Търсене в текстове за 'възпитани възпитав'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 5 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.

И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си.
Да любите, това не значи да се удоволствате. Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата.
към текста >>

За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни.
към текста >>

За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята.
Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате.Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси.
към текста >>

2. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот.
към текста >>

Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович.
Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа.
към текста >>

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

3. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

„Общ повик за повече морал и възпитание"
След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата.
към текста >>

6. „Общ повик за повече морал и възпитание"
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ
към текста >>

ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ
6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 8 - рубрика „Из печата "
към текста >>

„Общ повик за повече морал и възпитание.
Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII.
към текста >>

Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта.
В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила".
към текста >>

Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр.
към текста >>

...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви.
към текста >>

- На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави?
към текста >>

Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство.
Величкият епископ г. Михаил, ректор на Соф. Дух. Семинария, Протосингелът на Св. Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
към текста >>

Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото.
Семинария, Протосингелът на Св. Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г.
към текста >>

Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението.
Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата.
към текста >>

Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ.
към текста >>

Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е.
към текста >>

На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
към текста >>

Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
към текста >>

Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски.
Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения?
към текста >>

Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
към текста >>

Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
към текста >>

Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна.
„А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията.
към текста >>

У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета.
към текста >>

Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.).
Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва.
към текста >>

Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал.
Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр.
към текста >>

Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит.
към текста >>

4. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот.
към текста >>

Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович.
Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа.
към текста >>

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

5. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”.
Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
към текста >>

В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание...”
към текста >>

Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието.
Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание...” Взима дейно участие в живота на Братството. За него Боян Боев пише: "Животът му може да се резюмира само със следните думи - работник за един нов свят, за една нова земя... Едничката му мисъл беше: Великото Дело.
към текста >>

Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св.
Взима дейно участие в живота на Братството. За него Боян Боев пише: "Животът му може да се резюмира само със следните думи - работник за един нов свят, за една нова земя... Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява..." Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г. Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6 За Георги Радев може да се прочете в: 1. Георги Радев, от Светозар Няголов, Изгревът - Том 22 2. Георги Радев - ученият, предговор към "Научна астрология" от Георги Радев, Приятели на дъгата 3. Спомен за Георги Радев в книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1" от Борис Николов
към текста >>

Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя.
Георги Радев (от Светозар Няголов) Георги Радев е от най-образованите ученици в Братството.* Постоянно чете и се занимава с окултни науки. Има обширни познания почти във всички области. В разговор Учителят нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома.
към текста >>

По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил.
В разговор Учителят нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше. Така брат Георги Радев ни стана съсед и аз често го посещавах и говорех с него.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20670819282532