Търсене в текстове за 'да изпълни божията воля'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Ражда се бащата на Петър Дънов -

Негови съвременници го описват като човек, едър на ръст, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух.

Той не обича думата му да става на две.

Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее.

Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х.

Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си.

Това става причина да бъде поканен на служба в църквата.

За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в:

статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)"

пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)

Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.

Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание.

Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село.

Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.

Идването в града било от огромно значение за неговото развитие.

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.

Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа.

С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.

Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.

той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие.

Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.

В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.

Те изживявали своето национално Възраждание - период на кипеж, вдъхновение и търсене на своята идентичност.

Младият отец Дъновски намерил града доста по-различен от това, което видял преди 10 години.

Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот.

Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града.

Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер.

В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат.

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.

Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък.

Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия.

Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен.

Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език.

Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение.

Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.

Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта.

След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински.

След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.

Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св.

Отец Константин получил послушание да служи там.

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".

В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач.

/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност.

Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града.

Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език.

Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея.

Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище.

По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство.

Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал.

Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.

Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани.

в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.

Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града.

От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг.

Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г.

Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.

Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.

Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г.

той бил започнал да служи към руския параклис при консулството.

След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г.

Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение.

Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението.

Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество.

бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.

Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота.

Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.

Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр.

Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.

По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край.

Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!

Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!

Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат!

Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество.

Когато се разделят, се обръща към Константин Дъновски и му казва: "Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе.

Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли?

С всяко благодарение - му рекох и се разделихме" - пише отец Константин Дъновски.

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?

И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли.

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира.

Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.

...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието.

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.

" Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.

(възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св.

Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството.

Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи.

Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.

Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои.

За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в:

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св.

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.

„Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.

На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?

" „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме.

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?

" и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли.

След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

„Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?

Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!..

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти.

Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "

След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето.

Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне".

Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци".

После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам.

„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:

„Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.

През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори.

Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.

Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...

А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].

После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.

Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя.

После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска.

Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.

А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...

№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.

Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.

Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата.

И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно.

И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност.

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:

12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст.

13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.

15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?

(ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото?

(ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието?

19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото?

21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.

26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст.

Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].

И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно.

Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?...

Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение.

Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.

Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!

След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.

А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!...

Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов.

[Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ".

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.

В село Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др.

Това принуждава Константин Дъновски да отиде в Балчик, където учителства две години.

Хадърча, където продължава да учителства още една година.

С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език.

Дъновски се позволява да служи на български в църквата „Св.

Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*

Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия.

Заверката носи дата 1820 година.

Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба.

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.

Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои.

Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението.

За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога.

И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала.

Родът винаги е давал първороден син за монах.

Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.

При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора.

Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така.

Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско.

Тази акция се заражда в Атон.

По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля.

Може би Френската революция да е оказала влияние.

Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук.

Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи.

Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.

На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса.

В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите.

На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие.

В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините.

Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.

Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря.

Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това.

На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса.

„Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението.

Молитвата е сила, човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му.

Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.

Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят?

Възраждането започна с молитва към Бога.

Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля.

Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса.

Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия".

Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки.

Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането.

Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро".

Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя

За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в:

1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя.

2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3.

Коя е рождената дата на Петър Константинов Дънов, от книгата "Учителя във Варна", Валсерпъ Айн

4. Рождената дата на Учителя Петър Дънов, от поредицата "Изгревът", т.4

Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя.

Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден.

Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави.

В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори.

Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.

За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г.

Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др.

Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата.

Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.

Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря!

". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.

Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.

Майка му Добра обаче решава да го послуша.

Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори.

Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване.

Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.

Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св.

От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.

Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.

Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР

император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващия римски календар.

Този календар придобива названието Юлиански, или стар стил.

За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е.

По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален.ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР

Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време).

да се направи нова календарна реформа.

Григориански календар, или нов стил.

следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил).

Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта.

Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век.

В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г.

се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския.

При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години.

Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ

За периода от 5.X.1582 г.

включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил.

е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г.

съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства

I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е.

се натрупва още един ден разлика между календарите.

Така след датата 29.II.1900 г.

(стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил.

За всички дати от 1.III.1800 г.

Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е.

РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ

Това съответства в църковния календар на Петровден.

За да приведем датата 29.VI.1864 г.

(нов стил).Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 9 ч.

Петровден е църковен празник, спадащ към т. нар.

Неподвижни празници в църковния календар.

Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята.

включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници.

Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г.

Тогава след датата 31 .III.1916 г.

следва датата 14.IV.1916 г., т.е.

След тази реформа Българската православна църква продължава да отброява своите празници по Юлианския календар (стар стил), т.е.

тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система.

Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов).

Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския.

по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира.

За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар.

Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).

Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема.

след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар).

е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред.

(включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни.

Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден.

Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден.

Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г.

от Григориански календар (нов стил).

Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г.

Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е.

Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г.

се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД

Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.Литература:

3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г.

Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър.

В издадената книга „Учителят" през 1947 г.

Има ли някакво противоречие между тези три дати?

И на коя дата е роден Учителят Дънов?

ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР

През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар.

Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар.

Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.

През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.

Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата.

е призната неточността на Юлиянския календар.

ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР

Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.

Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март?

Според Юлиянският календар за 400 г.

Луиджи Лилий предложил на всеки 400 години да се изваждат три дни.

Затова предложил още тези стотни години, които не се делят на 400, да се смятат като обикновени години по 365 дни, докато по Юлиянския календар те трябва да бъдат високосни, с 366 дни.

А 1700 година, 1800 и 1900 година трябва да бъдат обикновени, защото не се делят на 400.

Папа Григорий издава възпоменателен медал.

Този календар се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския календар е обозначен като стар стил.

СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ

е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил.

Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар.

е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г.

датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г.

Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни:

КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил?

до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12.

по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.

Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г.

Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли.

Да, но до 1900 г.

в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи.

Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар.

Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни.

до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни.

по Юлиянския календар и да се преведе в новия стил след 1916 г.

трябва да се прибавят 13 дни.

Така рождената дата се премества на 12 юли.

Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар.

Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли?

Рождената дата на Петър Константинов Дънов е 29 юни 1864 г.

по Юлиянския календар, ден Петровден.

Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар.

Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г.

и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.

Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.

Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г.

Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г.

Тази дата -

12 юли - трябва да остане като рождена дата на Учителя, защото на нея се е празнувал рождения ден на Учителя по време на Школата на Бялото Братство от 1922-1944 г.

Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се прибавят 13 дни към Юлиянския календар, така че следващият век също няма да се промени тази дата.

Датата 12 юли няма да се промени от 2000 до 2100 г.

Така че, в разстояние на 200 години, датата 12 юли за рождена дата на Учителя ще остане, която се е празнувала по времето на Школата на Учителя.

Датата 12 юли, като рождена дата на Учителя през 1864 г., трябва да остане като такава не само до 2100 г., но и за следващите векове и хилядолетия.

По този начин ще се определи трайно и постоянно рождената дата на Учителя, която е била рождена дата на Учителя по време на Школата 1922-1944 г., и е била Денят на Учителя.

Тя трябва да остане за следващите векове и хилядолетия.

И да бъдем най-точни, ще кажем: че Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г.

по Юлиянския календар, или на 12 юли 1864 г.

по Григорианския календар.

Източник: 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно.

Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената.

за Съединените Щати да следва богословие.

се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год.

Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр.

Те ще бъдат описани и дадени в последствие.

Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.

Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр.

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.

Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.

Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.

Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год.

се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър.

Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него.

Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо.

Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо.

Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала.

По жътва решили да заведат Петър на нивата.

Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости.

Продължили те да работят и не му обърнали внимание.

Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори.

И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.

Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.

Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.

Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата".

Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката.

От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете".

Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.

Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.

Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.

Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.

Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.

Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае.

" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора.

Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая.

Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи.

Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия.

Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

В периода септември 1968 - март 1970 г.

отец Константин Дъновски напуска Варна, до което време е бил председател на българската община пред турските власти.

Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.

заел председателството на общината.

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.

той бил уволнен от председателството на варненската община.

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."

е построена специална сграда с две стаи: едната е за училище, а другата – за църква.

На 26.Х.1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става Константин Дъновски.

Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно.

Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с.

малкият Петър започва да учи в същото училище.

По негово време нараства значително броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета – и тогава се въвежда разпределение в четири отделения.

Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която не довършва.На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.провежда годишен изпит на учениците от всички отделения.

Изпит се провежда само по свещена история,българска история и география и завършва много добре.

Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот.

излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София.

Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.

Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."

Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа."

Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."

Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти.

Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните.

заел председателството на общината.

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.

той бил уволнен от председателството на варненската община.

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.

Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски."

От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г.

Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872.

Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.

20-44).(74):„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..."

Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.

Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.

Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.

Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.

А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения.

Той не го допусна да влезе в него.

Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.

Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.

В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.

Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...

През това време той издава в 1896 г.

изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството".

По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др.

Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г.

Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.

След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година.

Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).

Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.

В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят."

Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.

той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават.

Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.

За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините.

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."

Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.

По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.

В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.

Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".

Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.

Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.

Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.

То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.

В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч.

Улицата и къщата се намират над новия театър в града.

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."

Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът.

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.

авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.

- Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.

Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")

Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел.

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.

Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".

Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас.

включително се вижда, че първият събор не е станал през 1900 г., а през 1899 г.

Там са провеждани съборите до 1909 г.

с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г.

Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."

Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.

Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.

Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен.

Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.

Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.

Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина.

А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи.

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.

Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел.

5. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

Младият Петър Дънов започва да учи

Дънов започва да учи в І гимназиален клас на новооткритото след Освобождението двукласно Варненско реално училище.

В младата българска държава няма изградени учреждения и институции.

По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда.

6. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Под влияние на сестра си и на „верните братя“ решава да продължи образованието си в Американското научно-богословско училище в Свищов.

В своите обяснения, дадени през м.

в Американското научно-богословско училище в Свищов, той посочва причините, които го довеждат до обръщането му към Бога.

7. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

Създаден е и двугодишен курс по богословие за ученици, завършили класно училище.

В началото на календарната 1885 година, през второто учебно полугодие (срок), Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов.

За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години.

8. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.

На 24 юни (сряда) 1887 г.

Лад и тримата учители Стефан Томов, Йордан Икономов, Ап. С.

През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов.

По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е.

остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната.

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.

Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения.

Същото може да се каже и за училището в Свищов.

9. Снимка на атестатът на Петър Дънов от Американското научно- богословско училище в Свищов

За атестатът може да се прочете тук.

10. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

За този период от живота на Учителя може да се прочете в следните източници:

2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски.

Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок.

е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа.

Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите.

Той каза, чесе радва да види толкова много български лица.

Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог.

След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия.

Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината.

Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно.

Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“.

В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика сина Мария П. Стамова.

В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам лика си на П. Василев.

На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г.

В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните.

7. Учителят като преподавател в село Хотанца,

С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка.

Безводието не създава поминък.

Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив.

Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато.

От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи.

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.

Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.

Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев.

Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе.

Следват неудачи.

При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.

Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.

Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.

За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.

Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание.

За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо.

Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.

Това Той най-често е правел, когато повеждал децата навън по полето и из близката дъбова гора.

Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.

Но ето, че часовете в класната стая почнали да стават приятни и очаквани.

Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.

Това направило впечатление на родителите, които по-сетне са имали възможност в своя дом да чуят пеещата цигулка.

Но наред с придобиването на първото знание, Той провеждал и възпитателния процес.

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.

След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си.

Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител.

Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета.

Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер.

Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.

Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.

Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата.

Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.

Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни.

Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.

Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота.

7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско

11. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

„В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова.

12. Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.

Учителя дава песента "За Небесния цар" с.

Царя на правда, мир и любов,

Ти си Цар на правда и мир,

Ти си Цар на правда и мир,

13. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

(Датата на заминаването не е известна.

Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов.

Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.

Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр.

Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад".

той се отправя към Америка, за да продължи образованието си.

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.

През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго.

Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология.

Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.

Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък.

Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей.

Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".

Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка.

Тези бележки могат да се прочетат в книгата „Младият Петър Дънов“ - Георги Христов

по Юлиянския календар.

6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г.

получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов.

9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г.

е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов.

10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ.

Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г.

Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г.

На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на

Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години.

За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.

се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.

Отива при големите и прочути преподаватели по теология.

Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат.

Веднъж го помолили да им посвири.

Когато го попитали от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал.

Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.

Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.

А каква работа са свършили може да проучите в "Изгревът", том XII и том XIV.

А това не е малко, дори е много, за да се проумее.

За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет

Петър Дънов се записва да следва медицина една година.

да бъде хамалин.

Тогава те са го питали колко струва труда му.

А той отговарял: "Каквото дадете".

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.

И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша.

Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч.

27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.

За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България.

29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература.

Виждаме го в "Изгревът", т.

XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад.

Едва можем да го познаем.

Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г.

Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева.

XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя.

Виждаме я и в "Изгревът", т.

И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България.

И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа.

33. За да имате представа за живота на Петър Дънов трябва да проучите "Учителят и човекът Петър Константинов Дънов" и хороскопа му в "Изгревът", т.

34. Също да проучите "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов" в "Изгревът", т.

928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог на Земята - Емануил.

Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г.

Те са описани в справките, които дадох.

А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др.

"Те не си знаят произхода.

Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон.

Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.

Те са се предавали от уста на уста и са се знаели.

Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат.

Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа.

Обеща да ми ги предаде.

И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора.

Защото трябваше да ми попречат.

След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях?

А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене.

За да ми се попречи.

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

14. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

„Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява.

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.

Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда.

Приемане на кандидатите за записване".

Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания.

Дават им две стаи една до друга.

През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския.

Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел.

Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала.

В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа:

„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.

Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю".

Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи.

Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука.

Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.

Вероятно датира от единайсети век.

Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.

", той отговаря: „Каквото дадете".

15. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти.

По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата.

Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година.

Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.

Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре.

16. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара.

Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.

Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $.

е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.

17. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.

18. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К.

Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г.

Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.

Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет.

Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета.

На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф.

Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им.

Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.

Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е!

". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.

Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта.

Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано.

По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната.

Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.

Близо до жилището си вижда просяк в доста окаян вид.

Спира се и подхваща разговор с него, после го поканва да го нахрани.

Преди да се разделят, му подарява и новия си костюм.

19. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация.

Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос.

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема.

Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др.

Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.

Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух.

Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство.

Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар.

250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок.

Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек.

Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга.

С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".

Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.

От една страна е Божията сила.

Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството.

Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.

Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.

В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.

При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е.

не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите).

Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.

Дали интересът на П.

Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага.

Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в.

той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.

За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис.

Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)

20. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю".

Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства.

Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на

Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. "

списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.

Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън.

Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език.

„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов.

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.

Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.

Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17)

21. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали.

Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли.

Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид.

На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.

Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание.

Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17)

22. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

даващ му право да практикува медицина

Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата на учебната година, засега не е ясно.

След датата 3.02.1894 г.

23. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

от Ню Йорк (САЩ), в долната част на страницата се вижда името Rev.

„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П.

Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество.

Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К.

24. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България.

Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна.

Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.

25. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'

Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".

26. Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'

Учителя издава книгата "Науката и възпитанието"

Първото издание на "Науката и възпитанието" е издадена във Варна, Печатница на К.

Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели.

Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик на Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”.

27. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя.

За това събитие може да се прочете в:

във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.

Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни.

По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

А Духът може да слезе само върху человеческия син.

Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.

Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир.

Страданията ви ще се прекратят.

Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде.

Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната Заря на Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина.

Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които ГОСПОД ще призове да Му служат всякога.

Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.

Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина.

Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина.

Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно на Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.)

Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл.

Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр.

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро.

Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.

Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.)

Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.

Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ.

А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас.

Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие.

Заповедта на Господа е излязла.

Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат.

Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име.

Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил.

Кажи им, казва Господ, да се не обленяват във нищо, но да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене.

Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат.

Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите.

Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля.

Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена.

Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов.

Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде.

Бог наближава да се яви.

Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма.

Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат.

Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици.

В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год.

приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.

Трябва да се готвим вече усърдно за делото.

Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство.

По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год.

Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България.

Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители.

Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения.

Защото не се спазва едно правило, дадено от Учителя.

Жената трябва да стане на сестра, като чете и прилага Словото на Бога.

Сестрата трябва да стане и да се превърне в духовна сестра, която да претворява Словото на Учителя чрез живота си - това е вторият етап.

В третия етап духовната сестра трябва да стане съработница на Бога и тогава тя не се занимава с ръководство, а претворява идеите на Учителя за Новата Ева.

Новата Ева е съработница на Бога и тя се ражда само чрез Духа, идващ от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин.

Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език.

Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу.

Едва успяват да се спасят.

Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине".

След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.

Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.

На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му.

"Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."

Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.

Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие".

След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение.

Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна.

В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария.

На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд".

Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо.

Така още едно знамение от Господа се е осъществило.

Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска.

Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.

Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.

Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.

Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.

Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне.

Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.

Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.

в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.

Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.

Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб.

Кой ги създаде?

" В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?

" Дядо поп го загледал: "Кой беше?

Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост.

Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.

Юрданка Жекова

Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града.

Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.

Учителят обичаше да ходи при него.

Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."

Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва.

Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.

Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".

Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.

28. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Учителя Петър Дънов издава брошурата

Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.

Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък".Книгата за теглене на PDFСъдържание

С правда ще се утвърдиш.

Любовта е извор; тя живота ражда.

Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви.

Нагоре към Доброто да се стреми.

Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.

Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.

Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.

Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове.

Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие?

Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов?

Да, без всяко съмнение.

Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля?

Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони?

То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа.

И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава.

А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие.

Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ.

Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло.

Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа".

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

За да придобием обещанието, трябва да станем мъже.

както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

Ето, Той иде да посети земята.

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.

О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите.

Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.

Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда.

Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава.

Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата.

Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен.

Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля.

Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ.

Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години.

Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост?

Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му?

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?

Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил.

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?

Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде?

Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му.

Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова.

Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите.

Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.

Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго.

Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.

Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.

Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя.

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.

Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран.

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.

На себе си ли да слугувате или на Мене?

Защото нима има кой да ви помене?

Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде.

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?

Не го ли ражда Моят Дух Свят?

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?

Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.

Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват.

Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?

Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята?

А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите?

- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?

Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?

Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?

Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз.

Не разбирате ли, че Съм близо и далеч?

Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий.

Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.

И оправдавате се с мъдростта си.

Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви.

Хвалете Господа чудесен!

Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.

Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух.

В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда.

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати.

Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!

Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание.

Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.

Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля.

Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила.

И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.

Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме.

Благословено да бъде Твоето Име от мене.

Той е войн силен, който се подвизава за правдата.

Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите.

Духът на Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък.

И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите.

Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас.

Благословено да бъде Неговото Име.

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

Този род не разумява да прави съд и правда.

Те са синове на заблуждения и чада на беззакония.

В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.

Съм ли Аз Един, който трябва да се презира?

И ако се съдите, ще се оправдаете ли?

Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си?

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?

Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.

Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние.

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.

Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос.

Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда.

Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него.

Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда.

Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.

Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол.

НАГОРЕ

0.99543118476868