Търсене в текстове за 'не съдете'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

в с.Читак, днес кв.

Негови съвременници го описват като човек, едър на ръст, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух.

Той не обича думата му да става на две.

След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен.

Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование.

Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани.

Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село.

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.

Това става причина да бъде поканен на служба в църквата.

Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“

Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.

Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село.

Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.

Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.

Но не след дълго през 1847 г.

Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.

Идването в града било от огромно значение за неговото развитие.

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.

Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото.

той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище.

С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.

Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.

Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.

Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.

В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.

Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност.

Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди.

Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.

В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат.

Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия.

Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен.

В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.

Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение.

Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта.

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".

В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач.

/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност.

в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.

Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г.

В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества.

Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея.

Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище.

Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот.

Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.

в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.

Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания.

Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове.

От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг.

в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет.

Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.

Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г.

с цел учредяване на Българската екзархия.

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.

Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.

Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците.

Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми.

Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението.

Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота.

Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.

По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край.

и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св.

Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!

За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап.

Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат!

През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.

Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли?

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

"Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира.

Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.

...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието.

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол.

По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.

И „Турция ще падне!

На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов.

(възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.

Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи.

Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.

Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г.

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.

На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?

След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.

Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!..

„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти.

Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "

След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето.

Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне".

Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци".

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).

Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах.

После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам.

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".

Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце.

Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.

Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...

Но Всеблагий Бог во век не враждует.

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...

А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството".

После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.

И след това тримата мъже и девойката станали невидими.

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.

Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.

№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.

Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.

Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата.

И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно.

И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност.

14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст.

15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?

(ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото?

21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.

26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст.

И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно.

Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?...

Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение.

Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.

Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.

Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!

След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.

А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...

Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов.

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.

Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух.

Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин.

Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими!

След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край.

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.

Нещо повече!

Хадърча от Варненския митрополит Порфирий.

взема дейно участие в борбата за църковна независимост.

След идването на руския вицеконсул Александър Рачински във Варна се чувства раздвижване на тягостната атмосфера.

Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост.

Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К.

С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език.

След дълго настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К.

Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго.

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.

Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*

Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.

Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия.

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.

Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.

И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала.

Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така.

На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий.

И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко.

Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук.

На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса.

Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него.

Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.

Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени.

Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря.

Провалът е спрял дотука, той не е бил разкрит по-нататък.

На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса.

Христос казва: „Досега не сте искали в мое име - в името на Любовта.

Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят?

Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите.

Възраждането започна с молитва към Бога.

Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи.

Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др.

Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св.

Него е намерил за достоен, за делото.

Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането.

Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.

Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце - Молитвата е сила непреодолима.

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя

Учителя Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден), в село Хадърча, днес Николаевка, област Варна.

Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост.

За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в:

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя.

2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3.

6. Детски години, юношество, следване, от "Учителя - обзорна книга"

Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя.

Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско.

Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави.

В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори.

Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.

За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г.

Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др.

Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата.

Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.

". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.

Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.

Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори.

Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване.

Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко.

Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

почива варненският гръцки митрополит Порфирий.

Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.

От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.

Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.

Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък.

Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време).

Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината.

Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта.

Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ

I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е.

Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е.

Неподвижни празници в църковния календар.

включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници.

тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система.

е бил на 29.VI (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г.

Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).

Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема.

Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден.

Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е.

се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД

Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка.

Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите.

Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба.

Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата.

е призната неточността на Юлиянския календар.

Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е.

Затова предложил още тези стотни години, които не се делят на 400, да се смятат като обикновени години по 365 дни, докато по Юлиянския календар те трябва да бъдат високосни, с 366 дни.

А 1700 година, 1800 и 1900 година трябва да бъдат обикновени, защото не се делят на 400.

е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил.

до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12.

по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.

в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи.

Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г.

На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева.

Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.

Било е празник не само на Учителя, а и на Школата.

12 юли - трябва да остане като рождена дата на Учителя, защото на нея се е празнувал рождения ден на Учителя по време на Школата на Бялото Братство от 1922-1944 г.

Така че, в разстояние на 200 години, датата 12 юли за рождена дата на Учителя ще остане, която се е празнувала по времето на Школата на Учителя.

Датата 12 юли, като рождена дата на Учителя през 1864 г., трябва да остане като такава не само до 2100 г., но и за следващите векове и хилядолетия.

Тя трябва да остане за следващите векове и хилядолетия.

Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.

за Съединените Щати да следва богословие.

Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.

През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят.

А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи.

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.

Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.

Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.

Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.

Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.

Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год.

ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Тази странна среща изменя неговия път в живота.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.

П. Дънов след завършване на

Варненската гимназия

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

в село Николаев- ка, Варненско.

Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева.

Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър.

Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него.

Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял.

Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо.

Проходил е по-късно и не проговорил.

Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням.

Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил.

По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите.

Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.

Продължили те да работят и не му обърнали внимание.

Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори.

И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.

Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.

Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци.

От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете".

Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.

Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.

Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.

" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора.

Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи.

Тя не обърнала внимание на приказките му.

Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него.

Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало.

Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.

Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.

Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.

По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г.

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.

той бил уволнен от председателството на варненската община.

Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него.

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."

Тази година не е посещавал училище.

Гръцките интриги спират строителството и тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа.

На 26.Х.1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става Константин Дъновски.

те са преустановени заради обявяването на Кримската война.

На негово място е назначен Петър Атанасов, а след него – Курти Добрев –и двамата от същото село.

Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно.

В следващите години, към 1866/68 г., тук работи Иванчо, а след него, до 1871 г.

Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с.

Юшенли (Ботево).Същите ученици изпращат до Варненската община на 31 май 1871 г.писмо, в което се описва състоянието на обучението и изобщо изостаналостта на местното училище.

По негово време нараства значително броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета – и тогава се въвежда разпределение в четири отделения.

Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която не довършва.На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.провежда годишен изпит на учениците от всички отделения.

В четвърто отделение със седем ученика се изучава свещена история,българска история, българска граматика, география, аритметика,четене, катехизис.

В трето отделение 17 ученика са изпитвани по катехизис, четене и аритметика.Във второ отделение – 19 ученика, по прочит и числа, а в първо – 60,също по прочит и числа от 1 до 100.

В годините на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) училището не работи.

излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.

Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.

Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."

Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа."

се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.

Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.

Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."

За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.

Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.

По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г.

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.

той бил уволнен от председателството на варненската община.

Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него.

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."

След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си.

Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски."

Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.

Известие на Варненското археологическо дружество", Варна, 1914 г., „Принос към просветителното дело в град Варна, стр.

Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.

Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.

Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.

Учителя живя в света, но светът остана извън него.

Той не го допусна да влезе в него.

Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.

Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.

В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.

и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.

След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.

От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки.

Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.

След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година.

Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.

някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.

Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.

Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.

Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.

За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините.

Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.

Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора.

По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.

В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.

Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.

- годината на неговото посвещение."

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.

Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.

То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.

В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.

след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г.

Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов.

и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая.

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."

Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора.

авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.

„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя.

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.

Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".

включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г.

Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899.

Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително.

Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."

Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.

Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител.

В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител".

Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.

За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.

Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.

5. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

във Варненската гимназия

Дънов започва да учи в І гимназиален клас на новооткритото след Освобождението двукласно Варненско реално училище.

Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г.

6. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Той присъства на богослуженията и събиранията и приема формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота.

В първите месеци на 1884 г., след тежко боледуване, животът на 19-годишния Петър Дънов изцяло се преобръща и преосмисля.

В своите обяснения, дадени през м.

в Американското научно-богословско училище в Свищов, той посочва причините, които го довеждат до обръщането му към Бога.

7. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години.

8. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

добър; химия - удовлетворителен; политическа икономия - липсва оценка; рисуване - мн.

добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн.

Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов.

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.

По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е.

При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г.

Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения.

Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие.

9. Снимка на атестатът на Петър Дънов от Американското научно- богословско училище в Свищов

Атестатът при завършване на Петър Дънов през 1887 г

10. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.

Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок.

1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев.

Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.

Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите.

Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото.

Службите винаги са придружени с хорово пеене.

„Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст.

Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог.

След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия.

Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно.

Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“.

Засега е известно, че с кратко посвещение е изпратена поне на двама души.

Помнете ме в Исуса.

Блажени ония души, които живеят в Небесна любов. Хотанца“.

Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме.

Блажени онези души, които са съединени в Христовата Любов.

Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.

Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България.

Малко и непретенциозно селце на около 20 км от Русе.

Безводието не създава поминък.

От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи.

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.

Реални условия, но неприемливи.

Следват неудачи.

При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.

Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка.

За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.

Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание.

За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо.

Известна е методиката за усвояването на подобно знание.

Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.

Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.

Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.

Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.

Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени.

Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес.

Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой.

Тогава настъпват нежелателни моменти на плач между битите, оплакване срещу побойниците.

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.

Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя.

Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител.

Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета.

Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.

Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.

Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.

Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.

Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота.

11. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

Заснет е в гр.

Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К.

„Блажени онези души, които живеят в небесна любов."

12. Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.

Учителя дава песента "За Небесния цар" с.

За Небесния цар

в бой за Царя небесни,

13. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

(Датата на заминаването не е известна.

1. Пътуване към Новия свят

3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.)

Пътуване към Новия свят.

Вероятно отплаването му е през Хамбург.

Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад".

(16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г.

През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго.

След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.

Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология.

Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей.

Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".

Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка.

Тази година не е посещавал училище.

Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г.

Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години.

се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.

Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология.

Това е мелодията "Завръщане на блудния син".

За нея виж в "Изгревът," т.

Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена".

Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им.

Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.

Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.

А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.

Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов.

18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т.

20. Защо предоставям тези страници за проучване?

След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване на германските племена.

Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов.

А това не е малко, дори е много, за да се проумее.

За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни.

А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога.

Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ.

През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ.

Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е.

И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети.

И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша.

27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.

28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае.

За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България.

За обяснение на тази снимка, виж на с. 802.

Защото е негов състудент в САЩ.

35. Какво означава Учител на Бялото Братство, ще разберете, когато усвоите материала "Вселяване на Божествения Дух в Петър Дънов".

Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов".

Какво означава Всемировият Учител, ще разберете, когато проучите "Вселяване на Господния Дух в Петър Дънов".

непрекъснати бели, ядове на Учителя.

Защото от тях отърваване няма.

38. И сега ще ви съобщя най-интересното, което, след като го научих съм преживял невероятно повишение и повдигане на духа ми месеци и години наред.

"Те не си знаят произхода.

Те всички са понемчени славяни".

Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон.

Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.

Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат.

А и не запитват Учителя Дънов.

Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа.

И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора.

След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях?

А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене.

ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Тази странна среща изменя неговия път в живота.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.

П. Дънов след завършване на

Варненската гимназия

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

14. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.

Приемане на кандидатите за записване".

Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката.

Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти.

Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец.

Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".

Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник.

Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел.

„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.

Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю".

Нека го опиша накратко.

Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита.

Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София".

Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега.

Трето - стихиварион с химните на гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия.

Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария.

Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен.

Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.

На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател!

Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17)

Издръжката на Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна.

На пътниците предлага своите услуги за разтоварване на багажа.

15. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А.

Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.

Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат.

Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.

Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.

Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.

16. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.

Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.

При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г.

методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица.

Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен.

На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов.

Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.

На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри.

Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране.

Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията.

е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.

17. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.

18. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет.

Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г.

Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от

Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.

Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им.

Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината.

". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.

По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната.

Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др.

Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.

Спира се и подхваща разговор с него, после го поканва да го нахрани.

Петър Дънов има дневник от следването си в Америка, но през 1944 г.

Мърчаево заедно с други негови тефтерчета и бележници. (10)

19. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

„Миграция и християнизиране на германските племена“,

Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация.

Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос.

Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена".

Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец.

На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема.

Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др.

се формират Остготското кралство в днешна Италия и

Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа.

Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.

По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).

Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя".

Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота".

На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие".

Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот".

Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар.

ерес от нея.

250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок.

293-373), подчертава Неговата божествена страна.

Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек.

С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".

Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.

Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното.

Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото.

Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.

Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.

Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".

освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св.

Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в.

Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни".

Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.

Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.

Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.

Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа.

Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I.

не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите).

Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко.

Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.

Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага.

именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.

За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис.

Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)

20. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ,

6.3. Дипломиране.

е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю".

Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю".

Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства.

Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. "

Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г.

списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.

Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън.

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.

Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива.

Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.

Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17)

21. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия.

Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.

При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей.

Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти.

Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание.

22. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата на учебната година, засега не е ясно.

няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен.

23. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „На 4 ноември, неделя, в отсъствието на преподобния Дж. М.

Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена проповед от преподобния Х. Б.

Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“

24. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

В списъка на пътниците (от дневника на кораба) пристигнали в Ливърпул (Англия) на 23 януари 1895 г.

Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било на 15 януари 1895 г.

1. Снимка на дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.)

2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов

Снимка на дневника и кораба "Етурия"

(за съжаление снимката не е на разположение в момента)

Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов

„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П.

Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия.

Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.

25. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П.

Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.

26. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'

Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".

27. Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'

Работата по нея вероятно е започната още в Америка.

Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

28. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя.

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.

Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят.

Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят.

По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему.

Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. 10.

Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.

А Синът е този, който е роден от Бога и има пряко общение с Небето.

Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.

Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.

Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде.

Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина.

Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.

Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.)

Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята.

11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро.

Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота.

Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.

Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.)

Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.

Неговият Дух ще ни настигне.

Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие.

Това чака нашето обединение за Неговата Слава.

Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.

Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.

Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат.

Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието.

Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.

Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма.

Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат.

С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига.

По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год.

Но те не са имали право на вземане на решения.

Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето на Школата 1922-1944 год.

След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите.

Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата на Учителя след Неговото заминаване.

Защото не се спазва едно правило, дадено от Учителя.

Жената трябва да стане на сестра, като чете и прилага Словото на Бога.

Сестрата трябва да стане и да се превърне в духовна сестра, която да претворява Словото на Учителя чрез живота си - това е вторият етап.

В третия етап духовната сестра трябва да стане съработница на Бога и тогава тя не се занимава с ръководство, а претворява идеите на Учителя за Новата Ева.

Хатърджа (Николаевка) - Варненско.

Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език.

Дъновски става първият български учител във Варненска околия.

Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу.

Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине".

в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне.

На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му.

Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му.

Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него.

"Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."

Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.

Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие".

Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край.

Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци.

Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.

В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария.

На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд".

На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация.

Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.

Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска.

Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете.

Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.

Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.

Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.

Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне.

Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.

Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.

От небето ли паднаха или земята ги роди?

" В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?

Учителят обичаше да ходи при него.

Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."

Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.

В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.

Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.

Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.

Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".

Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.

Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.

29. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.

Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък".Книгата за теглене на PDFСъдържание

Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви.

Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа.

Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.

Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие?

Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов?

Да, без всяко съмнение.

Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля?

То се разбира, че не.

То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.

Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.

И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава.

Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго.

А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава.

И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона.

А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие.

Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ.

Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло.

Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

За да придобием обещанието, трябва да станем мъже.

Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен.

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.

О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите.

Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения!

Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата.

Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце.

Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си.

Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ.

Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство.

Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря.

Ето това е Словото Господне.

Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?

Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си?

Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.

Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.

Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.

Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя.

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.

В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето?

Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец?

Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.

Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.

Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане.

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.

На себе си ли да слугувате или на Мене?

Защото нима има кой да ви помене?

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?

Не го ли ражда Моят Дух Свят?

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?

Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?

Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?

Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?

Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?

Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?

Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?

Не разбирате ли, че Съм близо и далеч?

Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки.

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати.

Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!

Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.

Всякой угнетен ще бъде подкрепен.

И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: -

Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме.

Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш.

Благословено да бъде Твоето Име от мене.

Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.

Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.

Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце.

Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас.

Благословено да бъде Неговото Име.

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

Този род не разумява да прави съд и правда.

В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.

Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си?

Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли?

Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?

Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници?

Ще постигнете ли желанията на душата си?

Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога.

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.

Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно.

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.

Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос.

Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.

И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова".

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов.

Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха.

Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди.

Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий.

Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това.

Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата.

Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето.

Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему.

От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.

Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите.

Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях.

Той ще бъде непобедим.

Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него.

Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден.

Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника.

Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите.

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.

Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него?

Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.

Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.

Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.

Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви?

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.

Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец.

Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.

Престанете да мамите себе си.

Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.

Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя.

Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб!

Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.

Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух.

Поклонете се Господу в Дух и Истина.

Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин.

Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?

Няма правда и не обитава святост без Негова Дух.

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.

Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.

Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен.

Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята.

И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.

А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.

Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене.

А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.

Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.

Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни.

Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.

Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век.

Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.

Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик.

И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани?

Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие?

Колко е нещастна душата ми!

Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?

Не!

- Не!

Аз Съм Истий, днес и утре.

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги.

Нечист дух няма да се докосне до душата ти.

Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто?

Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона?

Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?

Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?

Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава?

Нели за храна и облекло се луташ постоянно?

И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание?

Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.

Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него.

Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди?

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си.

Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед.

Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия.

Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си?

Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш?

Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.

Трябва да даваш от онова, което си приел от него.

Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене.

И тъй, да се не устрашава духът ти от никого.

Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне.

Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите.

Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена.

Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина.

Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.

Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим.

Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят.

Освети Името Господне.

Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам.

Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост.

Бог не е Бог на гняв, но на Благост.

Той не приема одумванието и неблагодарността.

Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания.

А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети.

Аз ида днес, ида да те благословя.

Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил?

Оригинал за тегленеКопие на оригинала

Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви.

Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа.

Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса.

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.

Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето.

Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие?

НАГОРЕ

1.1539030075073