НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко
безсмърт
ни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се
към текста >>
2.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на
безсмърт
ието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една
към текста >>
3.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е
безсмърт
но. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше:Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават. Работата се
към текста >>
4.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко
безсмърт
ни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята!", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.“ Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на
безсмърт
ието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на
безсмърт
ието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
съвършената пълнота. Ний сме всякога близо, светът не е пуст. Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля на Бога. Ний Му служим, ние Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото лице, това е повече, отколкото един
безсмърт
ен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с Мен, за да гледат славата Ми, която Съм имал у Теб преди създание мира.“ 9 юли 1900 г., Нови Пазар Седем разговора с Духа Господен - Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на
към текста >>
7.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко
безсмърт
ни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята!", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за
безсмърт
ието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е?" Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен
, 25.03.1901 г.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ---------------------------------------------30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1906 г.
тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото Слънце. Да ви не дотяга, не сте сами. Имате много приятели добри от Невидимия мир, които ви обичат и се грижат за вас. В тяхната Любов вие и двама ще намерите онази вътрешна радост, която ви е потребна. Нещата в тоя свят са изражение на тая постоянна Любов, която всичко освежава. Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо, това е Божието видание, това е вътрешното общение на
безсмърт
ните Духове. Ваш верен П.К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
11.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
без такса и че след пет минути той ще пристигне в салона. На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога. Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох. Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител. Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в
безсмърт
ието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати. Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите на протестанския проповедник в града. Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси. Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение. Разговорът ни продължи повече от три часа. Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература. Позагатна ми за прераждането на човешките души и пр. През 1907 г. като учител в село Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията. Той наскоро беше почнал да издава списание „Пътят е в тебе" и ми изпрати излезлите книжки. Купих си преведените на български теософски книги и почнах старателно да ги изучавам. В 1909 г. станах член на Теософското общество и
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 3.12.1912 г.
може да събаря, но не всеки може да гради. Именно в това е различието на тия два процеса в природата. И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък. Там, гдето има градене, има интелигентност, има математически и геометрически отношения, а това са методи на Вечния Дух. Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият
безсмърт
ието като награда. Ще бъдат научени от Господа, казва Словото. Казва Христос, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят, т.е. които придобият разумението на законите на Неговото Слово. В света има да се извършат неща велики и славни, но съвременният свят е като трудна жена и въпросът е дали тя ще роди навреме, или не. Има двояко състезание в Европа, двояка борба коя от двете ще преодолее, то е въпрос на времето. Крайният резултат е известен, но промеждутъците са тъмни като в картина. Но доброто ще вземе връх. Христос ще се възцари и сега е времето, в което се полага основа на Неговото Царство на земята. Кога се видим, ще говорим. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 29.01.1913 г.
безопасност. Нито косъм може да падне от главата й. Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става
безсмърт
ен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада. В. В. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до всички (писма до Елена и Константин Иларионови), София
, 27.07.1913 г.
1913 г. Л. Е. И.1 Считайте мъчнотиите като Божествени упражнения. Сегашната криза е на привършване. През тази година научихте много неща. Вам ви се отвориха очите като на Адама и Ева в Райската градина. С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя свят, за да постигне вечния живот и
безсмърт
ието. Нека да царува във вас Господ и Негова Дух да ви ръководи всички ви. Господ е вързал ДЯВОЛА... В. В. (Свещеният подпис) КЪМ ВСИЧКИ Това е епохалната година, за която ви бе казано. Бурите, които се подигат, са неща, които трябваше да дойдат, за да се опита вашата вяра, вашата любов. Зад тия бури стои Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове, с името на Когото се крепи всичко. Аз съм с вас, не бойте се! Всичко ще се преобърне за добро. Тия, които нашествуват, ний ги знаем. Те минуват под много имена. Но Господ е господар на света и без Него нищо не става. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмото КЪМ ВСИЧКИ е публикувано в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 - писма до Величка и Костадин Стойчеви (архив на Няголов). Датата на писмото е 18 юли 1913 г. -------------------------------------------------1 Л.Е.И. — Любезна Елена Иларионова (Бел.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и
безсмърт
ие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28] Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вий често отдавате всичко все на Дявола. Да, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване. Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: „Делата на плътта [Гал. 5:19-21] и плодовете
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
с тях. Но страданията, това са Божествени благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както Христос, Който страдаше в Себе си. Защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем.Прочете 5, 6 и 7 страница от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни:- „Дух вечен" подразбира
безсмърт
ието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение.Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие. Защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и няма да
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (пощенска картичка), София
, 23.09.1916 г.
Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 23.9.1916 г. (адресирана: Г-жа В. Стойчева, т. п. чиновник, Бургас) София 23.ІХ.1916 Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева] Получих писмото ви и колета. На земята стремежът на човешката душа е да изпълни своя дълг. Доброто, правото, милосърдието, мъдростта, истината са основи на Божествения свят. Само един живот, основан на тях, е постоянен, вечен и
безсмърт
ен. Има два живота в света: единия, съпроводен със смъртта, другия - с милосърдието. Когато времето е бурно, требва търпение; когато е хубаво, трябва да работим. Това е смисълът. В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К. ДъновПоздрав на вашите домашни. Бъдащето носи всички блага в себе си за човечеството. Бъдащето е светло и славно. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.09.1916 г.
г. Любезна Величка Стойчева, Получих писмото ви и колета. На земята стремежа на човешката душа е да изпълни своя дълг. Доброто, правото, милосърдието, Мъдростта, Истината са основи на Божествения свят. Само един живот основан на тях е постоянен, вечен и
безсмърт
ен. Има два живота в светът, единият съпроводен със смъртта, другия с милосърдието. Когато времето е бурно, трябва търпение. Когато е хубаво, трябва да се работи. Това е смисъла. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 22.01.1917 г.
януари 1917 г. по Д. С. Македонски) София 22.I.1917 г. Любез. М. Сотиров, Вяра непреодолима в пътищата Божий. Всичко ще се завърши тъй както от Горе е решено. Три народа ще благослови Бог и блажени, които имат Неговото благоволение. Бъдещето, което иде е велико и славно. След тая буря ще дойде прохладния път и небесния дъжд, който ще ороси земята и тя ще даде своя плод. Ти сега минаваш през изпита на посвещението, който води в пътя на Безсмъртието. Аз ще бъда с вас. Ваш В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
21.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
r. Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан с една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря в пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде Новата Религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно неприривно братство. Иде вече голяма светлина отгоре. Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново в Новия живот на Любовта на
безсмърт
ието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвуване. Човек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте. Аз ще Ви видя и Вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели. От Пеня, Димитра, Христа и всички други. Поздрав на всички приятели. В.В. /Ваш верен/ Ж.К.В.О. /Жив е Този, Който Ви обича/ /Свещеният подпис/ Варна 9.II.1918 г. Градете Вашето щастие върху основите на Любовта, обграждайте го със светлата вяра на добродетелта, обработвайте го с надеждата на Великата Мъдрост. Използвайте лъчите и топлината на Вашето слънце. Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи. Бурята, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните. Слабото е силно, а силното е слабо.
към текста >>
22.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до група приятели, Варна
, 1.02.1918 г.
1918 г. (... ) Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде Новата Религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с Новия живот на Любовта, на
безсмърт
ието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуване. Человек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте. Аз ще ви видя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели. От Пеня, Димитра, Христа и всички други. Поздрав на всички приятели. В. В. Ж. К. В. О. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици
към текста >>
24.
Писмо до приятели (преписано от Паша Теодорова), Варна
, 19.02.1918 г.
Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна вързка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на любовта, на
безсмърт
ието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуването. Човек трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия. Дерзайте, аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели, от Пена. от Димитра, от Христа и от всички други. Поздрав на всички приятели. Ж. К. В. О. П. К. Д. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 писма на Учителя, преписани от
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 19.02.1918 г.
г. (препис) Поздравете всички приятели. Животьт тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас. Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство. Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на Любовта на
безсмърт
ието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвувание. Човек не трябва да търси на Земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши волята Божия. Дерзайте, Аз ще ви водя и вие ще се зарадвате. Станалото е благословение. Велики са Божиите пътища. Привет от всички приятели от Пеня, Димитрина и Христа и всички други. Поздрав на всички приятели. В. В. Ж. К. В. О. (Подпис: П. К. Дънов) Варна 1 19.ІІ.1918 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София
, 16.08.1918 г.
Учениците (препис) Добрите лози на лозето се прекопават и обрезват от лозаря, за да дадат добър плод. Така и будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлината - знание, и Истината - свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко, е Божият живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на
безсмърт
ието. В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия Живот. 16.VІІІ.1918 г. гр. София(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ___________________________________________* След като е освободен от заточението си, Учителят Петър Дънов изпраща това писмо от гр. София. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>
27.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като
безсмърт
на и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 95-96 Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г. на „Всемирна летопис
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов. И всичко това да се прилага без компромиси, без лъжа и измама. И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец на този човек жив,
безсмърт
ен, верен и истинен. Това смело говоря и пиша, категорично твърдя. Човек на опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност. Прекарах на Сините камъни три дни и на четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София. Братът, в чиято палатка бях, си дойде, и сега аз трябваше да му освободя палатката. Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих на Учителя и на братята, между които бях. На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате?" - „Не, никакво писмо." - „Ами тогава?" - запитах аз. Не посмях да питам Учителя отде знае за тази делегация. Разбрал въпроса, неизказан с думи, Учителят вдигна нагоре ръката си, посочи ми нещо, някакви знаци на небето, които аз не разбрах и каза: „Ето, тук на небето е
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
благост. Как ласкаво ни гледа. Нарича ни герои и пита дали някой не е изостанал, дали всички са тук. И стари, и млади край Него изглеждат на еднаква възраст. Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх. Еднаква обич грее във всички сърца. Това е обич на планината, на вселената, на Учителя, една е тя, една е тя. С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им се зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище древно на
безсмърт
ен елексир и който пие от него, става вечен, като природата. Легендата говори, че някога тук, индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загатката. Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти". Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях. Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина. Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е
безсмърт
ието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава
към текста >>
31.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към
безсмърт
ие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т. VII, с. 288-292; т. XVII, сн. 18] е в своята стихия. Прочел е почти всичките му съчинения: романи, драми, разкази, „Моето детство”, „Молитвата му”, „Изповедите му” и всичките му философски размишления. За Елиезера той е най-големият духовен гений след Христа, който е дал разрешение на всички нравствени проблеми.Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената етика. Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много
към текста >>
32.
Телеграма от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 1.01.1924 г.
ДО МИНЧО СОТИРОВ 1 януари 1924 г., София (получена на 2 януари 1924 г., 8 ч. сутринта, Бургас) Телеграма № 169 Бургас, Минчо Сотиров - зап. полковник Приета на ... 1.I.1924 г., София 232 15 1 12 Любовта изявява Бога светлина на
безсмърт
ния живот. Братски привет! Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том
към текста >>
33.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото
безсмърт
ие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва,
към текста >>
34.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото
безсмърт
ие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва,
към текста >>
35.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсите. Ще живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега на Земята. Любовта е силата на Безграничния. Тя е силата на човешкото
безсмърт
ие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва,
към текста >>
36.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е
към текста >>
37.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
се зароди една светла мисъл тя трябва да дойде отгоре, от Невидимия свят. Ако един ден тая светлина се смалява то и человек става мрачен. Тая светлина работи върху ума и върху сърцето - работи в две състояния. Тая светлина за един ясновидец е видна. Когато има повече светлина, тогава съмнение няма. Що е вечен живот? Вечният живот е живот без препятствия, без ограничения. Формата не се разрушава в него. Сегашната форма се разрушава постепенно и постоянно, и така ще отива, докато добие
безсмърт
но тяло. Истината не можете нито да придобиете нито да предадате, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта на разширение. Той много дава, нищо не взема, само дава. Като подложите шишето си той го пълни. Кой каквато форма занесе нея ще напълни, запълни. Противоречията зависят от вашите разбирания. При слабата вяра се стеснява Истината и не я възприемате напълно. Като железаря - ту изтива желязото, ту го нагорещява. Та има и духовни хора, които лесно се нагорещяват и лесно изстиват. Такива хора са от рода на желязото. Има и радий, който пък не изгаря, ако и хиляди години да гори. Духовният човек трябва да бъде радий, да притежава качествата на радия - никога да не изгаря, а сам да бъде силен. Има духовни хора, които обещават ви нещо, но след 1/2 час, не изпълняват обещанието си, отказват се от него. Ние ще боравим с ония величини, които при всички векове и времена остават все едни и същи - това са постоянните величини. Една овца се мени, но остава все овца! Във
към текста >>
38.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте. Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която
към текста >>
39.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
и пълни сърцата ни с Висок идеал -Идеал към Бога.След обяда Учителят даде да прочетем книжката „Черният Мойсей” от Григорий Петров. Според прочетеното, разбрах че „Черният Мойсей” е имал свръхчовешка воля, с неподражаема примерна добродетел. Най-после се събуждам от своя блян: „Черният Мойсей” раздруса душата ми в ридания. Аз искам да бъда като него. Не, аз искам само да му се поклоня, да целуна черните му скъпи ръце. Той, роб, слуга, нищожество за хората, непознат и презрян, но пълен с
безсмърт
ния божествен пламък на Духа -на вечното добро. Златно, не, диамантено, слънчево сърце - отломка от самаго Бога. Какъв велик пример за подражание на тия, които се стремят към светли постижения, но са лишени от „средства” и „условия”. Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост.Върху поляната изпъваме живо колело. Така правиме гимнастически упражнения с гамата. Колко освежително и ободрително ни подействува! Няма за нас никаква умора!Слизаме през Симеоново. Стъпките ни потъват по гъста сочна трева. Отвредом погледът е милван от прелестни полски цветя: иглика, минзухар, теменуга, незабравка, сладниче. И това не са търсени цветя що погледът едвам открива. Не! Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове на природата.Софийското поле изрязано на квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви. Тъй е разделена земята между хората, за да може по-леко да ги изхранва. Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от
към текста >>
40.
Писмо от Учителя до учениците ( из кореспонденцията на Величка и Костадин Стойчеви), София
, 16.07.1928 г.
До учениците Добрите лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод. Така и бурните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истина, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията Светлина и живот. Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина, само живота, който изпълня всичко е Божий живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на Безсмъртието. В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия живот. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 В "Изгревът" том 14, стр.651, същото писмо е публикувано, но с дата 16.08.1928 г. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 14 Tереза Керемедчиева до
към текста >>
41.
Писмо от Учителя до учениците ( из кореспонденцията на Тереза Керемедчиева)
, 16.08.1928 г.
лозето се прокопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод. Така будните души се нуждаят от Живот, Светлина и Свобода.Така Животът носи щастие; Светлината - знание; а Истината - Свобода и Радост.Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията Светлина и Живот. Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина.Само животът, който изпълня всичко, е Божият Живот!Всички се стремете да дойдете до пълния живот на
безсмърт
ието. В него е всичката пълнота.Пълната Любов носи Божия Живот!16.VІІІ.1928 г. * Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно Изгрев ______________________________________*В "Изгревът" том VII, стр.475, същото писмо е публикувано, но с дата 16.07.1928 г. В няколко преписа носи датата 16. 08.1928 г. А текстът е един и същ! (бел. на д-р Вергилий Кръстев.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 14 Tереза Керемедчиева до учениците
към текста >>
42.
Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София
, 16.08.1928 г.
лози на лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод. Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот. Всички се стремете да добийте пълния живот на
безсмърт
ието. В него е всичката пълнота. Пълната Любов носи Божия живот." 16.VIII.1928 г. София Свещеният подпис на Учителя - Беинса Дуно Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25 Кореспонденция на Минчо Сотиров ----------------------------------------------------------------Спомени на Мария Тодорова за писмата:На Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна. Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние на различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове на Братските кръжоци от провинцията. Те използваха различни случаи, когато идваха по работа към София или в този край и съобразно вътрешният си подтик посещаваха и Учителя. Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха на Изгрева на следващия ден, присъстваха на беседа, а след нея заставаха пред приемната на Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него. Всеки идваше със своите проблеми, със своите грижи и
към текста >>
43.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях -
безсмърт
ен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи. В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща. Вървим край него по тясната пътека и се провикваме срещу скалите му. Ехото връща удвоени виковете ни. Фигурите ни се отразяват във водата, сякаш някакъв блян.Как хубав би изглеждал тука някой кораб и множество лодки. Не, по-добре е че ги няма, би се отнел божественият покой на планината. Задаваме въпроси: „Колко си години?” Ехото отвръща същото. „Обичаш ли ме?”- Обичаш ли ме? - пита тайнственият ответник.Заставам и викам: „Боже мой, Боже мой!”- Боже мой, Боже мой! - отеква планината. Сякаш с услада изговаря думите ми, сякаш с тържествена богомолност. Внезапно очите ми се наливат със сълзи; задавена от сладостно ридание се захлюпвам върху скалите.Небосводът е настръхнал. Но да видим и „Сърцето”. Ето го! Тъмно синьо мастилено. Из него късове лед
към текста >>
44.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския
безсмърт
ен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие. Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание. На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност. Тя носи живот и самата е живот – това е и нейният истински критерий. Да се поставим в хармония с висшето битие, да го
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
мен. Гледа ме и Той - цял облян в злато и сребро.- Ето ме, пристигам, Учителю! - викам аз.- Видях те, видях те - благо се усмихва Той и повдига за поздрав десница.Доле в скалистия „кабинет” се преобличам и пия поднесения ми чай. Някои пеят, някои дремят, някои перат потните си ризи и ги простират по клонаците. Деца се накачулили и се прескачат. Един брат от висока скала свири на флейта. Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за
безсмърт
ието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в
безсмърт
ния живот.Обяд. Великденско пиршество. Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не! Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат. Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето. Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме на почивка. Покачих се върху висока канара и се заслушах. Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка. Дълбока тишина. Слизам към дефилето. Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води. По него плават клечици, тревички, сухи листенца. Минзухарче накичило бреговете му като копринена
към текста >>
46.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
е извън любовта, не е Божествено. Чрез любовта и болест да имаш, ще оздравееш. Любовта дава всичко, тя дава знание и пр. Вярата е любовно отношение към Бога. Всеки трябва да опита това и докато не е опитал, не може да знае. Днес всичко има, но любов няма. Правят благотворителност, но то е от други съображения, за себе си го правят. Любовта се проявява във всички същества, само че на разни степени на проява. Смъртта иде, понеже любовта я няма. Безлюбието носи смърт. Любовта носи
безсмърт
ие. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. “ Като се прилага Законът на Любовта, човек ще опита силата върху себе си. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас? Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И
към текста >>
47.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за
безсмърт
ието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето
към текста >>
48.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за
безсмърт
ието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето
към текста >>
49.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за
безсмърт
ието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето
към текста >>
50.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за
безсмърт
ието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето
към текста >>
51.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
свят... Братство, единство Братство, единство ние искаме, зовът на Любовта ние пускаме, мира на радостта ние викаме: благ живот в нас да вливаме. Благ живот в нас да вливаме, (3) да вливаме, да вливаме, да вливаме, благ живот в нас да вливаме, (2) да вливаме, да вливаме, да вливаме! Сине мой Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г. Сине мой, пази живота, скрития у тебе жар – той безценен е по смисъл и великолепен дар. Дух
безсмърт
ен, дух нетленен, туй, което вечно бди и работи без умора, непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край. Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин; ти живееш и се учиш като малък Божи син. Дързост, мили мой животе, с теб е Божията любов! Тя зове те все нагоре – в съвършенство и свят нов.
към текста >>
52.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с
към текста >>
53.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
сега! Големият ПРАЗНИК Ликува душата! Душата е извор. Бистри води изтичат от нея. Тя е градина, в която растат най-хубавите плодни дървета. Ангели ги отглеждат. Тя е светилище, в което гори вечният неугасим пламък, устояващ и на най-големите бури. Душата е Радост, която иде в Безграничния. Душата е Царството на Мира. Душата е Любов! Усърден молитвен зов на душата се възнася нагоре през вековете: – Ти, Безграничният, Същина на всички същини, Силният в силните и Силният в слабите, Безсмъртният в
безсмърт
ните и Безсмъртният в смъртните, Любещият в любещия и Любещият в безлюбните, ела и ме поведи в пътя на Светлината. Той е, Който е бил, е и ще бъде! Той през всички векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. Той иде да направи жилище в тебе. Стените му ще са от сапфир, смарагд и рубин; от топаз, хризопраз и яспис; от халкидон, сардоникс и хризолит; от берилий, якинт и аметист. Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна
към текста >>
54.
Учителя дава песента 'Ти ще сполучиш в живота'
, 24.01.1941 г.
понеже може природата да ти е дала само семенце. Като го посееш това семенце, когато даде плод, като израсне, тогава ще разбереш. Дървото на ябълката не може да разбираш, дървото се разбира по плода. Онова, което ние вкусим при сполуката, то е реалността. Затуй не трябва да се обезсърчавате. Плодът, който опитваш, показва сполуката. Ти ще сполучиш в живота. Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане
безсмърт
ен. Кой е сполучил? Който е добил живота и
безсмърт
ието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е
безсмърт
ие. Туй, от което не може да го лишиш. Изпейте сега „Ти ще сполучиш в живота“. Вие вътре го разбирате, отвън не е дошло. То ще дойде само по себе си. „Ти ще сполучиш в живота“ Сега вие се съмнявате ще добиете ли живота. Животът е една непреривна сполука, възходяща сполука. Днешната несполука, то е едно стъпало за утре. Непреривна възходяща сполука е животът. Разгледан отвън, показва, че не сме сполучили. То е една стълба, по която трябва да се качваме. Безброй стъпала има вътре.
към текста >>
55.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
ме доведат тук на земята. Това е особено състояние. Ти си тук, на земята, в тяло, а усещаш, че си половината горе във висините. За да дойде другата половина, тя трябва да слезе по някакъв начин. Тя може да слезе по пътя, прокаран от звуците на химните, тя ще се качи на тяхната слънчева колесница от лъчи на светлината и ще слезе. Тогава те - звуци и лъчи - ще влезнат в теб, човешката душа ще бъде в теб и ще направи съединението между теб и слънцето. Амриха Това е свещено име. Означава "
безсмърт
ие". Кое е
безсмърт
ното у човека? Човешката душа. Амриха, това е
безсмърт
ната човешка душа. Това е същевременно състояние на съзнанието на ученика. Едно от състоянията на съзнанието му се нарича Амриха. Това е едно от стъпалата за възлизане на човешката душа към Бога. А като песен, дадена от Учителя, означава много. В каква красота я е облякъл Учителят, какви дрехи й е дал! В бъдещето човечеството ще разговаря с музика. Но това се отнася за идното човечество. Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти тази мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на
към текста >>
56.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Първи Божествен ден'
, 7.12.1941 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Първи Божествен ден В начало Бог създаде Небето и Земята. А Земята бе пуста и неустроена. Нямаше ред по нея. И тъмнина бе върху бездната, и Дух Божий се носеше над водите на живота. И рече Бог: „Да дойде красивата Виделина!“ И тя се яви във своята светлина. И видя Бог, че тя бе Добро. И Бог раздели светлината от тъмнината. И нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро, Първи ден. Изпълнение на Симеон
към текста >>
57.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). 161. Вътрешният глас на Бога – Дадена на 21 януари 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Според нея Учителя казал: „Тези думи са на ватански език. Означават: „Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си. “ 162. Една вечна Истина, която е Бог на Любовта. Дадена на 18 април 1943 г. от Учителя ня Лиляна Табакова. Текстът е на старинен свещен и непреводим език, в нея се говори за Първата велика душа, носителка на Любовта. Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено,
към текста >>
58.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
е смисълът на живота?“ Учителя каза:Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за
безсмърт
ието?“ Учителя каза:Безсмъртието без любов не съществува. Да любиш, това е
безсмърт
ие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом хората се обичат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е
безсмърт
ието. Казано е,„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. “ Та всички вие имате елементите на
безсмърт
ието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение за хората. Смъртта е там, дето има съзнание, че нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не е тъй, слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я
към текста >>
59.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Втори Божествен ден'
, 28.07.1942 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Втори Божествен ден И рече Бог: „Да бъде простор сред водите!“ И направи Бог простора, и раздели Бог водата над простора от водата под простора. И стана така. И нарече Бог простора небе. И стана вечер, и стана утро, Втори ден. Изпълнение на Симеон
към текста >>
60.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете
безсмърт
ни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността. Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората
към текста >>
61.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете
безсмърт
ни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността. Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората
към текста >>
62.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота. Първо любовта трябва да дойде. Любовта е това, което носи живота. Но живота не може да възприемеш без любовта и благодарността. Благодарете винаги за доброто и злото, благодарете за богатството и сиромашията, благодарете за всичко, за да бъдете
безсмърт
ни. Да обичаш, да любиш, разбирам: щедро да даваш и да благодариш за всичко. Да обичаш и нищо да не даваш от себе си, не е любов. Турете неблагодарността отвънка и ще видите Христа. Христос е туй, което внася сила и живот, не търсете Го отвънка: Той живее в сърцата, умовете и душите на хората. Да благоговейте пред Него. Благодарете на Бога за ума, сърцето и тялото си, и за всичко постоянно благодарете. Каквото и да ви боли, не мърморете, а благодарете. Всички тия болки и страдания, които имате, това са ръцете на Бога, с които Той работи за вашето добро. Благодарете, че влизате в затвора и излизате от затвора, че се раждате и умирате. Човек, ако не може да се роди и умре, не може да разбере любовта. Бог ни е слугувал и ни дава свобода, и сега ни слугува, а ние искаме, без да слугуваме да станем господари. Първото нещо: искайте да станете доволни слуги. Няма по-хубаво нещо от слугуването и от благодарността. Благодарността отваря пътя на любовта. Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората
към текста >>
63.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Трети Божествен ден'
, 1.10.1942 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Трети Божествен ден И рече Бог: „Да се събере водата под небето!“ И стана така. И яви се сушата. И нарече я Бог земя. И събраната вода нарече море. И рече Бог, и израсна свежа трева със семена според вида си и дърво със плодове според вида си. И видя Бог, че всичко бе Добро. И стана вечер, и стана утро, Трети ден. Изпълнение на Симеон
към текста >>
64.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Четвърти Божествен ден'
, 12.11.1942 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Четвърти Божествен ден И рече Бог: „Да грейнат светила на небесния свод!“ И стана така. И направи Бог две светила: голямото да владей деня, а малкото – нощта. И направи Бог, че грейнаха звезди на небесния простор. И видя Бог, че всичко бе Добро. И стана вечер, и стана утро, Ден четвърти. Изпълнение на Симеон
към текста >>
65.
Учителя дава песента 'Песента на ангелите'
, 15.04.1943 г.
Небето.“ Текст на песента: Песента на ангелите Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на ангелите, които пеят. Те пеят песента на Любовта. Те пеят: „Вие, человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец, слушайте гласа на вашия Баща, Който днес ви говори! Слушайте Го! Слушайте Го вий, и ние също Го слушаме. Вършете Волята Му, и ние също вършим Волята Му. Този е смисълът на Живота, този е смисълът на Живота, смисълът на Живота, на
безсмърт
ието.“ Ето песента на ангелите, които сега пеят: „Слава на нашия Велик Творец! Слава, слава, слава на нашия Баща! Слава на нашия Баща, на нашия Велик Баща!“ Изпълнение на Симеон
към текста >>
66.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Пети Божествен ден'
, 30.05.1943 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Пети Божествен ден И рече Бог: „Да се родят във водата риби и морски чудовища и птици да хвъркат над земята по небесния простор, всички според вида си.“ И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, Пети ден. Изпълнение на Симеон
към текста >>
67.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Шести Божествен ден'
, 21.07.1943 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Шести Божествен ден И рече Бог: „Да дойдат над земята животни и зверове според видовете им.“ И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог, и създаде человека. Сам го създаде по Своя образ и подобие. И благослови го да владее всичко живо по Земята, да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: „Давам тревата със семената й и дървото със плодовете си за храна на человека.“ И рече Бог: „Давам и на земните зверове, и на въздушните
към текста >>
68.
Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Седми Божествен ден'
, 15.09.1943 г.
На музикален език, той ще пее правилно тоновете на гамата до тона ла, който също ще взима добре – ла отговаря на Шестата раса. Остава неизпят само тонът си, узрелият плод, който символизира Седмата раса. Седемте Божествени дни от Битието отговарят на седемте тона на гамата. Така Първият Божествен ден започва с тона до. Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на
безсмърт
ие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). Текст на песента: Новото Битие Създаването на новия Адам Седми Божествен ден И така създаде Бог Небето и Земята, и всичкото множество същества във тях. И благослови Бог Седмия ден и го освети, защото във него си почина от всичките си дела. И видя Бог, че всичко, що направи, бе Добро! Аум! Аум! Аумен! Изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
69.
Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев
, 25.12.1944 г.
си: „Ето, сега е Коледа, а ние се готвим за война." Минавайки през къщичката, гдето беше Учителят, аз се въздържах да се отбия при Него: какво ще Го безпокоя - всичко ми е казал, за себе си нищо не искам, освен да изпълня Волята на Бога, каквато и да бъде тя. Минах мълчаливо покрай къщичката и вече стъпих на шосето. От срещу ми дойде д-р Дафина Кьорчева и ми каза с горчивина в гласа си: - Учителят умира, а ти накъде си тръгнал? Ние живеехме с превратното понятие, че Учителят е
безсмърт
ен и това изказване ме учуди. Без да казвам гласно нещо, отвърнах: - Добре тогава, да отидем да Го видим! Учителят седеше върху низък плетен стол, облечен в плетена вълнена дреха и наметнат с палтото Си. Не помня коя сестра беше при Него. Направи ми впечатление, че краката Му са отекни, видно беше даже през белите вълнени чорапи. Лицето Му беше изпито, бледо, погледът - блуждаещ, уморен. Проверих пулса му: 66 в минута - нещо, което ме успокои. Обаче долових няколко - не много - прескачания. Налице беше сърдечна слабост. Той разреши да вдигна горната дреха и ризата и долепих ухото през кърпичка до гърба Му. Долових под двете плешки средно мехурчести хрипове. Нямаше температура - бяха я вече мерили. Счетох, че се касае до бронхопневмония, която именно при Него можеше да бъде без температура - възрастните хора мъчно правят температури. - Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при такива случаи. Той се
към текста >>
70.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №52
, 23.06.1901 г.
и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30 (бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и
към текста >>
71.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
На Слънцето-Живот Слънце мило, слънце-злато, с чудни дарове богато, с чия любов предвечна, свята облъчваш щедро ти земята та в мощни пориви цъфти живота, що даруваш ти? Кое сърце нетленно, чисто пулсира трепетно, лъчисто и в дивни тонове и краски дарува свойте животворни ласки? Премръзнала, безжизнена, студена, от слънцето отдалечена след дългата мъчителна разлъка о, слънчева милувка скъпа! Земята тръпне възродена, пречистена и обновена и в цветнотонова хармония звучи
безсмърт
ната симфония на Слънцето-Живот и слънчевия род! Възкръснала душа С душата си ще кажа: "Няма за мене радост по-голяма да пия със жадуващи очи словата Ти-живителни лъчи, огрели бялата хартия". О, как е трудно туй да скрия! Бе тиха звездна нощ навън. Нима не беше сякаш сън далечен звън... Преминало мистичната си клада, сърцето ми със трепетна наслада, окъпано във светлина и нежност, потъна в някаква безбрежност. Трептят невидими крила потаен зов шепти: "Ела"... Тържествен миг-душата ми излита и пърхащата радост скрита трепти във звездните простори. Невидима ръка отвори потайните небесни двери. Очистена от мъртви вери, трептяща, с мисъл озарена душата ми възкръснала намери. Източник: Словото - Олга Блажева Спомени на Олга Блажева ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Чувам от приятелки, че в София има голям духовен Учител – Петър Дънов, и правя опит, експеримент, да се уверя в истината. В навечерието на младежкия събор за пръв път стъпвам на “Опълченска” 66. Сядам на пейка на двора и мислено задавам
към текста >>
72.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е о
безсмърт
ил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за
безсмърт
ието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество,
към текста >>
73.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е о
безсмърт
ил поривите за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание. Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за
безсмърт
ието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда. За мене формите на теософското учение вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество,
към текста >>
74.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
човека топло озарява, буди и възраства в него семенцата и му пълни тайно с добрини душата. Работи със нея... Плодове тъй сладки, в Любовта узрели, най-блажен ще бъде тоз, който ви вкуси. В жилища небесни вечно ще живее, пред престола Божи песни ще да пее. Работи със нея... Сине мой Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г. Сине мой, пази живота, скрития у тебе жар – той безценен е по смисъл и великолепен дар. Дух
безсмърт
ен, дух нетленен, туй, което вечно бди и работи без умора, непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край. Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин; ти живееш и се учиш като малък Божи син. Дързост, мили мой животе, с теб е Божията любов! Тя зове те все нагоре – в съвършенство и свят нов. На белия цвят Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 9 април 1922 г. Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи свят, белината, наш е цвят – вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез, в които Бог живее. Хубостта на Божи свят... Нагоре, в тази белина! Тя всъде ще изпълни и гибелната
към текста >>
75.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко
безсмърт
ни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се
към текста >>
76.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
трудните години на атеистическата мрачина. Той даваше кураж на слабите и вдъхваше оптимизъм на отчаяните. Не се огъна пред нищо. И свърши огромна работа, която тепърва ще бъде оценена според истинската й значимост.Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред
безсмърт
ния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител,
към текста >>
77.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
различна (23 юли или 21 юли). В темата е сложена датата 21 юли 1963 г., която дава Борис Николов в спомените си. Същата дата е придружена с часа: 21.07.1963,18.35 мин, София. Вероятно на 23 юли е било погребението? Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред
безсмърт
ния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител,
към текста >>
78.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив,
безсмърт
ен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път!” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите
към текста >>
79.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението. - Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив,
безсмърт
ен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път!” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти. Харесали й с особения си език и увлекателния и свободен изказ. Смисълът на Словото изведнъж я грабнал. Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите
към текста >>
80.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Живот", Брой 3-4 - 1995 г. 5. Снимки на Георги Томалевски Творби на Георги Томалевски, които могат да се изтеглят на PDF (част от заглавията липсват, но скоро ще бъдат добавени): По свещенната пътека - 1926 г., Душата на Македония, есе – 1927 г., Огнена земя, разкази – 1928 г., Псалми за Живия Бог, поеми – 1929 г., Самуиловото наследство, истор. Повест – 1929 г., Една пролетна нощ. разкази – 1931 г., Човек, природа и Бог, есета – 1934 г., Вечната приказка, повест – 1937 г., Безсмъртната, роман – 1939 г., Сигнали, есета – 1940 г., Всекидневните чудеса, есета –1941 г., Зодиак. поеми – 1943 г., Хора по земята, разкази –1943 г., Майстор Стоян Везенков, романизуван живот – 1964 г., Воденските майстори, новели – 1965г., Цветя сред тръни, новели – 1972 г., Мраморна чешма, две повести – 1976 г., Словото му е живот, есета – 1960-1970 г., Мисли за всеки ден от една година, взети от словото на Учителя Беинса Д, Един от учениците, роман – 1963-1966 г., Богомил Еремиев, роман – 1963-1966 г., Един съвременен Одисей, повест фантастика – 1980 г., Скъпоценни зрънца от Неговото Слово, есета – 1977 г., Учителя Беинса Дуно, (налична) Опит за кратко тълкуване и разяснение Евангелието, (налична) Слънце след буря, (налична) Колелото на зодиака, символични поеми в проза, 1978 г., Светлини в бездната, есета – 1968 г., Мозайка на Мъдростта, есета – 1975 г., Развигор и листопад, есеистични фрагменти – 1984 г., Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г. Прикачени миниатюри Георги Томалевски
към текста >>
81.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
се дава от Учителя на неговите обични хора. Вероятно той движи ръката си по един специален начин. С любов, от Питър Факсимиле на писмото на Питър Шерър до Лалка Кръстева* * * Един от най-близките приятели на Крум беше Светослав Славянски. Той и Крум са участвали активно в организирането на рилските лагери. Славчо Славянски беше изключително ерудиран човек. Той създава литопечата в България. По-късно основава издателство „Славянски“ и става издател на световноизвестната библиотека „Безсмъртни мисли“. Също така печата и Словото на Учителя. Спомням си, че Крум веднаж ни заведе в Смолян при неговия приятел Петър Пампоров. Всички бяхме много впечатлени от интелектуалните му способности и високо духовно ниво. Крум, Тената (Стефан Дойнов) и Митко Костов са правели големи преходи в планините и са карали ски. До края на живота си те останаха най-искрени приятели. Крум Въжаров и Митко Костов на ски С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън,
към текста >>
82.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
мълчание и свеждам глава. Впечатляващи са мащабите на земната му изява, благословени са плодовете от десетилетното му раздаване на ближния - без отдих, без никаква мисъл за себе си, без страх от явните и скрити врагове. Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив! Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на
безсмърт
ните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния,
към текста >>
83.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли". Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли
към текста >>
84.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
свят... Братство, единство Братство, единство ние искаме, зовът на Любовта ние пускаме, мира на радостта ние викаме: благ живот в нас да вливаме. Благ живот в нас да вливаме, (3) да вливаме, да вливаме, да вливаме, благ живот в нас да вливаме, (2) да вливаме, да вливаме, да вливаме! Сине мой Музика от Иван Г. Попов, текст от Стоян Русев (Дядо Благо), записана на 2 май 1922 г. Сине мой, пази живота, скрития у тебе жар – той безценен е по смисъл и великолепен дар. Дух
безсмърт
ен, дух нетленен, туй, което вечно бди и работи без умора, непрестанно в теб гради! Ти си тоз живот реален, синко, себе си познай! Твойта сила е голяма, дните твои нямат край. Ти създаваш всеки подтик, благородния стремеж, идеалите високи и красивия копнеж. Тази плът ти е одежда, а Земята – школен чин; ти живееш и се учиш като малък Божи син. Дързост, мили мой животе, с теб е Божията любов! Тя зове те все нагоре – в съвършенство и свят нов.
към текста >>
НАГОРЕ