Търсене в текстове за 'Чиста мисъл'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 624 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.
Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.
към текста >>

Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.
Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.
към текста >>

За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап.
Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св. Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г.
към текста >>

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

26. Петър Дънов е бил и коминочистач.
да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.
към текста >>

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.
Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае.
към текста >>

Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.
26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251.
към текста >>

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.
Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
към текста >>

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.
През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
към текста >>

3. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.
Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
към текста >>

И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
към текста >>

И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
към текста >>

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
към текста >>

Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>

Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти.
Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?
към текста >>

Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо.
Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк – да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, теб думите много те смущават, ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш.
към текста >>

5. Учителя дава 'Добрата молитва'

Без ум няма мисъл.
Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила.
към текста >>

Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага.
към текста >>

Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл.
Утринна молитва Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
към текста >>

Ще отговаряте в положителен смисъл.
Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха! Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила. Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? - Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен.
към текста >>

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот.
„Бог е Любов". Плодовете на Духа. „В начало бе Словото". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш." Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом.
към текста >>

Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина!
Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума налюбовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви, Святий, Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже' „многомилостиви" вместо „милостиви". Не, няма по-силни думи от „Милостиви, Святи и Благи Господи". Когато произнасяте тия думи Господ ще ви слуша.
към текста >>

У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват.
Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличатхората от вас. Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение.
към текста >>

„Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна."
Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

И любовта е чиста и безкористна.
Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават. Сега на вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в него няма измена. Проверявайте и изпитвайте духовете. Когато Господният дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилвание. И любовта е чиста и безкористна. Може да ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят.
към текста >>

В тази обич има смисъл на живота.
Нека търсят първом Царството Божие и всичко друго ще им се приложи. Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията любов, която ний възприемаме. Трябва да се научим да обичаме Господа. В тази обич има смисъл на живота. Нека да бъдем чистосърдечни, искрени, дълготърпеливи и желающи доброто на всички. И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се, Този, Който сега ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви, бъдете прочее верни на тая любов.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Те са пътеводители към вечния - към очистването и пречистването на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля.
Има минути, часове и дни в живота, когато кръгозорът на душевния мир се помрачава. Но това е тъй естествено, както развалата на времето. Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време на време не се показваха тъмните облаци - неприятни са те на человеците, неугодни са те на техните чувства, но и те носят свои благословения на земята и растенията. Онзи, Който е устроил всичко, предвидил е кое ще бъде най-добро. Земният живот, земното щастие не са цел, те са средства за постигане на небесните блага и добрини. Те са пътеводители към вечния - към очистването и пречистването на душата, усъвършенствуването на духа Смисълът на живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля. Вий всинца се нуждаете от пълна чистота на сърцето - чистите по сърце ще видят Бога. Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето.
към текста >>

Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили.
Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите. Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко.Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания.
Това дружение на Господа с твоя дух те пази като зеницата на очите си и пази тия свежи връзки на Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си.Псалом 39, cm. 4. Тогава всичко ще ти бъде ясно и пътищата Божии ще те радват. Духът ти ще бъде бодър и Господ ще ти изпраща Своите благословения навреме.Може да се служи Богу по три естествени пътища:1) Първият път е свободната воля. Добродетелта е основа. Тук се явява свободната воля. Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко.Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания. Волята трябва да подчини интелекта. Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове.Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един разумен акт.Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли.
към текста >>

Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове.Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл.
Добродетелта е основа. Тук се явява свободната воля. Тя е свят на най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко.Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания. Волята трябва да подчини интелекта. Не трябва да се боим от лукавите духове. Както във физическия свят човек е подчинил зверовете, така и в духовния свят той трябва да подчини лошите духове.Принципът е да се подчини волята на Божествената мисъл. Свободната воля е един разумен акт.Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта.3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията.Трябва да се минат всичките стъпки, за да се дойде до съвършенство.
към текста >>

9. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла?
Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи.
към текста >>

В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.
Георгиев, К. и Е. Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат. В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж.
към текста >>

10. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората.
Щом възлезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, за да помагате на вашите страдащи близки. Затова в сегашния период вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас. Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от Божественото. И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория.
към текста >>

В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената.
към текста >>

Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът.
към текста >>

Бог страда, но не в този смисъл, както хората разбират.
Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира и другото. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, да помагате на вашите страдащи. Затова при сегашния живот вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма любов.Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека и когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както хората разбират. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват в Господа и затова Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всичките вас, защото сте свързани от Небето, тъй както вие съставяте една верига, едно клонче, насадено в Божественото, и ако не може да се ползувате, то се пристъпва към отр[яз)ване - за да се освободи общият организъм от страданието.Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория, те са неща, които са велика Божествена Истина, която вие ще проверите. Те са аксиоми. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, защото са деца, но когато станат възрастни, вие сте взискателни.
към текста >>

И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано.
то веднага казало: „Мамо! " И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в живота са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се. например, формите на параходите, железниците и пр. Този, Който всъщност мисли, Той е Господ, Който съставлява организма на Вселената и този, който иска да има нови мисли, трябва да е свързан с Бога, защото там е изворът.Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си.
към текста >>

Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
" И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в живота са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се. например, формите на параходите, железниците и пр. Този, Който всъщност мисли, Той е Господ, Който съставлява организма на Вселената и този, който иска да има нови мисли, трябва да е свързан с Бога, защото там е изворът.Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа.
към текста >>

В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом.
към текста >>

По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта).
465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел. на съставителяВергилий Кръстев)3. Осиновяване Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа. Преди 2000 години баба ми Величка е била римски патриций, началник на голяма римска войска, която преследвала жестоко християните. По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
към текста >>

11. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза:- В живота мъчнотиите ще дойдат. Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които черната ложа чрез разните мисли прави.Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо.
към текста >>

Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма.
Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава. Затова в желанията си, които искате да използувате, гледайте обмяната и залогът да са чисти. Съвременното богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.Васил УзуноВ пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света? ,Не е ли това доброволен отказ от всичко? - Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено. Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят.
към текста >>

Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любовТам, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост.
Молете се за тях и искайте Господ да ви ги покаже где са и Господ ще ви ги покаже.Три неща изисква Духът Божи: да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любовТам, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти?
към текста >>

Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението.
Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои? Отношението на другите.
към текста >>

Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог.
Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване.Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.Размишлявай добре и върши волята Му.
към текста >>

По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма.
Не е ли това доброволен отказ от всичко? Това е само една икономия, за да не се влиза в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да има бедни. А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено.
към текста >>

Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено.
По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае. Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искане има даже бой.
към текста >>

Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов.
Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и здрав Живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание на Мъдростта за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти – Мъдрост? Какво искаш – Знание?
към текста >>

Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението.
Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно – измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли, най-после, сърцето двигател на всичко? Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението. Какво те смущава – бъдещето? Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои – отношението на другите? Тури го настрана и не мисли за него.
към текста >>

Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря.
Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ.
към текста >>

Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог.
Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост.
към текста >>

Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта.
Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.
към текста >>

Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас.
Тия мъчнотии могат да бъдат във физическото, Астралното или Менталното поле, т.е. те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии.
към текста >>

12. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим?
към текста >>

Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО 11 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК В девет и половина часа сутринта събранието се подкачи с „Добрата молитва“ и изпяването на „Возкресение Твое“, прочитането от г-н Дънов на 105 Псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов каза следното: — Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим? “ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи.
към текста >>

Тази мисъл схващате ли я?
Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате борбата не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа; и със силата на Духа, с ножа на Голиата отряза главата му. Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос. Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40).
към текста >>

По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе:
И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас.Събранието се преустанови до довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод.
към текста >>

Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете.
Въобще, държете това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа с махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува в къщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните на време и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате „как“ и „защо“. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и безкраен; а ние нека изпълним което можем — да премахваме из нас лошите мисли. Аз желая през годината да схванете добре и разберете що е вяра, надежда и любов, какво нещо са те и да можете да ги развиете. Вярата е първата стъпка в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у вас.
към текста >>

13. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

И всеки, който не може да разбере вътрешния смисъл, може да се спъне.
23. Писмо от Учителя Петър Дънов от 22.2.1912 г. (препис)* София, 22.ІІ.1912 Животът на земята в сегашното си свое състояние има своето предназначение. Често става онова, което най-малко желаем. И всеки, който не може да разбере вътрешния смисъл, може да се спъне. Тоя живот трябва да завърши своя кръг, определен от първоначалния източник. Когато малката рекичка, като слиза от някой планински връх, е кристално чиста. Но колкото слиза по- надолу към долините и дойде да тече в поляните, тя се размъща и става негодна за пиение. Но при все това тя е полезна за градинарите. Така е животът на някои хора в този свят.
към текста >>

Когато малката рекичка, като слиза от някой планински връх, е кристално чиста.
23. Писмо от Учителя Петър Дънов от 22.2.1912 г. (препис)* София, 22.ІІ.1912 Животът на земята в сегашното си свое състояние има своето предназначение. Често става онова, което най-малко желаем. И всеки, който не може да разбере вътрешния смисъл, може да се спъне. Тоя живот трябва да завърши своя кръг, определен от първоначалния източник. Когато малката рекичка, като слиза от някой планински връх, е кристално чиста. Но колкото слиза по- надолу към долините и дойде да тече в поляните, тя се размъща и става негодна за пиение. Но при все това тя е полезна за градинарите. Така е животът на някои хора в този свят. Но Господ има начини, чрез които да чисти нечистото. Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си.
Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения. Така от всички тези от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по този начин. Никой на никого да не препраща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, когато я изпращаш някому, пращаш я на себе си и помагаш на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той за това трябва да се обърне сам; а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима: двама — това са двата полюса — положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тия сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена.Та за да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, поради която ние не успяваме, е, че ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост.
към текста >>

Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение.
из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим.
към текста >>

И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични.
Каквито са мислите и желанията, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Па ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове; иначе, ще вкусваме опитността на миналото. Значи, старият човек трябва да се обърне на нов. Старият човек у нас е от милиони години и е много консервативен, та като не може да схване това, което иска Господ, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така наречените добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек, щом съгреши, изгубва мира си и потъва; а когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се подига и подига, докато доде до една сфера, на която рамките са безразлични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път.
към текста >>

Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете.
Адът е една Божествена пещ, велика работилница, от гдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най-силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят.
към текста >>

Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си.
Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават.
към текста >>

Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта.В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта.
Но дръжте се! Вие не сте прости, нито от долни произхождения в минало. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като подигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. А всякой от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете — в смисъл към греха, а да възкръснете към правдата и любовта.В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 17 АВГУСТ, ПЕТЪК
към текста >>

15. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.
Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината! “ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано! “ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца.
към текста >>

Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?
Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? “ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?
към текста >>

Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа.
“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност.
към текста >>

Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши.
Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек. Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна.
към текста >>

Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма.
Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите.Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата.
към текста >>

Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видимата форма една наша мисъл или едно наше желание.Сега ние ще се занимаваме с изменението на тези форми.
Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма. Вземете безжичния телеграф, отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затова първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните сърца прекрасни форми, за да се извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел, хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видимата форма една наша мисъл или едно наше желание.Сега ние ще се занимаваме с изменението на тези форми. Всяка форма може да се унищожи по два начина: механически чрез силна воля и механически чрез силна любов. Имате на физическото поле един неприятел, срещате го на пътя и вие го премахвате. На физическото поле вие се освобождавате от него, но на астралното поле вие не сте се освободили от него, той ви преследва там. Престъпниците, които влязат в астралния свят, създават нещастия и за другите, останали на земята. Съвременните войни са именно такива нещастия, създадени именно от хиляди форми.
към текста >>

Понеже формата е съчетание на известьа форма с известно съзнание, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации.Безпокои ви известна мисъл.
На физическото поле вие се освобождавате от него, но на астралното поле вие не сте се освободили от него, той ви преследва там. Престъпниците, които влязат в астралния свят, създават нещастия и за другите, останали на земята. Съвременните войни са именно такива нещастия, създадени именно от хиляди форми. То е един закон, който действува едновременно механически и назидателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна любов, може да ги стопите като метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известьа форма с известно съзнание, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации.Безпокои ви известна мисъл. Колкото и да я отдалечите, тя има някъде своя форма. Намерете тази форма в себе си, видоизменете я и на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони на ума. Що се изгуби формата, предметът ще се обезцени, 99% от неговата стойност ще се обезцени, ще остане само 1 % от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми.
към текста >>

Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени пръсти над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл.
която ще опропасти. Кажете тогава кое е умно? Да клекнем е глупаво, да си дигнем ръцете нагоре е глупаво, кое тогава е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени пръсти над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл. Има и други форми. За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо.
към текста >>

Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл.Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
Има и други форми. За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо. Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл.Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то е вече глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде подтик в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън?
към текста >>

Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста.
От тези форми ще почнете да работите. Всеки от вас може да влияе по този закон.Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта.
към текста >>

Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб).
Всеки от вас може да влияе по този закон.Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите.
към текста >>

Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи.
Когато има хармония във физическия свят, ако гледате себе си, правите една счупена линия и хората познават, че сте в своята форма. „Едно време беше по-небрежен, сега се е изменил" - казват хората. И вашето лице в известно време изменява своята форма.Някои искат да видят хората на онзи свят какви са. Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма.Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли?
към текста >>

Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.- И тази форма има своя смисъл.
Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат.Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината.П. Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.- И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство.
към текста >>

Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми.
С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка.
към текста >>

Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин.
Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината.
към текста >>

Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я. „Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма.
към текста >>

И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма.
Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я. „Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон.Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете. Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би. Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти.
към текста >>

В духовния свят то е един закон.Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете.
Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я. „Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон.Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете. Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би. Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти. В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.Формата трябва да съответствува на реалността.
към текста >>

В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.Формата трябва да съответствува на реалността.
В духовния свят то е един закон.Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете. Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би. Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти. В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.Формата трябва да съответствува на реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главното нещо за вас и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към истината и чакаме за действието й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот.
към текста >>

Първата мисъл е да измените вашата форма и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас.
Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот. Спрете се за час, два, ден, месец и възприемете тази форма, с която можете да работите. Когато искате искрено вие да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действувате. Като кажем „без смущение", казваме вътре в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури.Може би в следващата беседа ще ви говоря за великия закон на формата, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сте припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашата форма и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. Ама ще кажете: „Това тяло е изгнило." То ще ви трябва за бъдеще. Вие сега създавате това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази среща произтича от мене, тя произтича от Бога. от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг в мене.
към текста >>

Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене.Значи законът е, когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект.
И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползуват, поне да се ползува Бог и аз. И то е една печалба. Трябва да работим за славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене.Значи законът е, когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще.И тъй, новата религия е учение за Христа на физическото поле и то е религия на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията. Поезията, това е ритъм, в музиката има съзвучие, а в чисто физическия свят това е външната красота.
към текста >>

Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел.Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е.
Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел.Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите.
към текста >>

мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива.
Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел.Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма.
към текста >>

Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува.
Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата.
към текста >>

Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал.- В какъв смисъл разбирате да е добър?
Не искам да станете роби на формата, но на закона, трябва да имате много красиви форми, които да ви въздействуват. Само тогава ще имате религия, която може да ви занесе при красиви хора.Бих желал да ми зададе някой въпрос.Тодор Бъчваров: - Накита на жените.- Това е завист. Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните.В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал.- В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл.В. Гоаблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг? - Най-напред трябва да направите кръг с тебешир. Да започнете с видимото и след туй да отивате към умственото. Човек трябва да каже: „Днес ще работя в името Божие" и духовете, които знаят това име, ще му помагат.
към текста >>

Разбирам в относителен смисъл.В.
Само тогава ще имате религия, която може да ви занесе при красиви хора.Бих желал да ми зададе някой въпрос.Тодор Бъчваров: - Накита на жените.- Това е завист. Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните.В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал.- В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл.В. Гоаблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг? - Най-напред трябва да направите кръг с тебешир. Да започнете с видимото и след туй да отивате към умственото. Човек трябва да каже: „Днес ще работя в името Божие" и духовете, които знаят това име, ще му помагат. Ако не сте, то е друго.
към текста >>

Той е готов да съдействува на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас, готов да се притече на помощ.
- Най-напред трябва да направите кръг с тебешир. Да започнете с видимото и след туй да отивате към умственото. Човек трябва да каже: „Днес ще работя в името Божие" и духовете, които знаят това име, ще му помагат. Ако не сте, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призоваваме Неговото име, ще го направим. Той е готов да съдействува на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас, готов да се притече на помощ. Няма същество толкова внимателно към нас, колкото е Господ. Няма никакво изключение, то е абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим. Външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. „Дали Господ ще ни послуша?
към текста >>

Не се съмнявайте, такава мисъл е дяволска мисъл.
Няма никакво изключение, то е абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим. Външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. „Дали Господ ще ни послуша? " - ще кажете вие. Не се съмнявайте, такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате: „Как мога да бъда спасен? ", то е едно, но да питате: „Мога ли да бъда спасен? ", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването.
към текста >>

", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл?
„Дали Господ ще ни послуша? " - ще кажете вие. Не се съмнявайте, такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате: „Как мога да бъда спасен? ", то е едно, но да питате: „Мога ли да бъда спасен? ", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър.Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих? "Пеню Киров: - Ами формата на дрехите?
към текста >>

А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне.
Да питате: „Как мога да бъда спасен? ", то е едно, но да питате: „Мога ли да бъда спасен? ", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър.Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих? "Пеню Киров: - Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат.Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува.
към текста >>

Не на някой лош човек, но на добър.Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих?
", то е едно, но да питате: „Мога ли да бъда спасен? ", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър.Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих? "Пеню Киров: - Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат.Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено?
към текста >>

Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма.
Не можем да приложим Христовото учение максимално.3. Желев: - Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме неговата карма? По-добре ли е да го оставим да прави каквото ще? - Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, оставете го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разберем дали е тъй или не. За формата трябва да бъдем много критични. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват.Т.
към текста >>

Добрата молитва е ритмувана по същия закон, ако я преведат на славянски, ще изгуби смисъл.Същият пита: - Значи по-хубаво е да научим славянски?
- Законът за кръга не е толкова важен, аз сега говоря за формите. Сега същата форма създадена и кръговете, това са въжа, с които трябва да опаковате вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да създавате добри мисли и добри желания. Това можем, това са две форми, които имаме в себе си, те са велика сила.Някой пита: - формите, които има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила? - Ритмувани са на славянски. Добрата молитва е ритмувана по същия закон, ако я преведат на славянски, ще изгуби смисъл.Същият пита: - Значи по-хубаво е да научим славянски? - Ново трябва да създадем. Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този процес. Тя създава формите с всички изменения. Казвате: стара истина; ако разбирате формата, под която се проявява, разбирам.Някой казва: - Вечна.- „Вечна" е по-силна дума.
към текста >>

17. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка.
Спомен на Паша Теодорова 6. ВЕЛИКДЕН Беше 16 април 1916 г. Ако първото си посещение на Учителя нарекох епохално, не зная как трябва да нарека онзи първи, не по-малко незабравим ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя - Словото Божие - същината на Учителя. Първа беседа чух, и то на такъв ден - Великден - един от великите дни на моята душа от ранното ми детство и досега. От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка. Като дете и на една панделчица съм се радвала. Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка.
към текста >>

И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново.
Добрите същества от този и от другия свят всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко. Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна. Днес вече мога да говоря с езика на сегашното ми разбиране. Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка. И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата на Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл на земята. И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният свят пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново. Как да нарека този Велик ден? Ще го нарека и то със съгласието на всеки един, който би прочел тези мои спомени. Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден на моята душа, за който безкрайно благодаря. Беше 16 април 1916 г, Велик ден. Ранно пролетно утро.
към текста >>

В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им. Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата.
към текста >>

Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл.
И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат.
към текста >>

Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре.
" И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден.
към текста >>

Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл.
Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас.
към текста >>

При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си.
Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи. И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е.
към текста >>

18. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

Само когато слънцето грее живота има смисъл.
Аз на всички ще услужа постепенно, няма да забравя никого. Мирът, Радостта и Благословението на моя Небесен Отец и Баща да почине във Вас и във всички други по целия свят написани в книгата на живота. В. В. Ж. К. В. О. П. К. ДъновВарна, 21.I.1918 г. До всички приятели малки и големи и на добрите ученици. Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във Вас.
към текста >>

Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи.
Използвайте лъчите и топлината на Вашето слънце. Радвайте се на чистите извори, които текат. Поздравявайте цветята, които цъфтят. Благославяйте плодовете, които зреят. Стремете се да осъществите Вашето назначение. Във всичко схващайте Божията мисъл, която работи. Бурята, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане на бедните, на страдающите, на немощните. Слабото е силно, а силното е слабо. От земята излиза всичко В. В. Ж. К. В. О П.
към текста >>

Това не Ви пиша, като упрек, от мене е далеч тази мисъл.
Да се въодушевите с Духа на Христа. Да бъдете умни и незлобливи, силни във вярата и търпението, смели и неустрашими за Бога. Да се водите от вътрешния глас на Духа. Да бъдете прилежни и придобиването на добродетелите. Лесно да си прощавате и да бъдете незлобливи, но юначни повече в дела отколкото в думи. Това не Ви пиша, като упрек, от мене е далеч тази мисъл. Аз искам да отмахне всичките упреци по възможност. Само Ви припомням Божия път, Божието благо, в което Господ се весели. Господ Бог мой да Ви учи ида Ви упътва във всичките свои добри пътища и в своето Слово. Привет Вам и на всички приятели по име. Мирът Господен да почива във всички Ви.
към текста >>

Земният живот има смисъл само, когато человек слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля.
Привет Вам и на всички приятели по име. Мирът Господен да почива във всички Ви. В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов Варна 1918 г. До всички приятели Земният живот има смисъл само, когато человек слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля. Дълбоко в Неговата душа трябва да лежи тая мисъл. Настоящето е само прелюдия, въведение на бъдещето. Доброто е скрито в Господа, в Неговата Любов, която Той храни към всички свои деца и да живеем и да работим за Него е пълнота на живота. Тук и горе все едно. Връзката е една.
към текста >>

Дълбоко в Неговата душа трябва да лежи тая мисъл.
Мирът Господен да почива във всички Ви. В.В. Ж.К.В.О. П.К. Дънов Варна 1918 г. До всички приятели Земният живот има смисъл само, когато человек слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля. Дълбоко в Неговата душа трябва да лежи тая мисъл. Настоящето е само прелюдия, въведение на бъдещето. Доброто е скрито в Господа, в Неговата Любов, която Той храни към всички свои деца и да живеем и да работим за Него е пълнота на живота. Тук и горе все едно. Връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно.
към текста >>

Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми.
Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език. Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради". /Свещеният подпис/ МОЛИТВА Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми. В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва:
към текста >>

Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът на Вашия живот.
Стани и с Любовта започни, Стани, стани и Истината облечи". Господ да Ви даде на всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и стремежи на Вашата душа. Поздрав на всички добри приятели малки и големи, на всички добри ученици и бедни и богати. Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи. Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът на Вашия живот. Благославяйте Господа, Който Ви говори отвън и отвътре. Благославяйте Господа, Който Ви е ръководил в миналото ръководи ви и сега. Благославяйте Господа, Който се грижи за Вас. Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всичките народи. Баща е Той на всичко живо.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица.
След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падане и ставане Истината пътя на живота показва. Вложете доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и душата ви ще бъде близо в преддверието на Царството Божие. Ето Божественото учение. Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на Разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страдующата душа. Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Желая ви тази радост, този мир. Бодра, свежа, силна за благороден труд, за благородна работа.
към текста >>

Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре.
Вложете доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и душата ви ще бъде близо в преддверието на Царството Божие. Ето Божественото учение. Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на Разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страдующата душа. Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Желая ви тази радост, този мир. Бодра, свежа, силна за благороден труд, за благородна работа. Животът отсега започва. Той носи в себе си своето минало, своето бъдеще и своето настояще. Когато душите възкръснат, когато всички оживеят, когато всички станат от мъртвите и забравят своите стари пътища, ще проумеят защо Бог създаде света и защо внесе живота, и ще намерят вътрешната връзка.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Човек на опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност.
И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов. И всичко това да се прилага без компромиси, без лъжа и измама. И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец на този човек жив, безсмъртен, верен и истинен. Това смело говоря и пиша, категорично твърдя. Човек на опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност. Прекарах на Сините камъни три дни и на четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София. Братът, в чиято палатка бях, си дойде, и сега аз трябваше да му освободя палатката. Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих на Учителя и на братята, между които бях. На тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате? " - „Не, никакво писмо." - „Ами тогава?
към текста >>

Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата?
Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда. Минаха и отминаха двамата. Братът вече друг, отиде в просторния двор на вилата, така наречената тогава колибата, а Учителя изгубих от очите си. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото. Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен. Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата? Стана нещо друго и то пак велико. Учителят се моли за ония 1200 души братя и сестри, за да изправи погрешката им. И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха. Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие. Наведе се Той и пишеше на земята.
към текста >>

21. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл.
И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид. Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество. Това, което може да се постигне тук, е възможно и постижимо за цялото човечество. Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху човешкото сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината. Едно от качествата на Великата Школа на Живота – Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка.
към текста >>

Душата е чиста и светла, както стои пред Бога.
Той казва:Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство.
към текста >>

Чистата душа не може да се опорочи.
В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста! ” И не се обезсърчавайте.В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит.
към текста >>

Тя всякога е чиста.
Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста! ” И не се обезсърчавайте.В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит. Вековни заблуждения вървят като сенки подир човешките души, помрачават взора им, отнемат силите им, спъват ги в пътя им.
към текста >>

Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста!
Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста! ” И не се обезсърчавайте.В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит. Вековни заблуждения вървят като сенки подир човешките души, помрачават взора им, отнемат силите им, спъват ги в пътя им. Много Любов трябва за тази работа – Любовта на Бога. Много Светлина е нужна за тази работа над душите – Мъдростта на Бога. Много Сила – Силата и търпението на Бога.
към текста >>

Учителя казва:Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния свят.
Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към Живот. Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове. Учителя казва:Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния свят. И всяка ваша постъпка е един зрял плод. Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват.
към текста >>

Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре.
Понятията, с които ученикът си служи, са живи. Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.Учителя казва:Пътят на ученика е като зазоряване.В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците. Познаването на Учителя е чисто вътрешен процес. Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя в душата на ученика. Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите на някой език, Неговият говор има определени качества. Учителя употребява всяка дума на мястото ¢.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на живота.Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи!
„За сила” - казва Той и благо ни се усмихва.Весело поемаме пътя отново, но слънцето вече прилича и вредом е ливнал разтопен сняг. Колко е бистра водата му! Ще ти се да коленичиш и да пиеш, да пиеш.Обръщаме поглед към града. Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне. Под него са хиляди човешки същества. Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на живота.Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи! Елате горе на планината! Забравете за малко вашите „чисто проветрени” жилища, пълни с милиарди микроби и елате тука поне за един ден, поне за един час.О, как ще се очистят горките жили! Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи мозъка и ще махне от него всичките му черни мисли.Учителят говори: „Да ви даде Бог светлина, чистота и истина в сърцата ви”. „Амин” - отговаряме ние и се унасяме по чудните думи, по топлия тембър на познатия мил глас...Над нас се гонят мъглите. Като палави деца не спира тяхната игра.
към текста >>

Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи мозъка и ще махне от него всичките му черни мисли.Учителят говори: „Да ви даде Бог светлина, чистота и истина в сърцата ви”.
Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне. Под него са хиляди човешки същества. Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на живота.Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи! Елате горе на планината! Забравете за малко вашите „чисто проветрени” жилища, пълни с милиарди микроби и елате тука поне за един ден, поне за един час.О, как ще се очистят горките жили! Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи мозъка и ще махне от него всичките му черни мисли.Учителят говори: „Да ви даде Бог светлина, чистота и истина в сърцата ви”. „Амин” - отговаряме ние и се унасяме по чудните думи, по топлия тембър на познатия мил глас...Над нас се гонят мъглите. Като палави деца не спира тяхната игра. Ту играят на криеница зад скалите, ту се гонят - надпрепускват се една след друга с магична бързина.Сядаме около накпадения огън. Раниците излагат върху снега своето богато съдържание. Боже, колко много блага си ни дал!
към текста >>

23. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода.
Там има държани няколко беседи, които са отпечатани. Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре. От скалата нагоре има разклонение. Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода. Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви.
към текста >>

Значи Учителят е пратил тази мисъл,който е отзивчив.
А това нее малко път. Десет пъти да слязат и да се качат. И Учителят пратил една сестра,че им занесла в един термус вода, доколкото си спомням. И нещо бисквитки. Аз знаете ли, после като научих, мен ми дойде на ум, да им занеса храна, но него изпълних и тогава си дърпах ухото. Значи Учителят е пратил тази мисъл,който е отзивчив. Той казал на сестрата да отиде и тя отишла да занесе. Щото Пеню ми казваше, че много са се уморили. Десет пъти. То е наистина половин час път, но десет пъти, това е пет часа. Носили там, в чайник ли, в дамаджанка ли вода са носили.
към текста >>

Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява.
към текста >>

Смисълът на Живота е в познанието на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>

24. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше.
към текста >>

Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици.
и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
към текста >>

Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>

Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>

Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>

25. Учителя организира екскурзия до връх Мусала

Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля.
беше богато.След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля. Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик.Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас:„Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали? " и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.Ние слушахме думите на Учителя: „Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо."„Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство.
към текста >>

" и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.Ние слушахме думите на Учителя: „Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива.
Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля. Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик.Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас:„Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали? " и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.Ние слушахме думите на Учителя: „Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо."„Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който си седнал, и започни да копаеш. Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш.
към текста >>

Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога.
Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване. Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат подтик на човечеството. Който дава подтик, той може да се сметне за гениален. А това не значи да напишеш една книга. Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си. Човек трябва да бъде зрител на борбата, която става в него. Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза."„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога.
към текста >>

26. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше.
към текста >>

Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици.
и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
към текста >>

Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>

Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
към текста >>

Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
към текста >>

27. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал.
Сега някои казват: „Ходи ли на изгрева? “ – „Ходих. Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане! Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода.
към текста >>

Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода.
Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече.Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон. Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в душата ти най-дълбоките впечатления. И като слезеш, този връх трябва да го носиш в сърцето си като един жив връх. Ако четеш книги, същият закон е. Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния проповедник!
към текста >>

Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница?
И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас. Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правим? “ Ще носите паницата със себе си. Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница? “ – ”Няма.“ – „Аз си нося моята паница.“ Ще я дадеш да ти сипят в нея. Тъй ще ядеш. После ще питаш: „С вашата лъжица друг ял ли е? “ Ще си извадите лъжицата, ще си извадите вилицата, вашия нож... Разбирате ли? – Това е правило за окултните ученици.
към текста >>

Като кажеш думата любов в нейния пълен смисъл, тя има свое съдържание.
Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане.Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината. Аз бих желал един от вас да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажеш. Ние трябва да поставим Любовта на един вътрешен опит. Като кажеш думата любов в нейния пълен смисъл, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на Любовта? В света ние можем да любим само Бога – нищо повече. Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става.
към текста >>

Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора.Сега схващате ли накъде отива моята мисъл?
Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света. Ако го намеря, ще го закача. Ако не го намеря, никакъв диамант не закачам на врата. Такъв трябва да бъде идеалът и за вас. Най-хубавото в света! Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора.Сега схващате ли накъде отива моята мисъл? Схващате ли накъде отива тази река, която тече сега? Толкова време не съм ви говорил. Тази вечер аз реших, казах: тази вечер на тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да им дам! Ако сте схванали първия лъч, който излезе от Божественото, от вас ученици и човеци ще станат. Ако сте закъснели и не сте схванали този, първия лъч, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бъдете забравените деца в дъното на тази изба.Любящият говори за Любовта, а страхливият – за страха!
към текста >>

“ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл?
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва! Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта. Какво да правя? “ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл? Природата в туй отношение е крайно взискателна. Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете. Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане! “ Лекция
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже:
На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“. Щом каже така, човек може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. А при издишването да каже мислено: „Благодаря Ти Господи, че остави Своето благословение в мене.“ Целия ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил.
към текста >>

Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода.
Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате, ще го опитате. Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й. Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на мозъка изчезват.
към текста >>

Ние говорим за онази възвишена, Божествена чиста Любов.
Щом кажете тъй, вие сте на вашето място, щом я забравите, вие сте на чуждо място. Сега ще ви дам втора формула: Когато направите една погрешка, повикайте Божественото във вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй: "ГОСПОДИ, A3 НЕ МОЖАХ САМ ДА ИЗПРАВЯ ТАЗИ РАБОТА, НАУЧИ МЕ ДА ИЗПРАВЯ ТАЗИ ПОГРЕШКА." Повикайте в себе си Божественото, и като го повикате, радвайте се, ще видите как ще се изправи тази погрешка. Ние говорим за онази възвишена, Божествена чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходимо е една форма, за да може да дойде Любовта, да мине през нея, за да я схванем. Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог, да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш:
към текста >>

Трябва да вярва в Божествения промисъл!
Срещнеш някой друг, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Някой път някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж, дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправи му крака, помогне му Тогава той казва: "А, струвал този човек! " Трябва да вярва в Божествения промисъл! Вие вървите из тези места и много същества вървят с вас, водят ви, помагат ви. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ви водят навсякъде, упътват ни, помагат ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те.
към текста >>

Учителят се обърна към един трън и каза: Вие като гледате този трън, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания. Мусала е едно духало, хем тъй на общо основание духало. Човек дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега е хубаво, теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е електрична, другата е магнетична. Учителят се обърна към един трън и каза: Вие като гледате този трън, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание. И вие не му обръщате внимание. Но как искате, Бог, Който е толкова високо да ви обръща внимание? Ти като искаш Бог да ти обръща внимание, значи много голяма важност си даваш. И то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: Господи, аз съм тъй малък, да се обърна към те са по-лоши от мене, но ти си велик, към тебе ще обърна вниманието си. И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума.
към текста >>

Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем?
И то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: Господи, аз съм тъй малък, да се обърна към те са по-лоши от мене, но ти си велик, към тебе ще обърна вниманието си. И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо. Но, докато не даде Господ нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. .. У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи. Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем? Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга.
към текста >>

Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на живота.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствувате тази любов и тогава ще я разберете в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и тогава ще влезете между хората да помагате. Това се отнася до тези. които са готови да помагат.
към текста >>

29. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

От пет сестри, които бяха заедно само една бе абсолютно чиста и издържа от съблазните.
Хорото е за младите, а не за старите. Но школите ще са общи. Има ли между младите абсолютна чистота? - Не. Не мога да поверя на един брат една сестра. От пет сестри, които бяха заедно само една бе абсолютно чиста и издържа от съблазните. На всички трябва да се помага и на стари, и на млади братя, всички имат нужда от помагание. Нали в Христа няма ни мъжки ни женски пол. Насъбралата се енергия в младите трябва да се използува. Това е една машина енергията, на която трябва да се използува. Вие старите трябва да потърсите младите и те, младите да потърсят вас старите.
към текста >>

Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете.
Трябва всеки да си признае грешката и тогава се поправя иначе трудно е за тия десет души да го убедят.Иска се тактичност. Един брат се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си.Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете. Когато човек разрешава Божията работа трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие. Вие сте в света и не можете да посветите всичкия си живот само за Бога, но 1/10 от времето си можете да посветите за Бога. 90% е за вашите нужди - прехрана и др. При сегашните условия на еволюцията много души има, които мъчно се повдигат. Вие в провинцията какви нужди имате?
към текста >>

Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя и добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол.Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват.
Минчо Сотиров, Бургас: Утеготяванието го има навсякъде между приятелите от провинцията. Жажда за работа, за подвизи има, ревност има, но все пак утеготяванието съществува. Идванието на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителя ни! Той да ни посетеше! Бр. Деню Цанев, София: Това утеготявание е отражение на положението в София и там го възприемат.Бр. Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя и добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол.Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват. Всеки, който идва да говори или като гост трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 год. и всички членове да се предупредят за това.Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани.От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото. Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят, са временни: салон не дават, (на) беседите пречат и други някои.Между присъствующите изказа се желание и се препоръчва бр.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>

С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл!
Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл! Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг.
към текста >>

31. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>

С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл!
Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл! Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг.
към текста >>

32. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Дойде един ваш нов брат, иска да говори, окастри развитието на мисълта; дойде друг -същия резултат и ето окастрите дръвчето, дадете му висока корона и трябва да чакате 10-15 години докато даде плод.
* 11 часа сутринтаВ стаята на Учителя събрани всички ръководители. Тайна молитваЕдно важно правило: При едно ваше желание да придобиете, трябва да бъдете естествени, всяко едно желание трябва да го нагласите според Божествения камертон, нито да го опвате повече, нито да го отслабвате - трябва да има нагласявание. А защо заспивате? - Защото няма хармония, съгласие. Дойде един ваш нов брат, иска да говори, окастри развитието на мисълта; дойде друг -същия резултат и ето окастрите дръвчето, дадете му висока корона и трябва да чакате 10-15 години докато даде плод. Дойде вятър и го пречупи. Трябва да повикате майстор за да го пореже. Но ще кажете вие - да не говори тоя брат. Че защо да не говори? Нека говори.
към текста >>

Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата.
Разкритото зло е по-силно, по-голяма светлина ще дойде оттам, отколкото от едно скрито добро. А от откритото добро ще получиш по-големи благословения. Така че този закон като пазите, ще си възстановите мира. Чувствата са камъни. Ако не почнеш да мислиш, твоите чувства не могат да се облагородят. Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата. Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света. А закона е: Без Божествената благодат нищо не може да се направи! Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направите грешка, ще се коригираш - съдействуват ти. А сега всеки гледа да използува света, да използува благата от другите за себе си.
към текста >>

Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза.
Двамата пък рекли: „Хайде да турнем отрова в храната, та като ядат 48-тях да се отровят и да им си поделим дяловете". Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение. Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза. Та всеки ще се моли. За всяка мисъл, която ще реализирате по-рано ще се помолите. Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете, такъв е закона. Когото обичате, ще придобиете неговите добри страни. Христос казва: „Любете враговете си!
към текста >>

За всяка мисъл, която ще реализирате по-рано ще се помолите.
Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение. Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза. Та всеки ще се моли. За всяка мисъл, която ще реализирате по-рано ще се помолите. Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете, такъв е закона. Когото обичате, ще придобиете неговите добри страни. Христос казва: „Любете враговете си! " т. е. иска да ви каже, да придобиете техните добри страни.
към текста >>

Цанев, пояснява мисълта си - Нещо осезнателно иска да ни се даде, да владаме някои сили, да се направи нещо, или пък не е ли настанал момента за да се види оная велика благодат, която трябва ли да чакаме още.Брат П.
Цанев - Иска да ни се даде нещо повечко, като членове на окултното общество.Учителят: Всеки, който е бил в лошо положение и му съм дал съвети, и ме е послушал, не е ли успял? Трябва прозрение духовно и още повече ще се даде. Например, брата Ватев, нека да каже, на конец бе увиснал, щяха да го задигнат- нали се спаси? Брат Георги Куртев - стомаха му се беше подул - не се ли излекува! Брат Д. Цанев, пояснява мисълта си - Нещо осезнателно иска да ни се даде, да владаме някои сили, да се направи нещо, или пък не е ли настанал момента за да се види оная велика благодат, която трябва ли да чакаме още.Брат П. Ковачев - Изтъква своето семейно положение - болна жена му, дъщеря му, синът му - всичко това го спъва да работи.Учителят: Ще пиете гореща вода, за да се разширят порите ви отвътре и да приемете праната отвън на вътре. Не отвън порите да се разстварят, а отвътре. Това са методи за вас, а не за света! Аз ви давам съвети, казвате ги на света - нека те отиват при лекарите, за да си платят. А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата.
към текста >>

Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става.
Не отвън порите да се разстварят, а отвътре. Това са методи за вас, а не за света! Аз ви давам съвети, казвате ги на света - нека те отиват при лекарите, за да си платят. А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата. Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има. Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядение. Смесвание на храна никога да не правите. Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр., а най-добре е само една храна.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава.
Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва.
към текста >>

Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква.
Ето го и „Божието Око” - онова самотно красиво езеро, почти под Мусалла. Тъй го нарече Учителя преди години, тъй си му и остана името. Казват, при ведро небе, то тъй прекрасно и нежно блестяло наистина, като същинско Божие Око. В него най-хубаво се отразява небесната радост и благост. Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква. Дрехите ни отрупани със сняг. Нозете гмичкат в пробитите обувки, но душата е пълна с възторг и богоговение. Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже!
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава.
Ще остане паметна за нас. Може би за хиляден път се чува все едно и също: мокро, влажно, тече, студено, замръзнах, треперя; тия думи се повтаряха в разни вариации, тонове и обертонове. Тия неща изпълваха съзнанието на всички, но въпреки това, някои пееха непрекъснато, други, постоянно сечеха дърва и подклаждаха огъня, трети пълнеха чайниците, четвърти нагорещяваха камъни за съвсем измръзналите.Зората ни завари пак в дъжд. Зора без лъчи, без слънце. Потегляме. Дъждът сега пък се превърна в град, после - на едри парцали сняг. За миг пътят ни се напосла с мека постелка - блестяща, чиста и хубава. Когато тръгнахме, Учителят каза да тръгнат към върха само най-смелите, а „недъгавите” да останат, но какво бе нашето учудване, когато всички тръгнаха и никой не приемаше да остане между тях. Мокри, не мокри, помръзнали, не помръзнали - всичко потегли нагоре. Учителят бе тъй бодър, макар че и той цяла нощ не мигна под плисъка на дъжда, наметнат само с една тънка пелеринка, що оцеждаше вода.По извития път, всред това божествено хубаво бяло поле извиваше наниза от смели пътници, които се движеха с жив устрем. Слънцето скрило зарите си, но оставило цялата красота на природата непокътната. Набраният студ изчезва.
към текста >>

Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква.
Ето го и „Божието Око” - онова самотно красиво езеро, почти под Мусалла. Тъй го нарече Учителя преди години, тъй си му и остана името. Казват, при ведро небе, то тъй прекрасно и нежно блестяло наистина, като същинско Божие Око. В него най-хубаво се отразява небесната радост и благост. Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква. Дрехите ни отрупани със сняг. Нозете гмичкат в пробитите обувки, но душата е пълна с възторг и богоговение. Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже!
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка.
Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея. Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка. Но, бедно мое перо, ти си слабо да опишеш великото и хвала да му въздадеш. Затова пиши с ръката си и въздишай с възвишен копнеж по Божията Милост.След закуска - нагоре. Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата.Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон.
към текста >>

Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята.
- Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят нещата, идеите. Една сестра попита:
към текста >>

А мисълта е извор, отдето се черпят нещата, идеите.
Понякога по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа, има лица много отрупани с мазнини. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и Волята. Под думата „Воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето Волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се извършва едно приготовление, нещата се изпълват със съдържание. А мисълта е извор, отдето се черпят нещата, идеите. Една сестра попита: - Дали в този живот ще видим това, за което говорите? - Необходимо е едно приготовление отвътре. Някои може би В този, може би В следващия живот ще видят това. Онзи и този живот е Все едно, когато съзнанието не е прекъснато.
към текста >>

Всички религиозни форми ще изгубят смисъл.
Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо! За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова Война. Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона - Всичко е свършено. Как ще предотвратиш? В бъдеще на Земята ще дойдат типове, ще дойдат души, които сега стоят В пространството, В Рая.
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста.
Златен остен проби небето и задълба широка дупка. Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро.
към текста >>

Човечеството ще се върне към чистата майка природа и ще роди нови гении и нови мъдреци.
Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на живота.Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча. Скоро обратно в раницата! Вий не сте за тая музикална зала. Не зная, ако древните и съвременни етици по-често изкачваха планините, водени от Великия Учител, надали биха заплитали така философията си, че да мъчи нашите бедни умове. Ще минат столетия; може би и по-малко. Човечеството ще се върне към чистата майка природа и ще роди нови гении и нови мъдреци. Защото, друго е въздействието на кислорода върху мислителния апарат, друго -кабинетния въздух, или на монашеската килия... Ще се роди нов Адам и нова Ева, и светът ще се поправи - т.е. ще се възвърне към прежното съвършенство.Нали не мога да ги науча тия философи, затова измислих нови...Пладне. Едни ставаха от сладка дрямка на припек, други, от четене беседи. Но всички вече почнахме да се прибираме за път.Слизаме през Симеоново. Ето я и юзината, Боровата гора.
към текста >>

Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние.
- Борба е това! Ти решиш нещо - те създават нови спънки. Ако разсъдъкът у човека е силен, да се води по ума си. А ако разсъдъкът е слаб, а интуицията силна и Сатурновата линия - добре развита, тогава да се води по интуицията си. На някои хора върви по интуиция, на други - по разсъдък. Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние. Има висши същества заинтересовани И те работят, това е в техен интерес, иначе е загубена работата. Някой път виждаш цял сонм светли духове се явяват - и дойде цяла тълпа черни духове от ада да засенчват. След това друга вълна светли духове идват на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот". Не е лесна работа.
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива.
Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак. Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев. Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо.
към текста >>

Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня.
Те блещят на слънцето като редки скъпоценности. Изкачвам се съвсем сама. Тихо е наоколо ми и чисто, чисто. Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички. Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя.
към текста >>

Толстой е дошъл до една хубава мисъл.
Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната? Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл. Питали го в какво се състои учението Христово. Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да благодарим! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам.
към текста >>

Понякога с дни и седмици те обсебва някоя отрицателна мисъл.
Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора... Когато станете сутрин, хубаво ще дишате, после хубаво ще мислите и хубаво ще чувствате. И след това Духът ще ви дойде на гости. Има мисли атавистични, които са влезли у вас. Понякога с дни и седмици те обсебва някоя отрицателна мисъл. Трябва да се справиш с нея. Сега трябва да се започне една нова страница. Ще отворим нов курс, нов клас за учениците. В него ще дойдете до приложението. За да влезете в класа, най-първо трябва да се научите да мислите.
към текста >>

Тази мисъл ще изскочи от главите ви!
Сега трябва да се започне една нова страница. Ще отворим нов курс, нов клас за учениците. В него ще дойдете до приложението. За да влезете в класа, най-първо трябва да се научите да мислите. Преди всичко, като влизате в този клас, няма да мислите, че сте стари! Тази мисъл ще изскочи от главите ви! В това училище косата ви ще стане каквато вие поискате - черна или кестенява. Имате бръчки - ще махнете и бръчките! Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това.
към текста >>

Ще ядеш малко, и то най-чиста храна.
Стана въпрос за храненето. Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си. Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната! Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно брашно. - Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов.
към текста >>

38. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой.
Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста.
към текста >>

Тази местност значи е много чиста.
Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста. Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно. Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия.
към текста >>

Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека.
В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
към текста >>

39. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят.
Учителят го вижда, другите не го виждат. „Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н. Разправяха една случка по времето на Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни. Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят. Стояли отвън на стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе. Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка на стълбите, където ще мине Учителят. Сестра Комня от Габерово, майката на Иринка, която живеела на братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала на стълбите. Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение на своята болка. Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът. Горната случка много наподобява на случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално. През времето на Учителя тези случаи се повтаряли.
към текста >>

Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля.
През времето на Учителя тези случаи се повтаряли. Това нещо разказваше дъщерята на сестра Комня - Иринка. Друг един случай. Това ми го разказа един брат, който тръгва от Грудово за Бургас. „Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли. Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля. Аз послушах това внушение и през целия път се молих. Ето, навлизаме вече в Бургас. Слава Богу, до тоя момент нищо не се случи. Но в един момент стана нещо особено. След като минахме моста и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя на автобуса.
към текста >>

Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани.
Хубавото време оказа благотворно влияние на разположението на всички ни. Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар! " Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят на синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева. Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили на Божието дело, са платили с живота си. Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат на Божието дело, проповядвано от Учителя на Бялото Братство. Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които на мен са ми разказвани. Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър.
към текста >>

40. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.
Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача.
към текста >>

Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила.
Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества.Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база. Що се отнася до отчетността в организирането на цялата кампания, беше много просто. На всеки един от летуващите се откриваше партида в един голям тефтер, а ако е семейство - на главата на семейството.
към текста >>

Съвършено чиста.
Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера.
към текста >>

Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие.
Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа.
към текста >>

Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога.
След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч.
към текста >>

На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.
Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос.
към текста >>

Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
към текста >>

Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода.
За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани. Рила Спомен на Надка Куртева
към текста >>

Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани. Рила Спомен на Надка Куртева 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА В.К.: Аз съм виждал някои снимки на брат Георги Куртев на езерата.
към текста >>

41. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

Водата изглежда сега още по-чиста и кристална.
Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя. Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур.
към текста >>

Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас.
Колко е хубаво! Ако ги изчопля, ще мога да си направя цяла огърлица. Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта. Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката душа и напразно ги дирим отвън себе си. Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат.Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.Всички си отиват по палатките.
към текста >>

Водата изглежда сега още по-чиста и кристална.
Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука! Бели кварцови плочи и цитронови отломъци украсяват отвърстието му, а дъното посипано с дребни камъчета, донесени от далечното водно дъно в шапки, престилки. Водата изглежда сега още по-чиста и кристална. Доукрасяваме го с папрат, мъх, цветя. Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур.
към текста >>

Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас.
Колко е хубаво! Ако ги изчопля, ще мога да си направя цяла огърлица. Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта. Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно...Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката душа и напразно ги дирим отвън себе си. Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат.Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.Всички си отиват по палатките.
към текста >>

42. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни на учението, авторът представя чисто философските аспекти от Словото на Учителя Петър Дънов.
За статията Статията на Ангел Томов е написана по покана на Редакционната колегия на сп. „Философски преглед” от 1929г. Излиза през 1930г. в книга първа на същото списание. Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни на учението, авторът представя чисто философските аспекти от Словото на Учителя Петър Дънов. Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява и един от първите опити за систематизация на тези идеи. Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство
към текста >>

Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.
Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”.
към текста >>

Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов.
Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл.
към текста >>

Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл.
Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата. Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало.
към текста >>

Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата.
Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата. Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог.
към текста >>

Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6). Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл. Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло.
към текста >>

Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване.
Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл. Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие. Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието.
към текста >>

Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота.
Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело. Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли. Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота. Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога! 23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва. В 7,30 часа тръгнахме за Махабур. Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега на езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.На срещуположния край на поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията. Помощници на интуицията са сърцето и умът. Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия. Слязохме по много стръмен път до Балдер-Дару.24 юли, четвъртъкСтихията едва утихва. Тъжно, но се справяме.25 юли, петъкВ класа всички имаме практическа работа. Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека. Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър. От силния му напор някои палатки се събориха.
към текста >>

В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света.
” Дали е така, един Господ знае, който ги е създал. С известна цел, но тази цел, навярно не е за да ги мъчим.Почивам си по цветните благоуханни хълмове. Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее. Вече съм студентка и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна. Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.Слагам главата си върху възглавница от летни теменуги. Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия!
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има.
Човек зависи от онези верни положения, които има. Той не може да има каквито и [да] е вярвания, защото ако една тръба е запушена, то не може да минава водата през нея. А защо ти е една тръба, през която водата едва тече или не минава? И самата тръба трябва да е свободна и никакви утайки не трябва да има. Следователно човешкият ум не трябва да е запушен от никаква кал, от никакви заблуждения. Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има. Най-първо човек трябва да се освободи от калта си. Сега, за да се освободи от калта си, има само един начин и той е следният: трябва да познаем Бога. В какво седи познаването на Бога? Познаването на Бога стои в това: ще почувствуваме любовта на Бога. А като почувствуваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще намерим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим истината, ние ще имаме единния живот.
към текста >>

Сега, друго положение: Какъв е смисълът на слънцето, на изгрева, на светлината?
Познаването на Бога стои в това: ще почувствуваме любовта на Бога. А като почувствуваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще намерим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим истината, ние ще имаме единния живот. Познаването на Бога е да възприемем Неговата любов. За да познаете, че сте възприели любовта, трябва да дойде животът. А щом дойде животът, ще има растеж, път, движение. Сега, друго положение: Какъв е смисълът на слънцето, на изгрева, на светлината? Ако вие се греете на светлината, без да я разбирате, то никаква полза няма, но ако при всяко изгряване вие мислите да намерите Бога, да Го познавате повече, тогаз има смисъл. Като гледате днес изгрева, вие да Го познаете днес повече, отколкото по-рано и да възприемете повече Бож[ествена] любов и Бож[ествен] живот-тогаз от изгрева има полза. А ако не мислим така, а механически посрещнем изгрева, нищо не се ползуваш. Глухият може да има уши, но ако не слуша с тях, защо му са? Ако човек има очи, но не вижда с тях, защо му са?
към текста >>

Ако вие се греете на светлината, без да я разбирате, то никаква полза няма, но ако при всяко изгряване вие мислите да намерите Бога, да Го познавате повече, тогаз има смисъл.
А като почувствуваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще намерим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим истината, ние ще имаме единния живот. Познаването на Бога е да възприемем Неговата любов. За да познаете, че сте възприели любовта, трябва да дойде животът. А щом дойде животът, ще има растеж, път, движение. Сега, друго положение: Какъв е смисълът на слънцето, на изгрева, на светлината? Ако вие се греете на светлината, без да я разбирате, то никаква полза няма, но ако при всяко изгряване вие мислите да намерите Бога, да Го познавате повече, тогаз има смисъл. Като гледате днес изгрева, вие да Го познаете днес повече, отколкото по-рано и да възприемете повече Бож[ествена] любов и Бож[ествен] живот-тогаз от изгрева има полза. А ако не мислим така, а механически посрещнем изгрева, нищо не се ползуваш. Глухият може да има уши, но ако не слуша с тях, защо му са? Ако човек има очи, но не вижда с тях, защо му са? И ако човек има ръце, но не може да се ползува от тях, защо му са?
към текста >>

Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал.
Всяко нещо, което човек вижда, трябва да го разбира. Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата „светлина" произлиза от санскритската дума „сат" - значи проявеният Бог е светлина. „Сат", това е Божественото, разумното, което се е проявило, това е светлината. А пък виделината („вид", „вед") значи „зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота. Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал. Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдростта и Истината. Да търси живота, знанието, свободата. В какво стоят погрешките на хората? Представете си, че имате един баща, който ви праща хубав хляб и при това вие напущате хубавия хляб, а ядете мухлясал хляб, зеленясал, и цял ден го глождите. И грехът в света е това - онзи, мухлясалият хляб, който го ядете.
към текста >>

Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдростта и Истината.
Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата „светлина" произлиза от санскритската дума „сат" - значи проявеният Бог е светлина. „Сат", това е Божественото, разумното, което се е проявило, това е светлината. А пък виделината („вид", „вед") значи „зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота. Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал. Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдростта и Истината. Да търси живота, знанието, свободата. В какво стоят погрешките на хората? Представете си, че имате един баща, който ви праща хубав хляб и при това вие напущате хубавия хляб, а ядете мухлясал хляб, зеленясал, и цял ден го глождите. И грехът в света е това - онзи, мухлясалият хляб, който го ядете. Да престанеш да грешиш - това значи да престанеш да ядеш мухлясал хляб.
към текста >>

Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте.
Значи светлина трябва да имаш. Семето най-първо стои в спокойно състояние. Мързеливият ще остави семето и ще каже: „Каквото ще да прави." Ученикът ще му тури малко пръст и ще каже: „Да прави каквото иска! " Когато семето е отгоре, мързеливият го е турил. Когато семето е в земята, ученикът го е турил, а когато расте, посветеният го гледа и полива. Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте. И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде. Казваш: „Мъчнотии имам, непоносим е животът ми" - ученикът е дошъл и е турил малко пръст отгоре ти. Казваш: „Почвам да раста" - тогаз имаш светлина. Като расте човек, ще дойде в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината е знанието, мъдростта, а топлината е любовта.
към текста >>

И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде.
Семето най-първо стои в спокойно състояние. Мързеливият ще остави семето и ще каже: „Каквото ще да прави." Ученикът ще му тури малко пръст и ще каже: „Да прави каквото иска! " Когато семето е отгоре, мързеливият го е турил. Когато семето е в земята, ученикът го е турил, а когато расте, посветеният го гледа и полива. Значи една мисъл трябва да се посее и трябва да расте. И в човека има три състояния: Когато животът няма смисъл, мързеливият те е турил някъде. Казваш: „Мъчнотии имам, непоносим е животът ми" - ученикът е дошъл и е турил малко пръст отгоре ти. Казваш: „Почвам да раста" - тогаз имаш светлина. Като расте човек, ще дойде в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината е знанието, мъдростта, а топлината е любовта. Когато дойде топлината, имайте предвид, знайте, че Божията любов действува.
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

Нека да остане тази мисъл в живота ви.
" Тези работи по любов трябва да стават. Във всинца ви трябва да има едно и също желание: не злоупотребявайте с доброто на другите! Някой казва: „Аз не мога." Всеки може да направи нещо. Сега важният въпрос е: най-малкото добро е това, с което в даден случай можеш да си помогнеш. (Връзката с Бога разрешава всички противоречия.) Нека да остане тази мисъл в живота ви. Да си кажеш: „Всякога, когато аз имам неразположение, Бог всякога може да ми помогне." Не доказвайте това на други хора, но за тебе това да ти е абсолютна истина. Ако някой път чувствуваш, че Бог не ти помага - така не се говори. Това е твое схващане. Вие нямате понятие за Бога. Бог не обича да Го занимавате с празни работи.
към текста >>

Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите.
Това, което си ти досега, то е, защото ти са помагали. Несправедливо е да казваш: не са ти помагали. Питате ме сега: „Какво трябва да правим? " Ще съблечете професор- ските си дрехи и шапка и ще турите вашата шапка на служенето. Ще турите вашата дреха на служенето и вашия пояс на служенето. Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите. Ще поддържате това, което Бог е направил отначало с вас. Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава. На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш дрехата, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи. Ще посеем нивата, която Бог ни е дал - нашия ум, сърце и воля. Ще се положим на това, което Бог е вложил вътре в нас.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Когато изгубиш смисъла в живота, търси това, което свети, търси това, което гори; търси това, което не се спира.
13 ст. III посл. Йоана, 1-ва глава: „Възлюблени, не подражавайте злото, а доброто; който работи, от Бога е." Размишление. Три неща дръж постоянно в живота си: Мир, който почива в сърцето, Светлина, която обитава в ума и Радост, която работи в душата. Когато изгубиш смисъла в живота, търси това, което свети, търси това, което гори; търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошел. Говори, когато те бият и мълчи, когато те милват.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Ако гладният яде и не придобива нищо, има ли смисъл това ядене?
Туй, което четох, не го разбирате. Как тъй жената да се покорява на мъжа си? Да се боиш от това, което не разбираш. Всяка опасност произтича от това, което не знаеш. {За}[1] онзи, който е на полето, няма опасност, но {за} онзи, който е в планината и се качва на върховете? Ако гладният яде и не придобива нищо, има ли смисъл това ядене? Нахраненият - знае да се товари сам и да се разтовари. Всички се въртим на всички страни. Огънатите места са хубави полета. Ако полето иска да вземе мястото на върха и пр., какво ще излезе? Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.}
към текста >>

Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.}
Ако гладният яде и не придобива нищо, има ли смисъл това ядене? Нахраненият - знае да се товари сам и да се разтовари. Всички се въртим на всички страни. Огънатите места са хубави полета. Ако полето иска да вземе мястото на върха и пр., какво ще излезе? Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.} Майката дава условия {на детето} да сдъвче храната. Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.} Когато мислите са на мястото си, чувствата, силите и кратуната - на мястото си, тогава се постигат всичките желани неща. Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място. Когато кратуната не е празна, тя дава тон на нещата.
към текста >>

Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.}
Всички се въртим на всички страни. Огънатите места са хубави полета. Ако полето иска да вземе мястото на върха и пр., какво ще излезе? Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.} Майката дава условия {на детето} да сдъвче храната. Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.} Когато мислите са на мястото си, чувствата, силите и кратуната - на мястото си, тогава се постигат всичките желани неща. Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място. Когато кратуната не е празна, тя дава тон на нещата. Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са. Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът.
към текста >>

Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място.
Ако полето иска да вземе мястото на върха и пр., какво ще излезе? Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни {светли сили} и кратуна, която {възприема чиста вода, са желателни неща.} Майката дава условия {на детето} да сдъвче храната. Да храниш една мисъл, значи да {й дадеш условия да се прояви, да намери своето място.} Когато мислите са на мястото си, чувствата, силите и кратуната - на мястото си, тогава се постигат всичките желани неща. Твоята мисъл когато е там, дето никой не е бил, там е вашето място. Когато кратуната не е празна, тя дава тон на нещата. Запишете: Ум без противоречие, сърце без скърби и дъно без кал желателни добрини са. Едно сравнение {, какво представлява мъжът и какво - жената.} Онова малкото зрънце, което е поникнало, е жена, а слънцето, което го грее, е мъжът. Любовта на мъжа е близо до жената - туй, което расте. Туй мъж ли е, което ти караш да иде на работа?
към текста >>

Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие.
Също и отношението на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене. Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш приятелството, да мислиш и пр. Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно. Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг. Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие. На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу. Питагор е посветил 20 години, за да му кажат само една дума. Аз днес ви казах една велика истина. Светът е направен от разумни същества.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Едно изречение ще ви дам за днес: Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, постъпка, която е добра, са приятели добри.
- За да дойде любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо да си красив? - За да дойде и те посети любовта. Трябва да има у тебе нещо, за да те възлюбят. Едно изречение ще ви дам за днес: Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, постъпка, която е добра, са приятели добри. Приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. [1] „да наследиш земята" е написано над „да влезеш в Царството Божие". (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 11.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

57. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 31 юли

И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се."
Защото не Му дадоха вода. Всички добри мисли и чувства, това са водата на живота, това са живата вода. Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса.
към текста >>

Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е.
Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса. Ако не мислиш добре, ти си един воин, който изплиташ венец от тръни и го слагаш на главата Му. И ако не постъпваш добре, ти си един служител, който оцет дава.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 1 август от спомена на П. Ганев: 1.VIII.1932 год. Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 - 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 - 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Никаква мисъл и никаква уредба в живота не може да стане без мъдростта, на която помощник е знанието.
Първата опорна точка на живота е в краката, втората - в главата. Първата точка се нарича Добродетел. Втората - Мъдрост. Движение без добродетел не може да стане. Всяко движение е израз на доброто. Никаква мисъл и никаква уредба в живота не може да стане без мъдростта, на която помощник е знанието. Между тия две точки извира знанието. Доброто и мъдростта, това са граници на живота, да се движи правилно. Следователно краката са символ, даден, да знае човек, че трябва да бъде добродетелен, да знае да ходи, да се движи, а движението е най-голямото добро на земята. А главата - мъдростта, е най- голямото добро на небето или най-голямото благо, което Бог може да даде. Когато погледнеш главата си, помисли за най-голямото благо, което Бог ти е дал.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

59. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 2 август от спомена на П. Ганев: 2.VIII.1932 год., вторник Станах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки. След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека. Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му.
към текста >>

И всичко, което става в тази област, е нему известно, а за глупавия, за невежия това са неща без смисъл.
Всякой един завършен процес носи едно ново начало в себе си, както сладкият плод. Незавършен процес е процес на цъфтение - няма процес на зреене, на сладчина и връзване на семка. Следователно доброто е един завършен процес, с едно ново начало в себе си. А злото е един незавършен процес, без начало и без основа, защото и онзи, който върши злото, не знае какво прави. Умният знае защо е направен светът, защо е направено небето. И всичко, което става в тази област, е нему известно, а за глупавия, за невежия това са неща без смисъл. Всичките добри неща на земята са с начало и с край, а всичките лоши неща са без начало и без край. Начало за едно нещо в природата подразбираме, когато то се проявява, когато никне и когато то цъфти, а завършен процес подразбираме това, което зрее, което придобива своята сладчина и носи живот в себе си. Всичките завършени процеси в природата носят в себе си условията за новите форми, в които могат да се проявят. Когато [1] в незавършените процеси това не съществува. Раждането е един завършен процес.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Всякой ден трябва да занесете по една мисъл да приложите през деня.
Причина на болестите са мислите и чувствата. Някои от несгодите в живота са резултат на миналото.- Ако мислите ви и чувствата ви са устойчиви, всеки може да ви изтегли навън. Това е въжето. Доброто е истинското богатство, с което човек може да разполага. Всякой ден трябва да занесете по една мисъл да приложите през деня. Слабият в себе си да се насърчава, а със силния какво трябва да правите? Всяка една погрешка разумно трябва да се изправи. Да знаем една мисъл и едно чувство от какъв род е. Непреривен трябва да бъде успехът на човека. Всеки ден трябва да прибавя по нещо.
към текста >>

Да знаем една мисъл и едно чувство от какъв род е.
Това е въжето. Доброто е истинското богатство, с което човек може да разполага. Всякой ден трябва да занесете по една мисъл да приложите през деня. Слабият в себе си да се насърчава, а със силния какво трябва да правите? Всяка една погрешка разумно трябва да се изправи. Да знаем една мисъл и едно чувство от какъв род е. Непреривен трябва да бъде успехът на човека. Всеки ден трябва да прибавя по нещо. Винаги да гледа на доброто в себе си и да не се спира на погрешките, и да не се цапа. Трябва да се изхвърлят всички излишни неща. Два пъти ти не може да направиш една погрешка.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

62. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш.
Ти ще идеш при краката на късмета си, а не той да дойде. Богатството жене [жъне] и събира, а сиромашията разпилява и покрива. Умният да оглупее е неестествено, а глупавият да поумнее, то е естествено. Спокойствието разрешава ли въпроса? Не. Когато се роди в душата ти една велика мисъл, ти трябва да се радваш. Ако ти при водата не изпереш дрехата си, де е погрешката? И ако чакаш хората да ти накладат огъня зиме? Сам трябва да си помогнеш. Не дръжте в себе си неща, които умират, също не дръжте мисли и чувства, които умират. Спасението иде отвътре.
към текста >>

Страдание и скръб разбирам само ако се е родила една хубава мисъл.
Спасението иде отвътре. Бог действува отвътре в нашата воля, ум и пр. Не се занимавайте с обикновените постижения в света. Можеш ли да се съмняваш, като отидеш при един извор, че той не ще ти даде вода? Никога не е ставало такова нещо. Страдание и скръб разбирам само ако се е родила една хубава мисъл. Скръб, която можеш да забравиш, тя е на мястото. Знанието, силата, съзнанието, доброто вървят с човека. С любовта се постига животът; с Истината - свободата. Ти трябва да знаеш, че тези, които те обичат, ще те разлюбят. Любовта - в яйцето си вътре, ограничен си.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася.
I послание към Коринтяните {Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.} Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай. Благодари с краката си на каруцата, със сърцето - на конете, с устата - на този, който тегли каруцата, и благодари на себе си, на този, който е в тебе и ти дава възможност да видиш всичко това! Благодари, че си във вселената! След като си ял сладките круши, не яж киселици; след като си пил сладкия сок, не пий пелина!
към текста >>

Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява.
{Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж.} Този стремеж се нарича любов - това начало, което твори. Не съжалявай за това, което се е променило. Не е силата в мисълта, желанието и пр., но в онова, което допринася. Свещеният пламък на една мисъл, колкото малка и да е, то е, което допринася и ободрява. Любовта не е разочарование, не е сила, а е това, което те освобождава в даден случай. Благодари с краката си на каруцата, със сърцето - на конете, с устата - на този, който тегли каруцата, и благодари на себе си, на този, който е в тебе и ти дава възможност да видиш всичко това! Благодари, че си във вселената! След като си ял сладките круши, не яж киселици; след като си пил сладкия сок, не пий пелина! След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай в твоите дрипели!
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Един начин за съсредоточение на мисълта е този: освободете се от посторонните мисли!
11. VIII. 1932 г., 5 ч сутринта, Рила Стани! 138 псалом „В начало бе Словото" Един начин за съсредоточение на мисълта е този: освободете се от посторонните мисли! Мислете, че за пръв път идете тук! Когато седнете да размишлявате, оставете света! При съзерцането ще гледате за 1-2 минути да се освободите от ненужните мисли, да си починете малко и да олекне на душата, като на някое новородено дете. Добрата молитва Прочете се 10.
към текста >>

Дойде ли някоя неприятна мисъл, дигни малко фитила на лампата!
И т. н. Поддържай малката светлина на своя ум! Поддържай малката топлина на своето сърце! Поддържай слабото усилие на своята воля, колкото и малко да е това усилие! И после, слушай Душата си, слушай Духа си! Дойде ли някоя неприятна мисъл, дигни малко фитила на лампата! Аз обичам онези ламби, които могат да се подигнат. Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това! Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи. Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце.
към текста >>

Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи.
И после, слушай Душата си, слушай Духа си! Дойде ли някоя неприятна мисъл, дигни малко фитила на лампата! Аз обичам онези ламби, които могат да се подигнат. Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това! Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи. Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце. Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех.
към текста >>

Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук.
Аз обичам онези ламби, които могат да се подигнат. Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това! Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи. Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце. Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех. Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш мозъка си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил. И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия мозък, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям мозък.
към текста >>

Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея.
Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това! Като турим една мисъл в Божествената инсталация, тая мисъл става силна за нас и може да ни служи. Ние сме тук и трябва да се инсталират вашият ум и вашето сърце. Колкото повече години идваш тук, толкоз повече да има смисъл твоето стоене тук. Както колкото повече четеш една свещена книга, толкоз по-дълбок смисъл намираш в нея. Нашето тяло, нашите мисли, желания са един суров материал, който трябва да се обработи. И от тая работа зависи нашият успех. Например: Дадат ти хубава книга, ще седнеш да я учиш и по този начин ще разработиш мозъка си, докато дойдат от невидимия свят да проверят дали си го разработил. И като видят, че не си го разработил, оставят те със същия мозък, а като видят, че си го разработил, дадат ти по-голям мозък. Всякога при успех ще се увеличават мозъкът -ти и сърцето ти.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

След като те е вързал някой, като имаш връзка, мисълта и чувствуването е за да излезеш из кладенеца - да излезеш от едно състояние в друго.
Ако злото държи връзката, ще бъдете роби; ако доброто държи - ще бъдете свободни, а ако вие държите връзката, ще слугувате на Бога. Има три посрещания на слънцето. Едно - на физическия свят, след това - в умствения свят и после - в Божествения свят. Любовта и Истината заедно вървят. Горе е Истината, а долу е доброто. След като те е вързал някой, като имаш връзка, мисълта и чувствуването е за да излезеш из кладенеца - да излезеш от едно състояние в друго. Щастливият човек трябва да знае как да мисли и как да чувствува. Изгревът - Том 17 Глава: 23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

69. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно.
„Ти съзнавай, ти люби" Упражнение: Ще изпратиш енергиите на доброто през палеца на дясната ръка; енергиите на Любовта - през първия пръст; енергиите на Правдата - през средния пръст; на Истината - през безименния; палеца-на Слънцето, и на Мъдростта - през малкия пръст. От пръстите на дясната ръка ще изпратите тези енергии и като че ли те образуват кръг и после идват към вас. След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто, през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния - енергиите на Правдата, през пръста на Слънцето - енергиите на Мъдростта. Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. И след това ще възприемете енергиите с лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния пръст-енергиите на Правдата, през безименния (пръстът на Слънцето) - енергиите на Истината и през малкия пръст - енергиите на Мъдростта. Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора.
към текста >>

Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно.
След това ще възприемете енергиите чрез лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто, през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния - енергиите на Правдата, през пръста на Слънцето - енергиите на Мъдростта. Ще отправиш мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Няма да се стремите да разберете в какво седи тайната. И след това ще възприемете енергиите с лявата ръка: през палеца на лявата ръка - енергиите на Доброто; през първия пръст - енергиите на Любовта, през средния пръст-енергиите на Правдата, през безименния (пръстът на Слънцето) - енергиите на Истината и през малкия пръст - енергиите на Мъдростта. Ще отправим мисълта си към съзнанието на всички добри хора по лицето на Земята, на които съзнанието е будно. Ще мислим за всички добри хора. Това упражнение ще го направите, както дигате лейката и изливате вода. Няма да разсъждавате защо излиза вода през дупките на лейката; просто ще поливате цветята. Ако речете да разрешавате философията на водата, защо тя излиза, това не е ваша работа; защо тя полива цветята, а това е нейна работа. А защо вие помагате, това е ваша работа.
към текста >>

Ако една книга остане чиста, непобутната, не е постигнала целта.
Този е пътят, в който всяка душа и дух върви. Няма друг път. Щом си изгубил пътя, припомни си за Доброто, за Любовта, Правдата, Истината, Мъдростта и ти ще имаш знанието на Истината! Най-малкото усилие е драсването на една клечка - за Истината, Любовта и пр. Когато имате някое страдание, то е, че някое същество от духовния свят е драснало една клечка във вас, то е за добро - радвайте се! Ако една книга остане чиста, непобутната, не е постигнала целта. ... Ти като се оцапаш от известни противоречия, придобиваш известна цена; цапането да бъде разумно, да не бъде боядисване. Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа. Дяволът е една муха, която плюе, нищо не може да ти направи. Никой не може да те обере - какво може една муха да обере?
към текста >>

Едно чувство, една мисъл да има тяжест.
Тя няма гръб и пр. Някой ще те излъже - това е една муха, дяволът. Дето ви е ухапала мухата, намажете със сол: по всичките правила! Който се разколебава в духовно отношение, то е един процес на гниене. Тежестта е един разумен процес. Едно чувство, една мисъл да има тяжест. В живота ний искаме сега да се разтоварим. Ще хвърлите всичките петала. Светът е направен за нас, да се учим. Никакви мухи. Най-първо ще се учиш, после ще слугуваш.
към текста >>

Всеки един трябва да пази своята свобода и да не допуща никаква посторонна мисъл на мухите.
В живота ний искаме сега да се разтоварим. Ще хвърлите всичките петала. Светът е направен за нас, да се учим. Никакви мухи. Най-първо ще се учиш, после ще слугуваш. Всеки един трябва да пази своята свобода и да не допуща никаква посторонна мисъл на мухите. Например: дали те обичат хората. Никой няма право да отнема свободата на другите. Светът не е създаден за мухите, за театра [? ], за кръчмари и попове. А светът е създаден за всички ония добри хора - да носят Доброто, Любовта, Истината, Правдата, Мъдростта.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

70. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август

Мисълта ви да бъде абсолютно чиста.
Не презирай в себе си малките постъпки, нежните мисли и чувства, в тях се крие разгадката! Големите пророци пари искат всякога. Съдбата на човека е строго определена според твоите мисли, чувства и действия. Ти си единственият, който можеш да измениш своите мисли, чувства и постъпки - и Бог тогава ще ги измени. Можеш ли да простиш греховете на този, който никога не се разкайва? Мисълта ви да бъде абсолютно чиста. Можеш ли да се откажеш от министерския престол и да идеш да проповядваш? Майката никога не може да отхвърля децата си. Същото е и когато ти отхвърлиш едно от малките деца на любовта и тя си заминава, а ти оставаш отчаян и пр. Външните отношения почиват върху други правила. Аз ви говоря за вътрешните състояния.
към текста >>

71. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

72. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

73. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 17 август от спомена на П. Ганев: 17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката. Спомен на Пеню Ганев Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. 12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
към текста >>

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

74. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

75. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
към текста >>

В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара. Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница. Тамо ни чакаха конете и автомобили за Сапарева баня.
към текста >>

Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>

По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран. Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева. Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме. След закуска си потеглихме. След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави.
към текста >>

Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
След свършването на упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".На слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон. Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него. Небето бе покрито с движещи се облаци, които ту покриваха, ту разкриваха слънцето.Вечерта проявих снимките и видях, че всички са хубави. Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо. Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано. Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел. и Вл. Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем на гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената на картичките, че скъпо съм ги харчил. Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му. Беше ме обзел дух на бунтарство, на ядосване. След това пък, като копирах снимките, които вчера правих на Учителя, и му ги занесох, то ме доядя на Николина, че вчера в едната снимка, на бюста, съм изкарал Учителя стар.
към текста >>

Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
към текста >>

Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви! Благословено чувство благое,Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
към текста >>

76. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

чиста роса,
и все напред се тя към върха възвисява. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И тъй порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога – разлива мир и светла радост по света. Спомен на Мария Тодорова
към текста >>

Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.
Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
към текста >>

Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
към текста >>

Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея.
Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката.
към текста >>

И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал.
У Темелкови бяхме. ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги:„Мене роди Бог със любови озари със живота нов.Едва-едва расте и зрее ми душата,но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.Ще видя туй, душата ми що люби и копней."И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:"Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал. ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият? ПГ: „В летен ден".ВК: И какво стана накрая?
към текста >>

чиста роса, душа красива.
Безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя: девица мила, чиста роса, душа красива. Творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев4.б. Песента „Малката буболечка" от Учителя, според Пеню Ганев -към № 7., стр. 126 -128 в оригинала (114 -116 тук).
към текста >>

77. Учителя присъства на събора през 1933 г., първи ден - 1 септември

„Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил на крилете на Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот!
В душата ми беше празник. Какво ли ще ни каже Той? - се питах в себе си. Какви ли закони на природата ще ни разкрие? Какви ли нови хоризонти за нов живот ще ни очертае? „Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил на крилете на Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот! А силата на Божествените Ти добродетели?... Ето ме при Тебе! Чакам да бъда озарена от живителните лъчи на Твоето Слово!..." Песен се разнесе в салона. Тя беше тиха и се изтръгваше из недрата на стотици братски сърца.
към текста >>

Думите Му се сипеха като пресни струи чиста вода от някой извор в оазис сред пустинята.
Ако не сте готови, ще бъдете в положението на осъдения; ако сте готови, ще бъдете на мястото на оня, на когото поставили отсечената глава и оживял и възкръснал. Възкресението е новият човек. Трябва едновременно да възкръснете и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения. Възкресение се разбира оня живот, при който ще се премахнат всички противоречия. Желая ви Божието благословение и всичко, което Бог ви е обещал да ви даде, да се изпълни." Думите Му се сипеха като пресни струи чиста вода от някой извор в оазис сред пустинята. Словото Му бе живо. То отдръпваше от пред очите ни тъмната завеса, която ни делеше от светлината. Той ни говореше, а ние Го слушахме, както сме Го слушали през вековете, когато сме бивали призовавани от Него. Словото на Учителя е Слънце, що свети и топли изгубените в тъмата. Словото на Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните.
към текста >>

Тя беше чиста.
Словото на Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните. Словото на Учителя, това е Божият Дух, Който ни се изявява чрез Него и ни напомня, че време е дошло да възкръсне Христос в нас. Блажени са, които слушат това Слово! Блажени са, които Го приемат и прилагах! На изток зората се появи. Тя беше чиста. Околовръст летяха нежни и пурпурни облачета. Слънцето блестеше и позлатяваше всичко. Роди се новият ден! В зората на този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото на новата ера. Множеството Го наобиколи.
към текста >>

78. Учителя дава песента 'Добър ден'

Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка.
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата.Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също.
към текста >>

Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните.
Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата.Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също. Учителя даде първото упражнение:Сила жива, сила жива.
към текста >>

Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила.
Поезията е скрита в нея.Музиката е говор изразителен и ясен. Той трябва да отговаря на съдържанието. Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее.
към текста >>

Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце.
Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце.
към текста >>

Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката.
Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли.
към текста >>

Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл.
Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно.
към текста >>

Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове.
Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате.
към текста >>

Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно.
Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате. Музикалното ухо схваща не само целите тонове и полутоновете, но и една четвърт и осминка от тона. Всеки човек има инструмент – сърцето, на което свири. Сърцето е Божествен инструмент на човека. Струните са мислите.
към текста >>

Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта.
Струните са мислите. Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант.Учителя казва:Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени.
към текста >>

Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката.
Всеки обича добрия музикант.Учителя казва:Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване.
към текста >>

Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване.
Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя.
към текста >>

Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание.
Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот.
към текста >>

Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето.
Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите.
към текста >>

Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност.
към текста >>

В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
към текста >>

Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.
Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни.
към текста >>

Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина.
Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни. Тя има сложен характер. Техниката е само едната страна.Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота.
към текста >>

В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата.
Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни. Тя има сложен характер. Техниката е само едната страна.Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота. Тя същевременно укрепва човека.
към текста >>

Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен.
Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят.
към текста >>

Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят.
Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
към текста >>

Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение.
Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения.
към текста >>

Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива.
Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални.Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия.
към текста >>

Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Обновяват го и го укрепяват. Създават един подем в него.Движенията в Паневритмията се сменят, както мелодията и ритъмът. В тях вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. Между силите на човека и силите на Живата Природа става правилна, хармонична обмяна. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията на силите във физическото тяло. Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека.
към текста >>

Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл.
Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията на силите във физическото тяло. Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху душата; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем на силите в целия организъм и бодрост на духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното изпълнение малко ползва. Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система. Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат.
към текста >>

В тях има вложен дълбок смисъл.
Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа.
към текста >>

Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина.
към текста >>

Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси.
към текста >>

В него е вложен дълбок смисъл.
Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма. След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият. Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество. Затова от великия Божествен свят идва един мощен подтик. В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом. Чрез Пентаграма се дава подтик на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството.След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи.
към текста >>

Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го.
към текста >>

И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте".
Учителят е недоволен от начина на изпълнението. След като свършват, казва: "Рекох, изпейте я още веднъж! " Отново я подхващат и пеят вече по-усърдно. Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж! " След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти. И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте! " След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия Изгревът - Том 8 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

" След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години".
" Отново я подхващат и пеят вече по-усърдно. Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж! " След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти. И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте! " След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия Изгревът - Том 8 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия
Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж! " След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти. И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте! " След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия Изгревът - Том 8 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

79. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Мисълта не е гладка, когато има сблъскване на много мисли.
Младият на майка си пее, възрастният утешава, а старият надписи закача. Това са сегашните положения на живота. Истинското положение: Млада е Любовта, възрастна е Истината, стара е Мъдростта. Бъди като тях. Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда. Мисълта не е гладка, когато има сблъскване на много мисли. Човек гладко говори, когато има една идея, а когато са много, се пънка. За да бъде една мисъл поетична, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара. Стар е онзи, отдето младият излиза, възрастния..... стар значи, Мъдростта се проявява. Проявлението на Любовта и Истината, това е Мъдрост. Когато човек вкисва, значи последната дума на Любовта казва, а когато казва първата дума...
към текста >>

За да бъде една мисъл поетична, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара.
Истинското положение: Млада е Любовта, възрастна е Истината, стара е Мъдростта. Бъди като тях. Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда. Мисълта не е гладка, когато има сблъскване на много мисли. Човек гладко говори, когато има една идея, а когато са много, се пънка. За да бъде една мисъл поетична, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара. Стар е онзи, отдето младият излиза, възрастния..... стар значи, Мъдростта се проявява. Проявлението на Любовта и Истината, това е Мъдрост. Когато човек вкисва, значи последната дума на Любовта казва, а когато казва първата дума... Не може да мислиш ясно, ако нямаш светлина. Когато имаш светлина, нещата са ясни.
към текста >>

Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната самота аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината.
Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец! Потопена в дълбока мисъл, приютена в своето си гнездо, в нощната самота аз чувам само тихия шепот на Елбур и прохладния ветрец, който идва от високите върхове на планината. И аз се чувствувам напълно в цялото, в което виждам и намирам скъпи и мили души, най-близките до сърцето ми в този живот. Тези души с горест на сърцето си винаги съм търсила да ги срещна в безконечния път на моето съществувание. Чувствувала съм ги като мои съпътници, които някога силно желаех да ги срещна, за да се споим като едно цяло. И ето, аз сега ги виждам, те ми помагат и всред тях се чувствувам като първомайско цвете в своята среда, защото Бог само чрез тях ми се изявява, ме вдъхновява и окриля! Велико щастие изпитвам, че в този живот срещам своите близки и сродни души, които са проводници на любовта на оная велика душа, що обединява всички в едно цяло.
към текста >>

То ни приветствуваше отдалече с чиста усмивка, която се забелязваше по сините му води.
Величествени фигури на стари и млади се катереха по стръмната пътека, която се извиваше и водеше все по-нависоко и по-нависоко. Човек би помислил, че се катери по върховете на Монблан или Монт Еверест. Стигнахме върха. Там е високо, много високо. Оттам ясно се виждаше езерото на Съзерцанието. То ни приветствуваше отдалече с чиста усмивка, която се забелязваше по сините му води. На изток се откриваше обширен безпределен простор. Планинските вериги на дивната Рила лежаха надлъж и шир. Очите на всички стремително и на воля гледаха в далечината. Погледът ни се къпеше в простора, напоен с диханието на зората. Мълчаливи, ние бяхме насядали по камъните.
към текста >>

Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина.
Отидох при чешмичката на Мъдростта. Умих се. Тя беше по-красива от други път. Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша? Днес чистихме кухнята, огнището и целия лагер. А дежурните приготовляваха картофената чорба. На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед.
към текста >>

80. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом.
към текста >>

По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта).
465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел. на съставителяВергилий Кръстев)3. Осиновяване Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа. Преди 2000 години баба ми Величка е била римски патриций, началник на голяма римска войска, която преследвала жестоко християните. По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа.
към текста >>

81. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза:
към текста >>

Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя.
Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.
към текста >>

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!
Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия.
към текста >>

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.
към текста >>

82. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза:
към текста >>

Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя.
Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.
към текста >>

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!
Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия.
към текста >>

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.
към текста >>

83. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза:
към текста >>

Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя.
Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.
към текста >>

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!
Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия.
към текста >>

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.
към текста >>

84. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза:
към текста >>

Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя.
Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.
към текста >>

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!
Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия.
към текста >>

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.
към текста >>

85. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза:
към текста >>

Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя.
Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.
към текста >>

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!
Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение. Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия.
към текста >>

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.
към текста >>

86. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 21 декември

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката.
Разговори с Учителя на 21 декември 1938 г., записани от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя.
към текста >>

Някой трябва да тури тръбата при чист извор, да минава чиста вода.
1938 г. В изобилната любов всичко се нагажда изведнъж. При слабата любов - мъчно. Не могат да се карат на слугата, ако знае всичките положения и помага. Любовта не зависи от вас. Някой трябва да тури тръбата при чист извор, да минава чиста вода. В сегашния живот има натрапени неща, не можеш да се освободиш. Не казвай: „всичко ще ти каже". Изгревът - Том 17 18. Изобилната любов
към текста >>

87. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране!
Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране! Когато дойде денят, противоречията на нощта изчезват. Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб? Когато ученикът минава през противоречия, трябва му светлина. Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква.
към текста >>

Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл.
Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея. В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. * * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява. Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов! Като чуеш гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината.
към текста >>

В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас.
Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея. В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. * * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява. Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов! Като чуеш гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината. Любовта не се мами и никого не мами.
към текста >>

От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина.
* * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява. Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов! Като чуеш гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината. Любовта не се мами и никого не мами. От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина. В нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава. Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели! Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава. Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов.
към текста >>

Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.
към текста >>

Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.
Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби. Речта ѝ е кратка и съдържателна. Любовта е пълна с Мир и Вяра, която превъзхожда всеки ум.
към текста >>

Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес.
Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби. Речта ѝ е кратка и съдържателна. Любовта е пълна с Мир и Вяра, която превъзхожда всеки ум. Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота.
към текста >>

От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа!
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта!
към текста >>

88. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

Ако някой ден не можеш да чуеш какво ти е казал Бог, тогава ще отвориш някоя свещена книга и ще препишеш от нея някоя мисъл.
За 1939 г. Учителят даде извън наряда още и следните упражнения. Всяка сутрин след молитва ще се съсредоточиш и ще се вслушаш какво ти говори Бог отвътре. И каквото ти каже Бог, ще го запишеш в особена тетрадка. Всеки ден ще правиш това и ще отбелязваш датата. Ако някой ден не можеш да чуеш какво ти е казал Бог, тогава ще отвориш някоя свещена книга и ще препишеш от нея някоя мисъл. Тая тетрадка ще има следното заглавие: „Моя пръв опит да разбера и постигна Божията Любов". Всеки ден ще отбелязваш в тая тетрадка всяко хубаво чувство, което си преживял през деня. Всеки ден ще кажеш няколко сладки думи някому: думи насърчителни и ободрителни, които да дадат потик и сила. Тези също ще ги отбелязваш в тетрадката.Така че за една година в тази тетрадка ще се отбележат последователно 365 хубави мисли, идеи, чути „отгоре", 365 хубави чувства, преживени от тебе и 365 хубави постъпки, направени от тебе. На една картичка ще напишеш следните думи:
към текста >>

Трябва дълго време да е учил човек за да разбере вътрешния смисъл.
държана на събора - 27 август 1939 год. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Има едно начало в света, това начало го наричат Любов. Има едно изяснение в света, това наричат Мъдрост. Има едно освобождение - спасение, това наричат Истина. Трябва дълго време да е учил човек за да разбере вътрешния смисъл. Любовта без свещения огън не може да се разбере. В древните времена е имало училища гдето се е учило за свещения огън. Свещеният огън го има във вашето сърце. И онези, които не са изучили закона на свещения огън, са минали много страдания. Онези които са изучили тези закони много работи са изучили.
към текста >>

Силата на човека седи в знанието на свещения огън, на човешката мисъл, чувства и човешката постъпка.
Три пъти детето си туря пръста на пламъка и тогава почва да разбира. Тази дума „гъш" е на ватански език, който е един от най-древните езици. В живота когато чуете гласа „гъш" послушайте го, това е вътрешно произхождение. Ако вие не го послушате ще имате страдания. Всяко страдание показва, че сте бутнали една запалена свещ. Силата на човека седи в знанието на свещения огън, на човешката мисъл, чувства и човешката постъпка. Но трябва да знаете как да употребите свещения огън. Ако няма свещен огън във вашата любов, във вашите чувства те не са отзивчиви. Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо студено от него, значи онзи е изгубил този свещен огън. Вие всички сте били в миналото свещеници, жреци. Няма нито един от вас да не е бил жрец.
към текста >>

Не е ли хубаво да запалите човешката душа без да я опетниш и да стане тя чиста, и да бъде облечена в бели дрехи.
Влезнал при тях един беден човек и им казал, аз нося кибрит. Днес в света има всичко, но няма запалка на свещения огън. И на вас ви препоръчвам, не ви трябва нищо друго освен запалката на свещения огън. Когато вие любите, обичате някого, вие извършвате едно свещено дело. Не е ли хубаво да запалите неговото сърце без да изгаря. Не е ли хубаво да запалите човешката душа без да я опетниш и да стане тя чиста, и да бъде облечена в бели дрехи. Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън. Талантливите едва са започнали да го изучават. А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив.
към текста >>

89. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост.
Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г.
към текста >>

Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина.
Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи.
към текста >>

Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото.
Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство.
към текста >>

на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи.
Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде.
към текста >>

90. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 28 април

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката.
Разговор с Учителя на 28 април 1940 г., записан от Ана Шишкова Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17": Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя.
към текста >>

Когато водата излезе из извора, е чиста, надолу стане мътна.
Когато ядеш с любов, има гала-обяд. Ако си в пустинята, пътувай с автомобил; ако си в полето, пътувай пеши, не бързай! Светлината пътува бързо през света. От Божественото туряй по една лъжичка във водата - при всяко чувство влагай Божествена Любов. Като се ограничи човек, е смърт. Когато водата излезе из извора, е чиста, надолу стане мътна. Божественото учение, като минава през човешките умове, се омърсява. Сърцето трябва да се префини. Калта е в чувствата, в сърцето и затова в умовете има тъмнина. Тъмнината не могла да затъмни светлината-то е за в другия свят, не във физическия. Ако друг ти готви, намираш махана, а ако сам си готвиш, доволен си.
към текста >>

91. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека.
На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека. Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно. Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове.
към текста >>

Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита.
Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там е Свободата! Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов. Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита. Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си. Не, сега почни да работиш! Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.
към текста >>

Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо.
Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха.Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата! "Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала.
към текста >>

Чистата безкористна любов подразбира любов към всички.
В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа.
към текста >>

Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата.
Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят, От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя. Той остана известно време замислен и след това нареди Братството да слезе веднага надолу. По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал. Приятелите започнаха на групи да слизат надолу.
към текста >>

22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него.
Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата. Покрай хижата минахме транзит и продължихме надолу, понеже от вечерта аз знаех, че Учителя и приятелите не са в нея. Учителят слязъл с Братството до началото на Голготата и спрял на височината над Велчовото мостче, където на една малка полянка му построяват палатка, а приятелите преспиват около два огъня.Сутринта на 24 юли всички стават, правят наряд и Учителят държи третата беседа - „Закон за частите и за цялото".„Да възлюбиш Бога, това е задачата, дадена на цялото човечество, Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание," /"Божествени човешки свят", с. 22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него," /„Божествени човешки свят", с.28/ След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера. Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше.
към текста >>

Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е.
към текста >>

Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото.
Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
към текста >>

Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция.
С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост.
към текста >>

То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода.
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив.
към текста >>

Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..."
към текста >>

Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница!
към текста >>

Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души.
УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! "
към текста >>

През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането.
„Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте".
към текста >>

92. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека.
На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека. Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно. Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове.
към текста >>

Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита.
Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там е Свободата! Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов. Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита. Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си. Не, сега почни да работиш! Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.
към текста >>

Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо.
Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха.Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата! "Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала.
към текста >>

Чистата безкористна любов подразбира любов към всички.
В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа.
към текста >>

Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата.
Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят, От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя. Той остана известно време замислен и след това нареди Братството да слезе веднага надолу. По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал. Приятелите започнаха на групи да слизат надолу.
към текста >>

22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него.
Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата. Покрай хижата минахме транзит и продължихме надолу, понеже от вечерта аз знаех, че Учителя и приятелите не са в нея. Учителят слязъл с Братството до началото на Голготата и спрял на височината над Велчовото мостче, където на една малка полянка му построяват палатка, а приятелите преспиват около два огъня.Сутринта на 24 юли всички стават, правят наряд и Учителят държи третата беседа - „Закон за частите и за цялото".„Да възлюбиш Бога, това е задачата, дадена на цялото човечество, Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание," /"Божествени човешки свят", с. 22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него," /„Божествени човешки свят", с.28/ След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера. Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше.
към текста >>

93. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

22/ Беседата завършва с мисълта: „Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него.
1. Спомен на Боян Боев: Посещение на Бога 2. Спомен на Светозар Няголов: Моите спомени за Мусала с Учителя Сутринта на 24 юли всички стават, правят наряд и Учителят държи третата беседа - „Закон за частите и за цялото". „Да възлюбиш Бога, това е задачата, дадена на цялото човечество, Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание," /"Божествени човешки свят", с. 22/ Беседата завършва с мисълта: „Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него," /„Божествени човешки свят", с.28/ След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера. Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше. Братята и сестрите се бяха разположили, седнали около клековете.
към текста >>

И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека.
На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека. Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно. Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове.
към текста >>

Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита.
Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там е Свободата! Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов. Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита. Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си. Не, сега почни да работиш! Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.
към текста >>

Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо.
Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха.Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата! "Ние тръгнахме неохотно назад, в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща ние разбрахме, че сме в правия път, който води към Мусала.
към текста >>

Чистата безкористна любов подразбира любов към всички.
В 10 часа Учителят държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников. Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа.
към текста >>

Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата.
Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание Словото на Учителя: „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места" беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят, От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя. Той остана известно време замислен и след това нареди Братството да слезе веднага надолу. По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал. Приятелите започнаха на групи да слизат надолу.
към текста >>

22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него.
Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата. Покрай хижата минахме транзит и продължихме надолу, понеже от вечерта аз знаех, че Учителя и приятелите не са в нея. Учителят слязъл с Братството до началото на Голготата и спрял на височината над Велчовото мостче, където на една малка полянка му построяват палатка, а приятелите преспиват около два огъня.Сутринта на 24 юли всички стават, правят наряд и Учителят държи третата беседа - „Закон за частите и за цялото".„Да възлюбиш Бога, това е задачата, дадена на цялото човечество, Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание," /"Божествени човешки свят", с. 22/ Беседата завършва с мисълта: „ Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него," /„Божествени човешки свят", с.28/ След беседата всички закусват и се приготвят за слизане към Чамкория. Осведомяват Учителя, че са готови, но той им казва, че ще почака да дойдат последните отгоре. Към обяд ние пристигнахме в лагера. Вляво на пътя, в скромна палатка, бе Учителят и ни чакаше.
към текста >>

94. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се!
41. Ангел вопияше. Български църковен напев, много популярен в началото на века. Песента е нотирана от Барнаби Браун, Шотландия, по изпълнение на Весела Несторова през 1993 г. Ангел вопияше (чсл. ) - Ангел викаше. Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се! и пак ти казвам: радвай се! Твоят Син възкръсна от гроба на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се! Прослави се, прослави се, Йерусалиме (християнска Църква), защото славата Господня над теб възсия: тържествувай сега и весели се, Сионе! Ти, Чиста, радвай се, Богородице, за възкресението на родения от Теб. 42. Тайната вечеря.
към текста >>

Ти, Чиста, радвай се, Богородице, за възкресението на родения от Теб.
) - Ангел викаше. Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се! и пак ти казвам: радвай се! Твоят Син възкръсна от гроба на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се! Прослави се, прослави се, Йерусалиме (християнска Църква), защото славата Господня над теб възсия: тържествувай сега и весели се, Сионе! Ти, Чиста, радвай се, Богородице, за възкресението на родения от Теб. 42. Тайната вечеря. Музика и текст от Весела Несторова, одобрени от Учителя. Преводът на първия стих е: „Всичко е светло, всичко е осветено в Моята (на Христа) Виделина. “ 43. Тебе поем. Български църковен напев, популярен в Бялото Братство.
към текста >>

Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им.
Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви. “ Учителя е предал песента в мажор. Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете Аум няколко пъти – тя е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. ” 52. Венйр Бенйр. Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, IІ година, 6-а лекция.
към текста >>

И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание.
Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде! Това е отношението на великото към малкото – душата. И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата си спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание. (По Учителя, Общ окултен клас, 8 май 1940 г. ). 53. Сила жива. Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 8-а лекция. 54. Скръбта си ти кажи.
към текста >>

Понятието Давай, давай има много широк смисъл.
Тя поражда у човека подтик да дава, да сее в нивата на Живота. Когато пееш Давай, давай, казваш: „Аз трябва да давам“. Който дава чисто пшеничено семе, същото ще се върне при него. Давай, давай почва от тона ла, който символизира извора – значи ти си извор, трябва да течеш. Ти си се свил – стани, свърши каквато и да е работа. Понятието Давай, давай има много широк смисъл. 73. Мисли, право мисли. Дадена на 6 юни 1926 г. , Младежки окултен клас, V година, 30-а лекция. Силата на човека е в свещените мисли, които той храни у себе си за Живота. Докато човек пази свещени мисли у себе си, и те ще го пазят; престане ли да ги пази, падането му е неизбежно.
към текста >>

Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието.
Нотирана от магнетофонен запис на изпълнение на Петър Камбуров, редактирана от Георги Стратев, Йоана Стратева и Станка Желева. Учителя я предава лично на П. Камбуров през февруари 1920 г. на ул. „Опълченска“ № 66. Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието. Тя съзира съществуването на един красив свят у себе си и иска да го направи реалност. 121. Не ли думах. Дадена на 27 октомври 1943 г. , София, Изгрева. 122. Радост за душата.
към текста >>

95. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

В.К.: В какъв смисъл се кланяше?
Сега Той знае защо. Не ги препоръчваше. Но Лулчев винаги държеше портрета на Мория до края на живота си, на Мория. Сега, той редовно посещаваше беседите на Учителя. Кланяше Му се. В.К.: В какъв смисъл се кланяше? Е.А.: Ами е-е поклони, както правеха, както правят реверанси в салоните като уважение. Винаги ще се събуе и сега вижте на мене какво ми казал лично. И него само на Учителя съм го казала, не на другите. „Аз съм казва свободен дух, не искам да се впрягам в колата на Учителя! Искам да живея като свободен дух".
към текста >>

Никифор Никифоров беше една чиста гръцка физиономия, изваяно лице, разбирате ли, обработено лице.
защото те него го уволниха след атентата в църквата - 1925 год., когато убиха Стамболийски -1923 год. тогава го уволниха. Той имаше един приятел Никифор Никифоров, който беше завършил военна академия, негов приятел. Неговата сестра беше после наша сестра. Аз с нея се запознах, а пък аз него съм го виждала у тях като съм отивала. Никифор Никифоров беше една чиста гръцка физиономия, изваяно лице, разбирате ли, обработено лице. То и Лулчев, ако сте виждали портрета му, виждали ли сте го? В.К.: Виждал съм Лулчев на портрет. Е.А.: Иначе, той имаше доста правилни черти, зелени очи имаше. Имаше много хубава стойка. Разбирате ли?
към текста >>

96. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл.
Реплика: Образувахме. Знаете ли горе-долу общите правила и задължения, които ви трябват? И тъй, чрез тия ваши кореспонденти ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в Общия клас върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея най-малко ден или два, независимо от това дали ще пишете върху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в Общия клас, има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия петдесет и две теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас. После всяко едно упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас. Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 ч.
към текста >>

Сега не вземайте в буквален смисъл това един час.
Ще видим кой е най-практичният начин: на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един път, но повече часове; на месеца ли по три пъти – както и да е, но триста шестдесет и пет часа работа за Господа ги турям като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бъде съвестен. Ако е писател например, може да пише три пъти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ Реплика: В работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се за работен ден за Господа? Сега не вземайте в буквален смисъл това един час. Един час – това е според разположението ти. Ти щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Под този един час подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа – и за един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш, или не, то е друг въпрос.
към текста >>

На изречението от наряда: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него.
Съборни беседи, Велико Търново Празникът на труда Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви каква е задачата на куклите.
към текста >>

Защо идва една лоша мисъл?
“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете! “ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни. При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля! Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден.
към текста >>

После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“.
И вие в убежденията си гледайте да бъдете твърди, корените ви да бъдат дълбоко. Разклатят ли се вашите корени, въпросът ви е приключен. „Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. „Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само Божественото Слово говори правото. „Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света.
към текста >>

„Нашият път е чистата Светлина.
„Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. „Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само Божественото Слово говори правото. „Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта.
към текста >>

Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил.
Има много неща, които не знаете, но това не бива да ви смущава. Когато урокът е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои. Сега, този наряд ви е даден като упътване. Ако работите съзнателно през цялата година, ще дойде Светлина във вас. Аз искам да имате една вътрешно преживяване. Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт, и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме?
към текста >>

97. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
към текста >>

Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.
Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.
към текста >>

Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.
Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение. Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота. Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий. На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните. Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна. В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец. По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.
към текста >>

За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап.
Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин! Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си! За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап. Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих. Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат! " (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св. Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г.
към текста >>

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.
И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. "Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.
към текста >>

98. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година).
Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста,
към текста >>

Каква наслада сещам, душа велика, чиста,
Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни!
към текста >>

Това е по мисъл на Учителя афоризъм.
Изгревът - Том 15 27. ИВАН ТОЛЕВ (спомен от Георги Събев) В Бургас имахме един доктор Възвъзов, който казваше така: „Ако жените знаеха да дишат, нямаше да въздишат." Жените дишат само с горната част на дробовете си, непълно дишане и заради туй най-често така въздишат. Със свободната воля Бог оставя човека да прави каквото ще, но ще жъне последствията, каквито не ще. Това е по мисъл на Учителя афоризъм. Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага. Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням. Това е било след 1925 година предполагам да е било. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание.
към текста >>

Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“
Може да го видите тук: https://www.facebook.com/photo.php? fbid=10207978471684352&set=o.287638551303704&type=1&theater „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. https://www.facebook...&type=3 Прикачени миниатюри Здравейте, приятели!
към текста >>

99. Роден Сотир Иванов Костов

Сутрин бях като коминочистач в лицето.
трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра. Нямах ток. Четях само нощно време, защото комунистите изпращаха в лагери за притежаване и четене на беседи. Горях вестници и така четях и пишех. Сутрин бях като коминочистач в лицето. Но си свърших работата, която бях запланувал." Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата.
към текста >>

Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата.
Сутрин бях като коминочистач в лицето. Но си свърших работата, която бях запланувал." Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля.
към текста >>

След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот.
Но си свърших работата, която бях запланувал." Бай Сотир беше извадил над 40 теми. Каквото и да го попитаме, той изваждаше тетрадките и ни говореше с часове, какво е казал Учителят по този въпрос. Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия!
към текста >>

Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания.
Имаше над десет чувала с такива тетрадки. Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя.
към текста >>

Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля.
Самият бай Сотир прочиташе мисъл, изказана от Учителят и започваше с часове да мисли върху нея, вършейки си работата. След това прочиташе друга мисъл от Учителя и пак така, и пак така - цял живот. Нямаше област от живота, за която да го питаме и да не ни даде практичен, полезен съвет. Никога не го чухме да изказва лично мнение. Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя. Това беше единственият начин да ни повлияе, чрез личния си пример, защото около него се бяхме събрали все многократни шампиони и призьори от вътрешни и международни състезания по гребане в Панчарево, където бе гребната база.
към текста >>

На умственото поле се занимаваше, като проникваше в смисъла на всяко изречение от беседите на Учителя.
Аз ходех пеша от тук (София - Изгрева) до Мелник през планините. Всеки трябва да се упражнява най-малко половин-един час на всяко поле всеки ден." Бай Сотир беше пример за това. Всеки ден правеше разходки нагоре по баира. На емоционалното поле работеше, като се занимаваше с някакво изкуство. На умственото поле се занимаваше, като проникваше в смисъла на всяко изречение от беседите на Учителя. На духовно поле той беше в непрекъсната молитва. От този пример ние много скоро осъзнахме, че това е най- същественото в живота. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Не напразно бай Сотир все повтаряше: „Работа, работа и работа." Под „работа" той разбираше единствено работа за Бога. „Енергията ви на всички нива трябва да расте непрекъснато, защото това означава приближаване към Бога и вечно подмладяване.
към текста >>

100. Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя

Тогава в ума й идва една светла мисъл.
Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий". Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителя й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода." По едно време майка й Мария се разболява и няма кой да я гледа през деня, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума й идва една светла мисъл. Тя написва на един нотен лист два реда от нотите на песента „На Учителя", слага го под възглавницата на майка си и отива на работа. Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние. Много пъти тя използва този метод на лекуване и винаги има добри резултати. Така дълго време тя поддържа живота на майка си. Печата различни братски издания — молитви, беседи и други необходими братски помагала.
към текста >>

Тя се пенсионира и решава да работи заедно с Елена Симеонова като чистачка в ТЕЦ „Земляне".
Печата различни братски издания — молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи. Сприятелява се с Димитър Симеонов, с когото живеят братски. След известно време майка й си заминава от този свят. Тя се пенсионира и решава да работи заедно с Елена Симеонова като чистачка в ТЕЦ „Земляне". Заминава си на 14 септември 1990 г. Източник: 7.63 Красимира АркадиеваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души 66. Красимира Николова Красимира Аркадиева Николова е родена в София на 8 декември 1930 г.
към текста >>

Тогава в ума и идва една светла мисъл.
Родителите и са книжари и продават литература в София. Тя завършва средно образование и учи кинорежисура. Дълго време работи в киноцентъра и успява да си направи апартамент на улица „Патриарх Евтимий".Отиват с майка си Мария на разговор при Учителя. В края на разговора Учителят й казва: „Красимира, ти можеш с всичко сама да се справиш. И в ада да влезеш, ще се качиш на рогата на дявола и пак ще излезеш на свобода."По едно време майка и Мария се разболява и няма кой да я гледа през дена, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума и идва една светла мисъл. Тя написва на един нотен лист два реда от нотите на песента „На Учителя", слага го под възглавницата на майка си и отива на работа. Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние. Много пъти тя използва този метод на лекуване и винаги има добри резултати. Така дълго време тя поддържа живота на майка си.* Виж « Изгревът» том ХІІІ стр. 514-548. Печата различни братски издания - молитви, беседи и други необходими братски помагала.
към текста >>

Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща.
Братът на Красимира - Петър отиде в Русия, където се ожени и има двама сина - големият Камен и малкият Огнян. Той не може да живее с рускинята и се развежда. Майка му Мария го обича много и му праща колети с храна. Нямаше сирене, но тя намира овче сирене 1 кг. и му го изпраща. Той пише в писмо, че в техният град е пълно с българско овче сирене и няма смисъл тя да му изпраща. Дойде в София и се разговаряхме с него. Той е два дена по-малък от мене - роден на 23.07.1932 г. Питах го: „Какъв хляб ядете в Русия? " Отговори ми: „Чер, по-чер и най- черен."Красимира се пенсионира, обикна и жена ми Елена, и за да може по-често да се виждаме, тя отиде да работи като метачка заедно с Елена в ТЕЦ „Земляне", макар че имаше две висши образования. Красимира страдаше от тромбофлебит и едно парченце тръгнало по кръвоносните и съдове и запушило аортата и тя си замина на 14.09.1990 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56925511360168