НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
52
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Това беше първото и последното ми
виждане
с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.
Това беше първото и последното ми
виждане
с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
2.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно
виждане
.
Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная.
Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно
виждане
.
Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до Пеню Киров, Варна
, 17.07.1906 г.
До
виждане
.
Обични209 брат П. Киров, Писмото ти получих. Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено. Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на десети август. Пази това в душата си.
До
виждане
.
Ваш верен: П. К. Дънов Варна 17.07.1906г. ---------------------------------------------------- 208. Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
4.
Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври
, 4.10.1909 г.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом,
довиждане
."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава.
Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом,
довиждане
."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг.
Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с
виждане
и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.
Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра?
Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с
виждане
и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.
Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си.
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с
виждане
.
Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова. ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително.
В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с
виждане
.
И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт.
към текста >>
7.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Планински феи, отиващи на
свиждане
.Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига.
Те са чистилището на земята. Погрешно Данте вкарва грешните в сърцето на земята, за да ги пречисти. Горе, горе на планината е тяхното място! Няма защо и богомолците да се вкарват в опушените с тамян свърталища, а там, там на планината, човек да види нищожеството на своята гордост и честолюбие и смирено да простре ръце всред тая божествена хармония.Наближаваме величествения храм на природата. От Витоша изкачат човекоподобни мъгли, що танцуващи преминават по нея и изчезват някъде, като някакви видения.
Планински феи, отиващи на
свиждане
.Тайнствената колона от движещи се триъгълници опасва Витоша като жива верига.
Сега вече сме облечени по лятно му - алени, бели, сини блузи, сламени шапки, или гологлави, ние сме сигурни, че няма да ни се случи мартенска шега - па и да ни се случи малко дъждец, не е голяма работа - сега е топло. Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”. Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима свежест и приятност.Движим се леко, почти безшумно.
към текста >>
8.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и
виждане
да имам любов и радост в сърцето си.
Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата.
Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и
виждане
да имам любов и радост в сърцето си.
Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината.
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов.
към текста >>
Довиждане
великий Мусалла!
- Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
Довиждане
великий Мусалла!
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов.
към текста >>
Довиждане
великий Мусалла!
- Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
Довиждане
великий Мусалла!
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов.
към текста >>
Довиждане
великий Мусалла!
- Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
Довиждане
великий Мусалла!
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
Нашата победа е пълна.Сбогом,
довиждане
, свети Олтарю.
Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов.
към текста >>
Довиждане
великий Мусалла!
- Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
Довиждане
великий Мусалла!
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
към текста >>
13.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
16.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч.
сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно:
Довиждане
!
Не е казано за големите 3 огнища на Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”. Там всеки един от нас получи от ръката на Учителя по едно стръкче тревица. Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада.
към текста >>
17.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно
свиждане
отива - важна аудиенция.
Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно
свиждане
отива - важна аудиенция.
Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .
Довиждане
!
- Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр. А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги.
Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .
Довиждане
!
До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали.
към текста >>
19.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
При
виждането
ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук.
20.IХ.1960 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, О, първо езеро Махарзи! При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина с особено вълнение поглеждам твоите тихи, сини води.
При
виждането
ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук.
Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан.
към текста >>
20.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
При идването и
виждането
ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук.
Изгрев, 20 септември 1950 г. Любезни брат, О, първо езеро Махарзи! При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води.
При идването и
виждането
ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук.
Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан.
към текста >>
21.
Беседи, изнесени от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 19 август
, 19.08.1930 г.
Виждане
и съзнаване 19 август 1930 г.Носител на Божиите мисли19 август 1930 г.
Беседи, изнесени от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа 19 август
Виждане
и съзнаване 19 август 1930 г.Носител на Божиите мисли19 август 1930 г.
към текста >>
22.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
“ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „
Довиждане
!
Другите неща водят човека към преходни състояния. По този начин ние можем да се изложим и да имаме опитността, която имал козелът от баснята „Козел и лисица“. Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза?
“ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „
Довиждане
!
“ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно. Та, и ние, ако слушаме съветите на лисицата, ще влезем в онзи трап на живота, на заблужденията, на неправдите. Неправдата в света е неразбирането на онези истински интереси, които човек има. За всеки едного природата е определила едно бъдеще. Когато човек прави престъпления, това показва, че той е загубил правилната посока на своето развитие и се лишава от едно благо, което природата му е определила.
към текста >>
23.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Е.А.: Моето
виждане
е това.
За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател.
Е.А.: Моето
виждане
е това.
За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите.
към текста >>
24.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Е.А.: Моето
виждане
е това.
За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател.
Е.А.: Моето
виждане
е това.
За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите.
към текста >>
25.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
Е.А.: Моето
виждане
е това.
За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател.
Е.А.: Моето
виждане
е това.
За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите.
към текста >>
26.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
Желая ви всичко най-добро и скоро
виждане
.
Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих. И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес. Писмото трябва утре да тръгне.
Желая ви всичко най-добро и скоро
виждане
.
Поздравявам ви най-сърдечно и ви целувам, ваша с. Тереза. Изгревът - Том 4 5.21. Тереза Керемидчиева
към текста >>
27.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г.
към текста >>
28.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г.
към текста >>
29.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г.
към текста >>
30.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас. На 26 септември, пълни с големи богатства, тръгнахме надолу.
Довиждане
на всички чисти места.Със сърдечен братски поздрав:
Б. БоевПисма на Боян Боев -Том 1 Глава: Екскурзия на Витоша Спомен на Борис Николов 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ Първото излизане на Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г.
към текста >>
31.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
32.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
33.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
34.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
Довиждане
вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител!
Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
35.
Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството
, 30.11.1922 г.
После си взимам
довиждане
и се прибирам.
Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.» И накрая каза: - Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата. Това е връзката с Учителя.
После си взимам
довиждане
и се прибирам.
Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата. Източник: 12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТАСава Симеонов Изгревът - Том 23 За един истински ученик
към текста >>
36.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Весела Несторова има това
виждане
в душата си.
“На двора имаше стара ябълка, чиито корени бяха оголени. Учителят накара някои братя да донесат пръст и да я обградят с циментирани камъни, за да не се измива пръстта. Помогна на старата ябълка.” На това малко пространство, само в границите на един селски двop Учителят извършва дейност, чието символично значение се отразява върху световните събития. Но за да се види това, човек трябва да има духовно зрение.
Весела Несторова има това
виждане
в душата си.
Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма.
към текста >>
37.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Но това вътрешно
виждане
на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава.
Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен. Дават му парите.
Но това вътрешно
виждане
на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава.
Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга.
към текста >>
38.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше
виждане
.
Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата.
И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше
виждане
.
Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра ПАША ПЕТРОВА ТЕОДОРОВА
към текста >>
39.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше
виждане
.
Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата.
И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше
виждане
.
Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра ПАША ПЕТРОВА ТЕОДОРОВА
към текста >>
40.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Това не било задача, а едно вътрешно
виждане
в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”.
Това не било задача, а едно вътрешно
виждане
в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя.
Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
към текста >>
41.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Какво е вашето
виждане
за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър.
МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА Разказано от Димитър Грива на Вергилий Кръстев Д - Димитър Грива В - Вергилий Кръстев В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра.
Какво е вашето
виждане
за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър.
Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли.
към текста >>
В: Какво е вашето мнение и
виждане
за концертно изпълнение на песни на Учителя цигулково, с орган.
Никаква хармония не ми харесваше. Професионално аз може да я хармонизирам, по един, по втори, по трети начин, а Учителят бил казал да се пее едногласно Аин фа Си. Вижте, при тази, при това откритие, което ми направи Кирил Икономов, аз още по-внимателен станах към песните. За мен това е метод за духовна работа, а не концертна проява. Аз не очаквам и не се надявам, че в един концерт ще имат това въздействие песните на Учителя, които биха го имали, когато се съберем в името на Учителя във време на беседите и въобще в Школата.
В: Какво е вашето мнение и
виждане
за концертно изпълнение на песни на Учителя цигулково, с орган.
Д: Виж какво, аз съм направил една песен и съм я записал. Това е "Бершитба". И я изпя един добър бас. Тя е записана. Когато записах в зала "България" Паневритмията, я записах и нея.
към текста >>
движение в светлина,
ясновиждане
, бел.
Той държеше да можем да издържаме на общественото мнение, да не сме зависими от другите. Има два вида влияние: има градивно обществено мнение; има и такова, което те отклонява не само от гибелните последици на порока, но най-вече от опасните рискове на добродетелта и така те тласка към удобната среда на масовото съзнание, към затъване в нищото. Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение. Пътят на твореца Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр.
движение в светлина,
ясновиждане
, бел.
ред.)”, т. е. умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток. Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор.
към текста >>
умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” –
виждане
на живота като неспирно движение, като поток.
Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение. Пътят на твореца Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр. движение в светлина, ясновиждане, бел. ред.)”, т. е.
умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” –
виждане
на живота като неспирно движение, като поток.
Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение.
към текста >>
42.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго
виждане
и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев.
А тези сведения са от 3.12.1927 г. и 15.12.1927 г. А когато Цанка Екимова, която по това време изучавала хиромантия, видяла ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо.
Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго
виждане
и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев.
(Виж „Изгревът", том VI, стр. 291, номер 40). А ето обяснението на Учителя за нарисувания Му портрет със затворени очи от Борис Георгиев: „Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи?
към текста >>
43.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
В тях поетесата проявява оригинално художествено
виждане
и склонност към декоративно изобразяване на природата:
Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план.
В тях поетесата проявява оригинално художествено
виждане
и склонност към декоративно изобразяване на природата:
През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва
към текста >>
44.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
В тях поетесата проявява оригинално художествено
виждане
и склонност към декоративно изобразяване на природата:
Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план.
В тях поетесата проявява оригинално художествено
виждане
и склонност към декоративно изобразяване на природата:
През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва
към текста >>
45.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
До най-скоро
виждане
и много мерси.
Ще да държи свещта да запечатим писмото. О, какъв вятър. Много, много мерси на моят мил татко. Бог да бди и ни пази. На Него уповавам.
До най-скоро
виждане
и много мерси.
Твоя Benita.* * * 18 юли, 1932 год. Езерата Скъпи татко, колкото повече идват тука, толкова по ми е мъчно още повече, че няма нито един ред, нито една дума. Не ми се стои тук и ако ти не дойдеш, ще си дойда. Тук почва да става като панаир.
към текста >>
НАГОРЕ