Търсене в текстове за 'уважа уваже '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.
", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
към текста >>

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

2. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.
", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
към текста >>

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

3. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Да се уважаваме – това го иска Небето.
Затова вие трябва да се родите от Дух и тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания, и то да ги изпълни, преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
към текста >>

Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.
Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа.
към текста >>

Да се уважаваме, това го иска Небето.
Такава една жертва пред Бога ни предстои. Пред Бога е приета помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като за да бъде помощта помощ, трябва душата ни и сърцето ни да влязат в нея.В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате.Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда.Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа.
към текста >>

Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.
Пред Бога е приета помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като за да бъде помощта помощ, трябва душата ни и сърцето ни да влязат в нея.В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате.Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда.Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат своите облаги.
към текста >>

Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение.
Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство.
към текста >>

4. Димитър Голов завършва земния си път.

Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора.
Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П.Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест.Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10 ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11 Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917) Димитър Голов
към текста >>

Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж.
Георги Христов Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж. Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
към текста >>

Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора.
Аглика и Марийка и те са при нас.“ След това дава на сина си няколко банкноти с думите :“Пиши, да не се тревожи майка ти! “ Става от масата, взел си библията и се отправя към спалнята си, тъй като винаги четял от нея. Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва. Той боледувал от ангина пекторис (стенокардия). Свещениците не искали да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. Така голяма погребална процесия преминава по ул. „Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът е запазен, в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ (4)
към текста >>

Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество.
Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове.
към текста >>

Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.
Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него: “Използваха отсъствието ми и го грабнаха.” Свещениците не искали да избършат опело, защото са го смятали за сектант. Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов. _____________________Източник: Димитър Голов (1863-1917)ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г. Брой 1-2 -1995г.
към текста >>

5. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок.
Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance. De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр.
към текста >>

Уважаеми r. Толев,
Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр.
към текста >>

Уважаеми брат Толев,
Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш
към текста >>

Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.).
към текста >>

6. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"
псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения.
към текста >>

Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"
псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
към текста >>

Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
към текста >>

И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>

7. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"
псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
към текста >>

Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
към текста >>

И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>

8. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате.
Страхливите не могат да наследят Царството Божие, при страх от външните условия. Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате. Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие.
към текста >>

Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава.
Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате. Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината.
към текста >>

9. Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.

Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях. Държавата е външната страна на българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюва свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
към текста >>

Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания.
Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и да е. Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания. П. К. Дънов - 4.Х. 1937 год. Изгревът - Том 15 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ
към текста >>

Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
„В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>

Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания."
Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата, религията, народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания." 4.ХI.1937 г. София Изгревът - Том 5 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД
към текста >>

10. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 25 май

Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея.
Когато не го обичаш, и най-малкото страдание не можеш да носиш. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме Любов към Него. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на Любовта е свободният човек. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е.
към текста >>

Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея.
Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме Любов към Него. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на Любовта е свободният човек. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото.
към текста >>

11. Учителя дава песента 'Той иде'

Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков.
към текста >>

Аз имам така най-дълбоко уважение към тая сестра като работник в Бялото Братство.
Д: Тя е най-интересната. Тя е завършила химичка. Тя беше онази стенографка, която Учителя на нея възложи да дешифрира беседите. От стенография да ги напише на пишеща машина и след това му ги четеше. Един толкова трудолюбив, толкова интересен човек. Аз имам така най-дълбоко уважение към тая сестра като работник в Бялото Братство. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА Спомен на Димитър Грива Изгревът - том 8
към текста >>

12. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.
", където той поема авторството върху себе си.Живот в Школата През 1914 г. Т. Стоименов се премества в София. След пенсионирането си през 1917 г. започва работа като чиновник в представителството на АД „Сингер" (предприятие за продажба на шевни машини). Той е много старателен в работата си, човек с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван. Често е похвалван и награждаван за усърдна работа. През 1926 г. се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
към текста >>

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

13. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път.
________________ Източник: МАРИЯ ТОДОРОВА(1898-1976) Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 Борис Николов и Мария Тодорова Борис Николов и Мария Тодорова Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят.
към текста >>

С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други.
Източник: МАРИЯ ТОДОРОВА(1898-1976) Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 Борис Николов и Мария Тодорова Борис Николов и Мария Тодорова Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“
към текста >>

14. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Много ги уважавах и се учех оттях.
Познавам Невенка от нейното творчество, четях с едно преклонение романите й, предавах ги и други да ги четат, защото те те грабват от началото. Станахме много близки, макар че тя с всички имаше една дистанция - не бе от гордост, а особеност в характера й. Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя. С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска линия станахме близки, както бяха двете с Невенка. Много ги уважавах и се учех оттях. Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й. Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя». След като го свърших, строго ми каза:
към текста >>

28. Уважаема Невена Неделчева, ето, аз, Вергилий, те вкарвам в «Изгревът» с онова, което ми предаде твоето «Данче» или което аз имах.
12. «Има ли друг свят» - разкази 13. «Марта» - роман 14. «Всичко е за добро» 15. «Другарски спомени» - 1947 г. 16. «Как намерих Учителя» (истински случаи) -1938 г. 28. Уважаема Невена Неделчева, ето, аз, Вергилий, те вкарвам в «Изгревът» с онова, което ми предаде твоето «Данче» или което аз имах. И го направих много добре. От мен - толкова. Няма да се загубиш във времето и в пространството. 29. А сега потърси другите, които ти разбиха архива и го разпръснаха, за да няма следа от теб. Потърси ги!
към текста >>

С уважение: Вергилий Кръстев
Невена е поискала тази беседа от стенографките и я е издала на собствени разноски и след това в разстояние на 50 години я раздава собственоръчно През същата година д-р Михаил Стоицев я издава в гр. Пловдив. В момента от първото издание е запазена само една книжка. 32. По-добър завършек от тази беседа на Учителя няма. Затова бъдете чисти в сърцата си и светли в умовете си, ви пожелава Вергилий. С уважение: Вергилий Кръстев ------------ [1] За дедо Влайчо вж. «Изгревът», том III, стр. 129-131. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

Тя вдъхваше респект не само с аристократичната си осанка, но и с уважението, с което произнасяха нейното име.
Невенка: за цялото си творчество, издадено и неиздадено, тя не взема нито един лев и се е радвала само, че е свършила една работа за Бога. Залогът е голям: тук става въпрос за първия крупен литературен опит за реализация на Новото Учение. Георги Петков успя с много любов да разкрие мащабите, достойнствата и блясъка на това духовно явление, което е трудна задача, защото все по-малко остават братята и сестрите, които лично са познавали с. Невенка. Аз самият имам един спомен от началото на месец септември 1982 г., когато отидох за пръв път на Паневритмия в гр. София. Възрастните братя и сестри ме посрещнаха и след Паневритмията те ми я посочиха и казаха, че това е Невена Неделчева, писателката. Тя вдъхваше респект не само с аристократичната си осанка, но и с уважението, с което произнасяха нейното име. Младото поколение в Братството тепърва ще открива високия връх Невена Неделчева. Първите изяви са налице. Младежи четат романите и ги препоръчват на свои приятели, и така по неведоми пътища идеите достигат до жадуващите красивото и възвишеното души. Атанас Атанасов ___________
към текста >>

15. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

(Като подпредседател на профсъюзите е бил много популярен и уважаван от хората.)Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен.
(Слънце квадрат Нептун) го води към съществата от невидимия свят, като извисява аурата му, но го подтиква към спиритически сеанси, с които се занимава повече от пет години, както споменах, преди да влезе в братството. Обикна планината и постоянно ходеше на екскурзии. (Луна в перихелий, секстил Меркурий, съвпад Венера, съвпад Марс, квинтил Юпитер, тригон Уран.) Показва силна връзка с майка си, която рано загубва и която е била много добра душа, отзивчива към нуждите на околните. Както споменах, майка му постоянно е била духовно около него, учела го е и пазила в неразумния му младежки живот. Той има отношение към жените и обществото въобще. (Като подпредседател на профсъюзите е бил много популярен и уважаван от хората.)Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен. Проявява упоритост, предвидливост и доброта към всички и има много приятели. (Луна в перихелий съвпад Венера) му дава плодовито въображение, склонност към изкуството и музиката. Успехи в живота. (Луна в перихелий секстил Меркурий) му дава добра памет, буден ум и редки способности. Възможност да учи езици, Меркурий е светлоносеца на Духа.
към текста >>

Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено.
Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси.
към текста >>

Защо неволно изпита уважение към Крум?
Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15286302566528