Търсене в текстове за 'Червено море'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен.
към текста >>

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
към текста >>

2. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

И те не могат да си обяснят защо едно цвете е бяло, друго червено, розово, синичко и пр.
Всяка една мисъл, която е реална, тя си има свой образ в живата природа. Туй, което не можем да намерим в природата, то не е вярно, то е произведение на човешкия ум. Вземете сега цветята предвид, които използуват слънчевите лъчи. От чистото гледище на един ботаник какво представляват цветята? Те считат, че цветята не са разумни същества, те живеят в полусъзнанието. И те не могат да си обяснят защо едно цвете е бяло, друго червено, розово, синичко и пр. Те не могат да си обяснят дълбоките причини. Защо? Добре, ние минаваме към разумните хора; ако един мъж си тури една шапка бяла, синя или червена или си тури черни панталони, а жената си тури червена рокля или синя, има ли туй смисъл или не? Има смисъл. И тъй, цветята имат двояк смисъл, първо - цветът показва какво трябва на цветето. Например белият цвят показва какво трябва на туй цвете, което го носи.
към текста >>

Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо?
Да, ще се преде. Ето как може да използувате днешната екскурзия, напишете няколко хубави писма за провинцията. Всеки от вас не може ли да напише някое хубаво писмо от два реда? Макар на познат или непознат.(Всички бяха бодри.) Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите.
към текста >>

3. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Цялата долина се къпе в море от розова светлина.
Подали цветче и на здравеца, че до него, тя мъничка, моравичка и нежна застанала и лъха своята омайна миризма; защото здравецът още не е развил своите знамена, затова и тя е дошла, малко със сестринска любяща ръка да накичи неговите двори. При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита.Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце. Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път.Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж. Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”.
към текста >>

Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци.
Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика. Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.Нашият учен - Георги Радев с разрошени от вятъра къдри, седна до огнището и запя някаква бохемска песен. Симпатичното му умно лице менеше израза си според словата - излизаше много смешно, тъй че, всички се прегъваха от смях.Извикват за гимнастика.
към текста >>

4. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло.
[бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник.
към текста >>

Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън.
Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>

5. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.

Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица.
Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват. Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват.
към текста >>

Червеното ухо, цъфнало на сухо клонче, ме мами към себе си.
Тя очаква пролетта с цветя и песни. Тя не се страхува от нищо. Всеки камък, всяка долчинка и хълмче ме зове: „Ела при нас, ела да те здрависаме”. Птичка извила кръшен глас и тя: „Постой, послушай ме, аз за тебе пея сега! ” Изворчето ми кима да го приближа. Червеното ухо, цъфнало на сухо клонче, ме мами към себе си. Неусетно ставам пленница на планината и не зная на къде да вървя...Когато пристигам на Ели Шедар, отдавна всички са вече закусили и забравили за трудния път. Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето. Върху големия огън камара сухи дърва. Братята са ги събрали и насекли. Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета.
към текста >>

6. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота.
Щастие пълни гърдите ми. Не съм ли на Сириус и бродя из неговите лазурни ущелия. [ущелие (рус.) - дълбока планинска долина] От дясно ме посреща пенлив поток; той буботи, нещо весело разказва на свой език. От ляво се синее Стара планина, обилно къпана от слънцето. А хе, далече напред се синее свещена Рила! Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота. Градът се не види от мъгла. Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули...Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето.
към текста >>

Между храстите червеношийка.
А хе, далече напред се синее свещена Рила! Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота. Градът се не види от мъгла. Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули...Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава! Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек. Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната.
към текста >>

7. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Стъпките ни стават по-бодри и отмерени.Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята.
Тя ще ни обнови, освежи и ... сила ще ни подари за бъдна дейност. Ще закачим на драките човешките си тъги и неволи, а по скалите - нашите земни жалби.Витоша е тиха, нито едно облаче над нея, нито полъх от мъгли. Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки. Колкото повече се приближаваме при нея, толкоз въздухът става по-свеж и ароматен. Това е първата й лекарска помощ, която тя с две ръце ни подава. Стъпките ни стават по-бодри и отмерени.Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята. Първата си целувка дарява на височините. Пламват бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки.
към текста >>

Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна.
Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи. Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее. Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята благодарност на зефира, дошел да я помилва. Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна. Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина.Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът...Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас. Лъчите му напират върху нас и ние започваме да снемаме едно след друго от себе си калпака, шалчето от врата, палтото и най-сетне и вълненото жакетче.
към текста >>

Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът...Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни.
Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее. Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята благодарност на зефира, дошел да я помилва. Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна. Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина.Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът...Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас. Лъчите му напират върху нас и ние започваме да снемаме едно след друго от себе си калпака, шалчето от врата, палтото и най-сетне и вълненото жакетче. Сега виждаме, че е излишно да носим вече тия дрехи, че е достатъчно, както някои между нас, да бъдем само с малка бяла шапчица и светла рубашка.И деца ни съпровождат, те се катерят с нас, като малки агънца. Те, още от малки, се привикват да гледат природните красоти от близо. Ето ги и старците, и бабите.
към текста >>

8. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

Той е много уморен.
Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав. Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива.
към текста >>

9. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана под ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

Той е много уморен.
Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав. Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива.
към текста >>

Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

10. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

11. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци.
Балканът се синее в бели мъгли. Полека - лека изток руменее. Изведнъж златна игла пробива хоризонта. Слънцето провира пръст и после вдига огнена глава над гори и поля. Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват. Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци. Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх. Също и - природата. Горе се чете „Беседата”. Тамо е ужасно студено, но пък ние не сме вече старите голи туристи.
към текста >>

Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.Казват, че Той стои горе и слуша.
где текат реките, где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3)А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза:„Студът всичко дава. Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.”Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен. Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика благодарност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма! Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен.
към текста >>

12. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

13. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

Прочетох до половината и се почувствувах изморен.
Тя каза, че е добра, широка, но трябва да се изкара. С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня.29.III.1936 год., неделяСтуден вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох.
към текста >>

Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>

Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад.
Отидох в едно здание, Горско стопанство, голямо, хубаво външно, с красив изглед. Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни.Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват.
към текста >>

Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата.27.ХI.1936 год., петъкОт сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти.Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини. Хареса се на Учителя една прясна маруля (салата) и ме накара да я откъсна.
към текста >>

Изморен, изтощен.
Докато се разсъмне, се михме, разговаряхме. Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи.До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя.
към текста >>

14. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери.
Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее. Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело.След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр.
към текста >>

Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им.
Изнасяме дървата горе и ги натрупваме на висока грамада. О, не ще ни са много - подир два, три дена, пак слизай и се нарамвай нагоре. И латвийците, и французите носят. Първите - като бели брези - високи, стройни, вторите, вторите - не мога да намеря сравнение. Ако първите са бели овце, вторите са черни шилета. Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им. После се къпем, перем, по определените места, и дордето изсъхнат дрехите, събираме се да четем и весело да си разправяме за разни случки в планината.Докарват дини, пъпеши, даже грозде. Но дините са велико благо за човека при августовските горещини. Чужденците не могат да им се наситят. О, но тях, или ги няма, или са в оскъдно количество.Но всред най-приятното спокойствие, неочаквано, изведнъж гръм! Война!
към текста >>

15. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили.
Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното:Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога.
към текста >>

16. Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили.
Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното:Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога.
към текста >>

17. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили.
Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното:Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога.
към текста >>

18. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили.
Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното:Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога.
към текста >>

19. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Следва саморъчният му подпис с червено мастило.
включително, след което съборите стават в Търново до 1925 г. Че първият събор е станал през 1899 г. с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя.
към текста >>

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.
към текста >>

20. Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни.
Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят. Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни. Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща.
към текста >>

2.Червено - 27.VI.1922 г.
Мисли на Великата душа". Том IV-ти „Трите Велики закона". Така завърших една работа и я предадох на съхранение. След кражбата на архива на Савка у Лалка Кръстева останаха следните тефтерчета на Савка, които тя не пожела да върне. 1. Зелено тефтерче -1922 г. 2.Червено - 27.VI.1922 г. 3. Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг.
към текста >>

21. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят.
Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които, като подземни и надземни сили, опасват сушата на цялата земя. По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.”
към текста >>

Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти.
Когато говорената от Учителя беседа беше написана на машина, аз отивах при Учителя да Му я прочета. В този й вид тя беше написана така, както е чута, цялостно, без никакви корекции от Учителя, просто направо дешифрирана от стенограмите. Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти. Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга. Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга. Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя.
към текста >>

Имахме трима словослагатели - Влад Пашов, неуморен и предан работник, с когото работих цели 30 години, при доста неблагоприятни условия, по нямане на машина.
По тази причина имах възможност лесно да се справям с Учителя по дадени въпроси или мисли, които не ми бяха много ясни. Връщам се пак при работата ми в къщи с беседата, която готвя за печат, и то ръкопис. Така преписвах и обработвах всички беседи, които от споменатата по-горе дата до 1950 година излязоха от печат. На тази дата властта ни взе печатарската машина, която беше купена с братски пари, събирани по левчета. Тогава печатницата ни, пак братска, беше на Изгрев, малка, скромна печатница, която задоволяваше нашите нужди. Имахме трима словослагатели - Влад Пашов, неуморен и предан работник, с когото работих цели 30 години, при доста неблагоприятни условия, по нямане на машина. Обаче любовта на всички ни към делото, преодоляваше всички мъчнотии и несгоди. По едно време беседите се печатаха, т.е. по-право набираха в една барака на ул. „Оборище", дето разполагахме с ограничен инвентар. Така набрани колите, пренасяха се с количка - обикновена количка, която се кара с ръце.
към текста >>

22. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят.
Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителят донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отбори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави отворена, да се ползва от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които, като подземни и надземни сили, опасват сушата на цялата земя. По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина избират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за Което е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината”. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: “България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник на целия свят.”
към текста >>

Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти.
Когато говорената от Учителя беседа беше написана на машина, аз отивах при Учителя да Му я прочета. В този й вид тя беше написана така, както е чута, цялостно, без никакви корекции от Учителя, просто направо дешифрирана от стенограмите. Учителят я изслушваше и правеше малко корекции или съкращаваше нещо, които Той намираше за ненужно, което казваше, че е вметнато или пък изправяше някоя мисъл, или допълваше и изясняваше. Често ми даваше обяснения върху някоя мисъл и като запитвах да я вмъкна ли, Той ми казваше: „Не, това е за тебе." А това нещо, за мене, хвърляше голяма светлина върху учението и идеите на Учителя. Често ми казваше: „Като пишеш, като работиш, гледай да правиш добре връзки между мислите." Какви трябва да бъдат тия връзки, не ми казваше, но аз се сещах и правих такива, когато е ставало нужда пак да чета същата или друга беседа, с връзките, за които Учителят ми говореше, Той одобряваше направеното. Наистина, Учителят не е обикновен учител, да вземе перо, натопено в червено мастило и да коригира, но с малко думи или със светлината на Неговата мисъл ориентираше въобще ученика или мене, която в случая трябваше да упъти. Той ми казваше: „Мисълта е река с два бряга. Да минеш от единия бряг на другия или по мост ще минеш, или ако си добър плувец, ще я преплуваш." Такова нещо представят връзките от една мисъл до друга. Разбирах мисълта на Учителя и прилагах съвета, който ми даваше. Как се убедих в това, че светлината на Учителевата мисъл ми помагаше в работата? Един ден, като работех върху една от беседите, натъкнах се на един пример, който не ми беше ясен и трябваше да отида на „Опълченска" 66, за да се справя с Учителя.
към текста >>

Имахме трима словослагатели - Влад Пашов, неуморен и предан работник, с когото работих цели 30 години, при доста неблагоприятни условия, по нямане на машина.
По тази причина имах възможност лесно да се справям с Учителя по дадени въпроси или мисли, които не ми бяха много ясни. Връщам се пак при работата ми в къщи с беседата, която готвя за печат, и то ръкопис. Така преписвах и обработвах всички беседи, които от споменатата по-горе дата до 1950 година излязоха от печат. На тази дата властта ни взе печатарската машина, която беше купена с братски пари, събирани по левчета. Тогава печатницата ни, пак братска, беше на Изгрев, малка, скромна печатница, която задоволяваше нашите нужди. Имахме трима словослагатели - Влад Пашов, неуморен и предан работник, с когото работих цели 30 години, при доста неблагоприятни условия, по нямане на машина. Обаче любовта на всички ни към делото, преодоляваше всички мъчнотии и несгоди. По едно време беседите се печатаха, т.е. по-право набираха в една барака на ул. „Оборище", дето разполагахме с ограничен инвентар. Така набрани колите, пренасяха се с количка - обикновена количка, която се кара с ръце.
към текста >>

23. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

“Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.
У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ 1897-1988 “Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове. Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена. Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрекъснато гледам хоризонтите и диря пеещата стрела. Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ връх на духа. Своята казън и своята радост нося в себе си.
към текста >>

Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път...
БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта. Звъняла ли е нявга тя? О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях.
към текста >>

Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито.
Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик.
към текста >>

Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ:
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България”
към текста >>

24. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Имам една тяжест в главата и малко очите уморени ги усещам.
При Галето не съм отишла, и някак си не ми е удобно да отивам. Не бил по-добре, напротив вчера чух, че имало усложнение, други казват, че бил по-добре, не можеш да разбереш точно какво е. Пази легло и си стои с черни очила на очите - те били засегнати. Като науча нещо повече, ще ти пиша.Другото е добро, времето се поразвали, вярвам и у вас да е студено и дъждовно. Аз нищо не правя, лежа и чета, опитвам се да търся причините - умора, тревога, кахъри или нещо друго, може ли да знае човек от какво му става това или онова, дано мине. Имам една тяжест в главата и малко очите уморени ги усещам. Все ми се лежи.Казах ти всичко, нищо не съм скрила, бъди уверена.Обаждай се да зная как си ти. Ще пиша пак, като изпратя водата..Много здраве на всички! От Лиза също много здраве! Бъди бодра и духом крепка! - И аз искам да бъдеш здрава.Искам го Петра.....Целува те топличко: БучаСряда ще изпратя вода.
към текста >>

Но ето, че аз не издържах може би съм много уморена и не ми се пише.
Съветвай се и намери време да ме държиш в течение на всичко. Пиши ми, тук съм още и ще бъда вероятно и през другата седмица, затова не закъснявай с писмото, искам да знам точно как си. Премести ли се горе, или спиш долу, всичко ми пиши.Поздрави всички дома, много здраве от Лиза! Целува те топличко: БучаПравилникът обхваща пет страници ситно написани. Би трябвало да го препиша открай до край, и да си го имам, ей така за спомен. Но ето, че аз не издържах може би съм много уморена и не ми се пише. Съжалявам, че няма да го имам в пълен вид.Изпращам ти го в съкратена форма, дано го разбереш, но ти нали си схватливо момиче, всичко ще разбереш добре. Такова незапомнено нещо, за всичко са се погрижили тия хора и вероятно ще продължават да се грижат за нашето спасение духовно и физическо - нека ни са живи! Съхрани го заедно с онова писмо, което оставих между листовете, които задигнах от Пини и ги оставих там, ще ми ги изпратиш при пръв удобен случай. Забравила съм го. Б.
към текста >>

За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не на зачервено желязо по хълбока на животните.
Буча Бехар. 13. Петра Шелингозова с бялата забрадка. Екскурзия на 5.VIII.1931 г. при Пазар-дере срещу Тодорини кукли и езерото Карагьол. Казва се Пазар-дере, защото тук по турско време са докарвали стадата - говеда, коне, овце - и търговците са купували стоката, като са я дамгосвали с горещо желязо, като всеки търговец си е имал подходящ знак. За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не на зачервено желязо по хълбока на животните. Седящи първи ред: 1. Наталия Чакова. 2. Стоянка Илиева. 3. Петра Шелингозова. 4. Буча Бехар.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15181589126587