НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
54
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
54
:
1000
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПАНЕВРИТМИЯ
Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на Фондацията и ме посрещнаха много добре.
Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше.
Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание
да
се продължи без почивка.
Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха
да
присъстват на някой час.
Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме
да
играем.
Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева.
Петров седна настрана и почна нещо
да
си
записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга
да
играе.
Беше красиво, хармонично и приятно.
По утринните лъчи усещах, че се сипеха светли пътеки от Висините.
Всички музиканти и аз усещахме, че има присъствие от Невидимия свят.
Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат.
При мене курсистите бягат и гледат по-скоро
да
свърши часът, а тук се работи без прекъсване два часа, като при това искат
да
им се увеличават часовете при тези игри".
Изразиха своето възхищение и за това, че е могло така добре
да
се съчетае движението с музиката.
Кънчева от своя страна, се изрази, че всичко й много харесва, само че ако може обръщането на упражнението "Евера"
да
бъде с подскачане.
Отговорих, че упражненията не могат
да
се изменят, тъй като друг е авторът им.
Накрая Петров предложи музикантите
да
посвирят някои от мелодиите и на упражненията, които той преподаваше.
Разбрахме се, че така не може
да
се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения.
Наближи края на курса, а след няколко дни, в неделя, курсът щеше
да
се закрие.
Курсантите щяха
да
получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и
да
се разотидат.
Трябваше
да
им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха
да
бъдат разучени по места от учителите по пеене.
Тогава всеки учител по пеене можеше
да
свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.
Кои са причините
да
се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело?
Учителят беше в Мърчаево, когато за първи път след всичко това можах
да
отида при Него.
Сега ще гледаме какво ще стане!
" Така разбрах, че времето, определено за въвеждането на Паневритмията в българските училища е изтекло.
Затова когато отидохме
да
искаме от Учителя нотите на Паневритмията за летния курс през 1943 година, Той не ги даде.
Тогава разпуснахме курсантите, без
да
им дадем нотите.
Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 октомври 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло
да
се върне назад.
При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени.
Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Внимателно преглеждане на тази история не може
да
не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в
себе
си
; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта
да
даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения.
Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва
да
приеме цялата Паневритмия.
Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога
да
предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал.
И всеки сам ще
си
извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ.
Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало
да
стигнат до Дунава и
да
не преминават в България.
Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България.
Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
За непослушанието
си
към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха.
Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони.
Беше много трудно
да
се намери човек, който
да
се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това.
Трудно се издържаше
да
се наблюдава как бе прикована на легло.
Беше мъчителна и тягостна картина за всички.
А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя
да
изпълни една задача и накрая я провали.
Милка беше с ясно съзнание, че трябва
да
си
свърши работата до края.
А това не е малко както за нея, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва
да
издържи изпита
си
.
Независимо кога и при какви условия.
А българският народ трябваше
да
изпие чашата на горчивата
си
съдба, която последва четиридесет и пет години след това.
Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество.
Веднъж присъства на една беседа, която Учителят завършва със следния стих:
По това време Учителят е започнал
да
дава новите паневритмични упражнения "Слънчеви лъчи".
Тогава Весела решила
да
напише думите към мелодията "Слънчеви лъчи".
Отива при Учителя и Той дава своето разрешение.
Така са дадени стиховете на "Слънчеви лъчи", които са одобрени от Учителя и след това бяха отпечатани в отделна книжка.
Така че Весела Несторова не бе случайна проекция на "Изгрева" в онзи момент, когато се даваха "Слънчеви лъчи" от Паневритмията.
Това показва, че тя има отношение към създаването на Паневритмията в нейния последен етап.
Учителят им казва
да
бъдат две свещи, поставени една до друга, които
да
осветяват наедно пътя, по който трябва
да
премине Паневритмията от "Изгрева" към българското училище.
Освен това им казва, че те двете заедно трябва
да
преподават Паневритмията на учителите по физкултура.
Милка изведнъж се стъписва от педагогическия похват, умението и качествата на Весела Несторова и започва
да
ревнува, понеже усеща, че ще бъде изместена на втори план.
А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име.
Тогава тя решава
да
отстрани Весела Несторова и не пожелава
да
играят заедно с нея вътре в кръга.
Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Переклиева.
Тогава Милка нарежда на Весела
да
отиде
да
играе в противоположния край на кръга.
А трябвало
да
вървят заедно двете и
да
играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга.
Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова.
Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва
да
има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса.
Милка забравя, че Учителят е наредил
да
бъдат две свещи, които
да
светят заедно и
да
осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища.
Милка нарежда на Весела
да
излезе извън кръга на Паневритмията и
да
играе вън от него.
Когато отидох
да
разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Переклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка.
А освен това ние чухме музикантите
да
разказват почти същата история.
Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая.
Тя иска разрешение от Учителя
да
отиде при Лулчев и
да
му каже всичко в очите.
Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно
да
мине при Него.
Лулчев се оправдава.
Учителят я изслушва и после я освобождава.
По този начин Учитетелят я освобождава и съхранява от онези окултни способности, които имаше Лулчев и използваше често към ония, които му възразяваха и не му се подчиняваха.
Ето защо, когато идва моментът на курсистите
да
се предадат нотите на Паневритмията, Учителят не ги дава.
Той е провален от онези сили, които работеха срещу Школата на Учителя.
Когато Весела отива при Учителя и Го пита защо се случи всичко това, Той й отговаря: "Определеното за Паневритмията време изтече".
Весела Несторова
си
отива у дома напълно съкрушена.
Тя
си
спомня как на 25 юли 1942 г.
Спомня
си
с каква радост Той й предава тази новина.
Спомня
си
също с какъв възторг и преданост са почнали работа първия ден.
Спомня
си
как се развихрят онези сили, как я изгонват от кръга и я изхвърлят навън от онази работа, която лично Учителят я бе поставил
да
свърши.
Тази история тя ми разказа лично и аз я предавам с моя разказ.
Весела Несторова доживя четиридесет и пет години след заминаването на Учителя в отлично здраве, със запазен ум и разсъдък, с изключителна работоспособност и със запазени сили и възможности за творческа работа.
Упражненията от Паневритмията трябва
да
ги свържете с дишането.
Когато се играят съзнателно, със своите положителни мисли и енергии ще ни свържат със силите на невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане на живота, за избистряне на мислите, чувствата и волята и за възстановяване на прекъснатите съобщения с Бога.
Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света.
Паневритмията е велика сила.
Бог изпрати Великия
Си
Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители.
Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго
да
пазите изпълнението на Великия Закон, т.е.
да
запазите мира и хармонията в човешките души.
И не
да
насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду
си
.
Внимавайте, оръжието ви е дадено!
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта
Си
може
да
ви заличи от лицето на Земята.
Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох.
От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света.
Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира.
Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието
си
към Великото, към Бога, и спъвате собственото
си
развитие.
Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света.
Будни бъдете, защото злото ви дебне
да
ви изненада и нанесе неочква- ния удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте
си
научили урока.
Добрият ученик не трябва
да
прави погрешки, нито
да
допуска
да
бъдат правени от други.
Професорът е неумолим, ако ученикът не
си
знае урока.
Дали ще го насочи срещу низшето, за
да
възтържествува висшето и доброто, от вас зависи.
Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света.
Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души.
Този ключ Великите души трябва
да
получат от вас, а вие сте длъжни
да
им го дадете.
С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда.
Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, такава ще бъде и при изкачването нагоре, според въртенето на Земята.
Внимавайте
да
не се карате помежду
си
кое
да
пеете и кое - не.
Защото ще
си
ида и вие ще останете без благословение.
Който бърза,
да
си
отиде по работа, а другите
да
продължават
да
пеят и играят.
Паневритмията носи хармония и възпитание.
В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за
да
работят в Хармония.
Ако държите ръцете
си
хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата.
Ръцете трябва
да
се държат обтегнати.
Когато правите упражненията, мисълта ви трябва
да
бъде концентрирана.
При упражненията мисълта трябва
да
я прекарвате през ръцете и краката
си
.
Те трябва
да
се правят бавно, с участието на ума.
Като вдигнете ръката
си
нагоре, тя трябва
да
образува ъгъл 45 градуса.
Ако стъпвате на петите
си
, става сътресение на гръбначния мозък.
2.
МУЗИКА
Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя.
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти.
За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той.
Тя трябвало
да
изтегли от пощата значителна сума, но нямала у
себе
си
документи за самоличност.
Тогава започнала
да
пее всред салона.
Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може
да
има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност".
Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България".
Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни.
А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала
да
Го вижда и се радваше.
Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше.
Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата
си
.
Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя.
Изсвирваха темата
си
, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение.
На Изгрева идваха много певци
да
пеят на Учителя, за
да
видят какво Той ще им каже.
И ние оставахме обикновено след беседа
да
ги слушаме.
Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това
да
получат благословение от Учителя.
По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за
да
благодарят.
За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство.
Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България".
Райна Стефанова; Симеон Арнаудов
Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетовен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на славата.
Какво виждаме?
- Учителят свири така, както
си
знае.
При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва
да
върви успоредно на "магаренцето", а тук не е така.
Той е поставил лъка
си
под ъгъл и свири "неправилно", бих казал, неакадемично.
А има резултати и то фантастични, завидни просто и не мога
да
си
обясня как става всичко това.
Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога
да
превзема, а Той танцува по грифа и то много чисто.
Даже с това нещо ме е стимулирал.
Искам
да
кажа, че аз не бях случаен цигулар.
От Изгрева само аз можех
да
спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и
да
свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките.
Не мога с думи
да
изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка.
Той обичаше
да
свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката
Си
.
Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата.
По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар.
Той свиреше с върха на лъка
си
тихичко, чисто и ритмично.
Веднъж го видяхме
да
свири и на арфата.
И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлина, предаде упрека и съвета на любещия баща.
С музикалния
си
гений Учителят можеше, ако се отдадеше на музикалното поприще,
да
стане ненадминат виртуоз и композитор.
От цигулката
Си
, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха
да
изсвирят.
Никои от цигуларите-ученици не можа
да
постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак
си
огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше.
Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга
си
, Учителят отговаряше само с лека усмивка.
Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
Онова, което Учителят създаде, беше дадено за учениците от Школата.
Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
Имаше и такива, които създаде инцидентно.
Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ.
Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея.
Можеше с една песен
да
издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле.
Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти.
Тогава Учителят държеше
да
се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше.
Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата.
Затова пред всяка беседа се пееха песни, за
да
се създаде хармония и след това Той даваше Словото
Си
.
Той посочваше кои песни
да
се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона.
На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.
Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство.
Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии.
Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят?
Мислех по този въпрос без
да
достигна до разрешение.
Бях недалеч от Учителя, Който също пееше.
Реших
да
Го запитам как е създал такова творчество.
Тихичко се приближих до Него и когато песента привърши, без
да
подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази хармония?
" Той се обърна и тихичко ми каза: "Аз не съм ги измислил" Исках
да
го разпитам повече, но започнахме нова песен.
" Застанах до Учителя и без
да
Го попитам, Той се наведе към мен и ми каза: "Моите песни идват чрез Светлината на Слънцето.
Отдалечих се на една-две крачки и Го погледнах.
Пред очите ми се свали една завеса и аз виждах образа на Учителя, светещ със светлината на Слънцето.
Завесата се спусна пред очите ми и аз отново виждах образа на Учителя, Който най-лъчезарно ми се усмихваше.
Огледах се встрани - приятелите продължаваха
да
пеят.
Един от нас трябваше
да
засвидетелства за истината.
Когато Учителят живееше във Варна, трябва
да
е било скоро след завръщането Му от Америка, наблизо до квартирата Му имало кръчма.
В тая кръчма до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало.
Пречели Му
да
работи.
Учителят ги търпял, търпял, пък една вечер Му додеяли, взема цигулката
Си
и свири дълго, дълго време.
Такава сила има мисълта, особено, ако е придружена с музика.
Учителят даде на брат Славов един метод, за
да
развие гласа
си
:
Да
пее всеки ден мислено.
И му каза, че след време ще почне
да
чува гласа
си
през време на своето мислено пеене.
После всичко постигнато ще се реализира на физическото поле.
Но когото пее мислено,
да
пее с идеално хубав глас (колкото може
да
си
представи).
Вчера ме повика радостен и ми каза, че вече два пъти в последните дни е чул гласа
си
, когато пеел мислено (след 6 месеца упражнения) и че съвсем е друг гласа му от вчера насам.
Престана
да
се играе Паневритмията - забраниха я.
И дръвчетата почнаха
да
съхнат.
Има песни, дадени ни от Учителя, които могат
да
изменят и
да
превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "
Да
имаш вяра", или "Благост" и много други.
Тези песни имат магическа сила.
Заслужава
да
се разгледа музиката на Учителя от това гледище.
Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат
да
ни помогнат в труден момент.
"Търсете първом царството Божие и тогава всичко ще ви се приложи" - в музика и Слово.
Една от тях, които Той ни е свирил един, два или три пъти, се нарича "Завръщането на блудния син".
Аз текста на тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката
Си
.
Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго.
Обаче нямаше кой
да
я запише.
Студентите давали концерт.
Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват
да
вземе участие.
Съгласява се и когато идва Неговия ред
да
свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия.
Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре.
Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син.
Когато бащата посреща сина
си
, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента.
Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.
" Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!
Нямаше кой
да
я запише.
През 1917 година цар Фердинанд заповяда
да
интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам
си
разпалваше.
Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.
При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите
си
, споделяха мъчнотиите
си
- тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".
Но някои от приятелите пожелаха
да
се нотира песента, за
да
я изпратят и на другите приятели.
Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.
А сега, като я записаха, Той ги накара
да
Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена.
Учителят изрази отношението
си
към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти.
Това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.
Учителят казва в беседа: "Добре е
да
се изпълнява широко песента!
На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят.
А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа".
Ние бяхме свидетели, когато Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" на Търновския събор през 1922 година.
Но с такава сила и дълбочина изпълни тази песен, че приятелите останаха като гръмнати и известно време не можеха
да
мръднат.
След това Учителят разреши тази песен
да
се запише и
да
се заучи и тя стана една от любимите песни на Братството.
Към древния текст Той даде и български текст.
Но Той не позволяваше
да
се пеят тези песни, където и
да
е и пред когото и
да
е.
Вижте какво скрито име даде Учителят.
Той създаваше понякога песни по повод на общия братски живот.
При една екскурзия на Рила сядаме
да
си
починем на една хубава полянка край езерото, а една сестра седнала далеч от групата и се е умъчнила нещо и плаче.
Учителят я гледа и започва
да
пее песен, която се отнася за нея: "
Да
имаш вяра".
Създаде я в момента.
Сестрата усети влиянието на тази песен, отърси се от тъгата
си
, дойде при нас, запя и тя с нас и състоянието й се промени.
Учителят създаде и други песни в присъствието на братя и сестри, които преживяваха тежки изпитания, държаха изпити и Той с един лекичък музикален мотив трансформираше състоянието им.
Такива опитности имаха Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова и по повод техните състояния Учителят създаде песни.
В самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента.
Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия.
Тя заобичва тази мелодия и често
си
я тананика и пее.
Използвала я при нужда за същия лек.
В един период от моя житейски път бях поставена
да
разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, със снижено самочувствие и направо срината до земята.
Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".
Връщам се от града изморена.
Пристигат все повече и повече братя и сестри и мълчаливо сядат като мене.
По едно време Той ни изгледа всички доволно и радостно, и каза: "Я
да
видим какво ще ви се даде." И чукна по пианото.
Тон, два, три... Братята музиканти бързат
да
записват.
Започва
да
пее и Той и слага думи:
да
се чуди всякой, кат ме види!
И виждам аз връх изправен пред мен стои,
Започват
да
се чуват и алтови гласове и тенори.
На вратата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст.
Тя като
да
се извиняваше, каза: "Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен.
Бяхме в околността на разходка." Учителят ни накара
да
изпеем за тях песента още 1,2,3 пъти.
Записаха
си
и думите.
Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение.
Всички Му целунаха ръка и
си
отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички.
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж
да
я одухотвори.
След това изпитахме с душите
си
оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
В този период нямаше подготвени музиканти, които
да
я запишат.
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата
си
и стоешком я пееше.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения Свят това нещо няма
да
се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязал на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин!
Към 9 часа всички се разотидоха.
Прибра се и Учителят горе в стаята
си
.
Старата сестра Янакиева се залови
да
мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя.
Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах
да
тегля по въображаемата цигулка.
Тя ме погледна, засмя се и продължи
да
пее тихо.
За
да
не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата.
" Аз бях изненадан!
Не можех
да
допусна, че Учителят вижда през тавана, за
да
дойде
да
се отзове на едно такова дребно (нищожно) желание, но като
си
направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал, желание, което Той пожелал
да
осъществи.
Тогава Учителят рече: "Ела, сестра, горе
да
донесеш на брата една цигулка
да
си
посвири".
Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за
да
настроя цигулката, ето Учителят слезе и Той с цигулка и лък в ръка.
"Ела - казва - сега
да
свирим заедно".
Най-напред Той ме накара
да
Му свиря тропливи български хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно.
След това започна преподаването на "Идилията" - Учителят изсвири първия пасаж и ме накара
да
го изсвиря и аз.
После Учителят ме накара сам
да
я изсвиря, като ме спираше, дето допущам грешки и отново повтарях.
Така се занимавахме с Учителя точно три часа - от 9 до 12 полунощ, след което Той отиде в стаята
Си
.
Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога
да
опиша с думи.
За тях Учителят казва: "Аз съм работил двадесет години върху българската музика, за
да
я пречистя".
В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония.
Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
СИЛМЕН BE ХАНЗУ
ХИДАР КОНЗУ
ТИА ЛУ ФАР ДАРУ
В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини."
Това Учителят даде и облече в мелодия.
За втората част на песента изпращат
да
извикат брат Асен Арнаудов.
Учителят и той работят до късно, песента все не се поддава.
Учителят изпраща Асен
да
спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук!
" Учителят продължава
да
работи цялата нощ, търси мелодията.
Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".
Тъй беше създадена и завършена песента.
Един от приятелите - Атанас Ковачев, който е бил войник на фронта,
си
идва в отпуска и отива при Учителя.
Той е бил военен капелмайстор и бил мобилизиран
да
поддържа със своите маршове бойния дух на войниците.
Като разговаряли, Учителят извадил текста на едно стихотворение "Сърдечния зов", което е било написано от брат Зур- ков и подарено на Учителя.
Последният го оглежда внимателно и го подава на Ковачев: "Можете ли
да
напишете музика върху този текст?
" Ковачев го прочита, размишлява, но не може нищо
да
му дойде в главата.
Минават няколко дни и му идва мисъл, че е време
да
напише музиката по текста, даден от Учителя,
да
разработи мотива и че друго по-подходящо време няма
да
има.
" Той се стресва, че е дал обещание
да
напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа.
Чете текста,започва
да
търси мотива на Учителя, който подхожда на песента.
Мотивът бавно слиза в ума му и започва
да
звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист.
Той седи в палатката и продължава
да
работи върху песента без
да
вдигне глава и
да
се заинтересува какво става навън.
В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас.
Ставай Ковачев
да
бягаме и
да
си
спасяваме кожите".
Но братът останал в палатката
си
, продължил работата
си
и завършил нотирането на песента.
Излиза навън и какво
да
види?
Оглежда се, няма никой.
Всички са се оттеглили.
Взема
си
нещата и тръгва.
Идва време
да
ги разпуснат, той отива в София на ул."Опълченска" 66 при Учителя, за
да
му занесе нотираната песен.
Учителят го приема в стаичката
си
да
седне.
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава, обзет от необикновено вълнение.
Учителят го оглежда и казва: "Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранатите, то и ти щеше
да
пострадаш.
Тази музика те спаси".
Братът разбира, че Учителят го е подтикнал именно в онзи момент
да
напише музиката на песента, като му е внушил думите: "Сега или никога!
Той пада на колене пред Учителя, както започва песента: "Пред Теб припадаме, Господи, днес с чисти трепетни души".
Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: "
Да
видим как звучи песента".
Изважда цигулката
си
, слага нотния лист на стойката и започва
да
свири.
Слуша и не може
да
повярва.
Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е записал на фронта, в палатката на Добро поле и изведнъж
си
припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше
да
я запише.
Слуша и вижда, че това е едно и също нещо.
В тяхното изпълнение имаше нещо необикновено, което ние не можехме
да
изпълним, когато я пеехме.
Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, Който, когато ги провождаше, им беше казал: "Ще се върнете всички.
И косъм от главите
си
няма
да
загубите." Така и стана.
Те се върнаха по домовете
си
.
А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със Своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя.
Бяхме с Учителя на Ел Шадай - Витоша.
Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели досега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха.
Учителят беше притворил очи, вдъл- бочен в
себе
си
.
Ти, Господи, Боже Мой,
си
създал всичко за мене.
Аз отправям своята благодарност към Тебе.
Да
възлезе молбата ми към Тебе."
Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение.
Всички бяхме покъртени от песента.
Учителят я изпя с голяма дълбочина, Беше неописуема гледка
да
се наблюдава едно Божествено същество като Учителя
да
пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Всички изтръпнахме.
Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може
да
го пренесе във Вечността.
Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как
да
се пеят песните.
За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало
да
се пее бавно, разказвателно.
Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." ще се раздвижите, ще ускорите темпото.
Като се стигне до "Велик
си
Ти, Господи" - тържествено.
Същото каза и за песента "В началото бе Словото" - "Темпото, изразът
да
се мени според съдържанието."
Веднъж Той ни каза, че трябва
да
правим пауза след всяка песен -
да
оставим
да
отзвучи едната и тогава
да
продължим с другата песен.
Трябваше
да
се спрем,
да
мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят.
През клонките на боровете забелязах бледо-синкава светлина от горницата.
Поогледа небето, поогледа земята и се прибра.
Помислих
си
- може би е поканен на вечеря.
Учителят настройваше цигулката
си
.
Цигулката бе настроена, но пак продължаваше с лък леко
да
опипва струните.
Чужда за ухото ми.
С изискани пианисими и лекота, източния мотив се носеше в пространството.
Но и сърцето тупаше в пианисимо!
Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родина на космичен копнеж...
Не успях
да
запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник.
Той всякога носеше със
себе
си
своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство.
Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа.
Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със
себе
си
своята цигулка.
Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани
да
отиде при Него с цигулката
си
.
И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха
да
свирят.
Нещо вълшебно беше то, едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал.
Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителят
да
свири така, нито пък съм слушал такава музика.
Дуетът продължи доста време и двамата след като спряха, затвориха цигулките и Учителят започна своята беседа.
На другата сряда се повтори същото.
Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и често
си
мислех за тях.
По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство.
Но никога не чух от тях музика, която
да
остави такива следи у мене.
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност
да
чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава
си
чул, но този, който свиреше с Мене, не беше Киселков".
Това ме изненада, но разбрах, какво искаше
да
каже Учителя с това.
Още тогава реших
да
намеря Киселков и
да
го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него.
По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах
да
идва при нас.
Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици
да
носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил.
Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в салона на улица "Оборище" преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието
си
за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога
да
си
спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и
си
отидох на работа, мислейки все за този случай.
Наистина, той нищо не можеше
да
си
спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него.
А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София.
А като
си
припомня как пръстите му играеха живо по струните и какъв звук излизаше от неговата цигулка и от тази на Учителя, още ме побиват тръпки от необикновеното въздействие на тази необикновена музика.
Да
, този, който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков.
Но нямаше подготвени хора, които
да
запишат тази музика и тя отмина в пространството.
Когато Учителят беше в Мърчаево, Той знаеше и виждаше, че
си
заминава.
Беше решил
да
предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години.
Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова.
След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.
Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала.
Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно
да
си
отворят прозорците и
да
я слушат.
Накрая, след като
си
отиде вкъщи, заедно със свой близък музикант, имаше грижата
да
се нотира песента.
Табакова го правеше с един диригент на симфоничен оркестър Асен Найденов.
По този начин Учителят даде много песни, а Цветана ги записа, те бяха нотирани, но тя не ги даваше никому.
Той ги беше оставил при
себе
си
и така ние имахме записани някои от тези песни.
Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому.
Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше
да
се запише в тефтера.
Вероятно имаше идеята
да
издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея.
И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата
да
ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
Когато почнахме
да
издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "
Да
включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор.
Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши
да
ги даде, за
да
се включат.
Мария я упрекна, че тя няма право
да
задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея.
Все пак това задоволи самолюбието й и реши
да
даде песните.
Но тя даде няколко условия, които ние трябваше
да
изпълним.
Цветана
си
запази правото единствено тя
да
коригира тези песни и
да
следи за тяхното издаване, въпреки че отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова.
Искаше на всяка песен, която е дала,
да
се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала.
Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните
да
турят под всяка песен текст "Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Ние не искахме
да
се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента, нотирана като чиста песен на Учителя без
да
се говори кой е записал и какви заслуги има за това.
Когато издавахме песните, ние не искахме
да
лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят.
Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска
да
ги даде на други и
си
ги пази.
Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че няма право
да
ги задържи, защото това са песни на Учителя.
Но тя
си
ги задържа и не ги даде
да
влезнат в песнарката.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
Той изигра много лоша роля и понеже беше пакостлив дух, се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока.
Когато комунистите дойдоха на власт, Тодор Павлов, като идеолог на комунистите в България, заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя
да
оглави Народната опера,
да
завежда репертоарния план и
да
отговаря за професионалната програма на операта.
Накрая остана и без пенсия.
А Кръстю Христов по това време не работеше, просеше пари оттук и там, за
да
се препитава.
Недостойна история за описване, но трябва
да
се каже, за
да
се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши
да
не даде и другите песни на Учителя.
Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: "Нито едно престъпление, извършено на Изгрева няма
да
остане ненаказано." Ние проверихме това.
Такова изявление не зная Учителят
да
е правил за други песни и това ни задължава най-задъл- бочено
да
преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие".
Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония.
Сестра Лиляна беше готова
да
разкаже някои работи, но братята не можеха
да
я търпят, защото като пеела, била пискала и тя се разсърди.
Трябваше
да
я изтърпят.
Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството, казва, че ще го даде на държавата.
Често караше братята и сестрите
да
Му пеят народни песни.
Като видя, че в народните песни има отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българинът обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за
да
отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни, преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Учителят обичаше
да
го кара
да
ги пее пред нас.
Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката
си
и пред приятелите коригираше песента и я правеше в положителна и възходяща посока.
Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика,
да
обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни.
Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци.
Не момци бащин имот
да
делят и баща
си
да
наскърбяват, а житно зърно
да
сеят, богата жътва
да
жънат и
да
се учат братски
да
живеят, та баща
си
да
радват.
Те не бива
да
се пеят по всяко време и на всяко място.
Бяха наредили
да
изпеем песента "Фир-Фюр-Фен".
Но аз знаех отпреди, че Учителят е говорил за тази песен
да
не се пее във вторник, защото тази песен е марсова и вторник е марсов ден.
Обаче нашите сестри не са знаели това нещо и са наредили именно във вторник
да
се изпее песента "Фир-Фюр-Фен".
Когато запяха тази песен, ми беше много неприятно, предчувствах нещо като че ли, но свърши се наряда и отидохме в гората
да
играем Паневритмия.
Всички ги обичахме.
Нашите сестри се разтревожиха и започнаха
да
викат.
Много неприятно нещо излезе, но аз
си
мисля: "Никой не е виновен тук, освен ние.
Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци".
Те заплатиха с кръвта
си
за непослушанието ни на Изгрева.
Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано.
Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха
да
пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
Всички се смразиха и престанахме
да
пеем.
Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор.
Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев.
Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта
си
ти кажи", "Благост" и "Духът Божий".
Христо Дързев създаде смесен хор през 1923 г, когато бе построен братския салон на "Оборище"14, Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство.
Всички взеха участие, особено младите студенти.
Всички носехме материали и тухли.
Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства.
Желанието на Учителя бе
да
пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.
Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев,
да
изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб.
От града идваха
да
ни слушат.
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха
да
идват в салона на "Изгрева", за
да
правят генералните
си
репетиции пред нас и пред Учителя.
Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната
си
кариера.
А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както
си
искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните
си
условия и времето им изтече, като
си
останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието
си
години след това.
Преди него бе Симеон Симеонов.
Не знам защо, но Братският съвет реши
да
го дирижира Лиляна Табакова.
Даваха се концерти по братските празници.
Учителят винаги присъстваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение.
Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева.
За едно десетилетие мнозина от нас завършиха Консерваторията и станаха школувани музиканти, доколкото имаха способности и носеха в
себе
си
талант и доколкото можеха
да
го разработят.
В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може
да
се развива и
да
расте в духовната област без музика и без пеене.
Всички, без изключение, се залавяха
да
се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а също на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н.
Мнозина отиваха при частни учители
да
изучават солфеж.
Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето
си
.
Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора
да
се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва
да
усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.
Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва
да
се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци.
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна
да
ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
Учителят, когато искаше
да
се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание.
Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг
да
го измести.
Но в него се загнезди желание
да
командва и много пречеше на другите също
да
вземат участие.
Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи.
За мен е много лесно
да
го сменим и
да
го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа!
Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше
да
попълнят състава.
След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена.
Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта.
Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи.
На други е давал мелодия.
Към мелодията трябва
да
има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев -
да
напише думите на някоя песен.
Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил".
Учителят дава и развива мисълта
Си
, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг.
Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше
да
приготвят храна за 400-500 човека.
На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели
да
седнат до Него на пейка, скована от едно голямо дърво и четири малки крачета.
Останалите сядаха на спиралната каменна пейка.
След като свърши обеда, музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които
си
носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма.
Те свиреха както класическа музика, така и песни от Учителя.
Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки.
На Изгрева се стекоха от цяла България много дарования.
Тук се свиреше на цигулки и се чуваха гласове на даровити певици.
Обикновено при такива случаи те се допитваха до Учителя и Той даваше своите съвети.
Непременно ги препращаше към известните музикални педагози в града, за
да
вземат уроци по пеене.
Учителят й бе дал съвети и методи за работа и бе казал
да
не се жени.
Покрай семейството и децата изостави музикалното
си
образование и занемари гласа
си
.
Отиде при Учителя
да
се оплаква, че не й върви нито в семейството, нито като певица, а Учителят й каза: "Рекох, ти ако искаше
да
станеш певица, не биваше
да
се жениш.
Имаш глас, музикална
си
, но вече е късно.
Певческото искуство изисква всецяло отдаване." Сестрата
си
замина попарена от мнението на Учителя.
След това започна
да
разказва, че не била получила съдействие от приятели и от обществото на Изгрева.
А Той им каза: "Сестра Дора Дойнова има невероятен глас и е рядко надарена.
Каквото й казах, не изпълни, защото е немарлива със
себе
си
и с дарованието
си
.
Сега
си
е намерила оправдание и
си
казва: "В този живот не постигнах нищо, защото имам карма
да
изплащам.
Като
си
изплатя кармата, в следващия живот не само ще пея, ами и ще композирам".
Така тя
си
мисли, ама не знае, че законът е друг.
Каквото насадиш в този живот, в другия живот ще му береш плода".
Почти всички певици на Изгрева повече или по-малко не можаха
да
изявят своите таланти.
Катя Грива е изпратена от родителите
си
да
следва в Италия Музикалната академия и
да
се подготви за оперна певица.
Върнала се като школувана певица и всички й предсказвали бляскава кариера.
Изпраща писмо до родителите
си
, в което писала
да
не съжаляват, че няма
да
стане оперна певица.
И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах
да
пропея на сцена.
Симеон Арнаудов
Ако
си
беше поддържала гласа, щеше
да
пее и до по-късно.
Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше.
Всички я караха
да
пее и тя обичаше
да
пее тези песни с необикновен израз на дълбочина.
Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя.
Жалко, че не се намери някой, който
да
запише нейния глас и
да
заснеме движенията, които тя правеше при изпълнението на тези песни.
Спомням
си
как Учителят накара музикантите
да
изнесат концерт в Пловдив.
Затова приятелите непрекъснато я караха
да
пее и тя с удоволствие пееше.
Учителят много обичаше
да
разговаря и
да
музицира с нея.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран.
Тя запази гласа
си
до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден
си
замина от този свят.
Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Каквато и песен Учителят
да
дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура.
Учителят настояваше тя
да
стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му.
Във връзка с това, Той заяви: "В другия
си
живот тя няма
да
има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека!
Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта
си
.
След време се ожени, но след това дойде и друго време -
да
се развежда.
Той й каза: "Няма
да
се развеждаш.
Ако се разведеш, няма
да
спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение.
Чак когато Учителят отвори Школата и се оформиха класовете, тогава Учителят, започна
да
дава своите песни.
Някои от песните ги създаваше в момента.
Други ги работеше в стаичката, подготвяше ги и ни ги даваше в клас.
Викаше Асен Арнаудов, за
да
нотира песните.
Свиреше на цигулка, пиано и арфа и животът
си
бе посветил на музиката.
Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше
да
нотира някои песни.
То може
да
се запише по няколко начина с някои мънички изменения.
За тези неща не трябва
да
има спор.
След като я запишат на лист, те Му я предават.
Тогава Учителят взима листа, взима цигулката
си
и отива долу в салона.
Имаше сестри, които пееха и трябваше
да
заучат новата песен.
Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.
Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
Този тефтер Той го даваше само на сестра Мария Тодорова
да
преписва в него тези нотирани песни.
Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя
да
запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.
Знам че ние го укрихме и дадохме някой
да
го пази.
Ще дойде време този, който го пази
да
го предаде на онзи, който трябва
да
подготви пълно издание на песните на Учителя.
" Спря всички 200 човека, които пееха.
Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва
да
се изпълни.
Изсвири я с цигулката тъй, както трябва
да
се пее.
Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше
да
направим ново издание на песнопойката.
Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва
да
се изпълни тази песен.
Друг, който познаваше добре песните, беше Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше
да
запише мелодията същия миг, че дори и
да
я хармонизира.
На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи
да
подготвят издание на Неговите песни.
Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете
си
и отстрани другите, като издаде сам песнарката.
Той беше свикнал
да
командва учениците
си
в училището.
Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята
да
запише песните така, както ги пеят приятелите.
Та той издаде своята песнарка и даде песните така, както ги пееха приятелите, а не по оригинала.
Учителят бе наредил на Мария
да
намери неговите грешки и
да
издаде в едно ново издание песните Му по оригинала.
Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя.
В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога
да
ги позная".
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал.
Много мъчно беше
да
се направи нещо или
да
се изпее нещо така, както трябва.
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка.
Със своето умение и познание, те трябваше
да
запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме
да
стане това, възникнаха спорове.
Никой от тях не можа
да
оцени музиката на Учителя.
Това трябва
да
се знае и помни.
Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха
да
оценят музиката на Учителя.
Първо човек трябва
да
се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му.
За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво
да
пишем в такъв случай.
Те трябваше
да
запишат мелодията.
Оттам дойдоха после всички спорове.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за
да
помагат на Всемировия Учител.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за
да
бъдат допуснати
да
слязат от Невидимия свят и
да
се родят като българи, те лично бяха обещали там
да
помагат като музиканти на Всемировия Учител.
Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята.
Но той работеше в Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействаше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа
да
прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя.
Една певица, която бе нашумяла с певческото
си
изкуство и слава в Европа, бе Христина Морфова.
Беше идеал на всички певици.
Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствал на концертите й, изказвал бе впечатленията
си
от нея пред нас.
Учителят имаше намерение
да
работи с нея, като я привлече и й даде
да
изпълни някои Негови песни.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него
да
Го посети или
да
целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.
Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките
си
.
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя
да
изнесе концерт в салона на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се от общественото мнение -
да
не би
да
й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това
да
й затворят вратите за концертни изяви.
Такива, каквито бяха, това можеха
да
направят!
Ще ви дам един пример.
Всички в салона бяхме поразени.
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг -
да
запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.
А как
да
я запишем, когато аз съм сте- нографка и записвам само думите, а не и нотния текст?
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете
си
с треперещи пръсти.
Те можеха само това
да
направят.
След беседа, отидох при Учителя и казах: "Учителю, идвам
да
се извиня от името на стенографите, че ние не можахме
да
запишем песента".
Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога
да
слезнат в България именно затова!
Но те не удържаха на обещанието
си
.
И онези, които можеха
да
запишат, останаха в света.
А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
По този начин Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха
да
направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Цялата вина трябваше
да
я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци.
Смятам, че дадох една страница, която трябва
да
се прочете и проумее добре от днешните и бъдещи музиканти, които ще се родят в този народ.
Ако не проумеят, ще научат урока, че за
да
се роди човек между този народ, трябва някой
да
гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието
си
, отговаря за това.
Пред
себе
си
, пред съдбата
си
и пред Бога!
Учителят сваляше и ни даваше песните.
Но трябваше
да
се запишат.
Вашият запис може
да
бъде само приблизително точен до оригинала.
И така, възникна въпросът как
да
се запише тази музика на Учителя, съобразно теорията на музиката.
А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя, записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.
Извикахме музиканти-професионалисти от града, които свиреха в Симфоничния оркестър, давахме им записани на нотен лист песни на Учителя и те ги изсвирваха така, както бяха записани.
Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, му- зикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния лист.
Те също виждаха разликата между онова, което ние изпълнявахме и онова, което бе записано с ноти.
Но нямаше как
да
се прескочи теорията на музиката и
да
се запише това, което бе дал Учителят и което за нас бе оригинал.
Музиката на Учителя е безмензурна, а ние искахме
да
я запишем и
да
я направим строго определена чрез нотния текст.
Оттам дойдоха всички спорове за чистотата на музиката на Учителя.
Кирил Икономов, който беше издал песните на Учителя, не беше ги предал точно поради причините, които изложих.
Ние също стоим и чакаме
да
видим как ще протече разговорът между двамата.
Учителят стои, гледа го и мълчи.
Как
да
му обясни, че тази музика идва от безграничната вечност като Светлина, минава през Учителя и се облича в музика.
И сега тази само- ограничила се Небесна същност трябва
да
се вмъкне в нотен текст.
Аз викам на Кирил: "
Да
се махаш оттук с този учебник.
Ако каже нещо, Кирил Икономов ще го порази гръм, заради това, че иска
да
коригира изявлението на Божествения Дух и проявлението чрез песента на Учителя.
Затова аз се обръщам към Кирил: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците
си
в гимназията, а не Учителя!
Да
, според мен теорията на музиката трябва
да
се съобрази с Учителя, а не Учителят
да
се съобразява с теорията на музиката!
Дошъл Кирил Икономов и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва
да
се издават.
А трябвало
да
бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов.
По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните?
Нали трябваше
да
бъдем трима?
Замахва с ръка
да
удари Асен, но не го е ударил, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.
А че Учителят е пожелал
да
бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.
Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше
да
се направят пропуски и грешки.
Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.
И
да
намериш грешките на Кирил Икономов и
да
ги оправиш!
" Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах
да
издирвам погрешките в песнопойката,
да
ги сравнявам с оригинала и
да
ги поправям.
След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя".
От мига, в който Учителят ми връчи песнопойката
да
търся грешките в нея, започна моя път към Голгота.
Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди
да
го сторя.
През време на Школата на Учителя, нашите музиканти на Изгрева, така
да
се каже "модерни музиканти", защото те държаха на това, не можаха
да
разберат особеното в музиката на Учителя.
Тука грешката бе в тях, че не можеха
да
схванат някоя песен така, както Учителя я даваше, и така
да
я запишат в нотния текст.
А нашите музиканти не можаха
да
схванат, чуят и
да
сложат онова, което трябваше в четвърт тон, а ги туриха с цели ноти и така, по този начин ги измениха.
Учителят говори за четвърт тон в някоя песен - ами нали
си
школуван музикант, завършил Музикална консерватория и като нещо не ти е ясно и не можеш
да
го направиш, ще отидеш при Учителя и ще попиташ: "Учителю, как
да
запишем тази песен?
Като
си
помисля за какво Го питаха само, че ми се приплаква: питат Го как
да
се облекат за еди-кой
си
ден сестрите, как
да
си
ушият роклите, с какъв цвят и кройки
да
бъдат, какви шапки
да
си
купят и какви ли не неща.
А
да
Го питат как
да
запишат някоя песен, която не се удава
да
се запише, не Го питаха.
Да
ми простят приятелите, които
си
заминаха и онези, които са още на Земята, ама аз не мога
да
се съглася с променените песни и затова казвам как стояха нещата през времето на Школата на Учителя.
Много жалко е това, че музикантите не можаха
да
използват Учителя като оригинал и
да
предадат песните Му за следващите поколения като жив оригинал.
Веднъж при Мария Тодорова дойдоха две певици, за
да
покажат как изпълняват песните на Учителя.
Ние се споглеждаме с Мария.
Тя обяснява, че има песнопойка, която е издадена и като школувани музиканти по нотния текст могат
да
научат песента.
Ние се споглеждаме с Мария.
Тогава аз посочих с пръст сестра Мария и казах: "Виждате ли този човек, който стои пред вас?
Тя 22 години четири пъти в седмицата свиреше на пианото или хармониума при всяка беседа на Учителя.
Всяка записана песен на нотен лист първо Учителят даваше лист тя
да
го присвири на пианото и тогава Той с цигулката изсвирваше песента и сам коригираше някои пропуски.
Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без
да
знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.
От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без
да
искат и без
да
знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.
За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат
да
пострадат някои приятели.
Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това.
Учителят ме бе нееднократно насърчавал
да
работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко
да
записваш!
" Аз започнах
да
записвам, но оставях
да
бъде направена и разработена по-добре и тогава
да
я запиша.
И така не можах
да
запиша нито една.
Направо чувах хармонизациите на песните в
себе
си
и щях
да
ги разработя и запиша всички досега, но дойде 1958, съдебният процес и големите тревоги.
Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко.
Всички разработки ми се изличаха от паметта.
А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми.
Направо се учудвах на
себе
си
при разработките.
Сега пък се учудвам на
себе
си
, как съм могла
да
не ги запиша.
В салона седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята
си
, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
Отиде
си
доволен.
Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост.
За това ще
си
платим, непремено ще платим - дори и с лихвите.
Приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за
да
я хармонизира.
Неговото музикално творчество е от висотата на един талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.
Нашият хор я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
Но какво бе учудването и разочарованието на всички, когато от Учителя чуха неодобрението Му за хармонизацията.
Учителят направи строга забележка,
да
не се дават повече песни
да
ги хармонизират други музиканти, които не познават Духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
Тогава разбрахме, че не е достатъчно
да
си
отличен музикант - това е само външната страна на нещата; това е само подготовката, техническата страна -
да
бъдеш професионалист.
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно
да
намериш и
да
се добереш до Духа на песента.
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко.
Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва
да
я свири в салона.
Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите
себе
си
".
Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено.
Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях.
Имаше много примери, само че някой трябва
да
събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
Човек не може
да
се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение.
Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя и Учението Му, присъства на "Изгрева" и започва
да
взема дейно участие в музикалния живот.
Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Но откъде му хрумна, това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши
да
направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя.
Можете ли
да
си
представите такова своеволие?
Взимате от един автор произведенията му още приживе и без
да
го питате, правите
си
някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни.
Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство.
Та този брат иначе бе добър музикант, но
си
позволи това своеволие.
Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и можещи
да
боравят с окултната музика и
да
работят върху песните на Учителя, всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне.
Учителят ме извика горе в стаята
Си
.
Разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от Моите песни росни китки не стават!
А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
А той се смее и показва, че това не можело
да
го разтревожи и че щял
да
проучи този въпрос!
Аз го оставих
да
си
го проучва, отидох и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен.
Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!
След историята с "Росна китка", която вече ви разказах, дойде третата част: той се ожени за една жена, която започва
да
му изневерява и се разведе, като развода го преживя от тежко по-тежко.
И цялото
си
съмнение във верността на жена
си
той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше
да
види нечестността и непочтеността.
Накрая за всичките
си
несполуки, за всичко което му се случи, обвини Братството, нахвърли се върху него.
Накрая не можа
да
издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно.
И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния
си
живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева".
А тук беше Учителят и той спокойно можеше
да
потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
Той не пожела
да
пита Учителя, събра
си
накрая багажа и напусна.
Случи се така, че натоварил багажа
си
на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва
да
се случи в цялата тази история, но не знаех какво.
Изчезна без следа.
Беше пристъпил някои от законите на окултната музика и трябваше
да
заплати за това.
Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше
да
му се размине.
И оттам му се объркаха всички неща.
Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения
си
личен живот.
За един музикант е много по-лесно
да
влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може
да
им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме
да
иска прошка и възможност
да
си
поправи грешката.
Но получаваше предупреждение друг път
да
не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще
си
плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение.
Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо
да
дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
" Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство
да
работи, в Русия".
Долу беше Кирил Икономов - беше
си
разработил песента "Вехади", беше я разработил от
себе
си
и започна
да
я свири долу на цигулката.
Учителят скочи разтревожен и започна
да
се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло
си
причинява с тази разработка!
И аз викам: "
Да
отида
да
му кажа
да
не я свири?
Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар и се разболя.
Отидох при нея и рекох: "Миче,
да
знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло
си
причинява!
"
Да
знаеш, няма
да
свириш тая песен!
Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада?
Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато
си
бил в Мърчаево,
си
свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва
да
се правят опити за промяна.
Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има
да
се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена
си
, и
себе
си
, и двете
си
деца.
Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как
да
си
обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества.
Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали
да
пеят и когато те започнали
да
пеят, светът започнал
да
се създава.
Любовта, без подходяща музикална среда, не може
да
се прояви.
Мощна сила се крие в музиката.
Ако хората искат
да
се превъзпитат, ако те искат
да
отгледат надеждно поколение, което
да
стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва
да
поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата.
Аз съм започнал отдавна
да
свиря на цигулка, но окръжващите не гледаха добре на това.
При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които
да
свирят и предават добре.
Аз имах търпение
да
дочакам някой учител.
Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет.
Аз сядах на стол, той вземаше цигулката и през всичкото време ми свиреше.
Благодарение на неговото свирене и аз се научих
да
свиря.
Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро
да
ги изпрати.
Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше
си
ушите и излизаше вън.
Не обичаше
да
вика,
да
кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва
да
свири.
Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене.
Аз съм посветил на музиката цели 10 години, за
да
постигна само едно разумно движение.
Като взема цигулката, правя различни движения - един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мен.
Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми.
Питат: "Че защо
си
се затворил?
" Казвам: "Свирех на времето." Казвам на неговия език: "Моля
да
бъдеш по-добро.
Децата отвън са голички,
да
не ги сплашиш тази вечер със слана.
Покрийте малко с облаци, станете малко меки,
да
не ги изпоплашите, че преждевременно
да
им снемете дрешките." Те казват: "Няма, хайде, ще ги оставим." Питам, кой ще ми повярва на това.
Като иде голяма буря и свириш, бурята може
да
си
иде, може
да
се отмени.
Тези, които правят бурите, онези, които заоблачават небето, всички са разумни същества.
Като им говориш, кажеш: "Бъдете така добри, нека
да
ни погрее Слънцето, отложете, не закривайте Слънцето".
Ще кажете, че не сте гениални музиканти, не сте много даровити.
Ако не сте даровити, трябва
да
се учите
да
пеете и
да
свирите на някакъв инструмент.
Трябва
да
свирите поне на арфата на живота.
Това значи
да
живееш съзнателно и разумно.
От всеки се иска първо
да
свири, т.е.
да
знае
да
живее, после
да
се учи
да
свири на някакъв инструмент: цигулка, пиано,орган и пр.
Човек не може
да
се облагороди, ако не пее и не свири.
Трябва
да
пеете - пеенето чисти човека.
Днес имате най-голяма нужда от пеене.
Ако не пеете и не свирите, не може
да
мислите правилно.
Като не можеш
да
разрешиш един въпрос, започни
да
пееш.
Аз много пъти съм говорил, че трябва
да
станете певци.
Ако ме слушахте, всички трябваше
да
станете първостепенни певци тук...Нито един от вас, който не е певец, няма
да
бъде приет на небето.
Аз мога
да
ви подпиша това сега.
Пейте тихо, само за
себе
си
.
Ако
си
изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон.
В бъдеще музиката ще открие на хората какви сили произвеждат тоновете, за
да
могат съзнателно
да
се ползват от тях.
Аз не искам вие
да
станете музиканти, ами
да
имате музика дотолкоз, доколкото тази музика помага
да
се трансформира вашата енергия.
Без музика човек не може
да
бъде здрав.
Без музика той не може
да
бъде и морален.
Без музика не може и дом
да
образува.
Без музика и личните чувства, всичко е анормално.
Музика трябва
да
имаш като едно условие, което Бог е вложил.
Някой път вие не искате
да
пеете и болестта ви мъчно може
да
се излекува.
Болест, при която можеш
да
пееш, лесно се лекува.
Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която
да
е носителка на Божественото.
Казвате: "Не ми се пее." Ти ще заставиш
себе
си
да
пееш.
Нека
да
се научиш.
Трябва
да
пеем, за
да
се тонираме.
Престанеш ли
да
пееш - отслабваш.
Нито един от вас не е правил опит
да
премахне обезсърчението с музиката.
Слаб
си
, болен
си
, чакаш
да
дойде лекар, а при това сам можеш
да
си
помогнеш
да
оздравееш. Как?
- Ще вземеш един тон и ще почнеш
да
пееш.
Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника
си
и ще следиш една секунда, 2, 3, 5, 10, после една, 2, 3 ... минути,
да
видиш за колко време ще имаш резултат.
Заболееш ли, почни
да
пееш.
Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото
си
и ще оздравее.
Като се изпее песента "Благославяй, душе моя, Господа", човек може
да
се лекува.
Глупавият човек не може
да
пее.
В народ, в който има вложено нещо добро, в който има вложени дарби, само в него може
да
се раждат добри певци и музиканти.
Не, без музика човек не може
да
съществува.
В българските народни песни преобладават ми- ньорните гами.
Той трябва
да
измени нещо в своята песен, за
да
придобие онзи елемент, който му липсва.
За
да
разбере какво му липсва, той трябва
да
изучи добре физическия свят.
Не познава ли физическия свят, човек няма
да
разбере и духовния.
Ако човек, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свят свят, по никой начин няма
да
разбере невидимия, духовния.
На Небето, ако отидете, в Невидимия свят ще ви върнат
да
научите музиката тук, че тогава ще започнете с небесната музика.
Едно от условията за влизане в Царството Божие е
да
знае човек
да
пее и
да
свири.
Кракът на онзи, който не знае
да
пее, не може
да
стигне до вратата на Царството Божие.
Който не може
да
пее, той непременно ще бъде върнат назад.
За
да
бъдете приети в Царството Божие, вие трябва
да
се учите
да
пеете.
Всеки ден трябва
да
пеете,
да
благодарите за всичко и
да
славите Бога.
Равновесие се иска.
Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма
да
се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа.
Ти, като
си
в хармония в
себе
си
, цялата природа е с тебе и няма кой
да
ти се противи.
С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става.
Ти не можеш
да
се избавиш.
У тебе се заражда едно желание
да
слушаш, защото, туй, което пее, той го преживява и в ума
си
, и със сърцето
си
и с душата
си
.
В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие.
Не е важно само
да
пееш, но дали можеш
да
произведеш резултат.
Ако подействаш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш
да
работиш.
Като се вкиснеш,
да
знаеш как
да
се филтрираш.
Трябва
да
знаеш първоначално какъв тон
да
вземеш.
В един момент вземи до и ми - искаш умът ти
да
работи.
Искаш сърцето ти
да
работи - ми, сол.
Искаш
да
робти волята ти - ре, фа.
До, ми, сол - основа на физическия свят; ми, фа, сол - основа на духовния свят; сол, ла,
си
- основа на Божествения свят.
Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти
си
създал.
Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Няма по- силно лекарство от Любовта.
Нашите песни ще бъдат неподражаеми.
Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал.
Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика.
Сега ли мислите се създават те?
"Киамет"
да
се пее за разрешаване на мъчнотиите, за
да
излезете от безизходни положения.
За песента "Фир-Фюр-Фен" Учителят каза: "Тази песен е с мощна сила.
Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем
да
направим чудеса.
Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата.
Ако искате
да
ликвидирате по-скоро с кармата, ще пеете сутрин "В началото бе Словото", на обед - "Бог е любов", а вечер - "Духът Божий".
"Давай- давай" е за тялото.
3.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
" А санаториумът беше братската градина,
да
покопаеш там, за
да
се излекуваш.
", пращаше ги
да
копаят.
На един обяд сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше.
За кръвно налягане: С две стомни от по един литър
да
носи вода от един километър разстояние.
За стомах:
Да
се пие мента - тревата.
За йод в организма:
Да
се ядат орехи и
да
се правят бани с орехови листа.
И 3-4 чаши гореща вода, тя разрежда кръвта и не могат
да
се размножават микробите.
За глисти:
Да
се изяждат по 100 гр.
За възпаление на очите:
Да
се плискат с топла вода.
За анемия:
Да
говори малко повече и
да
диша дълбоко.
За газове в стомаха, оригване: млечна храна и топла вода.
За лош дъх в устата:
Да
се яде чесън.
Бъбречни болести: Светли мисли, топли чувства и силни постъпки.
Да
се не колебаеш, когато постъпваш.
Това е цяр и за всички болести.
"Няма неизлечима болест", ми каза веднъж Учителят, "но човек трябва
да
има силна вяра и бодър дух!
Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може
да
повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма
си
така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло
да
е, ще оздравее!
" Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и
да
не знаем, колкото и
да
не можем
да
му помогнем,
да
му кажем: "Ще мине!
" И въобще, винаги
да
държим положителна мисъл, че ще мине.
Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е
да
вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее!
- Как
да
го следвам?
Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувствуване.
Следователно, хармоничен живот е онзи, в който човек е успял
да
съпостави в правилна връзка процесите дишане и хранене по отношение силите на душата и на духа.
За
да
придобие тази хармония, човек трябва
да
се свърже с ония хора, които са здрави умствено и сърдечно.
Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без
да
внасяш нещо, ти ще фалираш; ако всеки ден ти внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т.е.
Като знаеш това, не се чуди защо след като
си
бил здрав, заболяваш.
Мнозина изразходват капитала
си
без
да
внасят нещо в банката и незабелязано губят здравето
си
.
Мислите ли, че здравето може
да
дойде отвън без
да
го поддържате?
Парите сами не идат.
Щом се теглят пари от касата, непременно трябва и
да
се внасят.
Който вади пари от касата,
да
бъде разумен.
Ако всеки ден не учиш, не можеш
да
станеш учен.
Ако всеки ден не четеш, нищо няма
да
придобиеш.
Ако всеки ден не пееш, никакъв певец не може
да
станеш.
Ако всеки ден не решаваш по една задача, не можеш
да
станеш математик.
Да
бъдеш здрав, това значи
да
си
в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния
си
и със
себе
си
.
Ние боледуваме, защото губим връзката
си
с Бога.
Възстановете връзката
си
с Бога и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят, всичките ви рани ще зарастнат и силите ви ще дойдат.
Докато душата е свързана с Бога, тя притежава огромни природни сили и може
да
лекува.
Причината за заболяването е много проста: сложена е преграда пред някой Божествен закон.
Освободи ли се човек от тази преграда, с него заедно се освобождават още хиляди хора.
Опасността от този закон се състои в това, че по невнимание, човек може
да
причини пакост на хиляди хора.
Този закон може
да
се формулира по следния начин: щастието на един носи щастие на хиляди хора; нещастието на един, носи нещастие на хиляди хора.
Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трябва
да
бъдете здрави не само физически, но и психически.
- Кой е психически болен?
- Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята
си
.
Реши ли
да
изпълнява волята Божия, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живота.
Докато те боли глава, сърце, дробове или стомах, ще знаеш, че този уд не служи на Господа
Ще благодариш за всичко.
Ако болката е в краката, ще учиш закона на смирението; ако е в пръстите, ще се учиш
да
мислиш право; ако е в очите, ще изучаваш Истината; ако е в ушите, ще изучаваш Мъдростта; ако е в устата, ще изучаваш Любовта.
При болки в краката
си
, трябва
да
развиете мекотата
си
.
Ако очите ви недовиждат, нарушили сте някъде Истината.
Когато сте нервни, когато започвате от всичко
да
се дразните, склерозата идва.
Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства.
За
да
се премахнат, човек трябва
да
прави упражнения на дълбоко дишане.
Три пъти на ден
да
прави по 6 вдишки: сутрин, на обед и вечер
да
се правят по 6 дълбоки вдишки.
Научете се
да
четете "Отче наш" с вдишки.
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете
си
, ще задържите за малко въздуха и с изпущането на въздуха, ще произнесете фразата "Отче наш, Който
Си
на небесата"...Докато задържате въздуха в дробовете
си
, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
Така като четете "Отче наш", ще ви тръгне в живота и болести няма
да
има.
Дойде ли някоя болест, предложете й
да
ви последва,
да
тръгне с вас на работа.
Щом я поканите на работа, тя ще
си
отиде.
В годината има два месеца, от които зависи здравето на човека.
Ако сутрин през това време работехте само по половин час преди
да
е изгряло Слънцето, щяхте
да
бъдете здрави.
Всички хора страдат от недоимък на тази земна енергия.(
Да
стане обмяна, общение със земята.)
Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша, и ако ви боли ръката, наложете я - ето ви един компрес.
За суха кожа -
да
пият повече вода - по 2-2,5 л на ден, понеже водата е добър проводник на магнетизма.
Никога не пийте студена, ледена вода.
Никога не дишайте през устата
си
.
Ако умът ви присъства, никога няма
да
се простудите.
Ако имате 40 градуса температура, какво трябва
да
правите?
Едно от двете - или трябва
да
вземете очистително, или друго - сварете
си
няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне.
- Идват при мене постоянно, за
да
им дам лек.
Дай му ги и ще оздравееш, плати и ще оздравееш.
Церът е в това -
да
платиш.
Неговата мисъл те преследва, работи върху тебе, а ако платиш, той ще те благослови, няма
да
ти праща лоши мисли.
Ако искате
да
се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време
да
си
изказвате тъгите.
Ще лекувате черния
си
дроб, постоянно ще го разтривате.
Който почва
да
отслабва физически,
да
прави разтривки на стомаха
си
.
Затова Луи Куне препоръчва лекуване с вода.
Ще седите във водата 5-10 минути и ще
си
правите разтривки, докато се произведе реакция.
При всяко нещастие, говорете на черния дроб, кажете: "Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти
си
благороден.
Като
си
тъй в ненормално състояние, какви ли не работи правиш." Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи.
Ако човек може така
да
повдигне вибрациите на тялото
си
, с музика и песен ли, с молитва ли, с вяра ли, с мисъл ли, но
да
ги повдигне
да
станат по- силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и
да
е болест болен, даже и на смъртно легло
да
е.
Болният
да
гледа луната, когато се празни.
4.
РАСТЕНИЯ И БИЛКИ
Не трябва
да
избягвате работата със земята.
Ако искате
да
станете активни, енергични, отглеждайте червени череши.
Ако искате
да
усилите вярата
си
, отглеждайте сини сливи.
За укрепване изобщо на нервната система,
да
се отглеждат цветя, плодове и зеленчуци.
Чрез растения може
да
лекувате - те съдържат магическа сила.
Там, дето хората садят и отглеждат плодни дървета, по-малко боледуват от ония, които не се занимават с това.
И болен
да
си
, ако обичаш цветята, по-скоро ще оздравееш.
Цветята регулират нервната система.
Добре е нервният човек
да
полива червени цветя и
да
ги мирише.
Мога
да
определя на всеки музикант какви цветя
да
отглежда.
Който иска
да
бъде здрав,
да
не страда, нека отглежда цветя.
Ако искате
да
бъдете здрави, с добро разположение на ума и на сърцето, трябва
да
се занимавате с плодни дървета, с посаждането и отглеждането им.
Ако обичате някой плод, посаждайте семето или костилката му.
Ябълката иска само едно: семките й
да
посадите.
Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди
да
е узряла, вие вършите престъпление.
През май и юни, през хубави слънчеви дни, сутрин рано събирайте билки, сушете ги и после ги поставяйте в стъклен буркан, запушени
да
постоят още малко на слънце.
Една мъничка незначителна тревица или цветче при нужда са най-добрите лекари.
Пелина не може
да
го пиеш, но за треска и за стомах можеш
да
го пиеш.
Вземете
си
малко равнец, попийте малко и ще ви мине кашлицата.
Лятно време събирайте всинца равнец, всеки в къщи
да
си
има набран равнец - бял и жълт, та който не може
да
се лекува с волята
си
,
да
пие тия треви.
После,
да
имате от синята тинтява.
Наберете
си
, те са магнетически растения, които помагат.
Наберете
си
още мащерка, зелени листа от ягоди и те са лечебни.
Наберете
си
и от дребната лайкучка.
Ще
си
имате цяла аптека стъкленички.
Забележете, всички растения, у които венчето на цвета е петлистно, действат разхлабително.
5.
РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ
Една рецепта за кашлица: мед, чер пипер, ленено семе, индийско орехче - всичко счукано и смесено много добре, се взема на всеки час.
Тези от вас, които кашлят, един цяр ще им дам.
За кашлица вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата за кашлицата.
После
си
мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин.
Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица:
Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода.
Прецедете водата и в нея турете половин кг мед, 1-2 лъжички счукан синап, 1-2 лъжички ленено семе.
Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън.
Който кашля, търси човек
да
го обича.
За
да
се справите с кашлицата, възлюбете я.
Любовта е в състояние
да
повиши вибрациите на организма.
За
да
се излекува кашлицата, белите дробове трябва
да
се изчистят от нечистотиите и лигавата течност, която е запушила бронхите.
Ако се е инфектирала ръката вследствие на рана, направете
си
компрес от ленено семе.
Заболи те нещо пръста, започва
да
бере, природата казва: Сдъвчи една смокиня, обвий хубаво с нея пръста
си
и ще мине.
При зъбобол -
да
се сварят орехови листа и се жабурят венците с тази вода.
Сливиците не трябва
да
се махат, чрез тях се лекуват болестите.
Правете упражнения за очите
си
,
да
отправите повече кръв към тях.
Ето защо, повдигайте често очите
си
нагоре, отдето слиза светлината, и след това ги сваляйте надолу в посоката, дето тревите растат и никнат.
Очите ви не трябва
да
се местят.
От това, че искат
да
виждат всичко.
Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома
си
, очите им се изтрили.
Какво ще разглеждаш другите?
Актьорите може
да
са 10-15.
Гледайте тях и очите ви няма
да
се развалят.
Човек какви ли средства не е опитвал, за
да
възвърне косите
си
.
Ти, като концентрираш мисълта
си
и кажеш: "Господи,
да
израсте косата ми,
да
се сгъсти малко" - ще имаш по-скоро резултат, отколкото с другите начини.
Лекуване от рак с кукуряк, според Учителя: Вземат се корени от кукуряк, набождат се в една ябълка и така заедно с ябълката се пекат във фурна.
След това коренчетата се изваждат от ябълката и се варят.
Който от вас има ревматизъм,
да
накара пет-шест пчели
да
го ужилят.
Да
ги раздразни и
да
го ужилят.
Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас.
Казах и
да
отиде при кошера и
да
раздразни пчелите и като я ужилиха, изчезнаха болките.
Който има ревматизъм, ишиас, трябва иначе две-три-четири години
да
го лекува.
Представете
си
, че краката на някого се схванат от ревматизъм и не може
да
върви.
По едно време един ангел дойде при него и му подшушна следното: Вземи 7 глави червен лук, нарежи ги и ги счукай ситно.
НАГОРЕ