Търсене в текстове за 'без злоба'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 361 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете.
към текста >>

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
към текста >>

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
към текста >>

Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно.
Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове.
към текста >>

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.
Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
към текста >>

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява.
към текста >>

Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
към текста >>

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.
И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
към текста >>

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.
към текста >>

Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство.
Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи.
към текста >>

Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми.
към текста >>

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
към текста >>

Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
От 35 до 42 години - тялото на Любовта. От 42 до 49 години - тялото на Мъдростта. От 49 до 56 години - тялото на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието на дадени човешки органи и мозъчни центрове. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела. Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта. За да стане това, е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приготовление." 1. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА 2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
към текста >>

Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
към текста >>

Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога.
към текста >>

Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
към текста >>

Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината.
Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел.
към текста >>

Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота?
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
към текста >>

Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина.
към текста >>

Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна.
Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господстват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание.
към текста >>

Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия.
Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
към текста >>

Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен.
към текста >>

Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога.
Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат. 5 юли 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Любезна Г-жо М. Казакова,
Варна, 31.VII. 1903 г. Любезна Г-жо М. Казакова, Вашите две последни писма от 16 и 19 т.м получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България.
към текста >>

Любовта е неугасима, злобата, тлеюща.
Молете се да преуспее правдата и Бог да повдигне работници по сърцето Си. Не се опасявайте. Всичко работи за добро. Злото е временно, доброто е вечно. Правдата е неразрушима, неправдата, преходна. Любовта е неугасима, злобата, тлеюща. Да бъдем добри, да бъдем благи, да любим винаги, да сме готови да прощаваме, това е целта на живота, това и Бог желае от нас в този свят. Да се научим да се съобразяваме с Неговата воля, това е смисълът на живота, това е нашето добро. Срещата ни, запознанството ни, мислите ни, стремежите ни, желанията ни, това са Божии отреждания и Божии блага. Да се не отегчаваме, да правим добро според волята Божия. Желая да има повече сестри като вас, да се подвизават за доброто и благото на тоя народ.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

1912 Любезна В.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 11.10.1912 г. София 11.окт. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви. Бележките не са готови, те ще позакъснеят тази година за по-дълго време. Това зависи от стеклите се събития. Вий трябва да се предавате в размишления за служение на Господа. Гледайте да бъдете полезна по който и да е начин.
към текста >>

Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини.
Всякога трябва да мислим за това, което желае Господ. Доброто на своите ближни и доброто на своята душа. Трябва да се освободите от всяки предубеждения. Господ ще постъпва тъй, както е Нему угодно. И каквото и да се случи с нас, всякога трябва да благодарим Нему. Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини. Предайте моя поздрав на П. Киров, на Тодор, на г-жа Зуркова, на К. Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други. Господ ще изведе всичко на добър край. Ний работим и съдействуваме за постигание на целта.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.

*Любезни Костадине,С П.Ч.Рекох да ви напиша няколко реда, да ви държим в свръзка.
*Любезни Костадине,С П.Ч.Рекох да ви напиша няколко реда, да ви държим в свръзка. Вий, военните, знаете какво е да има човек връзка в мирно и военно време. Тя поддържа духа да е бодър и весел. всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога. Тая връзка дава смисъла на всичкия земен живот. Тя носи всичкото благо.
към текста >>

Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение.
всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога. Тая връзка дава смисъла на всичкия земен живот. Тя носи всичкото благо. във военно време, когато войникът изгуби връзка с цялата армия, той пада в плен. Така и в духовно отношение верующите попадат в тая грешка. Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение. Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето. Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието.
към текста >>

Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството.
Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа. И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето. Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието. Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството. И тъй, това е цяла наука на живота - да се разбира той правилно. Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче. Ако ленивият ме попита защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността. Ако любящият ме попита защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Тихо, без никакъв вятър.
Протоколите се записват от Димитър Голов IV.11 август, понеделник 1914г. 11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и студено. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло.В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза:- Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво."Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове. Тук виждаме, една майка пристъпва и иска нещо, като счита, че може да иска повече от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша.
към текста >>

Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях.И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно.
В това отношение служете си със следното правило: Събереш ли се с лош човек, не му давай дясната страна, защото ще узнае тайните, дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, когато108 дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна.Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях.И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно. Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна. Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно.
към текста >>

Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате.
И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите.Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им.За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се. Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна.Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна.
към текста >>

Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш.
Ясно ли ви е всичко това? Някои от събранието се обаждат: - Не, не ни е ясно.- Ако във вашия ум се крият някои малки препятствия и съмнения и някакви нежелателни чувства, тогава аз не мога да хвърля светлина в ума ви.На зададени въпроси се отговори:- Има молитви, изказани с механическо изговаряне, а има дълбоки чувства и желания, дето вземат участие и душата, и умът, силата и волята. При такава молитва Господ ни поставя от дясната страна. Лява и дясна страна, то е обширен въпрос, с обширни закони и правила, по които нашето тяло е направено.Аз бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху любовта, но Господ ми каза, че „ще им говориш върху 21 стих". Желание и мисъл не са едно и също нещо. Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш. Желание и искане също не е едно и също.Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение.Във вас, във всички вас аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои - по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряне. Някои казват: „Дали ще мога да направя това, което ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци.Стремеж и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре.На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори:- Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия. Господ когато каже, че ще даде, Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисея.
към текста >>

Повелението на Духа е чрез тази „Лозинка" всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата. Задължително е обаче „Лозинката" да се чете всеки ден. А всеки може да усвои един от изброените начини. Всеки да се моли според диктовката на духа си и Господ ще му покаже и упъти как да се моли. В духовния свят вие ще се намерите на еднаква зона, като всички на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази „Лозинка" всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само опасността за вас е изключена.Второ: В един от следните дни на седмицата: неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим споменаване на всички членове от Веригата, включително и ония отсъствуващите от нея, за които ще кажа допълнително за гостите на събора, а също така и за други съмишленици и приятели и роднини, за които се позволи отпосле. Като, при споменаване на имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Може в тия трите дни да правите този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави, под страх на страдание. Който избере един ден, този ден да бъде неделята и то задължително. Поменика правете непременно веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра.
Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време.Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят.
към текста >>

Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути.В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др.Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза:- Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици.
към текста >>

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири.Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?
към текста >>

И това терзание не произтича от незнание и безверие.
След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
към текста >>

Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание.
После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните?
към текста >>

" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?
Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк.
към текста >>

" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията.
Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
към текста >>

Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
към текста >>

Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>

Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.14 август, четвъртък 1914г.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото.
Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
към текста >>

Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка.
Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината.
към текста >>

Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени.Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си.И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви.Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам.
към текста >>

Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате.
Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си.И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви.Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели.После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го, както химикът анализира водата.
към текста >>

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири.Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил.Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?
към текста >>

И това терзание не произтича от незнание и безверие.
След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
към текста >>

Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват.Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание.
После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните?
към текста >>

" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?
Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
към текста >>

" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията.
Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени.
към текста >>

Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
към текста >>

Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
към текста >>

Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>

Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите.Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри.В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка. Изгревът - Том 11IV.16 август, събота 1914г.
към текста >>

9. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината".
към текста >>

Без него последния ще пресъхне".
Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност.
към текста >>

Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност.
Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.'
към текста >>

Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь!
към текста >>

Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи!
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
към текста >>

Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва:
„Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път".
към текста >>

Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот".
Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
към текста >>

Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
„Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп.
към текста >>

Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.
IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г.
към текста >>

критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г.
Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
към текста >>

Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти".
Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год.
към текста >>

Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege
към текста >>

Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп.
Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п)
към текста >>

„Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане.
През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.
към текста >>

Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм.
София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще.
към текста >>

Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
към текста >>

В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>

„Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси.
към текста >>

Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение!
д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр.
към текста >>

Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото.
Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
към текста >>

Какво има зад този кръг - безкрайност.
Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
към текста >>

Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове.
Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми.
към текста >>

Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
към текста >>

Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
към текста >>

Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
към текста >>

В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>

Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали.
Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр.
към текста >>

Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали.
А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени?
към текста >>

Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл на всеунищожение, и се мъчат да доказват, че душата не е безсмъртна.
-Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо. А нищо е отрицание на всяка реалност, както нула е отрицание на всяко число. Нещо не може да се превърне в нищо, както число не може да се превърне в нула. Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл на всеунищожение, и се мъчат да доказват, че душата не е безсмъртна. Това игродумство. Смъртта не премахва нищо. Нека почнем от веществения мир. Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира. Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция.
към текста >>

Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма.
към текста >>

И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи.
Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря:
към текста >>

А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
към текста >>

Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението.
Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата.
към текста >>

Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците.
Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили.
към текста >>

Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички.
към текста >>

Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата.
Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни.
към текста >>

Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа.
към текста >>

Това е безредица от областта на външната политика.
Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
към текста >>

Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние.
към текста >>

Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г.
към текста >>

Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние.
Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си.
към текста >>

Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти.
Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона
към текста >>

Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
към текста >>

А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие.
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт?
към текста >>

Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат.
XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода.
към текста >>

И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина.
към текста >>

Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна.
Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос.
към текста >>

Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно.
Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в.
към текста >>

Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости.
Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета.
към текста >>

Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните.
Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия.
към текста >>

Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога.
дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
към текста >>

По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма.
Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ.
към текста >>

Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието.
Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес.
към текста >>

И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност.
Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст.
към текста >>

Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ.
към текста >>

По обезверяването ще посоча само няколко примера.
Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална.
към текста >>

Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар".
За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име.
към текста >>

Аз съм слушал много други безверници.
Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите!
към текста >>

Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец.
„Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?!
към текста >>

Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?!
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст.
към текста >>

Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории.
към текста >>

Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии.
Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски
към текста >>

17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета.
И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с.
към текста >>

Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор"
Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести"
към текста >>

Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор"..
7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита.
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли.
към текста >>

Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги.
към текста >>

Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение.
Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
към текста >>

От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив.
към текста >>

17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?...
Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност:
към текста >>

Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4
към текста >>

ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР
По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият,
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно.
към текста >>

Човек е животно, тяло без душа.
И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример.
към текста >>

Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги.
към текста >>

Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение.
Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие.
към текста >>

От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други.
Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
към текста >>

Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие.
Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год.
към текста >>

Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
към текста >>

Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин.
към текста >>

плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г.
към текста >>

Мото: „Малко наука и човек става безбожник;
7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
към текста >>

Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
към текста >>

Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия.
повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
към текста >>

Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот?
към текста >>

За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
към текста >>

Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета!
Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
към текста >>

Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети?
към текста >>

„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига?
към текста >>

И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти?
Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава:
към текста >>

Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф.
Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
към текста >>

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43.
към текста >>

Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба:
Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43. За отмяна на окръжното предписание под N 33168 от 26 дек.
към текста >>

Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър.
1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени.
към текста >>

170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал.
към текста >>

Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени.
II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър. В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно N 30006 от 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени. Най-сетне с издаването на въпросното окръжно е нарушена и законната наредба, предвидена в чл. 8, ал. II от Закона за народното просвещение (resp. особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г.
към текста >>

По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му.
II от Закона за народното просвещение (resp. особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл.
към текста >>

надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в.
Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр. 1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва дасе отмени. Прилагам препис за противната, страна и един екзампляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от Министерството на Нар.
към текста >>

1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение.
Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр. 1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва дасе отмени. Прилагам препис за противната, страна и един екзампляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от Министерството на Нар. Просвещение и се имат пред вид преписките по двете окръжни: N 30006 от 13 дек. 1919 г.
към текста >>

2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното.
В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното
към текста >>

При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни.
11 от закона. Те влизат в атрибутите само на Министъра на Народното Просвещение. Наистина, че съгласно ... А от наредбата за одобрение и откупуванието на книги, списания и др. Министерството може да отмени дадено вече одобрение на някое списание, ако то промени своето направление, обаче, от това не може да се тегли заключение, че главния секретар е властен да издаде въпросното окръжно, когато, както се казва по-горе, самият закон не му е предоставил такава власт. А от всичко това става явно, че в случая главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, с издаването на обжалваното предписание е влязъл в атрибутите на Министъра и че същото предписание е незакономерно, тъй като е издадено от лице, което по закона няма право да го издава, поради което то подлежи на отменение. При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни. По тези съображения Реши: I. Отменява окръжното предписание N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и е забранено за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. II. Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение.
към текста >>

Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп.
към текста >>

Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука.
131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
към текста >>

VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
към текста >>

Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации.
към текста >>

2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти.
Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
към текста >>

В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
към текста >>

6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя.
Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости".
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии.
към текста >>

Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни!
Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн. II от год.
към текста >>

Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие.
10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата. Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф.
към текста >>

„Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>

Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д.
към текста >>

Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите.
И аз с много труд успях да я реализирам. Каторжен труд. 9. В реализацията на тази програма взе голямо участие Ефросина Ангелова-Пенкова, която ми изваждаше на ксерокопие всички мои заявки за онези статии, които ми бяха необходими от вестници и списания. Онова, което тук поместваме се дължи на нейния голям труд по търсенето, намирането и изваждането на всички статии. А това не беше лесно. Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите. А тя ги изваждаше на ксерокопия от Народната Библиотека, където работеше. По-късно и аз добавих тези, които пък аз имах, като архив и така се сглоби материала. Последователно, но с много труд, усилия и противодействия. 10. Искам да заявя, че материала се сглоби накрая, защото концепцията за този материал съществуваше горе, но ми я подаваха на части в съзнанието. Знаех как ще стане, по-точно, как ще изглежда, но това стана накрая.
към текста >>

Но без тяхно участие нищо не можех да направя.
На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая! 11. Иван Толев отдавна е прероден може би, по онази верига, за която той бе закачен, която съществува и днес. Тези сили съществуват. И те настояваха да се включи този материал в своята пълнота. А онзи, който ръководеше от Невидимия свят поредицата „Изгревът" оформи концепцията, даде ми я и аз я реализирах. Но без тяхно участие нищо не можех да направя. Те стояха месеци над главата ми. Беше невероятно изживяване. Едва се издържаше. 12. Учителят Петър Дънов отваря своята Школа 1922-1944 г. Както преди това, така и в Школата идват мнозина, като негови последователи.
към текста >>

Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити.
„Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота. Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това.
към текста >>

Примери безчет.
А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота. Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел.
към текста >>

Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика.
Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно.
към текста >>

10. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
Даниил Ласков и Михаил Калнев публикуват критически трудове. На 7 юли 1922 година на свое заседание Архиерейският събор обявявя Петър Дънов за самоотлъчил се от светата Църква. Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата. За това събитие може да се прочете в книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)" Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
към текста >>

Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
към текста >>

Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
към текста >>

Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ.
На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
към текста >>

Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо?
Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
към текста >>

Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
към текста >>

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
към текста >>

Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др.
към текста >>

и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>

Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр.
към текста >>

Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
към текста >>

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

11. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
към текста >>

Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
към текста >>

Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
към текста >>

Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ.
На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
към текста >>

Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо?
Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
към текста >>

Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
към текста >>

На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата.
Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
към текста >>

Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др.
към текста >>

и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>

Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр.
към текста >>

Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
към текста >>

Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

12. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

на група ученици (без Учителя)
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя) Тази екскурзия е записана от Олга Славчева. Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина),
към текста >>

Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
към текста >>

Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ.
1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св.
към текста >>

Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса.
към текста >>

Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой!
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой! Тук Елиезер [Коен - виж “Изгревът:, т. VII, с. 288-292; т. XVII, сн. 18] е в своята стихия.
към текста >>

Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога.
Прочел е почти всичките му съчинения: романи, драми, разкази, „Моето детство”, „Молитвата му”, „Изповедите му” и всичките му философски размишления. За Елиезера той е най-големият духовен гений след Христа, който е дал разрешение на всички нравствени проблеми.Позволявам си да му оспорвам малко, защото не всичко у него е разрешено по съвършената етика. Например той във „Възкресение” „спасява” Маслова, като кара разкаялият се изнудвач да се ожени за нея. Нима това е разрешение на тая проблема? Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с.
към текста >>

Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце.
Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка.
към текста >>

Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение.
Светят нощем тихо, ясно А всред тях, луна блести.Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове. Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се. Къде първом да гледаме?
към текста >>

Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя.
Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс. - Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
към текста >>

Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора?
Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс. - Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря. Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора? - закрещя сърдито старецът. - Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят.
към текста >>

Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце.
Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде! ”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола.
към текста >>

Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя.
Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
към текста >>

Ни мъка в нея, ни злоба
Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх.
към текста >>

Както небето без облак
Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората.
към текста >>

Както земята без бури.Песен като песен.
В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България.
към текста >>

Ни мъка в нея, ни злоба
Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето. Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове.
към текста >>

Както небето без облак
Навярно тук е написана историята на целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби на древен приказен дворец. Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук.
към текста >>

Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии.
Но каква тишина! Каква прелест и красота! И неволно в душата ни избликва песента:„Душата бива тук чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка на радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии. Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки на богато раззеленило се дърво. Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение. Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим.
към текста >>

Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост.
Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала.
към текста >>

Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край.
На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец.
към текста >>

13. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ .
Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката. Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ . Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии.
към текста >>

Безсмъртието е за в бъдеще.
В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора.
към текста >>

Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение.
Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача.
към текста >>

Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили.
Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то.
към текста >>

За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост.
Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил така. Има вече турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла. За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовление за нова война. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил, въпросът е решен, има си програма. И като се натисне бутонът, всичко е свършено.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година.
към текста >>

Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка.
Слънцето се скрива зад ръждиви облаци, но устремът ни е тъй голям, тъй неудържим, че и циклон да има няма да го забележим.Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием. „Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани устни. Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква.
към текста >>

Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека.
Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата.
към текста >>

Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”.
Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха.
към текста >>

То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>

Зора без лъчи, без слънце. Потегляме.
Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем.
към текста >>

Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша. Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
към текста >>

Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
Отдалече блести и ламбата - слънце на нашата школа. Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година.
към текста >>

Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка.
Слънцето се скрива зад ръждиви облаци, но устремът ни е тъй голям, тъй неудържим, че и циклон да има няма да го забележим.Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием. „Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани устни. Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква.
към текста >>

Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека.
Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше.Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата.
към текста >>

Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”.
Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем.Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива. Стремително пътуваме нагоре, като че ли ни беше обещано несметно съкровище. Всички изглеждат бодри и весели, макар че изгубили доста и без това от своя едвам докаран „фасон”. Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха.
към текста >>

То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>

Зора без лъчи, без слънце. Потегляме.
Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън. Как минахме тая нощ. Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем.
към текста >>

Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша.
Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша. Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
към текста >>

Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
Отдалече блести и ламбата - слънце на нашата школа. Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада.
Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава. Само гърба й, подобно гръбнака на мощно животно, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи. Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора?
към текста >>

Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска.
Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната.
към текста >>

Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната.
Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име. Приличаше на безгласна песен, на молитва, на хвала.И наистина, целта биде постигната. Вместо да тичаме с луд бяг към нашите хранителни вързопи, ние бавно, бавно заслизахме, понесли в душите си още едно неизречено чудо, чудо на Духа - Висшия разум, който има „друга храна”, с която можеше да утоли глада си. Неволно, устните ми шепнеха жарка молитва: „Господи, Боже наш, искам да служа на Тебе, комуто служи и Учителя”.На групи, на групи слизаме из кичестата гора. Разно обагрените ни облекла, всред тая зеленина приличат на красиви пъстрошарни цветя.Слънцето тъй много напече, тъй много ни сгорещи, че трябваше бързо да се преоблечем. Ел Шедар ни приюти с горещ чай и закуски до насита.Какво щастие! Но как стана тъй, че седнах на трапезата до Учителя!
към текста >>

- Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др.
И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др. - Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима!
към текста >>

Безсмъртието е за В бъдеще.
Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление.
към текста >>

Безсмъртното ви тяло сега се гради.
Това е една хубава, красива наука. Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството.
към текста >>

Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили.
Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа.
към текста >>

За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост.
Всички философствания, Всички науки трябва да се изменят. Бог е решил това. Има Вече турен план. Човечеството не може да живее В тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо! За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова Война. Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил.
към текста >>

17. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.***
Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** 3. Спомен на Борис Николов: Нападението срещу Учителя 1936 год. Божието възмездие 4. Спомен на Веска Величкова: Побоят срещу Учителя Спомен на Елена Андреева Побоят върху Учителя през 1936 година
към текста >>

А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>

Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.
към текста >>

Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи.
Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
към текста >>

Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх.
към текста >>

Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>

" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона.
към текста >>

В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката.
Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване.
към текста >>

" Безспорно, всички бяха потресени от този случай, но въпреки това Учителят остана верен на Бога и си продължи работата с класовете и продължава да чете лекциите си.
И Му зашлевява една силна плесница и му нанася удари с юмруци. В това време брат Кавалджиев изчезва от салона, избягва. Спомням си, Учителят получава пареза, както е писано от брат ми. Тогава помня, когато се научават, сестра Елена Андреева казва: "Много грозно постъпихме, как не можахме да бъдем покрай Учителя в това време? Как изпуснахме този момент? " Безспорно, всички бяха потресени от този случай, но въпреки това Учителят остана верен на Бога и си продължи работата с класовете и продължава да чете лекциите си. Учителят продължи въпреки тежкия си говор, който получи от тая пареза. В: Говора Му се намали. Веска: Говора се утежни. В: Утежни. Веска: Да.
към текста >>

И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи.
Веска: Говора се утежни. В: Утежни. Веска: Да. Заметли се някак говора Му, но все пак говореше и си спомням един хубав неделен ден, когато след беседа ние с моята приятелка Райна Калпакчиева се разхождахме така пред салона, Райна Найденова вече по съпруг, Учителят излезе насреща: "Рекох, нали и вие ще дойдете на Рила? " А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят .Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова небудни съзнания.
към текста >>

18. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.
към текста >>

Без да пита Учителя, той го хвана под ръка и Му помогна, за да се движи.
Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана под ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
към текста >>

Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше.
Ами за Коледа, тоя празник празнувал си се е? Е.А.: Празнувахме го. В.К.: Бъдни вечер. Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа?
към текста >>

Е.А.: О, да. Обезателно.
Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска.
към текста >>

" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава.
Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона.
към текста >>

В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката.
Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване.
към текста >>

А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>

Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.
към текста >>

Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи.
Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
към текста >>

Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх.
към текста >>

Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>

19. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>

Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.
към текста >>

Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи.
Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
към текста >>

Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх.
към текста >>

Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>

Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно.
Когато Ти беше в Мърчаево, бе особено очебийно. Вярно е, че веднъж седях малко до Теб, но после, колкото пъти отивах, като че ли не ме искаше и трябваше да се връщам умъчнена на Изгрева. Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда. Значи сама си избрах това положение. А аз плачех и се сърдех на Теб. Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно. Да обърна не четвъртинката си, както някога ми каза, но направо да се обърна към Тебе в мисли, чувства и постъпки и живота ми да бъде за теб. Чрез моят живот в Словото Ти.На Рила допуснах и друга грешка с Учителя. Сутрин ние се качвахме на хълма, четяхме беседи. Нещо тайно ми шушнеше да си записвам мислите, които ми харесват и да ги казвам на Учителя. След Молитвения връх отивах винаги при Учителя, който седеше пред палатката си в онази 1936 г.
към текста >>

20. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>

Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.
към текста >>

Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи.
Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
към текста >>

Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх.
към текста >>

Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>

Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно.
Когато Ти беше в Мърчаево, бе особено очебийно. Вярно е, че веднъж седях малко до Теб, но после, колкото пъти отивах, като че ли не ме искаше и трябваше да се връщам умъчнена на Изгрева. Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда. Значи сама си избрах това положение. А аз плачех и се сърдех на Теб. Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно. Да обърна не четвъртинката си, както някога ми каза, но направо да се обърна към Тебе в мисли, чувства и постъпки и живота ми да бъде за теб. Чрез моят живот в Словото Ти.На Рила допуснах и друга грешка с Учителя. Сутрин ние се качвахме на хълма, четяхме беседи. Нещо тайно ми шушнеше да си записвам мислите, които ми харесват и да ги казвам на Учителя. След Молитвения връх отивах винаги при Учителя, който седеше пред палатката си в онази 1936 г.
към текста >>

21. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>

Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
към текста >>

Ние се събрахме в салона без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>

На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент.
Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството. Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на кръст, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека. Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре.
към текста >>

Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи.
Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
към текста >>

Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек. Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх.
към текста >>

Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня. Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>

Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг.11.II.1936 год., с.
Отивам къде тях, ето Иванчо Антонов, Стоянка Илиева и други. Припомних си, че съм си забравил шапката някъде в гората, та се затекох и се върнах, на с голяма бързина, сякаш хвърках.Времето полуясно. Слънцето грее. По Чепино, Витоша и другите планини наоколо мъгли лазят. Няма сняг отпреди Коледа досега и все топло време. Изненадва ме случаят, че в Равна можело да се мине зима без сняг.11.II.1936 год., с. РавнаСън: Сънувах, че съм във Водица. У Петър Иванов съм. Там са баща му и майка му. (Майката на Петра се е поминала преди няколко години.) Майка му стои при него, а баща му стои отстрана и плаче и то започна да плаче, като отидох пред него и започнах да му говоря. Казах му, че няма да забравя добрините му, че той ми помага, дава ни жито, кога ние го свършвахме и пр.
към текста >>

Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира.
Говорих след това с Петър по въпроса за учителствувамето ни и пр. Мъчно му бе на дядо Иван, защото Петър го е изгонил. * Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира. От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе.
към текста >>

Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо.
И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе.
към текста >>

Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук.
Само на далечните хоризонти се забелязваха облаци, а иначе ясно. Слана паднала по земята, но денят ще бъде ясен, топъл.Сьн: Сънувам, че съм при учениците в занятие. Внезапно влезе инспекторът, училищният инспектор, по име се каза Бръчков, обаче по физиономия бе човек с малко продълговато бяло лице, с бяла брадичка, мустаци и коса, разчесана наназад. Приятна физиономи. Влезе и веднага се залови на работа с учениците. Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
към текста >>

И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва.
Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко.
към текста >>

И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание.
Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява. *
към текста >>

Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях.
Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали. Малко ми е срамно, че не съм облечен както трябва. До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща.
към текста >>

Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й.
Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо.Ето, по обед дойде земетръсът. Пристигна Горанка Атанасова. Младо, 17-годишно момиче. Пламнали очи, със запалени, разжарени чувства. Изпърво тя внесе известна вълна, но вътрешно аз се овладях и останах безразличен на погледите и чувствата й. Тя седя няколко часа. Не прави въпрос да си отиде. Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта.
към текста >>

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>

И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах.
Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м. Пътувахме в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група пътувала Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия. Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло.
към текста >>

Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде.
Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец. Германецът ще отпътува, аз приготвих нещо за вечеря. Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна. Колко леко, радостно се пътува нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш. Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека.
към текста >>

Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване.
В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител. И Стоицев му каза няколко упрекни думи и се разделихме.
към текста >>

Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна. И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския проповедник в Бургас Методий Ж. Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява.25.Х.1936 год., неделяСън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца.
към текста >>

Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден.
към текста >>

Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци.
Питат ме с учудване нашенци, като че и Неделя Петрова ме питаше каква е тая работа с мене. Аз им отговарях, че съм настинал и съм осакатял. Но в мене си си разсъждавах, че настивката е външен претекст, но съществената причина за повредата и сгърчването на краката ми е, че аз не съм изпълнил волята Божия тъй, както Учителят ме е учил. И че аз, за да ми се повредят краката, не съм духовно добродетелен. В мен е нарушена добродетелта, и че аз трябва да се изправя вътрешно пред Бога и всичко ще се поправи. Лошава картина, лоша и отвратителна гледка е човек да е без крака и само по колене с кокили и патерици да върви, особено аз, който съм здрав физически.След горния сън сънувах, че отивам аз и много други да учителствуваме някъде далеч, та си товарим багажа на каруци. Че уж на Христо Модев Верка (сега е моя ученичка в III отделение), и тя учителка. Но си взема за завивка едно палто. Аз я увещавам, че това е невъзможно, тя ще изстине с такава завивка. Имаше и много други познати учителки, но все сега мои ученички, с които заминавахме заедно. *
към текста >>

Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва.
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв път се забелязаха първи снежинки. Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка.
към текста >>

В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина.
Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия. Облечена с лятно палто. Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено.
към текста >>

Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни безпокойства, задето забавила да ми пише.
Потеглих си, като се бе стъмило. Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал пътят от дъждовете и снега. Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр. Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни безпокойства, задето забавила да ми пише. В 11 ч си легнах.5.ХI.1936 год., четвъртъкСън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора. С мен са и тазигодишните ми ученици и ученички. В една голяма гора намерих Цеко Изгревския. Вървейки, на едно място аз изоставих учениците си и отминах напред. Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед.
към текста >>

Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място.
Сбогувах се и си тръгнах. Дойде и Еленка. На Василовския хан ми казаха, че числото на автомобила било попълнено. Вземах си билет за втори автомобил. Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна. През целия път пях песента „Да имаш вяра" от Учителя. С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с.
към текста >>

Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в.
Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна. През целия път пях песента „Да имаш вяра" от Учителя. С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития. Аз гледам, пред зданието, пред което са седнали, един израстък от дебело дърво, което е прерязано и останало само дънището. Върху самия отрез е изобразено от само себе си устройството на човешкото ухо: на външното, средното и вътрешното.
към текста >>

Събудих се в 4 без 25.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот".След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното".
към текста >>

Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>

След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша. След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи. Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. *
към текста >>

Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно.
Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша. След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи. Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. * Тая сутрин бе облачно, както и вчера.
към текста >>

Отнася се много любезно.
Времето бе добро.22.ХI.1936 год., неделяСъбудих се в 5 и 25. Станах.Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена. Не се възбуждам и не искамда се занимавам с низши чувства.
към текста >>

На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена.
Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно. После каза, че тя е женена и че си има мъж, който отсъствува някъде. Предстоеше да нощуваме в това село у тия именно хора. Тая млада невеста поела, а аз и Еленка ще спим заедно на едно легло. На Еленка й прави впечатление, че спокойно си лягам, без да ми обръща внимание, че домен ляга любяща ме Елена. Не се възбуждам и не искамда се занимавам с низши чувства. Тя ляга и все ме гледа в очите. * Направих си наряда и четох и преписвах изпратените резюмета от Еленка. Като станах, западът бе облачен, а изтокът ясен, а на разсъмване докъде 12 ч бе гъста, променлива, влачаща се мъгла.
към текста >>

" Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме.
Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко. В 10 ч си дойде и Йосиф Петров, Софийка и Лидия. Лопогледнаха ни в очите, да прочетат нещо, аджеба, дали стана нещо, да се завърза някаква работа, отношения между мен и омърлушената им дъщеря. Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо.
към текста >>

Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях.
Понеже аз не дадох повод, така поусетиха от израза на дъщеря си, че не е весела, значи нищо не станало. Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не, Йосиф каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече? " Аз замълчах и се поде друга тема - за живи, за умрели, за безсмъртието на човешката душа.В 11 ч се разотидохме. В 12 си легнах.23.ХI.1936 год., понеделникНощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари.Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа.
към текста >>

От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова.
След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит.
към текста >>

Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора.
Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София. Тая нощ спах добре.1 .ХII.1936 год., вторникСтанах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи. Извадих си беседите и ги наредих върху една маса.
към текста >>

Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка.
Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.12.ХII.1936 год., съботаВремето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено.
към текста >>

И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината.
Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи.
към текста >>

Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше.
Ами за Коледа, тоя празник празнувал си се е? Е.А.: Празнувахме го. В.К.: Бъдни вечер. Е.А.: На Бъдни вечер се събирахме. Понеже нали народа го празнува всеки в дома си. Имаше доста бездомници на Изгрева и за тях се правеше. И Симеонов ще отиде с цигулката в салона. Които отидат и всеки донесъл по нещо, ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа?
към текста >>

Е.А.: О, да. Обезателно.
Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска.
към текста >>

22. Разговор с Учителя ('Вътрешната свобода'), записан от Боян Боев, 22 декември 1937 г.

Работите в любовта не са объркани, а в безлюбието.
Това е механически. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е любов. Каквото направи той, намираш го добро - това е любов. Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Работите в любовта не са объркани, а в безлюбието. Ако с една постъпка спрямо някого ти го ограничаваш, ти си отговорен, но ако с нея го подтикнеш към Бога, ти ще бъдеш възнаграден. Женитбата е временен човешки порядък. В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга.
към текста >>

Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр.
В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга. Божествените женитби изключват други жени. Еднобрачие има там. Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят. Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сдобият с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват.“
към текста >>

23. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Нали всички сме без закон – без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон.
Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно. Реплика: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия задължения важат ли и за тях? Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме някого: всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон – без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. Сега например в България наложиха трудовата повинност със закон. Е, не върви! Може да има трудова повинност, но тя първо трябва да се подхване идейно. Съзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от Любов.
към текста >>

Жените са без мъже.
Това са философски въпроси, затова трябва специално време. Най-първо трябва да се определи какво нещо е мъж и какво – жена. Аз съм казвал, че сегашните жени са развалени мъже. Досега Природата е работила върху жената. За жената има един модел, а за мъжа още няма. Жените са без мъже. Няма го още мъжа. Не е дошла още Мъдростта. Вследствие на това в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Съществено нещо липсва. Ами и жената я няма.
към текста >>

Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“?
Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“? Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение?
към текста >>

„Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване.
Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение? „Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“ От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот.
към текста >>

Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят, ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат.
От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот. Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят. Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят, ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат. Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече.
към текста >>

В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари.
Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбения да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър. Това е учението на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“. Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи.
към текста >>

Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете.
Господ ни е дал Живот да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например, ние приемаме храна, в която се съдържа Живот. Ако имаме Любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи, необходими за съграждане на Новия Живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любят. Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете. На онзи, който твърди, че не може да люби, ще му кажа, че постепенно ще започне да умира и ще го сполетят всички неописуеми страдания. Защо? Защото не приема Любовта. Ако баща ти е възложил да пренесеш товар от сто килограма за един час или за сто минути, какво трудно има във всичко това? Трудно е ако трябва да пренесеш стоте килограма наведнъж. Но ти започни, пренеси първо десет килограма, след това – други десет и т.н., докато пренесеш всичките сто кила, така, както баща ти е поръчал.
към текста >>

„Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас.
По нататък в наряда се казва: „Да сме твърди“, т.е. като те забият на едно място, да бъдеш като кол – нищо де не те разклати. Дървото е твърдо, но измести ли се веднъж, смъртта го очаква. И вие в убежденията си гледайте да бъдете твърди, корените ви да бъдат дълбоко. Разклатят ли се вашите корени, въпросът ви е приключен. „Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. „Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина.
към текста >>

Безпределната Мъдрост ни оживи.
„Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси.“ И накрая, след като една душа е работила, тя въздига очите си и казва: „Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти, ние свършихме делото Ти и въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин! “ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин! “
към текста >>

Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение.
Когато удари за тебе Божият звънец, ще влезеш в клас и ще учиш. Казвам на един мой приятел от София да дойде вечерта на събрание. – „Ще видя, имам работа.“ Ако тази вечер Господ те повика, няма ли да оставиш наполовина работите си? Щом стане въпрос за Училището, всичко ще напуснеш! Не сториш ли това, ще дойдат и ще те вземат по същия начин. Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение. Когато влезете вътре ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището“. Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли! “ Сега, искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно“.
към текста >>

24. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева.
Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна. Учителя я е пазил от ревността и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева. След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена! " Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат. Това е в 1938 година. Помощникът й е бил брат Боян Боев. Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели.
към текста >>

Савка без да пита Учителя беше започнала да пости.
Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето?
към текста >>

Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата.
към текста >>

А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя.
Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост?
към текста >>

НАГОРЕ

0.60711789131165