си
, рекох, и ги върнете.
Тези пари не са Мои, те са дадени за Господа." Аз останах слисан.
"Благодаря, Учителю, много благодаря, разбира се, ще ги върна веднага, щом дойде брат ми." Отворих плика.
Изумен и зарадван, аз благодарих още веднъж и литнах към академията.
реших
да
си
отивам, но нямах пари за пътни по влака.
Мина ми мисълта
да
поискам заем от брат Тодор Стоименов.
Тогава Учителят ме спря и ми даде един плик, който съдържаше точната сума за билета по влака.
Пристигнал в София, минал през града и
си
купил книги.
Избирал ги
да
бъдат интересни и
да
отговарят на неговия вътрешен интерес.
Вързал ги в един вързоп, опаковал ги добре, за
да
не се мокрят и
да
не се цапат по време на пътя.
Учителят погледнал пакета и започнал
да
му изброява едно след друго заглавията на всички закупени книги от Пеню, които са били опаковани във вързопа с военно платнище, което не пропуска нито дъжд, нито влага, а
да
не говорим, че може
да
пропусне човешки поглед.
Учителят се усмихнал: "Бог вижда навсякъде малките неща.
Брат Симеон Марков от Русе е на фронта в окопите на първа бойна линия.
Като отидеш там, ще ме потърсиш на тази улица и на този номер." Събужда се братът и се чуди, как ще отиде в София от фронта?
Като оздравява, спомня
си
за съня.
Той
си
е записал улицата и номера.
Тръгва
да
ги търси, намира къщата, влиза вътре и вижда Учителя - човекът от съня.
" Брат Симеон мълчи, не отговаря.
Казва
си
: "Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи.
След малко Учителят се обръща към него и казва: "
Си
- меоне, Симеоне!
". Симеон Му целува ръка.
В семейството
си
Методи Шивачев бил последното дете.
Като гимназист той е научил за теософското учение и решил
да
посещава събранията на Софроний Ников.
Всички посетители идвали официално облечени, на входа стоял пазач и там имало кутия, в която пускали по една монета - това е бил входа и таксата за събранието.
Споделил с един свой приятел за огорчението
си
и той му казал, че имало друг човек, при който се събирали много хора и там не е нужно
да
имаш пари, за
да
влезеш и
да
слушаш.
Казал
си
: "Това е, което търся".
Когато влизал,
си
казвал, че ако не го приемат, той ще се откаже изобщо
да
се занимава с духовни науки.
Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал.
Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому.
Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли
да
чуят Словото на Учителя.
Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието.
Продължаваха
да
прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха
да
си
вадят бележници и
да
си
вземат бележки от беседата.
Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли
да
слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми.
Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него.
Това добре
да
се разбере.
" След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата
си
със спокоен тон.
По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно
да
изопачават думите му, за
да
го уязвят.
Той тях предупреждаваше.
Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая.
В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за
да
чуе какво говори Дънов.
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина.
Идва до това заключение и
си
казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов".
Само след секунди Учителят спира беседата
си
, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво".
Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън.
Беседата свърши, той изчака
да
излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва
да
отиде и
да
се извини.
Той отиде, изчака реда
си
и се извини.
Учителят му каза: "Ти не дойде от само
себе
си
.
Учителят му подава десницата
си
и той я целува.
Една жена от провинцията, която била слушала за Учителя
да
се говорят много неща, отишла в София и оттам на Изгрева.
Било неделен ден и слушала беседа.
Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала,
си
рекла полугласно: "Шарлатанин!
"Аз уча хората как
да
живеят.
Това ми го разказа една сестра - името й няма
да
кажа.
Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла
да
се сравни с нищо друго на света.
Около нея изглеждало непрогледно тъмно.
Тя слушала с радост думите на Учителя и току я налегнал един въпрос, който тя сама чувствала и отправя към Учителя: "Ние поне сме греховни, правили сме и правим грешки, заради които
си
получаваме нашите наказания - страдаме.
Ами Ти, който
си
съвършен и безгрешен, каква сила те принуди
да
дойдеш на тоя грешен свят и
да
страдаш заедно с нас?
Твоите страдания от какво са заслужени?
Тя сподели с мен: "Като отправях тоя въпрос към Учителя, аз Го гледах право в очите.
Дойдох
да
ви донеса светлина.
Дойдох
да
ви помогна
да
не ходите в тъмнина.
Стори ми се, като че в салона стана светло, че бремето излиза от плещите ми, стана ми весело, радостно, като че не съм имала никаква болка, никакво страдание.
Хазайката вероятно е разказала на Мара Халачева за моите убеждения, защото между разговора Мара Халачева започна
да
разказва за съпруга
си
.
Ще се помъча
да
предам думите й дословно: "Много добър беше моят съпруг, г-жа Стойкова, но само едно му беше лошото.
Вместо
да
ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той ме водеше в 10 часа на Изгрева
да
слушам беседи.
Трябва
да
направим нещо".
Мислили, мислили и решили всеки от тях
да
си
намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя
да
отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата,
да
му зададат по един въпрос и
да
го сложат на тясно.
били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как
да
влязат.
Изглежда са ги познали.
Сестрите отишли при професорите и ги поканили
да
влязат.
Сестрите ги поканили
да
седнат.
Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н.
Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали.
Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой
да
зададе въпрос или
да
не е разбрал нещо?
" Всички мълчали.
Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф.
Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас
да
ми зададе по един труден въпрос, за
да
ме поставите натясно, та
да
разочаровате студентската младеж.
Ето, аз съм готов
да
отговоря, чакам".
Учителят почакал, почакал и дал знак
да
изпеят една, две песни и
да
направят молитва.
Дойдох
да
я прекарам в София.
Гостувах у леля
си
в града и само за клас оставах у сестра Динова.
Бях
си
набелязала на едно листче няколко въпроса
да
питам Учителя.
Така ме беше посъветвал Той в едно по-раншно посещение при Него: "Отбелязвайте
си
, рекох, на едно листче в село въпросите, които ви интересуват, та като дойдете при мене
да
не ги забравите."
Отивам един ден при Него
да
Го питам, ще ме приеме ли.
Отивам трети ден - пак не се нарежда.
Останах
да
Го чакам
да
се върнат.
Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени.
Дожаля ми и досрамя ме
да
Го безпокоя.
Останах
да
пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас.
От класа трябваше право
да
бързам за гарата.
Нямаше възможност
да
ме приеме и сутринта.
Цялата нощ не можах
да
заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила.
Ровя, търся, анализирам
себе
си
цяла нощ.
На сутринта отивам на беседата и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция.
Учителят дойде и започна
да
говори.
Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори.
По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси.
Понадигнах главата
си
.
Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията
си
?
И като свърши лекцията устремих се към Него
да
се сбогувам,
да
Му благодаря и
да
Му кажа, че ми е отговорил на въпросите.
Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием.
Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила.
Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила.
То беше много отдавна.
По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки
да
си
направи тайна молитва,
да
си
помисли какво желае
да
постигне през идващата година.
Аз като
си
направих тайна молитва, пожелах през тази година
да
позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа.
Още в началото, обърна погледа
си
към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна.
Каза на всеослушание: "Някой искат
да
познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа.
За
да
опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва
да
е готов
да
пожертва всичко."
Събирахме се за беседа.
Трябваше естествено
да
изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли.
През това време Учителят беше горе в стаята
си
.
Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци!
При тези думи Той поклати леко неодобрително главата
си
.
Тонът му беше сериозен, почти строг, но без
да
бъде сърдит.
Това обаче ми стигаше
да
потъна в земята от срам и
да
си
взема веднъж завинаги урок от думите Му.
Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата
си
с тези думи.
По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна.
Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили
да
отидат и на тях
да
погледа на ръцете.
Но се уговорили, че ако ги излъже и започне
да
говори разни небивалици, то
да
го набият.
Онзи, който дойде по време на Школата, беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание "Житно зърно" и беше вещ по различни духовни въпроси.
Но след като
си
замина Учителят, се обяви срещу Него и срещу Братството.
Това не го разказвам случайно, защото искам
да
ви покажа финала на тази личност.
Тогава, като младежи, те отишли при Учителя, за
да
им гледа на ръка, но Той ги посрещнал, засмял се и им казал: "Значи вие идвате
да
ви гледам на ръка, но сте се уговорили, че ако не ви кажа истината, ще ми турите един бой, за
да
ми дойде акълът в главата".
Те се сепнали, изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план.
Тогава Учителят се обърнал към всекиго един от тримата и поотделно започнал
да
им говори за техните дарби.
На двамата от тях казал, че те не са за училище, че
си
губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в учението и ще напуснат училището, затова по-добре
да
се насочат към някой занаят.
За нашия Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, но най-главният докторат, който трябва
да
защити, иде след това и трябва
да
внимава как ще го защити.
Така и станало - онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така
си
изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация, дойде време
да
защитава присъствието
си
в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу школата.
Понеже Панталей е дърводелец, започват
да
си
строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие
си
останаха за дълги години на "Изгрева".
Тъй като е дърводелец, е бил повикан
да
участва при построяването на Изгрева.
Почти всеки ден Учителят е идвал
Да
гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя
да
бъда по-близо до Него,
да
разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в салона.
Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих.
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение
да
сменя професията
си
." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец.
Ти какво искаш
да
станеш?
" Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа."
Разбира се, не е без значение
да
кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева.
Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката
да
отиде при Него, пред салона.
Изял сладкото с удоволствие и продължил работата
си
.
Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя.
Ето защо много й се искало
да
я запознае с Учителя.
Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила.
В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за
да
ги предаде на учителката, която току-що била при него.
Настига ги при жилището и й дава крушите.
Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек.
Аз на излизане от приемната видях тия хубави круши и
си
ги пожелах.
Казах на
себе
си
, че ако и аз ям такива круши, и аз ставам Учител.
Той всичко вижда.
Всичко разбира и всичко знае.
Аз бях в София с брат
си
Марин и работехме с конете и каруцата.
Марин реши
да
отиде с групата на Мусала.
Обадих се на Учителя, че искам и аз
да
тръгна с тях.
Той ми нареди: "Не, ти няма
да
дойдеш с нас!
Ти трябва
да
останеш тук!
" След малко поднових молбата
си
, но Учителят повтори: "Не, ти трябва
да
останеш тук!
" Опитах трети път, а Той ми рече: "Ти ще останеш
да
пазиш квартирата на "Опълченска" 66".
Когато за четвърти път отидох
да
Го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото.
Учителят извади един галош и ми го даде.
Автобусът с групата замина, а аз останах в София
да
вардя квартирата.
През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата.
Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили!
Ако не отидеш до обяд
да
ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше.
Поиска ми 3000 лева, но аз успях
да
го склоня за 500
да
освободи конете.
Тогава разбрах защо Учителят настояваше
да
остана в София.
Той беше подействал
да
не загубя конете
си
.
Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали
да
преспим там по една-две нощи.
Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше.
Идвахме на извора
да
си
правим бани, перяхме се там и
си
носехме вода за пиене.
Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без
да
забележа.
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена.
Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш".
Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях.
Бръкнах с ръка и
си
го взех.
Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Юрданка Жекова
В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем
да
се догаждаме.
Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата
да
се разходи.
По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре.
Много
си
умислен".
Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се,
да
знаеш каква беля ме сполетя.
Сложих я някъде
да
я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от
себе
си
.
Три дена нито мога
да
спя, нито мога
да
ям".
А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара.
Учителят се усмихнал и му казал: "Недей
да
се кориш, отиди
си
у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията, пък решил
да
прочете какво е целунал на тази страница.
За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1.
"Израил е лоза, която се разпростира и дава обилно плод за
себе
си
.
Според множеството на плодовете
си
, умножи олтарите.
Според хубостта на земята
си
, хубави направи истуканите".
Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и
си
казал: "Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките
си
навсякъде, ето и аз съм Божий служител, ама и този, дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил".
Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете.
Научи се и сестра Радева и взе
да
се приготовлява, за
да
отиде и
да
Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително.
Да
, Учителят беше жива книга.
Само
да
можеш
да
четеш и
да
разбираш.
Сестра Радева не искала
да
отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за
да
вземе някое бурканче със сладко.
Посегнала
да
вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла.
Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които
да
напълнят с вода от Чортленския извор.
Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата.
Веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев,
да
напълни дамаджаната.
Но водата не течала, а капела като сълза.
Омръзнало на брат Слави
да
се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София.
Учителят получил дамаджаната чрез някой брат, който отивал на гарата за тая работа.
Обаче не минали десет - петнадесет дни и брат Куртев получава от Учителя писмо, в което пишело: "Георге, когато ще Ми изпращаш вода, искам лично ти
да
ми я наливаш".
Брат Куртев
си
казал: "Какво ли е станало сега?
"Я ми кажи, какво стана с водата?
Не сме се виждали, не
си
ми казал." И брат Слави, хъка-мъка,
си
казал.
Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня.
Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше.
Учителят ни разправяше после: "Не обичам
да
казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение.
Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти
си
бил при един лекар.
Оттам отиде в една млекарница, но не
си
купи мляко, а извади нещо от джоба
си
и яде от него.
"Истинският хиромант гледа с други очи, а не с физическите.
Той гледа с духовните
си
очи.
Но трябва
да
знае тази писменост."
моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше.
Попитах го какво е станало със сина ми.
Учителят се наведе към земята и започна
да
чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: "Като
си
отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там." Аз се зачудих, но повярвах на думите и Му благодарих.
Взех
си
сбогом и се запътих към дома.
Когато стигнах, действително намерих момчето
си
там, току-що беше пристигнало и баща му поливаше
да
се умие.
Значи Учителят е видял, че момчето
си
е дошло и ми го съобщи.
всички мъже у нас минаха запасно военно обучение.
получих повиквателна бележка
да
се явя на преглед, за
да
ме вземат запас.
Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя.
Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова.
Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма
да
отиде сега запас, ще го върнат".
Наистина, когато се явих пред военната комисия, останах изненадан от резултата на прегледа.
Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви
си
, свободен
си
".
Всички, които бяха дошли, ги взеха, а само мен върнаха.
Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и
да
живеех в Самоков.
Обзета цяла от тежкото
си
и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта -
да
видя непременно Учителя!
Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте
да
я посрещнете!
Вече съм при Учителя и Той пак с топлите
си
и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат".
Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител.
Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам.
В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за
да
слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа.
Облича се цивилен, за
да
бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх.
Божков решава
да
си
вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може
да
му се случи.
А той е висш офицер и те са задължени по устав
да
ходят освен с оръжие, но и с ординарец.
Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата
си
със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя.
След свършването на беседата той отиде
да
се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен
да
носи оръжие за охрана.
После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му.
По едно време минават покрай нас една група млади ученици и ни поглеждат.
Учениците са любопитни и ни разглеждат.
Момчето се върна при групата ученици и те продължиха пътя
си
.
Учителят обясни: "Той имаше за задача
да
се запознае днес с мен.
Утре той
си
заминава.
Утре всички ще се чудят как е станало това и защо толкова малко това момче умира.
Но той се роди, дойде тук, за
да
се срещне с Великия Учител!
Една седмица преди брат Цеко
да
си
замине, Учителят го пита: "Ти, Цеко, в другия живот като дойдеш, какъв искаш
да
станеш?
" И брат Цеко, както обича
да
се изразява в римувани изрази, казва: "Учителю, аз искам
да
се родя като поет, за
да
измета от света всичката смет!
Веднага след това на брат Цеко му идва вече друга мисъл и вика: "А, не, не, не, не, Учителю, искам
да
се родя окултен ученик".
Учителят му отговаря: "А-а, не може, ти вече
си
избра.
Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя
да
го види.
Брат Цеко
си
заминал за София.
Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването.
Аз му казах: "Цеко,
да
отидеш
да
ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и
си
отвлече вниманието.
Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше
да
даде свои пари,
да
й купи пиано.
Най-после той решил
да
й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята.
Учителят го вижда, другите не го виждат.
Имаше много писма на приятели, адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха за помощта или отправяха въпроси към Него, или пък търсеха помощ и съвет за своя личен път.
Достатъчно беше Учителят
да
вземе едно писмо,
да
види адресанта и
да
се свърже с него мислено и
да
прецени какъв
да
е отговорът и каква
да
бъде помощта, от която той има нужда.
Градината, преди
да
бъде довършена, започнало
да
се заоблачава, но дядо Филип не искал дъжд, за
да
не прекъсне работата
си
.
"Дъждът ще дойде до оная ограда и ще се върне"- казал Учителят.
Дъждът завалял като из ведро и се приближавал към градината, но щом като дошъл до посочената ограда, извил на друга страна и отминал.
Дядо Филип се изумил от изненада и се чудел отгде знае Учителят кога ще вали, догде ще дойде дъждът и кога влакът ще има закъснение.
След срещата ми с Него аз исках
да
тръгвам и отидох
да
Му се обадя.
Той ми каза
да
не тръгвам.
След още няколко часа реших
да
пътувам и пак отидох
да
се обадя на Учителя.
Тогава Той ми каза: "Вземете
си
хляб за три дни".
Сбогувах се и
си
мислих: "Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни".
Изядох храната, която
си
носех за два дни и на третия останах без храна.
Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата
си
и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам
да
си
поискам.
Но тъй като аз се стеснявах
да
взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: "Заповядайте!
След като се нахранихме, той
си
прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях.
приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново.
Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят пожелал
да
я посети.
След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за
да
спорят с Учителя.
Ораторът на анархистите веднага започнал
да
говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил
да
цитира разни автори, с които искал
да
подсили речта
си
.
След като млъкнал, искал
да
чуе и думата на Учителя.
Ораторът се зачудил на Учителя как само от поглед може
да
определя теглото на всяка дюля, на всеки предмет.
След този опит ораторът загубил всяка охота
да
спори с Учителя.
Отишъл
си
с понижено самочувствие.
от Петър Камбуров от Преслав, който е бил един от членовете на Братската комуна в село Арбанаси.
Ричка била девойка и непрекъснато слуша
да
се говори за Учителя.
Искала
да
дойде в София, за
да
види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
Тогава прочела в една беседа на Учителя, че за
да
се сбъдне едно желание, човек трябва
да
се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден
да
се моли по един път
да
й се отвори път, за
да
може
да
отиде при Учителя
да
Го види.
Минали два месеца, родителите й предложили
да
отидат в Сливен на гости.
По онова време братята и сестрите от различните градове
си
гостуваха често.
Отишла Ричка в Сливен и се запознала с една от нейните роднини, която щяла
да
ходи в София и трябвало
да
си
намери придружител.
Тогава родителите решават
да
я пуснат и
да
заминат двете в София, за
да
се видят и
да
се срещнат с Учителя.
Като пристигнали в София на Изгрева, тя продължавала
да
се моли вътрешно за среща с Учителя.
Учителят извикал една сестра и наредил
да
доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при Него.
" Ричка отговорила, че
си
ги отбелязва и че били шейсет и седем.
"Е, виждате ли, че законът работи и не ви оставиха до деветдесет и пети път, а Небето ви доведе по-рано.
Той я пита: "Има ли нещо
да
Ме питаш и
да
искаш?
Тя толкова много се смутила и започнала
да
плаче тихо.
Казала
си
: "Аз с глупавия
си
въпрос за женитбата го успах." Тя така
си
мислела, защото за пръв път е пред Учителя.
След около пет минути Учителят вдигнал глава, огледал я, а според Ричка, Той се е събудил и казал: "Потърпи още малко.
Има дълго
да
пътува, докато пристигне тук.
Ричка
си
заминава за Нова Загора и никому не казва нищо.
Минават тези девет месеца и тя се запознава с един учител, който дошъл
да
преподава в гимназията.
Харесали се, сближили се, но решила
да
отиде
да
пита Учителя.
Учителят казал: "Кажи на баща
си
, че този човек не случайно идва в неговия дом.
А на теб ще ти кажа, че ти ще му бъдеш юзда, а той ще бъде кон, който
да
тегли колата".
Отишла
си
в Нова Загора, дала
си
съгласието и идват в София с годеника
си
, за
да
накупят подаръци за сватбата.
Вървят и оглеждат магазин след магазин, купуват разни неща за подаръци и на Ричка направило впечтление, че нейният годеник от време на време говори с търговците на разни чужди езици, като един с друг те не
си
приличат.
Аз преди три месеца се върнах от Америка и докато дойда, преминах през девет морета, чак от десето тръгнах".
Ричка изведнъж
си
спомня думите на Учителя, че нейният жених ще дойде след девет месеца, но трябва
да
премине през десет морета.
Отива при Учителя и го пита: "Учителю, този ли е дето щеше
да
дойде и
да
премине девет морета и чак от десето море
да
дойде?
Тя се усмихва, целува ръка и
си
заминава.
Трябва
да
добавя също, че Ричка, когато решава
да
се годява за Методи Шивачев, нейния баща изпраща писмо до Боян Боев, за
да
пита Учителя дали може тя
да
се ожени за него.
А когато рожденият брат на Ричка се запознава с едно момиче и искал
да
се ожени, решили
да
отидат и
да
питат Учителя.
Учителя казал: "В никакъв случай
да
не се жени за арменка.
В детството
си
е бил крайно нещастен: баща му, капитан, го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат, току-що завършил адвокат, го убиват в Европейската война.
Той и двете по-малки братче и сестриче остават на грижите на старата
си
баба.
Той учи музика, подпомаган от жена
си
.
Но дяволът
си
няма работа.
Среща някаква жена, която му завърта главата и иска от него
да
се разведе с жена
си
и
да
се ожени за нея.
Той е объркан и не знае какво
да
прави.
Споделя с мене, но аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет
да
му дам.
Един ден той ме моли
да
разкажа на Учителя за него и Той
да
му даде съвет какво
да
прави.
Аз съм стеснителен и му казвам: "
Да
отидем заедно, ти
да
Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена
си
, излезли
да
се разходят.
Поканих ги
да
дойдат
да
си
починат у дома.
В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас.
Цялото
си
положение Вие дължите на нея.
Без нея Вие ще разсипете живота
си
."
Учителят
си
подаде ръката за сбогом.
Жената се наведе и с гореща благодарност целуна ръката Му.
Приятелят ми свали почтително шапка: "Благодаря Ви!
Учителят със спокойни крачки се отдалечи.
На следващия ден приятелят ми ме среща и ми казва: "Атанасе, какво ли щеше
да
стане с мен, ако не бях срещнал Учителя?
" Аз му отговарям: "Щеше
да
стане онова, което ти беше преди
да
срещнеш и
да
се ожениш за тази жена.
Щеше
да
станеш едно голямо нищо".
Аз също бях преминал в младите
си
години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната.
Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха
да
ни обединят чрез един идеал.
Иван Антонов бил журналист и
си
пишел статиите в бараката.
А той е вътре в стаята
си
.
Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса.
Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли
си
Божия човек?
" - "Лекарите от психиатрията, от болницата.
Те казаха, ние не можем
да
ти помогнем, защото ти все слушаш някой
да
ти пее и говори.
Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може
да
ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали
да
се пошегуват.
След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри.
Завежда я.
Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи.
Ти всичко знаеш!
"- тя пак отговаря: "Ти всичко знаеш!
" Тогава Учителят
си
затворил очите, замислил се и може би след пет минути се обръща към нея: "Ами ти нали имаше мъж?
" - "Имах, но във войната го убиха." - "Ами нали той обичаше
да
ти пее?
" - "Той е, той пак идва при тебе и пак ти пее." - "Пък аз къде ли не ходих, всички болници обиколих.
Луда ме изкараха и най-после едни се намериха
да
ме пратят при Тебе".
Станала и
си
отишла.
Учителят показал монетата и казал на другите приятели: "Виждате ли, тя обича за всичко
да
си
плаща".
Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: "На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше
да
се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя.
Учителят твърде категорично го посъветва
да
не прави това, а на мене направо заповяда: "Еленке, ти върви с нас!
Тогава всички гости на манастира излязохме
да
ги търсим, но на нашите викове никой не отговори.
Тогава Учителят взе със
себе
си
двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скъта.
Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там!
След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане.
В края на екскурзията сестра Недялкова искаше
да
се върне със семейството
си
с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло
да
им се случи нещастие.
Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела.
Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха
да
паднат в пропастта."
Един брат от град Хасково имал голямо желание
да
дойде в София и
да
посети Учителя.
Искал
да
го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари
да
си
купи билет за влака.
Много пъти поднасял молитва към небето
да
се нареди някак
си
, че
да
отиде в София и
да
целуне ръка на Учителя.
Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва
да
се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло
да
почине.
Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може
да
му помогне, но трябва
да
се заведе детето там.
Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за
да
те придружа и
да
те представя".
Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски".
Съгласили се
да
пътуват и определили деня.
Той бе издал книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а
себе
си
беше поставил на най-високото място, а Учителя Дънов поставил по-долу от
себе
си
.
Тогава той
си
рекъл: "Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител, то аз като държа книгата в ръката
си
, Той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за Него и ще го прочете.
Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител." Това е било съкровеното желание на този брат, искал
да
намери истинския Учител.
Поогледали и
си
рекли: "Толкова много народ, кога ли ще дойде нашият ред".
Едва изрекли това и ето, Учителят се показал на вратата и рекъл: "Сега приятелите от Хасково могат
да
дойдат при Мене".
Учителят погледнал болното дете и дал съвети на бащата какво
да
направи и му казал, че ако изпълни съветите му, детето ще оздравее.
Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил.
" Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл
да
каже нищо.
Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело "Сила и живот" и му казал: "Рекох, вземи и чети.
Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
Така двамата се връщат в Хасково, единият - със съветите на Учителя, а бедният съсед - с книга, която трябвало
да
проучи и
да
види как и откъде идва Духът на Истината.
След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълго време четял, прочитал и не могъл
да
разбере кой е този Дух на Истината.
Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми".
Една вечер сънувам там, в палатката на Рила и виждам
Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки.
Една сутрин Учителят излиза от палатката
си
и нарежда всички палатки
да
се съберат,
да
се опаковат,
да
се натоварят на мулетата и с раниците на гърбовете
да
слизаме от Рила.
Всички останахме учудени.
Някои протестираха, защо ще
си
ходим при това хубаво време, че и
да
беше лошо времето и друг път сме стояли тук на дъжд и на буря.
Започнаха
да
си
прибират палатките с неохота и нежелание, никой не можеше
да
схване и разбере защо Учителят така бърза.
Но се подчинихме, макар че всичко ставаше от бавно по-бавно.
Той изпраща няколко пъти братя и сестри
да
ни подсещат, че няма време.
Всички се запитват как така
да
няма време, време в планината има колкото искаш от сутринта до вечерта, че и през нощта.
Багажът бе натоварен и започнахме
да
се спускаме надолу.
Бяха изпратени приятели
да
викат камиони от Самоков.
Постепенно дъждът дойде и до нас, но тук той бе друг, а горе бе страшно
да
се гледа, там бе по-високо и бурята вилнееше.
Дойдохме до една долина, където минаваше река, намерихме брод и трябваше
да
преминем.
Точно когато колите навлизаха в коритото на рекичката, от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучаща и носеща цялата стихия отгоре.
Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора
да
побърза.
Моторът изгасна, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона.
Другият камион бе на отсрещния бряг и всички ни гледаха, изтръпнали от страх.
Ако бяхме закъснели със секунди, вълната щеше
да
помете целия камион и щеше
да
ни издави всички.
Онези от другия камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за
да
се приберат в София.
Ние се отдалечихме, след това спряхме и слязохме
да
огледаме какво бе се случило.
7.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Сестра Елена
си
спомня времето на Първата световна война: "Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: "Учителю, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново.
Да
изпратим Здравка и Еленка в Беброво." Учителят спокойно му казал: "Няма защо
да
ги пращаме в Беброво.
Нито един румънски крак няма
да
стъпи тук.
Те всички ще
си
отидат и за това навлизане ще платят скъпо."
Когато мобилизират всички, мобилизират и него.
Той не би трябвало
да
подлежи на мобилизация, обаче военните не са обърнали внимание, че Борис е прегърбен, за никаква работа не е годен, не може
да
носи раница.
Взели го на работа в канцеларията на поделението, но не му давали вегетарианска храна - бил на общия казан и братът гладувал.
Минало седмица, две, той само хляб яде, никаква храна не му дават.
По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева,
да
си
измисля някаква работа,
да
отида при Учителя." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при Учителя.
Отива и Му разказва всичко: "Учителю, гладувам.
Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди.
"Един ден - разказва Борис - съм
си
свършил канцеларската работа и съм се допрял до вратата, хем се грея на слънце, хем
си
почивам.
В туй време пристига файтон, в него една гранд-дама с монокъл.
Спира файтонът, снема файтонджията 2-3 големи куфара и
си
заминава.
Жената се оглежда наляво-надясно,
да
види кой
да
й помогне
да
пренесе куфарите.
Като видях, че жената се оглежда и няма никой, аз отидох, и колкото ми беше по силите - тия куфари, за мойте сили ли са - и с голям зор ги понесох.
Човек
да
има вътре или камъни и желязо, такива тежки ми се видяха.
Сетне жената ми каза: "Войниче, имаш ли от нещо нужда?
" - "Госпожо, от нищо нямам нужда, само туй, че съм вегетарианец и гладувам, не ми дават вегетарианска храна." - "Тъй ли?
" Тя веднага влязла в канцеларията, взела телефона и се обадила: "Ало, генералша еди-коя
си
." - затваря телефона.
Взема втори и там не може, на трето място говори и до вечерта се урежда въпросът за неговото вегетарианство, осигуряват му храна.
И не само това - осигуряват за цял живот
да
не го викат запас и го уволняват.
Когато дойдохме с д-р Иван Жеков
да
живеем на Изгрева, направихме
си
малка двуетажна къщичка, за
да
имаме възможност
да
приемаме приятелите от провинцията.
Той отсядаше при приятелите по градове и села и беше връзка на приятелите с Учителя.
Освен това всички съобщения за празненствата на Братството се подписваха от Петко Епитропов.
Веднъж един брат от провинцията ме помоли
да
запитам Учителя получил ли е сумата три хиляди лева, която е изпратил по брат Епитропов.
Като чу това Учителят стана сериозен, защото не му бе предадена тази сума.
След няколко години брат Епитропов построи триетажна голяма къща, въпреки че Учителят бе предупредил на Изгрева
да
се правят само малки дървени бараки.
За
да
реализира големия
си
строеж брат Епитропов без
да
поиска разрешение от нас, засегна нашата къщичка и почти разруши втория етаж.
Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика
да
отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите.
За моя изненада там беше брат Епитропов.
По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба.
Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно.
Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата
си
.
Един ден Учителят дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна
си
и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и Учителят посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма
да
живее нито той с жена
си
, нито децата му".
Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора.
На това място, където Учителят потропа с бастуна
си
, днес се построи голяма къща, а къщата на съседа по новия план бе определено
да
се разруши.
Юрданка Жекова
По едно време се задава каруца по пътя, настига ги и каруцарят ги поканил
да
се качат.
Минават покрай едно ханче и Учителят казва на каруцаря: "
Да
почакаме тук
да
премине този облак." Но каруцарят е буен, самонадеян, бърза: "Е, ти от един облак ли се страхуваш?
Да
вървим!
Ала след половин час се излива такъв пороен дъжд, че водата щяла
да
ги завлече по пътя.
Каруцарят пита: "Абе ти защо не каза, че
си
пророк?
Друг път край Варна Учителят като се разхожда, минава край един бостан.
Казва на бостанджията: "Тази вечер
да
те няма тука!
" Бостанджията е недоволен: "Ще изкрадат дините, а сега таман зреят."
Бостанджията му се оплаква: "Щяхме
да
се издавим миналата вечер.
Водата се вдигна до колене, отнесе половината дини.
Ама ти защо не каза, че
си
пророк, та
да
те послушам?
" Учителят добавя: "И пророк
да
ти говори, ти пак нямаше
да
послушаш, защото пророк говори на човеци, а не на бостан и на дини."
Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше
да
ме настигне и чак в София ме настигна.
Получих
си
парите, поглеждам ги и
си
казвам, че тия пари така не случайно ме преследват и затова ще
си
купя билет от лотарията с тях.
Можех
да
купя цял, можех
да
купя десет и сто билета.
Направих
си
такъв подарък.
Ако бях взел цял билет, щях
да
спечеля 1 000 000.
Подавам билета, а на тях им бе омръзнало
да
чакат и
да
идват разни хора
да
ги питат, дали се е явил печелившият.
Аз никога не съм имал мисъл
да
получа много пари заради нещо.
Кой ще ми даде така пари заради нищо?
Значи някой ми ги е дал и съм ги получил за нещо.
Изведнъж като вървя с чантата и парите под мишница
си
спомних нещо и завеса от забрава се свлече пред очите ми.
Видях
себе
си
на Изгрева, когато веднъж Учителят бе казал: "Един от вас ще спечели на лотария!
"
Да
, Учителят точно така спомена, без
да
укаже кой ще бъде този.
И той с конската
си
каруца ги закара горе на Изгрева.
Всички ядоха, облизваха се и
си
спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина
да
се закупят тези дини и
да
си
правят гощавка с тях.
Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят
да
дойде до Учителя на Изгрева.
Днес всички посолства са горе на Изгрева.
Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации.
Родителите й попитали Учителя, за децата
си
.
Затова е трябвало
да
учи още три години, за
да
бъде признато за висше образование.
Тогава майка й я посъветвала
да
нарисува Учителя, което може
да
й донесе благословение.
Учителят се съгласил и й позирал най-внимателно.
Казал й някои думи за изкуството, от които тя била изненадана - от познанията Му.
Той я посъветвал
да
даде изложба и казал: "Рекох, ти по този път ще успееш!
имала голям успех и оттогава заваляли толкова много поръчки, че трябвало
да
рисува от сутрин до вечер.
Братът го помолил
да
му предскаже нещо.
Тогава Учителят му казал: "Догодина на днешната дата
да
не излизаш от къщи!
Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и покривът на брата прокапал.
Той трябвало
да
се качи на покрива
да
поправи, каквото може.
Горе се подхлъзнал, паднал и
си
счупил крака.
Тогава
си
спомнил предупреждението на Учителя.
Тя се опитала
да
я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла.
След време изпраща дъщеря
си
с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му.
"Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока.
Казва: "Събрала съм материали, ще построя едно здание, имам и един-два милиона лева, ще го съградя." Казвам й: "Ако питаш Мен, не го гради сега.
Ако искаш
да
градиш, ще имаш големи загуби." Това беше през 1913 г.
Целта им е
да
те провалят.
А моята цел бе
да
те спася, за
да
не загубиш времето
си
, определено ти
да
бъдеш при Господа и
да
слушаш Словото Му." Тази жена повече не се мерна.
Остана
си
в света.
Почнала съм
да
губя съзнание.
Майка ми, като видяла, че всички взети мерки са безрезултатни, вече приготвила дрехите ми и ги сложила до мен.
След като се видели и поразговорили, той станал
да
си
отива, защото тревожно било положението около мен.
Много му се искало
да
бъде до Учителя, колкото се може по-дълго, но не го сдържало.
Излязъл той оттам и бързал за дома, за
да
ме види и пак се върнал при Учителя, но не казва нито дума за моето критично положение.
Върнал се и втори път, и когато за трети път искал
да
си
излезе, чак тогава Учителят го попитал: "Как е детето?
Баща ми
си
отива и за голяма негова радост и изненада става точно тъй, както Учителят го казал само преди няколко минути.
Скоро след революцията в Русия, през 1923 г.
един ентусиазиран младеж беше успял през Германия
да
отиде в новата Съветска страна.
През първите две години той бил в контакт със семейството
си
, но след това изведнъж престанал
да
пише.
Нито чрез хора, нито чрез делегации можаха
да
разберат поне жив ли е.
- "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил.
Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него.
Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи.
Знаех, че Той сега ще намери начин
да
смекчи болката на това семейство.
- "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г.
Ако беше жив щеше
да
пише.
" - завърши той, опитвайки се
да
скрие от мен отронените сълзи.
Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева.
Когато дойде моят ред, аз го помолих
да
ми отдели няколко минути.
Кажи на близките му, че ще се върне след две години,
да
не се безпокоят." Преглътнах дъха
си
.
Благодарих му и на следния ден казах невероятната новина на загриженото семейство.
Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях.
Две години по-късно, през 1945 г, Васил се завърна при своето семейство.
Възможностите на Учителя
да
вижда през разстояние бяха неограничени.
Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които, Той дори се е явявал през далечни разстояния, за
да
им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им.
И тъй, Учителят, нашият Учител продължава
да
ни помага.
Към края на месец май 1944 г., подполковник Стоянов от граничния гарнизон в Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията.
Началникът на граничния гарнизон иска
да
заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране на комунистите.
Обмисляли се мерки, планове, как по-скоро
да
се ликвидират враговете на държавата - комунистите.
Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл края на учебната година, братът
си
взел куфарчето и право на Изгрева при Учителя.
Учителят, след като го изслушал, помълчал малко и казал: "Няма
да
им стигне времето." Братът, като чул думите на Учителя, чакал
да
види какво ще стане.
Той не бил изненадан, когато на 8.IX.
"
Да
- казал брат Тахчиев - на преследвачите на комунизма не им стигна времето.
Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 г." Не има стигна времето
да
преследват и дъновистите.
Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали: "Запомни, тук няма
да
се мине без жертви".
Преди
да
стане атентата на 16 април 1925 г.
в църквата "Света Неделя", Учителят среща една група приятели и казва: "В България ще стане голямо събитие, тук в София, и ще пратим един от вас
да
види кое и как".
Под развалините намират смъртта
си
над 150 човека, а ранените са двойно повече.
Едно от славейчетата ще
си
замине." Майка ми веднага разбрала и нещо като нож я прорязало.
Първото славейче била най-голямата ми сестра, Цветанка, която
си
замина.
Минава Учителят, покрай Георги и го поглежда.
" - и
си
заминава.
Без Георги
да
пита Учителя.
След няколко години вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, той пак е на Изгрева, но отново не задава въпрос.
Една сестра в мое присъствие попита Учителя дали не греши като крие от мъжа
си
, че дохожда на Изгрева.
Той отговори: "Когато една майка отива там, където детето й не трябва
да
иде, а то плаче подире й, тя трябва ли
да
му каже къде отива?
По-късно същата сестра се оплака на Учителя, че мъжът й и родителите й непрекъснато я спират
да
не ходи на беседи на Изгрева.
Тогава казал: "Тези хора трябва
да
разберат, че ако вие престанете
да
ходите на беседи тук на Изгрева и
да
слушате Словото на Бога, то баща ви трябва
да
си
замине от този свят".
Нейният баща се помина точно в такъв период, когато сестрата беше абсолютно възпрепятствана
да
посещава Изгрева от домашните
си
.
В един момент, при повторна забрана,
си
замина мъжът й.
Тогава тя
си
спомни думите на Учителя.
В Стара Загора живее богат брат със семейството
си
.
Възрастният брат има двама сина и две дъщери.
По едно време братът се разболя и наближава време
да
си
замине от този свят.
Тогава направи завещанието
си
и раздели имота и богатството
си
между трите
си
деца.
Но по-малкия син, любимецът на бащата, успял
да
го убеди малко преди
да
си
замине
да
скъса първото завещание и
да
направи второ завещание в негова полза, като обещава на баща
си
, че той ще се грижи за сестрите
си
.
Казва му: "Те са неопитни и някой може
да
се завърти около тях,
да
им завърти главата и
да
им даде съвет
да
разпродадат имота.
А така, когато всичко е у мен, имота и богатството ще се запази цяло".
Така най-малкият син заграбва всичко и на двете
си
сестри той не дава нищо.
Един ден, като пътува из България, Учителят идва в Стара Загора, посещава семейство Мечеви и сестрите се оплакват от малкия
си
брат.
Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете, раздрусва го и му казва: "Защо ограби сестрите
си
?
Поправи това, което
си
сторил, докато е време, защото всичко ще изгубиш и не само това, но когато ходиш, ще пипаш с тези ръце стените".
И на него му взимат всичко.
Като се движи из къщата, с двете
си
ръце опипва стените на стаите, за
да
открие къде е вратата.
Отишъл при Учителя и Му казал: "Учителю, искам
да
си
замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригенстката пръчица." След тази среща брат Калудов започва
да
се подобрява и не след дълго оздравява напълно.
След това той дълги години беше капелмайстор и се пенсионира като такъв.
Има много снимки, където могат
да
се видят приятелите, играещи на поляната, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира - така, както му бе казал Учителят.
Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс
да
викат духове.
След сеанса се заговорили по различни въпроси.
По време на разговора д-р Миркович го запитал: "Учителю, много работи сте ни казали и всички са се сбъдвали.
Едно нещо обаче съм имал желание
да
Ви питам, но не съм се решавал.
Искам
да
зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: "Няма ли
да
се уплашиш, ако узнаеш?
" Той отговорил: "В никакъв случай няма
да
се уплаша." Тогава Учителят му казал: "Щом е така - приготви се, след три дни ще
си
отидеш." Тримата останали като гръмнати.
След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: "Докторе, ти така и така
си
отиваш скоро, остави ми за спомен поне антиката на златния
си
часовник." И наистина, доктор Миркович
си
заминал, както предрекъл Учителят.
Аз в живота
си
два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казвал.
Той искаше
да
знае кога ще умре.
Като му казах, като че ли го попарих с вряла вода.
Един ден беше дошла една млада дама и хлопа.
Казва: "Нещо много серозно искам
да
ви питам." Казвам й: "Нямам никакво време сега." Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в мойта.
Тя обаче настоява: "Моля пет минути само
да
отделите, защото туй нещо решава съдбата ми!
Тя ме пита: "Кажете ми, ще бъда ли щаслива?
" Гледах, гледах, казвам: "Ти има
да
живееш още само две години.
Има една много малка възможност
да
останеш на Земята.
Случва се на 10 000 веднъж, може
да
ти се случи.
Вземи Евангелието
да
четеш, След две години ще отидеш на другия свят, определено е.
А ако те оставят, ела
да
ми кажеш." И досега тя не е дошла.
Казвам: Що ми трябваше
да
й кажа, че след две години ще замине?
Можеше
да
й кажа, че нищо не зная.
На д-р Миркович казах: По-добре е човек
да
не знае, то е най-хубаво.
Да
знаеш кога ще те обесят,
да
знаеш кога ще се удавиш,
да
знаеш кога ще
си
пукнеш главата,
да
знаеш кога жена ти ще умре, или кога децата ти ще умрат - това е едната страна на нещата.
Но има и друго нещо, което е по-важното:
Да
знаеш защо именно става това.
Има неща, които са определени
да
станат още преди създаването на света.
Нищо не може
да
измени тия неща.
Обаче, има неща определени, които могат
да
се смекчат, а могат и съвършено
да
се изменят.
Това зависи от човека.
Затова е казано, че човек сам чертае съдбата
си
.
Обаче, има съдба, която по никой начин не може
да
се отмени.
Значи, има неща в света, които не могат
да
се изменят, каквито усилия
да
се правят: Ако са определени
да
станат, ще станат; ако не са определени
да
станат, няма
да
станат.
Натъквате ли се на такива неща, не
си
правете илюзии, че можете
да
ги измените.
Каквото
да
правите, както
да
разсъждавате, те ще станат според Великото Предопределение на Битието.
Обаче, дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва
да
приложите всички усилия и способности
да
ги предотвратите.
Има неща, които не са определени от Бога и те могат
да
се изменят.
Следователно, аз предсказвам това, което сам мога
да
изменя или другите могат
да
изменят.
От Божието Око нищо не може
да
избегне.
8.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което
да
го взема един-два месеца.
При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше.
Или го нахокваше и изпъждаше
да
си
върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав.
Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува.
Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина.
Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин
да
разтворят съзнанието,
да
го разтърсят, че
да
го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.
Ние имаме тука клиника за всички болести.
Те ме посрещнаха радостни и започнаха
да
ми разказват за клиниката.
Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд.
Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали.
Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре.
Наведох се и почнах
да
плевя магданоза.
Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес
да
наберем ягоди за гостите за обяд".
Всички неразположения ще отидат в земята.
Няма
да
оставим болен човек между нас".
Набрахме ягоди и всички дружно излязохме
да
ги занесем в стола и
да
се приготвим за обяда.
Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха
да
поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви.
Постоянството, изглежда не е черта на българина.
А Учителят не обичаше
да
повтаря.
Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно
да
вярваме и
да
го прилагаме постоянно, за
да
имаме винаги добри резултати.
Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва
да
бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва
да
има солидни знания по медицина.
Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва
да
вървят ръка за ръка, ако искаме
да
имаме добри резултати от лечението.
По настояване на очен лекар от IV клас започнах
да
нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра.
Когато дойдох в София на работа, имах възможност
да
посещавам редовно беседите и
да
разговарям с Учителя.
Един ден реших
да
Му заговоря за очите
си
.
Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик.
- "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как
да
излекувам очите
си
.
Нали съм окултен ученик и трябва
да
се освободя от недъзите на болестите
си
?
Вас моля
да
ми помогнете!
" - казах с пълна вяра и млъкнах, за
да
чуя съвета на Учителя.
- "Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа.
Представи
си
очната ябълка, ириса... и в дъното жълтото петно.
Сега твоята задача е,
да
продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за
да
достигнат до жълтото петно.
Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато
си
на театър или когато искаш
да
виждаш много далеко." - "Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла
да
виждам познатите
си
- се опитах
да
възразя." - "Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза Той.
- Второто, ще
си
определиш удобно за теб време сутрин, обед и вечер и без
да
те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта
си
върху очите.
Ще
си
представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно.
Третото, на масата
си
ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш
да
гледаш повече зелен цвят.
Като казвам
да
ходиш, то значи
да
се движиш.
Не е достатъчно
да
стоиш на тъмно, а
да
се движиш в тъмно.
Без
да
споделям с когото и
да
било, обикалях двора по половин час на тъмно.
Скривах се на всевъзможни места и по три пъти на ден по пет минути съсредоточавах мисълта
си
върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеленият цвят.
Когато слагах очилата в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха.
Отидох на преглед при професор Пашев, при когото ходех от години, според когото късогледството ми не би могло
да
се намали, а обратно, за
да
не се увеличава, трябвало
да
нося непрекъснато очила.
За негова изненада, сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра.
"Е, понякога Природата прави чудеса" - каза професорът и ми даде рецепта за очила четири диоптъра.
Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения.
И като резултат от това, тя ми напомняше
да
не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост.
- "
Да
, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без
да
подчертае какво голямо добро ми беше направил.
Ето какво четем и в една беседа от Учителя:
"Мнозина са питали какъв начин има за усилването на човешките очи.
Избирайте тъмни и бурни нощи и тогава излизайте навън,
да
се взирате.
С това взиране очите ви ще се усилят.
Вашите очи са отслабнали, поради това, че малко кръв приижда в тях.
Като излизате вечер, взирайте се в Небето
да
различавате звездите от шеста и седма степен величина.
Като останете в стаята
си
, пак - изгасете лампата и правете опити
да
се взирате в тъмната стая,
да
намирате този или онзи предмет.
Освен това, за засилване на очите, на нервната система главно, качвайте се на височини, около 1500-2000 м.
Като прекарате на такива височини около 25 дни, очите ви ще се засилят и нервната ви система ще се подобри.
Аз отивам на планината, за
да
вляза в общение с Разумното начало в нея и
да
придобия от нея нещо!
Планината е разумна, разумни сили я управляват."
Настаних се
да
живея на Изгрева.
Учителят познавах по разговорите на майка
си
и брат
си
, но аз бях още неоформен младеж и нямах отношение към Него.
" - "Ама аз съм късоглед, Учителю" - побързах
да
му обясня, също усмихнат дружелюбно.
"Може, рекох,
да
ги хвърлите." - "Но аз от детинство нося очила.
Аз съм късоглед, не мога
да
ходя без очила" - настоявам
да
Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал.
Тогава Той каза: "Можете ли
да
отидете на Витоша, но без очила и
да
гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца?
И повече няма
да
ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида."
Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза.
Аз стегнах раницата
си
, съобщих на майка
си
и на брат
си
, хвърлих очилата и отидох на Витоша.
Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце
да
се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му.
Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може
да
ходи и
да
посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил.
Учителят му препоръчал
да
посреща изгревите на Слънцето и
да
прави гимнастика на очите.
Същият споделил тази
си
опитност с други наши приятели, за
да
могат
да
се възползват при нужда.
Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях.
Тогава се сетих за Учителя и
си
казах: "От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида
да
се посъветвам с Него." Срещнах се и Му казах болката
си
.
Той ми препоръча
да
почна
да
вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, а вечер
да
слагам краката до глезените в топла вода и с канче
да
ги поливам от коленете надолу.
След това
да
обувам чорапи или терлици и
да
си
лягам.
След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва
да
се извади.
Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото.
Препоръчва му
да
направи млечен компрес на пострадалото око.
За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога
да
направя нищо повече и ви съветвам
да
заведете детето в София и
да
му направите трепанация".
Отговорих му, че предпочитам момчето ми
да
си
отиде, отколкото
да
направят трепанация и то
да
остане идиот.
Още на другия ден взех влака и отидох в София, за
да
питам Учителя какво
да
правя.
Казах му, че лекарят препоръчва
да
се направи трепанация, но аз не съм съгласен.
Ще трябва малко
да
затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и
си
заминах.
Той само се почуди, без
да
може
да
каже нищо."
Жена ми заболя с ушите
си
.
Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург.
Трепанация трябва
да
се прави на ухото.
Тя не пожела
да
отиде при хирурга, а пожела
да
отидем при Учителя.
Учителят каза, че ще мине, но
да
налага на ушите един топъл компрес с трици.
" Дава назначение за един млечен компрес.
Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо.
Изтече всичко от ухото като гной и секреция.
Лекарите я преглеждат отново и не могат
да
разберат нищо.
И какво
да
им разправям, дали ще ми вярват?
Замълчах
си
.
А жена ми Хилда също мълчи.
Аз от малка страдам от ухо.
беше много голяма суша в нашия край и отиде мъжът ми
да
работи в Тополовград.
Там отидох и аз с двете
си
деца, за
да
изкараме зимата заедно,
да
не са на две места разноски.
Всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер.
Много хубаво
си
дружахме.
Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва
да
ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми.
Стана рана и тогава се стигна до връхната точка, тъй
да
се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна.
Мъжът ми вика: "Дане, трябва
да
пишем на Учителя!
Не мога
да
чакам
да
пишем, че
да
ми отговаря.
Аз тая вечер правя връзка с Учителя." Той нали казва
да
направим връзка: "Сложете контакта и радиото ще тръгне".
И аз вечерта като
си
лягам, казах
си
формулата.
Не можех и
да
се моля.
То нали, за
да
кажеш молитва трябва
да
си
спокоен.
И казах само формулата: "В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, в която живеем и се движим и със силата на живото Слово Божие,
да
се разпръснат всички тъмни и вражески сили и зли помисли от лицето на Земята" и духнах.
Заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада.
Той ме поздрави, запита: "Как
си
?
Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце,
да
бъде момченце,
да
ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още
да
му благодаря, него го няма.
Като чукнах с пръста
си
, чух звука от моето чукане и се събудих.
Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя.
Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага.
Значи за вас може
да
е лъжа, за мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло - вече съм на 83 години.
Като го берях вече наесен, по Елховското шосе виждам заминава жена с увито момиче с шалове, а духа един студен вятър.
Аз не можах
да
ги питам къде отиват, защото бях надалеч, но когато отивах вече към шосето, те се връщат и аз ги питам: "Къде ходихте?
- И ходихме
да
търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може
да
спи вечер".
Идете при Мара Атанасова
да
й сложи от нейното мляко в ухото!
Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве
да
ти дава.
Аз
си
викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче.
Данка Хр.
Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва
да
си
направи операция в Бургас.
Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали
да
се съгласи на операция.
Учителят му отговаря, като му дава следния съвет:
Да
направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото.
Аз бях заболяла от гуша и
си
слагах шалче бяло
да
не се вижда.
Той тогава каза
да
донесат зехтина от стаята Му и
да
ме разтрие сестра Златева.
В неделя, когато Учителят държеше беседа, каза така: "По разни части на тялото на човека се явяват разни тумори и гуши.
" И така за девет дни трябва
да
изчезне".
И аз така постъпих със
себе
си
.
Всеки ден мажех гушата
си
със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата
си
със силна вяра.
Аз отивам у Тяна, веднага започвам
да
я разтривам, както правех със
себе
си
.
Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване.
Толкова много трябваше
да
я разтривам.
Втория ден, третия ден усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден, гушата й се стопи и нищо не остана от нея.
Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода.
Следващият пример е за една сестра, която започва
да
линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото.
"Рекох, кажете й
да
яде риба!
И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: "Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
А мозъкът й има нужда от него като елемент.
И тя може
да
си
попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба.
Като
си
попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата предаде точно думите на Учителя.
Болната сестра имаше сили толкова, колкото
да
поклати с клепачите на очите, че е съгласна.
Купиха консерва риба и започнаха
да
й дават от рибата на малки хапки.
Приближавам се до нея и казвам: "Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играете днес Паневритмията." Тя се обръща засмяна: "Днес аз не играех, а плувах в небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода.
От много време страдах от болно сърце и се чудех какво
да
правя.
Постоянно търсех лекар, който
да
ме лекува, но ефикасно лечение не намерих.
Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не
си
намерила досега.
Престани
да
търсиш!
Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Ще вземеш пресеченото мляко и от него ще
си
направиш компрес.
Няколко такива компреси ще подобрят положението ти.
Тези млечни компреси ще ти покажат има ли нечиста материя там или не."
Кракът набъбна и на това място, дето е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отдето изтече всичко нечисто.
Брат ми беше лекар, завършил в Италия, с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна
да
го лекува.
Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна.
Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица.
Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство.
Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле.
Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес.
Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще
си
замине.
Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода.
Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз
да
го лекувам.
Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без
да
имам право за това.
Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя.
Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи
да
го лекувам.
Така баща ми оздравя за изненада на всички.
Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото.
Веднъж споделих с Учителя, че баща ми иска
да
го приеме, за
да
благодари за лечението.
Съгласи се.
Отидохме при Учителя, аз Му целунах ръка, баща ми също се наведе и Му целуна ръка, благодари Му.
Учителят поприказва с него общи работи, после дойдоха други посетители, ние станахме и
си
отидохме.
Баща ми остана много доволен от летуването и от това, че той благодари на Дънов.
Но все пак благодари, а това не бе малко за него,
да
се поклони и
да
целуне ръката на Бога без
да
знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката.
Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха
да
се оперира.
Аз без
да
я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите.
Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво.
Да
се прави млечен компрес през ден, иначе ще
си
замине, ако
си
направи операция.
Казах й
да
избира: ако иска
да
живее, трябва
да
се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка.
А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции.
Сега, 40 години след това, времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват.
Въпросът бе майка ми дали
да
умре или
да
живее.
Казах й
да
позволи
да
направя опит, за
да
оживее.
"Слушай какво, ако отидеш в болницата, ти вече
си
умряла, а ако останеш тук, можеш
да
живееш много дълго.
Аз повече няма
да
говоря с теб".
Аз бях много войнствена и решителна и след дълги разправии с брат ми и с родителите ми им казах
да
опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо, то тя може
да
се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко
да
си
замине, то накрая се реши аз
да
вляза в ролята на лечител.
Аз започнах
да
слагам млечния компрес на онова място, където имаше една подутина като бучка, т. е.
Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми.
Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна
да
намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна
да
бълнува.
У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка
си
с моето твърдоглавство.
Отивам при Учителя, за
да
питам какво
да
правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание.
А Учителят
си
гледа Неговата работа, приема и изпраща гости.
Седя аз и
си
казвам в
себе
си
: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка.
Ама какво
да
правя като не я виждам, за
да
се коригирам.
След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш
да
казваш, че съм много зает".
Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка
си
.
Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така, както дойде, а аз останах на същото място и чаках.
Учителят отвори вратата, мина покрай мене, но без
да
си
обърне главата към мен, а гледайки напред пред
себе
си
каза: "Вяра, вяра, вяра" и
си
продължи нататък.
Аз станах и
си
тръгнах и посред нощ се прибрах у дома.
Знаех, че Учителят нямаше
да
ме приеме, защото беше ми казал какво
да
направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при Него за помощ.
А за тази вяра Той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва
да
се запази, за
да
може по нея като по жица
да
протече Божествената сила, която лекуваше.
А стоейки на пейката дванадесет часа, аз без
да
искам, с търпението
си
успях
да
възстановя тази връзка.
Като пристигнах у дома в града, приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37.
Та като проходи майка ми, първото нещо, което ми каза, бе: "Е, дъще, доживях
да
видя нещо от твоето дъновско учение".
Та така трябваше вътрешно
да
преживея изпитанието на вярата, за
да
се възстанови загубената връзка с Бога.
Както
си
решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата.
Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева.
Взех
си
едно шишенце и когато ми дойде на ум, намазвах мястото.
Но когато ми падна косата, бях казал и на брат
си
.
Като мина месец, брат ми вика: "Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, които бяха без коса и ги лекуват и не могат
да
ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш?
" Но като мина известно време, месец и нещо, викам на брат
си
: "Я погледни главата ми!
Оттогава минаха много години и мисля, че Учителят
си
беше вече заминал и един ден като се реша, пак един кичур от дясната страна на челото ми падна.
И аз отново започнах
да
мажа мястото със зехтин.
Сестра Анина Бертоли пристигна от Париж и гледа цял кичур бяла коса на главата ми.
Отиде
си
в Париж, но като дойде другата година, гледа, нямам вече бяла коса.
Смее се: "А, ти
си
боядисваш косата." - "Не
си
боядисвам косата" - отговорих аз.
Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е.
Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила
да
отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет.
Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал
да
прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода).
Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад?
Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава
да
работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво.
Млада мома (на 20-21 години) заболява от апандисит.
Да
си
прави операция, не се решава.
Помоли ни
да
я заведем при Учителя
да
й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими.
Учителят я посъветвал
да
не яде месо само един месец, през което време всяка вечер
да
си
мие краката с гореща вода, колкото може
да
търпи, до слабо зачервяване.
НАГОРЕ