Търсене в текстове за 'събуд събужд'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 182 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

2. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

3. Учителя дава 'Добрата молитва'

Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага.
към текста >>

Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело.
Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума налюбовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви, Святий, Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже' „многомилостиви" вместо „милостиви".
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте.
Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим. Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят. И ние ще кажем с Господа: пресей Господи, отдели чистото от нечистото, гнилото от здравото, отдели потребното от непотребното. Действувайте тъй всинца, както Господ ви учи отвътре. Гдето е Духът, там е свободата. При това не бързайте.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане.
Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17)
към текста >>

И аз искам отсега да ви събудя.
Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш.
към текста >>

Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън.
към текста >>

Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева.
(7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю? " Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън.
към текста >>

И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата.
– Когато си злоупотребил, излъгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. (263-264 стр.) Сега, въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят.
към текста >>

То значи: събудиш се и не знаеш, дали си ти, или не.
Едни ще въведе отдясно, други ще въведе отляво, на едните ще покаже пътя, по който трябва да се върнат, а на другите – пътя, по който ще отидат напред. (262 стр.) Ще кажете вие: „Дали съм аз ученик? " Това е старата школа, това е стар метод. Дали съм ученик! То значи: събудиш се и не знаеш, дали си ти, или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита „Аз ученик ли съм? " По какво се отличава ученикът? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи.
към текста >>

Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени.
Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)Класове и задачи
към текста >>

Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите.
(14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)Класове и задачи Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас.
към текста >>

Не, всеки от вас си решава задачата и според разрешението й, всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства и вие ще проверявате.
На всеки едного от вас ще се дадат такива опити, които му са необходими. Онези от вас, които са малограмотни, ще бъдат слушатели в Школата, няма да ви е мъчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вървят. Състезание да има, но не и спънки! Да не мислите, че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си решава задачата и според разрешението й, всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства и вие ще проверявате. (114-115 стр.) Всеки ще учи според своите способности, там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала.
към текста >>

Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш.
Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.) Изпяхме първата част на упражнението "Firfurfen". Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш. Той е потънал вътре в земята. Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш.
към текста >>

Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш.
Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш. Той е потънал вътре в земята. Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени.
към текста >>

Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
(199 стр.) Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето.
към текста >>

6. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

14 август 1929 г.Събужда ни златно утро, събуди ни сладката отмора на спокойната тиха нощ.
По крайбрежието му стадо коне оглеждат в него стройните си яки тела. Събираме дърва, готвим се за тая нощ. От високо се спущат силни води идящи от друго езеро и с шум се спущат в Рибното. Като че ли това е успивна песен за страшно морните пътници. Грамадните огньове, поддържани от изобилно тук сухи дърва, до зори поддържат в нашите спални приятна грейка. 14 август 1929 г.Събужда ни златно утро, събуди ни сладката отмора на спокойната тиха нощ. Пак път, пак по стръмното нагоре - по-близо до другите езера, по близо до Дамка, Еленин Връх, Рупите, Калинините, за които бяхме тъй много слушали.Второто езеро! То не е нито Паничище, нито Рибно - то е Лазурно езеро. Като във фокус събира слънчевите лъчи и ги отразява с двойна сила. То е Балдер Дару - прекръстено отпосле от Учителя - езеро, което съчетава всички Божии блага. Околността му прилича на разсипан приказен дворец.
към текста >>

Една сестра като се събужда сутрин и излиза вън от палатката си вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака.
И като се върна пред палатката снегът веднага престана, облаците се разпръснаха и веднага се показа слънцето. Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата. Такива примери има много. Има случай, когато няколко души едновременно слушат такава музика. Аз ще ви разправя един пример. Една сестра като се събужда сутрин и излиза вън от палатката си вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака. Тя вижда, че на Молитвения връх е събран вече народът и е почнала молитвата. Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща.
към текста >>

Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат.
За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ.
към текста >>

Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя.
И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове.
към текста >>

В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>

Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род.
Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце. Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане.
към текста >>

Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове.
Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
към текста >>

Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани. Рила Спомен на Надка Куртева 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА В.К.: Аз съм виждал някои снимки на брат Георги Куртев на езерата.
към текста >>

7. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното.
към текста >>

А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф.
Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш.
към текста >>

8. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила.
Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница на брат Янко един чувал със сено. Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата. Палатката ни беше от един брезент и беше извита както чергилата на каруците от миналото. За дъно сложиха някакво зебло и отпред на вратата едно парче брезент. Като направиха палатката ме сложиха да си легна. Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила. Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно. Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница. В денка бяха завивките ни и дрехите.
към текста >>

Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка.
Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх.
към текста >>

Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина.
към текста >>

По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше.
Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини.
към текста >>

Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше.
Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя.
към текста >>

9. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко.
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
към текста >>

Събужда всичко живо,
Текст на песента: Химн на Великата душа Грее Слънцето, светло е навсякъде, обвита е Земята със топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои
към текста >>

Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко.
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
към текста >>

10. Учителя дава песента 'Добър ден'

По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои.
към текста >>

Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила.
Кажи ми, кажи ми де вода извира.То има ритъма, чистотата, простотата и красотата на планински поток, който скача по камъчетата надолу. Идеята е изразена приблизително. Природата е жива. Това е мажорен мотив. Темпът е жив, ободряващ. Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб.
към текста >>

Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание.
Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот.
към текста >>

Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат.
Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат.
към текста >>

11. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Пък и ревност се събужда.
Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално. Все нещо ще направи. Но така тайно, незабележимо. Защото Учителя пази душите, а гордост и тщеславие се ширят. Пък и ревност се събужда. А той бди.Като завърши песента и след като я изпяхме всички, Учителя попита: „Добре ли е? " Един брат отговори: „Може да се каже „Духът ми шепне това", а не „казва", както я беше дал Учителя. И той, деликатен и мил, отстъпи от дадения текст „И Духът ми казва това".Аз изпитах болка, защото знаех вече какво значи да се измени текст.С голяма любов и смирение, постепенно Учителя отваря път за Божественото в нас. Летопис на изгрева - Том 2 ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ
към текста >>

Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко.
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
към текста >>

12. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Събудих се.
Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
към текста >>

Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера.
Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем.
към текста >>

Събудих се, 4 1/2 ч.
Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и другиинструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг.
към текста >>

Събудих се.
На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно.
към текста >>

А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня.
към текста >>

Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма.
Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери? " * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток.25.III.1936 год., срядаПолуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време.Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща.
към текста >>

Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>

Събудих се.
С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова.
към текста >>

Събудих се рано. Станах.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед.
към текста >>

Събудих се.
Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
към текста >>

За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън.
Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия.
към текста >>

Събудих се.
Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета.
към текста >>

И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано.
Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч следобед. В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка.
към текста >>

Събудих се в 4 без 25.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното".
към текста >>

Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време.
До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки.От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам.
към текста >>

Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25.
Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден.След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно.
към текста >>

Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения.
към текста >>

Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч.
Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр.
към текста >>

В най-приятния и сладък момент се събудих.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София.
към текста >>

Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив.
към текста >>

Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка.
Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.12.ХII.1936 год., съботаВремето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено.
към текста >>

Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал.
Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16 Дневник VI. 19.ХI.1934 год.
към текста >>

13. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Събудих се.
Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
към текста >>

Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера.
Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем.
към текста >>

Събудих се, 4 1/2 ч.
Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и другиинструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг.
към текста >>

Събудих се.
На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно.
към текста >>

А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня.
към текста >>

Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма.
Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери? " * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток.25.III.1936 год., срядаПолуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време.Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща.
към текста >>

Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>

Събудих се.
С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова.
към текста >>

Събудих се рано. Станах.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед.
към текста >>

Събудих се.
Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
към текста >>

За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън.
Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия.
към текста >>

Събудих се.
Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета.
към текста >>

И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано.
Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч следобед. В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка.
към текста >>

Събудих се в 4 без 25.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното".
към текста >>

Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време.
До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки.От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам.
към текста >>

Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25.
Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден.След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно.
към текста >>

Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения.
към текста >>

Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч.
Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр.
към текста >>

В най-приятния и сладък момент се събудих.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София.
към текста >>

Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив.
към текста >>

Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка.
Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.12.ХII.1936 год., съботаВремето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено.
към текста >>

Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал.
Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16 Дневник VI. 19.ХI.1934 год.
към текста >>

14. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Събудих се.
Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
към текста >>

Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера.
Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем.
към текста >>

Събудих се, 4 1/2 ч.
Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и другиинструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг.
към текста >>

Събудих се.
На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно.
към текста >>

А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня.
към текста >>

Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма.
Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери? " * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток.25.III.1936 год., срядаПолуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време.Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща.
към текста >>

Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>

Събудих се.
С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова.
към текста >>

Събудих се рано. Станах.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед.
към текста >>

Събудих се.
Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
към текста >>

За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън.
Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия.
към текста >>

Събудих се.
Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета.
към текста >>

И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано.
Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч следобед. В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка.
към текста >>

Събудих се в 4 без 25.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното".
към текста >>

Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време.
До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки.От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам.
към текста >>

Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25.
Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден.След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно.
към текста >>

Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения.
към текста >>

Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч.
Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр.
към текста >>

В най-приятния и сладък момент се събудих.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София.
към текста >>

Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив.
към текста >>

Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка.
Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.12.ХII.1936 год., съботаВремето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено.
към текста >>

Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал.
Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16 Дневник VI. 19.ХI.1934 год.
към текста >>

15. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Събудих се.
Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
към текста >>

Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера.
Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем.
към текста >>

Събудих се, 4 1/2 ч.
Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и другиинструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг.
към текста >>

Събудих се.
На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно.
към текста >>

А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня.
към текста >>

Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма.
Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери? " * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток.25.III.1936 год., срядаПолуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени. Тихо време.Сън: Сънувах, че мама бе у дома и аз я питах харесва ли моята нова къща.
към текста >>

Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>

Събудих се.
С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова.
към текста >>

Събудих се рано. Станах.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед.
към текста >>

Събудих се.
Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
към текста >>

За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън.
Ставаше въпрос да се нарисуват разни рекламни фирми. Аз му казах, че мога да ги напиша с такива букви, каквито са на първо отделение началните букви и думички, с печатни букви. Направих му една като черен въглен палка, голяма, като грамаден молив. Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето.Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла.Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява.1 .ХI.1936 год., неделяСън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия.
към текста >>

Събудих се.
Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета.
към текста >>

И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано.
Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.7.ХI.1936 год., съботаТая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч следобед. В 4 ч бях в София.Оставих си раницата у Колю Минчев и отидох и си вземах едни панталони голф и спортни чорапи; за голфа броих 530 лева на ръка.
към текста >>

Събудих се в 4 без 25.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното".
към текста >>

Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време.
До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник.Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки.От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам.
към текста >>

Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25.
Тая сутрин бе облачно, както и вчера. На присъмване малко като из мъгла позарося. После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден.След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно.
към текста >>

Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения.
към текста >>

Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч.
Като разпуснах учениците, отидох. Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще.Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция.Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени. Пълна стая с мебелировки, кревати и пр.
към текста >>

В най-приятния и сладък момент се събудих.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе отрадост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София.
към текста >>

Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив.
към текста >>

Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка.
Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.12.ХII.1936 год., съботаВремето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено.
към текста >>

Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал.
Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.*гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16 Дневник VI. 19.ХI.1934 год.
към текста >>

16. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

и ме събуди със своя зов.
* * *Текст на песента: Житно зърно Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, в въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена, на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде
към текста >>

7. Събуди се, братко.
Музика от Учителя, текст от Книга на пророк Исаия 61:10. 5. Изгрява ден тържествен. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. 6. Благославяй. Музика и текст от Учителя. 7. Събуди се, братко. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. 8. Любовта е извор. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на Любовта. 9. Стани, стани.
към текста >>

В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди.
23. Росна капка. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 1 август 1921 г. 24. Аз съм бялото кокиче. Музика от Христо Дързев, текст от Пенчо Славейков. В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди. Текстът на припева на трети куплет е добавен по-късно от ученик. 25. Напред, чада, напред. Музика и текст от ученик. 26. Славейчета горски. Музика от Атанас Д.
към текста >>

Фир-фюр-фен е ритмично изречение; това са ритмични думи със силни вибрации от естество, което може да събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот.
Дадена на 21 август 1922 г. на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост“. Тази песен е за тониране и лекуване – регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието. Думите са на стар свещен език, не могат да се преведат буквално; Учителя им дава само приблизителен и частичен превод: Без страх и без тъмнина! Фир-фюр – това, което ръководи човека; фен отстранява препятствията и пречиства; Тао обгражда, пази човека като среда, в която е потопен; Тао е Абсолютното, Непроявеното, Безграничното; Би – това, което се проявява; Аумен – всички качества, които се съдържат в Божественото – всичко, което трябва да израсне и да се прояви в своята пълнота. Фир-фюр-фен е ритмично изречение; това са ритмични думи със силни вибрации от естество, което може да събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот. 46. Изгрява Слънцето. Дадена на 22 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 4-а лекция. Учителя казва: „Тук със съвършена простота в тонове и думи е създадена величествената картина на изгряващото Слънце. В окултната музика никога не се допускат думи и тонове с две значения.
към текста >>

Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането. Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. 72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини. Тя поражда у човека подтик да дава, да сее в нивата на Живота. Когато пееш Давай, давай, казваш: „Аз трябва да давам“. Който дава чисто пшеничено семе, същото ще се върне при него. Давай, давай почва от тона ла, който символизира извора – значи ти си извор, трябва да течеш. Ти си се свил – стани, свърши каквато и да е работа.
към текста >>

Песента събужда детската чистота у човека.
Дадена през декември 1932 г. Заглавието е първите думи на Стария завет, книга Битие, и на староеврейски означава началото на нещата. 80. Малкият извор. Дадена на 21 януари 1925 г. , Общ окултен клас, IV година, 16-а лекция. Песента събужда детската чистота у човека. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие. “ 81. Всичко в Живота е постижимо. Дадена през 1933 г. 82. Тьги, скърби са богатство. Дадена на 7 декември 1927 г.
към текста >>

17. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №22

и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята.
Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр.
към текста >>

18. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.”
Боях се да не го безпокоя. Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент? Наистина това бе Той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици. Разсъмна се. Беше неделя.
към текста >>

Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят.
Температурата е -20 градуса, влакът закъснява и пристига след полунощ. Петър слиза и се отправя към дома на Учителя да се приюти. Спира пред вратата, но никъде не свети и остава да чака. Започва да замръзва и бутва леко с пръст вратата. Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина. Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят. Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър пита Учителя: „Учителю, тази нощ, като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна? " - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „Ти ще станеш слуга на Бога." Повтаря казаното и излиза от салона. След малко Учителя го извиква в приемната си и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата.
към текста >>

19. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Беше събуден интересът ми.
I. ИВАН ТОЛЕВ Ефросина Ангелова - Пенкова ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач.
към текста >>

" Тя по едно време взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: „Не искам, Учителю!
Учителят постоял така сериозно и следтуй казал: „Някой знае ли? " -„Никой, Учителю! " - „Добре, тръгваме." Ако знай, могат да кажат, че се е престорила. Но никой нищо не знай, „Тръгваме! " Взема си бастуна, взема си шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат там, затварят се родителите, и той хваща я за ръцете и й казва: „Върни се! " Тя по едно време взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: „Не искам, Учителю! " - „Върни се! " - казва. „Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам! " - „Върни се, защото други път, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по- хубаво място." И тогава тя въздъхнала, съгласила се, след малко си отворила очите и станала. След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече...
към текста >>

20. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето. То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

21. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Събудих се, отворих очи.
Такива мостчета селяните поставят над пенливите рекички в планините. На тясното място седяха двама души, един зад друг, облечени в също такива дрехи, каквито Учителят носеше. Първият, беше по-висок, а другият зад него - колкото Учителя. Предният, по-високият подаде ръка на Учителя, който вече беше стигнал до мостчето. Учителят пое ръката, стъпи на мостчето и тримата преминаха на отвъдния бряг. Събудих се, отворих очи. В този момент вратата на стаята, в която бях легнал се отвори и влезе по-големият ми брат посърнал. Аз го гледах тревожно и го запитах - "Какво има? " Знаех, че той беше около Учителя и е в течение на всички събития около него. “Свърши! ” - изстена той. “Учителят си замина”, с глух и пълен със скръб глас добави той.
към текста >>

Бях обзет от тревога и се събудих.”
Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори. Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов. Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството. На 12 януари 1950 г. записва в личния си бележник: “Обични ми, Учителю!
към текста >>

През това време почти всяка нощ след два часа събуждат обвиняемите и ги разпитват по всякакви въпроси.
Така изправен сам в подземието той изпял тихо “венир Бенир”, позната песен от Учителя. Това не бил акт на виновен човек, това било дълбоко осъзнато действие на Ученик, познаващ окултните закони и силите, които съществуват в Пространството. Песента, внесла в душата му енергията на онзи Дух, движил през вековете всички ратници за Истината. Започва следствие. То продължава повече от девет месеца. През това време почти всяка нощ след два часа събуждат обвиняемите и ги разпитват по всякакви въпроси. Борис Николов разказва: “Една нощ ме извикаха пак, както винаги и онзи зад бюрото ми каза: “Как можахте да се продадете на Америка, вие предадохте родината си! ” Аз не се стърпях и станах. Застанах пред него и с юмрука си - моят юмрук е силен! - треснах по масата така, че мастилницата му подскочи: “във всичко можете да ни обвините, само в предателство - не!
към текста >>

В този момент се събужда и не взима решение.
Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. Във връзка с изваждане на някакви документи той отива в Търново през 1920 г., където заварва събора на Бялото братство. Посещава го и се среща с Учителя. Много му харесва общият задружен братски живот. Като се връща в Габрово, сънува ясен сън, че се намира на един площад в непознат град, където трябва да вземе важно решение за себе си. В този момент се събужда и не взима решение. След набавяне на необходимите документи майка му приготвя два куфара с дрехи и храна, баща му дава необходимите за учене средства и той заминава за Австрия. Пристига във Виена, тръгва за института и попада на същия площад, който е видял насън. Нещо се обръща у него. Той размисля и си казва: „Какво търся аз тук, в този чужд град? " Взима си куфарите, качва се на влака и се връща в България.
към текста >>

И в този момент, когато се изправих, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже тук сънят се прекъсна.
Сънувал бях, че съм в голям град с къщи в готически стил. Намирам се на площад, който се спуска леко надолу, а зад мене има фонтан със статуя на конник. Картината е от ясна по-ясна. Аз съм на площада, Слънцето е високо, държа два тежки куфара. Слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент, когато се изправих, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже тук сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня ми, не можех да си спомня. От време на време този сън отново ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението ми. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен. Ето, пристигам във Виена, нося двата големи куфара. Един слънчев ден е, ясен, тих и горещ.
към текста >>

22. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Веднъж събуден стремежът му към свобода на мисълта, той не се спирал в търсенето си.
Името му е Владимир. Роден е в с.Поибрене, Панагюрско. В младежките си години се увлича от анархизма. Тази крайност в свободомислието не намерила трайно място в средите на българската интелигенция,но стремежът към абсолютна свобода е увличал доста младежи през 20-те години. За Влад Пашов анархизма е бил само епизод в живота. Веднъж събуден стремежът му към свобода на мисълта, той не се спирал в търсенето си. Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя. Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството. Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в трите свята - на ума, на сърцето и на волята.
към текста >>

Понеже растенията не са събудени, за да я приемат, и няма животни в планината, то тя е свободна.
“Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: “виждаш ли тази синева отгоре на повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени, за да я приемат, и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късната зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да се ползват от праната, която е в изобилие.” Тази мисъл Влад Пашов следва през целия си живот. Няма по-редовен от него на Ел Шадай през годините след заминаването на Учителя. Той ходи там и зиме и лете, на малкото огнище винаги има чайник с вряща вода за онези, които ще дойдат след него там. Екскурзиите в планината са жизнена необходимост за Влад Пашов до края на живота му.
към текста >>

Разкрива му богатството на знанието, показва му пътя към него, и у Влад Пашов се събужда неутолим стремеж към знание.
Влад Пашов – ученикът от Школата на Учителя Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е роден в с. Поибрене, Панагюрско. Той е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез Боян Боев. Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя. Разкрива му богатството на знанието, показва му пътя към него, и у Влад Пашов се събужда неутолим стремеж към знание. Пред него се разкрива един нов свят. От този момент нататък той става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов идва в София и избира печатарското изкуство и издателската дейност – това е свещената му идея – Словото на Учителя да мине през неговите ръце. Тази идея му дава сили през целия живот да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път е труден.. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул.
към текста >>

23. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15].
Всеки от тях усеща празнотата у другия и я запълва с радостното усещане за изпълнен човешки дълг. Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение.
към текста >>

Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание:
глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света
към текста >>

24. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15].
Всеки от тях усеща празнотата у другия и я запълва с радостното усещане за изпълнен човешки дълг. Дънов, който никога не е виждан в любовна връзка с жена, изпитва сладостта от духовното си допълване с женственото начало. Та нали сам той твърди, че „Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни взаимоотношения. Мъжът трябва да разбира себе си като условие за израстването на жената и жената трябва да разбира себе си като условие за израстването на мъжа“[14]. Преживяването, което М. Белчева събужда у него (приповдигнатост, благородство, потребност да бъде добър), буквално съвпада със собствения му идеал за отношенията между мъж и жена: „Мъжът, като срещне една жена, тя да породи най-светли мисли и благородни желания, а не похот и нисши страсти; и жената, като срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи – само така ще можем да почувстваме духа и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие“[15]. Мара Белчева на свой ред открива в Учителя, впрочем връстник на Пенчо Славейков, онзи морален ментор, който в нейното съзнание се свързва единствено с авторитета на мъжкото начало и може да се прояви във властното присъствие на конкретен мъж. Наистина, трябва да го дели с още четиридесет хиляди верни последователи, от които поне половината са жени, но тъй като връзката им е изцяло духовна, тя няма равностойни съпернички заради изключителното съчетание на женственост с приветлив характер, школувана културност и висок интелект. Чрез вярата в Дънов М. Белчева препотвърждава за себе си и едно твърдение на Пенчо Славейков, което годините, самотата и болката по деца са разколебали дотам, че ѝ става все по-трудно да крепи върху него психическото си равновесие. Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение.
към текста >>

Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание:
глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят. Грубата еротика е чужда за творчеството на поетесата. В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди да пия светлина. Простряла бих аз мост върху света
към текста >>

25. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири.
Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях. Той наследил от нея тетрадка с подробно описание на лечебните билки и рецепти за тяхната употреба. У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири. Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е.
към текста >>

От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси.
Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание.
към текста >>

Минутата на събуждането за него е най-съществена.
Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков * Всяка сутрин П. Димков става точно в 5 часа. Минутата на събуждането за него е най-съществена. Той започва своя ден с положителна мисъл. * Четвърт час отделя за гимнастика. Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай.
към текста >>

И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ!
Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа! ” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ! Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно.
към текста >>

26. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е.
А ние всичко проверявахме и като виждахме, че почнаха да ни лъжат казвахме формулата: „В името на Господа кажи истината! " Някои от тия лъжливи духове мигновено изчезваха, а други оставаха и ни се молеха да направим молитва за тях. Тези спиритически сеанси продължиха цели пет години. От малък проявявах голям интерес към философската литература и прочетох много книги от Ани Безант и Ледбитер. Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български.
към текста >>

Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества.
към текста >>

Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни.
Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо. Вслушвам се, за да доловя присъствието на приятелите си, но чувам тежки стъпки и непознати гласове. Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора. Какво означава това? Случайно ли е присъствието им в лагера или е внезапна проверка?
към текста >>

27. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили!
" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него.
към текста >>

По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце.
От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие.
към текста >>

„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София.
към текста >>

Но, ей, се събудих - със древна умраза
Кой люби никой го не мрази; Любовта владее над цяла вселена... И много, все нови, наредби показа Духът благ. Аз видях добрини незнайни, Но, ей, се събудих - със древна умраза Светът си живее - с неправди безкрайни! Бъчваров ВИДЕЛИНА месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето 25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА
към текста >>

28. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили!
" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него.
към текста >>

По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце.
От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие.
към текста >>

„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София.
към текста >>

Но, ей, се събудих - със древна умраза
Кой люби никой го не мрази; Любовта владее над цяла вселена... И много, все нови, наредби показа Духът благ. Аз видях добрини незнайни, Но, ей, се събудих - със древна умраза Светът си живее - с неправди безкрайни! Бъчваров ВИДЕЛИНА месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето 25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА
към текста >>

29. Упражнение за работа с мислите, дадено от Учителя в лекцията 'Живот и радост'

Тогава спасението на света е дошло вече.Ще ви дам една задача за една седмица; за ЕДНА СЕДМИЦА, всяка сутрин като се събудите да определите каква мисъл имате?
Щом мислите, вие растете и тогава реализирането ще дойде. Но за кого трябва да мислиш? Вие като станете сутринта, за кого мислите? (За Бога). Ние, вие, всички все за Бога ли мислите? Тогава спасението на света е дошло вече.Ще ви дам една задача за една седмица; за ЕДНА СЕДМИЦА, всяка сутрин като се събудите да определите каква мисъл имате? – За какво сте помислили? Онези, които ще вземат участие, да си вдигнат ръката. А който няма да вземе участие, да не си вдига ръката. Това ще направим, за да не се къса конецът, веригата. Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие.
към текста >>

Да допуснем, че някой от вас, щом се събуди сутринта, помисли за хляб, а друг помисли за водата.
Щом станете сутринта, най-точно ще опишете за какво сте помислили. Ако сте помислили за едно, няма да помислите за друго; ако сте помислили за дъгата, ще пишете, че сте помислили за нея. Ще пишете точно това, за което сте мислил. Ще видим на колцина от вас е дошла мисълта за Бога. Във вас се засягат личните чувства. Да допуснем, че някой от вас, щом се събуди сутринта, помисли за хляб, а друг помисли за водата. Някой като се събуди сутринта, първата му мисъл ще бъде – обущата; или някой от вас да се събуди със зъбоболие, ще каже: Боли ме зъбът! Всичко каквото се случи, ще го пишете. Да имаме дъно и върху това ще градим. За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува.
към текста >>

Някой като се събуди сутринта, първата му мисъл ще бъде – обущата; или някой от вас да се събуди със зъбоболие, ще каже: Боли ме зъбът!
Ако сте помислили за едно, няма да помислите за друго; ако сте помислили за дъгата, ще пишете, че сте помислили за нея. Ще пишете точно това, за което сте мислил. Ще видим на колцина от вас е дошла мисълта за Бога. Във вас се засягат личните чувства. Да допуснем, че някой от вас, щом се събуди сутринта, помисли за хляб, а друг помисли за водата. Някой като се събуди сутринта, първата му мисъл ще бъде – обущата; или някой от вас да се събуди със зъбоболие, ще каже: Боли ме зъбът! Всичко каквото се случи, ще го пишете. Да имаме дъно и върху това ще градим. За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл!
към текста >>

Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл!
Някой като се събуди сутринта, първата му мисъл ще бъде – обущата; или някой от вас да се събуди със зъбоболие, ще каже: Боли ме зъбът! Всичко каквото се случи, ще го пишете. Да имаме дъно и върху това ще градим. За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл! И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде. Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг.
към текста >>

И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде.
Всичко каквото се случи, ще го пишете. Да имаме дъно и върху това ще градим. За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл! И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде. Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде.
към текста >>

Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна.
Да имаме дъно и върху това ще градим. За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл! И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде. Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви.
към текста >>

Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие!
За окръжающата среда не са потребни тези данни, а за самите вас. За да знаем кой къде се намира, накъде пътува. Да бъде опитът психологически, преди да си легнете вечерта турете си следната мисъл: Като се събудя сутринта да ми дойде една основна мисъл! И като се събудите, вижте каква мисъл ще ви дойде. Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува.
към текста >>

10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви.
Някой път сте зависими от условията; някой път имаш да даваш пари и сутринта като се събудиш, тази мисъл дохожда, понеже тя е интензивна. Или си войник и като се събудиш, казваш: Оръжие! Оръжие! Или си ученик, държиш изпит и първата мисъл е за предмета, който те занимава – математика или друг. Или баща ви е писал, или майка ви е писала, че ще дойде. 10 години не сте я виждали; и сутринта като се събудите, майка ви или баща ви изпъкнат в съзнанието ви. По някой път аз наблюдавам във вас, че окръжающата среда ви въздействува. На някой войник му говориш, че трябва да бъде свободен. Но той казва: Ти можеш да бъдеш свободен, но аз съм войник, ние сме под команда. Като бият барабана, каквото ти заповядат, това ще правиш. Ако ти си войник, ти можеш ли да бъдеш свободен?
към текста >>

И тогава се събужда мисълта в тебе и почваш да правиш усилие да се махне болестта.
Да допуснем, че си слаб, че си болен, но се намираш в една среда, дето никой не ти съчувствува. Дойде някой и ти даде ритник, ти плачеш, но някой ти казва: Махай се! Дойде втори и той те ритне и ти казва: Махай се! 10 души като направят така, ти почнеш да мислиш и да си казваш: Няма да я бъде тази работа! Освен че тези хора не помагат, но има и ритане. И тогава се събужда мисълта в тебе и почваш да правиш усилие да се махне болестта. Изправиш се и оздравяваш, и ставаш силен човек. След като оздравееш, има ли ритници? Няма. Здравият човек никой не го ритва. Ти казваш: Човек има нужда. Щом имаш нужда, ти си един болен човек.
към текста >>

30. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот.
След нея последваха още няколко. След това настана необикновена тишина. Всички се изправиха и зашепнаха молитва. След свършването й, някои отново седнаха на пейките. Тогава мъжът, стоящ на прозореца, заговори меко, тихо. В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец.
към текста >>

В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот.
Косите и брадата му бяха леко прошарени, а очите – меки, топли. Последваха нови песни. След това настана необикновена тишина.Всички се изправиха и зашепнаха молитва. Някои отново седнаха. Мъжът в сивия костюм заговори тихо, меко. В думите му имаше сърдечност, топлота, която прониква дълбоко в душата и събужда някакъв отдавнашен, хубав, сякаш забравен спомен от забравен живот. Колкото повече го слушах, толкова повече словото му внасяше живителни струи в самата ми същност. Да отивам да слушам това слово за мен стана насъщна необходимост. Светлината на това слово сочеше верния път в живота. За Паневритмията Паневритмията се изучаваше на части в салона и вън от салона, на малки групи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33055114746094