Търсене в текстове за 'Черно море'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 159 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.
Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.
към текста >>

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.
към текста >>

2. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора.
към текста >>

А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

В протокола Мария Казакова е записала: "Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване На 13-ти август се открива 8-ят събор на Веригата, във Варна. В протокола Мария Казакова е записала: "Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд." ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА, 1907 г. ВАРНАЗаписала: МАРИЯ КАЗАКОВА
към текста >>

Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето.
1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА На 13 август 1907 г. се откри във Варна (както винаги при затворени врата) Осмият събор. Съборът продължи до 19 август. Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята. Вземаме първа стъпка в духовния живот. Адът се беше опълчил да разтури събора ни.Учителят стана мрачен и се отстрани, като каза, че изходът на борбата ще зависи от нас.- Крепък е нашият генерал - казах аз.
към текста >>

Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път на света и влезем в тесния път.Вечерното събрание се почна в 7 часа.
„Вам е дадено да разбирате законите на Царството."Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта.В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата.Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог.2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас.3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа".Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно.Пътят на Истината е тесен, но не е път на страдание, а е път на удоволствията - наслажденията. Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път на света и влезем в тесния път.Вечерното събрание се почна в 7 часа. Чете се по избор от Библията:Матея 7 гл. - ГумнероВ Исаия 53; 3 - К.К.К. Притчи 3; 7. БъчВ. Пр. Даниил 6; 7 - Желев Иезекиил 10; 15.
към текста >>

4. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад.
Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която подига народите. За забелязване е, че винаги Северното полушарие се явява за духозно развитие, а Южното полушарие е негативно - то е играло роля в миналото. Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад. Този етаж се нарича „Пода". В окултизма не се вярва, че има огън във вътрешността на Земята, а се вярва, че Земята е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тези именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Това е едно въззрение на окултистите. Като пръстените на Сатурн прилича Земята.
към текста >>

Вулканите в Средиземно море като Етна, Везувий и пр.
В тези именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Това е едно въззрение на окултистите. Като пръстените на Сатурн прилича Земята. Кухината на Земята не е свързана с вътрешността й. Кората на Земята-обвивката й - не е по-дебела от 300 километра. Вулканите в Средиземно море като Етна, Везувий и пр. са с които издишат тези средиземни същества. Представете си астралната сфера над нас, гдето живеят астралците. И там има вулкани, които пък образуват человеците на Земята, и тези са например събитията в Египет и затова те, горе, за да бъдат свободни, стремят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятствува, за да се подигат нагоре. И вие ще прочетете в Библията: „И рече Господ: да слезем и видим суматохата на Земята." Человек трябва да познава своето гражданство и като знае как трябва да работи, ще преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки по известно течение.
към текста >>

5. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата.
Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка.
към текста >>

Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг.
насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр.
към текста >>

При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време.
Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа. Този кръжок съществувал почти без прекъсване до нейното заминаване. Отначало се занимавали главно с четене на Библията, тълкуване на определени стихове и пеене на църковни песни. Величка прочела много пъти прилежно Библията и изнасяла сказки пред многото си приятелки, които я обичали, и другаде, където Учителят я пращал. Често си правели общи вечери, на които пеели песни, разглеждали си материалното положение и си помагали със съвети, материално и с молитви.
към текста >>

Повръщала черно и изкарала една тежка нощ.
457, № 7.11. Отравяне През 1926 г. майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя състудентка. Вечерта Стевка дояжда яденето, останало в бакърения тиган. Почувствала, че се е отровила. Повръщала черно и изкарала една тежка нощ. Сутринта лицето й потъмняло от окисления бакър и тя отива при Учителя, като Му занася вестници и питка. Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е,гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море.
Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества,които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодействува, защото тя има по-голямо знание и мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е,гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ―Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после.
към текста >>

Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ―Сатана, Велзевул.
Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества,които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодействува, защото тя има по-голямо знание и мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е,гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ―Сатана, Велзевул. Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови.
към текста >>

7. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места.
Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша.
към текста >>

Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана?
На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
към текста >>

Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша.
Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
И човек в такива времена да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели.К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят.Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните.На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си.Това събрание се свърши в 21 часа на обед. Времето днес през целия ден беше ясно, тихо и топло.Край на годишната среща през 1914 година. Изгревът - Том 11IV.18 август, понеделник 1914г.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни.
Тази истина, като я турим на работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него. разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива.
към текста >>

В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите.
разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството.
към текста >>

Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство.
Искам да кажете истината.П. Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.- И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас.
към текста >>

Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство.
Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.- И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение.Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
към текста >>

Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят.
Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
към текста >>

Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе.
То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат.
към текста >>

Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите.
Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси,Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град.
към текста >>

Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен.
Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
към текста >>

Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея.
И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко.
към текста >>

Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола.
Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон.
към текста >>

Вечерно време влезте в Божествения град.
Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете.
към текста >>

Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
към текста >>

И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко.
Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя."„Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. И красива къща ще й направи.
към текста >>

Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П.
Киров: - С дреха, с която иска да изпъкнат нейните форми.- Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.)П. Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена.П. Киров: - Учиш го.- Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат.- Ского? - С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме?
към текста >>

Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П.
- С развратницата.- Ще падне, доде се скарат.- Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи.3. Желев: - Не ели престъпно? - Престъпно е.- Не е ли грешно? - По-малкият грях се предпочита пред по-големия.
към текста >>

Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме?
Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи.3. Желев: - Не ели престъпно? - Престъпно е.- Не е ли грешно? - По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално.3.
към текста >>

10. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел.
към текста >>

Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г. го обяснява пред група от 12 ученика; през 1911 г. отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата. Първите подробни обяснения на Пентаграма също са дадени в Търново. Интересен е въпросът за самата дума. Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм. Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а". Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например
към текста >>

Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди.
-- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство.
към текста >>

Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство.
Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство. (4, 27-28) Тази година (1911) ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него.
към текста >>

Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море.
(17)ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.
към текста >>

В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос.
Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА Втората картина - Учителя, когото ученикът среща. Намираме във върха на Истината, в началото на зеления лъч на Правдата, по който ще вървим. В черно-белия Пентаграм е изобразена глава на мъж Христос. В цветния Пентаграм от 1922 г. това е образ на Учителя, тогава Духът на Истината, който започва да работи чрез Учителя на земята, открива Школата и затова е изобразен във върха на Истината. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа. (6, 3) Тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват.
към текста >>

Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг.
Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта. Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12)
към текста >>

ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ
Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17) 1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра. [Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам.
към текста >>

Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/. Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф. Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него.
към текста >>

Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености.
Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".
към текста >>

Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения?
към текста >>

Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта.
Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват.
към текста >>

12. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо?
Да, ще се преде. Ето как може да използувате днешната екскурзия, напишете няколко хубави писма за провинцията. Всеки от вас не може ли да напише някое хубаво писмо от два реда? Макар на познат или непознат.(Всички бяха бодри.) Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите.
към текста >>

Писанието казва: "Молете се един за друг." Много същества от черното братство може да дойдат горе, но те не могат да разберат всичко.
- Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите. Писанието казва: "Молете се един за друг." Много същества от черното братство може да дойдат горе, но те не могат да разберат всичко. Сега тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина, а инак височината е на 2500 метра. Верка (сестрата, дето й стана лошо сутринта) не се разболя, но не можа да издържи и тя трябваше да яде. 7000 м - туй изстивание на лицата, посиняването на туй се дължи - интензивност на електричеството, защото 2500 м, то е обикновено. И забележете, че когато ние се молихме, някои не можаха да държат ръцете си нагоре. Брат Стойчев: Тогава ние бяхме на височината, на която Мойсей получи заповедите на Синайската гора, значи може да ни се даде нещо и на нас.
към текста >>

13. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Някой се дави в морето.
Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката - това е нещо положително. Който бие той няма мярка. Той не знае как да постъпи. Някой се дави в морето. Вие се хвърляте да го спасите. Той ви хваща и се стиска за вас Но това обич ли е? - Това не е обич. Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре то ще си вземе дърмите, ще си отиде и ще си казва- Нашият старият какво прави още?
към текста >>

Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство.
Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос. Братството се раздели на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство. Имате ли първия закон ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, Великият закон. Кои са крайните точки на Любовта? - От една страна радостта от друга страна - болката. Както имаме ден и нощ.
към текста >>

Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони.
Българите са хора материалисти, а японците тщеславни - те имат крайната цел, да завладяват Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият свят. Сега се разтърсиха хубаво, и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя.
към текста >>

Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела.
Сега се разтърсиха хубаво, и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали. Колко песни изпяхме! Преспиваме под открито небе до огньовете, за които отдалече си донесохме дърва. Осъмваме бодри, весели, пълни с учетворени сили.Завчас се смъкваме в Чам Кория. Там на „Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях. Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица.
към текста >>

Събира той своите изморени чада почивка и отдих след дневния труд да им даде.
Планината остава зад нас, пак заключена в своята чаровна тайна. Като че ли тя сега става друга - чужда за нас, не тази, що днес на златни скути ни бе люлеела и успивна песен пяла.Тъмнеят горите. Спуска се мрак и обгръща поля и долини. Като че ли хоризонта се стеснява, стеснява и пред нас само пътеката бяла остава.Там е градът. Блещи той в хиляди светлини със своите високи и ниски домове. Събира той своите изморени чада почивка и отдих след дневния труд да им даде. Там и ний отиваме сега, отпочинали на планината чрез чистия й въздух и пролетна омая. Там празнувахме ний своя празник в който пиршество няма, жертви кървави не се колят, вино не се пие, наздравици не се вдигат, но всеки се чувства радостен и весел, като да е пил най-хубавото вино на света - амброзията на Боговете. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
към текста >>

19. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето:Появата на новия континентСредиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях.
Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им.1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето:Появата на новия континентСредиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях. Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град. Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечни места, а Балканския полуостров е оставен за по-подир. Всичко си върви по строго изработен план. Бог е, който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте.Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI.
към текста >>

Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град.
Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето:Появата на новия континентСредиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях. Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град. Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечни места, а Балканския полуостров е оставен за по-подир. Всичко си върви по строго изработен план. Бог е, който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте.Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън.
Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете.
Те са хубави. Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр. Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих! Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз... Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми!
към текста >>

21. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана под ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година.
Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти. Не сме чакали всяка година.
към текста >>

Той е много уморен.
Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав. Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

22. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Прочетох до половината и се почувствувах изморен.
Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.29.III.1936 год., неделяСтуден вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох.
към текста >>

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>

Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв.
е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче?
към текста >>

До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден.
На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта.
към текста >>

Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми.
към текста >>

Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н.
Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н. Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч.
към текста >>

Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори.
към текста >>

Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад.
Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват.
към текста >>

Написах му чернова.
В 12 ч получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч отидох. Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
към текста >>

Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна.
към текста >>

Изморен, изтощен.
Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя.
към текста >>

23. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Прочетох до половината и се почувствувах изморен.
Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.29.III.1936 год., неделяСтуден вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох.
към текста >>

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>

Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв.
е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче?
към текста >>

До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден.
На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта.
към текста >>

Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми.
към текста >>

Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н.
Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н. Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч.
към текста >>

Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори.
към текста >>

Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад.
Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват.
към текста >>

Написах му чернова.
В 12 ч получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч отидох. Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
към текста >>

Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна.
към текста >>

Изморен, изтощен.
Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя.
към текста >>

24. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Прочетох до половината и се почувствувах изморен.
Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.29.III.1936 год., неделяСтуден вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох.
към текста >>

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>

Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв.
е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче?
към текста >>

До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден.
На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта.
към текста >>

Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми.
към текста >>

Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н.
Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н. Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч.
към текста >>

Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори.
към текста >>

Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад.
Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват.
към текста >>

Написах му чернова.
В 12 ч получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч отидох. Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
към текста >>

Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна.
към текста >>

Изморен, изтощен.
Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя.
към текста >>

25. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

Прочетох до половината и се почувствувах изморен.
Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.29.III.1936 год., неделяСтуден вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох.
към текста >>

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>

Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв.
е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче?
към текста >>

До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден.
На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците.Тази година се изменят всички учебници и учебната програма.5.Х.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума:„Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта.
към текста >>

Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми.
към текста >>

Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н.
Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н. Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч.
към текста >>

Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло. Умряла на Нина Георги Соколова майка й, та я оплакваха тая заран.Станах седнал в леглото и докато се развидели, стоях в леглото и си размишлявах върху това, което Учителят ни говори.
към текста >>

Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад.
Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват.
към текста >>

Написах му чернова.
В 12 ч получих покана да отида у Божил Петров на обед. В 1 ч отидох. Днес е съборът на Равняни.Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
към текста >>

Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна.
към текста >>

Изморен, изтощен.
Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя.
към текста >>

В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година.
Как ставаше посрещането на една Нова година? В очакването на една Нова година? Е.А.: На Новата година подреждаме, почистваме повечко, изчистваме, както всеки дом си чисти човек, така и Братското го чистим. Нареждаме да е всичко в ред, порядък, преметено, пречистено, опрано, изчистено, така това. Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти. Не сме чакали всяка година.
към текста >>

26. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто.
Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих.
към текста >>

Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.*"На дне" (рус.) - „На дъното".
Закъснях за автомобила, който потегля в 2 ч за Годеч. Останах пак през Драгоман и отидох на кино да гледам от М. Горки „На дне" *, а Еленка - „Върху плаващия лед", в Народния. В 6 ч се събрахме. Вечеряхме в една млекарница и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч влакът потегли за Драгоман. Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.*"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.)10.III.1937 год., срядаСън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи. Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се срамуват, особено това момичетата.
към текста >>

27. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 20 март

Ако водата от Черно море се влее в Средиземно, водата ще се само поповдигне.
20.III.1937 г. На обеда Да е Витоша още два пъти толкова висока - 4000 м. Еверест - 9000 м. Пчелите в своя кошер жилят, на питата - не. Ако водата от Черно море се влее в Средиземно, водата ще се само поповдигне. Сега времето е като на 20 април, 10 дни по-рано. Реката Дунав горе е текла, пак се е оттегляла все към юг. Всичките реки към юг се оттеглят. Ще дойде време да стигне до Стара планина. Дунавът е пристрастен - от българите взима място, на Румъния придава.
към текста >>

28. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата.
Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка.
към текста >>

Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг.
насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом. Баба ми Величка Го е посрещала с голяма любов и уважение. Къщата, в която са живеели, е била с 5 стаи, едната от които била голяма, със 100 стола в нея, като салон, където се провеждали всички срещи с Учителя.2. Величка Стойчева* Към морето е имало голям чардак - балкон, и морето е било близо до къщата. Тя е била там, където сега са банката и хотелът. Сега морето се е изтеглило на 1 км на юг. Баба Величка произхожда от богато габровско семейство. Баща й се е казвал Христо Заимов, а майка й - Кина. Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр.
към текста >>

При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време.
Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа. Този кръжок съществувал почти без прекъсване до нейното заминаване. Отначало се занимавали главно с четене на Библията, тълкуване на определени стихове и пеене на църковни песни. Величка прочела много пъти прилежно Библията и изнасяла сказки пред многото си приятелки, които я обичали, и другаде, където Учителят я пращал. Често си правели общи вечери, на които пеели песни, разглеждали си материалното положение и си помагали със съвети, материално и с молитви.
към текста >>

Повръщала черно и изкарала една тежка нощ.
457, № 7.11. Отравяне През 1926 г. майка ми сготвя спанак в бакърен тиган и ядат на обед със една своя състудентка. Вечерта Стевка дояжда яденето, останало в бакърения тиган. Почувствала, че се е отровила. Повръщала черно и изкарала една тежка нощ. Сутринта лицето й потъмняло от окисления бакър и тя отива при Учителя, като Му занася вестници и питка. Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава.
към текста >>

29. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона.
Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите.„Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите.
към текста >>

Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
" - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
към текста >>

„Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
„Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
към текста >>

30. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №95

Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море.
Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но един глас от средата даваше тон на хора. След тази утрин аз непрекъснато чувам да се пее, но не толкова ясно, както него ден. Това продължава и до днес, та почна и [през] деня да ми се открива да слушам. Но както в четвъртък заран се чува добре, понякога другите дни не е тъй. Веднъж само дойде един, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така. Друга заран пък дошли едни духове, та седнали отгоре ми като на пън, като лежах, и се разговаряха за историята на Черното море. Аз от тягостта, види се, на астралното ми тяло, събудих се и ги помолих да си отидат, та не обърнах внимание на думите им, защото ми се много спеше. Заради което помолих ги втори път, като им казах: „Моля ви, идете си от мен, не видите ли, че ми тегнете? “. И те тогава си отидоха. А сега от няколко дни почнах да чувам и с дясното ухо. Но това усещам да става така, като че имам във въздуха още едни невидими уши, които приемат гласа и го предават на физическите.
към текста >>

31. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.".
Там са провеждани съборите до 1909 г. включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.
към текста >>

Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.
Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.
към текста >>

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.
към текста >>

32. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море.
Това си звание той прегърна със същата любов и преданост, присъща на неговото естество. Учениците му го обикнаха и слушаха с голям интерес уроците, които преподаваше. Създаде се вътрешна връзка между учител и ученици. Те го запитваха по различни въпроси, търсеха общение с него, като го наричаха не само учител, но наставник и съветник. Обаче, по стечение на обстоятелствата той преждевременно напусна учителството и се върна в София, където след много години завърши своето земно съществуване. Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море. Бургас му е роден град, а България - родно отечество. Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села.
към текста >>

33. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море.
Това си звание той прегърна със същата любов и преданост, присъща на неговото естество. Учениците му го обикнаха и слушаха с голям интерес уроците, които преподаваше. Създаде се вътрешна връзка между учител и ученици. Те го запитваха по различни въпроси, търсеха общение с него, като го наричаха не само учител, но наставник и съветник. Обаче, по стечение на обстоятелствата той преждевременно напусна учителството и се върна в София, където след много години завърши своето земно съществуване. Той е роден в Бургас, град красиво разположен на необятното Черно море. Бургас му е роден град, а България - родно отечество. Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села.
към текста >>

34. Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни.
Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят. Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни. Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща.
към текста >>

7.Черно тефтерче N1 - 1931 г.
3. Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг. 7.Черно тефтерче N1 - 1931 г. 8.Бяло тефтерче. 9.Бележник N 3 от 1933 г. 10. Бележки N 5 от 1924 г. Какво имаше в тези тефтерчета то ще проверите, когато ги вземете от нея и публикувате този материал, тогава ще разберете цената на кражбата. Благословението се определя от Духът Божий.
към текста >>

35. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака.
След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него.МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?
към текста >>

Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените.
Разказът на брат Борис продължи до късно. Извикали го в София да го разпитват за авоарите на Братството. Той не давал никакви сведения, докато не извадили и поставили на масата пред очите му списък, точно копие от друг такъв, описващ дадените му за съхранение ценности, принадлежали на Учителя и Братството. Той разгледал дадения опис, и като видял, че има предателство, казал: “Да, аз пазя тези неща. Утре сутринта ще ви ги донеса.” Излязъл от милицията и веднага се отправил към Витоша. Там той бил скрил исканите вещи в изкуствено направен камък между морените. Сложил го в раницата и на другия ден отишъл в обещания час отново в милицията. Поискал чук, замахнал и счупил с два-три удара камъка. Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа.
към текста >>

Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното.
Опитват се да съберат изплашеното от вълка стадо. Влад Пашов изпраща в провинцията до всички братски групи следното писмо:София - Изгрев, 3 април 1958 г. Драги братя и сестри, Ние сме ученици на великата окултна школа, която от незапомнени времена ръководи човечеството в пътя на неговия възход, като му дава методи за развиване на великите добродетели, вложени в човешкото сърце и способностите, вложени в човешкия ум. За тази цел школата във всички времена и епохи в лицето на Учителя, е поставила като основен принцип на ученика: Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, а да отглежда и да развива в себе си доброто, което го издига във възвишения свят и го свързва с Бога. Понеже в света освен Бялото Братство работи и черното братство, то учениците винаги са изложени на съблазни и изкушения, идващи от последното. Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството.
към текста >>

Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство.
Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите. Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка.
към текста >>

36. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

За целия този изтекъл период само веднъж ми бе възложено да извърша хидрографска учебна снимка с възпитаници на мореплавателния отдел на Морското училище.
През 1934-35 г. Географският институт продължи хидрографската снимка на ивицата пред Варна и устието на р. Камчия.През 1934-39.г. службата ми. във флота премина като командир на кораб «Камчия», началник отдел в Морското училище, командир на миноносец и в Щаба на морска и речна отбрана. За целия този изтекъл период само веднъж ми бе възложено да извърша хидрографска учебна снимка с възпитаници на мореплавателния отдел на Морското училище. След една нова смяна в командването на флота, на 5.IV.1940 г. бях този път приведен във Военния географски институт и назначен на длъжност началник на Хидрографско отделение при същия институт. За времето 1940-41 г. възобновеното Хидрографско отделение извърши снимката на южната и западната част на Бургаския залив, на залива Атия, Созополския залив и западния залив на Поморие.През годините 1942-44 г. на Хидрографското отделение бе възложена оригиналната снймка на части от крайбрежната ивица на Беломорието.
към текста >>

Без да се откъсвам от контрола и ръководството на Хидрографското отделение, оригиналната снимка на Черноморското крайбрежие продължи през 1947-48 г.
1947 г. ръководих Военния географски институт като временен началник на същия. На 9.IX. 1947 г. бях удостоен за началник на Военния географски институт. Без да се откъсвам от контрола и ръководството на Хидрографското отделение, оригиналната снимка на Черноморското крайбрежие продължи през 1947-48 г. със снимането на крайбрежието на н. Екрене, устието на р. Батова, гр. Балчик, нос Калиакра до границата ни с HP Румъния. През 1948-1950 г.
към текста >>

Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”;
1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”. 1933 – осъществява първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие – брегът на Златни пясъци. 1934-1940 – Отново на служба във Флота като лейтенант и капитан-лейтенант. 1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”; 1940-44 – Началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”; 1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот. 1946 – капитан I ранг Рогев – началник на Държавния военен географски институт – София. 1951 – Началник на катедра „Математика” във Военна академия - София и Военнотехническата академия в София.
към текста >>

1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот.
1938 – заедно с Пецов е лектор в морския метереологичен курс на Морската учебна част. Той и началник на разузнавателната, хидрографската и метереологична секция. Първи труд - ”Лунно-слънчевите приливи и отливи на Черно море”; 1940-44 – Началник на Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София, където обследва северното крайбрежие на Егея. Издава “Приливи и отливи пред северното беломорско крайбрежие”; 1941 – капитан II ранг Рогев издава учебник “Мореходна астрономия” за юнкерите от Морския отдел на Военното училище в София, ползван от курс “Корабоначалнически” , подготвящ капитани за гражданския флот. 1946 – капитан I ранг Рогев – началник на Държавния военен географски институт – София. 1951 – Началник на катедра „Математика” във Военна академия - София и Военнотехническата академия в София. 1954 – пенсиониран, но продължава научната си дейност в Централната лаборатория по геодезия към БАН. Цитирания на трудовете му се проследяват в издания в ФРГ, Франция и СССР. Носител на ордените “Свети Александър”, офицерски кръст “Св.
към текста >>

И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море.
Но е последовател на Учителя Дънов. И когато трябвало да се разреши някакъв исторически прелом в историята на човечеството, винаги около Учителя има и присъствуват онези, които са подготвени за това и имат знания и власт. Ето така Димитър Грива и Борис Рогев отиват при Учителя на Изгрева. А това е след 21 юни 1941 г., когато Германия напада вероломно СССР, въпреки че между двете държава има пакт за ненападение. Германските войски се приближават до Москва и всички очакват тя да падне в ръцете на германците. И понеже Рогев е писал книга за Черно море и Учителят се обръща към него, посочва му една дата и му казва, че на тази дата няма да има нито един германец по бреговете на Черно море. И това пророчество и историческо решение на Учителя Дънов пред лицето на един морски български офицер в лицето на Борис Рогев се изпълнява чрез Силите Небесни. А как е станало това, вижте в «Изгревът», том VIII, стр. 198-199. Така че Борис Рогев е свидетел да види как действуват Силите Господни.10. Като записвах спомените на Димитър Грива, той разказа много неща за Борис Рогев, които са публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 268-270. Димитър Грива предава на Моис Басан, български евреин, завършил астрономия и математика в СорбонатаПариж, онова издание, отпечатано на френски език.
към текста >>

Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море?
В: Някои опитности, срещи с Учителя да е имал? Д: А, да. Една среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва, страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението.
към текста >>

" Той наистина е написал голям труд за Черно море.
Една среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва, страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза.
към текста >>

"Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец".
Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза. Д: Да, да, да.
към текста >>

На датата, на която Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха отстъпили вече.
Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза. Д: Да, да, да. На датата, на която Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха отстъпили вече. В: Коя беше тази дата, не си спомняш? Д: Не мога да си спомня. Не мога да си спомня, защото тогава ние живеехме в друг свят, защото как да ти кажа, някой път Учителят казваше неща, които са абсурдни. Поне за момента бяха абсурдни. Никъде не можаха да ги спрат, защото те ги обграждат вече, почти както гледахме на картата и Тула ако падне, то отива Москва.
към текста >>

37. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

Беше капитан, завеждаше граничен участък край Черно море от Бургас до турската граница.
МИНЧО СОТИРОВ (Жечо Панайотов) Необходимо е да опиша по-подробно каквото знам за брат Минчо Сотиров и за сестра Величка Стойчева, и двамата бяха като първи членове на братския кръжок в Бургас. Брат Минчо Сотиров беше офицер от българската армия и стигна до чин бригаден командир след първата световна война. При запознаването ми с него през 1912 год. Беше капитан, завеждаше граничен участък край Черно море от Бургас до турската граница. Беше родом от гр. Сливен, имаше брат на име Стефан, също офицер и сестра Райна - по мъж Грозданова. Тя прие идеите на Учителя. Сливен е давал много офицери на България. Тогава, някои по-бедни семейства изпращаха синовете си да следват военното училище; след завършване трети клас отиваха в това училище в София, а след четири години завършваха образованието си и ги произвеждаха „кадети", след това юнкери, и едва след завършване на военното училище - един вид средно образование, отиваха в редовете на армията като подпоручици.
към текста >>

През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната.
Беше голям приятел на брат Пеню Киров, ръководителят на бургаския братски кръжок. Използувал е да разговаря с него по всички духовни въпроси. Когато службата му като офицер позволяваше, посещаваше братските събрания и държеше хубави бележки, от това което брат Пеню Киров говореше като беседа. Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул.
към текста >>

38. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно.
Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото! "" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли?
към текста >>

Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета.
Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости. Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него. Учителят превежда картината. Невидимият свят говори чрез всички явления.
към текста >>

Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него.
Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости. Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него. Учителят превежда картината. Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот ще има много опитности, ще има разумна среща с Невидимия свят и ще го опита. Това е въпрос на опит и на вяра. Този ден нямаше повече пречки и противодействия.
към текста >>

39. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Той е син на първия български свещеник в черноморския край.
включително.Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г. За това запознанство той пише в издадената от него малка книжка през 1922 г. „Заветници на свободата ни“. (Мистична случка). Там Бъчваров пише: "Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща свещ. Константин Дъновски." Книжката "Заветници на свободата ни (1922)" е посветена на делото на свещеник Константин Дъновски.Учителя заедно с Тодор Бъчваров правят първата обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София. Датата на тръгването не е уточнена – предполага се, че е 26 юли. Учителя и Т. Бъчваров тръгват пеша от Варна за Бургас.
към текста >>

„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София.
към текста >>

40. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Той е син на първия български свещеник в черноморския край.
включително.Тодор Бъчваров се запознава с Петър Дънов някъде около 1900 г. За това запознанство той пише в издадената от него малка книжка през 1922 г. „Заветници на свободата ни“. (Мистична случка). Там Бъчваров пише: "Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща свещ. Константин Дъновски." Книжката "Заветници на свободата ни (1922)" е посветена на делото на свещеник Константин Дъновски.Учителя заедно с Тодор Бъчваров правят първата обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София. Датата на тръгването не е уточнена – предполага се, че е 26 юли. Учителя и Т. Бъчваров тръгват пеша от Варна за Бургас.
към текста >>

„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17971086502075