НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
184
резултата в
40
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.
, 16.08.1907 г.
Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото
чувство
, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека,
шестото
течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека.
Киров, К. Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза:Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят.В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни.
Първото магнетическотечение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото
чувство
, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека,
шестото
течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека.
Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък.Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност. Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си. Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш.
към текста >>
2.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
- Учителю, аз по вътрешно
чувство
усещам кои песни са важни.
(14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше. След това каза: - Във външния кръг вие можете да сложите „В началото бе Словото", „Ще се развеселя", „Имаше человек", „Бог е Любов".. .
- Учителю, аз по вътрешно
чувство
усещам кои песни са важни.
Учителя разгледа внимателно Пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителя радостно ни погледна:
към текста >>
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон —
шестоъгълна
звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА Правилно поставеният Пентаграм е с върха нагоре. Никога не трябва да се обръща с върха надолу. (12) Пентаграмата представя човек с разтворени ръце и крака.
Когато е нагоре е знак на Христа, а с върха надолу — знак на Сатаната, за разлика от знака на Соломон —
шестоъгълна
звезда или два триъгълника, единият светъл с върха нагоре, символ на висшето в човека, другият тъмен, символ на низшето с върха надолу.
Знакът на Учителя е равностранен триъгълник, чиито страни отговарят на трите добродетели: Любов, Мъдрост и Истина. (1) Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие.
към текста >>
Ако се разгледа
шестоъгълника
, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)
Ако се разгледа
шестоъгълника
, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот.
Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
към текста >>
3.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Още по-нагоре е
шестото
езеро - Сърцето.
Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг.
Още по-нагоре е
шестото
езеро - Сърцето.
То е най-дълбокото от Седемте езера. Който дойде до Сърцето неволно престава да говори и има силно желание тук да прекара в съзерцание по-дълго време. Изкачваме се още по-нагоре до Седмото езеро - Шемхал, или Главата. Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи.
към текста >>
Шестото
нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”.
За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният.
Шестото
нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”.
Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго.
към текста >>
Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал
чувството
, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото.
Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО.
Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал
чувството
, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото.
Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто.
към текста >>
Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено
чувство
, оживяват, населени с мили, разумни Същества.
Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места.
Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено
чувство
, оживяват, населени с мили, разумни Същества.
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме.
към текста >>
Към петото и
шестото
езеро имаше такива плочи.
С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат.
Към петото и
шестото
езеро имаше такива плочи.
Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души.
към текста >>
4.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
5.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
6.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
7.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
10.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
12.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
13.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с
чувство
и действие.
Също и отношението на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене. Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр. Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно. Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг.
Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с
чувство
и действие.
На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу. Питагор е посветил 20 години, за да му кажат само една дума. Аз днес ви казах една велика истина. Светът е направен от разумни същества.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
15.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Едно изречение ще ви дам за днес: Мисъл, която е красива,
чувство
, което е благородно, постъпка, която е добра, са приятели добри.
- За да дойде любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо да си красив? - За да дойде и те посети любовта. Трябва да има у тебе нещо, за да те възлюбят.
Едно изречение ще ви дам за днес: Мисъл, която е красива,
чувство
, което е благородно, постъпка, която е добра, са приятели добри.
Приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. [1] „да наследиш земята" е написано над „да влезеш в Царството Божие". (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 11.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме. Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч. Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето).
към текста >>
Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.
Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 - обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека. Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
18.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
19.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
20.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Да знаем една мисъл и едно
чувство
от какъв род е.
Това е въжето. Доброто е истинското богатство, с което човек може да разполага. Всякой ден трябва да занесете по една мисъл да приложите през деня. Слабият в себе си да се насърчава, а със силния какво трябва да правите? Всяка една погрешка разумно трябва да се изправи.
Да знаем една мисъл и едно
чувство
от какъв род е.
Непреривен трябва да бъде успехът на човека. Всеки ден трябва да прибавя по нещо. Винаги да гледа на доброто в себе си и да не се спира на погрешките, и да не се цапа. Трябва да се изхвърлят всички излишни неща. Два пъти ти не може да направиш една погрешка.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
21.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
22.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
23.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
25.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Едно
чувство
, една мисъл да има тяжест.
Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес.
Едно
чувство
, една мисъл да има тяжест.
В живота ний искаме сега да се разтоварим. Ще хвърлите всичките петала. Светът е направен за нас, да се учим. Никакви мухи. Най-първо ще се учиш, после ще слугуваш.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
31.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
32.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 18 август от спомена на П. Ганев: 18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.
към текста >>
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
33.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
След като се свършиха упражненията, потеглихме за гъби към Дамга и Пазар-дере. Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз. Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само
шестото
езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
към текста >>
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
На Дамга се не качихме.Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч.Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Вече часът бе къде 11 1/2.Потеглихме към
шестото
езеро (Сърцето).
Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака. Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова. Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
към текста >>
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към
шестото
езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На връщане вземах една плоча под сипея под
шестото
езеро и направо слязох на Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
към текста >>
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
Благословено
чувство
благое,
Чувство
всемудрой Любви!
Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать! Звезди - подружки!
към текста >>
34.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село.
към текста >>
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
към текста >>
35.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село.
към текста >>
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
към текста >>
36.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село.
към текста >>
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
към текста >>
37.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
" Той имаше много хубаво
чувство
към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение.
Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш?
" Той имаше много хубаво
чувство
към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение.
Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника.
към текста >>
Тъй че той имаше хубаво и предано
чувство
към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная.
Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота. Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение.
Тъй че той имаше хубаво и предано
чувство
към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
към текста >>
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница.
Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една
шестоъгълна
форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село.
към текста >>
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е
чувство
и на сърцето ми.
Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
към текста >>
38.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно
шесто
чувство
, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек.Та казвам, всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават вечния живот. А вечният живот е разумен. Той е само за разумните хора. Новораждането е също така процес, който става в човешкото съзнание.Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина.
Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно
шесто
чувство
, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една мъжделива светлинка. Това е факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия.
към текста >>
39.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Франгов, Търново, 1926 г.)След получаване
шестокпасното
си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год.
Свищов-принос към историята му. - Свищов, 1929, с. 350-353.Никола А. Славков. Преживяващ старините си в родния град, Свищов, Никола Славков е роден на 21 юни 1851 год. (От юбилейната сбирка на Св. П.
Франгов, Търново, 1926 г.)След получаване
шестокпасното
си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год.
да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание.
към текста >>
Тя е
чувство
, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие.
Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът! Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта! Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси.
Тя е
чувство
, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие.
Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто.
към текста >>
Да помагаш на този, който ще излъчи съответно
чувство
на благодарност.
Милосърдието се изразява в най-красиво отношение. Обаче милост без святост прави погрешки! Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство.
Да помагаш на този, който ще излъчи съответно
чувство
на благодарност.
Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa! Благодарността е чувство, което има непреривно отношение към Бога. Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога!
към текста >>
Благодарността е
чувство
, което има непреривно отношение към Бога.
Милостта трябва да бъде и свята! Когато човек има мъчнотия, най-напред да осведоми хора, които му мислят доброто. И в закона на помощта трябва да има равенство. Да помагаш на този, който ще излъчи съответно чувство на благодарност. Благ – дар, благо, което струва много повече от всяка парa!
Благодарността е
чувство
, което има непреривно отношение към Бога.
Благодарността съдържа най-вкусното духовно благо! Благодаря – дарявам най-сладък дар! Дарявам от благото, което съм получил от Бога! Внасяш това благо в банката. Това е осигуровъчната банка.
към текста >>
40.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на
висшестоящи
хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си.
Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си.
Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на
висшестоящи
хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си.
Веднъж, през 1924 г. Учителят казал на Борис: “Ти ще пишеш разкази за животните”. Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля.
към текста >>
Борис Николов поема този пост с високо
чувство
за отговорност пред Бога и пред братята.
В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят. На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран Борис Николов. Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине.
Борис Николов поема този пост с високо
чувство
за отговорност пред Бога и пред братята.
През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя:
към текста >>
НАГОРЕ