НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
23
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Бяха решили, че ще умре, а мене
успокояваха
, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му.
Бяха решили, че ще умре, а мене
успокояваха
, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш.
към текста >>
Не исках да
обезпокоявам
и братята си.
При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ.
Не исках да
обезпокоявам
и братята си.
Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя.
към текста >>
Да се върнем.” Той
спокойно
му отговорил: „Не се страхувай.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля.
Да се върнем.” Той
спокойно
му отговорил: „Не се страхувай.
Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб.
към текста >>
2.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Бяха решили, че ще умре, а мене
успокояваха
, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му.
Бяха решили, че ще умре, а мене
успокояваха
, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш.
към текста >>
Не исках да
обезпокоявам
и братята си.
При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ.
Не исках да
обезпокоявам
и братята си.
Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя.
към текста >>
Да се върнем.” Той
спокойно
му отговорил: „Не се страхувай.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля.
Да се върнем.” Той
спокойно
му отговорил: „Не се страхувай.
Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя. Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре. Учителя влязъл в една от тях. Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб.
към текста >>
3.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Колкото за тяхното спасение, не се
безпокойте
, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович.
Да даваме предпочитание на домашните ми, заради98 мене това е грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от 7-8 години.От вас аз искам да любите Господа и ако имате любов към Господа, покажете я на нуждаещите се, а аз за себе си нищо не искам. Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си.Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете благодарни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия.
Колкото за тяхното спасение, не се
безпокойте
, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович.
Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват.Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат просветени, и то по следния начин. Да кажем, че един човек ви прави спънка. Най-напред вие се укрепете да станете силни, после го потьрсете умствено, за да му въздействувате и това предпочитателно ще правите нощно време от 9 до 12 и от 1 до 4 часа.Ние имаме във Веригата приятели, които се спъват и ние искаме да се урегулират работите им, та трябва да им изпратим помощ. Помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Сега по двама ще отивате в другата стая да се помолите.1. Димитър Голов и М. Георгиев2.
към текста >>
Някои християни не искат да
безпокоят
Господа и затова не искат.
Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.Най-после, от много искания даже има и бой. Вие пак искайте, нека ви бият, нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят.
Някои християни не искат да
безпокоят
Господа и затова не искат.
Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието.
към текста >>
Но като не искат, те повече
безпокоят
Господа.
Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.Най-после, от много искания даже има и бой. Вие пак искайте, нека ви бият, нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат.
Но като не искат, те повече
безпокоят
Господа.
Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе.
към текста >>
Някои християни не искат да
безпокоят
Господа, та затова не искат, но като не искат, те
безпокоят
Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си.
Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искане има даже бой. Вие пак искайте, нека ви бият – нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят.
Някои християни не искат да
безпокоят
Господа, та затова не искат, но като не искат, те
безпокоят
Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си.
Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг.
към текста >>
Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се
безпокойте
.
А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия.
Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се
безпокойте
.
Защото законът е такъв, че щом се повдигнат вибрациите у вас, тогава и те, домашните ви, ще се ползват. Вземете д-р Миркович: докато той беше жив, неговите племеннички не искаха и да знаят за Истината, а откакто той си отиде, те почнаха да се интересуват. Тази вечер ще се молите най-напред за домашните на Михалаки Георгиев и Димитър Голов, подир тях – за ония на Илия Стойчев и Тодор Бъчваров; подир последните – за домашните на Петър Тихчев и Петко Епитропов, а подир тях – за Сава Великов и Иван Дойнов, за Анастас Бойнов и Деньо Цанев, за Пеню Киров и Тодор Стоянов, за Константин Иларионов и Елена Иларионова, за Илия Стойчев и Величка Стойчева, за Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, за Милкон Партомиян и Никола Янев, за Серафим Шиваров и Никола Ватев и най-сетне – за домашните на Анастасия Железкова и Васил Узунов.По горния ред в стаята пред престола се молихме всички. А след като се върнахме, г-н Дънов го нямаше в трапезарията, гдето ни учеше. Затова, докато се върне, изпяхме няколко църковни песни.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви
обезпокояват
и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине.
Само тогава ще Ме познаете, както Аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъдва във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз Съм с вас.
Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви
обезпокояват
и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине.
Помнете — този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.
към текста >>
може да се качи и вози много
спокойно
до местопристигането, а друг да го тика.
Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един
може да се качи и вози много
спокойно
до местопристигането, а друг да го тика.
После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянствува дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София
, 5.11.1916 г.
Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се
обезпокоявал
.
Всеки трябва да върши Волята Божия и то добре. Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа.
Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се
обезпокоявал
.
Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време.
към текста >>
Тя стои над всички тревоги и
безпокойствия
отгоре.
Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух.
Тя стои над всички тревоги и
безпокойствия
отгоре.
Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието. Моя привет вам и на Величка. Всичко ще се уреди за добро.
към текста >>
Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и
спокойно
на бурното и развълнувано море.
Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал. Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре.
Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и
спокойно
на бурното и развълнувано море.
Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието. Моя привет вам и на Величка. Всичко ще се уреди за добро. П.К.Дънов
към текста >>
А верующата душа да върви
спокойно
по своя път на развитието.
Когато страда тялото, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество. Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време.
А верующата душа да върви
спокойно
по своя път на развитието.
Моя привет вам и на Величка. Всичко ще се уреди за добро. П.К.Дънов (Свещеният подпис) За много работи не мога да пиша сега.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Гина Гумнерова, Варна
, 17.12.1917 г.
Теб те
безпокоят
хората.
Всякога когато ти си наскърбена и нажалена Аз съм тогава близо при тебе. В тъмнината можеш да чувствуваш Моето присъствие, но не ида ме виждаш. Ще ме видиш когато очите на твоето сърце се отворят.Да! Няма смърт. Колко малко разбирате небесният живот, Божествения живот.
Теб те
безпокоят
хората.
Ти често се сърдиш на другите. Имай съжаление към тях, те са невежи и слаби. Но не се обезсърчавай от това. Корените на всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят. Ти си това дърво.
към текста >>
Не се
безпокой
, задругите не бой се.
Който страда, него Отец милва. Силата Божия се показва в човешката немощ. Силен е само един Отец. Който иска да бъде силен трябва да пребъдва в Мен. Ти трябва да растеш във всяко добро.
Не се
безпокой
, задругите не бой се.
Аз ви приготовлявам жилище. Не се плашете. Вършете Волята Божия.Това е Моя закон.Вашия Добър Приятел.(Свещеният подпис) Варна 17 декември 1917 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
към текста >>
7.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като
успокоящи
и пр.
Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно! Това е против законите на живата природа! Ние не говорим за изключенията. Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее.
Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като
успокоящи
и пр.
Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от науката! Ето защо, ултравиолетовите лъчи на слънцето, които са най- целителните при изгрева, ние всички разумни хора трябва да ги използуваме. Нека и тия, които имат слабо зрение, използуват изгрева на слънцето и да видят чудотворното влияние на слънчевите лъчи, и върху очите си. Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи. Това са: храната, водата, въздухът и светлината.
към текста >>
Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината,
неспокойните
умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец.
Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината,
неспокойните
умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
към текста >>
Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на
покойния
и чорапът се разнищил.
Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му.
Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на
покойния
и чорапът се разнищил.
Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали. Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори.
към текста >>
Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред,
спокойствие
и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото.
Семинария, Протосингелът на Св. Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи.
Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред,
спокойствие
и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото.
Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г.
към текста >>
Нека, прочее, бъдем
спокойни
за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
Нека, прочее, бъдем
спокойни
за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
- Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата
към текста >>
8.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го
успокояваме
.
Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране.Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст. Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк.
Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го
успокояваме
.
Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои.Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне. Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа. Най-сетне багажът ни е натоварен на 12 магарета и 6 коня и в 10 часа сутринта потегляме на път.Ето го преддверието на Рила, същинска каменна пустиня.
към текста >>
14 август 1929 г.Събужда ни златно утро, събуди ни сладката отмора на
спокойната
тиха нощ.
По крайбрежието му стадо коне оглеждат в него стройните си яки тела. Събираме дърва, готвим се за тая нощ. От високо се спущат силни води идящи от друго езеро и с шум се спущат в Рибното. Като че ли това е успивна песен за страшно морните пътници. Грамадните огньове, поддържани от изобилно тук сухи дърва, до зори поддържат в нашите спални приятна грейка.
14 август 1929 г.Събужда ни златно утро, събуди ни сладката отмора на
спокойната
тиха нощ.
Пак път, пак по стръмното нагоре - по-близо до другите езера, по близо до Дамка, Еленин Връх, Рупите, Калинините, за които бяхме тъй много слушали.Второто езеро! То не е нито Паничище, нито Рибно - то е Лазурно езеро. Като във фокус събира слънчевите лъчи и ги отразява с двойна сила. То е Балдер Дару - прекръстено отпосле от Учителя - езеро, което съчетава всички Божии блага. Околността му прилича на разсипан приказен дворец.
към текста >>
Те тихо отразяват блестящите си образи в
спокойните
води на второто езеро Ел-Бур. Песни.
Околността му прилича на разсипан приказен дворец. Нещо величествено и легендарно вее от него и цялата му околност, с шеметните върхове околовръст, накичени още със сняг, с хълмовете и скалите му, обрасли в клек, смърч, здравец и овчарски босилек. Отсреща е „Харамията”, като че застинал окаменял истукан на минало легендарно величие, запазил само на осанката си своята горда суровост и жестока надменност.Малките палатки кацнали тук и там в оскъдно количество. Огромно огнище - подобно разкален костер [костер (рус.)-огън, клада]. Пламъците му чертаят върху земята голямо огнено петно, сякаш отразено от небето.Звезди.
Те тихо отразяват блестящите си образи в
спокойните
води на второто езеро Ел-Бур. Песни.
Песни без край. Цигулки. Бах, Григ, Шуман бидоха изпълнени тук в сърцето на Рила. Каква чаровност! Луната изгрява. Бавно се отправя нагоре, за да може да се огледа и тя в тихото огромно езеро. Тишина.
към текста >>
Не, по-добре е че ги няма, би се отнел божественият
покой
на планината.
Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи. В него се оглеждат и върхове, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща. Вървим край него по тясната пътека и се провикваме срещу скалите му. Ехото връща удвоени виковете ни. Фигурите ни се отразяват във водата, сякаш някакъв блян.Как хубав би изглеждал тука някой кораб и множество лодки.
Не, по-добре е че ги няма, би се отнел божественият
покой
на планината.
Задаваме въпроси: „Колко си години? ” Ехото отвръща същото. „Обичаш ли ме? ”- Обичаш ли ме? - пита тайнственият ответник.Заставам и викам: „Боже мой, Боже мой!
към текста >>
Дишайте, задържайте, изпущайте въздуха
спокойно
, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва.
Всички болести се дължат изобщо на неправилното дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 ÷ 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш” или „"Добрата молитва”.
Дишайте, задържайте, изпущайте въздуха
спокойно
, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва.
Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му е била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дешане, не се приема. Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва.
към текста >>
Не, молитва, която не е придружена с бавно,
спокойно
и ритмично дешане, не се приема.
Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 ÷ 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш” или „"Добрата молитва”. Дишайте, задържайте, изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му е била приета.
Не, молитва, която не е придружена с бавно,
спокойно
и ритмично дешане, не се приема.
Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане.
към текста >>
Там цареше някакво тайнствено мълчание,
покой
, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано.
Там цареше някакво тайнствено мълчание,
покой
, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Аз се
безпокоях
за нея.
Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите. Слязох при огъня. Закусихме.
Аз се
безпокоях
за нея.
Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя на изгрева. Заварих ги с Емилия в разговор. Не им казах нищо и се върнах. След закуска дойде време за беседа. По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата.
към текста >>
Семето най-първо стои в
спокойно
състояние.
Тогаз казваш: как ще излекуваш мързела си? Ще почнеш да учиш! Казваш: „Сега искам да работя." Тогаз какво остава да правиш? Посветен трябва да бъдеш! Значи светлина трябва да имаш.
Семето най-първо стои в
спокойно
състояние.
Мързеливият ще остави семето и ще каже: „Каквото ще да прави." Ученикът ще му тури малко пръст и ще каже: „Да прави каквото иска! " Когато семето е отгоре, мързеливият го е турил. Когато семето е в земята, ученикът го е турил, а когато расте, посветеният го гледа и полива. Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте. И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде.
към текста >>
10.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Аз се
безпокоях
за нея.
Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите. Слязох при огъня. Закусихме.
Аз се
безпокоях
за нея.
Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя на изгрева. Заварих ги с Емилия в разговор. Не им казах нищо и се върнах. След закуска дойде време за беседа. По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата.
към текста >>
Единственото добро, най-малкото добро е: Отречи непотребното - болестите,
безпокойствата
!
Дето няма закон, има свобода. Законът на любовта всеки ден извира от Бога. Ще отворите сърцето си и ума си. Вчера нали ви казах, че човек трябва да бъде добър, за да бъде свободен, не трябва да греши, понеже ще изгуби своята свобода. Ще намерите днес най-малкото добро.
Единственото добро, най-малкото добро е: Отречи непотребното - болестите,
безпокойствата
!
Болестта не съществува, безпокойството не съществува; отречи страданието, то не съществува - те са привидни работи. Не се заблуждавайте. Отречи товара! Ти си турипи един товар, който можеш да снемеш. Отхвърли и греховете, които имаш, безпокойните мисли и желания - всичко това отхвърли!
към текста >>
Болестта не съществува,
безпокойството
не съществува; отречи страданието, то не съществува - те са привидни работи.
Законът на любовта всеки ден извира от Бога. Ще отворите сърцето си и ума си. Вчера нали ви казах, че човек трябва да бъде добър, за да бъде свободен, не трябва да греши, понеже ще изгуби своята свобода. Ще намерите днес най-малкото добро. Единственото добро, най-малкото добро е: Отречи непотребното - болестите, безпокойствата!
Болестта не съществува,
безпокойството
не съществува; отречи страданието, то не съществува - те са привидни работи.
Не се заблуждавайте. Отречи товара! Ти си турипи един товар, който можеш да снемеш. Отхвърли и греховете, които имаш, безпокойните мисли и желания - всичко това отхвърли! Не се спирай защото си направил погрешка!
към текста >>
Отхвърли и греховете, които имаш,
безпокойните
мисли и желания - всичко това отхвърли!
Единственото добро, най-малкото добро е: Отречи непотребното - болестите, безпокойствата! Болестта не съществува, безпокойството не съществува; отречи страданието, то не съществува - те са привидни работи. Не се заблуждавайте. Отречи товара! Ти си турипи един товар, който можеш да снемеш.
Отхвърли и греховете, които имаш,
безпокойните
мисли и желания - всичко това отхвърли!
Не се спирай защото си направил погрешка! Не разрешавай този въпрос! Не питай защо си се окалял; не питай защо си се опрашил, защо шапката ти е вехта и защо обущата ти са скъсани, защо палатката ти е на това място! Днес палатката ти е на това място, а утре ще бъде на друго място. Ти мислиш, че тук ще останеш, то е за един момент.
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Спокойствието
разрешава ли въпроса?
Постижими са нещата само за разумния, който обича истината. Несгодите показват, че в дадения случай на нас ни липсва нещо - например недоволството и пр. Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде. Богатството жене [жъне] и събира, а сиромашията разпилява и покрива. Умният да оглупее е неестествено, а глупавият да поумнее, то е естествено.
Спокойствието
разрешава ли въпроса?
Не. Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш. Ако ти при водата не изпереш дрехата си, де е погрешката? И ако чакаш хората да ти накладат огъня зиме? Сам трябва да си помогнеш.
към текста >>
Аз се
безпокоях
за нея.
Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето. То съвсем почервеняло от плач. Очите й бяха пълни с едри сълзи. Аз не можах да й продумам нищо, поради присъствуващите. Слязох при огъня. Закусихме.
Аз се
безпокоях
за нея.
Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя на изгрева. Заварих ги с Емилия в разговор. Не им казах нищо и се върнах. След закуска дойде време за беседа. По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата.
към текста >>
12.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Към тях спадат Добър ден е светлият ден –
спокойна
, светла песен на Доброто
Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
Към тях спадат Добър ден е светлият ден –
спокойна
, светла песен на Доброто
2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той.
към текста >>
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават,
успокояват
, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот.
В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават,
успокояват
, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот.
В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
към текста >>
Към тях спадат Добър ден е светлият ден –
спокойна
, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Едно нещо се изисква от съвременните хора – да пеят правилно и с Любов. Така ще настане Мир и Радост на Земята. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта.Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
Към тях спадат Добър ден е светлият ден –
спокойна
, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
към текста >>
13.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Учителят я
успокоява
, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.
3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно.
Учителят я
успокоява
, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.
В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се.
към текста >>
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз
спокойно
извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз
спокойно
извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.
към текста >>
Учителят я
успокоява
, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.
„Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно.
Учителят я
успокоява
, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста.
В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се.
към текста >>
14.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло.
към текста >>
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр.
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
В 11 ч си легнах.5.ХI.1936 год., четвъртъкСън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед.
към текста >>
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло.
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Не се възбуждам и не искамда се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачаща се мъгла.
към текста >>
15.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло.
към текста >>
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр.
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
В 11 ч си легнах.5.ХI.1936 год., четвъртъкСън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед.
към текста >>
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло.
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Не се възбуждам и не искамда се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачаща се мъгла.
към текста >>
16.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло.
към текста >>
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр.
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
В 11 ч си легнах.5.ХI.1936 год., четвъртъкСън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед.
към текста >>
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло.
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Не се възбуждам и не искамда се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачаща се мъгла.
към текста >>
17.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
А те двамата оставят побойника
необезпокояван
да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
А те двамата оставят побойника
необезпокояван
да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня.
И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го
безпокоя
и се върнах.
Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло.
към текста >>
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр.
Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни
безпокойства
, задето забавила да ми пише.
В 11 ч си легнах.5.ХI.1936 год., четвъртъкСън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед.
към текста >>
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло.
На Еленка й прави впечатление, че
спокойно
си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Не се възбуждам и не искамда се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачаща се мъгла.
към текста >>
18.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
след обед, за да можим и ние, които работим в магазина да се нахраним
спокойно
.
Аз прекарах 57 дена там. Така например обедите започваха от 12 ч. до 1 ч., 1.30-2 ч. след обед. Решихме да сложим надпис на магазина, че ще бъде затворен от 1.30 до 2.30 ч.
след обед, за да можим и ние, които работим в магазина да се нахраним
спокойно
.
В магазина работехме с брат Васил Константинов, брат Колю Йорданов и аз. И да дойде някой през това време, никой няма да става и обслужва, все едно, че няма човек. Обаче какво стана, сядаме да се храним и идва някой брат и сестра и започват: най-напред - брат Гради, брат Гради, брат Гради. Аз си мълча. След това почват да викам брат Васил.
към текста >>
Учителят ги
успокояваше
.
Та имам един много хубав спомен от брат Иван Тричков. През време на лагеруването 1939 г. имахме много чужденци в лагера - от Латвия, от Естония, от Югославия, от Франция, от Америка, изобщо много гости. По едно време, нали Хитлер обяви война на французите. Нашите приятели от Франция бяха много обезпокоени от това нещо.
Учителят ги
успокояваше
.
По едно време се завърнахме в София, французите още бяха в България. Учителят им разправя някои работи. Един ден аз се разхождах по поляната където играехме Паневритмия. Гледам, Учителят идва, целувам Му ръка и Той ме гледа така: „Видя ли, рекох, защо не трябваше да отиваш в Белгия? “ По-рано аз исках да отида в Белгия.
към текста >>
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички
спокойно
се разполагахме.
Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година.А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички
спокойно
се разполагахме.
Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя. В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера.
към текста >>
Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем
спокойни
?
Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития. Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития.
Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем
спокойни
?
Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега? "Учителят е мълчалив и строг. Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка. Защо ли? Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират.
към текста >>
19.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше
спокойствие
.
Е.А.: Не беше доволен. Даже горната стая, дето му беше за слънце когато ходеше, един ден ми каза: „Еленке, можеш ли да направиш пердета оттам дотам? " Аз разбрах, че за да не Го виждат онези хора оттам другите от пивницата, защото поиска само от южната страна, едно от крилото да Му сложа пердета и от другата, и цялата страна отзад. В.К.: Онези пееха, пиеха, вдигаха шум. Е.А.: Шум да, да.
О да, да, много шумно беше и Учителят нямаше
спокойствие
.
В.К.: До колко часа беше? Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта. В.К.: И това всеки ден. Е.А.: Да. В.К.: И от кои до кои години?
към текста >>
Ний като бяхме там в „Парахода" и нас ни
безспокояха
.
Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта. В.К.: И това всеки ден. Е.А.: Да. В.К.: И от кои до кои години? Е.А.: Доста време беше.
Ний като бяхме там в „Парахода" и нас ни
безспокояха
.
После някога идваха пияни. В.К.: Пияни ли? Е.А.: Да, разбира се. В.К.: Влизаха ли на Изгрева пияни? Правеха ли скандали?
към текста >>
20.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Боях се да не го
безпокоя
.
Реших да почакам докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво край вратата и зачаках. Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата.
Боях се да не го
безпокоя
.
Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.”
към текста >>
В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния
покой
да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи.
В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния
покой
да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
Наистина това бе Той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици. Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора.
към текста >>
21.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Това негово
спокойствие
сякаш и на мен се предаде.
Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен.
Това негово
спокойствие
сякаш и на мен се предаде.
От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
към текста >>
Крайно изненадан, но с лице пак така
спокойно
, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.
Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент.
Крайно изненадан, но с лице пак така
спокойно
, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.
Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
към текста >>
А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на
спокойните
летни дни.
СЛОВО от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше.
А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на
спокойните
летни дни.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които геройски превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат. Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост.И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО
към текста >>
Безпокоя
се кой ще може да ме замести и продължи работата на Учителя.
Казвам уж, защото и при първата още беседа, която чух, направи ми впечатление, че хората не си отиват бързо. Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина.
Безпокоя
се кой ще може да ме замести и продължи работата на Учителя.
Като споделям безпокойствието си с Учителя, Той се усмихва и ми казва: Не се безпокой, Божият работник ще си дойде на времето. Думите на Учителя ме карат да се вглеждам в ония, които посещават беседите и да търся някой стенограф. Досега не съм намерил такова лице. И днес, като ви виждам тука, питам ви: Готова ли сте да ме заместите, да стенографирате беседите на Учителя? " - „Не само съм готова, но се чувствувам щастлива, че ми се предлага такава работа.
към текста >>
Като споделям
безпокойствието
си с Учителя, Той се усмихва и ми казва: Не се
безпокой
, Божият работник ще си дойде на времето.
Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина. Безпокоя се кой ще може да ме замести и продължи работата на Учителя.
Като споделям
безпокойствието
си с Учителя, Той се усмихва и ми казва: Не се
безпокой
, Божият работник ще си дойде на времето.
Думите на Учителя ме карат да се вглеждам в ония, които посещават беседите и да търся някой стенограф. Досега не съм намерил такова лице. И днес, като ви виждам тука, питам ви: Готова ли сте да ме заместите, да стенографирате беседите на Учителя? " - „Не само съм готова, но се чувствувам щастлива, че ми се предлага такава работа. За мене е важно дали бих задоволила Учителя." - „Аз ще кажа на Учителя, че намерих стенограф, който е готов да ме замести, но моля ви следната беседа да седнете до мене и да стенографирате, а после ще изработите беседата и ще я дадем на Учителя да я прегледа и да си каже думата по нея." Така и стана.
към текста >>
Казвам това на Учителя и той ми отговаря: Не се
безпокой
, Божият работник ще дойде на своето време.
Този ден се случи пак нещо особено и знаменито. Като се свърши беседата, господин Гълъбов, когото познавах от изпита си по стенография, дойде при мене, радостен, разположен, ръкува се с мене и ми каза: „Знаете ли колко съм доволен, че ви виждам тука." Отговорих му: „Защо сте доволен вие не зная, но че за съм доволна и предоволна, това зная." Тогава той ми каза: „Елате малко по-настрана, да ви кажа нещо. Ето как стои работата, започна той да говори, от известно време стенографирам беседите на Учителя. Обаче командироват ме за една година в странство. След един месец трябва да замина и аз се чудя кой ще ме замести.
Казвам това на Учителя и той ми отговаря: Не се
безпокой
, Божият работник ще дойде на своето време.
Това ме накара да се вглеждам в нашите хора, в ония, които посещават беседите, да видя ще се окаже ли някой стенограф. Като ви видях, много се зарадвах. Готова ли сте да ме заместите, вие да стенографирате? " Аз отговорих: „С удоволствие ще ви заместя, но не зная дали ще задоволя Учителя." - „Аз ще поговоря с Учителя и ще ви дам отговор", отвърна господин Гълъбов. И наистина, след три дни господин Гълъбов ме срещна и ми каза, че е говорил с Учителя по въпроса със стенографирането и ми каза усмихнат и доволен: „Видя ли, че не трябваше да се безпокоиш?
към текста >>
Така работата вървеше
спокойно
и редовно.
Само Той преценява всичко и правилно преценява. Вън от двата класа, общ окултен и специален окултен, Учителят държеше лекция и в пет часа сутрин, неделен ден. Тъй щото Учителят говореше неделно четири пъти: неделя сутрин в пет часа; неделя преди обяд в 10 часа, публична беседа и за учениците на Школата, както и за външни хора; в сряда сутринта в пет часа за учениците от общия окултен клас и в петък сутринта в пет часа за учениците от специалния клас. Тогава бяхме четирима стенографи - всички стенографирахме всичко - и беседи и лекции, а дешифрирането беше разпределено помежду ни по желание. Всеки беше задължен към определената своя беседа или лекция, като я дешифрира, да я пише и на машина.
Така работата вървеше
спокойно
и редовно.
Що се отнася до печата, това беше възложено от Учителя на мене и на Аня, която доброволно ми помагаше при всяко свободно време. Като казвам работа, възложена от Учителя, имам пред вид начина, по който Той възлагаше нещата: при пълна свобода, при готовност и разположение и добра воля от страна на този, който поемаше някаква работа в братството. Всичко става така незабелязано, че и ти сам не знаеш как е станало. В работата си с беседите аз бях така изпитвана отвън и отвътре, че днес положително, смело и справедливо мога да си отговоря защо, как и по коя причина получих беседите. Отговарям си и същевременно се запитвам: За пари ли започнах да работя?
към текста >>
Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше
спокойно
и без нерви.
Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност.
Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше
спокойно
и без нерви.
Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в. „Земеделско знаме" на улица „Врабча", при брат Славчо Славянски, печатница „Бъзсмъртни мисли" на улица „Гурко", докато най-после дойдохме до нашата печатница на Изгрев.
към текста >>
22.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Това негово
спокойствие
сякаш и на мен се предаде.
Г-жа Радославова попита г-н Дънов може ли да ни приеме и след нея влизам и аз. Поздравих и усетих, че сърцето ми силно и радостно заигра, както децата скачат и играят, когато се радват, както детето в утробата на майката заиграва, както когато срещнеш обичан човек, когото дълги години не си срещал. Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен.
Това негово
спокойствие
сякаш и на мен се предаде.
От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
към текста >>
Крайно изненадан, но с лице пак така
спокойно
, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.
Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент.
Крайно изненадан, но с лице пак така
спокойно
, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят.
Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
към текста >>
А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на
спокойните
летни дни.
СЛОВО от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше.
А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на
спокойните
летни дни.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които геройски превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат. Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост.И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО
към текста >>
Безпокоя
се кой ще може да ме замести и продължи работата на Учителя.
Казвам уж, защото и при първата още беседа, която чух, направи ми впечатление, че хората не си отиват бързо. Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина.
Безпокоя
се кой ще може да ме замести и продължи работата на Учителя.
Като споделям безпокойствието си с Учителя, Той се усмихва и ми казва: Не се безпокой, Божият работник ще си дойде на времето. Думите на Учителя ме карат да се вглеждам в ония, които посещават беседите и да търся някой стенограф. Досега не съм намерил такова лице. И днес, като ви виждам тука, питам ви: Готова ли сте да ме заместите, да стенографирате беседите на Учителя? " - „Не само съм готова, но се чувствувам щастлива, че ми се предлага такава работа.
към текста >>
Като споделям
безпокойствието
си с Учителя, Той се усмихва и ми казва: Не се
безпокой
, Божият работник ще си дойде на времето.
Тръгват да си вървят, пак се връщат, разговарят се, споделят известни мисли, които им направили по-силно впечатление, сбогуват се по-близките, едни влизат при Учителя, питат нещо и т.н. И аз не си отивам веднага, гледам, наблюдавам всичко това и си правя свои изводи. Изведнъж към мене се отправя брат Гълъбов, който се обърна с думите: „Сестра Паша" - значи помни ме и ме е познал, и продължи по-нататък: „Колко се радвам, че ви виждам тука." Аз му отговорих: „Колко се радвате Вие и защо, не зная, но аз съм щастлива, че съм тук и се радвам много за това." Братът пак продължи: „Ето защо аз се радвам. Аз стенографирам беседите на Учителя, но ме командироват в странство и най-късно след месец трябва да замина. Безпокоя се кой ще може да ме замести и продължи работата на Учителя.
Като споделям
безпокойствието
си с Учителя, Той се усмихва и ми казва: Не се
безпокой
, Божият работник ще си дойде на времето.
Думите на Учителя ме карат да се вглеждам в ония, които посещават беседите и да търся някой стенограф. Досега не съм намерил такова лице. И днес, като ви виждам тука, питам ви: Готова ли сте да ме заместите, да стенографирате беседите на Учителя? " - „Не само съм готова, но се чувствувам щастлива, че ми се предлага такава работа. За мене е важно дали бих задоволила Учителя." - „Аз ще кажа на Учителя, че намерих стенограф, който е готов да ме замести, но моля ви следната беседа да седнете до мене и да стенографирате, а после ще изработите беседата и ще я дадем на Учителя да я прегледа и да си каже думата по нея." Така и стана.
към текста >>
Казвам това на Учителя и той ми отговаря: Не се
безпокой
, Божият работник ще дойде на своето време.
Този ден се случи пак нещо особено и знаменито. Като се свърши беседата, господин Гълъбов, когото познавах от изпита си по стенография, дойде при мене, радостен, разположен, ръкува се с мене и ми каза: „Знаете ли колко съм доволен, че ви виждам тука." Отговорих му: „Защо сте доволен вие не зная, но че за съм доволна и предоволна, това зная." Тогава той ми каза: „Елате малко по-настрана, да ви кажа нещо. Ето как стои работата, започна той да говори, от известно време стенографирам беседите на Учителя. Обаче командироват ме за една година в странство. След един месец трябва да замина и аз се чудя кой ще ме замести.
Казвам това на Учителя и той ми отговаря: Не се
безпокой
, Божият работник ще дойде на своето време.
Това ме накара да се вглеждам в нашите хора, в ония, които посещават беседите, да видя ще се окаже ли някой стенограф. Като ви видях, много се зарадвах. Готова ли сте да ме заместите, вие да стенографирате? " Аз отговорих: „С удоволствие ще ви заместя, но не зная дали ще задоволя Учителя." - „Аз ще поговоря с Учителя и ще ви дам отговор", отвърна господин Гълъбов. И наистина, след три дни господин Гълъбов ме срещна и ми каза, че е говорил с Учителя по въпроса със стенографирането и ми каза усмихнат и доволен: „Видя ли, че не трябваше да се безпокоиш?
към текста >>
Така работата вървеше
спокойно
и редовно.
Само Той преценява всичко и правилно преценява. Вън от двата класа, общ окултен и специален окултен, Учителят държеше лекция и в пет часа сутрин, неделен ден. Тъй щото Учителят говореше неделно четири пъти: неделя сутрин в пет часа; неделя преди обяд в 10 часа, публична беседа и за учениците на Школата, както и за външни хора; в сряда сутринта в пет часа за учениците от общия окултен клас и в петък сутринта в пет часа за учениците от специалния клас. Тогава бяхме четирима стенографи - всички стенографирахме всичко - и беседи и лекции, а дешифрирането беше разпределено помежду ни по желание. Всеки беше задължен към определената своя беседа или лекция, като я дешифрира, да я пише и на машина.
Така работата вървеше
спокойно
и редовно.
Що се отнася до печата, това беше възложено от Учителя на мене и на Аня, която доброволно ми помагаше при всяко свободно време. Като казвам работа, възложена от Учителя, имам пред вид начина, по който Той възлагаше нещата: при пълна свобода, при готовност и разположение и добра воля от страна на този, който поемаше някаква работа в братството. Всичко става така незабелязано, че и ти сам не знаеш как е станало. В работата си с беседите аз бях така изпитвана отвън и отвътре, че днес положително, смело и справедливо мога да си отговоря защо, как и по коя причина получих беседите. Отговарям си и същевременно се запитвам: За пари ли започнах да работя?
към текста >>
Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше
спокойно
и без нерви.
Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност.
Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше
спокойно
и без нерви.
Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в. „Земеделско знаме" на улица „Врабча", при брат Славчо Славянски, печатница „Бъзсмъртни мисли" на улица „Гурко", докато най-после дойдохме до нашата печатница на Изгрев.
към текста >>
23.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Има
неспокойна
природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка.Уран му е в Козирог и го подтиква към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен).
От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт.
Има
неспокойна
природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка.Уран му е в Козирог и го подтиква към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен).
Нараненият му Уран му дава колеблив, своенравен, капризен и опърничав характер, който трябва да командва. На 11 години той загубва майка си, починала от рак, но той я чувства жива до себе си и разбира, че постоянно го наблюдава - интуиция от Уран ( - Уран тригон Луна). Взел да съзнава, че не трябва да прави никакви бели, защото тя всичко вижда. Живя в кв. Павлово с баща си.
към текста >>
От толстоизма той знае, че всеки трябва да работи физически труд и това силно го впечатлява и
успокоява
.
Тогава се мъчи да го склони да отиде да учи в САЩ със скритото желание оттам да отиде в Индия. Тогава се запознава с американски професор, който с баща си бил в България - като пастор и знаел добре български. Запитал Крум: „Как ще вървите в САЩ, когато не знаете английски? Елате в нашия институт в Атина за една година, за да научите английски и след това ще ви съдействаме.” Всичко се нарежда, но той чул за Петър Дънов и пожелал да се запознае с него, ако го питат в Гърция за него да може да отговори. След събора 1927 г., когато се построява салона, отива на Изгрева и заварва Учителя с ренде в ръцете да работи една дъска.
От толстоизма той знае, че всеки трябва да работи физически труд и това силно го впечатлява и
успокоява
.
Приближава се до него и го пита може ли да му зададе три въпроса. Той му отговаря: „Може.” - „Вие учител на Бялото братство ли сте? ” - продължава работата си и казва „Да." След свършване на рендосването оставя рендето, посочва кьм гърдите си и казва: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител.” Вторият въпрос: „Какво е Бог? ” - „Бог е Любов” - отговаря Учителят.
към текста >>
Когато се завръща в дома си, тъга и силно
безпокойствие
го обземат.
Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си.
Когато се завръща в дома си, тъга и силно
безпокойствие
го обземат.
Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме.
към текста >>
Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и
безпокойствие
много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си.
Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин.
Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и
безпокойствие
много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си.
Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му. Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява. Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител.
към текста >>
Вено знаеше добре това и приемаше
спокойно
конфликта като естествен и неизбежен.
Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества. Поведението му изненадваше и дори шокираше със спонтанната импулсивност и бързите, често изненадващи и абсурдни реакции. То се тълкуваше от мнозина като своенравие. Независимостта на характера дразни и предизвиква конфликт със света.
Вено знаеше добре това и приемаше
спокойно
конфликта като естествен и неизбежен.
Затова веднаж каза: „Не ме защитавайте, ако говорят лошо за мен! " Впечатляващо беше, че в поведението му не се забелязваше нагаждане към случайно стечение на обстоятелствата в живота. Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие.
към текста >>
В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който
спокойно
се изправя сред тях.
Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги.
В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който
спокойно
се изправя сред тях.
Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата. Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса.
към текста >>
Той се изправя и в кортежа на новите си приятели
спокойно
се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си.
„Ако я спечеля на моя страна мисли си той другите сигурно ще я последват." И той й изпраща цялата си любов, обгръща я със светлината на своя мир. Същевременно описва светъл кръг около себе си, в който само приятел може да проникне. И чудото става. Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него. Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум.
Той се изправя и в кортежа на новите си приятели
спокойно
се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си.
„Универсалният език на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание. Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града. Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко".
към текста >>
Мирът и
спокойствието
на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора.
Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера. Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! "
Мирът и
спокойствието
на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора.
Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си.
към текста >>
Други пък напротив
успокояваха
.
Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера. Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора.
Други пък напротив
успокояваха
.
Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево.
към текста >>
Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва
спокойна
увереност, радост и подем на духа.
Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха.
Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва
спокойна
увереност, радост и подем на духа.
Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива.
към текста >>
Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и
спокойно
посреща необузданите изблици на началника си.
Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му.
Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и
спокойно
посреща необузданите изблици на началника си.
Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му. За да не се случи това, той се включва в мрежата и отвежда излишния заряд.
към текста >>
И все пак, при това слънце и това
спокойствие
, защо ли трябваше да не се движа!
" казва една сестра. После отново присядат около Вено. Сега той споделя нещо, което току-що е преживял. „Казват ми: „Стой абсолютно спокоен, не мърдай и не ставай! " Подчиних се на този глас и, следвайки търпеливо съвета, не направих ни най-малкото движение.
И все пак, при това слънце и това
спокойствие
, защо ли трябваше да не се движа!
След време съзрях една пепелянка да се измъква изпод пелерината ми. Тя се изви между тревите, бавно се изтегли към храстите и изчезна. Беше се свила под пелерината ми, за да се стопли. При най-лекия натиск е могла да ме клъвне и да излее отровата си." Разговорът продължава.
към текста >>
Кой може да наруши тихата му радост,
спокойната
му съвест.
Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб.
Кой може да наруши тихата му радост,
спокойната
му съвест.
Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят.
към текста >>
Вено
спокойно
поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е!
В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб. Кой може да наруши тихата му радост, спокойната му съвест. Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него.
Вено
спокойно
поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е!
" И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става.
към текста >>
Спокойствие
, приятелю!
Внимателно отварям палатката си и в сумрака съзирам силуетите на милиционери и на цивилни хора. Какво означава това? Случайно ли е присъствието им в лагера или е внезапна проверка? Може би ще трябва да се легитимираме веднага! Какви ли ще са последствията?
Спокойствие
, приятелю!
Та нали имаме саморъчно написаното разрешение от коменданта на Рила нашия приятел бай Кънчо. Измъквам се от палатката и отворям широко очи. Пред скалите вляво се откроява странен силует. Взирам се и разпознавам Вено, седнал с достолепието на болярин върху голям скален къс. Стройната фигура на Мария е вече до него.
към текста >>
НАГОРЕ