Търсене в текстове за 'пее пение песноп песен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 86 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач.
Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото. Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички.
към текста >>

Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре.
Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре. Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма. Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха.
към текста >>

Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...!
Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре. Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма. Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет. Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице. Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх.
към текста >>

Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка.
Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали.
към текста >>

От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение.
” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището.
към текста >>

Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището.
От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци. Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали. Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ. Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите.
към текста >>

Леко се подема песента, като мъгли през пролетта.
Очите се пълнят със сълзи. Стоиш прикован на мястото, като че все тъй отколе и тъй во веки ще останеш. Но, о, чудо! Постепенно и бързо тоновете се сменят в друг ритъм. Пръстите живо бягат по металическия инструмент... Лицето на свиреца нищо не изразява, но чудото излиза само през пръстите му, направо през сърцето. Леко се подема песента, като мъгли през пролетта. Зачестява бързи удари с дълги паузи, на които е нанизана една велика радост. Като че ли мрачното облачно небе се разкъсва и сини процепи откриват чистия лазур. Отдъхват си гърдите - сълзите слизат отново към своя извор, сърцето ги надваря с бърз и радостен ритъм, като млад левент размахал над глава свален пош - играе и се весели, [пош - парче плат, кърпа] Пред очите се ниже друга картина, съсипиите оживяват. Издигат се no-красиви и чисти селища. Мъртвите оживяват.
към текста >>

От къщите се лее песен.
Като че ли мрачното облачно небе се разкъсва и сини процепи откриват чистия лазур. Отдъхват си гърдите - сълзите слизат отново към своя извор, сърцето ги надваря с бърз и радостен ритъм, като млад левент размахал над глава свален пош - играе и се весели, [пош - парче плат, кърпа] Пред очите се ниже друга картина, съсипиите оживяват. Издигат се no-красиви и чисти селища. Мъртвите оживяват. Носи се благоухание на градини и родни поля. От къщите се лее песен. Отговарят й с припеви. На мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега. Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието на човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме. Закопчваме здраво палтата си. Нахлузваме добре калпаците си и застанали на сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота".
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот". Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота". Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г.
към текста >>

След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията.
Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36) Ножът показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е.
към текста >>

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е.
А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение.
към текста >>

Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота".
Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>

- В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките!
В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа. - В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
към текста >>

Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В.
23 — 32 12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани 13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297 14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207
към текста >>

„Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В.
47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207 17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12. 18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю 19. Павлина Даскалова, спомени 1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография
към текста >>

В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота.
Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
към текста >>

Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете.
– Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. (14 стр.) Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне.
към текста >>

Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем.
Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. (103 стр.) След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. (360-361 стр.)Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство?
към текста >>

В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз — тъй Божествено да бъде всичко.
В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича". Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа - плода, го вземам и занасям горе". (14-16 стр.)Окултната музика В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз — тъй Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения Живот, чистия, святия, неопетнения Живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака, да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще възстановя.
към текста >>

Всеки от вас трябва да знае да пее!
Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! (188-189 стр.) В произнасяне на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатъците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре - това са символи, магически формули, за да се повдигате.
към текста >>

Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате.
Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си на първо време ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата. (192-193 стр.) Учителя изпя следните думи:Firfurfen tau bi aumen Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може.
към текста >>

Последната част на песента е най-силна.
(192-193 стр.) Учителя изпя следните думи:Firfurfen tau bi aumen Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Запитват: На какъв език е това изречение?
към текста >>

тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може.
Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Запитват: На какъв език е това изречение? - То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина.
към текста >>

Тази песен ще се нотира и ще се научи.
Запитват: На какъв език е това изречение? - То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява.
към текста >>

Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.)
Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.) Изпяхме първата част на упражнението "Firfurfen". Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш.
към текста >>

Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш.
Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш. Той е потънал вътре в земята. Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част - firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света.
към текста >>

Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне.
Той е потънал вътре в земята. Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част - firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света. (191-192 стр.)
към текста >>

Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени.
Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част - firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света. (191-192 стр.) Изпейте песента „Firfurfen".
към текста >>

Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш.
След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част - firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света. (191-192 стр.) Изпейте песента „Firfurfen". (Изпяхме първата част от упражнението).
към текста >>

Изпейте песента „Firfurfen".
Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част - firfurfen. Превод: Всичко вече аз свършвам в света. (191-192 стр.) Изпейте песента „Firfurfen". (Изпяхме първата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна и всинца да се наредим в една верига, и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът.
към текста >>

Ако имаме една поляна и всинца да се наредим в една верига, и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час?
Превод: Всичко вече аз свършвам в света. (191-192 стр.) Изпейте песента „Firfurfen". (Изпяхме първата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна и всинца да се наредим в една верига, и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът. Отличен опит ще бъде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна - Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит.
към текста >>

Хайде да попеем малко, само с говорене не става.
Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна - Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там! (199 стр.) Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка.
към текста >>

Изпяхме песенна „Firfurfen".
Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там! (199 стр.) Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало.
към текста >>

Тази песен е създадена от далечното минало.
Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента!
към текста >>

Тя е музика, песен на бъдещето.
Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! (324-325 стр.) („Благославяй, душе моя, Господа" се дава в следсъборните беседи в Търново" - бел. състав.) След събора, пред Общия окултен клас, Учителя казва по повод на дадения на събора наряд:
към текста >>

Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още.
Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! (324-325 стр.) („Благославяй, душе моя, Господа" се дава в следсъборните беседи в Търново" - бел. състав.) След събора, пред Общия окултен клас, Учителя казва по повод на дадения на събора наряд: „Сега, често, като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд.
към текста >>

Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента!
Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още. Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента! (324-325 стр.) („Благославяй, душе моя, Господа" се дава в следсъборните беседи в Търново" - бел. състав.) След събора, пред Общия окултен клас, Учителя казва по повод на дадения на събора наряд: „Сега, често, като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам „бъръ-бъръ-бъръ..." то е попщина, то наряд ли е?
към текста >>

Веднъж, дваж, не искам вече." Друг казва: „Много дълъг." Трети: "Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш." Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли?
(324-325 стр.) („Благославяй, душе моя, Господа" се дава в следсъборните беседи в Търново" - бел. състав.) След събора, пред Общия окултен клас, Учителя казва по повод на дадения на събора наряд: „Сега, често, като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам „бъръ-бъръ-бъръ..." то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече." Друг казва: „Много дълъг." Трети: "Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш." Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен аз, какво ще си турям юлар, че да ме водят? " Един ден: „мър-мър-мър" - разгневих се. Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш? - „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам." - А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте.
към текста >>

3. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Учителя дава песента "Малката буболечица"
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя.
към текста >>

Песента е дадена на 27 май 1933 г.
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници:
към текста >>

Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти.
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица"
към текста >>

Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя.
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица" На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935.
към текста >>

Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници:
Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица" На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета.
към текста >>

Конкретно за песента "Малката буболечица"
Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти. След това го кара да напише текст на научената от него мелодия. Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица" На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка.
към текста >>

Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). 2. Спомен на Пеню Ганев: „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" 3. Спомен на Пеню Ганев: МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА 4. Спомен на Пеню Ганев: Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова) 5. Спомен на Пеню Ганев: Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев) Текст на песента:
към текста >>

Текст на песента:
Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). 2. Спомен на Пеню Ганев: „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" 3. Спомен на Пеню Ганев: МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА 4. Спомен на Пеню Ганев: Малката буболечка (според Песнарката на Мария Тодорова) 5. Спомен на Пеню Ганев: Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев) Текст на песента: Малката буболечица Мен ме роди Бог със Любов и озари със Живота нов. Едвам, едвам расте и зрее ми душата, но ето веч –
към текста >>

Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре?
към текста >>

Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята.
към текста >>

Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен".
Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.
към текста >>

Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме.
Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
към текста >>

Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив.
Изгревът - Том 1 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас.
към текста >>

Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час.
към текста >>

И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия.
Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!
към текста >>

Думите биваха създадени и приятелят ги пееше.
7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка".
към текста >>

Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него.
Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента.
към текста >>

Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева.
Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант.
към текста >>

Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда.
" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене.
към текста >>

Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана.
Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея.
към текста >>

А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента.
Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим!
към текста >>

Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант.
Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти.
към текста >>

Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене.
Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне.
към текста >>

„Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея.
Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката.
към текста >>

След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката.
„Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права.
към текста >>

И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри.
Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим! " Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя.
към текста >>

Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов.
Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно.
към текста >>

Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен.
Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам.
към текста >>

Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея.
Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката.
към текста >>

Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно.
Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това.
към текста >>

Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет.
Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме.
към текста >>

Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам.
Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея.
към текста >>

Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това.
Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща.
към текста >>

Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея.
Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов! " Какво по-хубаво от това!
към текста >>

Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов!
Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов! " Какво по-хубаво от това! Изгревът - Том 16 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Спомен на Пеню Ганев 58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА
към текста >>

Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана.
7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Спомен на Пеню Ганев 58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА ПГ - Пеню Ганев ВК - Вергилий Кръстев Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана. Отива Олга Славчева и я изпява при Мария, Борисовата. Така, ама тя не можла да я нотира тъй, както е. И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна. Ама Мария не можа да я нотира, както аз си я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих.
към текста >>

И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна.
ПГ - Пеню Ганев ВК - Вергилий Кръстев Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана. Отива Олга Славчева и я изпява при Мария, Борисовата. Така, ама тя не можла да я нотира тъй, както е. И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна. Ама Мария не можа да я нотира, както аз си я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих. Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета. Не зная защо. Мария Тодорова.ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли?
към текста >>

ВК: Хайде да я изпееш.
Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета. Не зная защо. Мария Тодорова.ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли? ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е много хубава песен. (Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна. Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници.
към текста >>

Тя е много хубава песен.
Мария Тодорова.ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли? ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е много хубава песен. (Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна. Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници. ВК: Къде, в кой твой сборник? Ти имаш ли я записана, нотирана?
към текста >>

(Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна.
ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е много хубава песен. (Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна. Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници. ВК: Къде, в кой твой сборник? Ти имаш ли я записана, нотирана? ПГ: Не, в братския сборник, който имам, аз съм я коригирал.
към текста >>

Аз й я пях на Олга и Гради я пее даже, ама Гради я пее както е писана в сборника.
Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници. ВК: Къде, в кой твой сборник? Ти имаш ли я записана, нотирана? ПГ: Не, в братския сборник, който имам, аз съм я коригирал. Аз й я пях на Олга и Гради я пее даже, ама Гради я пее както е писана в сборника. А пък аз я пея малко изменена, както Олга ми я пя. ВК: А нотирал ли си я? ПГ: Не съм я нотирал. ВК: Трябва да накараме Пепи (синът на Пеню Ганев) да я нотира.ПГ: Олга дойде, каза: „Мария ми е омаскарила Буболечката." Така просто ми каза Олга. - „Е, я изпей ми я, бе, Олге!
към текста >>

Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная.
- „Е, я изпей ми я, бе, Олге! Пак ми я изпей! Пак ми я изпей! " Няколко пъти ми я изпя. Аз съм слухар. Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная. Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга. Има една песен, пак от Олга. Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...]Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка".
към текста >>

Има една песен, пак от Олга.
Пак ми я изпей! " Няколко пъти ми я изпя. Аз съм слухар. Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная. Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга. Има една песен, пак от Олга. Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...]Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка". ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше?
към текста >>

[...]Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен?
Аз съм слухар. Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная. Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга. Има една песен, пак от Олга. Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...]Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка". ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше? ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка. ВК: Къде?
към текста >>

Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента.
ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият? ПГ: „В летен ден".ВК: И какво стана накрая? Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента. ПГ: Никак не е съгласна. ВК: Тогава ще я нотираме и ще я издадем след време. ПГ: Така да бъде. ____________________________________________________________________________Още за песента „Малката буболечка" вж. на стр.
към текста >>

____________________________________________________________________________Още за песента „Малката буболечка" вж.
ПГ: „В летен ден".ВК: И какво стана накрая? Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента. ПГ: Никак не е съгласна. ВК: Тогава ще я нотираме и ще я издадем след време. ПГ: Така да бъде. ____________________________________________________________________________Още за песента „Малката буболечка" вж. на стр. 126- 128 и в нотното приложение към раздел II. на оригинала (Бел. М. И.) Изгревът - Том 16
към текста >>

Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев4.б.
и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива. Творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр. 126 -128 в оригинала (114 -116 тук). Изгревът - Том 16 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)
към текста >>

Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр.
И ето, веч порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива. Творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр. 126 -128 в оригинала (114 -116 тук). Изгревът - Том 16 Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)
към текста >>

НАГОРЕ

0.24876809120178