Търсене в текстове за 'виждане '

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми?" Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски Учителят, Лечителят, Пророкът -
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички,
към текста >>

3. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

така ме обиждате. Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание. Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”. ПЪТЯТ НА ДУШАТА Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш
към текста >>

4. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка!”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак
към текста >>

5. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка!”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак
към текста >>

6. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка!”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак
към текста >>

7. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка!”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро
към текста >>

9. Беседи, изнесени от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 19 август

Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа 19 август Виждане и съзнаване 19 август 1930 г.Носител на Божиите мисли19 август 1930
към текста >>

10. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите. В.К.: Празниците на Школата - 22 март. Е.А.: 22 март. В.К.: После Петровден, рождения ден на Учителя. Е.А.: Ами знаем кога е роден. В.К.: Той как го възприемаше така? Е.А.: Ами Той даваше така общ обед. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или
към текста >>

11. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите. В.К.: Празниците на Школата - 22 март. Е.А.: 22 март. В.К.: После Петровден, рождения ден на Учителя. Е.А.: Ами знаем кога е роден. В.К.: Той как го възприемаше така? Е.А.: Ами Той даваше така общ обед. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или
към текста >>

12. Учителя организира събора, 1936 г.

ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите. В.К.: Празниците на Школата - 22 март. Е.А.: 22 март. В.К.: После Петровден, рождения ден на Учителя. Е.А.: Ами знаем кога е роден. В.К.: Той как го възприемаше така? Е.А.: Ами Той даваше така общ обед. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или
към текста >>

13. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември

Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу. Довиждане на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав: Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г. Има снимка, на която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели. Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че
към текста >>

14. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември

Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу. Довиждане на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав: Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г. Има снимка, на която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели. Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние
към текста >>

15. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември

Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу. Довиждане на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав: Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г. Има снимка, на която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели. Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние
към текста >>

16. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември

Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу. Довиждане на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав: Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г. Има снимка, на която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели. Тази снимка има специална история. По-късно Учителят изведе Братството до Черни връх. Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито на Алеко, нито на Черни връх, това бе в ранните години. После се построиха хижите. Така минаваха годините. Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога. Нито през войната, нито през мирно време. Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние
към текста >>

17. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември

разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>

18. Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември

разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>

19. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември

разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>

20. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември

разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с
към текста >>

21. Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството

ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите? И накрая каза: - Защо ще е нависоко, а не нашироко. А това не можех тогава да го разбера. - А, то ще се оправи, ще се оправи. Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.» И накрая каза: - Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата. Това е връзката с Учителя. После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата. Източник: 12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТАСава Симеонов Изгревът - Том 23 За един истински ученик Замина си един от последните живи ученици на Учителя, Саво Симеонов Стоянчов, брат Сава. С него си отива една епоха на живите свидетели на Учителя и Школата. Замина си така, както беше живял – тихо, скромно, с достойнство, без да притесни никого. Отрони се като златисто есенно листо от голямото Дърво на живота в градината на Братството, за да се обнови и прероди в нещо по-красиво и светло. Замина си на 27 септември, на същата дата от друг месец, на която си заминава и Учителя. Замина си в неделя – сигурно защото обичаше най-много неделните беседи. Замина си в 7 ч. сутринта с първите лъчи на Слънцето – то му беше гост, защото всяка сутрин го посрещаше на покрива на къщата си. Дойдоха да си го приберат невидимите за нас приятели, с които той си общуваше. Напоследък все пишем за първите
към текста >>

22. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Център, Стимул за дейност. Весела Несторова си спомня: “На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение. Весела Несторова има това виждане в душата си. Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот!
към текста >>

23. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

в тамошната банка. Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува. Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен. Дават му парите. Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират
към текста >>

24. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило.
към текста >>

25. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки. Има първи опитности. То е много интересно. Когато дойде на Изгрева тя беше запозната с тия проблеми. ________________________________Източник: ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.1. КОРЕНЪТ НА РОДА Изгревът - Том 8 МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА Разказано от Димитър Грива на Вергилий Кръстев Д - Димитър Грива В - Вергилий Кръстев В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли. Това е един дълъг процес. Не всякой може да се моли. Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на
към текста >>

26. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо. Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго виждане и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев. (Виж „Изгревът", том VI, стр. 291, номер 40). А ето обяснението на Учителя за нарисувания Му портрет със затворени очи от Борис Георгиев: „Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи, много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато човек отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на
към текста >>

27. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план. В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия. За съжаление, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област. По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите поети - нейни съвременници. В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър Горянски _________________________ Източник: 5. „Завети", год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара
към текста >>

28. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план. В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия. За съжаление, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област. По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите поети - нейни съвременници. В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър Горянски _________________________ Източник: 5. „Завети", год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара
към текста >>

29. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

после казал: „Ще видим". А тая сутрин от вятъра, като налягали сума палатки, не могат да ги вдигнат. Мойта я овързах с въжетата и си стои ка то лодка всред океана люшкана от вълните. Не ми се стои тук самичка и мисля, ако искаш да ме посрещнеш в Дупница да ми пишеш кога за да си тръгна. Елена бърза незная за какво, а ето и че я викат. Ще да държи свещта да запечатим писмото. О, какъв вятър. Много, много мерси на моят мил татко. Бог да бди и ни пази. На Него уповавам. До най-скоро виждане и много мерси. Твоя Benita.* * * 18 юли, 1932 год. Езерата Скъпи татко, колкото повече идват тука, толкова по ми е мъчно още повече, че няма нито един ред, нито една дума. Не ми се стои тук и ако ти не дойдеш, ще си дойда. Тук почва да става като панаир. Донесе ми ябълки бай Петър вика „Хайде, хайде, бързайте, че не останаха". Смях, глъч, а мен тъй ми е мъка. Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам. Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно фактите. Ето какво се случи и днес. Бях сложила зарзавата в една тенекия
към текста >>

НАГОРЕ

1.246260881424